(1)

В член 13 от Регламент (ЕС) № 648/2012 е предвиден механизъм за оправомощаване на Комисията да приема решения за еквивалентност, чрез които правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на трета държава се обявяват за еквивалентни на изискванията, установени в членове 4, 9, 10 и 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012, така че когато контрагенти встъпват в трансакции, попадащи в обхвата на посочения регламент, и поне един от контрагентите е установен в тази трета държава, следва да се счита, че те са изпълнили горепосочените изисквания, ако са спазени изискванията, посочени в правния режим на тази трета държава. Предоставянето на статут на еквивалентност допринася за постигане на крайната цел на Регламент (ЕС) № 648/2012, а именно да се намали системният риск и да се подобри прозрачността на пазара на деривати чрез осигуряване на последователно прилагане на международно равнище на принципите, договорени с трети държави и предвидени в посочения регламент.

(2)

В член 11, параграфи 1 — 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, допълнен с Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията (2) и Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 на Комисията (3), са установени правните изисквания на Съюза по отношение на своевременното потвърждаване на условията на договорите за извънборсови деривати, извършването на компресиране на портфейл и условията, при които портфейлите се съгласуват във връзка с договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез централен контрагент („ЦК“). Освен това в посочените разпоредби се определят задълженията за оценка и разрешаване на спорове, приложими по отношение на тези договори („техники за намаляване на операционния риск“), както и задълженията за размяна на обезпечения („допълнителни обезпечения“) между контрагентите.

(3)

За да може правният, надзорният и правоприлагащият режим на дадена трета държава да се счита за еквивалентен на режима на Съюза по отношение на техниките за намаляване на операционния риск и изискванията за допълнителни обезпечения, резултатите по същество от приложимите правни, надзорни и правоприлагащи разпоредби следва да бъдат еквивалентни на изискванията на Съюза по член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012 и да гарантират защита на професионалната тайна, която е равностойна на защитата, предвидена в член 83 от посочения регламент. Освен това еквивалентните правни, надзорни и правоприлагащи разпоредби следва да се прилагат в тази трета държава ефективно и по справедлив начин, който не води до нарушаване на конкуренцията. Целта на оценката на еквивалентността следователно е да се провери дали правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на дадена трета държава гарантират, че договорите за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК и при които поне един от контрагентите е установен в тази трета държава, не излагат финансовите пазари в Съюза на по-голям риск и следователно не водят до неприемливи равнища на системен риск в Съюза.

(4)

На 1 октомври 2013 г. Комисията получи техническото становище на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) относно правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби в Канада (4) по отношение, наред с другото, на техниките за намаляване на операционния риск, приложими за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК. В техническото си становище ЕОЦКП стигна до заключението, че тъй като Канада все още е в процес на финализиране на регулаторния режим относно задължението за клиринг, нефинансовите контрагенти и техниките за намаляване на риска за сделките, за които не е извършен клиринг, органът не е в състояние да извърши убедителен анализ и да предостави техническо становище по този въпрос.

(5)

Комисията взе под внимание техническото становище на ЕОЦКП, както и настъпилите оттогава регулаторни промени. Настоящото решение се основава не само на сравнителен анализ на правните, надзорните и правоприлагащите изисквания, приложими в Канада, но също и на оценка на резултатите от тези изисквания, както и на тяхната целесъобразност за намаляване на рисковете, произтичащи от договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, по начин, считан за еквивалентен на резултатите от изискванията, установени в Регламент (ЕС) № 648/2012.

(6)

Правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби, приложими в Канада по отношение на договорите за извънборсови деривати, са определени в Указание E-22 относно изискванията за допълнителното обезпечение за деривати с нецентрализиран клиринг (Guideline E-22 on Margin Requirements for Non-Centrally Cleared Derivatives) и в Указание В-7 относно добрите практики в областта на дериватите (Guideline B-7 on Derivatives Sound Practices) (наричани заедно „указанията“) на Службата за надзор на финансовите институции (Office of the Superintendent of Financial Institutions — OSFI). Неспазването на указанията може да доведе до преразглеждане на лиценза, съгласно който субектите, попадащи в обхвата на указанията, извършват дейност. OSFI упражнява пруденциално регулиране и надзор върху федерално регулираните финансови институции (Federally-Regulated Financial Institutions — FRFI) в Канада и отговаря за наблюдението и осигуряването на спазване на всички указания на OSFI. FRFI са банки, клонове на чуждестранни банки, банкови холдинги, дружества за доверително управление и заеми, кооперативни кредитни асоциации, кооперативни асоциации на дребно, животозастрахователни дружества, дружества за имуществено застраховане и застраховане за злополука, както и застрахователни холдинги. В указанията се установяват минимални стандарти за изискванията за допълнително обезпечение и други техники за намаляване на риска за сделките с деривати, при които не е извършен централизиран клиринг и които са сключени от FRFI. Указание В-7 е в сила от ноември 2014 г., а Указание E-22 — от юни 2017 г., като някои от неговите изисквания подлежат на поетапно въвеждане в съответствие с международната рамка и са съобразени с поетапното въвеждане, предвидено в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251.

(7)

Техниките за намаляване на операционния риск за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, предвидени в Указание В-7, са недостатъчни в сравнение със задълженията, предвидени в член 11, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012 и Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 по отношение на своевременното потвърждаване, компресирането и съгласуването на портфейли и оценката на сделките. Поради това настоящото решение следва да обхваща само правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби относно задълженията за разрешаване на спорове, предвидени в член 11, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012 и в Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013, както и разпоредбите относно изискванията за допълнително обезпечение, предвидени в член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012 и в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251.

(8)

По отношение на изискванията за разрешаване на спорове, приложими за извънборсови деривати, които не са преминали клиринг чрез ЦК, разпоредбите на Канада за извънборсовите деривати, които са включени в Указание В-7 и се прилагат за обхванатите FRFI, съдържат задължения, подобни на предвидените в член 11, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012. По-специално, Указание В-7 съдържа специфични разпоредби относно разрешаването на спорове, приложими за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК.

(9)

По отношение на допълнителните обезпечения за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, разпоредбите на Указание E-22 се прилагат за договорите за извънборсови деривати, определени в член 2, точка 7 от Регламент (ЕС) № 648/2012, с изключение на валутните форуърди и валутните суапове със сетълмент с физическа доставка, за които не се прилагат изискванията за допълнително обезпечение, предвидени в Указание E-22, и валутните сделки при фиксиран курс, при които сетълментът се извършва с физическа доставка, свързани с размяна на главница по кръстосани валутни суапове, които са освободени от изискванията за първоначален маржин съгласно Указание Е-22, както и сделките със стоки, при които сетълментът се извършва с физическа доставка, които не са включени в определението за деривати съгласно Указание E-22. В съответствие с членове 27, 30, 30а, 31 и 38 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 валутните суапове и валутните форуърди, както и размяната на главница при парични суапове са освободени от изискванията за първоначален маржин, докато дериватите, свързани с покрити облигации с цел хеджиране, някои деривати, свързани със секюритизация, деривати с контрагенти в трети държави, в които не може да се осигури правна приложимост на споразуменията за нетиране или защитата на обезпечение, както и опциите върху единични акции и опциите върху индекси се ползват от освобождаване от изискванията за първоначален и вариационен маржин. Поради това настоящото решение не следва да се прилага за стокови деривати, за които се извършва сетълмент с физическа доставка.

(10)

Съгласно Указание E-22 всички FRFI, принадлежащи към консолидирана група, при която съвкупната средна условна стойност в края на месеца на дериватите, при които не е извършен централизиран клиринг за март, април и май 2016 г. и всяка следваща година, надвишава 12 млрд. канадски долара („обхванати субекти“), трябва да разменят първоначален и вариационен маржин. Съгласно Указание E-22 Канада е приела международно договорения график за поетапното въвеждане на изискванията за първоначален маржин. От определението за обхванат субект са изключени централните правителства, централните банки, субектите от публичния сектор, отговарящите на критериите многостранни банки за развитие, Банката за международни разплащания и централните контрагенти. Дъщерните дружества, управляващи паричните средства, които извършват дейности по управление на риска от името на дъщерни предприятия в рамките на корпоративна група, и някои дружества със специална цел, са изключени от определението за обхванати субекти. Поради това настоящото решение следва да обхваща правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби относно уреждането на спорове и задълженията за размяна на обезпечения, приложими за FRFI, които са обхванати субекти („обхванати FRFI“). В член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012 се изисква всички контрагенти по сделка с извънборсови деривати, за която не е извършен клиринг от ЦК, ежедневно да разменят вариационни маржини. Поради това настоящото решение следва да се обвърже с условието за размяна на вариационен маржин за трансакции, сключвани с обхванати FRFI.

(11)

Съгласно Указание E-22 първоначалният и вариационният маржин трябва да бъдат изчислени и поискани в рамките на два работни дни от изпълнението на сделка с дериват, за който не е извършен централизиран клиринг, между обхваната FRFI и обхванат субект. Освен това допълнителните обезпечения трябва да се изчисляват и изискват ежедневно. Допълнителните обезпечения трябва да бъдат предоставени или получени най-късно на втория работен ден след всяко искане за допълнителни обезпечения. В член 12 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 се изисква всички контрагенти по договор за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, да разменят ежедневно вариационен маржин или да коригират съответно рисковия маржин период, използван за изчисляване на първоначалния маржин. Поради това следва да се определят условия по отношение на вариационния маржин.

(12)

Указание E-22 предвижда също така комбиниран минимален размер на прехвърляемите първоначални и вариационни маржини от 750 000 CAD. В член 25 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 тази сума е определена на 500 000 EUR. Като се има предвид незначителната разлика в стойността на тези валути и общата цел, тези суми следва да се считат за еквивалентни.

(13)

Що се отнася до изчисляването на първоначалния маржин, подобно на стандартизирания метод за изчисляване на първоначалния маржин, определен в приложение IV към Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, в Указание Е-22 е предвидена възможност за използване на стандартизиран модел, еквивалентен на определения в горепосоченото приложение. Като алтернатива, за изчисляването на първоначалния маржин могат да се използват вътрешни модели или модели на трети страни, когато тези модели отговарят на определени изисквания, които са еквивалентни на установените в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251. Вътрешните модели и моделите на трети страни подлежат на преглед от OSFI спрямо установените критерии за съответствие.

(14)

Изискванията в Указание Е-22 по отношение на допустимото обезпечение и начините, по които това обезпечение се държи и се отделя, са подобни на установените в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251. Указание E-22 съдържа еквивалентен списък на допустимите обезпечения и, подобно на Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, предвижда ежедневна оценка на обезпечението. Освен това в него се посочва, че разменяният първоначален маржин трябва да бъде държан така, че да се гарантира, че в случай на неизпълнение от страна на контрагента той е незабавно на разположение на събиращата страна и е предмет на договорености, които защитават предоставящата страна, доколкото е възможно, в случай на несъстоятелност на събиращия обезпечението контрагент.

(15)

Що се отнася до защитата на професионалната тайна, информацията, с която OSFI разполага, е предмет на разпоредбите на член 22 от Закона за Службата за надзор на финансовите институции (Office of the Superintendent of Financial Institutions Act — „Закона за OSFI“), който гарантира, че всякаква информация относно стопанската дейност или дейността на финансови институции, или относно работещите с тях лица, която е получена от OSFI или от друго лице, действащо под ръководството на OSFI, е поверителна и се третира по съответния начин. OSFI и лицата, действащи под нейното ръководство, също така са предмет на Закона за защита на неприкосновеността на личния живот (Privacy Act), който защитава личната информация, която е под контрола на федерална правителствена институция, както и на Закона за достъпа до информация (Access to Information Act), който предоставя право на достъп до информация, съдържаща се в записи, които са под контрола на федерални правителствени институции. Следователно в член 22 от Закона за OSFI, заедно със Закона за защита на неприкосновеността на личния живот и Закона за достъпа до информация, се предоставят гаранции за професионалната тайна, включително защитата на търговски тайни, които са еквивалентни на съдържащите се в дял VIII от Регламент (ЕС) № 648/2012.

(16)

И накрая, що се отнася до ефективния федерален надзор и правоприлагане на правните договорености в Канада, OSFI носи основната отговорност за наблюдението и осигуряването на спазване на указанията. OSFI може да предприема редица надзорни мерки във връзка с нарушенията на приложимите изисквания. Следва да се счита, че тези мерки осигуряват ефективното прилагане на съответните правни, регулаторни и правоприлагащи разпоредби съгласно указанията по справедлив начин, който не води до нарушаване на конкуренцията, така че да се осигури ефективен надзор и правоприлагане, еквивалентни на надзорните и правоприлагащите разпоредби, съществуващи в нормативната уредба на Съюза.

(17)

С настоящото решение се признава еквивалентността на определените в законодателството на Канада в областта на договорите за извънборсови деривати обвързващи изисквания, приложими към момента на приемането на настоящото решение. Комисията, в сътрудничество с ЕОЦКП, ще наблюдава редовно промените в правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби за тези договори за извънборсови деривати и последователното и ефективно прилагане на тези разпоредби по отношение на своевременното потвърждаване, компресирането и съгласуването на портфейли, оценяването, разрешаването на спорове и изискванията за допълнително обезпечение, приложими за договорите за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, въз основа на които разпоредби е взето настоящото решение. В рамките на осъществяваното от Комисията наблюдение тя може да поиска от OSFI да предостави информация за промените в нормативната и надзорната уредба. Комисията може да предприеме специален преглед по всяко време, когато съответните промени налагат тя да преразгледа статута на еквивалентност, предоставен с настоящото решение. Такова преразглеждане може да доведе до отмяна на настоящото решение, в резултат на което контрагентите автоматично отново биха подлежали на всички изисквания, определени в Регламент (ЕС) № 648/2012.

(18)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Европейския комитет по ценни книжа,