Back to EUR-Lex homepage

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search
You are here

Document 32014R0687

Регламент за изпълнение (ЕС) № 687/2014 на Комисията от 20 юни 2014 година за изменение на Регламент (ЕС) № 185/2010 по отношение на изясняване, хармонизиране и опростяване на мерките за сигурност на въздухоплаването, равностойността на стандартите за сигурност и мерките за сигурност на товарите и пощата Текст от значение за ЕИП

OB L 182, 21.6.2014, p. 31–46 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Legal status of the document No longer in force, Date of end of validity: 14/11/2015; заключение отменено от 32015R1998

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2014/687/oj

21.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 182/31

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 687/2014 НА КОМИСИЯТА

от 20 юни 2014 година

за изменение на Регламент (ЕС) № 185/2010 по отношение на изясняване, хармонизиране и опростяване на мерките за сигурност на въздухоплаването, равностойността на стандартите за сигурност и мерките за сигурност на товарите и пощата

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТA КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002 (1), и по-специално член 4, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

Опитът по прилагането на Регламент (ЕС) № 185/2010 на Комисията (2) показа необходимостта от изменения в реда и условията за прилагане на някои общи основни стандарти.

(2)

Някои специфични мерки, свързани със сигурността във въздухоплаването, следва да бъдат изяснени, хармонизирани или опростени, за да се внесе по-голяма правна яснота, така че да се избегнат различни тълкувания на законодателството и допълнително да се гарантира прилагането по най-добрия начин на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването.

(3)

Измененията се отнасят до прилагането на ограничен брой мерки във връзка със забранени предмети, сигурността на въздухоплавателните средства, проверки за сигурност на товари, поща и стоки, предназначени за полета и за летището, както и оборудване за сигурност.

(4)

В съответствие с Регламент (ЕО) № 272/2009 на Комисията (3) Комисията следва да признае равностойността на стандартите за сигурност във въздухоплаването на трети държави и други държави и територии, спрямо които не се прилага дял VI от ДФЕС, при условие че са изпълнени критериите, изложени в същия регламент.

(5)

Комисията провери, че летищата, разположени на Гърнзи, остров Ман и Джърси, изпълняват критериите, изложени в част Д от приложението към Регламент (ЕО) № 272/2009.

(6)

В приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010 на Комисията се изброяват трети държави и други държави и територии, спрямо които дял VI от ДФЕС не се прилага и в които прилаганите стандарти за сигурност са признати за равностойни на общите основни стандарти, установени с Регламент (ЕО) № 272/2009.

(7)

Както в Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията (4), така и в Регламент (ЕС) № 185/2010 се определят подобни изисквания за сигурност за субекти, извършващи дейност във веригата на доставки на товари и поща.

(8)

Изискванията за сигурност за програмата за пълноправни контрольори и познати изпращачи във връзка със сигурността на въздухоплаването, определени в Регламент (ЕС) № 185/2010, и за програмата за упълномощени икономически оператори за митниците, определени в Регламент (ЕИО) № 2454/93, следва да бъдат допълнително съгласувани, за да се даде възможност за взаимно признаване, което да улесни засегнатите предприятия и държавни органи, като в същото време се запазят съществуващите нива на сигурност.

(9)

Поради това Регламент (ЕС) № 185/2010 следва да бъде съответно изменен,

(10)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по сигурност на гражданското въздухоплаване,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Точка 5, буква о) от приложението се прилага, считано от 1 юли 2014 г.

Точка 10, буква б) и точка 11, буква б) от приложението се прилагат, считано от 1 март 2015 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 20 юни 2014 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO

(1)  ОВ L 97, 9.4.2008 г., стр. 72.

(2)  Регламент (ЕС) № 185/2010 на Комисията от 4 март 2010 г. за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването (ОВ L 55, 5.3.2010 г., стр. 1).

(3)  Регламент (ЕО) № 272/2009 на Комисията от 2 април 2009 г. за допълване на общите основни стандарти за сигурност на гражданското въздухоплаване, предвидени в приложението към Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 91, 3.4.2009 г., стр. 7).

(4)  Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложението към Регламент (ЕС) № 185/2010 се изменя, както следва:

1)

Глава 1 се изменя, както следва:

а)

добавя се следната точка 1.0.5:

„1.0.5.

Позоваванията на трети държави в настоящата глава и, когато е приложимо, в отделно решение на Комисията включват други държави и територии, спрямо които, в съответствие с член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага дял VI от посочения договор.“;

б)

точка 1.3.1.7 се заличава;

в)

добавя се следната точка 1.6:

„1.6.   ЗАБРАНЕНИ ПРЕДМЕТИ

1.6.1.   Не се разрешава на лица, които не са пътници, да внасят в зони с ограничен достъп предметите, изброени в притурка 1—А.

1.6.2.   Допуска се изключение от точка 1.6.1, при условие че на лицето е разрешено да внася забранени предмети в зони с ограничен достъп с цел изпълнение на задачи, които са от съществено значение за функционирането на летищните съоръжения или на въздухоплавателните средства, или за изпълнение на задължения по време на полет.

1.6.3.   С цел да може да се свери дали предметът, носен от лице с разрешение да носи един или повече предмети, изброени в притурка 1—А, съвпада с някой от разрешените:

а)

лицето трябва да има разрешително и да го носи. Разрешителното трябва да е посочено или в пропуска за допускане в зони с ограничен достъп, или в отделна писмена декларация. В разрешителното се посочват предметите, които могат да бъдат носени, или като категория, или като конкретни предмети. Ако разрешителното е посочено в пропуска, то трябва да е разпознаваемо на принципа „необходимост да се знае“; или

б)

на пункта за проверка за сигурност трябва да е на разположение система, посочваща кои лица имат разрешение да носят предмети и какви са тези предмети — или по категория, или като конкретни предмети.

Сверяването се извършва, преди да се позволи на лицето да внесе съответните предмети в зони с ограничен достъп или на борда на въздухоплавателно средство, или при нарочно поискване от лица, осъществяващи наблюдение или патрулиране съгласно точка 1.5.1, буква в).

1.6.4.   Предметите, изброени в притурка 1—А, могат да бъдат съхранявани в зони с ограничен достъп, при условие че те се съхраняват при спазване на изискванията за сигурност. Предметите, изброени в букви в), г) и д) от притурка 4—В, могат да бъдат съхранявани в зони с ограничен достъп, при условие че пътниците нямат достъп до тях.“;

г)

Добавя се следната притурка 1—А:

„ПРИТУРКА 1—А

ЛИЦА, КОИТО НЕ СА ПЪТНИЦИ

СПИСЪК НА ЗАБРАНЕНИТЕ ПРЕДМЕТИ

а)

пушки, огнестрелни оръжия и други устройства, изстрелващи твърди предмети — устройства, които могат или се предполага, че могат да бъдат използвани за причиняване на сериозни наранявания чрез изстрелване на твърди предмети, включително:

—

всички видове огнестрелни оръжия, като пистолети, револвери, пушки, гладкоцевни пушки,

—

огнестрелни оръжия играчки, модели и имитации на огнестрелни оръжия, които могат да бъдат объркани с истински оръжия,

—

съставни части на огнестрелни оръжия с изключение на телескопични мерници,

—

оръжия със сгъстен въздух и с CO2, като въздушни пистолети и пушки, пистолети и пушки за стрелба със сачми, както и пистолети и пушки с топчета,

—

сигнални и стартови пистолети,

—

лъкове, арбалети и стрели,

—

харпуни и копиевидни оръжия,

—

прашки и катапулти;

б)

зашеметяващи устройства — устройства, предназначени специално за зашеметяване или обездвижване, включително:

—

устройства, които причиняват шок, като пистолети за зашеметяване, оръжия с куршуми с освобождаване на електрически заряд (тейзъри) и палки за зашеметяване,

—

средства за зашеметяване и за убиване на животни,

—

всякакви химикали, газове и спрейове, които причиняват обездвижване или зашеметяване, като например газ „Мейс“, лютиви спрейове, сълзотворен газ, киселинни спрейове и спрейове против животни;

в)

експлозиви и запалителни вещества и устройства — експлозиви и запалителни вещества и устройства, които могат или се предполага, че могат да бъдат използвани за причиняване на сериозни наранявания или за заплаха за безопасността на въздухоплавателното средство, включително:

—

боеприпаси,

—

капсул-детонатори,

—

детонатори и фитили,

—

модели или имитации на взривни устройства,

—

мини, гранати и други заредени с взривни вещества контейнери,

—

фойерверки и други пиротехнически средства,

—

димни бомби и патрони,

—

динамит, барут и пластични взривни вещества;

г)

всякакви други предмети, които могат да бъдат използвани за причиняване на сериозни наранявания и чието използване в зони с ограничен достъп не е обичайно — например предмети от екипировка за бойни изкуства, шпаги, саби и др.“

2)

Глава 3 се изменя, както следва:

а)

добавя се следната точка 3.0.6:

„3.0.6.

Позоваванията на трети държави в настоящата глава и, когато е приложимо, в отделно решение на Комисията включват други държави и територии, спрямо които, в съответствие с член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага дял VI от посочения договор.“;

б)

точка 3.2.1.1 се заменя със следното:

„3.2.1.1.

Независимо от това в коя част на летището е паркирано въздухоплавателното средство, всяка от неговите външни врати трябва да бъде защитена срещу неразрешен достъп чрез:

а)

незабавна нарочна проверка на лицата, които се опитват да влязат без разрешение; или

б)

затваряне на външната врата. Когато въздухоплавателното средство се намира в критична част, външните врати, които не са достъпни за лица, намиращи се на земята, се считат за затворени, при условие че помощните средства за осигуряване на достъп са отстранени и са поставени на достатъчно разстояние от въздухоплавателното средство, така че достъпът на лица да бъде възпрепятстван в достатъчна степен; или

в)

електронни средства, които веднага да откриват опит за неразрешен достъп; или

г)

електронна система за достъп на всички врати, водещи директно към мостика за качване на пътниците на борда, намиращ се в близост до отворена врата на въздухоплавателното средство, която система чрез пропуски позволява преминаването само на лица, обучени в съответствие с точка 11.2.3.7. Тези лица трябва да гарантират предотвратяването на непозволен достъп по време на използването на вратата от тях.“;

в)

притурка 3—Б се заменя със следното:

„ПРИТУРКА 3—Б

СИГУРНОСТ НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИТЕ СРЕДСТВА

ТРЕТИ ДЪРЖАВИ, КАКТО И ДРУГИ ДЪРЖАВИ И ТЕРИТОРИИ, СПРЯМО КОИТО, В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 355 ОТ ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, НЕ СЕ ПРИЛАГА ДЯЛ VI ОТ ПОСОЧЕНИЯ ДОГОВОР И В КОИТО ПРИЛАГАНИТЕ СТАНДАРТИ ЗА СИГУРНОСТ СА ПРИЗНАТИ ЗА РАВНОСТОЙНИ НА ОБЩИТЕ ОСНОВНИ СТАНДАРТИ

По отношение на сигурността на въздухоплавателните средства следните трети държави, както и други държави и територии, спрямо които, в съответствие с член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага дял VI от посочения договор, бяха признати като прилагащи стандарти за сигурност, равностойни на общите основни стандарти:

 

Съединени американски щати

 

Фарьорски острови — по отношение на летище Vagar

 

Гренландия — по отношение на летище Kangerlussuaq

 

Гърнзи

 

Джърси

 

Остров Ман

Комисията уведомява незабавно съответните компетентни органи на държавите членки, ако разполага с информация, от която е видно, че стандартите за сигурност, прилагани от посочената трета държава или съответна друга държава или територия със значително отражение върху общото ниво на сигурност на въздухоплаването в Съюза, вече не са равностойни на общите основни стандарти на Съюза.

Съответните компетентни органи на държавите членки трябва незабавно да бъдат уведомени, когато Комисията разполага с информация относно действия, включително компенсаторни мерки, която потвърждава, че равностойността на относимите стандарти за сигурност, прилагани от третата държава или съответната друга държава или територия, е възстановена.“

3)

Глава 4 се изменя, както следва:

а)

добавя се следната точка 4.0.5:

„4.0.5.

Позоваванията на трети държави в настоящата глава и, когато е приложимо, в отделно решение на Комисията включват други държави и територии, спрямо които, в съответствие с член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага дял VI от посочения договор.“;

б)

притурка 4—Б се заменя със следното:

„ПРИТУРКА 4—Б

ПЪТНИЦИ И РЪЧЕН БАГАЖ

ТРЕТИ ДЪРЖАВИ, КАКТО И ДРУГИ ДЪРЖАВИ И ТЕРИТОРИИ, СПРЯМО КОИТО, В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 355 ОТ ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, НЕ СЕ ПРИЛАГА ДЯЛ VI ОТ ПОСОЧЕНИЯ ДОГОВОР И В КОИТО ПРИЛАГАНИТЕ СТАНДАРТИ ЗА СИГУРНОСТ СА ПРИЗНАТИ ЗА РАВНОСТОЙНИ НА ОБЩИТЕ ОСНОВНИ СТАНДАРТИ

По отношение на пътниците и ръчния багаж следните трети държави, както и други държави и територии, спрямо които, в съответствие с член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага дял VI от посочения договор, бяха признати като прилагащи стандарти за сигурност, равностойни на общите основни стандарти:

 

Съединени американски щати

 

Фарьорски острови — по отношение на летище Vagar

 

Гренландия — по отношение на летище Kangerlussuaq

 

Гърнзи

 

Джърси

 

Остров Ман

Комисията уведомява незабавно съответните компетентни органи на държавите членки, ако разполага с информация, от която е видно, че стандартите за сигурност, прилагани от трета държава или съответна друга държава или територия със значително отражение върху общото ниво на сигурност на въздухоплаването в Съюза, вече не са равностойни на общите основни стандарти на Съюза.

Съответните компетентни органи на държавите членки трябва незабавно да бъдат уведомени, когато Комисията разполага с информация относно действия, включително компенсаторни мерки, която потвърждава, че равностойността на съответните стандарти за сигурност, прилагани от третата държава или съответната друга държава или територия, е възстановена.“

4)

Глава 5 се изменя, както следва:

а)

добавя се следната точка 5.0.5:

„5.0.5.

Позоваванията на трети държави в настоящата глава и, когато е приложимо, в отделно решение на Комисията включват други държави и територии, спрямо които, в съответствие с член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага дял VI от посочения договор.“;

б)

притурка 5—А се заменя със следното:

„ПРИТУРКА 5—А

РЕГИСТРИРАН БАГАЖ

ТРЕТИ ДЪРЖАВИ, КАКТО И ДРУГИ ДЪРЖАВИ И ТЕРИТОРИИ, СПРЯМО КОИТО, В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 355 ОТ ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, НЕ СЕ ПРИЛАГА ДЯЛ VI ОТ ПОСОЧЕНИЯ ДОГОВОР И В КОИТО ПРИЛАГАНИТЕ СТАНДАРТИ ЗА СИГУРНОСТ СА ПРИЗНАТИ ЗА РАВНОСТОЙНИ НА ОБЩИТЕ ОСНОВНИ СТАНДАРТИ

По отношение на регистрирания багаж следните трети държави, както и други държави и територии, спрямо които, в съответствие с член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага дял VI от посочения договор, бяха признати като прилагащи стандарти за сигурност, равностойни на общите основни стандарти:

 

Съединени американски щати

 

Фарьорски острови — по отношение на летище Vagar

 

Гренландия — по отношение на летище Kangerlussuaq

 

Гърнзи

 

Джърси

 

Остров Ман

Комисията уведомява незабавно съответните компетентни органи на държавите членки, ако разполага с информация, от която е видно, че стандартите за сигурност, прилагани от трета държава или съответна друга държава или територия със значително отражение върху общото ниво на сигурност на въздухоплаването в Съюза, вече не са равностойни на общите основни стандарти на Съюза.

Съответните компетентни органи на държавите членки трябва незабавно да бъдат уведомени, когато Комисията разполага с информация относно действия, включително компенсаторни мерки, която потвърждава, че равностойността на съответните стандарти за сигурност, прилагани от третата държава или съответната друга държава или територия, е възстановена.“

5)

Глава 6 се изменя, както следва:

а)

добавя се следната точка 6.0.3:

„6.0.3.

Позоваванията на трети държави в настоящата глава и, когато е приложимо, в отделно решение на Комисията включват други държави и територии, спрямо които, в съответствие с член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага дял VI от посочения договор.“;

б)

в точка 6.3.1.2 буква б) се заменя със следното:

„б)

Съответният компетентен орган или валидаторът на сигурността във въздухоплаването в ЕС, който действа от негово име, разглежда програмата за сигурност и после извършва проверка на място на посочените обекти, за да прецени дали заявителят изпълнява изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008 и на актовете за неговото изпълнение.

Освен за изискванията, определени в точка 6.2, проучването на обекта на заявителя от съответните митнически органи съгласно член 14н от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията (1) се счита за проверка на място, ако е било извършено не по-рано от 3 години преди датата, на която заявителят кандидатства за одобрение като пълноправен контрольор. Сертификатът AEO и съответната оценка на митническите органи се представят от заявителя за допълнителна инспекция.

(1)  Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1).“;"

в)

в точка 6.3.1.4 се добавя следният параграф:

„Освен за изискванията, определени в точка 6.2, проучването на обекта на пълноправния контрольор от съответните митнически органи съгласно член 14н от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията се счита за проверка на място.“;

г)

точка 6.3.1.5 се заменя със следното:

„6.3.1.5.

Ако съответният компетентен орган не е убеден, че пълноправният контрольор все още спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008 и на актовете за неговото изпълнение, той отнема предоставения статус на пълноправен контрольор за конкретния обект или обекти.

Ако субектът вече не е притежател на сертификат AEO, посочен в буква б) или в) от член 14а, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, или ако действието на този сертификат е спряно поради несъответствие с член 14к от същия регламент, съответният компетентен орган предприема необходимите действия, за да се увери, че пълноправният контрольор все още спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008.

Субектът трябва да информира съответния компетентен орган за всякакви промени, свързани с неговия сертификат AEO, посочен в буква б) или в) от член 14а, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93.

Съответният компетентен орган гарантира, че непосредствено след отнемането на статуса и при всички случаи в срок от 24 часа след това промяната в статуса на предишния пълноправен контрольор е посочена в „База данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки“.“;

д)

добавя се следната точка 6.3.1.8:

„6.3.1.8.

Съответният компетентен орган предоставя на митническите органи цялата информация, свързана със статуса на даден пълноправен контрольор, която може да е от значение по отношение на притежаването на сертификат AEO, посочен в буква б) или в) от член 14а, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93. Това включва информация, свързана с нови одобрения на пълноправни контрольори, отнемане на статуса на пълноправен контрольор, потвърждаване на валидността и инспекции, както и графици за проверки и резултати от тези оценки.

Най-късно до 1 март 2015 г. трябва да бъдат определени условията за извършване на този обмен на информация между съответния компетентен орган и националните митнически органи.“;

е)

точка 6.3.2.3 се заменя със следното:

„6.3.2.3

Пълноправният контрольор гарантира, че пратки, които не са били подложени преди на изисквания пълен контрол за сигурност, са:

а)

проверени в съответствие с точка 6.2; или

б)

приети за съхранение под изключителната отговорност на пълноправния контрольор, не могат да бъдат идентифицирани като товар за превоз във въздухоплавателно средство преди подбор и са подбрани самостоятелно без намесата на изпращача или лице или субект, различни от тези, които са назначени и обучени от пълноправния контрольор за тази цел.

Буква б) може да се прилага само ако изпращачът не може да предвиди, че пратката трябва да бъде превозена по въздух.“;

ж)

в точка 6.3.2.6 буква д) се заменя със следното:

„д)

причината за определяне на статуса по отношение на сигурността, както следва:

—

„KC“, което означава „получено от познат изпращач“, или

—

„AC“, което означава „получено от регистриран изпращач“, или

—

„RA“, което означава „подбрано от пълноправен контрольор“, или

—

използваните средства или методи за проверка, или

—

основанията за освобождаване на пратката от проверка;“

з)

точка 6.4.1.2 се заменя със следното:

„6.4.1.2.

Съответният компетентен орган на всяка държава членка определя в своята национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, посочена в член 10 от Регламент (ЕО) № 300/2008, отговорностите за изпълнението на следната процедура за одобрение на познатите изпращачи:

а)

заявителят кандидатства за одобрение от съответния компетентен орган на държавата членка, в която се намира неговият обект.

На заявителя се предоставят „Насоки за познати изпращачи“, съдържащи се в притурка 6—Б, и „Контролен списък за валидиране за познати изпращачи“, който се съдържа в притурка 6—В;

б)

съответният компетентен орган или валидаторът на сигурността във въздухоплаването в ЕС, който действа от негово име, извършва проверка на място на посочените обекти, за да прецени дали заявителят изпълнява изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008 и на актовете за неговото изпълнение.

С цел да направи оценка дали заявителят спазва тези изисквания, съответният компетентен орган или валидаторът на сигурността във въздухоплаването в ЕС, който действа от негово име, използва „Контролен списък за валидиране за познати изпращачи“, който се съдържа в притурка 6—В. Този контролен списък включва декларация за поемане на ангажименти, която се подписва от законния представител на заявителя или от лицето, което отговаря за сигурността на обекта.

След попълването на контролния списък информацията в него се третира като класифицирана.

Подписаната декларация се съхранява от съответния компетентен орган или от валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС и се предоставя при поискване на съответния компетентен орган;

в)

проучването на обекта на заявителя от съответните митнически органи съгласно член 14н от Регламент (ЕИО) № 2454/93 се счита за проверка на място, ако е било извършено не по-рано от 3 години преди датата, на която заявителят кандидатства за одобрение като познат изпращач. В тези случаи кандидатът трябва да попълни информацията, изисквана в първата част от „Контролен списък за валидиране за познати изпращачи“, който се съдържа в притурка 6—В, и да го изпрати на съответния компетентен орган заедно с декларация за поемане на ангажименти, която се подписва от законния представител на заявителя или от лицето, което отговаря за сигурността на обекта.

Сертификатът AEO и съответната оценка на митническите органи се представят от заявителя за допълнителна инспекция.

Подписаната декларация се съхранява от съответния компетентен орган или от валидатора на сигурността във въздухоплаването в ЕС и се предоставя при поискване на съответния компетентен орган;

г)

ако съответният компетентен орган е удовлетворен от сведенията, представени съгласно букви а) и б) или а) и в), според случая, той гарантира включването на данните за изпращача в „База данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки“ не по-късно от следващия работен ден. При вписването в базата данни за всеки одобрен обект съответният компетентен орган издава уникален буквено-цифров идентификатор в стандартен формат.

Ако съответният компетентен орган не е удовлетворен от сведенията, представени съгласно букви а) и б) или а) и в), според случая, той уведомява незабавно за причините субекта, който кандидатства за одобрение като познат изпращач;

д)

познатият изпращач не се счита за одобрен, докато неговите данни не бъдат включени в „База данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки“.“;

и)

в точка 6.4.1.4 се добавя следният параграф:

„Проучването на обекта на познатия изпращач от съответните митнически органи съгласно член 14н от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията се счита за проверка на място.“;

й)

точка 6.4.1.5 се заменя със следното:

„6.4.1.5

Ако съответният компетентен орган вече не е убеден, че познатият изпращач все още спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008 и на актовете за неговото изпълнение, той отнема предоставения статус на познат изпращач за конкретния обект или обекти.

Ако субектът вече не е притежател на сертификат AEO, посочен в буква б) или в) от член 14а, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, или ако действието на този сертификат е спряно поради несъответствие с член 14к от същия регламент, съответният компетентен орган предприема необходимите действия, за да се увери, че познатият изпращач все още спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008.

Субектът трябва да информира съответния компетентен орган за всякакви промени, свързани с неговия сертификат AEO, посочен в буква б) или в) от член 14а, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93.

Съответният компетентен орган гарантира, че непосредствено след отнемането на статуса и при всички случаи в срок от 24 часа след това промяната в статуса на предишния познат изпращач е посочена в „База данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки“.“;

к)

добавя се следната точка 6.4.1.7:

„6.4.1.7.

Съответният компетентен орган предоставя на митническите органи цялата информация, свързана със статуса на даден познат изпращач, която може да е от значение по отношение на притежаването на сертификат AEO, посочен в буква б) или в) от член 14а, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93. Това включва информация, свързана с нови одобрения на познати изпращачи, отнемане на статуса на познат изпращач, потвърждаване на валидността и инспекции, както и графици за проверки и резултати от тези оценки.

Най-късно до 1 март 2015 г. трябва да бъдат определени условията за извършване на този обмен на информация между съответния компетентен орган и националните митнически органи.“;

л)

точка 6.6.1.1, буква в) се заменя със следното:

„в)

декларацията на превозвача, включена в притурка 6—Д, се попълва от превозвача, сключил споразумението за превоз с пълноправния контрольор, познатия изпращач или регистрирания изпращач, освен ако самият превозвач е одобрен като пълноправен контрольор.

Подписаната декларация се съхранява от пълноправния контрольор, познатия изпращач или регистрирания изпращач, от чието име се извършва превозът. Копие от подписаната декларация може да бъде предоставено при поискване и на пълноправния контрольор или на въздушния превозвач, който получава пратката, или на съответния компетентен орган; или“;

м)

точка 6.8.2.3 се заменя със следното:

„6.8.2.3

съответният компетентен орган може да определи даден въздушен превозвач като ACC3 за ограничен период от време, който завършва най-късно на 30 юни 2016 г., в случай че дадено валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС не е могло да бъде извършено по обективни причини, които са извън обхвата на отговорността на въздушния превозвач. Когато такова определяне се предоставя за срок, по-голям от шест месеца, съответният компетентен орган трябва да е проверил, че въздушният превозвач прилага вътрешна програма за осигуряване на качеството на сигурността, която е с равностойна степен на строгост като тази на валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС.“;

н)

точка 6.8.3.1, буква в) се заменя със следното:

„в)

е извършен необходимият контрол за сигурност на пратката от регистриран изпращач, действащ под отговорността на ACC3 или на пълноправен контрольор, валидиран в областта на сигурността във въздухоплаването в ЕС, пратката е защитена от неправомерни действия от момента на провеждането на контрола за сигурност до момента на натоварване и тя не се превозва с пътническо въздухоплавателно средство; или“;

о)

точка 6.8.3.2 се заменя със следното:

„6.8.3.2.

Товарите и пощата, превозвани към Съюза, се проверяват посредством някое от средствата и методите, изброени в точка 6.2.1, по стандарт, който е достатъчно висок, за да се гарантира в приемлива степен, че товарите и пощата не съдържат забранени предмети.“;

п)

в точка 6.8.3.3 буква а) се заменя със следното:

„а)

че всички товари и поща, превозвани с цел прехвърляне или транзит, се проверяват в съответствие с точка 6.8.3.2 или са били предмет на контрол за сигурност от самия него или от друг субект, валидиран в областта на сигурността във въздухоплаването в ЕС, в мястото на произход или на друго място от веригата на доставка, и такива пратки са били защитени от неправомерни действия от момента на провеждане на контрола за сигурност до момента на натоварване;“

р)

в точка 6.8.4.1 уводното изречение се заменя със следното:

„6.8.4.1.

За да станат пълноправни контрольори или познати изпращачи, валидирани в областта на сигурността във въздухоплаването в ЕС, намиращите се в трети държави субекти трябва да са валидирани в съответствие с една от следните две възможности и да бъдат включени в базата данни на ACC3, на които директно доставят товари или поща за превоз към Съюза:“;

с)

добавят се следните точки 6.8.4.4—6.8.4.6:

„6.8.4.4.

Субект за въздушни товари или поща, експлоатиращ мрежа от различни обекти в трети държави, може да получи единно определяне като пълноправен контрольор, валидиран в областта на сигурността във въздухоплаването в ЕС, което обхваща всички обекти на мрежата, при условие че:

а)

операциите на мрежата, които са от значение за сигурността във въздухоплаването, включително транспортни услуги между обектите, са обхванати от единна програма за сигурност или от стандартизирани програми за сигурност; и

б)

за изпълнението на програмата или програмите за сигурност се прилага единна вътрешна програма за осигуряване на качеството на сигурността, която е с равностойна степен на строгост като тази на валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС; и

в)

преди определянето на мрежата като пълноправен контрольор, валидиран в областта на сигурността във въздухоплаването в ЕС, следните обекти на субекта са били подложени на валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС:

i)

обектите, от които товари или поща се доставят директно на един ACC3; и

ii)

най-малко два или 20 % от обектите от мрежата, като е валидна по-голямата стойност, от които товари или поща се подават до обектите, упоменати в подточка i); и

iii)

всички обекти, разположени в трети държави, изброени в притурка 6—И към приложението към Решение C(2010) 774 на Комисията.

За да се запази валидността на определянето за пълноправен контрольор, валидиран в областта на сигурността във въздухоплаването в ЕС, за всички обекти от все още невалидираната мрежа най-късно до 30 юни 2018 г., всяка година след годината на определянето поне още два или 20 % от обектите, като е валидна по-голямата стойност, от които се подават товари или поща до обектите, упоменати в буква в), подточка i), трябва да бъдат подложени на валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС, докато бъдат валидирани всички обекти.

Валидатор на сигурността във въздухоплаването в ЕС изготвя пътна карта за последователността, в която всяка година трябва да бъдат валидирани обекти, като те са избрани на случаен принцип. Пътната карта се изготвя независимо от субекта, който експлоатира мрежата, и не може да се променя от същия субект. Тази пътна карта представлява неразделна част от доклада за валидиране, въз основа на който мрежата се определя като пълноправен контрольор от трета държава, валидиран в областта на сигурността във въздухоплаването в ЕС.

След като даден обект от мрежата е бил подложен на валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС, той се счита за пълноправен контрольор, валидиран в областта на сигурността във въздухоплаването в ЕС в съответствие с точка 6.8.4.2, буква а).

6.8.4.5.

Ако при валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС за обект от мрежата, посочена в точка 6.8.4.4, буква в), подточка ii), се направи заключението, че за обекта не е постигнато съответствие с целите, посочени в контролния списък от притурка 6—В2, товарите и пощата от този обект се проверяват на обект, валидиран в съответствие с точка 6.8.4.2, буква а), докато ново валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС потвърди съответствието с целите съгласно контролния списък.

6.8.4.6.

Срокът на действие на точки 6.8.4.4 — 6.8.4.6 изтича на 30 юни 2018 г.“

6)

Притурка 6—Б се изменя, както следва:

а)

преди раздела „Въведение“ се вмъква следният параграф:

„Ако сте притежател на сертификат AEO, посочен в буква б) или в) от член 14а, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 (т.нар. сертификати AEOF и AEOS), и ако обектът, за който кандидатствате за статус на познат изпращач, е проверен успешно от митническите органи на дата не по-рано от 3 години преди датата на кандидатстване за статус на познат изпращач, от Вас се изисква да попълните и представите подписана от законен представител на Вашето дружество част 1 относно организацията и отговорностите, както и декларацията за поемане на ангажименти от „Контролен списък за валидиране за познати изпращачи“, който се съдържа в притурка 6—В.“;

б)

раздел „Организация и отговорности“ се заменя със следното:

„Организация и отговорности

От Вас ще се изисква да предоставите подробности относно Вашата организация (наименование, данъчен номер по ДДС или регистрационен номер в търговска палата, или идентификационен номер, получен при регистрацията на дружеството, ако е приложимо, номер на сертификата AEO и дата на последната проверка на този обект от митническите органи, ако е приложимо), адрес на подлежащия на валидиране обект и основен адрес на организацията (ако се различава от този на подлежащия на валидиране обект). Трябва да се посочат датата на предишното посещение за валидиране и последният уникален буквено-цифров идентификатор (ако е приложимо), както и характерът на стопанската дейност, приблизителният брой на служителите на обекта, името и длъжността на лицето, отговарящо за сигурността на въздушните товари и на въздушната поща, както и координати за връзка.“

7)

В притурка 6—В част 1 се заменя със следното:

„Част 1: Организация и отговорности

1.1.

Дата на валидиране (*)

дд/мм/гггг

 

1.2.

Дата на предишното валидиране и уникален буквено-цифров идентификатор (UNI), където е приложимо

дд/мм/гггг

 

UNI

 

1.3.

Наименование на организацията, подлежаща на валидиране (*)

Наименование

Данъчен номер по ДДС/регистрационен номер в търговска палата/идентификационен номер, получен при регистрацията на дружеството (ако е приложимо)

1.4.

Информация за сертификат AEOF или AEOS, според случая

Номер на сертификата AEO

 

Дата на последната проверка на обекта от митнически органи

 

1.5.

Адрес на подлежащия на валидиране обект (*)

Номер/блок/сграда

 

Улица

 

Град

 

Пощенски код

 

Държава

 

1.6.

Основен адрес на организацията (ако се различава от този на подлежащия на валидиране обект, при условие че е в същата държава)

Номер/блок/сграда

 

Улица

 

Град

 

Пощенски код

 

Държава

 

1.7.

Характер на стопанската дейност — видове обработвани товари

1.8.

Отговаря ли заявителят за:

а)

производството

б)

опаковането

в)

съхранението

г)

изпращането

д)

друго — моля уточнете

 

1.9.

Приблизителен брой на служителите на обекта

 

1.10.

Име и длъжност на лицето, отговарящо за сигурността на въздушните товари и на въздушната поща (*)

Име

 

Длъжност

 

1.11.

Телефонен номер за контакт

Тел. номер

 

1.12.

Адрес за електронна поща (*)

Електронна поща“

 

8)

В притурка 6—Д седмото тире от втория параграф се заменя със следното:

„—

транспортът не може да се възлага на трета страна като подизпълнител, освен ако въпросната трета страна:

а)

е подписала споразумение за превоз с пълноправния контрольор, познатия изпращач или регистрирания изпращач, отговарящ за транспорта [същото име, както по-горе]; или

б)

е одобрена или сертифицирана от съответния компетентен орган; или

в)

има споразумение за превоз с долуподписания превозвач с изискване третата страна да не използва подизпълнител и да изпълнява процедурите за сигурност, посочени в тази декларация. Долуподписаният превозвач продължава да носи пълната отговорност за целия превоз от името на пълноправния контрольор, познатия изпращач или регистрирания изпращач; и“.

9)

Притурка 6—Е се заменя със следното:

„ПРИТУРКА 6—Е

ТОВАРИ И ПОЩА

6—Еi

ТРЕТИ ДЪРЖАВИ, КАКТО И ДРУГИ ДЪРЖАВИ И ТЕРИТОРИИ, СПРЯМО КОИТО, В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 355 ОТ ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, НЕ СЕ ПРИЛАГА ДЯЛ VI ОТ ПОСОЧЕНИЯ ДОГОВОР И В КОИТО ПРИЛАГАНИТЕ СТАНДАРТИ ЗА СИГУРНОСТ СА ПРИЗНАТИ ЗА РАВНОСТОЙНИ НА ОБЩИТЕ ОСНОВНИ СТАНДАРТИ

6—Еii

ТРЕТИ ДЪРЖАВИ, КАКТО И ДРУГИ ДЪРЖАВИ И ТЕРИТОРИИ, СПРЯМО КОИТО, В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 355 ОТ ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, НЕ СЕ ПРИЛАГА ДЯЛ VI ОТ ПОСОЧЕНИЯ ДОГОВОР И ЗА КОИТО НЕ СЕ ИЗИСКВА ОПРЕДЕЛЯНЕ КАТО ACC3, СА ИЗБРОЕНИ В ОТДЕЛНО РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА.

6—Еiii

ДЕЙНОСТИ ПО ВАЛИДИРАНЕ НА ТРЕТИ ДЪРЖАВИ, КАКТО И ДРУГИ ДЪРЖАВИ И ТЕРИТОРИИ, СПРЯМО КОИТО, В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 355 ОТ ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, НЕ СЕ ПРИЛАГА ДЯЛ VI ОТ ПОСОЧЕНИЯ ДОГОВОР, ПРИЗНАТИ КАТО РАВНОСТОЙНИ НА ВАЛИДИРАНЕТО НА СИГУРНОСТТА ВЪВ ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО В ЕС“

10)

Глава 8 се изменя, както следва:

а)

точка 8.0.4 се заменя със следното:

„8.0.4.

Списъкът на забранени предмети в стоките, предназначени за полета, е същият като списъка, определен в притурка 1—А. Забранените предмети се третират в съответствие с точка 1.6.“;

б)

точка 8.1.4 се заменя със следното, считано от 1 март 2015 г.:

„8.1.4.   Определяне на познати доставчици

8.1.4.1.   Всеки субект („доставчикът“), който гарантира контрола за сигурност, посочен в точка 8.1.5, и доставя стоки, предназначени за полета, но не директно на борда на въздухоплавателното средство, трябва да бъде определен като познат доставчик от оператора или субекта, за който той извършва доставки („назначаващия субект“). Това не се отнася за пълноправните доставчици.

8.1.4.2.   За да бъде определен за познат доставчик, доставчикът трябва да предостави на назначаващия субект:

а)

„Декларация за поемане на ангажименти — познат доставчик на стоки, предназначени за полета“, съдържаща се в притурка 8—Б. Тази декларация се подписва от законния представител; и

б)

програмата за сигурност, обхващаща проверките за сигурност, посочени в точка 8.1.5.

8.1.4.3.   Всички познати доставчици трябва да бъдат определени въз основа на валидиране на:

а)

съответствието и пълнотата на програмата за сигурност по отношение на точка 8.1.5; и

б)

изпълнението на програмата за сигурност без недостатъци.

Ако съответният компетентен орган или назначаващият субект вече не е убеден, че познатият доставчик все още спазва изискванията съгласно точка 8.1.5, назначаващият субект отнема незабавно предоставения статус на познат доставчик.

8.1.4.4.   Съответният компетентен орган определя в своята национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, посочена в член 10 от Регламент (ЕО) № 300/2008, дали валидирането на програмата за сигурност и на нейното изпълнение трябва да се извършва от национален одитор, от валидатор на сигурността във въздухоплаването в ЕС или от лице, действащо от името на назначаващия субект, което е определено и обучено за тази цел.

Валидиранията трябва да се документират и, ако не е посочено друго в настоящия регламент, трябва да се проведат преди определянето и да се повтарят всеки 2 години след това.

Когато валидирането се извършва не от името на назначаващия субект, трябва да му бъде предоставена всякаква документация по валидирането.

8.1.4.5.   Валидирането на изпълнението на програмата за сигурност, потвърждаващо липсата на недостатъци, се състои от:

а)

посещение на място на доставчика веднъж на всеки 2 години; или

б)

редовни проверки при получаването на стоки от този познат доставчик, които започват след определянето му, включително:

—

проверка дали лицето, което доставя стоките от името на познатия доставчик, е надлежно обучено, и

—

проверка дали стоките са надлежно обезопасени, и

—

проверка на стоките по същия начин както на стоки, получени от непознат доставчик.

Тези проверки трябва да се извършват по непредсказуем начин най-малко веднъж на всеки три месеца или върху 20 % от доставките на познатия доставчик за назначаващия субект.

Вариант б) може да се използва само ако съответният компетентен орган определи в своята национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, че валидирането трябва да се извършва от лице, което действа от името на назначаващия субект.

8.1.4.6.   Прилаганите методи и процедури, които трябва да бъдат следвани по време на определянето и след него, се посочват в програмата за сигурност на назначаващия субект.

8.1.4.7.   Назначаващият субект поддържа:

а)

списък на всички познати доставчици, определени от него, в който се посочва датата на изтичане на валидността на определянето им; и

б)

подписаната декларация, копие от програмата за сигурност и докладите, документиращи нейното изпълнение за всеки познат доставчик — поне още 6 месеца след като изтече валидността на определянето му.

При поискване тези документи се предоставят на съответния компетентен орган с цел контрол на спазването.“

11)

Глава 9 се изменя, както следва:

а)

точка 9.0.4 се заменя със следното:

„9.0.4.

Списъкът на забранени предмети в стоките, предназначени за летището, е същият като списъка, определен в притурка 1—А. Забранените предмети се третират в съответствие с точка 1.6.“;

б)

точка 9.1.3 се заменя със следното, считано от 1 март 2015 г.:

„9.1.3.   Определяне на познати доставчици

9.1.3.1.   Всеки субект („доставчикът“), който гарантира контрола за сигурност, посочен в точка 9.1.4, и доставя стоки, предназначени за летището, трябва да бъде определен от летищния оператор за познат доставчик.

9.1.3.2.   За да бъде определен за познат доставчик, доставчикът трябва да предостави на летищния оператор:

а)

„Декларация за поемане на ангажименти — познат доставчик на стоки, предназначени за летището“, включена в притурка 9—А. Тази декларация се подписва от законния представител; и

б)

програмата за сигурност, обхващаща проверките за сигурност, посочени в точка 9.1.4.

9.1.3.3.   Всички познати доставчици трябва да бъдат определени въз основа на валидиране на:

а)

съответствието и пълнотата на програмата за сигурност по отношение на точка 9.1.4; и

б)

изпълнението на програмата за сигурност без недостатъци.

Ако съответният компетентен орган или летищният оператор вече не е убеден, че познатият доставчик все още спазва изискванията съгласно точка 9.1.4, летищният оператор незабавно отнема предоставения статус на познат доставчик.

9.1.3.4.   Съответният компетентен орган определя в своята национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, посочена в член 10 от Регламент (ЕО) № 300/2008, дали валидирането на програмата за сигурност и на нейното изпълнение трябва да се извършва от национален одитор, от валидатор на сигурността във въздухоплаването в ЕС или от лице, действащо от името на летищния оператор, което е определено и обучено за тази цел.

Валидиранията трябва да се документират и, ако не е посочено друго в настоящия регламент, трябва да се проведат преди определянето и да се повтарят всеки 2 години след това.

Когато валидирането се извършва не от името на летищния оператор, трябва да му бъде предоставена съответната документация.

9.1.3.5.   Валидирането на изпълнението на програмата за сигурност, потвърждаващо липсата на недостатъци, се състои от:

а)

посещение на място на доставчика веднъж на всеки 2 години; или

б)

редовни проверки при влизането в зоната с ограничен достъп на стоки, доставени от този познат доставчик, които започват след определянето му, включително:

—

проверка дали лицето, което доставя стоките от името на познатия доставчик, е надлежно обучено, и

—

проверка дали стоките са надлежно обезопасени, и

—

проверка на стоките по същия начин както на стоки, получени от непознат доставчик.

Тези проверки трябва да се извършват по непредсказуем начин най-малко веднъж на всеки три месеца или върху 20 % от доставките на познатия доставчик за летищния оператор.

Вариант б) може да се използва само ако съответният компетентен орган определи в своята национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, че валидирането трябва да се извършва от лице, което действа от името на летищния оператор.

9.1.3.6.   Прилаганите методи и процедури, които трябва да бъдат следвани по време на определянето и след него, се посочват в програмата за сигурност на летищния оператор.

9.1.3.7.   Летищният оператор поддържа:

а)

списък на всички познати доставчици, определени от него, в който се посочва датата на изтичане на валидността на определянето им; и

б)

подписаната декларация, копие от програмата за сигурност и докладите, документиращи нейното изпълнение за всеки познат доставчик — поне още 6 месеца след като изтече валидността на определянето му.

При поискване тези документи се предоставят на съответния компетентен орган с цел контрол на спазването.“

12)

Глава 12 се изменя, както следва:

а)

точка 12.4.2 „Стандарти за системите за откриване на експлозив“ се заменя със следното:

„12.4.2.   Стандарти за системите за откриване на експлозив

12.4.2.1.   Всички системи за откриване на експлозив, инсталирани преди 1 септември 2014 г., трябва да отговарят поне на стандарт 2.

12.4.2.2.   Стандарт 2 е валиден до 1 септември 2020 г.

12.4.2.3.   Съответният компетентен орган може да разреши използването на системите за откриване на експлозив, отговарящи на стандарт 2, които са инсталирани между 1 януари 2011 г. и 1 септември 2014 г., да продължи най-късно до 1 септември 2022 г.

12.4.2.4.   Съответният компетентен орган уведомява Комисията, когато разрешава системи за откриване на експлозив, отговарящи на стандарт 2, да продължат да се използват след 1 септември 2020 г.

12.4.2.5.   Всички системи за откриване на експлозив, инсталирани след 1 септември 2014 г., трябва да отговарят на стандарт 3.

12.4.2.6.   Всички системи за откриване на експлозив трябва да отговарят на стандарт 3 не по-късно от 1 септември 2020 г., освен ако се прилага точка 12.4.2.3.“;

б)

списъкът на притурките след точка 12.11 се заменя със следното:

„ПРИТУРКА 12—А

Подробни разпоредби за функционалните характеристики на рамковите метал-детектори (WTMD) се съдържат в отделно решение на Комисията.

ПРИТУРКА 12—Б

Подробни разпоредби за функционалните характеристики на системите за откриване на експлозиви (EDS) се съдържат в отделно решение на Комисията.

ПРИТУРКА 12—В

Подробни разпоредби за функционалните характеристики на оборудването за проверка на течности, аерозоли и гелове (ТАГ) се съдържат в отделно решение на Комисията.

ПРИТУРКА 12—Г

Подробни разпоредби за функционалните характеристики на кучета за откриване на експлозиви (EDD) се съдържат в отделно решение на Комисията.

ПРИТУРКА 12—Д

Подробни разпоредби за процедурите за одобрение на кучета за откриване на експлозиви (EDD) се съдържат в отделно решение на Комисията.

ПРИТУРКА 12—Е

Подробни разпоредби за областите за извършване на изпитванията за одобрение и условията за изпитвания на кучета за откриване на експлозиви (EDD) се съдържат в отделно решение на Комисията.

ПРИТУРКА 12—Ж

Подробни разпоредби за изискванията за контрол на качеството на кучета за откриване на експлозиви (EDD) се съдържат в отделно решение на Комисията.

ПРИТУРКА 12—З

Подробни разпоредби за „Свободно движещи се кучета за откриване на експлозиви (EDD) — стандарти за методиката на използване“ се съдържат в отделно решение на Комисията.

ПРИТУРКА 12—И

Подробни разпоредби за „Кучета за откриване на експлозиви (EDD), използвани за дистанционно проследяване на експлозиви по мирис — стандарти за методиката на използване“ се съдържат в отделно решение на Комисията.

ПРИТУРКА 12—Й

Подробни разпоредби за функционалните характеристики на оборудване за откриване на метал (MDE) се съдържат в отделно решение на Комисията.

ПРИТУРКА 12—К

Подробни разпоредби за функционалните характеристики на скенери за целите на сигурността се съдържат в отделно решение на Комисията.

ПРИТУРКА 12—Л

Подробни разпоредби за функционалните характеристики на оборудване за откриване на следи от експлозив (ETD) се съдържат в отделно решение на Комисията.“
Top