19.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 65/40

—

като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 3, параграф 3 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 9, 14, 148, 151, 153 и 160 от него, както и Протокол № 26 към ДФЕС относно услугите от общ интерес,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 34 и 36 от нея,

—

като взе предвид Протокол № 26 към ДФЕС относно услугите от общ интерес,

—

като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта, и по-специално член 30 (право на закрила срещу бедност и социално изключване), член 31 (право на жилище) и член 16 (право на семейството на социална, правна и икономическа защита),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 година за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси (5),

—

като взе предвид Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 година относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (6),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 18 април 2012 г., озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758), и становищата на Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, както и своята резолюция от 15 ноември 2011 г. (7), по този въпрос,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейския социален фонд за и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1784/1999 (8),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1083/2006 от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999 (9),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1783/1999 (10),

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 (COM(2011)0615),

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специални разпоредби по отношение на Европейския фонд за регионално развитие и целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и за отмяна на Регламент (EО) № 1080/2006 (COM(2011)0614),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2008 г., озаглавено „Европейски план за икономическо възстановяване“ (COM(2008)0800),

—

като взе предвид Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (11) , както и своята резолюция от 15 декември 2010 г. относно преразглеждането на плана за действие относно енергийната ефективност (12),

—

като взе предвид Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (13),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 23 март 2011 г., озаглавено „Реформа на правилата на ЕС за държавните помощи относно услугите от общ икономически интерес“ (СOM(2011)0146), и своята резолюция от15 ноември 2011 г. по този въпрос (14),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз“ (COM(2010)0573),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.“ (COM(2011)0173),

—

като взе предвид насоките на Комисията от 15 май 2012 г. относно най-добрите практики за ограничаване, смекчаване или компенсиране на запечатването (SWD(2012)0101),

—

като взе предвид доклада на Комисията относно „Заетост и социално развитие в Европа за 2012 г.“ от 8 януари 2013 г. (15),

—

като взе предвид пакета от мерки на Комисията в областта на социалните инвестиции от 20 февруари 2013 г.,

—

като взе предвид статистическите данни относно доходите и условията на живот в ЕС и прессъобщението на Евростат от 8 февруари 2012 г. (16),

—

като взе предвид европейските статистически данни, включени в Третия европейски доклад за качеството на живот, и по-специално глава 61 от него (17),

—

като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) относно консултантски услуги в Европейския съюз по въпросите на задълженията за нужди на семейството (18);

—

като взе предвид доклада на Eurofound „Условията на живот на ромите: неотговарящи на стандартите жилища и здравни грижи“ (19),

—

като взе предвид предложението за решение на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (20),

—

като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 14 март 2013 г. по дело Mohamed Aziz (C-415/11) за защита на потребителите на ипотечни кредити срещу банки в случаи на неравноправни договорни условия (21),

—

като взе предвид Решение № 1098/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. година относно Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване (2010 г.) (22),

—

като взе предвид Декларацията на Съвета от 6 декември 2010 г., озаглавена „Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване: съвместни усилия за борба с бедността през 2010 г. и след това“ (23),

—

като взе предвид доклада на Комитета за социална закрила от 18 февруари 2011 г., озаглавен „Оценка на социалното измерение на стратегията „Европа 2020“ (24),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 5 февруари 2010 г., озаглавен „Съвместен доклад относно социалната закрила и социалното приобщаване“ (SEC(2010)0098),

—

като взе предвид доклада на Комитета за социална закрила от 15 февруари 2010 г., озаглавен „Съвместен доклад за социалната закрила и социалното включване за 2010 г.“ (25),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Проблемите при определянето на социалното жилищно настаняване като услуга от общ икономически интерес“ (26),

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите, озаглавено „Към европейска програма за социални жилища“ (27),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г. относно социален инвестиционен пакт като отговор на кризата (28),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно „ЕС 2020“ (29),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно приноса на политиката на сближаване към постигането на целите от Лисабон и на стратегията „ЕС 2020“ (30),

—

като взе предвид своята законодателна резолюция от 8 септември 2010 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите членки: част II на Интегрирани насоки Европа 2020 (31),

—

като взе предвид резолюцията си от 20 октомври 2010 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат (32),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно бъдещето за социалните услуги от общ интерес (33),

—

като взе предвид резолюцията си от 10 май 2007 г. относно жилищното настаняване и регионалната политика (34),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно стратегия на ЕС за борба срещу бездомността (35),

—

като взе предвид своите писмени декларации от 22 април 2008 г. за премахване на уличната бездомност (36) и от 16 декември 2010 г. относно стратегията на ЕС за борба срещу бездомността (37),

—

като взе предвид доклада на Eurofound относно третото европейско проучване на качеството на живот „Качеството на живот в Европа: въздействие на кризата“ (38),

—

като взе предвид окончателните препоръки на Европейската консенсусна конференция от 9 и 10 декември 2010 г. относно бездомността,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по регионално развитие и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0155/2013),

А.

като има предвид, че правото на жилище е основно право, което може да се разглежда като предпоставка за упражняване и достъп до останалите основни права и за достоен живот; и като има предвид, че гарантирането на достъп до прилично и адекватно жилище е международно задължение на държавите членки, което Съюзът трябва да отчете, като се има предвид, че правото на достъп до жилище и на подпомагане за жилищно настаняване е признато в член 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, в членове 30 и 31 от преразгледаната Европейска социална харта на Съвета на Европа и в член 25 от Всеобщата декларация за правата на човека, както и в много от конституциите на държавите членки;

Б.

като има предвид, че националните, регионалните и местните органи в държавите членки имат както право, така и задължение да определят своята собствена политика за жилищно настаняване и да предприемат мерки, за да гарантират, че това основно право се упражнява на съответните им пазари за жилища, в съответствие с нуждите на жителите им, с цел да се даде възможност на всеки гражданин да има достъп до прилично жилище на достъпна цена;

В.

като има предвид, че подходящите и сигурните жилища на достъпна цена са подходящ инструмент за постигане на социална справедливост и сближаване и че инвестирането в жилища на достъпна цена е предпоставка за повишена мобилност на работната сила и повече възможности за работа, като същевременно строителството и ремонтът на социалните жилища е от ключово значение за постигането на целите по задоволяване на търсенето в жилищния сектор чрез предоставяне на жилищно настаняване на достъпна цена на широки слоеве от обществото, стимулиране на икономиките, намаляване на разпространението на „балоните“ в сферата на недвижимите имоти, борба срещу енергийната бедност и повишаване на приходите от данъци в държавите членки;

Г.

като има предвид, че държавите членки, в съответствие с принципа на субсидиарността, имат основна роля и широки правомощия при предоставянето, възлагането и организирането на успоредно предлагане на социални жилища в допълнение към спонтанно присъстващото предлагане на пазара; като има предвид, че предоставянето на социални жилища следва да отговаря на високи стандарти за качество, безопасност и достъпни цени и да насърчава равното третиране и правата на ползвателите.

Д.

като има предвид, че има недостиг на помещения за социално настаняване и че нуждата от жилищно настаняване на достъпна цена в повечето държави — членки на ЕС нараства; като има предвид, че социалният и семейният профил на хората, ползващи социални жилища, се е изменил; като има предвид, че тези нови социални фактори следва да бъдат установени, за да могат държавите членки и съответните им местни и регионални органи да определят набор от стратегии за настаняване, които да съответстват в по-голяма степен на конкретните условия;

Е.

като има предвид, че политиката за социално жилищно настаняване е неразделна част от услугите от общ икономически интерес, като подпомага удовлетворяването на нуждите от жилища, улеснява достъпа до собственост, насърчава качеството на пространството за живеене, подобрява съществуващото пространство за живеене и адаптира разходите за жилище към положението на семейството и средствата на обитателите, като същевременно оставя място и за усилия от тяхна страна;

Ж.

като има предвид, че социалните жилища следва да се отличават с добро съотношение между качеството и цената за закупуване или наемане, да позволяват пестене на енергия и да бъдат разположени в среда, която включва зелени площи, и да са подходящи за различни поколения, отчитайки специфичните нужди на децата и по-възрастните хора;

З.

като има предвид, че с цел да се предотврати както увеличаването на бездомните лица, така и бъдещите кризи в жилищния сектор, трябва да бъдат установени ипотечни правила, с цел да се защитават потребителите и да се насърчава справедливото разпределение на рисковете;

И.

като има предвид, че социалните жилища играят ключова роля за прилагането на стратегията „Европа 2020“ — по специално целта за премахване на бедността, включително предотвратяване на предаването на неблагоприятното положение между поколенията — с това, че допринася за осигуряване на високо равнище на заетост, приобщаване и социално сближаване, за насърчаване на трудовата мобилност и за борба както срещу изменението на климата, така и срещу енергийната бедност, чрез модернизиране на жилищния фонд;

Й.

като има предвид, че съчетанието на финансовата и икономическата криза, мерките за строги икономии, повишаващите се цени на жилищата и спадащите приходи на домакинствата увеличи безработицата и социалното изключване в рамките на ЕС, особено сред най-уязвимите групи от хора, което доведе до повишаване на тежестта върху социалните услуги; отбелязва, че независимо от важното си стабилизиращо въздействие, публичните инвестиции в социалното жилищно настаняване станаха обект на неотдавнашни мерки за финансови икономии в някои държави членки;

К.

като има предвид, че икономическата и социалната криза оказва пряко отрицателно въздействие върху дейността и финансовата подкрепа в сектора на строителството и реновирането на жилища, и по-специално на социални жилища, в резултат на „спукването на балона“ в сферата на недвижимите имоти, намаляването на кредитите, просрочените плащания или отбелязания спад на обществените поръчки; като има предвид, че строителният сектор може да бъде двигател на излизането от кризата по устойчив и приобщаващ начин и да отговори на предизвикателствата в областта на климата и енергетиката;

Л.

като има предвид, че мерките за строги икономии и фискална консолидация следва да бъдат свързани с цялостна инвестиционна стратегия за устойчив и приобщаващ растеж и за съблюдаване на целите на стратегията „Европа 2020“, включително по отношение на борбата с бедността и социалното изключване;

М.

като има предвид, че жилището е основна необходимост, във връзка с която държавите членки, в зависимост от собствения си политически избор, определят минималните стандарти за обитаемост и удобство, специфичните правила за градоустройство и строителство, процентите на максимално натоварване, в определени случаи регулират промените в цените на жилищата, като дори създават механизми за предоставяне на социално подпомагане или данъчни облекчения, с цел да се повлияе на този важен елемент от разходите на домакинствата;

Н.

като има предвид, че с оглед на тежкото икономическо, социално и дългосрочно въздействие на кризата, не само върху икономическия растеж, равнището на заетост, бедност и социално изключване, но също така и върху достъпа до жилищно настаняване и инвестициите в социални жилища в рамките на ЕС, са необходими неотложни действия от страна на държавите членки и на Съюза, за да се гарантира достъпът до прилични жилища на достъпна цена; като има предвид, че тъй като жилищното настаняване е най-голямото перо в разходите на домакинствата в Европа, рязкото покачване на цените, свързани с жилищата (поземлените и недвижимите имоти, наемите, потреблението на енергия), е източник на нестабилност и безпокойство и трябва да се разглежда като основен проблем; като има предвид, че тъй като безработицата в ЕС също нарасна, както се вижда от факта, че средният процент за ЕС–27 се повиши на 10,9 % през януари 2013 г., и предвид факта, че в същото време населението на Европа застарява, има сериозен риск от задълбочаване на пропастта между бедни и богати, социално изключване и бездомност, като 80 милиона европейци вече са изложени на риск от бедност;

О.

като има предвид, че ромите като правило живеят в крайно изолирани райони, където достъпът до социални и здравни услуги е затруднен;

П.

като има предвид, че съществува пряка връзка между неотговарящите на стандартите жилища и лошото здраве: ипотечните дългове се асоциират с влошаващо се психическо здраве; пренаселването се асоциира с психологични проблеми, туберкулоза, дихателни инфекции, повишена честота на пожарите и битови злополуки; живеенето в неподходящи жилища влияе отрицателно на здравето, безопасността и увеличава риска от битови злополуки; животът в шумен район се асоциира с хипертония и повишено кръвно налягане; като има предвид, че липсата на жилище е източник на стрес и дискомфорт, които имат отрицателно въздействие върху качеството на живот, здравето и благосъстоянието;

Р.

като има предвид, че жените — 24,5 % от които са били изложени на риск от бедност или социално изключване през 2010 г., по-специално жените с ниски доходи, самотните майки, жените на ниско платени работни места, жените мигранти, вдовиците с деца на тяхна издръжка и жени, които са жертви на домашно насилие — както и семействата с деца, начело с един възрастен, който е жена, младите семейства, многодетните семейства, студентите, младите хора в началото на кариерата си, младите безработни двойки, лицата с увреждания, лицата с физически или психични заболявания, лицата от маргинализираните общности, включително ромите, и възрастните лица са особено силно засегнати от липсата на достъпни и съобразени възможности за социално жилищно настаняване; като има предвид, че тези категории са особено уязвими към бездомността и често се преместват да живеят в частни жилищни имоти под нормалните стандарти, което увеличава значително риска от здравословни проблеми; като има предвид, че тези категории често търсят алтернативни решения като съжителство със семейство, приятели или познати и това затруднява правилния анализ и прозрачното документиране на бездомните хора;

С.

като има предвид, че в комбинацията си икономическата криза и високите цени на пазара на жилища намаляват възможността жените да се разведат или да прекратят дадено съжителство, като ограничава свободата им и ги прави по-уязвими спрямо домашно насилие, основано на пола;

Т.

като има предвид, че достъпните наеми за жилища са от основно значение за младите хора, за да започнат професионално обучение, обучение във висши учебни заведения, стаж или да търсят възможности за работа;

У.

като има предвид, че държавите членки също така определят и организират успоредно предлагане на социални жилища в допълнение към спонтанно присъстващото предлагане на пазара; като има предвид, че тези социални жилища се предлагат при специфични условия от агенции с нестопанска цел, учредени специално с тази цел; като има предвид, че 25 милиона европейски домакинства живеят в социални жилища, чиито условия на местно и регионално планиране, правила за достъп и цени се определят пряко от публичните органи на държавите членки; като има предвид, че това успоредно предлагане на жилища допринася именно за намаляване на обхвата на влиянието на циклите и на феномена на „балоните“ в сектора на недвижимите имоти, благодарение на неговата стабилност и на факта, че цените са регулирани;

1.

Отбелязва, че поради настоящата икономическа и социална криза пазарът все по-рядко може самостоятелно да задоволява нуждата от жилища на достъпна цена, особено в градските райони с висока гъстота на населението, и че увеличаването на цените на жилищата и на енергията допринасят за нарастване на риска от болести, бедност и социално изключване; отбелязва увеличаването в няколко държави членки на броя на принудителните извеждания от имоти и конфискации на имоти от страна на банките; настоятелно призовава да се предприемат мерки в отговор на тези предизвикателства; изразява безпокойство както от прякото, така и от непрякото въздействие на мерките за строги икономии в контекста на настоящата социална и икономическа криза — като например намаляване на помощите за жилищно настаняване и на социалните услуги, данъчно облагане на доставчиците на социални жилища, спиране на нови жилищни проекти и продажба на част от националните фондове от социалния жилищен фонд — което би могло допълнително да изостри създалия се порочен кръг на дългосрочно социално изключване и сегрегация;

2.

Припомня, че политиките за социално жилищно настаняване играят важна роля в борбата с бедността сред децата чрез премахване на бедността в семейството и предотвратяване на предаването на неблагоприятното социално-икономическо положение между поколенията; отбелязва, че в резултат на социалните и демографските промени в структурата на семейството и увеличаването на броя на нестабилните и несигурните работни места, е налице повишена нужда от жилища на достъпни цени също така и за социално интегрираните групи от населението;

3.

Настоятелно призовава за спазване на член 14 от ДФЕС и Протокол № 26, приложен към него, съгласно които публичните органи могат да определят как се организира и финансира секторът на социалното жилищно настаняване и какви видове домакинства отговарят на изискванията, с оглед задоволяване на потребностите на местното население и гарантиране на висока степен на качество, безопасност, достъпни цени, равно третиране и насърчаване на правата на ползвателите; счита, че тази намеса на публичните органи представлява средство за преодоляване на проблемите на пазара, за да се гарантира всеобщ достъп до прилични жилища на достъпна цена в съответствие с членове 16, 30 и 31 от Европейска социална харта;

4.

Припомня на Комисията, държавите членки и местните и регионалните органи, че разходите в сектора на социалното жилищно настаняване позволяват да се гарантират основните права, да се задоволят неотложните социални нужди и че в качеството си на стратегическа социална инвестиция подпомагат по устойчив начин създаването на местни работни места, които не могат да бъдат делокализирани, стабилизирането на икономиката чрез предотвратяване на риска от „балони“ в сферата на недвижимите имоти и прекомерното задлъжняване на домакинствата, насърчаването на трудовата мобилност, предотвратяването на изменението на климата, борбата срещу енергийната бедност и смекчаването на здравословни проблеми в резултат на пренаселване и лоши условия на живот; настоява поради това социалното жилищно настаняване да не се разглежда като разход, който трябва да се съкрати, а като инвестиция, която се изплаща в дългосрочен план чрез по-добро здраве и социално благосъстояние, достъп до пазара на труда и овластяване на хората, по-специално възрастните хора, да водят независим живот;

5.

Призовава Комисията да определи европейска рамка за действие за социално жилищно настаняване по такъв начин, че да се гарантира последователност между различните политически инструменти, които ЕС използва за справяне с този въпрос (държавни помощи, структурни фондове, енергетика, борба срещу бедността и социалното изключване, политика в областта на здравеопазването);

6.

Изисква от Комисията, въз основа на обмен на най-добри практики и опит между държавите членки и като вземе предвид факта, че социалното жилищно настаняване е изградено и управлявано по различен начин в държавите членки, региони и местни общности (често поради гъвкавост при определяне на приоритетите), да изясни определението за социално жилищно настаняване;

7.

Отбелязва, че инвестициите в областта на социалното жилищно настаняване формират част от по-глобална политика, насочена към организиране и финансиране на предлагането на публични социални, здравни и образователни услуги, с цел гарантиране на упражняването на основните социални права и адаптирането им към новите социалните потребности и цикличните икономически промени;

8.

Подчертава необходимостта от мониторинг върху социалните инвестиции в рамките на „пакт за социалните инвестиции“, основаващ се на модела на пакта „Евро плюс“, с цел да се засили икономическото и бюджетното управление на Съюза, като се включат инвестициите в социално жилищно настаняване; подчертава също така необходимостта от цели за социалните инвестиции, които държавите членки ще бъдат задължени да спазват, за да се постигнат целите на стратегията „Европа 2020“ в социалната сфера, в областта на заетостта и образованието; приветства факта, че предложението се подкрепя от заключенията на Европейския съвет от декември 2012 г., в които се подчертава, че „възможностите, които действащата фискална рамка на ЕС предлага за постигане на баланс между нуждите от продуктивни публични инвестиции и целите за спазване на бюджетна дисциплина, могат да се използват в рамките на предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж“; приканва Комисията да проследява по-добре социалните инвестиции с помощта на индекс на показателите за инвестициите, осъществени от държавите членки и на равнището на Съюза, като за инвестициите в областта на социалното жилищно настаняване се вземат предвид промените в разходите за жилищата и броят на лицата, очакващи предоставяне на жилище, в държавите членки; освен това призовава всички държави членки да ратифицират преразгледаната Европейска социална харта, по-специално член 31;

9.

Счита, че организациите на обитателите и наемателите следва да бъдат включени при определянето на стратегиите за жилищно настаняване, които държавите членки трябва да въведат;

10.

Подчертава необходимостта социалните иновации да се подкрепят от Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване и от Рамковата програма за научни изследвания, за да се анализират новите политики, чиято цел е да се подобри достъпът до жилища и да се намали броят на бездомните хора;

11.

Приветства предложението за Директива (COM(2011)0142) на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2011 г., целящо да се създаде рамка за договорите за кредити за жилищни имоти и по този начин да се ограничи прекомерното задлъжняване на домакинствата; призовава законодателството на ЕС относно ипотеките да включи най-добрите практики, които са по-благоприятни за потребителите; настоятелно призовава за включване на процедури за предоговарянето на дълга или разсрочването на плащанията за отделни лица или семейства, изпаднали в несъстоятелност; призовава държавите членки да предотвратят продължаването на изплащането на ипотечните кредити от домакинствата, които вече са били принудени да напуснат жилищата си; призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия в отговор на социалните трудности, причинени на тези лица, които са най-засегнати от икономическата криза и от безработицата и които са били съдебно отстранени и лишени от домовете си; отбелязва, че това се случва в контекста на големи инициативи за публични помощи, предназначени за възстановяването на финансовата система; призовава държавите членки да положат усилия за предлагане на алтернативи решения на принудително извеждане;

12.

Призовава Комисията да предупреждава държавите членки в препоръките за отделните държави, когато реформите застрашават инвестициите в социално жилищно настаняване на достъпна цена, както и да се въздържа от отправяне на препоръки по отношение на размера на сектора на социалното жилищно настаняване в отделните държави членки; критикува факта, че, като част от програмите за фискална консолидация и в съответствие с конкретните препоръки, направени от Комисията, относно действия на пазара на жилища, някои държави членки намаляват капацитета на сектора чрез данъчно облагане на наемодателите на социални жилища; освен това изразява безпокойство по повод ограничителното определение на социално жилищно настаняване от Комисията в областта на политиката на конкуренция, което е насочено единствено към групите в неравностойно положение;

13.

Призовава Съвета да провежда най-малко веднъж годишно заседания с министрите, отговарящи за жилищното строителство в държавите членки, с цел обсъждане на въздействието на различните политики на ЕС върху политиките за жилищно настаняване и за гарантиране на по-добро отчитане на икономическите, социалните и екологичните измерения на сектора на жилищното настаняване в политиките на ЕС, с участие на заинтересованите лица, като например органите за социално жилищно настаняване, представителните сдружения на жителите и сдруженията, които работят в полза на достъпа до жилищно настаняване;

14.

Отбелязва, че определението на социално жилищно настаняване и на бенефициентите следва да са резултат от демократична процедура за обсъждане, с цел да се вземат предвид различните традиции в държавите членки;

15.

Призовава Комисията и държавите членки да отделят по-голямо внимание на жилищното настаняване и съответните услуги в рамките на Стратегията за закрила и социално приобщаване, включително чрез инициативи за намаляване на бездомността и жилищното изключване, въз основа на общи показатели за държавите членки, както и да насърчат обмена на добри практики за ефективно прилагане на правото на жилище;

16.

Настоятелно призовава държавите членки да положат повече усилия, за да включат инвестициите в социални жилища в бюджетните си цели в средносрочен и дългосрочен план, както и в националните си програми за реформи и в стратегическите оси на договорите си за партньорство за периода 2014–2020 г.; призовава Европейския съвет и Комисията да следят по-ефективно за прилагането и осъществяването на социалните цели на стратегията „Европа 2020“;

17.

Отбелязва, че политиките и програмите за жилищно настаняване трябва да се разработват след провеждането на консултации с жени с ниски доходи и различен социален произход, за да се прецени кои политики отразяват най-добре на нуждите на жените;

18.

Подчертава антицикличната икономическа роля на сектора на жилищното настаняване, и по-специално социалното жилищно настаняване, чрез намаляването на енергийната зависимост, подкрепата за сектора на строителството и реновирането и оттам — за произтичащи от това устойчиви местни работни места, които не могат да бъдат делокализирани, а именно благодарение на големия интензитет на работната ръка в този сектор, на развиването на екологосъобразни сегменти в местната икономика и на ефекта на въздействието върху останалата част от икономиката; поради това счита, че инвестициите в социалното жилищно настаняване следва да се разглеждат не само като разходи, но и като производствени инвестиции; допълнително насърчава държавите членки да предприемат диалог със строителния сектор, с цел развитието на по-добра стопанска среда и по-добро регулиране на социалното жилищно настаняване, като се обръща специално внимание на определянето на цели за строене на жилища, уреждането на инфраструктурни разходи и предоставянето на земя за строителни дейности;

19.

Подчертава добавената стойност към местната заетост и значителното отражение на лоста върху инвестициите, генерирани от прякото действие на структурните фондове за периода 2007–2013 г. в сектора на социалното жилищно настаняване;

20.

Счита, че сумите, които се заделят за Кохезионните фондове по Многогодишната финансова рамка (МФР) за 2014–2020 г., не следва да са по-малки от сумите по настоящата МФР, така че да се гарантира подходящо финансиране за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), особено за инвестиционния приоритет „насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността — подкрепа за материалното и икономическото възстановяване на изостаналите градски и селски общности“;

21.

Признава, че много държави членки вече са въвели ефективни политики за социално жилищно настаняване, и счита, че ролята на ЕС в тази връзка следва да бъде улесняването на обмена на най-добри практики между държавите членки;

22.

Отбелязва предложенията на Комисията за законодателния пакет от регламенти за политиката на сближаване за 2014–2020 г.; подкрепя извършването на приоритетни инвестиции в енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници в социалните жилища на достъпни цени, както и интегрирани проекти за устойчиво градско и териториално развитие, равен достъп до жилищно настаняване на маргинализирани общности и насърчаване на участниците в социалната и солидарна икономика, като например жилищни кооперации с нестопанска цел, предприятия, отговарящи на условията за помощ от структурните фондове и Кохезионния фонд;

23.

Насърчава държавите членки и всички компетентни органи да отделят значително място на инвестициите в полза както на социалното жилищно настаняване на достъпни цени, така и на укрепването на нестопанския жилищен сектор, в националните програми за реформи и в стратегическите приоритети съгласно споразуменията за партньорство за периода 2014–2020 г., както и да гарантират, че техните национални стратегии за приобщаване на ромите са отразени в планираните мерки за жилищното настаняване;

24.

Призовава държавите членки да използват повече частни правни инструменти — като например дългосрочни договори за наем, които дават възможност за строителство без закупуване на земята, както и устойчива индивидуална собственост на социални жилища, като се насърчават договорености за право на ползване от страна на наемодателя;

25.

Подчертава, че сградите със жилищно и търговско предназначение представляват 40 % от крайното потребление на енергия и от общите емисии на CO2 в Европа и че екологосъобразното устойчивото строителство позволява намаляване на разходите и времето за строеж и драстично намаляване на въздействието върху околната среда и на потреблението на енергия, а оттам и на разходите за управление, свързани с жилищата;

26.

Подкрепя подходящ бюджет за Многогодишната финансова рамка за 2014–2020 г, като политиката на сближаване бъде разглеждана като двигател на възстановяването; подкрепя заключенията на Европейския пакт за растеж и работни места по отношение на неговия призив към държавите членки да улеснят и ускорят преразпределението на неизползваните средства от структурните фондове към проекти за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници в рамките на програмния период 2007–2013 г.; счита, че секторът на социалното жилищно настаняване следва да се ползва от тези преразпределения;

27.

Настоятелно призовава държавите членки, техните ръководни органи и Комисията да гарантират активното ангажиране на участниците в жилищното настаняване, представителните сдружения на жителите и сдруженията, които работят в полза на достъпа до жилищно настаняване, в списъка на социалните партньори за изготвянето, мониторинга и оценката на споразуменията за партньорство и оперативните програми; подчертава значението на новите инструменти за интегрирано развитие („Водено от общностите местно развитие“ и Интегрирани териториални инвестиции) за прилагане на интегрирани стратегии за настаняване, при които органите за социално жилищно настаняване и гражданите се очаква да играят водеща роля; счита, че структурните фондове и Кохезионния фонд трябва да използват ефективно както принципа на партньорство, така и принципа на многостепенно управление и че държавите членки трябва да бъдат насърчавани към сътрудничество с местните и регионални органи, за да определят приоритетите и начина, по който следва да се използва финансирането; счита, че засилено взаимодействие между структурните фондове и Кохезионния фонд би могло да насърчи устойчивото развитие на селските райони в неравностойно положение, като предотврати изолацията и обезлюдяването им, като по този начин се избегнат отрицателните ефекти от социалната сегрегация и се насърчи хетерогенността, социалното сближаване и равенството между половете;

28.

Призовава държавите членки с цел стимулиране на качествено производство и реновация на социалните и достъпни жилища да укрепят и разработят специфични механизми за финансиране, както и да насърчават координирано използването на безвъзмездните средства по програмата „Хоризонт 2020“ и използването на финансови инструменти и на програми за техническо подпомагане, предлагани от структурните фондове, ЕИБ, ЕБВР, Банката за развитие към Съвета на Европа и Европейския фонд за енергийна ефективност; призовава държавите членки освен това да потърсят начини за прилагане на изменения Регламент за ЕФРР, за да се осигурят жилища за маргинализираните общности;

29.

Призовава ЕИБ, в тясно сътрудничество с местните и регионалните органи, да отдели по-голямо внимание на сектора на социалното и достъпното жилищно настаняване при определянето на своите инвестиционни приоритети, особено в онези държави членки, в които не съществува публична банка за жилищно кредитиране, като същевременно подобрява условията по отпусканите кредити; призовава също така ЕИБ да определи обхвата на използването на облигациите за финансиране на проекти като инструмент за финансиране на социалната инфраструктура, например в жилищното настаняване, при отчитане на оценката на пилотна фаза преди нейното удължаване;

30.

Призовава държавите членки да подкрепят дейността на жилищните кооперации, които са важен инструмент за придобиването на първо жилище на достъпни цени. изтъква, че кооперациите представляват ефективен инструмент за насърчаване на инициативи за обновяване на градската среда, като създават взаимодействие с местните общности и противодействат на изоставянето на градовете;

31.

Приканва Комисията да предостави на държавите членки други възможни източници на финансиране за насърчаване на предлагането и реновирането на социалните жилища като форма на социални инвестиции, както и да насърчи държавите членки и регионалните и местни органи да използват ефективно наличното европейско финансиране, и да запази намаления процент ДДС, приложим за тези инвестиции, предвид голямата интензивност на работна ръка в сектора и много ограниченото й въздействие върху трансграничната търговия в рамките на ЕС; и предлага да се проучи възможността за прилагане на същите ставки на ДДС като за стоките от първа необходимост; насърчава държавите членки да използват частното спестяване в подкрепа както на улесняването на достъпа до земя, така и на насърчаването на изграждането и реновирането на социални жилища;

32.

Призовава за прилагането на интегрирани модели за сътрудничество, обединяващи ръководителите на проекти, доставчиците на социални жилища и строителните фирми в подкрепа на топлинното преустройство и изграждането на социални жилища с нисък разход на енергия;

33.

Приветства съобщението на Комисията от 31 юли 2012 г. относно стратегия за устойчивата конкурентоспособност на строителния сектор и предприятията от него (COM(2012)0433); счита, че, в допълнение към данъчните стимули и финансовото подпомагане за подобряване на конкурентоспособността и иновациите в сектора, са абсолютно необходими мерки за повишаване на равнището на квалификация на работната ръка с цел справяне с предизвикателствата, свързани с ефективното използване на ресурсите в Европа, изграждането на икономика с ниски въглеродни емисии, както и постигане на целите, поставени в директивата относно енергийната ефективност (2012/27/ЕС) (39) и директивата относно енергийните характеристики на сградите (2010/31/ЕС) (40);

34.

Призовава Комисията да установи по-тясно сътрудничество с държавите членки и отговорните местни органи, с цел да състави прогнози в средносрочен и дългосрочен план за уменията, които ще бъдат необходими на пазара на труда; призовава отговорните заинтересовани страни да наблюдават тенденциите за заетостта с цел адаптиране на базовото професионално обучение и ученето през целия живот; призовава държавите членки и отговорните местни органи да адаптират бързо своите образователни системите и системите за професионално обучение, включително професионалното образование и обучение, чрез включване на концепцията за устойчива икономика, и да гарантират достъпа до програмите за подобряване на квалификацията, както и да улеснят достъпа на младите хора до новите „зелени“ работни места и „зелени“ индустрии; изтъква, че стимулирането на екологосъобразни работни места може да създаде качество и устойчиви възможности за заетост, да се справи с бедността и социалното изключване, както и да осигури отзивчиви служби по заетостта;

35.

Отбелязва, че този „зелен“ сектор може да предостави редица различни възможности за заетост — от работни места, изискващи начално или по-ниско ниво на квалификация, до длъжности за висококвалифицирани кадри; Във връзка с това:

36.

Приветства пакета от социални инвестиции, с който Комисията предоставя на държавите членки насоки за постигане на по-ефикасни и ефективни социални политики, насочени към растежа и сближаването;

37.

Отбелязва, че тези инвестиции в областта на социалното жилищно настаняване се вписват в рамките на по-глобални политики, насочени към организацията и финансирането на публични социални и здравни услуги, на образователни услуги в стремежа да се позволи на хората успешно да упражняват своите основни социални права и да се отговори на променящите се социални нужди;

38.

Посочва, че признаването и упражняването на правото на жилищно настаняване засягат упражняването на останалите основни права, в това число на политическите и на социалните права; посочва, че държавите членки или съответните публични органи, отговарящи за превръщането на правото на жилищно настаняване в реалност чрез подобряване на всеобщия достъп до настаняване чрез техните политики и програми, по-специално за хората в неравностойно положение, чрез осигуряването на достатъчно предлагане на подходящи, достойни, здравословни жилища на достъпни цени;

39.

Призовава Агенцията на европейския съюз за основните права да извърши проучване за оценка на ефективността и на условията за прилагане на правото на жилищно настаняване и жилищно подпомагане в държавите членки, при участието на заинтересованите страни в процеса; призовава агенцията да насърчава обмена на най-добри практики за ефективното упражняване на правото на жилищно настаняване на особено уязвимите, в това число на бездомните лица; призовава Комисията да проследява тези дейности в рамките на пакета за социални инвестиции;

40.

Препоръчва на държавите членки и на Комисията да подкрепят и насърчават новаторски обмен на добри практики при прилагането на правото на жилищно настаняване за особено уязвимите групи и маргинализираните групи, при обръщане на особено внимание на борбата срещу домашното насилие; отбелязва със съжаление, че жертвите на домашно насилие често е по-вероятно да останат в среда, в която върху тях се упражнява тормоз, когато нямат финансовата възможност да намерят подходящо жилище; призовава държавите членки да предоставят интегрирани социални услуги за семействата на жетвите на домашно насилие;

41.

Очаква Комисията да проучи до каква степен прякото подпомагане чрез жилищни помощи или непрякото подпомагане чрез социални жилища е по-ефективна мярка за предоставяне на достъпни жилища на социални групи, които не могат да покрият жилищните си нужди на пазара на жилища;

42.

Призовава Европейската комисия и Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд през 2014 г. да проведат проучване за цената на бездействието по отношение на неадекватните условия на настаняване в рамките на работната програма на фондацията за 2014 г.;

43.

Отбелязва със загриженост факта, че много от държавите членки, сблъскващи се с бюджетен дисбаланс, преустановяват операции, програми и действия (субсидии за наеми и ипотечни кредити, например), предназначени да улеснят закупуването на жилище, и в същото време вдигат прекалено много данъците върху недвижимото имущество насред острата икономическа криза, като оставят много прослойки от населението в жертва на бедността и лишенията;

44.

Призовава държавите членки да провеждат анализи на социалното въздействие с акцент върху анализи, основаващи се на показатели за пола и домакинството, като част от всички социални политики и програми за жилищно настаняване, като по-специално бъдат взети предвид свързаните с пола несъответствия в приходите и финансовите средства; изтъква, че всички статистически данни следва да бъдат раздробени по пол и видове домакинства, както и че са необходими повече проучвания, за да се оцени как точно политиките за жилищно настаняване могат да бъдат в подкрепа на лица и групи в уязвимо положение като жените (отчитайки многостранната роля на жените като самотни родители и полагащи грижи за членове на семейството и за хора с увреждания), семействата, младите хора, хората с увреждания и хората в напреднала възраст;

45.

Препоръчва на държавите членки и на техните местни и регионални органи да разработят интегрирани политики за насърчаване на социалното приобщаване, както и за гарантиране на достойни, здравословни и достъпни жилища; предлага тези политики да включват следните мерки:

46.

Приканва държавите членки да гарантират на всички граждани възможността да си позволят жилище, като следят увеличаването на наемите да се основава на обективна система, която да гарантира умерено повишаване на цените на недвижимите имоти и като приспособят своята данъчна политика с цел да намалят спекулативните сделки;

47.

Изисква от Комисията да приложи незабавно резолюцията на Парламента относно стратегията на Европейския съюз за бездомните лица;

48.

Подчертава, че към различните аспекти на бездомничеството сред жените трябва да се подходи комплексно и това следва да е неразделна част от всички политически рамки на ЕС; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да извършват системни оценки на въздействието върху половете и наблюдение на специфичното положение и нужди на бездомните жени, да насърчават проектите за подпомагаща заобикаляща среда и изграждането на достъпни, подходящи и енергийно ефективни жилища, както и да включат в програмите за социално жилищно настаняване семействата от средната класа, които често остават извън тях, тъй като поради икономическата криза тези семейства вероятно страдат от материални лишения, както и другите домакинства;

49.

Насърчава въвеждането на интегрирани модели на сътрудничество, обединяващи социалните и здравните служби, службите за подпомагане на лица в неравностойно положение, наемодателите на социални жилища и съответните сдружения в областта на подпомагането на уязвимите лица в търсенето на жилище или вече разполагащи с такова;

50.

Призовава Комисията, държавите членки и отговорните органи да отпуснат средства от структурните фондове за настаняването и временното настаняване на маргинализираните общности, по-специално в областта на социалното жилищно настаняване, като включат тава като приоритет в оперативните си програми; в тази връзка призовава Комисията и Агенцията за основните права да разработят система за обмен на добри практики между местните органи на основата на общи и прозрачни критерии;

51.

Препоръчва на държавите членки и съответните им отговорни органи да инвестират в изграждането и ремонтирането на достъпни социални жилища, за да се справят с проблемите, свързани с овехтяването на жилищата и съответните здравословни рискове, многообразието на семейните модели, застаряването на населението и по-специално оставането в семейството на възрастните зависими лица, специфичните потребности на хората с увреждания и на младите, по-специално в областта на професионалната и жилищна мобилност; препоръчва през следващия програмен период (2014 — 2020 г.) за тази цел да се използват средства от структурните фондове; счита, че мерките за социално подпомагане в областта на достъпа до настаняване е фактор за създаване на законна заетост, работни места, които са от съществено значение за справянето със съвременните и бъдещите предизвикателства пред обществото като застаряването на населението; подчертава положителната роля, която може да изиграе Европейският фонд за социално предприемачество в подкрепа на проекти за социално подпомагане посредством проекти за жилищно настаняване;

52.

Приканва държавите членки и съответните регионални и местни органи да предприемат ефективни мерки за насърчаване на основата на проспективни анализи на потребностите от жилища с цел справяне с явлението на продължителното овакантяване на жилища, особено в проблемните райони, с цел провеждането на борба срещу спекулациите с недвижими имоти и преобразяването на тези жилища за нуждите на социалното жилищно настаняване;

53.

Подчертава значението на създаването на система за оценка на здравословността и безопасността на жилищното настаняване, която да предоставя оценка на рисковете за здравето, свързани с жилищното настаняване;

54.

Приканва държавите членки и съответните органи да опростят процеса на подаване на заявления за социално жилищно настаняване и да подобрят справедливостта, прозрачността и безпристрастността при присъждането на жилищата съгласно конкретните социални, икономически и културни обстоятелства на всяка държава членка, за да се премахне всякаква дискриминация и да се предотврати възникването на „ефекта на избягване“ на особено уязвимите групи лица, което води до задълбочаване на пространствената сегрегация и до създаването на гета; в тази връзка подчертава уместността на договореностите, които се прилагат в определени държави членки, като списък със законно установени, конкретни и прозрачни критерии за присъждане, насърчаващи социалното многообразие, анонимността на подаване на заявленията за социално жилищно настаняване, публичното обявяване на свободните жилища, въвеждането на система за оценка на досиетата на заявителите, разграничаване на органите, отговарящи за контрола на критериите, и на тези, извършващи присъждането на жилищата, както и адекватни механизми за управление на присъждането на жилища с оглед насърчаване на социалното многообразие в голям мащаб;

55.

Изтъква предизвикателствата, свързани със застаряването на населението и необходимостта от осигуряване на достъп до адекватни, прилични и достъпни жилища за нарастващия брой възрастни хора в ЕС; отбелязва, че възрастните хора във всички държави членки продължават да обедняват и с оглед на това настоятелно призовава в новото европейско партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора, което координира изследователските усилия в тази област, да се отдели специална част за разработването на достъпни решения, за да се гарантира, че на възрастните лица ще бъде дадена възможност да останат в домовете си възможно най-дълго; отбелязва в тази връзка, че предприемането на действия за подобряването на достъпността на съществуващите жилища е уместен подход за намаляване на социалното изключване посредством мерки за засилване на тяхната независимост; следователно призовава държавите членки да включат в своите национални реформи специална част, посветена на разработването на достъпни решения, които да позволят на възрастните хора да останат възможно най-дълго в своите собствени домове, като вземат под внимание, че е желателно условията за достъп до съществуващите жилища да бъдат подобрени, да се помогне на хората да останат на своите места на пребиваване и да им бъде помогнато да възвърнат социалния си живот чрез стимулиране на личната им независимост;

56.

Изтъква, че социалните жилища следва да бъдат така структурирани, че да бъде избегнато както„обуржоазяването на дадени райони“, така и образуването на гета; призовава, когато това е уместно, за финансови стимули, насочени към развиването на общо и смесено частно и общинско жилищно пространство с цел избягване на социална сегрегация;

57.

С оглед на съществуващите в Европа социални дисбаланси, особено в новоприсъединилите се към ЕС държави, счита, че усилията на Европейския съюз за предоставяне на подкрепа на хората в неравностойно положение са от изключително значение, особено по отношение на осигуряването на настаняване;

58.

Препоръчва на държавите членки и на съответните органи да предприемат мерки за подобряване на достъпа до достъпни жилища, като увеличат броя и качеството на социалните и достъпни жилища и развият тяхното интегриране с грижите, предоставяни от общността, и социалните услуги, като използват ЕСФ и други структурни фондове за постигането на този резултат;

59.

Изтъква, че когато се координират с ефективните грижи и услуги, предоставяни от общността, социалните жилища следва да подпомагат развиването на капацитет за водене на самостоятелен личен живот, подпомагане на социално уязвимите лица или на тези с увреждания да осъществят прехода към по-независим начин на живот, като разчитат по-малко на помощи и проявяват по-голяма лична самостоятелност;

60.

Призовава съответните публични и частни органи системно да включват в обучението системи за разработване, проектиране, градско планиране и строителни модули за достъпността на застроената среда и за „дизайн за всички“;

61.

Изразява съжаление относно общата тенденция към ограничаване на социалното жилищно настаняване и приканва държавите членки да включат в програмите за социално жилищно настаняване семействата от средната класа, които често остават изключени от тях, тъй като в резултат на икономическата криза тези семейства вероятно страдат от материални лишения, както и другите домакинства;

62.

Разглежда ангажимента на Съюза в подкрепа на интегрираното устойчивото градско развитие, по-специално по отношение на социалното жилищно настаняване, като ефективно средство за приобщаването на проблемните квартали към заобикалящата градска среда и за провеждане на борба срещу бедността и социалното изключване; следователно призовава държавите членки и съответните органи да използват в по-голяма степен и интегрирано структурните фондове (ЕФРР, ЕСФ), съвместно с ЕИБ, и други финансови решения, както и да улесняват координацията и взаимодействието между тях; счита, че подходящото участие на обитателите и разширяването на техните правомощия за вземане на решения преди и по време на изграждането и реновирането на социалните жилища ще допринесат за засилване на интеграцията и социалното сближаване;

63.

Призовава Комисията да проведе изследване за ефективността на социално значимите инвестиционни модели в сектора на социалното жилищно настаняване, при поставяне на акцент върху потенциала на структурните фондови, използвани под формата на финансови инструменти, евентуално в комбинация с други източници на финансиране, в подкрепа на социално значимите инвестиции в области чрез създаването на екологосъобразни работни места на местно равнище или на такива за младите хора, чрез социално приобщаване чрез предоставяне на жилища за маргинализираните общности;

64.

Отбелязва със съжаление, че често има вероятност жертвите на домашно насилие да останат в среда, в която върху тях се упражнява тормоз, когато са финансово зависими от извършителя на тормоза и поради това нямат възможност да търсят отделно и подходящо жилище за себе си; ето защо призовава ЕС да насърчава чувствителни спрямо въпросите, свързани с половете политики, програми и финансиране, насочени към увеличаване та наличието на безопасни и достъпни жилища за жертвите на домашно насилие, и призовава държавите членки да намерят достъпни решения за алтернативни форми на спешно и временно настаняване и за увеличаване на броя на убежищата и центровете за рехабилитация за жертвите, както и други свързани социални услуги, като например интегрирани услуги за семействата (например центрове за семейна справедливост);

65.

Припомня, че през 2009 г. самотните майки са били седем пъти повече от самотните бащи; следователно счита, че заедно с други уязвими групи или лица, като например самотните родители, младите семейства, многодетните семейства, намиращите се в началото на своята кариера млади хора, жените мигранти, лицата с увреждания и лицата в напреднала възраст на самотните майки следва да се дава предимство при предоставянето на социални жилища; отбелязва, че първоначално икономическата криза засегна повече мъжете, отколкото жените, но с нейното развитие безработицата при жените нарасна повече отколкото при мъжете;

66.

Изразява безпокойство във връзка с нарастването на енергийната бедност, която засяга между 50 и 125 милиона европейски жители, и която е резултат преди всичко от комбинацията между ниските доходи на домакинствата, лошо качество на отоплението и изолацията, както и от непропорционално високите разходи за енергия;

67.

Призовава Комисията да приеме съобщение за борбата с енергийната бедност и, което да призове настоятелно държавите членки въведат определение за „енергийна бедност“ въз основа на общи параметри, но адаптирани за всяка отделна държава членка, при отчитане на конкретните обстоятелства на национално равнище; повторно заявява, че достъпността на жилищата следва да се разглежда не само по отношение на разходите за наем, но и на съответните сметки за енергия; въпреки това счита, че енергийната бедност не може да се разглежда единствено от гледна точка на разходите за енергия и на цената на енергията, защото тя има също така количествено измерение, свързано с поведението и навиците на жителите, във връзка с потреблението;

68.

Призовава Европейската комисия и държавите членки да гарантират, че задълбочаването на вътрешния енергиен пазар ще върви ръка за ръка с мерки за защита на уязвимите потребители;

69.

Счита, че правото на достъп до енергия е от съществено значение за водене на достоен начин на живот; призовава държавите членки да подобрят своето определение на понятието„достойно жилище“, така че то да включва стандартите за енергийна ефективност; призовава настоятелно държавите членки, по-специално посредством публичните регулаторни органи в енергетиката, да предприемат интегрирани мерки за провеждане на борба срещу енергийната бедност, въз основа на местни енергийни одити както в частния, така и в публичния сектор, в това число:

70.

Посочва, че жилищният сектор е сред тези, предлагащи най-значителен потенциал за енергоспестяване; подчертава, че в средносрочен и дългосрочен план и доколкото разходите за подобряване на енергийната ефективност не надхвърлят осъщественото енергоспестяване, мерките за енергийна ефективност следва на първо място да служат като средство за увеличаване на покупателната способност на домакинствата и за подобряване на качеството на техния живот; подчертава, че тези мерки ще доведат също така до намаляване на емисиите на въглерод, до създаване на работни места, до подкрепа за местната икономика и до намаляване на разходите за здравеопазване;

71.

Изтъква по специално потенциалните ползи, по-специално от схемите за субсидиране на енергоефективни инсталации и производство на възобновяема микроенергия в помещенията на социалните жилища, като се позволява осъществяване на спестявания по отношение на сметките за енергия и се дава възможност печалбите от произведената енергия да се разпределят справедливо между наемателите и жилищната кооперация или собственик, за да се намалят сметките на наемателите и да се предоставят допълнителни средства на собствениците за по-нататъшното реновиране и подобряване на общия жилищен фонд;

72.

Счита, че мерките на енергийна ефективност за справяне с проблема на енергийната бедност могат също да допринесат за здравната профилактика при проблеми (като дихателни и сърдечни увреждания, алергии, астма, натравяния с храни или въглероден окис, отражение върху душевното здраве на живеещите);

73.

Повторно изтъква значението на програмите за подобряване на енергийната ефективност, за да се увеличи достъпността на социалното жилищно настаняване и жилищата в частния сектор; подчертава необходимостта Комисията да изясни насоките относно държавната помощ по отношение на националните фондове и фондовете на ЕС за такова реновиране и инвестициите и когато това е възможно да позволи гъвкавост, за да гарантира, че тези инвестиции на жилищните кооперации и частните собственици могат да се възползват от най-подходящите финансови потоци, за да се постигне тази двойна социална и екологична цел, без да се нарушават правилата за конкуренция в ЕС;

74.

Приветства факта, че мерките за насърчаване на енергийната ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници в жилищата ще бъдат допустими по ЕФРР и кохезионните фондове през периода 2014-2020 г.; насърчава държавите членки, местните и регионалните органи, както и всички съответни партньори, да използват ЕФРР и кохезионните фондове за финансиране на мерки, свързани с подобряване на енергийните характеристики, като се отдава предимство на домакинствата, които страдат най-силно от енергийна бедност;

75.

Подчертава ролята на енергийните доставчици за предотвратяването и уреждането на спорове, по-специално чрез монтиране на интелигентни измервателни уреди, създаване на служби за обслужване на клиенти и повишаване на прозрачността при формирането на цените;

76.

Приканва държавите членки да организират информационни кампании, за да информират по-добре домакинствата относно значимостта на по-отговорното потребление на ресурсите, както и относно предоставянето на безвъзмездни средства, до което имат достъп по линия на съответните мерки за социално подпомагане, и да провеждат кампании за обучение и повишаване на информираността относно въпросите, свързани с енергийната бедност, които да са насочени по-специално към специалистите в сферата на социалните услуги;

77.

Приканва държавите членки да разработят национални бази данни, свързани с енергийната бедност;

78.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на парламентите и правителствата на държавите членки.