18.5.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/36

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Енергетиката и изменението на климата като неразделна част от обновената Лисабонска стратегия“

(становище по собствена инициатива)

(2010/C 128/07)

Главен докладчик: г-жа SIRKEINEN

На 17 юни 2008 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Енергетиката и изменението на климата като неразделна част от обновената Лисабонска стратегия“.

Бюрото на Комитета възложи на специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“ (Обсерваторията за Лисабонската стратегия) да подготви работата на Комитета по този въпрос.

С оглед на естеството на работата Европейският икономически и социален комитет определи г-жа Sirkeinen за главен докладчик на 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 ноември (заседание от 4 ноември) и прие настоящото становище със 164 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 12 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1.   Изменението на климата и сигурността на енергийните доставки са две от най-големите предизвикателства на настоящия век. Структурата на потреблението и производството трябва да се промени към намаляващи емисии на парникови газове и енергопотребление. Някои производства ще изчезнат, а други ще се развият и разраснат. Ще бъдат загубени съществуващи работни места и ще бъдат създадени нови; ще бъдат необходими мерки за подпомагане. Нуждите от умения и знания ще се променят. Следва да се предприемат научноизследователски дейности и огромни инвестиции.

1.2.   Необходимо е спешно да се премине от политически изявления към практически мерки, но това няма да е лесно. Нашите политически лидери трябва да обяснят на гражданите тези предизвикателства и последствията от тях и да планират внимателно необходимите мерки. Промяната не може да се осъществи без подкрепата на гражданите и на гражданското общество. Много въпроси, свързани с последствията от политическите решения на равнището на ЕС, остават отворени и изискват по-нататъшно проучване и информация от страна на Комисията.

1.3.   Сегашният икономически спад, независимо от неговата сериозност, не бива да дава повод за отлагане на конкретните стъпки за изграждане на общество с ниски въглеродни емисии. Кризата може и следва да се разглежда и като възможност за нов старт с различен подход за постигане на икономически растеж. В частност ЕИСК подчертава важността на международно споразумение в Копенхаген.

1.4.   В обновената Лисабонска стратегия следва да се включи план за действие за постигане на икономика с ниски въглеродни емисии. Това трябва да се постигне, като се зачитат трите стълба на устойчивото развитие – икономически, екологичен и социален – и без да се забравя общата цел за конкурентоспособност, растеж и работни места. Една конкурентоспособна икономическа рамка е предпоставка за постигане на целите, в областта на климата и енергетиката, а политиките в областта на климата и енергетиката могат, при използване на правилен подход, да подкрепят създаването на растеж и работни места.

1.5.   Основните области за действие включват технологичното развитие и инвестициите, осведомеността и поведението, обществените и образователните аспекти и международното измерение. За постигането на реални, устойчиви резултати са необходими и време, и ресурси.

1.6.   ЕИСК препоръчва:

—	Сега, след като разработи всеобхватна законодателна рамка за енергетиката и изменението на климата, ЕС следва да се концентрира върху нейното практическо прилагане.

—

За гарантиране на енергийните доставки, като едновременно с това бъдат подкрепени и целите в областта на климата, са необходими политики за засилване на енергийната ефективност и икономията на енергия, инвестиции в достатъчното производство на енергия и в транспорта, включително и в интелигентни електропреносни мрежи, отворен единен енергиен пазар, както и силна позиция на ЕС на международната сцена.

—	В интегрираните насоки препоръките към отделните държави-членки и националните програми за реформа в рамките на бъдещата Лисабонска стратегия следва да бъдат включени ефективни политически мерки.

—	ЕС и държавите-членки следва да се насочат към технологичното развитие и, в условията на засилена международна конкуренция, трябва да инвестират повече в НИРД за чисти технологии, включително евентуални преразпределения от бюджета на Общността.

—	Трябва да бъдат осигурени рамкови условия, благоприятстващи внедряването на и инвестирането в нови технологии.

—	Комисията и други основни участници следва да осигурят точна информация, списък с най-добри практики, конкретни съвети и подходящи мерки за подкрепа, така че потребителите да приспособят своето поведение.

—	Всеки трябва да има възможност за образование и обучение, особено за учене през целия живот, за да може да се приспособи към промените в моделите на производство и потребление.

—

Трябва да се обръща особено внимание на ефектите от политиките в областта на енергийното ценообразуване, за да се предотврати рискът от енергийна бедност и намаляване на конкурентоспособността, както и да се избегне вредното въздействие на схемите за подпомагане на възобновяемите енергийни източници.

—	ЕС трябва да направи всичко възможно за постигане на международно споразумение относно изменението на климата, което да създаде равни условия в световен мащаб, включително международна система за търговия или съвместими системи.

—	Гражданското общество и социалните партньори трябва да участват активно в мащабните усилия за преструктурирането на нашите икономики. ЕИСК изразява готовност и желание да изпълнява своята роля.

Мотиви

2.   Въведение: настоящо положение

Енергийна политика

2.1.   Енергийната политика на ЕС има три успоредни цели: сигурност на доставките, конкурентоспособност и опазване на околната среда, включително намаляване на последиците от изменението на климата. При необходимост следва да се даде най-голям приоритет на сигурността на доставките. Съществува все по-реален риск от недостиг на енергия, включително на електропроизводство, особено когато икономиката започва да се възстановява.

2.2.   Екологичното и климатичното въздействие от производството и мащабното потребление на енергия са цели на регулирането от страна на ЕС. Наскоро ЕС одобри нови тавани за схемата за търговия с емисии, обхващащи производството на енергия, енергоемките отрасли и въздушния транспорт. Практическите ефекти от тези предложения са все още неизвестни, въпреки оценките на въздействието, изготвени на агрегирано равнище.

2.3.   Ефективността и икономиите във всички сектори на енергопотреблението, както и в производството на енергия, са от ключово значение и имат висок потенциал за повишаване на енергийната сигурност и понижаване на емисиите. В тази насока ЕС разполага с няколко политики, като в процес на изготвяне са и по-нататъшни политически мерки. Практическите действия в държавите-членки обаче са все още недостатъчни.

2.4.   Източниците и трасетата за доставки на енергия в Европа следва да бъдат разнообразени, а енергийният микс да бъде насочен към нисковъглеродни и нискоемисионни алтернативи, като възобновяема енергия и атомна енергия. Оптимизацията и решенията във връзка с енергийния микс са в правомощията на държавите-членки, но политиките на ЕС по отношение на възобновяемите енергийни източници и законодателството в областта на екологията и климата направляват избора.

2.5.   Европа трябва да бъде по-силен участник в международните енергийни отношения и пазари. Появилите се отново през 2009 г. проблеми с доставките на газ може най-накрая да доведат до доста закъснялото решение за съвместни действия.

Политики в областта на изменението на климата

2.6.   Пакетът от мерки на ЕС за енергетиката и изменението на климата от 2008 г. съдържа мерки във всички сектори, насочени към постигане на добре познатите цели от 20-20-20 до 2020 г. Основната цел по отношение на емисиите на парникови газове ще бъде увеличена на 30 % в контекста на едно достатъчно амбициозно и всеобхватно международно споразумение.

2.7.   Голяма част от мерките за намаляване на емисиите следва да бъдат въведени от държавите-членки. На равнището на ЕС все още предстои да бъдат уточнени много подробности по законодателството, в частност по отношение на схемата за търговия с емисии и проблема, свързан с „прехвърлянето“ на въглеродни емисии.

2.8.   Все още не е известно как цялата система ще работи на практика. Въпроси от съществено значение са, например, цената на въглеродния диоксид, повишаването на цените на енергията вследствие на политики за насърчаване на възобновяемите енергийни източници и разходите за домакинствата, произтичащи от действията, предприети в сектори извън обсега на схемата за търговия с емисии. Необходими са повече проучвания и информация от страна на Комисията.

2.9.   Преговорите по международно споразумение за климата ще достигнат връхната си точка през декември 2009 г. в Копенхаген. ЕИСК представи гледната си точка по този въпрос в отделно становище. Европейският съвет е приел основните аспекти на подготовката за срещата в Копенхаген, включително подготовка за поделяне на тежестите между държавите-членки с цел да се подпомогнат най-бедните страни.

3.   Въпроси, свързани с енергетиката и политиките в областта на климата, които следва да бъдат отчетени в обновената Лисабонска стратегия

3.1.   Икономика с ниски въглеродни емисии е предпоставка за големи индустриални промени. Емисиите трябва да бъдат намалени, а използването на енергийните и природните ресурси трябва да бъде отделено от икономическия растеж. Структурата на производството и потреблението трябва да се промени. Някои производства ще изчезнат, други ще бъдат създадени; ще бъдат загубени работни места и ще бъдат създадени нови. Нуждите от умения и знания ще се променят. Необходими са огромни инвестиции, както и мерки за подпомагане в социалната сфера.

3.2.   Нашите политически лидери трябва да разяснят тези процеси и последствията от тях във всекидневния живот. Правителствата следва да пояснят какво е необходимо, например какво количество енергия от изкопаеми горива следва да бъде заменено и с какво или колко енергия следва да спестява всеки от нас. Промяната не може да се осъществи без подкрепата и действията на гражданите. Гражданското общество има основна роля.

3.3.   Сегашният икономически спад не бива да дава повод за отлагане на мерките за борба срещу изменението на климата и за осигуряване на енергийните доставки за Европа. Политиките за смекчаване на икономическите кризи следва да подкрепят целите на икономика с ниски нива на емисии и обратно. Кризата може и следва да се разглежда и като възможност за нов старт с различен подход за постигане на икономически растеж.

3.4.   По-голямата част от политиките и законодателството по въпросите на енергетиката и климата за следващите години вече са налице, с много важното изключение на едно международно споразумение. Сега трябва да се работи интензивно на национално равнище и все още не знаем какъв ще бъде резултатът от всичко това. В този момент трябва да се избягват промените в целите или законодателството, за да се даде възможност на всички участници да подготвят и осъществят своите мерки в условия на най-голяма предвидимост и сигурност. Сега усилията трябва да бъдат насочени към практическото прилагане.

3.5.   В обновената Лисабонска стратегия трябва да се включи план за действие за постигане на икономика с ниски въглеродни емисии. Това трябва да се постигне при зачитане на трите стълба на устойчивото развитие – икономическия, екологичния и социалния – и без отклоняване от общата цел за конкурентоспособност, растеж и работни места.

3.6.   В интегрираните насоки, препоръките към отделните държави-членки и националните програми за реформа по структурните политики следва да бъдат включени подходящи мерки, които са внимателно планирани и оценени с оглед на постигането на най-ефективни от гледна точка на разходите и реални резултати. Комисията следва да провежда наблюдението на процеса на прилагане. За проследяването на напредъка към устойчивост е необходимо да се използват и други показатели освен БВП.

3.7.   Двигател на промяната са технологичното развитие, от една страна, и промяната в отношението и поведението, от друга. И в двата случая за постигането на реални, трайни резултати е необходимо време. Други важни въпроси са инвестициите, социалните и образователните аспекти и международното измерение.

Технологии

3.8.   В областта на технологиите конкуренцията в световен мащаб е силна. САЩ отделят значителни ресурси за НИРД за технологии за намаляване на въздействието от изменението на климата. Същата тенденция се забелязва и в други развити икономики и във все по-голяма степен в големите, бързо развиващи се икономики.

3.9.   Европа трябва да може да реализира потенциала си на пионер в областта на „чистите“ технологии по отношение на възобновяемата енергия и изменението на климата. Това е спешна и доста трудна задача, тъй като Япония например е водеща в областта на хибридните и електрическите автомобили и Китай може в скоро време да надмине ЕС в областта на вятърните технологии, а САЩ - в областта на фотоволтаичната енергия. Не може да се очаква, че определянето на цена на въглеродния диоксид ще предостави само по себе си достатъчен стимул за технологични промени.

3.10.   Комисията представи няколко инициативи за насърчаване на технологиите в областта на чистата и възобновяемата енергия и климата. Следва да се заделят повече средства от бюджета на ЕС за тези цели.

3.11.   Най-ефективните технологии се появяват само при наличие на многообразие и нормална конкуренция между различните подходи, иновации и методи. Това означава, че не бива предварително да се изоставят полезни технологии като ядреното делене от 4-то поколение и ядреният синтез, а трябва постоянно да се доразработват.

3.12.   Би трябвало да се оползотворява огромният потенциал на разработването и внедряването на ИКТ.

3.13.   Технологиите за производство на енергия от възобновяеми източници, които все още не са икономически изгодни, не бива да бъдат пускани преждевременно на пазара чрез скъпи субсидии (или изкуствени изкупни цени). Вместо това, докато тези технологии станат по-изгодни, средствата следва да се инвестират в НИРД за създаване на устойчиви технологии с ниски въглеродни емисии.

3.14.   Делът на ЕС във финансирането на НИРД и иновации е малък в сравнение с ресурсите на държавите-членки. Понастоящем равнището на усилията, полагани от държавите-членки, се различава значително. От решаващо значение е те да увеличат ресурсите, включително приходите от търговете по схемата на ЕС за търговия с емисии, предназначени за НИРД, по-специално за чистите технологии, както и да се потърсят критична маса и водеща роля в световен мащаб чрез ефикасно сътрудничество. Тези мерки трябва да бъдат включени по осезаем начин в насоките и националните планове за действие по обновената Лисабонска стратегия.

Инвестиции

3.15.   Новите технологии и иновациите навлизат в практиката единствено чрез инвестиции, които се правят в домакинствата, предприятията и обществения сектор. Инвестициите са необходими за икономическото развитие и заетостта, както и за постигането на целите по отношение на климата и енергетиката.

3.16.   Съществува огромна и спешна нужда от инвестиции в производството на енергия и в транспортната инфраструктура. Например, за подмяна на остарелите мощности са нужни около 1 000 милиарда евро за период от десет години, дори ако търсенето не нарасне. От значителни подобрения се нуждаят транспортните мрежи, в частност трансграничните, и свързването към мрежите на съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми източници. Застоят в инвестициите по време на рецесията и евентуалните дългосрочни последици от него са повод за сериозни опасения.

3.17.   Инвестициите изискват наличие на определени рамкови условия. Те включват стабилна икономическа рамка, пазарно търсене и достъп до пазари. Регулаторната рамка следва да бъде стабилна и предсказуема и да избягва налагането на големи административни и финансови тежести за предприятията. В технологично развитие, иновации и внедряване на нови технологии могат да инвестират само печеливши предприятия.

3.18.   Следователно, наличието на конкурентоспособна икономическа рамка е предпоставка за постигането на целите по отношение на климата и енергетиката. Също така, при подходящ политически подход, политиките в областта на климата и енергетиката могат да генерират растеж и работни места.

3.19.   Когато НИРД и нуждите от инвестиции в рамките на ЕС започнат да се конкурират с необходимостта да се финансират смекчаването на последиците и адаптирането към изменението на климата в развиващите се страни, разпределението на финансовите ресурси ще бъде поставено под натиск. Държавите-членки ще разполагат с приходи от продажбата на квоти за емисии, но те няма да могат да покрият всички съответстващи нужди. Лицата, отговорни за взимането на решения, следва да подхождат внимателно към повишаването на тежестите за предприятията, тъй като това би застрашило инвестициите им в нови технологии.

Осведоменост и поведение

3.20.   За да бъдат активна страна и да променят поведението си, хората имат нужда да знаят за какво става въпрос и какво трябва да се промени. Трябва да се повиши осведомеността за това, което хората могат сами да направят, както и да се осигури подходящо образование. Това е задача както на правителствата, така и на организациите на гражданското общество. Полезен инструмент в това отношение би бил списък с добри практики, който следва да бъде осигурен от Комисията.

3.21.   Фактът, че сега енергопотреблението и емисиите на парникови газове се намират на преден план при предлагането на услуги и съвети на потребителите, е положителен, но за съжаление се предоставя и подвеждаща информация. На това трябва да се противодейства от съответните органи.

3.22.   В политиките си в областта на климата ЕС разчита – и с право – в голяма степен на пазарни инструменти. Сигналите по отношение на цените би трябвало да променят поведението на гражданите и предприятията. Все пак, това само по себе си няма да доведе до реализиране на пълния потенциал от промяната. В някои случаи, като строителния сектор, е необходимо регулиране, а в други – положителна подкрепа.

3.23.   Подобрената енергийна ефективност обикновено води до финансови спестявания. Необходими са стимули, особено в случаите на сравнително дълъг срок на изплащане на инвестицията или в случаите, в които ползите не остават за лицето, което поема разходите. Комитетът вече предложи на Комисията да проучи приложимостта на секторните цели за енергийна ефективност, особено в сектори, водещи до последици за вътрешния пазар.

3.24.   За да се избегне нарушаването на конкуренцията на вътрешния пазар, ЕС прилага задължителни общи правила по отношение на публичната подкрепа.

Социални и образователни аспекти

3.25.   Моделите на потребление се променят с времето, а оттам се променя и производството. Според проучване на ETUC и SDA (1), нетният ефект за заетостта от мерките за намаляване на емисиите на парникови газове с около 40 % до 2030 г. е в известна степен положителен; други обаче считат, че този резултат и подход би бил прекалено оптимистичен (2). В проучването се прави изводът, че все пак ще настъпят значителни промени в структурата на работните места и изискванията за квалификация. Промените ще бъдат по-големи в рамките на отделните сектори, отколкото между секторите. Така например, очаква се прехвърляне на работни места от производството на електроенергия към дейности, свързани с енергийната ефективност, или от работни места в пътния транспорт към железопътния и водния транспорт.

3.26.   Налице е голямо търсене на образование и обучение, чрез което предприятията, услугите в обществения сектор и работната сила да се научат да се справят с промените. Образованието и обучението, включително ученето през целия живот, бяха основната тема на предишно становище на ЕИСК относно изменението на климата и Лисабонската стратегия.

3.27.   Неотдавна Комисията направи предложения за засилване на прогнозирането на нуждите от умения, което е жизненоважно за осигуряването на своевременна реакция от страна на образованието и обучението. По-доброто прогнозиране, подобреното съответствие между търсене и предлагане и засилените мерки за учене през целия живот са естествена част от обновената Лисабонска стратегия.

3.28.   Тъй като промените ще засегнат почти всички участници на пазара на труда, всички ще трябва да разполагат с възможности за образование, за да могат да се приспособят към променените изисквания. За онези, които биха имали проблеми и след това, държавите-членки следва да поддържат всеобхватни мрежи за социална сигурност.

3.29.   Променящата се структура на разходите, вследствие на политиките в областта на енергетиката и климата, също засяга хората. Въздействията от променящите се цени на енергията следва да се наблюдават отблизо. Цените на енергията се движат в големи граници по различни причини и една от целите на енергийните политики на ЕС е тези колебания да бъдат ограничени във възможно най-голяма степен.

3.30.   Политиките в областта на екологията, и в частност на климата, водят до повишаване на цените на енергията с цел намаляване на енергопотреблението. Недостатъкът на този политически подход се състои в това, че той намалява конкурентоспособността на европейската промишленост и създава риск от енергийна бедност за гражданите. Реагирането на по-високите цени чрез намаляване на енергопотреблението обикновено изисква инвестиране в ново оборудване, което може да отнеме време. За да не се създават икономически и социални проблеми, а да се постигнат добри, устойчиви резултати, е необходим добре балансиран подход към цените на енергията, отчитащ тези периоди във времето.

Международното измерение

3.31.   Мерките за намаляване на изменението на климата сами по себе си имат малко въздействие, тъй като европейските емисии на парникови газове представляват 14 % от емисиите в световен мащаб и делът им намалява. Ако не бъдат предприети действия от всички големи икономики, емисиите няма да бъдат намалени в рамките на ограничението за затопляне от 2°С, Европа ще загуби конкурентоспособност и това ще застраши благосъстоянието на нейните граждани. Затова постигането на споразумение в Копенхаген е жизненоважно, а ЕС трябва да продължи водещата си роля.

3.32.   По думите на Комисията, целта в Копенхаген трябва да бъде „достатъчно амбициозно и широкообхватно международно споразумение, в което да бъдат предвидени подобни намаления на емисиите от страна на други развити страни, както и подходящи дейности в развиващи се страни“. Важен елемент е създаването на международна система за търговия или поне на съвместими системи, за да се осигурят както ефективно намаляване на емисиите, така и равни конкурентни условия.

3.33.   Очевидно е, че бедните развиващи се страни ще имат нужда от икономическа помощ, за да се справят с намаляването на въздействието от изменението на климата и с приспособяването към него. Развитието и ясните правила за трансфера на технологии, включително и защитата на правата на интелектуална собственост и механизмът за чисто развитие са важни елементи в тази насока.

3.34.   Международното споразумение е необходимо и за да бъде Европа водеща в по-добрите технологии в областта на климата и енергетиката. В противен случай търсенето на тези технологии би било доста по-малко.

3.35.   ЕС трябва да засили позицията и дейността си на международно равнище, за да осигури енергийните доставки за Европа. По-широкият контекст на външната политика, предвиден от ЕС, би бил в значителна степен от полза. Както ЕИСК вече е заявявал в предишни становища, ЕС трябва също така да поеме водещата роля по отношение на един отговорен и устойчив глобален подход към енергетиката.

---

(1)  Възложеното от ГД „Околна среда“ на Европейската комисия проучване на изменението на климата и заетостта беше осъществено от консорциум, воден от Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) и Агенцията за социално развитие (SDA), в който участваха Syndex, ISTAS и Wuppertal Institute. Проучването може да се намери на http://www.etuc.org/a/3676.

(2)  Hans Werner Sinn, „Das Grüne Paradoxon“ (Зеленият парадокс), Econ-Verlag, ISBN 978-3-430-20062-2.

---