(1)

Споразумението между Европейската общност и Руската федерация за облекчаване на визовия режим за гражданите на Европейския съюз и на Руската федерация (1) (наричано по-нататък „Споразумението“) влезе в сила на 1 юни 2007 г., успоредно със Споразумението между Европейската общност и Руската федерация за обратно приемане (2).

(2)

Целта на Споразумението е да улесни, на основата на реципрочност, издаването на визи на гражданите на Европейския съюз и на Руската федерация за планиран престой за срок от не повече от 90 дни в рамките на период от 180 дни. Желанието да се улеснят междуличностните контакти като важно условие за трайно развитие на икономическите, хуманитарните, културните, научните и други връзки е изтъкнато в преамбюла на Споразумението.

(3)

В член 15, параграф 5 от Споразумението се посочва, че всяка страна може да спре прилагането на споразумението изцяло или отчасти по причини, свързани с обществения ред, защитата на националната сигурност или защитата на общественото здраве. Другата страна се уведомява за решението за спиране не по-късно от 48 часа преди неговото влизане в сила.

(4)

Като реакция на незаконното анексиране на Автономна република Крим и град Севастопол от Руската федерация през 2014 г. и на продължаващите дестабилизиращи действия на Русия в Източна Украйна, Европейският съюз въведе икономически санкции с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, във връзка с пълното изпълнение на споразуменията от Минск, санкции във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна и санкции в отговор на незаконното анексиране на Автономна република Крим и град Севастопол от Руската федерация.

(5)

Решението на Руската федерация да признае неконтролираните от правителството зони на Донецка и Луганска област в Украйна за независими образувания и последвалото решение за изпращане на руски войски в тези зони подкопаваха допълнително суверенитета и независимостта на Украйна и представляват тежко нарушение на международното право и международните споразумения, включително Устава на ООН, Заключителния акт от Хелзинки, Парижката харта и Меморандума от Будапеща.

(6)

Като страна по споразуменията от Минск Руската федерация носи ясна и пряка отговорност да работи за намиране на мирно уреждане на конфликта в съответствие с тези принципи. С решението да признае неконтролираните от правителството региони в Източна Украйна за независими образувания Руската федерация явно наруши споразуменията от Минск, в които се предвижда пълното връщане на тези зони под контрола на украинското правителство.

(7)

Събития, които се случват в държава, която е съседна на Съюза, като тези, случващи се в Украйна, и довели до ограничителните мерки, могат да обосноват мерки, предназначени за защита на основните интереси на Съюза и на държавите членки в областта на сигурността. Посочените по-горе действия на Руската федерация нарушават основните принципи на международното право. Действията на Руската федерация вероятно ще предизвикат миграционни движения заради действия, които са незаконни съгласно международното право.

(8)

Предвид сериозната обстановка Съветът смята, че прилагането на някои разпоредби на Споразумението, в които се предвиждат облекчения за някои категории граждани на Руската федерация, които кандидатстват за виза за краткосрочен престой, като членове на официални делегации на Руската федерация, членове на националните и регионалните правителства и парламенти на Руската федерация, на Конституционния съд на Руската федерация и на Върховния съд на Руската федерация, при изпълнението на техните служебни задължения, граждани на Руската федерация, които притежават валидни дипломатически паспорти, и бизнесмени и представители на стопански организации следва да бъде спряно.

(9)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета; следователно Ирландия не участва в неговото приемане и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(10)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,