27.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/11

1.1

Достъпът до надеждни и качествени статистически данни е изключително необходим механизъм за институционалните, икономическите и социалните оператори за извършване на мониторинг и оценка на ефективността на различни правни възможности и за вземане на решения за бъдещето.

1.2

Всъщност възможно най-точната и най-адекватна на действителността представа е важен елемент за приемането на възможно най-добрите политики.

1.3

Това важи по-специално за статистическата информация, свързана със състоянието на заетостта в Европа с цел да се проучи напредъка, постигнат от държавите-членки по отношение на целите, поставени с Лисабонската стратегия.

1.4

За да може да се разбере развитието на пазара на труда в Европейския съюз, е много важно да се знае в кои сектори и в кои региони се намират свободните работни места и какъв е броят им. Незаетите работни места отразяват конюктурните промени в съответните икономически сектори и могат да дадат полезна рамка за определяне на регионите в Европа, в които се забелязва по-голям недостиг на работна ръка или, обратното, значителен икономически растеж и растеж на заетостта.

1.5

Свободните работни места са един от Основните европейски икономически показатели (ОЕИП) и представляват показател, който, ако е бързо достъпен, е полезен и за Централната европейска банка и за Комисията за оценка на въздействието на икономическите промени в някои сектори и за вземане на балансирани решения в паричната политика.

1.6

Възобновяването на Лисабонската стратегия, въз основа на Европейския съвет от м. март 2005 г., постави сред приоритетните си цели създаването на повече и по-качествени работни места. Това неизбежно засили необходимостта от по-добра статистическа информация за нуждите от работна ръка.

1.7

Интегрираните насоки за растеж и заетост (2005-2008 г.) и общите насоки за икономическата политика (ОНИП) в контекста на европейската стратегия за заетостта (ЕСЗ) изискват агрегирани структурни данни на европейско равнище за свободните работни места, подразделени по икономическа дейност, с цел да се анализира нивото и структурата на търсенето на работна ръка.

1.8

Също така наличието на надеждни и редовно актуализирани статистически данни дава възможност на всяка държава-членка да направи оценка на пазара на труда и в последствие да вземе решения в областта на политиката по заетостта, включително на регионална основа.

2.1

Националните данни за свободните и заетите работни места се събират от 2003 г. на основата на джентълменско споразумение, тоест по мълчаливо споразумение. Дори и да гарантира гъвкавост и независимост на държавите-членки, това споразумение не успя да отговори изцяло на нуждите на потребителите на данните.

2.2

Понастоящем четири държави-членки не са изпратили данни на Евростат, а подадените данни не винаги са напълно сравними. По отношение на събирането на тримесечните данни, те не отговарят напълно на изискванията на ЕЦБ и на Комисията за покритие, своевременност и хармонизираност.

2.3

С предложението за регламент (COM(2007) 76 окончателен), изготвено по инициатива на Комитета по заетостта, Европейската комисия си поставя за цел да създаде нормативна уредба, която да дава възможност за получаване на сравнима статистическа информация за свободните работни места в рамките на определени срокове.

2.4

При изготвянето на предложението, по което са консултирани също експерти и Статистическия програмен комитет (СПК), са взети под внимание различни възможности. Избраната в крайна сметка възможност в предложението за регламент гарантира, че събирането на годишни структурни данни ще продължи в краткосрочен план да се извършва на основата на джентълменско споразумение.

2.5

Следователно предложението е насочено най-вече към разпоредбите за събирането на тримесечни статистически данни за свободните работни места. Въз основа на опита, придобит с прилагането на този регламент, се предвижда възможността за приемането в бъдеще на нов регламент, който ще даде възможност да се задоволят нуждите от годишни статистически данни.

2.6

Определянето на необходимата степен на подробност за всеки икономически сектор е поверено на последната версия на Общата класификация на икономически дейности в Общността (NACE).

2.7

Когато е възможно и при спазване на наложените стандарти за качество държавите-членки имат право да използват административни източници или да ограничават полето на наблюдение на отчитаните икономически сектори, с цел да се намали натоварването на предприятията (член 5).

2.8

Комисията предвижда (член 8) извършването на поредица от проучвания за приложимост за държавите-членки, които срещат трудности при предоставянето на данни за:

2.9

В началната фаза (първите три години) за държавите-членки са предвидени на ниво Общност мерки за финансово съдействие. През първите три години разходите по тези мерки ще бъдат в рамките на Програмата на Общността за трудова заетост и социална солидарност — „ПРОГРЕС“ (1) (член 9). По такъв начин ще могат да се започнат инициативи за иновации и усъвършенстване в областта на събирането на данни след приключване на фазата на джентълменското споразумение.

3.1

ЕИСК подчертава важността да се разполага със статистически данни за състоянието на заетостта в Европа, които да бъдат съгласувани и надеждни в максимална степен. Поради това оценява положително и подкрепя усилията на Комисията за създаване на правна рамка, която да позволява по-актуализирана статистическа информация за свободните работни места — сравнима и адекватна на европейско ниво.

3.2

Постигането на целите на Лисабонската стратегия в областта на икономиката и най-вече на заетостта изисква постоянна и ефективна статистическа основа, която да бъде на разположение на всички потребители на статистически данни и на икономическите, социалните и институционалните оператори както на европейско, така и на национално равнище.

3.3

ЕИСК споделя също така избора на регламента като нормативен инструмент, като се има предвид, че целта на предложението, както повечето инициативи в областта на статистиката, изисква стриктно и еднакво прилагане в целия Европейски съюз.

3.4

Решението да се включи в предложението единствено събирането на тримесечни данни, а събирането на годишни структурни данни да продължи въз основа на джентълменското споразумение, несъмнено е продиктувано от необходимостта да се започне постепенно преминаване от събиране на статистически данни на основата на неофициално споразумение към друг вид събиране на данни, основано на регламент. Този преходен период трябва непременно да бъде придружен от постоянен мониторинг на получените резултати и ЕИСК изразява желание в близко бъдеще да може да се постигне по-пълна и надеждна рамка както по отношение на годишните данни, така и на тримесечните данни, свързани с потенциала на европейския пазар на труда.

ЕИСК изразява съжаление, че все още не е извършена оценка на въздействието, но очаква Комисията да изготви такава преди да бъде приет допълнителен регламент за прилагане, тъй като по принцип ще се увеличат разходите и тежестите за европейските предприятия без да се приспаднат намаленията за извършването на други проучвания.

3.5

Все пак ЕИСК смята, че, предвид необходимостта от опростяване на събирането на данни и от намаляване на произтичащите разходи, е направен недотам ясен избор, който се изразява в това събирането на данни в сектори, определени като „сезонни“, по-специално свързаните със земеделието, рибарството и горското стопанство, да стане незадължително.

3.6

Въпреки това проблемът за сезонните корекции поставя редица въпроси по отношение на надеждността на тази статистическа информация, тъй като в други промишлени сектори и/или в публичната администрация моделите на сезонен договор са практика от доста години (текстилната промишленост, хранително-вкусовата промишленост, туризма и др.).

3.7

Освен това структурата на трудовите договори във всички държави-членки на ЕС понастоящем включва десетки разновидности на трудови правоотношения. Поради тази причина е важно да се знае за какъв вид работно място става въпрос (безсрочно или срочно, на пълно работно време, по проект, сътрудничество и др.)

3.8

Една обща картина, по-точно отразяваща действителния потенциал на пазара на труда, неговото развитие или несъвършенствата му в някои сектори или региони, би дала възможност по-добре да се разработят стратегиите, необходими за постигането на целите на Лисабонската стратегия.

3.9

По същата причина ЕИСК смята, че най-вече по тези въпроси са необходими преки консултации с европейските социални партньори, както и тяхното непосредствено участие.

ЕИСК приветства правомощието за упражняване на контрол на Европейския парламент по отношение на предложението, обект на процедурата по съвместно вземане на решение. Регламентите за прилагане подлежат на процедурата по комитология в рамките на процедурата за регулиране с контрол в съответствие с установената в решения 1999/468/ЕО и 2006/512/ЕО на Съвета процедура.