27.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/57

2.1

От своето начало европейският проект се развиваше като процес на отваряне. Премахвайки постепенно своите вътрешни граници, ЕС успя да създаде голям вътрешен пазар, да модернизира своята икономика, да развие инфраструктурата си и да заеме място сред лидерите в международния търговски обмен.

2.2

Европейската интеграция е много повече от вътрешен пазар. Европейският съюз си създаде общи правила, собствен правен и съдебен ред, Харта за основните права и общи политики. Специално трябва да се спомене политиката за икономическо и социално сближаване, която утвърждава принципа на солидарност между държавите и регионите и е предназначена да допринася за намаляването на различията в нивото на развитие, които се увеличиха след последните разширявания.

2.3

Днес глобализацията се явява като предизвикателство при много по-различни контекст и условия, които се характеризират по-специално с все още несигурно световно управление, с хегемонистични изкушения и нарастващи напрежения между развитите страни и нововъзникващите икономики. Тези неравновесия в света представляват истинска нова реалност за Европейския съюз.

2.4

Европейският проект обаче в началото съвсем не беше „евроцентричен“. Инициаторите на първите договори вече смятаха, че Европейските общности биха могли да се отворят към всички европейски народи, след като те се освободят от диктатурите и освен това биха послужили за модел за един нов световен ред, основан на върховенството на закона, откритостта и доверието.

2.5

Глобализацията има много сходства с позитивните резултати, вече изпитани от европейските държави при взаимното отваряне на техните пазари, като например експлоатиране на сравнителните предимства и на икономиите от мащаба и използване на нова динамика в развитието и нови пазари.

2.6

Но глобализацията създава и множество нови предизвикателства, които изискват често много сложни реакции и приспособяване към множеството трудности и нееднакви условия за достъп до пазарите, „изтичането на мозъци“ и запазването на езиковото и културното многообразие, миграцията, извънредно голямото разнообразие на условията на труд и производство, интернационализирането на капитала и на финансовите пазари в непознат досега мащаб; несигурността на социалните придобивки в развитите страни под влияние на глобализираната конкуренция и в крайна сметка нарасналите предизвикателства, свързани с опазването на околната среда, здравето и сигурността.

2.7

Глобализацията не води навсякъде до едни и същи резултати; в някои страни по света тя спомага за икономическото и социално развитие, но в други ги заплашва: развити региони са подложени на много силна конкуренция, държави, жертви на недоразвиването, са „отхвърлени и отритнати“.

2.8

За да посрещне тези предизвикателства, ЕС трябва да покаже, че знае как да извлече полза от глобализацията, а не че понася последиците от нея. Той трябва в същото време да използва всички възможности, но и да определи как регионите, секторите и различните категории население са засегнати от нея, за да реши, съвместно с държавите-членки, социалните партньори и други заинтересовани страни от гражданското общество, какви конкретни действия ще дадат възможност да се направят необходимите приспособявания.

2.9

Подходът към предизвикателствата на глобализацията не може да бъде чисто икономически. Политическите, социалните и екологическите въпроси, както и въпросите на културата са тясно свързани помежду си. Отговорът на ЕС следователно трябва да включва всички тези области, в противен случай има опасност да не е в необходимата степен убедителен и категоричен.

2.10

Използваният подход на регионална интеграция, с който се характеризира Европейският съюз, му позволява в СТО да говори от името на държавите-членки. По света съществуват и други примери за регионална интеграция, но те не са достигнали етап, равностоен на постигнатия в Европа. Освен това, с изключение на Общността на държавите от Карибския басейн, тези регионални организации не се изказват солидарно в СТО. А едно по-добре структурирано и по-ефикасно световно управление би могло да спечели много от една такава еволюция.

2.11

В ЕС се констатира, че глобализацията се възприема по различен начин, в зависимост от категориите население и различните държави-членки. Това разнообразие може да бъде източник на богатство, но ускоряването и нарастването на предизвикателствата на глобализацията днес изискват обща стратегия и конкретни предложения.

3.1

Ценностите, защитавани от Европейския проект (по-специално разнообразие и колегиалност, правова държава, субсидиарност, равновесие между икономическите, социалните фактори и устойчивото развитие), днес вече не са достатъчно разпространени на международната сцена.

3.2

Явлението глобализация — явление, което засяга между другото и миграционните движения, финансовите потоци, замърсяването и негативните последици върху климата, информационните канали, по-специално Интернет, не може да се обхване цялостно само чрез отношения на по-ниско от междудържавно равнище. Освен държавите, по различен начин в процеса на глобализиране също са обвързани мултинационалните предприятия, финансовите пазари, медиите, научната общност, организираното гражданско общество със своите институции, социалните партньори, НПО и много други участници.

3.3

Следователно, от съществено значение е ЕС да продължи да работи по-решително в полза на световно управление в следните насоки:

3.4

За тази цел ще трябва да се предприемат следните действия, по специално на равнището на правилата за международна търговия:

3.5.1

Дори ако се предположи, че се постигне значителен напредък по всички тези търговски въпроси, само той не би бил достатъчен, за да се осигурят условия за истинско „устойчиво развитие“, чиято цел все пак бе изрично призната от СТО в Дневния ред от Доха. За да има напредък в постигането на една такава цел, ще бъдат необходими други разпоредби, за които Европейският съюз може също да играе водеща роля. Те се отнасят главно за предизвикателствата, свързани с околната среда, сигурността, основните права, условията на труд и културното многообразие.

3.5.2

Едно основно изискване се отнася до опазването на околната среда, предвид нарастващите опасности (защита на условията на живот, на видовете, борба срещу парниковия ефект и замърсяването и т.н.). Това предизвикателство, за което по правило не съществуват граници, е неизбежно свързано със самото понятие „глобализация“. То би трябвало да стане неразделна част от търговските преговори и да се взема под внимание при различните преговори като интердисциплинарна тема. Европейският съюз би трябвало да даде максимален приоритет на това изискване:

3.5.3

Изискванията за сигурност също придобиха по-голямо и разнообразно значение. Ще споменем също така и опазването на здравето от пандемиите, борбата с престъпността, мониторинга на ядрената безопасност, защитата на обмена на електронни данни, безопасността на продуктите и по-специално на хранителните продукти. Глобализацията не бива в никакъв случай да се разглежда като допълнителна несигурност. Следователно трябва да се създадат ефикасни правила, гарантиращи по-сигурна среда, както за развитие на търговията, така и по отношение на основните задачи на държавите и на условията на живот. Този напредък трябва да е съпроводен и с подобряване на управленските практики, на мерките за борба с корупцията и със заплахи от всякакъв вид.

3.5.4

Социалното измерение на глобализацията и по-специално на трудовите стандарти в световен мащаб, които се основават на конвенциите на МОТ (1), трябва наистина да бъдат прилагани навсякъде по света. Посредством понятията за достоен труд, но и за справедливата и равностойна търговия, ЕС, в партньорство с МОТ, може да изработи основа от ценности и добри практики. Трябва да бъде поставен въпросът за ефективното прилагане на конвенциите на МОТ, което може да доведе до установяване на правораздаване.

3.5.5

Множество твърде окуражителни социални инициативи са наченати в развиващите се страни от неправителствени организации, предприятия и социални партньори. Можем да цитираме политиките, разработени от множество европейски фирми на базата на основните принципи, договорени в рамките на ОИСР и на социалните стандарти на МОТ. Можем да споменем особено инициативите на неправителствени организации относно създаване на работни места, обучение, здравеопазване и условия на живот и труд, включително в рамките на социалния регионален диалог, надхвърлящ националните граници. Би трябвало да се подсили подкрепата за такива инициативи от Европейския съюз, като се започне със страните от АКТБ. Също така помощта от Европейския съюз би трябвало още повече да е обвързана с програми, в които активно участват актьорите от гражданското общество, включително и особено от регионален мащаб.

3.5.6

Предвид това, че финансовите пазари стават все повече международни, ЕС трябва да може да действа с един единствен глас, за да превърне МВФ в истински инструмент за стабилизация. Страните от еврозоната би трябвало да вземат решение да обединят своето участие в МВФ, което би увеличило тежестта на гласа на Европа. Успоредно с това ЕС трябва да насърчава, като черпи вдъхновение от конвенциите на ОИСР, световно управление по отношение на борбата срещу изпирането на пари и измамите.

3.5.7

Въпросът за образованието и за споделянето на знанията е от съществено значение с оглед на едно световно управление в служба на народите. Трябва да се разработят проектите на ЮНЕСКО и да се подкрепят мрежи, даващи възможност за най-широко споделяне на уменията и знанията при спазване на плурализма и в рамките на междукултурен диалог. Стратегията на ЕС за по-добро световно управление трябва да вземе предвид и въпроса за културното и езиковото многообразие, които са силни страни на Европа, но днес са застрашени.

3.5.8

Относно основните права, ЕС, съвместно с други, трябва да действа така, че при зачитане на културните различия, разпоредбите на Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на Обединените нации да станат по-ефективни и да се разшири ролята на Международния наказателен съд.

3.6.1

Във връзка с едно засилено световно управление, ЕС може също така да се гордее със своя опит в области, които биха могли да се окажат решаващи, за да бъде то по-широко прието:

3.6.2

Както вече го прави по отношение на страните от АКТБ, Европейският съюз би трябвало, при всеки подходящ повод, да отдава предимство на регионалния подход в своите политически, икономически и социални отношения с партньорите си. Развиването на такива взаимни връзки между Европейския съюз и други регионални субекти, в духа на съревнованието и взаимната откритост, би било от полза за всички засегнати страни, като същевременно ще допълни и подкрепи по един без съмнение решителен начин мултилатералната рамка на СТО.

4.1.1

Трудностите, които СТО срещат, в постигането на напредък по Дневния ред от Доха, както и ограниченията на този Дневен ред, би трябвало да подтикнат Европейския съюз да предприеме нови инициативи. Европейският икономически и социален комитет приветства факта, че в съобщението си от м. октомври 2006 г. Европейската комисия препоръча да се предприеме нова търговска стратегия, използваща както двустранните, така и многостранните подходи.

4.1.2

Многостранният подход към проблемите, свързани с глобализацията, е най-желаният, тъй като предлага най-добри гаранции за балансирани и устойчиви резултати. Затова Комитетът споделя отново потвърдената от Комисията подкрепа за присъщите на мултилатерализма и на СТО достойнства. Актуална остава целта да се изпълни успешно Дневният ред от Доха като цяло, като се ангажират всички участващи държави да спазват общите правила.

4.1.3

Комитетът подчертава необходимостта добре да се организират предложенията на Комисията, според които сега ЕС, изправен пред оставащите трудности в преговорите, водени в рамките на СТО, трябва да потърси по-активно други взаимодопълващи се подходи, включително от двустранен характер. Една от възможностите е да се задълбочат дискусиите с нововъзникващите икономики със силен икономически растеж (Китай, Индия, AСЕАН, МЕРКОСУР, страните от Персийския залив), а и да се засилят стратегическите връзки със съседните икономики (Русия, Украйна, Молдова и Средиземноморските страни), както и успешно да се модернизират нашите взаимоотношения със страните от АКТБ (Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн) чрез регионалните споразумения за икономическо партньорство, които са в процес на договаряне.

4.1.4

Комитетът подчертава, че едно подобно преориентиране на международната стратегия на ЕС към двустранния подход не бива да заменя многостранния подход, който трябва да остане основна цел, тъй като е в съответствие с европейските ценности.

4.1.5

Необходимо е да се следи не само за съвместимостта на тези подходи с ангажиментите на СТО, както с право Комисията подчертава, но и да се гарантира, че:

4.1.6

Всеки двустранен подход на ЕС следователно би трябвало да се сведе до оказване на подкрепа на многостранния подход с цел:

4.1.7

Необходими са много уточнения и приспособявания, свързани по-специално с условията за прилагане на критериите и политиките, които трябва да се провеждат по отношение на някои страни, в частност като Китай, Корея, Индия или Русия.

4.2.1

Съседните държави (най-вече Русия, Украйна, Беларус, Молдова, средиземноморските държави) трябва да бъдат обект на особено внимание чрез създаване на привилегировани партньорства, които са част от една последователна стратегия за добросъседство и стратегия за насърчаване на общности, създадени въз основа на общи интереси.

4.2.2

В рамките на трансатлантическия диалог ЕС и САЩ би трябвало да постигнат напредък, за да сближат своите позиции за глобализацията и да създадат стабилна рамка за сътрудничество и търговия помежду си.

4.2.3

ЕС ще трябва също така, чрез своите двустранни контакти да продължи да насърчава регионалната интеграция в другите континенти (виж страни от АКТБ, МЕРКОСУР, АСЕАН и др.), която ще даде възможност за по-добро структуриране и балансиране на световната търговия и за улесняване на дискусиите на СТО. Опитът на ЕС в интеграцията, освен със своята оригиналност, трябва в действителност да продължи да насърчава и подкрепя други регионални сближавания, необходими за всяка устойчива и структурирана глобализация. Този подход е особено важен по отношение на развиващите се страни, като например страните от АКТБ. Редом с договарянето на споразумения за партньорство би трябвало да се насърчават процесите на регионална интеграция, които безспорно са ключови фактори за това да се избегне тези страни да останат „отхвърлени и отритнати“ от глобализацията. В това отношение много значителен и обнадеждаващ е положителният пример на Общността на държавите от Карибския басейн. В това отношение ЕС трябва да подкрепя в еднаква степен административния капацитет за регионална интеграция и обединенията на актьорите от гражданското общество.

4.2.4

Бихме могли също така да се стремим да извлечем поука от добрите и лоши практики на други страни или регионални общности. ЕС трябва да продължи да насърчава и да дава предимство на регионалните общности, които следват, с различна скорост и различни цели, път, подобен на този на ЕС: Меркосур, Асеан и т.н.

4.2.5

В този двустранен подход не бива да бъдат подценявани ролята и работата на участниците от гражданското общество. Личи стратегическата важност на участието на ЕИСК в Civil society Dialogue, иницииран от Комисията, за да проследява преговорите в рамките на СТО, както и предприетите от ЕИСК дейности посредством различните структури, създадени от него, и те трябва да бъдат признавани в по-голяма степен и направени по-разпознаваеми.

4.3.1

Освен това трябва да се уверим, че оценките на въздействието на предимствата, на пречките и на отстъпките във всяко споразумение, надлежно вземат под внимание неговите икономически и социални последици, по специално в секторен план (включително земеделието и индустриите с голяма концентрация на работна ръка). Тези оценки, осъществявани по инициатива на Европейската комисия при всички нови преговори, би трябвало да включват в по-голяма степен местни експерти и представители на гражданското общество. Ще трябва също така да се прецизира стратегията за управление на рисковете, разгледана от Комисията в нейното съобщение.

4.3.2

Комитетът се произнесе в полза на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията. ЕИСК смята, че фондът трябва да се използва като стратегическо средство за подпомагане на хората и регионите, засегнати от глобализацията. Въпреки че допълва финансирането, предоставено от държавите-членки, неговата роля трябва да бъде осезателна и да достигне критична финансова маса. Комитетът настоява този фонд, както Европейския социален фонд, да бъде управляван от тристранен комитет, в който да участват социалните партньори.

4.3.3

В този контекст аграрният сектор трябва да бъде обект на особено внимание. Освен чисто земеделското производство, трябва да се вземе под внимание земеделската индустрия, която представлява 14 % от добавената стойност на ЕС и осигурява 4 милиона работни места. Именно за да се направи възможно споразумение в рамките на СТО, от 2003 г. насам ОСП бе радикално реформирана, което наложи значителни жертви от страна на хората от засегнатите професии. Следователно с бъдещо споразумение в СТО би трябвало да се постигне реципрочност при достъпа до пазарите и равностойно и значително намаляване на субсидиите за американските производители.

4.4.1

Би трябвало накрая държавите-членки в по-голяма степен да възприемат целите и средствата на една истинска обща стратегия по отношение на достъпа до световните пазари, по-специално запълвайки три празноти:

4.4.2

Системите за застраховане на експортни кредити остават главно национални, въпреки политическата, икономическата, финансовата и в случая с еврото, и валутната интеграция на Европа. ЕС би трябвало да подкрепя тези национални механизми, за да ги координира и хармонизира за всички европейски предприятия, по-специално МСП.

4.4.3

Основните търговски партньори на ЕС често биват посещавани от търговски мисии, които са най-вече национални и се конкурират помежду си. Не става дума да се поставят под въпрос тези либерални подходи, често пъти обосновани от съществуването на исторически връзки, а те да се допълнят, когато това е икономически оправдано и да придобият повече значение чрез секторни мисии за насърчаване с европейско измерение, които подсилват нашата обща идентичност.

4.4.4

Инструментите за търговска защита (по-специално анти-дъмпинговите мерки) трябва да се познават и използват по-добре чрез средствата, които би трябвало да бъдат предназначени за тях.

5.1.1

На първо място трябва да сме способни да се опираме на един достатъчно интегриран, ефективен и конкурентоспособен вътрешен пазар. Би било напразно да искаме да получаваме от нашите световни партньори отстъпки, които съвсем не бихме направили на други държави-членки. Ние обаче изоставаме далеч назад от това, което е нужно да се постигне в тази област.

5.1.2

Множество стари пречки останаха непроменени и европейските предприятия съвсем не получиха средства, за да се почувстват като такива. Услугите, които представляват две трети от БВП, остават доста откъснати; що се отнася до обществените поръчки в държавите-членки, независимо дали става дума за доставки, услуги или за всичко, свързано с отбраната, последните сериозни изследвания, които не са преразглеждани от 10 години насам, сочат, че повече от 90 % от тези обществени поръчки продължават да се възлагат на национални доставчици.

5.1.3

Трябва да се внимава достиженията на правото на Общността да не бъдат застрашени от безплодната конкуренция между държавите-членки: дъмпинг, субсидии, политика на „националните шампиони“, нови бариери и пречки. Разработването на европейска индустриална политика, включително в областта на отбраната, би допринесло много за засилване на икономическите и технологически позиции на ЕС в глобализацията. От друга страна, необходимо е да се засили политиката на конкуренция на Общността, да се създаде прозрачна данъчна и социална рамка в ЕС и да се води борба срещу двойното данъчно облагане, най-фрапиращите случаи на нелоялна конкуренция и измамите с ДДС вътре в Общността.

5.1.4

Недостигът на инфраструктури с действително европейско измерение (транспорт, енергетика, нови технологии, технологични паркове, изследователски центрове) днес тежи върху способността на Европа да предлага по-добри възможности за инвестиране, доколкото тя все още е първият пазар в света.

5.2

Да развиваме квалификациите и образованието на европейците с оглед създаване на едно иновативно общество, даващо възможност на всички за достъп до знания

5.2.1

Европа е бедна на суровини и не може да се конкурира с останалия свят чрез политики на социален или данъчен дъмпинг и дъмпинг в областта на опазване на околната среда. Но тя не бива да се превърне и в „супермаркет“ на света и да остави на Азия ролята на „световен завод“. Нейното бъдеще зависи най-вече от способността й да въвежда иновации и да бъде предприемчива, както и от таланта на всички нейни граждани. Дългосрочното инвестиране в образованието през целия живот е ключът към хармонично развитие. Затова е важно да се насърчава не само обучението и образованието, но и мобилността в рамките на ЕС, което минава през многоезичието и през плановете за кариера, включително в публичната администрация, с европейско и международно измерение.

5.2.2

Европа е все още твърде отделена. ЕИСК призовава за проекти от голям мащаб: ефективно развиване на многоезичието в училищата, програми за мобилност за младите хора, включително в училищна възраст, и за стажуващите или младите работници, европейски университети, европейски образователни системи за учене през целия живот, обща рамка за признаване на всички квалификации.

5.2.3

Затова Европа има нужда от широкомащабна европейска инициатива в областта на образованието, обучението и разпространяването на знанията. Особено внимание трябва да се обърне на хората и териториите, засегнати от преструктурирането и делокализирането, за да се организират инициативи за обучение и да се създадат нови работни места.

5.3.1

Предизвикателството на глобализацията налага ЕС да засили конкурентоспособността на своите продукти и услуги. Икономическите интереси на Съюза са толкова важни, колкото и разнообразни. За да остане начело в международната търговия, Съюзът трябва по-специално да засили всички свои позиции, както по отношение на изделията и услугите с най-добро качество, които представляват половината от неговия износ и една трета от световното търсене, така и по отношение на други видове изделия и услуги, които отговарят на стремежите на хората.

5.3.2

Една европейска политика на подкрепа на предприемчивостта и иновациите би трябвало да бъде, заедно с образованието, обучението и разпространяването на знанията, основен приоритет за идните години в рамките на една нова европейска стратегия „след Лисабон“. ЕИСК предлага в тези области да се изработи пътна карта, която да обедини усилията на държавите-членки на ЕС, публичното финансиране и подпомагането от страна на частния сектор.

5.3.3

Вече няма време ЕС да получи по-добър бюджет за периода 2007-2013г., така че бюджетът трябва да се използва по по-добър начин, най-конкретно чрез:

5.3.4

Голямо предимство на Европа днес е еврото, което стана не само единна валута на тринадесет държави-членки, но и важна международна резервна и обменна валута. Еврото предлага на растящ брой страни в света една надеждна и полезна алтернатива на долара. То улеснява сключването и финансовата сигурност на търговските договори на нашите предприятия. То осигурява истинско чувство за принадлежност към обединена Европа във и извън Общността. На еврото обаче липсва истински център за вземане на решения в областта на икономическата политика, което днес пречи на положителните последици, които биха могли да се очакват.

5.3.5

Именно общите политики са основата на единството на Европейския съюз. Въпреки че днес въглищата и стоманата вече не могат да бъдат смятани за основа на единството, участниците в икономическия и социалния живот разчитат много на по-голямата отговорност на ЕС по отношение на енергийната политика (запазване на ресурсите, сигурност на доставките, нови инвестиции в зелена енергия, енергийна ефикасност и икономии) и опазване на околната среда. Всъщност тези две области изискват повече Европа с истински общи политики.

5.3.6

ЕС трябва също да има една по-глобална и кохерентна политика относно миграцията като координира политиките си по интеграцията и прием, така че да са съвместими с Хартата за основните права на Европейския съюз и Женевските конвенции относно правото на убежище, като същевременно всички заедно се борят по-ефикасно срещу трафикантите на хора. Също така ЕС би трябвало по-активно да насърчава създаването на работни места за квалифицирани хора в развиващите се страни чрез политика за партньорство и чрез насърчаване на регионалните партньорства, които могат да позволят да се предложат нови възможности за мобилност, усъвършенстване и обмен.

5.4.1

Относно стратегията за посрещане на предизвикателствата на глобализацията, Европейският съюз може отново да мобилизира европейските граждани около своя интеграционен проект.

5.4.2

По-общо казано, Комитетът подчертава необходимостта от пълно присъединяване на социалните партньори и различите представителни участници от организираното гражданско общество към новия глобален подход, който той препоръчва, за да се посрещнат предизвикателствата на глобализацията. Съветът и Комисията следва да изискват повече прозрачност, включително по отношение на търговските преговори. По-конкретно ЕИСК желае да се обвърже, заедно с партньорите от гражданското общество в трети страни, с предприетите многостранни и двустранни инициативи.

5.4.3

По-конкретно, ЕИСК препоръчва социалните партньори и други участници от гражданското общество да се включат в:

5.4.4

ЕИСК призовава за създаване на организация на европейско ниво на задачите, свързани с услугите от обществен интерес, като се прибягва, отвъд обикновеното сътрудничество, до интегрирани средства по отношение на икономическата сигурност, гражданската защита и защитата на околната среда, митническия надзор по външните граници, полицията и дори отбраната, вместо да се остави тази концепция затворена в една система от „национални крепости“, които пречат за постигането на по-нататъшен напредък в европейските инициативи.

5.4.5

ЕИСК подкрепя също така възприемането на един подход към единния пазар, свързан с по-голямо участие, като се насърчават инициативите на сдруженията, социалния диалог, социалната корпоративна отговорност, социално-професионалното саморегулиране и сърегулиране (по-специално за услугите, търговията, финансовите пазари, околната среда, енергетиката, социалните аспекти, правата на потребителите).

5.4.6

Самите участници от организираното гражданско общество могат да играят пряка и автономна роля в развиването на връзки с техните колеги от страните и регионалните общности, които са търговски партньори на Европейския съюз.

5.4.7

Човешкото измерение на глобализацията, както и на европейската интеграция, е дело на гражданите и на организираното гражданско общество. Ако са по-добре информирани, консултирани и системно включвани, народите ще възприемат стратегия, която са оформили и която ще могат да нарекат своя.