17.11.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 277/92

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета: „Инициатива за суровините – посрещане на нашите основни потребности от растеж и работни места в Европа“

COM(2008) 699 окончателен

(2009/C 277/19)

Докладчик: г-н FORNEA

На 4 ноември 2008 г. Комисията реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета: „Инициатива за суровините - посрещане на нашите основни потребности от растеж и работни места в Европа“

СOM (2008) 699 окончателен.

Консултативната комисия по индустриални промени, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 23 април 2009 г. (докладчик: г-н Fornea).

На 453-тата си пленарна сесия, проведена на 13 и 14 май 2009 г. (заседание от 13 май 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 194 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 7 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки (1)

ЕИСК препоръчва следното:

1.1.   ЕС следва да подготви преглед на националните оценки на стратегическите суровини и тези от жизненоважно значение и да изготви обобщаващ преглед на равнище ЕС, подобен на направените за САЩ и Япония от Националния съвет за научни изследвания на съответната държава. В частност, държавите-членки следва да преразгледат своите политики по отношение на доставките на суровини, за да преценят кои от тях са жизненоважни за всяка отделна държава-членка на ЕС и за ЕС като цяло. Жизненоважният характер на отделните суровини трябва да се преразглежда редовно, по възможност на всеки две до три години, с цел проследяване на промените.

1.2.   Семинар на ОИСР и BIAC (Стопански и индустриален консултативен комитет към ОИСР), посветен на достъпа до суровините, вероятно би могъл да представлява отправна точка, но същевременно би ограничил обхвата на ЕС от самото начало. След набелязването на определен брой жизненоважни суровини би следвало да се направи оценка на страните, които вече доставят или биха могли да доставят за в бъдеще тези суровини, по отношение на техния потенциал за изгодно сътрудничество. След това би трябвало да се предприемат дипломатически стъпки.

1.3.   ЕИСК подкрепя категорично и заявява желание да участва в свързаните с тази тема конференции, организирани от чешкото, шведското и испанското председателства през 2009-2010 г. по въпроса за предлагането и търсенето на минерални ресурси, достъпа до земята, най-добрите налични технологии и изграждането на капацитет.

1.4.   Комисията следва да задълбочи усилията си в подкрепа на ефективни преговори на международно равнище не само за премахване на несправедливите търговски бариери и нарушения, но и за подпомагане на изготвянето на двустранните и многостранните споразумения за инвестиции.

1.5.   Комисията следва да задейства необходимите механизми за действие в случай на нарушения на правилата на СТО от държави, които не са членки на ЕС (например експортни такси и ограничения относно материали).

1.6.   Външните тарифи на ЕС следва да се определят така, че да се гарантира, че устойчиво произведените суровини няма да бъдат изключени от пазара на ЕС. Необходимо е да се направи преглед на действащите тарифи, за да се набележат тарифните линии, които подлежат на промяна.

1.7.   ЕС следва активно да провежда „дипломация на суровините“, с оглед осигуряване на достъп до суровини и по този начин да допринесе за създаването на фондове и програми, при които акцентът се поставя върху изграждането на капацитет, който ще подпомогне устойчивото производство на суровини и икономическия и социалния напредък в развиващите се страни.

1.8.   Комисията следва да участва активно в годишните срещи на Световния форум на министрите, отговарящи за минното дело, и Междуправителствения форум по минно дело и метали, с оглед установяване на по-добри отношения с редица световни авторитети по този въпрос, с цел набелязване и укрепване на възможностите за инвестиции за ЕС.

1.9.   Следва да се изготви списък на най-добрите регулаторни практики в ЕС по отношение на достъпа до земята за добивните промишлености на суровини, с оглед опростяване на процедурите и намаляване на ограничаването на достъпа до минералните ресурси, произтичащо от неправилните практики на земеползване.

1.10.   Комисията следва да продължи да подкрепя Европейската технологична платформа за устойчиви минерални ресурси и да включи нейните теми в предстоящите покани за представяне на предложения за периода 2009-2013 г. Също така е важно да се поставят на преден план темите, свързани със суровините, сред областите за приоритетни действия в Осма рамкова програма за научноизследователска и развойна дейност, като например насърчаване на енергийната ефективност и на тази, свързана с ресурсите.

1.11.   Комисията следва да подкрепи обективна методология, основаваща се на анализ на пълния жизнен цикъл, за да оцени уместността на мерките за ефективност по отношение на ресурсите, както и на всяка политика за „използване на заместители на суровини“.

1.12.   Службите на Комисията би трябвало да засилят рециклирането и да улеснят използването на вторични суровини в ЕС, както и да предложат ефективни стратегии за рециклиране, възстановяване и повторно използване на суровините в трети страни чрез насърчаване на най-добрите практики на международно равнище.

1.13.   Необходими са допълнителни консултации и изследвания, за да се проучи по-добре до каква степен методологията, използвана за неенергийните минерални суровини, е подходяща за конкретната ситуация, свързана с възобновяемите неергийни суровини като дървесина или кожа. (Съобщението на Комисията разглежда предимно въпросите, свързани със сигурността на доставките на неенергийни минерални суровини. Не е сигурно дали най-добрият начин е да се използва същата процедура и за други суровини, но със сигурност с помощта на тясно сътрудничество между специализираните служби на Комисията ще може да се създаде интегриран инструмент за оценка на всички стратегически суровини, както и на тези от жизненоважно значение за промишлеността и отбраната на ЕС.)

2.   Контекст

2.1.   Отбелязва се прекъсване, поне временно, на тенденцията за непрекъснато покачване на цените на суровините. В съобщението на Комисията се изразява убеденост, че тя ще бъде възобновена и че „нивата на ръста в излизащите на преден план страни“ ще „продължат да оказват силен натиск върху търсенето на суровини“. Критичните фактори са свързани, първо с това дали страни с бързо развиваща се икономика, по-специално Китай, ще бъдат в състояние да осъществят плавен преход от растеж, основаващ се предимно на инвестиции в дълготрайни материални активи, благодарение на търговските възможности за производствените сектори, ориентирани към износа, към растеж, който се опира повече на вътрешното потребление, и второ, дали този начин на растеж ще доведе до същото равнище на ръст на търсенето на суровини.

2.2.   Както се посочва в съобщението, ЕС задоволява самостоятелно потребностите си от минерални суровини за строителството (сектор, в който чуждите доставчици са поставени в неблагоприятно положение поради високите транспортни разходи спрямо стойността на материалите), но зависи от вноса на някои материали от стратегическо икономическо значение. Стратегическото им значение произтича от това, че те са жизнено необходими за промишленото производство до степен, която значително се подценява поради икономическата им стойност, както и от факта, че доставките се осигуряват от малък брой търговски доставчици и страни, някои от които са свързани с политически риск.

2.3.   В съобщението се изразява загриженост по редица поводи, свързани с доставките. В зависимост от перспективата и произхода на свързаните с доставките ограничения могат да се разграничат четири вида риск, които пораждат загриженост:

—	засилена конкуренция за суровини сред преработвателите, изразяваща се под формата на по-високи цени и пренасочване на суровините към нови дестинации за първични и вторични ресурси;

—	„презапасяване“ със суровини посредством бариери пред износа, като експортни такси и двойно ценообразуване (в съобщението се привеждат редица примери);

—	конкуренция по отношение на средствата за производство на суровини в трети държави (например: конкуренция по отношение на възможностите за инвестиране и достъп до минерални находища в Африка);

—

риск от прекъсване на материалната доставка на суровини от стратегическо икономическо значение. Например, възможност за прекъсване на доставките на редкоземни елементи (всички екологосъобразни и енергийно ефективни технологии се основават на все по-голямо потребление на редкоземни елементи. /например в една хибридна кола се съдържат около 20 кг редкоземни елементи/. Китай е основният световен доставчик, но също и най-големият потребител на редкоземни елементи. Понастоящем съществуват твърде малко икономически осъществими алтернативи на доставките на редкоземни елементи от Китай.), доставяни от твърде ограничен брой страни, и които са важни за редица приложения). Минералите от жизненоважно значение могат да бъдат мощно средство при търговски преговори и дори оръжие при икономическа война.

2.4.   Първите два вида риск засягат непосредствено конкурентоспособността на европейската преработвателна промишленост и доколкото произтичат от антиконкурентни практики или мерки, свързани с търговската политика, последиците от тях трябва да се решават в контекста на търговската политика и политиката в областта на конкуренцията.

2.5.   Третият вид риск може да поражда по-малко загриженост за промишлеността, използваща суровини, тъй като няма основание per se да се очаква притежателите на природни ресурси да имат интерес да дискриминират клиенти във вреда на европейската промишленост, но съществуват основания за загриженост относно последствията за дългосрочната конкурентна позиция на европейската минна промишленост, както и за позицията на Европа като полюс за финансиране, технологично развитите и корпоративно обвързване в мрежа на минната промишленост. Последните развития в тази връзка пораждат загриженост и по отношение на перспективите за устойчиво развитие в развиващите се страни, които зависят от износа на природни ресурси.

2.6.   И накрая, четвъртият вид риск може да нанесе сериозни вреди на икономическата тъкан на Европейския съюз и да предизвика загуба на работни места, като доведе до спиране на производството поради липса на необходимите материали. По отношение на този риск трябва да се търсят непосредствени решения, вероятно и чрез мерки, които не са били обмисляни преди. Следва да се отбележи, че този риск се възприема достатъчно сериозно както от САЩ (вж. „Minerals, Critical Minerals and the US Economy“, report of the National Research Council, („Минерали, минерали от жизненоважно значение и икономиката на САЩ“, доклад на Националния съвет за научни изследвания) www.nap.edu/catalog.php? record_id = 12034), така и от Япония (вж. Guidelines for Securing National Resources („Насоки за осигуряване на национални ресурси“), www.meti.go.jp/english/press/data/nBackIssue200803.html), за да оправдае нови политически инициативи. Освен това в пресата се появи информация, че Китай е започнал да създава запаси от суровини, с оглед смекчаването на последствията от прекъсването на доставките.

3.   Общи бележки

3.1.   Европейският икономически и социален комитет приветства съобщението на Комисията (COM(2008) 699, Инициатива на Комисията за суровини) като фактор от първостепенно значение за гарантирането на устойчиви доставки на неенергийни суровини, по-специално минерални ресурси (вж. COM(2008) 699, стр. 3), с цел посрещане на критичните нужди от развитие и работни места. ЕИСК очаква с нетърпение създаването на необходимите структури и ресурси, които да спомогнат за изпълнението на набелязаните мерки.

3.2.   Представителите на гражданското общество от дълго време настояват за интегриран подход към този въпрос, обединяващ няколко политики и програми на ЕС. Похвално е, че чрез тази инициатива Комисията набелязва решения на предизвикателствата, породени от необходимостта за гарантиране на устойчиви доставки на ненергийни суровини за промишлеността на ЕС, като интегрира политиките за подобряване на вътрешните и вносните доставки за ЕС, както и мерки за повишаване на ефективността на ресурсите и дейности по тяхното рециклиране.

3.3.   Впрочем, въпреки че не подкопават принципа на субсидиарност, приложим в ЕС по отношение на политиките за териториалноустройствено планиране и планиране на ресурсите, международните тенденции ясно показват необходимостта от по-координиран подход на равнище ЕС.

3.4.   ЕИСК отбелязва със задоволство, че в съобщението Комисията е възприела подобен подход, като посочва почти същите предизвикателства и решения като тези, представени в последното становище по собствена инициатива на ЕИСК по този въпрос (2). Документът беше публикуван, за да разполага Комисията предварително с позицията на гражданското общество и беше изготвен след процес на разширени консултации, иницииран от Консултативната комисия по индустриални промени на ЕИСК, в отговор на Информационния документ на Комисията „Гарантиране на доставките на суровини за промишлеността на ЕС“ (IP/07/767 от 5 юни 2007 г.), чиято цел беше да изпревари настоящата инициатива за суровините.

3.5.   Във връзка с ангажимента на ЕС за разработване на глобален подход за справяне с последствията от изменението на климата чрез подобряване на енергийноефективните технологии, насърчаване на отговорното използване на природните ресурси и екологизиране на промишлеността, ЕИСК още веднъж набляга на стратегическото значение на сигурността на доставките на неенергийните суровини, наред с европейската енергийна политика, като се съсредоточава върху взаимозависимостта на тези сектори, дължаща се на технологичния фактор.

3.6.   ЕС зависи в голяма степен от вноса на „високотехнологични“ метали и няма да съумее да премине към устойчиво производство и екологосъобразни технологии, освен ако не получи сигурен достъп до такива високотехнологични метали и редки суровини (по отношение на конкуренция, рискове, географска концентрация на ресурсите и производствени съоръжения) (3).

3.7.   Настоящото съобщение прилича на SWOT анализ на текущите въпроси, свързани с доставката на суровини в ЕС и следователно сега е необходима координирана подкрепа от държавите-членки на ЕС и координирани действия от страна на съответните служби на Комисията (DEV, ENTR, ENV, EUROSTAT, REGIO, RELEX, RTD) за изпълнение на поредица от мерки, в които участват не само Комисията, но и основните заинтересовани страни: секторите, зависещи от добивната промишленост (Международният съвет по минно дело и метали (ICMM) би трябвало да бъде поканен да участва и да допринесе със своя опит, като Euromines, насочена по-конкретно към ЕС), предприятията, институтите, занимаващи се с геоложки проучвания, организираното гражданско общество) с цел повишаване на сигурността на доставките за ЕС в съответствие с целите за устойчиво развитие.

3.8.   Съществуващите понастоящем структури на ЕС, които се занимават с тези въпроси, са твърде слаби и се нуждаят от укрепване чрез повишаване на равнището на взимане на решения, задълбочаване на техническия и икономическия анализ на бъдещите нужди от суровини и чрез засилване на мерките в подкрепа на получаването на възможно най-много (в техническо и икономическо отношение) суровини от европейски източници и подобряване на устойчивите доставки от неевропейски източници. Ще бъдат необходими стратегия в по-дългосрочен план и механизъм за редовни прегледи, тъй като инвестирането в добива на суровини твърде често е икономически изгодно само при по-продължителни периоди от време.

3.9.   Направените предложения се основават на следните принципи:

3.9.1.   сигурността на доставките на суровини за ЕС означава преди всичко да се гарантира, че икономиката на Европейския съюз няма да претърпи щети поради прекъсване на доставките на суровини, но също и да се защитят интересите на потребителите, на европейските промишлени отрасли, които зависят от вносни суровини, и на европейските промишлени отрасли, които произвеждат суровини, както и необходимостта от осигуряване на равнопоставеност. Всички тези интереси трябва да бъдат взети предвид и приложени на практика, като се отчитат ангажиментите и политиките на ЕС по отношение на международното развитие, както и на устойчивостта от екологична и социална гледна точка. Използването на суровините трябва да се оптимизира, като се отчита неговото взаимодействие с околната среда, потребностите на отделните общности и устойчивото използване на енергия;

3.9.2.   политиката на ЕС по отношение на доставката на суровини трябва да бъде поставена на солидна аналитична основа. Ето защо е важно да се гарантира, че разполагаме със съответните знания и че те ще бъдат анализирани посредством най-добрите възможни методи;

3.10.   регулаторните практики в рамките на ЕС относно суровините силно се различават и в отделните страни съществуват значителни възможности за подобрение посредством разпространяване на информация за най-добри практики.

4.   Бележки относно предложения отговор на равнище политики (4)

4.1.   Първи стълб: достъп до суровини на световните пазари без нарушаване на условията

4.1.1.   В съобщението се предлага ЕС (i) да води активна дипломация в сферата на суровините, с оглед гарантиране на достъпа до суровини, (ii) да развива засилено международно сътрудничество и (iii) да превърне достъпа до суровини в приоритет за търговската и регулаторната политика на ЕС.

4.1.2.   След набелязването на основните страни, богати на ресурси, въпросите, свързани с достъпа до суровини в тези страни, следва да се обсъдят с представители на съответните държави. Политиката на ЕС за развитие следва да създаде фондове и програми, които да подкрепят устойчивото производство на суровини и развитието в тези страни.

4.1.3.   ЕС следва да преразгледа своите механизми за финансиране на тези страни, които са вече членки на ЕС или съседни страни, тъй като транспортът на ресурси от тези страни би бил по-устойчив. По-конкретно би трябвало да бъдат подкрепени последните присъединили се държави, балканските, северноафриканските държави и Турция. Инициативата на Международния съвет по минно дело и метали за ресурсен фонд (Инициатива, стартирана през 2004 г. от Международния съвет по минно дело и метали. Целта ѝ е да набележи добри практики по отношение на инвестициите в минното дело и металите на национално и регионално равнище и на ниво предприятия в развиващите се страни.) би могла да се окаже полезен модел за стратегиите по отношение на ресурсите и развитието.

4.1.4.   Няколко конкретни препоръки попадат в категорията укрепване на съвместимостта между политиката на ЕС за развитие и нуждата на ЕС от достъп до суровини без нарушаване на условията. Предложенията относно укрепването на държавите, насърчаването на стабилен инвестиционен климат и на устойчиво управление на суровините са целесъобразни и конструктивни.

4.1.5.   Външните тарифи на ЕС би трябвало да бъдат определени така, че да се гарантира, че устойчиво произвежданите суровини няма да бъдат изключени от пазара на ЕС. Необходимо е да се направи преглед на действащите тарифи, за да се определят тарифните линии, които подлежат на промяна.

4.1.6.   Помощта за развиващите се страни в областта на суровините следва да се съсредоточи върху изграждането на капацитет и да има за цел да подкрепи и улесни развитието и осъществяването на политиките, които позволяват да се извлече максимална полза за развитието от производството и износа на суровини. В тази връзка е особено важно да се подкрепят политики и подходи, които са приобщаващи и отворени за участие и които дават приоритет на нуждите и интересите на населението на тези страни.

4.1.7.   Освен това помощта за развитие в областта на суровините трябва да се опира на широки коалиции и партньорства, които гарантират ангажираността на всички заинтересовани страни, включително, по-специално суровинния отрасъл, организациите на гражданското общество и управлението на всички равнища.

Един от основните компоненти на помощта за развитие, оказвана на развиващите се страни, трябва да бъде подкрепата за изграждането на инфраструктура, която да може да се използва от предприятията, произвеждащи суровини и от по-малките предприятия, от селскостопанските общности и тези, които се занимават с други селскостопански дейности. Въпреки че този конкретен вид сътрудничество беше критикуван поради това, че не допринася в необходимата степен за развитието, важно е също така да се признае, че той отговаря на сериозни потребности от страна на развиващите се страни за стимулиране на развитието чрез подобряване на инфраструктурата и че други механизми за финансиране на подобни инвестиции се оказаха недостатъчни.

4.1.8.   В съобщението ясно се подчертават трудностите, свързани със статистическите данни относно търговията с минерални ресурси. Те се основават на митнически отчети съгласно Стандартната международна търговска класификация (SITC), Хармонизираната система (Harmonised System, HS) или Класификацията на широките икономически категории на ООН (Broad Economic Categories, BEC) и за определени страни няма достатъчно информация. Освен това статистическите данни относно търговията не могат да предоставят така необходимата коректна информация относно истинското потребление на минерални ресурси от световните икономики, тъй като не отчитат съдържанието на минерали или метали в търгуваните концентрати, полуготови продукти и преработени стоки. Ще бъдат необходими проучвания, както и постигането на международен консенсус относно начините за подобряването на настоящата система за статистически данни, за да се намери по-добър подход относно същинското потребление на минерали и метали, може би чрез използването на приблизителни стойности за минералите и металите, съдържащи се в стандартен автомобил, стандартен тон произведена хартия и др.

4.1.9.   Съобщението разглежда по-подробно търговската и регулаторната политика. В предложенията са набелязани областите от жизненоважен интерес за ЕС и изглежда, че тяхното осъществяване ще е от полза. Едно от предложенията заслужава да бъде изтъкнато в особена степен: „ЕС следва също така да преразглежда митническия режим на ЕС, за да гарантира съответствието му с промените в търсенето на суровини в ЕС и по-специално да оценява начините за намаляване на ограниченията при вноса на суровини“.

4.1.10.   Целите на устойчивото развитие трябва да се изпълняват с оглед на последствията им извън територията на ЕС и не трябва да служат за оправдание или прикриване на практики, които са в противоречие с интересите на потребителите или опазването на околната среда посредством ограничаване на търговията. Важно е сигурността на доставките и целите за премахване на нелоялната конкуренция, основаваща се на привилегирован достъп до суровини, да не се използва за насърчаване на протекционизма или за ограничаване на търговията и достъпа до пазара на ЕС за производителите от развиващите се страни.

4.2.   Втори стълб: насърчаване на устойчиви доставки на суровини от европейски източници

4.2.1.   Устойчивото развитие на местно и регионално равнище в ЕС се обуславя непосредствено от бъдещото развитие на икономическите сектори, способни да извлекат изгода от съществуващия във всяка област потенциал. Според ЕИСК, като се имат предвид изчисленията относно запасите в отделните минерални находища, икономическите дейности, свързани с миннодобива, могат да допринесат за развитието на местните общности и за развитието на държавите-членки на ЕС, като им осигуряват ресурси. По този начин те могат да допринесат за:

—	развитието на промишленото производство и осигуряването на необходимите за промишлените дейности суровини;

—	намаляването на зависимостта от вноса и осигуряването на по-добро използване на ресурсите;

—	поддържането на разумен брой квалифицирани работници в сектора, за да могат да продължат проучвателните и добивните дейности в ЕС;

—	по-голям брой и по-безопасни работни места;

—	социалното сближаване и регионалното развитие;

—	подобряването на условията на живот и труд.

4.2.2.   Предвид дългите си традиции в добивния отрасъл, Европа трябва да заеме лидерска позиция по отношение на ноу-хау и опита по въпросите, свързани с подхода към добиването на суровини, оптимизирането на приноса на добивната промишленост на суровини към икономическото развитие, устойчивото им използване и последващата рехабилитация на земята по благоприятен за обществото начин.

4.2.3.   Държавите-членки следва да направят преглед на степента, до която планирането на земеползването включва потенциала на суровините и дали определянето на приоритетите в случаи на конкурентни видове земеползване все още е адекватно, с оглед на необходимостта от устойчиво снабдяване със суровините, т.е. посредством прилагане на принципа за близост, когато това е възможно и целесъобразно в търговско отношение.

4.2.4.   Знанията в областта на геологията се променят постоянно и затова процедурите трябва да бъдат достатъчно гъвкави, за да позволяват за в бъдеще достъп до природни ресурси, които още не са открити.

4.2.5.   Трябва да се изготви списък на най-добрите регулаторни практики в ЕС по отношение на достъпа до земя за добивните отрасли, с оглед на:

—	опростяване на процедурите и тяхното сближаване в рамките на Европейския съюз, като същевременно се гарантира, че се отчитат по подходящ начин и интересите на конкурентните видове земеползване, включително и съхраняването;

—	намаляване на ограничаването на достъпа до минералните ресурси в резултат на неправилни практики за планиране на земеползването. Особено важно е разпоредбите за осигуряване на достъп до земята да не се отнасят единствено до вече известните области, съдържащи минерални находища.

4.2.6.   В съответствие с разработването на насоките относно съвместимостта на „Натура 2000“ с добива на суровини, държавите-членки следва да преразгледат националните си насоки и да следят компетентните власти да са информирани за факта, че „Натура 2000“ не забранява добива на суровини (Член 6 от Директивата за местообитанията представлява отличен инструмент, който гарантира зачитането на принципите на устойчивото развитие от страна на предприятията в добивния отрасъл).

4.2.7.   С цел подобряване на базата от знания за доставките на материали със стратегическо икономическо значение и използването на суровини в ЕС, трябва да се изготви анализ, подобен на осъществения от Националния съвет за научни изследвания в Съединените щати. Целта на този анализ следва да бъде определяне и оценка както на потенциалните рискове за доставката на материали за европейската промишленост, така и на жизненоважното значение на отделните видове материали за различните крайни приложения (следва да бъдат отчетени следните аспекти: наличието на някои минерали, които могат да бъдат добивани в страни от ЕС, степента на заместимост, геополитическият риск по отношение на международната търговия със стратегически суровини от критично значение, отбранителните нужди на ЕС).

Съобщението съдържа редица препоръки, които целят подобряването на базата от знания за суровините. Не се предлага обаче нищо, което да подобри знанията за използването на суровините в ЕС. Това би следвало да бъде един от най-важните приоритети и би било в унисон с необходимостта от разработване на съгласувани политики и постигане на максимална ефективност на мерките. Докладът на Съединените щати за стратегическите материали съдържа методология, която би могла да се приложи в ситуацията в Европа.

4.2.8.   По-конкретно би било желателно да се направи пълна оценка на потенциала на геоложки ресурси с помощта на модерни технологии, както и оценка на възможностите на националните геоложки проучвания да предоставят висококачествени данни, информация и опит относно минералните ресурси. Трябва да се очертаят конкретни действия в подкрепа на придобиването на геоложки данни (използваният тук израз включва всички тематично свързани с геологията данни, например геохимични или геофизични данни), които да се осъществят с помощта на бъдещото разширяване на наземните служби на Програмата за Глобален мониторинг за опазване на околната среда и сигурността (GMES) и/или фондовете за регионално развитие на ЕС. Комисията трябва да направи официален преглед на ситуацията в държавите-членки.

4.2.9.   Европейските институции следва да подкрепят чешкото, шведското и испанското председателства и свързаните с тях прояви, по-специално:

—	по време на шведското председателство на ЕС трябва да се проведе конференция за набелязване на най-добрите практики за териториалноустройствено планиране и устойчиво управление на земята след приключването на добивните дейности;

—	конференцията, посветена на геоложките проучвания и минното дело, която ще се проведе през декември 2009 г. в Rovaniemi (Финландия) и на която се очаква да бъдат представени най-добрите практики за насърчаване на геоложките проучвания в Европа;

—	трябва да се подготви конференция, посветена на геоложките проучвания в Югоизточна Европа и Балканите с помощта на TAIEX - Инструмент на Бюрото за техническа помощ и обмен на информация на ЕС.

4.2.10.   Трябва да се даде приоритет на научните изследвания и технологичното развитие във връзка със суровините, като се наблегне специално върху технологиите, съвместими със строги политики за съхраняване. Трябва да се насърчават най-добрите практики в областта на проучванията, по-чистото производство и рециклирането, по-специално с оглед прилагането на практики, които използват икономически осъществими пазарни стимули. В тази връзка като основа биха могли да послужат Програмата за стратегически изследвания и Планът за изпълнение, изготвени от Европейската платформа за устойчиви минерални ресурси.

4.3.   Трети стълб: оптимизиране на потреблението на първични суровини в ЕС

4.3.1.   Според общественото мнение отговорност за ситуацията по отношение на околната среда носят най-вече юридическите лица, т.е. минните предприятия и търговските дружества, но всъщност цялото общество е отговорно за потреблението на стоките, в които се съдържат тези ресурси.

Европейските граждани трябва да осъзнаят, че нашето съществуване зависи от експлоатацията на минералните ресурси, но че в същото време опазването на околната среда и насърчаването на отговорно потребление на суровините са от голямо значение.

4.3.2.   Политиките и практическите мерки за оптимизиране на използването на суровини не могат да бъдат развивани отделно от законните интереси извън ЕС и трябва да отчитат действителните възможности в развиващите се страни, както по отношение на регулирането, така и във връзка с използването на технологиите. Регламентът REACH беше силно критикуван от няколко африкански страни, които изразиха загриженост, че той може да доведе до несправедлива дискриминация по отношение на техния износ на минерални суровини. Аналогично, Базелската конвенция за контрола на трансграничното движение на опасни отпадъци доведе до непредвидени последствия в някои азиатски страни, включително и до увеличаването на броя на работещите в сивия сектор предприятия за рециклиране на метали, които използват опасни практики, в резултат на откъсването им от законните им източници на суровини.

4.3.3.   Европейската промишленост и научни изследвания би трябвало да бъдат насърчавани да разработват заместители на суровините от жизненоважно значение. За тази цел списъкът с набелязаните основни метали и суровини трябва да бъде подложен на подробно проучване, инициирано от Европейската комисия в рамките на Седма рамкова програма, за да се осигури основа за новите екологосъобразни технологии и екологично безопасни продукти.

4.3.4.   Процесът на рециклиране не трябва се разглежда само като административна задача, а като регулаторна рамка, подпомагана от бизнес подход на търговска основа. За прилагането на този принцип са необходими:

—	законова рамка за събирането, сортирането, обработването и рециклирането на промишлените и битовите отпадъци;

—	стимули за потребителите да участват в дейностите по рециклирането;

—	адекватни специализирани национални и международни мрежи за събиране, опазване и промишлено рециклиране;

—	правилно изградено управление на отпадъците на търговска основа, организирано от местната администрация или регионалните власти.

---

(1)  За допълнителни подробности относно препоръките на ЕИСК вж. становището относно „Европейска минна индустрия за неенергийни цели“, прието на 9 юли 2008 г. и публикувано в ОВ 2009/C27/19. Настоящите препоръки би трябвало да се разглеждат като допълващи тези, отправени в предходното становище на ЕИСК.

(2)  Становище относно Европейска минна индустрия за неенергийни цели, ОВ С 27, 3.2.2009 г..

(3)  Вж. Становище на ЕИСК относно Европейска минна индустрия за неенергийни цели, ОВ С 27, 3.2.2009 г., параграф 2.5.

(4)  Относно подробните бележки на ЕИСК вж. CCMI/056.

---