15.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 81/10

А.

като има предвид, че европейските собственици на кораби имат значителен принос в европейската икономика, но трябва да се конкурират в една глобална среда;

Б.

като има предвид, че структурните и интегрираните мерки за запазване жизнеността и развитие на морския транспорт в Европа са важни и следва да позволят увеличаване на конкурентоспособността на морския транспорт и свързаните с него сектори посредством интегриране на изискванията за устойчиво развитие и лоялна конкуренция;

В.

като има предвид, че е абсолютно необходимо младите хора да бъдат привличани към свързаните с морското дело професии и да бъдат подпомагани да се задържат на тези професии, и че равнището на обучение за свързаните с морското дело кариери следва да бъде подобрено чрез предстоящото преразглеждане на Конвенцията за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците (STCW);

Г.

като има предвид, че изменението на климата представлява най-голямото предизвикателство за всички области на европейската политика на 21 век;

Д.

като има предвид, че морският транспорт е сравнително щадящ околната среда вид транспорт, който при все това има още по-голям потенциал да стане дори още по-чист, и че той трябва да бъде ангажиран в усилията за борба срещу изменението на климата, като постепенно намали въглеродния отпечатък от корабите и пристанищната инфраструктура;

Е.

като има предвид, че безопасността е от най-голямо значение за пристанищните предприятия, собствениците на кораби и наземния и морския персонал; като има предвид, че мерките за безопасност следва да вземат предвид опазването на крайбрежната и морската околна среда и условията на труд на пристанищата и на борда на кораба;

Ж.

като има предвид, че продължават нападенията срещу европейски риболовни, търговски и пътнически кораби в Аденския залив, край бреговете на Сомалия и в международни води;

З.

като има предвид, че европейската морска промишленост има водеща роля в световен мащаб, че тази позиция трябва да бъде защитена в дългосрочен план и че това е възможно единствено чрез иновациите;

И.

като има предвид, че решенията трябва да се вземат на правилното административно ниво, което означава при възможност на световно ниво и при необходимост на европейско ниво;

1.

Приветства съобщението на Комисията относно политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2018 г.;

2.

Подчертава значението на сектора на морския транспорт за европейската икономика не само като превозвач на пътници, суровини, стоки и енергийни продукти, но също така и като ядро на по-широк спектър морски дейности, като например корабостроителна промишленост, логистика, научни изследвания, туризъм, рибарство и аквакултури и образование;

3.

Подчертава, че политиката на ЕС в областта на морския транспорт следва да отчита факта, че секторът изпитва конкуренция не само вътре в Съюза, а също така и преди всичко в световен мащаб; подчертава също така значението на нарастването на морския транспорт като част от по-широк спектър транспортни дейности в рамките на ЕС и извън него;

4.

Надява се политиките в областта на морското дело на ЕС занапред да бъдат насочени към „единно европейско море“ и следователно призовава Комисията да разработи европейска политика за морския транспорт в рамките на едно Общо морско пространство;

5.

Изисква настоятелно от Комисията да продължи борбата си срещу злоупотребите с „удобни флагове“;

6.

Затова призовава настоятелно държавите-членки на ЕС да насърчават използването на своите флагове и да подкрепят своите морски клъстери на брега, например чрез предоставяне на корабите данъчни облекчения като облагане на тонажа и данъчни облекчения за моряците и собствениците на кораби;

7.

Счита, че подобно на всеки друг сектор на икономиката, морският транспорт по принцип следва да бъде предмет на правилата за държавна помощ, въпреки че по изключение държавна помощ може да се допуска при конкретни случаи и при условие, че такава помощ се предоставя временно и по ясен и прозрачен начин;

8.

Счита, че насоките относно държавните помощи за морския транспорт (чийто срок на прилагане изтича през 2011 г.) следва да се продължат и обновят, тъй като имат значителен принос за запазването на международната конкурентоспособност на европейския морски транспорт и способността му за успешно справяне с често нелоялната конкуренция от страна на трети държави, за запазването на водещата му международна позиция и следователно са допринесли за подпомагането на икономиката на държавите-членки;

9.

Приканва Комисията да представи обещаните нови правила за държавната помощ за морския транспорт през 2010 г. и също така счита, че Комисията следва да представи възможно най-скоро насоките за държавната помощ за пристанищата;

10.

Подчертава в тази връзка, че държавната помощ следва да подпомага изключително европейските морски промишлености, които имат задължението да изпълняват социалните критерии, да насърчават създаването на работни места, да обучават персонал в Европа и да гарантират конкурентоспособността на европейския морски транспорт в световен мащаб;

11.

Призовава държавите-членки спешно да подпишат, ратифицират и приложат Конвенцията на ООН относно договорите за международен превоз на товари изцяло или частично по море, известна като „Ротердамски правила“, която определя новата система за отговорност на морския транспорт;

12.

Приканва Комисията, при предстоящото преразглеждане на насоките на Общността за развитието на трансевропейска транспортна мрежа, да отдели по-голямо внимание на морския транспорт и наземните му структури, и по-специално мултимодалната връзка на европейските пристанища и техния хинтерланд;

13.

Приветства предложението на Комисията относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи в и/или напускащи пристанищата на държавите-членки (COM(2009)0011), което има за цел да опрости, намали и премахне административните процедури за европейския морски транспорт на къси разстояния; приканва Комисията да продължи да насърчава морския транспорт на къси разстояния, с цел чувствително подобряване на функционирането на морския транспорт вътре в Съюза;

14.

Приветства инициативи от страна на държавите-членки и Комисията, които да направят морските професии по-привлекателни за младите граждани на ЕС; подчертава необходимостта от въвеждане на учене през целия живот, както и предприемане на мерки за преквалификация на морски и наземен персонал с цел подобряване на професионалните квалификации и компетентността на работната ръка; също така препоръчва в училищата да се предоставя повече информация за сектора и да се осигуряват повече стажове;

15.

Призовава държавите-членки, в рамките на международни конвенции като Конвенцията STCW и Конвенцията за морски труд на МОТ от 2006 г., да подобрят и осъвременят вече съществуващите програми за обучение, за да се подобри допълнително качеството в морските колежи;

16.

Подчертава, че обучението на моряци от трети държави трябва да отговаря на задоволителни условия в съответствие с Конвенцията STCW, и призовава собствениците на кораби и националните инспекторати да гарантират и прилагат това, при необходимост подпомагани от Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ); повтаря настояването си към държавите-членки да ратифицират своевременно Конвенцията за морски труд от 2006 г. на МОТ и за бързо приемане на предложението на Комисията, основаващо се на споразумение в сектора относно включването на ключови елементи от Конвенцията в правото на ЕС;

17.

Призовава държавите-членки да насърчават наемането на работа на европейски моряци във флота на тяхната държава и да създават достатъчни улеснения за предотвратяване на миграцията на моряци извън ЕС;

18.

Приветства предложението на Комисията държавите-членки да стимулират сътрудничеството между европейските морски институции и ги насърчава да хармонизират съответните си учебни програми и програми за обучение с цел насърчаване и развитие на висока степен на квалификация и експертни умения на моряците от ЕС;

19.

Подчертава, че социалното измерение и условията на труд на европейските моряци са тясно свързани с конкурентоспособността на европейския флот, и че е необходимо да се улесни трудовата мобилност в сектора на морския транспорт в цяла Европа и да се обезпечи напълно действащ вътрешен пазар без прегради и без неоправдани ограничения за предоставянето на услуги;

20.

Подкрепя обмена на добри практики в сферата на условията на труд и социалните стандарти, както и подобряването на условията на живот на борда на корабите, по-специално чрез разработване на информационни и комуникационни технологии, подобряване на достъпа до здравеопазване, подобряване на стандартите за безопасност и обучение за справяне с рисковете, свързани с професията на моряците;

21.

Подчертава, че инспекциите трябва да бъдат конкретни и основани на риска и да не пораждат излишен регулаторен натиск върху сектора;

22.

Надява се да бъде проучен капацитетът на технологичното развитие да компенсира намаляващия брой моряци, но предупреждава да не се въвеждат прибързано неизпитани технологии;

23.

Призовава пристанищните органи на морските пристанища да подобрят условията за моряците, чийто кораб е хвърлил котва в пристанището, включително да им предоставят улеснения за придвижване между кораба и брега и обратно;

24.

Отчита, че трябва да се постигне значителен прогрес за намаляване емисиите на серни и азотни окиси, прахови частици (PM10) и CO2 от корабите, и че това е необходимо в рамката на целите на ЕС за опазване на климата; настоява, че секторът може да допринесе за борбата срещу вредните емисии и изменението на климата, и че публичните и частните инвестиции в областта на научните изследвания и развойната дейност ще бъдат особено важни в това отношение;

25.

Подчертава, че намаляването на емисиите трябва да бъде договорено своевременно и прилагано със задължителен характер в рамките на Международната морска организация (ММО), за да се намалят неравенствата в условията на конкуренция, но че това не трябва да бъде пречка за Съюза да предприема инициативи за по-нататъшно намаляване от страна на флотите на държавите-членки, като по този начин насърчава държавите от другите континенти да станат конкурентоспособни в тази област; посочва в тази връзка големите разлики, които съществуват между морския транспорт на къси и дълги разстояния и които следва да се вземат предвид при преговори в ММО;

26.

Призовава държавите-членки по-често да използват възможността - когато е възможно съвместно със съседни държави - да определят зони за контрол на емисиите от морския транспорт, особено емисиите от азотни окиси; подчертава, че създаването на нови морски зони за контрол на емисиите не трябва да доведе до нарушаване на конкуренцията в Европа;

27.

Подкрепя мерките, насърчаващи промяна в съотношението между видовете транспорт в полза на морския транспорт с цел намаляване на задръстванията по пътищата; приканва Съюза и държавите-членки да създадат логистични пристанищни платформи, които са съществени за развитието на интермодалността и подобряването на териториалното сближаване; настоява, че международните и общностните правила не следва да възпрепятстват полаганите в тази връзка усилия от страна на националните органи; очаква, своевременно и в голям мащаб, в рамките на Съюза за Средиземноморието, създаването на морски автомагистрали, които ще позволят едновременно намаляването на замърсяването и задръстванията в пътната мрежа;

28.

Подкрепя по принцип измененията на приложение IV на Конвенцията MARPOL за намаляване емисиите на серен оксид и азотен оксид от кораби, приети от ММО през октомври 2008 г.; въпреки това изразява загриженост относно възможно обратно преминаване от морски транспорт на кратки разстояния към сухопътен транспорт в резултат от въвеждането на ограничение от 0,1 % за емисиите на сяра, предвидено от началото на 2015 г. в зоните на контрол на емисиите на сяра в Северно и Балтийско море; следователно приканва Комисията да представи на Парламента съответна оценка на въздействието възможно най-бързо и не по-късно от края на 2010 г.

29.

Счита, че всички видове транспорт, включително и морският транспорт, следва постепенно да интернализират външните си разходи; счита, че въвеждането на този принцип ще доведе до натрупване на средства, които биха могли да бъдат мобилизирани с предимство във връзка с полагането на усилия в полза на иновациите;

30.

Приканва Комисията и държавите-членки да работят върху алтернативни инструменти, като например въвеждането на такса за гориво в трюма, по възможност обвързана с качеството и екологичните показатели на горивото, или понятието „зелени пристанища“, където „чистите“ плавателни съдове се обработват по-бързо и/или заплащат по-ниски пристанищни такси;

31.

Призовава държавите-членки да работят в рамките на ММО за установяване и прилагане на подходящи и приложими в световен мащаб стандарти в областта на околната среда;

32.

В тази връзка отбелязва прогреса в технологиите на транспорта по вътрешните водни пътища, дал възможност да се намалят чувствително емисиите от съществуващите корабни двигатели и евентуално да се използва като гориво втечнен природен газ; призовава Комисията да проучи дали тези технологии могат да се използват също така за морски плавателни съдове и как може да се ускори прилагането им;

33.

Изразява съжаление поради факта, че Срещата на високо равнище по въпросите на климата в Копенхаген не успя да стигне до заключения относно намаляване на емисиите от морски плавателни съдове, но подчертава, че трябва да продължат интензивните усилия – както в процеса „след Киото“, така и в ММО – за споразумение за световни мерки, които да доведат до такова намаляване; приканва държавите-членки да предприемат действия, за да получи ММО мандат с изразени в цифри цели за намаляване за морския транспорт за предстоящите световни преговори относно климата;

34.

Призовава Съюза да заеме челна позиция в този процес на международно равнище, и по-специално в рамките на ММО, с оглед намаляване на емисиите в морския сектор;

35.

Набляга на значението на оперативно съвместимите технически средства за доставяне на електричество от брега до корабите в европейските пристанища, които могат значително да намалят замърсяването; приканва Комисията да провери в кои пристанища могат ефективно да се използват тези съоръжения;

36.

Настоява Комисията, в рамките на политиката си в областта на научните изследвания и развойната дейност, да даде предимство на иновациите в сферата на възобновяемите технологии, като слънчевата и вятърната енергия, за оборудването на корабите;

37.

Приканва Комисията да проучи потенциала за намаляване и мониторинг на замърсяването, възможен благодарение на интелигентните технологии в сектора на транспорта, и по-специално в рамките на програмата „Галилео“;

38.

Подчертава необходимостта от елиминиране на употребата на хартия при пристанищните и митническите процедури и от улесняване на сътрудничеството между различните доставчици на услуги и потребителите на пристанището чрез употребата на различни системи и интелигентни транспортни мрежи като SafeSeaNet и e-Custom, за да се ускорят пристанищните операции и да се намали замърсяването;

39.

Оценява приемането на Третия пакет за морска безопасност и призовава държавите-членки бързо да го приложат;

40.

Препоръчва строги проверки в корабостроителството, включително на качеството на използваната стомана и на проектирането и на поддръжката на плавателните съдове, както се предвижда, наред с другото, в измененото законодателство относно класификационните дружества;

41.

Подкрепя промяната в курса на Парижкия меморандум за разбирателство (МР) относно държавния пристанищен контрол, която включва замяна на редовните инспекции с инспекции, основани на риска, така че да се решават ефективно проблемите именно на тези плавателни съдове, които показват множество недостатъци;

42.

Призовава държавите-членки и собствениците на кораби да се стремят да бъдат включени в „белия списък“ на Парижкия МР; приканва по-специално Словакия да положи особено голямо усилие в тази област;

43.

Призовава националните инспекторати и другите национални органи да си сътрудничат по-тясно при обмена на данни за плавателните съдове и техния товар, за да се намали регулаторният натиск и да се увеличи ефективността на инспекциите; изисква своевременно създаване на интегрирана система за управление на информацията чрез използване и подобряване на наличните ресурси, и по-специално SafeSeaNet; изисква от Комисията своевременно да приложи система за трансграничен и междусекторен надзор в целия ЕС;

44.

Запознат е с опасността от пиратство в открито море, и по-специално в района на Африканския рог и в крайбрежните води на Сомалия, и призовава собствениците на кораби да сътрудничат на правителствените инициативи, които могат да ги защитят от пиратството, в духа на успешната първа морска операция на ЕС - Аталанта; призовава Комисията и държавите-членки да засилят сътрудничеството помежду си и в рамките на ООН с цел да защитят моряците, рибарите и пътниците, както и флота;

45.

Припомня, че общият подход за борба срещу пиратството не може да се ограничи до международна военноморска сила, а следва да се включи в цялостен план, целящ насърчаване на мира и развитието в съответния район; наясно е също с необходимостта от цялостно и правилно прилагане от страна на корабите на мерките за самозащита, приети от организациите на морския транспорт чрез одобрените от ММО добри практики за управление;

46.

Подчертава, че морският транспорт е световна индустрия и че за предпочитане е споразумения да се сключват в световен мащаб; счита, че ММО е най-подходящият форум за това; призовава държавите-членки да положат повече усилия да ратифицират и да приложат бързо подписаните от тях конвенции на ММО;

47.

Напълно признава освен това ролята на Съюза за транспонирането на международните правила в правото на ЕС и за прилагането и подкрепата на морската политика, например ролята на Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ);

48.

Подчертава необходимостта да се ускори осъвременяването и увеличаването на капацитета на пристанищната инфраструктура във връзка с очакваното увеличаване на обема от стоки, транспортирани по море; припомня, че за тази цел трябва да се направят мащабни инвестиции, и че във връзка с тях следва да се спазват прозрачни и безпристрастни правила за финансиране с цел осигуряване на лоялна конкуренция между европейските пристанища; призовава Комисията да гарантира, че регулаторната рамка е последователна в тази насока;

49.

Приканва Комисията при предстоящото преразглеждане на Бялата книга за транспорта да се основава на своето съобщение относно политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2018 г. и на настоящата резолюция;

50.

Призовава към политика в полза на свързването на пристанищата с вътрешността (вътрешни терминали и логистични платформи) в районите, които се сблъскват с проблеми по претоварване, и включването й в преразглеждането на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T);

51.

Подчертава икономическото и стратегическото значение на корабостроенето, което позволява овладяване и използване на нови технологии, приложими за корабите, и запазване на незаменими европейски умения, необходими за построяването на нови поколения кораби; изисква мерки за подпомагане на иновациите, научните изследвания, развойната дейност и обучението, за да се разработи конкурентноспособно и иновативно европейско корабостроене;

52.

Призовава при проекти за осъвременяване и разширяване на пристанища да бъде задължително терминалите за пътници и новите пътнически кораби да се оборудват със съоръжения, предназначени за лицата с намалена подвижност;

53.

Приветства инициативата за провеждане на кампания за качество във връзка с най-добрите практики на оператори на пътнически и туристически кораби относно правата на пътниците;

54.

Призовава Комисията да вземе предвид, при настоящото преразглеждане на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), препоръките относно политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2018 г., и по-специално по отношение на ефективното интегриране на морски автомагистрали и вътрешен воден транспорт, както и мрежата от пристанища от европейски интерес като интеграционни възли;

55.

Призовава Комисията да разработи аналогична стратегия за европейския вътрешен воден транспорт и да я съгласува с настоящата стратегия, за да се насърчи развитието на оптимизирана транспортна верига, свързваща морския транспорт и вътрешния воден транспорт на стоки;

56.

Призовава Комисията да внесе без забавяне обещаната пътна карта, предоставяща съществени детайли за допълване на съобщението й;

57.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.