1.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 285/14

(1)

На 23 март 2006 г. Комисията прие Регламент (ЕО) № 553/2006 (2), с който наложи временни антидъмпингови мерки върху вноса на някои обувки с горна част от кожа („обувките“) с произход от Китайската народна република („КНР“, или „Китай“) и Виетнам („регламента за временните мерки“).

(2)

С Регламент (ЕО) № 1472/2006 (3) Съветът наложи окончателни антидъмпингови мита със ставки от 9,7 % до 16,5 % върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Виетнам и КНР за срок от две години („Регламент (ЕО) № 1472/2006“, или „оспорвания регламент“).

(3)

С Регламент (ЕО) № 388/2008 (4) Съветът разшири обхвата на окончателните антидъмпингови мерки върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от КНР и върху вноса на същия продукт, доставян от специален административен район Макао, независимо дали е деклариран с произход от специален административен район Макао, или не.

(4)

Вследствие на преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките, започнат на 3 октомври 2008 г. (5), с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1294/2009 (6) Съветът удължи срока на антидъмпинговите мерки с още 15 месеца до 31 март 2011 г., когато срокът на действие на мерките изтече („Регламент за изпълнение (ЕС) № 1294/2009“).

(5)

Brosmann Footwear (HK) Ltd, Seasonable Footwear (Zhongshan) Ltd, Lung Pao Footwear (Guangzhou) Ltd и Risen Footwear (HK) Co Ltd, както и Zhejiang Aokang Shoes Co. Ltd („заявителите“) обжалваха оспорвания регламент пред Първоинстанционния съд (понастоящем: Общ съд). С решенията си от 4 март 2010 г. по дело T-401/06 Brosmann Footwear (HK) и др./Съвет и от 4 март 2010 г. по съединени дела T-407/06 и T-408/06 Zhejiang Aokang Shoes и Wenzhou Taima Shoes/Съвет Общият съд отхвърли тези жалби.

(6)

Заявителите обжалваха тези решения. С решенията си от 2 февруари 2012 г. по дело C-249/10 P Brosmann Footwear (HK) и др./Съвет и от 15 ноември 2012 г. по дело C-247/10 P Zhejiang Aokang Shoes/Съвет („решенията по дела Brosmann и Aokang“) Съдът отмени тези решения. Съдът постанови, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията не е била длъжна да разгледа исканията за третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика („ТДПИ“) в съответствие с член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент, подадени от търговци, които не са включени в извадката (точка 36 от решението по дело C-249/10 P и точки 29 и 32 от решението по дело C-247/10 P).

(7)

След това Съдът се произнесе с решение по този въпрос. Той постанови, че „[…] Комисията е трябвало да разгледа мотивираните искания, подадени до нея от жалбоподателите на основание член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент, с оглед да се ползват от ТДПИ в рамките на антидъмпинговата процедура, предмет на спорниярегламент. По-нататък следва да се констатира, че не е изключено подобна проверка да доведе до налагане на жалбоподателите на окончателно антидъмпингово мито, различно от приложимото спрямо тях на основание член 1, параграф 3 от спорния регламент мито от 16,5 %. Действително, от същата разпоредба следва, че окончателно антидъмпингово мито от 9,7 % е наложено на единствения включен в извадката китайски оператор, който е получил ТДПИ. Както обаче е видно от точка 38 от настоящото решение, в случай че изчисляването на индивидуален дъмпингов марж не беше възможно, ако Комисията беше констатирала, че условията на пазарна икономика преобладават и за жалбоподателите, спрямо тях също трябваше да се приложи последният процент“ (точка 42 от решението по дело C-249/10 P и точка 36 от решението по дело C-247/10 P).

(8)

Вследствие на това Съдът отмени оспорвания регламент в частта, която се отнася до засегнатите заявители.

(9)

С известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (7), през октомври 2013 г. Комисията обяви, че е взела решение да възобнови антидъмпинговата процедура от момента, в който е допусната констатираната незаконосъобразност, и да проучи дали в периода от 1 април 2004 г. до 31 март 2005 г. заявителите са работили преобладаващо в условията на пазарна икономика. С известието беше отправена покана към заинтересованите страни да се представят и да заявят интереса си.

(10)

През март 2014 г. със свое Решение за изпълнение 2014/149/ЕС (8) Съветът отхвърли предложението на Комисията да се приеме регламент за изпълнение на Съвета за повторно налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и произведени от Brosmann Footwear (HK) Ltd, Seasonable Footwear (Zhongshan) Ltd, Lung Pao Footwear (Guangzhou) Ltd, Risen Footwear (HK) Co Ltd и Zhejiang Aokang Shoes Co. Ltd, и прекрати процедурата по отношение на тези производители. Съветът застъпи становището, че вносителите, които са купили обувки от тези производители износители и на които компетентните национални органи са възстановили съответните мита въз основа на член 236 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета (9) относно създаване на Митнически кодекс на Общността („Митническия кодекс на Общността“), са имали оправдани правни очаквания съгласно член 1, параграф 4 от оспорвания регламент, с който разпоредбите на Митническия кодекс на Общността, и по-специално член 221 от него, стават приложими за събирането на тези мита.

(11)

Трима вносители на разглеждания продукт — C&J Clark International Ltd. („Clark“), Puma SE („Puma“) и Timberland Europe B.V. („Timberland“) („засегнатите вносители“), оспориха антидъмпинговите мерки за вноса на някои обувки от Китай и Виетнам, като се позоваха на съдебните решения, посочени в съображения 5—7, пред съответните национални съдилища, които отнесоха въпроса до Съда за преюдициално заключение.

(12)

На 4 февруари 2016 г. в решението по съединени дела C-659/13 C & J Clark International Limited и C-34/14 Puma SE (10) („решението“) Съдът обяви Регламент (ЕО) № 1472/2006 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1294/2009 за невалидни, доколкото Европейската комисия не е разгледала исканията за ТДПИ и за индивидуално третиране („ИТ“), подадени от производители износители в КНР и Виетнам, които не са били включени в извадката, което е в противоречие с изискванията, предвидени в член 2, параграф 7, буква б) и в член 9, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (11).

(13)

Що се отнася до делото C-571/14 Timberland Europe, на 11 април 2016 г. Съдът реши да заличи делото от регистъра по искане на запитващата национална юрисдикция.

(14)

Съгласно член 266 от ДФЕС институциите са длъжни да предприемат необходимите мерки за изпълнение на решенията на Съда. В случай на отмяна на акт, приет от институциите в рамките на административна процедура, като например антидъмпингово разследване, изпълнението на решението на Съда се изразява в замяна на отменения акт с нов, в който е отстранена установената от Съда незаконосъобразност (12).

(15)

Съгласно съдебната практика на Съда процедурата за замяна на отменения акт може да бъде възобновена от момента на възникване на незаконосъобразността (13). Това предполага по-специално, че ако актът, приет за приключване на административна процедура, бъде отменен, тази отмяна не засяга непременно подготвителните актове, като например отнасящите се до започването на антидъмпинговата процедура. В случай че даден регламент за налагане на окончателни антидъмпингови мерки бъде отменен, това означава, че вследствие на отмяната антидъмпинговата процедура остава открита, тъй като актът, приет за приключване на антидъмпинговата процедура, се заличава от правния ред на Съюза (14), с изключение на случаите, при които незаконосъобразността е възникнала на етапа на започване на процедурата.

(16)

Като се изключи това, че институциите не са разгледали исканията за ТДПИ и за ИТ, подадени от производители износители в КНР и Виетнам, които не са били включени в извадката, всички останали констатации в Регламент (ЕО) № 1472/2006 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1294/2009 остават в сила.

(17)

В настоящия случай незаконосъобразността е настъпила след започването на процедурата. С оглед на това Комисията реши да възобнови, считано от момента на възникване на незаконосъобразността, настоящата антидъмпингова процедура, която вследствие на съдебните решения все още е открита, и да проучи дали засегнатите производители износители са действали преобладаващо в условията на пазарна икономика в периода от 1 април 2004 г. до 31 март 2005 г., което представлява разследваният период („разследваният период“). Комисията също така проучи, където е уместно, дали засегнатите производители износители са отговаряли на условията за получаване на ИТ в съответствие с член 9, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета (15) („основния регламент преди изменението му“) (16).

(18)

Със своя Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1395 (17) Комисията повторно наложи окончателно антидъмпингово мито и окончателно събра временното мито, наложено върху вноса от Clark и Puma на някои обувки с горна част от кожа с произход от КНР и произведени от тринадесет китайски производители износители, подали искания за ТДПИ и за ИТ, но невключени в извадката.

(19)

Със своя Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1647 (18) Комисията повторно наложи окончателно антидъмпингово мито и окончателно събра временното мито, наложено върху вноса от Clark, Puma и Timberland на някои обувки с горна част от кожа с произход от Виетнам и произведени от някои виетнамски производители износители, подали искания за ТДПИ и за ИТ, но невключени в извадката.

(20)

Със своя Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1731 (19) Комисията повторно наложи окончателно антидъмпингово мито и окончателно събра временното мито, наложено върху вноса от Puma и Timberland на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и произведени от един производител износител във Виетнам и от двама производители износители в КНР, подали искания за ТДПИ и за ИТ, но невключени в извадката.

(21)

Във връзка с изпълнението на посоченото в съображение 12 по-горе решение на Съда по съединени дела C-659/13 C & J Clark International Limited и C-34/14 Puma SE Комисията прие (20). В член 1 от посочения регламент Комисията даде указания на националните митнически органи да ѝ препращат всички искания за възстановяване на окончателните антидъмпингови мита, заплатени върху вноса на обувки с произход от Китай и Виетнам, отправени от вносители въз основа на член 236 от Митническия кодекс на Общността и въз основа на факта, че невключен в извадката производител износител е поискал ТДПИ или ИТ при разследването, довело до налагането на окончателните мерки с Регламент (ЕО) № 1472/2006 („първоначалното разследване“). Комисията следва да оцени съответните искания за ТДПИ или за ИТ и повторно да наложи целесъобразната ставка на митото. На тази основа националните митнически органи следва впоследствие да вземат решение по искането за възстановяване и опрощаване на антидъмпинговите мита.

(22)

След уведомление от френските митнически органи в съответствие с член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/223 Комисията установи наличието на двама китайски производители износители, подали искания за ТДПИ и за ИТ по време на първоначалното разследване, но невключени в извадката. За друг производител износител бе установено, че е доставчик на германския вносител Deichmann, който оспори заплащането на митата. Вследствие на това Комисията проучи информацията от формуляра за искане за ТДПИ и за ИТ на тези трима китайски производители износители.

(23)

В резултат на горепосоченото с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/2257 (21) Комисията повторно наложи окончателно антидъмпингово мито и окончателно събра временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и произведени от трима китайски производители износители, подали искания за ТДПИ и за ИТ, но невключени в извадката.

(24)

В съответствие с член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/223 митническите органи на Обединеното кралство, Белгия и Швеция уведомиха Комисията за искания за възстановяване, подадени от вносители съответно на 12 юли 2016 г. (Обединеното кралство), 13 юли 2016 г. (Белгия) и 26 юли 2016 г. (Швеция). В резултат на тези уведомления Комисията проучи исканията за ТДПИ и за ИТ на деветнадесет производители износители и с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/423 (22) наложи повторно окончателно антидъмпингово мито и окончателно събра временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам и произведени от тези деветнадесет производители износители.

(25)

Както е посочено в съображение 34 от горепосочения Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/423, по време на горепосоченото разследване — след направени от няколко заинтересовани страни коментари след оповестяването — за още пет дружества/групи от дружества бе установено, че по време на първоначалното разследване са подали формуляр за искане за ТДПИ/ИТ или самостоятелно, или чрез свързан с тях китайски или виетнамски производител износител, но не са били включени в извадката и поради това не са били подложени на оценка при предходните процедури за изпълнение. Тези дружества са изброени в приложение VI към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/423 и са част от четири групи от дружества.

(26)

Въз основа на това Комисията установи четири групи от дружества, общо обхващащи седем отделни дружества, представляващи китайски или виетнамски производители износители, които не са били включени в извадката при първоначалното разследване, но са попълнили формуляр за искане за ТДПИ/ИТ. Поради това в настоящия регламент Комисията направи оценка на попълнените формуляри за искане за ТДПИ и за ИТ, подадени от: Dongguan Luzhou Shoes Co. Ltd, Dongguan Shingtak Shoes Co. Ltd, Guangzhou Dragon Shoes Co. Ltd, Guangzhou Evervan Footwear Co. Ltd, Guangzhou Guangda Shoes Co. Ltd, Long Son Joint Stock Company и Zhaoqing Li Da Shoes Co. Ltd („засегнатите производители износители“). Dongguan Luzhou Shoes Co. Ltd и Zhaoqing Li Da Shoes Co. Ltd. са дружества, свързани с дружеството Dah Lih Puh, посочено в приложение VI към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/423. Dongguan Shingtak Shoes Co. Ltd, Guangzhou Dragon Shoes Co. Ltd и Guangzhou Guangda Shoes Co. Ltd са дружества, свързани с Shing Tak Ind. Co. Ltd, посочено в приложение VI към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/423. Дружеството Guangzhou Evervan Footwear Co. Ltd е свързано с Evervan Group P/A Eva Overseas Intl. Ltd, което също е посочено в приложение VI към Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/423.

(27)

Комисията има възможност да коригира аспектите на оспорвания регламент, довели до отмяната му, като при това запази непроменени частите от оценката, останали незасегнати от съдебното решение (23).

(28)

Целта на настоящия регламент е да се поправят аспектите на оспорвания регламент, за които е установено, че са в противоречие с основния регламент, и които поради това са довели до обявяването на невалидност по отношение на производителите износители, посочени в съображение 26.

(29)

Всички останали констатации, направени в оспорвания регламент и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1294/2009, които не са обявени за невалидни от Съда, остават в сила и представляват част от настоящия регламент.

(30)

Поради това в следващите съображения анализът е ограничен само до новата оценка, необходима за изпълнение на решенията на Съда.

(31)

Комисията проучи дали засегнатите производители износители, посочени в съображение 26, които са подали искания за ТДПИ/ИТ за разследвания период, са работили преобладаващо в условия, позволяващи предоставянето на ТДПИ или на ИТ. Целта бе да се определи до каква степен засегнатите вносители имат право да им бъдат възстановени сумите на антидъмпинговото мито, платено за внос от посочените доставчици.

(32)

Ако анализът покаже, че на засегнатите производители износители, за чийто износ засегнатите вносители са платили антидъмпингови мита, е трябвало да бъде предоставено ТДПИ, на съответния производител износител ще следва да се определи индивидуална митническа ставка, а възстановяването на митото ще се ограничи до сума, съответстваща на разликата между платеното мито и индивидуалната митническа ставка, т.е. в случая на вноса от Китай това е разликата между ставката от 16,5 % и ставката от 9,7 %, определена за единственото включено в извадката дружество износител, получило ТДПИ, а в случая на вноса от Виетнам — разликата между ставката от 10 % и индивидуалната митническа ставка, изчислена за засегнатия производител износител, ако има такава.

(33)

Ако анализът покаже, че на даден производител износител, получил отказ за предоставяне на ТДПИ, е трябвало да бъде предоставено ИТ, то на засегнатия производител износител ще следва да се определи индивидуална митническа ставка, а възстановяването на митото ще се ограничи до сума, съответстваща на разликата между платеното мито, т.е. в случая на внос от Китай — 16,5 %, а в случая на внос от Виетнам — 10 %, и индивидуалната митническа ставка, изчислена за засегнатия производител износител, ако има такава.

(34)

И обратно, ако при анализа на исканията за ТДПИ и за ИТ се установи, че такъв статут следва да бъде отказан, сумите на платените антидъмпингови мита не може да бъдат възстановени.

(35)

Както е обяснено в съображение 12, Съдът отмени оспорвания регламент и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1294/2009 по отношение на износа на някои видове обувки, изнасяни от някои китайски и виетнамски производители износители, доколкото Комисията не е разгледала подадените от тези производители износители искания за ТДПИ и за ИТ.

(36)

Ето защо Комисията проучи исканията за ТДПИ и за ИТ от засегнатите производители износители с цел да определи митническата ставка, приложима по отношение на техния износ. Тази оценка показа, че предоставената информация не е достатъчна, за да се докаже, че засегнатите производители износители са действали в условията на пазарна икономика или че са отговаряли на изискванията за индивидуално третиране (за подробно разяснение вж. съображение 37 по-долу и следващите го съображения).

(37)

Необходимо е да се подчертае, че доказателствената тежест е за производителя, който желае да поиска ТДПИ в съответствие с член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент. За тази цел, съгласно член 2, параграф 7, буква в), първа алинея, подаденото от такъв производител искане трябва да съдържа достатъчни доказателства, че производителят действа в условията на пазарна икономика, в съответствие с определеното в същата разпоредба. Съответно институциите на Съюза не са длъжни да докажат, че производителят не отговаря на условията, предвидени за предоставянето на посочения статут. За сметка на това институциите на Съюза следва да преценят дали представените от засегнатия производител доказателства са достатъчни, за да се докаже, че установените в член 2, параграф 7, буква в), първа алинея от основния регламент критерии са изпълнени, за да му се предостави ТДПИ, а съдилищата на Съюза следва да проверят дали тази преценка е опорочена поради явна грешка (точка 32 от решението по дело C-249/10 P и точка 24 от решението по дело C-247/10 P).

(38)

Съгласно член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, за да получи ТДПИ, производителят износител следва да отговаря и на петте критерия, изброени в посочения член. Поради това Комисията счете, че неспазването на поне един критерий е достатъчно основание, за да се отхвърли искането за ТДПИ.

(39)

Нито един от засегнатите производители износители не успя да докаже, че отговаря на критерий 1 (решения във връзка със стопанската дейност). По-конкретно Комисията установи, че някои производители износители (дружествата с номера 28, 29, 31 и 32) (24) не са могли да определят свободно своите количества на продажбите за вътрешния пазар и за пазарите за износ. В това отношение Комисията установи, че са съществували ограничения на производството и/или ограничение за количествата на продажбите на определени пазари (вътрешни и за износ). Освен това нито един от засегнатите производители износители не успя да предостави съществена и пълна информация (например данни за структурата и капитала на дружеството, данни или пояснения относно начините на вземане на решения в дружеството, данни относно разходите за електроенергия или версия на английски език на учредителния акт), за да докаже, че е вземал решения във връзка със стопанската си дейност в отговор на сигнали от пазара и без значителна намеса на държавата.

(40)

По отношение на критерий 2 (счетоводна отчетност) нито един от седемте засегнати производители износители не успя да докаже, че е разполагал с основен комплект счетоводна документация, която се подлага на независим одит в съответствие с международните счетоводни стандарти. В това отношение оценката за дружествата с номера 27, 28, 29 и 31 показа, че техните счетоводни отчети не са в съответствие с международните счетоводни стандарти, като например липсва информация относно наема на сградите, правата за земеползване са отчитани неправилно или пък е използван фиксиран обменен курс. За дружествата с номера 27, 28, 30 и 32 Комисията установи несъответствия между информацията, представена в искането за ТДПИ, и документите в подкрепа на това искане (напр. счетоводния баланс). Дружеството с номер 26 представи на Комисията становище/доклад на независим одитор и финансовите отчети само на виетнамски език и не успя да представи техен превод на английски език.

(41)

По отношение на критерий 3 (активи и пренасяне) дружествата с номера 26, 27, 28, 29, 30, 31 и 32 не успяха да докажат, че няма нарушения, пренесени от предишната система на непазарна икономика. По-специално тези дружества не успяха да представят съществена и пълна информация inter alia относно притежаваните от дружеството активи, относно реда и условията на правата на земеползване и тяхната стойност, относно отклонението от стандартната данъчна ставка, политиката на дружеството за наемане на персонал, данъчната ставка или доставчиците на електроенергия и съответните тарифи.

(42)

Дружеството с номер 27 не успя да докаже, че отговаря на критерий 4 (правна среда). По-специално въпреки че дружеството е било в състояние на явна неплатежоспособност съгласно счетоводния си баланс, това не е било оповестено във финансовите му отчети или в одиторския доклад. Така че дружеството не можа да докаже, че е извършвало дейност в рамките на законодателството относно несъстоятелността и собствеността, което гарантира стабилност и правна сигурност.

(43)

Дружеството с номер 29 не успя да докаже, че отговаря на критерий 5 (обмяна на валута), тъй като според бележките към финансовите отчети то е използвало фиксиран обменен курс за извършваната в чужда валута стопанска дейност, а това не е в съответствие с критерий 5, който гласи, че конвертирането на валутите се извършва по пазарен курс.

(44)

Комисията информира засегнатите производители износители, че нито един от тях няма да получи ТДПИ и ги прикани да представят коментари. Не бяха получени коментари.

(45)

Поради това по отношение на нито един от седемте засегнати производители износители не бяха изпълнени условията, определени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, и следователно на всички тях бе отказано ТДПИ.

(46)

В съответствие с член 9, параграф 5 от основния регламент преди изменението му, когато се прилага член 2, параграф 7, буква а) от същия регламент, следва обаче да бъде определено индивидуално мито за износителите, които могат да докажат, че отговарят на всички критерии, установени в член 9, параграф 5 от основния регламент преди изменението му.

(47)

Както е посочено в съображение 37, необходимо е да се подчертае, че доказателствената тежест е за производителя, който желае да поиска ИТ в съответствие с член 9, параграф 5 от основния регламент преди изменението му. За тази цел в член 9, параграф 5, първа алинея от основния регламент преди изменението му се предвижда, че подаденото искане трябва да бъде надлежно обосновано. Съответно, институциите на Съюза не са длъжни да доказват, че износителят не отговаря на условията, предвидени за предоставянето на посочения статут. За сметка на това институциите на Съюза следва да преценят дали представените от засегнатия производител доказателства са достатъчни, за да се докаже, че установените в член 9, параграф 5 от основния регламент преди изменението му критерии са изпълнени, за да му се предостави ИТ.

(48)

В съответствие с член 9, параграф 5 от основния регламент преди изменението му износителите следва да докажат, на базата на надлежно обосновани искания, че и петте критерия, посочени в същия член, са изпълнени, за да може да им бъде предоставено ИТ. Поради това Комисията счете, че неспазването на поне един критерий е достатъчно основание, за да се отхвърли искането за ИТ.

(49)

Петте критерия са следните:

(50)

Всичките седем засегнати производители износители поискаха да им бъде предоставено ИТ, в случай че не им бъде предоставено ТДПИ. Поради това Комисията също направи оценка дали следва да бъде предоставено ИТ на тези производители износители, след като отхвърли исканията им за ТДПИ, както е описано в съображения 37 — 44 по-горе.

(51)

Що се отнася до критерий 1 (репатриране на капитала и печалбите), дружеството с номер 30 не успя да докаже, че е свободно да репатрира капитала и печалбите, като по този начин не доказа, че този критерий е бил изпълнен.

(52)

По отношение на критерий 2 (свободно определяне на експортните цени и параметрите на продажбата) Комисията стигна до заключението, че дружествата с номера 29, 31 и 32 не са успели да докажат, че бизнес решенията, като експортните цени и количествата, както и условията и параметрите на продажбата са били определени свободно в отговор на сигнали от пазара, тъй като анализираните доказателства, а именно учредителни актове или лицензи за извършване на стопанска дейност, показаха ограничение за производството и/или за количеството на продажбите на обувки на определени пазари.

(53)

Що се отнася до критерий 3 (дружеството е достатъчно независимо от държавна намеса с оглед на заемането на ключови позиции в управлението и притежанието на акции), Комисията стигна до заключението, че дружествата с номера 26, 27, 28, 29, 30 и 31 не са успели да представят необходимата информация, за да докажат, че са достатъчно независими от държавна намеса. Наред с другото не бе предоставена информация или бе представена недостатъчна информация за структурата на собствеността на дружеството и начина на вземане на решения (дружествата с номера 27, 28, 29 и 30), както и за начина, по който на тези дружества са били прехвърлени правата за земеползване, нито за реда и условията на прехвърлянето (дружествата с номера 28, 29 и 31). Дружеството с номер 26 също представи версия на учредителния акт само на виетнамски език и не успя да представи негов превод на английски език.

(54)

Освен това дружествата с номера 26, 27, 28, 29 и 30 не успяха също така да докажат, че са отговаряли на изискванията по критерий 5 (заобикаляне) въз основа на това, че не бе предоставена информация за начина на вземане на решения в рамките на дружеството, както и за това дали държавата е оказвала значително влияние върху процеса на вземане на решения от страна на дружеството.

(55)

На последно място, при дружеството с номер 29 конвертирането на валутите не се е извършвало по пазарния курс, а по фиксирана ставка, както е посочено в съображение 43 по-горе. Поради това то не отговаря на изискванията по критерий 4 (конвертиране на валутите по пазарен курс).

(56)

В контекста на гореизложеното по отношение на нито един от седемте засегнати производители износители не бяха изпълнени условията, определени в член 9, параграф 5 от основния регламент преди изменението му, и поради това на всички тях бе отказано ИТ. Комисията информира за това засегнатите производители износители и ги прикани да представят коментари. Не бяха получени коментари.

(57)

Поради това остатъчното антидъмпингово мито, приложимо за Китай и Виетнам, в размер съответно на 16,5 % и 10 %, следва да бъде наложено върху вноса, осъществен от седемте засегнати производители износители, за периода на прилагане на Регламент (ЕО) № 1472/2006. Периодът на прилагане на посочения регламент първоначално бе от 7 октомври 2006 г. до 7 октомври 2008 г. След започването на преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките, на 30 декември 2009 г. посоченият период бе удължен до 31 март 2011 г. Установената в съдебните решения незаконосъобразност се състои в това, че институциите на Съюза не са успели да установят дали върху произведените от засегнатите производители износители продукти следва да бъде наложено остатъчно мито или индивидуално мито. Въз основа на установената от Съда незаконосъобразност не съществува правно основание за пълно освобождаване от заплащане на антидъмпингово мито на произвежданите от засегнатите производители износители продукти. Поради това в новия акт, отстраняващ установената от Съда незаконосъобразност, трябва да бъде преразгледана само ставката на приложимото антидъмпингово мито, а не самите мерки.

(58)

Тъй като се прави заключението, че по отношение на засегнатите производители износители следва да бъде наложено повторно остатъчното мито, приложимо съответно за Китай и Виетнам, при същата ставка като първоначално наложеното с оспорвания регламент и с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1294/2009, не са необходими промени в Регламент (ЕО) № 388/2008. Посоченият на последно място регламент остава в сила.

(59)

След оповестяването Комисията получи коментари от името на Федерацията на промишлеността на спортни стоки („FESI“) и обединението на производители на обувки Footwear Coalition („Footwear Coalition“) (25), които представляват вносителите на обувки в Съюза.

(60)

FESI и Footwear Coalition заявиха, че доказателствената тежест при оценката на исканията за ТДПИ/ИТ е на Комисията, тъй като китайските и виетнамските производители износители са се освободили от нея с подаването на исканията за ТДПИ/ИТ при първоначалното разследване. FESI и Footwear Coalition също така заявиха, че на засегнатите от настоящата процедура за изпълнение производители износители е следвало да бъдат предоставени същите процедурни права, като правата, предоставени на включените в извадката производители износители по време на първоначалното разследване. По-специално FESI и Footwear Coalition заявиха, че вместо контролни посещения на място е бил извършен само документален анализ и че на китайските и виетнамските производители износители не е била предоставена възможност да допълнят своите формуляри за искане за ТДПИ/ИТ, тъй като не са им изпратени писма с искане за допълнителна информация.

(61)

Освен това FESI и Footwear Coalition твърдяха, че на засегнатите от настоящата процедура за изпълнение производители износители не са били предоставени същите процедурни гаранции, като гаранциите, прилагани при обичайните антидъмпингови разследвания, а са били приложени по-строги стандарти. FESI и Footwear Coalition заявиха, че Комисията не е взела предвид времето на закъснение между попълването на формулярите за искане за ТДПИ/ИТ по време на първоначалното разследване и подлагането на оценка на тези искания. Освен това, по време на първоначалното разследване на производителите износители са били предоставени само 15 дни за попълването на формулярите за искане за ТДПИ/ИТ вместо обичайните 21 дни.

(62)

Въз основа на това FESI и Footwear Coalition заявиха, че не е спазен основният правен принцип на предоставяне на заинтересованите страни на пълна възможност да упражнят правото си на защита, заложен в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Въз основа на това бе изказано твърдението, че Комисията, като не е дала възможност на производителите износители да допълнят непълната информация, е използвала превратно правомощията си и на практика е обърнала доказателствената тежест на етапа на изпълнението.

(63)

На последно място, FESI и Footwear Coalition също така заявиха, че този подход ще бъде дискриминационен спрямо китайските и виетнамските производители износители, които са били включени в извадката при първоначалното разследване, но също така и спрямо други производители износители в държави с непазарна икономика, които са били подложени на антидъмпингово разследване и в рамките на това разследване са подали искане за ТДПИ/ИТ. Следователно, за засегнатите от настоящата процедура за изпълнение китайски и виетнамски дружества следва да не се прилагат същите изисквания за предоставяне на информация, като тези, прилагани при обичайно 15-месечно разследване, нито по-строги процедурни стандарти.

(64)

FESI и Footwear Coalition също така заявиха, че Комисията на практика е използвала наличните факти по смисъла на член 18, параграф 1 от основния регламент, като същевременно не е спазила процедурните правила, установени в член 18, параграф 4 от основния регламент.

(65)

Комисията припомня, че съгласно съдебната практика доказателствената тежест е за производителя, който желае да поиска ТДПИ/ИТ съгласно член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент. За тази цел, съгласно член 2, параграф 7, буква в), първа алинея, подаденото от такъв производител искане трябва да съдържа достатъчни доказателства, че производителят действа в условията на пазарна икономика, в съответствие с определеното в същата разпоредба. Съответно, както е постановено от Съда в решенията по дела Brosmann и Aokang, институциите не са длъжни да доказват, че производителят не отговаря на условията, определени с оглед на предоставянето на посочения статут. За сметка на това Комисията следва да прецени дали представените от засегнатия производител доказателства са достатъчни, за да се докаже, че установените в член 2, параграф 7, буква в), първа алинея от основния регламент критерии са изпълнени, за да му се предостави ТДПИ/ИТ (вж. съображение 48). Във връзка с това следва да се припомни, че съгласно основния регламент или съдебната практика Комисията не е задължена да дава възможност на производителя износител да допълва искането за ТДПИ/ИТ с цялата липсваща фактологична информация. Комисията може да извърши своята оценка въз основа на представената от производителя износител информация.

(66)

По отношение на аргумента, че е осъществен само документален анализ, Комисията отбелязва, че документалният анализ е процедура, при която исканията за ТДПИ/ИТ се анализират въз основа на документите, представени от производителя износител. Всички заявления с искане за ТДПИ/ИТ подлежат на документален анализ от страна на Комисията. В допълнение Комисията може да реши да извърши контролни посещения на място. Няма обаче изискване за контролни посещения на място и те не се извършват за всяко заявление за предоставяне на ТДПИ/ИТ. Обикновено, когато се извършват проверки на място, те са с цел да се потвърди определена предварителна оценка, направена от институциите и/или да се потвърди достоверността на информацията, предоставена от засегнатия производител износител. С други думи, ако представените от производителя износител доказателства ясно показват, че предоставянето на ТДПИ/ИТ не е обосновано, допълнителната и незадължителна процедура по проверка на място обикновено не се организира. Комисията е тази, която трябва да прецени целесъобразността на проверката на място (26). Тя е институцията, която разполага с правото да реши по какъв начин да бъде проверена информацията, предоставена във формуляра за искане за ТДПИ/ИТ. Ето защо когато, както в настоящия случай, въз основа на документален анализ Комисията реши, че разполага с достатъчно доказателства, за да се произнесе по дадено искане за ТДПИ/ИТ, извършването на проверка на място не е необходимо и не може да се изисква.

(67)

Що се отнася до твърдението, че правото на защита не е било зачетено подобаващо поради решението на Комисията да не се изпращат писма с искане за допълнителна информация, на първо място следва да се припомни, че правото на защита е индивидуално право и че FESI и Footwear Coalition не могат да се позовават на нарушаване на индивидуално право на други дружества. На второ място, Комисията оспорва твърдението, че е налице практика от нейна страна да осъществява значителен обмен на информация и подробен процес на допълване на информацията в случаите, в които се използва само документален анализ, за разлика от случаите, в които се използва документален анализ, съпътстван от проверка на място. В действителност FESI и Footwear Coalition не бяха в състояние да предоставят доказателства за обратното.

(68)

Коментарите на FESI и Footwear Coalition относно дискриминацията трябва също да бъдат отхвърлени като неоснователни. Припомня се, че принципът на равно третиране е нарушен тогава, когато институциите на Съюза третират сходни положения по различен начин, при което някои оператори се поставят в неблагоприятно положение спрямо други, без това разграничаване да е обосновано от наличието на съществени обективни различия (27). Впрочем, това е точно обратното на това, което Комисията прави: като изисква от невключените в извадката китайски и виетнамски производители износители да подадат искания за ТДПИ/ИТ за повторна оценка,тя възнамерява да постави тези по-рано невключени в извадката производители износители наравно с тези, които са били включени в извадката при първоначалното разследване. Освен това, тъй като в основния регламент не се определя минимален срок в това отношение, то не е налице дискриминация, стига определеният за целта срок да е разумен и да осигурява на страните достатъчна възможност да окомплектоват (или повторно да окомплектоват) необходимата информация, като същевременно се гарантира правото им на защита.

(69)

Що се отнася до член 18, параграф 1 от основния регламент, в настоящия случай Комисията е приела предоставената от засегнатите производители износители информация, не я е отхвърлила и е основала оценката си на нея. Следователно Комисията не е приложила член 18. От това следва, че не е било необходимо да се следва процедурата по член 18, параграф 4 от основния регламент. Процедурата по член 18, параграф 4 от основния регламент се следва в случаите, в които Комисията възнамерява да отхвърли определена информация, предоставена от заинтересованата страна, и вместо нея да използва наличните факти.

(70)

FESI и Footwear Coalition твърдяха, че действията на Комисията ще бъдат в нарушение на член 266 от ДФЕС, тъй като посоченият член не ѝ дава правно основание да открие повторно разследването по отношение на мярка с изтекъл срок на действие. FESI и Footwear Coalition отново изтъкнаха като довод, че с член 266 от ДФЕС не се допуска налагане с обратно действие на антидъмпингови мита, което е потвърдено, според твърденията, в решението на Съда по дело C-458/98 P IPS/Съвет (28).

(71)

В това отношение FESI и Footwear Coalition посочиха, че антидъмпинговата процедура във връзка с вноса на обувки от Китай и Виетнам е приключила на 31 март 2011 г., когато е изтекъл срокът на действие на мерките. За тази цел на 16 март 2011 г. Комисията е публикувала в Официален вестник на Европейския съюз известие относно изтичането на срока на действие на митата (29) („известие за изтичане на срока на действие“), промишлеността на Съюза не е заявила, че е налице продължаване на дъмпинга, а също така известието за изтичане на срока на действие не е обявено за недействително с решението на Съда на Европейския съюз.

(72)

Същите страни освен това заявиха, че в основния регламент няма и основания, които да позволят на Комисията да открие повторно антидъмпинговото разследване.

(73)

С оглед на това FESI и Footwear Coalition посочиха, че възобновяването на разследването и подлагането на оценка на исканията за ТДПИ/ИТ, подадени от засегнатите китайски и виетнамски производители износители по време на първоначалното разследване, са в нарушение на общия принцип за давностните и преклузивните срокове. Този принцип е заложен в Споразумението за СТО и в основния регламент, в който се определя 5-годишен срок на действие на мерките, както и в член 236, параграф 1 и член 221, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността, където се определя 3-годишен срок, в който, от една страна, вносителите могат да поискат възстановяване на антидъмпинговите мита, а от друга страна, националните митнически органи могат да събират вносните мита и антидъмпинговите мита (30). В член 266 от ДФЕС не се допуска отклоняване от този принцип.

(74)

На последно място, заявено бе, че Комисията не е посочила никакви аргументи или предишна съдебна практика, които да подкрепят използването на член 266 от ДФЕС като правно основание за повторно откриване на процедурата.

(75)

Що се отнася до липсата на правно основание за повторно откриване на разследването, Комисията напомня съдебната практика, цитирана в съображение 15, съгласно която разследването може да се възобнови от момента на възникване на незаконосъобразността. Според съдебната практика законосъобразността на даден антидъмпингов регламент трябва да се преценява от гледна точка на обективните норми на правото на Съюза, а не на практиката при вземане на решения дори в случаите, когато такава практика съществува (което в конкретния случай не е така). Следователно предходната практика на Комисията, quod non, не може да породи оправдани правни очаквания: съгласно установената съдебна практика на Съда оправдани правни очаквания може да възникнат, когато институциите са дали конкретни уверения, които биха позволили на дадена заинтересована страна законно да си направи извода, че институциите на Съюза биха действали по определен начин (31). Нито FESI, нито Footwear Coalition се опитаха да докажат, че в настоящия случай са били дадени такива уверения. Това важи в още по-голяма степен, тъй като посочената предходна практика не отговаря на фактическото и правното положение в настоящия случай и тези различия може да се обяснят с фактически и правни различия в конкретния случай.

(76)

Разликите са, както следва: установената от Съда незаконосъобразност не се отнася за констатациите относно наличието на дъмпинг, вреда и интерес на Съюза, т.е. не касае принципа за налагането на митото, а само точния размер на ставката на митото. За сметка на това, при предходните случаи на отмяна, на които се позовават заинтересованите страни, се засягат констатациите относно наличието на дъмпинг, вреда и интерес на Съюза. Поради това институциите са в правото си да преизчислят точната митническа ставка за засегнатите производители износители.

(77)

По-специално, в конкретния случай не бе необходимо да се изисква допълнителна информация от заинтересованите страни. Вместо това Комисията трябваше да оцени информацията, която е била предоставена, но не е била подложена на оценка преди приемането на Регламент (ЕО) № 1472/2006. Във всеки случай, както е отбелязано в съображение 75 по-горе, предходната практика при други случаи не представлява точна и безусловна гаранция за настоящия случай.

(78)

На последно място, всички страни, срещу които е насочена процедурата, а именно засегнатите производители износители, страните по съдебни дела и асоциацията, представляваща една от страните, бяха уведомени чрез оповестяването на съответните факти, въз основа на които Комисията възнамерява да приеме настоящата оценка за предоставяне на ТДПИ/ИТ. Поради това тяхното право на защита е гарантирано. Във връзка с това е важно да се отбележи по-специално, че несвързаните вносители при антидъмпингова процедура не се ползват от право на защита, тъй като тези процедури не са насочени срещу тях.

(79)

По отношение на твърдението, че срокът на действие на посочените мерки е изтекъл на 31 март 2011 г., Комисията не разбира защо изтичането на срока на действие на мярката би било от значение за възможността да приеме нов акт, с който да замени отменения акт след постановяването на съдебно решение за отмяна на първоначалния акт. Съгласно съдебната практика, цитирана в съображение 15 по-горе, административната процедура следва да бъде възобновена от момента на възникване на незаконосъобразността.

(80)

Вследствие на отмяната на акта, с който се приключват антидъмпинговите процедури, процедурите все още са открити. Комисията е длъжна да приключи тези процедури; съгласно предвиденото в член 9, параграф 4 от основния регламент разследването трябва да завърши с акт на Комисията.

(81)

FESI и Footwear Coalition също така заявиха, че процедурата, възприета с цел повторно откриване на разследването и налагане с обратно действие на митата, представлява злоупотреба с правомощия от страна на Комисията и е в нарушение на ДФЕС. В това отношение FESI и Footwear Coalition твърдят, че Комисията не е оправомощена да препятства прилагането на разпоредбите по член 236, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността, като предотвратява възстановяването на антидъмпинговите мита. Страните заявиха, че националните митнически органи са тези, които трябва да установят последиците от обявяването на митата за невалидни, и че те ще са длъжни също така да възстановят тези мита, обявени за недействителни от Съда.

(82)

В това отношение FESI и Footwear Coalition твърдяха, че член 14, параграф 3 от основния регламент не допуска действия от страна на Комисията, които да представляват дерогация от член 236 от Митническия кодекс на Общността, тъй като и двата законодателни акта са от еднакъв правен ред и основният регламент не може да се разглежда като специален закон (lex specialis) по отношение на Митническия кодекс на Общността.

(83)

Освен това същите страни допълниха аргументите си с твърдението, че в член 14, параграф 3 от основния регламент не се прави препратка към член 236 от Митническия кодекс на Общността, а само се посочва, че Комисията може да приема специални разпоредби, без да се споменават дерогации от Митническия кодекс на Общността.

(84)

В отговор на това е важно да се подчертае, че член 14, параграф 1 от основния регламент не прави правилата, уреждащи митническото законодателство на Съюза, автоматично приложими при налагането на антидъмпингови мита (32). По-скоро член 14, параграф 3 от основния регламент предоставя на институциите на Съюза правото да транспонират и правят приложими правилата, уреждащи митническото законодателство на Съюза, когато това е необходимо и полезно (33).

(85)

Това транспониране не изисква пълно прилагане на всички разпоредби на митническото законодателство на Съюза. Член 14, параграф 3 от основния регламент, в който изрично се предвиждат специални разпоредби по отношение на общото определение на понятието за произход, е добър пример за отклоняване от разпоредбите на митническото законодателство на Съюза. Въз основа на това Комисията е използвала правомощията, произтичащи от член 14, параграф 3 от основния регламент, и е поискала от националните митнически органи да се въздържат временно от всякакво възстановяване на мита. С това не се оспорва изключителната компетентност на националните митнически органи по отношение на спорове за митнически задължения: правомощията за вземане на решение все така принадлежат на митническите органи на държавите членки. Все така именно тези органи решават, въз основа на направените от Комисията заключения по исканията за ТДПИ и за ИТ, дали следва да бъде предоставено възстановяване или не.

(86)

Следователно, макар да е вярно, че никоя разпоредба на митническото законодателство на Съюза не допуска да се възпрепятства възстановяването на неправилно платени мита, такова обобщение не може да се направи поотношение на възстановяването на антидъмпингови мита. Съответно, и като се има предвид основната необходимост да се защитават собствените ресурси на Съюза от необосновани искания за възстановяване, както и последващите затруднения, които биха възникнали впоследствие по събиране на необосновано възстановените средства, Комисията трябваше да се отклони временно от митническото законодателство на Съюза, като използва своите правомощия съгласно член 14, параграф 3 от основния регламент.

(87)

FESI и Footwear Coalition също така заявиха, че в нарушение на член 296 от ДФЕС Комисията не е представила подходящо изложение на мотивите и посочване на правното основание, въз основа на което митата са повторно наложени с обратно действие, и поради това е отказано възстановяването на мита на вносителите, засегнати от настоящата процедура за изпълнение. Съответно FESI и Footwear Coalition твърдяха, че Комисията е нарушила правото на ефективна съдебна защита на заинтересованите страни.

(88)

Комисията счита, че изчерпателната правна аргументация, изложена в общия документ за оповестяването и в настоящия регламент, надлежно обосновава последния.

(89)

FESI и Footwear Coalition заявиха също така, че корекцията със задна дата за мерки с изтекъл срок на действие нарушава принципа на защита на оправданите правни очаквания. На първо място, според FESI страните, в т.ч. вносителите, са били уверени, че срокът на действие на мерките е изтекъл на 31 март 2011 г. и че предвид времето, изминало от първоначалното разследване, страните са имали право на оправдани очаквания, че първоначалното разследване няма да бъде възобновено или започнато повторно. Аналогично китайските и виетнамските производители износители са имали право на оправдани правни очаквания, че техните искания за ТДПИ/ИТ, подадени при първоначалното разследване, вече няма да бъдат подложени на преглед от Комисията въз основа на факта, че тези искания не са били разгледани в тримесечния период, приложим по време на първоначалното разследване.

(90)

Що се отнася до оправданите правни очаквания на заинтересованите страни, че срокът на действие на антидъмпинговите мерки е изтекъл и че разследването няма да бъде започнато повторно, се прави позоваване на съображения 78 и 79, където е даден подробен отговор на тези твърдения.

(91)

Що се отнася до оправданите правни очаквания на китайските и виетнамските производители износители, че техните искания за ТДПИ/ИТ вече няма да бъдат подложени на преглед, следва да се направи препратка към съображение 74 по-горе, където този аспект също бе разгледан в светлината на практиката на Съда по този въпрос.

(92)

FESI и Footwear Coalition посочиха, че налагането на антидъмпинговите мерки с обратно действие представлява: i) дискриминация на вносителите, засегнати от настоящата процедура за изпълнение, спрямо вносителите, засегнати от изпълнението на решенията по дела Brosmann и Aokang, цитирани в съображение 6, на които са били възстановени платените мита върху вноса на обувки от петимата производители износители, засегнати от тези решения, както и ii) дискриминация на производителите износители, засегнати от настоящата процедура за изпълнение, спрямо петимата производители износители, засегнати от решенията по дела Brosmann и Aokang, на които не е било наложено мито съгласно Решение за изпълнение 2014/149/ЕС.

(93)

Що се отнася до твърдението за дискриминация, на първо място Комисията припомня изискванията, за да е налице дискриминация, както са посочени в съображение 67 по-горе.

(94)

След това следва да се отбележи, че разликата между вносителите, засегнати от настоящата процедура за изпълнение, и тези, засегнати от изпълнението на решенията по дела Brosmann и Aokang, е в това, че вторите са решили да оспорят Регламент (ЕО) № 1472/2006 пред Общия съд, докато първите не са го направили.

(95)

Решение, прието от институция на Съюза, което не е било оспорено от адресата на решението в срока, предвиден в член 263, шеста алинея от ДФЕС, става окончателно по отношение на този адресат. Тази съдебна практика се основава по-специално на виждането, че сроковете за обжалване целят да гарантират правната сигурност, като избягват неограниченото във времето оспорване на имащите правни последици актове на Съюза (34).

(96)

Този процедурен принцип на правото на Съюза неизбежно води до оформянето на две групи: тези, които са обжалвали акт на Съюза и може да са се оказали в благоприятно положение в резултат на това (като Brosmann и останалите четирима производители износители), и тези, които не са го направили. Това обаче не означава, че Комисията е третирала двете страни по нееднакъв начин, в нарушение на принципа на равно третиране. Приемането, че дадена страна попада в последната категория поради съзнателното решение да не оспорва даден акт на Съюза, не води до дискриминация срещу тази група.

(97)

По този начин всички заинтересовани страни са се ползвали от съдебна защита пред съдилищата на Съюза във всеки един момент.

(98)

Що се отнася до предполагаемата дискриминация на засегнатите от настоящата процедура за изпълнение производители износители, на които не е било наложено мито вследствие на Решение за изпълнение 2014/149/ЕС, следва да се отбележи, че решението на Съвета да не се наложат повторно митата определено е взето с оглед на конкретните обстоятелства на специфично положение, съществувало към момента, в който Комисията направи своето предложение за повторно налагане на тези мита, и по-специално на основание, че разглежданите антидъмпингови мита вече са били възстановени, и доколкото първоначалното уведомяване на въпросния длъжник за размера на задължението е било оттеглено след решенията по дела Brosmann и Aokang. Според Съвета това възстановяване е породило оправдани правни очаквания от страна на съответните вносители. Тъй като по отношение на други вносители не е било направено сходно възстановяване, то те не се намират в сходно положение с вносителите, засегнати от решението на Съвета.

(99)

Във всеки случай фактът, че Съветът е избрал да действа по определен начин с оглед на конкретните обстоятелства на изложения пред него случай, не може да задължи Комисията да изпълни друго съдебно решение по точно същия начин.

(100)

Освен това FESI и Footwear Coalition заявиха, че Комисията не разполага с компетентност да приеме регламента за налагане на антидъмпингово мито с обратна сила при настоящата процедура за изпълнение и че във всички случаи тази компетентност би била на Съвета. Това твърдение се основава на аргумента, че ако разследването бъде възобновено от момента на възникване на незаконосъобразността, следва да бъдат приложими същите правила като тези по времето на първоначалното разследване, когато окончателните мерки са приети от Съвета. Тези страни твърдяха, че в съответствие с член 3 от Регламент (ЕС) № 37/2014 на Европейския парламент и на Съвета (35) (наричан също „Общ регламент I“) новата процедура за взимане на решения в областта на търговската политика не се прилага в настоящия контекст, като се има предвид фактът, че преди влизането в сила на Общия регламент I: i) Комисията вече е била приела акт (регламента за временните мерки), ii) консултациите, изисквани съгласно Регламент (ЕО) № 384/96 за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност, са били започнати и приключени и iii) Комисията вече е била приела предложение за регламент на Съвета за приемане на окончателните мерки. Въз основа на това тези страни стигнаха до заключението, че следва да се прилагат процедурите за вземане на решения отпреди влизането в сила на Общия регламент I.

(101)

Вниманието в това твърдение обаче се насочва към датата на започване на разследването (която наистина е от значение по отношение на другите изменения по същество, които са направени в основния регламент), но се пропуска да се отбележи, че в Регламент (ЕС) № 37/2014 се използва различен критерий (а именно започването на процедурата за приемането на мерките). Поради това позицията на FESI и Footwear Coalition се основава на неправилно тълкуване на преходната разпоредба на Регламент (ЕС) № 37/2014.

(102)

В действителност, като се има предвид позоваването в член 3 от Регламент (ЕС) № 37/2014 на „процедурите, започнали за приемането на мерките“, с което се определят преходните разпоредби за измененията в процедурите за вземане на решение за приемането на антидъмпингови мерки, и като се има предвид смисълът на понятието „процедура“ в основния регламент, то за разследване, което е започнато преди влизането в сила на Регламент (ЕС) № 37/2014, но при което Комисията не е започнала консултация със съответния комитет с цел приемане на мерки преди това влизане в сила, новите правила се прилагат за процедурата за приемане на посочените антидъмпингови мерки. Това е валидно и за процедурите, при които мерките са били наложени въз основа на старите правила и са били подложени на преглед, или за мерките, с които са били наложени временни мита въз основа на старите правила, но процедурата за приемането на окончателни мерки все още не е била започната в момента на влизане в сила на Регламент (ЕС) № 37/2014. С други думи, Регламент (ЕС) № 37/2014 се прилага за специфична „процедура за приемане“, а не за целия период на дадено разследване или дори на процедурата.

(103)

Оспорваният регламент е приет през 2006 г. Относимото законодателство, приложимо по отношение на настоящата процедура, е основният регламент. Следователно това твърдение се отхвърля.

(104)

Като бяха взети предвид направените коментари и техният анализ, Комисията стигна до заключението, че приложимото за Китай и Виетнам остатъчно антидъмпингово мито, т.е. съответно 16,5 % и 10 %, следва да бъде повторно наложено за периода на прилагане на оспорвания регламент.

(105)

Засегнатите производители износители и всички страни, които заявиха интереса си, бяха уведомени за съществените факти и съображения, въз основа на които се предвиждаше да се препоръча повторното налагане на окончателно антидъмпингово мито върху износа на седемте засегнати производители износители. Беше им предоставен срок, в рамките на който да направят коментари след оповестяване на информацията.

(106)

Настоящият регламент е в съответствие със становището на Комитета, създаден с член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036,

—

„спортни обувки“ означава обувки по смисъла на забележка 1 към подпозициите от глава 64 от приложение I към Регламент (ЕО) № 1719/2005 на Комисията (38);

—

„обувки по специална технология“ означава обувки с цена CIF за чифт, не по-ниска от 7,5 EUR, за спортни дейности, с лята подметка от един или повече пластове, която не е лята под налягане (шприцована), произведена от синтетични материали, специално проектирани да поемат удара от вертикални или странични движения и с технически характеристики, като например херметични стелки, съдържащи газ или течност, механични компоненти, които поемат или неутрализират удар, или материали като полимери с ниска плътност, които са класирани в кодове по КН 6403 91 11, ex 6403 91 13, ex 6403 91 16, ex 6403 91 18, ex 6403 91 91, ex 6403 91 93, ex 6403 91 96, ex 6403 91 98, ex 6403 99 91, ex 6403 99 93, ex 6403 99 96, ex 6403 99 98;

—

„обувки със защитно покритие отпред“ означава обувки с вградена защита в бомбето с устойчивост на удар най-малко 100 джаула (39), класирани в кодове по КН: ex 6403 30 00 (40), ex 6403 51 11, ex 6403 51 15, ex 6403 51 19, ex 6403 51 91, ex 6403 51 95, ex 6403 51 99, ex 6403 59 11, ex 6403 59 31, ex 6403 59 35, ex 6403 59 39, ex 6403 59 91, ex 6403 59 95, ex 6403 59 99, ex 6403 91 11, ex 6403 91 13, ex 6403 91 16, ex 6403 91 18, ex 6403 91 91, ex 6403 91 93, ex 6403 91 96, ex 6403 91 98, ex 6403 99 11, ex 6403 99 31, ex 6403 99 33, ex 6403 99 36, ex 6403 99 38, ex 6403 99 91, ex 6403 99 93, ex 6403 99 96, ex 6403 99 98 и ex 6405 10 00;

—

„пантофи и други домашни обувки“ означава обувки, класирани в код по КН ex 6405 10 00.