15.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 81/6

А.

като има предвид, че Договорът от Лисабон утвърждава законодателните правомощия и въвежда йерархия на нормите в правния режим на Съюза, като по този начин укрепва демократичния характер на Съюза и рационализира неговия правов ред; като има предвид, че Договорът от Лисабон въвежда новата концепция за законодателен акт, с широки последици;

Б.

като има предвид, че един от елементите на законодателните правомощия е възможността, предвидена в член 290 на ДФЕС, законодателят в законодателен акт (по-нататък „основният акт“) да делегира на Комисията част от своите собствени правомощия;

В.

като има предвид, че делегирането е деликатна операция, при която на Комисията се възлага да упражнява правомощия, които са присъщи на ролята на законодателя; като има предвид, че следователно отправната точка при разглеждане на въпроса с делегирането трябва винаги да бъде свободата на законодателя;

Г.

като има предвид, че делегираните правомощия могат да се състоят единствено в допълнение или изменение на части от законодателен акт, които законодателят счита за несъществени; като има предвид, че така приетите от Комисията делегирани актове ще бъдат незаконодателни актове от общ характер; като има предвид, че основният акт трябва да определя изрично целта, съдържанието, обхвата и продължителността на делегирането и трябва да определя изрично условията, при които се осъществява делегирането;

Д.

като има предвид, че делегираните актове ще имат значително въздействие в много области; като има предвид, че следователно е от първостепенно значение, особено по отношение на делегираните актове, те да бъдат разработвани и по тях да се вземат решения по изцяло прозрачен начин, който на практика дава възможност на съзаконодателите да контролират по демократичен начин упражняването на правомощията, делегирани на Комисията, включително, когато е необходимо, чрез публичен дебат в Парламента;

Е.

като има предвид, че Парламентът следва да има равностойни с тези на Съвета права във всички аспекти на делегирането на законодателни правомощия;

Ж.

като има предвид, че процедурата „Lamfalussy“ проправи пътя за настоящия механизъм на делегиране при пълен контрол от страна на законодателя; като има предвид, че Декларация 39 на Конференцията на представителите на правителствата на държавите-членки от 23 юли 2007 г., приложена към Договора от Лисабон признава специалния характер на областта на финансовите услуги; и като има предвид, че новият режим за делегирани актове по никакъв начин не може да постави под въпрос съществуващите правомощия на Парламента в тази област, по-специално относно ранното предаване на документи и информация;

З.

като има предвид, че делегирането може да бъде разглеждано като инструмент за по-добро законотворчество, целта на който е да гарантира, че законодателството може едновременно да остане просто и да бъде допълвано и осъвременявано, без да е необходимо да се прибягва до многократни законодателни процедури, като също така се дава възможност на законодателя да запази своите основни правомощия и отговорност;

И.

като има предвид, че за разлика от подхода, възприет в член 291 ДФЕС относно мерките за изпълнение, член 290 ДФЕС не съдържа правно основание за приемането на хоризонтален акт, определящ правилата и основните принципи, приложими за делегирането на правомощия; като има предвид, че следователно тези условия трябва да бъдат определени във всеки основен акт;

Й.

като има предвид, че Комисията се отчита пред Парламента; като има предвид, че членът на Комисията, отговарящ за междуинституционалните отношения и администрацията, на своето изслушване на 18 януари 2010 г. пред Комисията по конституционни въпроси пое ангажимент да работи в много тясно сътрудничество с Парламента, за да гарантира, че Комисията упражнява своите делегирани правомощия по начин, който удовлетворява Парламента;

1.

Счита, че целите, съдържанието, обхватът и продължителността на делегирането съгласно член 290 ДФЕС трябва да бъдат изрично и прецизно определени във всеки основен акт;

2.

Подчертава, че член 290 ДФЕС дава на законодателя свободата да избере механизма (механизмите) за контрол, които да прилага; счита, че двата примера, изброени в член 290, параграф 2, възражението и оттеглянето, са само за илюстрация, така че е възможно подлагането на делегирането на правомощия и на други способи за контрол като изричното одобрение от страна на Парламента и Съвета на всеки отделен делегиран акт или възможността за отменяне на отделни делегирани актове, които вече са в сила;

3.

Счита, обаче, че двата примера за евентуални условия, посочени в член 290, параграф 2 ДФЕС, възражението и оттеглянето, могат да бъдат разглеждани като най-обичайните начини за контрол над използването на делегираните правомощия от страна на Комисията, и следва да бъдат включени във всеки основен акт;

4.

Счита, че механизмите за контрол, определени от законодателя, трябва да съблюдават някои основни принципи на правото на Съюза и че, в частност, те трябва:

5.

Счита, че упражняването на правото на възражение от страна на Парламента по необходимост се обуславя от неговата роля и места на работа; счита, че не е оправдано фиксирането на срок за възражение, приложим към всички правни актове, и че този срок следва да бъде определят поотделно за всеки отделен случай във всеки основен акт, като взема предвид комплексния характер на въпросите, и трябва да бъде достатъчен, за да позволи ефективен контрол на делегирането, без ненужно да се забавя влизането в сила на безспорните делегирани актове;

6.

Счита, че процедура по спешност, предвидена в основния акт, следва да бъде предвидена само за изключителни случаи, например при въпроси, отнасящи се до сигурността, общественото здраве или хуманитарни кризи;

7.

Вярва обаче, че в преобладаващия брой ситуации, изискващи бързо приемане на делегирани актове, по искане на Комисията в надлежно обосновани случаи ще може да се прилага гъвкава процедура за ранен отказ от възражение от страна на Парламента и Съвета;

8.

Заявява, че делегирането може да бъде безсрочно, като се вземе предвид факта, че то може да бъде отменено по всяко време; счита, обаче, че делегирането с определен срок би могло да предвижда възможност за периодичното му подновяване вследствие на изрично искане на Комисията; счита, че делегирането може да бъде подновено единствено ако нито Парламентът, нито Съветът изразят възражения в рамките на определен срок;

9.

Категорично отхвърля включването в основните актове на разпоредби, налагащи на законодателя допълнителни задължения над и извън тези, които вече се съдържат в член 290 ДФЕС;

10.

Счита, че определени практически мерки от хоризонтален характер могат да бъдат координирани по-добре в разбирателство с другите институции, което би могло да приеме формата на междуинституционално споразумение, включващо наред с другото:

11.

Подчертава, че при подготовката и съставянето на делегирани актове Комисията трябва:

12.

Счита, че обменът на информация преди оттегляне следва да се осъществява в дух на прозрачност, любезност и лоялно сътрудничество между засегнатите институции, като по този начин се гарантира, че всички институции своевременно и подробно са уведомени относно възможността за оттегляне; все пак счита за излишно и объркващо въвеждането на специално задължение, изискващо в основните актове да се посочат мотивите за приемането на дадени правни актове, което е в допълнение към общото изискване, предвидено в член 296 ДФЕС и приложимо за всички правни актове;

13.

Предлага в евентуално бъдещо споразумение да бъде фиксиран минимален срок за изразяване на възражение, като трябва да стане ясно, че той не трябва да бъде възприеман като усмирителна риза, а по-скоро като минимумът, под който демократичният контрол от страна на Парламента би станал безпредметен; счита, че минималният срок за възражение следва да бъде два месеца, с възможност да бъде удължен с два допълнителни месеца по инициатива на Парламента или на Съвета; подчертава обаче, че срокът за възражение следва да зависи от естеството на делегирания акт;

14.

Настоява, в контекста на едно бъдещо споразумение, че различните срокове за контрол на делегираните актове трябва да текат едва от момента на предаването на текста на всички езици от страна на Комисията и трябва да вземат предвид по подходящ начин времето за парламентарна ваканция и периодите на избори;

15.

Подчертава, в контекста на едно бъдещо споразумение, че делегираните актове, които са обект на право на възражение, могат да бъдат публикувани в Официален вестник и следователно да влязат в сила едва след изтичане на срока за възражение, освен ако не е заявен ранен отказ от възражение; счита за излишно изричното споменаване във всеки основен акт на задължението на Парламента и Съвета да публикуват своите решения, взети при осъществяване на контрол над упражняването на делегираните правомощия от страна на Комисията;

16.

Призовава всички свои комисии да обменят и редовно да актуализират най-добрите практики и да създадат механизъм, чрез който да се гарантира, че практиката на Парламента по член 290 ДФЕС е възможно най-последователна, подчертава необходимостта всяка парламентарна комисия да организира своята дейност по начин, който съответства на специфичното й естество и натрупаните познания и опит;

17.

Изисква от администрацията на Парламента да преразпредели (без това да се отразява на бюджета) необходимите позиции, с цел да осигури съответна подкрепа при изпълнение на задачите съгласно член 290 ДФЕС; призовава за институционален подход към оценяване на административните структури и човешките ресурси, които са в наличност за разработване на делегирана компетентност;

18.

Настоятелно призовава Комисията приоритетно да представи законодателните предложения, необходими за адаптиране на правото на ЕС към разпоредбите на членове 290 и 291 ДФЕС; по отношение на член 290 ДФЕС счита, че това привеждане в съответствие не следва да бъде ограничено само до онези мерки, които преди са попадали в процедурата по регулиране с контрол, но следва да обхваща всички подходящи мерки от общ характер, независимо от процедурата на вземане на решения или процедурата по комитология, които са били приложими за тях преди влизане в сила на Договора от Лисабон;

19.

Настоява, че е от първостепенна важност да се адаптира правото на Съюза в областите, по отношение на които преди влизането в сила на Договора от Лисабон не се е прилагала процедурата за съвместно вземане на решение; настоява в тази връзка за индивидуален преглед на случаите, по начин, който да гарантира, че, по-специално, всички съответни мерки от общ характер, които досега са приемани в рамките на членове 4 и 5 от Решение на Съвета 1999/468/ЕО от 28 юни 1999г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (4), се определят като делегирани актове;

20.

Счита, че с оглед пълното запазване на прерогативите на законодателя следва да се отдели специално внимание на съответното прилагане на членове 290 и 291 ДФЕС и на практическите последствия от прилагането на единия или другия от двата члена, във връзка с горепосоченото адаптиране и при разглеждането на други предложения в рамките на обикновената законодателна процедура; настоява съзаконодателите да имат правомощия да вземат решения дали въпроси, които вече са одобрени съгласно процедурата по регулиране с контрол, могат да се одобряват или съгласно член 290 ДФЕС, или съгласно обикновената законодателна процедура;

21.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.