1.   Държавите членки, които внасят движими културни ценности с цел безопасно съхранение, създават хранилища за тяхното складиране. Тези съоръжения за складиране са специално оборудвани за приемане на движими културни ценности и за гарантиране на тяхната безопасност и поддръжка в добро състояние. Свободните зони по член 243 от Регламент (ЕС) № 952/2013 не може да бъдат определяни за хранилище.

2.   Когато държава членка създаде хранилище, тя определя публичен орган, който да го управлява или да упражнява надзор върху функционирането му, и качва данните за връзка с този орган в системата за ICG. Комисията публикува тази информация в интернет.

3.   Държавите членки могат да определят като публични органи, които да управляват или да упражняват надзор върху функционирането на хранилище, само държавни, регионални или местни органи или публичноправни органи като определените в член 2, параграф 1, точка 4 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (9).

4.   Движимите културни ценности от категориите, изброени в части Б и В от приложението към Регламент (ЕС) 2019/880, които са от значение за археологията, праисторията, историята, литературата, изкуството или науката, може временно да бъдат поставени в хранилище на митническата територия на Съюза, за да се предотврати тяхното унищожаване или загуба поради въоръжен конфликт или природно бедствие или други извънредни ситуации, засягащи въпросната трета държава.

5.   За вноса на движими културни ценности за целта по член 3, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕС) 2019/880 е необходимо предварително да бъде прието официално искане за безопасно съхранение, подадено от публичен орган на третата държава, притежаваща или държаща движимите културни ценности, до публичния орган в Съюза, който е определен да управлява или да упражнява надзор върху функционирането на хранилището, в което ще бъдат поставени движимите културни ценности.

6.   При липсата на специална договореност между страните разходите за складиране и поддръжка на поставените в хранилище движими културни ценности се поемат от държавата членка, в която се намира това хранилище.

7.   По отношение на митническия режим, под който може да бъдат поставяни движимите културни ценности, докато са на склад в хранилище, се прилага следното:

8.   Движимите културни ценности може да бъдат временно придвижвани от помещенията на хранилището с цел да бъдат представяни на обществеността, при условие че са изпълнени следните условия:

1.   Временният внос на движими културни ценности съгласно член 3, параграф 4, буква в) от Регламент (ЕС) 2019/880 е позволен без разрешение за внос или декларация на вносителя за следните цели:

2.   За целите на параграф 1 съответното учреждение или институция осигурява всички считани за необходими гаранции движимата културна ценност да бъде върната в същото състояние в третата държава и да може да бъде описана или маркирана по такъв начин, че към момента на временния внос да няма съмнение, че същата внасяна движима културна ценност ще бъде реекспортирана в края на режима.

3.   Без да се засягат параграфи 1 и 2, държавите членки могат да предоставят на частните или получастните учреждения или институции на своята територия освобождаване съгласно член 3, параграф 4, буква в) от Регламент (ЕС) 2019/880 за целите, посочени в параграф 1 от настоящия член, при условие че тези учреждения или институции предоставят необходимите гаранции, че движимата културна ценност ще бъде върната в добро състояние в третата държава в края на режим временен внос.

4.   За да могат да се ползват от освобождаване по параграф 1, публичните учреждения и институции и одобрените частни или получастни учреждения или институции се регистрират в системата за ICG. Тази информация се предоставя на митниците в Съюза чрез системата за ICG.

1.   За да се прилага освобождаването по член 3, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2019/880, художественото изложение с търговска цел, на което ще бъдат представени движимите културни ценности, отговаря на всяко едно от следните условия:

2.   За да се ползва от освобождаването по член 3, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2019/880, движимата културна ценност трябва да бъде описана или маркирана по такъв начин, че към момента на временния внос да няма съмнение, че внасяната движима културна ценност е същата като тази, която ще бъде реекспортирана или поставена под друг митнически режим по член 2, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/880 в края на режим временен внос.

3.   За целите на член 251, параграф 1, второто изречение от Регламент (ЕС) № 952/2013 срокът, в който движимите културни ценности може да останат под режим временен внос, се определя от митническите органи, като се взема предвид времето, необходимо за целите на експонирането и издаването на разрешение за внос, в случай че движимите културни ценности останат на митническата територия на Съюза след края на художественото изложение с търговска цел.

4.   В съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/880 заявлението за разрешение за внос се подава до компетентния орган на държавата членка, в която движимата културна ценност е била внесена за първи път и поставена под режим временен внос.

1.   Действието на разрешението за внос изтича във всеки от следните случаи:

2.   За всяка движима културна ценност се издава отделно разрешение за внос.

Когато обаче дадена пратка се състои от няколко движими културни ценности, компетентният орган може да определи дали едно разрешение за внос обхваща една или няколко движими културни ценности в тази пратка.

3.   Преди да издаде разрешение за внос, компетентният орган може да изиска внасяните движими културни ценности да му бъдат предоставени за физическа проверка в митническото учреждение или в други помещения под негова юрисдикция, където стоките се държат на временно складиране. По преценка на компетентния орган и ако бъде счетено за необходимо, физическата проверка може да се извърши с помощта на видео връзка от разстояние.

4.   Всички разходи във връзка със заявлението за разрешение за внос се поемат от заявителя.

5.   Компетентният орган може да отмени издадено от него разрешение за внос, ако условията, при които то е било предоставено, вече не са изпълнени. Административното решение за отмяна на разрешението за внос, заедно с изложение на мотивите и информация относно процедурата по обжалване, се съобщава на титуляря на разрешението за внос чрез системата за ICG. Отмяната на разрешение за внос задейства предупреждение в системата за ICG за уведомяване на останалите държави членки и компетентните органи.

6.   Използването на разрешения за внос не засяга задълженията във връзка с митническите формалности при внос или другите относими документи.

1.   Държателят на движимата културна ценност, за която е било издадено разрешение за внос преди износа или реекспорта ѝ от Съюза, може да се позовава на това разрешение във всяко ново заявление за внос.

2.   Заявителят доказва, че изнесената или реекспортираната от митническата територия на Съюза движима културна ценност, за която е подадено заявление за разрешение за внос, е същата като тази с предходното разрешение за внос. Компетентният орган проверява дали посочените условия са изпълнени и издава ново разрешение за внос въз основа на данните от предходното, освен ако в резултат на нова информация има основателни съмнения относно законния износ на движимата културна ценност от съответната държава.

1.   Заявителят представя доказателства на компетентния орган, че въпросната движима културна ценност е била изнесена от съответната държава съгласно нейните законови и подзаконови разпоредби или представя доказателства за липсата на такива законови и подзаконови разпоредби към момента на извеждане на движимата културна ценност от нейната територия. По-специално:

2.   Документите и другите носители на информация, изброени в параграф 1, буква г), са свободно достъпни за компетентния орган, като се вземат предвид обстоятелствата и предполагаемият риск от незаконна търговия във всеки отделен случай.

3.   Компетентният орган може да изиска от заявителя да качи официални преводи на документите, посочени в параграф 1, букви б) и г), на някой от официалните езици на съответната държава членка.

1.   Компетентният орган може да изисква многократно допълнителна информация в съответствие с член 4, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/880 в рамките на срока от 21 дни, определен в посочената разпоредба.

2.   Заявителят предоставя поисканата допълнителна информация в срок от 40 дни, като в противен случай заявлението се отхвърля. След като заявителят подаде исканата информация, компетентният орган я разглежда и взема решение в срок от 90 дни. Ако компетентният орган е отправил многократни искания за информация, 90-дневният срок започва да тече, след като заявителят подаде последната информация.

3.   Когато заявление за разрешение за внос е подадено в държава членка, различна от тази, в която е установен заявителят, компетентният орган на държавата членка, в която е установен заявителят, бива уведомен чрез системата за ICG.

4.   Когато компетентният орган, получаващ уведомлението, разполага с информация, която счита за важна за обработването на заявлението, той препраща тази информация чрез системата за ICG на компетентния орган, до който е подадено заявлението за разрешение за внос.

5.   В случай че заявлението не е подадено до органа, компетентен да издаде разрешението за внос съгласно член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/880, органът, който е получил заявлението, го препраща незабавно на съответния компетентен орган.

1.   При извършване на митнически контрол в съответствие с членове 46—49 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническото учреждение, в което е подадена митническата декларация за внос на движими културни ценности, се уверява, че представените движими културни ценности съответстват на описаните в разрешението за внос и че в митническата декларация има препратка към това разрешение.

2.   Когато движимите културни ценности се поставят под режим митническо складиране по член 240 от Регламент (ЕС) № 952/2013, в митническата декларация се посочва номерът на тарифното класиране на движимите културни ценности в ТАРИК.

3.   Когато движимите културни ценности се поставят под режим свободна зона, контролът по параграф 1 се извършва от компетентното митническо учреждение, на което е представено разрешението за внос в съответствие с член 245, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Държателят на стоките посочва номера на тарифното класиране на стоките в ТАРИК при представянето им пред митницата.

1.   Декларациите на вносителя се изготвят с помощта на предвидения за целта формуляр в системата за ICG на един от официалните езици на държавата членка, в която движимата културна ценност предстои да бъде внесена, и се представят на митниците.

2.   изключение на монетите от категория д) от част В от приложението към Регламент (ЕС) 2019/880, за всяка внасяна движима културна ценност се изготвя отделна декларация на вносителя. Една и съща декларация на вносителя може да включва повече от една монета с едни и същи номинална стойност, състав на материала и произход при следване на спецификациите, определени в приложение I към настоящия регламент.

3.   За всеки последващ реимпорт на същата движима културна ценност се изготвя и подава декларация на вносителя, освен ако се прилага някое от изключенията по член 3, параграф 4, букви а), б) или в) от Регламент (ЕС) 2019/880.

1.   Декларацията на вносителя включва подписана декларация, с която вносителят поема отговорност и изрично посочва, че е положил дължимата грижа да се увери, че движимата културна ценност, която възнамерява да внесе, е била законно изнесена от съответната държава.

2.   Декларацията на вносителя се придружава от стандартизирана информация, описваща достатъчно подробно движимата културна ценност, така че тя да може да бъде идентифицирана от митниците, включително цветни снимки на неутрален фон съгласно спецификациите в приложение II.

3.   Когато съгласно законовите и подзаконовите разпоредби на съответната държава е нужно да се получи предварително разрешение за износа на движими културни ценности от нейната територия, вносителят трябва да е в притежание на съответните разрешителни, издадени от компетентния публичен орган на съответната държава, в които се удостоверява, че износът на въпросната движима културна ценност е бил надлежно разрешен от него. При поискване тази документация се представя на митниците.

4.   Други видове документи, които държателят на стоките би могъл да притежава в подкрепа на своята декларация на вносителя, ако му бъдат поискани, включват долуизброените, без да се ограничават до тях:

5.   Документите и другите носители на информация, изброени в параграф 4, са свободно достъпни въз основа на обстоятелствата и като се взема предвид предполагаемият риск от незаконна търговия във всеки отделен случай.

6.   Митническият орган може да изиска от държателя на стоките да качи официални преводи на документите, посочени в параграфи 3 и 4, на някой от официалните езици на съответната държава членка.

1.   При извършване на митнически контрол в съответствие с членове 46—49 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническото учреждение, в което е подадена митническата декларация за внос на движими културни ценности, се уверява, че представените движими културни ценности съответстват на описаните в декларацията на вносителя и че в митническата декларация има препратка към тази декларация на вносителя.

2.   Когато движимите културни ценности се поставят под режим митническо складиране, в митническата декларация се посочва номерът на тарифното класиране на движимите културни ценности в ТАРИК.

3.   Когато движимите културни ценности се поставят под режим свободна зона, контролът по параграф 1 се извършва от митническото учреждение, на което е представена декларацията на вносителя в съответствие с член 245, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Държателят на стоките посочва номера на тарифното класиране на стоките в ТАРИК при представянето им пред митницата.

1.   Държавите членки и Комисията определят звена за контакт за целите на управлението на системата за ICG, ръководството на разработката ѝ, определянето на нейните приоритети и наблюдението на правилното ѝ функциониране.

2.   Звеното за контакт на Комисията поддържа и актуализира списъка на всички звена за контакт и го предоставя на всички останали звена за контакт.

1.   Електронните заявления за разрешения за внос се попълват съгласно речника на данните, съдържащ се в приложение I, и се подписват от държателя на стоките с неговия електронен подпис.

2.   Електронните заявления за разрешения за внос се подписват от оправомощения служител на компетентния орган с неговия електронен подпис, подпечатват се с усъвършенстван или квалифициран електронен печат на издаващия компетентен орган, след което се подпечатват от системата за ICG с усъвършенстван или квалифициран електронен печат.

3.   С електронен квалифициран времеви печат се отбелязват следните стъпки в процеса на издаване на електронно разрешение за внос:

1.   Електронните декларации на вносителя се изготвят с помощта на системата за ICG на поне един от официалните езици на държавата членка, в която стоките са поставени за първи път под един от митническите режими по член 2, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/880. Те се попълват съгласно речника на данните, съдържащ се в приложение I.

2.   Електронните декларации на вносителя се подписват от държателя на стоките с неговия електронен подпис и се подпечатват от TRACES с усъвършенстван или квалифициран електронен печат.

1.   Всеки държател на стоки има достъп в системата за ICG до своите разрешения за внос, декларации на вносителя и общи описания, посочени в член 4.

2.   Митническите и компетентните органи имат достъп до разрешенията за внос, по отношение на които е взето решение, до декларациите на вносителя и до общите описания, посочени в член 4.

3.   Без да се засяга правото на достъп на Комисията съгласно член 14, буква в), органите, които не са взели участие в обработването, изготвянето или предаването на данни, информация или документи в системата за ICG, или лицата, които не са участвали в съответните операции по внос, нямат достъп до такива данни, информация или документи.

4.   Чрез дерогация от параграф 3 държателите на стоките могат да дадат чрез системата за ICG достъп до своите разрешения за внос, декларации на вносителя или общи описания, посочени в член 4, на следващ държател на стоките.

1.   Комисията и държавите членки се считат за администратори на данни за операциите по обработване на личните данни, необходими за създаването, функционирането и поддръжката на системата за ICG.

2.   Комисията е отговорна за:

3.   Митническите и компетентните органи на държавите членки са отговорни за:

4.   Комисията и държавите членки сключват споразумение за съвместно администриране под формата на споразумение най-късно три години след влизането в сила на настоящия регламент.

1.   Комисията и държавите членки сключват оперативни споразумения, в които се определят практическите изисквания във връзка с достъпността и работните характеристики на системата за ICG, както и във връзка с непрекъснатостта на дейностите.

2.   Системата за ICG е постоянно достъпна, освен в следните случаи:

1.   Звената за контакт на системата за ICG поддържат публичен онлайн регистър, съдържащ електронен образец с възможност за записване за всички документи, които могат да бъдат издадени в системата за ICG.

2.   Ако системата за ICG или някоя от нейните функции е недостъпна за повече от осем часа, потребителите могат да използват електронния образец с възможност за записване, посочен в параграф 1.

3.   Държавите членки определят своите национални оперативни данни за подаването на декларации на вносителя и обработването на заявленията за разрешения за внос при липса на достъп до системата за ICG.

4.   След като системата за ICG или недостъпната функция стане отново достъпна, операторите използват документите, създадени в съответствие с параграф 2, за да запишат същата информация в системата.

1.   При разработването, поддръжката и използването на системата за ICG държавите членки и Комисията установяват и поддържат адекватни мерки за сигурност за нейното ефективно, надеждно и сигурно функциониране. Те освен това осигуряват въвеждането на мерки за проверка на източника на данни, както и за защита на данните от риск от неразрешен достъп, загуба, промяна или унищожаване.

2.   Всяко въвеждане, изменение и заличаване на данни се записва, като се посочват причината и точният момент на съответната операция, както и лицето, което я е извършило.

3.   Държавите членки се информират взаимно и информират Комисията и — по целесъобразност — съответния оператор за всяко действително или предполагаемо нарушение на сигурността на системата за ICG.