32023H0215(01)

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 32023H0215(01) - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 32023H0215(01)

Препоръка на Комисията от 8 февруари 2023 година относно целите на Съюза за устойчивост при бедствия 2023/C 56/01

C/2023/400

OB C 56, 15.2.2023, p. 1–11 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

15.2.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 56/1

ПРЕПОРЪКА НА КОМИСИЯТА

от 8 февруари 2023 година

относно целите на Съюза за устойчивост при бедствия

(2023/C 56/01)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Механизъм за гражданска защита на Съюза (1), и по-специално член 6, параграф 5 от него,

като има предвид, че:

(1)

Механизмът за гражданска защита на Съюза, създаден с Решение № 1313/2013/ЕС, има за цел да засили сътрудничеството между Съюза и държавите членки и да улесни координацията в областта на гражданската защита с цел подобряване на ефективността на системите за превенция, готовност и реагиране при природни и причинени от човека бедствия.

(2)

Съгласно член 6, параграф 5 от Решение № 1313/2013/ЕС Комисията, в сътрудничество с държавите членки, установява и развива цели на Съюза за устойчивост при бедствия в областта на гражданската защита и приема препоръки за определянето им като необвързваща обща основа в подкрепа на действия за превенция и готовност в случай на бедствия, които водят до или могат да доведат до презгранични последици, засягащи няколко държави.

(3)	Географският обхват на целите на Съюза за устойчивост при бедствия включва Съюза и неговите държави членки, както и участващите в Механизма на Съюза държави (2) съгласно член 4, параграфи 4а и 12 от Решение № 1313/2013/ЕС.

(4)

Съюзът е изправен пред все по-чести и по-тежки природни бедствия и бедствия, причинени от човека. Изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда изострят рисковете за Съюза, като увеличават честотата и интензивността на метеорологичните явления, вредното замърсяване, недостига на вода и загубата на биологично разнообразие. Освен това бедствията все повече имат трансгранични и междусекторни последици. Освен че отнемат човешки живот и нанасят вреди на човешкото здраве, бедствията подкопават икономическия просперитет и причиняват непоправими загуби за околната среда, биологичното разнообразие и културното наследство. Поради това устойчивостта при бедствия следва да бъде засилена на равнището на Съюза и в държавите членки. Целите на Съюза за устойчивост при бедствия са насочени към засилване на устойчивостта при бедствия и подобряване на способността на Съюза и неговите държави членки да устояват на последиците от настоящи и бъдещи бедствия. Възприемането на всеобхватни и интегрирани подходи към управлението на риска от бедствия е от ключово значение за засилването на устойчивостта.

(5)	Засилването на устойчивостта при бедствия следва да се основава на конкретни хоризонтални принципи и подходи.

(6)	В сътрудничество с държавите членки бяха изготвени целите на Съюза за устойчивост при бедствия, които са приложени към настоящата препоръка.

(7)	При определянето на целите на Съюза за устойчивост при бедствия беше отделено специално внимание на специфичните нужди на уязвимите групи. Техните нужди следва да бъдат взети предвид при изпълнението и преразглеждането на целите на Съюза за устойчивост при бедствия.

(8)

При изпълнението и по-нататъшното развитие на целите на Съюза за устойчивост при бедствия следва да се търсят полезни взаимодействия и взаимно допълване със съответните международни рамки за устойчивост, например Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия, и други секторни инициативи на Съюза за изграждане на устойчивост при бедствия, за да се подобри цялостната способност на Съюза и неговите държави членки да устояват на последиците от природни и причинени от човека бедствия.

(9)

Поради това е необходимо сътрудничеството да се задълбочи и разшири, така че да обхване националните и съответните поднационални органи отвъд гражданската защита, както и сътрудничеството с доставчици на основни услуги, включително транспортния сектор, и заинтересовани страни от частния сектор, неправителствени органи, научноизследователската общност и експерти в областта на културното наследство. Своевременното предоставяне на данни по достъпен и оперативно съвместим начин, позволяващ повторното им използване, ще улесни междусекторното и трансграничното сътрудничество.

(10)	Такова сътрудничество може да включва също сътрудничество между гражданския и военния сектор в съответствие с Решение № 1313/2013/ЕС (3).

(11)

Компетентните органи на държавите членки, Комисията и съответните агенции на Съюза в рамките на съответните си мандати следва да бъдат готови да реагират на природни и причинени от човека бедствия от различен вид и мащаб, включително промишлени, морски и други свързани с транспорта произшествия, извънредни ситуации, свързани със здравето, кризи, характеризиращи се с несигурност, и сътресения, които биха могли да поставят под въпрос операциите за гражданска защита или непрекъснатостта на дейността.

(12)

Съгласно член 6, параграф 5 от Решение № 1313/2013/ЕС целите на Съюза за устойчивост при бедствия трябва да се основават на настоящи и ориентирани към бъдещето сценарии, включително последиците от изменението на климата за рисковете от бедствия, данни за минали събития и междусекторен анализ на въздействието, като се обръща специално внимание на уязвимите групи. В същото време при планирането на управлението при бедствия и разработването на сценарии, определени в член 10 от Решение № 1313/2013/ЕС, трябва да се вземе предвид работата, извършена във връзка с целите на Съюза за устойчивост при бедствия. Следователно изготвянето на целите и разработването на сценарии са тясно свързани помежду си. Докато сценариите предоставят доказателства и специфична за риска информация, които следва да са в основата на формулирането на целите, целите на Съюза за устойчивост при бедствия на свой ред следва да определят областите, които са важни за устойчивостта при бедствия, и по този начин да служат за основа на разработването на сценарии.

(13)	Поради това целите на Съюза за устойчивост при бедствия следва непрекъснато да се преразглеждат и преработват с оглед на напредъка, постигнат в тяхното разработване и изпълнение, новите обстоятелства и променящите се нужди.

(14)	При докладването съгласно член 34, параграф 2 от Решение № 1313/2013/ЕС следва да се предоставя редовна информация, наред с другото, за напредъка във връзка с постигането на целите на Съюза за устойчивост при бедствия,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:

ПРЕДМЕТ И ЦЕЛ

Съгласно член 6, параграф 5 от Решение № 1313/2013 с настоящата препоръка се определят цели на Съюза за устойчивост при бедствия в областта на гражданската защита и общи принципи за тяхното изпълнение, докладване и преразглеждане.

Целите на Съюза за устойчивост при бедствия са необвързваща обща основа в подкрепа на действия за превенция и готовност в случай на бедствия, които водят или могат да доведат до презгранични последици, засягащи няколко държави, като целта е да се подобри способността на Съюза и неговите държави членки да устояват на бедствия и на последиците от тях. В целите се определят приоритетни области и свързани с тях конкретни цели за укрепване на устойчивостта на Механизма на Съюза и на държавите членки при бедствия.

ХОРИЗОНТАЛНИ ПРИНЦИПИ И ПОДХОДИ В ОСНОВАТА НА УСТОЙЧИВОСТТА ПРИ БЕДСТВИЯ

Рисковете се променят много бързо. Последиците от по-честите и интензивни природни бедствия и бедствия, причинени от човека, се разпространяват през границите и секторите и причиняват загуба на човешки живот и икономически загуби. За да могат участниците в гражданската защита да съхранят способността си за ефективно управление на широк набор от сътресения в бъдеще, устойчивостта при бедствия трябва да бъде засилена.

Засилването на устойчивостта при бедствия в областта на гражданската защита следва:

а)	да бъде всеобхватно: като обхваща целия цикъл на управление на бедствията (превенция, готовност, реагиране и възстановяване);

б)	да бъде изпреварващо: като намалява основните рискове от бедствия, когато това е възможно, и осигурява подходящо равнище на готовност за предприемането на ефективна и ефикасна реакция при бедствия;

в)

да бъде междусекторно и трансгранично: като насърчава подход, който отчита взаимозависимостта между множество рискове, осигурява съгласуваност между съответните сектори на политиката и насърчава сътрудничеството между държави членки, изправени пред общи рискове. Сътрудничеството и координацията следва да насърчават съгласувани действия, да оптимизират полезните взаимодействия и да поощряват последователност между различните сектори, равнища на управление, органи и заинтересовани страни;

г)

да се основава на знания и факти: като разчита на солидно разбиране на рисковете от бедствия, включително на икономическите, екологичните и социалните последици от бедствията. За тази цел следва да се подпомагат научните изследвания и иновациите и да се насърчава споделянето на знания, включително на резултати от добри практики в научните изследвания, обмена на данни, непрекъснатото оценяване и ученето;

д)	да бъде приобщаващо: да гарантира, че никой не е пренебрегван, като отчита специфичните нужди и причини за уязвимостта на хората, като пол, възраст, икономически, образователен и социален контекст, увреждания, както и географско излагане на специфични рискове;

е)

да бъде устойчиво: като взема предвид природосъобразни решения, въздействието на изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда върху рисковете от бедствия и предотвратяването и смекчаването на последиците от бедствията за околната среда, обръщайки специално внимание на свеждането до минимум на въздействието на операциите за гражданска защита върху околната среда.

ЦЕЛИТЕ НА СЪЮЗА ЗА УСТОЙЧИВОСТ ПРИ БЕДСТВИЯ

За засилването на устойчивостта при бедствия в областта на гражданската защита са необходими действия в следните области:

а)	предвиждане — подобряване на оценката на риска, предвиждането и планирането на управлението на риска от бедствия;

б)	подготовка — повишаване на осведомеността на населението за рисковете и неговата готовност;

в)	предупреждение — засилване на ранното предупреждение;

г)	реагиране — засилване на способността за реагиране на Механизма за гражданска защита на Съюза;

д)	сигурност — осигуряване на стабилна система за гражданска защита.

Целите на Съюза за устойчивост при бедствия, изброени в параграф 5, са определени в приложението към настоящата препоръка.

Държавите членки и Комисията се насърчават да предприемат необходимите действия и мерки съгласно Механизма на Съюза, за да постигнат целите на Съюза за устойчивост при бедствия. Те се насърчават да поощряват сътрудничеството с национални, регионални и международни партньори, организации на гражданското общество и заинтересовани страни от частния сектор.

Те се насърчават да осигурят полезни взаимодействия и взаимно допълване със съответните международни, европейски или национални рамки, стратегии, планове и програми за устойчивост, за да се засили цялостната способност на Съюза и неговите държави членки да устояват на последиците от бедствия.

По-специално, в съответствие с член 6, параграф 1, буква в) от Решение № 1313/2013/ЕС държавите членки трябва да вземат предвид целите на Съюза за устойчивост при бедствия и рисковете, свързани с бедствия, които водят до или могат да доведат до презгранични последици, засягащи няколко държави, когато доразвиват и усъвършенстват планирането на управлението на риска от бедствия на национално или подходящо поднационално равнище, включително по отношение на трансграничното сътрудничество.

10.

Държавите членки се насърчават да участват в партньорските проверки за оценката на способността за управление на риска, посочени в член 6, параграф 1, буква д) от Решение № 1313/2013/ЕС, за да се подпомогне изпълнението на целите на Съюза за устойчивост при бедствия.

11.

Комисията, посредством Мрежата на Съюза за знания в областта на гражданската защита, създадена в съответствие с член 13 от Решение № 1313/2013/ЕС, и други мерки по линия на Механизма на Съюза, следва да подпомага изпълнението на целите на Съюза за устойчивост при бедствия.

ПРЕГЛЕД И ДОКЛАДВАНЕ

12.

Целите на Съюза за устойчивост при бедствия следва непрекъснато да се преразглеждат и преработват с оглед на напредъка, постигнат в изпълнението им, и вследствие на новите обстоятелства и променящите се нужди, като се вземат предвид разработването на сценарии и планирането на управлението при бедствия, посочени в член 10, параграф 1 от Решение № 1313/2013/ЕС.

13.

За целите на докладването на всеки две години съгласно член 34, параграф 2 от Решение № 1313/2013/ЕС се насърчава тясното сътрудничество между Комисията и държавите членки за установяване на методика за наблюдение на напредъка, постигнат в изпълнението на целите на Съюза за устойчивост при бедствия. Тази методика следва да съдържа анализ на актуалното състояние и изходните параметри за всяка от областите, обхванати от целите, и да определя подходящи показатели.

14.

Държавите членки се насърчават да предоставят на Комисията нужната информация относно изпълнението на целите на Съюза за устойчивост при бедствия.

Съставено в Брюксел на 8 февруари 2023 година.

За Комисията

Janez LENARČIČ

Член на Комисията

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 924.

(2) В светлината на член 28, параграф 1 от Решение № 1313/2013/ЕС, когато се прави позоваване на държавите членки, се разбира, че то включва участващите държави съгласно определението в член 4, точка 12 от Решение № 1313/2013/ЕС. Албания, Босна и Херцеговина, Исландия, Черна гора, Северна Македония, Норвегия, Сърбия и Турция участват в Механизма на Съюза.

(3) Използването на военни средства под гражданско ръководство като крайно средство може да представлява важен принос към реакцията при бедствия. Когато се приеме за уместно да се използват военни способности при операции за гражданска защита, сътрудничеството с военните органи следва да се подчинява на реда и условията, процедурите и критериите, установени от Съвета или неговите компетентни органи за предоставяне на Механизма на Съюза на необходимите военни способности за гражданска защита, както и следва да бъде съобразено със съответните международни насоки.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Цел № 1 на Съюза за устойчивост при бедствия: Предвиждане — подобряване на оценката на риска, предвиждането и планирането на управлението на риска от бедствия

Доброто разбиране на съществуващите и нововъзникващите рискове е предварително условие за предотвратяване или смекчаване на неблагоприятните последици от бедствия. Поради това държавите членки и Комисията следва да продължат да подобряват способността си да идентифицират и оценяват рисковете от бедствия, особено тези с потенциално трансгранично и междусекторно въздействие. Сценариите за бедствия, обхващащи цяла Европа, следва да подобрят способността на Съюза за предвиждане на бъдещи кризи и рискове за живота и здравето. Държавите членки и Комисията следва също така да се основават на секторни и многосекторни оценки на риска (1) . Държавите членки и Комисията следва да предприемат изпреварващи действия, като въведат конкретни превантивни мерки и мерки за готовност, както и планиране на управлението на риска, на равнището на Съюза и на национално и подходящо поднационално равнище. Държавите членки следва да се възползват от подкрепата, предоставяна по линия на Механизма за гражданска защита на Съюза (Механизма на Съюза) и други фондове на Съюза (2) , за да насърчават интелигентните инвестиции в превенцията на бедствия с цел защита на гражданите от бедствия, адаптиране към изменението на климата и постигане на напредък в екологичния преход.

Цел: До 2030 г. да се подобри способността на Съюза и на държавите членки да идентифицират и оценяват рисковете от бедствия с потенциални презгранични и междусекторни въздействия и да използват тази информация за засилване на дейностите за превенция и готовност при бедствия, включително стратегии за намаляване на риска, предвиждане на бедствия, планиране на управлението на риска и дейности за реагиране.

За да се подкрепи и наблюдава изпълнението на тази цел, е необходимо да се преследват посочените по-долу конкретни цели:

Конкретни цели

1.1

Подобряване на капацитета за разработване на сценарии в целия Съюз:

До края на 2023 г. Комисията, в сътрудничество с държавите членки, следва да приключи разработването на ключови презгранични междусекторни сценарии, обхващащи 16 основни опасности, на които е изложен Съюзът.

Държавите членки следва да гарантират, че сценариите им при бедствия се вземат предвид при разработването на общоевропейски сценарии.

Сценариите следва да служат за основа при формулирането на дейностите на Съюза и държавите членки за превенция, готовност (включително стратегии за намаляване на риска от бедствия), прогнозиране и планиране на управлението на риска, както и на действията им за реагиране.

След 2023 г. сценариите следва да се актуализират непрекъснато и при необходимост, да се разширяват.

1.2

Подобряване на оценката на риска:

Комисията следва допълнително да подобри прегледа на Съюза на рисковете от природни и причинени от човека бедствия в съответствие с член 5, параграф 1, буква в) от Решение 1313/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3), за да предостави всеобхватна европейска перспектива за риска от бедствия. Прегледът на Съюза на рисковете от бедствия следва да се основава на национални, поднационални и трансгранични оценки на риска в областта на гражданската защита и на съответните оценки на риска за целия Съюз (4), както и на секторни и многосекторни оценки на риска, извършени в съответствие с правото на Съюза.

Оценката на риска на равнището на Съюза следва да се основава на подобрено идентифициране и междусекторен анализ на основните и нововъзникващите рискове, тяхното каскадно въздействие и особено изложените на риск или уязвими райони и групи и да разглежда областите в Съюза, изправени пред сходни рискове.

Държавите членки следва допълнително да подобрят оценката на риска по целесъобразност на национално и поднационално равнище и по отношение на трансграничния риск. Оценките на риска в държавите членки следва да се основават на подход, обхващащ множество опасности. Държавите членки следва да включат преглед на нововъзникващите рискове и оценка на трансграничните рискове, на въздействието на изменението на климата и на каскадното въздействие. Националните, поднационалните и трансграничните оценки на риска в областта на гражданската защита следва да се основават на оценките на риска, извършвани в съответните области на политиката, и да ги подкрепят.

1.3

Подобряване на способността за изпреварване:

Държавите членки и Комисията следва допълнително да засилят дейностите по прогнозиране и предвиждане на риска в допълнение към разработването на сценарии, като например следене на обстановката, анализ и научни изследвания, за да се даде възможност за ранното идентифициране на настоящи и нови рискове и предизвикателства и да се подпомогне предприемането на действия за адаптиране, превенция или готовност във връзка с предстоящи сътресения.

1.4

Подобряване на планирането на управлението на риска:

Комисията следва да гарантира, че оценката на нуждите и пропуските във връзка със способностите на Механизма на Съюза се основава на междусекторни оценки на риска и сценарии и се основава на подход, обхващащ множество опасности.

Държавите членки следва да гарантират, че стратегиите, рамките и плановете за управление на риска на национално и, по целесъобразност, поднационално равнище се основават на подход, обхващащ множество опасности. Стратегиите, рамките и плановете следва да се основават на подходящи сценарии, трансгранично и междусекторно сътрудничество и да осигуряват адаптиране, превенция и готовност.

Държавите членки следва да продължат да разработват планове за управление на риска във връзка с трансграничните рискове въз основа на подобрено сътрудничество в трансграничните райони.

За тази цел Комисията и държавите членки следва да вземат предвид, когато е целесъобразно, въздействието на изменението на климата, каскадните последици от бедствията и специфичните нужди на уязвимите групи.

1.5

Подобряване на способността на гражданската защита за разработване на превантивни действия:

Органите за гражданска защита на държавите членки следва да засилят своите превантивни дейности, включително действия за „изграждане отново, но по-добре“ след бедствия (5), за да постигнат високо равнище на защита срещу бедствия.

Цел № 2 на Съюза за устойчивост при бедствия: Подготовка — Повишаване на осведомеността за рисковете и готовността на населението

Население, което е осведомено за риска и подготвено, е ключов елемент от устойчивостта при бедствия, тъй като отделните хора и общностите често са първите засегнати и първите, които реагират на бедствия. Обществената осведоменост за рисковете и достатъчното познаване на начините за превенция, подготовка и реагиране при бедствия значително намаляват отрицателните последици от бедствията. Необходимо е да се повиши осведомеността на обществото за рисковете от бедствия и мерките за превенция, да се подобрят самозащитата, поведението и готовността на отделните хора и общностите да реагират при бедствия и да се насърчава култура на превенция на риска и доверие в органите за гражданска защита. С подкрепата на Комисията държавите членки следва да увеличат усилията си за информиране на обществеността, за да могат превенцията и готовността при бедствия да станат част от ежедневието на гражданите, и да насърчават гражданската ангажираност и доброволческите инициативи за превенция и готовност при бедствия. Държавите членки следва да си сътрудничат, по целесъобразност, с местни и регионални органи, с партньори, включително от частния сектор и организации на гражданското общество, също и в трансграничен контекст.

Цел: До 2030 г. да се повиши значително равнището на осведоменост и готовност на населението на Съюза във връзка с риска от бедствия във всяка от държавите членки.

Конкретни цели

2.1

Повишаване на общото равнище на осведоменост относно риска:

Държавите членки следва да продължат да разработват стратегии за повишаване на осведомеността относно риска и да засилят действията за повишаване на осведомеността относно риска, за да гарантират, че равнището на осведоменост на населението относно регионални и ключови национални рискове нараства. Стратегиите за повишаване на осведомеността относно риска следва да обхващат и сезонните жители, по целесъобразност.

Комисията следва да подкрепя действията на държавите членки за повишаване на осведомеността относно риска и да ги допълва, когато е целесъобразно, с действия за повишаване на осведомеността относно риска на равнището на Съюза.

—	До 2030 г. 90 % от населението на Съюза (6) следва да бъде добре запознато с рисковете от бедствия в своя регион.

2.2

Подобряване на публичния достъп до информация за риска от бедствия:

Органите на Съюза и на държавите членки следва да гарантират, че населението в Съюза може лесно да получи достъп до информация относно рисковете от бедствия и възможните последици от тях.

Органите на Съюза и на държавите членки следва да вземат предвид специфичните нужди и обстоятелства на уязвимите групи и хората с увреждания, когато предоставят информация за риска от бедствия.

2.3

Повишаване на осведомеността и приемането на мерки за превенция на риска и готовност сред населението:

Държавите членки следва да гарантират, че населението, включително уязвимите групи и хората с увреждания, е по-добре осведомено за мерките за превенция на риска и за действията, които може да предприеме при най-честите бедствия. В резултат на това делът на населението, което е приело мерки за превенция и готовност, следва да нарасне.

Комисията следва да подкрепя действията на държавите членки за превенция на риска и готовност на обществеността и да ги допълва със съответни действия на равнището на Съюза.

2.4

Повишаване на културата на превенция на риска сред населението:

Държавите членки следва да предприемат действия, чрез които:

а)	да гарантират, че знанията на населението за превенцията на риска, както и за доверието и увереността в компетентните органи за гражданска защита, и неговото разбиране на мисията за гражданска защита се подобряват;

б)	да гарантират, че населението е способно да преценява надеждността на информацията за риска от бедствия, включително да идентифицира достоверни източници на такава информация и сигнали;

в)	да засилят обществената ангажираност и участието на доброволци в гражданската защита.

Комисията следва да подкрепя действията на държавите членки за укрепване на културата на превенция на риска и да ги допълва със съответни действия на равнището на Съюза.

Цел № 3 на Съюза за устойчивост при бедствия: Предупреждаване — засилване на ранното предупреждаване

Ефективните системи за ранно предупреждение и наблюдение са от решаващо значение за предвиждането на бедствия и подготовката за тях. Те помагат на публичните органи и хората, застрашени от бедствия, да действат своевременно, за да сведат до минимум нараняванията, загубата на човешки живот и щетите върху имуществото, околната среда и културното наследство. Системите за ранно предупреждение следва да бъдат редовно оценявани и подобрявани на равнището на Съюза и в държавите членки. Ключовите функции на системите за ранно предупреждение, като прогнозиране, откриване, наблюдение на опасностите и тяхното въздействие, както и своевременното и лесно разбираемо предупреждаване на населението, включително на уязвимите групи, следва да бъдат засилени. Координационният център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC) следва проактивно да подкрепя държавите членки и да подпомага органите за гражданска защита, предоставяйки при поискване бързи оценки на въздействието за установени или прогнозирани събития.

Цел: До 2030 г. да се повишат ефективността и оперативната съвместимост на системите за ранно предупреждение в Съюза, за да се даде възможност за своевременна и ефективна реакция при бедствия и да се избегнат или намалят неблагоприятните последици от тях, като се постави специален акцент върху засилването на ранното предупреждение за рискове с презгранични въздействия, обхващащи няколко държави, и ключови национални рискове.

Конкретни цели

3.1

Подобряване на капацитета за прогнозиране, откриване и наблюдение:

Комисията, по-специално ERCC, съответните агенции на Съюза и държавите членки следва да подобрят способността си за прогнозиране, откриване и наблюдение на опасностите и въздействията, включително чрез по-добра координация на презграничните и трансграничните рискове и по-добра интеграция и оперативна съвместимост на системите.

Системите за откриване и прогнозиране следва да включват съображения, свързани с изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда, когато това е уместно.

3.2

Подобряване на предупреждаването на обществеността:

Държавите членки следва да подобрят своите системи за предупреждаване на населението, за да се даде възможност за по-добра комуникация относно очакваните въздействия и действията, които трябва да бъдат предприети при рискове, извънредни ситуации и кризи. Следва да се насърчава координацията между съответните органи и служби. Следва да се определят ясно установени информационни потоци и отговорности. Предупреждаването на обществеността в държавите членки следва да се основава на подобрени механизми за предупреждаване при презсгранични и трансгранични бедствия.

Държавите членки следва да гарантират, че при предупреждаването на обществеността отчитат нуждите на населението от многоезична комуникация и че това предупреждаване е приобщаващо и адаптирано към специфичните потребности на уязвимите групи, включително на хората с увреждания.

Сигналите за предупреждаване следва да достигат до застрашеното население своевременно и ефективно.

Държавите членки следва да гарантират, че предупредителните сигнали и съобщения към обществеността са ясно разбрани от населението.

Цел № 4 на Съюза за устойчивост при бедствия: Реагиране — Повишаване на способността за реагиране на Механизма за гражданска защита на Съюза

Исканията за помощ стават все по-чести, а нуждите от реагиране — все по-разнообразни. Механизмът на Съюза следва да бъде подготвен да реагира на нововъзникващи рискове и на вероятното увеличаване на презграничните бедствия, засягащи няколко държави. Поради това Механизмът на Съюза следва да бъде укрепен с подходящия вид и брой ресурси, за да продължи да подкрепя ефективно държавите членки за реагиране при бедствия, които надхвърлят националните им способности. Нуждите от способности за реагиране на Механизма на Съюза следва да бъдат редовно преразглеждани. Комисията, заедно с държавите членки, следва да продължава да развива нужните способности за реагиране в рамките на Европейския резерв за гражданска защита и rescEU в зависимост от потребностите.

Цел: До 2024 г. да се доразвие способността за реагиране на Механизма на Съюза при горски пожари, наводнения, търсене и спасяване, химични, биологични, радиологични и ядрени инциденти (ХБРЯ) и извънредни здравни ситуации. Освен това до 2024 г. тази цел и свързаните с нея конкретни цели ще бъдат доразвити и ще бъдат добавени способности в области като временния подслон, спешните енергийни доставки и транспорта.

Конкретни цели (7)

4.1

В областта на реагирането при горски пожари (8):

Механизмът на Съюза следва да бъде най-малкото в състояние да отговори на нуждите в шест държави членки едновременно, осигурявайки способности за гасене на горски пожари от въздуха в продължение на минимум 1 ден и максимум 7 дни, след като националните способности бъдат претоварени.

Успоредно с това Механизмът на Съюза следва да бъде в състояние да отговори едновременно на нуждите в четири държави членки с претоварени национални способности за реагиране, осигурявайки наземни способности за гасене на горски пожари в продължение на минимум 7 дни и максимум 14 дни.

Освен това Механизмът на Съюза следва да може да разполага екипи за консултации и оценка в областта на борбата с пожарите за извършване на тактически консултации по две едновременни искания за помощ поради горски пожари.

4.2

В областта на реагирането при наводнения:

Механизмът на Съюза следва да бъде най-малкото в състояние да реагира на наводнение, засягащо най-малко три държави членки едновременно с претоварени национални способности за реагиране. Тази реакция следва да обхваща най-малко общата способност за изпомпване на поне 20 000 m3 вода на час за период до 21 дни.

Освен това Механизмът на Съюза следва да бъде в състояние да гарантира ограничаване на наводненията, управление на отпадъците, оценка на язовирите и операции по търсене и спасяване при наводнения.

4.3

В областта на реагирането при търсене и спасяване:

Механизмът на Съюза следва да бъде най-малкото в състояние да провежда операции по търсене и спасяване в най-малко четири държави членки едновременно в различна среда и във връзка с различни видове бедствия. Такава реакция обхваща денонощни операции в продължение на 7 дни при търсене и спасяване в градска среда при средно тежки условия и в продължение на 10 дни при търсене и спасяване в градска среда при тежки условия.

Следва да се предвиди възможност за разполагане на допълнителни способности за специфични операции по търсене и спасяване в планински и пещерни условия, както и на експерти в областите на вулканологията, сеизмологията, оценката на язовирите и структурното инженерство.

4.4

В областта на реагирането при ХБРЯ инциденти:

Механизмът на Съюза следва да бъде най-малкото в състояние да отговори на искания от три държави членки едновременно във връзка с нужди от обеззаразяване в продължение на най-малко 14 последователни дни за общо 500 лица, включително 50 ранени лица, 15 000 m2 повърхности на открито и 200 m2 повърхности на закрито на час, като се приема, че обеззаразяването може да се извърши с вода, включително способност за обеззаразяване на оборудване или доказателства от критично значение.

Освен това Механизмът на Съюза следва да бъде най-малкото в състояние да отговори на искания от две държави членки едновременно за радиологично наблюдение и наблюдение на ядрената радиация в продължение на най-малко 10 последователни дни за общо 100 души, 10 превозни средства, 10 000 m2 повърхности на открито и 1 000 m2 повърхности на закрито на час.

Също така Механизмът на Съюза следва да гарантира, че има способност да предоставя конкретни съвети в областта на ХБРЯ чрез разполагане или подкрепа от разстояние.

4.5

В областта на спешните действия от здравен характер (9):

Механизмът на Съюза следва да бъде най-малкото в състояние да отговори на искания от три държави членки едновременно за реакция при нужда от лечение в продължение на най-малко 2 седмици на общо 800 пациенти дневно чрез екип за спешна медицинска помощ тип 1 (EMT1): модули за извънболнична помощ при спешни случаи, създаване на операционни зали за общо 60 пациенти чрез екип за спешна медицинска помощ тип 2 (EMT2): модули за хирургически болнични грижи при спешни случаи. Тази реакция включва минималната способност за извършване на 45 малки хирургични операции дневно в продължение на 2 седмици.

Механизмът на Съюза следва да бъде най-малкото в състояние да отговори на искания от пет държави членки едновременно за нужди от медицинска евакуация с общ капацитет от 24 пациенти на интензивно лечение и 200 пациенти, които не са на интензивно лечение, дневно, както и шест пациенти, засегнати от силно заразно заболяване, дневно за максимум 14 дни.

Механизмът на Съюза следва да бъде най-малкото в състояние да отговори на искания от три държави членки едновременно за мобилен лабораторен анализ, включително потенциални ХБРЯ способности, с общ капацитет от 150 проби дневно за максимален период от 14 дни.

Освен това Механизмът на Съюза, в сътрудничество с Органа за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации, следва да гарантира наличието и достъпа до критични медицински мерки за противодействие, по-специално терапевтични средства и медицински изделия, за справяне със сериозни трансгранични заплахи за здравето.

Също така Механизмът на Съюза следва да бъде в състояние да предоставя конкретни консултации в областта на общественото здраве и епидемиологичната обстановка чрез разполагане на експерти на място или в зависимост от потребностите, подкрепа от разстояние.

Цел № 5 на Съюза за устойчивост при бедствия: Сигурност — осигуряване на стабилна система за гражданска защита.

Координационният център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC) и органите за гражданска защита в държавите членки следва да продължат да укрепват непрекъснатостта на своята дейност. Наред с това те следва да адаптират своето планиране за непрекъснатост на дейността към междусекторните презгранични бедствия. За тази цел ERCC и органите за гражданска защита в държавите членки следва да осигурят междусекторно и трансгранично сътрудничество и да насърчават изграждането на партньорства със заинтересовани страни като частния сектор, гражданското общество и доброволчески организации. Механизмът на Съюза следва да подпомага провеждането на стрес тестове за проверка на непрекъснатостта на дейността на центровете за спешни операции и да работи с държавите членки за последващи действия във връзка с извлечени поуки и препоръки.

Цел: До 2027 г. да се гарантира непрекъснатостта на дейността на ERCC и съответните органи в областта на гражданската защита в държавите членки и да се запазят основните им функции, включително при сценарии на тежки бедствия с каскадно междусекторно и трансгранично въздействие, едновременни и повтарящи се бедствия, продължителни извънредни ситуации и нововъзникващи рискове от бедствия.

Конкретни цели

5.1

Подобряване на способността за планиране на непрекъснатостта на дейността:

ERCC и неговите партньори в държавите членки следва редовно да преразглеждат плановете и процедурите, за да ги направят по-гъвкави и приспособими към очакваните последици от настоящи и бъдещи бедствия. Плановете и процедурите следва да се основават на сценарии и анализ на въздействието. Те следва да обхващат по целесъобразност въпроси като: управление на персонала, редовно обучение и учения, управление на веригата на доставки и нужди от оборудване, натрупване на запаси, съкращения, устойчивост и сигурност на системите на информационните и комуникационните технологии (ИКТ).

5.2

Подобряване на способността за междусекторна координация:

ERCC и неговите партньори в държавите членки следва:

а)

да засилят междусекторното сътрудничество и оперативната съвместимост на процедурите, за да се даде възможност за бързо, ефективно и ефикасно активиране на мерки за реакция от компетентните органи за гражданска защита, други съответни служби и партньори, включително доставчици на основни услуги, организации на гражданското общество, доброволци и академични среди, по целесъобразност;

б)	да създават и поддържат междусекторни мрежи и договорености между органите и със съответните партньори дори в периодите между бедствия.

5.3

Подобряване на способността за трансгранична координация:

ERCC и неговите партньори в държавите членки следва:

а)	да засилят трансграничното сътрудничество и оперативната съвместимост на процедурите, системите и инструментите, за да се даде възможност за ефикасен и ефективен обмен на информация и да се улеснят оперативната подкрепа за вземането на решения и подкрепата от приемащата държава;

б)	да създават и поддържат трансгранични договорености между органите за гражданска защита и други съответни служби.

5.4

Подобряване на способността за комуникация и управление на информацията относно риска от бедствия:

ERCC и неговите партньори в държавите членки следва:

а)	да подобрят оперативната съвместимост на системите и процедурите, които подпомагат реакцията на гражданската защита, и координацията на ответните мерки между съответните органи и партньори;

б)	да гарантират, че системите и процедурите за комуникация и управление на информацията подпомагат съгласуваната комуникация при рискове, извънредни ситуации и кризи между съответните органи и със съответните външни партньори.

5.5

Подобряване на способността за оценка след бедствие:

ERCC и неговите партньори в държавите членки следва:

а)

да прилагат систематично извлечените поуки след настъпването на бедствие. Извлечените поуки следва да обхващат целия цикъл на управление на бедствията (предотвратяване, готовност за реагиране и възстановяване). Извлечените поуки следва да включват органите за гражданска защита и по целесъобразност, други съответни органи, служби и партньори, участващи в управлението на оцененото бедствие,

б)	да гарантират, че извлечените поуки се разпространяват и прилагат по целесъобразност през целия цикъл на управление на бедствията.

(1) Оценки на риска на различни равнища на управление и от различни участници в зависимост от случая се съдържат например в Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО (ОВ L 333, 27.12.2022 г., стр. 164); Регламент (ЕС) 2022/2371 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 г. относно сериозните трансгранични заплахи за здравето и за отмяна на Решение № 1082/2013/ЕС (OВ L 314, 6.12.2022 г., стр. 26); Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета (ОВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 1); Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения (ОВ L 288, 6.11.2007 г., стр. 27).

(2) Свързани с темата фондове на Съюза са например Механизмът за устойчивост и възстановяване, кохезионите фондове, Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони, Инструментът за техническа подкрепа, програмата „Хоризонт Европа“ и програмата LIFE.

(3) Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Механизъм за гражданска защита на Съюза (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 924).

(4) Оценките на риска в целия Съюз включват например европейската оценка на риска, свързан с климата, в допълнение към точка 14 от „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“, COM (2021) 82 final от 24 февруари 2021 г.

(5) Концепцията „изграждане отново, но по-добре“ след бедствие означава, че се вземат предвид възможностите за превенция, намаляване на риска от бедствия, екологизиране и други принципи и проектни характеристики на устойчивото развитие вместо възстановяването да се извърши просто по същия начин, както преди бедствието.

(6) Въз основа на определението за население в проучванията на Евробарометър в областта на гражданската защита: лица от 15-годишна възраст нататък, пребиваващи в държавите членки.

(7) Определянето на конкретните цели се основава на минималните технически изисквания за способностите за реагиране в конкретните области, определени в съответните решения за изпълнение на Комисията, както и на оперативния опит и експертната обратна информация на държавите членки относно разполагането на тези способности.

(8) Поради проблеми с производството се очаква способностите за гасене на горски пожари от въздуха да достигнат пълния си капацитет до 2030 г.

(9) Целите за спешни действия от здравен характер изключват способността на rescEU по линия на EMT2, която е в процес на развиване и се очаква да започне да функционира пълноценно след 2024 г.

Top

Choose the experimental features you want to try