28.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 487/86

Докладчик:

г-н Antonio LONGO

1.1.

ЕИСК одобрява и подкрепя стратегическия избор на Комисията за европейски компютърни услуги в облак, отворени и предназначени за научната общност, в рамките на сериозен политически и икономически ангажимент за цифрови иновации. От 2011 г. насам по различни поводи Комитетът е отправял редица препоръки към Комисията да постави Европа начело на този обещаващ сектор с помощта на водещи предприятия.

1.2.

За ЕИСК това е абсолютен приоритет със стратегическо значение, както за преодоляването на технологичните различия, така и за икономическия, социалния и културния прогрес на обществото.

1.3.

Предложението на ЕИСК е за европейски облак, достъпен за всички граждани и предприятия. ЕИСК призовава преди всичко да се изяснят и уточнят сроковете, редът и условията за разширяване на потребителската база, които ще бъдат предложени на иновативните МСП и на промишлеността.

1.4.

ЕИСК одобрява анализа на Комисията относно недостатъците, които пречат на Европа да се възползва от потенциала на данните, по-специално що се отнася до липсата на оперативна съвместимост, разпокъсаността на структурите, затварянето им към други постижения и обмен. Положителни са посочените в съобщението мерки за преодоляване на националните различия, които пречат за изграждането на истински единен европейски цифров пазар, с действия, насочени към разширяване на достъпността и засилване на доверието между публичния сектор и академичните кръгове, които често са абсолютно разделени и без комуникация помежду си.

1.5.

ЕИСК призовава да се вземат мерки за интеграция, така че да се насърчи промяната в манталитета на научната общност, с механизми за интеграция между академичните инфраструктури, научноизследователските центрове и публичните институции, както и с преразглеждане на структурата на стимулите, за да се увеличи споделянето на данните, а общностите, в които обменът на данни вече е обичаен, следва да бъдат насърчени да изпълнят ключова роля при определянето на елементите на свободно достъпните данни.

1.6.

ЕИСК препоръчва да се изясни по-добре какво ще бъде взаимодействието между европейската инфраструктура за данни, която би трябвало да насърчава стимулирането, разработването и прилагането на високоефективни суперкомпютри (ВИТ), и обявената водеща инициатива за подобряването на квантовата информационна технология.

1.7.

ЕИСК предлага по отношение на ключовия аспект, свързан с управлението, както и по отношение на постепенното отваряне за всички и реда и условията за използване и съхраняване на данните, Комисията да постави началото на широкообхватна консултация, която да включва пряко научната общност и гражданите в рамките на техните представителни сдружения.

1.8.

ЕИСК препоръчва хардуерът и софтуерът, необходими за европейския облак, да бъдат закупени в Европа и призовава за по-голяма яснота относно финансовите ресурси по различни рамкови програми, структурни фондове, МСЕ и ЕФСИ.

1.9.

ЕИСК предлага Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да стартира широка програма за развитие и популяризиране на новите професии, изискващи висока квалификация — програма, която да предоставя нови възможности за квалифицирана заетост и да създава благоприятни условия за „завръщането“ в ЕС на младите учени, работещи в други държави.

1.10.

За да има определена и сигурна нормативна рамка на разположение на предприятията и гражданите в един толкова стратегически, но и толкова сложен и непрекъснато развиващ се сектор, какъвто е цифровият, ЕИСК предлага да се изготви „единен портал на цифрова Европа“, чрез който граждани и предприятия да получават лесен достъп до наличните текстове на Общността.

1.11.

И накрая, ЕИСК подчертава, че за развитието на истинска цифрова революция е необходимо образование и обучение за всички възрастови групи на европейското населението и във всички периоди на активност и неактивност. По-специално, ЕИСК потвърждава, че е необходимо да се инвестира в технологичното обучение на жените и в тяхното участие на позиции, свързани с отговорност и вземане на решения.

2.1.

Комисията изготви редица насоки с цел да се поставят основите на европейска инициатива за отворени и предназначени за научната общност компютърни услуги в облак и публикува предложение, в което, изхождайки от съображението за развитие на т.нар. „големи информационни масиви“ („Big Data“), счита, че облакът е инструмент, който е в състояние да използва пълноценно огромния масив от данни, създадени от участници от публичния и частния сектор. Счита се, че способността да се използват големите информационни масиви оказва въздействие върху световната икономика, като предлага възможност за големи иновации в промишлеността и социалната сфера и за създаването на нови финансови услуги и продукти.

2.2.

Предложението e включено в първи пакет за промишлена политика в рамките на стратегията за единен цифров пазар, обявен на 19 април 2016 г., заедно със солиден финансов план на стойност 50 млрд. евро за „път за цифровизацията на европейската промишленост“, и предвижда „група от мерки за подкрепа и свързване на националните инициативи за цифровизиране на всички промишлени сектори и свързаните с тях услуги, и за увеличаване на инвестициите чрез стратегически партньорства и мрежи“.

2.3.

Инициативата за компютърни услуги в облак представлява един от най-важните ангажименти, за да се даде на Европа „водеща роля в световен мащаб в основаната на данни икономика“. Изборът — заяви Carlos Moedas, комисар по въпросите на изследванията, науката и иновациите — е също така и отговор на „призива на научната общност за инфраструктура за отворена наука. (…) Ползите от свободно достъпните данни за европейската наука, икономика и общество ще бъдат огромни“.

2.4.

Според Комисията Европа трябва да отговори на четири въпроса:

2.5.

Определеният от Комисията инструмент е разработването на европейски облак за отворена наука ( European Open Science Cloud ) — надеждна и отворена среда за научната общност за съхраняване, споделяне и повторно използване на научни данни и резултати. Този важен инструмент, предназначен за развитието на изчислителен капацитет, бърза свързаност и високоефективни решения въз основа на изчисления в облак, би следвало да се възползва от европейска инфраструктура за данни, свързваща на първо място научната общност, а след това публичния сектор и промишлеността. Поради всичко това е необходимо отворено сътрудничество на всички заинтересовани страни, за да се извлече полза от революцията на данните в Европа.

2.6.

Комисията пояснява, че инициативата ще бъде допълнена от по-нататъшни действия в рамките на стратегията за цифров единен пазар, които ще включват договори за услуги в облак за бизнес потребители и смяна на доставчиците на компютърни услуги в облак, както и от инициативата за свободно движение на данни.

2.7.

Комисията посочва 5 причини, поради които Европа не използва пълноценно потенциала на данните:

2.8.

С европейския облак за отворена наука би следвало да се осигури водеща роля на Европа в световен план в областта на инфраструктурите за научни данни, като се предложи на 1,7 милиона изследователи и на 70 милиона специалисти виртуална среда с безплатни услуги. Разработването на този инструмент може да се предостави на научната общност, а в перспектива ще бъде предназначено и за образование, и за професионално обучение. Определянето на признати технически стандарти би позволило да се създаде сигурна среда за данните на потребителите.

2.9.

Изхождайки от вече съществуващите инфраструктури, Комисията възнамерява да разчита също така на вече предвидени действия, като свободен достъп до научни публикации и данни в програмата „Хоризонт 2020“. Управлението на европейския облак за отворена наука ще бъде определено след приключването на задълбочен подготвителен процес, който вече е в ход.

2.10.

Конкретните мерки, предвидени за осъществяването на облака, са посочени в Съобщението, както следва:

2.11.

Комисията предвижда и европейска инфраструктура за данни с интегриран капацитет за ВИТ на световно равнище, която е необходимост за Европа, чрез създаването до 2020 г. на суперкомпютри от порядъка на екзафлоп, които се очаква да я поставят сред тримата главни действащи лица в сектора.

2.12.

Комисията счита, че Европейската инфраструктура за данни ще допринесе и за цифровизацията на промишлеността, за насърчаването на промишлените иновации и за разработването на европейски стратегически платформи в научните изследвания.

2.12.1.

Графикът за действията ще обхване периода от 2016 г. до 2020 г.

2.13.

В Съобщението Комисията обявява и една водеща инициатива, насочена към насърчаване на научните изследвания и разработване на квантовите технологии.

2.14.

И накрая, Комисията възнамерява да разшири достъпа и да укрепи доверието между публичния сектор и академичните кръгове, като отвори европейския облак за публичния сектор.

2.15.

Базата от потребители би могла да се разшири, така че да обхване иновативните МСП и промишлеността. Включването на обществените услуги в обхвата на инициативата ще се основава на вече съществуващи примери за високи постижения, като например Директивата INSPIRE за териториалната информация и мрежата за електронно здравеопазване (eHealth). Включването на промишлеността в обхвата ще се основава на актуални примери на предоставяне на ключови научни инфраструктури като Helix-Nebula, EBI-EMBL и PRACE. За МСП следващата стъпка може да бъде участието на доставчици на новаторски решения за EOSC, какъвто вече е случаят с „Хоризонт 2020“.

2.16.

Комисията предвижда различни източници на финансиране:

2.16.1.

Според първоначалните приблизителни оценки са нужни допълнителни публични и частни инвестиции в размер на 4,7 млрд. евро за период от 5 години.

2.17.

С течение на времето инициативата ще започне да генерира свои собствени приходи, след като започне да се използва от научната общност, иновативните нови дружества и публичния сектор.

3.1.

Изборът на Комисията за поемане на политически и икономически ангажимент за цифровите иновации получава твърдата подкрепа на ЕИСК, по-специално по отношение на избора на европейски компютърни услуги в облак.

3.1.1.

Комисията определя много амбициозна стратегия. Въпреки високото ѝ равнище на сложност, целите са ясно набелязани. Слабостите на Европа и предизвикателствата, пред които е изправена в областта на създаването на услугите за използване на големите масиви от данни, генерирани от академичните среди и публичните служби, са точно определени и това би трябвало да бъде отправната точка за предстоящата през следващите години работа.

3.2.

От 2011 г. (1) насам по различни поводи Комитетът е отправял редица препоръки към Комисията „да насърчава Европа да застане начело на този обещаващ сектор с помощта на водещи предприятия“.

3.3.

Следва обаче веднага да се припомни, че предложението на ЕИСК беше за европейски облак за всички граждани и предприятия. Освен това има опасност заглавието на съобщението да заблуди читателя, тъй като в него не се уточнява, че е адресирано единствено към научната общност.

3.4.

ЕИСК приема положително решението на Комисията и подчертава стратегическото значение на обявения избор, както по отношение преодоляването на европейската технологична празнота, така и що се отнася до икономическия, социалния и културния напредък на европейското общество. Облакът на науката отговаря също така на изискването на научната общност да има достъп и да споделя данните от публичните изследвания.

3.5.

ЕИСК одобрява анализа на Комисията относно недостатъците, които пречат на Европа да се възползва от потенциала на данните, по-специално по отношение на липсата на оперативна съвместимост, разпокъсаността на структурите, затварянето им към други постижения и обмен. Освен това ЕИСК потвърждава необходимостта от образование и обучение за всички възрастови групи на европейското население и във всички периоди на активност и неактивност (2). ЕИСК набляга по-специално на необходимостта от инвестиции в технологичното обучение на жените и в техния достъп до отговорни и ръководни постове.

3.6.

Комитетът изразява съгласие с посочените в съобщението цели и мерки за преодоляване на националните различия, които пречат на изграждането на истински единен европейски цифров пазар. Освен това трябва да се има предвид, че вече има обща тенденция на преход от съхраняването на личните и професионалните данни в личния компютър към използването на публични или търговски облаци. Следователно инициативата за облака е в правилната посока.

3.7.

Положителен е и ангажиментът на Комисията за действия, насочени към разширяване на достъпността и заедно с това към засилване на доверието между публичния сектор и академичните кръгове, които често са абсолютно разделени и без комуникация помежду си.

4.1.

Някои аспекти трябва да бъдат уточнени по-добре. Планът на Комисията изглежда едновременно много сложен по отношение на целите и твърде общ в някои основни точки.

4.2.

На първо място ЕИСК препоръчва хардуерът и софтуерът, необходими за европейските услуги в облак, да бъдат закупувани в Европа. Софтуерните решения са силно развити в Европа и трябва да бъде възможно да се избегне технологичната зависимост от други региони на света. По отношение на хардуера, е предвидено поне един от двата суперкомпютри от порядъка на екзафлоп да бъде европейски и това е положително.

4.3.

ЕИСК изразява безпокойство и по отношение не само на финансовите, но и на професионалните ресурси, необходими за прилагането и разработването на облака. За използване на всички възможности на големите масиви данни за икономически растеж и заетост в Европа, ще бъде от основно значение наличието на човешки ресурси с подходящи умения. Призоваваме също Комисията внимателно да отчете наличието в конкретни научни общности на трансгранични системи за услуги в облак, които вече работят добре, както и националните дейности, насочени към постигане на същата цел.

4.3.1.

Като дава положителна оценка на предвиденото в „Хоризонт 2020“ и във финансирането на проекта EDISON, което ще ускори процеса на установяване на професията „учен в областта на данните“, ЕИСК изразява желание Комисията, в съгласие с държавите членки, да лансира мащабна програма за развиване на нови високи професионални умения, които да улесняват квалифицираната заетост и „завръщането“ в ЕС на млади учени, работещи в други държави. По-специално съществува значителна нужда от „администратори на данни“, в състояние да помагат на учените, промишлеността и публичната администрация да използват по-добре и да споделят събраните данни. Тази намеса на Комисията е изключително неотложна и трябва да е насочена и към възстановяване на възможностите за заетост.

4.4.

От друга страна не се разбира добре взаимодействието между предложената Европейска инфраструктура за данни, която би трябвало да стимулира насърчаването, развитието и прилагането на високоефективни суперкомпютри (ВИТ), и водещата инициатива, която да бъде подкрепена в областта на квантовата информационна технология. Двете инициативи са взаимно допълващи се, макар и различни. Докато създаването на суперкомпютрите от порядъка на екзафлоп се предвижда да се извърши до 2018 г., то стратегията за квантовата технология все още се намира на подготвителен етап и представлява дългосрочен подход.

4.5.

Съобщението изглежда много общо и там, където предполага механизми за естествена интеграция, благодарение на европейския облак за отворена наука и на европейската инфраструктура за данни, между академични инфраструктури, изследователски центрове и публични институции. Тази стратегия няма да може да постигне успех, ако не бъде следвана от всички заинтересовани страни. Повишаването на информираността и промяната на структурите за стимулиране на академичните среди, промишлеността и публичните услуги да обменят данните е необходима стъпка за развитието на услугите в облак за отворена наука. По-специално общностите, в които обменът на данни е съвсем обичаен, както е в много научноизследователски области, биха могли да бъдат от основно значение за определянето на елементите на свободно достъпните данни в един процес „отдолу нагоре“.

4.5.1.

ЕИСК приветства избора на Комисията относно стандартния вариант за данните от отворените научни изследвания във всички нови проекти по „Хоризонт 2020“ от 2017 г. нататък. ЕИСК насърчава Комисията да разгледа препоръките от 2012 г. относно достъпа до научна информация и нейното съхранение.

4.6.

Освен това е необходимо да се уточнят механизмите за разширяване на базата на потребителите, обещани на иновативните МСП и промишлеността, като се използват центрове за данни и усъвършенстван софтуер и иновативни клъстери на услугите за данни за МСП.

4.7.

ЕИСК отправя искане за по-добро изграждане на управлението на облака, което според Комисията ще бъде определено след приключването на задълбочен подготвителен процес, който вече е в ход. Научната общност, предприятията и гражданите имат право да участват в това управление и Комисията е длъжна да посочи по какъв начин и до каква степен. Използването на платформата OSPP (платформа за политики в областта на отворената наука) може да бъде полезен инструмент.

4.8.

ЕИСК предлага по въпросите като „управлението“, постепенното отваряне за всички и реда и условията за използване и съхраняване на данните да бъде започната широка консултация, която да включва пряко научната общност и гражданите в рамките на представителните им сдружения.

4.9.

По-специално Комисията следва да предостави по-подробна информация относно административната платформа за управление на облака.

4.10.

Що се отнася до финансирането, като се вземе предвид големият брой държави, в които трябва да бъде приложено, но също така и икономическият контекст на нисък растеж на европейската икономика, което прави много трудни частните инвестиции в една европейска инициатива, която в действителност би имала само непряко влияние върху промишлеността и МСП, ЕИСК счита, че това е абсолютен приоритет за Европа.

4.11.

Всъщност предприятията биха се възползвали от положителните ефекти от облака и инфраструктурата за данни едва след прилагането им, при спазване на общите технически стандарти, които предстои да бъдат разработени, и в законодателна рамка, свързана с неприкосновеността на личния живот, киберсигурността и интелектуалната собственост, която все още не е консолидирана, както на европейско законодателно равнище, така и относно приемането в държавите членки.

4.12.

Във връзка с това ЕИСК предлага да се създаде „единен портал на цифрова Европа“ за улесняване на достъпа на граждани и предприятия до съществуващите текстове на ЕС.