10.6.2008

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 150/28

---

ДИРЕКТИВА 2008/55/ЕО НА СЪВЕТА

от 26 май 2008 година

относно взаимопомощта при събиране на вземания, свързани с някои видове налози, мита, данъци и други мерки

(кодифицирана версия)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 93 и 94 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Европейския икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че:

(1)

Директива 76/308/ЕИО на Съвета от 15 март 1976 г. относно взаимопомощта при събиране на вземания, свързани с някои видове налози, мита, данъци и други мерки (3) е била неколкократно и съществено изменяна (4). С оглед постигане на яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана.

(2)

Фактът, че националните разпоредби, свързани с изплащането, се прилагат единствено на територията на съответната държава-членка, сам по себе си представлява пречка за функционирането на вътрешния пазар. Това положение възпрепятства пълното и справедливо прилагане на правилата на Общността, по-специално в областта на Общата селскостопанска политика, и улеснява действията с цел измама.

(3)	Необходимо е да се отговори на заплахата за финансовите интереси на Общността и на държавите-членки, както и на вътрешния пазар, появила се в резултат от разрастването на измамите, с цел по-добро запазване на конкурентоспособността и фискалния неутралитет на вътрешния пазар.

(4)	Следователно е необходимо приемане на общи правила относно взаимопомощта при изплащането.

(5)

Тези правила следва да бъдат приложими по отношение на изплащането на вземанията, произтичащи от различните мерки, съставляващи част от системата на пълно и частично финансиране на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието, изплащането на селскостопански такси и мита, данък върху добавената стойност и хармонизираните акцизи (обработен тютюн, алкохол и алкохолни напитки и минерални масла), както и данъци върху доходите, върху имуществото и върху застрахователните премии. Те следва да бъдат прилагани също и спрямо изплащането на лихви, административни наказания и глоби и разходи, произтичащи от такива вземания.

(6)

Взаимопомощта следва да включва за органа, получаващ молбата, от една страна, да предостави на органа, подаващ молбата, необходимата му информация за изплащането на вземанията, възникнали в държавата-членка по местонахождението му, и да нотифицира длъжника относно всички инструменти, свързани с такива искания, издадени от тази държава-членка, а от друга страна, по молба на органа, подаващ молбата, следва да изплати вземанията, възникващи в държавата-членка по местонахождение му.

(7)	Гореспоменатите различни форми на взаимопомощ следва да бъдат предоставени от органа, получаващ молбата, в съответствие със законите, наредбите и административните разпоредби, управляващи тези въпроси в държавата-членка по местонахождението му.

(8)

Необходимо е да бъдат определени условията, в съответствие с които се изготвят молбите за взаимопомощ от страна на органа, подаващ молбата, както и да бъде дадена ограничителна дефиниция на конкретните обстоятелства, при които органът, получаващ молбата, може да откаже съдействие във всеки един случай.

(9)	За да се позволи по-ефикасно и ефективно събиране на вземания, за които е подадена молба за събиране, документът, позволяващ изпълнение на вземането, по принцип следва да се смята за документ на държавата-членка по местонахождение на запитвания орган.

(10)

Органът, получаващ молбата, е длъжен да предприеме действия от името на органа, подаващ молбата за изплащане на вземане, в случай че действащите в държавата-членка по местонахождението му разпоредби позволяват това и в съгласие с органа, подаващ молбата, той следва да може да определи на длъжника срок да заплати или да нареди срок на плащане или разсрочено плащане. Лихвите, начислени върху такова плащане, следва да бъдат прехвърлени на държавата-членка по местонахождението на органа, подаващ молбата.

(11)

При мотивирана молба от страна на органа, подаващ молбата, органът, получаващ молбата, следва също да може, доколкото позволяват разпоредбите, действащи в държавата-членка по местонахождението му, да предприеме предпазни мерки, които да гарантират изплащането на вземания, възникнали в държавата-членка, подаваща молбата. Такива искания не следва задължително да се обслужват с преференциите, предвидени за подобни молби в държавата-членка по местонахождение на органа, получаващ молбата.

(12)

По време на процедурата за изплащане в държавата-членка по местонахождение на органа, получаващ молбата, вземането или инструментът, който дава право за изпълнение, издаден в държавата-членка по местонахождение на органа, подаващ молбата, могат да бъдат оспорени от заинтересованото лице. В такива случаи следва да бъде постановено, че заинтересованото лице следва да предприеме действия за оспорване на вземането пред компетентния орган на държавата-членка по местонахождение на органа, подаващ молбата, а органът, получаващ молбата, следва да спре, освен ако друго не е поискано от органа, подаващ молбата, всякакви започнати процедури по изпълнение, докато гореспоменатият орган вземе решение.

(13)	Следва да бъде постановено, че документите и информацията, обменени в хода на взаимопомощта във връзка с изплащането, не могат да бъдат използвани за други цели.

(14)

Използването на взаимопомощта при събирането не може, освен при изключителни обстоятелства, да се основава на финансови ползи или интерес от получените резултати, но в случаите, когато събирането представлява конкретен проблем, държавите-членки следва да могат да съгласуват условията за възстановяване.

(15)	Настоящата директива не следва да поставя ограничения върху взаимопомощта между държавите-членки, сключили двустранни, многостранни споразумения или спогодби.

(16)	За прилагането на настоящия регламент е необходимо да се приемат необходимите мерки в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (5).

(17)	Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право на директивите, които са посочени в приложение I, част В,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива определя правилата, които да бъдат включени в законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки за гарантиране на изплащането в една държава-членка на вземанията, посочени в член 2, възникнали в друга държава-членка.

Член 2

Настоящата директива се прилага спрямо всички вземания, свързани със:

а)

възстановявания, интервенции и други мерки, съставляващи част от системата за пълно или частично финансиране на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), включително и на суми, подлежащи на събиране във връзка с тези действия;

б)	налози и други такси, предвидени съгласно общата организация на пазара в сектора на захарта;

в)	вносни мита;

г)	износни мита;

д)	данък добавена стойност;

е)	акциз върху: i) обработения тютюн, ii) алкохола и алкохолните напитки, iii) минералните масла.

ж)	данъци върху доходите и имуществото;

з)	данъци върху застрахователните премии;

и)	лихви, административни наказания и глоби и разходите, извършени във връзка с вземанията, посочени в букви а)—з), с изключение на санкции от наказателен характер съгласно действащото законодателство в държавата-членка по местонахождение на запитвания орган.

Настоящата директива се прилага също и спрямо вземания, свързани с идентични или аналогични данъци, посочени в член 3, точка 6), които допълват или заместват тези данъци. Компетентните органи на държавите-членки съгласуват помежду си и с Комисията датите на влизане в сила на такива данъци.

Член 3

За целите на настоящата директива:

1.	„орган, подаващ молбата“, означава компетентния орган на една държава-членка, който подава молба за помощ по отношение на вземането, посочено в член 2;

2.	„орган, получаващ молбата“, означава компетентния орган на една държава-членка, до който се отправя молба за помощ;

3.	„вносни мита“ означава мита и такси, които имат еквивалентен ефект върху вноса, и вносни такси, предвидени в рамките на Общата селскостопанска политика или на конкретните мерки относно някои стоки, получени в резултат от обработката на земеделски продукти;

4.	„износни мита“ означава мита и такси, които имат еквивалентен ефект върху износа, и износни такси, предвидени в рамките на Общата селскостопанска политика или на конкретните мерки относно някои стоки, получени в резултат от обработката на земеделски продукти;

5.

„данъци върху доходите и имуществото“ означава изброените в член 1, параграф 3 от Директива 77/799/ЕИО на Съвета от 19 декември 1977 г. относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите-членки в областта на прякото данъчно облагане и облагането на застрахователните премии (6) във връзка с член 1, параграф 4 от същата директива;

6.

„данъци върху застрахователните премии“ означава: a) : в Белгия : i) taxe annuelle sur les contrats d’assurance, ii) jaarlijkse taks op de verzekeringscontracten. б) : в Дания : i) afgift af lystfartøjsforsikringer, ii) afgift af ansvarsforsikringer for motorkøretøjer m.v., iii) stempelafgift af forsikringspræmier. в) : в Германия : i) Versicherungssteuer, ii) Feuerschutzsteuer. г) : в Гърция : i) Φòρος κύκλου εργασιών (Φ.Κ.Ε), ii) Τέλη Χαρτοσήμου. д) : в Испания : Impuesto sobre la prima de seguros; е) : във Франция : Taxe sur les conventions d’assurances; ж) : в Ирланидия : Levy on insurance premiums; з) : в Италия : imposte sulle assicurazioni private ed i contratti vitalizi di cui alla legge 29.10.1967 no 1216; и) : в Люксембург : i) impôt sur les assurances, ii) impôt dans l’interêt du service d’incendie. й) : в Малта : taxxa fuq Dokumenti u Trasferimenti; к) : в Нидерландия : Assurantiebelasting; л) : в Австрия : i) Versicherungssteuer, ii) Feuerschutzsteuer. м) : в Португалия : imposto de selo sobre os prémios de seguros; н) : в Словения : i) davek od promenta zavarovalnih poslov, ii) požarna taksa. о) : във Финландия : i) eräistä vakuutusmaksuista suoritettava vero/skatt på vissa försäkringspremier, ii) palosuojelumaksu/brandskyddsavgift. п) : в Обединеното кралство : Insurance premium tax (IPT).

Член 4

1.   По молба на органа, подаващ молбата, органът, получаващ молбата, предоставя всякаква информация, която е от полза за органа, подаващ молбата, във връзка с изплащането на дадено вземане.

За да получи тази информация, органът, получаващ молбата, използва правомощията, предоставени му от законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приложими спрямо изплащането на подобни вземания, възникващи в държавата-членка по местонахождението му.

2.   Молбата за информация посочва името и адреса на лицето, с което е свързана тази информация, и всякаква друга приложима информация, свързана с идентифицирането, до която запитващият орган обикновено има достъп, както и характера и размера на вземането, по повод на което се отправя молбата.

3.   Органът, получаващ молбата, не е длъжен да предоставя информация:

а)	с която не би могъл да се сдобие за целите на изплащането на подобни вземания, възникващи в държавата-членка по местонахождението му;

б)	която би представлявала разкриване на търговска, промишлена или професионална тайна; или

в)	чието разкриване може да накърни сигурността или да противоречи на обществения ред на държавата.

4.   Органът, получаващ молбата, уведомява органа, подаващ молбата, относно мотивите за отказ на молбата за предоставяне на информация.

Член 5

1.   По молба на органа, подаващ молбата, и в съответствие с действащите законови правила за уведомяване относно подобни инструменти или решения в държавата-членка по местонахождение на органа, получаващ молбата, той уведомява адресата за всякакви инструменти и решения, включително тези от съдебен характер, издадени от държавата-членка по местонахождение на органа, подаващ молбата, и свързани с вземане и/или с неговото изплащане.

2.   Молбата за уведомяване посочва името и адреса на лицето, с което е свързана тази информация, и всякаква друга приложима информация, свързана с идентифицирането, до която запитващият орган обикновено има достъп, естеството и предмета на инструмента или решението, подлежащо на уведомяване, ако е необходимо, името и адреса на длъжника и всякаква друга приложима информация, свързана с идентифицирането, до която запитващият орган обикновено има достъп, и вземането, за което се отнася инструментът или решението, както и всякаква друга полезна информация.

3.   Органът, получаващ молбата, своевременно информира органа, подаващ молбата, относно действията, предприети във връзка с молбата за уведомяване, и по-специално относно датата на изпращане на инструмента или решението на адресата.

Член 6

По молба на органа, подаващ молбата, и в съответствие със законовите, подзаконовите или административните разпоредби, приложими по отношение на изплащането на подобни вземания, възникнали в държавата-членка по местонахождение на органа, получаващ молбата, последният изплаща вземанията, които са предмет на инструмента, позволяващ тяхното изпълнение.

За тази цел всяко вземане, във връзка с което се подава молба за изплащане, се смята за вземане на държавата-членка по местонахождение на органа, получаващ молбата, освен в случаите, когато се прилагат разпоредбите, предвидени в член 12.

Член 7

1.   Молбата за събиране на вземане, адресирана от запитващия орган до запитвания орган, следва да бъде придружена от официално или легализирано копие на документа, позволяващ нейното прилагане, издаден в държавата-членка по местонахождение на запитващия орган, и, ако е приложимо, от оригинал или легализирано копие на други документи, необходими за събирането.

2.   Запитващият орган няма право да подава молба за събиране, освен ако:

а)	вземането и/или документът, позволяващ неговото изпълнение, не се оспорва в държава-членка по местонахождение, освен в случаите на прилагане на член 12, параграф 2, втора алинея;

б)	не е приложил в държавата-членка по местонахождение съответните възможни процедури за събиране въз основа на документа, посочен в параграф 1, и предприетите мерки няма да доведат до пълно събиране на вземането.

3.   Молбата за събиране посочва:

а)	име, адрес и всякаква друга приложима информация, свързана с идентифицирането на съответното лице и/или на третата страна, притежаваща неговите активи;

б)	име, адрес и всякаква друга приложима информация, свързана с идентифицирането на запитващия орган;

в)	документа с изпълнителното основание, позволяващ събирането на вземането, издаден в държавата-членка по местонахождение на запитващия орган;

г)	характер и размер на вземането, включително главница, лихва и всякакви други наложени наказания, глоби и дължими разходи, деноминирани във валутните единици на държавите-членки по местонахождение на двата органа;

д)	дата на уведомяване на получателя относно документа от запитващия орган и/или от запитвания орган;

е)	дата и срок, през който изпълнението е възможно съгласно действащото законодателство в държавата-членка по местонахождение на запитващия орган;

ж)	всякаква друга приложима информация.

Молбата за събиране съдържа също и декларация от запитващия орган в потвърждение на факта, че условията, предвидени в параграф 2, са изпълнени.

4.   Незабавно след като всякаква приложима информация по въпроса, довел до молбата за събиране, стане известна на запитващия орган, той я препраща до запитвания орган.

Член 8

Документът, позволяващ събиране на вземането, се признава директно и автоматично се смята за документ, позволяващ събиране на вземане на държавата-членка по местонахождение на запитвания орган.

Независимо от първа алинея документът, позволяващ събиране на вземането, може, ако е целесъобразно и в съответствие с действащите разпоредби в държавата-членка по местонахождение на запитвания орган, да бъде приет, признат, допълнен или заменен с документ, който дава право за изпълнение на територията на тази държава-членка.

В срок три месеца от датата на получаване на молбата за събиране държавите-членки полагат усилия да извършат формалностите по приемането, признаването, допълването или замяната на документа с изпълнителното основание, освен в случаите, посочени в четвърта алинея. Тези формалности не могат да бъдат отхвърлени, ако документът, позволяващ изпълнението, е надлежно съставен. Запитваният орган уведомява запитващия орган относно основанията за неспазването на срока от три месеца.

Ако някоя от тези формалности бъде подложена на оспорване във връзка с вземане или с документа, позволяващ изпълнението, който е издаден от запитващия орган, се прилага член 12.

Член 9

1.   Вземането се събира във валутните единици на държавата-членка по местонахождение на запитвания орган. Запитваният орган изпраща на запитващия орган цялата сума по вземането, която е могъл да събере.

2.   Запитваният орган има право, в случай че законите, подзаконовите актове или административните практики, действащи в държавата-членка по местонахождението му, позволяват това, и след консултации със запитващия орган да даде срок на длъжника да заплати или нареди плащане на части. Лихвата, начислена от запитвания орган по време на този допълнителен срок, също следва да бъда изпратена на държавата-членка по местонахождение на запитващия орган.

От датата, на която документът, позволяващ изпълнение на събирането на вземането, е пряко признат в съответствие с член 8, първа алинея или приет, признат, допълнен или заменен в съответствие с член 8, втора алинея, се начислява лихва за забавяне на плащането съгласно законите, подзаконовите актове или административните практики, действащи в държавата-членка по местонахождение на запитвания орган, и също така се изпраща на държавата-членка по местонахождение на запитващия орган.

Член 10

Независимо от разпоредбите на член 6, втора алинея, вземанията, подлежащи на събиране, може и да не се ползват с привилегиите, предвидени за подобни вземания, възникнали в държавата-членка по местонахождение на запитвания орган.

Член 11

Органът, получаващ молбата, незабавно информира органа, подаващ молбата, относно предприетите действия по отношение на молбата за изплащане.

Член 12

1.   Ако в хода на процедурата по изплащане вземането и/или инструментът, позволяващ неговото изпълнение, издаден в държавата-членка по местонахождение на органа, подаващ молбата, бъдат оспорени от заинтересованата страна, тя следва да доведе действията до знанието на компетентния орган на държавата-членка по местонахождение на органа, подаващ молбата, в съответствие със съществуващите там разпоредби. Органът, подаващ молбата, следва да нотифицира органа, получаващ молбата, относно тези действия. Заинтересованата страна има право също да уведоми органа, получаващ молбата, относно предприетите действия.

2.   Веднага след получаване на уведомяването, посочено в параграф 1, изпратено от органа, подаващ молбата, или от заинтересованата страна, органът, получаващ молбата, спира процедурата по изпълнение в очакване на решение от страна на органа, който е компетентен по въпроса, освен ако запитващият орган не пожелае друго в съответствие с втора алинея от настоящия параграф. В случай че органът, получаващ молбата, сметне за необходимо и без да се засягат разпоредбите на член 13, той може да предприеме предпазни мерки, с които да гарантира изплащането, доколкото законовите и подзаконовите разпоредби, действащи в държавата-членка по неговото местонахождение, позволяват подобни действия по отношение на такива вземания.

Запитващият орган има право в съответствие със законите, подзаконовите актове или административните практики, действащи в държавата-членка по местонахождението му, да поиска от запитвания орган събирането на съответното оспорено вземане, доколкото законите, подзаконовите актове или административните практики, действащи в държавата-членка по местонахождение на запитвания орган, позволяват подобни действия. Ако резултатът от оспорването се окаже благоприятен за длъжника, запитващият орган носи отговорност за възстановяването на всички събрани суми, както и на дължимата компенсация в съответствие с действащото законодателство в държавата-членка по местонахождение на запитвания орган.

3.   Когато мерките по изпълнение, предприети в държавата-членка по местонахождение на органа, получаващ молбата, са предмет на оспорване, действията се отнасят до компетентния орган на тази държава-членка съгласно действащите там законови и подзаконови разпоредби.

4.   Когато компетентният орган, до който са отнесени действията в съответствие с параграф 1, е съдебен или административен правораздавателен орган, неговото решение, стига да е благоприятно за органа, подаващ молбата, и да позволява изплащането на вземането в държавата-членка по местонахождението на последния, представлява „инструмент, позволяващ изпълнението“, посочен в членове 6, 7 и 8, и изплащането на вземането се извършва въз основа на това решение.

Член 13

Въз основа на мотивирана молба от страна на органа, подаващ молбата, органът, който я получава, предприема предпазни мерки, с които да гарантира изплащането, доколкото позволяват законовите или подзаконовите разпоредби, действащи в държавата-членка по местонахождението му.

Член 6, член 7, параграфи 1, 3 и 4, членове 8, 11, 12 и 14 се прилагат mutatis mutandis, за да влязат в сила разпоредбите на първа алинея.

Член 14

Запитваният орган не е задължен:

а)

да предоставя взаимопомощта, предвидена в членове от 6 до 13, в случай че поради състоянието на длъжника събирането на вземането може да създаде сериозни икономически или социални затруднения в държавата-членка по местонахождение на органа, доколкото законите, подзаконовите актове или административните практики, действащи в държавата-членка по местонахождение на запитвания орган, позволяват подобни действия относно подобни вземания от национален мащаб;

б)

да предоставя взаимопомощта, предвидена в членове 4—13, в случай че първоначалната молба съгласно член 4, 5 или 6 се отнася за вземания отпреди повече от пет години, датиращи от периода отпреди изготвянето на документа, позволяващ събирането съгласно законите, подзаконовите актове или административните практики, действащи в държавата-членка по местонахождение на запитващия орган, до датата на молбата. Все пак, в случаите на оспорване на вземането или на документа, срокът започва да тече от момента, в който държавата, която подава молбата, установи, че вземането или документът, позволяващи събирането, повече не подлежат на оспорване.

Органът, получаващ молбата, информира органа, подаващ молбата, относно основанията за отказ на молбата за помощ. Този мотивиран отказ се изпраща и на Комисията.

Член 15

1.   Въпросите, свързани с давностните срокове, се ръководят единствено от разпоредбите, действащи в държавата-членка по местонахождение на органа, подаващ молбата.

2.   Действията, предприети от страна на органа, получаващ молбата, за изплащане на вземане във връзка с молба за помощ, които, ако са били извършени от органа, подаващ молбата, биха имали ефекта на спиране или прекъсване на давностния срок съгласно разпоредбите, действащи в държавата-членка по местонахождение на органа, подаващ молбата, се смятат за предприети в тази държава-членка по отношение на този ефект.

Член 16

В съответствие с настоящата директива документите и информацията, изпратени на органа, получаващ молбата, могат да бъдат препращани от него единствено на:

а)	лицето, посочено в молбата за помощ;

б)	лицата и органите, които отговарят за изплащането на вземания, и единствено с тази цел;

в)	съдебните органи, които се заминават с въпросите, свързани с изплащането на вземания.

Член 17

Молбите за помощ, документът, позволяващ изпълнението, и другите приложими документи се придружават от превод на официалния език или на един от официалните езици в държавата-членка по местонахождение на органа, получаващ молбата, без да се накърнява правото на този орган да се откаже от превода.

Член 18

1.   Запитваният орган събира от съответното лице също така всички разходи по събирането и си запазва сумата в съответствие със законовата и подзаконовата уредба в държавата-членка по местонахождението му, приложима към подобни вземания.

2.   Държавите-членки се отказват взаимно от всякакви претенции една спрямо друга относно възстановяване на разходите, произтичащи от взаимопомощта, която си оказват в съответствие с настоящата директива.

3.   В случаите, когато събирането представлява специална трудност, свързано е с разходи в особено големи размери или с борбата с организираната престъпност, запитващият орган и запитваният орган имат право да договорят процедура за възстановяване, която е специфична за съответните случаи.

4.   Държавата-членка по местонахождение на запитващия орган продължава да носи отговорност към държавата-членка по местонахождение на запитвания орган относно всякакви разходи или загуби, причинени в резултат от действия, смятани за неоснователни по отношение на съдържанието на вземането или на валидността на документа, издаден от запитващия орган.

Член 19

Държавите-членки предоставят една на друга списък на органите, които имат право да подават или да получават молби за помощ.

Член 20

1.   Дейността на Комисията се подпомага от комитета по събирането (наричан по-долу „комитета“).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

Член 21

Комитетът има право да проучи всякакъв въпрос, свързан с прилагането на настоящата директива, повдигнат от председателя по негова собствена инициатива или по молба на представителя на една държава-членка.

Член 22

Подробните правила за прилагане на член 4, параграфи 2 и 4, член 5, параграфи 2 и 3 и членове 7, 8, 9, 11, член 12, параграфи 1 и 2, член 14, член 18, параграф 3 и член 24 и за определяне на начина на кореспонденция между органите, правилата за конвертиране и прехвърляне на събраните суми, както и за определяне на минимален размер на вземанията, които могат да доведат до подаване на молба за взаимопомощ, се приемат в съответствие с разпоредбите на член 20, параграф 2.

Член 23

Настоящата директива не изключва установяването на по-голяма степен на взаимопомощ сега или в бъдеще от определени държави-членки съгласно споразумения или ангажименти, включително такива за нотифициране на съдебни или извънсъдебни актове.

Член 24

Всяка държава-членка уведомява незабавно Комисията за приетите мерки за прилагането на настоящата директива. Комисията уведомява останалите държави-членки за тези мерки.

Всяка държава-членка ежегодно информира Комисията относно броя на молбите за информация, уведомяване и събиране, изпратени и получени всяка година, размера на вземанията и на събраните суми.

Два пъти в годината Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на тези разпоредби и получените резултати.

Член 25

Директива 76/308/ЕИО, изменена с актовеТЕ, посочени в приложение I, частИ A и Б, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право на директивите, които са посочени в приложение I, част В.

Позоваванията на отменената директива се смятат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.

Член 26

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 27

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  Становище от 19 юни 2007 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ C 93, 27.4.2007 г., стр. 15.

(3)  ОВ L 73, 19.3.1976 г., стр. 18. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г. Оригиналното заглавие на директивата е „Директива 76/308/ЕИО на Съвета от 15 март 1976 г. относно взаимопомощта при изплащането на вземания, произтичащи от операции, представляващи част от системата за финансиране на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието, както и от селскостопански такси и мита“. То е изменено с Директива 79/1071/ЕИО (ОВ L 331, 27.12.1979 г., стр. 10), Директива 92/12/ЕИО (ОВ L 76, 23.3.1992 г., стр. 1) и Директива 2001/44/ЕО (ОВ L 175, 28.6.2001 г., стр. 17).

(4)  Вж. приложение I, части А и Б.

(5)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, последно изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

(6)  ОВ L 336, 27.12.1977 г., стр. 15. Директива, последно изменена с Директива 2006/98/ЕО (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 129).

---

---

---