28.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 487/99

1.1.

Целта на Европейския съюз да разполага до 2020 г. с електронно управление, предоставящо пълната гама от лесни за използване, персонализирани и независещи от границите цифрови услуги, не изглежда осъществима при настоящия темп на изпълнение на съответните последователни планове за действие в голям брой държави членки.

1.2.

ЕИСК подкрепя съдържащите се в третия план за действие на ЕС (2016—2020 г.) предложения, с които се цели ускоряване на създаването на ефикасно, оперативно съвместимо и универсално достъпно електронно управление.

1.3.

Електронното управление може да функционира само ако са изпълнени други предварителни условия като наличието на ефективна мрежа и цифрови услуги, универсален достъп на достъпна цена и подходящо цифрово обучение на ползвателите от всички равнища и от всички възрасти. Дори ако в средносрочен или дългосрочен план електронното управление следва да се превърне в средство за комуникация по подразбиране, за гражданите, които желаят това, следва да бъдат запазени традиционните средства за комуникация с публичната администрация (пощенска кореспонденция, личен контакт, телефон).

1.4.

Що се отнася до правата на ползвателите на електронното управление, по-специално правата във връзка с достъпа и недискриминацията, свободата на изразяване и правото на информация, неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни, правото на образование и общи познания — от училищното образование до ученето през целия живот, средствата за правна защита и др., ЕИСК предлага на Комисията да обедини в един сайт всички права на ползвателите във връзка с електронното управление.

1.5.

ЕИСК одобрява седемте принципа, на които се основава предложението на Комисията, но изказва съмнение, че някои от тях може да бъдат приложени, без да бъдат разрешени свързаните с това правни и технологични проблеми.

1.6.

По отношение на принципа „само веднъж“, съгласно който от гражданите и предприятията не следва да се изисква да предоставят една и съща информация на администрацията повече от един път, ЕИСК отбелязва, че остават нерешени правни и организационни проблеми и приканва Комисията да започне пилотен проект в тази област. Комитетът предлага също така да се предвиди принципът на „подхода на равнището на цялата администрация“, който се състои в сътрудничество между отделните публични органи извън границите на съответната им област на компетентност, за да се осигури на заявителя комплексен отговор от една единствена инстанция.

1.7.

Освен това ЕИСК изразява съжаление, че сред възприетите принципи не фигурира принципът „без наследяване“ (постоянно обновяване на информационните системи и технологии в публичната администрация, за да се осигури постоянното им съответствие с оглед развитието на технологиите).

1.8.

Настоява, в контекста на принципа на „откритост и прозрачност“, гражданите и предприятията да разполагат с изрично право на контрол върху предаването на личните им данни на други публични администрации и, при необходимост, право на заличаването им („правото да бъдеш забравен“), при спазване на свързаните с това законодателства и процедури и призовава Комисията да внесе предложение за европейска защитена система за онлайн архивиране и обмен на документи.

1.9.

Тъй като много граждани трябва да се запознаят с новия инструмент за електронно управление, ЕИСК счита, че държавите членки и техните местни и регионални власти следва да предложат на своите граждани обучения за придобиване на цифрови умения, както и да бъдат приканени да създадат електронна служба за съдействие или подпомагане по места, съфинансирани от европейските фондове. Същото се отнася и до служителите на публичните администрации в рамките на продължаващото професионално обучение.

1.10.

ЕИСК изразява дълбоко съжаление, че в плана за действие не се споменава абсолютно нищо нито относно социалното отражение и последици от електронното управление, нито относно последствията за заетостта, както във връзка със загубата на работни места, така и с многобройните незаети работни места поради липса на кандидати, които да могат да предложат изискваната цифрова професионална квалификация. При преразпределянето на работните места, освободени поради преминаването към цифровизация на публичната администрация, служителите би трябвало да бъдат назначавани в електронната служба за съдействие или пренасочвани към подходящи функции.

2.1.

Срокът на европейския план за действие за електронно управление през периода 2011—2015 г. („Оползотворяване на ИКТ за подпомагане на интелигентно, устойчиво и новаторско управление“) (1) изтече през декември 2015 г.

2.2.

Електронното управление остава обаче едно от обширните полета за действие на Програмата за цифрови технологии, както и една от основните инициативи на равнището на Европейския съюз и на държавите членки, необходими за изграждането на „цифров единен пазар“.

2.3.

Многобройни инициативи, предвидени в плана за действие, чийто срок изтече, все още не са надлежно и изцяло осъществени в редица държави членки и следва да бъдат пренесени в новия план за действие за електронно управление през периода 2016—2020 г.

2.4.

Затова публичните администрации трябва да подобрят концепцията за електронните си услуги, като ги насочат в по-голяма степен към нуждите на ползвателите, за да се гарантира ефикасно и ефективно функциониране на услугите за електронно управление отвъд националните граници.

3.1.

Новият план за действие, в който акцентът се поставя върху ускоряването на цифровото преобразуване, се очаква да послужи като катализатор и трябва да даде възможност за координиране на усилията и ресурсите, предназначени за модернизиране на публичния сектор в областта на електронното управление.

3.2.

В плана са включени 20 действия, които обаче не претендират за изчерпателност и могат, в хода на развитието на бързо променящата се среда, да бъдат допълвани с други мерки, предложени или от Комисията, или от заинтересованите страни.

3.3.

Инициативите, които ще бъдат стартирани в рамките на новия план за действие, трябва да отговарят на следните основни принципи:

4.1.

ЕИСК подкрепя Комисията в действията ѝ за ускоряване на разработването и използването на услуги за електронно управление. Още с първия план за действие за електронно управление от 2006 г. държавите членки се ангажираха да насърчават ефикасни, ефективни, оперативно съвместими и универсално достъпни услуги за електронно управление, включително такива отвъд националните граници. Тези ангажименти бяха потвърдени в рамките на стратегията за цифров единен пазар до 2020 г.

4.2.

Трябва обаче да се отбележи, че въпреки постигнатия известен напредък, както се вижда от оценките на плана за действие за периода 2011—2015 г. и въпреки значителните финансови средства, предоставени от Съюза, но слабо усвоявани от държавите членки, ползвателите продължават да се сблъскват — в много различна степен в зависимост от държавата членка — с разпокъсаност при модернизирането на публичните администрации на държавите членки и с недостатъчно предлагане на транснационални услуги онлайн. ЕИСК си задава въпроси относно причините, поради които средствата от ЕС, остават до голяма степен неусвоени и призовава Комисията да анализира този въпрос, да отстрани евентуалните пречки и да насърчи държавите членки да използват средствата по ефективен и ефикасен начин, по-специално по отношение на електронното управление.

4.3.

Електронното управление е един от ключовите елементи на стратегията за цифров единен пазар. Има обаче и други ключови елементи от областта на цифровите технологии, които не са разгледани в настоящото съобщение и които са необходимо условие за въвеждането на електронно управление. В този смисъл е ясно, че на гражданите от всички възрастови групи и на предприятията трябва да бъде осигурен универсален достъп до авангардни цифрови мрежи и услуги на достъпни цени, независимо от тяхното географско положение или финансово състояние и че те следва да могат, при необходимост, да получат помощ и обучение с цел придобиване на необходимите умения, за да се възползват по ефикасен и отговорен начин от цифровите приложения.

4.4.

Друг ключов елемент представляват правата на ползвателите на електронното управление, които произтичат на първо място от правата на човека и от основните свободи, приложими за ползвателите на интернет, и по-специално правата във връзка с достъпа и недискриминацията, със свободата на изразяване и на информация, с неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни, с правото на образование и общи познания — от училищното образование до ученето през целия живот, правото на правна защита и др. Към тях се добавят специални права, свързани непосредствено с електронното управление. Предвид различните източници на права, с които се ползват ползвателите на електронното управление, ЕИСК предлага на Комисията всички права на ползвателите във връзка с електронното управление да бъдат обединени в един сайт.

4.5.

Като се има предвид, че ползвателите често трудно намират електронната информация и съдействие, от които имат нужда, Комисията предлага създаването на единен цифров портал/единно цифрово гише както на национално равнище, така и на равнището на Съюза. Подобни единни портали вече функционират в повечето държави членки и в регионалните и местните органи на управление. ЕИСК подкрепя създаването на пункт за достъп до централната национална, териториална или общинска публична администрация с цел пренасочване на ползвателите непосредствено към компетентните инстанции, които да обработят техните заявления или искания.

4.6.

Планът за действие през периода 2016—2020 г. се основава на седем принципа, които до голяма степен бяха валидни и за предходните планове за действие. Въпреки че като цяло ЕИСК подкрепя тези принципи, той все пак си задава въпроса как те могат да бъдат приложени преди да бъдат предварително решени всички свързани с тях правни проблеми (управление на личните данни и защита на неприкосновеността на личния живот в контекста на открито управление) и технологични въпроси (базови и промишлени технологии, миграция на услугите към цифровите магистрали).

4.7.

В новия план за действие акцентът се поставя върху оперативната съвместимост и повторното използване на данните, с които разполагат публичните администрации, предвид факта, че много от събираните днес данни от публичната администрация имат еднократно или силно ограничено предназначение. В контекста на принципа „само веднъж“ ползвателите вече няма да трябва да въвеждат повторно текущите си данни при нови контакти с публичната администрация, която ще може да ги споделя с другите публични администрации, разбира се при спазване на защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот. Съгласно този принцип търговските регистри в целия Съюз би следвало да са свързани, отделните национални и трансгранични системи би следвало да работят съвместно, а администрациите не следва да изискват отново по различни поводи информация, с която вече разполагат. Въпреки че Регламентът за защита на данните остава приложим в областта на електронното управление, ЕИСК счита, че е необходимо да се гарантира баланс между контрола на принципите на правовата държава и на сигурността и свободата на гражданите.

4.8.

Новият подход на Комисията предполага да продължи да се отчита бързо променящата се среда. Освен това ЕИСК отбелязва, че сред седемте възприети принципа не фигурира принципът за постоянна актуализация („без наследяване)“, който се състои в обновяване на информационните системи и технологии в публичните администрации, за да бъдат те винаги в крак с технологичното развитие, в очакване на неговото тестване от Комисията с цел евентуалното му прилагане.

4.9.

Според твърденията ѝ Комисията желае да наблегне на участието на гражданите в разработването на цифровите обществени услуги и в рамките на принципа „отвореност и прозрачност“ приканва публичните администрации да установят диалог с гражданите, предприятията, представители на социалните партньори и на потребителите, изследователите и организациите с нестопанска цел във връзка с разработването и предоставянето на услугите.

4.10.

Така гражданите ще могат да правят предложения и да отправят директно специфичните си искания към Комисията и към държавите членки посредством „платформа за сътрудничество“, която ще свърже в мрежа гражданите и органите и ще даде възможност да се идентифицират сходни проблеми в различните държави, както и добри практики и решения за прилагане от страна на администрациите. ЕИСК подкрепя подобна инициатива, която ще даде възможност на всеки гражданин да сигнализира на националните, регионалните или местните власти за проблеми, срещани в обкръжаващата го среда.

4.11.

Принципът на „отвореност и прозрачност“ предвижда публичните администрации да споделят информация и данни и да дават възможност на гражданите и на предприятията да получат достъп до собствените си данни, да ги контролират и коригират. По отношение на личните им данни, ЕИСК настоява гражданите и предприятията да имат изричното право да упражняват контрол върху предоставянето на данните им на други публични администрации и, ако е необходимо, да ги заличават (правото „да бъдеш забравен“), при спазване на съответните законодателства и процедури.

4.12.

ЕИСК счита, че в този контекст и за избягване на нова несъвместимост Комисията би трябвало да представи предложение за сигурна европейска система за архивиране и електронен обмен на документите.

4.13.

Принцип, който не се споменава в плана за действие, е „подходът на равнището на цялата администрация“, който се състои в сътрудничество между отделните публични органи отвъд границите на съответната им област на компетентност, за да се предостави на заявителя комплексен отговор от една единствена инстанция.

4.14.

ЕИСК отправя искане към Комисията да ускори въвеждането на обслужването „на едно гише“ в областта на електронното правосъдие, морския и другите видове транспорт. Бъдещата стратегия следва да има за цел групиране, доколкото е възможно, на съществуващите европейски портали (от типа eJustice, solvit, youreurope и др.) в единен портал, и най-вече, неговото последващо разширяване, така че да обхване и националните портали, за да се улеснят всички видове административни процедури.

4.15.

Въпреки че ЕИСК одобрява идеята, че, за да развият електронните си услуги, държавите членки и техните регионални и местни органи трябва в бъдеще да се съсредоточат върху тези портали, той подчертава, че те следва да останат допълващи по отношение на традиционните приемни пунктове и средства за комуникация (пощенска кореспонденция, непосредствени контакти на гише, телефонни разговори).

4.16.

Организацията на обединените нации използва индекс за развитие с три критерия за определянето на държавите с най-добре развито електронно управление: електронните услуги за гражданите, телекомуникационната инфраструктура и човешкият капитал. Трябва да се отбележи, че в плана за действие не се споменава абсолютно нищо относно социалното отражение и последици от електронното управление нито относно последствията за заетостта както във връзка със загубата на работни места, така и с многобройните незаети работни места поради липса на кандидати, които да могат да предложат изискваната цифрова професионална квалификация.

4.17.

Предлагането на електронни услуги по подразбиране не освобождава от необходимостта да се продължи с борбата срещу цифровата разпокъсаност.

4.18.

Все още са налице значителни различия между предлагането на услуги за електронно управление, от една страна, и тяхното използване и възприемане от потребителите, от друга. Това нежелание на потребителите да се възползват от онлайн услуги често се дължи на липсата на умения в областта на цифровите технологии. Голям брой граждани имат нужда да се запознаят с новия инструмент за електронно управление и се нуждаят от „електронна служба за съдействие“ или служба за подпомагане по места. Същото се отнася и до служителите на публичните администрации в рамките на продължаващото професионално обучение.

4.19.

ЕИСК счита, че държавите членки и техните регионални и местни органи следва да бъдат приканени да създадат такава електронна служба за съдействие на гражданите, съфинансирана от европейски фондове. При преразпределянето на работните места, освободени поради преминаването към цифровизация на публичната администрация, служителите би трябвало да бъдат назначавани в електронната служба за съдействие или пренасочвани към подходящи функции.