(1)

На 14 май 2020 г. Европейската комисия („Комисията“) започна антидъмпингово разследване по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани („ГВППС“ или „продукта, предмет на разследването“) с произход от Турция („засегнатата държава“) въз основа на член 5 от „основния регламент“ (2).

(2)

На 12 юни 2020 г. Комисията започна антисубсидийно разследване по отношение на вноса на същия продукт с произход от Турция (3).

(3)

След искане от страна на жалбоподателя, подкрепено с необходимите доказателства, Комисията, с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1686 (4) на Комисията („регламента за регистрационния режим“), въведе регистрационен режим за вноса на разглеждания продукт в съответствие с член 14, параграф 5 от основния регламент.

(4)

В съответствие с член 19а от основния регламент на 17 декември 2020 г. Комисията предостави на страните обобщение на предложените мита и подробна информация за изчислението на дъмпинговите маржове и маржовете, необходими за отстраняване на вредата за промишлеността на Съюза. Както е обяснено в съображения 215 и 216 от регламента за временните мерки, представените от страните коментари не доведоха до промяна в маржовете, тъй като бе счетено че тези промени нe са от техническо естество.

(5)

На 7 януари 2021 г. Комисията наложи временно антидъмпингово мито с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/9 (5) на Комисията („регламента за временните мерки“).

(6)

След разгласяването на основните факти и съображения, въз основа на които бе наложено временно антидъмпингово мито („разгласяване на предварителните заключения“), жалбоподателите — консорциум, представляващ интересите на някои ползватели, ползвател, внасящ дълги стоманени продукти, включените в извадката производители износители, вносител, свързан с един от включените в извадката производители износители, турската асоциация на износителите на стомана („ÇİB“) и правителството на Турция („ПТ“) представиха писмени изявления, в които изложиха становищата си относно предварителните констатации. Двама производители износители поискаха и получиха допълнителна подробна информация относно изчисляването на маржовете на вредата.

(7)

На страните, които поискаха да бъдат изслушани, бе предоставена такава възможност. Изслушвания се проведоха с тримата включени в извадката производители износители и ПТ.

(8)

Комисията продължи да търси и проверява цялата информация, която счете за необходима за окончателните си констатации. Когато излезе с окончателните си констатации, Комисията разгледа коментарите, представени от заинтересованите страни и съответно преразгледа своите предварителни заключения, когато това се оказа целесъобразно.

(9)

Комисията информира всички заинтересовани страни за основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Турция („окончателно разгласяване“). На страните бе даден срок, в който да представят своите коментари във връзка с окончателното разгласяване.

(10)

Страните, които поискаха да бъдат изслушани, също получиха тази възможност. Изслушвания се проведоха с тримата включени в извадката производители износители. Освен това един включен в извадката производител износител поиска намесата на служителя по изслушванията по отношение на прилагането на член 18 от основния регламент.

(11)

След окончателното разгласяване Комисията установи служебна грешка при изчисляването на окончателния дъмпингов марж на един от производителите износители. Поради това на въпросния производител износител беше изпратено допълнително окончателно разгласяване, а той направи допълнителни коментари след получаване на допълнителното разгласяване.

(12)

Представените от заинтересованите страни коментари бяха разгледани и когато това бе уместно, бяха взети под внимание в настоящия регламент.

(13)

Поради липсата на коментари относно изготвянето на извадката изложеното в съображения 7—18 от регламента за временните мерки беше потвърдено.

(14)

Поради липсата на коментари по този раздел изложеното в съображение 19 от регламента за временните мерки бе потвърдено.

(15)

Поради липсата на коментари относно разследвания период („РП“) и разглеждания период, изложеното в съображение 27 от регламента за временните мерки беше потвърдено.

(16)

От 1 януари 2021 г. Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия вече не е част от Европейския съюз. Поради това настоящият регламент се основава на данни за Европейския съюз без Обединеното кралство („ЕС-27“). Поради това Комисията поиска от жалбоподателя и от включените в извадката производители от Съюза да представят някои части от своите първоначални отговори на въпросника, съдържащи данни само за ЕС-27. Жалбоподателят и включените в извадката производители от Съюза представиха исканите данни. Тъй като разликата между макроикономическите показатели, публикувани в регламента за временните мерки, и макроикономическите данни за ЕС-27 се дължи на изключването на данните от един-единствен производител от Обединеното кралство, някои таблици в настоящия регламент са представени в диапазони, за да не се разкрива поверителна информация, свързана с тази заинтересована страна.

(17)

По отношение на дъмпинга само експортните продажби на включените в извадката производители износители за ЕС-27 бяха взети под внимание при изчисляването на окончателните дъмпингови маржове.

(18)

И накрая, във връзка с оценката на интереса на Съюза Комисията също така отправи запитване относно въздействието на оттеглянето на Обединеното кралство върху отговорите на въпросника, предоставени от ползвателите и вносителите, а именно Marcegaglia Carbon Steel SpA, San Polo Lamiere и представляваните от групата Network Steel. San Polo Lamiere не отговори на искането на Комисията. Другите страни заявиха, че оттеглянето на Обединеното кралство не е оказало въздействие върху информацията, която те вече са предоставили.

(19)

На 12 януари 2021 г. чрез бележка към досието (6) Комисията информира дружествата и сдруженията от Обединеното кралство, че те вече няма да отговарят на условията за заинтересовани страни в процедурите за търговска защита. Единствено Международната асоциация на търговците на стомана — страна със седалище в Обединеното кралство, представляваща интересите на вносителите и ползвателите, която беше регистрирана като заинтересована страна — реагира на бележката, като представи обосновано искане да остане заинтересована страна в настоящата процедура. Като се има предвид, че тази страна има център в Германия, представляващ съответните предприятия от ЕС-27, Комисията се съгласи с нейното искане.

(20)

ПТ счете, че след оттеглянето на Обединеното кралство временните мерки, наложени на 7 януари 2021 г., вече са необосновани и незаконосъобразни, тъй като те се основават на данни от ЕС-28. На 29 януари 2021 г. ПТ поиска от Комисията да прекрати временните мерки и да извърши анализ въз основа на данни, които не включват Обединеното кралство. Комисията счете искането на ПТ за неоснователно, тъй като временните мерки произтичат от констатации, които са предварително разгласени на заинтересованите страни през 2020 г., когато Съюзът все още се е състоял от 28 държави членки.

(21)

Освен това ПТ и двама от включените в извадката производители износители заявиха, че временните мерки не следва да останат в сила за повече от три месеца в контекста на член 11, параграф 2 от Споразумението между Европейската общност за въглища и стомана и Република Турция относно търговията с продукти, които попадат в обхвата на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана („Споразумението между Турция и ЕОВС“) (7). Комисията обаче беше на мнение, че разпоредбите на член 11 от Споразумението между Турция и ЕОВС са приложими само ако засегнатата страна изрично се позовава на този член. В настоящото разследване Комисията не се позова на разпоредбите на членове 10 или 11 от Споразумението между Турция и ЕОВС и поради това от нея не се изискваше да налага временни мерки за срок, по-кратък от шест месеца, както е предвидено в основния регламент.

(22)

На етапа на временните мерки производител на вилични високоповдигачи и компоненти за мотокари и строителни машини поиска горещовалцованите стоманени продукти на дълги пръти да бъдат изключени от обхвата на продукта, предмет на разследването. В регламента за временните мерки Комисията временно установи, че горещовалцованите стоманени продукти на дълги пръти не попадат в обхвата на настоящото разследване, защото горещовалцованите стоманени пръти с дължина 6—12 m представляват дълги продукти, а не плоски продукти от стомана.

(23)

След разгласяването на предварителните заключения страната повтори искането си. Тя отбеляза, че въпросните продукти все още са обхванати от определението на продукта и следователно са предмет на мерки. Ето защо тя поиска изключването на „продукти с дължина над 6000 mm“, за да бъдат изключени същите продукти, т.е. някои горещовалцовани стоманени продукти на дълги пръти, които попадат под код по КН 7226 91 91, един от кодовете по КН, който е предмет на мерки. Комисията установи, че предложеното от страната изключване е неприложимо, тъй като ще включва някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани (ГВППС), за които е предвидено да бъдат обхванати от мерките. Във връзка с това жалбоподателят отбеляза, че дължината от 10 000 mm може да се прилага за ГВППС на рулони и дори за определени нарязани на определени дължини ГВППС, и поради това не е била изключителна характеристика на продуктите в искането за изключване. Жалбоподателят обаче се съгласи, че не е било предвидено въпросните горещовалцовани стоманени продукти на дълги пръти да бъдат включени в обхвата на разследването.

(24)

Комисията установи, че продуктите, посочени в искането на производителя на вилични високоповдигачи, имат различни основни характеристики от тези на ГВППС не поради тяхната дължина, а по-скоро по отношение на тяхната дебелина и широчина, което ги прави различни продукти с различна употреба. Ето защо беше разрешено да бъдат изключени „продукти, чиято а) широчина е до 350 mm включително, и б) чиято дебелина е равна на или по-голяма от 50 mm, независимо от дължината на продукта“.

(25)

След разгласяването на предварителните заключения Erdemir Romania S.R.L. поиска да бъдат изключени т.нар. „магнитни“ горещовалцовани силициеви продукти с незърнесто ориентирана структура, попадащи под код по КН 7225 19 10, тъй като то купува такива продукти само от своето дружество майка Erdemir в Турция, поради твърдените практики на производителите от Съюза (т.е. високи цени и ограничено предлагане) и твърденията за липса на конкуренция с производителите от Съюза. Erdemir Romania S.R.L заяви, че ако въпросните продукти не бъдат изключени, това ще има отрицателно въздействие върху самото дружество и върху икономиката на Румъния като цяло.

(26)

Посоченото по-горе искане за изключване се отнася за доставката на ГВППС на производител на електротехническа стомана в Румъния от дружеството майка Erdemir в Турция. Комисията установи, че тези материали за влагане не са отделни, а имат същите характеристики като другите видове ГВППС, които подлежат на мерки, по отношение на техните основни физически, технически и химически характеристики, тяхната крайна употреба и взаимозаменяемост. Поради това Комисията отхвърли искането за изключване на „магнитни“ горещовалцовани силициеви продукти с незърнесто ориентирана структура с код по КН 7225 19 10. Освен това няколко производители от Съюза произвеждат „магнитни“ горещовалцовани силициеви продукти с незърнесто ориентирана структура, които са в пряка конкуренция с вносни продукти. Що се отнася до въздействието върху подалата искането страна, Комисията не успя да разбере защо липсата на изключване би била „катастрофална“, както твърди страната, като се има предвид равнището на приложимото антидъмпингово мито за дружеството майка.

(27)

Поради липсата на други коментари относно обхвата на продукта Комисията потвърди заключенията, изложени в съображения 28—33 от регламента за временните мерки, както е пояснено в съображение 24 по-горе.

(28)

След разгласяването на предварителните заключения и окончателното разгласяване Комисията получи писмени коментари от тримата включени в извадката производители износители и от жалбоподателя по предварителните и окончателните констатации относно дъмпинга.

(29)

Подробна информация за прилагането на член 18 от основния регламент към информацията, предоставена от двама свързани производители износители относно транспортните разходи, отчетени по отношение на продажбите на вътрешния пазар, беше изложена в съображения 26 и 56—59 от регламента за временните мерки.

(30)

След разгласяването на предварителните заключения двамата свързани производители износители възразиха срещу временното прилагане на член 18 от основния регламент по отношение на вътрешните им транспортни разходи и заявиха, че условията за прилагане на този член не са изпълнени в настоящия случай. Те заявиха също така, че ако Комисията стигне до друго заключение, тя може единствено да направи корекция на вътрешните транспортни разходи за онези маршрути за доставка, за които информацията на дружествата е била счетена за неточна.

(31)

В коментарите си, представени след разгласяването на предварителните заключения, жалбоподателят се противопостави на твърдението на производителите износители и подкрепи временното прилагане от страна на Комисията на член 18 от основния регламент по отношение на транспортните разходи, направени от въпросните производители износители.

(32)

След окончателното разгласяване въпросните производители износители повториха своите твърдения. На първо място те изтъкнаха, че установяването на разходите, направени за транспорт на ГВППС между производител и друго дружество от групата, вече не е необходимо, тъй като Комисията е решила да направи отделни изчисления на дъмпинговия марж и за двамата производители износители от групата. На второ място те заявиха, че Комисията е трябвало да използва информацията, предоставена в отговор на писмото по член 18, като само адаптира транспортните разходи за маршрутите за доставка, които включват склад/пристанище на свързано дружество в рамките на групата като междинен пункт за продажби или доставка. В тази връзка дружеството поиска също намесата на служителя по изслушванията и изслушването се проведе на 6 май 2021 г.

(33)

Комисията анализира твърдението и стигна до заключението, че прилагането на член 18 от основния регламент по отношение на транспортните разходи на вътрешния пазар, направени от производителите износители, е обосновано. Първо, въпреки че за двете дружества бяха направени отделни изчисления след коментарите им във връзка с разгласяването на временните заключения, те продължиха да бъдат свързани страни, така че вътрешните транспортни разходи останаха актуални. Второ, документите, представени от дружествата в подкрепа на тяхното твърдение, не съдържат нова информация и не предоставят ясна и пълна разбивка на всички маршрути за доставка, включени в продажбите на вътрешния пазар на продукта, предмет на разследването, въз основа на която Комисията ясно да идентифицира – и следователно да извърши кръстосана проверка – всички сделки, при които склад/пристанище на свързано дружество е участвало като място за междинни продажби или дистрибуция. Въз основа на информацията в досието не можеше да се изключи с достатъчна сигурност, че няма други маршрути за доставка, при които някои вътрешни транспортни разходи да трябва също да бъдат изключени.

(34)

В допълнение към препоръките на служителя по изслушванията Комисията преразгледа пропорционалността на корекцията, направена по отношение на вътрешните транспортни разходи на производителите износители. Комисията отбеляза, че прилагането на член 18 от основния регламент се отнася само до ограничен брой сделки за продажба на вътрешния пазар (около 10 % за единия производител износител, около 20 % за другия производител износител в рамките на групата) и че Комисията коригира само доставените на клиента сделки за продажба. По този начин надбавките за по-голямата част от сделките за продажба на вътрешния пазар останаха незасегнати. Освен това, въпреки че Комисията е взела под внимание наличните факти, тя не е отхвърлила изцяло надбавката за транспортни разходи. Вместо това тя използва действителните данни, предоставени от дружествата, за да изчисли транспортните разходи за маршрути, при които участието на свързан пункт за посредничество е неясно. Поради това Комисията счете, че предвид фактите и необходимостта производителите износители да обосноват заявените корекции, подходът, възприет за определянето на надбавката за транспортни разходи за вътрешни сделки за продажба, е пропорционален и разумен.

(35)

Ето защо твърдението беше отхвърлено и Комисията потвърди заключенията, изложени в съображения 56—59 от регламента за временните мерки.

(36)

Подробна информация за изчисляването на нормалната стойност беше изложена в съображения 38—49 от регламента за временните мерки.

(37)

Един производител износител заяви, че при определянето на производствените му разходи Комисията следва да сравни преизчислените разходи за закупени материали за влагане с неговата счетоводна документация.

(38)

Комисията направи оценка на твърдението и го счете за обосновано. Методологията, която Комисията приложи на етапа на временните мерки за преразпределянето на разходите за закупените материали за влагане с цел да отрази разликата в разходите, произтичаща от разликите в техническите им характеристики, доведе до по-високи общи разходи за тези материали за влагане, които не съответстваха на счетоводната документация на производителя износител. Поради това твърдението беше прието и Комисията съответно преразгледа разходите за закупените материали за влагане в окончателното изчисление.

(39)

Един производител износител заяви, че при определянето на производствените му разходи Комисията е следвало да приеме компенсирането на разхода за електроенергия, за което е докладвал. Той заяви, че във временните си заключения Комисията е разбрала неправилно ролята на дружеството на турския пазар на електроенергия и цялостното функциониране на YEKDEM — механизъм за подпомагане на енергията от възобновяеми източници в Турция. Производителят износител обясни, че електроенергията, произведена от възобновяеми източници, се продава на участниците на пазара от пазарния оператор (EPIAS) на определена цена. Ако обаче пазарната цена, на която EPIAS е закупил тази електроенергия, впоследствие се окаже по-ниска, разликата се възстановява на купувачите на електроенергия. Поради това дружеството заяви, че е необходимо да се компенсира разходът за електроенергия, за да бъдат отразени нетните разходи за електроенергия, като се вземе предвид възстановяването.

(40)

Комисията анализира предоставените нови обяснения и стигна до заключението, че твърдението е обосновано. Поради това твърдението беше прието и компенсирането на разхода за електроенергия беше включено в производствените разходи при окончателното изчисляване на дъмпинга на дружеството.

(41)

Един производител износител заяви, че при изчисляването на производствените разходи за ГВППС Комисията е следвало да вземе предвид само разходите за ГВППС, продавани на вътрешния пазар, които то е предоставило отделно от разходите за ГВППС, изнасяни за Съюза, вместо да установи един-единствен производствен разход на ГВППС чрез сливане на двата предоставени набора от данни за разходите. Дружеството заяви, че при този подход не се отчита фактът, че продуктовият микс в рамките на един вид продукт, определен в контролния номер на продукта („КНП“), може да бъде различен в зависимост от пазарната дестинация.

(42)

В коментарите си, представени след разгласяването на предварителните заключения, жалбоподателят се противопостави на твърдението на производителя износител, че ако два или повече продукта попадат в един и същ КНП, те следва да имат едни и същи производствени разходи, дори ако производителят ги счита за различни в собствената си система за осчетоводяване на разходите. Поради това те следва да бъдат отчетени в същата таблица за производствените разходи.

(43)

След окончателното разгласяване производителят износител повтори твърдението, че при изчисляването на нормалната стойност е следвало да се вземат предвид само производствените разходи за продажби на вътрешния пазар, които се отчитат отделно от производствените разходи за продажби в Съюза.

(44)

Комисията счете, че производителят износител не е показал фактически разлики в производствените разходи по пазарна дестинация, които биха обосновали отделно изчисление на разходите. Твърдените разлики в разходите са възникнали, тъй като дружеството е предоставило производствените разходи въз основа на вътрешното си кодиране, вместо въз основа на КНП. Комисията счете, че няма причина да се прави разлика между производствени разходи за продукти за продажби на вътрешния пазар и продукти за износ, ако няма фактически разлики в производствения процес. Тъй като производителят износител не представи доказателства, че производственият процес за износ и за продажби на вътрешния пазар в рамките на един и същ КНП е различен, Комисията стигна до заключението, че не може да приеме два набора от разходи. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(45)

Тримата производители износители направиха коментари относно изчисляването на своите вътрешни разходи за продажба и общи и административни разходи („ПОАР“), и по-специално относно изключването или временното преразпределение на някои финансови позиции като финансови приходи, печалби и загуби от курсови разлики и извънредни приходи и загуби за целите на изчисляването на ПОАР.

(46)

В коментарите си, представени след разгласяването на предварителните заключения, жалбоподателят се противопостави на твърденията на производителите износители, като заяви, че изключените суми не са свързани с производството или продажбите на продукта, предмет на разследването, а с резултата от други дейности, извършвани от дружествата, като например банкови депозити и операции по преоценка.

(47)

След окончателното разгласяване тримата производители износители повториха твърденията си относно изчисляването на ПОАР.

(48)

Двама свързани производители износители поставиха под съмнение факта, че Комисията е прекласифицирала някои от разходите за продадени стоки в ПОАР или в производствени разходи (като разходи за неизползван капацитет, провизии за неизползван материал), като същевременно не е направила същото с някои други разходи, отчетени като разходи за продадени стоки. По-нататък дружествата твърдят, че Комисията е следвало да вземе предвид реализираните печалби/загуби от курсови разлики, както и онези, които произтичат от разликите в оценката. И накрая, дружествата заявиха, че частичното прекласифициране на свързаните с транспорта ПОАР в общи ПОАР не би трябвало да се извършва за свързания търговец в групата, тъй като той не е имал вътрешни транспортни разходи. Последното твърдение беше повторено след допълнителното окончателно разгласяване. По-специално производителите износители заявиха, че въпросът не може да се отнася до свързания търговец, тъй като той се намира в последния етап от транспортния поток.

(49)

Що се отнася до прекласифицирането на разходите, отчетени като разходи за продадени стоки, дружеството е отчело някои разходи, които не са били включени нито в производствените разходи, нито в ПОАР. Така Комисията установи, че тези разходи биха били неправилно изключени от определянето на нормалната стойност, ако не бъдат прекласифицирани в нито една от тези категории. В същото време Комисията счете, че онези разходи, които не са прекласифицирани, или не са свързани с производството и/или продажбите на продукта, предмет на разследването (например сделки с деривати), или връзката с производството и/или продажбите на продукта, предмет на разследваното, е неясна (например разлики в цените на суровините).

(50)

Що се отнася до печалбите/загубите от курсови разлики, Комисията счете, че печалбите/загубите от оценка са резултат от приключване на операции и следователно не са свързани с производството и/или продажбите на продукта, предмет на разследването. Освен това дружествата обясниха, че печалбите/загубите от курсови разлики се дължат на операции в EUR или TRY, тъй като счетоводната им валута е USD. Тъй като продажбите на вътрешния пазар се извършват в USD, Комисията счете, че реализираните печалби/загуби от курсови разлики не могат да бъдат отнесени към продажбите на вътрешния пазар и затова е следвало да бъдат взети предвид при определяне на ПОАР, използвани при проверката на обичайните търговски условия.

(51)

На последно място, по отношение на прекласифицирането на вътрешните транспортни разходи, за които се прилагат разпоредбите на член 18 от основния регламент, както е обяснено в съображения 29—35 по-горе, що се отнася до свързания търговец, Комисията счете, че въпросът е на равнището на групата от дружества, включително операциите на свързания търговец. По отношение на свързания търговец Комисията отбеляза, че помещенията на дружеството се намират на четири места. Следователно не може да се изключи възможността стоките първо да са били транспортирани до някое от другите места, преди да бъдат изпратени на клиента или взети от него.

(52)

Затова Комисията потвърди своя подход на етапа на временните мерки и отхвърли твърденията, представени от двамата свързани производители износители.

(53)

Един производител износител изрази несъгласие с факта, че Комисията е отхвърлила печалбите/загубите от курсови разлики, извънредните приходи и финансовите приходи, които дружеството е отчело в своите ПОАР. Освен това той заяви, че Комисията е изключила от ПОАР финансовите приходи, но не и финансовите разходи.

(54)

Следвайки своите счетоводни практики, въпросното дружество не е имало възможност да отчита отделно реализираните печалби/загуби от курсови разлики, които са пряко свързани с производството и/или продажбите на продукта, предмет на разследването. Ето защо Комисията не можа да определи действителния размер на отчетените печалби/загуби от курсови разлики, които биха могли да бъдат взети предвид при изчисляването на ПОАР.

(55)

По отношение на извънредните приходи Комисията отбеляза, че в своите коментари относно разгласяването на предварителни заключения дружеството твърди, че извънредните приходи са свързани с продажби и производствени дейности, свързани с продукта, предмет на разследването. Въпреки това дружеството не представи никакви доказателства в подкрепа на това твърдение. Освен това Комисията поясни, че е отхвърлила само една позиция, отчетена при извънредните приходи, чието естество не може да бъде установено въз основа на информацията, предоставена от дружеството.

(56)

И накрая, Комисията също така внимателно разгледа информацията, докладвана като финансови приходи и финансови разходи. Комисията отхвърли твърдението на дружеството във връзка с финансовите приходи, тъй като то не е свързано с ежедневните производствени дейности и дейности по продажби на дружеството, а по-скоро с финансови операции, несвързани с производството и/или продажбата на продукта, предмет на разследването. Противно на това, въз основа на информацията, предоставена от дружеството, Комисията счете, че финансовите разходи, направени от дружеството, се отнасят до неговите производствени дейности и дейности по продажби на ГВППС.

(57)

Затова Комисията потвърди своя подход на етапа на временните мерки и отхвърли твърденията, представени от производителя износител.

(58)

Един производител износител заяви, че Комисията не е трябвало да пренебрегва информацията, която той е представил на етапа на временните мерки, тъй като няма изключение, което да обосновава това, при условие че информацията е предоставена в рамките на срока на разследването и заинтересованата страна, която е предоставила информацията, оказва съдействие на Комисията.

(59)

На етапа на временните мерки въпросният производител износител оспори временните корекции на Комисията, направени в подложените на кръстосана проверка ПОАР, и представи допълнителна подробна информация във връзка с това. Комисията беше преразпределила някои ПОАР, първоначално разпределени от дружеството за други продукти, сред които и суровини за производството на горещовалцовани плоски продукти, произведени от самото дружество. Комисията внимателно разгледа предоставената допълнителна информация и стигна до заключението, че тя не доказва, че методът, използван от нея за преразпределянето на ПОАР, е неразумен или неподходящ, особено с оглед на факта, че производителят не е оповестил и разпределил правилно тези ПОАР по време на кръстосаната проверка от разстояние („КПР“), както и че в коментарите си по разгласяването на временните заключения той се е съгласил, че ПОАР, свързани със суровините, използвани в производството на продукта, предмет на разследването, могат да бъдат отнесени към продукта, предмет на разследването. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(60)

Една група производители износители се противопостави на временното решение за сливане на данните за разходите и продажбите на двамата производители в групата за целите на изчисляването на дъмпинговия марж на групата. От групата заявиха, че вместо това Комисията е следвало първо да изчисли индивидуалните дъмпингови маржове за двамата свързани производители въз основа на собствените им нормални стойности и експортни цени, а след това на тази основа да изчисли един среднопретеглен дъмпингов марж за цялата група.

(61)

В коментарите си, представени след разгласяването на предварителните заключения, жалбоподателят се противопостави на твърдението на производителя износител, като заяви, че Комисията правилно е третирала дружествата като единен субект, предвид естеството на икономическите дейности на групата.

(62)

Комисията стигна до заключението, че тъй като всеки от двамата производители износители от групата е предоставил свои собствени данни за разходите и продажбите по начин, който дава възможност да се разграничат и проследят разходите и потоците на продажбите на продуктите, произвеждани от всеки от двамата производители износители поотделно, е било възможно и по-точно да се изчислят два отделни дъмпингови маржа и след това те да бъдат обединени в един среднопретеглен дъмпингов марж за цялата група. Поради това твърдението на групата беше прието и нейният дъмпингов марж бе съответно изчислен.

(63)

Един производител износител заяви, че Комисията неправилно е включила временно някои разходи за неизползван капацитет в производствените му разходи и заяви, че тези разходи засягат само продукти, различни от продукта, предмет на разследването.

(64)

Комисията анализира информацията, предоставена от производителя износител, и счете твърдението за основателно. Всъщност временното включване на тези разходи за неизползван капацитет в разходите за продукта, предмет на разследването, е в резултат на недоразумение по отношение на категорията продукти, с която са свързани тези разходи. Поради това твърдението беше прието и свързаните с него разходи за неизползван капацитет бяха извадени от производствените разходи на производителя износител.

(65)

Един производител износител повтори твърдението, че действителните производствени разходи за плочите (материал за влагане в ГВППС) следва да се считат за направени от свързания с него доставчик, а не покупната цена да бъде начислявана от свързания доставчик. Освен това дружеството отбеляза, че такъв подход е целесъобразен, тъй като на етапа на временните мерки Комисията обедини данните, предоставени от двамата свързани производители, и извърши единно изчисление на дъмпинговия марж.

(66)

В коментарите си, представени след разгласяването на предварителните заключения, жалбоподателят се противопостави на твърдението на производителя износител, че разходите за плочи следва да бъдат отчетени като направени от производителя износител. Като се има предвид, че плочите не се прехвърлят на ниво разходи, а над него, вземането предвид на разходите за плочи на свързания доставчик би довело до изкривяване.

(67)

Комисията отбеляза, че в съответствие с член 2, параграф 5 от основния регламент разходите, използвани при изчисляването на нормалната стойност, отразяват достоверно разходите, свързани с производството и продажбата на продукта, предмет на разследването, както са отразени в счетоводната документация на дружеството. В счетоводната документация на производителя износител, изказал твърдението, разходите за плочи бяха осчетоводени на равнището на покупната цена, платена на свързания доставчик. Продажната цена на плочите за производителя износител беше сравнима с продажната цена към несвързани страни и поради това Комисията счете, че те отразяват достоверно разходите, свързани с производството и продажбата на продукта, предмет на разследването. Освен това Комисията счете двамата производители за отделни дружества и извърши две отделни изчисления на дъмпинга, поради което допълнителният аргумент относно слятото изчисление на етапа на временните мерки стана ненужен. Поради това Комисията потвърди констатациите, направени на етапа на временните мерки.

(68)

Един производител износител заяви, че Комисията неправилно е коригирала временно разходите за пелети от желязна руда при определянето на производствените му разходи за ГВППС — корекция, която е направена, тъй като разходите за тези пелети се основават на покупните цени от свързани страни, т.е. не отразяват действителната пазарна цена. Производителят износител заяви също така, че ако трябва да се направи корекция, само част от произтичащите допълнителни разходи могат да бъдат отнесени към производството на продукта, предмет на разследването, тъй като пелетите от желязна руда се използват и за производството на други продукти.

(69)

В коментарите си, представени след разгласяването на предварителните заключения, жалбоподателят се противопостави на твърдението на производителя износител и подкрепи корекцията на Комисията на разходите за пелети от желязна руда, като се има предвид, че покупните цени, платени на свързаните дружества, не са договорени в съответствие с принципа на сделките между несвързани лица при справедливи пазарни условия.

(70)

Комисията потвърди предварителното си заключение, че в съответствие с член 2, параграф 5 от основния регламент е била необходима корекция на разходите на производителя износител за пелети от желязна руда, тъй като те са закупени почти изключително от свързани страни на цени, за които е установено, че не са в съответствие с принципа на сделките между несвързани лица при справедливи пазарни условия. Ето защо те бяха заменени с покупната цена между несвързани лица, както е посочена от дружеството. Твърдението, че само част от произтичащите допълнителни разходи следва да бъдат отнесени към производството на продукта, предмет на разследването, не беше отразено в отговорите на въпросника на дружеството и нямаше възможност точността на тази информация да бъде сверена на толкова късен етап от разследването. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(71)

След окончателното разгласяване производителят износител повтори аргумента, че покупната цена на пелетите от желязна руда от свързани страни е определена при справедливи пазарни условия, и оспори начина, по който Комисията изчислява тази корекция, като разпределя всички допълнителни разходи към продукта, предмет на разследването, но същевременно твърди, че пелетите от желязна руда се използват и при производството на други продукти. По този последен въпрос дружеството също оспори заключението на Комисията, че предоставената информация за разпределението на разходите е нова и не може да бъде подложена на кръстосана проверка.

(72)

Комисията извърши внимателна повторна оценка на аргументите и информацията, предоставени от дружеството в коментарите му относно окончателното разгласяване. Комисията отбеляза, че свързаният доставчик на пелети от желязна руда действително е продал суровината на производителя износител с надценка. Въпреки това надценката е била много под равнището, заявено от производителя износител, и много под равнището на надценката, прилагана за продажбите между дружествата от групата в съответствие с политиката на трансферно ценообразуване на групата, поради което тя не може да се разглежда като съответстваща на принципа на сделките между несвързани лица при справедливи пазарни условия. Освен това дружеството не е предоставило други доказателства, с които да покаже, че подобна надценка отразява разумно ниво, поискано от независимо търговско дружество. По отношение на дела на закупените пелети от желязна руда, използвани за производството на ГВППС, Комисията отбеляза, че дружеството отчита отделно покупката на желязна руда под няколко форми. И все пак цената на желязната руда, използвана за производството на ГВППС, е отчетена от дружеството без допълнителна разбивка и затова не е възможно да се потвърди по-детайлно потреблението на пелети от желязна руда при производството на ГВППС. Освен това според данните в доклада за капацитета, представен от производителя износител като приложение към първоначалния отговор на въпросника, всички закупени пелети от желязна руда са изцяло използвани за производство на ГВППС в количеството, отчетено от дружеството. Поради това Комисията категорично отхвърли това твърдение.

(73)

След окончателното разгласяване един производител износител заяви, че Комисията не следва да добавя допълнителни ПОАР към продажбите му на вътрешния пазар, извършени чрез свързан производител от групата, за да отрази участието на свързан търговец. Този производител износител заяви по-специално, че свързаното дружество, участващо в тези продажби на вътрешния пазар, е фактурирало направените продажби и общите разходи, включително надценката, в съответствие с политиката за трансферно ценообразуване на групата. Следователно, според производителя износител, разходите, направени от свързания търговец, вече са отразени в неговите ПОАР. За тази цел производителят износител се позова на разходи за услуги в групата, начислени от свързаното дружество.

(74)

Първо, Комисията отбеляза, че за да отрази ПОАР на търговец, участващ в продажбите на вътрешния пазар, тя прилага консервативен подход, като не използва действителните ПОАР на свързания производител износител, а ПОАР на друго свързано дружество от групата, което действа единствено като търговец за определени сделки за продажба на вътрешния пазар. В това отношение Комисията счете, че ПОАР на свързания производител износител биха били несъразмерно високи, докато за ПОАР на свързания търговец може да се счита, че те са на разумно ниво за функциите, изпълнявани от свързания производител по отношение на продажбите на вътрешния пазар. Освен това Комисията установи, че свързаният производител износител наистина е таксувал въпросния производител износител за услуги в групата. Въз основа на информацията, предоставена от дружествата, Комисията не успя да достигне до заключение дали услугите, фактурирани на производителя износител, действително се отнасят за разходите, направени при препродажбите на продукта, предмет на разследването, на вътрешния пазар, тъй като счетоводно отчетените сделки и/или издадените фактури са отбелязани само като услуги в групата. Освен това разходите за услуги в групата, отчетени в счетоводните документи на производителя износител и разпределени за продукта, предмет на разследването, представляват незначителна част от нетните продажби. Предвид несигурността относно естеството на услугите в групата, отчетени в счетоводните документи на въпросния производител износител, и консервативния подход, възприет от Комисията от самото начало, Комисията отхвърли твърдението.

(75)

Подробна информация за изчисляването на експортната цена беше изложена в съображения 50 и 51 от регламента за временните мерки. Поради липсата на коментари по този раздел Комисията потвърди предварителните си заключения.

(76)

Подробна информация относно сравнението между нормалната стойност и експортната цена беше изложена в съображения 52—68 от регламента за временните мерки.

(77)

Един производител износител повтори твърдението си, че представлява единен стопански субект със свързания с него търговец, намиращ се в Турция, който е продавал продукта, предмет на разследването, в Съюза по време на РП, и поради това оспори временните корекции, направени в експортната му цена съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент. Дружеството се позова на предишни дела на Съда, по-специално по отношение на наличието на ограничен пряк износ от страна на производителя, като заяви, че това е недостатъчно за отхвърляне на твърдението на единния стопански субект. Дружеството също така заяви, че наличието на преки продажби на вътрешния пазар от страна на производителя не е от значение при определянето дали съществува единен стопански субект по отношение на износа и че фактът, че производителят контролира свързания търговец, е съществен аспект, който трябва да бъде взет предвид при оценката на твърдението.

(78)

В коментарите си, представени след разгласяването на предварителните заключения, жалбоподателят се противопостави на твърдението на производителя износител, че наличието на преки продажби от страна на производителя показва, че търговецът действа като свързан препродавач, и подкрепи корекциите на Комисията по отношение на експортната цена.

(79)

Комисията анализира коментарите и доказателствата по случая, и по-специално рамковия договор между производителя и свързания с него търговец. Комисията отбеляза, че в този рамков договор е установена комисиона, която трябва да бъде заплатена за продадени стоки, и отбеляза, че задължения, които обикновено се свързват с отдел по продажбите, са изпълнявани от производителя, докато задълженията на свързания търговец са съответствали на тези на агент, извършващ услуга във връзка с износа на производителя. Това е в синхрон и с относително по-високите разходи за продажби, направени от производителя износител. Не бе предоставена допълнителна информация относно договорните отношения между производителя и свързания търговец. Ето защо Комисията стигна до заключението, че рамковият договор съдържа клаузи, несъвместими с твърдението, че икономическата реалност на отношенията между свързания търговец и производителя отразява връзката между производител и вътрешен отдел по продажбите. По-скоро лично производителят се е занимавал продажбите, а свързаният търговец е извършвал свързани с износ дейности от негово име и срещу комисиона. Заедно с констатациите на етапа на временните мерки, че производителят също е осъществил преки продажби, Комисията стигна до заключението, че твърдението за единен стопански субект трябва да бъде отхвърлено. Поради това Комисията потвърди предварителните си констатации, изложени в съображения 54—55 от регламента за временните мерки.

(80)

Във връзка с уместността на преките продажби за износ, след окончателното разгласяване производителят износител повтори като цяло аргументите, изложени в коментарите му относно разгласяването на предварителните заключения, които бяха разгледани в съображение 54 от регламента за временните мерки и в съображение 79 по-горе.

(81)

Производителят износител посочи също така, че повечето от тези експортни продажби не са представлявали реални експортни продажби, а са били предназначени за местни купувачи, при специални правни или митнически режими. Комисията отбеляза, че правният режим, при който са извършени експортните продажби, не е определящ за преценката дали те са експортни, както и че фактът, че са извършени такива преки продажби в допълнение към продажбите на вътрешния пазар, е доказателство, че производителят е изпълнявал функции си по продажбите.

(82)

Освен това производителят износител твърдеше, че фактът, че общият обем на продажбите на вътрешния пазар е извършен пряко от производителя, без участието на свързания търговец, не е от значение за определянето на съществуването на единен стопански субект по отношение на експортните продажби. Комисията отбеляза, че този факт показва, че производителят разполага с действащ вътрешен отдел по продажбите, което е фактор от значение, признат като такъв от Общия съд (8).

(83)

Производителят износител изтъкна няколко аргумента по отношение на рамковото споразумение, което е сключил със свързания си търговец. Той заяви, че причината, поради която съществува такъв договор между производителя износител и свързания търговец, е „да има документални доказателства в случай на държавни/данъчни одити и правила за трансферно ценообразуване“. В това отношение Комисията отбеляза, че макар споразумението между производителя износител и свързания с него търговец да е от значение и поради данъчни съображения, това не омаловажава факта, че в споразумението ясно се предвижда, че свързаният търговец извършва експортни услуги срещу заплащане на комисиона въз основа на извършените продажби. Производителят износител потвърди също така, че в споразумението ясно се посочва, че производителят износител (производителят) отговаря за привличането на клиенти и сключването на необходимите договори и споразумения с тях. По мнение на Комисията това е доказателство, че производителят износител разполага със свой напълно функциониращ отдел по продажбите за експортните продажби и, съответно, свързаният търговец не действа в качеството на вътрешен отдел по продажбите на производителя износител. Освен това, с твърдението си производителят износител изглежда има предвид, че корекция съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент може да се извърши само в ситуации, когато на свързания търговец се възлага цялостен набор от дейности, обикновено извършвани от отдел по продажбите. Това не е правилно. В член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент става въпрос за „комисиони, заплащани във връзка с разглежданите продажби“ (в този случай експортни продажби), без да се уточнява видът на извършваните услуги. Целта на корекцията съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент е да се гарантира, че всяка комисиона, заплатена на агент по експортните продажби като възнаграждение за извършените от него услуги, независимо в какво се изразяват тези услуги, е надлежно коригирана, с цел да се осигури съвместимост с продажби на вътрешния пазар. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(84)

Производителят износител също така твърди, че разпоредбата в договора, според която печалба или загуба от операции, свързани с износа на продукти, не може да остане при свързания търговец, не може да бъде съгласувана с идеята, че свързаният търговец би имал функции, подобни на тези на агент, който работи на базата на комисиона, тъй като агентът няма да приеме неговите (пълни) печалби да бъдат прехвърлени обратно на дружеството производител и да бъде компенсиран само за разходите, свързани с проверката на акредитиви, изготвянето на документи за митническо оформяне, подготовката на необходимата документация за износ и събирането на плащането. Комисията отбеляза, че финансовите договорености между производителя износител и свързания търговец отразяват дейностите и функциите, които свързаният търговец се е ангажирал да изпълнява срещу възнаграждение съгласно споразумението. Корекцията, извършена от Комисията при прилагането по аналогия на член 2, параграф 9 от основния регламент, беше калибрирана така, че да отговаря на тези функции и да отразява подходящото възнаграждение за услугата, предоставена на принципа на сделката между несвързани лица при справедливи пазарни условия. Следователно това че свързаният търговец получава възнаграждение въз основа на комисиона, която обхваща експортните услуги, предоставени на производителя износител, показва, че свързаният търговец извършва договорените услуги от името на производителя износител, но без адекватно възнаграждение, включващо разумна печалба. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(85)

Производителят износител също така твърди, че фактът, че е изпълнявал някои задължения, които обикновено се свързват с отдел по продажбите, не пречи да се установи съществуването на единен стопански субект. Според производителя износител дългогодишната съдебна практика показва, че производител и търговско дружество все още могат да представляват единен стопански субект, дори когато производителят сам изпълнява определени функции по продажбите. Комисията отбеляза, че съгласно условията на споразумението производителят износител всъщност е изпълнявал повечето, ако не и всички, задължения, които обикновено се свързват с отдел по продажбите. Както вече беше споменато в съображение 83 по-горе, това противоречи на твърдението на производителя износител, че свързаният търговец трябва да се третира като негов вътрешен отдел по продажбите. По-скоро свързаният търговец, както самият производител износител е припомнил, изпълнява допълнителни функции във връзка с експортните продажби, срещу възнаграждение или комисиона. Корекцията съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент беше извършена именно за тези комисиони.

(86)

Комисията отбеляза, че производителят износител многократно се е позовавал на фактическите обстоятелства, преобладаващи в разследването и решението по делото Musim Mas (9). По същество производителят износител допуска, че тъй като неговото фактическо положение не е подобно на това на Musim Mas, корекцията съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент не е оправдана. Комисията не се съгласи с това твърдение. Основателността на корекцията съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент трябва да бъде проучена въз основа на фактите, преобладаващи във всеки отделен случай, както и въз основа на пълния набор от факти, с които разполага Комисията. С решението по делото Musim Mas не се определя минимален стандарт, който трябва да бъде спазван във всеки случай. По-скоро в Musim Mas Съдът се съгласява с оценката, извършена от Съвета въз основа на фактите, установени по това дело. Във всеки случай, както беше припомнено по-горе, някои от фактите от значение по делото Musim Mas, присъстват също и в случая с конкретния производител износител, и най-вече съществуването на споразумение, което е несъвместимо с предположението, че свързаният търговец де факто представлява вътрешен отдел по продажбите на групата.

(87)

Производителят износител също така заяви, че наличието на контрол от страна на производителя износител върху свързания търговец, фактът, че свързаният търговец не купува от несвързани доставчици и че производителят износител и свързаният търговец се намират на един и същи адрес, са фактори от значение при определянето на наличието на единен стопански субект.

(88)

Във връзка с това Комисията отбеляза, че не е необходимо всички фактори, взети поотделно, да показват, че между производителя износител и свързания търговец не е налице единен стопански субект. Комисията по-скоро трябва да разгледа всички условия, уреждащи отношенията между производителя износител и свързания търговец. Наличието на контрол не е от решаващо значение за констатацията, че свързаният търговец не е вътрешен отдел по продажбите, а по-скоро предоставя различни видове услуги в рамките на групата, в конкретния случай — услуги, свързани с износ. Фактът, че свързаният търговец предоставя експортни услуги в замяна на комисиона изключително в полза на производителя износител, както и неговото местонахождение, показва единствено, че на този етап свързаният търговец не извършва същите услуги за други клиенти. Това не означава, че свързаният търговец е отделът за продажби на вътрешния пазар на производителя износител.

(89)

Въз основа на гореизложеното, в настоящия случай Комисията счете, че свързаният търговец изпълнява функциите на агент, който се занимава с експортната дейност на производителя износител, като по-специално проверява получените акредитиви, организира и проследява документите, свързани с митническото оформяне и товарене, подготвя необходимите документи за износ след натоварването и изпълнява процедури, свързани с износа, като например осигуряването на събирането на разходите за стоките. На свързания търговец е заплатено посредством комисиона, въз основа на извършените продажби. Тъй като това възнаграждение е засегнато от вътрешногруповите отношения, и като се прилага член 2, параграф 9 от основния регламент по аналогия, беше счетено за целесъобразно да се използва разумен марж на печалбата, за да се избегне всяко изкривяващо въздействие, което може да произтече от вътрешните договорености между производителя износител и свързания търговец. (10)

(90)

В заключение, като се имат предвид всички причини, изложени в съображение 54 от регламента за временните мерки и в съображения 79—88 по-горе, твърдението беше отхвърлено.

(91)

Двама производители износители повториха твърдението, че Комисията следва да изчислява дъмпинга на всеки три месеца.

(92)

В коментарите си, представени след разгласяването на предварителните заключения, жалбоподателят се противопостави на твърденията на производителите износители, като заяви, че в този случай не е необходимо да се прави изчисление на дъмпинга на тримесечие, тъй като наличието на незначителни колебания на разходите, както и инфлацията и обезценяването на турската лира, не оправдават използването на тримесечен подход.

(93)

Комисията стигна до заключението, че тъй като двете дружества не са представили нови доказателства в подкрепа на твърдението си, които биха променили оценката на Комисията, предварителните констатации, изложени в съображения 64—68 от регламента за временните мерки, се потвърждават и твърдението се отхвърля.

(94)

След окончателното разгласяване искането за изчисляване на дъмпинга на тримесечие беше повторено от един производител износител. Освен това дружеството сравни колебанията на разходите и средните темпове на инфлация и обезценяване на турската лира с установените маржове на подбиване на цените, за да покаже предполагаемата значимост на първата. На последно място дружеството отбеляза, че въпреки че Комисията предвижда механизъм за индексиране на цените на суровините при всяка процедура за ангажимент, в този случай при изчисляването на дъмпинговия марж не са взети предвид такива колебания на цените.

(95)

Дружеството не предостави нова информация в подкрепа на своето твърдение. Както беше изложено в съображение 68 от регламента за временните мерки, Комисията счете, че противно на твърдението на производителя износител, колебанията в тримесечните производствени разходи са засегнали предимно една четвърт от РП, докато продажбите на продукта, предмет на разследването, са се осъществявали през целия РП, и че общите колебания на разходите, инфлацията и обезценяването на турската лира не са били от такъв мащаб, че да бъдат изключени от постоянната практика на Комисията да изчислява дъмпинговия марж на годишна база. Сравнението, направено от производителя износител между равнището на маржовете на подбиване на цените и разликите в разходите, инфлацията и девалвацията по време на ПР, не е валидно, тъй като то се отнася до две напълно различни оценки, които не са пряко свързани една с друга. Що се отнася до механизмите за индексиране на цените при гаранции, Комисията отбелязва, че те са необходими, за да се поддържа подходяща минимална вносна цена, така че да се избегнат злоупотреби и заобикаляне и по този начин се премахнат по подходящ начин установеният дъмпинг и вреда. Установяването на дъмпинг и вреда се отнася до проучването на минал период и следователно двете ситуации не са сравними.

(96)

Един производител износител и двама свързани производители износители оспориха предварителното отхвърляне на корекцията за конвертиране на валути, която са поискали въз основа на договори за хеджиране, свързани с продажбите им за Съюза. Твърдението се отнася до валутния курс, който трябва да се използва при конвертирането на стойността на продажбите в чуждестранна валута (в този случай евро) във валутата на страната износител (турска лира или TRY). Дружествата се позоваха на разпоредбите на член 2, параграф 10, буква ѝ) от основния регламент, че „(…) освен ако продажбата на чуждестранна валута на форуърдни пазари е пряко свързана със сделката по износа, като в този случай се използва валутният курс „форуърд“.

(97)

В коментарите си, представени след разгласяването на предварителните заключения, жалбоподателят се противопостави на твърденията на производителите износители, че хеджирането е вътрешен процес, и че дружествата не могат да твърдят, че без хеджиране продажната цена би била по-висока, тъй като не е очевидно, че клиентите биха платили по-висока цена.

(98)

Комисията отбеляза, че член 2, параграф 10, буква ѝ) от основния регламент е приложим в ситуации, при които е необходимо конвертиране на валути с цел сравнение между нормалната стойност и експортната цена. Постоянната практика е такова сравнение да се прави във валутата на съответната държава. Следователно в настоящия случай Комисията е използвала турската лира като валута за сравнение. Двете дружества, поискали корекция за конвертиране на валути, са хеджирали продажбите за износ, които са били деноминирани в евро. Рискът при конвертиране на валути, произтичащ от тези сделки, беше хеджиран във всички случаи срещу щатския долар. Тъй като сравнението е направено в турски лири и всички трансакции в евро са директно конвертирани в турски лири, без междинно конвертиране в щатски долари, също както всички продажби на вътрешния пазар бяха отчетени в турски лири, Комисията счете, че валутният курс евро/щатски долар, установен в договорите за хеджиране, не е от значение за сравнението. Поради това Комисията отхвърли твърдението на тримата производители износители.

(99)

След окончателното разгласяване тримата производители износители повториха своите искания за корекция за конвертирането на валути при продажби в Съюза, за да бъдат отчетени операциите по хеджиране на валутния риск, произтичащ от сделките в евро. Те повториха аргумента, че независимо от използваната валута за сравнение на цените печалбата или загубата, произтичаща от валутния курс в момента на хеджирането, оказва значително влияние върху сравнението на цените. По-конкретно, те предоставиха теоретичен пример за вътрешна поръчка за продажба с единична цена в щатски долари (USD), договорена за определен ден, и поръчка за експортна продажба със същата единична цена с еквивалентен размер в EUR, договорена за същия ден. Изчисленията на дружествата показаха, че когато тези поръчки за продажба се доставят в същия ден и фактурираната стойност се преобразува пряко от валутата на фактурата в TRY, сравнението би довело до дъмпинг, въпреки че цената, договорена в двете поръчки за продажба, е еднаква към датата на поръчките за продажба. След това те заявиха, че корекция за хеджиране следва да се извършва въз основа на член 2, параграф 10, буква й) или член 2, параграф 10, буква к) от основния регламент.

(100)

Комисията анализира твърдението, по-специално теоретичния пример, в който се твърди, че валутният курс в договорите за хеджиране следва да се вземе предвид за целите на сравнението на цените. Първо, Комисията отбеляза, че въпреки че примерът е математически верен, той не отразява реалността нито на стопанските дейности на дружествата, нито на изчисленията на дъмпинговия марж. По-конкретно, примерът подсказва, че дъмпинговият марж се изчислява чрез сравнение на две отделни сделки, извършени едновременно, което не е така, тъй като Комисията сравнява средната нормална стойност и средната експортна цена, определени по време на РП за всеки вид продукт. Второ, в примера се приема, че всички поръчки за продажба, сключени в определен ден, се изпълняват по сходно време, което се оказа неправилно. Всъщност един от производителите износители отделно заяви, че периодът за изпълнение между завършването на производството и вземането на стоките от клиента е много по-дълъг на вътрешния пазар в сравнение с експортните продажби. Поради това бе счетено, че даденият от дружествата пример е неточен за настоящото положение. Освен това нито едно от дружествата не представи доказателства, че неговите експортни продажби, деноминирани в евро, първоначално са били договорени на тяхната цена в щатски долари. Тъкмо напротив, договорите за продажба и/или поръчките за продажба по тези сделки за експортни продажби са били директно деноминирани в EUR без позоваване на USD. Поради това конвертирането от EUR в TRY през USD беше счетено за неуместно. Следователно Комисията отхвърли исканите корекции въз основа на член 2, параграф 10, буква й) от основния регламент.

(101)

Освен това, въпреки че дружествата твърдят, че могат да свържат експортните сделки с отделни операции по хеджиране, тези сделки могат да бъдат (и в много случаи са били) коригирани след продажбата, в зависимост от това как са се развили финансовите перспективи, както и с цел максимално да се увеличи възвръщаемостта на дружествата. Поради това Комисията не счита, че хеджирането може да бъде пряко свързано със съответната експортна продажба, нито че отчитането на форуърдната продажна цена би създало риск от изкривяване на действителната експортна цена.

(102)

Комисията също така отхвърли твърдението въз основа на член 2, параграф 10, буква к), тъй като дружествата не представиха никакви доказателства, че дейностите им по хеджиране са довели до това клиентите постоянно да плащат различни цени на вътрешния пазар.

(103)

Двама производители износители възразиха срещу предварителното отхвърляне на някои корекции, които са поискали по отношение на продажбите на вътрешния пазар, като едната е свързана със съществуването на схема за възстановяване на мита, а другата се отнася до корекция на разходите по поддържане на материалните запаси. Един от тях оспори и условията за плащане, използвани от Комисията за изчисляване на неговите вътрешни разходи по кредити.

(104)

В коментарите си, представени след разгласяването на предварителните заключения, жалбоподателят се противопостави на твърденията на производителите износители. Що се отнася до възстановяването на мита, той заяви, че чисто теоретичните разходи не могат да се използват като корекция, тъй като не е възможно да се установи ясна връзка между изнасяните продукти и митата, които не са платени върху внесените материали за влагане. По отношение на разходите по поддържане на материалните запаси жалбоподателят подкрепи отхвърлянето от страна на Комисията на такава корекция, тъй като засегнатото дружество не е успяло да установи, че цените на вътрешния пазар са по-високи за продукти, които престояват по-дълго време в склада.

(105)

Тъй като дружествата не представиха нови доказателства относно корекцията във връзка с възстановяването на мито, които да променят предварителната оценка на Комисията, констатациите, изложени в съображения 60—63 от регламента за временните мерки, бяха потвърдени и твърдението беше отхвърлено. Корекцията на разходите по поддържане на материалните запаси, поискана от един производител износител съгласно член 2, параграф 10, буква к) от основния регламент, е свързана с факта, че при някои от продажбите на вътрешния пазар клиентите са взели със закъснение стоките, които следователно са останали по-дълго в склада на дружеството. По отношение на това твърдение Комисията стигна до заключението, че тъй като дружеството не е било в състояние да свърже тези предполагаеми разходи с отделни продажби или с конкретни клиенти, нито е успяло да докаже, че цените на вътрешния пазар са били повлияни от разходите по поддържане на материалните запаси, твърдението трябва да бъде отхвърлено. По отношение на условията за плащане, използвани при изчисляването на разходите за кредити на вътрешния пазар, засегнатото дружество не представи нови доказателства, които биха променили временния подход на Комисията, т.е. да замени докладваните условия на плащане, за които по време на КПР беше установено, че са несъвместими с условията на съответните договори за продажба, с по-точен набор от условия за плащане, предоставени от дружеството и проверени по време на КПР. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(106)

След окончателното разгласяване един производител износител повтори твърдението, че по отношение на продажбите му на вътрешния пазар следва да се вземат предвид корекциите за възстановяване на мита и разходите по поддържане на материалните запаси и отново оспори условията за плащане, използвани от Комисията за изчисляване на разходите за кредити на вътрешния пазар.

(107)

Що се отнася до корекцията за възстановяването на мито, той повтори аргумента, че независимо дали действително е платено вносно мито или не, съществуването на вносно мито върху материал за влагане оказва влияние върху цената, начислена от местните доставчици на този материал за влагане.

(108)

По отношение на корекцията за разходите по поддържане на материалните запаси, дружеството повтори аргумента, че корекцията за такива разходи е подобна на корекция за разходите за кредит, тъй като и двата вида разходи са свързани със забавяне на плащането. Освен това той изтъкна, че отхвърлянето на надбавка за продажби на вътрешния пазар е в противоречие с приемането на надбавка за износ за разходите за демюраж върху продажбите му в Съюза, като се аргументира, че и в двата случая има забавяне при пристигането на стоките, което води до допълнителни разходи.

(109)

По отношение на условията за плащане, използвани за изчисляване на разходите по кредитите на вътрешния пазар, дружеството повтори, че Комисията е следвало да изчисли разходите за кредити въз основа на договорените условия на плащане, а не въз основа на това кога действително се извършват плащанията, тъй като единствено договорените условия на плащане могат да окажат влияние върху определянето на цената.

(110)

В отговор на тези коментари относно предполагаемата корекция за възстановяване на мито, в допълнение към временните съображения на Комисията, че теоретичните разходи не могат да бъдат взети предвид при изчислението, се оказа, противно на твърденията на дружеството, че при цените при продажбите на вътрешния пазар, начислени от производителя износител, не е взет предвид размерът на предполагаемото възстановяване на мито, което в противен случай би довело до загуби от продажби. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(111)

По отношение на корекцията за разходи по поддържането на материалните запаси, Комисията отбеляза, че докато допълнителните складови разходи за стоки, които се вземат със забавяне от клиентите, вече са включени в общите разходи за продажби, то корекцията, за която се твърди, че обхваща полученото отложено плащане, сравнена от дружеството с корекция за разходи за кредити, не може да бъде предоставена, тъй като при сключването на договора за продажба дружеството не е взело предвид евентуалното забавено вземане, нито е могло да го свърже с клиент или с конкретна сделка, с което се потвърждава, че исканата корекция не е отразена в продажната цена. За разлика от разходите за демюраж, които дружеството е разпределило само за сделки за износ, при които действително са платени такси за демюраж, дружеството не е било в състояние да докаже съответствие между заявените разходи за инвентаризация и действителните операции, за които се твърди, че са били засегнати. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(112)

По отношение на условията за плащане, използвани за изчисляване на разходите по кредитите на вътрешния пазар, Комисията счете, че действителните условия на плащане, предоставени от дружеството, са по-точни, тъй като условията за плащане, посочени като договорени в поръчките за продажба, бяха счетени за несъответстващи на условията за плащане, които са действително уговорени в свързаните поръчки за продажба при извадка от сделки. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(113)

Една група производители износители възрази срещу предварителното отхвърляне на искането за корекция на фактурирането на продажбите на вътрешния пазар, направено съгласно член 2, параграф 10, буква в) от основния регламент, за да бъдат отразени отстъпките, за които се твърди, че са предоставени след издаването на фактурите.

(114)

В хода на разследването, включително когато бе поискано от него по време на КПР, дружеството обясни, че не е било в състояние да обвърже корекцията на фактурирането, документирана в счетоводните му отчети, с отделни операции. То не успя например да посочи кредитни или дебитни известия, свързани с конкретните фактури, чиято стойност се очакваше да бъде коригирана чрез корекциите на фактурирането. Поради това Комисията стигна до заключението, че исканата корекция не е достатъчно обоснована, и потвърди отхвърлянето на твърдението.

(115)

Двама свързани производители износители оспориха предварителното изчисление на разходите за кредити при продажбите за Съюза. По-специално дружествата заявиха, че Комисията неправилно е приложила едни и същи лихвени проценти за евро и щатски долари от турската централна банка за всички включени в извадката производители износители, тъй като това не отразява факта, че лихвените проценти по кредитите зависят от специфичните характеристики и финансовото състояние на дружествата. Те заявиха, че вместо това е трябвало да се използват действителните лихвени проценти, приложими към кредитите на дружествата.

(116)

В коментарите си, представени след разгласяването на предварителните заключения, жалбоподателят се противопостави на твърдението на производителите износители и заяви, че временното решение на Комисията да прилага еднакви лихвени проценти от турската централна банка е било прозрачно и обективно и следва да бъде запазено.

(117)

Комисията разгледа това твърдение и стигна до заключението, че за кредитите, получени от един от свързаните производители износители по пазарна цена от независими банки, наистина е обосновано да се използва договорният лихвен процент в щатски долари, действително платен от производителя по краткосрочни кредити, за да се изчислят неговите разходи по кредита. Поради това промяната е приложена при окончателното изчисление. По отношение на заема, получен от банка, свързана с производителя, Комисията обаче стигна до заключението, че използването на средния лихвен процент в евро, предоставен от турската централна банка, е обосновано, тъй като договорният лихвен процент не отразява пазарните условия. Другият производител износител от групата не е имал неизплатени заеми през РП и поради това не е имало специфичен за дружеството лихвен процент, който да се използва като заместител на изчисляването на надбавката за разходи по кредити. Ето защо е било оправдано да се използват средните лихвени проценти, предоставени от турската централна банка.

(118)

След окончателното разгласяване двамата свързани производители износители изтъкнаха, че Комисията е следвало да приложи един и същ лихвен процент в USD и за двамата производители от групата, тъй като условията им за финансиране бяха еднакви. По-специално, един производител износител предостави допълнителна информация, според която един от заемите, докладвани от свързания производител износител, всъщност е използван от въпросния производител износител.

(119)

Комисията направи оценка на твърдението и отбеляза, че условията за финансиране на въпросния производител износител не са същите като тези на другото дружество от групата, което е видно от факта, че лихвеният процент, приложим към заема на въпросния производител износител, е по-висок от средния лихвен процент по другите заеми и в този процент все още не е била включена надценката, начислявана за услугите в централата, както беше обяснено от дружествата по време на КПР и повторено в коментарите им относно окончателното разгласяване. С оглед на тези факти, Комисията отхвърли твърдението.

(120)

Освен това един производител износител заяви, че Комисията е следвало да използва лихвените проценти по заемите на дружеството, тъй като е приела такъв подход за друг производител износител, включен в извадката.

(121)

Комисията счете че двата случая се различават. Другият производител износител предостави информация за собствените си заеми в първоначалния си отговор на въпросника, а въпросното дружество не съобщи за съществуването на краткосрочни заеми. Вместо това дружеството предложи да се използват междубанкови лихвени проценти за определяне на разходите по кредити. Комисията счете, че дружеството не би могло да получи заем при междубанкови лихвени проценти и затова замени тези лихвени проценти със среден лихвен процент на търговските краткосрочни заеми, публикуван от турската централна банка.

(122)

Комисията направи освен това оценка на новата информация, предоставена от въпросния производител износител в коментарите му относно разгласяването на предварителните заключения и допълваща коментарите му относно окончателното разгласяване. Комисията счете, че с оглед на противоречивата информация, предоставена в първоначалния отговор на въпросника и на по-късен етап от разследването, временното ѝ решение да използва лихвените проценти, публикувани от турската централна банка за определяне на разходите за кредит, не може да се счита за неразумно. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(123)

Двама производители износители посочиха наличието на несъответствие във валутните курсове между разходите и данните за продажбите. По отношение на техните данни за продажбите е използвано средномесечно конвертиране на валути, а към данните им за разходите е приложено средногодишно конвертиране на валути.

(124)

В коментарите си, представени след разгласяването на предварителните заключения, жалбоподателят се противопостави на твърдението на производителите износители и подкрепи временния подход на Комисията по отношение на използваните валутни курсове. Според него разходите (които са определени в счетоводните отчети на дружествата за по-дълъг период от време) следва да се изчисляват на годишна база и да се конвертират по средния обменен курс за ПР, а приходите, свързани с продажбите, следва да се конвертират в момента на генериране на дохода, като се използват месечни или дори дневни валутни курсове.

(125)

Комисията анализира твърдението и го счете за обосновано. Поради това твърдението беше прието и в окончателното изчисление бяха използвани средномесечни валутни курсове за конвертиране както на данните за разходите, така и на данните за продажбите на дружествата.

(126)

След окончателното разгласяване производителите износители заявиха, че тъй като са докладвали всички данни, имащи отношение към изчисляването на дъмпинга в USD, не е имало нужда те да бъдат конвертирани от USD в TRY съгласно член 2, параграф 10, буква й) от основния регламент с цел сравнение на цените. След това дружествата се позоваха на член 2, параграф 5 от основния регламент, че „разходите се определят обикновено въз основа на счетоводните книги, водени от разследваната страна“, докато при конвертиране от USD в TRY сумите за производствени разходи, използвани от Комисията при изчисляването на техните нормални стойности, са различни от сумите, отчетени в тяхната счетоводна документация.

(127)

Първо, Комисията отбеляза, че производителите износители са извършвали сделки в щатски долари, евро и турски лири. Следователно конвертирането на валути е било необходимо, за да се изразят стойностите в една валута, което би позволило сравнение. Второ, Комисията не оспорва факта, че дружествата са конвертирали всички стойности в щатски долари, тъй като щатският долар е счетоводната валута на дружествата. Въпреки това Комисията счете за уместно да използва валутата на съответната държава за целите на сравнението на нормалната стойност и експортната цена. И накрая, тъй като дружествата отчитат производствените разходи в щатски долари, Комисията смята за оправдано, като се основава и на коментарите на дружествата относно разгласяването на предварителните заключения, да преобразува данните в турски лири, като използва месечни валутни курсове. Тъй като дружествата не предоставиха пълен набор от информация за производствените разходи в турски лири, нямаше възможност да бъдат взети предвид разликите спрямо стойностите в турски лири като допълнителна валута, използвана в счетоводната им документация. Поради това Комисията отхвърли твърдението.

(128)

След окончателното разгласяване един производител износител заяви, че при изчисляването на цената на продажбите му за Съюза Комисията не е следвало да приспада определени надбавки, и по-конкретно таксата за членство в асоциацията на износителите и общото приспадане за износа.

(129)

Комисията отбеляза, че производителят износител е направил това твърдение и в коментарите си относно разгласяването на предварителните заключения, а надбавките са били обсъдени в изслушването, организирано след разгласяването на предварителните заключения.

(130)

По време на изслушването дружеството потвърди, че таксата за членството му в асоциацията на износителите ÇİB е платена. Освен това дружеството обясни, че таксата е платена като процент от стойността на всяка експортна сделка. Поради това Комисията счете, че таксата за членство в асоциацията на износителите е разход, който дружеството прави единствено във връзка с експортните си сделки и че нейният размер зависи от обема на износа на дружеството. Освен това стойността на надбавката може да бъде определена за всяка експортна сделка поотделно въз основа на нейната стойност.

(131)

Що се отнася до общото приспадане за износа, дружеството твърди, че не е целесъобразно стойността му да се приспадне от експортната цена, тъй като засяга само данъчно облекчение, а не действителни разходи на дружеството. В коментарите си по окончателното разгласяване дружеството се позова на турското законодателство (11), което позволява на всеки износител да приспадне 0,5 % от приходите си от експортни продажби, за да отрази разходите, които са направени, но не могат да бъдат осчетоводени по друг начин поради липсата на подходяща документация. Следователно Комисията счете, че общото приспадане за износа представлява разход, действително направен по отношение на сделките за експортни продажби на дружеството, за които дружеството не разполага с подходяща документация и които не могат да бъдат осчетоводени по друга разходна сметка. Освен това Комисията успя да определи стойността на приспадането за всяка сделка поотделно.

(132)

Ето защо Комисията отхвърли твърдението относно приспадането на таксата за членство в асоциацията на износителите и общото приспадане за износа.

(133)

Както е посочено в съображения 28—132 по-горе, Комисията взе предвид коментарите на заинтересованите страни, представени след разгласяването на предварителните заключения, и съответно преизчисли дъмпинговите маржове.

(134)

Окончателните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF (стойност, застраховка и навло) на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:

(135)

Изчисленията на индивидуалните дъмпингови маржове, както и на корекциите, направени вследствие на коментарите на заинтересованите страни след разгласяването на предварителните заключения и окончателното разгласяване, бяха разгласени на включените в извадката производители износители.

(136)

По време на разследвания период в ЕС-27 сходният продукт е бил произвеждан от 21 известни производители, принадлежащи към 14 групи. Тези производители представляват „промишлеността на Съюза“ по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент.

(137)

За ЕС-27 общото производство на Съюза по време на разследвания период бе изчислено в диапазона от 71 до 74,5 милиона тона, включително производството за пазара за собствено потребление.

(138)

Тримата производители от Съюза, включени в извадката, представляват 34—38 % от общото производство на Съюза на сходния продукт в ЕС-27. Те представляват от 40 до 44 % от обема на продажбите на производителите от Съюза, които заявиха интереса си в контекста на анализа за оценяване на процесуалната легитимация на етапа преди започване на процедурата.

(139)

ПТ счете, че Комисията не е обяснила по задоволителен начин защо е необходимо да се разгледат поотделно данните за свободния пазар и данните за собственото потребление. Според ПТ обясненията, представени от Комисията, са в противоречие със становищата на специализираната група в Мароко — горещовалцована стомана (Турция) и Апелативния орган в САЩ — горещовалцована стомана, съгласно които разследващите органи следва по принцип да разглеждат по сходен начин всички части на даден отрасъл, както и промишлеността като цяло, или да дадат задоволително обяснение защо това не е така.

(140)

За да бъде картината на промишлеността на Съюза възможно най-пълна, Комисията набави данни за цялото производство на разглеждания продукт и определи дали производството е предназначено за собствена употреба, или за свободния пазар. По отношение на показателите за вредата, посочени в съображение 82 от регламента за временните мерки, Комисията анализира отделно данните, свързани със свободния пазар и с пазара за собствено потребление, и направи сравнителен анализ, когато това бе възможно и обосновано. Що се отнася до икономическите показатели, посочени в съображение 83 от регламента за временните мерки, Комисията можеше да направи съдържателна оценка единствено като се позове на цялостната дейност на промишлеността на Съюза. Поради това Комисията счете, че анализът ѝ е в съответствие със съдебната практика на съдилищата на Съюза и на Световната търговска организация (СТО) (12).

(141)

След окончателното разгласяване ПТ настоя, че Комисията е действала в противоречие със съдебната практика на СТО, тъй като i) не е анализирала отделно данни за продажните цени, производствените разходи, растежа, обема на износа и цените, рентабилността, възвръщаемостта на инвестициите и паричния поток, ii), нито е предоставила обяснение защо е изследвала само данните на свободния пазар, вместо да направи отделен и сравним анализ. Комисията не се съгласи, тъй като в допълнение към обяснението в съображението по-горе, въз основа на отговорите на въпросника, представени от включените в извадката производители от Съюза, може да бъде направен анализ на продажните цени, обема на продажбите и рентабилността на свободния пазар спрямо други пазари. Фактът, че в таблица 10 са показани продажните цени на свободния пазар, не означава, че не са проучени продажните цени на собствения пазар.

(142)

Поради липсата на други коментари по този раздел Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 78—83 от регламента за временните мерки.

(143)

В ЕС-27 потреблението на Съюза на свободния пазар през разглеждания период се е променяло, както следва:

Таблица 1

Потребление на Съюза на свободния пазар (в тонове)

(144)

Между 2016 г. и 2018 г. потреблението на свободния пазар се е увеличило с 2 %, но впоследствие е спаднало. Като цяло потреблението на свободния пазар е намаляло с 1 % през разглеждания период.

(145)

В ЕС-27 собственото потребление на Съюза през разглеждания период се е променяло, както следва:

Таблица 2

Собствено потребление на пазара на Съюза (в тонове)

(146)

Потреблението на пазара за собствено потребление се е увеличило леко през първата част на разследвания период, след което е намаляло. Като цяло собственото потребление е намаляло със 7 процентни пункта през разглеждания период.

(147)

През разглеждания период общото потребление в ЕС-27 — сумата от собственото потребление и потреблението на свободния пазар — се е променяло, както следва:

Таблица 3

Общо потребление (на свободния пазар и на пазара за собствено потребление) (в тонове)

(148)

Горната таблица показва, че общото потребление се е увеличило слабо през 2018 г., но като цяло е спаднало с 5 % в сравнение с 2016 г. Собственото потребление е представлявало 59 % от общото потребление през разследвания период.

(149)

Вносът от Турция в ЕС-27 се е променял, както следва:

Таблица 4

Обем и пазарен дял на вноса

(150)

Вносът от Турция се е увеличил със 196 % през разглеждания период, като делът му на свободния пазар почти се е утроил.

(151)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ заяви, че вносът от Турция не е заел пазарния дял на промишлеността на Съюза, а само известен дял от трети държави, което не би могло да окаже въздействие върху производителите от Съюза.

(152)

След окончателното разгласяване ПТ добави, че анализът на Комисията относно обема на вноса от Турция е от крайна точка до крайна точка и прикани Комисията да анализира по-скоро развитието въз основа на тримесечни данни от 2019 и 2020 г. и спада на вноса след разследвания период. Комисията отбеляза, че при подхода на ПТ не може да се постави под въпрос фактът, че между 2016 г. и 2018 г. вносът от Турция се е увеличавал ежегодно, със 196 % през разглеждания период, както и че делът на този внос на свободния пазар почти се е утроил.

(153)

Предвид естеството на тези коментари, те са разгледани в раздел 5 по-долу.

(154)

Комисията установи цените на вноса въз основа на данни от Евростат. Среднопретеглената цена на вноса от Турция в ЕС-27 се е променяла, както следва:

Таблица 5

Цени на вноса (EUR/тон)

(155)

Средните цени на вноса от Турция са се увеличили от 363 EUR/тон през 2016 г. на 492 EUR/тон през разследвания период, което представлява увеличение с 36 %. Разликата между средните цени на дъмпинговия внос и средните продажни цени на промишлеността на Съюза през разследвания период, както е отразено в таблица 10, е била значителна (7,8 %).

(156)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ счете, че цените на вноса от Турция не биха могли да причинят вреда на производителите от Съюза. Предвид естеството на тези коментари, те са разгледани в раздел 5 по-долу.

(157)

Изчисленията на маржовете на подбиване бяха преразгледани, за да бъде отразено положението на база ЕС-27, и Комисията установи, че за дъмпинговия внос на включените в извадката производители износители са налице среднопретеглени маржове на подбиване между 1,2 и 2 %. Тъй като пазарът на ГВППС е много чувствителен към цените и конкуренцията до голяма степен се основава на цените, Комисията счете, че тези маржове на подбиване са значителни.

(158)

След окончателното разгласяване Eurofer подчерта, че предвид естеството на пазара и наличието на значителна ценова конкуренция, дори сравнително ниско ниво на подбиване на цените може да бъде значително. ПТ обаче заяви, че определянето на установените маржове на подбиване като значими е само едно твърдение, тъй като липсва подходяща оценка или критерии, чрез които да се определи какъв марж следва да се счита за значим. Комисията отхвърли твърдението като неоснователно. Промените на пазара и смяната на източниците на внос, наблюдавани в таблица 14, потвърждават значението на цената на пазара на ГВППС. Освен това, както самото ПТ беше признало, увеличението на пазарния дял на вноса от Турция се дължи на малка ценова разлика (13).

(159)

След окончателното разгласяване групите Erdemir и Colakoglu заявиха, че при установяването на подбиване на цените при 66,1 % (за група Colakoglu) или 69,5 % (за група Erdemir) от продажбите на включения в извадката производител от Съюза, Комисията не е установила подбиване на цените за продукта като цяло и по този начин е нарушила член 3, параграф 3 от основния регламент. Според тях не може да се изключи, че констатираните маржове на подбиване биха били различни, ако Комисията беше проучила въздействието на цените въз основа на продажбите на всички включени в извадката производители от Съюза. Комисията отхвърли това твърдение като неоснователно, тъй като в основния регламент не се изисква констатацията за подбиване да се основава на всички продажби на включения в извадката производител от Съюза. Анализът на цените трябва да се основава по-скоро на сравнение между моделите, изнасяни за Съюза, и сходния продукт, като при сравнението между експортните продажби на производителите износители и продажбите на промишлеността на Съюза трябва да се има предвид, че не всеки от (тримата) включени в извадката производители износители изнася за Съюза всички произвеждани от тях модели. Комисията припомни, че съгласно отразеното в таблица 10 разликата между средните цени на дъмпинговия внос и средните продажни цени на промишлеността на Съюза през разследвания период е била значителна (7,8 %).

(160)

Комисията припомня, че на първоначалния етап жалбоподателят е поискал от Комисията да започне анализа на тенденциите, свързани с вредата, от 2017 г., на основанието, че 2016 г. (първата година от разглеждания в настоящото разследване период) е била „непредставителна година“, тъй като е установено, че на промишлеността на Съюза е била нанесена вреда от дъмпингов и субсидиран внос с произход от няколко държави. Комисията призна, че промените в показателите за вредата, започнали през 2016 г., са били повлияни от факта, че състоянието на промишлеността на Съюза все още е било засегнато от дъмпингов и субсидиран внос през 2016 г., докато през 2017 г. промишлеността на Съюза ясно е показала признаци на възстановяване след налагането през тази година на окончателни антидъмпингови и изравнителни мерки срещу този внос. Комисията обаче реши да представи данните в съответствие с обичайната си практика, при която в допълнение към разследвания период трябва да се вземат предвид и трите календарни години преди разследвания период. Поради това Комисията включи и 2016 г. в разглеждания период.

(161)

След разгласяването на предварителните заключения ÇİB заяви, че някои аспекти на анализа на вредата изглежда изключват данните за 2016 г. и че това е подвело Комисията в оценката ѝ за вредата. След разгласяването на предварителните заключения страната поясни, че оспорва липсата на оценка на показателите от 2016 г., по-специално онези, които показват положителна тенденция след 2016 г. (например обем и пазарен дял на продажбите на промишлеността на Съюза на свободния пазар), което трябва да се разглежда като доказателство за липсата на материална вреда за промишлеността на Съюза. След разгласяването на предварителните заключения ПТ заяви по същия начин, че проучването на твърдяната вреда за местната промишленост следва да се основава на периода 2016—2019 г., което според него не се отнася за всички показатели за вредата. По-специално ПТ счита, че в близкото минало подобряването или влошаването на състоянието на промишлеността не е било възможно да се свърже със съществуването или липсата на мерки за търговска защита. Накрая ПТ отправи критики към съображение 104 от регламента за временните мерки, тъй като, според него, фактът че окончателните антидъмпингови мерки и изравнителните мита срещу Китай са публикувани през април и юни 2017 г. (14) и че окончателните антидъмпингови мерки срещу Бразилия, Иран, Русия и Украйна са наложени през октомври 2017 г. (15), означава, че всички вредоносни последици от дъмпинговия внос от тези държави все още са били налице през 2017 г. В подкрепа на това твърдение ПТ подчерта, че през 2017 г. вносът от тези пет държави все още е представлявал 26 % от вноса на ГВППС.

(162)

Що се отнася до твърденията, свързани с включването или не на 2016 г. по отношение на някои от показателите за вредата, Комисията поясни, че съответните таблици, раздел 1.8 и другите констатации в регламента за временните мерки обхващат периода 2016—2019 г., както е посочено в регламента. В коментарите под таблиците, отнасящи се до разглеждания период, са отразени тенденциите, започнали през 2016 г., независимо дали са положителни или отрицателни. Това е така дори когато, както в настоящия случай, Комисията е направила преглед и е взела под внимание събитията, настъпили в определен срок в рамките на разглеждания период, включително мерките за търговска защита.

(163)

Що се отнася до антидъмпинговите мерки срещу Бразилия, Иран, Русия и Украйна, разследването обхвана периода от 1 юли 2015 г. до 30 юни 2016 г. Що се отнася до антидъмпинговите и изравнителните мерки срещу Китай, разследването на дъмпинга, субсидирането и вредата обхвана периода от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2015 г. Коментарите на ПТ, че петте държави все още са представлявали 26 % от вноса на разглеждания продукт през 2017 г. и че поради това те все още са нанасяли вреда на промишлеността на Съюза, са подвеждащи. Както е видно от таблица 14 в регламента за временните мерки, обемът на вноса от петте засегнати държави е намалял с 68 % (т.е. от 5 724 303 тона на 1 810 518 тона) между 2016 г. и 2017 г., а общият им пазарен дял — от 16,1 на 5,2 %. Тези тенденции се потвърждават от данните за ЕС-27. От таблица 14 от настоящия регламент е видно, че обемът на вноса от петте засегнати държави е намалял значително (т.е. от 5 611 020 тона на 1 565 303 тона) между 2016 г. и 2019 г., както и общият им пазарен дял (т.е. от 16—17 % на 4—5 %). Поради това Комисията счете за неоснователно твърдението, че предишните разследвания разкриват, че всички вредоносни последици от дъмпинговия внос от Китай, Бразилия, Иран, Русия и Украйна все още са били налице през 2017 г.

(164)

След окончателното разгласяване ПТ припомни своите коментари относно момента на налагане на окончателните антидъмпингови мерки и изравнителните мита срещу Китай и окончателните антидъмпингови мерки срещу Бразилия, Иран, Русия и Украйна. ПТ заяви, че намаляването на вноса от тези държави не променя факта, че този внос все още представлява значителна част от вноса в ЕС-27 и е причинил вреда през 2017 г. Според ПТ Комисията е опитала да избегне проучването на тези вредоносни последици, като се е опирала на данни, показващи намаляване в абсолютни стойности. Комисията счете твърдението за неоснователно. При разследваните периоди на предходните разследвания не беше установен вредоносен дъмпинг за 2017 г., когато, както вече беше припомнено, пазарните дялове на засегнатите държави вече са намалели драстично. В допълнение към това, раздел 5.2.1 от настоящия регламент включва анализ на промените в пазара и в пазарните дялове на различните източници на внос.

(165)

През разглеждания период общото производство, производственият капацитет и използването на капацитета на Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 6

Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

(166)

През разглеждания период обемът на производството на промишлеността на Съюза е намалял с 4 %, а производственият капацитет се е увеличил с 4 %. Вследствие на това използването на капацитета е намаляло със 7 % — от 84 % през 2016 г. на 78 % през разследвания период.

(167)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ счете, че фактът, че промишлеността на Съюза е увеличавала капацитета си всяка година от 2016 г. насам, показва, че тя е в добро състояние. Комисията изрази несъгласие, като отбеляза, както е посочено в съображение 107 от регламента за временните мерки, че увеличението на капацитета между 2016 г. и 2017 г. отразява подобряването на условията на пазара на Съюза след налагането на окончателни антидъмпингови и изравнителни мерки срещу вноса от пет държави и че увеличението на капацитета от 2017 г. насам се дължи по-скоро на повишаването на ефективността и разрешаването на съществуващи проблеми.

(168)

ПТ отправи критика към липсата на отделен анализ между пазара за собствено потребление и свободния пазар съгласно настоящия параграф — липса, заради която не би могло да се установи на какво се дължи общият спад в производството. Комисията счете, че разделянето на таблица 6 между пазара за собствено потребление и свободния пазар би било безсмислено. Производителите от Съюза действително използват едно и също производствено оборудване и линии за производството на продукта, предмет на разследването, независимо дали той е предназначен за собствено потребление или не. Повече подробности по отношение на обема на пазара за собствено потребление обаче са представени в таблица 8 по-долу.

(169)

През разглеждания период обемът на продажбите и пазарният дял на промишлеността на Съюза на свободния пазар в ЕС-27 са се променяли, както следва:

Таблица 7

Обем и пазарен дял на продажбите на свободния пазар

(170)

Обемът на продажбите на промишлеността на Съюза на свободния пазар се е увеличил с 3 % през разглеждания период, а пазарният ѝ дял — с 4 %.

(171)

В ЕС-27 обемът на собственото потребление и пазарният дял на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза са се променяли през разглеждания период, както следва:

Таблица 8

Обем и пазарен дял на собственото потребление

(172)

Пазарът за собствено потребление на промишлеността на Съюза (състоящ се от ГВППС, заделяни от промишлеността на Съюза за употреба надолу по веригата) в Съюза е намалял със 7 % или с около 3 милиона тона през разглеждания период. Пазарният дял на пазара за собствено потребление на промишлеността на Съюза (изразен като процент от общото производство на Съюза) е намалял от 61 % през 2016 г. на 59 % през разследвания период.

(173)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ разкритикува факта, че в съображение 109 от регламента за временните мерки Комисията е обяснила увеличението на дела на свободния пазар на промишлеността на Съюза между 2018 г. и 2019 г. с факта, че значителни обеми продажби са прехвърлени от пазара за собствено потребление към свободния пазар поради отлив на инвестиции. Според ПТ това обяснение показва пристрастен подход от страна на Комисията при разграничаването на тези пазари „по собствена преценка“. ПТ повтори твърдението си след окончателното разгласяване и постави под въпрос обективността на начина, по който са установени промените в пазарния дял на промишлеността на Съюза. Комисията отхвърли твърдението за пристрастен подход. Комисията счита за основателно и действително необходимо, в случай на отлив на инвестиции, производството, предназначено за собствена употреба, да се счита за производство за свободния пазар. Дори ако, както посочва ПТ, делът на производителите от Съюза на свободния пазар се е увеличил през разглеждания период, Комисията отбеляза, че това увеличение е било значително по-малко от увеличението на пазарния дял на вноса от Турция през същия период. В контекста на сравнително стабилно потребление в Съюза турският внос е запълнил празнината, оставена от някои други трети държави, спрямо които се прилагат антидъмпингови и/или изравнителни мита върху търговията от 2017 г. насам.

(174)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ заяви, че липсва анализ на производствения обем на производствените линии, които са били продадени, както е обяснено в съображение 111 от регламента за временните мерки. ÇİB посочи, че тази продажба се дължи на стратегически и търговски съображения. Комисията отбеляза, че продажбата се е отнасяла до промяна на собствеността между производителите от Съюза, която не оказва въздействие върху таблица 6. Комисията не установи връзка между въпросната продажба и турския внос.

(175)

След разгласяването на предварителните заключения ÇİB заяви, че ключови показатели за вредата, като обем на продажбите и пазарен дял на свободния пазар, показват, че промишлеността на Съюза не функционира зле. Комисията счете твърдението за неоснователно, тъй като в съображения 109 и 150 от регламента за временните мерки вече е обяснено, че пазарният дял на промишлеността на Съюза се е увеличил поради отлив на инвестиции, което е довело до превръщането на значителен брой сделки, считани преди това за сделки за собствено потребление, в сделки на свободния пазар. Освен това определянето на вредата се основава на оценка на всички съответни икономически фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на промишлеността, разглеждани заедно, както е предвидено в член 3, параграф 5 от основния регламент.

(176)

След окончателното разгласяване ÇİB заяви, че коментарите на Комисията в този раздел не обясняват защо промишлеността на Съюза е отбелязала растеж, нито защо увеличаването на обема и дела на продажбите на пазара не е от значение в този конкретен случай. Предвид естеството на тези коментари, те са разгледани в раздел 217 по-долу.

(177)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ заяви, че съображение 112 от регламента за временните мерки се състои от неподкрепени твърдения и отправи критики към някои от формулировките. Комисията счете твърденията за неоснователни, тъй като във въпросното съображение има изрично позоваване на данни и констатации в регламента за временните мерки.

(178)

Данните за ЕС-27 по отношение на производството показват тенденция към силно намаляване от 2017 г. насам, докато продажбите и пазарният дял са стабилни, при леко увеличение на потреблението на свободния пазар през същия период. Промишлеността на Съюза в ЕС-27 показва растеж, при това много слаб, само ако за начало на периода бъде взета 2016 г. — година, за която бе установено, че тази промишленост е понесла вреда от дъмпингов внос от други държави.

(179)

След разгласяването на окончателните заключения ПТ постави въпроса дали някои заключения относно растежа са обективни, тъй като преди това Комисията е квалифицирала намаляването на производството като „силно“, а увеличението на продажбите на свободния пазар — като„леко“. На първо място Комисията отбеляза, че процентите, посочени от ПТ в неговото твърдение, не се отнасят за ЕС-27 и следователно са остарели; на второ, че сравнителното обсъждане относно това как да се квалифицира дадена процентна промяна при всяко положение трябва да отчита относителния размер на базисната стойност, предмет на тази промяна.

(180)

За ЕС-27 заетостта и производителността са се променяли през разглеждания период, както следва:

Таблица 9

Заетост и производителност

(181)

Равнището на заетост на промишлеността на Съюза, свързано с производството на ГВППС, е варирало през разглеждания период, но като цяло е останало стабилно. С оглед на спада в производството производителността на работната сила на промишлеността на Съюза, изразена в тонове на наето лице годишно, е намаляла с 4 % през разглеждания период.

(182)

След разгласяването на предварителните заключения и окончателното разгласяване ÇİB заяви, че ключови показатели за вредата, като заетостта, показват, че промишлеността на Съюза не функционира зле. Комисията обаче отбеляза, че въпреки стабилността на броя на наетите лица през разглеждания период, броят им е намалял значително между 2017 г. и 2019 г. Във всеки случай, съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза, е очевидна, както е показано в раздел 4.5.4 от регламента за временните мерки и в раздел 4.6 по-долу.

(183)

След разгласяването на предварителните заключения ÇİB заяви, че констатацията за съществена вреда, основана единствено на спад в числеността на наетите лица, е в противоречие със съдебната практика на СТО, и че намалялата численост на наетите лица от 2017 г. насам не може да се дължи на дъмпингов внос от Турция. Комисията отхвърли твърденията. Комисията никъде не приписва констатация за съществена вреда само на факта, че са намалели наетите лица. Що се отнася до промяната в броя на служителите, тя следи отблизо производството.

(184)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ заяви, че производителността не следва да се разглежда самостоятелно, тъй като нейният спад през 2017 г. се дължи на значителното увеличение на заетостта между 2016 г. и 2017 г. Тъй като производителността е един от факторите, отчетени в анализа на вредата, Комисията потвърди, че нито един фактор не е разглеждан самостоятелно.

(185)

След окончателното разгласяване ПТ счете, че последното изречение в съображението по-горе е равносилно на потвърждение, че спадът в производителността е причинен от увеличаването на заетостта през 2017 г. Комисията не се съгласи с ПТ, въпреки че призна, че увеличаването на заетостта между 2016 г. и 2017 г. е изиграло роля за намаляването на производителността между 2016 г. и 2017 г. Уместно е да се отбележи обаче, че производителността отново е намаляла между 2018 г. и разследвания период, в момент, когато заетостта също е намалявала, което е довело до обща загуба на производителност от 4 % през разглеждания период, както е посочено в съображение 181.

(186)

За ЕС-27 всички дъмпингови маржове са били значително над нивото de minimis. Въздействието на размера на действителните дъмпингови маржове върху промишлеността на Съюза е било значително, като се имат предвид обемът и цените на вноса от Турция.

(187)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ оспори коментарите на Комисията относно възстановяването на промишлеността на Съюза през 2017 г. като дължащо се на мерките за търговска защита. Тъй като настоящият раздел обхваща „възстановяването от предишен дъмпинг“, Комисията счете за обосновано да припомни, че предвид констатациите от предишни разследвания относно същия продукт, състоянието на промишлеността на Съюза е било засегнато от дъмпингови практики през 2016 г., имало е признаци на възстановяване от 2017 г. и по-адекватните равнища на рентабилност са изчезнали през разследвания период.

(188)

Поради липсата на други коментари по този раздел Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 115—117 от регламента за временните мерки.

(189)

През разглеждания период среднопретеглените единични продажни цени на включените в извадката производители от Съюза за несвързани клиенти в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 10

Продажни цени и производствени разходи в Съюза

(190)

Средните единични продажни цени са се увеличили значително през 2017 г. в сравнение с 2016 г., а след това отново през 2018 г. Средната единична продажна цена на промишлеността на Съюза обаче е спаднала от 574 EUR/тон през 2018 г. на 534 EUR/тон през разследвания период, докато производствените ѝ разходи са се увеличили от 540 EUR/тон през 2018 г. на 560 EUR/тон през разследвания период. Поради това, докато през 2017 г. и 2018 г. промишлеността на Съюза е била в състояние да прехвърли увеличението на разходите, които е направила, върху своите клиенти и да запази рентабилността, то тя вече не е могла да прави това през разследвания период. Информацията за производствените разходи в тази таблица и в таблица 10 от регламента за временните мерки е идентична.

(191)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ отбеляза, че както производствените разходи за единица продукция, така и средните единични продажни цени на промишлеността на Съюза на свободния пазар са се увеличили в същата степен (+ 36 %) през разглеждания период, така че за промишлеността на Съюза е било възможно да отрази увеличението на цените на суровините в цените си. Комисията отбелязва, че оценката на ПТ представлява единствено анализ „от крайна точка до крайна точка“, без да се вземат предвид годишните промени, и че в нея не се отчита фактът, че при антидъмпинговото разследване, довело до налагането на мерки срещу Бразилия, Иран, Русия и Украйна през 2017 г., е установена вреда през периода от 1 юли 2015 г. до 30 юни 2016 г. Действително, след като през 2016 г. продажните цени в Съюза са претърпели сериозно намаление (16) вследствие на дъмпингов внос от Бразилия, Иран, Русия и Украйна, през 2017 г. промишлеността на Съюза е успяла само да възстанови продажните си цени до нормални равнища (17). Комисията отбелязва също така, че продажните цени на промишлеността на Съюза са спаднали от 574 EUR/тон през 2018 г. на 534 EUR/тон през разследвания период, докато единичните разходи са се увеличили с 540 EUR/тон на 560 EUR/тон през същия период. Ето защо, въпреки че през 2017 г. и 2018 г. промишлеността на Съюза е била в състояние да прехвърли увеличението на разходите на своите клиенти и да запази рентабилността, през разследвания период тя вече не е имала тази възможност.

(192)

След разгласяването на окончателните заключения ПТ заяви, че Комисията не е успяла да докаже по какъв начин е можела промишлеността на Съюза да отрази увеличението на разходите през 2017 г. в продажните си цени. Комисията не се съгласи с това твърдение. В кръстосаните проверки от разстояние на отговорите на въпросника на включените в извадката производители от Съюза и таблица 10 по-горе се потвърждава, че нарастването на разходите между 2016. и 2017 г. е довело до по-високи продажни цени на свободния пазар в ЕС-27 между 2016 г. и 2017 г.

(193)

През разглеждания период средните разходи за труд на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 11

Средни разходи за труд на наето лице

(194)

През разглеждания период средните разходи за труд на наето лице са се увеличили с 12 %. Тази таблица е идентична с таблица 11 от регламента за временните мерки.

(195)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ заяви, че увеличението на разходите за труд не може да бъде обвързано само с вноса от Турция. Страната се оплака, че в регламента за временните мерки не са разгледани причините за промените в разходите за труд. Комисията увери ПТ, че тъй като разходите за труд са един от факторите, отчетени в анализа на вредата, Комисията не е разгледала нито един фактор поотделно. Причините за увеличението на разходите за труд бяха многобройни, включително ангажиментите, поети от синдикалните организации, представляващи наетите лица. Комисията припомни обаче, че важният въпрос в настоящия анализ е до каква степен промишлеността на Съюза е имала възможността да прехвърли увеличенията на разходите, както е разгледано в предходния раздел.

(196)

През разглеждания период равнищата на запасите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 12

Материални запаси

(197)

През разглеждания период равнището на запасите в края на периода е намаляло с 16 %. Що се отнася до промените в складовите наличности в края на периода като процент от производството, този показател е останал относително стабилен през разглеждания период на равнище от около 5 % от обема на производството. Тази таблица е идентична с таблица 12 от регламента за временните мерки.

(198)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ счете, че надлежно разработените констатации на Комисията в съображение 125 от регламента за временните мерки, че запасите не се считат за важен показател за вреда, са необективни. Комисията не се съгласи с това твърдение. Както е обяснено в регламента за временните мерки, повечето видове сходни продукти се произвеждат въз основа на специфични поръчки и следователно се доставят след производството и не се държат на склад. Комисията стигна до подобно заключение относно складовите наличности при предишни разследвания по отношение на същия продукт (18). Освен това в настоящото разследване бе потвърдено, че повечето видове на сходния продукт действително се произвеждат въз основа на конкретни поръчки на ползвателите.

(199)

След окончателното разгласяване ПТ постави под съмнение коментарите на Комисията относно намаляването на запасите в края на периода като процент от производството. Комисията припомни, че запасите в края на периода като процент от обема на производството остават относително стабилни на равнище от около 5 % през разглеждания период и че този фактор не се счита за важен показател. Според Комисията, тъй като повечето видове подобен продукт се произвеждат въз основа на конкретни поръчки на потребители, би било неоправдано стабилните запаси (като процент от обема на производството) да се считат за равносилни на липса на вреда за промишлеността на Съюза.

(200)

През разглеждания период рентабилността, паричният поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 13

Рентабилност, паричен поток, инвестиции и възвръщаемост на инвестициите

(201)

Рентабилността е претърпяла отрицателно развитие през разглеждания период, въпреки първоначалното увеличение на печалбите през 2017 г. и 2018 г. Рентабилността е намаляла от +6,8 % през 2017 г. на -6,1 % през разследвания период.

(202)

Нетният паричен поток е бил положителен от 2017 г. до 2018 г., като е достигнал връх през 2018 г., и е станал отрицателен през разследвания период, когато рентабилността е била на най-ниското си за разглеждания период равнище. Способността за привличане на капитал е била нарушена от спада в печалбите.

(203)

Равнището на годишните инвестиции се е увеличило през разглеждания период с 8 %, но през разследвания период се е свило до нива малко над тези през 2016 г. При възвръщаемостта на инвестициите се наблюдава същата тенденция както при рентабилността. Тази част от таблица 13 е идентична по отношение на инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите с таблица 13 от регламента за временните мерки.

(204)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ заяви, че равнищата на инвестициите в таблица 13 от регламента за временните мерки са значително и категорично доказателство за липсата на вреда. Комисията изрази несъгласие със заключението на ПТ, тъй като инвестициите са осъществени предимно през 2017 г. и 2018 г., т.е. след като промишлеността на Съюза е започнала да се възстановява от минали дъмпингови практики. Както е обяснено в съображение 167 от регламента за временните мерки, производителите от Съюза не са могли да инвестират толкова, колкото са желаели по време на разглеждания период. Тъй като промишлеността на Съюза е много капиталоемка стопанска дейност, инвестициите не са били огромни в относително изражение. Способността за привличане на капитал е била нарушена от спада в печалбите.

(205)

След разгласяването на окончателните заключения ПТ поиска обяснение за 62-процентното нарастване на инвестициите между 2016 г. и 2017 г., тъй като през октомври 2017 г. са влезли в сила мерки по отношение на ГВППС срещу пет трети държави. От самото начало Комисията отбеляза, че по принцип фактът, че на пазара има дъмпингов внос, който нанася вреда на промишлеността на Съюза, не може да се използва за дискредитиране на инвестиционните решения на промишлеността на Съюза, тъй като това косвено би възнаградило въпросната нелоялна търговска практика. По същество Комисията припомни, че временните антидъмпингови мерки срещу един от основните източници на внос на ГВППС по онова време, Китай, бяха публикувани на 7 октомври 2016 г. (19), а окончателните мерки последваха в началото на април 2017 г. (20). В допълнение, в таблица 14 от настоящия регламент се показва ясно намаляване на дъмпинговия внос от Китай, Русия, Бразилия, Украйна и Иран между 2016 г. и 2017 г., което благоприятства прилагането на забавени инвестиции през 2017 г.

(206)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ заяви, че някои инвестиции, свързани със здравето, безопасността и околната среда, не водят до печалба или възвръщаемост на инвестициите. Комисията счете, че промишлеността на Съюза е следвало да бъде в състояние да реализира печалба, дори когато изпълнява ангажименти в областта на здравето, безопасността и околната среда. Инвестициите, свързани със здравето, безопасността и околната среда, не пречат на предприятията да реализират стабилни печалби при нормални пазарни условия. Макар да се съгласи с това заключение, след окончателното разгласяване ПТ счете, че Комисията не е направила обективен преглед на рентабилността и възвръщаемостта на инвестициите, тъй като инвестициите, свързани със здравето, безопасността и околната среда, имат висока цена през годината, в която се правят инвестициите, и никое дружество не очаква възвръщаемост на тези инвестиции. Комисията изрази несъгласие, тъй като една стабилна промишленост на Съюза следва да има устойчиви нива на рентабилност и възвръщаемост на инвестициите, които позволяват разходи без парична възвръщаемост на инвестициите, но които са напълно необходими по причини, свързани със здравето, безопасността и околната среда.

(207)

Поради липсата на други коментари по този раздел Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 126—131 от регламента за временните мерки.

(208)

Въпреки че потреблението на свободния пазар леко е спаднало през разглеждания период (-1 %), обемът на продажбите на промишлеността на Съюза на свободния пазар се е увеличил, като нейният пазарен дял е нараснал от [75—76 %] на [78—79 %]. Тези малки подобрения по отношение на обема на продажбите и пазарния дял обаче могат да се наблюдават само в сравнение с 2016 г., когато промишлеността на Съюза е понесла вреда от дъмпинга, причинена от вноса от други държави. При все това производството и използването на капацитета на промишлеността на Съюза са намалели съответно с 4 % и със 7 % през разглеждания период. Между 2018 г. и разследвания период е имало по-явен спад в производството и използването на капацитета, като продажбите на свободния пазар също са намалели. Промишлеността на Съюза е отбелязала растеж от 2017 г. насам, като се е възстановила от нелоялния внос, предмет на антидъмпингови и антисубсидийни мерки, но състоянието ѝ се е влошило през разследвания период.

(209)

През разглеждания период производствените разходи на промишлеността на Съюза са се увеличили значително (+ 36 %), главно поради значително увеличение на цените на суровините.

(210)

Увеличението на продажните цени на промишлеността на Съюза през 2017 г. и 2018 г. е било по-голямо от това на разходите, което е позволило на производителите от Съюза да се възстановят от предишните вредоносни дъмпингови практики и да достигнат рентабилност от 6,7 %. За да запази обаче пазарния си дял между 2018 г. и разследвания период, когато е изправена пред дъмпингов внос от Турция, промишлеността на Съюза е трябвало да намали продажните си цени въпреки нарастващите разходи (+ 4 %). Това е оказало опустошително въздействие върху рентабилността на промишлеността на Съюза, която е спаднала от + 6,7 % през 2018 г. на -6,1 % през разследвания период.

(211)

При други финансови показатели (паричен поток, възвръщаемост на инвестициите) е имало сходна тенденция, особено през разследвания период, и следователно равнището на инвестициите е намаляло значително през разследвания период в сравнение с предходните години.

(212)

Както е обяснено в съображение 16 по-горе, с оттеглянето на Обединеното кралство се наложи да бъдат преразгледани макроикономическите показатели и някои други данни. Разликите между таблици 1—13 от регламента за временните мерки и таблици 1—13 от настоящия регламент обаче са незначителни както по отношение на единиците, така и по отношение на тенденциите. Нивата на подбиване на цените останаха значителни. Поради това Комисията стигна до заключението, че оттеглянето на Обединеното кралство не води до промяна в заключението относно вредата, направено в регламента за временните мерки.

(213)

Въз основа на изложеното по-горе Комисията достигна окончателно заключение, че промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент.

(214)

След разгласяването на предварителните заключения ÇİB и ПТ изразиха несъгласие със заключенията в раздел 5.1 от регламента за временните мерки. ПТ заяви, че с обясненията в него не може да се обоснове причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос и твърдяната вреда между 2018 и 2019 г. на основание, че обемът на вноса от Турция е бил стабилен и че както цените на вноса от Турция, така и производствените разходи на промишлеността на Съюза са спаднали през този период. Комисията отбеляза, че изявленията на ПТ са неточни. От една страна, производствените разходи на промишлеността на Съюза не са намалели през този период. Вместо това те са се увеличили от 540 EUR/тон през 2018 г. на 560 EUR/тон през 2019 г., както е посочено в таблица 10 от регламента за временните мерки и в таблица 10 от настоящия регламент. От друга страна, между 2018 г. и 2019 г. обемът на вноса от Турция е останал сравнително стабилен (макар и на по-високи равнища в сравнение с 2016 г. и 2017 г.), докато цените му са спаднали с 8,5 %, както е показано в таблици 4 и 5 от настоящия регламент. Комисията отбеляза, че ПТ счита нивата на подбиване на цените, установени в регламента за временните мерки, за незначителни, но не оспори, че ГВППС са много чувствителен към цените продукт. В действителност самото ПТ беше признало, че увеличението на пазарния дял на вноса от Турция (21) се обяснява с малка ценова разлика. Ето защо аргументите бяха отхвърлени. Във всеки случай, независимо от наличието на подбиване на цените, през разследвания период промишлеността на Съюза е трябвало да поддържа цените си далеч под равнището на производствените си разходи, за да запази пазарния си дял, поради силното потискане на цените, причинено от обема на вноса от Турция на по-ниски цени.

(215)

ПТ заяви също така, че вносът от Турция не е заел пазарния дял на промишлеността на Съюза, а само известен дял от трети държави, което не би могло да окаже въздействие върху производителите от Съюза. В същия дух ÇİB твърди, че Комисията е пренебрегнала факта, че вносът от Турция е запълнил празнината, оставена от други държави доставчици. Страната посочи също така липса на времева връзка между резултатите на промишлеността на Съюза и промените във вноса от Турция, тъй като, когато положението на производителите от Съюза се е влошило между второто и третото тримесечие на 2019 г., както твърди жалбоподателят, вносът от Турция е намалял и цените му не са се променили. След окончателното разгласяване ПТ заяви, че според направен тримесечен анализ вносът от Турция е започнал да намалява значително от началото на 2019 г. В същия дух, след разгласяването на предварителните заключения и окончателното разгласяване, ÇİB заяви, че Комисията не е обяснила защо някои ключови икономически показатели на промишлеността на Съюза са се подобрили или са останали стабилни през периода 2016—2019 г., докато вносът от Турция постепенно се е увеличавал. След окончателното разгласяване ÇİB заяви, че съществената вреда трябва да бъде приписана на фактори, различни от вноса от Турция, тъй като между 2016 г. и 2018 г. обемът на вноса от Турция е нараснал, но също и неговите цени.

(216)

Комисията се съгласи, че не би било проблем чрез вноса от Турция да бъде запълнена празнина; този внос обаче е направен в Съюза на несправедливи дъмпингови цени. Що се отнася до липсата на връзка във времето, Комисията изрази несъгласие. Всъщност в своя анализ ÇİB пренебрегна въздействието на ценовия натиск, упражняван от турския внос. Фактът, че вредата е по-видима при свързаните с цените показатели, не подкопава общото заключение за наличие на вредоносен дъмпинг. Както е посочено в съображение 139 от регламента за временните мерки, през 2019 г. промишлеността на Съюза е била принудена да определи цените си на нива доста под разходите, за да запази пазарния си дял поради намалението на цените, причинено от вноса от Турция на по-ниски цени. Следователно е налице ясна взаимовръзка между дъмпинговия внос и вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(217)

След окончателното разгласяване ПТ отбеляза, че по същество промишлеността на Съюза се конкурира с вноса на свободния пазар. ПТ твърди, че увеличаването на пазарния дял на промишлеността на Съюза на свободния пазар доказва липсата на вреда от вноса от Турция. ÇİB заяви, че увеличаването на продажбите на промишлеността на Съюза на свободния пазар и увеличаването на нейния пазарен дял въпреки наличието на турски внос не подкрепя заключението, че промишлеността на Съюза е претърпяла съществена вреда през разглеждания период. Според Комисията в твърденията на двете страни се пренебрегва въздействието от ценовия натиск, упражняван от турския внос, както и фактът, че свързаните с вредата индикатори показват ясна и видима вреда. През разследвания период промишлеността на Съюза придоби част от пазарните дялове, оставени от някои източници на внос. Това обаче беше направено при продажни цени, значително по-ниски от разходите, в резултат на ценовия натиск, упражняван от турския внос и неговите по-ниски цени.

(218)

Поради липсата на други коментари по този раздел Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 138—139 от регламента за временните мерки.

(219)

През разглеждания период обемът на вноса от други трети държави се е променял, както следва:

Таблица 14

Внос от трети държави

(220)

По време на разглеждания период вносът от държави, различни от Турция, е намалял с 38 %; пазарният им дял е намалял от 21—22 % на 12,5—13,5 %.

(221)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ посочи, че в регламента за временните мерки не е взета предвид (ниската) цена на вноса от някои трети държави и че не е възможно цените на вноса от Турция да са причинили вреда на производителите от Съюза. ПТ основа това заключение на факта, че първо, с оглед на данните, представени в таблица 14 от регламента за временните мерки, само от 2018 г. до разследвания период общите цени на вноса са се понижили повече от цените на вноса от Турция, и второ, че е налице силна променливост на цените на ГВППС. ПТ заяви, че общият обем на вноса от всички трети държави с изключение на Турция е почти два пъти по-голям от обема на вноса от Турция. Тъй като цените на вноса от трети държави са били по-ниски от цените на вноса от Турция, ПТ заяви, че техният ефект не може да бъде пренебрегнат. В това отношение ÇİB заяви, че бързият спад в цените на вноса от Индия съвпада с намаляването на рентабилността на производителите от Съюза.

(222)

Комисията анализира обемите, стойностите и тенденциите на вноса от други трети държави, но установи, че тяхното въздействие не е отслабило причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от Турция и съществената вреда, понесена от производителите от Съюза. Що се отнася до сравнението на цените, направено от ПТ между цените на вноса от Турция и цените на вноса от други източници, Комисията отбелязва, че последните са занижени, тъй като ПТ не е отчело факта, че данните на Евростат за цените не включват платените антидъмпингови и изравнителни мита. Що се отнася до вноса от Индия, както е посочено в съображение 144 от регламента за временните мерки, точният продуктов асортимент на този внос (и, следователно, дали с него действително са били подбити цените на промишлеността на Съюза) не може да бъде установен само въз основа на средните цени на Евростат. Нито една от страните не представи доказателства по видове продукти, които да показват значително подбиване на цените от вноса от Индия. По-важното е, че нито една страна не оспори, че обемът на вноса от Индия възлиза на една четвърт от този на вноса от Турция и следователно чрез него не е било възможно да бъде отслабена причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и установената в настоящия случай вреда. След разгласяването на предварителните заключения жалбоподателят заяви, че не е запознат с информация, според която вносът от Индия е бил продаван на дъмпингови цени в Съюза или е причинил вреда на производителите от Съюза. Следователно, като се има предвид сравнително скромният пазарен дял на вноса от Индия, чрез този внос не е можело да бъде упражнен натиск върху производителите от Съюза в същата степен както чрез дъмпинговия внос от Турция.

(223)

След окончателното разгласяване ÇİB оспори анализа и заключенията, направени по този раздел, а ПТ заяви, че Комисията „е избрала да не разглежда въздействието“ от вноса от други трети държави и не е доказала, че този внос не е причинил вреда на производителите от Съюза. Комисията изрази несъгласие със страните, тъй като тя проучи цялата значима информация по досието. Например никоя страна, нито дори ПТ или ÇİB, не е предоставила на нито един етап от разследването доказателства по видове продукти, които свидетелстват за значително подбиване на цените от вноса от Индия (или от вноса от Сърбия, както се твърди от ÇİB). Комисията стигна до заключението, че наличните доказателства не подкрепят твърдението относно предполагаемото въздействие на вноса от други трети държави. Това заключение не опровергава констатацията относно степента на натиск от този внос върху производителите от Съюза, успоредно с дъмпинговия внос от Турция. Беше потвърдена констатацията, че вносът от трети държави не е могъл да отслаби причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от Турция и вредата, понесена от промишлеността на Съюза. Въз основа на тези съображения общото заключение относно причинно-следствената връзка също беше потвърдено.

(224)

Поради липсата на други коментари по този раздел Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 140—146 от регламента за временните мерки.

(225)

През разглеждания период обемът и цените на износа на промишлеността на Съюза за несвързани страни са се променяли, както следва:

Таблица 15

Експортни продажби

(226)

Производителите от Съюза са увеличили обема на износа с 21 % през разглеждания период, като остава под 2 милиона тона през 2019 г. Като цяло обемът на износа от промишлеността на Съюза е представлявал по-малко от 6 % от обема на продажбите ѝ на свободния пазар на Съюза.

(227)

Поради липсата на коментари относно този раздел Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения от 147 до 149 от регламента за временните мерки.

(228)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ поиска от Комисията да събере повече данни и да проучи допълнително търсенето на пазара за собствено потребление. ПТ отбеляза някои разбивки в публикацията на жалбоподателя „Европейската стомана в цифри 2020 г.“ и лошите резултати, публикувани от Асоциация на европейските автомобилни производители в нейния доклад за 2019 г.

(229)

Горещовалцованите плоски продукти от стомана се употребяват за две основни цели. На първо място, те са изходният материал за производството на различни стоманени продукти с добавена стойност надолу по веригата, като се започне от студеновалцованите плоски и покрити продукти от стомана. На второ място, те се използват като промишлени суровини, закупувани от крайните ползватели за различни приложения, включително в строителството (производство на стоманени тръби), корабостроенето, производството на газови контейнери, на превозни средства, на съдове под налягане и при енергопроводите. Данните, представени от ПТ, не позволяват да се направи оценка на търсенето в широкия спектър от засегнати потребителски сектори. Комисията установи, че общата производствена дейност в потребяващите стомана сектори в Съюза е намаляла с 0,2 % през 2019 г. — след увеличение от 2,9 % през 2018 г. — което е първият спад в производството от 2013 г. насам. Отрицателният растеж през 2019 г. се дължи на увеличение в сектора на строителната продукция и на спад във всички други сектори, използващи стомана (най-силно изразен в автомобилния) (22). Комисията призна, че отрицателният растеж в редица потребяващи стомана сектори през 2019 г., е представлявал предизвикателство за производителите на ГВППС. Въпреки това беше установено, че тази ситуация не отслабва причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от Турция и вредоносното положение на промишлеността на Съюза през разследвания период с оглед на увеличението на обема на този внос, неговото въздействие върху цените на промишлеността на Съюза и други вредоносни фактори, посочени по-горе.

(230)

След окончателното разгласяване ПТ посочи, че липсва съвместима със СТО проверка на въздействието на собственото потребление. ПТ заяви, че Комисията „е избрала да не проучва“„извънредното влошаване на секторите на ползвателите на стомана в ЕС“. Комисията не се съгласи с това твърдение. ПТ не предостави доказателства в подкрепа на твърдението си. Посочените в бележка под линия 16 от регламента за временните мерки публикации не показват твърдяното „извънредно влошаване на секторите на ползвателите на стомана в ЕС“. В хода на разследването нито един ползвател не е направил подобни твърдения. Както бе подчертано в съображение 195 от регламента за временните мерки, ползвателите на основните пазари надолу по веригата, например автомобилната промишленост, секторът за промишлени уреди или строителният сектор, не са изразили интерес.

(231)

Поради липсата на други коментари по този раздел Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 150—151 от регламента за временните мерки.

(232)

След окончателното разгласяване ÇİB отбеляза, че вредата се дължи на общия спад в потреблението в Съюза, а ПТ заяви, че намаляването на потреблението е причинило намаляване на обема на производството на Съюза. Комисията отбеляза, че, както е показано в таблица 1, потреблението на свободния пазар, т.е. на пазара, на който по същество се осъществява конкуренция с вноса, е спаднало с 1 % през разглеждания период. Комисията не счита, че мащабът на спада на потреблението в Съюза е отслабил причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от Турция и вредоносното положение на промишлеността на Съюза през разследвания период.

(233)

С оглед на изложеното в раздела по-горе и поради липсата на други коментари по този раздел Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 152—153 от регламента за временните мерки. Промените в търсенето въз основа на данни за ЕС-27 не влияят на тези заключения.

(234)

Поради липсата на коментари относно този раздел Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения от 154 до 155 от регламента за временните мерки.

(235)

След окончателното разгласяване ÇİB заяви, че според него съществената вреда се дължи на промените на пазара на Съюза, на усилията за преструктуриране и рационализация, полагани от производителите от Съюза, на определен вид политика на снабдяване и на вноса на ниски цени от други трети държави. Твърденията не бяха подкрепени и затова бяха отхвърлени.

(236)

Поради липсата на други коментари по този раздел Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 147—149 от регламента за временните мерки.

(237)

Въз основа на гореизложеното и при липсата на други коментари Комисията стигна до заключението, че нито един от факторите, анализирани поотделно или заедно, не е отслабил причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и вредата, нанесена на промишлеността на Съюза, така че тази връзка вече да стане недействителна и несъществена, което потвърждава заключението в съображения 159—161 от регламента за временните мерки.

(238)

След разгласяването на предварителните заключения жалбоподателят се противопостави на използването от Комисията на средната печалба, постигната през 2017 г., а именно 6,8 %, като основа за целевата печалба, използвана за изчисляване на маржа на занижаване на цените. Жалбоподателят заяви, че през 2017 г. промишлеността на Съюза все още страда от дъмпингов внос с друг произход, че Комисията не е следвала стандартната си практика и че дори ÇİB е предложило по-висок марж на печалбата. Жалбоподателят настоя целевата печалба да бъде в диапазона 10—15 %, подобно на равнището от 12,9 %, използвано при предходно разследване по отношение на вноса на същия продукт (23), въпреки че призна, че минималната основа за целевата печалба може да бъде и 7,9 %, което е равнището на целевата печалба, използвана при последното разследване на този продукт.

(239)

Комисията оцени това твърдение. Както е обяснено в съображения 164 и 166 от регламента за временните мерки, Комисията е основала определянето на целевата печалба на разпоредбите на член 7, параграф 2в от основния регламент, въпреки че в рамките на разумен срок не можа да бъде установена година с „нормални условия на конкуренция“ преди увеличението на вноса от Турция. Освен това, както вече беше посочено в раздел 4.5.1 по-горе, Комисията не можа да стигне до заключението, че през 2017 г. промишлеността на Съюза все още страда от дъмпингов внос, както твърди жалбоподателят. Що се отнася до антидъмпинговото разследване срещу Бразилия, Иран, Русия и Украйна, в разследването на дъмпинга и вредата бе обхванат периодът от 1 юли 2015 г. до 30 юни 2016 г. Фактът, че през октомври 2017 г. са наложени окончателни защитни мерки срещу вноса с такъв произход, не означава, че вредните дъмпингови практики са продължили да съществуват през 2017 г. Това се потвърждава от резкия спад на вноса от тези пет държави през 2017 г., както вече беше посочено в съображение 163 по-горе. Поради това Комисията потвърди, че 2017 г. е най-добрата основа за определяне на целевата печалба в контекста на настоящото разследване. Във всеки случай, с оглед на установените в този случай дъмпингови маржове, дори да се приеме искането да се използва по-висока целева печалба, то не би имало никакво въздействие върху равнището на мерките.

(240)

На етапа на временните мерки Комисията използва данни от Bloomberg New Energy Finance, за да установи прогнозните цени на квотите по схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) за изчисляване на бъдещите разходи, свързани с околната среда. Тези цени бяха актуализирани на окончателния етап, като данните бяха извлечени на 15 февруари 2020 г.

(241)

Съображение 216 от регламента за временните мерки се отнася до коментарите относно изчисленията на вредата, получени от един включен в извадката производител от Съюза в контекста на член 19а от основния регламент. Страната заяви, че при оценката на бъдещите разходи на промишлеността на Съюза за покриване на екологичните и социалните разходи за производство, произтичащи от многостранни споразумения в областта на околната среда или от социални задължения, вместо средната стойност на бъдещите продукти нагоре по веригата, използвани в производството на ГВППС, следва да се използва средната стойност на количеството ГВППС, които ще бъдат произведени в бъдеще. В настоящата процедура, като взе предвид наличната информация, предоставена от тримата включени в извадката производители от Съюза и проверена от Комисията, Комисията установи, че именно продуктите нагоре по веригата са генерирали пряко емисиите на замърсители и следователно това е подходящото равнище за оценка на бъдещите разходи за привеждане в съответствие. Впоследствие тези разходи бяха приложени към производството на продукта, предмет на разследването, въз основа на съотношението на потребление на продукта надолу по веригата, генериращ емисиите при производството на продукта, предмет на разследването.

(242)

Както е обяснено в раздел 1.8 по-горе, съставът на Съюза се промени през 2021 г., факт, който доведе също до промяна в набора от данни, използван за установяване на маржа на подбиване на цените. Степента на отстраняване на вредата за ЕС-27 е показана в таблицата по-долу:

(243)

Поради липсата на други коментари по този раздел Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 163—170 от регламента за временните мерки, както са изменени в таблицата по-горе.

(244)

Поради липсата на коментари относно този раздел Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения от 171 до 172 от регламента за временните мерки.

(245)

Въз основа на изложената по-горе оценка Комисията стигна до заключението, че е целесъобразно размерът на окончателните мита да се определи в съответствие с правилото за по-малкото мито в член 7, параграф 2 и член 9, параграф 4, втора алинея от основния регламент. В резултат на това окончателните антидъмпингови мита следва да бъдат определени, както е посочено по-долу:

(246)

След разгласяването на предварителните заключения жалбоподателят заяви, че обявените неотдавна планове на турските износители за разширяване са допълнителна причина за това антидъмпинговите мерки да са в интерес на Съюза. Никоя от страните не оспори твърдението, че мерките ще бъдат в интерес на промишлеността на Съюза. По този начин се потвърждават заключенията, изложени в съображения 175—179 от регламента за временните мерки.

(247)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ и ÇİB заявиха, че производителите от Съюза вече са били защитени от внос. ÇİB твърди, че вносът от Турция е намалял значително през последното тримесечие на 2019 г. в сравнение с първото тримесечие на същата година. В това отношение ПТ посочи окончателните защитни мерки с количествени ограничения („квоти“ или „тарифни квоти/ТК“) и допълнителните мита в размер на 25 %, които следва да се плащат след изчерпване на квотата. ПТ припомни, че преди временните мерки вносителите и ползвателите са заявили, че средствата за търговска защита са засегнали сериозно сигурността на доставките и са направили дейностите на вносителите по-трудни. ПТ добави, че поради временните антидъмпингови мерки и специфичните за всяка държава квоти в контекста на защитните мерки, които са в сила до края на юни 2021 г., вносителите и ползвателите няма да могат да намерят нов източник на внос, за да отговорят на търсенето в Съюза.

(248)

Комисията счете, че в съображения 188—193 от регламента за временните мерки се оборват много твърдения за недостиг на доставки, включително твърденията по-горе, направени от ПТ след разгласяването на предварителните заключения. Комисията също така отбеляза, че защитните и антидъмпинговите мерки се отнасят до различни ситуации. В настоящия случай защитните мерки действително са били наложени под формата на ТК, но това не възпрепятства налагането на мерки за преустановяване на нелоялни търговски практики, по-специално в рамките на ТК, т.е. преди да се приложи каквото и да било защитно мито.

(249)

Също така, както е обяснено в съображение 192 от регламента за временните мерки, налагането на антидъмпингови мерки не означава, че вносът от Турция ще бъде прекратен или дори че ще намалее значително. Това заключение се подкрепя от констатациите от разследването. След разгласяването на предварителните заключения нито един вносител не представи количествени данни, които да показват, че антидъмпинговите мерки, произтичащи от настоящата процедура, биха имали непропорционално въздействие върху дейността му. Равнището на мерките не следва да възпрепятства турските производители на стомана да продават своите ГВППС в Съюза и на вносителите от Съюза. Действително в прессъобщение от 2021 г. на Steel Business Briefing се подчертава, че през 2020 г. Съюзът продължава да бъде основният пазар на Турция за износ на горещовалцовани рулони (24). Същият източник съобщава за допълнителен капацитет за производството на ГВППС в Турция (25).

(250)

Поради липсата на други коментари относно интереса на несвързаните вносители, заключенията в съображения 180—182 от регламента за временните мерки бяха потвърдени.

(251)

Коментарите на ПТ след разгласяването на предварителните заключения, отнасящи се до ползвателите, бяха общи за коментарите, засягащи несвързаните вносители, и вече са били разгледани в раздел 7.2.

(252)

След разгласяването на предварителните заключения ÇİB изрази загриженост относно спада в качеството и иновациите на пазара на Съюза в резултат на мерките. Комисията прецени, че твърдението, което е твърде общо и не е подкрепено с никакви доказателства, е неоснователно. Комисията установи, че въпреки трудните пазарни условия производителите от Съюза са продължили да предлагат висококачествени продукти през целия разглеждан период. Комисията очаква чрез антидъмпинговите мерки да бъдат създадени еднакви условия на конкуренция, които да позволят на промишлеността на Съюза да предлага по-висококачествени и иновативни продукти в полза на всички участници.

(253)

Консорциумът на ползвателите и вносителите на ГВППС (наричан по-нататък „консорциумът“) представи коментари по регламента за временните мерки (26). Първо, Консорциумът заяви, че след разследвания период производителите от Съюза са намалили обема на продукцията, която предоставят на свободния пазар на Съюза. Консорциумът изтъкна, че тази предполагаема практика, заедно с действащите понастоящем мерки за търговска защита срещу внос с друг произход, са довели до „безпрецедентно“ увеличение на цените на пазара на Съюза. Консорциумът заяви, че по тази причина независимите ползватели в Съюза не са имали възможност да се снабдяват с основна суровина (ГВППС) от производители от Съюза. Увеличението на цените би създало от своя страна възможност за производителите от Съюза да подобрят маржовете си на печалба до такава степен, че да се възстановят от предполагаемата вреда, понесена през разследвания период. Консорциумът счита, че вследствие на съдебната практика на съдилищата на ЕС Комисията е имала възможност да оцени развитието след РП в рамките на анализа на интереса на Съюза и че в този случай подобно развитие би наложило прекратяване на мярката. Във връзка с този аргумент Консорциумът също така заяви, че в резултат на предполагаемия недостиг на доставки от производителите от Съюза и произтичащото от това увеличение на цените независимите ползватели в Съюза не са имали друг избор освен да разчитат на вноса в съответните количества. В това отношение Консорциумът заяви, че действащите мерки за търговска защита срещу определен произход, както и временната мярка срещу вноса от Турция, застрашават способността за получаване на ГВППС от трети държави. Консорциумът посочи, че други трети държави не могат да заменят Турция като най-надеждната държава доставчик. Консорциумът оспори и констатацията на Комисията относно способността на ползвателите да се адаптират към регулаторните промени и да сменят доставчиците си. Консорциумът заяви, че на практика това рядко е възможно и че закупуването на ограничени количества от производители от други трети държави не може да се разглежда като знак, че потребителите могат бързо да сменят доставчиците си. Консорциумът изрази съмнения относно способността и дори готовността на промишлеността на Съюза да доставя съответните допълнителни количества на независимите потребители надолу по веригата в Съюза и способността на държави, различни от Турция, да доставят значителни количества ГВППС в Съюза. Според Консорциума всички тези елементи биха довели до неустойчиво увеличение на разходите за основна суровина за ползвателите, което би ги засегнало непропорционално.

(254)

След разгласяването на предварителните заключения ÇİB изрази загриженост относно увеличението на цените на ГВППС на пазара на Съюза в резултат на мерките и оспори съображение 191 от регламента за временните мерки, според което производителите от Съюза могат да използват свободния си капацитет, за да задоволят търсенето от страна на несвързани ползватели.

(255)

Жалбоподателят отхвърли тези твърдения (27). Той се позова по-специално на източници, в които се посочва увеличаване на производствения капацитет през 2021 г., включително чрез повторно пускане в експлоатация на някои пещи, както и наличието на достатъчно източници на доставки както в рамките на Съюза, така и от трети държави. Жалбоподателят призна, че всеки дисбаланс във веригата на доставки на пазара би бил само с временен характер и би бил предизвикан от разрушителния ефект на пандемията от COVID-19, включително затварянето на някои пещи. Освен това жалбоподателят заяви, че има много алтернативни източници в Съюза и другаде, за да се задоволи всяко увеличение на търсенето в Съюза, включително наличието на огромен свободен капацитет в Съюза и в световен мащаб. Той също така заяви, че има вероятност Турция да продължи доставките си за пазара на Съюза предвид наложените умерени антидъмпингови мита. На последно място, жалбоподателят повтори, че антидъмпинговото мито няма да окаже значително въздействие върху разходите на ползвателите, като се позова на симулации, които е предоставил на по-ранен етап от процедурата.

(256)

След окончателното разгласяване ПТ заяви, че ако Комисията наложи окончателна защитна мярка, в допълнение към съществуващата защитна мярка и други антидъмпингови и изравнителни мита срещу внос на разглеждания продукт с друг произход, съществува вероятност да възникне недостиг на доставките. Освен това ПТ заяви, че вносът от Турция е започнал да намалява през 2019 г. в резултат на въведената защитна мярка и че „смята, че всяка друга мярка ще доведе до спиране на вноса от Турция“ и попита как би могла Комисията да бъде сигурна, че вносът от Турция няма да спре.

(257)

Комисията разгледа първо твърденията относно недостига на доставки, наличието на други източници и способността за адаптиране към регулаторните промени и за смяна на доставчиците. Впоследствие тя разгледа твърдението относно използването на данни за периода след РП.

(258)

Комисията установи, че твърдението на Консорциума и на ПТ за недостиг на предлагане е в противоречие с данните и тенденциите, установени при разследването. Това е така както на общо равнище, така и на равнището на данните, предоставени от оказалите съдействие ползватели. В общ план Комисията първо отбеляза, че по силата на защитната мярка за стоманодобивната промишленост (28) през разследвания период (29) са налице постоянно и все повече много големи количества безмитна тарифна квота. Ето защо, ако в Съюза е съществувало търсене на по-големи обеми внос, то е можело да бъде удовлетворено без налагане на мито. На второ място, разследването потвърди, че промишлеността на Съюза разполага с достатъчен свободен капацитет (30), който би ѝ позволил да увеличи допълнително производството си в Съюза. Няма икономическа обосновка производителите от Съюза да не използват своя (резервен) капацитет, за да задоволят търсенето в Съюза, независимо дали ползвателите са свързани или не, особено когато не се намират в оптимално икономическо положение. На трето място, Комисията повтори констатациите си от етапа на временните мерки (31) относно способността на трети държави да доставят ГВППС в съответните количества и припомни, че при наличието на търсене те биха могли допълнително да увеличат присъствието си на пазара на Съюза, както някои от тях вече са направили. На последно място, Комисията се позова на констатацията си в съображение 192 от регламента за временните мерки относно необоснованото предположение, че вносът на Турция ще изчезне от пазара на Съюза, ако Комисията наложи защитно мито. В това отношение Комисията припомни, че някои от държавите, спрямо които се прилагат мерките, са продължили да изнасят за Съюза, а в някои случаи — в значителни количества (32).

(259)

Освен това твърдението на Консорциума е в противоречие и с данните, предоставени от самите независими ползватели в рамките на разследването. Първо, делът на вноса от Турция в портфейла на тези ползватели е доста ограничен (общо под 15 %). Покупките с произход от Турция представляват по-малко от половината от вноса с друг произход и са почти пет пъти по-малко от покупките им от производители от Съюза, които са основният доставчик на ползвателите. Освен това Комисията потвърди, че данните, налични в отговорите на въпросника от несвързани ползватели, ясно показват не само, че те могат значително да променят конфигурацията на своите източници на доставки (и всъщност са го направили) от една година до друга, но и че могат да направят това в значителни обеми. В това отношение Комисията отбеляза, че оказалите съдействие ползватели са удвоили и дори утроили вноса с определен произход през разследвания период (като са увеличили най-общо вноса от тези трети държави с 40 %). През разследвания период ползвателите също са започнали да купуват от източници с произход от други държави, от които не са купували през годината, предхождаща разследвания период, но са спрели да купуват от източници с произход от определени държави, които са използвали през 2018 г. Поради това наличните в досието данни противоречат на твърдението на Консорциума, че потребителите могат да купуват само ограничени количества ГВППС от други трети държави и че на практика преминаването към други доставчици рядко е възможно.

(260)

По отношение на останалите твърдения, представени от ПТ, Комисията отбеляза, че по отношение на спада на вноса през 2019 г. Турция не е могла да изпълни глобалната ТК, която е била налична до 1 юли 2020 г. (33). Освен това Комисията не установи никаква връзка между намаляването на вноса през дадена година и твърдението, че този внос ще бъде прекратен в резултат на налагането на окончателно антидъмпингово мито, а ПТ не предостави никакви доказателства в подкрепа на това твърдение. Комисията отбеляза също така, че нивото на внос от Турция след налагането на временно антидъмпингово мито свидетелства, че този внос не е спрял. Вместо това Турция е използвала много голяма част (92 %) от определената специално за нея ТК през периода януари—март 2021 г. и е продължила да изнася съответните обеми през тримесечието от април до юни 2021 г. Тези данни показват, че въпреки въведеното временно антидъмпингово мито Турция е продължила да доставя обеми, съизмерими с обемите в квотата, разпределени ѝ по защитната мярка.

(261)

В отговор на твърдението на ÇİB Комисията отново отбеляза, във връзка с твърдяното намаляване на вноса, на което се позова Асоциацията (първо тримесечие на 2019 г. спрямо четвърто тримесечие на 2019 г.), че Турция е можела да предостави допълнителни обеми по режима на безмитни квоти (34) през последното тримесечие на 2019 г. Комисията обаче не вижда как намаляването на вноса от Турция само по себе си би довело до недостиг на предлагане на пазара. Комисията припомни, че пазарът на Съюза е показал способността си да се адаптира към различни източници на доставки в зависимост от регулаторните промени, като налагането на мерки за търговска защита.

(262)

Поради това, с оглед на изложените по-горе факти, Комисията отхвърли твърденията на консорциума, на ПТ и на ÇİB.

(263)

Що се отнася до искането Комисията да разшири своите констатации, за да вземе предвид развитието след РП, в изявлението си Консорциумът отбеляза безпрецедентно увеличение на цените, което според него е настъпило между края на 2020 г. и първото тримесечие на 2021 г. Консорциумът добави, че такова увеличение на цените застрашава дейността му в Съюза и че при тези цени производителите от Съюза биха увеличили печалбите си и следователно биха се възстановили от всяка вреда, понесена през разследвания период.

(264)

След окончателното разгласяване ÇİB и ПТ разкритикуваха констатацията на Комисията в това отношение. От своя страна жалбоподателят твърди, че Комисията не следва да оценява развитието след РП, тъй като обстоятелствата в този случай не са от изключителен характер и при всяко положение биха имали само краткосрочен, а не структурен характер.

(265)

Комисията счете, че твърдението, че е възможно увеличение на цените да е настъпило в определен момент след разследвания период, не може само по себе си да постави под въпрос констатациите, направени в хода на разследването на етапа на временните и окончателните мерки. Комисията отбеляза, че твърдението на Консорциума не съдържа смислен контекст и подкрепящи доказателства, които ясно да показват, че констатациите от разследването, основани на данни от РП, се обезсилват единствено от такова развитие. Освен това твърдението, че промишлеността на Съюза е щяла да се възстанови от вредоносното си положение, е неоснователно и не е подкрепено с доказателства. Комисията припомни, че в член 6, параграф 1 от основния регламент се посочва, че информацията, отнасяща се до период след разследвания период, обикновено не се взема предвид.

(266)

По отношение на коментарите, получени след окончателното разгласяване, Комисията отбелязва, че никоя от страните не е предоставила допълнителни доказателства относно това как увеличението на цените, което се е случило след периода на разследване, би направило само по себе си налагането на окончателни антидъмпингови мита неоправдано съгласно теста за интереса на Съюза.

(267)

Поради това Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 183—198 от регламента за временните мерки.

(268)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ заяви, че производителите на стомана в Съюза постоянно се опитват да запазят своя олигопол на пазара на Съюза и да премахнат международната конкуренция. ПТ отбеляза, че производителите от Съюза вече обслужват 79 % от продажбите на свободния пазар и че такъв процент не включва обемите за собствено потребление, които са значителни. ÇİB се позова и на големия пазарен дял на производителите от Съюза и изрази опасение от монопол.

(269)

Комисията установи, че твърдението за олигопол е необосновано, както вече беше обяснено в съображение 200 от регламента за временните мерки. След разгласяването на предварителните заключения нито една от страните не оспори, че, както е посочено в съображения 75 и 200 от регламента за временните мерки, има над 20 известни производители, принадлежащи към 14 различни групи, които се намират в здравословни конкурентни отношения както помежду си, така и с вноса от трети държави. При липсата на доказателства за неконкурентни практики притежаваният понастоящем от производителите от Съюза пазарен дял не може да послужи като доказателство за твърденията за олигопол, а още по-малко – за твърденията за монопол.

(270)

След окончателното разгласяване ÇİB заяви, че Комисията не е направила подробна, достатъчно задълбочена и прозрачна оценка на твърдението за повишен олигопол на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза, както и че това твърдение не е необосновано. Според ÇİB е трябвало да бъдат взети предвид други фактори като съществуващите мерки, недостига на доставки, спада в качеството и иновациите и т.н. Според страната Общият съд изисква, за целите на член 21, параграф 1 от основния регламент, да се обърне специално внимание на възстановяването на ефективната конкуренция. Страната повтори, без да добави нови доказателства, твърдението си, че промишлеността на Съюза притежава „засилен олигопол“ на пазара на Съюза.

(271)

Комисията се позовава на неотдавнашния си работен документ на службите на Комисията (35), в който тя отбелязва, че „с неотдавнашната вълна на консолидация прилагането на контрола върху сливанията е допринесло за поддържането на динамична конкуренция на европейските пазари на стомана в полза на множеството промишлени отрасли надолу по веригата, които използват стомана, разчитат на достъпни материали, за да се конкурират в световен мащаб и наемат милиони европейци. Като забранява антиконкурентните сливания (напр. Tata Steel/ThyssenKrupp) или одобрява сливания при определени условия, като например структурните продажби (напр. ArcelorMittal/Ilva), правоприлагането в областта на сливанията гарантира, че европейските потребители на стомана не са изправени пред по-ограничен избор, по-високи цени или по-малко иновации.“ Комисията счете твърденията на ÇİB за неоснователни, включително по отношение на недостига на доставки на ГВППС, както е обяснено в раздел 7.3. Поради това Комисията потвърди констатациите си на етапа на временните мерки.

(272)

Поради липсата на други коментари по този раздел Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 199—200 от регламента за временните мерки.

(273)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ заяви, че според него антидъмпинговите мита са както ненужни, така и вредни за пазара на Съюза, и че те ще играят отрицателна роля срещу интереса на Съюза като цяло. След окончателното разгласяване ÇİB заяви, че Комисията не е постигнала баланс между интересите на различните заинтересовани страни по прозрачен начин, нито е обосновала своите констатации. Комисията счете тези твърдения за неоснователни с оглед на констатациите от разследването, а именно наличието на дъмпинг, произтичащата от него съществена вреда за промишлеността на Съюза и резултата от балансирането на различните засегнати интереси.

(274)

Въз основа на гореизложеното и при липсата на други коментари заключенията, изложени в съображение 201 от регламента за временните мерки, бяха потвърдени.

(275)

Въз основа на направените заключения по отношение на дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза и в съответствие с член 9, параграф 4 от основния регламент следва да бъдат наложени окончателни антидъмпингови мерки, за да се предотврати по-нататъшното нанасяне на вреда на промишлеността на Съюза от дъмпинговия внос на разглеждания продукт. По причините, изложени в раздел 6, и по-специално в подраздел 6.3 от настоящия регламент, антидъмпинговите мита следва да бъдат определени в съответствие с правилото за по-малкото мито.

(276)

Въз основа на гореизложеното ставките, при които ще бъдат наложени митата, се определят, както следва:

(277)

Индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито за дружествата, посочени в настоящия регламент, бяха установени въз основа на констатациите от настоящото разследване. Поради това те отразяват установеното по време на разследването положение по отношение на тези дружества. Тези ставки на митото се прилагат изключително за вноса на разглеждания продукт с произход от засегнатата държава, произведен от изрично посочените правни субекти. Вносът на разглеждания продукт, произведен от всяко друго дружество, което не е изрично посочено в постановителната част на настоящия регламент, включително от субекти, свързани с изрично посочените, следва да се облага със ставката на митото, приложима за „всички други дружества“. Индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито не следва да се прилагат за този внос.

(278)

Дадено дружество може да поиска прилагането на тези индивидуални ставки на антидъмпинговото мито, ако впоследствие промени наименованието на правния си субект. Искането трябва да бъде адресирано до Комисията (36). То трябва да съдържа цялата съответна информация, която позволява да се докаже, че промяната не засяга правото на дружеството да се ползва от приложимата за него ставка на митото. Ако промяната на наименованието на дружеството не засяга правото му да се ползва от приложимата за него ставка на митото, в Официален вестник на Европейския съюз ще бъде публикуван регламент, с който се съобщава за промяната на наименованието.

(279)

За да се сведат до минимум рисковете от заобикаляне, породени от разликата в митническите ставки, са необходими специални мерки, за да се гарантира прилагането на индивидуалните антидъмпингови мита. Дружествата с индивидуални антидъмпингови мита трябва да представят на митническите органи на държавите членки валидна търговска фактура. Фактурата трябва да отговаря на изискванията, посочени в член 1, параграф 3 от настоящия регламент. Вносът, който не е придружен от такава фактура, следва да се облага с антидъмпинговото мито, приложимо за „всички други дружества“.

(280)

При представяне на тази фактура митническите органи на държавите членки трябва да прилагат индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито за вноса, като тя не е единственият елемент, който митническите органи трябва да вземат предвид. Действително дори ако е представена фактура, отговаряща на всички изисквания, изложени в член 1, параграф 3 от настоящия регламент, митническите органи на държавите членки трябва да извършват обичайните проверки и, както във всички други случаи, могат да изискват допълнителни документи (транспортни документи и др.) за проверка на точността на данните в декларацията и с цел да се гарантира, че последващото прилагане на по-ниската ставка на митото е обосновано в съответствие с митническите разпоредби.

(281)

Ако износът на някое от дружествата, които се ползват от по-ниска индивидуална митническа ставка, се увеличи значително по обем след налагането на разглежданите мерки, такова увеличаване на обема може да бъде счетено за представляващо само по себе си промяна в схемите на търговия, която се дължи на налагането на мерките, по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент. При такива обстоятелства и при положение че са изпълнени условията, може да бъде започнато разследване за заобикаляне на мерките. В това разследване може, inter alia, да бъде разгледана необходимостта от премахване на индивидуалната митническа ставка(и) и последващо въвеждане на мито за цялата държава.

(282)

За да се осигури правилно прилагане на антидъмпинговите мита, антидъмпинговото мито за всички други дружества следва да се прилага не само за производителите износители, неоказали съдействие при настоящото разследване, но и за производителите, които не са осъществявали износ за Съюза по време на разследвания период.

(283)

С оглед на установените дъмпингови маржове и предвид равнището на вредата, причинена на промишлеността на Съюза, сумите, събрани като обезпечение чрез временното антидъмпингово мито, наложено с регламента за временните мерки, следва да бъдат окончателно събрани.

(284)

Тъй като окончателните ставки на митото са по-ниски от временните ставки на митото, то обезпечените суми, превишаващи окончателните ставки на антидъмпинговото мито, следва да бъдат освободени.

(285)

Както е посочено в раздел 1.2, по искане на жалбоподателя Комисията въведе регистрационен режим за вноса на продукта, предмет на разследването, в съответствие с член 14, параграф 5 от основния регламент.

(286)

По време на окончателния етап от разследването беше направена оценка на събраните данни във връзка с регистрацията. Комисията направи анализ дали са изпълнени критериите съгласно член 10, параграф 4 от основния регламент за събирането на окончателни мита с обратна сила.

(287)

Анализът на Комисията не показа допълнително съществено нарастване на вноса в допълнение към нивото на вноса, причинил вреда по време на разследвания период, както е предвидено в член 10, параграф 4г от основния регламент. За този анализ Комисията сравни средномесечния обем на вноса на разглеждания продукт по време на разследвания период със средномесечния обем на вноса за периода от месеца след започването на настоящото разследване до последния пълен месец преди налагането на временните мерки. Също така при сравняването на средномесечния обем на вноса на разглеждания продукт по време на разследвания период със средномесечния обем на вноса през периода от месеца, следващ започването на настоящото разследване до и включително месеца, през който бяха наложени временните мерки, не бе забелязано допълнително съществено увеличение:

(288)

Поради това Комисията стигна до заключението, че събирането с обратна сила на окончателните мита за периода, през който вносът е бил регистриран, не е оправдано в настоящия случай.

(289)

След окончателното разгласяване един от производителите износители представи предложение за ценови ангажимент (гаранция) в съответствие с член 8 от основния регламент.

(290)

Комисията направи оценка на това предложение и стигна до заключението, че приемането на такъв ангажимент би било практически неприложимо по смисъла на член 8 от основния регламент. Това се дължи главно на множеството неразграничими видове на продукта, обхванати от предложението, на факта, че някои видове на продукта, попадащи под един и същ код по КН/ТАРИК, имат различни минимални вносни цени, на факта, че предложените минимални вносни цени не биха били достатъчни за отстраняване на вредните последици от дъмпинга за по-голямата част от видовете на продукта, както и на неподходящия характер на индексацията, предложена с цел да бъдат взети предвид колебанията в цената на суровините.

(291)

В коментарите си относно ценовия ангажимент, предложен от производителя износител, жалбоподателят представи аргументи в полза на отказа си, с което подкрепи собствения анализ на Комисията.

(292)

Комисията изпрати на производителя износител писмо, в което изложи причините за отхвърляне на предложението за ангажимент, и предостави на дружеството възможността да коментира.

(293)

Комисията не получи коментари от производителя износител относно заключението, че предложената гаранция е неадекватна и неприложима.

(294)

Затова по причините, изложени в съображения 290—293 по-горе, предложението за ангажимент беше отхвърлено.

(295)

С оглед на член 109 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (37), когато дадена сума трябва да бъде възстановена в резултат на решение на Съда на Европейския съюз, лихвата, която следва да бъде платена, трябва да съответства на лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка за нейните основни операции по рефинансиране и публикуван в серия С на Официален вестник на Европейския съюз на първия календарен ден от всеки месец.

(296)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден с член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036,