6.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 67/83

1.1.1

Липсата на национални правила, които да уреждат по подходящ начин исковете за обезщетения, или пък от друга страна различията в националните законодателства, поставят не само лицата, понесли вреди, но и извършителите на нарушенията на разпоредбите в областта на конкуренцията в положение на неравнопоставеност.

1.1.2

Това може да даде конкурентно предимство на предприятията, които са нарушили членове 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), но не са установили седалищата си или не извършват дейност в държава членка с благоприятно законодателство.

1.1.3

Тези различия в режимите на отговорност вредят на конкуренцията и пречат на доброто функциониране на вътрешния пазар.

1.1.4

Ето защо Комитетът приветства предложението на Комисията да се улесни достъпът до правосъдие и да се даде възможност за обезщетение на лицата, понесли вреди.

1.1.5

ЕИСК счита все пак, че текстът защитава прекалено интересите на предприятията, които се възползват от програмите за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер, което е за сметка на лицата, понесли вреди. Някои разпоредби в предложението пречат на иска, защото се основават на разбирането, че тези, които се възползват от програмите за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер, трябва да бъдат добре защитени срещу искове за обезщетение.

1.1.6

Накрая, предложената директива трябва да бъде съгласувана с „Препоръката на Комисията за общи принципи на механизмите за колективни искове за преустановяване на нарушения и колективни искове за обезщетение в държавите членки, свързани с нарушения на правата, предоставени съгласно правото на Европейския съюз“ (1), тъй като двата документа предвиждат, че всички държави членки трябва да имат национални механизми за колективни искове, по-конкретно за исковете за обезщетение.

1.2.1

ЕИСК приветства предложението за директива относно искове за обезщетение в областта на конкуренцията.

1.2.2

Комитетът счита, че достъпът до доказателства е основен въпрос за упражняване на правото на обжалване и одобрява предложените от Комисията разпоредби с оглед осигуряване на пропорционален достъп до свързана със случая или необходима информация за иска, под съдебен контрол.

1.2.3

Комитетът, както и Комисията, подкрепя програмите за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер, които дават възможност за откриване на многобройни нарушения и счита, че не трябва да се разубеждават предприятията да сътрудничат, но същевременно е на мнение, че тези програми не трябва да защитават предприятията повече от строго необходимото. Те не трябва също така да ги освобождават от изплащане на обезщетение на лицата, понесли вреди.

1.2.4

ЕИСК подкрепя разпоредбата, която има за цел да гарантира, че решение, взето от национален орган за защита на конкуренцията или от апелативен орган и окончателно влязло в сила, няма да може да бъде преразглеждано от съдилищата, в които е внесен искът за обезщетение.

1.2.5

Комитетът одобрява също предложенията на Комисията за началния момент на давността, които отчитат препоръките, направени в неговото становище относно Бялата книга и подкрепя разпоредбите за временно преустановяване на сроковете в случай на сезиране на национален орган за защита на конкуренцията.

1.2.6

ЕИСК се запозна с принципа на солидарна отговорност и с предвидените правила в случай на програма за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер. Все пак той си задава въпроси относно прилагането им на практика, по-конкретно с оглед на трудностите при установяване на равнището на отговорност на всяко предприятие.

1.2.7

ЕИСК счита, че е жизнено важно да се избягват положения, които могат да доведат до неоснователно обогатяване. Следователно приветства разпоредбите относно прехвърлянето на загуба, които позволяват да се гарантира, че ще бъде платена компенсация на лицето, което действително е понесло вреди и значително подобрява възможностите за потребителите и малките предприятия да получат компенсация за понесените вреди.

1.2.8

ЕИСК подкрепя анализа на Комисията относно интереса, който може да има извънсъдебното уреждане на споровете, при условие, че е качествено, независимо и че остане доброволно. Впрочем Комитетът счита, че механизмите за извънсъдебно уреждане на споровете могат да бъдат надеждно решение за лицата, понесли вреди, единствено ако има ефикасни съдебни механизми за внасяне не искове, по-конкретно колективни искове.

1.2.9

Съгласуването между предложението за директива и препоръката за колективните искове е наложително, защото двата документа предвиждат, че държавите членки трябва да имат национални механизми за колективни искове, по-конкретно искове за обезщетение.

Във връзка с това Комитетът изразява съжаление, че въвеждането на колективен иск в областта на конкуренцията, което би трябвало да бъде ефективен инструмент за потребителите, е отделено и включено в препоръка, която насърчава държавите членки да изградят механизми за колективни искове и не е задължителна.

1.3.1

ЕИСК приветства съобщението относно количественото определяне на вредата при нарушения на правото в областта на конкуренцията.

1.3.2

Комитетът счита, че правото на пълно обезщетение за щетите, причинени от антиконкурентни практики е основно право и че искът за обезщетение е полезно допълнение към действията на публичните власти и на националните органи за защита на конкуренцията.

1.3.3

Накрая, Комитетът споделя мнението на Комисията за трудностите при оценката на щетите. Той счита, че насоките, съдържащи се в „практическото ръководство“, приложено към съобщението, ще са от полза за съдилищата и заинтересованите страни, като същевременно зачитат независимостта на националния съдия по отношение на действащите национални правила.

2.1.1

След доста широка процедура за консултация (2), на 11 юни 2013 г. Европейската комисия представи „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията“.

2.1.2

Целта на Комисията е да гарантира пълна ефективност на членове 101 и 102 и на националните разпоредби за защита на конкуренцията като разреши на всяко лице – потребител, предприятие или орган на властта, да поиска обезщетение за щета, причинена от антиконкурентни практики от различно естество.

2.1.3

Комисията отбелязва, че комбинираните действия от страна на публичните органи и от страна на частноправни субекти са необходими за прилагане на правилата за конкуренция.

2.1.4

Тя подчертава, че понастоящем има много препятствия и правна несигурност, която се дължи предимно на различията в правилата в държавите членки и това вреди на ефективността на правото и на доброто функциониране на пазара.

2.1.5

За да намали различията между държавите членки в областта на съдебната защита на правата, гарантирани в Договора и тъй като в някои страни няма ефективна рамка за обезщетение на лицата, понесли вреди вследствие на нарушение на членове 101 и 102, Комисията предлага да се определят общи правила, които имат за цел:

2.2.1

В документа се посочва, че членове 101 и 102 от ДФЕС са разпоредби, свързани с обществения ред, чиято цел е да се гарантира, че конкуренцията на вътрешния пазар не се нарушава и че те въвеждат права и задължения за предприятията или за потребителите, които са защитени от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.2.2

След това в съобщението се акцентира на трудностите при количественото определяне на вредата в делата за нарушения на конкуренцията и на факта, че тази отговорност е предоставена на националните съдилища, които все пак могат да се опрат на практическо ръководство, изготвен от службите на Комисията.

2.2.3

Като допълнение към директивата Комисията е приложила към съобщението практическо ръководство за определяне на вредата.

2.2.4

Това ръководство има чисто информативен характер и не е задължително за националния съдия, нито за страните. То има за цел да предостави на националните съдилища и на страните информация за методите и техниките, използвани за определяне на вредата.

3.1

В становището си относно Бялата книга за обезщетения за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на ЕС и злоупотреба с господстващо положение, ЕИСК подчерта необходимостта от мерки за подобряване на правните условия, в които лицата, претърпели вреди от антиконкурентни практики могат да предявят правото си да поискат обезщетение за понесените вреди. Следователно приветства предложението, което ще допринесе за премахване на установените пречки.

3.2

Комитетът счита, че искът за обезщетение трябва да допълва действията на публичните власти и на националните органи за защита на конкуренцията и че ще има положително въздействие с оглед на възпиращата му роля.

3.3

Той е на мнение, че искът за обезщетение за вреди е основно право на лицата, понесли вреди, които могат да бъдат потребители и/или предприятия и че той трябва да води до пълно обезщетение за понесената вреда от антиконкурентни практики.

3.4

На практика правото да се търси обезщетение за понесена вреда беше няколкократно потвърдено от 2001 г. насам– Съдът на ЕС реши, че всяко лице трябва да може да поиска обезщетение за такива вреди (3). Впрочем член 47 от Хартата на основните права признава правото на ефективни правни средства за защита в случай на нарушение на правата, гарантирани от правото на ЕС.

3.5

Комитетът е на мнение, също като Комисията, че програмите за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер спомагат за откриване на многобройни нарушения и счита, че не трябва да се разубеждават предприятията да сътрудничат. Същевременно той счита, че тези програми не трябва да защитават предприятията повече от строго необходимото и не трябва да пречат на програмите за обезщетение на понеслите вреди.

3.6

Той отбелязва, че предложението за директива е допълнено с препоръка, насърчаваща държавите членки да изградят механизми за колективна защита, за да гарантират на гражданите ефективен достъп до правосъдие. ЕИСК изразява съжаление, че предложението не разглежда въвеждане на процедура за колективен иск, единственият механизъм, който осигурява пълна ефективност на правната защита и че достъпът до колективен иск е разгледан в препоръка, която няма задължителен характер. ЕИСК призовава Комисията да приеме законодателно предложение по този въпрос.

3.7

Накрая, Комитетът споделя мнението на Комисията за трудностите при оценката на щетите. Той счита, че насоките, съдържащи се в „практическото ръководство“, ще са от полза за съдилищата и заинтересованите страни, като същевременно оставят известна свобода на преценка в светлината на действащите национални правила.

4.1.1

ЕИСК счита, че достъпът до доказателства е основен фактор, за да се даде възможност за разглеждане на досиетата.

4.1.2

Той също така счита, че е необходимо да се предвиди достъп до доказателствата, така че да се позволи на претърпелите вреди да получат информацията, необходима им за техния иск за обезщетение на вредите.

4.1.3

Все пак Комитетът счита, че този достъп трябва да остане под съдебен контрол и че разкриването трябва да бъде пропорционално, за да се защитят правата на страните.

4.1.4

По подобие на Директива 2004/48/ЕО относно упражняването на права върху интелектуална собственост (4), предложението за директива определя разкриването на доказателства като гарантира, че всички държави членки ще предоставят ефективен минимален достъп до доказателствата, от които ищците и/или ответниците се нуждаят, за да докажат основанията на своя иск за обезщетение на вреди, и/или да изготвят своята защита.

4.1.5

Това определение намалява правната несигурност, създадена с решението Pfeiderer (5), което постановява, че в отсъствие на европейско законодателство относно достъпа до доказателства, събрани от национален орган в рамките на програма за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер, националният съдия определя според случая и в съответствие с националното право, условията при които се разрешава или се отказва разкриване на документи, свързани с процедурата по освобождаване от глоби или намаляване на техния размер на претърпелите вреди от нарушение на правото в областта на конкуренцията.

4.1.6

Накрая, член 6 от предложението за директива предвижда пълна защита за изявления на предприятия във връзка с освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, както и заявления за постигане на споразумение.

4.1.7

В предложението се предвижда временна защита, до приключване на производството, на документите, които страните са подготвили специално за целите на производство по правоприлагане от страна на публичните органи (отговорите на страната на искане за информация, отправено от органа, изложение на възражения).

4.1.8

ЕИСК одобрява това, че ще се налагат ефективни, съразмерни и възпиращи санкции за неспазване или отказ за разкриване или унищожаване на доказателства.

4.1.9

Въпросните факти се отнасят по-конкретно до предприятия, страни по процедура, започната от орган за защита на конкуренцията, във връзка с факти, които са основание за иска за обезщетение на вреди (обективен елемент), и/или са знаели или е имало основание да знаят, че националният съдия е бил или е щял да бъде сезиран.

4.3.1

ЕИСК счита, че е наложително да се определят правила за изчисляване на давностните срокове, за да се защитят правата на понеслите вреди.

4.3.2

Комитетът подкрепя предложенията на Комисията за началния момент на давността, които отчитат препоръките, направени в неговото становище относно Бялата книга, както и разпоредбите за временно преустановяване на сроковете в случай на сезиране на национален орган за защита на конкуренцията. Тези разпоредби гарантират на понеслите вреди ефективни средства за правна защита. Все пак Комитетът смята, че крайният срок за временно преустановяване би могъл да бъде 2 години след датата на окончателното влизане в сила на решението за установяване на нарушение.

4.4.1

ЕИСК се запозна с принципа на солидарна отговорност, който не може да бъде оспорван.

4.4.2

Комитетът си задава въпроси какви условия следва да се прилагат, ако едно от предприятията е участвало в програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, по-конкретно относно трудностите да се докаже и да се установи отговорността на всяко едно от предприятията и да се оцени техният принос в оглед финансовите им възможности.

4.5.1

ЕИСК приветства факта, че в предложението за директива са включени разпоредби относно прехвърлянето на надценки, следствие от измамнически практики. Той счита, че е жизнено важно да се избягват положения, които могат да доведат до неоснователно обогатяване.

4.5.2

Комитетът счита, че презумпцията в член 13 относно непреките купувачи е важно средство да се гарантира, че ще бъде платена компенсация на лицето, което действително е понесло вреди и значително подобрява възможностите за потребителите и малките предприятия да получат компенсация за понесените вреди.

4.5.3

Комитетът подкрепя принципа на пълно обезщетение на вредите, посочен в член 2 и повторен в член 14.

4.6.1

ЕИСК подкрепя принципа на презумпция за съществуване на вреда в случай на установен картел, доколкото тази презумпция премахва пречка пред исковете за обезщетение, като същевременно запазва правото на предприятието нарушител.

4.6.2

Комитетът счита, че опростяването на доказателствата трябва да бъде достатъчно, така че да не възпира исковете за обезщетения за вреди, тъй като винаги е трудно да се установят доказателства в областта на конкуренцията.

4.6.3

ЕИСК подкрепя изготвянето на „практическо ръководство“ като приложеното към съобщението, тъй като то предоставя на страните известна сигурност по отношение на количественото определяне на вредите.

4.7.1

ЕИСК се запозна с анализа на Комисията относно интереса, който може да има уреждането на спорове по взаимно съгласие, което да позволи постигане на справедливо решение на по-ниска цена и одобрява предложените разпоредби за временно преустановяване на сроковете и действието на уреждането на спорове по взаимно съгласие върху правните актове, които ще насърчат използването на тези възможности.

4.7.2

Все пак Комитетът припомня, че подкрепата за тези механизми предполага, че те са качествени, независими и остават доброволни, така че по никакъв начин да не се ограничава прибягването да съда.

4.7.3

Освен това, както подчерта в становището си относно Бялата книга, Комитетът счита, че механизмите за извънсъдебно уреждане на споровете могат да бъдат надеждно решение за лицата, понесли вреди, единствено, ако има ефикасни съдебни механизми за внасяне на искове, по-конкретно колективни искове.

5.1

Понеслите вреди от нарушение на правото в областта на конкуренцията, които търсят обезщетение за вредите, могат да се сблъскат с многобройни пречки, произтичащи от различията в националните процедурни правила за количествено определяне на вредата.

5.2

Правото на ефективна правна защита не трябва да бъде възпрепятствано от несъразмерни пречки, които се прибавят към присъщата трудност за количествено определяне на вредата в делата за нарушение на конкуренцията – на практика е невъзможно да се определи с точност как биха се развили условията и поведението на операторите на пазара, ако нарушението не е било извършено. Единствено е възможно да се създаде вероятен сценарий по преценка.

5.3

ЕИСК счита, следователно, че практическото ръководство можа да бъде полезен инструмент за националния съдия, като неговата независимост е зачетена от чисто информационния характер на ръководството и от факта, че то не е правно обвързващо.

5.4

При всяко положение действащото законодателство ще определи метода на количествено определяне на вредата в светлината на конкретните обстоятелства да дадено дело.

5.5

Сезираният съдия ще трябва освен това да вземе под внимание наличната информация, средствата, с които разполага по отношение на цена и време и да оцени тяхната пропорционалност предвид размера на иска за обезщетение, внесен от лицето, понесло вреди.