15.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 13/89

Докладчик:

Tom JONES

Съдокладчик:

Joana AGUDO I BATALLER

1.1.

ЕИСК приветства трайния ангажимент на ЕС, държавите членки и регионите за търсене на решение на някои от предизвикателствата, пред които са изправени селските райони, посредством широкообхватна Програма за развитие на селските райони (ПРСР). Комитетът признава усилията на Комисията и правителствените служители за изготвянето и приемането на новата програма. Предвид обаче реалната криза, пред която са изправени много селски райони в неблагоприятно положение, разочарование буди забавянето на представянето, одобряването и стартирането на програмата в няколко държави и региони. Затова Комитетът препоръчва Комисията, заедно с държавните и регионалните власти, да възложи независим преглед на процедурата с цел избягване на ново забавяне на схемата в бъдеще.

1.2.

Успехът на ПРСР зависи от ефективното прилагане на принципа на партньорство. Съгласно задълженията по Договора и други ангажименти, от съществено значение е съвместната ангажираност с програмата от страна на публични и частни заинтересовани страни, социалните партньори и НПО. ЕИСК отбелязва, че въпреки подобренията по отношение на участието в сравнение с предишни програми, партньорството продължава да бъде различно в различните части на ЕС.

1.3.

Ролята на комитетите за наблюдение следва да бъде прозрачна. Членовете следва да проявяват последователност при наблюдението на целите и да имат достъп до финансовите насоки. Съставът би трябвало да бъде приобщаващ, с възможност да представлява групи интереси, когато това е целесъобразно.

1.4.

В съответствие с Регламент (ЕС) № 1303/2013 и по-специално член 5 от него във връзка с партньорството и управлението, ЕИСК счита, че Комисията следва да наблюдава прилагането му в процеса на изготвянето на споразуменията за партньорство и изпълнение на програмите, включително чрез участие в комитетите за наблюдение.

1.5.

Приветства се широкият спектър от програми, основаващи се на местните нужди и приоритети, както и повишеното използване на модела на воденото от общностите местно развитие (ВОМР) за приобщаващо участие на общностите. Необходимо е да се разпространяват най-добрите практики за ефективна работа при използването на този модел.

1.6.

Бюджетните ограничения предполагат допълваща, недублираща роля за останалата част от бюджета на ОСП. Препоръчваме максимално използване на правителствени, частни и доброволни източници на съфинансиране при улеснена процедура за кандидатстване. Управляващите органи следва да улесняват достъпа до фондовете на политиката на сближаване и други европейски инвестиционни фондове, когато проектите отговарят на по-широки критерии.

1.7.

Както вече беше отбелязано от ЕИСК (1), петнадесет държави членки прехвърлиха средства от преките плащания към ПРСП, а в пет други държави членки бяха прехвърлени средства от втори към първи стълб. И двата варианта са законосъобразни — бидейки разрешени от съзаконодателите — но нямат същата стойност: ПРСП обслужват целта за по-балансирано териториално развитие във всеки регион в ЕС. Препоръчва се да се извърши проучване на последователността и ефективността на тази гъвкавост, включително на въздействието ѝ върху конкуренцията на единния пазар.

1.8.

Приоритизацията на разходите ще се различава значително в отделните държави и региони. В настоящото становище се подчертава значението на устойчивото развитие на икономическата дейност, околната среда и социалната справедливост, като се поставя силен акцент върху добавянето на стойност към ресурсите, свързани със земята. Препоръчваме Комисията да предприеме средносрочен анализ на напредъка по постигането на целите във връзка с горепосочените приоритети, като същевременно спазва съществуващите ангажименти. Органите следва да могат да правят корекции, за да дават възможност на нови проекти да постигнат успешно изпълнение на програмата и да се извлекат поуки за евентуална последваща рамкова политика за селските райони.

1.9.

Съществуват сериозни опасения, че ПРСР няма да успеят да постигнат по-добро териториално сближаване. По-отдалечените и икономически маргинализирани райони, в рамките и между отделни държави и региони, не разполагат с необходимия структурен капацитет, за да се възползват от наличните средства и подкрепа. Необходими са по-нататъшни целенасочени ресурси за по-дълъг период от време, включително трансгранично наставничество, туининг проекти, изграждане на капацитет за структури за подкрепа и новаторски заеми и инвестиции в подкрепа както на частните, така и на социалните предприятия.

1.10.

Утвърдилият се отдавна модел на LEADER се ползва с уважение и финансираните от ЕК мрежи за развитие на селските райони се насърчават да разпространяват по-широко добрите практики.

1.11.

Силният акцент върху запазването на работните места и създаването на нови възможности за заетост в селските райони личи ясно във всички програми, както и значението на инвестициите, обмена на знания, обучението, наставничеството и по-тесните връзки с научноизследователските организации. Мерките за стимулиране на младите хора да търсят бъдеще в селски райони са важни, както и мерките за улесняване на интеграцията на хората с особено големи затруднения или физически и умствени увреждания. Финансовите стимули в подкрепа на смяната на поколенията са жизненоважни. Освен това училищата и колежите в селските райони трябва да се обвържат по-тясно с традиционните и променящите се нужди от умения в техните райони.

1.12.

Следва да се разгледа въпросът за планирането на приемствеността, като възможностите, предоставени от ПРСР за изпитване на бизнес моделите, се интегрират с националните и регионалните уредби за прехвърляне на активи. Мобилността на работната сила може да бъде насърчена, ако бъде подкрепена от качествено обучение и придържане към трудовите права.

1.13.

На приноса на жените за успеха на програмата следва да се обърне специално внимание и да му се осигури подкрепа. Тяхната роля е от решаващо значение за трайното оставане на населението в селските райони, не само с оглед на диверсификацията и преработката на селскостопански продукти, но и на приноса им за местното териториално развитие чрез предлагане на занаятчийски дейности и възможности за селски туризъм, както и като основен фактор за иновациите.

1.14.

Приветстват се мерките за опазване на околната среда, нейните екосистеми и културните ландшафти. Подкрепата за подходящо етикетирани местни продукти, за селския туризъм и за дребномащабни и общностни схеми за енергия от възобновяеми източници следва да донесе устойчиви икономически и обществени ползи. Възстановяването на селските райони може да се осъществи само ако бъде подкрепено от ефективни, печеливши селскостопански и горски предприятия в селските райони. Ще бъде необходимо да се положат повече усилия за подобряването на разбирателството между селските стопани и собствениците на гори, в качеството им на производители на храни, възобновяеми суровини, доставчици на блага в сферата на околната среда и на отдиха и потребителите, представляващи все по-разнообразното население в Европа.

1.15.

Справянето с въздействието на изменението на климата върху селското и горското стопанство, и обратното, са приоритети на програмите. Приветстват се проектите за улавяне на въглерод, подобряване на качеството на водата и почвите, намаляване на емисиите, обогатяване на екосистемите и развитие на кръговата икономика. Подобренията следва да са дългосрочни и да се измерват научно за няколко схеми за околната среда и селското стопанство и други схеми, включително интегрирано производство.

1.16.

Намирането на решение на социалната несправедливост зависи от по-широкия обхват на средствата и политиките на правителствата и ЕС, включително осигуряването на по-добър достъп до интернет, транспортни и образователни услуги.

1.17.

Обновлението на селската икономика и на общностите е жизненоважно и ПРСР следва да бъдат тествани и за това доколко приобщават всички жители на селските райони. Активният граждански ангажимент и предприемачеството са жизненоважни за устойчивостта на селските райони.

2.1.

Селските райони на Европа са от жизненоважно значение за всички европейски граждани, а не само за тези, които живеят и работят в тях. Те обезпечават сигурни доставки на храна, дървен материал, минерали и вода, предоставят многообразие от местообитания, енергия от възобновяеми източници, възможности за отдих, исторически забележителности, занаятчийски дейности и преди всичко хора с разнообразни умения и култура. Около 115 милиона (23 %) от гражданите на ЕС са категоризирани като живеещи в селски райони.

2.2.

Селските райони обаче силно се различават от гледна точка на икономическия просперитет и социалното сближаване. Някои от тях са благоденстващи и динамични, а други — нестабилни, обезлюдяващи се и разпокъсани. Много от тях са богати на активи, но бедни откъм финансови средства и се характеризират с разпръснати населени места с ограничен достъп до обществени услуги. Това се отнася особено за по-отдалечените и планинските райони и островите. Гравитационното притегляне на съвременната икономическа и социална дейност към градовете е неумолимо. Това създава трудност за правителствата да осигуряват устойчивост на селските райони, особено ако прилагат градоустройствени решения, които не са подходящи за тях. Мобилността и свободното движение на хора са основни принципи за Европейския съюз. Те обаче имат нежелани последствия за най-бедните селски райони, тъй като прекалено много хора, особено младите, напускат с надеждата за по-добри перспективи за живот и не се завръщат.

2.3.

За възстановяване на доверието в благосъстоянието на селските райони Европа се нуждае от визия, основаваща се на зелен растеж, насърчаване на кръговата икономика, по-добро разбиране на потребностите на общността и по-интелигентни услуги за подпомагане. Целта на настоящото становище е да разгледа причините за различния успех и перспективите за реални подобрения в рамките на новата програма за финансиране. Извлечени ли са поуки по отношение на трите стълба на устойчивото развитие: икономическа, екологична и социална справедливост? Съществува ли реално чувство за ангажираност и партньорство между всички заинтересовани страни?

3.1.

Мерките от страна на държавите членки и регионите за възстановяване на равновесието на икономическите възможности за селските и градските райони и за стабилизиране на социалното сближаване са многобройни и ЕС полага непрекъснато усилия — чрез първия (Регламент (ЕС) № 1307/2013) и втория стълб (Регламент (ЕС) № 1305/2013) на ОСП, както и чрез своите структурни фондове и Кохезионния фонд — за преодоляване на западането, макар и с ограничен и променлив успех. Настоящата подкрепа на ЕС за развитието на селските райони, финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), създаден с Регламент (ЕС) № 1306/2013, се оценява на 95,6 млрд. евро (преди трансферите между стълбовете), което представлява 23 % от бюджета на ОСП.

3.2.

Програмите за периода 2014 — 2020 г. се опират на дългогодишен опит за това кое дава резултати и кое не. Комисията подкрепя Европейската мрежа за развитие на селските райони (ЕМРСР) и Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост в насърчаването на добрите практики и иновативните решения и ЕИСК препоръчва тази дейност да се засили на всички равнища. Могат да се извлекат поуки и от най-добрите практики на други финансиращи организации.

3.3.

Въпреки че бюджетите са по-малки в сравнение с някои други бюджети на ЕС, те могат да бъдат интелигенти и да се увеличават чрез правителствени и други източници на съфинансиране. Програмите трябва да допълват ресурсите по първия стълб и, когато е целесъобразно, да са обвързани с други потоци на финансиране в добре функционираща бюрократична инфраструктура, която да позволява кандидатите да получават бърз отговор и наставническа подкрепа от специализирани агенции и местни органи по планиране.

3.4.

Елементите на програмите се отличават с достатъчна гъвкавост и са добре съобразени с местните условия, за да се основават на действителните нужди на съответните общности. Моделът на инициативата LEADER с групи за действие на местно равнище води до споделена ангажираност и положителни резултати там, където те са най-ефективни и успешни. Техническата подкрепа за всички заинтересовани страни, съчетана с наставничество и обучение, е от жизненоважно значение за всички проекти и инициативи.

3.5.

Районите в най-неравностойно положение обаче се борят да постигнат реални подобрения с помощта на краткосрочни програми, поради липсата на ресурси на предприятията, лошата инфраструктура, недостатъчния опит на местните лидери и по-малкия достъп до други инвестиции. За постигане на по-добро териториално сближаване трябва да се обърне по-голямо внимание на тези региони, както беше при предишната Цел 1 на програмите, финансирани от структурните фондове и Кохезионния фонд.

3.6.

Комисията публикува нови финансови регламенти за периода 2014 — 2020 г. които следва да бъдат ясно разбрани и прилагани от управляващите органи, както и от комитетите за наблюдение, без да се увеличава бюрократичната тежест за вносителите на проекти. В този смисъл Европейската сметна палата направи предложения за осигуряване на по-голяма ефективност на изразходваните средства в докладите си (2) за програмния период 2007 — 2013 г. и в правната рамка за периода 2014 — 2020 г.

3.7.

Въпреки обещанията за опростяване, в процеса на изготвяне и одобряване на новите програми имаше сериозно забавяне. Този факт буди голямо съжаление предвид обезпокоителното състояние на много от най-бедните селски райони и очакванията тези програми спешно да допринесат за справяне с ниските доходи, младежката безработица, лошите обществени услуги и въздействието на изменението на климата. Към май 2015 г. около 57 % (3) от регионалните и националните програми все още не бяха одобрени, въпреки че се очаква процедурата да може да приключи до края на годината.

4.1.

ЕИСК подчертава, че е важно да бъде приложен Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство. Той отбелязва особеното значение на член 5 относно партньорството и многостепенното управление, който предвижда включването на други публични органи, икономическите и социалните партньори и организации, представляващи гражданското общество. Така Комисията следва да наблюдава как се прилага регламентът при изготвянето на споразуменията за партньорство и при програмите за изпълнение, включително чрез участие в комитетите за наблюдение по програмите.

4.2.

В настоящото становище се разглежда степента на участие в изготвянето на програмите за развитие на селските райони, въпреки че заключенията му са ограничени от недостатъчния брой и тесния географски обхват на одобрените програми. Провеждат се три изслушвания (4), допълнени от по-широко разпространен въпросник. Първите отговори показват различия в териториален план, но по-добър и по-зрял процес на диалог между публичните власти и неправителствените организации отколкото при предишните програми. Въпреки това следва да се положат повече усилия за разпространение на добри практики на ангажиране, включително по-широкото използване на комуникационните технологии за непрекъснат диалог. Диалогът се различава значително в рамките на отделните държави и региони. Споразуменията за партньорство могат да бъдат символични, ВОМР се приема само в определени области и истински приобщаващите консултации приключват по-скоро в началото, отколкото в края на процеса (5). Има примери за добри практики и те често се наблюдават там, където подобно ангажиране е довело до по-добри резултати при други политически инициативи (6).

4.3.

Сами правителствата не могат да осъществят реалната промяна, необходима за активизиране на селските райони. Те могат да осигурят законодателната рамка и рамка за планиране, демократичната отчетност, по-добри обществени услуги и катализиращо финансиране. Тези, които постигат резултати в интерес на хората и околната среда, са обаче преди всичко частните предприятия, квалифицираните служители и социалните и местните предприятия. За да пожелаят да инвестират време и ресурси, хората трябва да са сигурни в осъществимостта на обща визия за по-добро бъдеще на селските райони, която няма да бъде затруднявана от продължителни бюрократични процедури.

4.4.

За да имат успех, икономическите и социалните партньори се нуждаят от ресурси с цел поддържане на траен диалог с техните членове и правителства. Тъй като плановете се различават и развиват, трябва да има по-голяма нагласа за споделена ангажираност във връзка с разработването и изпълнението на политиките. Комитетите за наблюдение трябва да имат представителен състав от информирани членове, които могат ефективно да упражняват контрол. ЕИСК подкрепя улесняването на разработването на по-добри модели на партньорство със социалните партньори и гражданското общество (7).

5.1.

Проведените от нас изслушвания (8) в Брюксел и Северен Уелс потвърдиха, че програмите включват цели по отношение на резултатите. Те следва да се оценяват периодично от Комисията, комитетите за наблюдение и заинтересованите страни във връзка с постигнатия реален напредък и ефективността. Освен това следва да се проучи дали прехвърлянето на средства между стълбовете е било ефективно или е допринесло за задълбочаване на различията в географски план и за нарушаване на конкуренцията.

5.2.

Определени са три теми за изпитване на устойчивото развитие: предприемачество и заетост, околна среда и социално приобщаване.

5.3.

Въпреки че бюджетът на ОСП намалява, допълнителните изисквания, налагани от Комисията във връзка с плащанията по първия стълб се увеличават. Следователно е особено важно ПРСР да подкрепя инвестиции за конкурентоспособен сектор на селското и горското стопанство, включително посредством продукти с по-висока добавена стойност, подобрен маркетинг, подсилени къси вериги на доставки, създаване на марки и обмен на знания. Университетите и колежите имат важна роля в техните региони и при предоставянето на подкрепа на регионите в най-неблагоприятно положение чрез туининг и наставничество. Те следва да си сътрудничат със съществуващите консултантски служби за земеделските стопани и селските райони за използване на средства на ЕС за научни изследвания за задоволяване на конкретни местни потребности. ПРСР следва да играе ролята на мост между вносителите на проекти и Европейския инвестиционен фонд и „Хоризонт 2020“, като подпомага прилагането на науката в земеделските стопанства или селските райони. Въпреки че не се финансират пряко от ПРСР, училищата имат определена роля, особено в селските райони, за посрещане на съответните бизнес нужди на бъдещите поколения. Дните на отворените врати в стопанствата, възможностите за натрупване на професионален опит и за стажове по други схеми за финансиране са много важни за изграждането на добре обучена работна сила (9). Обучението, било то формално или неформално, трябва да е професионално, свързано със стопанската дейност и по възможност провеждано на местно равнище (10).

5.4.

Селското и горското стопанство се развиват в динамична икономическа среда, характеризираща се с глобализация, бърз технологичен напредък и нарастващи изисквания на обществото. Иновациите са съществен начин за запазване на ефективността и конкурентоспособността на земеделските стопани и собствениците на гори. Новосъздаденото Европейско партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост е ценен инструмент, който трябва да бъде въведен бързо и широко разпространен. Необходими са опростени условия за финансиране, за да се мобилизират и улесняват иновациите.

5.5.

В селските райони Гаранцията за младежта и подобни схеми трябва да се съчетават с инициативите по ПРСР, за да има надежда за напредък и амбиция. Инвестициите и подкрепата за обучението на млади земеделски стопани и нови участници са жизненоважни. Проектите за подкрепа и задържане на младите хора в селските райони следва да имат най-висок приоритет. Съпричастността на младите хора към мерките в тяхна подкрепа следва да се насърчава. Селските райони се нуждаят от по-добра рамка за планиране на приемствеността (11), която да е правно безпристрастна, достъпна и да стимулира предаването на знания и умения между поколенията, постигащо траен баланс между младежта и опита.

5.6.

Ролята на жените в селското стопанство се признава напълно. Техният принос за разработването и осъществяването на проекти в селските райони е безценен и, както показва Финландия, целевата консултативна помощ води до освобождаване на предприемачески потенциал (12).

5.7.

Подкрепа заслужават селският туризъм, занаятите и насърчаването на инициативите за отдих, здраве и физическа форма, както и дейностите за популяризиране на фестивали и изложения като Royal Welsh и „Зелената седмица“ в Берлин. В една променяща се плуралистична Европа възраждането на диалога между града и селото е императив за предприятията в селските райони и потребителите, както и за по-добрия достъп до широколентов интернет. Регионалните вериги за създаване на стойност са голям шанс за бъдещето на занаятчийството, селското стопанство, туризма, търговията и всички селски райони (13). ЕИСК подкрепя предложения Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и неговия ангажимент да подпомага проекти в селските райони.

5.8.

Въздействието на изменението на климата върху селското и горското стопанство беше разгледано в становище (14). Едно от решенията за увеличаване на производството, — чрез използване на по-малко ресурси и подобряване на устойчивостта по отношение на изменението на климата — е подкрепата за устойчивата интензификация на селскостопанския и горския сектор. Съвременното земеползване се насърчава да разработва дейности за смекчаването му с цел борба срещу изменението на климата и увеличаване на биологичното разнообразие, особено чрез агроекологични мерки (15). Следва да се насърчават рециклирането и кръговата икономика (16), а енергията от възобновяеми източници (17) е много ценен актив на селските райони, който, ако в него се инвестира правилно, ще допринесе за по-големи икономически, социални и екологични подобрения. Съществува реална възможност за местна ангажираност и инвестиции, ако могат да бъдат извършени технологични подобрения по отношение на съхранението, логистиката и инфраструктурата.

5.9.

ЕИСК подчертава, че е важно екологичните селскостопански мерки по отношение на климата да допълват екологизирането на първия стълб. Целевата помощ, която се отпуска съобразно специфични критерии като риск от ерозия, водохващания и местообитания и подкрепата за видовете, за чието управление са необходими особени практики, са полезни. При все това изискванията за съответствие не бива да се превръщат в допълнителна тежест. За измерването на напредъка и за същевременното разбиране на дългосрочната перспектива, необходима за постигане на реални подобрения, е необходима точна научна база за сравнение (18).

5.10.

Ландшафтът на европейските селски райони е резултат от човешката дейност и е оформен в продължение на поколения в търсене на работа в производството на храна, дървен материал и подслон. Неговото многообразие се цени от европейските граждани. ПРСР трябва да играят роля в гарантирането на устойчивостта на такива културни ландшафти чрез осигуряване на трансфер на умения и прозрачно финансиране на дейности в селските райони, които допринасят за тази толкова ценна мозайка.

5.11.

Несправедливостта в контекста на селските райони е трудна за определяне и установяване. Както беше посочено по-горе, става въпрос за разпръснати населени места, малобройно население, възрастови дисбаланси, лошо качество на обществените транспортни, здравни и социални услуги. Става въпрос също така за ниски доходи, изолация и лошо качество на жилищата и технологичните услуги. Съществува особен проблем с лошото отношение към работниците в някои райони и тяхната експлоатация (19), особено на мигрантите, което изисква по-големи усилия за подпомагане на тяхната интеграция и осигуряване на достъп до подходящо професионално обучение.

5.12.

В член 39 на ДФЕС като една от най-важните цели на ОСП се определя справедлив стандарт на живот за селскостопанската общност чрез повишаване на производителността, насърчаване на техническия прогрес и осигуряване на устойчиво развитие на селскостопанското производство и оптимално използване на производствените фактори. При формулирането на ОСП, ДФЕС предвижда да се взема предвид специфичният характер на селскостопанската дейност, произтичащ от социалната структура на селското стопанство и от структурните и природните различия между отделните селскостопански райони.

5.13.

Програмите за развитие на селските райони подпомагат създаването и консолидирането на преки и косвени работни места както в селското стопанство, така и в хранително-вкусовата промишленост, като допринасят също така в по-малка степен и за икономическата диверсификация на селските райони. Реалистично погледнато обаче програмите за регионално развитие могат да имат само ограничен принос за справяне със структурните проблеми и недостатъци в обществените услуги в селските райони.

5.14.

Необходими са други правителствени бюджети и политики, които да са съобразени със селските райони, или — още по-добре — да са разработени специално за проблемите на селските райони, включително схеми за обществен транспорт, енергийна ефективност на жилища и възможности за преквалифициране с цел насърчаване на иновациите. Въпреки това, програмите за развитие на селските райони следва да се оценяват и с оглед на техния принос за социалната справедливост, като се използват предвидените в законодателството на ЕС показатели; с цел по-ефективна оценка следва да се включат и други показатели като например показателите за насърчаване на социални предприятия и проекти за социално селско стопанство, насочени към търсенето на решения на проблемите на хора с увреждания, създаване на заетост и използване на излишни селскостопански сгради и земи. Необходими са много повече усилия за осигуряване на подкрепа и за стимулиране на приобщаването на хората с увреждания в селските райони, така че те да имат по-пълноценна роля в техните общности.

5.15.

Селата са жизненоважни центрове на общностната солидарност. Обновлението на селата посредством насърчаване на малките и социалните предприятия, подкрепено с филантропия и доброволчество, следва да бъде основен приоритет за укрепването на общностите (20), както се вижда от примера на Финландия, и да бъде приоритетно, както е в ПРСР на Уелс (21), например.