5.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 33/204

—

като взе предвид Резолюция 63/168 на Общото събрание на ООН, в която се призовава за изпълнение на Резолюция 62/149 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2007 г., с която 106 държави гласуваха за приемането на резолюция, призоваваща за световен мораториум върху смъртните присъди и тяхното изпълнение, при 34 въздържали се и само 46 гласа против приемането на резолюцията;

—

като взе предвид Резолюция 65/206 на Общото събрание на ООН от 21 декември 2010 г. относно мораториума върху използването на смъртното наказание,

—

като взе предвид насоките на ЕС относно смъртното наказание,

—

като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2007 г. за всеобщ мораториум върху смъртното наказание (1),

—

като взе предвид Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и Република Индия от 1994 г.,

—

като взе предвид тематичния диалог между ЕС и Индия относно правата на човека,

—

като взе предвид член 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно Световен ден срещу смъртното наказание (2),

—

като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

А.

като има предвид, че през 2011 г. – до месец май – смъртни присъди са изпълнявани само в девет държави, което представлява ясен показател за нарастващото признание в световен мащаб за жестокостта и нечовешкото естество на смъртното наказание,

Б.

като има предвид, че Индия не е изпълнявала смъртно наказание от 2004 г. насам,

В.

като има предвид, че е дадено официално разрешение за изпълнението на смъртните присъди на двама осъдени,

Г.

като има предвид, че по препоръка на министерството на вътрешните работи на Индия президентът на Индия Pratibha Patil е отказал да разгледа петициите, внесени съгласно член 72 от конституцията на Индия от името на Davinder Pal Singh Bhullar, от щата Пенджаб, и Mahendra Nath Das, от щата Асам,

Д.

като има предвид, че Mahendra Nath Das бе осъден на смърт през 1997 г., след като бе намерен за виновен по обвинение в убийство, като има предвид, че всички правни средства за защита са изчерпани, и като има предвид, че изпълнението на неговата смъртна присъда бе спряно до 21 юли 2011 г. от Върховния съд на Gauhati в щата Асам (североизточна Индия), тъй като на правителството на Индия бе необходимо време, за да отговори на съда,

Е.

като има предвид, че Davinder Pal Singh Bhullar бе осъден на смърт на 29 август 2001 г., след като бе намерен за виновен за участие във взривяването на бюрото на Младежкия конгрес в Ню Дели,

Ж.

като има предвид, че обстоятелствата, свързани със завръщането на Davinder Pal Singh Bhullar от Германия в Индия, и продължителното очакване на смъртно наказание от Mahendra Nath Das, предизвикват някои въпроси,

З.

като има предвид, че при представянето на своята кандидатура за Съвета по правата на човека на ООН преди изборите на 20 май 2011 г. Индия се ангажира да поддържа най-високи стандарти по отношение на насърчаването и защитата на правата на човека,

1.

Изразява дълбока загриженост, че е възможно правителството на Индия да възстанови прилагането на смъртното наказание след седемгодишен мораториум де факто, противопоставяйки се по този начин световната тенденция към премахване на смъртното наказание;

2.

Изразява отново своята подкрепа за призива на Общото събрание на ООН за налагане на мораториум върху изпълнението на смъртните присъди с оглед на премахването на смъртното наказание;

3.

Настоятелно призовава правителството на Индия да не изпълнява смъртните присъди на Davinder Pal Singh Bhullar и Mahendra Nath Das и да замени техните смъртни присъди;

4.

Призовава властите на Индия да действат по случаите на of Davinder Pal Singh Bhullar и Mahendra Nath Das по особено прозрачен начин;

5.

Призовава правителството и парламента на Индия да приемат законодателство, с което да въведат постоянен мораториум върху изпълнението на смъртните присъди с цел премахване на смъртното наказание в близко бъдеще;

6.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на президента, правителството и парламента на Индия, на министъра на правосъдието на Индия, на министъра на вътрешните работи на Индия, на върховния комисар на ООН по правата на човека, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.