Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52008IP0125

    Адаптиране към изменението на климата в Европа
    Резолюция на Европейския парламент от 10 април 2008 г. относно Зелената книга на Комисията за адаптиране към изменението на климата в Европа — възможни действия от страна на ЕС (COM(2007)0354)

    OB C 247E, 15.10.2009, p. 41–47 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    15.10.2009   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    CE 247/41


    Четвъртък, 10 април 2008 г.
    Адаптиране към изменението на климата в Европа

    P6_TA(2008)0125

    Резолюция на Европейския парламент от 10 април 2008 г. относно Зелената книга на Комисията за адаптиране към изменението на климата в Европа — възможни действия от страна на ЕС (COM(2007)0354)

    2009/C 247 E/08

    Европейският парламент,

    като взе предвид Зелената книга на Комисията за адаптиране към изменението на климата в Европа — възможни действия от страна на ЕС (COM(2007)0354) (Зелена книга за адаптиране към изменението на климата),

    като взе предвид Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКООНИК) и по-специално член 2 и член 4, параграф 1, букви б), д) и е) от нея, Протокола от Киото към нея, както и процедурите за неговото прилагане,

    като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за най-отдалечените региони: постижения и перспективи“ (COM(2007) 0507),

    като взе предвид четвъртия доклад за оценка на междуправителствената експертна група за изменение на климата, и по-специално приноса на работна група II към този доклад,

    като взе предвид обсъжданията в Съвета за сигурност на ООН от 17 април 2007 г. относно въздействието на изменението на климата върху мира и сигурността,

    като взе предвид 13-ата Конференция на страните (СОP 13) по РКООНИК и третата Конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (COP/MOP 3) в Бали, Индонезия, проведена от 3 до 15 декември 2007 г.,

    като взе предвид своите предишни резолюции относно изменението на климата и, по-специално, резолюциите си от 16 ноември 2005 г. относно спечелване на битката срещу глобалното изменение на климата (1), от 18 януари 2006 г. относно изменението на климата (2), която се занимава и с резултатите от Монреалската конференция (COP 11-COP/MOP 1), от 4 юли 2006 г. относно намаляване влиянието на въздухоплаването върху изменението на климата (3), от 14 февруари 2007 г. относно изменението на климата (4), както и от 15 ноември 2007 г. относно ограничаването на глобалното изменение на климата до 2 градуса по Целзий — пътят към конференцията в Бали относно изменението на климата и след това (COP13 и COP/MOP3) (5),

    като взе предвид въпроса, изискващ устен отговор, B6-0014/2008, внесен от временната Комисия по изменението на климата съгласно член 108, параграф 5 от правилника, както и изявленията на Съвета и на Комисията в тази връзка,

    като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет в Брюксел, състоял се на 8 и 9 март 2007 г.,

    като взе предвид работната програма на Комисията за 2008 г.,

    като взе предвид член 108, параграф 5 от своя правилник,

    A.

    като има предвид приноса на работна група II към четвъртия доклад за оценка на междуправителствената експертна група за изменение на климата, се очаква, че бъдещото въздействие на изменението на климата ще има отрицателни последици за почти всички европейски региони; като има предвид, че това въздействие ще представлява предизвикателство за много икономически сектори, а също така ще постави допълнителна заплаха за европейското биологично разнообразие и възпрепятства социалното развитие;

    Б.

    като има предвид, че научните наблюдения на региони от всички континенти и от много океани предоставят доказателства, че последиците от изменението на климата за природата се дължат най-вече на повишаването на температурата, но също и на други въздействия от изменението на климата; като има предвид, че наблюдаваното повишаване на температурата се дължи на човешката дейност и въздейства върху физическите и биологични системи;

    В.

    като има предвид, че ЕС следва да разгледа до каква степен адаптирането към изменението на климата може да създаде предпоставки за нов модел за икономически растеж и развитие, който опазва околната среда, увеличава трудовата заетост и придава ново измерение на социалните политики;

    Г.

    като има предвид, че изменението на климата представлява проблем, който засяга съвременните общества като цяло и следователно всички равнища на управление — от равнище ЕС и публични органи до отделните граждани — могат и следва да играят важна роля за мерките за адаптиране;

    Д.

    като има предвид, че мерки за адаптиране с цел предотвратяване на щети са необходими не само за да се отговори на бъдещите въздействия на изменението на климата в рамките на Европа и извън нея, но също така такива мерки следва да се разработят и приложат още сега, за да се реагира на регионално и местно равнище на последиците от настоящото ниво на глобалното затопляне, причинено от историческите емисии на парникови газове; като има предвид, че такива мерки за адаптиране изискват подход с реално въздействие върху всички взаимосвързани сектори, както и включване на социални, икономически и екологични аспекти в по-широк смисъл;

    Е.

    като има предвид, че в регионален или местен мащаб съществуват многобройни изследвания и модели на вероятните последици от изменението на климата; като има предвид, че в много от тези изследвания липсва равностойно проучване на социално-икономическото измерение, както и на предсказуемите последици за засегнатото население;

    Ж.

    като има предвид, че контролът на равнище ЕС на изменението на климата и координирането на мерките за борба с него следва да се определят като приоритет с цел подпомагане на обща стратегия по отношение на този проблем;

    З.

    като има предвид, че както публичните, така и частните инвестиции в дейности за изследване и развитие във връзка с изменението на климата, имат първостепенно значение за осигуряване на възможно най-голяма ефективност на усилията за адаптиране и ограничаване по отношение на намаляването на последиците от изменението на климата;

    И.

    като има предвид, че е необходимо националната научноизследователска дейност в областта на изменението на климата да се координира с научноизследователската дейност, провеждана по Седмата рамкова програма;

    Й.

    като има предвид, че адаптирането към изменението на климата е в по-малка степен център на обществения дебат, поради отчетливия акцент върху мерките за ограничаване, необходими за намаляване на глобалното затопляне;

    К.

    като има предвид, че поставената от ЕС цел за ограничаване на глобалното затопляне до 2 °C все пак ще означава затопляне на климата в Европа, белязано от екстремни регионални изменения на климата, множество последици за засегнатото население, местната и регионална икономика, както и околната среда, което ще доведе до допълнително задълбочаване на съществуващите неравенства и регионални различия по отношение на ресурсите и предимствата в Европа;

    Л.

    като има предвид, че изследванията на предпоставките и разбирането на екстремните климатични условия следва да бъдат задълбочени като необходима основа за бъдещи превантивни мерки, включително въвеждането на системи за ранно предупреждение, както и за действия с цел избягване на жертви и щети на хора, имущество, биологичното разнообразие и околната среда, както и като има предвид, че предстои разработването на инструменти за оценката на ефективността на подобни мерки;

    М.

    като има предвид, че спрямо механизмите за адаптиране не е подходящо да се използва подход, основан единствено на анализ на икономическата ефективност, тъй като може да се предвиди, че и в Европа най-бедните ще бъдат най-сериозно засегнати поради факта, че те обикновено не са в достатъчна степен застраховани, информирани и мобилни, за да реагират на променящата се околна среда;

    Н.

    като има предвид, че подходът „отдолу-нагоре“, при който вземат участие общности, изпитващи върху себе си отрицателните последици от изменението на климата, за да представят успешните в техния случай техники за борба срещу тези последици, би бил полезен индикатор за ЕС с оглед неговата рамкова роля за насърчаване на стратегии, развитие на подходящи програми за подкрепа и координиране на политиките посредством научни, регионални или местни мрежи и партньорства;

    О.

    като има предвид, че повишаването и подобряването на професионалното и общественото образование в областта на действията за адаптиране е ключов компонент на мерките в отговор на въздействията от изменението на климата,

    П.

    като има предвид очевидния факт, че изменението на климата засяга достиженията на развитието и заплашва успешното развитие в Европа, но има много по-големи последици за развиващите се страни; като има предвид, че въпросът относно финансирането на мерките за адаптиране следва да бъде допълнително преценен както по отношение на целия ЕС, така и с оглед на предоставяне на подкрепа на развиващите се страни;

    Р.

    като има предвид, че според концепцията за интеграция, адаптирането към изменението на климата следва да бъде включено в процеса на вземане на решения относно въпроси, като например по какъв начин и къде да се инвестира; като има предвид, че в разискванията по време на процеса на вземане на решения следва да участват както местните и регионалните заинтересовани страни, така и лицата, вземащи решенията;

    С.

    като има предвид, че Зелената книга за адаптиране към изменението на климата не признава изрично изключителния характер по отношение на географско разположение, климат и развитие на най-отдалечените региони на ЕС, които вероятно ще бъдат уязвими по начин, различен от очакваните за европейския континент, нито разглежда по-специално климатичните условия в градските райони или най-гъсто населените части в Европа;

    Т.

    като има предвид, че изменението на климата вероятно ще засегне онези региони, които, предвид топографските им характеристики, са особено зависими от природните сили (наред с другото ледникови зони и планински региони) и по този начин за местната икономика, култура и за населението като цяло ще възникнат голямо напрежение и разходи за адаптиране, докато регионалните различия вероятно допълнително ще се задълбочат;

    У.

    като има предвид, че южна Европа и Средиземноморският басейн са две от най-уязвимите области в Европа, които вече са изправени пред недостиг на вода, засушавания и горски пожари;

    Ф.

    като има предвид, че за успеха на стратегиите за адаптиране, целящи борба с неизбежното изменение на климата, е необходима подкрепата на секторите на образованието и комуникациите чрез включването на средствата за масово осведомяване и участието на гражданите в разглеждането на въпросите, свързани с околната среда;

    Х.

    като има предвид, че по оценка на Световната здравна организация досега 60 000 смъртни случая годишно вероятно се дължат на свързани с климата природни бедствия; като има предвид, че четвъртият доклад на Междуправителствената експертна група за изменение на климата изтъква въздействието на изменението на климата върху здравеопазването; като има предвид, че съществува сериозно безпокойство относно разпространението на тропически заболявания и техните преносители в регионите с умерен климат; като има предвид че, като конкретна последица от това, вероятно ще се наложи заведенията за здравно обслужване, насочени към най-уязвимите прослойки на обществото, да се адаптират в най-голяма степен към изменението на климата;

    Ц.

    като има предвид, че изменението на климата ще нанесе нови сериозни щети на вече уязвими и застрашени екосистеми и ще окаже въздействие върху европейското биологично разнообразие; като има предвид, че тези щети ще бъдат най-силно почувствани по косвен път чрез влошаването на основните за благосъстоянието на човека екосистеми; като има предвид, че опазването на екосистемите следва да залегне в основата на стратегия на ЕС за адаптиране; като се има предвид, че почвата е най-големият сухоземен източник на органичен въглерод и неадаптираните практики за управление на почвите допринасят за намаляването му; като има предвид, че е необходим обрат по отношение на тази тенденция, като се осигури включването като неразделна част от стратегията на ЕС на подходящи мерки за запазване и, доколкото е възможно, увеличаване на почвения органичен въглерод;

    1.

    Приветства Зелената книга за адаптиране към изменението на климата и консултативния процес със заинтересованите страни;

    2.

    Подчертава значението на тясното обвързване между усилията за адаптиране и ограничаване, за да се използва взаимодействието им с цел ограничаване на последиците от изменението на климата; призовава Комисията да проучи как трябва да бъдат балансирани усилията в двете насоки, за да подобрят взаимно своята ефективност с цел развитие на ясна цялостна стратегия;

    3.

    Признава, че въпреки че в Зелената книга за адаптиране към изменението на климата проблемите са представени по сектори, много от тези сектори са силно взаимозависими; счита, че въздействията върху даден сектор и взетите за него решения за адаптиране често ще имат последици за други сектори и следователно изисква Комисията да вземе под внимание тези взаимодействия при прилагането на мерки за адаптиране;

    4.

    Потвърждава необходимостта от допълнително научно моделиране и проучвания въз основа на подход, основан на риска, с цел по-добре да бъдат анализирани, разбрани и предвидени въздействията на изменението на климата върху хората и обществото във връзка с целта на ЕС за ограничаване на повишаването на средната световна температура до под 2 °C и размера на необходимото местно или регионално адаптиране;

    5.

    Изисква от Комисията да извърши проучване на икономическите аспекти на адаптирането, да разработи сценарии, установяващи баланс на разходите за адаптиране и ползите от него, и да насърчи и предвиди икономически действия; подчертава значението на използването на подход „отдолу-нагоре“ по сектори, който отчита различията в естествените местообитания в Европа, като например планинските райони или островните райони; призовава Комисията да следи промените в трудовата заетост както в развиващите се сектори, така и в секторите, изпитващи затруднения;

    6.

    Призовава Комисията да координира и подкрепи научната подготовка на обща европейска база данни на уязвимите места, с цел да се разбере как ще бъдат засегнати различните обществени групи и европейското културно и национално наследство и как обществата биха могли да противодействат на последиците от изменението на климата в бъдеще; счита, че следва също така да се създадат бази данни, включващи друга важна информация относно дейности и политики за адаптиране като показатели, политики и мерки и т.н.;

    7.

    Призовава Комисията да координира съществуващите мрежи за контрол на свързани с околната среда данни и, по целесъобразност, да ги съчетае с нови структури с оглед на събиране на бази данни с еднородни измервания, които могат да се използват при създаването на модели, способстващи за определяне на най-спешно необходимите действия на континентално, регионално и местно равнище;

    8.

    Приканва Комисията да проучи начини за последващо развитие и подкрепа за общоевропейска мрежа от университети, социални партньори, организации на гражданското общество, оперативни организации, по-специално национални метеорологични организации, които разполагат с обширна база данни, както и лица, вземащи решения на местно или регионално равнище, за да бъдат насърчени партньорства в областта на адаптирането между различните сектори с цел обмяна на знание и политики, както и разработване на инструменти, измерващи успеха на приетите мерки и предоставяне на вниманието на или разпространяване сред обществеността на научни открития и сценарии относно необходимото адаптиране към изменението на климата;

    9.

    Счита, че за да се повиши ефективността на научноизследователската дейност в областта на въздействието на изменението на климата, провежданите по Седмата рамкова програма научни изследвания следва да се координират с научните изследвания, провеждани на национално равнище (по-специално космическите програми за наблюдение на Земята);

    10.

    Счита, че ЕС трябва да положи значителни усилия, за да засили разработването на технологии за мерки за адаптиране с цел подпомагане на своята икономика и на трансфера на тези технологии към развиващите се страни; счита, че разработването на ефективни, безопасни и евтини технологии е една от абсолютно необходимите форми за адаптиране към изменението на климата и счита, че следващата конференция/среща на страните в Познан (COP 14) следва да се съсредоточи върху този въпрос;

    11.

    Изисква Комисията да включи адаптирането при изготвянето и промяната на съществуващото и бъдещото законодателство, стратегии и проекти за финансиране с териториално въздействие с цел ограничаване на последиците от изменението на климата; призовава Комисията да извърши подробен анализ на съществуващите европейски финансови инструменти и използването им при мерките за адаптиране към изменението на климата в рамките на първоначалното им приложно поле и да посочи къде ще е необходимо допълнително финансиране;

    12.

    Настоятелно призовава Съвета да вземе незабавно решение относно предложението за регламент относно създаването на Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, като има предвид, че Парламентът прие позицията си още на 18 май 2006 г. (6); счита, че предложеният регламент, който, наред с други мерки, намалява праговите стойности за мобилизиране на Фонд „Солидарност“ на ЕС, ще способства за преодоляване на щетите от природни бедствия или бедствия, предизвикани от човека, по по-ефективен, гъвкав и своевременен начин; настоява, че такъв финансов инструмент е много важен, особено тъй като броят на природните бедствия се очаква да нарасне в бъдеще и поради изменението на климата;

    13.

    Изразява съжаление, че Комисията не е предвидила пренасочване или преразпределение на съществуващи фондове в рамките на настоящата финансова рамка;

    14.

    Припомня, че стратегическите насоки на политиката на сближаване на ЕС изрично формулират необходимостта от засилване на взаимодействието между околната среда и растежа; заявява, че програмите в областта на регионалната политика правят инвестиции по отношение на водата, отпадъците и въздуха, биологичното разнообразие, насърчаването на териториалното планиране, обществения транспорт; подчертава, че те допринасят за изпълнението на задълженията, свързани с изменението на климата, и благоприятстването на мерките за предотвратяване на рискове посредством новаторски политики в областта на публичното управление, включително например превантивен мониторинг; позовава се също така на необходимостта Комисията и държавите-членки да подкрепят нуждата от координация при организирането на гражданската защита и разработването на планове за действие при извънредни ситуации; позовава се в това отношение на дейността по Програмата на международната стратегия за намаляване на бедствията на Обединените нации;

    15.

    Подчертава необходимостта държавите-членки да използват фондовете за развитие на селските райони, за да подобрят адаптирането на селското и горско стопанство към изменението на климата; припомня ролята на органичната материя в почвите за тяхното плодородие и водозадържащия им капацитет и за увеличаване на органичния въглерод в почвата, и призовава Комисията да приеме и подкрепи подходящи практики за управление на почвите, които поддържат нивата на органична материя в почвата в цяла Европа, като ефективен начин за адаптиране към повишаващите се температури и промените в модела на валежите; подчертава необходимостта от адекватни мерки за предотвратяване на кризите и управление на рисковете, както на общностно, така и на национално и регионално равнище, тъй като броят на кризите очевидно ще нараства в бъдеще, по-специално чрез системна дейност по стопанисването на земята, която да осигури по-дълго време за задържането на водата и намаляване на тежестта от горски пожари; вярва, че управлението на рисковете следва да бъде съществена и ясно формулирана част от политиката на сближаване на ЕС;

    16.

    Призовава Комисията да предложи рамка за адаптационно планиране и готовност; подчертава необходимостта надлежно да се отчете принципът на субсидиарност при борба с последствията от изменението на климата чрез конкретни мерки за адаптиране, тъй като регионите и местните структури в Европа ще бъдат в състояние да реагират по-добре с политически отговори на собствения си опит, подчертава, обаче, необходимостта от съгласуваност и координация на адаптационните планове на равнище ЕС;

    17.

    Подчертава основната роля, който играят местните общности в борбата с изменението на климата и в тази връзка призовава за прилагането на интегрирани, устойчиви стратегии за развитие на градовете, регионите и селските райони, които са съобразени изцяло с мерките, насочени към ограничаване и адаптиране, и призовава да проведени научни изследвания, чрез които да се анализират инфраструктурите, които са най-подходящи за справяне с изменението на климата;

    18.

    Призовава за по-тясно сътрудничество и обмен на най-добри практики между Европейските институции и регионалните и местни органи и между тях при разработването на съоръжения, комунални и други услуги, които целят постигането на неутрално положение по отношение на емисиите на въглерод в тяхната съответна област, като например схеми за централно отопление, подобрени услуги по рециклиране, интегриран обществен транспорт, сгради с висока енергийна и водна ефективност, увеличено производство и използване на енергия от алтернативни източници и по-широко разпространение сред обществеността на информация относно потреблението на енергия;

    19.

    Подчертава, че секторът селско стопанство е един от най-уязвимите към изменението на климата сектори, но същевременно е обвиняван, че причинява вреди на околната среда; счита, че мерките за адаптиране в този сектор трябва да са насочени към намаляване на уязвимостта и засилване на устойчивостта, както от екологична, така и от икономическа гледна точка;

    20.

    Подчертава, че постепенното адаптиране на селскостопанския сектор към новите потребности, породени от изменението на климата, следва да се изследва в рамките на „проверка на състоянието“;

    21.

    Подчертава, че селскостопанският сектор може да се адаптира към изменението на климата и да ограничи последиците, като прилага законодателство, което засилва устойчивостта и насърчава нови начини за използване и управление на водните и други природни ресурси;

    22.

    Подчертава важната роля на държавите-членки и Комисията при идентифициране на транспортната инфраструктура, която би могла в най-голяма степен да бъде засегната от изменящите се климатични условия и за която са необходими допълнителни усилия и инвестиции, за да се осигури нейното непрекъснато и безопасно функциониране;

    23.

    Приветства значимия резултат от срещата на страните MOP3 в Бали — решението Фондът за адаптиране да бъде приведен в действие, като осъществи връзка между конкретните проекти за адаптиране и средствата за финансиране посредством такса върху проектите по механизма за чисто развитие, предприети в развиващи се държави, които са страни по Протокола от Киото; подчертава, че изключително важното решение за финансиране на адаптирането в развиващите се държави независимо от донорите беше взето преди приемането на Плана за действие от Бали;

    24.

    Подчертава необходимостта да се гарантира, че като част от оценката на въздействието върху околната среда, всички разрешителни за строеж и градоустройствени планове вземат предвид различните възможности за адаптиране с оглед предотвратяване на инвестиции в несъвместима инфраструктура; изтъква, че в много случаи би било по-подходящо да не се развиват уязвимите области, а вече развитите области да се върнат към естественото им състояние, отколкото да се изграждат защитни съоръжения като подготовка за неблагоприятните последици от изменението на климата;

    25.

    Счита за задължително сътрудничеството за подкрепа на по-бедните части на Европа и развиващия се свят, като има предвид, че тези области вероятно ще бъдат в най-голяма степен засегнати от изменението на климата, а ще разполагат с най-малко възможности за справяне с последиците му; изразява съжаление, че Зелената книга за адаптиране към изменението на климата не обръща достатъчно внимание на необходимостта от сътрудничество между ЕС и развиващите се страни във връзка с адаптирането; изтъква по-специално необходимостта от трансфер на технологии и изграждане на капацитет; в този контекст приветства инициативата на Комисията за създаване на Световен алианс за борба с изменението на климата, но подчертава, че към момента той не се финансира в достатъчна степен;

    26.

    Признава условната взаимосвързаност между целите за развитие и ограничаването и адаптирането към изменението на климата; подчертава, че изменението на климата трябва да бъде включено във всички аспекти на сътрудничеството на ЕС за развитие, включително съществуващите програми за партньорство, като например диалогът Евромед или енергийното партньорство между ЕС и Африка; подчертава също така изключителното значение на засилването на партньорството с развиващите се страни с оглед увеличаване на усилията за избягване на обезлесяването, като по този начин се осигурят ползи както за ограничаването, така и за адаптирането;

    27.

    Призовава за разработването на значими и предвидими финансови инструменти в рамките на политиките на ЕС като схемата за търговия с емисии на парникови газове, за да помогне на развиващите се страни в адаптацията им към въздействията от изменението на климата, както и да предостави средства за политиките за адаптиране в държавите-членки;

    28.

    Припомня факта, че изменението на климата би могло да ускори намаляването на достъпа до природни ресурси; призовава Комисията да разгледа допълнителни мерки за адаптиране към новите предизвикателства по отношение на гарантирането на сигурност при доставките на храни и енергия;

    29.

    Призовава Комисията да проведе проучване на европейско равнище и в международен план за това как да включи необходимото адаптиране в резултат на изменението на климата в плановете за развитие и преговорите за бюджета; призовава Комисията да проучи как подобни мерки могат да бъдат приложени към секторните политики, за да се насочат общественото и частното финансиране и инвестиции; подчертава, че подобно включване трябва да обхваща областите на науката, насочването, повишаването на осведомеността, информацията, сътрудничеството и наблюдението, като се основава на ясни критерии, които редовно се подлагат на проверка за съответствие, за да се обоснове последваща подкрепа и да се докладва обратно на Парламента и на Съвета;

    30.

    Подчертава значението на нарасналата необходимост от рационално използване на водните ресурси посредством „управление на търсенето на вода“, тъй като водата се превръща в недостатъчен ресурс; призовава Комисията и държавите-членки да приемат интегрирани мерки за гарантиране на наличността, достъпността, използването и опазването на водните ресурси и да насърчават новаторски технологии и практики, включително пилотни проекти, които ще способстват за намаляване на щетите от засушавания и риска от наводнения; в този контекст признава значението на екосистемния подход за предотвратяване и смекчаване на последиците от ерозията на почвата, наводненията, опустиняването, повишаването на морското равнище и агресивните чужди видове, както и за увеличаване на устойчивостта към горски пожари;

    31.

    Признава, че изменението на климата допринася за задълбочаването на глобалния проблем във връзка със заболяванията и случаите на преждевременна смърт, като засяга, по-конкретно, най-уязвимите групи население; призовава държавите-членки да разгледат мерки за засилване на капацитета на здравните системи за адаптиране към неблагоприятните последици от изменението на климата; призовава Комисията да създаде система за наблюдение и контрол на последиците от изменението на климата върху здравето, обхващаща целия ЕС; призовава Комисията да гарантира, че породените от изменението на климата заплахи за човешкото здраве заемат централно място в политиката на ЕС за адаптиране и ограничаване;

    32.

    Подчертава необходимостта от диференциран спрямо климата и развитието подход по отношение на области и региони, особено уязвими към изменението на климата, като планински и крайбрежни райони, острови, или например седемте най-отдалечени региони на ЕС, които поради своите топографски характеристики и факта, че са необлагодетелствани в структурно отношение, са особено зависими от природните сили; в тази връзка призовава Комисията да разшири списъка с най-уязвимите райони и да сътрудничи на съществуващите регионални инициативи, като например конвенциите относно Алпите и Карпатите, с цел възможно-най-добро използване на знанията, придобити във връзка с тези инициативи;

    33.

    Призовава Комисията да разгледа съществената роля, която екосистемите могат да играят по отношение на политиката на адаптиране; подчертава факта, че съществуващото законодателство на ЕС (т. е. Директивата за птиците (7) и Директивата за местообитанията (8), „Натура 2000“, Рамковата директива за водите (9)) може да способства за справяне с този проблем в Европа; призовава Комисията и държавите-членки да дадат най-висок приоритет на прилагането на тази политика с цел гарантиране на бързо и ефективно адаптиране към изменението на климата;

    34.

    Приветства инициативата на Комисията за създаване на Европейска консултативна група относно адаптирането към изменението на климата и подчертава необходимостта тази експертна група да разполага с възможности за осъществяване на съгласувани междусекторни стратегии на равнище ЕС, както и за разширяване на политическите рамки, които биха могли да предоставят стимули за инвестиции в дейности за адаптиране и ограничаване на изменението на климата;

    35.

    Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията като принос на Парламента към консултативния процес със заинтересованите страни относно Зелената книга за адаптиране към изменението на климата, предложена от Комисията.


    (1)  ОВ C 280 E, 18.11.2006 г., стp. 120.

    (2)  ОВ C 287 E, 24.11.2006 г., стp. 182.

    (3)  ОВ C 303 E, 13.12.2006 г., стp. 119.

    (4)  ОВ C 287 E, 29.11.2007 г., стp. 344.

    (5)  Приети текстове, P6_TA(2007)0537.

    (6)  ОВ C 297E, 7.12.2006 г., стр. 331.

    (7)  Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 2006/105/ЕО (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 368).

    (8)  Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7). Директива, последно изменена с Директива 2006/105/ЕО.

    (9)  Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 2008/32/ЕО (ОВ L 81, 20.3.2008 г., стр. 60).


    Top