21.4.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 125/10

Докладчици:

Jacek KRAWCZYK

Gabriele BISCHOFF

Luca JAHIER

1.1

След като председателят на Европейската комисия поиска от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) да даде своя принос за консултацията относно европейски стълб на социалните права (ЕССП) (1), Комитетът проведе консултации с широкото гражданско общество (2) в 28-те държави членки. В тези национални дебати участваха 116 членове на ЕИСК и близо 1 800 други представители на организации на гражданското общество.

1.2

Становището на ЕИСК относно „Европейски стълб на социалните права“ отразява и включва основните заключения и препоръки от националните дебати. Комитетът отбелязва намерението на Комисията да „… предостави редица основни принципи за подпомагане на доброто функциониране на справедливи пазари на труда и социални системи“  (3) и счита, че ЕССП е много важна инициатива за устойчивостта на ЕС. В този контекст становището на ЕИСК е първа стъпка от протичащия процес на изграждане на ЕССП. Комитетът заявява намерението си да продължи да допринася за дискусиите по този въпрос, по-специално след приемането на Бялата книга на Комисията през 2017 г.

2.1

През 2017 г. Европейският съюз ще отбележи 60-ата годишнина от подписването на Римския договор. Тази знаменателна годишнина е възможност да се отпразнуват постиженията на ЕС, но трябва да бъде и повод да се пристъпи към решаването на основните политически, икономически и социални предизвикателства. В много държави членки доверието на гражданите в Европейския съюз се е понижило значително. За пръв път в историята на ЕС той вероятно ще бъде напуснат от държава членка.

2.2

От шока на финансовата криза през 2008 г. Европейският съюз продължи да изпитва поредица от последващи кризи. Въпреки че положението в отделните държави членки е различно и че бяха предприети различни ответни политически мерки, ЕС е изправен пред многобройни предизвикателства, които включват: продължителен период на висока безработица, недопустими нива на младежка безработица, икономическа нестабилност и влошаване на социалното положение, включително повишени нива на бедност и неравенство. Към това могат да се добавят глобализацията, демографските промени и цифровизацията. Неспособността на ЕС да се справи адекватно с притока на търсещи убежище лица и мигранти засили общото усещане, че той вече не може да предоставя политически и практически решения, които да работят в интерес на всички. Евроскептични, популистки и националистически партии се опитват да се възползват от тези страхове, като предлагат опростенчески решения за сложни проблеми, прехвърлят вината върху определени части от нашите общности и създават опасни разделения в обществото.

2.3

Някои от тези предизвикателства и различия между държавите членки и вътре в тях се задълбочиха в резултат на кризата. Те произтичат или се подхранват, наред с другото, от липсата на растеж и структурните недостатъци на нашите пазари на труда и системите за социална закрила — явления, които до голяма степен предшестваха кризата. От решаващо значение ще бъде колективният капацитет на ЕС и неговите държави членки да създадат условия за устойчив растеж и заетост.

2.4

ЕИСК приветства инициативата на Комисията за стартиране на публична консултация относно европейския стълб на социалните права като част от усилията за гарантиране на „справедлив и истински общоевропейски пазар на труда“, за изграждане на „Европа със социален рейтинг ААА“ и за предоставяне на насоки за подновено сближаване в еврозоната. При все това съществува значителна несигурност относно основното предназначение на този стълб. Преди всичко ЕИСК подчертава, че европейският стълб на социалните права трябва да доведе до положителна перспектива за всички. По този начин той може да спомогне за възвръщане на доверието във възможността на ЕС да подобри перспективите за настоящите и бъдещите поколения.

2.5

За тази цел стълбът трябва да засяга също и специфичните предизвикателства на пазара на труда и в системите за социална закрила с оглед на постигането на справедлив баланс между икономическото и социалното измерение, както и приноса към борбата срещу бедността, социалното изключване и неравенствата.

2.6

ЕИСК признава, че европейският икономически и социален модел е основан на споделеното разбиране за значението на повишаването на заетостта, социалния напредък и производителността като основните фактори за устойчив икономически растеж, който облагодетелства справедливо всички. Процесът на подготовка на стълба е възможност да потвърдим нашата обща ангажираност с европейския социален модел, като същевременно гарантираме, че националните социални системи и пазарите на труда са приспособими и подготвени за бъдещето (4). ЕИСК подчертава необходимостта от растеж и конкурентоспособност в целия ЕС. Във връзка с това ЕИСК изтъква необходимостта от взаимна обвързаност между политиките в областта на икономиката, заетостта и социалната сфера (5).

2.7

ЕИСК е убеден, че европейските и националните политики и действия, имащи за цел постигането на икономически успех и социален напредък, трябва да заемат по-централно място в дебатите за политиката на ЕС. Освен това е важно политиките на европейско и национално равнище да се разработват съгласувано и да се укрепват взаимно. Като част от тези усилия е необходима нова, ориентирана към промени нагласа.

2.8

Процесът на европейския семестър продължава, но стратегията „Европа 2020“, насочена към „интелигентен, устойчив, приобщаващ растеж“, беше изтласкана на заден план, а надеждите за изпълнение на нейните социални цели — а именно целите за постигане на равнище на заетост от 75 % или извеждане на 20 милиона души от бедност — избледняха. По подобен начин Препоръката от 2008 г. за активно приобщаване (6) оказа ограничено въздействие.

2.9

Като отправна точка стълбът следва да насърчава съществуващите достижения на правото на ЕС в социалната сфера и пълното им, пълноценно прилагане. Когато се обсъждат нови обвързващи законодателни инициативи и инструменти, трябва да се следват съществуващите правни основания и процедури. Все още не е определен правният статут на стълба, както и връзките му с основните международни инструменти за правата на човека (7). Въпреки това ЕИСК подчертава, че социалните права трябва да важат за всички живеещи в ЕС и във всички негови държави членки, като същевременно признава, че е възможно да са необходими специални инструменти/механизми за еврозоната.

2.10

Инвестирането в бъдещето е от ключово значение, но Европа продължава да страда от липса на публични и продуктивни частни инвестиции. ЕИСК признава усилията, положени посредством плана за инвестиции „Юнкер“ (8), и приветства неговото разширяване. По време на втората фаза трябва да бъдат насочени повече инвестиции към най-нуждаещите се от тях държави и региони с цел засилване на техните икономики и растеж и избягване на още по-големи разлики между и в рамките на държавите членки. Проектите за инвестиране в социална инфраструктура също трябва да бъдат подпомагани в достатъчна степен от плана „Юнкер“.

2.11

Дискусиите относно стълба протичат успоредно с други ключови разисквания на равнището на ЕС и на световно равнище, а именно относно бъдещето на Европа и бъдещето на труда. Дискусиите относно бъдещето на Европа по време на срещата на високо равнище в Рим през 2017 г. следва да вземат под внимание дебатите относно европейски стълб на социалните права. ЕИСК подчертава нуждата от взаимодействие и последователност в тези обсъждания, които ще оформят нашето общо бъдеще. При разработването на стълба следва да се вземе под внимание стратегията „Европа 2020“ и да се извлекат поуки от нейното проблематично прилагане. Стълбът следва да бъде свързан и с всеобхватна стратегия за ЕС (9) за прилагане на Стратегията за устойчиво развитие до 2030 г., приета от Организацията на обединените нации през 2015 г. заедно с нейните цели за устойчиво развитие. В тях е изложена програма за глобални трансформационни промени за премахване на бедността, опазване на планетата, гарантиране на защитата на правата на човека, включително на правата на хората с увреждания, залегнали в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която ЕС и държавите членки са задължени да спазват, и гарантиране на просперитет за всички (10). На равнището на ЕС трябва да се полагат усилия, за да се гарантира прилагането на законодателството на ЕС за борба с дискриминацията и в областта на равенството между половете (11).

2.12

Успоредно с публичната консултация на Комисията ЕИСК стартира редица национални дебати в 28-те държави членки, за да повиши осведомеността относно инициативата и извън Брюксел, да стимулира дебат и открито да обсъди как да бъде разработен стълбът. Много от резултатите от тези национални дебати са отразени в настоящото становище.

2.13

Наложително е да се дефинира по-добре обхватът на стълба. ЕИСК е на мнение, че тази инициатива следва да включва всички граждани и да обхваща всички етапи от жизнения цикъл. ЕИСК изразява загриженост поради факта, че в съобщението на Комисията относно стълба не се споменават търсещите убежище лица и мигрантите.

2.14

Ролята на гражданското общество трябва да бъде призната в по-голяма степен и засилена. Гражданският диалог трябва да бъде укрепен, за да се гарантира, че хората, включително младите (12), както и тези в уязвимо положение или сблъскващи се с дискриминация, осъзнават, че имат възможност да участват в изготвянето, прилагането и преразглеждането на процесите на разработване на политиките. Социалните партньори изпълняват специфична роля в изготвянето и прилагането на политиките, които пряко или непряко засягат заетостта и пазарите на труда. Социалният диалог трябва да се насърчава и подкрепя, като същевременно се зачитат автономността на социалните партньори и колективното договаряне и се увеличава капацитетът на социалните партньори за участие в социалния диалог. Подходящото участие на социалните партньори и гражданското общество в дискусиите относно стълба беше подчертано в множество национални дебати (13). В три дебата беше изтъкнато значението на постигането на консенсусен подход и ангажиране (14).

3.1

ЕИСК е убеден, че бъдещето на труда следва да бъде ключов приоритет в рамките на дебатите относно стълба, с цел да се вземат под внимание основните промени, протичащи в трудовата сфера. ЕИСК счита, че сега е необходим по-последователен и интегриран подход, и с оглед на това призовава за всеобхватна европейска стратегия за заетостта, включително за труда на бъдещето, която да е насочена към:

3.2

Задачата за оформяне и управление на трансформациите, протичащи в трудовата сфера, е разпределена между няколко институционални субекти. Всички съответни заинтересовани страни трябва да работят заедно, за да гарантират, че бъдещето на труда е справедливо и приобщаващо, предоставя възможности за заетост на всички и води до социален напредък. ЕИСК е убеден, че наличието на добре образована, добре квалифицирана и мотивирана работна сила с достойни доходи и достъп до качествени работни места е в интерес на всички. Гарантирането на положителни резултати в бъдеще ще зависи от необходимите инвестиции, с които да се предоставят на хората необходимите инструменти за адаптиране към тези промени, да се осигурят адекватни защитни мрежи и да се насърчат иновациите, не на последно място в социалната сфера.

3.3

Промените в трудовата сфера следва да се използват за „насърчаване на траен, приобщаващ и устойчив икономически растеж, пълноценна и продуктивна заетост и достойни условия на труд за всички“ (16). Тази цел следва да се вземе под внимание от ЕС, държавите членки и социалните партньори при изпълнението на различните им роли. Би трябвало да се включат и организациите на гражданското общество, представляващи хората, отдалечени от пазара на труда. Предпоставките за създаване на повече и качествени работни места са неравномерно разпределени сред и в рамките на държавите членки. ЕИСК настоятелно призовава институционалните субекти от държавите членки бързо да преминат към стратегия, залагаща на високите стандарти, в съчетание с активна политика на пазара на труда. Това следва да бъде подпомагано от преработена и приобщаваща Европейска стратегия по заетостта и от съгласувана и амбициозна Европейска индустриална стратегия.

3.4

ЕИСК вече приветства факта, че програмата на ЕС за нови умения и работни места (17) се основава на концепцията за съчетаване на гъвкавост и сигурност, и подчерта необходимостта да се намери точен баланс между вътрешната и външната гъвкава сигурност в интерес на по-ефективното функциониране на пазарите на труда и по-добрата защита на работниците. Той подчерта и значението на активното включване на социалните партньори в наблюдението и оценяването на изпълнението на политиките за съчетаване на гъвкавост и сигурност (18). Освен това ЕИСК подчерта, че стабилните макроикономически политики, насърчаващи растежа на заетостта и благоприятната за бизнеса среда, която осъществява и подкрепя реализирането на цялостния потенциал за растеж, са важни предварителни условия за успешното функциониране на съчетанието от гъвкавост и сигурност. ЕИСК насърчи също държавите членки и ЕС да създадат и поддържат проста, прозрачна и предсказуема правна рамка, благоприятстваща адаптивността, както и да укрепват и поддържат правата на работещите и защитимостта по съдебен ред, да насърчават изграждането на стабилна правна рамка за колективно трудово договаряне и социален диалог в целия ЕС, когато прилагат съчетание от гъвкавост и сигурност. Подчертано беше също колко е важно социалните партньори да се включат активно в дебата и в процеса на вземане на решения относно съчетаването на гъвкавост и сигурност (19). Балансирането на гъвкавостта и сигурността (20), както и способността на пазара на труда да се приспособява към нови предизвикателства, беше разгледано и подчертано по време на националните дебати в редица държави членки (21).

3.5

Рамковите условия за пазарите на труда трябва да подкрепят нови и по-разнообразни кариерни възможности. В професионалния живот са необходими различни форми на набиране на работна ръка и на труд. Това изисква подходяща законодателна среда за защита на заетостта, която да осигури рамка за справедливи условия на труд и да стимулира назначаването в рамките на всички договори за заетост.

3.6

Настъпващите промени в трудовата сфера са много на брой и многостранни. Трябва да намерим начини да гарантираме сигурен преход за всички работници между различните работни места и статуси, от безработица към заетост и от образование към професионален живот. Способността на хората да направят необходимия преход на различни етапи от живота си и наличието на рамки и механизми за подкрепа, които да им помогнат да направят това, ще предопределят обществото, в което живеем, и нашия икономически просперитет. ЕИСК предлага цялостно обсъждане на рамките и механизмите за подкрепа на такива преходи.

3.7

Бързият технологичен напредък също оформя начина ни на живот и труд. Разработването на проактивна политика на европейско и национално равнище може и трябва да гарантира, че възможностите, предоставени от цифровизацията, могат да бъдат използвани, като същевременно се избягват или смекчават опасностите, които тя крие (22). В националните дебати цифровизацията, наред с често споменаваната необходимост от инвестиции в обучение и инфраструктура (23), беше широко призната като едно от основните предизвикателства, които следва да бъдат отразени в стълба (24). Поради това въздействието на тези развития върху пазара на труда, трудовите стандарти, икономиката, данъчните системи, системите за социална сигурност и минималната работна заплата трябва да бъде оценено внимателно (25).

3.8

Програмата в областта на цифровите технологии и Инициативата за цифров единен пазар следва да бъдат свързани с нов всеобхватен подход към бъдещето на труда. Тя трябва да дава отговор на икономическите предизвикателства, предизвикателствата пред заетостта и социалните предизвикателства, включително целта за осигуряване на необходимите умения и равни условия. ЕИСК вярва, че в съответствие с Договорите това може да се постигне най-добре посредством зачитащ правата подход на подходящото равнище, който подпомага достъпа до, наред с другото, образование и социална закрила, и по-добра координация в ЕС в ключови области, в които той няма законодателни правомощия.

3.9

Както вече подчерта ЕИСК, „сътрудничеството е от ключово значение“ (26) за преодоляването на предизвикателствата на цифровизацията. В този контекст ЕИСК има предвид по-специално Европейската комисия и равнището на европейско управление като цяло, националните правителства, социалните партньори и по-широкото гражданско общество. ЕИСК вече препоръча Европейската комисия, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Международната организация на труда (МОТ) да работят заедно със социалните партньори на всички подходящи равнища и с организациите на по-широкото гражданско общество, за да разработят подходящи разпоредби относно достойните условия на труд и закрилата, които са необходими, за да се вземат под внимание новите форми на труд (като например онлайн труда, икономиката на работата по отделни заявки и икономиката на споделянето) (27).

3.10

Следва да се обърне специално внимание на увеличаващите се равнища на младежка заетост. Както е споменавано вече в предходни становища на ЕИСК, в рамките на националните програми за реформа следва да се предприемат конкретни мерки за борба с младежката безработица (28). Добре функциониращите системи за чиракуване и други качествени форми на учене в процеса на работа могат да улеснят прехода на младите хора от училището към трудовия живот (29). ЕИСК подкрепи идеята за създаване в държавите членки на схеми за гаранция за младежта, които да се финансират от специален фонд на инициативата за младежка заетост в рамките на многогодишната финансова рамка, и приветства неговото създаване (30).

3.11

Ролята на социалния диалог беше подчертана в много от националните дебати (31). ЕИСК изразява загриженост поради факта, че в редица държави няма адекватен социален диалог (32), и че в някои държави/сектори работодателите и работещите не са представени в социалния диалог и не участват в колективното договаряне. Това следва да се вземе под внимание (33), както и нуждата от насърчаване на ориентиран към решенията социален диалог, който да има положителен принос за защитата на работниците и конкурентоспособността на предприятията. Колективното договаряне следва да бъде насърчавано на всички подходящи равнища; за да се наблюдава този процес, ЕИСК препоръчва да се събират данни за обхвата на колективното договаряне в цяла Европа посредством показателите в европейския семестър, като се зачитат напълно националните практики и системите на колективни трудови правоотношения.

3.12

Технологичният напредък създава възможности за нови работни места, но ще доведе и до закриването на работни места. Степента, в която ще се прояви това явление, е спорна, като последните прогнозни проучвания дават нееднозначни резултати (34).

3.13

При всички случаи инвестициите в хората трябва да бъдат в основата на всяка бъдеща стратегия за труда. Нивото на компетентности и умения, и по-специално цифрови умения, ще бъде ключово за подготвянето на гражданите и работниците за бъдещето. Въвеждането на гаранция за уменията (35) с подкрепата на необходимите инвестиции би могло да осигури рамката, която да даде възможност на хората да придобиват необходимите умения през целия си живот. Основа за това са достъпът до качествено образование, приобщаващо за всички граждани на ЕС, включително професионално образование, учене през целия живот и възможности за преквалификация и повишаване на квалификацията.

3.14

Технологичните промени могат да подпомогнат развитието на умения, но също така биха могли да ускорят процеса на остаряване на уменията на работниците в много професии. Освен действащите лица в сферата на образованието, предприятията, в сътрудничество със синдикатите, CEDEFOP и правителствата също трябва да изпълнят своята част от усилията да се гарантира развитието на компетентности и умения, които отговарят на нуждите на променящия се трудов свят (36), включително чрез повишаване на приспособимостта на националните образователни и обучителни системи към променящите се нужди от умения. Това трябва да се извърши по съгласуван начин. Развитието на компетентност отнема време и се нуждае от достатъчно ресурси; затова са необходими спешно по-големи и по-ефективни инвестиции в образованието. Трябва да се вземат предвид и различните въздействия/резултати от образователните и социалните системи в европейските държави и региони.

3.15

Новите форми на труд се развиват толкова бързо, че договорните условия не успяват да ги следват, поради което е необходимо да се преразгледа техният правен статут. ЕИСК призова за спешно изясняване на статута на посредниците на пазара на труда и онлайн платформите, както и за проучване на договорния статус на работещите в условията на краудсорсинг и други нови форми на трудови правоотношения. Необходими са и насоки за изясняване на възможните сиви зони, свързани с трудовия статут във връзка с данъчното облагане и социалното осигуряване (37). Крайната цел трябва да бъде гарантирането на справедливи условия на труд за всички и обхващането на всички работници от основни трудови стандарти и адекватна социална закрила.

3.16

Социалните партньори по-специално са на преден план, когато става въпрос за популяризиране на договорената гъвкавост и стабилност на труда на всички подходящи равнища, но за това е необходима ангажираност от страна на правителствата и управлението на европейско равнище, както и по-добро сътрудничество между институциите на ЕС, правителствата и социалните партньори. ЕИСК вече заяви, че ЕС и държавите членки би трябвало, чрез осъществяването на диалог със социалните партньори, да проучат стратегии за това как може да се адаптира приложното поле на социалните и трудовите стандарти, така че да отразяват условията на една цифровизирана сфера на труда (38).

3.17

С „икономиката на споделянето“ и с другите нови модели на заетост не бива да се злоупотребява като със средство за неплащане на достойни трудови възнаграждения и неспазване на задълженията по отношение на данъчното облагане и социалната сигурност (39). ЕИСК вече предложи също така ЕС да обмисли начини да се насърчи разработването на европейски платформи, така че създадената стойност да остане в местните икономики (40).

3.18

Въпросът за уеднаквяването на заплащането и въвеждането на минимални работни заплати в държавите членки беше повдигнат от участниците в някои от националните дебати (41). ЕИСК счита, че са необходими допълнителни усилия в това отношение. Полезна отправна точка би могло да бъде проучването на МОТ относно „Изграждане на социален стълб за европейско сближаване“  (42). В него се посочва, че могат да се използват редица показатели за сравняване на минималните работни заплати, които да отчитат националните обстоятелства, като най-популярното съотношение понастоящем е това между минималната и средната работна заплата. Освен това се отбелязва, че приемането на общ подход по отношение на политиката за минималната работна заплата на равнище ЕС би могло да спомогне за ограничаване на бедността в разширения Съюз и за намаляване на дела на хората с ниски заплати, с оглед на условията в отделните държави. В него се посочва, че за отправна точка може да послужи изготвянето на тристранен анализ на национално равнище на обхвата, размера и прилагането на минималната работна заплата, съгласно посоченото в инструментите на МОТ. В проучването на МОТ се отбелязва също, че заключенията на редица проучвания потвърждават значението на балансирания подход — както се изтъква в Конвенция № 131 — спрямо елементите, които трябва да се вземат предвид при определянето на размера на минималната заплата; доколкото е възможно и подходящо от гледна точка на националните практики и условия, тези елементи включват: а) нуждите на работниците и техните семейства, като се вземат предвид общото равнище на заплатите в страната, издръжката на живота, социалните обезщетения и относителният жизнен стандарт на другите социални групи; и б) икономическите фактори, в това число изискванията на икономическото развитие, равнището на продуктивност и целесъобразността на достигането и поддържането на високо равнище на заетост. Необходими са допълнителни разисквания по този въпрос, които трябва да се предприемат в контекста на разработването на социалния стълб. ЕИСК подчертава, че ключовата компетентност и автономността на националните социални партньори по отношение на процесите на определяне на заплащането трябва да се зачитат напълно, в съответствие с националните практики. Необходимостта от зачитане на разделението на компетенциите и принципа на субсидиарност, както и ролята на социалните партньори при определянето на размера на минималната работна заплата (43), също бяха посочени в някои национални дебати. Като цяло, ЕИСК вече заяви, че не е постигнато сближаване между държавите членки от еврозоната, въпреки очакванията за ендогенна оптимална валутна зона (44).

3.19

В някои национални дебати беше признато, че демографските промени (45) и променящите се модели в обществото са други фактори, които значително засягат трудовата сфера. Активните политики на пазара на труда (АППТ) трябва да бъдат ефективни и целенасочени, за да се постигнат добри резултати в сферата на заетостта. В една държава беше обсъдено насочването на вниманието към възможността за включване на частни агенции в усилията за подобряване на активното подпомагане на търсещите работа (46). Политиките за заетостта и пазара на труда в Европа трябва да продължат да осъществяват конкретни мерки за прилагане на принципа за недискриминация на работното място и за гарантиране на равенството на всички групи работници (47).

3.20

Равенството между половете е основен елемент за гарантиране на справедливи условия на труд за всички. Освен това наличието на повече жени на пазара на труда, застаряването на населението и по-дългият трудов живот вероятно ще доведат до увеличаване на отговорностите, свързани с полагането на грижи, през целия жизнен цикъл. Гъвкавостта в трудовия живот, работното време и устойчивото равновесие между професионалния и личния живот ще бъдат от все по-голямо значение за всички работници. ЕИСК вече подчерта, че съвместяването на семейния и професионалния живот изисква координация в редица области като осигуряването на грижи, родителския отпуск и създаването на работни места, съвместими със семейния живот (48). ЕИСК призовава за въвеждането на интегриран подход между законодателните и незаконодателните мерки на подходящото равнище с цел да се подпомогне постигането на баланс между професионалния и личния живот в държавите членки. Важно е да бъдат насочени достатъчно инвестиции към достъпни и приемливи от гледна точка на цената заведения за полагане на грижи. Това ще допринесе за увеличаване на общата заетост, по-специално сред жените, а също и на пълно работно време.

3.21

Особено внимание следва да се обърне на интеграцията на пазара на труда на уязвимите слоеве на обществото и малцинствата. Икономическото, социалното и културното положение на ромите не се подобрява в повечето държави членки и, както се посочва в доклад на ЕИСК, Стратегията за ромите трябва да бъде включвана последователно в европейския семестър (49).

3.22

Устойчивите пенсионни системи са от ключово значение, като се има предвид застаряването на европейските общества. Комисията заяви, че увеличаването на пенсионната възраст, успоредно с увеличената продължителност на живота и в съчетание с усилията за насърчаване на активния живот на възрастните хора, прави възможно не само същественото намаляване на пенсионните разходи, но и натрупването на по-големи пенсионни права. Въпреки това в миналото ЕИСК е отправял критики към предложението на Комисията за индексиране на пенсионната възраст в съответствие с увеличаващата се продължителност на живота, като вместо това предложи мерки, които доближават реалната пенсионна възраст до законоустановената пенсионна възраст (50). Както посочи Комитетът за социална закрила, намаляването на безработицата и насърчаването на по-дългото участие на пазарите на труда в днешно време, включително чрез увеличаване на участието на жените на пазара на труда, ще бъдат от ключово значение за бъдещата устойчивост и адекватност на пенсионните обезщетения (51). Така например един сравнителен европейски индекс за устойчивостта и адекватността на пенсиите би бил полезен индикатор в подкрепа на усилията на държавите членки за реформиране на техните пенсионни системи и намаляване на бедността.

3.23

Целта на това хората да работят по-дълго трябва да бъде придружена от обхващащ жизнения цикъл подход, който да включва добрите условия на труд, в това число политиките в областта на здравето и безопасността, както и на работното време, и да насърчава стремежа към възможности за учене през целия живот. По-дългата професионална кариера до пенсионна възраст с достоен доход по време на годините на труд и произтичащата от това достойна пенсия, както и политиките, които правят възможен безпроблемния преход към пенсиониране за по-възрастните работници, също са предпоставка: развитието на начина, по който работим, също е ключов аспект в това отношение.

3.24

Стандартите за социална сигурност в ЕС се различават силно в зависимост от различните системи и традиции. ЕИСК препоръча в социалната политика на ЕС да има по-ясни стратегически приоритети и да се формулират общи принципи на социалната политика като част от една солидна работна програма. ЕИСК вече е изтъквал необходимостта да се постигне обвързващо ниво на социална защита (52) и предлага да се определят високи стандарти на подходящите равнища, като в същото време надлежно се спазват изискванията за субсидиарност и адекватност. Необходим е по-добър обмен на добри практики, за да се изгради по-приобщаваща мрежа за социална сигурност за всеки законно пребиваващ в ЕС. В контекста на предизвикателствата на Work 4.0 и въвеждането на нови форми на заетост и частична заетост е от съществено значение да се обмисли и вземе решение относно начина, по който държавите членки могат да реформират своите социалноосигурителни системи, така че да превърнат обезщетенията за безработица в приобщаващи надбавки за заетост, които могат да послужат като бъдеща защитна мрежа, а също и да улеснят заетостта и достойния труд. Важно е да се гарантира, че трудът е по-привлекателна опция от получаването на помощи, като се създадат правилните стимули за това хората да предпочитат да работят, като същевременно се гарантира сигурност на доходите за хората, които не намират работа. Определянето на показатели в тази област може да представлява добавена стойност, която да накара държавите членки да подобрят, при необходимост, условията за достъп, срока и размера на помощите.

3.25

Още през 2009 г. ЕИСК подчерта, че Европа трябва да възвърне позицията си на лидер в областта на научните изследвания и иновациите. Той подчерта, че резултатите в научната и техническата сфера, както и прилагането им в рамките на конкурентоспособна глобализирана икономика, биха гарантирали, че Европа има бъдеще на световната промишлена сцена. Освен това той подчерта, че отвореният за напредък социален климат е предпоставка за иновациите (53). Творческото предприемачество, което води до възможности за работа, също играе ключова роля за създаването на благоприятна за иновациите среда. Гражданското общество има ключова роля в този процес.

3.26

ЕИСК вижда връзка между капацитета за иновации на работното място и участието на работниците. Освен това „доброто“ и „устойчиво“ корпоративно управление трябва да се опира на утвърдилите се на вътрешния пазар правни структури и практики на участие на работниците посредством информиране, консултиране и където е възможно, участие във вземането на решения (54). Би трябвало разпоредбите за задължително участие на работниците да бъдат консолидирани и отразени повсеместно в правото на ЕС въз основа на вече постигнатите стандарти (55).

3.27

Изменението на климата създава големи екологични и социални предизвикателства за Европа и останалата част от света. Бъдещето на труда ще се определя и от спешната нужда от трансформиране на нашите икономики, индустрии и работни места с цел опазването на планетата. ЕИСК приветства ратификацията на Парижкото споразумение от страна на ЕС и призова за коалиция на гражданското общество и поднационалните власти за постигане на ангажиментите, поети на 21-вата Конференция на страните по РКООНИК (56). Изпълнението на тези ангажименти трябва да бъде в съответствие с ангажиментите на ЕС за намаляване на бедността. За подпомагането на справедливия преход, достойния труд и заетостта ще са необходими инвестиции в ресурси за оказване на подкрепа на общностите и работниците в секторите, които вече са засегнати от този преход, както и за предвиждане и улесняване на бъдещото преструктуриране и прехода към по-екологосъобразна и по-устойчива икономика. Планът за инвестиции за Европа следва да подпомага проекти в съответствие с ангажиментите, поети на 21-вата Конференция на страните по РКООНИК.

4.1

Както социалният, така и икономическият дисбаланс представляват заплаха за ЕС. Те подкопават социалното сближаване и политическото доверие и възпрепятстват икономическия напредък. ЕИСК вече изложи своите възгледи относно нуждата от приоритетни мерки за справяне с бедността и от превръщане на борбата с бедността и социалното изключване в един от основните компоненти на стълба (57).

4.2

Макар да признава, че намаляването на бедността е главно от компетентността на държавите членки, ЕИСК настоятелно призовава Съвета на ЕС отново да заяви своята ангажираност с целта на стратегията „Европа 2020“ за намаляване на бедността успоредно с прилагането на по-интегриран подход. Това означава, че намаляването на бедността следва да бъде застъпвано систематично през целия процес на европейския семестър и че стратегията „Европа 2020“ следва да бъде свързана с Програмата до 2030 г. (58) Икономическият растеж и конкурентоспособността са от първостепенно значение, следователно макроикономическата политика, която спомага за създаването на достойни работни места, е важна за намаляване на неравенството и бедността.

4.3

ЕИСК вече е заявявал, че колкото по-дълго продължава политиката на икономии, насочена главно към съкращаване на разходите, без адекватни мерки за генериране на растеж, социално сближаване и солидарност, толкова по-ясно става, че нарастващото социално неравенство застрашава икономическата интеграция и просперитета на Европа (59). ЕИСК призовава за подновяване на усилията за популяризиране на концепцията за социални инвестиции във всички свързани области на политиката (60). ЕИСК счита, че е необходимо да се обмисли допълнително по какъв начин планът „Юнкер 2“ би могъл да се свърже с целите на Пакета за социалните инвестиции. Освен това той призова за Европейски пакт за социални инвестиции (61), който да подкрепи социалните реформи и социалните инвестиции и да помогне за установяването на обновено икономическо, социално и териториално сближаване.

4.4

ЕИСК приветства Пакета за социалните инвестиции на Комисията, който изглежда сигнализира за промяна на модела към по-силен акцент върху социалните инвестиции, считани не за разход, а за инвестиция в потенциала за растеж и заетост на Европа (62). ЕИСК изразява съжаление, че не е направено повече за ефективното изпълнение на тези цели. Социалните инвестиции предлагат икономическа и социална възвращаемост във времето, изразяваща се в увеличаване на заетостта или трудовите доходи, подобряване на здравето, намаляване на безработицата, по-добро образование, намаляване на бедността и социалното изключване и др. Освен това те подобряват благоденствието и благосъстоянието на хората, като същевременно стимулират икономиката чрез осигуряване на по-квалифицирана работна сила, по-висока производителност и заетост. Такива инвестиции, особено когато насърчават растежа, биха допринесли и за повишаването на уменията и квалификациите на хората и за подобряването на техните възможности в обществото и на пазара на труда, както и за стимулирането на икономиката, което би помогнало на ЕС да излезе от кризата по-силен и по-конкурентоспособен. Освен това те биха гарантирали по-ефикасни и по-ефективни публични разходи, което би довело до икономии в публичните бюджети в средносрочен и дългосрочен план.

4.5

ЕИСК вече приветства факта, че ЕС изрично признава важната роля на социалната икономика, социалните предприятия, гражданското общество и социалните партньори за прилагането на Пакета за социалните инвестиции (63).

4.6

ЕИСК вече изрази своето мнение, че въвеждането на европейски минимален доход чрез рамкова директива ще спомогне за борбата със социалното изключване, ще гарантира икономическото и териториалното сближаване, както и защитата на основните права на отделния човек, ще осигури баланс между икономическите и социалните цели, и ще гарантира справедливото разпределение на ресурсите и доходите. Отново призовава Комисията да разгледа възможностите за финансиране на европейски минимален доход и за създаване на подходящ фонд (64).

4.7

ЕИСК припомня, че устойчивите, ефективни и ефикасни социални системи са от първостепенно значение за всички общества в ЕС. Те представляват жизненоважно средство за поддържане на социалното и териториалното сближаване и стабилността в обществото, както и за насърчаване на икономическия растеж. Социалните системи изпълняват важната функция и на автоматични стабилизатори, както беше демонстрирано по време на кризата. Макар и да признават, че решението относно структурата и съдържанието на социалните политики е от компетентността предимно на държавите членки, националните инициативи и инициативите на ЕС следва да имат за цел укрепването и повишаването на ефективността на системите на социална закрила, които обхващат социалното осигуряване, социалната помощ и социалните услуги, предоставянето на здравеопазване и жилищно настаняване (65). Както беше посочено от Съвета и Комитета за социална закрила, държавите членки следва да продължат усилията си за подобряване на резултатите на системите за социална закрила и да гарантират, че те водят до по-добри социални резултати, като същевременно увеличават максимално положителното въздействие на заетостта и растежа (66).

4.8

Националните социалноосигурителни институции и публични органи носят отговорността за осигуряването на универсални, качествени и достъпни социални услуги на приемливи цени. Държавата трябва да акредитира, да инвестира във и да наблюдава достъпа до тези услуги, които могат да бъдат предоставяни от публични органи, субекти с нестопанска цел или субекти със стопанска цел, както вече се прави в няколко държави — членки на ЕС. Представителните организации на гражданското общество, а именно социалните партньори, социалните предприятия и взаимоспомагателните дружества, изпълняват важна роля. Тази роля включва изготвянето, прилагането, предоставянето и надзора на схемите за социално осигуряване, здравно осигуряване и социално подпомагане. Освен това по-тясното сътрудничество между всички участници може да допринесе за по-ефективното и по-добро използване на публичните ресурси при изпълнението на социалните политики. Това би следвало да включва и възможността за използване на партньорствата между публичните органи и частните участници, като същевременно се зачитат особеностите на националните системи.

4.9

ЕИСК счита, че е необходим по-силен и по-прозрачен диалог между съответните участници с цел повишаване на устойчивостта на системите за социална закрила и тяхното трансформиране, така че определянето на приоритетността на ресурсите да доведе до ефективни, ефикасни и целесъобразни публични инвестиции, при пълно зачитане и с оглед на насърчаването на социалните права, и по-специално на основните принципи на системите за социална сигурност на държавите членки.

4.10

Преходът към Work 4.0 трябва да бъде придружен от преход към Welfare 4.0. Кризата, бавният растеж и високото равнище на безработица, както и съчетанието от нарастващ дял на застаряващото население и намаляваща работна сила, представляват предизвикателство за устойчивостта и адекватността на системите на социална закрила. Успоредно с това все повече се търсят социални услуги, по-специално в резултат на застаряването на населението, но ресурсите за удовлетворяване на това търсене са ограничени. Следователно реформите са от съществено значение за въвеждане на ефективни и икономически ефикасни системи на социална закрила, социални политики и услуги. Стълбът трябва не само да може да реагира на установените трансформации, настъпващи в трудовия свят, но и следва да има за цел да подкрепя държавите членки, като предоставя подходящи решения в отговор на важните промени, свързани със социалните системи, социалните политики и услуги. Ключовите цели би трябвало да бъдат запазване на тяхното качество, устойчивост, достъпност, включително финансова, и адекватност за всички, които зависят от тях, посредством подходящи регулаторни рамки и политики.

4.11

ЕИСК признава също, че постоянният натиск върху публичните бюджети, демографските промени и промените в обществото, както и възникващите нови социални предизвикателства, са довели до възникването в много държави членки на нови и иновативни форми на организация при финансирането и предоставянето на помощи и услуги. Това явление, наречено „социална иновация“, се ръководи от необходимостта от посрещане на неудовлетворените социални нужди. То допълва традиционното предоставяне на социална помощ от държавата чрез мобилизиране на различни социални и икономически субекти и финансови ресурси, които работят в сътрудничество с местните власти. Въпреки това то не следва да заменя отговорността и ролята на държавата и различните ѝ публични компоненти за гарантиране на универсален достъп до качествени, устойчиви и достъпни услуги на приемлива цена за жителите на ЕС в съответствие с националните практики. Социалните иновации създават социален капитал и укрепват ролята на местните общности. Препоръчва се Европейската комисия и държавите членки да гарантират, че основните инструменти, като обществените поръчки и европейските структурни и инвестиционни фондове, се използват ефективно в подкрепа на социалните иновации и предприятията на социалната икономика.

4.12

ЕИСК многократно е подчертавал специалната и важна роля на социалната икономика, включително на социалните предприятия, за предоставянето на икономически и социални решения (67). Секторът представлява ключов елемент на европейския социален модел и пряко допринася за социалното и икономическото сближаване и промяната, за по-справедливите доходи и разпределяне на богатството, както и за активното гражданство. Неотдавна ЕИСК призова за план за действие на ЕС в областта на социалната икономика (68).

4.13

Като цяло и в рамките на правомощията на ЕС стълбът следва да има за цел осигуряването на обща референтна рамка за определяне на критерии и наблюдение на необходимата национална правна и политическа рамка, с цел да се гарантира правото на висококачествено обслужване, по-специално при предоставянето на социални обезщетения (69), включително наличието и достъпността на социалните услуги на приемливи цени, както и тяхната устойчивост и ефективност. Това следва да важи за всички клонове на социалното осигуряване (70), както и за всички останали социални услуги (за социална закрила).

4.14

В същия ред на мисли стълбът следва да има за цел създаването на необходимите стимули за държавите членки да осигурят преносимостта на придобитите права съгласно съответните национални критерии, като по този начин гарантират свободното движение. Такова признание би могло да даде възможност за предоставяне на по-добре пригодена за всеки отделен човек подкрепа, чрез която той да може да организира своя професионален и личен живот. Това би осигурило по-достойни и гъвкави средства за адаптиране към жизнения цикъл на всеки гражданин на ЕС и по-специално би дало възможност за безпроблемен преход към, на и извън пазара на труда.

4.15

Освен това стълбът следва да се използва за определяне на референтни показатели относно предоставянето на основни услуги. Следва да се разработят стратегии за прилагането от държавите членки, които да отчитат конкретното социално-икономическо и фискално положение във всяка страна. Референтните показатели не следва да бъдат ограничени до наличието на услуги, а следва да стимулират прилагането на основните принципи, заложени в Протокол 26 (универсален достъп, качество, безопасност, достъпност, равно третиране и насърчаване на правата на потребителите). Доброволната Европейска рамка за качеството на социалните услуги и Европейската рамка за качеството на образованието и грижите в ранна детска възраст следва да се използват за справка при разработването на референтни показатели.

4.16

Принципът на равните възможности за всички е залегнал в европейските договори и трябва да бъде напълно и адекватно отразен в един приобщаващ социален стълб. Тъй като в достиженията на правото на ЕС вече е предвиден общ набор от минимални стандарти за работниците в Европа, той трябва да се прилага на практика. Трябва да се гарантират равенство и недискриминация за мъжете и жените, и за всички групи в нашето общество, включително за хората с увреждания, лицата ЛГБТИ, лицата, принадлежащи към етнически малцинства, и други лица, които са обект на дискриминация.

4.17

Постигането на по-високи равнища на участие в заетостта на различни групи в Европа е от съществено значение за преодоляване на демографското застаряване и намаляването на населението в трудоспособна възраст. Необходим е също и напредък в насърчаването на равенството и недискриминацията в други аспекти от живота, които не са свързани с труда, като например достъпа до стоки и услуги, образованието, жилищното настаняване и здравеопазването. Във връзка с това има надежди, че обсъжданията относно Директива за равно третиране в ЕС по отношение на достъпа до стоки и услуги бързо ще бъдат възобновени.

5.1

Между 2 септември и 2 ноември 2016 г.ЕИСК организира дебати с организираното гражданско общество във всички държави членки. Дебатите бяха координирани от трима членове на ЕИСК (т.нар. „тройка“) от въпросната държава, в много от случаите в сътрудничество с Европейската комисия (15 дебата) или националния икономически и социален съвет (7 дебата). Участниците бяха членове на широк набор организации на работодатели, профсъюзи и други организации на гражданското общество, както и, по-рядко, представители на академичните среди. Като цяло в 28-те дебата участваха близо 1 800 представители на организации на гражданското общество.

5.2

Като основа за дискусиите при повечето дебати беше използван набор от ключови въпроси. Дебатите засегнаха широк кръг от теми в съответствие с различните национални системи, приоритети и условия. След дебатите координаторите от тройките изготвиха национални доклади, които в повечето случаи включват заключения и/или препоръки. Насочващите въпроси бяха следните:

5.3

В заключенията/препоръките, изложени в докладите на членовете на тройките по държави, се констатират редица общи теми/въпроси, повдигнати по време на различните дебати. Те са обобщени в настоящия раздел на становището.

5.3.1

Относно обхвата и формата на европейския стълб на социалните права:

5.3.2

Ключови въпроси, засегнати в заключенията/препоръките и свързани с изготвения от Европейската комисия предварителен проект на ЕССП:

5.4

Заключенията/препоръките разкриха също така, че основният въпрос, по който мненията се разминават, е дали ЕССП следва да предвижда законодателни мерки. Мненията на участниците по този въпрос, както в рамките на всяка държава, така и между отделните страни, бяха разделени, като представителите на работодателите (като цяло) не подкрепиха идеята за допълнително законодателство, а представителите на профсъюзите (като цяло) заеха противоположната позиция.

6.1.1

Освен нуждата от яснота относно ролята на различните субекти Европейският стълб на социалните права се нуждае от много повече яснота по отношение на съдържанието, процесите, конкретните инициативи за неговото прилагане, финансирането и наблюдението. Въпросът относно управлението е от първостепенна важност при зачитане на предвиденото в Договорите, включително на принципа на субсидиарност. Гражданите имат правото да знаят кой носи отговорност за всяко решение.

6.1.2

Що се отнася до съответните субекти и тяхната роля, ЕИСК подчертава, че при въпроси от областта на пазара на труда партньорството между публичните органи и социалните партньори на равнището на ЕС и на национално равнище е ключовото средство за подобряване на политическия напредък към широко подкрепяни цели. В областта на социалната закрила, правителствата, публичните/регионалните/местните органи и различните национални институции, които се занимават с организацията на социалното осигуряване, както и доставчиците на социални услуги, изпълняват централна роля. В допълнение към това и социалните партньори често имат роля и отговорности при изготвянето и прилагането на схемите за социална закрила и в социалните услуги. Други заинтересовани страни, като например социалните организации, могат да имат експертни знания по-специално в областта на социалното подпомагане и могат да изпълняват роля и да предоставят защитни мрежи за част от населението в риск от бедност.

6.1.3

ЕИСК подчертава, че стълбът може да се превърне в положителен проект за Европа и за всички, но само ако резултатите от него са видими. В днешното време на криза стълбът може да представлява добра възможност да се демонстрира, че ЕС все още е способен да реагира адекватно, когато това е целесъобразно, на предизвикателствата, срещани от обикновените хора, при пълно зачитане на разграничението на правомощията и принципа на субсидиарност. По-специално стълбът следва да послужи за насърчаване на благополучието на хората в съответствие със задължението по Договора, наред с останалото, за „силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда“ (член 3 от ДЕС). Освен това стълбът следва да допринася за по-доброто функциониране на пазарите на труда и на системите за социална закрила. Същевременно ЕИСК е загрижен поради липсата на яснота относно обхвата на стълба. ЕИСК се опасява, че това може да създаде още повече несигурност и неудовлетвореност, като повиши очакванията, на които няма, или няма да може, да се отговори (71).

6.2.1

Комисията предлага стълбът да се приложи първо към еврозоната, тъй тя вече започна процес по допълнителна интеграция и консолидиране в посока на по-голямо сближаване. Въпреки това социалните разпоредби в Договорите на ЕС (72) обхващат всички държави — членки на ЕС. Отразявайки това, което беше заявено в многобройни национални дебати, ЕИСК счита, че стълбът следва да се прилага по отношение на всички 28 държави — членки на ЕС.

6.2.2

В предходно становище ЕИСК отбеляза, че социално устойчивите макроикономически политики са предпоставка за по-силно икономическо възстановяване и за гарантиране на социално сближаване. Освен това по-доброто отчитане на икономическите реалности е основна предпоставка за постигането на продуктивна заетост и добре разработени социални политики на равнището на ЕС и на национално равнище по справедлив за всички поколения начин. Комитетът приветства факта, че акцентът е поставен върху прилагането на гъвкавост в рамките на правилата на Пакта за стабилност и растеж, при което за изчисляването на бюджетния дефицит Комисията ще отчита някои публични инвестиции, но Комитетът смята, че това е ограничена и частична мярка (73).

6.3.1

Европейският семестър и националните програми за реформа, които се отнасят и за държавите извън еврозоната, следва да се превърнат в основно средство за изпълнение и наблюдение на стълба. Въпреки това, като се имат предвид механизмите за макроикономическо наблюдение, съществуващи в рамките на европейския семестър за държавите от еврозоната, е възможно тези държави да разработят допълнителни референтни показатели в подкрепа на националните реформи. Връзката между стълба и европейският семестър беше посочена в редица национални дебати (74).

6.3.2

ЕИСК отбелязва, че някои от целите на икономическите политики и икономическото управление през последните години трябва да бъдат приведени в по-голямо съответствие с целите на социалната политика на ЕС, в съответствие с член 4, параграф 2 от ДФЕС (75). Всички мерки в рамките на европейския семестър следва — в съответствие с хоризонталната социална клауза (76) — да подлежат на оценка на социалното въздействие. Тези резултати би следвало да се оповестяват и обсъждат на национално и европейско равнище (77).

6.3.3

ЕИСК вече е отбелязвал, че по време на европейския семестър целите за заетостта и социалните цели трябва да бъдат поставени наравно с макроикономическите съображения в рамките на европейския семестър (78). Той препоръча също, че трябва да има сравними общи показатели, напр. за бедността и неравенството, както и задължителни оценки на социалното въздействие на всички програми за реформи, предложени от националните програми за реформа (НПР) и специфичните за всяка държава препоръки (СДП) (79).

6.3.4

ЕИСК призовава за постигане на нов баланс на европейския семестър, за да може при формулирането на СДП да се вземе под внимание съществуващия набор от ключови показатели за заетостта и социални показатели.

6.3.5

Целта за по-голямо сближаване с оглед подобряването на условията на живот и труд следва да бъде улеснена от специфични цели, като се вземат под внимание стратегията „Европа 2020“ и целите за устойчиво развитие, и се направлява координацията на политиките в сферата на икономиката, заетостта и социалните въпроси.

6.4.1

ЕИСК изразява сериозното си безпокойство относно стабилността на ЕС, тъй като необходимите реформи — със или без изменения в Договорите — винаги се извършват едва в последния момент и под силен натиск. Необходимо е отново да се укрепи социалното, политическото и икономическото сближаване в ЕС и да продължи съгласуваната икономическа интеграция и интеграцията по отношение на паричната политика като основа за функциониращ ИПС. Поради това е неизбежно провеждането на сериозен дебат за изграждането на структура на ИПС със здрави основи, което предполага наличие на консенсус относно икономическите и социалните цели, както и споделено управление (80).

6.4.2

Социалното, политическото и икономическото сближаване трябва да се осъществят, за да се укрепи устойчивостта на сътресения на Икономическия и паричен съюз. ЕИСК отбелязва, че различията между икономиките в рамките на ИПС трябва да се отчетат в по-голяма степен и че в тези държави трябва да се проведат балансирани структурни реформи, с цел да се отразят изискванията на един паричен съюз и в съответствие с националните изисквания, така че да се гарантира необходимото сближаване.

6.4.3

ЕИСК вече предложи начин за по-добро организиране на ИПС и отправи предложения за възможно най-бързо развитие на неговата демократична и социална структура, в рамките на общностния метод. Това ще укрепи демократичната устойчивост и ще изпълни произтичащите от Договорите социални задължения (81).

6.4.4

От ключово значение е ИПС да бъде икономически стабилен. Както ЕИСК заяви по-рано, в този контекст правителствата на държавите членки имат голяма отговорност за по-нататъшното развитие на демократичен и социален ИПС. Същото се отнася и за социалните партньори както на национално, така и на европейско равнище, за които ИПС представлява общата рамка за техните различни системи на определяне на работните заплати и организиране на политиката за пазара на труда и в социалната сфера. В качеството си на икономически и социални партньори те имат решаваща роля за изпълнението на общата цел за стабилност на ИПС (82). По-добрата ангажираност на социалните партньори може да допринесе за подобряване на управлението на ИПС. Техните възгледи за това как да бъдат организирани пазарът на труда и социалната политика също трябва да се вземат под внимание като част от дебатите относно бъдещето на ИПС (83). Засиленият и структуриран диалог с гражданското общество ще спомогне и за подобряването на демократичната устойчивост и управлението.

6.4.5

ЕИСК счита, че преодоляването на продължаващите дисбаланси и изграждането на доверие в Европа налагат необходимостта от по-ефективно и демократично икономическо управление, по-специално в еврозоната (84).

6.5.1

Европейският стълб на социалните права следва да има за цел да допринесе за ефективното прилагане на съществуващите достижения на правото в социалната сфера, заложени в първичното и вторичното право на ЕС във връзка с правата на заетост и социалните права, в това число по-специално социалната закрила и ефективния надзор посредством трудови инспекции, наред с другото, и правото на ефективна правна защита и достъп до правосъдие. Международните правнообвързващи документи, с които се предоставят права и които са ратифицирани от държавите членки за гражданите на ЕС, следва да се спазват напълно.

6.5.2

ЕИСК счита, че стълбът предоставя възможност за затвърждаване на съществуващите достижения на правото в социалната сфера. Освен това процесът на развитие на стълба също дава възможност да се прецени кое работи и кое не, кое липсва и кое следва да се подобри в подхода на ЕС и държавите членки, за да се насърчат подновяването на социалното и икономическото сближаване, устойчивият растеж и създаването на заетост в ЕС.

6.6.1

Европейският фонд за стратегически инвестиции и европейските структурни и инвестиционни фондове са предназначени да изпълняват ключова роля за създаването на работни места и растеж и за насърчаването на териториалното и социалното сближаване. ЕИСК е на мнение, че е необходимо по-ефективно и ефикасно използване на тези фондове, както и че дългосрочните инвестиции на ЕС във висококачествена социална инфраструктура и услуги, включително посредством Европейския фонд за стратегически инвестиции и Европейската инвестиционна банка, следва да бъдат приоритизирани и свързани с прилагането на стълба.

6.6.2

В рамките на Пакта за стабилност и растеж ЕИСК представи различни възможности и предложения. Би могло да има „златно“ или, защо не, „сребърно“ правило (85) публичните инвестиции на държавите членки, включително в социалния сектор, да допълват публичните инвестиции на ЕС посредством система от съвместно договорени параметри, което в съчетание с правилните структурни реформи би насърчило частните инвестиции (86).

6.6.3

В контекста на бюджетите и прегледите на многогодишната финансова рамка ЕИСК счита за необходимо да се използват, както вече посочи Комисията, 25 % от европейските структурни и инвестиционни фондове, а именно Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие, с цел насърчаване на социални инвестиции в социални, здравни, образователни и свързани с жилищното настаняване услуги и политики. Освен това някои ресурси следва да бъдат заделени на равнището на ЕС в рамките на Европейския социален фонд под формата на налично финансиране за укрепване на капацитета на социалните партньори. Европейската комисия следва да предоставя насоки на държавите членки за това как да насърчават на практика социалните инвестиции и да следят качеството и ефективността на проектите.

6.6.4

През 2014 г. ЕИСК призова за използване на механизъм за преразпределяне в случай на несиметрични сътресения (87) и отбеляза, че Съюзът и по-специално еврозоната не могат да пренебрегнат социалните последствия от настоящите икономически политики, като ги оставят изцяло на усмотрението на отделните държави. Той подчерта необходимостта да се гледа на бюджетите за образование и обучение като на инвестиция в бъдещето (88). Участниците в някои национални дебати обсъдиха дали е необходима осигуровка за безработица в ЕС или фонд за приспособяване, и дали това би било постижимо (89). Тези дебати показаха, че възгледите по този въпрос се различават значително и че тези дискусии също трябва да продължат (90).

6.7.1

В обсъжданията относно стълба следва да се вземе под внимание и глобалното измерение. Последните дебати, инициирани от МОТ, Съвета на Европа, ОИСР и МВФ, са ключови, по-специално тези относно данните, които сочат, че неравенството засяга устойчивостта на растежа и че преразпределянето не го накърнява. В обсъжданията следва да се отчете и фактът, че устойчивостта на европейския социален модел е взаимосвързана с подобряването на глобалната конкурентоспособност на Европа.

6.7.2

Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г. беше договорена от всички държави — членки на Организацията на обединените нации, през 2015 г. Постигането на целите е задължение на държавите — членки на Европейския съюз в това тяхно качество. ЕИСК счита, че стълбът би могъл значително да допринесе за Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г., особено що се отнася до цели 1 (Изкореняване на бедността); 3 (Добро здраве и благополучие); 5 (Равенство между половете); и 8 (Достоен труд и икономически растеж).

6.8.1

ЕИСК призовава Комисията да предложи ясна и последователна стратегия за стълба. ЕИСК изразява съгласие с Комитета по заетостта (EMCO) и с Комитета за социална закрила (КСЗ), които заявиха, че европейският стълб на социалните права следва да надгражда и подобрява съществуващите инструменти, включително Европейската стратегия по заетостта (EES) и отворения метод на координация в областите на социална защита и социално приобщаване (социален ОМК), и въз основа на това да служи като компас за процеса по насърчаване на устойчиво сближаване във възходяща посока от гледна точка на резултатите в сферата на заетостта и социалната сфера, при зачитане на националните компетентности (91). Определянето на нови подходящи референтни стойности за ограничен набор от ключови предизвикателства в трудовата и социалната сфера, които да служат за оценяване на напредъка, може да бъде част от този процес. Определянето на подобна рамка на сътрудничество ще помогне на държавите членки да постигнат положителни резултати чрез реформи (92) и ще допринесе за постигане на по-голямо социално сближаване.

6.8.2

Въпреки ясните рискове ЕИСК все пак вярва, че ЕС е способен да се превърне в по-добър, по-демократичен и социален съюз. ЕИСК ще направи всичко необходимо, за да подкрепи дебатите в държавите членки и на равнището на ЕС, за да ангажира гражданите „за по-добро бъдеще в Европа“. Справедлива глобализация, осигуряваща добър живот, достатъчно възможности за заетост и справедливи условия на труд за всички, може да се постигне единствено ако ЕС запази своето единство и е способен да действа. За да запази своя обществен модел, Европа трябва да може да се адаптира към променящите се реалности, за да увеличи до максимум възможностите за всички. Това е нашата алтернатива на протекционизма, национализма и популизма.