1.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 87/10

A.

като има предвид, че законодателните актове, свързани с първата фаза на създаването на общата европейска система за предоставяне на убежище, позволиха въвеждането на минимални общи стандарти, но не и на равни условия за достъп до закрила по цялата територия на Европейския съюз, поради което все още продължават да съществуват проблеми, като вторични движения и многократно подаване на молба за убежище;

Б.

като има предвид, че критериите на дъблинската система за определяне на първата страна на влизане могат да доведат до непропорционална тежест за отделни държави-членки, и по-специално за тези, които съставляват външната граница на ЕС и са по-силно изложени на миграционните потоци поради своето географско местоположение, и като има предвид, че това има неблагоприятни последици както за държавите-членки, така и за лицата, търсещи убежище;

В.

като има предвид оценката на дъблинската система от Комисията, която показва, че през 2005 г. на тринадесет гранични държави-членки се е наложило да се справят с все по-големи предизвикателства, породени от дъблинската система;

Г.

като има предвид, че в горепосочения си доклад за оценка на Директивата за приемане Комисията отбелязва наличието на сериозни проблеми по отношение на нейното прилагане, особено в затворените центрове и транзитните зони – факт, който е бил констатиран на място от парламентарните делегации по време на техните многобройни посещения;

1.

Отбелязва, че през изминалата година броят на бежанците в световен мащаб е нараснал до над 12 милиона бежанци и 26 милиона вътрешно разселени лица; в тази връзка подкрепя създаването на обща европейска система за предоставяне на убежище (ОЕСПУ) и приветства плана на Комисията за политика по въпросите на убежището, който да служи като „пътна карта“ за изграждането на ОЕСПУ;

2.

Изразява съжаление за това, че поради промяна в правната основа, която настъпва в резултат на влизането в сила на Договора от Лисабон, срокът за реализиране на втората фаза от общата европейска система за предоставяне на убежище се очаква да се отложи за 2012 г., като тази система трябва да сложи край на неблагоприятните различия между системите за предоставяне на убежище на държавите-членки;

3.

Обръща внимание на факта, че процентът на признаване на статута на бежанец за някои кандидати – граждани на трети държави варира от приблизително 0 % до 90 % между държавите-членки;

4.

Изтъква, че хармонизирането на стандартите, водещо до единна процедура и единен статус по отношение на предоставянето на убежище, следва да води до по-високо равнище на закрила по цялата територия на Европейския съюз, а не да се основава на подхода за най-малкия общ знаменател, което би лишило Общата система на предоставяне на убежище от нейната добавена стойност;

5.

Изразява съжаление за това, че концепцията за институция на убежището, съществен компонент от демокрацията и защитата на правата на човека, е била силно отслабена през последните години; отново подчертава нуждата от пълно зачитане на правата и потребностите на лицата, търсещи убежище, и на принципа за неотблъскване;

6.

Обръща внимание, че Европейският съюз следва да предвиди по своите външни граници механизми за идентификация на лицата, търсещи убежище, както и да гарантира достъп до своята територия за лица, които имат право на международна закрила, в това число и в рамките на дейностите по контрол на външните граници на Съюза;

7.

Приветства факта, че Комисията определи достъпа за лицата, нуждаещи се от закрила, като една от всеобхватните цели на ОЕСПУ;

8.

Призовава Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex) да предостави подробни данни за броя на лицата, които търсят убежище и са определени като такива в хода на работата на Агенцията, както и за съдбата на лицата, които са били задържани и върнати в държавата по транзитно преминаване или държавата по произход при операции на Агенцията; призовава Комисията да представи предложение за преразглеждане на мандата на агенцията Frontex, като се посочи изрично, че въпросите за закрилата и правата на човека са неразделна част от управлението на външните граници на ЕС;

9.

Приветства факта, че Комисията признава необходимостта от осигуряване на съгласуваност с другите политики, които оказват въздействие върху международната закрила; следователно призовава Комисията да подкрепи и представи инициативи за преразглеждане и адаптиране на всички политики и практически действия за управление на границите, като например Frontex и европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR), за да бъде гарантиран достъпът на бежанците до закрила в рамките на ЕС и пълното зачитане на принципа за невръщане по външните граници на ЕС. В допълнение подчертава, че задължението за предоставяне на помощ, предвидено в Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), е правно обвързващо за държавите-членки, ЕС и Frontex;

10.

Приветства факта, че в горепосоченото съдебно решение по дело C-133/06 Съдът на Европейските общности е отменил член 29, параграфи 1 и 2, както и член 36, параграф 3 от Директивата за убежище, които се отнасят до приемането или изменението на минимален общ списък на сигурните държави по произход, както и на общ списък на сигурни трети държави;

11.

Приветства положителните инициативи на отделни държави-членки за приемането на лица, търсещи убежище, още след представянето на тяхната молба за международна закрила, в отворени структури с цел пълно интегриране в местната общност;

12.

Счита, че лицата, търсещи убежище, са уязвими, което изисква да им се осигуряват подходящи условия на приемане; припомня, че една затворническа среда в никакъв случай не може да им помогне да превъзмогнат травмите, които са преживели както в държавите по своя произход, така и по време на пътуването си към Европа;

13.

Приветства споменатите в последните предложения на Комисията разпоредби, съгласно които държавите-членки не трябва да задържат дадено лице, само защото то е подало молба за международна закрила; счита, че лицата, които търсят убежище, по принцип следва да не бъдат задържани, имайки предвид изключително уязвимото положение, в което се намират;

14.

Изразява съжаление за това, че в много държави-членки задържането на лицата, търсещи убежище, все още е реален факт, който се дължи на тяхното незаконно влизане на територията на съответната държава, и следователно приветства включването на процесуални гаранции по отношение на задържането на лица в Директивата за приемане; в тази връзка счита, че задържането на лица, търсещи убежище, следва да е възможно само при съвсем ясно дефинирани изключителни обстоятелства и при спазване на принципа на необходимост и пропорционалност по отношение на начина и целта на такова задържане; също така счита, че когато лице, търсещо убежище, е задържано, то следва да има право на съдебна защита пред национален съд;

15.

Счита, че е особено важно обхватът на приложение на новата Директива за приемане да бъде изяснен, за да се включат в него центровете за задържане, транзитните зони, процедурите по границата и лицата, прехвърляни в друга държава съгласно дъблинската система;

16.

Препоръчва въвеждането в Директивата за приемане на официална система за незабавна идентификация на уязвими лица, и по-специално на непълнолетни без придружители, възрастни зависими хора, лица с увреждания, бременни жени, самотни родители с деца, и лица, които са преминали през травмиращи преживявания (мъчения, изнасилване, психологически, физически и сексуален тормоз);

17.

Счита, че е необходимо да бъде създадена една обща процедура за предоставяне на убежище и единни стандарти за определяне на лицата като бежанци или лица, нуждаещи се от международна закрила, които да обхващат всички молби за „международна закрила“ (статут на бежанци, субсидиарна и временна закрила);

18.

Приветства намерението на Комисията да изясни условията за предоставяне на субсидиарна закрила, и най-вече за това, че тя предлага преразглеждане на равнището на правата и предимствата, които следва да бъдат предоставени на лицата, ползващи се с този вид закрила; това следва да осигури по-голямо равенство на третирането на по-добро равнище;

19.

Приветства намерението на Комисията да измени Директивата за убежище и подчертава, че общата процедура за предоставяне на убежище следва да осигурява ясни, единни и разумни срокове за органите, които вземат решение относно молба за предоставяне на убежище, като по този начин се избягват дългите и неоправдани срокове на чакане, които биха могли да доведат до отрицателни последици за здравето и благосъстоянието на лицата, търсещи убежище; отново заявява, че предоставянето на статут на бежанец или на субсидиарна закрила винаги следва да е предмет на индивидуална оценка и по никакъв начин да не се ограничава до обобщена оценка (например, въз основа на националността) или обусловеност (например, по отношение на положението с правата на човека в държавата по произход);

20.

Смята, че е желателно да се обедини информацията за държавите по произход, с която разполагат отделните държави-членки, и насърчава Комисията да активизира усилията си за създаване на обща база данни в тази област; подчертава, че събирането и представянето на информация относно държавите по произход и управлението на портал следва да осигурят включването на доклади за страните, изготвени от различни доказани експерти, осигуряването на обществен достъп до информация, независимо от нейното приложение от страна на лицата, които вземат решения (така че информацията да остава обективна и свободна от политическо влияние), и поддържането на подходящ баланс между правителствени, неправителствени и международни източници при събирането на информация относно държавите по произход;

21.

Приветства преработването на Дъблинския регламент и предложените разпоредби за механизъм за спиране прехвърлянето на лица по дъблинската процедура, ако съществуват опасения, че в следствие на това кандидатите може да не получат адекватни стандарти на закрила в компетентната държава-членка, и по-специално по отношение на условията на приемане и достъп до процедурите за предоставяне на убежище, както и в случаи, когато прехвърлянето на лицата би увеличило тежестта за тези държави-членки, които са изправени пред непропорционален натиск, дължащ се по-специално на тяхното географско или демографско положение; все пак подчертава, че в крайна сметка тези разпоредби ще представляват по-скоро политическа декларация, отколкото ефективен инструмент за сериозна подкрепа на държавите-членки, ако не се въведе двоен задължителен инструмент за всички държави-членки, предвиждащ следното:

22.

Счита, че съгласно преработения Дъблински регламент, на лицата, търсещи убежище, следва да се гарантира правото да обжалват решения за прехвърляне, като това обжалване налага задължението за съдилищата или трибуналите за служебно разглеждане на необходимостта от временно спиране изпълнението на съответно решение за прехвърляне;

23.

Подкрепя решително създаването на Европейска служба за подпомагане предоставянето на убежище, която следва да работи в тясно сътрудничество с Върховния комисариат на ООН за бежанците, както и с отделните НПО, специализирани по въпросите на предоставянето на убежище;

24.

Смята, че една от задачите на Европейската служба за подпомагане предоставянето на убежище следва да се изразява в извършването на точен анализ на различията, съществуващи между отделните национални системи за предоставяне на убежище, с цел да се съдейства за тяхното подобряване;

25.

Счита, че дейностите на Европейската служба за подпомагане предоставянето на убежище следва да включват разработване на общи насоки, с цел да се улесни по-точната оценка на молбите за предоставяне на убежище, насърчаване на обмена на добри практики, мониторинг на изпълнението и прилагане на съответното законодателство на ЕС (в подкрепа на ролята на Комисията като пазител на договорите);

26.

Счита, че следва да се разгледат практическите аспекти на въпроса, свързан с наблюдението на третирането на лицата, завърнали се в техните страни на произход или заминали, вследствие на отказ на молба за закрила;

27.

Насърчава Комисията да продължи усилията си за въвеждане на обща европейска програма за обучение по въпросите на предоставянето на убежище, предвид факта, че качеството на приетите в тази област решения е пряко свързано с качеството на подготовката и информираността на лицата, вземащи решения на национално равнище; счита, че допитването до организациите на гражданското общество, специализирани в тази област, с оглед изготвянето на програми за обучение, ще гарантира постигането на ефективност по този въпрос;

28.

Счита, че всички фактори, които вземат решения, трябва да имат равен достъп до информацията за професионален и обективен анализ на държавите по произход, която е основен инструмент за органите, които предоставят убежище и инстанциите за обжалване, както и за лицата, търсещи убежище, които разчитат тази информация да спомогне за проверка на молбата им за международна закрила;

29.

Подчертава, че по време на сроковете на чакане властите следва да вземат под внимание различните потребности на лицата, търсещи убежище, които са в по-уязвимо положение, като деца, хора с увреждания и жени, и да осигурят необходимата инфраструктура;

30.

Потвърждава значението на интеграцията на лицата, ползващи се с международна закрила, във връзка с демокрацията, сигурността и съображенията от икономически характер;

31.

Изразява съжаление за това, че правилата, установени от Дъблинския регламент за определяне на държавата, компетентна за разглеждането на една молба за убежище, не отчитат желанията на лицата, търсещи убежище, и счита, че определени критерии, свързани със семейството, културата и езика, следва да се вземат предвид в по-голяма степен при вземането на решения, с цел насърчаване интеграцията на лицата, търсещи убежище;

32.

Настоятелно призовава Съвета да постигне споразумение за разширяване на обхвата на Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (10), което да обхване бежанците и лицата, получили субсидиарна закрила;

33.

Приветства предложението на Комисията, включено в Директивата за приемане, на лицата, търсещи убежище, да се предостави по-лесен достъп до пазара на труда, предвид това, че участието им в трудовия живот е основно условие за тяхната интеграция, както и да се подпомогне развитието на умения, които са им от полза по време на техния престой в приемащата страна и при евентуално завръщане в тяхната държава по произход;

34.

Счита, че при определянето на отговорната държава-членка, системата за предоставяне на убежище следва да улеснява интеграцията, като се взема предвид, наред с другото, социалния и културния произход, езика, признаването на нивото на образование, професионалните квалификации и умения на лицето, търсещо убежище, които съответстват на икономическите нужди на приемащата държава-членка;

35.

Препоръчва да не се прави разлика между правата, дадени на бежанците, и тези на лицата, получили субсидиарна закрила; подчертава по-специално нуждата от подобряване достъпа на лицата, получили субсидиарна закрила, до социални и икономически права, като се има предвид, че това е от съществено значение за тяхната интеграция;

36.

Счита, че една от целите на общата европейска система за предоставяне на убежище следва да бъде въвеждането на ефективни инструменти за солидарност с цел подобряване на положението на държавите, които са подложени на все по-голям наплив от лица, търсещи убежище, и които изпитват затруднения при осигуряването на подходящи условия на приемане, както и при разглеждането на молбите за убежище в предписаните срокове и процедури, или интегриране на лицата, получили статут на бежанци;

37.

Счита, че солидарността не се свежда единствено до предоставянето на финансови средства и призовава за ефективно прилагане на механизмите за доброволно повторно установяване и преместване в рамките на страната, както е предвидено в Европейския пакт за имиграция и убежище; счита, че това би дало възможност на лицата, ползващи се с международна закрила, да бъдат приети от държава-членка, различна от държавата, която им е предоставила правото на тази закрила;

38.

Счита, че следва да се разгледа разширяването на обхвата на Директива 2001/55/ЕО (11), за да се даде възможност по-специално на определени категории лица, които се нуждаят временно от международна закрила, да бъдат приети, дори когато няма масов приток на лица;

39.

Насърчава създаването под егидата на бъдещата Европейска служба за подпомагане предоставянето на убежище на екипи от експерти по въпросите на убежището, които могат да подпомагат държавите-членки, подложени на внезапен и масивен приток на лица, търсещи убежище, с който не биха могли да се справят сами;

40.

Призовава Комисията да проучи възможността за създаване на европейски механизъм за трансфер на международна закрила под надзора на бъдещата Европейска служба за подпомагане предоставянето на убежище, за да могат бежанците, по тяхно искане, да се придвижват по територията на ЕС, като по този начин се облекчи товарът, поеман от някои държави-членки;

41.

Приветства намерението на Комисията да започне проучване, с цел да се направи преглед на начините за подобряване на финансовата солидарност в рамките на Европейския съюз, и очаква с интерес предложенията, които ще бъдат изготвени в тази насока;

42.

Подкрепя споразуменията за гранично наблюдение между националните власти, ВКБООН и НПО в ЕС и разпределението на ресурсите за тази цел в рамките на фонд „Външни граници“ на ЕС;

43.

Подчертава, че общата европейска система за предоставяне на убежище следва да бъде в пълно съответствие с целите и дейностите в областта на закрилата на бежанците на инструментите на ЕС за сътрудничество със развиващите се страни (като Европейския фонд за развитие, Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР), Европейския инструмент за съседство и партньорство и Европейския инструмент за демокрация и права на човека) и споразуменията и партньорствата между ЕС и развиващите се страни (като Споразумението от Котону и стратегическото партньорство между Африка и Европейския съюз);

44.

Споделя вижданията на Комисията относно предоставянето на убежище по-скоро като неразделна част от сътрудничеството за развитие с трети държави, отколкото като инструмент за управление на кризи; също така отново заявява, че сътрудничеството за развитие, особено предотвратяването на кризи, контролът по спазването на правата на човека, преобразуването на конфликти и изграждането на мира, би могло да послужи като инструмент за предотвратяване на принудителното разселване; поради това подчертава, че ОЕСПУ следва да бъде тясно свързана с европейската политика в областта на развитието и хуманитарните въпроси;

45.

Очаква с интерес оценката на регионалните програми за закрила, която се очаква през 2009 г.; подчертава, че развитието на такива програми следва да бъде в пълно съответствие с националните и регионални планове за действие, тематичната програма за миграцията и убежището на ИСР, и като цяло, никога не следва да бъде средство за снемане на отговорността на държави-членки и ЕС; призовава Комисията подобри координацията на дейностите, осъществявани от различните служби в тази област, за да оптимизира тяхното взаимодействие, както и да докладва пред Парламента предприетите в тази насока мерки;

46.

Признава значението на укрепването на капацитета за приемане на бежанци на страните, които предоставят първоначално убежище, както и на създаването на европейско равнище и в тясно сътрудничество с Върховния комисариат на ООН за бежанците на програма за повторно установяване, определяща общи критерии и механизми за координация;

47.

Също така иска да се направи оценка за това дали наличните средства за мерки, свързани с трети държави, например закрилата в рамките на даден регион, са достатъчни, особено като се има предвид изразеното от Европейския парламент становище, че тези мерки изискват допълнително финансиране, а не преразпределение на средствата за развитие;

48.

Призовава Комисията да насърчава по-голямо участие от страна на държавите-членки в усилията за пренастаняване на бежанците в световен мащаб;

49.

Отбелязва с голям интерес идеята за въвеждане на „процедури за закрила при влизане“ и насърчава Комисията да обсъди конкретните процедури и практически последици от прилагането на този вид мерки;

50.

Очаква с интерес резултатите от проучването на съвместното разглеждане на молбите за предоставяне на убежище извън територията на ЕС, инициатива, която Комисията възнамерява да осъществи през 2009 г., и възразява срещу всеки опит за прехвърляне на отговорността за приемането на лица, търсещи убежище, и за разглеждането на техните искания на трети държави или на Върховния комисариат на ООН за бежанците;

51.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите-членки, на Frontex, както и на Върховния комисариат на ООН за бежанците.