Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52010IP0127

    Правомощия за законодателно делегиране Резолюция на Европейския парламент от 5 май 2010 г. относно правото на делегиране на законодателни правомощия (2010/2021(INI))

    OB C 81E, 15.3.2011, p. 6–10 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    15.3.2011   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    CE 81/6


    Сряда, 5 май 2010 г.
    Правомощия за законодателно делегиране

    P7_TA(2010)0127

    Резолюция на Европейския парламент от 5 май 2010 г. относно правото на делегиране на законодателни правомощия (2010/2021(INI))

    2011/C 81 E/02

    Европейският парламент,

    като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“),

    като взе предвид своята резолюция от 23 септември 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно привеждане на правните актове в съответствие с новото решение за комитология (1),

    като взе предвид своята резолюция от 7 май 2009 г. относно новата роля и отговорности на Европейския парламент съгласно Договора от Лисабон (2),

    като взе предвид своята позиция от 24 ноември 2009 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и Съвета за адаптиране към Решение 1999/468/ЕО на Съвета, на някои актове, които подлежат на процедурата, посочена в член 251 от Договора, по отношение на процедурата по регулиране с контрол – Адаптиране към процедурата по регулиране с контрол – част пета (3),

    като взе предвид съобщението на Комисията от 9 декември 2009 г. относно прилагане на член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (COM(2009)0673),

    като взе предвид писмото от 29 януари 2010 г. на председателя на Европейския парламент до председателя на Европейската комисия относно членове 290 и 291 ДФЕС,

    като взе предвид член 48 от своя правилник,

    като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси и становището на Комисията по икономически и парични въпроси, както и становището на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0110/2010),

    А.

    като има предвид, че Договорът от Лисабон утвърждава законодателните правомощия и въвежда йерархия на нормите в правния режим на Съюза, като по този начин укрепва демократичния характер на Съюза и рационализира неговия правов ред; като има предвид, че Договорът от Лисабон въвежда новата концепция за законодателен акт, с широки последици;

    Б.

    като има предвид, че един от елементите на законодателните правомощия е възможността, предвидена в член 290 на ДФЕС, законодателят в законодателен акт (по-нататък „основният акт“) да делегира на Комисията част от своите собствени правомощия;

    В.

    като има предвид, че делегирането е деликатна операция, при която на Комисията се възлага да упражнява правомощия, които са присъщи на ролята на законодателя; като има предвид, че следователно отправната точка при разглеждане на въпроса с делегирането трябва винаги да бъде свободата на законодателя;

    Г.

    като има предвид, че делегираните правомощия могат да се състоят единствено в допълнение или изменение на части от законодателен акт, които законодателят счита за несъществени; като има предвид, че така приетите от Комисията делегирани актове ще бъдат незаконодателни актове от общ характер; като има предвид, че основният акт трябва да определя изрично целта, съдържанието, обхвата и продължителността на делегирането и трябва да определя изрично условията, при които се осъществява делегирането;

    Д.

    като има предвид, че делегираните актове ще имат значително въздействие в много области; като има предвид, че следователно е от първостепенно значение, особено по отношение на делегираните актове, те да бъдат разработвани и по тях да се вземат решения по изцяло прозрачен начин, който на практика дава възможност на съзаконодателите да контролират по демократичен начин упражняването на правомощията, делегирани на Комисията, включително, когато е необходимо, чрез публичен дебат в Парламента;

    Е.

    като има предвид, че Парламентът следва да има равностойни с тези на Съвета права във всички аспекти на делегирането на законодателни правомощия;

    Ж.

    като има предвид, че процедурата „Lamfalussy“ проправи пътя за настоящия механизъм на делегиране при пълен контрол от страна на законодателя; като има предвид, че Декларация 39 на Конференцията на представителите на правителствата на държавите-членки от 23 юли 2007 г., приложена към Договора от Лисабон признава специалния характер на областта на финансовите услуги; и като има предвид, че новият режим за делегирани актове по никакъв начин не може да постави под въпрос съществуващите правомощия на Парламента в тази област, по-специално относно ранното предаване на документи и информация;

    З.

    като има предвид, че делегирането може да бъде разглеждано като инструмент за по-добро законотворчество, целта на който е да гарантира, че законодателството може едновременно да остане просто и да бъде допълвано и осъвременявано, без да е необходимо да се прибягва до многократни законодателни процедури, като също така се дава възможност на законодателя да запази своите основни правомощия и отговорност;

    И.

    като има предвид, че за разлика от подхода, възприет в член 291 ДФЕС относно мерките за изпълнение, член 290 ДФЕС не съдържа правно основание за приемането на хоризонтален акт, определящ правилата и основните принципи, приложими за делегирането на правомощия; като има предвид, че следователно тези условия трябва да бъдат определени във всеки основен акт;

    Й.

    като има предвид, че Комисията се отчита пред Парламента; като има предвид, че членът на Комисията, отговарящ за междуинституционалните отношения и администрацията, на своето изслушване на 18 януари 2010 г. пред Комисията по конституционни въпроси пое ангажимент да работи в много тясно сътрудничество с Парламента, за да гарантира, че Комисията упражнява своите делегирани правомощия по начин, който удовлетворява Парламента;

    Елементи, които трябва да бъдат дефинирани в основния акт

    1.

    Счита, че целите, съдържанието, обхватът и продължителността на делегирането съгласно член 290 ДФЕС трябва да бъдат изрично и прецизно определени във всеки основен акт;

    2.

    Подчертава, че член 290 ДФЕС дава на законодателя свободата да избере механизма (механизмите) за контрол, които да прилага; счита, че двата примера, изброени в член 290, параграф 2, възражението и оттеглянето, са само за илюстрация, така че е възможно подлагането на делегирането на правомощия и на други способи за контрол като изричното одобрение от страна на Парламента и Съвета на всеки отделен делегиран акт или възможността за отменяне на отделни делегирани актове, които вече са в сила;

    3.

    Счита, обаче, че двата примера за евентуални условия, посочени в член 290, параграф 2 ДФЕС, възражението и оттеглянето, могат да бъдат разглеждани като най-обичайните начини за контрол над използването на делегираните правомощия от страна на Комисията, и следва да бъдат включени във всеки основен акт;

    4.

    Счита, че механизмите за контрол, определени от законодателя, трябва да съблюдават някои основни принципи на правото на Съюза и че, в частност, те трябва:

    да бъдат прости и лесно разбираеми,

    да охраняват правната сигурност,

    да дават на Комисията възможност да упражнява делегираните правомощия ефективно, както и

    да дава на законодателя възможността правилно да наблюдава упражняването на делегираните правомощия;

    5.

    Счита, че упражняването на правото на възражение от страна на Парламента по необходимост се обуславя от неговата роля и места на работа; счита, че не е оправдано фиксирането на срок за възражение, приложим към всички правни актове, и че този срок следва да бъде определят поотделно за всеки отделен случай във всеки основен акт, като взема предвид комплексния характер на въпросите, и трябва да бъде достатъчен, за да позволи ефективен контрол на делегирането, без ненужно да се забавя влизането в сила на безспорните делегирани актове;

    6.

    Счита, че процедура по спешност, предвидена в основния акт, следва да бъде предвидена само за изключителни случаи, например при въпроси, отнасящи се до сигурността, общественото здраве или хуманитарни кризи;

    7.

    Вярва обаче, че в преобладаващия брой ситуации, изискващи бързо приемане на делегирани актове, по искане на Комисията в надлежно обосновани случаи ще може да се прилага гъвкава процедура за ранен отказ от възражение от страна на Парламента и Съвета;

    8.

    Заявява, че делегирането може да бъде безсрочно, като се вземе предвид факта, че то може да бъде отменено по всяко време; счита, обаче, че делегирането с определен срок би могло да предвижда възможност за периодичното му подновяване вследствие на изрично искане на Комисията; счита, че делегирането може да бъде подновено единствено ако нито Парламентът, нито Съветът изразят възражения в рамките на определен срок;

    9.

    Категорично отхвърля включването в основните актове на разпоредби, налагащи на законодателя допълнителни задължения над и извън тези, които вече се съдържат в член 290 ДФЕС;

    Практически мерки

    10.

    Счита, че определени практически мерки от хоризонтален характер могат да бъдат координирани по-добре в разбирателство с другите институции, което би могло да приеме формата на междуинституционално споразумение, включващо наред с другото:

    консултации при подготовката и съставянето на делегирани актове,

    взаимен обмен на информация, по-специално в случай на оттегляне,

    споразумения за предаване на документи,

    минимални срокове за изразяване на възражения от страна на Парламента и Съвета;

    изчисляване на сроковете,

    публикуването на актовете в Официален вестник на различни етапи от процедурата;

    11.

    Подчертава, че при подготовката и съставянето на делегирани актове Комисията трябва:

    да осигури ранно и непрекъснато предаване на информация и съответни документи на съответните комисии на Парламента, включително последващите проекти за делегирани актове и всички получени отзиви по него; за тази цел би могъл да се използва настоящият регистър за комитология като модел за подобрен цифров информационен регистър в бъдеще,

    да предоставя на Парламента достъп до съответните подготвителни срещи, размени на мнения и консултации;

    12.

    Счита, че обменът на информация преди оттегляне следва да се осъществява в дух на прозрачност, любезност и лоялно сътрудничество между засегнатите институции, като по този начин се гарантира, че всички институции своевременно и подробно са уведомени относно възможността за оттегляне; все пак счита за излишно и объркващо въвеждането на специално задължение, изискващо в основните актове да се посочат мотивите за приемането на дадени правни актове, което е в допълнение към общото изискване, предвидено в член 296 ДФЕС и приложимо за всички правни актове;

    13.

    Предлага в евентуално бъдещо споразумение да бъде фиксиран минимален срок за изразяване на възражение, като трябва да стане ясно, че той не трябва да бъде възприеман като усмирителна риза, а по-скоро като минимумът, под който демократичният контрол от страна на Парламента би станал безпредметен; счита, че минималният срок за възражение следва да бъде два месеца, с възможност да бъде удължен с два допълнителни месеца по инициатива на Парламента или на Съвета; подчертава обаче, че срокът за възражение следва да зависи от естеството на делегирания акт;

    14.

    Настоява, в контекста на едно бъдещо споразумение, че различните срокове за контрол на делегираните актове трябва да текат едва от момента на предаването на текста на всички езици от страна на Комисията и трябва да вземат предвид по подходящ начин времето за парламентарна ваканция и периодите на избори;

    15.

    Подчертава, в контекста на едно бъдещо споразумение, че делегираните актове, които са обект на право на възражение, могат да бъдат публикувани в Официален вестник и следователно да влязат в сила едва след изтичане на срока за възражение, освен ако не е заявен ранен отказ от възражение; счита за излишно изричното споменаване във всеки основен акт на задължението на Парламента и Съвета да публикуват своите решения, взети при осъществяване на контрол над упражняването на делегираните правомощия от страна на Комисията;

    Заключителни забележки

    16.

    Призовава всички свои комисии да обменят и редовно да актуализират най-добрите практики и да създадат механизъм, чрез който да се гарантира, че практиката на Парламента по член 290 ДФЕС е възможно най-последователна, подчертава необходимостта всяка парламентарна комисия да организира своята дейност по начин, който съответства на специфичното й естество и натрупаните познания и опит;

    17.

    Изисква от администрацията на Парламента да преразпредели (без това да се отразява на бюджета) необходимите позиции, с цел да осигури съответна подкрепа при изпълнение на задачите съгласно член 290 ДФЕС; призовава за институционален подход към оценяване на административните структури и човешките ресурси, които са в наличност за разработване на делегирана компетентност;

    18.

    Настоятелно призовава Комисията приоритетно да представи законодателните предложения, необходими за адаптиране на правото на ЕС към разпоредбите на членове 290 и 291 ДФЕС; по отношение на член 290 ДФЕС счита, че това привеждане в съответствие не следва да бъде ограничено само до онези мерки, които преди са попадали в процедурата по регулиране с контрол, но следва да обхваща всички подходящи мерки от общ характер, независимо от процедурата на вземане на решения или процедурата по комитология, които са били приложими за тях преди влизане в сила на Договора от Лисабон;

    19.

    Настоява, че е от първостепенна важност да се адаптира правото на Съюза в областите, по отношение на които преди влизането в сила на Договора от Лисабон не се е прилагала процедурата за съвместно вземане на решение; настоява в тази връзка за индивидуален преглед на случаите, по начин, който да гарантира, че, по-специално, всички съответни мерки от общ характер, които досега са приемани в рамките на членове 4 и 5 от Решение на Съвета 1999/468/ЕО от 28 юни 1999г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (4), се определят като делегирани актове;

    20.

    Счита, че с оглед пълното запазване на прерогативите на законодателя следва да се отдели специално внимание на съответното прилагане на членове 290 и 291 ДФЕС и на практическите последствия от прилагането на единия или другия от двата члена, във връзка с горепосоченото адаптиране и при разглеждането на други предложения в рамките на обикновената законодателна процедура; настоява съзаконодателите да имат правомощия да вземат решения дали въпроси, които вече са одобрени съгласно процедурата по регулиране с контрол, могат да се одобряват или съгласно член 290 ДФЕС, или съгласно обикновената законодателна процедура;

    *

    * *

    21.

    Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.


    (1)  ОВ C 8 E, 14.1.2010 г., стр. 22.

    (2)  Приети текстове, P6_TA(2009)0373.

    (3)  Приети текстове, P7_TA(2009)0083.

    (4)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.


    Top