15.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 81/115

A.

като има предвид, че глобалното затопляне и изменението на климата са признати за изключително сериозни заплахи;

Б.

като има предвид, че въздействието от изменението на климата ще окаже значително въздействие върху околната среда, както и икономическо и социално въздействие;

В.

като има предвид, че дори светът да успее да ограничи и намали емисиите на парникови газове, все още ще бъдат необходими значителни усилия за адаптация с цел преодоляване на неизбежните последици;

Г.

като има предвид, че целта за ограничаване на глобалното затопляне до 2 °C все пак ще означава затопляне на климата в Европа, белязано от екстремни регионални изменения на климата, и като има предвид, че сегашните задължения, докладвани пред РКООНИК, при положение че бъдат изпълнени, ще допринесат за повишаване на затоплянето до 3.5-4 °C;

Д.

като има предвид, че последиците от изменението на климата ще засегнат европейските региони по различен начин, с различна степен на сериозност и в различни периоди;

Е.

като има предвид, че както се посочва в Бялата книга на Комисията, приспособяването ще изисква солидарност между държавите-членки спрямо необлагодетелстваните и най-засегнатите от изменението на климата региони;

Ж.

като има предвид, че Южна Европа и Средиземноморският басейн са два особено чувствителни региона в Европа, които вече трябва да се справят с недостиг на вода, суши и горски пожари, и като има предвид, че според последните изследвания в Южна Европа се очаква спад на добива на култури до 25 % до 2080 г. (8);

З.

като има предвид, че според Европейското респираторно дружество, всяко повишаване на температурата над специфичното равнище за даден град с по един градус по Целзий води до нарастване на смъртността сред лицата с дихателни проблеми с 6 %;

И.

като има предвид, че разделът, озаглавен „Външнополитическо измерение и текуща дейност съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (UNFCCC)“ в Бялата книга, е изключително важен и че е необходимо ЕС да говори с един глас, за да поеме отново водещата роля в борбата с изменението на климата, като подпомогне създаването на нова „дипломация по въпросите на климата“, както призовава резолюцията на Европейския парламент от 10 февруари 2010 г. относно резултата от Конференцията в Копенхаген;

Й.

като има предвид, че въздействието от изменението на климата върху икономиката, обществото и водната среда ще бъдат усетени най-тежко по непряк начин, чрез влошаването на екосистемните услуги, които са от основно значение за благоденствието на човека, и като има предвид, че това изисква защитата на екосистемите да бъде в основата на стратегията на ЕС за адаптиране;

К.

като има предвид, че повишаващите се средни температури намаляват търсенето на нефт и газ за отопление, но като има предвид, че в същото време нараства броят на дните, в които е необходимо отопление, и това може да повиши търсенето на електроенергия;

Л.

като има предвид, че действащото европейско законодателство, засягащо непосредствено въпроси, свързани с околната страна, следва да предоставя систематична основа за повишаване на способността на ЕС за справяне с въздействията на изменението на климата;

М.

като има предвид, че действията, предприети на европейско равнище би следвало както в краткосрочен, така и в дългосрочен план да поставят и да отговарят на най-високи изисквания по отношение на опазването на околната среда (включително адаптирането спрямо изменението на климата);

1.

Приветства горецитираната Бяла книга;

2.

Одобрява целта на предложената Европейска рамка за адаптация, а именно да подобри устойчивостта на ЕС за справяне с последиците от изменението на климата;

3.

Приветства по-специално факта, че Бялата книга поставя ударение върху засилването на издръжливостта на всички екосистеми като основна защита срещу последиците от изменението на климата; освен това подчертава, че естествените екосистеми в най-голяма степен поглъщат въглерода на Земята, като елиминират 50 % от емисиите на парникови газове на световно равнище и допринасят за смекчаване на изменението на климата и за приспособяването към него;

4.

Подчертава, че е важно да се установят национални планове за приспособяване, основани на обща европейска рамка, така че държавите-членки да могат да планират и оповестяват своите дейности във връзка с приспособяването; счита, че е необходимо тези планове да включват карти на риска по отношение на инфраструктурата и съоръженията, които могат да представляват опасност за околната среда или за общественото здраве в случай на неблагоприятни метеорологични явления; призовава за предоставянето на подобна информация на разположение на обществеността и на други държави-членки;

5.

Подчертава значението на включването на адаптацията в политиките на ЕС и на осигуряването на съответствие на тези мерки посредством хоризонтален междусекторен подход, основан на издръжливостта на екосистемитете;

6.

Подчертава, че основните области на действие, посочени в Бялата книга, следва да получат още по-голям приоритет в съответствие с времевите рамки, в които се очаква да се проявят различни последици в Европа, така че наличните ресурси да бъдат мобилизирани по по-ефективен начин;

7.

Споделя становището на Комисията, че е необходимо повече познание относно последиците от изменението на климата, така че придобитата чрез изследвания информация да бъде разпространена сред възможно най-широка публика и, впоследствие, да бъдат разработени подходящи мерки за адаптация;

8.

Призовава Комисията не само да разработи фонд от знания относно въздействието на изменението на климата конкретно по отношение на Европейския съюз, но също така да предаде тези знания на развиващите се и индустриализиращите се държави, така че те да могат да ги използват с цел изготвяне на собствени решения на проблема с изменението на климата и да използват по ефективен начин финансирането за мерки за опазване на климата;

9.

Подчертава, че изследователските усилия в рамките на настоящата Седма рамкова програма и бъдещите рамкови програми в областта на изследванията следва да бъдат засилени, с цел да се преодолеят съществуващите познавателни пропуски във връзка с рисковете (минали и възможни бъдещи бедствия, причинени от лошото време), както и други съотносими фактори, като например социални и икономически събития (текущо и бъдещо географско разпределение на рискови активи) в конкретни райони и в конкретни периоди, и да се разработят методи и техники за оценяване на разходите по мерките за адаптация към последиците от изменението на климата и на съответния им принос за ограничаване на излагането или уязвимостта по отношение на климатични рискове; както и че трябва да бъде отделено приоритетно място на изследователската дейност и финансирането на технологичното развитие на държавите, които понасят високи разходи за адаптиране;

10.

Счита, че следва незабавно да бъдат разработени показатели за уязвимост, предвид разнообразните климатични сценарии в Общността, и подчертава необходимостта от допълнителни изследвания относно подходяща методология на национално, регионално и местно равнище, както и необходимостта от определяне на възможностите за адаптация на територията на ЕС; поради тази причина настоятелно призовава Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) да изготви доклади, които анализират рисковете, произтичащи от изменението на климата за най-уязвимите региони на Европа, определят потребностите, ограниченията, сроковете, възможностите, равнищата на политиките и възможностите за адаптиране, така че да могат да бъдат извлечени политически насоки относно практиките на адаптиране и да се подпомогне разработването на силни стратегии за адаптиране от страна на регионалните и местните участници;

11.

Същевременно припомня, че несигурността относно въздействието на изменението на климата е неделима част от проблема, и че решенията в тази област ще трябва понякога да се вземат, без да се чака наличието на научна сигурност, в съответствие с превантивния подход;

12.

Счита, че е необходимо да бъдат заделени средства за научни изследвания в областта на климата, които могат да бъдат осъществявани по-най-ефективен начин на европейско равнище и които могат да предоставят стабилна основа за разработване на политики за приспособяване към изменението на климата;

13.

Насърчава Комисията да осигури лесен достъп до подробни данни (включително метаданни, описващи методологии за масиви от данни) за всички обществени и частни заинтересовани страни; счита, че данните относно изменението на климата следва да се разглеждат като публично благо и поради това, по силата на член 14 от Директивата за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE), следва да бъдат публично достъпни и безплатни или се предоставят срещу такси, които осигуряват поддържането на масиви от данни или съответните услуги за данни;

14.

Подчертава необходимостта от развитие на мрежа от местни и регионални инициативи за адаптация към изменението на климата и от обмен на опит на европейско равнище; изтъква, че идентифицирането на най-добрите практически решения може да създаде добавена стойност за стратегията на ЕС;

15.

Подчертава целесъобразността на научноизследователските методи на принципа на участието, като тези, които се насърчават в рамките на програма „Науката в обществото“ по Седмата рамкова програма за научни изследвания на ЕС, които позволяват съвместното натрупване на знания с местните общности и органи, с цел да се определят най-добрите стратегии за адаптиране на регионално и местно равнище и да се гарантира по-добро разпространение на знания;

16.

Приветства предложението на Бялата книга да създаде механизъм за обмен на информация; изразява надежда той да влезе в действие до 2011 г., така като и разработването на модели и инструменти за прогнози;

17.

Отбелязва, че Комисията следва да гарантира, че Клиринговият механизъм се разработва като портал, който ще интегрира други съществуващи системи като Общата информационна система за околната среда (SEIS) и Глобалният мониторинг на околната среда и сигурността (GMES), и следва да осигури добавена стойност във връзка с подготовката на ЕС, държавите-членки и частните заинтересовани лица за планиране, финансиране и прилагане на подходящи планове за адаптация;

18.

Подчертава значението на сателитните услуги за спасителни дейности в случай на природни бедствия; призовава всички участници да осигурят цялостното функциониране на системата GMES в най-кратки срокове;

19.

Подчертава, че е важно да се възприеме междусекторен подход, основан на издръжливостта на екосистемите, опазването на местообитанията и биологичното разнообразие, както и на осигуряваните от екосистемите услуги, и да се гарантира взаимодействие и съгласуваност между мерките, които ще бъдат предприети по всички съответни секторни политики;

20.

Изразява особена загриженост относно водата – един от основните ресурси на нашата планета, предвид факта, че изменението на климата ще окаже значително въздействие върху количеството и качеството на водата, особено на питейната вода;

21.

Подчертава, че ЕС трябва да управлява по-ефективно своите водни ресурси чрез устойчив двупистов подход, който включва засилване на потенциала на ресурсите и активно намаляване на търсенето и загубите от страна на населението, както и чрез социално-икономически дейности;

22.

Подчертава значението на цялостното интегриране на адаптацията в плановете за управление на речните басейни в съответствие с насоките, публикувани на 30 ноември 2009 г.;

23.

Подчертава, че е важно да се гарантира активното прилагане на Рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) (9) и ефективността на плановете за управление на речните басейни, особено в случая на трансграничните басейни и в регионите, където недостигът на вода ще достигне критично равнище и/или честотата на наводненията се увеличава;

24.

Подчертава значението на прилагането на Директивата за наводненията, която предоставя всеобхватен механизъм за оценка и мониторинг на увеличаващия се поради изменението на климата риск от наводнения, както и за разработването на способи за адаптация, заедно с ползите от устойчива околна среда и екосистеми по отношение на контрола и свеждането до минимум на последиците от наводненията;

25.

Подчертава необходимостта от укрепване на издръжливостта на селскостопанските екосистеми чрез по-устойчива употреба на природните ресурси, най-вече на водата и почвите, чрез активно възпрепятстване на неустойчивите практики и засаждането на растителни култури, които не са подходящи поради своето потребление на вода и чрез по-засилено използване на вътрешновидовото и междувидовото биологично разнообразие по отношение на семената и животинските породи;

26.

Счита, че Общата селскостопанска политика следва да играе централна роля, като допринесе за адаптацията и да разработи подход за селското стопанство, който е в по-голяма степен основан на екосистемите и който опазва и подобрява реализирането на опазването на биологичното разнообразие и други екосистемни услуги, включително опазването на почвите, качеството на водите при наводнения и екологичната свързаност между ландшафтите и че въвеждането на устойчиви селскостопански практики ще бъде от голяма полза за опазването на почвите, управлението на водите, опазването на биологичното разнообразие и издръжливостта на екосистемите;

27.

Подчертава, че мерките на ЕС за защита на горите ще трябва да включват адаптация, тъй като горските екосистеми ще бъдат засегнати сериозно от изменението на климата и ще съществува по-голям риск от пожари;

28.

Приветства предложенията на Комисията за актуализация на Европейската стратегия за горското стопанство; настоятелно призовава Комисията да организира във възможно най-кратък срок дебат относно защитата на горите;

29.

Призовава Комисията и държавите-членки да въведат лесовъдни мерки за залесяване на средиземноморските страни, като разходно-ефективен начин за осигуряване на основни услуги от екосистемите;

30.

Изразява своята загриженост, че през последните години Европа беше засегната от пожари, унищожили повече от 400 000 хектара горски масиви годишно, причинени от продължаващото изоставяне на селските райони и техните традиционни дейности, недоброто поддържане на горите, съществуването на големи горски площи, състоящи се от един дървесен вид, залесяването с неподходящи дървесни видове, липсата на правилна политика за превенция, както и недостатъчно строгите наказания в случаи, когато пожарите са предизвикани умишлено, както и неправилното прилагане на законите за забрана на незаконното строителство и за гарантиране на повторното залесяване; отбелязва, че при наличието на пожари в такъв мащаб, особено в Южна Европа, горите не могат да се възстановят и че това има сериозни екологични последици и икономическо и социално въздействие; отбелязва също така, че в резултат на необичайните метеорологични условия през 2007 г. се изостри феноменът „мегапожари“, явление, което вероятно ще се повтаря по-често през следващите години; отбелязва освен това, че глобалното затопляне ще се увеличава поне през следващите 30 години и че това на първо място би могло да засегне конкретни региони, които са особено уязвими към изменението на климата;

31.

Настоятелно призовава Комисията, в своето предложение относно план за действие на ЕС за приспособяване към изменението на климата, да даде приоритет на превенцията и борбата срещу засушаването и горските пожари, като се обърне специално внимание на Южна Европа, както се предлага в резолюцията на Парламента относно горските пожари през лятото на 2009 г.;

32.

Призовава Комисията да представи препоръки относно начините, по които да се приспособят националните системи за гражданска защита, за да могат да се справят с последиците от изменението на климата; особено настоятелно призовава Комисията да предприеме действия за увеличаване на Тактическия резерв на ЕС за борба срещу горските пожари по отношение на средства и капацитет;

33.

Препоръчва Комисията да изготви научноизследователски програми за проучване на реакцията на горите при по-високи нива на СО2, по-високи температури и засушаване;

34.

Препоръчва Комисията да изготви научноизследователски програми за разработване на нови техники за управление на горите в засегнатите екосистеми с оглед на новите обстоятелства, породени от изменението на климата;

35.

Призовава да се обмислят алтернативни системи за управление на риболова и за намаляване на капацитета на редица сегменти на европейската флота, с цел установяване на устойчиви риболовни и аквакултурни практики, адаптирани към новите климатични условия;

36.

Призовава в тази насока Комисията да се ангажира да осъществи проучвания с цел оценка на явлението зелени водорасли и влиянието им върху сектора на риболова; призовава също така да се осъществи проучване на въздействието на теченията, породени от глобалното затопляне, върху движението на някои морски видове;

37.

Настоятелно приканва Комисията да гарантира, че препоръките за интегрирано управление на крайбрежните зони се засилват и прилагат в по-широкия контекст на интегрираната морска политика, като обединяват всички секторни политики, свързани с моретата и океаните;

38.

Призовава настоятелно Комисията да гарантира, че приспособяването чрез засилване жизнеспособността на екосистемите би следвало да се включи като част от позицията на Комисията в международни преговори по въпросите на риболова и морската среда и по-специално в споразуменията за партньорство в областта на рибното стопанство и в регионалните организации за управление на рибарството;

39.

Призовава Комисията активно да участва в учредяването на фонд „Син въглерод“ в контекста на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК); подчертава, че подобен фонд следва да проучи финансовите механизми и механизмите за координиране на защитата и управлението на крайбрежните и морски екосистеми и абсорбирането на въглерод от океаните като част от глобалната стратегия за морско планиране;

40.

Отбелязва, че не само почвата оказва силно влияние върху изменението на климата, но и че самото изменение на климата може да доведе до сериозно влошаване на състоянието на почвите или ерозия;

41.

Признава, че причините за влошаване на състоянието на почвите и последиците от него са предимно местни и регионални и че съответно следва да бъде приложен принципът на субсидиарност; настоятелно призовава държавите-членки, в които не съществува законодателство за защита на почвите, да поемат своите задължения;

42.

Счита, че крайбрежните и островните зони следва да имат право на приоритетни мерки за адаптация, като се има предвид, че те са особено уязвими към последиците от изменението на климата и са гъсто населени, както и че икономическите интереси са много големи;

43.

Подчертава, че политиките за адаптация към изменението на климата следва да се стремят да станат движеща сила на устойчивото развитие; освен това подчертава, че тези политики могат и трябва да имат също така възможността да създават работни места и да защитават социалната справедливост, като по този начин допринесат за по-високи нива на заетост и помогнат в борбата срещу бедността и социалното неравенство;

44.

Подчертава, че социалното измерение и измерението „заетост“ на политиките за адаптация трябва да бъдат взети под внимание в рамките на стратегията на ЕС за възстановяване;

45.

Отбелязва, че амбициозните планове за приспособяване ще допринесат за развитието на „зелени“ работни места в Европа, което ще ни помогне по пътя към икономика без въглеродни емисии, и призовава Комисията и държавите-членки в тази връзка да положат повече усилия за постигане на по-устойчив икономически ръст в цяла Европа;

46.

Подчертава необходимостта от гарантиране на достатъчна подкрепа на най-бедните общности и социални групи във връзка с високите адаптационни разходи;

47.

Приветства предложенията на Комисията за разработване до 2011 г. на насоки и механизми за контрол на въздействието на изменението на климата върху здравето; подчертава нарастващия риск от разпространение на вирусни заболявания, сериозното въздействие върху дихателното здраве и необходимостта от обучение на европейските граждани относно ефективната профилактика, препоръчана от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията;

48.

Отбелязва вероятността отражението на изменението на климата върху здравето да засегне най-тежко общностите, понасящи най-големи лишения, най-бедната част от населението и най-уязвимите групи, като деца, лица в напреднала възраст и такива, които вече страдат от заболявания; счита, че от важно значение е мерките за адаптация да бъдат разглеждани в контекста на неравенствата по отношение на здравеопазването и тези мерки да насърчават действията, които носят допълнителни ползи за здравето;

49.

Подчертава необходимостта от засилване на съществуващия надзор на болестите по животните и системите за контрол;

50.

Признава ролята, която секторът на здравеопазването играе при адаптацията; призовава ЕС да подкрепи действия за намаляване на въглеродния отпечатък на сектора и да осигури адекватно финансиране на мерките за адаптация в сектора на здравеопазването;

51.

Подчертава необходимостта да се гарантира, че съществуващото законодателство относно издаване на разрешителни за промишлена дейност и оценка на въздействието върху околната среда изисква всяка планирана инфраструктура или разрешена промишлена дейност изцяло да отчита прогнозите за бъдещи климатични условия и последващите от тях рискове, като същевременно поддържа известна възможност за адаптация; посочва, че в много случаи би било по-целесъобразно да не бъдат развивани уязвими региони вместо да се строят защитни съоръжения като подготовка за отрицателни климатични последици;

52.

Подчертава необходимостта да се гарантира, че оценките на въздействието върху околната среда по правило отчитат, където е целесъобразно, евентуалните различни сценарии за адаптация, доколкото тези сценарии са научно обосновани;

53.

Призовава Комисията да разработи възможно най-бързо методология за инфраструктурни проекти, гарантиращи „устойчивост на климата“, включително анализа на разходите и ползите и възможни алтернативи;

54.

Предлага Комисията да следва да разгледа възможни начини за насърчаване на целесъобразното планиране на земеползването (включително картографиране на опасностите и рисковете) като една от възможностите, които възнамерява да проучи във връзка с оценката на климатичното въздействие на публичните и частните инвестиции;

55.

Насърчава Комисията да продължи с плана си да включи въздействията от изменението на климата в стандартите за строителство (като например Еврокодовете), за да се подобри издръжливостта на сградите, разположени в рискови райони;

56.

Счита, че от гледна точка на микроклимата следва да се избягва допълнително застрояване в гъстонаселени области и градове;

57.

Изразява съжаление, че Бялата книга пренебрегва транспортния сектор, макар и той да произвежда 27 % от общите емисии на парникови газове и да са необходими мерки за ефективно приспособяване;

58.

Подчертава необходимостта транспортният сектор да стане интегрална част от Европейската стратегия относно изменението на климата и призовава Комисията да представи възможно най-бързо предложение за „Европейски пакет от мерки по отношение на климата и транспорта“;

59.

Счита, че е от съществено значение да се подкрепи модален преход като средство за преминаване към обезвъглеродяване на транспорта;

60.

Подчертава, че всички видове транспорт трябва постепенно да включат външните разходи за адаптиране;

61.

Отбелязва, че икономическите, социални и финансови аспекти на необходимите мерки за адаптация в транспортния сектор, като последиците от преструктурирането на сектора (най-вече дължащите се на преминаването към модален транспорт) все още не са достатъчно известни или предвидими; призовава Комисията да определи показатели за уязвимост и методи за обмен на най-добри практики за различните компоненти на сектора (железопътен, сухопътен, въздушен и морски транспорт).

62.

Призовава Комисията и държавите-членки да разработят ефективна политика за градска мобилност, която да спомогне за намаляване на натовареността на движението и на замърсяването в големите градски зони чрез развитието на обществен транспорт и съмодалност и използването на „интелигентни“ транспортни системи;

63.

Подчертава също така, че за да се насърчи модерна и устойчива транспортна политика, е необходимо през следващия финансов програмен период на ЕС 2014 - 2020 г. да се предостави подходяща финансова подкрепа за приоритетните железопътни проекти, проекти за морски и водни пътища от Трансевропейската транспортна мрежа;

64.

Подчертава необходимостта да продължи законодателният процес, свързан с Директивата за евровинетката, за да се улесни интернализирането на външните разходи на базата на принципа „замърсителят плаща“, като се създадат равни условия за конкуренция между видовете транспорт;

65.

Подчертава, че изменението на климата оказва голямо въздействие върху енергийните доставки и търсенето в държавите-членки на ЕС;

66.

Призовава Комисията да извърши задълбочен анализ на бъдещите енергийни сценарии, като вземе предвид въздействието на изменението на климата върху инфраструктурите и търсенето на енергия;

67.

Призовава Комисията да проучи дали в резултат на изменението на климата ще се промени потенциалът за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и от източници от изкопаеми горива и обръща специално внимание на ограниченията при охлаждането на топлоелектрически централи и последиците от това;

68.

Отбелязва във връзка с охлаждането на реакторите особените рискове, които възникват относно сигурността на ядрените инсталации по време на горещи вълни, проблем, който може да има евентуално съществено отрицателно екологично въздействие върху водите в региона и последствия за сигурността на доставките;

69.

Отбелязва, че екстремните метеорологични условия като наводнения и бури могат да нанесат вреди на електрическите централи, на електрически стълбове, подстанциите и електрически табла или да ги затвори временно; следователно счита, че са необходими разнообразни и стабилни електрически мрежи, за справяне с увеличената потребност от гъвкавост на мрежата и следователно е необходимо да бъдат укрепени както местните, така и международните мрежи за високо напрежение;

70.

Подчертава, че използването на енергия в сградите ще претърпи промени в резултат от изменението на климата и, че най-голямото предизвикателство в това отношение е свързано с преодоляването на претоплянето на сградите; отбелязва, че естественото охлаждане, механичното охлаждане, енергийните характеристики и добре обмисленото пространствено планиране следва да играят важна роля в това отношение;

71.

Счита, че чрез интелигентни енергийни политики, които активно насърчават възобновяемите енергийни източници, децентрализираното енергийно снабдяване и енергийна ефективност на своите територии, регионите могат не само да допринесат за борбата с последиците от изменението на климата, но също така да открият нови икономически възможности и перспективи за своите граждани;

72.

Подчертава, че мерките относно снабдяването с енергия и достъпа до енергия трябва да бъдат определени в дух на солидарност между държавите-членки и че ЕС следва да допринесе за промяна на политиката в световен мащаб в посока на по-голяма енергийна ефективност и популяризирането нисковъглеродни енергийни източници, като например на възобновяемите източници на енергия (ВЕИ);

73.

Призовава държавите-членки да предоставят до 30 юни 2010 г. амбициозни, всеобхватни и реалистични национални планове за действие в съответствие с модели и параметри, определени от ЕС, като отбелязва, че потребностите на всяка държава-членка от енергия от възобновяеми енергийни източници трябва да бъдат удовлетворени главно чрез домашно производство, докато механизмът за статистически трансфер на енергия от възобновяеми енергийни източници между държавите-членки трябва да се използва единствено, когато това бъде преценено за напълно обосновано;

74.

Подчертава също така, че трябва да се даде неотложен приоритет на допълнителните мерки за популяризиране на стратегията на Общността, чиято цел е увеличаваното с 20 % на енергийната ефективност до 2020 г.; също така счита за уместно при оценката на текущите планове за действие относно енергийната ефективност, да разгледа възможността за правене на тези цели правнообвързващи на равнище ЕС;

75.

Като има предвид, че Натура 2000 представлява централен стълб на политическите усилия на ЕС да запази екосистемите в изменящите се климатични условия, призовава за активно управление на обектите по Натура 2000 и на други ландшафти от подобно значение, със собствено финансиране от страна на ЕС и държавите-членки и въз основа на тясно сътрудничество и консултации с местните общности, и освен това подчертава необходимостта от насоки, за да се осигури свързаност между природните зони; подчертава, че както беше посочено в оценката на въздействието на Комисията (SEC(2008)2887), приложена към съобщението на Комисията „Към стратегия на ЕС за борбата с инвазивните видове“, все още остават много неща, които трябва да се научат за големината и пътищата на развитие на инвазивните видове, как те въздействат на екосистемите и как изменението на климата засяга биологическите инвазии;

76.

Подчертава, че издръжливостта на сухоземните и морските екосистеми в крайна сметка зависи от запазването на биологичното разнообразие;

77.

Изтъква факта, че съществуващото законодателство на ЕС, като например Рамковата директива за водите (10) и Рамковата директива за морската стратегия (11), могат да помогнат за решаване на въпроса с издръжливостта на екосистемите в Европа, при условие че плановете за управление включват основан на екосистемите подход; призовава Комисията и държавите-членки да отдадат най-голям приоритет на прилагането на тези политики;

78.

Подчертава важността на проучването на явлението нашествие на несвойствени видове в европейските екосистеми (напр. тропически морски видове в Средиземноморието) и да се разработят подходящи политики, за да му се противодейства;

79.

Изтъква факта, че в градските зони в Европа живее около 75 % от населението и че изменението на климата е допълнителен фактор, който влияе върху качеството на живот в по-малките и по-големи градове; настоятелно призовава Европейската агенция по околната среда (ЕЕА) да проучи очакваното въздействие на изменението на климата върху микроклимата в градските зони (като вземе предвид например ефекта на т.нар. „градски топлинен остров“);

80.

Подчертава, че изменението на климата вероятно ще предизвика миграция по екологични причини в големи мащаби от региони, които вече са източник на миграционни потоци към Европа (Африка, Близкия Изток, Южна и Югоизточна Азия);

81.

Подчертава, че миграцията по екологични причини следва да бъде взета предвид при дългосрочното планиране на политиката на помощ за развитие, за да могат да бъдат взети мерки за навременно предотвратяване и бърза хуманитарна реакция в страните по произход;

82.

Подчертава значението на разработване на мерки за адаптация, които да отчитат всички аспекти на европейското културно наследство;

83.

Подчертава необходимостта местните и регионалните органи да бъдат признати като основни участници в борбата с вредните въздействия на изменението на климата;

84.

Подчертава значението на наличието на подходящо равнище на намеса, междуотрасловата интеграция и устойчивата подкрепа за опазването на околната среда, за да се увеличи максимално ефективността на прилаганите мерки;

85.

Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават координиран подход, когато разглеждат адаптацията с цел гарантиране на териториално сближаване в ЕС;

86.

Счита, че следва да бъдат взети мерки, които съгласуват икономическите иновативни и устойчиви действия със защитата на природната среда и по този начин намаляват конфликтите при използването между екологичните и икономическите интереси;

87.

Настоятелно приканва Комисията да работи по предложенията, за да въведе задължителни национални и регионални стратегии за адаптация;

88.

Приканва Комисията да разработи всеобхватен подход относно участието на застрахователния сектор в дейности по осведомяване относно рисковете и споделянето на рисковете;

89.

Призовава Комисията и държавите-членки да развият необходимите публично-частни партньорства за създаването на дългосрочна, силна и ефективна рамка за управление на риска за климата (обхващаща всички аспекти, от осведомеността за рисковете до споделянето на рисковете и възстановяването), с ясно изявена ръководна роля и ангажираност от страна на държавните органи;

90.

Счита, че най-отдалечените региони поради особеното си положение, посочено в член 349 на Договора от Лисабон, както и на географското си разположение в зони в тропиците, са чувствителни към последиците от изменението на климата и поради това би следвало да се ползват с особено внимание от страна на Европейската комисия; поради това призовава Комисията да разработи оценка на въздействието и специфичен план за действие за най-отдалечените региони, както и да подкрепи обмена на информация и добри практики между местните органи в тези региони и органите на намиращите се в географска близост с тях трети страни;

91.

Призовава Комисията да упражнява напълно новите права, които член 260 на Договора от Лисабон й дава, за да изпълни ролята си на пазител на Договорите;

92.

Изтъква, че бюджетът на ЕС не отразява понастоящем приоритетите на политиките на ЕС в областта на адаптацията към изменението на климата;

93.

Настоятелно приканва Комисията, в рамките на прегледа на настоящата многогодишна финансова рамка, да съсредоточи своето внимание върху способността на бюджета на ЕС да се справи с изменението на климата; подчертава факта, че следващата многогодишна финансова рамка следва да отдаде голямо значение на изменението на климата и в частност - на мерките за адаптация, като гарантира наличието на необходимите финансови средства;

94.

В рамките на прегледа на бюджета на ЕС и с цел гарантиране, че той ще се занимае с въпроса за въздействието на изменението на климата, приканва настоятелно Комисията да предложи процедура, съобразена с изменението на климата;

95.

Призовава за отдаване на приоритет на изменението на климата в бъдеще, в частност посредством интегрирането на стратегията за адаптация в политиките на ЕС;

96.

Призовава да се следи стриктно, за да се гарантира, че оценката на последствията от изменението на климата е част от процеса на одобряване на предложения за проекти, финансирани от ЕС, свързани с енергийната ефективност, управлението на отпадъци и изграждането на инфраструктура;

97.

Подчертава, че целите на борбата срещу измененията на климата и опазването на околната среда следва да се интегрират в целите за равновесие и растеж в рамките на политиката на сближаване на ЕС, без да заменят традиционните задачи на структурната политика;

98.

Настоятелно приканва Комисията при спазване на Стратегията за устойчиво развитие на ЕС (12), да предложи като неотложна мярка пътна карта за реформата във финансирането на всеки отделен отрасъл, който има отрицателно въздействие върху околната среда, с цел постепенното им превъзмогване; изтъква освен това, че финансовите средства, предоставени посредством тази реформа, следва да се насочат към усилията за адаптация и зелени работни места;

99.

Изтъква, че средствата, предоставени по линия на различните планове за икономическо възстановяване, следва също да бъдат насочени към инвестиции за адаптация и във всички случаи трябва да бъдат съобразени с изменението на климата;

100.

Подчертава принципа на превенция в процеса на адаптация към изменението на климата; призовава Комисията да разработи подходи, за да гарантира, че разходите, произтичащи от липсата на мерки за адаптация, не се прехвърлят на обществото;

101.

Подкрепя Комисията, която настоятелно приканва Съвета да възобнови процеса на преразглеждане на регламента за фонд „Солидарност“, което ще позволи причинените от природни бедствия или от човека щети да бъдат преодолявани по по-ефективен, гъвкав и своевременен начин;

102.

Подчертава, че значителна част от приходите, получени от състезателното наддаване за квоти в схемата на ЕС за търговия с квоти на емисии на парникови газове (EU ETS), включително състезателно наддаване в областта на въздушния и морския транспорт, следва да бъде отделена за подпомагане на държавите-членки и на развиващите се страни да се адаптират към изменението на климата; отбелязва, че подобни разпоредби следва също така да подкрепят устойчивите видове транспорт в Европа, като например железопътния транспорт; призовава за разпределянето между държавите-членки с по-ниски равнища на приходи на средствата, вече заделени по схемата на ЕС за търговия с квоти на емисии на парникови газове (EU ETS) за целите на солидарност и растеж в рамките на Общността (приходи, произлизащи от 10 % от общото количество на квотите, които подлежат на състезателно наддаване);

103.

Призовава при разпределянето на средства, получени по схемата за търговия с емисии и от други източници на Общността, с цел подпомагане на държавите-членки в адаптацията към изменението на климата, да се отчита уязвимостта от изменението на климата на всяка държава-членка или регион;

104.

Признава историческата отговорност, която държавите с развита промишленост носят за настоящото увеличение на глобалните температури; потвърждава заявеното в неговата резолюция от 10 февруари 2010 г., в това число, че ангажиментите от страна на ЕС за финансиране на усилията в развиващите се страни следва да бъдат нови и да допълват съществуващите ангажименти по официалната помощ за развитие и да бъдат независими от годишните бюджетни процедури в държавите-членки;

105.

Повтаря отново необходимостта мерките за адаптация да се включат във външната политика на ЕС, в съответствие с точка 8 от Споразумението от Копенхаген;

106.

Изтъква, че стойността на услугите, предлагани от екосистемите и издръжливостта е дори от по-голямо значение в най-слабо развитите страни (13); изтъква, че политиките за адаптация към изменението на климата, и по-специално политиките за издръжливост на екосистемите, следва надлежно да отчетат всички преговори, водени на международно равнище, в това число преговорите във връзка с търговията;

107.

Изразява твърда убеденост относно необходимостта Европейският съюз да запази и засили своята водеща роля в международната борба с глобалното затопляне и счита, че евентуалното забавяне на тези действия ще увеличи риска от отрицателни екологични, икономически и социални последици и вероятно ще доведе до по-високи разходи;

108.

Подчертава, че когато става дума за успешното прилагане на европейската рамка за действия за приспособяване решаваща роля ще играе нейното включване като част от единно и амбициозно световно споразумение с правнозадължителни цели във връзка с борбата срещу изменението на климата, както и че ЕС трябва да поеме водеща роля в тази посока;

109.

Призовава Комисията да разгледа възможността за увеличаване на публичните средства, предназначени за международно сътрудничество в предстоящата Осма рамкова програма (FP8), в:

110.

Подкрепя предложението на Комисията за създаване на управителен комитет по въздействието и адаптацията; подчертава, че е важно тази група да ангажира регионални и местни участници освен държавните представители; призовава Комисията да гарантира, че тази група включва представители на Парламента в качеството на наблюдатели, както и частни заинтересовани лица в качеството им на експерти; призовава Комисията да гарантира, че ръководната група обръща специално внимание на най-сериозните отражения на изменението на климата върху здравето като нарастването на броя на свързаните с климатичните условия смъртни случаи и вирусни заболявания;

111.

Призовава Комисията да докладва пред Европейския парламент до 2012 г. относно напредъка, постигнат при прилагането на гореспоменатата бяла книга;

112.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и на парламентите на държавите-членки.