26.11.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 424/58

Докладчик:

г-н Edgardo Maria Iozia

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) изразява съгласие със съобщението на Комисията от 17 декември 2013 г. и смята за много важно продължаването на програмите в подкрепа на развитието на устойчива и ефективна градска мобилност като например Civitas, IEE и други. Съчетанието от амбициозни проекти като предложените в разглежданото съобщение и недостигът на налични финансови средства налага щателен и внимателен преглед на всички възможни решения за инициативи в областта на устойчивата мобилност, които не могат да бъдат отлагани.

1.2

ЕИСК счита, че е изключително важно:

1.3

ЕИСК признава стратегическата роля на градската мобилност в прехода към интелигентни градове с човешки мащаб, в състояние да преодолеят предизвикателствата, свързани с околната среда, и да се адаптират към новите условия, и подчертава постоянната необходимост от преодоляване на секторния подход, който все още в много случаи характеризира политиките в областта на транспорта.

1.4

Мерките, които ще бъдат предприети, трябва да отчитат в нужната степен необходимостта от постигане на баланс между социалните, икономическите и екологичните аспекти — трите оси на устойчивото развитие.

1.5

ЕИСК не се противопоставя на мерките, насочени към отваряне на обществения транспорт за конкуренцията и пазара, при условие че се запазят правата на работниците и техните работни места, гаранцията за запазването на разпределителна мрежа, действителното подобряване на услугата и тарифите. Следва да се извършва постоянно наблюдение с цел да се следи за строгото спазване на договорните условия.

1.6

ЕИСК смята, че една ефективна, ефикасна и устойчива транспортна политика се основава на:

1.7

ЕИСК подчертава, че е важно да се установи по-тясно сътрудничество между компетентните публични органи и гражданите и се позовава на формулировката на изготвения от Комисията План за действие за градска мобилност (1), в който се обръща специално внимание на нуждите в сферата на мобилността от страна на уязвимите групи като възрастните хора, групите лица с ниски доходи и лицата с намалена подвижност, които се нуждаят от специфични политики.

1.8

ЕИСК смята, че Комисията би трябвало да наблегне по-категорично на тези аспекти, които представляват неприемлива дискриминация. Комисията би трябвало да следи за това държавите членки да гарантират това основно европейско право — правото на свободно движение за всички граждани, без каквато и да било дискриминация.

1.9

Комитетът призовава да се разгледа също и въпросът за бедността по отношение на мобилността, така като Съюзът го е направил по отношение на енергийната бедност и в други сфери; държавите членки трябва да предвидят мерки в подкрепа на по-уязвимите и по-бедните социални класи. Правото на мобилност е право за всички и не трябва да се ограничава до заможните граждани.

1.10

ЕИСК насочва вниманието към потенциала на градската логистика като елемент от повишаването на ефикасността и устойчивостта. На логистиката би трябвало да се обърне достатъчно внимание при градоустройственото планиране и съвместните проекти. ЕИСК приветства и инициативите, планирани от Комисията в тази сфера.

1.11

ЕИСК призовава Комисията да съсредоточи всички инициативи и политики в областта на градската мобилност в единен инструмент. Понастоящем съществуват най-малко 5 портала, посветени на тази проблематика, което представлява източване на ресурси и намалява ефективността.

1.12

Европа и държавите членки трябва да разработят обща интегрирана политика с обща амбициозна визия. Необходимо е гражданите да се възпитават да използват алтернативни и по-малко замърсяващи видове транспорт. Възпитанието е основният начин за постигане на промяна: преоткриване на красотата на разходката пеш из града, придвижване с велосипед до работното място или за среща с приятели. Публичните органи следва да насърчават тази устойчива мобилност чрез инициативи от културен характер, създавайки исторически или архитектурни маршрути в градските центрове, предлагайки обиколки с екскурзовод, подкрепяйки организирането на атрактивни велосипедни разходки, които да привличат вниманието на хората и да насърчават последователи.

1.13

През следващите десетилетия днешните градове ще претърпят съществени промени по отношение на архитектурното и градоустройственото планиране. ЕИСК препоръчва разпространението на всички налични мерки. ИКТ, иновациите и градските и местните инициативи могат да подобрят мобилността и да направят градовете по-уютни за бъдещите поколения.

1.14

ЕИСК препоръчва да се отчете в необходимата степен нуждата от справедливо и еднакво разпределение на мрежата на градския транспорт, за да не се озовават принудително живущите в зони, където мрежата на обществения транспорт е слабо развита или изобщо липсва, в модерни градски гета.

1.15

Необходимо е да се изгради силна и споена координация между всички публични и частни инстанции, които вземат решения, на всички равнища. Плановете за устойчива градска мобилност, съгласувани с целите в областта на климата, околната среда и енергията, защитата на здравето и икономията на време и енергия, които са съществен двигател на икономиката, трябва да се превърнат в приоритет на всички равнища в ЕС.

1.16

ЕИСК препоръчва приемането на конкретни мерки за изграждане на велосипедни и пешеходни алеи, предназначени единствено за този тип устойчива мобилност, които да се създадат там, където е възможно, и да бъдат свързани с интермодалните възли за обществен транспорт.

2.1

Европа е сред най-силно урбанизираните континенти в света. Понастоящем над две трети от европейското население живее в градски райони и този дял продължава да нараства („Градовете на бъдещето“, доклад на Европейската комисия, 2011 г.). В много градове мобилността става все по-трудна и неефективна по отношение на ресурсите и често се характеризира с непрекъснати задръствания, което води до годишни разходи, оценявани на 80 млрд. евро (общо разходи поради задръствания в движението: вж. SEC (2011) 358 final), лошо качество на въздуха, произшествия, шумово замърсяване и високи емисии на CO2. В Европа градската мобилност все още се основава в голяма степен на използването на лични автомобили с двигатели с традиционно гориво.

2.2

Заместник-председателят на Европейската комисия Siim Kallas, отговарящ за мобилността и транспорта, заяви: „Днес справянето с проблемите на градската мобилност е едно от големите предизвикателства. Чрез координирани действия можем да постигнем по-голям успех“ (http://europa.eu/rapid/press-release_IP-13-1255_bg.htm).

2.3

Европейският парламент и Съветът на ЕС признаха, че за повишаването на енергийната ефективност и постигането на икономии на енергия е необходимо да се приемат подходящи стратегии в рамките на транспортния сектор за справяне с проблема, свързан с енергопотреблението и емисиите на парникови газове. За тази цел беше приета Директива 2009/33/ЕО от 23 април 2009 г., насочена към стимулиране на пазара за чисти и енергийно ефективни пътни превозни средства, при отчитане на енергийното въздействие и въздействието върху околната среда през целия жизнен цикъл.

2.4

Бялата книга „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ COM(2011) 144 от 28 март 2011 г., има за цел да изгради модерна и конкурентоспособна транспортна система, стимулираща икономическия растеж и създаването на работни места, да намали зависимостта на Европа от нефта и емисиите на CО2.

2.5

Понастоящем в ЕС транспортът генерира една четвърт от общото количество емисии на CО2 и допринася в значителна степен, особено в градските райони, за влошаването на качеството на въздуха (прахови частици, NOx, HC и CO). Използването на горива, алтернативни на бензина и дизела, би намалило въздействието на автомобилния транспорт върху околната среда, при условие че те се произвеждат по устойчив начин.

2.6

В становището си „План за действие за градска мобилност“ (2) ЕИСК приветства със задоволство публикуването от Европейската комисия през 2009 г. на план за действие в сферата на градската мобилност, в който тя предложи на местните, регионалните и националните власти серия възможности, целящи да осигурят възможно най-високо и устойчиво качество на живот в градските зони. По-голямата част от предложените мерки обаче не бяха със задължителен характер.

2.7

Сред предложените от Комисията цели за конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите фигурира „намаляване наполовина на колите, използващи конвенционални горива в градския транспорт до 2030 г.; поетапното им изтегляне от употреба до 2050 г.; постигане на практически свободна от въглероден двуокис градска логистика в големите градове до 2030 г.“, както и целта до 2050 г. „да се доближи до нула“ броят на загиналите в пътнотранспортни произшествия (3).

2.8

След кратък преглед на инициативите, предприети в тази сфера от Европейския съюз с цел постигане на устойчива градска мобилност, настоящото становище се съсредоточава върху неотдавнашното Съобщение на Комисията „Заедно към конкурентоспособна градска мобилност с ефективно използване на ресурсите“. Именно започвайки от градовете, характеризиращи се с висока гъстота на населението, е възможно да се преориентира настоящият модел на развитие към по-ефикасно използване на наличните ресурси.

2.9

Новите предизвикателства в областта на околната среда, пред които ще трябва да се изправят градовете и техните жители в близко бъдеще, допринесоха за утвърждаването на централното място на темата за градската мобилност в изграждането на „устойчиви на сътресение“ градове (transition town). При обмислянето на политиките за градска мобилност концепцията за устойчивост на сътресения би трябвало да даде решителен тласък към по-ефективно интегриране на трансформациите на градовете, осигурявайки интегриран подход на управление между политиките в сферата на енергетиката, околната среда и мобилността.

2.10

ЕИСК одобрява използването на интегриран подход, който насърчава мерки в различни области като околната среда и здравето, чистите и енергийно ефективни технологии, подобряването на инфраструктурата, градското планиране и транспорта, логистиката на доставката на стоки, иновациите и научните изследвания, пътната безопасност и повишаването на осведомеността на обществеността.

2.11

ЕИСК подчертава, че е важно да се обърне внимание на намаляването на пътнотранспортните произшествия и на подобряването на здравето на гражданите посредством приемане на дългосрочни стратегии за прилагане на всички мерки, които могат да допринесат за постигането на амбициозните цели. Всеки човешки живот, спасен благодарение на тези политики, всяко избягнато произшествие, всеки защитен гражданин, представляват неоценима стойност за обществото и това трябва да е критерият за оценка на неотложността на мерките.

3.1

Европейските стратегии и инициативи са насочени към подпомагане на форми на устойчива градска мобилност като стимулиране на иновациите във всички аспекти, свързани с градския транспорт, насърчаване на интермодална градска система, на политики в полза на обществения транспорт и придвижването с колело и пеша, и на включването на градската мобилност в интегрирана и стратегическа рамка за градско развитие. За съжаление наличните средства бяха намалени и не са достатъчни за финансиране на инициативите, които трябва да бъдат предприети на различни равнища. Държавите членки също съкратиха средствата за местните администрации, на които се наложи да забавят осъществяването на плановете си за подобряване на градската мобилност. Неотложно е да се извърши радикална промяна на курса, отново да се поеме по добрия път на инвестициите и създаването на работни места и най-вече бързо да се подобри качеството на живот на хората.

3.2

Интелигентни градове и общини

3.3

Европейското партньорство за иновации (ЕПИ) за интелигентни градове и общини се опира на инициативата „Интелигентни градове и общини“, лансирана от Европейската комисия през 2011 г. То обединява представители на обществеността, предприятията и общностите и им предлага пространство, където да могат да набелязват, разработват и прилагат новаторски решения и да ги превръщат в реалност. Устойчивата градска мобилност е един от основните елементи, върху които ще се съсредоточи ЕПИ, наред с устойчивите квартали и застроена среда, инфраструктурата и интегрираните процеси в областта на енергетиката, информационните технологии и комуникациите и транспорта.

3.4

Civitas

3.5

От 2002 г. насам инициативата Civitas, съфинансирана от Европейската комисия, внесе свеж полъх в градовете чрез въвеждане на устойчиви транспортни системи в над 200 европейски града и днес представлява много активна мрежа в тази сфера. В рамките на „Хоризонт 2020“ Комисията възнамерява да разшири тази инициатива в посока използване на новаторски технологии с цел изграждането на конкурентоспособна мобилност с ефективно използване на ресурсите. ЕИСК неколкократно е подчертавал значението на тази и други инициативи за насърчаване на устойчивата мобилност.

3.6

Трансевропейската транспортна мрежи (TEN-T)

3.7

Европейският съюз подкрепя проекти от общ интерес в градските райони като подобряване на операциите в сферата на градската логистика, които са част от национални или международни вериги на доставки.

3.8

Конвент на кметовете

3.9

Преминаването към по-устойчиви видове градски транспорт се извършва много бавно. Инициативата „Конвент на кметовете“, чието начало беше поставено от Европейската комисия през 2008 г., насърчава подписалите градове да включват въпросите, свързани с транспорта и градската мобилност, в плановете за действие за устойчива енергетика (SEAP), като гарантират участието на гражданите и, в по-общ план, участието на гражданското общество (Насоки на Конвента на кметовете относно SEAP).

4.1

Съобщението на Комисията привлича вниманието върху настоящите затруднения и неефективността по отношение на мобилността в европейските градове, разглеждайки проблеми като тежките задръствания по пътищата, високите емисии на CО2, качеството на въздуха, броят на загиналите в произшествия в градски условия и въздействието върху човешкото здраве.

4.2

Целта на съобщението е да се увеличи подкрепата за европейските градове в борбата им срещу проблемите, свързани с градската мобилност, за да се гарантира устойчиво развитие и да се постигнат целите за изграждане на по-конкурентоспособна европейска транспортна система с по-ефективно използване на ресурсите.

4.3

Затова Комисията ще засили своите мерки в подкрепа на устойчивата мобилност в области с европейска добавена стойност, както следва.

4.3.1

споделяне на опит и изтъкване на най-добрите практики; в основата на дейностите, които Комисията е решила да предприеме, са подходящи мерки за разпространение на най-добрите практики, специални портали, създаване на група от европейски експерти;

4.3.2

гарантиране на целенасочена финансова подкрепа: с помощта на структурните и инвестиционните фондове на ЕС могат да се предприемат конкретни съвместни мерки, по-специално в по-слабо развитите региони в ЕС. Структурните фондове, Европейският социален фонд и други налични фондове ще продължат да финансират поетите задължения за разходи по отношение на градския транспорт;

4.4

подкрепа на научноизследователската дейност и иновациите: инициативата „Civitas 2020“ в рамките на програма „Хоризонт 2020“ ще даде възможност на градовете, предприятията, академичните среди и други заинтересовани страни да развиват и изпробват нови подходи към градската мобилност.

4.4.1

По-специално, Комисията предлага да работи за:

4.5

привличане на държавите членки за участие: Комисията приканва държавите членки да създадат необходимите условия за градовете и метрополисите, за да могат те да разработят и приложат своите планове за устойчива градска мобилност. Това е главната насока, по която работи Комисията и е изключително важно тя да получи убедителни и положителни отговори от страна на държавите членки. В този случай субсидиарността е абсолютно необходима и печеливша за всички участници стратегия, при условие че всички се отнесат към своята част от работата с необходимата ангажираност;

4.6

съвместна работа: Комисията отправя поредица от конкретни препоръки за координирани действия между всички равнища на управление, както и между публичния и частния сектор, във връзка с четири аспекта: