27.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/91

1.1

ЕИСК подкрепя проведените от Комисията действия във връзка с цифровия достъп и я приканва настоятелно да продължи по поетия път. При все това, предвид живия интерес към тази тема, си запазва правото да изготви допълнително становище.

1.2

ЕИСК смята, че Комисията следва да предприеме поредица от действия на ниво Общност, които да се изразяват в следното:

1.3

Участието на организациите на гражданското общество е от основно значение за провеждането на подходяща политика за цифров достъп чрез импулса, който те могат да дадат на съпътстващите мерки, например по отношение на правилата за поведение или съвместното регулиране.

1.4

Мерките за подкрепа следва да са насочени към области, които да улеснят достъпа на хората с увреждания и на възрастните хора до информационното общество и да ги въведат в използването на новите технологии като подходящо средство за тяхната социална интеграция, за избягване на изолирането им от света на цифровите технологии и за подобряване на качеството на живота им.

1.5

Публичните органи на държавите-членки, следвайки наднационални насоки, следва да приемат различни мерки в подкрепа на финансирането на участието на организациите на хора с увреждания и хора от третата възраст в света на цифровите технологии и за улесняване на достъпа до тях.

2.1

Комисията е изпратила писмо на ЕИСК, в което приканва да се изготви проучвателно становище по отношение на „Бъдещо законодателство в областта на електронния достъп“, със специално внимание по отношение на възрастните хора.

Преодоляването на техническите пречки и трудности, с които се сблъскват хората с увреждания и други групи от населението, когато при равни други условия се опитват да получат достъп до информационното общество, е познато под наименованието „електронен достъп“. Това понятие е част от по-широката концепция за „електронно включване“, която се занимава с друг вид бариери от икономическо, географско и образователно естество.

2.2

Целта е най-вече да се определи вида на нормативния акт от вторично законодателство, въз основа на който ще се постигне целта на ЕС да се създаде едно общество, което включва всички в контекста на съвременния бърз икономически и социален растеж.

2.3

Очевидно е, че този нормативен проект е стъпил здраво върху основните правни текстове, които изразяват ценностите и принципите на ЕС, като например член 13 на ДЕО, както и специално споменатото участие на „всички негови граждани“ в демократичния живот и социалния напредък, споменати във втори и четвърти параграф на Договора за Конституция за Европа, както и в членове I-3-3, II-81 и II-86, наред с други разпоредби.

2.4

Също така, позициите и решения на институциите и органите на ЕС от значение в тази област вече представляват едно богато достижение на правото на ЕС, което въпреки разнородния си характер, допринася за постепенното формулиране на политиките на общността, с цел бъдещите актове да се справят активно с дискриминацията и да осигуряват електронен достъп. Такива са:

2.4.1

През 2005 г. Комисията публикува съобщението „i-2010“ (3) с цел създаване на нова стратегическа рамка за европейско информационно общество. В последствие бе публикувано съобщение на Комисията относно електронния достъп (4), в което се предлагат съвкупност от политически инициативи за насърчаване на електронния достъп.

2.4.2

По-конкретно съобщението относно електронния или цифров достъп излагаше три различни подхода към проблема:

След изтичане на две години от публикуването на съобщението на Комисията беше предвидено да се направи мониторинг с цел да се обмисли възможността за вземане на допълнителни мерки, в случай че такива бъдат сметнати за необходими.

2.4.3

Комитетът прие становище относно споменатото съобщение (5), в което бяха засегнати аспекти, свързани с хармонизираните стандарти и интероперативност, обществените поръчки, сертифициране и проверка от трети лица или самосертифициране, прилагане на законодателството, интеграция, достъп до Интернет, законодателство и нова стратегическа рамка за информационното общество.

2.5

Неотдавнашната Резолюция на Съвета от 22 март 2007 г. относно „Стратегия за сигурност на информационно общество в Европа“, в точка 6 гласи, че „особено внимание трябва да се отдели на потребителите със специфични потребности и на онези, които не са добре запознати с въпросите на мрежовата и информационната сигурност“, сред които са и възрастните хора и хората с увреждания.

3.1

ЕИСК приветства с голям интерес поканата на Комисията за изготвянето на настоящото проучвателно становище и посочва, че докато инициативите на Общността за подпомагане на включването в информационното общество би трябвало по принцип да се прилагат към всички в най-широк мащаб, все пак съществуват определени групи, които се нуждаят от специални грижи, за да се присъединят пълноценно към информационното общество, като например възрастните хора или хората с увреждания (6).

Освен това, предвид големия интерес към разглежданата в становището темата, ЕИСК си запазва възможността да изготви допълващо или допълнително становище.

3.1.1

Това е, освен това, в пълно съответствие с точка 8 от гореспоменатата Декларация на министрите от Рига (7), която гласи: „за да постигнем осезаем напредък с включването в информационното общество, разликата в средното използване на Интернет към настоящия момент от страна на гражданите на ЕС и възрастните хора, хората с увреждания, жените, хората с ниско ниво на образование, безработните и тези в „слабо развитите“ региони, би трябвало да се намали наполовина до 2010 г.“

Поради значимите политически и социални промени през последните години ЕИСК смята, че е приоритет предприемането на действия на Общността относно електронния достъп, за да се превърне достъпът до ИКТ в гражданско право в общественото обслужване.

Тези действия трябва да съчетават правен инструмент, който да подсили съществуващото законодателство, придружен от други мерки с незадължителен характер, като се има предвид добавената стойност на действия на ниво Общност.

ЕИСК подкрепя тези действия на Общността, тъй като:

3.2

Що се отнася до правната база на нормативните актове, които регулират въпросите, свързани с електронния достъп, е желателно да се използва:

Всичко това не трябва да накърнява хоризонталния ефект на въпросите, свързани с електронния достъп.

3.2.1

За съжаление, тъй като Договорът за създаване на Конституция за Европа все още не е в сила, гореспоменатите актове не могат да се приемат съгласно член III-124-1, който разрешава на Съвета да приема решения с абсолютно мнозинство „след като получи съгласието на Европейския парламент“. Като се има предвид че член 13 от ДЕО, който е в сила към настоящия момент, разрешава на Съвета да приема подобни актове само с абсолютно мнозинство „след като получи съгласието на Европейския парламент“, ще бъде отнета възможността за отворен и демократичен дебат и по-голяма „легитимност“ от тази, с която се ползват други актове на ЕС, приети чрез процедурата за съвместно взимане на решения.

3.2.2

Въпреки това, изрично регламентираната възможност Съветът да приема решения с единодушие, се оказва особено полезна, имайки предвид, че всички законодателни актове, за които става въпрос, трябва да уважават принципа на субсидиарността. Логично, абсолютната подкрепа от страна на правителствата на ЕС ще спомогне за по-ефективното участие на националните администрации в прилагането и развитието на национално ниво. Това ще означава, също така, че целите на мерките, които се прилагат, няма да се ограничават до премахване на съществуващите пречки в тази сфера, а активно ще допринасят за интеграцията, като по този начин проявят проактивността, каквато следва да имат действията на Общността съгласно членове 13 и 95 от ДЕО.

3.2.3

В този смисъл, подходящият вид нормативен акт е директива, поради голямата свобода на действие, която тя дава на държавите-членки относно това как да постигнат целите, поставени на наднационално ниво.

3.3

По отношение на конкретното съдържание на бъдещата нормативна рамка на общността, е особено важно да бъдат включени следните цели, като се прави разграничение между тези с по-общ и тези с по-специфичен обхват.

3.4

Като цели от общ характер би следвало да се разглеждат следните действия:

3.4.1

От една страна, в зависимост от своята компетенция, властите на Общността и държавите-членки следва да определят обхвата на действие за предприятията, които работят в сферата на ИКТ, в рамките на вътрешния пазар, по-специално в области като стандартизацията и да следят за правилното им спазване.

3.4.2

В рамките на възможното тези изисквания следва да се прилагат върху общата търговска политика по такъв начин, че печалбата от достъпа да се усеща не само в Европа, а и в по-широк мащаб. Освен това трябва да се разработят етични кодекси, съгласно необходимостта на всяка една група в неравностойно положение, с цел да се създаде култура на корпоративна социална отговорност в тази сфера.

3.4.3

От друга страна, се оказва необходимо да се включат съответните участници в гражданското общество в сферата на технологичните нововъведения и разпространението на добри практики за достъп и използването на ИКТ чрез създаването на международни мрежи, които да свързват университетските изследователски центрове с тези на предприятията в сектора. Освен другите мерки трябва да се създадат годишни проекти, финансирани съвместно за тази цел от ЕС и националните администрации и да се стимулира култура на високи научни постижения, които да включват създаването на европейска награда за висококачествени нови технологии, които улесняват достъпа до електронни услуги.

3.5

Като цели със специфичен характер би следвало да се разглеждат следните:

4.1

Населението на възраст над 65 години нараства в сравнение с останалите възрастови групи в обществото. Ниската раждаемост и подобреното качество на живот, както и средна продължителност на живот на населението са основните фактори, които предизвикват това. С тази цел, председателствата на Съвета са включили застаряването на населението като точка, която трябва да бъде разгледана в общите програми на председателството.

4.2

В новото общество, в което живеят по-възрастни хора, съществуват елементи, които имат тенденцията да водят до самота, като например изчезването на големите родове, нарастването на семействата с един родител. Информационното общество предлага нови възможности за превъзмогване на социалната изолираност на възрастните хора, като лансира дейности, които намаляват съществуващата дигитална пропаст.

Това се забелязва особено ясно в областта на електронния достъп. Както се констатира в декларацията на министрите на Конференцията за електронно включване в Рига, приета с единодушие, едва 10 % от хората над 65 години, живеещи в Европа използват интернет.

4.3

Освен универсален достъп до Интернет, трябва да се предложат и социални политики в застъпващите се от различните политики сфери (съобразено с принципа на субсидиарността), с цел да се стимулира социалната интеграция на възрастните хора и хората с увреждания в информационното общество, за да се гарантира равнопоставеността им и да се подобри тяхното качество на живот, да се оптимизират услугите и да се стимулира тяхното участие в информационното общество, да се премахнат пречките за подготовка за използването на цифрови технологии и безплатен софтуер.

Улесняването на достъпа на възрастните хора и хората с увреждания до информационното общество може да стимулира интелектуалната дейност и да направи живота им по-удобен с предоставянето на услуги като например следните:

ЕИСК подчертава значимостта на ИКТ за насърчаване на участието на възрастните хора и хората с увреждания в икономическия и социален живот посредством техните представителни организации, за да се подобрят съществуващите условия в ЕС. Активната роля на участниците в организираното гражданско общество може да се окаже от голямо значение за области като съвместното регулиране, изготвянето на правила за поведение или корпоративната гражданска отговорност.

4.4

ЕИСК смята, че трябва да се предприемат подкрепящи мерки по проектите и действията, които да улесняват достъпа на хората с увреждания и на възрастните хора до информационното общество и да ги въведат в използването на новите технологии, като подходящо средство за тяхната социална интеграция, за избягване на изолирането им от света на цифровите технологии и за подобряване на качеството на живота им. Тези мерки биха включили:

4.5

Икономическото, социалното и териториалното сближаване може да се подсили като се приложат Принципите на Обединените нации в полза на хората от третата възраст в политиките, които развива ЕС, насърчавайки подходящия достъп до образователни програми.

4.6

В прегледа на „новия подход“, който следва да извърши Комисията, когато изготвя новите законови актове, трябва да се вземат предвид нуждите на по-възрастните хора с цел да улесни предлагането на услуги чрез продуктите, които се разработват. В същото време, органите, отговарящи за стандартизацията и индустрията трябва да имат тези факти предвид в своите сфери на действие.

4.7

От гледна точка на опазването на околната среда съществува възможност за увеличаване на използването на цифровите технологии с цел намаляване на необходимите пътувания за получаване на определени услуги на място. Комисията следва да проучи тази възможност, за да предложи на наднационално равнище по-амбициозни бъдещи мерки за електронен достъп.