28.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 487/66

Докладчик:

г-н Cristian PÎRVULESCU

1.1.

Европейският икономически и социален комитет счита, че системата за влизане/излизане (Entry/Exit System — EES) в новата си форма е абсолютно необходима, тъй като внася добавена стойност по отношение на безопасността на европейско равнище. Както и в другите области на политическо и законодателно действие, чрез своите становища Комитетът насърчава балансиран подход, който дава възможност за съчетаване на изискването за сигурността и доброто прилагане на законодателството, без никога да отстъпва защитаваните от Европейския съюз основни ценности.

1.2.

Комитетът счита, че прилагането на тази нова система на влизане/излизане трябва да бъде съпроводено от кампании за възможно най-ясно обяснение на функционирането на системата, като се акцентира върху защитата на личните данни. ЕИСК препоръчва да се организират информационни и образователни кампании както за властите, така и за гражданите на трети държави.

1.3.

Комитетът счита, че е необходимо да се предвиди подходяща информация и обучение за персонала, участващ във функционирането на системата. Той препоръчва процесът на обучение на този персонал да получи подходяща финансова и институционална подкрепа.

1.4.

Комитетът счита, че спазването на основните права следва да бъде обект на постоянен контрол, извършван от специализираните институции на Европейския съюз, но към който могат да се присъединят и организациите на гражданското общество на европейско равнище и в национален мащаб.

1.5.

Що се отнася до личните данни, Комитетът подчертава необходимостта правата относно достъпа, коригирането и заличаването им да бъдат ясно определени и гарантирани.

1.6.

Комитетът препоръчва след въвеждането на системата да се проведе допитване, подобно на извършеното в рамките на пилотния проект, с цел да се оцени в реални условия влиянието на системата върху пътниците.

2.1.

Тъй като се счита, че през 2025 г. броят на законните преминавания през границите ще бъде 887 милиона, една трета от които ще са на граждани на трети държави, пътуващи в Шенгенското пространство заради кратко посещение, е необходимо да се пристъпи към модернизиране на границите, което ще позволи съвместно и ефикасно управление на пътникопотока.

2.2.

Приложното поле на новата система за влизане/излизане (EES) обхваща преминаването на границите от всички граждани на трети държави, които влизат в Шенгенското пространство за кратък престой (максимум 90 дни за период от 180 дни), независимо дали трябва или не да притежават виза, или евентуално притежават виза за обиколно пътуване (до една година).

2.3.

С въвеждането на ЕЕS се цели: 1. да се води борба с регистрираните закъснения в процеса на проверка по границите и да се подобри качеството на тези проверки за гражданите на трети държави; 2. да се гарантира системно и надеждно идентифициране на лицата, които пресрочват срока на разрешения престой; 3. да се засили вътрешната сигурност, както и борбата срещу тероризма и тежките престъпления.

2.4.

През февруари 2013 г. Комисията представи серия от законодателни предложения относно интелигентните граници с цел да се модернизира управлението на външните граници на Шенгенското пространство. От 2013 г. насам настъпиха множество промени, които улесниха проектирането и въвеждането на ЕЕS:

2.4.1.

визовата информационна система (ВИС) е напълно действаща и биометричната проверка на притежателите на виза чрез проверка във ВИС по външните граници на Шенген е вече задължителна;

2.4.2.

приключиха или бяха ускорени диалозите с държавите от Западните Балкани и държавите на източната и югоизточната граница на ЕС във връзка с либерализацията на визовия режим, което ще доведе до увеличаване на броя на влизащите в ЕС пътници, които не се нуждаят от виза;

2.4.3.

беше приет Фондът „Вътрешна сигурност“ (ISF-B); той предостави 791 млн. евро за развитието на интелигентните граници;

2.4.4.

в европейската Програма за миграцията управлението на границите беше дефинирано като един от четирите стълба за по-добро управление на миграцията;

2.4.5.

решението на Съда на Европейския съюз относно Директивата за запазване на данни внесе правни уточнения относно условията и гаранциите, които следва да се спазват във връзка със съхраняването и използването на данните на ЕЕS.

3.1.

Комитетът счита, че е необходимо да се премине от една неинтегрирана и тромава система, състояща се в поставянето на печат върху пътните документи от страна на персонала, назначен по границите, към почти автоматизирана система, улесняваща достъпа на гражданите на трети държави. В този случай добавената стойност от усилията, положени от ЕС, е очевидна. Европейският съюз има нужда от система от граници, която да даде възможност за справяне с нарасналата мобилност и едновременно с това да гарантира сигурността на територията на Съюза, и която да улеснява мобилността без да се нарушават основните права.

3.2.

Комитетът приветства факта, че тази система беше предмет на пилотен проект и че на практика бяха демонстрирани резултатите от използването на различните биометрични средства за установяване самоличността на гражданите на трети държави (виж проучването, публикувано след приключване на пилотния проект) (1). Резултатите от проведената анкета показват, че анкетираните имат голямо доверие в надеждността на биометричните технологии, както и че между експертите съществува консенсус по отношение на най-сигурните и най-надеждните биометрични начини за идентификация за определяне на самоличността на дадено лице.

3.3.

Следва да се приветства участието на Агенцията за основните права, която извърши проучване на общественото мнение сред граждани на трети държави, изпробвали системата, във връзка с различните биометрични средства, които биха могли да се използват в различни видове обекти (летища, гари и влакове, пристанища и морски граници, пунктове за преминаване на сухоземна граница) и при различни условия за изследване на биометричните идентификатори на самоличността на гражданите на трети държави, като всички използвани средства в рамките на този експеримент вече са налични на пазара (2).

3.4.

Резултатите от анкетата показват, че снемането на биометрични данни се приема като обидно от някои групи лица, средно от 45 % от анкетираните (Северна Америка — 30 %, Европа — 43 %, Латинска Америка и Карибите — 46 %, Азия — 52 % и Африка — 58 %) (3). По отношение на вида на снетите биометрични данни повечето анкетирани (32 %) считат сканирането на ириса като много унизително, след което се нарежда лицевото разпознаване (26,2 %). Освен това е важно да се подчертае, че значителна част от анкетираните лица (44,3 %) смятат, че използването на тази система ще създава по-малко дискриминация.

3.5.

Чрез своите становища Комитетът многократно е насърчавал балансиран подход, който да позволи да се съчетаят изискванията за сигурност и доброто прилагане на законодателството, без никога да омаловажава утвърдените от Съюза ценности, както и неговата визия за свободно, отворено и сигурно пространство.

3.6.

Изключително важно за Европейския съюз и неговите държави членки е да се улесни функционирането на системата за влизане/излизане, за да се привличат, вместо да се възпрепятстват, повече посетители — от туристи до бизнесмени и специалисти. С оглед на това Комитетът привлече вниманието върху тревожните тенденции, наблюдавани в някои държави членки, които са склонни да проявяват все повече сдържаност към приемането на граждани на трети държави. „Комитетът се опасява, че не може да се очаква държавите членки да улеснят достъпа на граждани на трети държави до държавите — членки на ЕС, ако в същото време някои държави членки заплашват самите граждани на Съюза да ги експулсират към страната им на произход, защото са безработни или просто са забранили влизането им.“ (4).

3.7.

В свое предходно становище относно „Интелигентни граници“ ЕИСК пожела „да подчертае, че идентичността на Европейския съюз се свързва пряко и косвено с откритост и взаимосвързаност не само в рамките, но и отвъд неговите граници. ЕС е динамично, културно, социално, политическо и икономическо пространство и трансграничната мобилност е инструмент за поддържане на неговото значение на световната сцена. Предвид всичко това, институциите и държавите членки на ЕС следва да гарантират, че новите системи не засягат пътуванията и желанието за пътуване на гражданите на трети страни до ЕС“ (5).

3.8.

В същото становище Комитетът подчерта, че е важно да се защитават основните права, да се осигури недискриминационно отношение и с процедурни и институционални средства да се гарантира целостта и подходящото използване на данните, събрани и съхранявани в системата.

3.9.

Остава неясно до каква степен държавите членки трябва да допринасят, в бюджетен и институционален план, за прилагането на тази система. Необходимо е да се изясни този въпрос и да се намерят решения, за да се постигне твърд ангажимент от страна на държавите членки да сътрудничат и оказват помощ в прилагането на системата.

3.10.

Комитетът привлича вниманието върху подобни опити, проведени в държави, които са приложили системи от същия вид. Очакванията на гражданите и на всички заинтересовани страни трябва да бъдат съобразени с възможностите на системата да постигне всички поставени цели.

4.1.

Що се отнася до биометричните идентификатори на самоличността, Комитетът одобрява намаляването на броя на пръстовите отпечатъци от 10 на 4 — минимален необходим брой, който заедно с лицевото идентифициране дава възможност да се получат подходящи данни.

4.2.

Що се отнася до лични данните, Комитетът подчертава необходимостта правата относно достъпа, коригирането и заличаването им да бъдат ясно определени и гарантирани.

4.3.

Абсолютно необходимо е, когато прилагат ЕЕS, компетентните органи да следят за зачитане на човешкото достойнство и неприкосновеността на лицата, чиито данни са поискани, и да се стремят да избягват всякаква дискриминация, основана на пола, цвета на кожата, етническия или социалния произход, генетичните характеристики, езика, религиозните или философските убеждения, политическите и други възгледи, принадлежността към национално малцинство, благосъстоянието, рождението, увреждането, възрастта или пък сексуалната ориентация.

4.4.

Прилагането на ЕЕS има значително въздействие върху упражняването на правата, предвидени в Хартата на основните права на Европейския съюз: правото на човешко достойнство (член 1), забраната на робството и на принудителния труд (член 5), правото на свобода и сигурност (член 6), зачитането на личния и семейния живот (член 7), защитата на личните данни (член 8), правото на недискриминация (член 21), правата на детето (член 24), правата на възрастните хора (член 25), правата на хората с увреждания (член 26), и правото на ефективни правни средства за защита (член 47). Комитетът счита, че спазването на основните права следва да бъде обект на постоянен контрол, извършван от специализираните институции на Европейския съюз, но към който могат да се присъединят и организациите на гражданското общество на европейско равнище и в национален мащаб.

4.5.

Въпреки че пилотният проект, който даде възможност да се тества функционирането на системата на много обекти, не е предизвикал никаква съпротива, нито значителна резервираност от страна на потребителите, резултатите от проведената анкета от Агенцията за основните права навеждат на мисълта, че използването ѝ ще създаде трудности за някои категории лица и че тя ще бъде възприета негативно от населението. Възможно е към резервите на тези категории лица да се прибавят резервите на някои по отношение на снемането на биометрични данни, било поради културни или религиозни причини, или поради недоверие относно начина, по който тези данни ще се използват и защитават от органите.

4.6.

В този контекст Комитетът счита, че прилагането на тази система трябва да бъде съпроводено от кампании за повишаване на осведомеността, с цел да се обясни възможно най-ясно как функционира системата, като се акцентира върху защитата на личните данни. Всички предпазни мерки, свързани със събирането, съхраняването и използването на данните, трябва да бъдат съобщени на обществеността така, че да се превъзмогне евентуалната сдържаност и да се улесни една безпрепятствена мобилност.

4.7.

Комитетът счита, че е необходимо да се предвиди подходяща информация и обучение за персонала, участващ в експлоатацията на системата. Както става ясно и от пилотния проект, назначеният по границите персонал сам е подчертал необходимостта от обучение, за да може да се запознае с новото оборудване и новите процеси (6). От своя страна държавите членки носят отговорност за доброто функциониране на системата. Във връзка с това е необходимо да се обърне внимание на правилата и процедурите, които дават възможност да се уточни отговорността на държавите членки в случай на вреди в резултат на неспазването на регламента.

4.8.

Комитетът счита, че оповестяването на личните данни, събрани от държавите членки благодарение на ЕЕS, или предоставянето им на трета държава, на международна организация или на организация, учредена съгласно частното право, установена или не в Съюза, трябва да бъде ограничено и напълно обосновано.

4.9.

Комитетът счита, че съответните органи и Европол би следвало да искат достъп до ЕЕS само когато имат разумни основания да смятат, че този достъп ще им предостави информация, която ще допринесе в значителна степен за превенцията или разкриването на терористични или други тежки криминални престъпления или пък за разследванията в тази област. Използването на ЕЕS ще донесе добавена стойност за полицейската дейност, но е важно стриктно да се регламентира достъпът до нея.

4.10.

Комитетът приветства факта, че очакваните разходи на системата са били занижени значително (от 1,1 млрд. на 480 млн. евро).