19.4.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 103/5

(1)

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) е уведомен за класовете извънборсови кредитни деривати, за които централен контрагент (ЦК) е получил разрешение да извършва клиринг. За всеки от тези класове ЕОЦКП направи оценка на критериите, които са от съществено значение за въвеждането на задължението за клиринг, включително степента на стандартизация, обема и ликвидността, както и наличието на ценова информация. Воден от намерението за постигане на първостепенната цел за намаляване на системния риск, ЕОЦКП определи в съответствие с процедурата, посочена в Регламент (ЕС) № 648/2012, класовете извънборсови кредитни деривати, по отношение на които следва да се прилага задължителен клиринг.

(2)

Една от общите и основни характеристики на извънборсовите кредитни деривати е срокът до падежа. Той се определя от датата, на която изтича срокът на договора за кредитния дериват. Тази характеристика следва да бъде взета под внимание при определяне на класовете извънборсови кредитни деривати, по отношение на които се прилага задължението за клиринг.

(3)

Различните контрагенти се нуждаят от различно време за въвеждането на необходимите мерки за извършване на клиринг на извънборсовите кредитни деривати, които подлежат на задължителен клиринг. С цел да се гарантира правилното и навременно изпълнение на това задължение, контрагентите следва да се класифицират в категории, в които по отношение на достатъчно сходни контрагенти задължението за клиринг да се прилага от една и съща дата.

(4)

Първата категория следва да включва както финансовите, така и нефинансовите контрагенти, които към датата на влизане в сила на настоящия регламент са клирингови членове на поне един от съответните ЦК и за поне един от класовете договори за извънборсови кредитни деривати, които подлежат на задължителен клиринг, тъй като контрагентите вече имат опит с доброволното извършване на клиринг и вече са установили връзки с тези ЦК за извършване на клиринг на най-малко един от тези класове. Нефинансовите контрагенти, които са клирингови членове, също следва да бъдат включени в тази първа категория, тъй като техният опит и подготовка за централизиран клиринг са сравними с тези на финансовите контрагенти в категорията.

(5)

Втората и третата категория следва да включват финансовите контрагенти, които не са включени в първата категория, групирани в съответствие с техния правен и оперативен капацитет по отношение на извънборсовите деривати. За основа за диференциране на правния и оперативния капацитет на финансовите контрагенти следва да служи степента на активност с извънборсови деривати, а за разграничаване на втората от третата категория следва да бъде определен количествен праг въз основа на общата средна условна стойност в края на месеца на дериватите, при които се извършва нецентрализиран клиринг. Този праг следва да бъде определен на подходящо равнище, за да бъдат разграничени по-малките участници на пазара, но същевременно да успява да отразява значително ниво на риск при втората категория. Прагът следва също така да бъде съобразен с договорения на международно равнище праг относно изискванията за допълнително обезпечение за дериватите, при които се извършва нецентрализиран клиринг, с цел по-тясно сближаване на нормативните уредби и ограничаване на разходите за контрагентите, свързани с привеждането в съответствие. Подобно на ситуацията при международните стандарти, макар прагът по принцип да се прилага на ниво група предвид евентуалните общи рискове в рамките на групата, за инвестиционните фондове прагът следва да се прилага поотделно за всеки фонд, тъй като обикновено задълженията на даден фонд не се влияят от задълженията на другите фондове или на лицето, управляващо инвестициите. Поради това прагът следва да се прилага поотделно за всеки фонд, доколкото в случай на неплатежоспособност или несъстоятелност всеки инвестиционен фонд представлява напълно отделен и обособен пул от активи, които не са обезпечени, гарантирани или подкрепени от други инвестиционни фондове или от лицето, управляващо инвестициите.

(6)

Някои алтернативни инвестиционни фондове („АИФ“) не са обхванати от определението за финансови контрагенти съгласно Регламент (ЕС) № 648/2012, въпреки че имат оперативен капацитет по отношение на договорите за извънборсови деривати, подобен на този на АИФ, които попадат в обхвата на определението. Поради това АИФ, класифицирани като нефинансови контрагенти, следва да бъдат включени в едни и същи категории контрагенти като АИФ, класифицирани като финансови контрагенти.

(7)

Четвъртата категория следва да включва нефинансовите контрагенти, които не са включени в останалите категории, предвид техния по-ограничен опит с извънборсовите деривати и централизирания клиринг, както и по-малък оперативен капацитет по отношение на тях, в сравнение с другите категории контрагенти.

(8)

При определяне на датата, на която задължението за клиринг поражда действие за контрагентите от първата категория, следва да се вземе предвид фактът, че те може да не са установили необходимите връзки с ЦК за всички класове, които подлежат на задължението за клиринг. Освен това чрез контрагентите от тази категория се осигурява достъп до клиринг за контрагенти, които не са клирингови членове, като се очаква клирингът за клиенти и клирингът за непреки клиенти да нараснат значително в резултат на влизането в сила на задължението за клиринг. Накрая, тази първа категория контрагенти обхваща значителна част от обема на извънборсовите кредитни деривати, на които и досега се извършва клиринг, а обемът на трансакциите, на които трябва да бъде извършен клиринг, ще се увеличи значително след датата, на която задължението за клиринг съгласно настоящия регламент поражда действие. Поради това за контрагентите от първата категория следва да бъде определен разумен срок от шест месеца, за да се подготвят за клиринга на допълнителните класове, за увеличението на клиринга за клиенти и за непреки клиенти и за адаптирането към увеличаващите се обеми на трансакциите, които подлежат на клиринг. Освен това при определянето на датата, на която задължението за клиринг поражда действие за контрагентите от първата категория, следва да се вземе предвид и това дали към момента на влизане в сила на настоящия регламент повече от един ЦК вече извършват клиринг на същия клас извънборсови деривати. По-специално ако значителен брой контрагенти желаят по едно и също време да сключат споразумения за клиринг с един и същ ЦК, това би означавало, че е необходимо повече време, отколкото ако контрагентите могат да избират измежду няколко ЦК, с които да сключват своите споразумения за клиринг. Поради това следва да бъде предоставен допълнителен период от три месеца, за да се гарантира правилното изпълнение на задължението за клиринг.

(9)

При определяне на датата, на която задължението за клиринг поражда действие за контрагентите от втората и третата категории, следва да се вземе предвид обстоятелството, че повечето от тях ще получат достъп до ЦК, като станат клиент или непряк клиент на клирингов член. Тази процедура може да отнеме между 12 и 18 месеца в зависимост от правния и оперативния капацитет на контрагентите и тяхното ниво на подготовка за сключването на споразумения с клиринговите членове, които споразумения са необходими за целите на клиринга на договорите. Освен това при определянето на датата, на която задължението за клиринг поражда действие за контрагентите от втората и третата категория, следва да се вземе предвид и това дали към момента на влизане в сила на настоящия регламент повече от един ЦК вече извършват клиринг на същия клас извънборсови деривати. По-специално ако значителен брой контрагенти желаят по едно и също време да сключат споразумения за клиринг с един и същ ЦК, това би означавало, че е необходимо повече време, отколкото ако контрагентите могат да избират измежду няколко ЦК, с които да сключват своите споразумения за клиринг. Поради това следва да бъде предоставен допълнителен период от три месеца, за да се гарантира правилното изпълнение на задължението за клиринг.

(10)

При определянето на датата, на която задължението за клиринг поражда действие за контрагентите от четвъртата категория, следва да се вземе предвид техният правен и оперативен капацитет, както и по-ограниченият им опит с извънборсови деривати и централизиран клиринг в сравнение с другите категории контрагенти.

(11)

Датата за прилагане на задължението за клиринг следва да се отложи във времето за договорите за извънборсови деривати, сключени от установен в трета държава контрагент и установен в Съюза контрагент, които принадлежат към една и съща група и които са включени в една и съща пълна консолидация и подлежат на подходящи централизирани процедури за оценка, измерване и контрол на риска. Отлагането на прилагането следва да гарантира, че задължението за клиринг не се прилага по отношение на тези договори за ограничен период от време, докато не бъдат приети актовете за изпълнение в съответствие с член 13, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012, чийто обхват включва договорите за извънборсови деривати, посочени в приложението към настоящия регламент, и които се отнасят за юрисдикцията, в която е установен контрагентът извън Съюза. Компетентните органи следва да могат да проверяват предварително дали контрагентите, сключили такива договори, принадлежат към една и съща група и отговарят на другите условия за вътрешногруповите трансакции в съответствие с Регламент (ЕС) № 648/2012.

(12)

За разлика от извънборсовите деривати, чиито контрагенти са нефинансови контрагенти, когато контрагентите по договори за извънборсови деривати са финансови контрагенти, в Регламент (ЕС) № 648/2012 се изисква задължението за клиринг да се прилага по отношение на договорите, сключени след като ЕОЦКП е бил уведомен, че ЦК е получил разрешение да извършва клиринг на определен клас извънборсови деривати, но преди датата, на която задължението за клиринг поражда действие, при условие че това изискване е основателно предвид остатъчния срок до падежа на тези договори към датата, на която задължението поражда действие. Задължението за клиринг се прилага по отношение на тези договори, с цел да се осигури еднаквото и последователно прилагане на Регламент (ЕС) № 648/2012. Това следва да допринесе за финансовата стабилност и намаляването на системния риск, както и за осигуряването на равнопоставеност на пазарните участници, когато даден клас договори за извънборсови деривати стане предмет на задължението за клиринг. Поради това минималният остатъчен срок до падежа следва да се определя на равнище, което гарантира постигането на тези цели.

(13)

Преди влизането в сила на регулаторните технически стандарти, приети в съответствие с член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012, контрагентите не могат да предвидят дали сключваните от тях договори за извънборсови деривати ще бъдат предмет на задължението за клиринг на датата, на която задължението поражда действие. Тази несигурност оказва значително въздействие върху способността на пазарните участници да определят точно цената на договорите за извънборсови деривати, които те сключват, тъй като договорите, подлежащи на централизиран клиринг, са предмет на различен режим на обезпечения в сравнение с договорите, при които се извършва нецентрализиран клиринг. Налагането на предварителен клиринг за договорите, сключени преди влизането в сила на настоящия регламент, независимо от остатъчния срок до техния падеж към датата, на която задължението за клиринг поражда действие, би могло да ограничи способността на контрагентите да хеджират своите пазарни рискове по подходящ начин, а освен това да повлияе на функционирането и стабилността на пазара или да им попречи да упражняват обичайните си дейности, като ги хеджират по други подходящи начини.

(14)

Освен това договорите за извънборсови деривати, сключени след влизането в сила на настоящия регламент и преди задължението за клиринг да породи действие, не следва да подлежат на задължителен клиринг, преди контрагентите по тези договори да могат да определят категорията, към която принадлежат, и ЦК, който може да извършва клиринга на тези договори, както и дали задължението за клиринг се прилага за даден договор, в това число за техните вътрешногрупови трансакции, и преди да успеят да приемат необходимите мерки за сключването на тези договори, отчитайки задължението за клиринг. Поради това, за да се запази правилното функциониране и стабилността на пазара, както и равнопоставеността между контрагентите, е уместно да се приеме, че тези договори не следва да бъдат предмет на задължението за клиринг, независимо от остатъчния срок до падежа.

(15)

Договорите за извънборсови деривати, сключени след като ЕОЦКП е бил уведомен, че ЦК е получил разрешение да извършва клиринг на определен клас извънборсови деривати, но преди датата, на която задължението за клиринг поражда действие, не следва да бъдат предмет на задължението за клиринг, когато не са от съществено значение за системния риск, или ако прилагането на задължението за клиринг за тези договори би могло да изложи на риск еднаквото и последователно прилагане на Регламент (ЕС) № 648/2012. Кредитният риск от контрагента, свързан с договорите за извънборсови кредитни деривати с по-дълъг остатъчен срок до падежа, остава на пазара за по-дълго време от риска, свързан с извънборсовите кредитни деривати с кратък остатъчен срок до падежа. Налагането на задължението за клиринг за договорите с кратък остатъчен срок до падежа би породило тежест за контрагентите, която не съответства на по-малкия риск. Освен това извънборсовите кредитни деривати с кратък остатъчен срок до падежа представляват относително малка част от общия пазар, а следователно и относително малка част от общия системен риск, свързан с този пазар. Поради това минималният остатъчен срок до падежа следва да бъде определен на равнище, което гарантира, че задължението за клиринг не се прилага за договорите с остатъчен срок до падежа от не повече от няколко месеца.

(16)

Контрагентите от третата категория представляват относително малък дял от общия системен риск и имат по-слаб правен и оперативен капацитет по отношение на извънборсовите деривати в сравнение с контрагентите от първата и втората категория. Основни елементи на договорите за извънборсови деривати, включително ценообразуването на извънборсовите кредитни деривати, които подлежат на задължителен клиринг и са сключени преди задължението да породи действие, ще трябва да бъдат адаптирани в кратки срокове, за да се предвиди процедурата по клиринга, който ще се извършва няколко месеца след сключването на договора. Процесът на предварителен клиринг налага важни промени в модела на ценообразуване и в документацията за тези договори за извънборсови деривати. Контрагентите от третата категория имат много ограничена способност да включат предварителния клиринг в своите договори за извънборсови деривати. Поради това налагането на тези контрагенти на задължението за клиринг на договори за извънборсови деривати, сключени преди задължението за клиринг да породи действие, би могло да ограничи възможността им да хеджират рисковете си по подходящ начин, а освен това да повлияе на функционирането и стабилността на пазара или да им попречи да упражняват обичайните си дейности, ако не могат да продължат да извършват хеджиране. По тази причина задължението за клиринг не следва да се прилага за вътрешногруповите трансакции, сключени от контрагентите от третата категория преди датата, на която задължението за клиринг поражда действие за тези трансакции.

(17)

Освен това договорите за извънборсови деривати, сключени между контрагенти, принадлежащи към една и съща група, могат да бъдат освободени от задължението за клиринг, ако са спазени определени условия, така че да се предотврати понижаване на ефикасността на процесите на управление на вътрешногруповия риск, което би възпрепятствало постигането на първостепенната цел на Регламент (ЕС) № 648/2012. Поради това задължението за клиринг не следва да се прилага за вътрешногруповите трансакции, които отговарят на определени условия и които са сключени преди датата, на която задължението за клиринг поражда действие за тези трансакции.

(18)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, предадени на Комисията от ЕОЦКП.

(19)

ЕОЦКП проведе открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, анализира потенциалните разходи и ползи, поиска становище от Групата на участниците от сектора на ценните книжа и пазарите, създадена с член 37 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (2), и се консултира с Европейския съвет за системен риск,

а)

категория 1, включваща контрагенти, които към датата на влизане в сила на настоящия регламент са клирингови членове по смисъла на член 2, параграф 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012, за поне един от класовете извънборсови деривати, посочени в приложението към настоящия регламент, на поне един от ЦК, получили разрешение или признати преди тази дата да извършват клиринг на най-малко един от тези класове;

б)

категория 2, включваща контрагенти, които не принадлежат към категория 1, а към група, чиято обща средна стойност на остатъчната брутна условна стойност в края на месеца на дериватите, на които се извършва нецентрализиран клиринг, надхвърля 8 милиарда евро за месеците януари, февруари и март 2016 г., и които представляват някой от следните видове субекти:

в)

категория 3, включваща контрагенти, които не принадлежат към категория 1 или категория 2 и които представляват някой от следните видове субекти:

г)

категория 4, включваща нефинансови контрагенти, които не принадлежат към категория 1, категория 2 или категория 3.

а)

9 февруари 2017 г. за контрагентите от категория 1;

б)

9 август 2017 г. за контрагентите от категория 2;

в)

9 февруари 2018 г. за контрагентите от категория 3;

г)

9 май 2019 г. за контрагентите от категория 4.

а)

9 май 2019 г. в случай че по отношение на съответната трета държава не е прието решение относно еквивалентността в съответствие с член 13, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012 за целите на прилагането на член 4 от същия регламент, отнасящо се до договорите за извънборсови деривати, посочени в приложението към настоящия регламент; или

б)

по-късната от следните дати, в случай че по отношение на съответната трета държава е прието решение относно еквивалентността в съответствие с член 13, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012 за целите на прилагането на член 4 от същия регламент, отнасящо се до договорите за извънборсови деривати, посочени в приложението към настоящия регламент:

а)

установеният в трета държава контрагент е финансов контрагент или нефинансов контрагент;

б)

установеният в Съюза контрагент е:

в)

и двамата контрагенти са включени в една и съща пълна консолидация в съответствие с член 3, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012;

г)

по отношение на двамата контрагенти се прилагат подходящи централизирани процедури за оценка, измерване и контрол на риска;

д)

контрагентът, установен в Съюза, е уведомил своя компетентен орган в писмена форма, че условията, определени в букви а), б), в) и г), са изпълнени, и в рамките на 30 календарни дни след получаване на уведомлението компетентният орган е потвърдил, че тези условия са изпълнени.

а)

5 години и 3 месеца за договорите, сключени или подновени преди 9 октомври 2016 г., които принадлежат към класовете, посочени в таблицата от приложението;

б)

6 месеца за договорите, сключени или подновени преди 9 октомври 2016 г., които принадлежат към класовете, посочени в таблицата от приложението.

а)

5 години и 3 месеца за договорите, сключени или подновени преди 9 октомври 2016 г., които принадлежат към класовете, посочени в таблицата от приложението;

б)

6 месеца за договорите, сключени или подновени преди 9 октомври 2016 г., които принадлежат към класовете, посочени в таблицата от приложението.