(1)

Едно от основните постижения на Съюза е създаването на пространство без вътрешни граници, в което хората могат да се движат свободно. Поради това към повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници следва да се пристъпва само по изключение и в краен случай.

(2)

Съгласно Регламент (ЕС) 2016/399 държавите членки са длъжни надлежно да нотифицират Комисията, Парламента и Съвета за всяко решение за повторно въвеждане на такъв граничен контрол.

(3)

Комисията трябва да приеме акт за изпълнение, за да установи образец за нотификациите от държавите членки относно повторното въвеждане или удължаването на срока на граничния контрол на вътрешните граници.

(4)

Образецът следва да включва всички елементи, които държавите членки са длъжни да предоставят съгласно Регламент (ЕС) 2016/399, за да се даде възможност на Комисията да оцени спазването на критериите и условията за временно повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници.

(5)

В съответствие с членове 1 и 2 от протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не взе участие в приемането на Регламент (ЕС) 2024/1717 за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Въпреки това, тъй като Регламент (ЕС) 2024/1717 на Европейския парламент и на Съвета (2) се основава на достиженията на правото от Шенген, в съответствие с член 4 от посочения протокол на 19 ноември 2024 г. Дания уведоми за решението си да приложи Регламент (ЕС) 2024/1717 в своето национално право. Поради това по силата на международното право Дания е длъжна да прилага настоящото решение.

(6)

Настоящото решение не представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (3). следователно Ирландия не участва в неговото приемане и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(7)

По отношение на Кипър настоящото решение представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 3, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2003 г.

(8)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (4), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (5).

(9)

По отношение на Швейцария настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (6), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (7).

(10)

По отношение на Лихтенщайн настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (8), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (9).

(11)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по Кодекса на шенгенските граници,