22.12.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 349/1

А.

като има предвид, че индексът за развитие на пазарите на дребно („индексът“), заедно с индекса за развитие на вътрешния пазар, има за цел да подобри функционирането на вътрешния пазар, за да може той в по-голяма степен да отговаря на очакванията и безпокойствата на гражданите;

Б.

като има предвид, че в политическите насоки на следващата Комисия нейният председател, г-н Барозу, призовава за по-систематичен и интегриран подход за изграждане на единния пазар, например чрез „инициатива за проследяване на пазара“;

В.

като има предвид, че 499-те милиона потребители в ЕС са от ключово значение за ефективното функциониране на вътрешния пазар и играят изключително важна роля за постигането на целите на Лисабонската стратегия за увеличаване на икономическия растеж, заетостта и конкуренцията, тъй като потребителските разходи генерират 50 % от богатството на ЕС;

Г.

като има предвид, че в рамките на пост-Лисабонската стратегия до 2020 г., политиката по отношение на потребителите следва да се постави в рамките на устойчиво развитие, което зачита околната среда и отделя внимание на социалното измерение на вътрешния пазар;

Д.

като има предвид, че един вътрешен пазар, който отговаря ефикасно на потребителското търсене, също така спомага за развитието на по-новаторска и здрава икономика, при положение че ефективните и реагиращи пазари на дребно в икономиката са основни двигатели за конкурентоспособността и благосъстоянието на гражданите;

Е.

като има предвид, че добре функциониращият вътрешен пазар следва да предлага на потребителите по-широк избор от висококачествени продукти и услуги на конкурентни цени, и в същото време, високо равнище на защита на потребителите;

Ж.

като има предвид, че повечето от гражданите на ЕС ежедневно са в съприкосновение с вътрешния пазар именно в ролята си на потребители;

З.

като има предвид, че ефективността на политиката за защита на потребителите се повишава от осведомеността на потребителите и стопанските дружества относно техните права и задължения съгласно съществуващото законодателство, и от способността им да прилагат своите познания в тази област в търговските си сделки;

И.

като има предвид, че уверените, добре осведомените и разполагащите с права потребители са ключов елемент за ефикасното функциониране на пазарите, тъй като те се „отплащат“ на търговците, които работят честно и отговарят най-добре на потребностите на потребителите;

Й.

като има предвид, че активната политика за потребителите - посредством формирането на осведомени и разполагащи с права потребители, които на свой ред ще създадат търсене на висококачествени продукти и услуги - ще играе важна роля Европейският съюз да стане конкурентоспособен, динамичен и новаторски в световен мащаб;

К.

като има предвид, че поради нарасналата сложност на пазарите за търговия на дребно и по-специално на пазара на услуги на дребно, за потребителите става все по-трудно да направят информиран избор при закупуването на стоки и услуги;

Л.

като има предвид, че е необходим координиран подход в областта на обучението на потребителите с цел да се предостави възможност на потребителите да действат уверено, когато упражняват правата си;

М.

като има предвид, че потребителите имат право на обезщетение в случаите, когато са ощетени от незаконни практики, но че в действителност те се сблъскват със сериозни пречки при отнасянето на такива случаи към съда заради високите разходи, продължителните и сложни процедури и рисковете, свързани с воденето на съдебни спорове;

Н.

като има предвид, че според индекса само четирима от всеки десет потребители са на мнение, че е лесно спорове с продавачи и доставчици да бъдат разрешени с алтернативни механизми за разрешаване на спорове, и само трима от всеки десет потребители смятат, че е лесно споровете да бъдат разрешени по съдебен път;

О.

като има предвид, че около 50 % от потребителите в ЕС, които подават жалби, не са удовлетворени от начина, по който се разглеждат жалбите им, и че само половината от тях предприемат допълнителни действия;

П.

като има предвид, че вследствие на икономическата криза се увеличи натискът върху групите от потребители с ниски доходи, които изразходват най-голямата част от своите приходи за храна и разходи по жилище, и че следователно нарастващ брой потребители се оказват в свръхзадлъжнялост;

Р.

като има предвид, че трансграничното измерение на пазарите на дребно се разширява с бързи темпове поради появата на електронната търговия, но че потребителите все още не проявяват особено желание да се възползват от предимствата, които предоставя интегрираният пазар, най-вече заради това, че не чувстват сигурност, че техните права ще бъдат защитени в еднаква степен, когато извършват трансгранични покупки, също и поради несигурност по отношение на правото на обезщетение;

С.

като има предвид, че високата степен на защита на потребителите е от решаващо значение за развитието на действителна трансгранична търговия в рамките на единния пазар, който удовлетворява потребностите на потребителите;

Т.

като има предвид, че все по-широкото трансгранично измерение на пазарите на дребно създава нови предизвикателства за органите по прилагането, които разполагат с по-малко възможности за действие поради границите на юрисдикция и фрагментацията на нормативната рамка;

У.

като има предвид, че са необходими повече усилия от страна на Комисията и националните органи по прилагането, за да бъде постигнато високо равнище на защита на потребителите, както и да се изгради необходимата увереност сред потребителите да използват пълния потенциал на единния пазар;

Ф.

като има предвид, че правилата на ЕС за защита на потребителите няма да постигнат много, ако не бъдат правилно транспонирани, изпълнявани и прилагани на национално равнище;

Х.

като има предвид, че след като съответното национално законодателство влезе в сила, Комисията следва да предприеме активни действия, за да способства за правилното му прилагане от страна на националните органи;

Ц.

като има предвид, че с оглед на настоящия икономически спад значението на стриктното и последователно прилагане на законодателството нараства неимоверно, тъй като кризата прави потребителите по-уязвими, а ниските равнища на съответствие могат допълнително да ги ощетят; същевременно органите по прилагането може да бъдат подложени на натиск по отношение на наличните ресурси и трябва внимателно да определят своите приоритети, както и да се стремят към максимален ефект от своите дейности;

Ч.

като има предвид, че Европейският парламент и националните парламенти могат да допринесат активно за по-доброто транспониране и прилагане на законодателството в областта на защитата на потребителите, като продължат да работят в тясно сътрудничество;

1.

Счита, че назначаването през 2007 г. на една всеотдайна личност като член на Комисията, отговарящ по въпросите на потребителите, и силният й личен ангажимент, голяма откритост и подетите от нея многобройни инициативи доведоха до напредък в европейската политика за защита на потребителите и по въпросите, свързани с потреблението, и това беше от огромна полза за гражданите на ЕС;

2.

Отбелязва с тревога, че разделянето на отговорността по въпросите, свързани със защитата на потребителите, между портфейлите на двама членове на Комисията, може да доведе до намалено внимание към потребителите от страна на новата Комисия, а така също се опасява, че новата организационна структура в различните генерални дирекции може да разпокъса или да има отрицателни последици за последователността и ефективността на политиката за защита на потребителите;

3.

Подчертава, че след влизането в сила на Договора от Лисабон, член 12 от Договора за функционирането на Европейския съюз потвърждава – като разпоредба за общо прилагане, че изискванията за защита на потребителите следва да се вземат под внимание при определянето и осъществяването на другите политики и действия на Съюза; поради тази причина призовава Комисията да гарантира, че интересите на потребителите са ефективно включени във всички политики на ЕС, както и в своите оценки на въздействието да проучва възможните ефекти от всяко ново законодателство и политики, имащи пряко или непряко отражение върху потребителите; настоятелно призовава всяка съответна генерална дирекция на Комисията да публикува годишни доклади относно включването на политиката за защита на потребителите в нейната сфера на компетентност;

4.

Подчертава необходимостта от активна политика за защита на потребителите, която да позволи на гражданите да се възползват в пълна степен от вътрешния пазар; счита, че в настоящия период на икономическа криза е още по-наложително да се провежда активна политика за защита на потребителите, за да се подпомогне социалната политика в борбата с увеличаващите се неравенства и да бъдат защитени уязвимите потребители и групите с ниски доходи;

5.

Подчертава, че е наложително потребителите да могат да правят информиран избор, който не е обусловен от психологически нагласи, налагани от производителите чрез използването на инструменти, прилагани по тенденциозен и измамен начин спрямо продуктите, тъй като това води до по-голяма конкуренция сред търговците и повишава качеството на предлаганите от тях стоки и услуги, и поддържа цените на конкурентни нива;

6.

Счита, че заемането на отговорна позиция от страна на предприемачеството, при зачитане на принципа на корпоративната отговорност, на правилата на конкуренцията и икономическите интереси на потребителите, ще подпомогне изграждането на доверие от страна на потребителите;

7.

Отново посочва, че организациите на потребителите играят решаваща роля за подаването на сигнали към публичните органи относно проблемите, с които се сблъскват потребителите в своето ежедневие, и че е необходимо да се оптимизират инструментите, с които тези организации разполагат, така че да се подобри способността им за ефективни действия на равнище ЕС и на национално равнище; призовава държавите-членки да осигурят надлежни консултации с организациите на потребителите във всички етапи на процеса на вземане на решения и при транспонирането и прилагането на законодателството за защита на потребителите;

8.

Призовава Комисията и държавите-членки за повишаване на осведомеността и обучението на потребителите, което ще укрепи правата на последните през целия им живот; насърчава държавите-членки да гарантират предоставянето на ясна и разбираема информация на младите потребители относно продуктите и услугите, предназначени за тях; насърчава държавите-членки да включат аспектите, свързани със защита на потребителите, в националните учебни програми, така че децата да придобият необходимите знания, за да бъдат способни да вземат сложни решения на по-късен етап, както и да обмислят въвеждането на образователни програми за родители и възрастни потребители с по-далечната цел за развитие и консолидиране на осведомеността на потребителите; посочва, че тези програми следва да бъдат съобразени с образователните изисквания и възможностите на учещите на всяко равнище при същевременно използване на съвременни методи на преподаване, основани върху опит и примери от действителни житейски суации; припомня, че образованите потребители, които са осведомени относно своите права и знаят към кого да се обърнат в случай на несъответствие, играят също така важна роля за установяването на несъответстващи действия;

9.

Подчертава необходимостта от устойчиво потребление, като изтъква, че както доставчиците на услуги и търговците на дребно, така и потребителите трябва да бъдат обучени и по-добре осведомени за понятието устойчиво потребление, за да придобият такъв модел на поведение;

10.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да дадат ход на целенасочена комуникационна стратегия за повишаване на осведомеността на гражданите на ЕС относно рисковете от излагане на различни фактори, както и техните права като потребители, по-специално чрез създаването на лесни за ползване интернет портали, кампании за повишаване на осведомеността и информационни центрове на местно, регионално и национално равнище; подчертава необходимостта от използването на специфични канали за комуникация, за да се достигне до най-уязвимите потребители, като се следи за надеждността, достоверността и обективността на органите, предназначени да гарантират управлението и организацията на средствата за комуникация;

11.

Отново потвърждава, че индексът представлява важен инструмент за по-добро наблюдение на пазарите на дребно с оглед предоставяне на полезни елементи за подобряване на процесите на изготвяне на политиките и регулиране, но също така и за да се докаже на гражданите, че на техните тревоги се отделя необходимото внимание;

12.

Приветства петте основни показатели в индекса – жалби, цени, удовлетвореност, смяна на доставчика и безопасност, които са решаващи за определянето на това, кои пазари са най-застрашени от неправилно функциониране, водещо до икономически и социални последици за потребителите; счита при все това, че следва да се прибягва също така до критерии, позволяващи да се измери съответствието на продуктите и услугите с целта за устойчиво развитие;

13.

Признава, че макар и петте индикатори да не обхващат всички аспекти на потребителската среда, те предоставят необходимата основа за определяне на приоритети и изготвяне на заключения относно това, в коя област е необходим допълнителен анализ, при условие че предоставените данни от държавите-членки са пълни и тяхното обобщение може да бъде извършено на лесно съпоставима основа;

14.

Счита, че наличните данни относно жалбите, цените, удовлетвореността, смяната на доставчика и безопасността, свързани с потребителите, все още не са достатъчни, за да бъдат направени окончателни заключения, и че са необходими повече качествени данни, за да може да се разработи солидна база данни по въпросите на потребителите; подчертава, че поради тази причина е необходимо показателите да бъдат допълнително разработени, а събирането на данни трябва да бъде организирано така, че да се отчитат различията в националните системи;

15.

Счита, че след достигане на задоволително равнище на развитие на петте основни индикатора и на съпътстващата методология, така че да произведат висококачествени резултати, Комисията следва да обмисли включването в индкса на допълнителни дългосрочни индикатори, като например относно пазарните дялове, качеството, рекламата, прозрачността и съпоставимостта на офертите, както и индикатори относно правоприлагането и оправомощаването на потребителите, социални, екологични и етични индикатори, както и индикатори за измерване на обезщетенията и вредата за потребителите; счита обаче, че това следва да става постепенно с цел да се гарантира целенасочен и разбираем индекс, с цел гарантиране на по-обхватен подход към защитата на потребителите и даване на възможност на потребителите да се облагодетелстват изцяло от предимствата на вътрешния пазар;

16.

Отново посочва, че индексът следва да включва всички основни категории потребителски разходи, за да набележи най-проблематичните пазари и създаде условия за нови, по-изчерпателни специфични секторни анализи, по-специално когато има данни за проблеми, които са общи за различни пазари; във връзка с това призовава Комисията и държавите-членки да осигурят необходимото финансиране и персонал за по-нататъшното разработване на индекса;

17.

Осъзнава, че потребителите са доволни в по-малка степен от услугите и срещат повече проблеми с тях, отколкото със стоките, което донякъде отразява по-голямата сложност в договорните отношения и доставката на услуги; настоятелно призовава Комисията за провеждането на задълбочени анализи във всички проблемни сектори, определени в индекса; призовава също така Комисията да гарантира, че подобни операции по целесъобразност са последвани от конкретни законодателни инициативи и препоръки в областта на политиките към държавите-членки и от обратна връзка към Парламента;

18.

Приветства интереса и качеството на работата, извършена от Комисията в нейното проучване относно финансовите услуги на дребно, публикувано като последващи действия във връзка с индекса; отбелязва, че идентифицираните в сферата на финансовите услуги трудности бяха допълнително утежнени от финансовата криза; приветства по-конкретно произтеклите от това проучване разкрития относно значчителните проблеми, свързани с прозрачността и съпоставимостта на разходите по текущите сметки в ЕС; счита, че следва да бъдат направени всички уместни заключения относно по-ефективното регулиране на този отрасъл;

19.

Посочва, че въпреки че жалбите на потребители са важни за набелязването на грешки във функционирането на пазарите, липсата на жалби не винаги означава, че пазарите функционират добре, при положение че в някои държави-членки потребителите са по-малко склонни да подадат жалби поради различни традиции в потреблението или виждания относно вероятността за успех; посочва, че, от друга страна, големият брой жалби в дадена държава-членка не следва непременно да се тълкува като знак за недобре работещ пазар, а може да се дължи на наличието на ефективни органи, обработващи жалбите, или на наскоро проведена информационна кампания относно правата на потребителите;

20.

Отбелязва, че има над 700 организации в ролята на трета страна, които събират жалби от потребители в ЕС, но начините, по които това е уредено, се различават значително и сравнително малко от тях събират данни относно характера на жалбите и сектора, срещу който са насочени те; счита, че, макар това може би да е достатъчно, за да се предложи консултиране или информация, то далеч не е адекватно, за да се идентифицират потенциалните слабости на пазара от гледна точка на потребителя; във връзка с това призовава всички органи по жалбите да приемат хармонизирана методология за класифициране и докладване на жалби на потребители и ги насърчава да докладват данни за жалби, отнасящи се до всички области – препоръчителни и по избор, предложени от Комисията в нейния проект на препоръка; счита, че разработването на хармонизирана методология ще позволи на държавите-членки да събират по-съществени данни и да съставят по-пълна картина на националните пазари на дребно, което ще доведе до създаването на обща за ЕС база данни, която ще даде възможност за сравняване на проблемите на потребителите в различните части на ЕС;

21.

Обръща внимание на анализа на наличните данни за цените, който показва необясними трансгранични различия в цените на редица стоки и услуги; счита, че, макар разликите в цените да са често свързани с разлики в търсенето, нивата на разходите, данъците или структурата на разходите, те често са и знак за фрагментиране или неправилно функциониране на вътрешния пазар; предлага да се приеме, че в случаите, когато цената на даден продукт е по-висока от базисния индекс, е необходимо да се разгледа връзката между вноса и цените на дребно и да се проучат внимателно причините за различните ценови равнища;

22.

Счита, че наличните данни за цените не са достатъчни за правилното проследяване на вътрешния пазар и изисква от националните статистически служби и Евростат да работят съвместно с Комисията с цел да предоставят повече данни и да продължат да разработват методологията за събиране на данни за средните цени на съпоставими и представителни стоки и услуги; припомня в този контекст необходимостта националните статистически институти да валидират и участват повече в дейностите по събиране и изчисляване на средните цени; подчертава, че предоставянето на по-голяма прозрачност на данните относно цените би породило по-голямо доверие сред потребителите и би им показало, че техните всекидневни тревоги се отчитат надлежно;

23.

Признава, че удовлетвореността на потребителите е важен индикатор, който помага да се разбере колко добре или лошо функционират пазарите по отношение на потребителите; изисква от Комисията да продължава да разработва своята методология и техники за измерване за провеждането на проучвания относно удовлетвореността на потребителите и да обхване допълнителни сектори в бъдеще;

24.

Счита, че възможността за смяна на доставчика е основна черта на конкуренцията в пазарната икономика; настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да предприемат мерки за улесняване на тази смяна по отношение на всички важни услуги на дребно;

25.

Отбелязва, че според проучванията като цяло равнището на доверие на потребителите в безопасността на продуктите е високо, макар че са налице съществени различия между отделните държави-членки по отношение на виждането на потребителите за безопасността; изисква от Комисията и държавите-членки да подобрят наличните към момента данни относно безопасността на потребителските продукти, която се измерва предимно въз основа на докладвани инциденти и наранявания от дефектни продукти или чрез системи за уведомяване относно рискове; подчертава по-специално необходимостта от бдителност относно безопасността на играчките;

26.

Насърчава всички държави-членки да пристъпят към системно събиране и регистриране в обща база данни на злополуките или нараняванията, за да се повиши още повече безопасността на потребителите;

27.

Отбелязва, че на територията на ЕС значимостта на трансграничната дейност все още варира значително и че, макар средният размер на разходите за покупки зад граница да е съществен (737 евро на човек за година), по-голямата част (75 %) от търговците на дребно продават само на потребители в своята държава, а едва една четвърт от потребителите в ЕС извършват трансгранични покупки; счита, че, макар да са налице редица структурни прегради като език, разстояние, както и различия в законодателството за защита на потребителите, по-голямо доверие от страна на потребителите би увеличило значително равнищата на трансграничната търговия; счита, че развитието на трансграничната търговия не трябва да доведе до занижаване на равнището на регулиране, а напротив прави още по-необходими усилията за гарантиране на оптимално равнище на защита на потребителите в Европейския съюз;

28.

Отбелязва факта, че онлайн пазаруването става все по-разпространено, но трансграничната електронна търговия не се развива така бързо, както вътрешното пазаруване; изисква от Комисията да включи в бъдещите Индекси по-пълни данни относно действителното равнище на трансграничните продажби и проблемите, които срещат трансграничните потребители;

29.

Отбелязва, че повече от половината от потребителите в ЕС (51 %) се чувстват адекватно защитени от съществуващите мерки по отношение на потребителите, повече от половината (54 %) считат, че държавните органи защитават добре техните права, а малко по-голяма част (59 %) считат, че търговците и доставчиците зачитат техните права;

30.

Подчертава, че почти една трета (30 %) от потребителите в ЕС, които са извършили дистанционна покупка по интернет, по телефона или по пощата казват, че са имали проблеми с доставката; отбелязва обаче, че девет от десет от потребителите, които са се опитали да върнат закупена стока или да прекратят договор в рамките на пробния период, са успели да го направят;

31.

Припомня, че няколко държави-членки са разработили средства за проследяване на националните си пазари от гледна точка на потребителите, като например центрове за наблюдение на цените или цялостни системи за регистриране на жалбите, които ще бъдат вземани под внимание при разработването на политиките, докато други държави-членки не използват данните за проследяване на пазарите на дребно и изпитват трудности при събирането на данни; затова подчертава необходимостта от обмен на най-добри практики между държавите-членки;

32.

Подчертава, че значителният принос от страна на националните статистически служби и Евростат, както и тясното сътрудничество между тези органи, Комисията, създателите на политики в областта на защитата на потребителите, националните органи по прилагането, както и потребителските и стопанските организации, ще играят основна роля за гарантиране на качеството и изчерпателността на данните и за по-нататъшно разработване на необходимата база данни; призовава Евростат, държавите-членки и всички заинтересовани страни да предприемат мерки за улесняване на това сътрудничество;

33.

Счита, че свързаните с пазара данни могат да играят решаваща роля за стимулиране на иновациите и конкурентоспособността; следователно подчертава значението на индекса като средство за предоставяне на възможности за идентифициране на потребителските предочитания и потребителското търсене; отбелязва, че тази информация може да стимулира иновациите като предоставя на предприятията стимули за навлизане на нови пазари и упражняване на натиск върху дружествата в посока подобряване на техните продукти и услуги;

34.

Счита, че индексът следва да служи като богат източник на съпоставителни данни за националните създатели на политики в областта на конкуренцията, защитата на потребителите и други сфери и следва да ги подпомогне при набелязването на национално равнище на неправилното функциониращите по отношение на потребителите пазари;

35.

Призовава Комисията да съпостави националната потребителска среда във всяка държава-членка, като вземе под внимание различията в законодателството в областта на защитата на потребителите и традициите в потреблението; отново заявява, че сравняването на резултатите по отношение на потребителите в отделните държави-членки и съпоставянето на потребителската среда в различните части на ЕС помага за определянето на най-добри практики и в крайна сметка осигурява вътрешен пазар, който работи по отношение на потребителите;

36.

Насърчава всички държави-членки да провеждат на годишна основа широкообхватна операция по проследяване на пазара, за да набележат пазарите, които не функционират спрямо потребителите, и да предоставят изчерпателни данни, които ще позволят на Комисията да проследява и сравнява проблемите, пред които се изправят потребителите на вътрешния пазар;

37.

Настоява, че индексът следва не само да бъде използван за създаването на по-добра политика по отношение на потребителите, но също така трябва да послужи на всички политики, които засягат потребителите, като по този начин осигури по-добро включване на интересите на потребителите във всички политики на ЕС, както и интегриране на целта за устойчиво развитие в политиката за защита на потребителите; подчертава, че индексът следва също да насърчи едно по-общо разискване по въпроси, свързани с политиката в областта на защитата на потребителите;

38.

Изисква от Комисията да разработи с подкрепата на държавите-членки стратегия за по-добро представяне на индекса пред по-широка публика, наред с другото като гарантира, че той е лесно достъпен и забележим на съответните уеб сайтове, и да насърчава разпространяването му сред медиите, националните органи, потребителските организации и други заинтересовани страни; счита, че е необходимо да се продължи с ежегодното публикуване на Индекса в отделна брошура и да се осигури достъп до него на всички официални езици на ЕС; отправя искане към Комисията и държавите-членки да популяризират по подходящ начин сред европейските граждани интернет сайта „eYou Guide“, създаден специално от Комисията като указател за правата на гражданите;

39.

Приветства петте приоритетни области на действие, определени от Комисията в нейното съобщение относно прилагането на законодателството на ЕС за защита на потребителите;

40.

Подчертава, че ефективното прилагане и изпълнение на правилата на ЕС за защита на потребителите служи като стимул за увеличаване на доверието на потребителите и като мощно възпиращо средство спрямо дружествата, които се опитват да заобикалят тези правила; призовава Комисията да проследява отблизо държавите-членки и да им помага при транспонирането и прилагането на законодателството на ЕС за защита на потребителите; приканва Комисията в този контекст да проучи възможностите, като използва правното основание, предоставено от член 169 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да се придаде по-голямо значение на политиката за защита на потребителите чрез мерки, които подпомагат и допълват политиките на държавите-членки, като по възможност включват създаването на Европейска агенция за потребителите;

41.

Отбелязва, че правоприлагането в различните части на ЕС е доста нееднородно и че повечето държави имат своите силни и слаби страни; посочва, че цифрите показват важни различия между отделните държави-членки по отношение на бюджетите за проследяване на пазара и броя на участващите инспектори; настоятелно призовава държавите членки да удвоят усилията си и да увеличат ресурсите с цел да гарантират, че законите, които защитават потребителите и осигуряват конкуренция, се прилагат на пазарите на дребно;

42.

Счита, че засилването на проследяването на пазара и наличието на механизми за правоприлагане и тяхното ефикасно и всеобхватно прилагане с цел насърчаване на доверието на потребителите е от решаващо значение, тъй като разходите за потребление ще бъдат важен фактор за икономическото възстановяване; счита, че на публичните органи трябва да се предоставят повече ресурси за разследване и в крайна сметка прекратяване на незаконните търговски практики;

43.

Подчертава, че пазарите на дребно се развиват много бързо и правоприлагащите органи трябва да са в състояние да се справят с новите предизвикателства, които им предлагат икономическите и технологичните промени, за да действат ефективно в трансгранична среда, каквато е например вътрешният пазар, и, за да постигнат това, трябва да се обединят усилията, за да се гарантира, че правоприлагането е ефективно и последователно в целия ЕС; счита, че е необходим и преглед на регулаторната рамка, за да се попълнят евентуални регулаторни пропуски;

44.

Насърчава създаването във всички държави-членки на независими агенции за защита на потребителите, които разполагат с всички правомощия да сезират националните съдилища, за да защитят интересите на потребителите; съответно насърчава сътрудничеството между агенциите за защита на потребителите във всички държави-членки;

45.

Насърчава всички държави-членки да разгледат предимствата на идеята за учредяване на специален потребителски омбудсман; отбелязва, че в някои държави-членки съществува такава институция като извънсъдебен орган за мирно разрешаване на потребителски спорове, но и като консултиращ държавата орган за разрешаване на въпросите, попадащи в обхвата на предоставените му правомощия;

46.

Споделя становището на Комисията, че алтернативни механизми за решаване на спорове като медиация и арбитраж или извънсъдебни споразумения могат да бъдат целесъобразен и привлекателен вариант за потребителите, които не са успели да решат по неофициален път спора си с търговец или с публични организации за предоставяне на услуги; настоятелно призовава пдържавите-членки да насърчават разработването на алтернативни механизми за решаване на спорове, за да повишат равнището на защита на потребителите и да оптимизират спазването на законодателството, но подчертава, че такива механизми следва да допълват, а не да заместват съдебните или административните форми на правоприлагане; счита освен това, че определянето на дати и стриктни срокове за отговорите, които трябва да дадат различните органи и предприятия относно представените досиета, би могло да съставлява много важна отправна точка за потребителите, които желаят да предприемат стъпки за разрешаването на даден спор;

47.

Припомня, че данните показват съществени различия между държавите-членки и възможности за подобрение на механизмите за обжалване; припомня, че системи за предявяване на колективни съдебни искове към момента съществуват в 13 държави-членки и призовава Комисията да осигури последващи действия на своята Зелена книга от 27 ноември 2008 г. относно колективната защита на потребителите (COM(2008)0794) в кратки срокове;

48.

Подчертава необходимостта от подходяща подготовка и обучение на държавните служители и съдебните органи по отношение на правилата на ЕС за защита на потребителите;

49.

Отбелязва, че прегледът на Мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите показва, че органите, които обработват трансграничните случаи, изпитват трудности поради недостиг на налични ресурси; призовава Комисията да проучи как може да бъдат осигурени подходящи ресурси, за да се изпълняват съществуващите задължения съгласно Регламента за сътрудничество в областта на защитата на потребителите;

50.

Изразява подкрепа за провеждането на съгласувани действия по правоприлагането (едновременни проверки - „sweeps“), при които националните органи едновременно проверяват определен сектор по отношение спазване на законодателството на ЕС; подчертава, че тези действия следва да се провеждат по-често (два пъти годишно) въз основа на обща методология и да бъдат съчетани с други средства;

51.

Признава правната сложност, свързана с публикуването на резултатите от проследяването на пазара и дейностите по правоприлагането, както и факта, че работата по разследването често е обект на стриктни правила за поверителност, но счита, че Комисията и държавите-членки следва да публикуват тези резултати, включително тяхното класифициране по отделни дружества в случай на установени повтарящи се незаконни практики; счита, че това ще гарантира повече прозрачност, ще популяризира работота по правоприлагането, извършвана от националните органи, и ще даде възможност на потребителите да правят добре информиран избор;

52.

Призовава за засилване на структурите за проследяване на пазара във всички държави-членки, така че продуктите, които са в обращение на техните пазари, да отговарят на високи стандарти за безопасност, а дефектните или опасни продукти да бъдат изтегляни много бързо от пазара; призовава Комисията да следи и периодично да ревизира насоките, използвани от системата за бързо предупреждение (RAPEX), с цел да се подобри функционирането на системата;

53.

Във връзка с това призовава Комисията да следи по-решително прилагането от страна на държавите-членки на регламентите относно надзора на пазара и по-конкретно на Регламент (ЕО) 765/2008 и при необходимост да образува незабавно производство за нарушение;

54.

Подкрепя усилията на Комисията за изпитване на най-новите технически възможности за мониторинг, за да бъде гарантирана в световен мащаб проследимостта на продуктите по цялата верига на доставки (например посредством чипове за радиочестотна идентификация или баркодове); призовава Комисията да представи на Парламента своите актуални инициативи и най-нови познания за изграждането на глобална мрежа за проследяване на продуктите;

55.

Припомня, че Мрежата на европейските потребителски центрове се нуждае от подходящо финансиране, за да насърчава доверието сред потребителите, като предоставя консултации на гражданите относно техните права като потребители и като им осигурява лесен достъп за подаване на жалби в случаи, когато потребители са извършили трансгранични покупки;

56.

Посочва, че, с оглед на непрекъснато нарастващия внос в ЕС от трети държави, митническите органи играят важна роля за защита на потребителите от внесени опасни продукти, което предполага все по-тясно сътрудничеството между органите за проследяване на пазара и митническите органи, но също така и между митническите органи в различни държави-членки;

57.

Подчертава, че гарантирането на безопасността на продуктите, които са в обращение в рамките на вътрешния пазар, поражда необходимост от обединяване на усилията с органите на трети страни; във връзка с това подкрепя инициативата на Комисията за засилване на международното сътрудничество и търсене на официални споразумения с правоприлагащите органи в трети страни, по-специално Китай, САЩ и Япония; отбелязва, че непрекъснатият диалог и обмен на информация в областта на безопасността на продуктите е в интерес на всички страни и играе важна роля за изграждането на доверие сред потребителите; призовава Комисията да докладва редовно на Парламента относно своя диалог с трети страни;

58.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.