15.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 13/57

Докладчик:

г-жа Dorthe ANDERSEN

1.1.

Младите европейци в няколко държави членки бяха засегнати тежко от кризата на огромна човешка, социална и икономическа цена. По-високата безработица сред младите хора обаче не е ново явление и показва съществуването на структурни проблеми, които затрудняват прехода от училището към трудовия живот.

1.2.

Добре функциониращите системи за чиракуване и други качествени форми на учене в процеса на работа могат да улеснят прехода на младите хора от училището към трудовия живот.

1.3.

ЕИСК подчертава, че не съществува „един единствен най-добър модел“ за дуално/комбинирано обучение. Целта е да се насърчи висококачествено дуално/комбинирано обучение, което да дава резултати.

1.4.1.

ЕИСК е убеден, че е необходим европейски инструмент за оценка на качеството, който да отчита напредъка и въздействието на реформите, предприемани от държавите членки с цел повишаване на ефективността на системите за ПОО и за дуално/комбинирано обучение.

1.4.2.

ЕИСК препоръчва на Комисията да разработи — със съответните партньори — инструменти за мониторинг и събиране на данни, да направи оценка на схемите, които дават резултати в държавите членки и да открои основните елементи на добре функциониращите системи за дуално/комбинирано обучение. Целта е да се измери и оцени това, което дава добри резултати, да се осигури качество на системите за обучение и да се изтъкне взаимозависимостта между дуалното/комбинирано обучение и заетостта.

1.4.3.

И в бъдеще висококачествените и отговарящи на нуждите на пазара на труда професионални умения и квалификации ще представляват ключов сегмент на пазара на труда и европейската конкурентоспособност. Затова ЕИСК предлага да се определи европейска цел за ПОО и дуалното/комбинирано обучение, която да служи като насока за създаването на по-добри възможности за младежка заетост. Това би могло да стане в рамките на една обновена стратегия „Европа 2020“ и затова ЕИСК призовава Комисията да разгледа възможните варианти.

1.4.4.

ЕИСК е убеден, че определянето на европейска цел за ПОО и събирането на данни биха допринесли за това държавите членки да вървят в правилната посока за повишаване на образователните равнища и да се гарантира положителен опит на младите хора в образователната система, както и да я напускат, придобили уменията, от които се нуждае пазарът на труда.

1.5.1.

ЕИСК препоръчва държавите членки, които не разполагат с добре функциониращи системи за дуално/комбинирано обучение, да проучат разходите, свързани с тяхното изграждане и да ги съпоставят с компенсациите и ползите за конкурентоспособността на предприятията и възможностите за заетост за младите хора, които те биха донесли.

1.5.2.

ЕИСК изтъква значението на партньорствата между училища, центрове за обучение, синдикати и бизнес общността. Социалните партньори играят решаваща роля на всички етапи от добре функциониращите системи за дуално/комбинирано обучение (създаване, изграждане, мониторинг, оценка и др.). Укрепването и по-широкото използване на социалния диалог на всички равнища може да бъде ефективен инструмент за повишаване на качеството на дуалното/комбинирано обучение и на неговата привлекателност.

1.5.3.

ЕИСК призовава държавите членки да въведат или системно да преразглеждат професионалното развитие на преподавателите, наставниците и обучителите в ПОО — и по-специално на обучителите в предприятията, тъй като те са от ключово значение за подобряване на ефективността на системите за ПОО.

1.5.4.

ЕИСК подчертава значението на работодателите и изразява убедеността си, че те, включително МСП, ще се ангажират по-активно със схеми за чиракуване, при условие че те наистина отговарят на техните нужди и при наличието на добри връзки с училищата. В центъра на вниманието през следващите години би трябвало да бъде въвеждането на системи за дуално/комбинирано обучение, които позволяват разходоефективно включване на работодателите и ги правят по-съпричастни.

1.5.5.

ЕИСК препоръчва на европейските социални партньори да продължат работата си в тази област в рамките на самостоятелна работна програма.

2.1.

Икономическата криза в Европа засегна тежко младите хора. 4,5 млн. млади хора на възраст 15 — 24 години са без работа (1), въпреки че за някои държави от ЕС високата безработица сред младите хора не е ново явление, а беше само изострена от кризата. Равнището на младежката безработица в ЕС надхвърля над два пъти това при възрастните — 20,9 % спрямо 9,8 %. Около 7 млн. млади европейци не работят, не учат и не се обучават (NEETS) (2). В условията на по-скоро слаби краткосрочни икономически перспективи младежката безработица в някои държави членки достигна екстремни равнища, което има огромна човешка, социална и икономическа цена.

2.2.

Младежката безработица беше по-висока отколкото тази при възрастните и преди кризата. Това предполага наличието на структурен проблем при създаването на по-тесни връзки между системите за образование и обучение и пазарите на труда. Друг аргумент в тази посока е фактът, че в много държави безработицата сред младите хора е висока, докато в същото време работодателите се затрудняват да намерят служители с подходящи умения.

2.3.

Ситуацията налага нов подход за подобряване на основата на заетостта и растежа с оглед на разработването на висококачествени и съобразени с пазара на труда професионални умения и квалификации и добре функциониращи пазари на труда.

2.4.

Между държавите — членки на ЕС, обаче съществуват значителни различия по отношение на техния опит във връзка с въвеждането на младите хора на пазара на труда.

2.5.

В много страни хората с професионално обучение съставляват болшинството служители в частния сектор, но играят също и значителна роля в части от публичния сектор. Понастоящем около половината от учениците в последните класове на средните училища в цяла Европа се обучават в програми по ПОО, а около една четвърт от тях се обучават по програма, основаваща се на комбинирано обучение в училище и на работното място (3). Но основните предизвикателства се крият в това ПОО да стане по-привлекателно, като се повишат неговото качество и неговата целесъобразност.

2.6.

В редица свои становища (4) ЕИСК е изтъквал, че е важно да се създадат правилните условия за младите хора с цел улесняване на прехода от образованието към трудовия живот посредством увеличаване на възможностите за дуално/комбинирано обучение в рамките на висококачествено професионално образование и обучение (ПОО).

2.7.

ЕИСК счита, че е важно да се запази набраната инерция и да се гарантира, че отделните държави членки, в сътрудничество със социалните партньори, адаптират своите системи за ПОО, като включват компоненти на дуално/комбинирано обучение.

3.1.

Настоящото становище се съсредоточава върху системите за дуално/комбинирано обучение в ПОО. Дуалното/комбинирано обучение е обобщаващ термин, който обхваща редица национални модели. Според Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) дуалното/комбинирано обучение е образование или обучение, при което се съчетават периоди в училище или център за обучение и на работно място. Дуалността се отнася до възможностите за обучение (училища/доставчици на ПОО и дружества, предоставящи обучение, които споделят отговорността за осигуряване на теоретично и практическо обучение) и дуалността на участниците (представители на публичния и частния сектор).

3.2.

Всички държави членки разполагат със системи, които включват аспект, свързан с обучението на работното място, но качеството, резултатите и мащабът се различават (5). Например, колко време се прекарва на работното място? Има ли договор между учащия и работодателя, получава ли учащият заплащане и каква е ролята на социалните партньори?

3.3.

Не съществува единствен или „най-добър“ модел и изграждането на система за дуално/комбинирано обучение зависи от различията в социалния и икономическия контекст.

3.4.

Най-общо понастоящем съществуват три форми на ПОО:

3.5.

Ключов елемент е създаването на тясна връзка между работното място и различните взаимодействия, които трябва да се развият между обучаващия се, теоретичната основа и практическото обучение и развитието на работното място.

4.1.

Европейският съвет от 27 и 28 юни 2013 г. (6) постигна договореност за нова стратегия за борба с младежката безработица, включително целта за насърчаване на „качествените възможности за чиракуване и ученето в процеса на работа“. 22 държави членки получиха специфични за всяка от тях препоръки да адаптират своите системи за професионално образование и обучение, като поставят по-голям акцент върху свързаните с работното място компоненти от обучението и висококачественото чиракуване, предлагани на младите хора.

4.2.

На равнището на ЕС бяха предприети редица мерки. Например беше приета Гаранция за младежта, средства от ЕСФ бяха заделени за развитието на чиракуването на национално равнище, включително системата за дуално/комбинирано обучение, и беше създаден Европейският алианс за професионална подготовка.

4.3.

В рамката за действия във връзка с младежката заетост от юни 2013 г. (7) европейските социални партньори също изтъкнаха стойността на моделите на обучение на работното място като системата за дуално/комбинирано обучение.

4.4.

Латвийското председателство одобри пет цели, които да бъдат постигнати в рамките на прегледа на Комюникето от Брюж. Първата от тях ще бъде насърчаването на ученето на работното място, като се отделя специално внимание към обучението под форма на чиракуване (8).

5.1.

Проучвания на Cedefop и на Европейската комисия например показват положителна връзка между системите за ПОО, основаващи се на дуално образование и младежка заетост (9).

5.2.

Опитът и цифрите говорят високо и недвусмислено. Държавите с подходящи и привлекателни системи за професионално обучение, основаващи се на принципите да дуално/комбинирано обучение, постигат по-добри резултати по отношение на въвеждането на младите хора на пазара на труда. Държави като Австрия дават и добър пример за възможностите за обучение за младите хора в неравностойно положение, като например помощ за работа или защитна мрежа за чиракуващите.

5.3.

Добре функциониращата система за дуално/комбинирано обучение предоставя на младите хора първоначален професионален опит и следователно ги прави по-привлекателни за бизнеса и бъдещите работодатели. В Германия над две трети от чиракуващите остават на работа при същия работодател след приключването на периода на чиракуване (10). Цифрите (11) в Дания показват, че завършилите програма за ПОО са сред тези, които най-бързо намират нова работа, ако бъдат съкратени и че голям брой от тях основават собствени дружества.

5.4.

Въпреки това много млади хора и родители не възприемат ПОО и чиракуването като толкова привлекателни колкото традиционното академично образование или ги възприемат само като традиционна форма на физическа трудова дейност. Това, което се забравя, е че дуалното/комбинирано обучение дава възможност за придобиване на „конкурентни знания“, така че младите хора имат не само възможност за професионално развитие, но придобиват конкурентни знания, които могат да бъдат допълнително развити.

5.5.

В рамките на преразгледаната стратегия „Европа 2020“ следва да се обмисли цел на ЕС за процент на учениците в ПОО и дуалното/комбинирано обучение. Това би могло да насочи вниманието в по-голяма степен към силния компонент на дуалното/комбинирано обучение и чиракуването, свързан с пригодността за заетост и приобщаването. Това би могло да насочи вниманието в по-голяма степен към силния компонент на дуалното/комбинирано обучение и чиракуването, свързан с пригодността за заетост и приобщаването.

5.6.

Следва да се определи амбициозна цел, тъй като данните показват положителна връзка със заетостта и трябва да се вземат предвид бъдещите нужди на пазара на труда от квалифицирани работници със средна квалификация.

5.7.

За подобряване на имиджа и привлекателността са необходими съвместни усилия от страна на училищата, центровете за обучение и дружествата, социалните партньори и политиците. Училищата и центровете за обучение с интегрирано ПОО трябва да бъдат по-приспособими към променящите се нужди на пазара на труда и икономика. Следва да бъдат насърчавани конкурсите за професионални умения и ролевите модели с цел изтъкване на определени умения или училища и даване на пример на младите мъже и жени. Създаването на пътеки към висшето образование, за да се избегне възприемането на чиракуването като задънена улица от страна на учениците и родителите или усъвършенстването на програмите за вътрешна мобилност на ЕС като „Еразъм +“, може да направи тези схеми по-привлекателни.

5.8.

Качественото и ранно професионално ориентиране и консултантските услуги са от съществено значение за подобряване на разбирането и имиджа на системите за дуално/комбинирано обучение.

5.9.

Учителите също имат роля за повишаването на привлекателността на системата за дуално/комбинирано обучение и оказват пряко влияние върху начина, по който младите хора възприемат ПОО. Професията на преподавател в ПОО също трябва да бъде възприемана като привлекателна възможност. Един от начините да се гарантира, че професионалните и педагогическите умения на преподавателите в областта на ПОО постоянно се актуализират, е засиленото сътрудничество между училищата и предприятията, така че учителите да са в течение на изискванията на предприятията, съвременните работни практики, новите технологии и др.

5.10.

Наличието на квалифициран и мотивиран служител на предприятието, който да играе ролята на наставник или обучител, би трябвало да бъде основно изискване за гарантиране на качеството в една система за дуално/комбинирано обучение. Трябва да се постави по-силно ударение върху отговорността на обучителите в рамките на предприятията. Наличието на по-ясни и подробни описания на уменията, които следва да бъдат усвоени, може да повиши качеството на обучението в процеса на работа.

6.1.

Вече бяха извършени редица проучвания, които показват, че германската, швейцарската и австрийската система за дуално/комбинирано обучение, например, функционират добре, тъй като предоставят на младите хора подходящо обучение и добър старт за навлизане в трудовия живот. Но няма „един-единствен най-добър модел“ — целта е да се набележат успешни структури и практики.

6.2.

По-прозрачна информация за причините, съдържанието и резултатите може да спомогне за установяването на ключовите елементи, които характеризират добре функциониращите системи за дуално/комбинирано обучение. Въпреки че по-голямата част от държавите членки и Cedefop събират данни относно пригодността за заетост на завършващите програми за ПОО, тези данни следва да бъдат използвани в по-голяма степен за подобряване на системите, включително дуалното/комбинираното обучение.

6.3.

Например, делът на „учене в процеса на работа“ би могъл да се използва като променлива в показателя на ЕС за пригодността за заетост. Европейски показател за дуално/комбинирано обучение би могъл да изтъкне връзката между системите за дуално/комбинирано обучение и младежката заетост. Данни относно такъв показател могат да се събират ежегодно посредством наблюдението на работната сила.

6.4.

Евростат (Евробарометър), в сътрудничество със Cedefop, би могъл да прави по-системно проучване на младите хора, които завършват професионално образование и обучение и притежават търсените умения, а също и на начина, по който дуалното/комбинираното обучение в предприятията им е помогнало да придобият тези умения.

6.5.

Би било полезно да се съберат съпоставими данни от държавите членки, въз основа на които да се извърши оценка на ефективността по отношение на въвеждането на различните системи за дуално/комбинирано обучение в Европа и резултатите от тях. Cedefop, Евростат и Комисията вече събират данни в рамките на стратегията „Образование и обучение 2020 г.“ и стратегията от Копенхаген, но ЕС се нуждае от съгласуван инструмент, който да отчита напредъка и въздействието на реформите, предприемани в много държави членки за повишаване на ефективността и качеството на националните системи за ПОО.

ЕИСК предлага този инструмент за оценка на качеството да обхваща най-малкото следните въпроси, отнасящи се до тази област на политика:

6.6.

Набор от сравнително прости параметри с точни времеви графици може да се използва като отправна точка за по-качествен анализ и същевременно да служи за наблюдение на развитието във всяка държава по отношение на възприетия от нея процес на адаптиране на системите за ПОО към дуалното/комбинираното обучение и ползите от него. Освен това подобна платформа за данни би могла да допринесе за работата на Европейския алианс за професионална подготовка и на референтната рамка EQAVET.

7.1.

Много предизвикателства все още не се разглеждат сериозно, например по отношение на качеството на обучението и неговата целесъобразност за предприятията.

7.2.

Програмите за чиракуване играят важна роля за задоволяване на нуждите на предприятията от гледна точка на уменията, като в същото време помагат на младите хора да навлязат на пазара на труда. Програмите за чиракуване предлагат на работодателите редица ползи, сред които по-добро съответствие между търсени и предлагани умения посредством обучение в предприятията, нови знания и перспективи. Пълноправното чиракуване води до редица права и задължения за всички участници.

7.3.

Предприятията трябва да гледат на това като на инвестиция за бъдещето в квалифициран човешки ресурс и да поемат отговорност за реалното обучение на младите хора. Ако обаче предприятията, включително МСП, гледат на програмите за чиракуване като на инвестиция, трябва да им се даде възможност да поемат по-голям ангажимент по отношение на схемите, включително създаването на учебните програми.

7.4.

Някои работодатели се опасяват, че разходите за обучение на чиракуващите превишават ползите, но тази нагласа трябва да се промени. Анализ на разходите и ползите, направен в Швейцария, показва, че производственият принос на чиракуващия надвишава разходите за неговото обучение (включително възнаграждението на чиракуващите) с над 6 000 евро за всяка програма за чиракуване (12), а BusinessEurope понастоящем провежда проучване на съотношението между разходите и ползите от програмите за чиракуване.

7.5.

В някои страни бяха създадени фондове за споделяне на финансовата тежест. Предприятията внасят известна сума във фонда като компенсация за часовете, прекарани в училище или за транспортните разходи (в Дания — Arbejdsgivernes uddannelsesbidrag). В Австрия дружествата получават бонус за обучението на чиракуващи, които получават добра оценка. В Австрия съществува модел за споделяне на тежестта (Vorarlberg), при който дружествата внасят 0,2 ‰ от заплатите на чиракуващите във фонд за обучение. След 18 месеца обучението се оценява и предприятията, които предоставят добри възможности за чиракуване получават възнаграждение под формата на бонус.

7.6.

Въпреки това резултатите от гледна точка на съотношението между разходите и ползите може да се различават в различните сектори и за различните системи за ПОО. Затова е необходимо националните системи за обучение постоянно да се подлагат на оценка и при необходимост да се адаптират, с цел да се гарантира, че допринасят за конкурентоспособността на европейските предприятия. Качествените и съпоставими в по-голяма степен инструменти за оценка също могат да подпомогнат държавите членки в това отношение.

7.7.

Също толкова важни са добрата гаранция за качеството и правилната оценка на програмите за чиракуване и другите форми на дуално/комбинирано обучение, включително условията на труд, и в това отношение социалните партньори също могат да играят роля. Преди всичко, социалните партньори трябва да участват в разработването на националните разпоредби по отношение на дуалното/комбинираното обучение и могат освен това да съдействат за осигуряването на качествени програми за чиракуване и други форми на учене в процеса на работа, като използват подходящи традиционни модели на колективно договаряне. Синдикатите и техните представители също могат да играят по-голяма роля в обучението и гарантирането на благосъстоянието на младите хора в предприятията.

—

Становище на ЕИСК относно „Професионалното образование и обучение след завършено средно образование като привлекателна алтернатива на висшето образование“ (ОВ C 68, 6.3.2012 г., стр. 1).

—

Становище на ЕИСК относно „Рамка за качество на стажовете“ (ОВ C 214, 8.7.2014 г., стр. 36).

—

Становище на ЕИСК относно „Пригодност за заетост на младите хора — постигане на съответствие между обучението и нуждите на индустрията в период на бюджетни ограничения“ (ОВ C 311, 12.9.2014 г., стр. 7).

—

Становище на ЕИСК относно „Мерки за младежка заетост — най-добри практики“ (ОВ C 424, 26.11.2014 г., стр. 1).