6.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 67/137

1.1

Както вече е отбелязвал в няколко становища, ЕИСК е убеден, че достъпът до широколентови технологии за всички е ключов фактор за развитието на европейската икономика и че занапред той ще бъде основен фактор за създаването на нови работни места.

1.2

Освен това според ЕИСК за изграждането на единния цифров пазар – една от приоритетните цели на ЕС, е необходима взаимосвързаност и оперативна съвместимост на националните мрежи. Това е също елемент от особено значение за преодоляване на изолираността на голям брой пострадали в икономическо и културно отношение райони.

1.3

При все това на 8 февруари 2013 г. Съветът, посредством новата многогодишна финансова рамка, сведе бюджета за цифровия „МСЕ“ до 1 млрд. EUR. В измененото предложение са отчетени последните позиции на Съвета и на съответната комисия на Европейския парламент.

1.4

Ето защо ЕИСК изразява съжаление, че в преразгледаното предложение на Комисията се планира силно орязване на първоначално предвидения бюджет (9,2 млрд. EUR) и намаляването му до 1 млрд. EUR и, че Комисията е принудена да промени из основи проектите от общ интерес за развитието на широколентови мрежи и инфраструктури за цифрови услуги. ЕИСК е на мнение, че неизбежното замразяване на редица проекти вследствие на това решение рискува да доведе до загуба на технологичната преднина, която ЕС бе спечелил в редица стратегически сектори.

1.5

ЕИСК подчертава, че за Комисията ще бъде изключително трудно да разпредели ефикасно и справедливо средствата, предвидени по регламента, предвид драстичното намаляване на първоначалната сума.

1.6

Въпреки това ЕИСК изразява задоволство, че се препотвърждава принципът на технологичния неутралитет, който е от съществено значение за един действително отворен интернет. ЕИСК припомня, че ресурсите трябва да се използват за отворени и достъпни мрежови решения въз основа на принципа на недискриминация и на приемлива за гражданите и предприятията цена.

1.7

ЕИСК отново изразява желание да се пристъпи към картографиране на европейско, национално и регионално равнище, което да даде възможност за установяване на белите петна в покритието и да улесни възникването на нови публични или частни инициативи. Комисията отбелязва, че няма държава членка или инвеститор, които да са готови да финансират трансгранични услуги.

1.8

Освен това отварянето за сътрудничество с трети държави и международни организации е от значение за подобряване на оперативната съвместимост между съответните телекомуникационни мрежи.

1.9

Според ЕИСК растящият брой алтернативни оператори, макар и да насърчи иновациите и да намали цените за потребителите, силно стесни печалбите на традиционните публични и частни оператори, като ограничи, и дори отне възможностите на някои от тях да инвестират. ЕИСК счита, че е необходима нова европейска политика за регулиране на мрежите – един вид благородна конкуренция, която трябва да доведе до силен и съгласуван ангажимент на големите европейски оператори, за да може веднага след излизането от кризата да се навакса със закъснението в развитието на високите и свръхвисоките скорости и да се премахнат цифровите „пустини“.

1.10

ЕИСК изразява съжаление, че Съветът, Парламентът и Комисията нямат единна позиция по един толкова важен въпрос. Предвид размера на новия бюджет ЕИСК счита, че достъпът на всички граждани до интернет, развитието на широколентовите мрежи и платформите за общоевропейски услуги трябва да останат приоритетни.

1.11

ЕИСК изразява изумлението си от факта, че по искане на Съвета Комисията е заличила в преразгледания текст – член 8 – позоваването на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите. Комитетът изразява силното си желание да му бъде представен въпросния доклад.

1.12

И накрая, ЕИСК отново потвърждава, че занапред ще е абсолютно задължително връзката с интернет да се включи към универсалните услуги.

2.1

Една от целите на Програмата в областта на цифровите технологии на ЕС е създаването на трансгранични публични онлайн услуги с цел улесняване мобилността на предприятията и гражданите. Ето защо изграждането на единния пазар изисква тези нови цифрови услуги да бъдат оперативно съвместими.

2.2

ЕС си поставя амбициозни цели по отношение на внедряването и разпространението на широколентовите технологии до 2020 г. В Съобщението от 29 юни 2011 г. относно „Бюджет за стратегията „Европа 2020“ за следващата многогодишна финансова рамка (МФР) (2014–2020 г.)“ се предлага по-конкретно създаването на „Механизъм за свързване на Европа“ и заделянето на 9,2 милиарда EUR за цифровите мрежи и услуги.

2.3

Но на 8 февруари 2013 г. Съветът, посредством новата многогодишна финансова рамка, сведе бюджета за цифровия „МСЕ“ до 1 млрд. EUR Предвид тази нова основа, в измененото предложение са отчетени, доколкото е възможно, последните позиции на Съвета и на съответния комитет на Европейския парламент. Целта на мерките на МСЕ е съсредоточаване върху по-малък брой инфраструктури за цифрови услуги въз основа на строг набор от критерии за приоритизиране и върху ограничен по размери принос чрез финансови инструменти към широколентовите технологии с оглед привличане на частни инвестиции и инвестиции от публични източници, различни от МСЕ.

2.4

Въпреки че предложението има ограничен финансов принос за широколентовите технологии, в него се определя рамка, която дава възможност за по-широко участие от страна на бизнеса и публичните институции, като Европейската инвестиционна банка.

2.5

Основната цел на регламента е да се благоприятства цифровият пренос и да се премахнат съществуващите пречки. Заедно с насоките е предоставен и списъкът на проектите от общ интерес за разгръщането на инфраструктури за цифрови услуги и широколентови мрежи. Тези проекти ще допринесат за подобряване на конкурентоспособността на европейската икономика, включително тази на малките и средните предприятия (МСП), за взаимната свързаност и оперативната съвместимост на националните, регионалните и местните мрежи, както и за достъпа до такива мрежи и за насърчаване развитието на единен цифров пазар.

2.6

При тежката ситуация на пазара икономическият интерес от инвестиции в широколентови мрежи и предоставяне на основни услуги от общ интерес е ограничен, въпреки че единният цифров пазар крие съществен потенциал за растеж.

2.7

Що се отнася до инфраструктурите за цифрови услуги, за премахване на пречките за разгръщането на услуги в рамките на оперативно съвместими системи са предвидени преки субсидии. В повечето случаи тези платформи се финансират изцяло от ЕС, тъй като не съществуват естествени собственици на европейски оперативно съвместими инфраструктури за услуги.

2.8

Вече е ясно, че няма държава членка или инвеститор, които да са готови да финансират трансгранични услуги. Следователно добавената стойност за целия ЕС е висока.

2.9

Все пак всяка година, в съответствие с наличното финансиране и набелязаните приоритети, ще бъдат разгръщани инфраструктури за цифрови услуги. Предвид европейския бюджетен контекст публичното подпомагане ще дойде от източници, различни от МСЕ, и по-специално от национални източници и от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). МСЕ ще успее да финансира самостоятелно само ограничен брой проекти в сферата на широколентовите технологии, но от друга страна ще способства за ефективното използване на ресурсите на ЕСИФ, по-конкретно като се използват средства по оперативните програми. Те обаче ще могат да бъдат използвани само в съответната държава членка. В областта на високоскоростните технологии настоящото предложение се задоволява с това да предвиди механизми за използване на средствата по структурните фондове.

2.10

Утвърждава се принципът на технологичния неутралитет.

3.1

Отпадат проектите „Трансевропейски високоскоростни опорни връзки за публичните администрации“ и „Решения за интелигентни енергийни мрежи и за предоставяне на интелигентни енергийни услуги на основата на информационните и комуникационните технологии“.

3.2

Беше изоставено развитието на нови инфраструктури за цифрови услуги, улесняващи преместването от една европейска държава в друга, „европейската платформа за взаимосвързаност на услугите в сферата на заетостта и социалното осигуряване“ и „онлайн платформи за административно сътрудничество“.

3.3

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика на Европейския парламент добави други инфраструктури за цифрови услуги в сферите „развитие на инфраструктури на обществения транспорт, които позволяват използването на сигурни и оперативно съвместими мобилни местни услуги“, „онлайн платформа за разрешаване на спорове“, „европейска платформа за образователни ресурси“ и „оперативно съвместими трансгранични услуги за електронното фактуриране“.

3.4

Парламентът обаче постави много амбициозна цел по отношение на скоростта на предаване („1 Gbps и повече, когато това е възможно“).

3.5

Целта на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, състояща се в създаване на широколентова и високоскоростна цифрова инфраструктура, предназначена за всички, която да използва както кабелни, така и безжични технологии, налага мерки за премахване на „пречките от цифрово естество“. Предвид силното орязване на първоначално предвидения бюджет (9,2 млрд. EUR) и намаляването му до 1 млрд. EUR, Комисията беше принудена да промени из основи проектите от общ интерес за развитието на широколентови мрежи и инфраструктури за цифрови услуги.

3.6

Както вече е имал възможността да отбележи в няколко становища, ЕИСК е убеден, че достъпът до широколентови технологии за всички, освен че е ключов фактор за развитието на съвременните икономики, се е превърнал също така и в основен елемент за създаването на нови работни места, за по-доброто сближаване и за благополучието и електронното включване на гражданите и на цели райони, намиращи се в неблагоприятно от икономическа и културна гледна точка положение.

3.7

Определянето на целите и приоритетите на проектите от общ интерес, които се разработват с цел постигане на всичко това, отговаря на основното изискване да се използват оптимално финансовите ресурси и да се постигат точно формулирани цели, като се избягва разпиляването на средства.

3.8

ЕИСК изразява задоволство, че се препотвърждава принципът на технологичния неутралитет, който е от съществено значение за един действително отворен интернет.

3.9

ЕИСК припомня, че ресурсите трябва да се използват за отворени и достъпни мрежови решения въз основа на принципа на недискриминация и на приемлива за гражданите и предприятията цена. Същевременно Комитетът подчертава, че за Комисията ще бъде изключително трудно да разпредели справедливо средствата, предвидени по регламента, предвид драстичното намаляване на първоначалния бюджет.

3.10

Вече е ясно, че няма държава членка или инвеститор, които да са готови да финансират трансгранични услуги. Следователно добавената стойност за целия ЕС е висока. ЕИСК изразява отново желание да се пристъпи към картографиране на европейско, национално и регионално равнище, което да даде възможност за установяване на белите петна в покритието и да улесни възникването на нови публични или частни инициативи. Също така е важно отварянето към сътрудничество с трети държави и международни организации, така че да се укрепи оперативната съвместимост между съответните телекомуникационни мрежи.

3.11

Според ЕИСК растящият брой алтернативни оператори, макар и да засили конкуренцията и да намали цените за потребителите, силно стесни печалбите на традиционните оператори и ограничи възможностите им да инвестират. Ето защо е важно да се помисли за нова европейска политика за регулиране на мрежите, която да позволи силно и съгласувано ангажиране на всички европейски участници от сектора, за да може, веднага след излизането от кризата, да се навакса със закъснението в развитието при високите и свръхвисоките скорости.

4.1

ЕИСК изразява съжаление, че по една толкова значима тема е налице такова противопоставяне между Съвета, Парламента и Комисията.

4.2

Залогът беше значителен още когато бюджетът за телекомуникациите беше 9 млрд. EUR за широколентови мрежи и платформи за услуги. Предвид размера на новия бюджет е оправдано той да се насочи към финансирането на проекти, които да бъдат „основни градивни елементи“ на бъдещи проекти, които днес се отлагат заради бюджетни съкращения.

4.3

Изграждането на единния цифров пазар изисква взаимна свързаност и оперативна съвместимост на националните мрежи. В новия контекст на намаляване на бюджета Комисията трябва да покаже максимална строгост по отношение на критериите за подбор на проектите, които ще бъдат финансирани, като осигурява тяхното проследяване и оценка в хода на изпълнение.

4.4

ЕИСК припомня, че тези проекти могат да подпомогнат достъпа на МСП до цифровата икономика и в крайна сметка да създадат нови стабилни работни места. ЕИСК призовава периодично да бъде публикуван доклад за използването на тези средства.

4.5

И накрая, ЕИСК отново потвърждава, че занапред ще е абсолютно задължително връзката с интернет да се включи към универсалните услуги.

4.6

С учудване, прераснало в изумление, предвид междуинституционалните връзки, ЕИСК констатира, че Комисията е заличила в преразгледания текст– член 8 – позоваването на Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. По време на обсъжданията и в Комитета представителят на Комисията обясни това, като потвърди, че става въпрос за искане на Съвета.

Може би използването на думата „се представя“ е породило проблем. Въпреки това Комитетът твърдо настоява да получи въпросния доклад.