30.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/23

1.1

Комисията започна да разглежда въпроса за отрицателните последици от фалита на предприятията от 2001 г. По-специално, тя обърна внимание на необходимостта процедурата по фалит да бъде улеснена. Като се имат предвид ограничените правомощия на Комисията в тази област, тя се съсредоточи върху събирането на информация относно правните и социалните последици от фалита на предприятията, като по този начин улесни идентифицирането и разпространяването на добри практики, както и върху инструменти за ранно предупреждение като средство да се намали стигматизирането на фалита.

1.2

ЕИСК споделя важността, която Комисията отдава на необходимостта от преодоляване на стигматизирането на фалита на предприятията. Добри национални рамкови условия за предприемачество са от изключително значение за пълното оползотворяване на предприемаческия потенциал в ЕС и за създаването на динамично развиващи се предприятия. Общественото признание за успешно предприемачество, което е решаващо за постигането на тази цел, трябва да върви редом с политика за насърчаване на втори шанс за предприемачите, които са претърпели фалит.

1.3

Комисията има право като твърди, че създаването на предприятия, успехът и фалитът им са вътрешно присъщи на пазарната икономика. Тя правилно изтъква, че като част от цялостната липса на обществено признание и разбиране за предприемачеството, събития като затруднения в дейността на предприятията или фалит не се възприемат в достатъчна степен като част от нормалното икономическо развитие, нито като възможност за ново начало. ЕС трябва да промени своята нагласа. Колкото повече стигматизирането на фалита се свързва с предишен фалит, толкова по-голям е рискът за всяко ново предприятие, и този риск се свързва с всички заинтересовани страни в предприятието.

1.4

Законите в САЩ целят да установят баланс между интересите на длъжниците, кредиторите и обществото като цяло. ЕИСК е на мнение, че законите в държавите-членки следва да бъдат изготвяни по такъв начин, че да се постигне същият баланс. Несъстоятелността и неплащането на дългове могат да причинят огромни трудности за кредиторите и на свой ред да ги доведат до несъстоятелност. Освобождаването от дългове на едно предприятие, за да му се даде възможност за нов старт, може да бъде извънредно несправедливо за кредиторите. Законодателството, свързано с несъстоятелността, трябва да установи правилния баланс.

1.5

От гледна точка на обществото по принцип, запазването на цялото предприятие или част от него може да бъде най-доброто решение. Ако предприятието е потенциално жизнеспособно, всички заинтересовани страни ще спечелят от това в още по-голяма степен. Ако едно предприятие, обявено в несъстоятелност, може да бъде спасено от съдебен администратор по несъстоятелност, служителите ще продължат да бъдат заети. Ако един фалирал предприемач отново започне икономическа дейност, той създава нови работни места. Ясно е, че заетостта, свързана с който и да е от тези начини, служи на обществото като цяло.

1.6

Съществуват много начини дадено предприятие да стигне до фалит, дори и при най-добри намерения от страна на предприемача. В началната фаза, например, може да не е възможно да се създаде жизнеспособно предприятие. След създаването си предприятието може да няма бъдеще, поради недостатъци на бизнес модела. От друга страна, потенциално жизнеспособни предприятия могат да фалират, поради грешки на предприемачите, както и поради причини, които съвсем не са под техен контрол. Подобни предприятия могат и следва да бъдат спасени от синдиците, като се запазят максимален брой работни места.

1.7

Важно е да се прави разлика между предприятието и неговите ръководители. Ръководителите може да фалират, докато синдикът спасява предприятието и неговите служители. Когато едно предприятие фалира, е възможно предприемачите също да банкрутират заради банковите гаранции, които са предоставили, дори и ако личното им поведение не е било насочено към измама. Комисията разглежда всъщност въпроса за тези неумишлено банкрутирали предприемачи. Ако са създали добро предприятие и са имали нещастието след това да фалират поради липса на опит или неблагоприятно стечение на обстоятелствата, те заслужават втори шанс. Икономиката има нужда от техните умения. Други, които се провалят, поради некомпетентност и липса на визия, вероятно няма какво да предложат в икономически план, дори и ако съумеят да намерят финансова подкрепа. Не всички фалирали предприемачи заслужават втори шанс.

1.8

Инициативата на Комисията спомага за стимулирането на реформа в ЕС и много държави-членки вече последваха примера на добрите практики и изводи от политиките, събрани на европейско равнище. Около една трета от държавите-членки предложиха планове за реформиране на националното си законодателство относно несъстоятелността. Въпреки това на почти половината от държавите в ЕС все още им предстои да направят първите стъпки в тази посока. Въпреки че Комисията има ограничени правомощия в тази област, ЕИСК я приканва да използва всички средства, които има на разположение, за да мотивира финансовите министри на държавите-членки за действие. ЕИСК смята, че напредъкът на държавите-членки като цяло е незадоволителен.

1.9

ЕИСК напълно подкрепя всички тези на съобщението, отнасящи се до законовата уредба относно несъстоятелността, като, разбира се, се отчетат подробно разпоредбите, които в крайна сметка бъдат въведени. Те включват формалното признаване на неумишлен банкрут, ранно обезсилване на оставащите дългове и намаляване на правните ограничения, лишаването от права или забраните, както и ускоряване на процесуалните действия. Целта в средносрочен план е процесуалните действия да не продължават повече от дванадесет месеца.

1.10

ЕИСК смята, че е задължително всички държави-членки да преразгледат законовите си уредби относно несъстоятелността с цената на минимално отлагане. Наред с промените в закона, от основно значение е случаите на банкрут да бъдат решавани бързо от съдилищата. Този процес трябва да бъде добре организиран. Тези промени заемат централно място в програмата за втори шанс.

1.11

Второто послание на съобщението е за активно подпомагане на предприемачи, изложени на риск. То не е част от самата програма за втори шанс. Вместо това, става дума за програма за избягване на фалити и запазване на предприятия и работни места. Параграф 4.0 на становището привежда редица примери за фалити, които биха могли да бъдат избегнати. В този смисъл, основната идея на съобщението е да се предотвратяват фалитите, които могат да бъдат избегнати, чрез системи на ранно предупреждение, предоставяне на временно финансиране и съвети.

1.12

Тази програма не е особено практична за МСП като цяло, тъй като съществуват малко на брой механизми за превантивно идентифициране, сред десетките хиляди МСП във всяка от държавите-членки, на предприятията, изложени на риск. Дори при това положение, държавите-членки се насърчават да използват в максимална степен съществуващите възможности, например във Франция се използват службите, отговарящи за ДДС, за отправяне на ранно предупреждение при евентуални проблеми, свързани с паричните потоци на предприятията. Мерките за подкрепа, според Комисията, трябва да са насочени към предотвратяването на банкрути, осигуряване на експертни съвети и навременна намеса. Проблемите възникват, когато ръководителите не си дават сметка, че тяхното предприятие е изложено на риск. Държавите-членки ще трябва да работят съвместно с организации на счетоводителите и организации за подкрепа на МСП, за да разработят превантивни мерки, които са подходящи за предприятията с оглед културните специфики във всяка страна.

1.13

Ясно е, че най-важната препоръка, съдържаща се в Съобщението, се отнася до изменението на законовата уредба относно несъстоятелността. Това е ключовата мярка, без която програмата за втори шанс не би могла да започне.

1.14

Някои от „по-меките“ препоръки в документа могат да бъдат приложени без промени в законовата уредба относно несъстоятелността. Другите „меки“ мерки, предложени от Комисията, ще могат да бъдат предприети, когато законовата уредба бъде променена. Без промени в законовата уредба относно несъстоятелността ще бъде пропусната основната цел на съобщението на Комисията.

1.15

ЕИСК счита, че всяка държава-членка следва да отговори на настоящото съобщение, като включи своите предложения в националния си план за Лисабонската стратегия (тук важи насока 15).

2.1

Комисията започна да разглежда въпроса за отрицателните последици от фалита на предприятията от 2001 г. По-специално, тя обърна внимание на необходимостта процедурата по фалит да бъде улеснена. Предвид ограничените си компетенции в тази област, Комисията се ограничи до събирането на данни относно правните и социални последствия от фалита на предприятия, улеснявайки идентифицирането и разпространението на добри практики и разработвайки инструменти за ранно предупреждение като средство за намаляване на стигматизирането на фалита.

2.2

Това спомага за стимулирането на реформа в ЕС и много държави-членки вече получиха известен подтик от добрите практики и изводи от политиките, събрани на европейско равнище. Около една трета от държавите-членки предложиха планове за реформиране на националното си законодателство относно несъстоятелността. Въпреки това, на почти половината от държавите в ЕС все още им предстои да направят първите стъпки в тази посока. Въпреки че Комисията има ограничени правомощия в тази област, ЕИСК я приканва да използва всички средства, които има на разположение, за да мотивира финансовите министри на държавите-членки за действие. ЕИСК смята, че напредъкът на държавите-членки като цяло е незадоволителен.

ДА

Съществуват мерки

(Да)

Планирани/частично достъпни мерки

НЕ

Не съществуват мерки

2.3

Таблица А е взета от съобщението. Колони от 4 до 6 се отнасят до реформата на законовите уредби относно несъстоятелността. Съвършено очевидно е, че държавите-членки са много активни по отношение на законодателството, като същевременно се вижда, че в много малко от тях промените са влезли в сила. Ако сумарните цифри на последния ред се отнасяха до законодателството в сила, те нямаше да бъдат 12-15-17-17, а по-скоро 6-6-5-10. Това е твърде слаб резултат за 27 държави-членки. Бавните действия или липсата на действия без съмнение са вредни за предприемаческата дейност в държавите-членки, като се има предвид, че докато бъдат направени необходимите промени, възможността за фалит ще остане важна бариера за предприемачеството.

2.4

Друга особеност на таблицата е, че шестте колони, разположени в съседство с колоните, посветени на законодателството, са повече или по-малко празни. Това е донякъде изненадващо, като се има предвид, че макар и в повечето държави-членки да не са променени законовите уредби по несъстоятелност, все пак биха могли да бъдат предприети другите „меки“ мерки.

2.5

С оглед база за сравнение, ЕИСК предложи на Комисията да предостави данни за разпоредбите в САЩ, съответстващи на онези данни, дадени в таблицата за държавите от ЕС. Следните разяснения са свързани с данните за САЩ в таблицата:

2.6

Федералният закон за банкрута на САЩ показва наличието на съвсем различна нагласа от онази, която съществува в повечето, ако не и във всички държави-членки. Понастоящем правната позиция на повечето държави-членки е израз на това до каква степен изобщо не се разбира този проблем. Времето за промяната на законовата уредба относно несъстоятелността показва, че казано на по-обикновен език, ЕС „не схваща за какво става дума“. Промяната в нагласите ще ускори въвеждането на нови закони. Освен това, без подобна промяна „по-меките“ мерки никога няма да бъдат ефективни.

2.7

През 19-ти век стигматизирането на фалита на предприятията бе толкова силно, че довеждаше фалиралите предприемачи до самоубийство. Въпреки че през 21-ви век броят на самоубийствата е по-малък, социалното стигматизиране продължава да съществува. Гражданите на ЕС трябва да гледат на предприемачите като на хора, които правят нещо, което наистина си заслужава, дори в случаите, когато те са фалирали. Някои фалити са неизбежни. Малко по-малко от три четвърти (73,0 %) от 931 435 предприятия, създадени през 1998 г. в икономиките на Испания, Финландия, Италия, Люксембург, Швеция и Великобритания, оцеляха за период от две години. Малко по-малко от половината (49,1 %) от същия брой предприятия оцеляха за период от пет години до 2003 г.

2.8.

Комисията има право като твърди, че създаването на предприятия, успехът и фалитът им са вътрешно присъщи на пазарната икономика. Тя правилно изтъква, че като част от цялостната липса на обществено признание и разбиране за предприемачеството, събития като затруднения в дейността на предприятията или фалит не се възприемат в достатъчна степен като част от нормалното икономическо развитие, нито като възможност за ново начало. ЕС трябва да промени своята нагласа. Колкото повече стигматизирането на фалита се свързва с лице, което вече е банкрутирало, толкова по-голям е рискът за всяко ново предприятие, и този риск се свързва с всички заинтересовани страни в предприятието.

2.9

Законите в САЩ целят да установят баланс между интересите на длъжниците, кредиторите и обществото като цяло. ЕИСК е на мнение, че законите в държавите-членки следва да бъдат изготвяни по такъв начин, че да се постигне същият баланс. Както се посочва по-нататък в част 4, несъстоятелността и неплащането на дългове могат да причинят огромни трудности за кредиторите и на свой ред да ги доведат до несъстоятелност. Освобождаването от дългове на едно предприятие, за да му се даде възможност за нов старт, може да бъде извънредно несправедливо за кредиторите. Законодателството, свързано с несъстоятелността, трябва да установи правилния баланс.

2.10

От гледна точка на обществото като цяло, запазването на цялото предприятие или част от него може да бъде най-доброто решение. Ако предприятието е потенциално жизнеспособно, от това ще спечелят всички заинтересовани страни.

2.11

Интересите на служителите са защитени по няколко начина. В случай на несъстоятелност, държавите-членки прилагат Директивата относно несъстоятелността, която предвижда изплащане на обезщетение на работниците. Ако обявено в несъстоятелност предприятие може да бъде спасено от съдебен администратор по несъстоятелност, служителите ще продължат да бъдат заети. Ако един фалирал предприемач отново започне икономическа дейност, той създава нови работни места. Заетостта, свързана с който и да е от тези начини, служи на обществото като цяло.

3.1.1

Първата стъпка към преодоляване на отрицателните последици от фалита на предприятията е обществената дискусия. В ЕС широката общественост често възприема банкрута като престъпно деяние, без оглед на причината. Медиите трябва да играят положителна роля за преодоляване на това погрешно схващане. Може да се извлече следният полезен опит:

3.2.1

Поставянето на ново начало след банкрут може да бъде предизвикателство от правна гледна точка. В много държави законодателството относно несъстоятелността все още третира всички по един и същи начин, независимо дали банкрутът е свързан с измама, дали се дължи на безотговорност или не е по очевидна вина на собственика или управителя, т.е. той е бил честен и открит.

3.2.2

Редица разпоредби налагат ограничения, забрани и лишаване от права на лица в несъстоятелност единствено на базата на съществуването на съдебна процедура по банкрут. Това автоматизиране на подхода не взема предвид рисковете, които са ежедневен факт в деловия живот, и налага представата, че обявилият несъстоятелност е някой, на когото обществото не може да разчита или да се довери. ЕС се нуждае от радикална промяна в обосновката на законодателството относно несъстоятелността. Най-важните въпроси са следните:

3.3.1

Стигматизирането на фалита на предприятията е причина, поради която много МСП с финансови затруднения крият своите проблеми, докато не стане твърде късно. Навременното действие е от решаващо значение за избягване на банкрута и в много случаи оздравяването на предприятията е за предпочитане пред ликвидацията. Може да се извлече следният полезен опит:

3.4.1

Няма достатъчна обществена подкрепа за преодоляване на основните ограничения, пред които са изправени предприемачите, когато започват второ начинание, като ресурси, подходящи умения и психологическа подкрепа. Като цяло новото начало се възпрепятства от липса на ресурси за създаване на ново предприятие, най-вече на финансови средства. Може да се извлече следният полезен опит:

3.5

Добрите национални рамкови условия за предприемачество са от изключително значение за пълното оползотворяване на предприемаческия потенциал в ЕС и за създаването на динамични дружества. Общественото признание за успешно предприемачество, което е решаващо за постигането на тази цел, трябва да върви редом с политика на насърчаване на втори шанс за предприемачи, които са изложени на риск или са претърпели фалит.

4.1

ЕИСК споделя мнението на Комисията за необходимостта от преодоляване на стигматизирането на фалита на предприятията. Комисията има право като твърди, че създаването на предприятия, успехът и фалитът са вътрешно присъщи на пазарната икономика. Тя правилно изтъква, че като част от цялостната липса на обществено признание и разбиране за предприемачеството, събития като затруднения в дейността на предприятията или фалит не се възприемат в достатъчна степен като част от нормалното икономическо развитие, нито като възможност за ново начало.

4.2

Въпреки това, ЕИСК е на мнение, че докато голяма част от насоките в съобщението са изключително ценни, части от него не изглеждат особено реалистични. Възраженията на Комитета са изложени на различни места в параграфи 4 и 5 на становището.

4.3

Предназначението и целите на предприемаческата дейност е да се създаде печеливш и притежаващ потенциал за разрастване бизнес. Предприемачите създават нови стоки и услуги, за да удовлетворят незадоволени (или незадоволени по най-добрия начин) потребности на клиентите.

4.4

Един предприемач може да открие търговска възможност. Например лондонски предприемач вижда възможност за вносно-износна търговия между Обединеното кралство и Индия, която да задоволява потребности и от двете страни. Така се попълва определена пазарна ниша. Други предприемачи отварят ресторанти или фризьорски салони в общности, които нямат развито обслужване, и така запълват пазарна ниша.

4.5

Amazon е отличен пример за задоволяване на потребностите по един по-ефективен начин. Книжарниците, които все още съществуват, са на пазара за онези, които имат време и склонност да разглеждат. Amazon се грижи за потребностите на различен сегмент от купуващата книги публика.

4.6

Някои предприемачи създават фирми, за да използват възможностите на напредъка в науката и технологиите. Такива предприятия са излъчени от университети, научни институти или фирми в научната сфера. Например, четирима лектори от Лондонския университет са основали фирма, която предлага анализ на изображения посредством собствен софтуер. Целта е да се подобрят съществуващите начини за измерване на терапевтичния ефект от лекарствените средства, които са в процес на разработка. Интелектуалната собственост върху софтуера е в основата на тяхната дейност. Единият от лекторите бе определен за управляващ директор и сега предстои да разбере дали може да бъде предприемач или не.

4.7

За да успее, предприемачът има нужда най-вече от три неща. Първо, той трябва да притежава необходимите познания и опит да преценява правилно възможностите на пазара и уменията и опита да превръща в реалност дадено бизнес предложение, независимо дали става дума за нов ресторант, пътническо бюро или откритие в научната сфера. Първата стъпка при всяко ново предприятие е да докаже стойността на предложението, като го осъществи. Това означава разработване на продукт или услуга до етап, в който има клиенти, готови да платят цената, необходима за превръщането на това начинание в печелившо и жизнеспособно. Много от бъдещите предприемачи се провалят на този етап. Някои съумяват да се поучат от грешките си и да започнат отново. Други никога няма да се научат.

4.8

Втората предпоставка е финансиране. Някои начинаещи предприятия са достатъчно привлекателни за финансовите институции за рисков капитал от самото начало. Повечето от тях не се ангажират, докато предприемачът не осъществи идеята си. Понастоящем съществува схема за рисков капитал, предложена от ЕИБ, но и нейните възможности ще бъдат ограничени. Финансирането се предлага обикновено на части (траншове). Ако първата фаза на финансиране даде добри резултати, по-нататъшното осигуряване на средства става много по-лесно.

4.9

По-често финансирането на началния етап идва от роднини и приятели. Съществува възможност за банкови заеми, но банките имат нужда от гаранции. Ако предприятието няма активи, банките вземат активите на самите предприемачи като гаранция. За предприемача, роднините и приятелите му рискът възниква, когато трябва да предоставят лични гаранции. Тези гаранции обичайно са валидни и след началната фаза, тъй като частните фирми по правило се нуждаят от подкрепата на банките, докато фирмата не започне да предлага акции. Ако банката оттегли гаранциите си, предприемачът може да загуби дома си. При тези обстоятелства данъчните задължения и задълженията за социално осигуряване могат още повече да влошат ситуацията.

4.10

В становището на ЕИСК относно „Данъчни стимули за НИРД“ (1) Комитетът насърчи държавите-членки да предоставят данъчни облекчения на частни лица, които инвестират в новосъздадени предприятия. Ясно е, че подобни данъчни стимули ще улеснят предприемачите при капитализацията на новите предприятия.

4.11

След началната фаза успехът на предприемача се определя задължително от третия компонент за успех — жизнеспособния бизнес модел. Той е в основата на разрастването на едно начинание. Моделът зависи от система от съотношения между отделните елементи на бизнеса. Продажбите без производствените разходи се равняват на брутната печалба, която след приспадане на разходите дава достатъчна печалба преди данъчното облагане, която да покрие обслужването на дълга към банката и плащането му. При неработещ бизнес модел или в случаи, когато ръководителите на предприятието нямат уменията или опита да осигуряват продажби или по друг начин да допринасят за функционирането на предприятието, тези, които са гарантирали за банковия заем, подлежат на обявяване в несъстоятелност. Очевидно подобен опит е възможност за придобиване на опит. Ако предприемачът усвои законите и задължителните елементи за бизнес модела, вероятно има шанс да започне отново.

4.12

Успешни до някакъв момент бизнес модели обикновено са застрашени от промени в персонала, клиентската база, пазарите, технологиите и конкуренцията. След успешно създаване на предприятие предприемачите постоянно са подложени на изпитания, свързани с промените по-специално в сектори, където се използват технологиите. Предприемачи, които са се провалили при такива изпитания, могат да се поучат от опита си. Други, особено второ и трето поколение собственици, може да се окажат неспособни на такова нещо.

4.13

За да бъде един бизнес модел работещ, основната роля е на предприемача и неговия екип. По-специално, задължителни са уменията за управляване на финанси. Доброто предприятие може да се окаже твърде успешно и да остане без оборотни средства, така че да не успява да плаща сметките си. В този случай може да бъде поставено под разпореждането на кредиторите си. Такива предприятия предлагат множество възможности за успешно ново начало.

4.14

Друг финансов капан може да възникне, когато важен клиент просрочи и не успее да уреди своите плащания, като по този начин постави предприемача в същото състояние — тогава банката е готова да пристъпи към налагане на запор. Според статистическите данни на Комисията, един от всеки четири случая на несъстоятелност е причинен от закъснели плащания. В такъв случай би било възможно започване отново. Уязвимостта на малките и млади предприятия се признава както от правителствата на държавите-членки, така и от Комисията. Този въпрос се разглежда в Директивата относно борбата със забавяне на плащане и ще бъде разгледан още веднъж в бъдещия Закон за малките предприятия.

4.15

Някои предприятия фалират не по тяхна вина, по причини, които не са могли да бъдат предвидени, като например последиците от събитията на 11 септември или поради въздействието на екстремни метеорологични условия. Дори при това положение, проявяването на предвидливост и сключването на застраховка са можели да омекотят шока. Ето защо организациите, подкрепящи малките предприятия, се насърчават да представят на предприемачите ползите от пруденциалните инструменти.

4.16

Накратко, съществуват много начини дадено предприятие да стигне до фалит дори и при най-добри намерения от страна на предприемача. В началната фаза, например, може да не е възможно да се създаде жизнеспособно предприятие. След създаването си предприятието може да няма бъдеще, поради недостатъци на бизнес модела. От друга страна, потенциално жизнеспособни предприятия могат да фалират поради грешки на предприемачите, както и поради причини, които съвсем не са под техен контрол. Подобни предприятия могат и следва да бъдат спасени от синдиците, като се запазят максимален брой работни места.

4.17

Важно е да се прави разлика между предприятието и неговите ръководители. Ръководителите могат да фалират, докато синдикът спасява предприятието и неговите служители. Когато предприятията фалират, е възможно предприемачите също да банкрутират заради банковите гаранции, които са предоставили, дори и ако личното им поведение не е било нечестно. Комисията се занимава именно с въпроса за тези неумишлено банкрутирали предприемачи. Други, които се провалят заради некомпетентност и липса на визия, вероятно няма какво да предложат в икономически план, дори и ако съумеят да намерят финансова подкрепа. Не всички фалирали предприемачи заслужават втори шанс.

5.1.1

Очевидно е, че най-въздействащото послание, което правителствата на държавите-членки могат да отправят към обществеността, произтича от промените в законовите уредби относно несъстоятелността. Ако законът ясно поощрява даването на втори шанс за предприемачите, това ще се отрази в медийните послания.

5.1.2

Правителствата могат също така да работят с организации и институции, чиято дейност е тясно свързана с предприемаческа дейност. Очевиден пример в случая е професията на счетоводителя, като в същото време роля могат да играят и организации, представляващи МСП и едноличните търговци.

5.1.3

В съобщението се споменава идеята за програма за награждаване на успешно повторно начало. Ако горепосочените организации възприемат подобен подход, благосклонните коментари в СМИ няма да закъснеят.

5.2.1

ЕИСК напълно подкрепя тезите на съобщението, отнасящи се до законовата уредба относно несъстоятелността, като, разбира се, бъдат отчетени подробно разпоредбите, които в крайна сметка бъдат въведени. Те се разглеждат в параграф 3.2 по-горе и включват формалното признаване на неумишлен банкрут, ранно обезсилване на оставащите дългове, и намаляване на правните ограничения, лишаването от права или забраните, както и ускоряване на процесуалните действия. Целта в средносрочен план е процесуалните действия да не продължават повече от дванадесет месеца.

5.2.2

ЕИСК смята, че е задължително всички държави-членки да преразгледат законовите си уредби относно несъстоятелността с цената на минимално отлагане. Наред с промените в закона, от основно значение е случаите на банкрут да бъдат решавани бързо от съдилищата. Този процес трябва да бъде добре организиран. Тези промени заемат централно място в програмата за втори шанс.

5.3.1

Това е второто послание на съобщението. То не е част от самата програма за започване отново. Вместо това, става дума за програма за избягване на фалити и запазване на предприятия и работни места. В този смисъл, основната идея на съобщението е да се предотвратяват фалити, които могат да бъдат избегнати, чрез системи на ранно предупреждение, предоставяне за временно финансиране и съвети.

5.3.2

Проблемът е в това, че такава програма не е особено практична за МСП като цяло, тъй като съществуват малко на брой механизми за превантивно идентифициране на предприятията, изложени на риск, сред десетките хиляди МСП във всяка от държавите-членки. Дори при това положение, държавите-членки се насърчават да използват в максимална степен съществуващите възможности, например във Франция се използват службите, отговарящи за ДДС за отправяне на ранно предупреждение при евентуални проблеми, свързани с паричните потоци на предприятията. Мерките за подкрепа, според Комисията, трябва да са насочени към предотвратяването на банкрути, осигуряване на експертни съвети и навременна намеса. Проблемите възникват, когато ръководителите не си дават сметка, че тяхното предприятие е изложено на риск. Държавите-членки ще трябва да работят съвместно с организациите на счетоводителите и организациите за подкрепа на МСП, за да разработят превантивни мерки, които са подходящи за предприятията с оглед културните особености на всяка страна.

5.3.3

ЕИСК не подценява трудностите, които възникват при предоставянето на подобна подкрепа. Правителствената намеса за противодействие на пазарните сили има потенциала да предизвика обратен ефект и да подкопае пазарната дисциплина.

5.3.4

В акционерните дружества съществува двойното задължение счетоводният отчет да се подава навреме и счетоводители и ръководители да гарантират, че дружеството е действащо предприятие, т.е. че може да покрива задълженията си. Подобна дисциплина при всички предприятия, особено при ранно подаване на отчетите, би подобрила системата за ранно предупреждение.

5.3.5

ЕИСК приветства поставянето на акцент върху предприятията, изложени на риск, доколкото това е възможно, тъй като това означава перспективи за запазване на работни места и постоянна заетост.

5.4.1

Наистина, между дванайсет и седемнайсет страни-членки или са променили или са в процес на променяне на своите законови уредби относно несъстоятелността, но в действителност не се наблюдава никаква дейност от страна на държавите-членки с оглед на тази част от препоръките на Комисията.

5.4.2

Причината за такава слаба активност е — за пореден път — фактът, че редица предложения могат да бъдат възприети като противопоставящи се на силите на пазара. Това важи особено за предложението банките да прилагат по-малко предпазлив подход, както и относно създаването на мрежи за подкрепа от страна на съответните органи за предприемачи, започващи отново.

5.4.3

Би трябвало да е възможно предложенията, които са част от правомощията на правителствата на държавите-членки — схеми за обществено финансиране, достъп до кредити за честни предприемачи, претърпели фалит, обществени поръчки — да бъдат реализирани без много проблеми дори преди промяната на законовите уредби относно несъстоятелността.

5.4.4

Също така би трябвало да е възможно тези, което предлагат услуги по обучение за предприемачи, да започнат да предлагат и обучение за такива, които започват отново, ако се появи търсене.

5.5.1

ЕИСК приема със задоволство новия уебсайт на Комисията за политика на втори шанс (http://ec.europa/eu/sme2chance). Той ще бъде особено полезен за организации, оказващи подкрепа за инициативи, свързани с политиката на втори шанс на държавите-членки.

5.5.2

В своята пролетна проява през 2009 г., посветена на МСП, Комисията ще включи въпроси, свързани с новото начало и други въпроси, свързани с втория шанс. ЕИСК очаква, че тази инициатива ще даде допълнителен стимул на „меките“ елементи на програмата за втори шанс.