7.7.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 199/15

—

като взе предвид заключенията от заседанията на Европейския съвет от 17 юни 2010 г. и от 11 декември 2009 г.,

—

като взе предвид протокола от заседанието на Съвета по икономически и финансови въпроси от 19 октомври 2010 г. и цитирания в него доклад до Европейския съвет,

—

като взе предвид програмата на белгийското председателство, по-конкретно предложенията относно новаторското финансиране,

—

като взе предвид своята резолюция от 10 март 2010 г. относно данъците върху финансови сделки – да ги накараме да проработят (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно финансовата, икономическа и социална криза (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 септември 2010 г. относно Европейските надзорни органи (3), и по-специално резолюциите си от 22 септември 2010 г. относно Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (4), от 22 септември 2010 г. относно Европейския банков орган (5), от 22 септември 2010 г. относно Европейския орган за ценни книжа и пазари (6), и от 22 септември 2010 г. относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система и създаване на Европейски комитет за системен риск (7),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно новаторското финансиране на световно и европейско равнище (SEC(2010)0409) и съобщението на Комисията относно данъчното облагане на финансовия сектор (COM(2010)0549), както и придружаващият работен документ на службите на Комисията (SEC(2010)1166),

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (COM(2010)0484),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно фондове за преобразуване на проблемни банки (COM(2010)0254),

—

като взе предвид декларацията на Г-20, публикувана на 15 ноември 2008 г. във Вашингтон, декларацията на Г-20, публикувана на 2 април 2009 г. в Лондон, и изявлението на лидерите на срещата на високо равнище на Г-20 от 25 септември 2009 г. в Питсбърг,

—

като взе предвид доклада на МВФ за 2010 г. до Г-20 относно данъчното облагане на финансовия сектор,

—

като взе предвид документа от 15 февруари 2010 г. на Синдикалния консултативен комитет към ОИСР, озаглавен „Параметрите на данъка върху финансовите сделки и недостигът на средства за световните обществени блага в страните от ОИСР, 2010–2020 г.“,

—

като взе предвид доклада на ОИСР за 2010 г., озаглавен „Подминаваният проблем: потребността да се занимаем с дейността на банките“,

—

като взе предвид проучването на Австрийския институт за икономически изследвания, озаглавено „Общ данък върху финансовите сделки: мотиви, приходи, осъществимост и последици“, от март 2008 г.,

—

като взе предвид документа на Фондацията за европейски прогресивни изследвания, озаглавен „Данъците върху финансовите сделки: необходими, осъществими и желани“, от март 2010 г.,

—

като взе предвид проучването на Центъра за изследвания на икономическата политика от декември 2008 г., озаглавено „Ползите от данък върху финансовите сделки“,

—

като взе предвид доклада на Комисията – Доклад за държавните помощи – Доклад за последните промени в подпомагането на финансовия сектор във връзка с кризата (COM(2010)0255),

—

като взе предвид проучването на „Notre Europe“, озаглавено „Все по-малко въглерод в Съюза? Към по-добро европейско данъчно облагане срещу изменението на климата“,

—

като взе предвид заключителния документ от пленарното заседание на високо равнище на Общото събрание на Организацията на обединените нации, озаглавен „Да спазим обещанието: обединени да постигнем Целите на хилядолетието за развитие“, от септември 2010 г.,

—

като взе предвид Декларацията от седмото пленарно заседание на Водещата група за иновативно финансиране за развитие, проведено в Сантяго през януари 2010 г.,

—

като взе предвид доклада за 2010 г. на експертния комитет към Работната група по международните финансови сделки за развитие „Глобализиране на солидарността: в подкрепа на финансовите налози“,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по развитие и комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0036/2011),

А.

като има предвид, че безпрецедентната световна финансова и икономическа криза през 2007 г. разкри значителни дисфункции в нормативната и надзорна рамка на световната финансова система, които могат да бъдат описани като комбинация от нерегулирани финансови пазари, прекомерно сложни продукти и непрозрачни юрисдикции; като има предвид, че Европа се нуждае от по-прозрачни и ефикасни финансови пазари,

Б.

като има предвид, че в целия свят свободните пазари представляват основата за създаване на благосъстояние и като има предвид, че пазарната икономика и свободната търговия създават благосъстояние и спасяват хората от бедност,

В.

като има предвид, че зрелищното покачване на обема на финансовите сделки в световната икономика през последното десетилетие – обем, който през 2007 г. достигна равнище, 73,5 пъти по-високо от номиналния световен БВП, главно поради бума на пазара на деривати – показва задълбочаващото се разделение между финансовите сделки и потребностите на реалната икономика,

Г.

като има предвид, че финансовият сектор зависи силно от търговски модели, като например високочестотната търговия, които са насочени главно към краткосрочни печалби и са изложени на високо равнище на ливъридж, което беше и една от основните причини за финансовата криза; като има предвид, че това причини прекомерна ценова нестабилност и продължаващи отклонения на цените на акциите и стоките от техните основни равнища,

Д.

като има предвид, че способността на предприятията, правителствата и отделните лица да вземат и да си отпускат заеми помежду си е ключов фактор за световната икономика; като има предвид, че финансовата криза даде примери за несполучливи характеристики на международния капиталов пазар; като има предвид, че поради тази причина е необходимо да бъде постигнат баланс между необходимостта от предприемане на мерки, които способстват за запазване на финансовата стабилност, и необходимостта от поддържане на способността на банките да предоставят кредити на икономиката,

Е.

като има предвид, че на срещите на върха на Г-20 във Вашингтон през 2008 г. и в Питсбърг през 2009 г. беше постигнато споразумение за прилагане на реформи за укрепване на регулаторните режими на финансовите пазари и наблюдението с цел да се въздейства върху финансовите институции да поемат своя справедлив дял от отговорността за сътресението,

Ж.

като има предвид, че до този момент основните разходи за кризата се поемаха от данъкоплатците, чиито пари бяха използвани от правителствата в много части, за да спасят частните банки и други финансови институции; като има предвид, че се отправят все повече призиви относно това, финансовите институции и заинтересованите страни, които години наред получаваха прекомерна възвръщаемост на собствения капитал и им бяха изплащани прекомерни годишни бонуси, и които отговарят за по-голямата част от световните корпоративни печалби, да дадат своя справедлив принос за посрещане на разходите,

З.

като има предвид, че в ЕС по-конкретно разходите за спасяването на банките влошиха положението и ускориха появата на фискална и дългова криза, която стовари неочаквана тежест върху публичните бюджети и сериозно застраши процеса на създаване на работни места, предоставянето на социални услуги и постигането на целите, свързани с климата и околната среда,

И.

като има предвид, че краткосрочната ориентираност и спекулациите на пазара на европейски държавни облигации бяха важни фактори за влошаване на кризата на държавния дефицит в еврозоната през 2009–2010 г. и доказаха близките връзки между препятствията във финансовия сектор и проблемите в гарантирането на устойчивостта на публичните финанси във времена на прекомерни бюджетни дефицити и нарастващ публичен и частен дълг,

Й.

като има предвид, че неефективността на Пакта за стабилност и растеж в сегашния му вид и разликите в конкурентоспособността между държавите-членки предизвикаха настоящия дебат относно европейското икономическо управление, ключов компонент от който следва да бъдат мерките за засилване на Пакта за растеж и стабилност, главно в частта му относно предпазните мерки, започването без допълнително забавяне на неизбежните структурни реформи, координацията на политиките в областта на данъчното облагане и на борбата срещу избягването на данъци, данъчните измами и укриването на данъци, с цел да се гарантира данъчна справедливост, като същевременно данъчното бреме постепенно се прехвърли от труда към капитала и към дейностите, свързани със силно отрицателни външни ефекти,

К.

като има предвид, че кризата изтъкна необходимостта от събиране на нови, поставени на широка основа, честни и устойчиви приходи, както и от укрепване и подобряване на ефективността на съществуващото законодателство относно укриването на данъци, за да се гарантира, че фискалната консолидация се комбинира ефективно с дългосрочно икономическо възстановяване и с устойчивост на публичните финанси, създаване на работни места и социално приобщаване, които са ключовите приоритети на плана „ЕС 2020“,

Л.

като има предвид, че сериозните бюджетни ограничения в резултат на неотдавнашната криза идват в момент, когато ЕС е встъпил в изключително важни ангажименти на световно равнище, главно във връзка с целите, свързани с изменението на климата, Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и помощта за развитие, по-специално за приспособяване към изменението на климата и за смекчаване на неговите последици за развиващите се страни,

М.

като има предвид, че на 17 юни 2010 г. Европейският съвет заяви, че ЕС следва да поеме водеща роля в усилията за създаване на световен подход към въвеждане на системи от данъци и налози за финансовите институции, и призова да се проучи и допълнително разработи въпросът за въвеждане на световен данък върху финансовите сделки,

Н.

като има предвид, че Европейският парламент вече отправи искане до Комисията да извърши оценка на въздействието и да предостави анализ за положителната роля на един данък върху финансовите сделки, като реши, следователно, да изчака въпросния анализ, преди да предприеме допълнителни действия,

1.

Отбелязва работата, извършена досега от Комисията в отговор на отправения призив в резолюцията на Парламента от 10 март 2010 г. за проучване на осъществимостта на идеята за данък върху финансовите сделки на световно равнище и на равнище ЕС; подчертава необходимостта от всеобхватна оценка на въздействието и призовава за обявяване на резултата от оценката на въздействието и възможни конкретни предложения до лятото на 2011 г., както е обявено в съобщението на Комисията относно данъчното облагане на финансовия сектор; подчертава, че едно балансирано и цялостно проучване на осъществимостта на идеята за данък на ЕС върху финансовите сделки следва да бъде основата за изпълнението на процедурата за въвеждането на подобен данък;

2.

Подчертава, че увеличението на ставките и обхвата на съществуващите данъчни инструменти и по-нататъшното орязване на публичните разходи не могат да бъдат нито достатъчно, нито устойчиво решение за справяне с главните предизвикателства, пред които сме изправени на европейско и на световно равнище; подчертава, че при справянето с тези предизвикателства и при обсъждането на нови системи на финансиране, един от основните приоритети следва да бъде създаването на начини за укрепване на европейската конкурентоспособност и на икономическия растеж;

3.

Подчертава, че един добре функциониращ единен пазар представлява най-ценното средство на ЕС в един глобализиран и конкурентен свят и основният двигател на европейския растеж; подчертава, че следва да се акцентира върху укрепването на вътрешния пазар и към намирането на начини за разходване на национални и европейски ресурси по по-интелигентен начин, като се приеме цялостна визия за бюджетна реформа, която обхваща както разходната, така и приходната част на бюджета; посочва, че разходите трябва да се извършват по начин, който носи резултати, а новите финансови инструменти за изпълнение на бюджета трябва да бъдат интелигентни, интегрирани и гъвкави;

4.

Подчертава, че премахването на останалите бариери в рамките на вътрешния пазар е най-добрият начин да се насърчават политики на реален растеж, които дават резултат; отбелязва, че според проучванията около 200 до 300 млрд. евро биха могли да бъдат спестени ежегодно, ако се премахнат всички бариери пред четирите свободи;

5.

Подчертава значението от повторното стартиране на единния пазар и изтъква, че ЕС трябва да изготви и да приложи на практика общи правила с цел да се даде възможност на вътрешния пазар да служи като свързващо звено за структурен растеж; подчертава, че усилията трябва да се съсредоточат върху движещата сила на европейската икономика: двайсетте милиона европейски предприятия, особено малките и средните предприятия, управлявани от предприемачи и други креативни личности;

6.

Набляга на факта, че един от най-големите активи на Европейския съюз е неговият мащаб, и че този актив трябва да бъде изцяло използван, като се разработва потенциалът на единния пазар и като се ползват средства от бюджета на ЕС, за да се създава добавена стойност към усилията на публичния сектор за стимулиране на двигателите на растежа;

7.

Подчертава, че Комисията следва да приеме обща стратегическа рамка, като очертае границите на една всеобхватна инвестиционна стратегия, която превъплъщава целите на „Европа 2020“ в инвестиционни приоритети и определя инвестиционните потребности във връзка с главните цели, водещите проекти и реформите, необходими за максимизиране на въздействието на инвестициите, с подкрепата на политиката на сближаване;

8.

Подчертава, че едно от главните предимства на новаторските инструменти за финансиране е, че те носят двоен дивидент, тъй като могат едновременно да допринасят за постигането на важни политически цели, като например стабилността и прозрачността на финансовите пазари, и да предлагат значителен потенциал за приходи; подчертава, във връзка с това, че ефектите на тези инструменти върху отрицателните външни ефекти, създадени от финансовия сектор, също следва да се вземат предвид;

9.

Припомня, че финансовите щети, причинени от укриването на данъци и данъчните измами в Европа, се оценяват на 200–250 млрд. евро всяка година; ето защо счита, че намаляването на мащаба на данъчните измами би допринесло за намаляването на публичните дефицити, без да се увеличават данъците; в този контекст, посочва, че новаторското финансиране следва да съживи усилията на държавите-членки, ЕС и международната общност за борба с избягването на данъци и данъчните измами, както и с други форми на незаконно изтичане на капитали, които оказват съществено въздействие върху бюджета;

10.

Подчертава, че в периода след кризата ЕС трябва да убеди своите граждани, че разполага с волята и инструментите да върви напред с една балансирана комбинация от стратегия за фискална консолидация и политики за стимулиране, за да се опази икономическото възстановяване в дългосрочна перспектива;

11.

Счита, че въпреки че наскоро беше постигнат голям напредък както в регулаторната, така и в надзорната област, данъчната политика е липсващото измерение в подхода на ЕС към финансовия сектор;

12.

Приветства констатацията на Комисията, че финансовият сектор не се облага с данъци в достатъчна степен, по-конкретно заради липсата на ДДС за повечето финансови услуги, и призовава за въвеждането на новаторски финансови мерки за събиране на повече средства от този сектор и за изместване на данъчната тежест от трудещите се хора;

13.

Счита, че въвеждането на данък върху финансовите сделки може да помогне за справяне с изключително вредните търговски модели на финансовите пазари, като например краткосрочните и автоматизирани сделки във високочестотната търговия, както и за ограничаване на спекулациите; подчертава, че следователно един данък върху търговските сделки би могъл да подобри пазарната ефективност, да увеличи прозрачността, да намали прекомерната ценова нестабилност и да създаде стимули за финансовия сектор да реализира дългосрочни инвестиции с добавена стойност за реалната икономика;

14.

Изтъква настоящите прогнози за приходи от данък върху финансовите сделки с ниски ставки, който би могъл със своята широка данъчна основа да носи близо 200 млрд. евро годишно на равнище ЕС и 650 млрд. щ.д. на световно равнище; счита, че това би могло да представлява съществен принос от страна на финансовия сектор за посрещане на разходите от кризата и за устойчивост на публичните финанси;

15.

Отбелязва развитието на дебата относно данъка върху финансовите сделки и различните мнения относно осъществимостта, ефикасността и ефективността на подобен данък, както и зараждащата се дискусия относно данъка върху финансовата дейност; отбелязва същевременно, че до настоящия момент държавите от Г-20 не са успели да насърчат някакви съществени съвместни инициативи по този въпрос; призовава лидерите на Г-20 да ускорят преговорите за споразумение относно минималните общи елементи на един световен данък върху финансовите сделки и да дадат насоки относно желаното бъдеще на тези различни видове данъчно облагане;

16.

Подкрепя въвеждането на данък върху финансовите сделки, който би подобрил функционирането на пазара, като намали спекулациите и помогне за финансирането на глобалните обществени блага и за намаляването на публичните дефицити; счита, че такъв данък върху финансовите сделки трябва да бъде въведен във възможно най-широк мащаб и че ЕС следва да насърчава въвеждането на данък върху финансовите сделки на световно равнище; ако това не се осъществи, ЕС следва да наложи данък върху финансовите сделки на европейско равнище като първа стъпка; призовава Комисията бързо да изготви проучване относно осъществимостта, като отчете необходимостта от равнопоставени условия на конкуренция в световен мащаб, и да представи конкретни законодателни предложения;

17.

Посочва, че при разглеждането на вариантите за данъчно облагане на финансовия сектор на световно равнище и на равнище ЕС следва да се вземат предвид поуките, извлечени от въвеждането на секторни данъци върху сделките на равнището на държавите-членки;

18.

Освен това подчертава, че потокът от чисто спекулативни сделки към други юрисдикции би имал малък брой отрицателни последици, но също така може да има потенциал да допринесе за повишаване на пазарната ефективност; също така подчертава, че не всички действия, считани за спекулации, следва да бъдат осъдени, тъй като определени форми на поемане на рискове, могат да подобрят стабилността на финансовите пазари на ЕС;

19.

Подчертава, че в рамките на централизирания европейски пазар услугите по клиринг и сетълмент биха могли да улеснят въвеждането на данък на ЕС върху финансовите сделки, което ще го направи евтин от административна гледна точка и прост за изпълнение; припомня обаче, че е необходимо при разработването на техническите аспекти на данъка върху финансовите сделки да се отчита фактът, че финансовата индустрия е глобална и взаимосвързана;

20.

Отбелязва съобщението на Комисията като първа стъпка, която спомага за разбирането на тази тема; счита, че тежестта на доказването на евентуалните предимства и/или недостатъци на въвеждането на данък върху финансовите сделки на равнище ЕС се пада на Комисията и на нейната оценка на въздействието;

21.

Отбелязва, че в неотдавнашното съобщение на Комисията беше обявена оценка на въздействието на различните варианти за данъчно облагане на финансовия сектор; призовава Комисията в нейното проучване на осъществимостта да се занимае също и с географската асиметрия на сделките и приходите и възможността за степенувана или диференцирана ставка въз основа на категорията активи, разпределението на данъчното бреме, естеството на участниците в сделката или краткосрочния и спекулативен характер на някои видове сделки; изисква от Комисията да използва всички налични изследвания;

22.

Призовава Комисията да анализира в своето проучване на осъществимостта различните възможности за данък върху финансовите сделки на равнище ЕС и техните въздействия, включително ползите за икономиката и обществото от намаляването на мащаба на спекулативните финансови сделки, които понастоящем причиняват сериозни изкривявания на пазара;

23.

Подчертава, че данъкът върху финансовите сделки на равнище ЕС следва да има възможно най-широката основа, за да гарантира равнопоставени условия на финансовите пазари и да не тласка сделките към по-малко прозрачни инструменти; затова счита, че в проучването на осъществимостта на Комисията следва да бъдат разгледани всички сделки с финансови активи, като например борсови спот сделки и сделки с деривати, търгувани на пазарите, както и извънборсовите деривати; посочва, че степенуването на данъка върху финансовите сделки, с диференцирани ставки в местата за търговия, би могло допълнително да засили стабилността на пазара чрез създаването на положителни стимули за финансовите участници да прехвърлят сделките от извънборсовите пазари към по-прозрачни и добре регулирани места;

24.

В този контекст приветства неотдавнашните предложения на Комисията за извънборсовите деривати и късите продажби, които налагат изрични изисквания за централен клирингов и търговски регистър на всички сделки с изънборсови деривати, като по този начин се прави технически осъществимо прилагането на този данък върху финансовите сделки на равнище ЕС с широка основа;

25.

Настоява да се определи в крайна сметка кой ще плаща данъка, тъй като тежестта на данъците обикновено пада върху потребителите, които в този случай ще бъдат непрофесионалните инвеститори и частните лица; подчертава обаче, че за да се предотврати подобен резултат, са необходими всеобхватни правила за освобождаване от данък и за данъчните прагове;

26.

Приветства неотдавнашните предложения на МВФ, подкрепени от Комисията, за данък върху банковите активи, който да позволи на всяка страна да събере сума с размер между 2 и 4 % от БВП за финансиране на бъдещи механизми за разрешаване на кризи; счита, че банковите налози следва да бъдат пропорционални на системното значение на съответната кредитна институция и на равнището на риска, с който е свързана дадена дейност;

27.

Отбелязва, че банковите налози, данъкът върху финансовата дейност и данъкът върху финансовите сделки обслужват различни икономически цели и имат различен потенциал за генериране на приходи; изтъква, че тъй като се основават на балансови позиции, банковите налози не могат да поемат ролята да намаляват финансовите спекулации и допълнително да регулират банкирането „в сянка“; във връзка с това подчертава значението на механизмите за финансов надзор и на прозрачността с оглед на увеличаването на издръжливостта и стабилността на финансовата система;

28.

Отбелязва предложението на МВФ за данък върху финансовата дейност и неотдавнашния ангажимент на Комисията да извърши цялостна оценка на неговото въздействие; подчертава, че данъкът върху финансовата дейност е главно приходно ориентиран данъчен инструмент, който осигурява възможност за облагане на икономическите доходи и печалбите от поемането на прекомерни рискове, и като такъв би могъл да предостави решение във връзка с настоящото освобождаване на финансовия сектор от ДДС;

29.

Е наясно с различните възможности за управлението на допълнителните приходи, които ще се генерират с данъчното облагане на финансовия сектор както на национално, така и на европейско равнище; подчертава, че е необходимо да се разреши въпросът относно целта, за която ще се използват събраните приходи от данък върху финансовите сделки, и че за да получат данъкоплатците правилна представа за причините за допълнителното облагане на финансовия сектор, извършването на оценка и определянето на приоритетния ред на различните възможности следва да се разглеждат като основен елемент в рамките на общите разисквания относно новаторското финансиране; подчертава, че поради глобалния си характер приходите, генерирани от един световен данък върху финансовите сделки, следва да се използват за осигуряване на финансиране за глобалните политически цели, като например развитието и намаляването на бедността в развиващите се страни и борбата срещу изменението на климата; отбелязва целта на Комисията да увеличи размера на бюджета на ЕС чрез използването на новаторски финансови инструменти; изразява убеждението, че за да се запази европейската добавена стойност на гореспоменатите новаторски финансови инструменти, част от тези приходи би могла да се задели за финансиране на проекти и политики на ЕС; припомня, че неотдавнашното съобщение на Комисията относно преглед на бюджета на ЕС разглежда данъчното облагане на финансовия сектор в ЕС като възможен източник на собствени средства; призовава за широк дебат с участието на институциите на ЕС, националните парламенти, заинтересованите страни и представителите на гражданското общество в ЕС относно наличните възможности за избор във връзка с тези политики, дела от приходите, който ще бъде разпределен на равнището на ЕС и на национално равнище, и различните начини за постигането на това; отбелязва, във връзка с управлението на дела от приходите, разпределен на национално равнище, че следва да бъдат оценени всички възможни варианти, включително разпределението на приходите с цел консолидиране на публичните финанси;

30.

Подчертава, че евентуалното въвеждане на тези нови данъчни инструменти във финансовия сектор следва да се анализира на фона на съществуващата данъчна среда в сектора, като се взимат предвид вторичните ефекти и се обръща специално внимание на идентифицирането на взаимодействията между старите и новите данъци;

31.

Отбелязва целта на Комисията да увеличи размера на бюджета на ЕС чрез използването на новаторски финансови инструменти; признава потенциалните ползи от допълването на финансирането от частния сектор с публични средства; при все това осъзнава, че използването на специални инструменти за финансирането на проекти може да доведе до увеличаване на условните пасиви; ето защо счита, че подобни мерки следва да се придружават от напълно прозрачно оповестяване на информация, в съчетание с подходящи насоки за инвестициите, управление на риска, пределни стойности на излагане на риск и процедури за контрол и надзор, като всички те бъдат установени в рамките на характеризиращ се с демократичност отчетност процес;

32.

Отбелязва, че еврооблигациите все по-често се посочват като общ инструмент за управление на дълга; отбелязва всички неотдавнашни предложения и инициативи във връзка с тази цел; призовава Европейския съвет и Комисията да дадат незабавен отговор на призива, който Парламентът отправи в своята резолюция от 16 декември 2010 г. (8) относно постоянния механизъм за действие при кризи, а именно, да бъде даден необходимият политически сигнал за започването на разследване на Комисията относно бъдещата система на еврооблигациите, с оглед на това да бъдат определени условията, при които подобна система ще бъде ползотворна за всички участващи държави-членки и за еврозоната като цяло;

33.

Подкрепя идеята за издаване на общи европейски облигации за финансиране на проекти, с които да се финансират значителни европейски инфраструктурни потребности и структурни проекти в рамките на плана „ЕС 2020“, и очакваните нови стратегии на ЕС, като например новата стратегия за развитие на енергийната инфраструктура и други мащабни проекти; счита, че облигационните емисии на ЕС за финансиране на проекти биха осигурили необходимите инвестиции и достатъчна степен на доверие, за да се предостави възможност за привличане на необходимата подкрепа за големите инвестиционни проекти, които по този начин ще се превърнат във важен механизъм за осигуряване на максимална публична подкрепа; напомня, че с оглед на обезпечаването на устойчивостта на Европа тези проекти трябва да оказват принос за екологичното преобразуване на нашите икономики, като проправят пътя за икономика с нулеви емисии на въглерод;

34.

Подчертава, че бюджетът на ЕС следва да се използва в по-голяма степен за привличане на заемни средства с цел инвестиции; подчертава, че използването на средства на ЕС в партньорство с частния банков сектор, по-специално чрез Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), следва да се превърне в стандарт за проекти с дългосрочен търговски потенциал;

35.

Призовава Комисията и Европейската централна банка да проучат евентуалните морални рискове за държавите-членки, произтичащи от финансирането на важни инфраструктурни проекти чрез облигационни емисии на ЕС за финансиране на проекти или чрез еврооблигации, особено когато такива инфраструктурни проекти са с транснационален обхват;

36.

Подчертава, че текущият модел на данъчно облагане следва напълно да прегърне принципа „замърсителят плаща“, като използва подходящи новаторски инструменти за финансиране, за да премести постепенно данъчното бреме към дейностите, които замърсяват околната среда, създават значителни емисии на парникови газове или използват значителен обем ресурси;

37.

Ето защо подкрепя укрепването на схемата на ЕС за търговия с емисии, както и всеобхватното преразглеждане на Директивата за данъчното облагане на енергийните продукти, така че емисиите на CO2 и енергийното съдържание да станат един от основните критерии за данъчното облагане на енергийните продукти;

38.

Изтъква, че и двата инструмента имат силен двоен дивидент, като предоставят сериозни стимули за преминаване към свободни от въглерод и устойчиви и възобновяеми енергийни източници, от една страна, и значителни допълнителни приходи, от друга страна; при все това напомня, че основното съображение за въвеждането на въглероден данък е да се променят поведенческите и производствените модели, тъй като очакваните приходи ще намалеят, когато моделите на производството се пренасочат към устойчиви и възобновяеми източници на енергия;

39.

Счита, че в рамките на данъка върху въглеродните емисии и преразглеждането на Директивата за данъчното облагане на енергийните продукти следва да се определят минималните задължителни изисквания за всички държави-членки, като всяка държава-членка може да предприема допълнителни мерки, ако счита, че това е целесъобразно;

40.

Подчертава, че следва да се предвидят целесъобразни преходни периоди, с цел да се избегнат изместванията на въглеродни емисии и да се предотврати прехвърлянето на основната тежест върху потребителите с ниски доходи; освен това счита, че е полезно да се предвидят конкретни целенасочени мерки в полза на домакинствата с ниски доходи и да се увеличат инвестициите в обществената инфраструктура и в енергийната ефективност на домакинствата;

41.

При все това счита, че следва да се проучи подробно възможността за постигане на глобално споразумение на равнището на Г-20 или в рамките на СТО, преди да се наложи този данък върху вноса в ЕС, с цел да се гарантира, че този инструмент за корекция на митата не води до недостиг на суровини, от една страна, и до ответни мерки от страна на трети държави срещу износа на ЕС, от друга;

42.

Като има предвид повишеното търсене на енергия в страните с бързо развиваща се икономика, насочва вниманието към неотложната потребност ЕС да извърши целесъобразни инвестиции в сферата на енергийните доставки и енергийната ефективност, които биха укрепили неговата енергийна инфраструктура и биха намалили във възможно най-голяма степен неговата уязвимост спрямо пазарните колебания, които биха могли да имат отрицателни последици за икономиката на ЕС и за целите на стратегията „ЕС 2020“;

43.

Призовава държавите-членки да разгледат възможността за разпределяне на приходи от данъчното облагане, свързано с изменението на климата, за финансиране на изследователски и развойни дейности и мерки, насочени към намаляване на въглеродните емисии и борба с глобалното затопляне, като стимулират енергийната ефективност, предприемат мерки по отношение на енергийната бедност и подобряват енергийната инфраструктура в ЕС и в развиващите се страни; във връзка с това припомня, че съгласно Директивата за схемата на ЕС за търговия с емисии най-малко 50 % от приходите от търговете на емисии на въглероден диоксид следва да се заделят за мерки за борба с изменението на климата, включително в развиващите се страни;

44.

Отбелязва, че револвиращите финансови инструменти за мерки в областта на енергийната ефективност представляват новаторски начин за финансиране на щадящи климата проекти; приветства създаването на специален финансов инструмент, който би могъл също да привлече частни инвеститори (в рамките на публично-частните партньорства) и който би използвал неразпределени средства в рамките на Регламента за Европейската енергийна програма за възстановяване за подкрепа на енергийната ефективност и на инициативите в областта на възобновяемите енергийни източници; призовава Комисията да извърши подробна оценка на ефективността на този инструмент и да анализира потенциала за прилагане на подобен подход, включително инициативи в областта на енергетиката, енергийната ефективност и суровините, към бъдещи неусвоени средства от бюджета на ЕС;

45.

Отбелязва значението на енергийната ефективност и съответно призовава Комисията и държавите-членки да използват ефективно структурните фондове за увеличаване на енергийната ефективност на сградите, особено на жилищните сгради; призовава за ефективно използване на финансирането от ЕИБ и други публични финансови институции, както и за координация между фондовете на ЕС и националните фондове и други форми на подпомагане, които могат да увеличат инвестициите в енергийна ефективност с оглед на постигането на целите на ЕС;

46.

Напомня на държавите-членки за възможността за прилагане на намалени ставки на ДДС за услуги, осигуряващи жилищни подобрения и повишена енергийна ефективност;

47.

Счита също така, че икономичното използване на ресурсите и иновациите в екологосъобразни технологии са от голямо значение за конкурентоспособността;

48.

Подчертава, че при разработването и впоследствие при въвеждането на нови, новаторски данъци, е необходимо да се извърши цялостна, трансгранична и междусекторна оценка на различните видове съществуващо и планирано финансиране, данъчно облагане и субсидии за дейности, насочени към опазването на околната среда и климата, като това може да се определи като процес за финансиране на околната среда „в духа на доклада на дьо Ларозиер“, с цел тези инструменти да имат по-ефективна насоченост и да се премахне възможността за застъпване и/или противоречия между политиките;

49.

Отчита, че данъкът върху въглеродните емисии би представлявал по-скоро инструмент за ограничаване на емисиите, отколкото дългосрочен източник на приходи, тъй като този източник в даден момент ще се изчерпи, ако инструментът се окаже ефективен;

50.

Призовава за потвърждаване на ангажимента от страна на държавите-членки за предоставяне на 0,7 % от техния брутен национален доход (БНД) за официалната помощ за развитие; изразява съжаление във връзка с факта, че въпреки че всички държави-членки на ЕС са приели тази цел от 0,7 % от БНД по отношение на разходите, единствено Швеция, Люксембург, Дания и Нидерландия са постигнали или превишили тази цел през 2008 г.;

51.

Припомня, че въпреки световната криза, Европейският съюз като цяло, включително неговите държави-членки, продължава да бъде водещият донор на помощ за развитие, като през 2009 г. неговият принос се равнява на 56 % от общия размер на помощта за развитие, отпускана в световен мащаб, на стойност 49 млрд. евро, което се утвърждава чрез колективния ангажимент на правителствата на държавите от ЕС да предоставят 0,56 % и 0,70 % от БНД за официалната помощ за развитие в срок съответно до 2010 г. и 2015 г.;

52.

Подчертава първостепенното значение на доброто финансово управление по отношение на цялата помощ за развитие и хуманитарна помощ на ЕС, по-специално с оглед на това, че европейските институции, участващи във вземането на решения и прилагането на тази помощ, трябва да се отчитат изцяло пред европейските граждани и данъкоплатци;

53.

Подчертава, че новаторското финансиране за развитие може да допълни традиционните механизми за помощ за развитие и по този начин да спомогне за своевременното постигане на техните цели; припомня, че тези новаторски инструменти на финансиране следва да бъдат допълнение към целта на ООН 0,7 % от БВП да бъдат предназначени за сътрудничеството за развитие; подчертава, че новаторското финансиране за развитие следва да се характеризира с разнообразие на средствата, така че да се постигне максимален потенциал за генериране на приходи, но и че то следва да бъде изцяло съобразено с приоритетите на всяка страна, като страните проявяват силна ангажираност; същевременно подчертава необходимостта развиващите се страни да активизират усилията си в областта на данъчното облагане, предимно по отношение на събирането на данъци и борбата срещу укриването на данъци, които са от ключово значение за постигането на надеждна фискална политика;

54.

Подчертава, че предоставянето на ефективна, висококачествена помощ за развитие изисква полагането на специални усилия по отношение на координацията на донорите и условията на управление; счита, че преодоляването на проблема, свързан с разпокъсаността на европейската помощ за развитие и водещ до неефективност, която има както финансови, така и политически последици, би осигурило ползи по отношение на ефективността, които според оценките биха възлезли на максимално 6 млрд. евро годишно за държавите-членки и които освен това биха улеснили дейността на администрациите на страните партньори;

55.

Припомня, че за постигането на Целите на хилядолетието за развитие в срок до 2015 г. ще бъдат необходими 300 млрд. щатски долара; осъжда факта, че независимо от неотдавнашното им изявление по време на срещата на високо равнище на ООН относно Целите на хилядолетието за развитие, проведена през септември 2010 г., повечето развити държави все още не са изпълнили своя ангажимент от 2005 г. за увеличаване на помощта за развитие, и посочва, че е необходима значително по-висока степен на съгласуваност на усилията; подчертава, че е неприемливо новаторските механизми на финансиране да бъдат възприемани като насърчаване на определени страни да се отказват от официалната помощ за развитие; подчертава, че ангажиментите по отношение на официалната помощ за развитие и новаторските механизми на финансиране трябва да се разглеждат като съществени и допълващи фактори в борбата с бедността;

56.

Подчертава, че общественият надзор и прозрачността са задължително условие за въвеждане на новаторските системи на финансиране, като отражение на поуките от неотдавнашната финансова и продоволствена криза;

57.

Подчертава неотложната необходимост от подобряване на координацията от страна на ЕС на мерките за създаване на блага на местните пазари, както и че насърчаването на новаторското финансиране за развитие не следва да бъде насочено единствено към увеличаване на данъчното облагане, но и към проучване на други възможности, например увеличаване на приходите на местно равнище, което може да се постигне най-ефективно чрез признаване и защита на правата на собственост, картографиране на земята и подобряване на стопанската и инвестиционната среда в развиващите се страни;

58.

Припомня, че главните пандемични заболявания – СПИН, туберкулоза и малария, които засягат развиващите се страни и по-специално Африка на юг от Сахара, представляват основна пречка за постигането на Целите на хилядолетието за развитие; във връзка с това припомня, че т.нар. „данък солидарност“, налаган върху самолетните билети, е важен финансов инструмент за разрешаване на проблемите в областта на здравето, който трябва да бъде допълнително разработен; в частност призовава Комисията да проучи други механизми на финансиране за разрешаване на здравните въпроси в световен мащаб и да улесни достъпа до лекарства в бедните страни;

59.

Изтъква, че изменението на климата ще засегне по-специално развиващите се страни, и застъпва становището, че финансирането на мерки за облекчаване на последиците от изменението на климата и намаляване на енергийната бедност ще допринесе за постигане на Целите на хилядолетието за развитие;

60.

Приветства факта, че в окончателната декларация от срещата на високо равнище на ООН относно Целите на хилядолетието за развитие, приета на 22 септември 2010 г., е включено, за първи път, конкретно позоваване на ролята на новаторското финансиране за постигане на Целите на хилядолетието за развитие;

61.

Изтъква досегашния успех на новаторските механизми на финансиране, по-специално на международния механизъм за закупуване на лекарства на UNITAID, международния финансов инструмент за имунизации (IFFIm) и предварителния пазарен ангажимент (АМС) за ваксинация против пневмококови заболявания, които до настоящия момент са събрали средства в размер на над 2 млрд. щатски долара; отбелязва, че други новаторски механизми на финансиране също са доказали ефикасността си, например суаповете „дълг срещу природа“ или „дълг срещу здраве“, или данъците върху корабното гориво;

62.

Припомня твърдата подкрепа за прилагането на данък върху финансовите сделки, изразена от редица европейски държавни или правителствени ръководители по време на срещата на високо равнище на ООН относно Целите на хилядолетието за развитие през септември 2010 г., и очаква решителни действия от тяхна страна в подкрепа на този ангажимент;

63.

Призовава държавите-членки, които все още не са се присъединили към създадената през 2006 г. пилотна група относно новаторските механизми на финансиране, да направят това и да участват във всички съществуващи механизми, включително „данъка солидарност“ върху самолетните билети;

64.

Настоятелно призовава Комисията да предложи прилагането на равнище ЕС на новаторските механизми за финансиране на развитието;

65.

Призовава институциите и правителствата на ЕС да разгледат задълбочено възможността за създаването на световна лотария за финансиране на мерките за борба с глада, както предлага Световната продоволствена програма, по подобие на Проекта за храните;

66.

Счита, че официалната помощ за развитие няма да успее да премахне бедността, ако Г-20, ЕС и финансовите институции не предприемат решителни действия срещу корумпираните администрации в страните бенефициенти; ето защо подчертава необходимостта от увеличаване на съдействието от страна на ЕС в областта на укрепването на данъчните служби, съдебните органи и агенциите за борба срещу корупцията в развиващите се страни; настоятелно призовава държавите-членки на ЕС да се борят срещу даването на подкупи от дружества, регистрирани в тяхната юрисдикция и извършващи дейност в развиващи се страни;

67.

Припомня, че според някои оценки развиващите се страни губят ежегодно 800 млрд. евро, т.е. средства, представляващи десетократния размер на официалната помощ за развитие, чрез незаконни практики, например незаконно изтичане на капитали и укриване на данъци, и че предотвратяването и ограничаването на тези загуби би могло да се окаже от решаващо значение за постигането на Целите на хилядолетието за развитие; настоятелно призовава ЕС и държавите-членки да поставят борбата с данъчните убежища, корупцията и вредните данъчни структури начело на дневния ред на всички международни форуми, така че да се даде възможност на развиващите се страни да увеличат вътрешните си приходи;

68.

Напомня за колективната отговорност на Г-20 за смекчаване на въздействието на кризата върху развиващите се страни, които бяха сериозно засегнати от косвените й последици;

69.

Настоятелно призовава, с цел постигане на прозрачност на официалната помощ за развитие, да се насърчава отчетността посредством засилване на националните механизми за контрол и на парламентарния контрол на помощта; призовава ЕС и Г-20 да работят за реализиране на програмата си за борба срещу данъчните убежища и укриването на данъци, насърчавайки отчитането страна по страна;

70.

Призовава Съвета и Комисията да насърчават и да работят за прилагането на новаторски инструменти за финансиране на развитието, например международен данък върху финансовите сделки, транспортни такси, мерки за борба с незаконното изтичане на капитали и намаляване или облекчаване на разходите по паричните преводи;

71.

Отбелязва, че икономическата и финансова криза ще тласне много от развиващите се страни към нова дългова криза, и призовава Комисията и държавите-членки да подновят усилията си за облекчаване на задлъжнялостта на развиващите се страни;

72.

Припомня, че развиващите се страни са най-неподготвени за справяне с изменението на климата и като цяло е вероятно те да бъдат основните жертви на това явление; призовава за изпълнение на финансовия ангажимент на ЕС, поет в рамките на споразумението от Копенхаген и в контекста на Световния алианс за борба с изменението на климата; настоятелно призовава ЕС да поеме основна роля по отношение на съвместните инициативи на индустриализираните страни за оказване на по-мащабен и по-конкретен принос за подкрепа на развитието в третия свят, към който те носят историческа отговорност;

73.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на комисията на Европейския парламент по политическите предизвикателства, Комисията, Европейския съвет, ЕИБ, ЕЦБ, МВФ и Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС.