15.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 9/11

А.

като има предвид, че Европейският съвет в Ница от 7 до 9 декември 2000 г. постави пред ЕС целта за постигане на решително и измеримо намаляване на бедността и социалната изолация до 2010 г.; като има предвид, че постигнатият напредък за осъществяване на тази цел следва да бъде подобрен;

Б.

като има предвид, че Европейският съвет в Лисабон от 23 и 24 март 2000 г. постигна споразумение да изкорени детската бедност в Европа до 2010 г.;

В.

като има предвид, че Европейският съвет в Ница от 7 до 9 декември 2000 г. призова държавите-членки да гарантират последващи действия във връзка с препоръката от 1992 г. системите за социална закрила да осигуряват определен минимум гарантирани средства;

Г.

като има предвид, че Препоръка на Съвета 92/441/ЕИО признава основното право на човек да разполага с достатъчни ресурси и социална помощ, така че да живее по начин, съвместим с човешкото достойнство;

Д.

като има предвид, че Хартата на Общността за основните социални права на работниците от 1989 г. признава правото на работниците на „справедливо заплащане на труда“; като има предвид, че през 1993 г. Парламентът и Комисията разгледаха необходимостта от координирани политики относно минималното заплащане на труда, така че да се приложи правото на работниците да се ползват от заплащане, което да им позволи да имат приличен жизнен стандарт;

Е.

като има предвид, че в началото на ангажимента на Съюза за борба с бедността и социалната изолация през 2001 г. 55 милиона души в Съюза живееха, застрашени от бедност поради ниски доходи (15 % от населението на ЕС-15); като има предвид, че през 2005 г. тези стойности достигнаха до 78 милиона (16 % от населението на ЕС-25);

Ж.

като има предвид, че продължаващата разлика в заплащането на жените и мъжете поставя жените в по-слаба позиция при справянето с бедността;

З.

като има предвид, че при липса на всякакви социални помощи, рискът от бедност в Съюза, особено за жените, би се увеличил от 16 % на 40 %, или на 25 %, като се изключат пенсиите;

И.

като има предвид, че професионалните кариери на жените, които са по-кратки, търпят по-бавно развитие и са по-зле платени, също така оказват въздействие върху риска от обедняване, особено при жените над 65 години (21 % или 5 процентни пункта повече, отколкото при мъжете);

Й.

като има предвид, че децата и младите хора съставляват почти една трета от населението на Съюза и че 19 милиона деца са застрашени от бедност, като много от тях са отделени от семействата си поради бедността на тези семейства; като има предвид, че съществува сложна връзка между бедността, родителските грижи и благосъстоянието на децата при различните социални условия, в това число и закрилата на децата от всякакви форми на злоупотреба;

К.

като има предвид, че в частност крайната бедност и социалната изолация представляват нарушение на всички права на човека;

Л.

като има предвид, че значителна част от населението на Съюза продължава да живее в социална изолация, тъй като всеки пети човек обитава жилище под стандартите и всеки ден около 1,8 милиона души търсят подслон в специалните приюти за бездомни хора, 10 % живеят в домакинства, в които всички са безработни, дългосрочната безработица доближава 4 %, 31 милиона работници — или 15 % — получават крайно ниски заплати, 8 % от работниците — или 17 милиона — живеят в бедност поради ниски доходи независимо от това, че са заети, делът на преждевременно напускащите училище е над 15 %, а „цифровото разделение“ все още съществува (44 % от населението на ЕС не разполага с интернет или не притежава компютърни умения);

М.

като има предвид, че бедността и неравенството засягат в прекомерна степен жените; като има предвид, че средните доходи на жените достигат едва 55 % от доходите на мъжете; като има предвид, че жените са често и в прекомерна степен засегнати от бедност в напреднала възраст; като има предвид, че невъзможността за получаване на достъп до висококачествени услуги увеличава изключително много риска от бедност за жените;

Н.

като има предвид, че регионалните и местните органи вече носят значителна отговорност за предоставянето на услуги от общ интерес и помощи, но в същото време са зависими от ограниченията, налагани от публичните бюджети;

О.

като има предвид, че инвестирането в децата и младите хора подпомага увеличаването на икономическия просперитет за всички и разчупването на затворения кръг на лишенията, и като има предвид, че е от съществено значение да се предотвратяват проблемите и да се предприемат мерки възможно най-бързо след установяването им, за да се запазят житейските възможности на децата;

П.

като има предвид, че бедността и безработицата са свързани с лошото здравословно състояние и ограничения достъп до здравни грижи, което се дължи на фактори като непълноценно хранене, лоши условия на живот в необлагодетелстваните райони, неподходящи жилищни условия и стрес;

Р.

като има предвид, че последиците от неравенството, бедността, социалната изолация и липсата на перспективи са взаимосвързани и изискват прилагането на съгласувана стратегия от страна на всяка държава-членка, съсредоточена не само върху доходите и богатството, но и върху въпроси като достъпа до трудова заетост, образование, здравеопазване, до информационното общество, култура, транспорт и перспективи за бъдещите поколения;

С.

като има предвид, че съгласно статистическите данни на Европейския съюз за доходите и условията на живот (ЕU-SILC) за периода 2000—2005 г. неравенството на доходите в Съюза (коефициент S80/S20) забележително нарасна от 4,5 на 4,9, което означава, че през 2005 г. доходите на 20-те % най-заможни граждани на Съюза са близо 5 пъти по-високи в сравнение с доходите на останалите 80 % от населението;

Т.

като има предвид, че лишаването от свобода без адекватни процедури за реабилитация и обучение често води единствено до задълбочаване на социалната изолация и до безработица;

У.

като има предвид, че хората с увреждания съставляват 16 % от цялото активно население на Съюза (Евростат 2002 г.); като има предвид, че навсякъде в Съюза равнището на безработица при хората с увреждания, в това число и при тези с психически увреждания, някои възрастни хора и хората от етническите малцинства, остава неприемливо високо; като има предвид, че 500 000 хора с увреждания все още живеят, настанени в големи специализирани заведения от затворен тип;

1.

Приветства подхода на Комисията към активното социално приобщаване; счита, че всеобщата цел на политиките на активно социално приобщаване трябва да бъде прилагането на основните права, така че на хората да се позволи да живеят достойно и да участват в обществото и в пазара на труда;

2.

Счита, че политиките на активно социално приобщаване трябва да оказват съществено влияние върху изкореняването на бедността и социалната изолация, едновременно по отношение на работещите лица („работещите бедни“) и на лицата, които не са в платена заетост; изразява своето съгласие с Комисията, че един по-холистичен подход към активното социално приобщаване следва да се основава на следните общи принципи:

3.

Счита, че Препоръка на Съвета 92/441/ЕИО се нуждае от разширяване и актуализация в съответствие с резултатите от анализа на социалната действителност в Съюза и предложения холистичен подход към активно приобщаване, както и че в тази препоръка следва надлежно да се отчете появата на нови социални рискове, свързани с демографските промени и икономиката, основана на знанието и на услугите;

4.

Подкрепя становището на Комисията, че по-холистичният подход към активно приобщаване следва също така да постави специално ударение върху изкореняването на детската бедност, премахването на неравенството по отношение на достъпа до здравно обслужване и до постиженията в областта на здравеопазването, преодоляването на бедността и социалната изолация, свързани с обществените и частни пенсионни схеми и пенсионирането, както и върху осигуряването на подобаващи висококачествени дългосрочни грижи;

5.

Подчертава, че повечето държави-членки в ЕС-27 имат национални схеми за минимални доходи, но няколко държави-членки нямат такива; насърчава държавите-членки да предоставят схеми за гарантиран минимален доход за социално приобщаване и настоятелно ги призовава да обменят най-добри практики; признава, че когато се предоставя социално подпомагане, държавите-членки са задължени да гарантират, че гражданите разбират и са в състояние да получат полагащите им се плащания;

6.

Изразява своето голямо съжаление, че някои държави-членки изглежда не зачитат Препоръка на Съвета 92/441/ЕИО, която признава основното право на човек да разполага с достатъчни ресурси и социална помощ, така че да живее по начин, съвместим с човешкото достойнство;

7.

Изразява съгласие с Комисията, че социалното подпомагане в повечето държави-членки вече се намира под равнище, което превръща бедността в риск; настоява, че основната цел на схемите за подпомагане на доходите трябва да бъде да се изведат хората от бедността и да им се позволи да живеят достойно; призовава Комисията да разгледа дали необвързаният с условия основен доход за всички би могъл да бъде ефективен инструмент за борба с бедността;

8.

Призовава Комисията да представи подробен доклад за това дали предоставяните социални услуги в държавите-членки (наред с другото, схеми за минимални доходи и съответни обезщетения, обезщетения за безработица, инвалидност и пенсии на преживял съпруг(а), задължителни и допълнителни пенсионни схеми, обезщетения при преждевременно пенсиониране) осигуряват доходи над прага на бедност за Съюза, равен на 60 % от съответния национален среден доход;

9.

Предлага Комисията да разгледа създаването на общ метод за изчисляване на минималната сума за живот и на разходите за живот (потребителска кошница от стоки и услуги), за да гарантира съпоставимо измерване на прага на бедност и да определи критерия за необходима социална намеса;

10.

Изтъква, че рискът от крайно обедняване е по-голям при жените, отколкото при мъжете; посочва, че постоянната тенденция на феминизация на бедността в съвременните европейски общества показва, че настоящата рамка на системите за социална закрила и широкият обхват на социални и икономически политики и политики по отношение на заетостта в Съюза не са предвидени да удовлетворят потребностите на жените или да се справят с различията в тяхната работа; подчертава факта, че бедността сред жените и тяхната социална изолация в Европа изискват конкретни и разнородни политики, които са диференцирани по отношение на половете;

11.

Заявява, че проектите за осигуряване на достатъчен минимален доход са основна предпоставка за един Европейски съюз, основан на социална справедливост и равни възможности за всички; приканва държавите-членки да гарантират осигуряването на достатъчен минимален доход за периоди на безработица или периоди между две работи, като специално внимание се обърне на групите жени с допълнителни отговорности;

12.

Призовава Съвета да постигне споразумение за цел на ЕС за схеми за минимални доходи и схеми с плащане на вноски за заместване на доходите, предоставящи подпомагане на доходите в размер най-малко 60 % от съответния национален среден доход и освен това за график за постигане на целта във всички държави-членки;

13.

Счита, че жените, особено възрастните, са изложени на риск от бедност в по-голяма степен, отколкото мъжете, защото системите за социално осигуряване често се основават на принципа за непрекъснатост на платената трудова заетост; призовава за индивидуално право на достатъчен минимален доход, независещ от социалноосигурителните вноски по време на трудовата заетост;

14.

Счита, че бедността, която засяга вече заетите лица, не отразява справедливи условия на труд и призовава усилията да се концентрират към коригиране на това положение по такъв начин, че трудовите възнаграждения като цяло, и по-специално минималната работна заплата — уредени от закон или резултат на колективна договореност — да са такива, че да се избегне бедността при трудещите се и да се осигури достоен стандарт на живот;

15.

Призовава Съвета да постигне споразумение за цел на ЕС за минимална работна заплата (уредена със закон, колективни договорености на национално, регионално или секторно равнище), съгласно което възнаграждението трябва да бъде в размер най-малко 60 % от съответната (национална, отраслова и т.н.) средна работна заплата и освен това да постигне споразумение за график за постигането на целта от всички държави-членки;

16.

Отбелязва, че схемите за минимални доходи следва да се допълват от пакет помощни мерки за улесняване на социалната интеграция, като пакет, включващ инструменти за социална интеграция например за жилищно настаняване и подпомагане на образованието, обучението, преквалифицирането и обучението през целия живот, както и добро икономическо управление и схеми за подпомагане на доходите, които да допринасят за покриване на разходите за отделните лица и домакинствата, така че да се гарантира удовлетворяването на жизнените потребности и нуждата от обучение през целия живот, особено за несемейни лица, семейства с един родител и многодетни семейства;

17.

Призовава държавите-членки да анализират своите често сложни и заплетени схеми за подпомагане на доходите, независимо от конкретното им естество (схеми за минимални доходи и свързани обезщетения, схеми с плащане на вноски за заместване на доходите или други) с оглед подобряване на достъпността, ефективността и ефикасността им;

18.

Счита, че държавите-членки следва да предоставят целеви допълнителни обезщетения на групите в неравностойно положение (като например хората с увреждания или хронични заболявания, самотните родители или многодетните семейства), които да покриват допълнителни разходи във връзка с, наред с другото, разходите за лични асистенти, употребата на специфични съоръжения и за медицински и социални грижи, и които наред с другото да създадат поносими равнища на цените на лекарствените средства за социалните групи в неравностойно положение; подчертава необходимостта от осигуряване на достойни пенсии за инвалидност и прослужено време;

19.

Признава неравенството при разпределението на доходите сред самостоятелно заетите лица и факта, че една четвърт от самостоятелно заетите лица живеят под границата на бедността и следователно е нужно на частната инициатива да се предоставя повече институционална помощ, за да не попада в капана на бедността;

20.

Подчертава важността на холистичния подход по отношение на материалната сигурност и благосъстояние на децата, основан на насочената към правата на детето перспектива на Конвенцията на ООН за правата на детето, така че семействата, най-вече многодетните, да могат да се ползват от достатъчни доходи, за да осигурят за децата си подходящи условия на живот и прехрана, както и достъп до висококачествени здравни, социални и образователни услуги, с оглед на тяхното хармонично развитие както във физически, така и в личностен аспект; признава обаче, че основните нужди на децата следва да имат приоритет пред финансовите съображения на държавите-членки;

21.

Призовава институциите на ЕС, държавите-членки и организациите награжданското общество да гарантират, че участието на децата винаги е организирано съобразно основните принципи за безопасно и смислено участие;

22.

Обръща внимание на следните измерения на холистичния подход:

23.

Призовава Комисията да разгледа въпроса с детската бедност и социалната изолация в по-широк контекст на определянето на политиките на ЕС, като например имиграцията, уврежданията, дискриминацията, защитата на децата от всички форми на малтретиране и злоупотреба, личните асистенти на деца и възрастни, равенството между мъже и жени, семейното подпомагане, активната социална интеграция, грижите в ранна детска възраст и образованието, обучението през целия живот и съвместяването на професионален, непрофесионален и семеен живот;

24.

Призовава Комисията и държавите-членки да прилагат ефективно принципа на равно заплащане на труда с еднаква социална стойност и да извършат конкретен анализ и реформа на системите за социална защита и да разработят насоки на ЕС за реформа на системите за социална защита от гледна точка на равенството между половете, включваща индивидуализиране на правото на социална сигурност, приспособяване на социалната защита и услуги към променящата се структура на семействата и гарантиране, че системите за социална защита противодействат по-добре на несигурното положение на жените и удовлетворяват потребностите на най-уязвимите групи жени;

25.

Призовава Комисията да подобри сравнителния анализ и наблюдението на отворения метод на координация, да установи общи показатели и да събира сравними висококачествени данни и дългосрочни статистики относно положението на децата, които да покриват всички аспекти на един холистичен подход за борба с детската бедност и социалната изолация, в това число жилищно настаняване на децата и семействата, така че да може да се наблюдава състоянието на децата;

26.

Насърчава Евростат да установи връзка със съвкупността от показатели, разработвани по поръчка на Агенцията на Европейския съюз за основните права за контрол на въздействието на дейността на ЕС върху правата и доброто състояние на децата; посочва, необходимостта от общи усилия от страна на Комисията, Агенцията на ЕС за основните права и държавите-членки за работа в сътрудничество с компетентните агенции на ООН, международни организации и изследователски центрове за подобряване събирането на сравними статистически данни за положението на децата в Съюза, необходимост, посочена в гореспоменатата резолюция от 16 януари 2008 г. призовава държавите-членки да предприемат всички възможни мерки за спазване на препоръката на Комитета за социална закрила, изразена в Доклада относно бедността и доброто състояние на децата в Европа, приет на 17 януари 2008 г., в която се подчертава, че държавите-членки следва да преразгледат различните източници на данни, налични на национално и регионално ниво, относно децата в уязвимо положение;

27.

Призовава държавите-членки да създадат системи за превенция с цел разкриване на критични ситуации като например когато родителите са изправени пред опасността да загубят своя дом, когато децата са внезапно спрени от училище или когато през своето детство родителите са били обект на злоупотреби. призовава държавите-членки да следват активна политика, насочена към предотвратяване на преждевременното напускане на училище посредством механизми за подпомагане на рисковите групи;

28.

Призовава държавите-членки, които все още не са го направили, да предоставят на своите местни органи правото да създадат и управляват системи за подпомагане на изпаднали в трудно положение деца, така че да се гарантира максимална ефективност;

29.

Подкрепя становището на Комисията, че постигането на равновесие между целите, насочени към разнообразието в съвременните семейни структури и целите, насочени към правата на детето, води до най-добри резултати в борбата с детската бедност;

30.

Призовава Комисията да насърчава балансирана смесица от политики, обезпечена със съответните ресурси и основана на ясни цели и задачи, и която отчита спецификата на националния контекст и се съсредоточава към ранна намеса;

31.

Призовава държавите-членки да засилят процеса на взаимно обучение и наблюдението на успешни и неуспешни политики за борба с детската бедност и социалната изолация;

32.

Подчертава значението на интегрираните, цялостни политики относно семейството, които надхвърлят въпросите на активната интеграция и се насочват към всички аспекти на благосъстоянието на децата и семействата, както и към изкореняване на детската бедност и социалната изолация в Съюза;

33.

Призовава държавите-членки да обменят най-добри практики относно участието на децата и да насърчават включването на децата при вземането на решения, свързани с тяхното собствено бъдеще, тъй като това е най-добрият начин да се разбере тяхната гледна точка;

34.

Приветства ангажимента на Комисията и на държавите-членки във връзка с Конвенцията на ООН за правата на детето; призовава Комисията и държавите-членки да установят ясна връзка между дневния ред, свързан с правата на детето, и дневния ред, свързан с борбата с детската бедност и изолация, тъй като детската бедност и лишения са нарушение на основните права на човека; насърчава също така държавите-членки при разработването на своите стратегии за социална интеграция да вземат под внимание препоръките на комитета по Конвенцията в отговор на докладите за изпълнението, изготвени от държавите, страни по Конвенцията, както и на алтернативните доклади на неправителствените организации;

35.

Изтъква, че самотните родители не трябва да бъдат поставени в по-неизгодно положение в сравнение с двойките с деца по отношение на услуги и изплащане на обезщетения;

36.

Призовава държавите-членки да разработят национални стратегии за намаляване и премахване на детската бедност въз основа диференциран подход, който взема предвид колебанията в равнищата на бедност според различните региони и възрастови групи;

37.

Призовава държавите-членки да гарантират, че всички деца и семейства, в това число засегнатите от бедност и социална изолация, имат достъп до висококачествени социални грижи и че службите, които ги предоставят, ясно осъзнават въздействието на бедността върху семействата, в това число повишените рискове и последиците от злоупотребата с деца и малтретирането им;

38.

Изразява своето съгласие с Комисията, че наличието на работа е най-добрият начин да се избегне бедността и социалната изолация, но не винаги е гаранция за това, тъй като според официалните статистики 8 % от трудещите се в Съюза са изложени на риск от бедност; в тази връзка призовава Комисията и държавите-членки ефективно да прилагат Директива 2000/78/ЕО;

39.

Призовава държавите-членки да прилагат по-ефективно съществуващото законодателство на Общността в областта на заетостта и социалните въпроси;

40.

Посочва, че 20 милиона души в Съюза, повечето от тях жени, са засегнати от бедност при трудова заетост, или иначе казано 6 % от цялото население и 36 % от работещите са изложени на риск от бедност при наличие на работа; призовава държавите-членки да се споразумеят за законодателство за минималното трудово възнаграждение като неразделна част от активното приобщаване;

41.

Подчертава, че делът на работещите на непълен работен ден в Съюза е 31 % за жените и 7,4 % за мъжете; подчертава, че работата на непълен работен ден за жените често пъти е маловажна и странична, недобре заплатена и с недостатъчна социална защита; посочва, че поради това жените са изложени на по-голям риск от бедност, особено когато остареят, защото пенсиите от работа на непълен работен ден много често не са достатъчни за независим живот;

42.

Счита, че за активното приобщаване към пазара на труда се налагат специфични мерки за най-необлагодетелстваните групи:

43.

Счита, че политиките, насочени към повишаване заплащането на труда, следва да разгледат проблема във връзка с „капана“ на ниското заплащане и с цикъла на ниското заплащане/липсата на заплащане за най-нисшите стъпала на пазара на труда, където индивидите могат да избират между несигурни, нископлатени, нискокачествени, слабо продуктивни работни места или безработица и/или бездействие; подчертава, че нуждата от гъвкавост при обезщетенията за безработица и социалните придобивки следва да бъде разгледана приоритетно; счита, че социално-осигурителните системи следва активно да мотивират хората да търсят нови възможности за работа, като в същото време насърчават готовността за промени чрез намаляване загубата на приходи и предлагане на възможности за образование и обучение; призовава органите, отговорни за разработването на политики, да използват концепцията за гъвкавост и сигурност в своите политики за повишаване на заплащането на труда;

44.

Призовава държавите-членки да преосмислят „политиките в полза на трудовата заетост“, които се основават на прекомерно ограничаващи критерии и завишени условия за получателите на помощи и заставят хората да заемат работни места с ниско качество, които не осигуряват подобаващ жизнен стандарт;

45.

Предлага постигането на баланс между личната отговорност на лицата и предоставяната социална помощ, така че всеки един да може да живее достойно и да участва в обществения живот;

46.

Подчертава позицията на Съвета, че активните политики на пазара на труда следва да насърчават „качествената работа“, да засилват социалната мобилност и да водят до редовна, добре заплатена и правно обезпечена трудова заетост с подобаваща социална закрила и достойни условия на труд и заплащане;

47.

Подчертава потенциала на социалната икономика, социалните предприятия, сектора от дейности с нестопанска цел и сектора на публичната заетост за предоставянето на субсидирани възможности за заетост и работна среда за уязвими групи, които следва да бъдат проучени и изцяло подкрепяни от държавите-членки и политиките на Общността (Европейския социален фонд, Регионалния и Кохезионния фондове и др.);

48.

Изразява съгласие с Комисията, че за онези, които не могат да се трудят поради различни причини (като сериозни увреждания, старост или нетрудоспособност, въздействие на постоянна или потомствена бедност и/или дискриминация, отговорност за семейството или за хора, нуждаещи се от грижи, или бедност на местността или региона), политиките на активна интеграция трябва да предоставят подпомагане на приходите и поддържащи мерки за избягване на бедността и социалната изолация и да дават възможност на тези хора за достоен живот и участие в обществото;

49.

Призовава държавите-членки да намалят данъчната тежест не само върху лицата с по-ниски доходи, но и върху лицата със средни доходи, за да се предотврати попадането на работниците в капана на ниското възнаграждение и да се възпре прибягването до недеклариран труд;

50.

Обръща внимание на социалните промени в Европа, които изменят социалния модел на домакинствата; призовава тези промени да бъдат взети предвид с оглед премахване на пречките за достъп до пазара на труда за неработещите партньори при съжителство на семейни начала без брак;

51.

Счита, че социалната икономика и социалните предприятия трябва да предоставят достойни условия на труд и заплащане, а също и да насърчават равенството между половете и антидискриминационните политики (като намаляване на разликата в заплащането за мъже и жени, спазване на колективните договори, плащане на минимални заплати и гарантиране на равно третиране);

52.

Отбелязва, че въпреки похвалните мерки за по-голямо участие във висшето образование държавите-членки следва да бъдат насърчавани да въвеждат и поддържат обучение в работни условия; призовава държавите-членки да разработват последователни политики по отношение на стажовете, които да предвиждат минимални гаранции и достойно заплащане, като освен това се противопоставят на сегашната тенденция за прикриване на работни места под формата на неплатени професионални стажове;

53.

Призовава Комисията и държавите-членки да разработят последователен подход, в рамките на образователните системи в ЕС, по отношение на процеса на професионално ориентиране, въз основа на сходни формули за обучение, които да дадат възможност на младите хора да получат обучение в професионално ориентирани области, избрани от тях, като част от професионалното им развитие; отбелязва, че системите за обучение следва да се основават на взаимното признаване на дипломите и удостоверенията за професионална квалификация, като следва да включват езиково обучение, с оглед на премахването на пречките пред общуването в рамките на Европейския съюз; счита, че мерките, свързани с преквалифициране, следва да постигнат баланс между емоционалното и професионалното благополучие, така че професионалната преквалификация да не се възприема като недостатък или пречка пред професионалното развитие;

54.

Обръща внимание върху необходимостта от насърчаване на активното участие на младите хора, възрастните хора и имигрантите във всички усилия за създаване на пазар на труда, насърчаващ интеграцията; призовава Съвета, Комисията и държавите членки да изготвят пакет от спешни мерки за борба срещу недекларирания труд, принудителния детски труд и неправомерната експлоатация на работници и да намерят решение за подвеждащото смесване на икономическата миграция с търсенето на убежище, както и смесването на същите с нелегалната имиграция; призовава държавите-членки да предложат законодателство с цел предотвратяване на експлоатацията на уязвими работници от страна на недобросъвестни работодатели и да подпишат и ратифицират Конвенцията на ООН за защита на правата на всички работници-мигранти и членовете на техните семейства;

55.

Приветства становището на Комисията, че уредените със закон и допълващите схеми за социална сигурност, здравните услуги и социалните услуги от общ интерес трябва да играят превантивна и сближаваща обществото роля, да улесняват социалното приобщаване и да гарантират основните права; отбелязва нуждата да се гарантира развитието на висококачествени, достъпни, включително и финансово, дългосрочни грижи за хората в нужда, както и подкрепа за лицата, полагащи съответните грижи; призовава държавите-членки да открият и да се насочат към решаването на проблемите на лицата, полагащи грижи, които често пъти са принудени да останат извън пазара на труда;

56.

Изразява съгласие с Комисията, че всички услуги от общ интерес, включително мрежовите индустриални сектори като транспорт, телекомуникации, енергетика и други комунални и финансови услуги, следва да играят важна роля в осигуряването на социално и териториално сближаване и да допринасят за активното приобщаване;

57.

Подчертава, че достъпът до стоки и услуги следва да бъде право на всеки гражданин на ЕС, поради което приветства предложението на Комисията за хоризонтална директива, която допълва Директива 2000/78/ЕО и в чийто обхват са включени всички форми на дискриминация на основанията за дискриминация, посочени в член 13 от Договора за ЕО, като тя следва да подпомогне борбата с дискриминацията в области на живота извън трудовата заетост, включително дискриминация, основаваща се на увреждания, възраст, религия или убеждения и сексуална ориентация; същевременно счита, че следва да се постигне допълнителен напредък по отношение на прилагането на съществуващите директиви за борба с дискриминацията в Общността;

58.

Поощрява държавите-членки да обмислят въвеждането на социални тарифи за уязвимите групи от населението, например в областта на енергетиката и обществения транспорт, както и улеснения за получаване на микрокредити, така че да се насърчава активно приобщаване, а също така и безплатно здравно обслужване и образование за лицата, които изпитват материални затруднения;

59.

Насърчава Комисията и държавите-членки да увеличат задълженията за предоставяне на универсални услуги (например в сектора на телекомуникациите и пощенските услуги) с цел да укрепят достъпността и приемливостта на цената на основни услуги, а също и да увеличат целенасочените задължения за обществените услуги, насочени към справяне с проблемите на уязвимите и необлагодетелствани групи в обществото;

60.

Призовава Съвета да постигне споразумение за всеобщ ангажимент в ЕС за слагане край на съществуването на бездомни хора до 2015 г., като призовава за създаването от страна на държавите-членки на интегрирани политики за гарантиране на достъп до качествени жилища на приемлива цена за всички; настоятелно призовава държавите-членки да разработят „зимен план за спешни действия“ като част от по-широка стратегия за справяне с проблема, свързан с бездомните хора, а също така и да създадат агенции, които да се занимават с предоставянето на жилища и достъпа до тези жилища, що се отнася до групи, подложени на дискриминация; предлага да се събират съпоставими данни за броя на бездомните лица и лошите жилища; призовава Комисията да разработи рамкова дефиниция на ЕС за бездомността и да представя ежегодно актуализирани сведения относно предприетите действия и постигнатия напредък в държавите-членки по отношение на премахването на бездомността;

61.

Настоятелно призовава държавите-членки да намалят детската бедност с 50 % до 2012 г., измервайки това намаление с помощта на показатели, които не са само икономически, като първи ангажимент по пътя към изкореняването на детската бедност в ЕС, както и да отпускат достатъчно средства с оглед постигането на тази цел; счита, че показателите, използвани за измерване на това намаление, следва специално да отчитат децата в семейства, живеещи в условия на крайна бедност;

62.

Подчертава важността на насърчаването на интегрирани услуги, които отговарят на множеството измерения на бедността и социалната изолация, обръщайки внимание, например, на връзката между бедността и бездомността, насилието, физическото и психическото здраве, равнището на образованост, социалната интеграция и интеграцията в общността, липсата на достъп до информационни технологии и инфраструктура и разрастването на „цифровата пропаст“;

63.

Призовава държавите-членки да приемат подход „здраве във всички политики“ и да разработят интегрирани социални и здравни политики за борба с неравенството в предоставянето на здравно обслужване, превенцията и резултатите от здравеопазването, по-специално доколкото става въпрос за уязвимите групи и за тези, които са най-трудно достъпни;

64.

Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават доброволческите дейности, както и да спомагат за социалната интеграция на лицата, които са загубили връзка с пазара на труда или вече не участват в него;

65.

Приветства съсредоточаването на Комисията върху по-добрата достъпност (наличие и приемлива цена) и по-доброто качество на услугите (включване на потребителите, наблюдение, оценка на изпълнението, добри условия на труд, равенство в политиките за назначаване на служители и предоставяне на услуги, координация и интеграция на услуги и адекватна физическа инфраструктура);

66.

Призовава държавите-членки да подобрят координацията на публичните услуги, по-специално връзките между услугите за деца и услугите за възрастни; настоятелно призовава държавите-членки да въведат програми за подпомагане на родителите в различни области, където бедността води до липса на познания, що се отнася до възпитанието на децата, и да гарантират, че телефонните линии в помощ на децата са обезпечени с достатъчно ресурси; набляга на това, че публичните услуги за деца и семейства трябва да гарантират, че са осигурени правилните структури, стимули, системи за управление на изпълнението, финансиране и работна сила, както и че работещите на първа линия имат необходимите умения, знания и увереност да предлагат по-добра превенция и ранна намеса, като освен това услугите трябва да откликват на нуждите на потребителите, по-специално на тези от уязвими семейства;

67.

Призовава държавите-членки да придадат по-голямо значение на обстоятелството, че намаляването на помощите за определени услуги, като например пари за храна, безплатни учебни материали и училищен транспорт, както и за важни, свързани със свободното време и извънучилищни, образователни възможности, би могло да доведе до непосредствена социална изолация, в частност за децата от социално уязвими семейства; подчертава необходимостта държавите-членки да осигурят равни възможности за интеграцията на всички деца посредством активна спортна политика в училищата и достъп до информационни технологии; призовава Комисията да включи услугите за децата, като например грижи за децата, училищен транспорт и хранене в училищата, в списъка на социалните услуги от общ интерес;

68.

Приветства деинституционализацията на хората с увреждания, но отбелязва, че това изисква насърчаване на предоставянето, в рамките на Общността, на комплексни висококачествени услуги, свързани с подпомагане и полагане на грижи, които подкрепят самостоятелния живот, правото на личен асистент, правото на контрол над собствения бюджет и пълното участие в обществения живот;

69.

Подчертава необходимостта държавите-членки да стимулират разработването и прилагането на комплексни местни, регионални и национални стратегии по отношение на застаряването на населението;

70.

Смята, че следва да се предприемат повече действия на равнище държави-членки и на равнище ЕС, за да се установи, изследва и реши въпросът с домашното насилие и малтретирането на деца и стари хора;

71.

Призовава държавите-членки да разработят по-конструктивен подход към политиката по отношение на наркотиците, като се даде приоритет по-скоро на образованието и лечението на зависимостта, отколкото на наказателните санкции;

72.

Призовава държавите-членки да дадат приоритет на мерките, насочени към общественото здравеопазване, чиято цел е да се справят пряко с неравенството, което съществува в степента на здравеопазването и достъпа до здравно обслужване в много общности на етнически малцинства;

73.

Отбелязва, че във всички държави-членки злоупотребата с алкохол и наркотици може да доведе до престъпност, безработица и социална изолация; следователно смята за неприемлив факта, че за много хора единственият начин да получат достъп до такова лечение и консултации минава през системата на затворите;

74.

Подчертава, че съществуват много форми на увреждания, включително двигателни проблеми, нарушения в зрението или слуха, проблеми с психическото здраве, хронични заболявания и затруднения при учене; изтъква факта, че хората с множество увреждания имат изключителни проблеми, както и хората, подложени на многостранна дискриминация;

75.

Призовава за дестигматизация на хората с психически увреждания и с проблеми при ученето, за насърчаване на психическото здраве и благосъстояние, за превенция на психическите разстройства, както и за заделяне на повече средства за лечение и грижи;

76.

Призовава държавите-членки да прилагат законодателството срещу трафика на хора и дискриминацията, и по-специално да подпишат, ратифицират и прилагат Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора;

77.

Настоятелно призовава всички държави-членки да гарантират политика на предоставяне на убежище, основана на зачитането на правата на човека, в съответствие с Конвенцията на ООН за статута на бежанците и другите съответни закони относно правата на човека, като същевременно насочват усилията си към прекратяване на зависимостта на търсещите убежище от отпусканите им помощи, като им позволят да работят, както и да обмислят създаването на повече канали за легална имиграция;

78.

Изразява своето съжаление, че Съвместният доклад на Комисията относно социалната закрила и социално приобщаване от 2008 г. не предоставя достатъчно стратегически поглед върху изкореняването на бедността и преодоляването на социалната изолация;

79.

Изразява съгласие с Комисията, че подходът на активното приобщаване трябва да насърчава интегриран процес на изпълнение на европейско, национално, регионално и местно равнище, с участието на всички съответни действащи лица (социални партньори, неправителствени организации, местни и регионални органи и др.), а също така да предвижда активното участие на самите лица в неравностойно положение при разработването, управлението, прилагането и оценяването на стратегиите;

80.

Подчертава необходимостта от общ пакет от мерки на европейско равнище с оглед предотвратяването и санкционирането на всякакъв вид малтретиране на малцинства, хора с уреждания и възрастни граждани, в контекста на конкретни действия за повсеместно понижаване на уязвимостта на тези социални групи, включително в материален аспект;

81.

Призовава Съвета и Комисията да дадат нов тласък на ясния стратегически поглед върху изкореняването на бедността и насърчаването на социалното приобщаване в контекста на Социалната програма за периода 2008—2012 г.; призовава за по-ясен ангажимент в следващия цикъл на отворения метод на координация, в областта на социалната закрила и социалното приобщаване, за динамична и ефективна стратегия на Общността, която да постави значими цели и да доведе до създаването на ефективни инструменти и до наблюдение, съсредоточено върху борбата с бедността, социалната изолация и неравенството; призовава Съвета и Комисията да се заемат с решаването на проблемите, свързани с различните процеси на координация (Лисабонската стратегия, Стратегията на ЕС за устойчиво развитие, Отворения метод на координация в областта на социалната закрила и социалното приобщаване), по начин, който да предвижда ясен ангажимент за премахване на бедността и насърчаване на социалното приобщаване по всички тези политики;

82.

Призовава Комисията, Комитета за социална закрила и държавите-членки да изработят конкретни цели за равенство между половете, с оглед на борбата с бедността и социалната изолация, включително политически действия за подпомагане на групите жени, изправени пред по-висок риск от бедност и социална изолация, като например нетрадиционни семейства и семейства с един родител, жени — имигранти, жени — политически бежанци, жени от етнически малцинства, както и възрастни жени и жени с увреждания;

83.

Насърчава социалните партньори да продължат усилията си, започнали вече със Съвместния анализ на социалните партньори и работната им програма за периода 2006—2008 г., насочени към интеграцията на хората в неравностойно положение на трудовия пазар; счита, че от една страна е необходимо по-добро управление за координиране на дейностите на социалните партньори, свързани с пазара на труда, а от друга — по-широк граждански диалог (с НПО и др.) относно социалното приобщаване отвъд трудовата заетост;

84.

Подкрепя гледната точка на Комисията за това, че що се отнася до Препоръка 92/441/ЕИО и отворения метод на координация в областта на социалната закрила и социалното приобщаване, са необходими подходящи показатели и комплексни национални системи за събиране и анализ на данни (например статистически данни за средния чист доход, домашното потребление, равнището на цените, минималните работни заплати, схемите за минималните доходи и съответните помощи); счита, че наблюдението и извършването на оценки на прилагането на стратегии за социално приобщаване и на докладите за напредъка на държавите-членки следва да демонстрират дали основното право на достатъчно средства и социално подпомагане, даващо възможност на хората да живеят достоен живот, се спазва във всяка държава-членка, а освен това и на регионално равнище;

85.

Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Подновен ангажимент за социална Европа — засилване на отворения метод на координация в сферите на социалната закрила и социалното приобщаване“ (COM(2008)0418), в което се предлага да се засили социалният отворен метод на координация, като се подобрят неговата видимост и работни методи и се засили взаимодействието му с други политики; специално приветства предложенията на Комисията за определяне на цели за намаляване на бедността (като цяло, детската бедност, бедността при трудова заетост и постоянната дългосрочна бедност), за минимално равнище на дохода, осигуряван чрез пенсии, както и за достъп до здравно обслужване и за качество на същото (намаляване на детската смъртност, подобряване на здравето, увеличаване на продължителността на живота и т.н.);

86.

Призовава държавите-членки да предприемат ефективни мерки за постигане на целите от Барселона относно услугите, свързани с отглеждане на деца; призовава Комисията и държавите-членки да изготвят препоръки относно това, как да се задоволи нуждата от услуги, свързани с полагане на грижи, в Европа (по-специално организирането и финансирането на услуги за отглеждане на деца и за полагане на грижи за други лица в зависимо положение), включително определяне на конкретни цели и показатели, целящи осигуряване на улеснения за отглеждане на деца за 90 % от децата, в рамките на Европейския съюз, от раждането им до задължителната възраст за започване на училище, както и достатъчно ниво на предоставяните услуги, свързани с полагане на грижи за други зависими лица, до 2015 г.; подчертава факта, че всички услуги следва да отговарят на критериите за приемлива цена, достъпност и добро качество, така че отглеждането на деца и грижите за зависими лица да не представляват особен „риск от обедняване“ за жените;

87.

Подчертава, че хората, намиращи се най-далече от пазара на труда, следва да се възползват в по-голяма степен от програми на Общността като Европейския социален фонд и инициативата EQUAL; призовава Комисията да извърши оценка на приноса на структурните фондове за целите на отворения метод на координация, въз основа на показателите за социално приобщаване, и да насърчи прилагането на разпоредбите на новия регламент за Европейския социален фонд и използването на финансиране по програма „Прогрес“ за подпомагане на мерките за активно приобщаване и за проучване на възможностите за отпускане, по предназначение, на средства от Европейския социален фонд, или за определяне на конкретен бюджет за инициатива на Общността в тази област; смята, че това също така ще благоприятства създаването на мрежи от добри практики в борбата срещу бедността и ще поощри обмена на опит между държавите-членки;

88.

Призовава Комисията и държавите-членки да се ангажират с ефективни действия, предприети в контекста на Европейската година на борбата с бедността и социалната изолация, които следва да представляват съществена част от дългосрочните усилия за борба с бедността;

89.

Призовава Комисията да подкрепи важното и сигурно участие на децата във всички въпроси, които ги засягат, като се гарантират на всички деца равни възможности за участие;

90.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Комитета за социална закрила.