„ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ОТЧИТАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ, ИЗПОЛЗВАНА ЗА ОТОПЛЕНИЕ И ОХЛАЖДАНЕ

ЧАСТ А: ОТЧИТАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ТЕРМОПОМПИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ОТОПЛЕНИЕ

Количеството аеротермална, геотермална или хидротермална енергия, уловено от термопомпи, което се счита за енергия от възобновяеми източници за целите на настоящата директива, ERES, се изчислява в съответствие със следната формула:

ERES = Qusable * (1 – 1/SPF)

, където

—	Qusable	=	прогнозната обща използваема топлина, подадена от термопомпи, която отговаря на критериите, посочени в член 7, параграф 4, приложена, както следва: Вземат се предвид само термопомпи, за които SPF > 1,15 * 1/η,
—	SPF	=	прогнозния среден сезонен коефициент на преобразуване (трансформация) за тези термопомпи,
—	η	=	отношението между брутното крайно производство на електроенергия и потреблението на енергия от първични енергийни източници за производството на електроенергия и се изчислява като средно за ЕС въз основа на данни от Евростат.

ЧАСТ Б: ОТЧИТАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ, ИЗПОЛЗВАНА ЗА ОХЛАЖДАНЕ

1.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

При изчисляването на енергията от възобновяеми източници, използвана за охлаждане, важат следните определения:

(1)

„охлаждане“ означава отвеждането на топлина от затворено пространство или закрито помещение (приложения за разхлаждане) или от технологичен процес с цел да се намали или да се поддържа околната или технологичната температурата до определена стойност (зададена стойност); При охладителните системи отведената топлина се изхвърля в атмосферния въздух, околните води или земята, където се поглъща, и околната среда (въздух, земя и води) играе ролята на топлоприемник за отведената топлина, като по този начин работи като източник на студ;

(2)

„охладителна система“ означава съвкупност от компоненти, състояща се от система за отвеждане на топлината, едно или няколко охладителни устройства и система за топлоотдаване, допълнена в случая на активното охлаждане от охлаждаща среда под формата на флуид, които заедно функционират за генерирането на определен топлопренос и по този начин осигуряват необходимата температура; а) охладителната система за охлаждане на помещения може да бъде за естествено охлаждане или с вграден охлаждащ генератор и при нея охлаждането е една от основните функции; б) охладителната система за технологично охлаждане включва охлаждащ генератор и при нея охлаждането е една от основните функции;

(3)	„естествено охлаждане“ означава охладителна система, използваща естествен източник на студ за отвеждане на топлина от помещението или процеса, които се охлаждат, чрез пренос на флуид(и) с помощта на помпа(и) и/или вентилатор(и), и която не изисква използването на охлаждащ генератор;

(4)

„охлаждащ генератор“ означава частта от охладителната система, която генерира температурна разлика, даваща възможност за отвеждане на топлина от помещението или процеса, които ще бъдат охлаждани, като се използва цикъл на сгъстяване на парите (парокомпресионен цикъл), сорбционен цикъл или друг термодинамичен цикъл, използван когато източникът на студ е неразполагаем или недостатъчен;

(5)	„активно охлаждане“ означава отвеждането на топлина от помещение или процес, за което е необходимо внасяне на енергия, съответстваща на охладителния товар. Прилага се, когато не е наличен естествен поток от енергия или той е недостатъчен, и може да се извършва със или без охлаждащ генератор;

(6)

„пасивно охлаждане“ означава отвеждането на топлина посредством естествен поток на енергия чрез топлопроводност, конвекция, лъчение или масообмен, без да е необходим движещ се охлаждащ флуид за отвеждане и отдаване на топлината или за понижаване на температурата чрез охлаждащ генератор. Включва намаляване на необходимостта от охлаждане чрез конструктивни характеристики на сградата като изолация, зелен покрив, растителна стена, засенчване или увеличена сградна маса, чрез вентилация или чрез използване на вентилатори за разхлаждане.

(7)	„вентилация“ означава естествено или принудително движение на въздуха, за да навлезе атмосферен въздух в дадено помещение с цел да се осигури подходящо качество на въздуха в помещението, включително подходяща температура;

(8)	„вентилатор за разхлаждане“ означава продукт, който включва вентилатор с електродвигател за движене на въздуха и разхлаждане през лятото посредством увеличаване на скоростта на въздуха около човешкото тяло, с което се създава топлинно усещане за хлад;

(9)	„количество енергия от възобновяеми източници за охлаждане“ означава студопроизводството, осигурявано при определена енергийна ефективност, изразено като сезонен коефициент на преобразуване (трансформация), изчислен чрез енергията от първични енергийни източници;

(10)

„охладител“ или „източник на студ“ означава външен естествен приемник, към който се извършва топлопренос на отведена от помещение или технологичен процес топлина; Това може да бъде атмосферният въздух, води в естествени или изкуствени водни басейни и геотермални образувания под твърдата почвена повърхност;

(11)	„система за отвеждане на топлина“ означава устройство, което отвежда топлината от помещение или процес, които се охлаждат, например изпарител в парокомпресионен цикъл;

(12)	„охлаждащо устройство“ означава устройство, проектирано да извършва активно охлаждане;

(13)	„система за топлоотдаване“ означава устройството, в което се извършва крайният пренос на топлина от охлаждащата среда към охладителя, например кондензатор въздух-хладилен агент в парокомпресионен цикъл с въздушно охлаждане;

(14)	„входяща енергия“ означава енергията, необходима за придвижването на флуида (при естествено охлаждане), или енергията, необходима за придвижването на флуида и за задвижване на охлаждащия генератор (при активно охлаждане с охлаждащ генератор);

(15)	„централно охлаждане“ означава разпределението по мрежа на топлинна енергия под формата на охладени течности от централни или децентрализирани производствени източници до множество сгради или обекти, за да се използва за охлаждане на помещения или технологични процеси;

(16)	„сезонен коефициент на преобразуване (трансформация) на енергия от първични енергийни източници“ означава количествен показател за ефективността на преобразуване на енергия от първични енергийни източници на охладителната система.

(17)	„еквивалентни часове на работа при пълно натоварване“ означава броят на часовете, през които една охладителна система работи при пълно натоварване, за да произведе количеството студ, което реално произвежда в течение на една година, но при менящи се натоварвания;

(18)	„охладителни градусодни“ означава климатичните стойности, изчислени при базова стойност 18 °C и използвани като входни данни за определяне на еквивалентните часове на работа при пълно натоварване.

2.   ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

1.	При изчисляването на количеството енергия от възобновяеми източници, използвана за охлаждане, държавите членки отчитат активното охлаждане, включително централното охлаждане, независимо от това дали е чрез естествено охлаждане или с използване на охлаждащ генератор.

2.

Държавите членки не отчитат: а) пасивното охлаждане, въпреки че когато като топлопреносна среда за охлаждането се използва вентилационен въздух, съответното студопроизводство, което може да се осигури или чрез охлаждащ генератор, или чрез естествено охлаждане, е част от изчислението за охлаждане с енергия от възобновяеми източници. б) следните технологии или процеси за охлаждане: i) охлаждане в транспортни средства (1); ii) охладителни системи, чиято основна функция е производството или съхранението на бързо развалящи се материали при определени температури (охлаждане и замразяване); iii) охладителни системи за помещения или технологични процеси със зададена температура на охлаждане под 2 °C; iv) охладителни системи за помещения или технологични процеси със зададена температура на охлаждане над 30 °C; v) охлаждане при наличие на отпадна топлина от генерирането на енергия, промишлени процеси и сектора на услугите (отпадна топлина) (2). в) енергията, използвана за охлаждане в електроцентрали; производството на цимент, чугун и стомана; пречиствателни станции за отпадъчни води; съоръжения за информационни технологии (например центрове за данни); съоръжения за пренос и разпределение на електроенергия; и транспортна инфраструктура.

Държавите членки могат да изключат повече категории охладителни системи от изчислението на енергията от възобновяеми източници, използвана за охлаждане, за да опазват естествени източници на студ в определени географски райони от съображения за опазване на околната среда. Примери за това са опазването на реките или езерата от риска от прегряване.

3.   МЕТОДИКА ЗА ОТЧИТАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ИНДИВИДУАЛНО И ЦЕНТРАЛНО ОХЛАЖДАНЕ

Охладителни системи, за които се счита, че произвеждат енергия от възобновяеми източници, са само работещите над изискването за минимална ефективност, определено като сезонен коефициент на преобразуване (трансформация) на енергия от първични енергийни източници (SPFp) в раздел 3.2, втори параграф.

3.1.   Количество енергия от възобновяеми източници за охлаждане

Количеството енергия от възобновяеми източници за охлаждане (ERES-C) се изчислява по следната формула:

където:

е количеството топлина, отдадено от охладителната система на атмосферния въздух, околни води или земята (3);

EINPUT е енергопотреблението на охладителната система, включително енергопотреблението на спомагателните системи при системи с измерване, като например при централно охлаждане;

е енергията за охлаждане, осигурена от охладителната система (4);

се определя за всяка отделна охладителна система като дял на студопроизводството, за което може да се счита, че е от възобновяеми източници на енергия в съответствие с изискванията за SPF, и е изразен в проценти. SPF се определя, без да се отчитат загубите при разпределението. При централно охлаждане това означава, че SPF се определя за всеки охлаждащ генератор или за всяка охладителна система за естествено охлаждане. За охладителни системи, за които може да се прилага стандартен SPF, коефициентите F(1) и F(2), съгласно Регламент (ЕС) 2016/2281 (5) и съответното Съобщение на Комисията (6), не се използват като корекционни коефициенти.

За безкомпресорно охлаждане със 100 % енергия от възобновяеми източници (абсорбционно и адсорбционно охлаждане), за осигуреното охлаждане следва да се счита, че е изцяло от възобновяеми източници.

Стъпките, необходими за изчисляване на

и

, са пояснени в раздели 3.2—3.4.

3.2.   Изчисляване на дела на сезонния коефициент на преобразуване (трансформация), който отговаря на изискванията за считането му за съответстващ на енергия от възобновяеми източници –

s SPF е делът на студопроизводството, което може да се определи като енергия от възобновяеми източници.

нараства с увеличаването на стойностите на SPFp. SPFp (7) се определя както е описано в Регламент (ЕС) 2016/2281 на Комисията и Регламент (ЕС) 206/2012 на Комисията (8), с тази разлика, че приетият коефициент за енергията от първични енергийни източници за електроенергията е актуализиран на 2,1 в Директива 2012/27/ЕС (изменена с Директива (ЕС) 2018/2002 (9)) на Европейския парламент и на Съвета. Прилагат се граничните условия от стандарт EN14511.

Изискването за минимална ефективност на охладителната система, изразено като сезонен коефициент на преобразуване (трансформация) на енергия от първични енергийни източници, трябва да бъде най-малко 1,4 (SPFpLOW ). За да може

да е 100 %, изискването за минимална ефективност на охладителната система трябва да бъде най-малко 6 (SPFpHIGH ). За всички останали охладителни системи се прилага следното изчисление:

е ефективността на охладителната система, изразена като сезонен коефициент на преобразуване (трансформация) на енергия от първични енергийни източници;

е минималният сезонен коефициент на преобразуване (трансформация), изразен чрез енергия от първични енергийни източници и определен въз основа на ефективността на стандартните охладителни системи (минимални изисквания за екопроектиране);

е горната прагова стойност за сезонния коефициент на преобразуване (трансформация), изразен чрез енергия от първични енергийни източници и определен въз основа на най-добрите практики за естествено охлаждане, прилагани при централно охлаждане (10).

3.3.   Изчисляване на количеството енергия от възобновяеми източници за охлаждане чрез използване на стандартен и измерен SPFp

Стандартен и измерен SPF

Стандартни стойности за SPF има за охлаждащи генератори с парокомпресионен цикъл задвижвани с електродвигател или с двигател с вътрешно горене поради изискванията за екопроектиране в Регламент (ЕС) № 206/2012 и Регламент (ЕС) 2016/2281. За тези охлаждащи генератори са налични стойности до 2 MW за охлаждане за комфорт (разхлаждане), и до 1,5 MW — за технологично охлаждане. За други технологии и мощностни обхвати не са налични стандартни стойности. По отношение на централното охлаждане няма налични стандартни стойности, но са използвани и са налични данни от измервания. Те позволяват да се изчисляват стойностите за SPF поне веднъж годишно.

За изчисляване на количеството енергия от възобновяеми източници за охлаждане могат да се използват стандартни стойности за SPF, когато има такива. Когато няма налични стандартни стойности или стандартната практика е да се правят измервания, следва да се използват измерените стойности за SPF, разделени според праговите стойности за охладителната мощност. За охлаждащи генератори с охладителна мощност под 1,5 MW може да се използва стандартен SPF, а измерени стойности на SPF следва да се използват за централно охлаждане, за охлаждащи генератори с охладителна мощност по-голяма или равна на 1,5 MW и охлаждащи генератори, за които няма налични стандартни стойности.

Освен това за всички охладителни системи, за които няма стандартни SPF, което включва всички решения за естествено охлаждане и безкомпресорните охлаждащи генератори, се определя измерена стойност на SPF, за да може да се използва методиката за изчисляване за охлаждане с енергия от възобновяеми източници.

Определяне на стандартни стойности на SPF

Стойностите за SPF се изразяват като енергийната ефективност за енергия от първични енергийни източници, изчислена с помощта на коефициентите на първичната енергия съгласно Регламент (ЕС) 2016/2281, за определяне на охладителната ефективност за помещения на различните видове охлаждащи генератори (11). Коефициентът на първичната енергия в Регламент (ЕС) 2016/2281 се изчислява като 1/η, където η е средното отношение на брутното крайно производство на електроенергия към потреблението на енергия от първични енергийни източници за производство на електроенергия в целия ЕС. С изменението на приетия коефициент на първичната енергия за производството на електроенергия, наречен „коефициент“ в точка 1 от приложението към Директива (ЕС) 2018/2002) за изменение на бележка под линия 3 в приложение IV към Директива (ЕС) 2012/27/ЕС, коефициентът на първичната енергия 2,5 в Регламент (ЕС) 2016/2281 се замества с 2,1 при изчисляването на стойностите на SPF.

Когато като входяща енергия за действието на охлаждащия генератор се използват топлина или газ като първични енергоносители, приетият коефициент на първичната енергия (1/η) е 1, което отразява липсата на преобразуване на енергията η = 1.

Стандартните експлоатационни условия и други параметри, необходими за определянето на SPF, са определени в Регламент (ЕС) 2016/2281 и Регламент (ЕС) 206/2012 в зависимост от категорията на охлаждащия генератор. Граничните условия са определените в стандарт EN14511.

За обратимите охлаждащи генератори (обратими термопомпи), които са изключени от приложното поле на Регламент (ЕС) 2016/2281, тъй като отоплителната им функция попада в приложното поле на Регламент (ЕС) 813/2013 (12) на Комисията по отношение на изискванията за екопроектиране на отоплителни и комбинирани топлоизточници, се използва същото изчисление за SPF като определеното в Регламент (ЕС) 2016/2281 за сходни с тях необратими охлаждащи генератори.

Например за охлаждащи генератори с парокомпресионен цикъл задвижвани с електродвигател SPFp се определя, както следва (индексът p се използва за пояснение, че SPF се определя за енергията от първични енергийни източници):

—	За охлаждане на помещения:

—	За технологично охлаждане:

където:

—	SEER и SEPR са сезонни коефициенти на преобразуване (трансформация) (13) (SEER означава „сезонен коефициент на енергийна ефективност“, а SEPR — „сезонен коефициент на енергийните показатели“) за крайната енергия, определени в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/2281 и Регламент (ЕС) 206/2012;

—	η е средното отношение на общото крайно производство на електроенергия към потребяваната енергия от първични енергийни източници за производството на електроенергия в ЕС (η = 0,475 и 1/η = 2,1).

F(1) и F(2) са корекционни коефициенти съгласно Регламент (ЕС) 2016/2281 и съответното Съобщение на Комисията. Те не се прилагат за технологичното охлаждане в Регламент (ЕС) 2016/2281, тъй като се използват директно количествените показатели за крайната енергия SEPR. При липса на адаптирани стойности, за преобразуването SEPR се използват същите стойности, които се използват за преобразуването SEER.

Гранични условия за SPF

За определяне на SPF за охлаждащия генератор се използват граничните условия за SPF, определени в Регламент (ЕС) № 2281/2016 и в Регламент (ЕС) № 206/2012. В случая на охлаждащи генератори вода-въздух и вода-вода се включва входящата енергия, необходима за осигуряване на източник на студ, чрез корекционния коефициент F(2). Граничните условия за SPF са показани на фигура 1. Те се прилагат за всички охладителни системи, както за тези за естествено охлаждане, така и за системите с охлаждащи генератори.

Тези гранични условия са подобни на тези за термопомпите (използвани в отоплителен режим), разгледани в Решение 2013/114/ЕС (14) на Комисията. Разликата е, че при термопомпите консумираната електроенергия, съответстваща на консумираната от спомагателните съоръжения мощност (в режимите: „термостатно изключен“, „в готовност“, „изключен“ и „подгряване на картера на компресора“), не се взема предвид при изчисляването на SPF. Въпреки това, както и в случая на охлаждането, се използват както стандартни, така и измерени стойности за SPF, и като се има предвид, че в измерената стойност за SPF се отчита и консумацията на спомагателните съоръжения, и в двата случая е необходимо да се включи консумацията на спомагателните съоръжения.

При централно охлаждане загубите на студ от разпределение и консумираната електроенергия от разпределителните помпи между охладителната инсталация и клиентската абонатна станция не се включват в изчисляването на SPF.

В случай на охладителни системи с въздух, осигуряващи и вентилационна функция, не се отчита студопроизводството, дължащо се на дебита на вентилационния въздух. Мощността на вентилатора, необходима за вентилацията, също се изключва от изчислението в степен пропорционална на отношението на дебита на вентилационния въздух към дебита на охлаждащия въздух.

Фигура 1 Гранични условия за SPF за охлаждащ генератор при използване на стандартен SPF и централно охлаждане (и други големи охладителни системи, използващи измерени стойности за SPF), където EINPUT_AUX е входящата енергия на вентилатора и/или помпата, а EINPUT_CG – входящата енергия на охлаждащия генератор

В случай на охладителни системи с въздух и с вътрешна утилизация на студа, не се отчита студопроизводството, което се дължи на утилизацията на студа. Мощността на вентилатора, необходима за утилизацията на студа, извършвана от топлообменника, се изключва от изчислението в степен пропорционална на съотношението между загубите на налягане, дължащи се на топлообменника за утилизация на студа, и общите загуби на налягане на въздушната охладителна система.

3.4.   Изчисляване с използване на стандартни стойности

При индивидуални охладителни системи с мощност под 1,5 MW, за които е налична стандартна стойност за SPF, може да се използва опростен метод за изчисляване на сумарното студопроизводство.

При опростения метод студопроизводството, осигурено от охладителната система (QCsupply), е номиналната охладителна мощност(Pc), умножена по броя еквивалентни часове работа при пълно натоварване(EFLH). За цяла държава може да се използва единна стойност за охладителни градусодни (CDD) или различни стойности за различни климатични зони, при условие че за тези климатични зони има налични номинални стойности за мощността и за SPF.

За изчисляване на EFLH могат да се използват следните приети методи:

—	за охлаждане на помещения в жилищния сектор: EFLH = 96 + 0,85 * CDD

—	за охлаждане на помещения в сектора на услугите: EFLH = 475 + 0,49 * CDD

—	за технологично охлаждане: EFLH = τs * (7300 + 0,32 * CDD)

където:

τs е коефициент на използване, чрез който се отчита времето на работа за конкретните процеси (напр. целогодишно τs = 1, без почивните дни τs = 5/7). Няма приета стойност.

3.4.1.   Изчисляване с използване на измерени стойности

За системите, за които няма стандартни стойности, както и за охладителните системи с мощност над 1,5 MW и централните охладителни системи, охлаждането с енергия от възобновяеми източници се изчислява въз основа на следните измервания:

Измерена входяща енергия: Измерената входяща енергия включва всички енергийни източници на охладителната система, включително всеки охлаждащ генератор, т.е. електроенергия, газ, топлинна енергия и т.н. Също така се включват и спомагателни помпи и вентилатори, използвани за охладителната система, но не и за разпределението на охлаждането в дадена сграда или технологичен процес. В случай на въздушно охлаждане с вентилация, във входящата енергия за охладителната система трябва да бъде включена само допълнителната входяща енергия, дължаща се на охлаждането.

Измерено студопроизводство: Студопроизводството се измерва като изходяща енергия на охладителната система и се изваждат загубите на студ, за да се изчисли полезното студопроизводство за сградата или технологичния процес, които са краен потребител на охлаждането. Загубите на студ включват загуби в централната охладителна система и в разпределителната система за охлаждането в сградата или промишления обект. В случай на въздушно охлаждане с вентилация, от измерването на студопроизводството трябва да се изключи ефектът от внасянето на свеж въздух за целите на вентилацията.

Измерванията трябва да се извършват за конкретната година, за която ще се докладва, т.е. цялата входяща енергия и цялото студопроизводство за цялата година.

3.4.2.   Централно охлаждане: допълнителни изисквания

Когато се определя полезното студопроизводство на централни охладителни системи, се отчита полезното студопроизводство на ниво потребител, изразено като Q C_Supply_net . Топлинните загуби в разпределителната мрежаQc_LOSS ) се приспадат от брутното студопроизводство (Qc_Supply_gross , както следва:

QC_Supply_net = Qc_Supply_gross- - Qc_LOSS

3.4.2.1.    Разделяне на подсистеми

Централните охладителни системи могат да бъдат разделени на подсистеми, които включват поне един охлаждащ генератор или една охладителна система за естествено охлаждане. Така измерването на студопроизводството и на входящата енергия, както и разпределението на загубите на студ, ще трябва да се извършва поотделно за всяка подсистема, както следва:

3.4.2.2.    Спомагателни съоръжения

Когато охладителната система се разделя на подсистеми, спомагателните съоръжения (напр. регулатори, помпи и вентилатори) към охлаждащия(те) генератор(и) и/или охладителната(ите) система(и) за естествено охлаждане се включват в обхвата на съответната(ите) подсистема(и). Не се отчита спомагателната енергия за разпределение на охлаждането вътре в сградата, напр. за спомагателни помпи и крайни устройства (напр. вентилаторни конвектори, вентилатори на агрегати за обработване на въздуха).

За спомагателните съоръжения, които не могат да бъдат отнесени към конкретна подсистема, например помпите за централната охладителна мрежа, които доставят охладителната енергия от всички охлаждащи генератори, потреблението им на енергия от първични източници се разпределя между всички охладителни подсистеми пропорционално на студопроизводството на охлаждащите генератори и/или системите за естествено охлаждане на всяка подсистема, също както загубите на студ по мрежата, както следва:

където:

E INPUT_AUX1_i е потреблението на спомагателна енергия от подсистема „i“;

E INPUT_AUX2 е потреблението на спомагателна енергия от цялата охладителна система, което не може да бъде отнесено към конкретна охладителна подсистема.

3.5.   Изчисляване на количеството енергия от възобновяеми източници за охлаждане за общите дялове на енергията от възобновяеми източници и за дяловете на енергията от възобновяеми източници за отопление и охлаждане

За изчисляването на общите дялове на енергията от възобновяеми източници количеството енергия от възобновяеми източници за охлаждане се добавя както към числителя „брутно крайно потребление на енергия от възобновяеми източници“, така и към знаменателя „брутно крайно потребление на енергия“.

За изчисляването на дяловете на енергията от възобновяеми източници за отопление и охлаждане количеството енергия от възобновяеми източници за охлаждане се добавя както към числителя „брутно крайно потребление на енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане“, така и към знаменателя „брутно крайно потребление на енергия за отопление и охлаждане“.

3.6.   Насоки за разработването на по-точни методики и изчисления

Предвижда се и се насърчават държавите членки да правят собствени оценки както за SPF, така и за EFLH. Всеки такъв национален/регионален подход следва да се основава на точни допускания, представителни извадки с достатъчен размер, което да води до значително подобрена оценка на енергията от възобновяеми източници в сравнение с тази, получена по методиката, определена в настоящия делегиран акт. Такива подобрени методики могат да се основават на подробно изчисление въз основа на технически данни, като отчитат, наред с други фактори, годината на инсталиране, качеството на инсталацията, типа на компресора и размера на машината, режима на работа, разпределителната система, последователното свързване на генератори и регионалния климат. Държавите членки, които използват алтернативни методики и/или стойности, ги представят на Комисията заедно с доклад, описващ използваните метод и данни. При необходимост Комисията ще преведе документите и ще ги публикува на своята платформа за прозрачност.