This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 32007H1222(01)
Council recommendation of 6 December 2007 concerning a Handbook for police and security authorities concerning cooperation at major events with an international dimension
Препоръка на Съвета от 6 декември 2007 г. относно Ръководство за полицейските органи и органите по сигурността относно сътрудничеството по време на големи събития с международно значение
Препоръка на Съвета от 6 декември 2007 г. относно Ръководство за полицейските органи и органите по сигурността относно сътрудничеството по време на големи събития с международно значение
OB C 314, 22.12.2007, p. 4–21
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
In force
22.12.2007 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 314/4 |
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
от 6 декември 2007 г.
относно Ръководство за полицейските органи и органите по сигурността относно сътрудничеството по време на големи събития с международно значение
(2007/C 314/02)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Ръководството по сигурност, предназначено за използване от полицейските органи и служби по време на международни събития като заседания на Европейския съвет и Ръководството за сътрудничество между държавите-членки за предотвратяване на терористични актове по време на Олимпийските игри и други големи спортни събития,
като има предвид, че:
(1) |
Цел на Европейския съюз е, inter alia, да осигури на гражданите висока степен на сигурност в рамките на пространство на свобода, сигурност и правосъдие чрез развиване на общо действие между държавите-членки в областта на полицейското сътрудничество. |
(2) |
Държавите-членки често са домакини на големи събития с международно значение. |
(3) |
Правоприлагащите органи в държава-членка, домакин на голямо събитие с международно значение, следва да гарантират безопасността на събитието както от гледна точка на обществения ред, така и на антитероризма. В зависимост от естеството на събитието (политическо, спортно, социално, културно или друго) единият аспект може да е по-важен от другия и може други органи да са ангажирани с него, но и двата е необходимо да се вземат под внимание. |
(4) |
Важно е за компетентните органи да могат да използват практически инструмент, предоставящ насоки и импулс, основани на опита и добрата практика, придобита от предишни събития. |
(5) |
Ръководството следва да бъде преразглеждано и актуализирано, когато това е уместно, в съответствие с бъдещия опит и по-нататъшно развитие на най-добрите практики, |
ПРЕПОРЪЧВА НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ:
(1) |
да засилят сътрудничеството, по-специално практическото сътрудничество и споделянето на информация между компетентните органи, за да се гарантира обществената сигурност по време на големи събития с международно значение, провеждани в държавите-членки на Европейския съюз; |
(2) |
за тази цел да осигурят приложеното тук ръководство за полицейските органи и органите по сигурността относно сътрудничеството по време на големи събития с международно значение да бъде предоставено на съответните компетентни органи. |
Съставено в Брюксел на 6 декември 2007 г.
За Съвета
Председател
Alberto COSTA
ПРИЛОЖЕНИЕ
РЪКОВОДСТВО ЗА ПОЛИЦЕЙСКИТЕ ОРГАНИ И ОРГАНИТЕ ПО СИГУРНОСТТА ОТНОСНО СЪТРУДНИЧЕСТВОТО ПО ВРЕМЕ НА ГОЛЕМИ СЪБИТИЯ С МЕЖДУНАРОДНО ЗНАЧЕНИЕ
I. |
ВЪВЕДЕНИЕ |
I.1. |
Цел |
I.2. |
Основни принципи |
II. |
УПРАВЛЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА |
II.1. |
Звена за контакт |
II.1.1. |
Постоянни звена за контакт |
II.1.2. |
Звена за контакт свързани със събититето |
II.2. |
Обмяна на информация |
II.3. |
Оценка на заплахата и анализ на риска |
III. |
УПРАВЛЕНИЕ НА СЪБИТИЕТО |
III.1. |
Отговорности на участващите органи и служби в държавата-членка организатор |
III.2. |
Опазване на обществения ред и сигурност |
III.2.1. |
Обществен ред и сигурност |
III.2.2. |
Борба с престъпленията |
III.2.3. |
Терористични заплахи |
III.3. |
Оперативно сътрудничество с други държави-членки |
III.3.1. |
Трансгранично сътрудничество |
III.3.2. |
Оперативна подкрепа |
III.3.3. |
Служители за връзка |
III.3.4. |
Наблюдатели |
III.3.5. |
Финансови договорености и оборудване |
III.3.6. |
Комуникационен план |
III.4. |
Медийна стратегия |
III.5. |
Инструктаж, обучение и тренировка |
IV. |
ОЦЕНКА |
IV.1. |
Оценка свързана със събитието |
IV.2. |
Стратегическа оценка |
ПРИЛОЖЕНИЕ А |
Стандартен формуляр за искане на служители за връзка или на служители за предоставяне на друг вид оперативна подкрепа |
ПРИЛОЖЕНИЕ Б |
Анализ на риска на потенциални демонстранти и други групировки |
ПРИЛОЖЕНИЕ В |
Стандартен формуляр за обмяна на информация относно лица представляващи терористична заплаха |
ПРИЛОЖЕНИЕ Г |
Стандартен формуляр за обмяна на информация относно групи представляващи терористична заплаха |
ПРИЛОЖЕНИЕ Д |
Документи за справка |
ПРИЛОЖЕНИЕ Е |
Звена за контакт по отношение на обществения ред |
I. ВЪВЕДЕНИЕ
I.1. Цел
Целта на настоящото ръководство е да служи като практически инструмент, даващ насоки и импулс за правоприлагащите органи в Европа, поемащи отговорност за сигурността по време на големи събития с международно значение (като например Олимпийски игри или други големи спортни събития (1), големи социални събития или политически срещи на високо ниво, например среща на Г8). Съответно, принципите, уредени в настоящото ръководство, следва да се прилагат само когато е уместно и полезно, както и в пълно съответствие с националното законодателство. Те също така не следва да засягат договорености, уредени в двустранни споразумения или меморандуми за разбирателство.
Настоящото ръководство е документ с еволюиращ характер, който търпи промени и корекции в съответствие с бъдещия опит и развитието на най-добри практики (виж IV.2 Стратегическа оценка).
В настоящата версия на ръководството са включени Ръководство по сигурност, предназначено за използване от полицейските органи и служби по време на международни събития като заседания на Европейския съвет и Ръководството за сътрудничество между държавите-членки за предотвратяване на терористични актове по време на Олимпийските игри и други големи спортни събития. Правоприлагащите органи ангажирани с голямо събитие с международно значение трябва да гарантират сигурността на събитието както от гледна точка на обществения ред, така и на антитероризма. В зависимост от естеството на събитието (политическо, спортно, социално, културно или др.), единият аспект може да е по-значим от другия и може да бъде възложен на други органи, но и двата е необходимо да бъдат взети под внимание.
I.2. Основни принципи
Прилагането на закона и реда следва да се ръководи от принципите на законосъобразност, пропорционалност и умереност, като се отдава предпочитание на подхода, използващ по-малко вмешателство. Винаги, когато е възможно, полицията следва да избира подход, насочен към намаляване на напрежението и основан на диалог, договорено управление на общественото пространство и партньорство.
Правоприлагащите органи на държавите-членки, отговарящи за сигурността по време на големи събития с международно значение, по-специално по време на политически събития, трябва да се стремят да гарантират пълното зачитане на човешките права, в частност правото на свободно изразяване на мнения и правото на мирни събрания в съответствие с Европейската Конвенция за правата на човека и основните свободи. Намесата на лица или групи, чиито цели или действия включват насилие или други действия с престъпен характер, следва да се предотвратява в максимална степен.
Въпреки че държавата-членка домакин носи главната отговорност за гарантиране на сигурността по време на събитието, предвид международния му характер всички останали държави-членки и компетентни органи на Европейския съюз (ЕС) имат задължението да подпомагат и подкрепят обезпечаването на такава сигурност.
II. УПРАВЛЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА
II.1. Звена за контакт
II.1.1. Постоянни звена за контакт
Съгласно Съвместно действие 97/339/ПВР на Съвета от 26 май 1997 г. по отношение на сътрудничеството в областта на обществения реда и сигурност (2) всяка държава-членка трябва да създаде поне един постоянно звено за контакт.
Данните за контакт и друга информация относно постоянното(ите) звено(звена) за контакт следва да бъдат предоставени на Генералния секретариат на Съвета (чийто адрес на електронна поща може да бъде открит в Приложение Е) за разпращане до държавите-членки. Всички съответни промени, свързани с постоянното(ите) звено(звена) за контакт на една държава-членка, следва да бъдат съобщени по същия начин.
Всяко постоянно звено за контакт следва да отговаря на следните изисквания:
— |
24-часова наличност (съобразно необходимостта преди, по време на и след събитието), |
— |
персонал с достатъчни езикови познания по най-малко още един език на институциите на ЕС, |
— |
структура от постоянно действащи линии за комуникация и информация, включително телефон, факс и електронна поща, при необходимост обезопасена чрез криптиране, и достъп до Интернет, |
— |
достатъчен преводачески капацитет за обмяната на информация. |
II.1.2. Звена за контакт свързани със събитието
За всяко голямо събитие с международно значение, всяка държава-членка следва да определи едно или повече звена за контакт свързани с събитието. В зависимост от националното законодателство или структури, то може да е същото като постоянното(ите) звено(звена) за контакт. Всяко свързано с събитието звено за контакт следва да отговаря на горепосочените изисквания.
Държавата-членка организатор уведомява постоянните звена за контакт на другите държави-членки (виж приложение Е) за данните на звеното(звената) за контакт свързани с събитието. След това всяка държава-членка уведомява държавата-членка организатор за своето(ите) собствено(и) звено(звена) за контакт за това събитие.
Задачите на свързаното(ите) със събитието звено(звена) за контакт могат да включват улесняване на:
— |
събирането и анализа на информация на национално ниво, както и от други държави-членки, трети страни, съответни органи на Европейския съюз и други източници на информация, |
— |
качествен контрол по отношение на формата и съдържанието, |
— |
създаването на надеждни и ефикасни линии за комуникация със съответните ключови участници — на национално и международни ниво — за предпочитане чрез обезопасени линии, |
— |
обмяната на информация посредством налични обезопасени линии за комуникация, |
— |
обмяната на информация в сътрудничество с други държави-членки, трети страни, съответни органи на Европейски съюз и други международни институции, |
— |
разпространяването на обработена информация до техните съответни служби по сигурността, полицейски органи и други служби, такива служби на държавата организатор, както и до органи и служби в други държави-членки и съответни органи на Европейския съюз, когато това е уместно, |
— |
предоставянето на оценка на заплахата и анализ на риска на потенциални демонстранти и други групировки на държавата-членка организатор, |
— |
наблюдението и оценката на събитието и последващи действия. |
II.2. Обмяна на информация
Една държава-членка следва да изпрати без забавяне информация, която нейният национален орган счита за значима относно сигурността на събитие в друга държава-членка, на съответния орган в тази държава. Когато изпращат информация, държавите-членки следва да спазват своите задължения по отношение на нейната поверителност.
Обмяната на информация следва да се осъществява посредством налични канали и структури за комуникация. Обмяната на информация, включително лични данни, следва да се извършва при стриктно спазване на разпоредбите на националното и международното право и договори, приложими във всеки случай (3).
Той следва да бъде улеснен от звената за контакт на участващите държави-членки.
След обработването й, събраната информация следва да бъде изпратена на съответните органи и служби. Контактите между службите по сигурността, полицейските органи и служби в различните държави-членки могат да бъдат координирани и организирани от техните съответни звена за контакт.
Звеното(ата) за контакт в държавата-членка организатор следва да улесни събирането, анализа и обмяната на информация относно събитието с другите държави-членки, трети страни и съответните органи на Европейския съюз или други международни институции. Наред с другото информацията може да включва:
— |
информация и разузнавателни данни, получени преди събитието, които биха могли да повлияят върху развоя на събитието или опазването на законността и реда изобщо, |
— |
лица, участващи в терористични организации, терористични актове или други мащабни престъпни дейности, които биха могли да бъдат свързани косвено с тероризма, |
— |
нивото на заплаха срещу длъжностни лица (държавни и правителствени глави, членове на парламента, други ВИП и т.н.), атлети, посетители/зрители и средища. В допълнение към държавата-членка организатор, която има главната отговорност, всички останали държави-членки следва самостоятелно да предоставят информация по отношение на тези лица, |
— |
друга информация относно цели и интереси на държавите-членки на Европейския съюз или на трети страни в държавата организатор с оглед на по-добрата им защита, |
— |
информация и разузнавателни данни, свързани с потенциални демонстранти и други групировки, |
— |
информация, получена или поискана по време на събитието, която се отнася до лица, заподозрени в извършване на престъпление, включително техните имена, дата на раждане, местожителства, минало, обстоятелствата около ареста и/или точно описание на извършеното престъпление, |
— |
информация относно приложимото законодателство и политика на полицейските органи при прилагане на закона (в други държави-членки или трети страни), |
— |
доклади за инцидента и оценка, както и предоставени данни за тях. |
II.3. Оценка на заплахата и анализ на риска
Подходяща и навременна оценка на заплахите (свързани с тероризма, обществения ред, организираната престъпност и други) по отношение на международното събитие е от първостепенна важност с оглед на сигурността. Наред със специфичната оценка на съответната заплаха следва да се изготви анализ, включващ събирането, оценката и разпространението на значима за сигурността информация, касаеща конкретна специфична ситуация.
Освен разузнавателните данни, с които разполага самата държава-организатор, анализът ще се основава на информацията и оценките, предоставени от другите държави-членки. На най-ранен етап преди международното събитие всяко звено за контакт следва да предостави на съответното звено за контакт в държавата организатор оценка на постоянната заплаха, т.е. лица или групировки, за които се очаква да пътуват за събитието и за които се счита, че могат да представляват потенциална заплаха за опазването на обществения ред, законност и/или сигурност (например известни потенциални демонстранти и други групировки). Оценката следва да се изпрати на държавата-членка организатор, както и на други засегнати страни, т.е. транзитни или съседни страни.
Този анализ може да бъде структуриран в съответствие с рамковия анализ, уреден в приложения Б, В и Г. Ако няма налична такава информация, държавата организатор следва съответно да бъде уведомена. Държавите-членки следва да я изпратят на държавата организатор при първа възможност посредством целесъобразни средства, като използват наличните обезопасени линии за комуникация.
Европол, в съответствие със своя мандат и Конвенцията за създаване на Европейска полицейска служба (Конвенция за Европол) (4), предоставя съответна информация и анализ, както и изготвя оценки на общата заплаха на основата на данни от държавите-членки. Тази информация следва да е на разположение възможно най-рано. Ако няма такава информация на разположение, държавата организатор може да бъде съответно уведомена.
Изборът на подходящи, необходими и целесъобразни мерки за сигурност следва да се основава на оценката на заплахата, включваща вероятността от потенциално увреждане, и на анализа на риска.
По тази причина отговорната държава организатор, подпомагана където е уместно от другите държави-членки и компетентни органи на ЕС, следва да изготви актуализирана оценка на заплахата и анализ на риска най-късно шест месеца преди съответното събитие. С наближаването на събитието информацията следва редовно да се актуализира. През последните 3 месеца преди събитието следва да се изпраща ежемесечен анализ, а при необходимост и ежеседмичен. Тези оценки и анализи следва да бъдат обменяни между участващите държави и органи.
По време на събитието следва да се изготвят ежедневни доклади за ситуацията. Докладите следва да се основават на информация, предоставена от държавата организатор, другите държави-членки и компетентните органи на ЕС. Оценката на степента на риск следва да се основава на най-актуалната информация, предоставена от посещаващи полицейски служители или от звената за контакт относно събитието. Доколкото позволява наличната информация, тази информация следва да е възможно най-изчерпателна.
III. УПРАВЛЕНИЕ НА СЪБИТИЕТО
III.1. Отговорности на участващите органи и служби в държавата-членка организатор
Компетентният орган на държавата-членка организатор следва да състави цялостен оперативен план, на основата на който се изготвят всички по-нататъшни подробни планове. Освен това следва да изготви планове, включващи политическото ниво (стратегически), както и цялостното оперативно ниво (оперативен) и действителното ниво на разполагане на място (тактически). Процедурата по планиране следва да започне възможно най-рано.
Преди събитието държавата-членка организатор следва да се увери, че функциите на всички участващи органи и служби са ясно определени и че съответните им отговорности са сведени до знанието на всички съответни страни.
Държавата-членка организатор може да изготви цялостна матрица, която да отразява всички процеси и ключови участници (т.е. организация на срещата, мерки за сигурност, опазване на законността и реда, съдебни служби, социални служби и служби за превенция, здравни служби, обществен транспорт и други въпроси на инфраструктурата). Този „проект“ може да бъде полезно средство за онагледяване на рамката за планиране, както и да гарантира обхващането на всички необходими процеси.
За събитието може да бъде сформирана група за координация на проекта, която да включва представители на всички участващи органи и служби. Групата следва да се среща редовно преди, по време на и след самото събитие, за да се гарантира последователното и съгласувано вземане на решения. Основна отговорност на групата следва да бъде осигуряването на ефикасни линии за комуникация между всички органи и служби.
Отговорните органи и служби следва да осигурят наличието на материални, технически и човешки ресурси, нужни за изпълнението на възложените им задачи с необходимата ефикасност, качество и бързина. База данни, съдържаща всички налични ресурси и съответни звена за контакт, би била много полезно средство за държавите-членки организатори.
Полицейските органи на държавите-членки организатори следва да уредят със същинския организатор на събитието всички необходими споразумения и договорености, касаещи усилията на полицията. Организаторът носи основната отговорност за събитието и в зависимост от естеството на събитието следва да се изготви списък с изисквания. договореностите могат да включват inter alia:
— |
места на събитието, където не бива да се допускат обществени безредици (заседателни зали, хотели), |
— |
проверка при влизане, евентуално охрана на периметъра, както и кой отговаря за това, |
— |
мерки за сигурност, които ще бъдат взети от организатора, т.е. вътрешно видео наблюдение, |
— |
пълна и непрекъснато актуализирана обмяна на информация относно делегати и други участници в събитието (име, длъжност, продължителност на престоя, настаняване, транспорт и т.н.), |
— |
договорености по отношение на ВИП и сигурността в хотела. |
III.2. Опазване на обществения ред и сигурност
III.2.1. Обществен ред и сигурност
Като се придържат към основните принципи, уредени в раздел I.2, компетентните органи на държавата-членка организатор следва да установят ясна цялостна политика относно подхода на полицията при международни събития. Тази цялостна политика може да включва следните политики:
— |
действията на полицията са характеризирани със защита на мирните демонстрации, |
— |
чрез диалог и надеждно състояние на подготвеност полицията следва да поддържа инициативата, като по този начин ограничава или предотвратява бунтове или по-големи безредици, |
— |
по свое усмотрение и когато това е уместно полицията следва да поддържа ниска степен на видимост и висока степен на толерантност по отношение на мирните събрания и демонстрации, |
— |
арести следва да се правят с цел наказателно преследване, временно задържане и т.н. в съответствие с националното законодателство, |
— |
усилията на полицията по принцип следва да се съсредоточат върху групировки, които планират да предизвикат безредици или демонстрират желание да го направят, |
— |
сътрудничеството с други държави-членки, трети държави, органи на ЕС и международни институции на съответни места, като границите например следва да се насърчават. |
Държавата-членка организатор на повече от едно събитие на своята територия следва да гарантира политиката на полицията по прилагане на закона да е хармонизирана в най-висока степен за различните събития. Когато е уместно, политиката може също да бъде съгласувана с другите държави-членки.
Компетентните органи в държавата-членка организатор следва на ранен етап да започнат диалог с лица и групи (включително активистки групи и демонстранти), с местните власти, със съответните служби от инфраструктурата, с местното население и с други ключови участници, за да гарантират, че събиранията и законните демонстрации се провеждат по мирен начин. Диалогът следва да се основава на споделена отговорност. Той следва да започне на един ранен подготвителен етап и да бъде използван като средство преди, по време на и след събитието.
Създаването на конструктивна и основана на взаимното зачитане мрежа служи за предотвратяване на потенциални безредици, както и като инструмент за медиация в случай на конфликтна ситуация.
Структурите или екипите за диалог следва да бъдат създадени на национално ниво и да отчитат различните култури в различните държави-членки при подготовката и изпълнението на своята задача (5).
Следва да бъдат създадени канали за комуникация между компетентните органи и различните организации, граждански сдружения и представители на демонстрантите. Организаторите на демонстрации и всички съответни страни могат да получат насоки относно:
— |
практически въпроси (настаняване и логистика), |
— |
приложимото съответно законодателство по отношение на демонстрациите, свободата на речта, гражданското неподчинение и т.н., |
— |
политиката на полицията при прилагане на закона в случаи, когато може да се действа по лично усмотрение, и указания за използването на сила от полицията, |
— |
звената за контакт в полицията и други значими органи. |
Разпространяването на горепосочената информация на различни езици е мярка, която следва да се обмисли (например чрез дипляни, страници в интернет). Информацията може да бъде предоставена на чуждестранните посетители чрез съответните звена за контакт.
III.2.2. Борба с престъпленията
Правоприлагащите органи в държавите-членки — в съответствие с приложимото законодателство и посочените политики — следва да се стремят към систематично наказателно разследване на престъпленията, извършени във връзка с бурни демонстрации или други безредици по време на голямото събитие.
По принцип и в пълно съответствие с националното законодателство всички установени и устойчиви престъпления следва да доведат до наказателно преследване в държавата организатор или от компетентните съдебни власти в друга държава. Ако незабавното прилагане на закона не е възможно в държавата-членка организатор, другите държави-членки следва да положат усилия да установят самоличността и да преследват по съдебен ред техните собствени граждани в съответствие с националното законодателство, представените доказателства и обстоятелствата около всеки случай.
Държавата-членка организатор следва да осигури наличието на достатъчно ресурси за арести и разследване на престъпления и на достатъчно места за предварително задържане и досъдебен арест. Препоръчително е подготовката за най-лош сценарий с по-голям брой извършители.
Правоприлагащите органи съответно следва да бъдат оборудвани за справяне с по-голямо количество работа и да имат подходящия капацитет да:
— |
вземат бързи решения относно използването на досъдебното задържане, |
— |
вземат бързи решения относно мерки за разследване, изискващи решение на съд, |
— |
разследват по-голям брой наказателни дела, |
— |
отговарят на съдебни искания от други държави-членки. |
III.2.3. Терористични заплахи
Поради факта, че ЕС и някои от неговите държави-членки са важни участници в международната политика, ЕС и неговите държави-членки са вероятни мишени на политически или религиозно мотивирани международни терористи. Освен международни терористи, атакуващи ЕС или неговите държави-членки по време на големи събития, съществува вероятност за атаки от страна на терористични групи или организации, намиращи се вътре в ЕС или неговите държави-членки.
Целта на такива терористични атаки може да е самото събитие, ВИП личности, политици на ЕС, национални делегации на държави-членки или обществеността, участваща в събитието. Присъствието на международни медии е важно от гледна точка на извършителите, тъй като то осигурява платформа за представяне на идеологията на групата или организацията.
Информацията и разузнавателните данни за терористични групи и организации са от съществено значение за превенция на терористични атаки и те следва да са достъпни по всяко време. Следователно е важно държавата-членка организатор и нейните правоприлагащи органи да обменят информация и разузнавателни данни като цяло и с оглед на събитието. Правоприлагащите органи следва да преценят кои терористични групи и организации, както и индивиди, може да представляват интерес и да проверят своята собствена база данни в зависимост от естеството на събитието. В допълнение всички останали държави-членки следва самостоятелно да допринасят с информация относно тези групи, организации или лица.
Изборът на подходящи, необходими и целесъобразни мерки за сигурност следва да се основава на оценка на заплахата и на анализ на риска.
III.3. Оперативно сътрудничество с други държави-членки
III.3.1. Трансгранично сътрудничество
Трансграничното сътрудничество е необходимо, когато държавата-членка организатор и участващите страни прилагат гъвкав съвместен граничен режим за увеличаване на усилията на полицията в пограничните райони, адаптиран към конкретната ситуация или заплаха. Ако е уместно, следва да бъдат извършвани съвместни или съгласувани предохранителни патрули и проверки.
За държавите-членки, прилагащи съответните части от достиженията на правото от Шенген, членове 23-31 от Кодекса на шенгенските граници (6) относно временното възстановяване на граничния контрол по вътрешните граници, може да бъде полезен инструмент за възпиране на лица или групи, за които се счита, че представляват потенциална заплаха за поддържането на обществения закон и сигурност и/или сигурността да пътуват до мястото на събитието.
Следователно следва да се извърши необходимата подготовка за бързо и ефикасно прилагане на мерки за потенциално експулсиране.
III.3.2. Оперативна подкрепа
В съответствие с националното законодателство (7) държавата-членка организатор може да поиска разполагането за оперативна подкрепа на служители от полицейските или разузнавателни служби от друга държава-членка за определено събитие. На най-ранен етап следва да бъде изготвено подробно искане за оперативна подкрепа, включително изброяване на причините за искането. За тази цел към настоящия документ е приложен стандартен формуляр (приложение А).
В зависимост от вида на исканата подкрепа, определените служител(и) следва да притежава(т) необходимите знания и опит, съответстващи на определените задачи.
Всяка оперативна подкрепа, предоставена от чужди служители, следва да бъде включена в оперативните планове на компетентните органи на държавата организатор. Съответно чуждите служители следва да:
— |
бъдат включвани максимална степен в оперативната информационна структура, |
— |
бъдат информирани за оперативните планове и съответните политики, включително указания за използването на сила и т.н на един от техните работни езици, |
— |
получат възможност преди събитието да се запознаят с мястото на провеждане на събитието и разполагането на полицейските части и т.н., |
— |
присъстват на всички съответни инструктажи (т.е. свързани с тяхната задача и когато инструктажът е на език, който те разбират), както и |
— |
където е уместно, да бъдат активно включвани в наземното разполагане на полицейските части. |
Компетентните органи организатори отговарят за физическата сигурност на чуждите служители. Чуждите служители отговарят за това техните действия да не предизвикват излишни конфликти, опасности или неоправдани рискове.
При наземно разполагане чуждите служители следва винаги да се отнасят до и по правило да са под командването на служители на компетентните органи на страната домакин, които са надлежно инструктирани за оперативния план и могат да контактуват на разбираем за чуждия служител език. Линиите за комуникация между чуждите служители, звеното(ата) за контакт домакин, ръководството на разположените сили на полицията и други ключови участници следва да са ефикасни и в пълна степен действащи по време на събитието и, доколкото е необходимо, също така преди и след събитието.
III.3.3. Служители за връзка (8)
По искане на държавата-членка организатор всяка държава-членка или ЕС/друга компетентна организация може да определи служители за връзка за едно събитие, когато това е уместно. Искането за служители за връзка следва да бъде направено на най-ранен етап и не по-късно от 6 седмици преди събитието. За тази цел е предвиден стандартен формуляр (приложение А).
Заинтересованите държави-членки могат да поискат покана за да изпратят служител за връзка в държавата-членка организатор.
Служителите за връзка могат да бъдат обменяни в съответствие с двустранни споразумения между държава-членка организатор и другите участващи държави-членки.
Служителят за връзка следва да бъде определен не по-късно от 2 седмици преди събитието, на който етап следва да започне сътрудничеството. Държавата организатор, в тясно сътрудничество с другите държави-членки, следва да вземе решение относно определянето и задачите на служителите за връзка чрез съответните звена за контакт.
Служителят за връзка, в зависимост от своите умения, може да бъде зачислен към (всяко от) звената за контакт домакин, за да отговаря за комуникацията със своята държава, в който случай държавата-членка организатор следва да осигури подходящите средства за комуникация.
Служителите за връзка следва да изпълняват консултативни и помощни функции. Чуждите служители за връзка следва да са невъоръжени и нямат официална полицейска власт в страната домакин (9). В зависимост от специфичната им задача, служителите за връзка следва да имат подходящ опит в опазването на закоността и реда или в областта на антитероризма и по-специално следва да имат:
— |
задълбочени познания за своята национална организация и органи, |
— |
опит в опазването на обществения ред и законността по време на привличащи голям интерес събития, |
— |
достъп до всички полезни източници на информация в родната им държава, включително информация от полицията и други подходящи източници относно екстремистки и други групировки, |
— |
способност за организиране на разузнавателни действия на национално ниво преди и по време на събитието и анализиране на съответната информация, |
— |
добро владеене на работния език(ци), избрани от държавата-членка организатор. |
При пристигането си служителите за връзка следва незабавно да докладват в звеното за контакт към което са зачислени, за да уточнят определените им задачи и мандат. Държавата-членка организатор организира процедурата по акредитиране.
III.3.4. Наблюдатели
Държавите-членки, със съгласието на държавата-членка организатор, могат да изпратят наблюдатели за събиране на опит в сигурността и опазването на законността и реда по време на международни събития с оглед на бъдещи събития в своите собствени страни. При поискване, наблюдателят може да сътрудничи при оценката, предприета от държавата-членка организатор.
На наблюдателите в най-пълна степен следва да се позволява присъствието на срещи за планиране, оперативки, инструктажи, срещи за координиране, оперативни разстановки и други дейности, за да извлече максимална полза от посещението. При пристигането си наблюдателите следва незабавно да докладват на посоченото звено за контакт. Държавата-членка организатор организира процедурата по акредитиране.
III.3.5. Финансови договорености и оборудване
Държавата-членка организатор обикновено следва да покрива разходите за настаняване и дневни на поканените чужди служители, които пътуват до нейната територия. Пътните разходи обикновено се поемат от собствената страна.
Всички разходи, свързани с наблюдателите, изпратени в държавата-членка организатор, следва да бъдат поети от изпращащата държава. Ако е възможно, държавата-членка организатор може да осигури на наблюдателите необходимите средства за комуникация и друго оборудване.
Държавата-членка организатор може да осигури подкрепа от други държави-членки по отношение на временното предоставяне на оборудване или други ресурси, когато това е възможно, чрез двустранни/многостранни споразумения.
III.3.6. Комуникационен план
Между полицейските органи и други служби следва да бъде осигурен адекватна обмяна на информация посредством подробен комуникационен план. Всички участващи страни в рамките на държавата-членка организатор следва да разработят съвместна комуникационна стратегия за избягване на припокриването или разпространяването на непълна информация.
С цел избягване на пропуски в познанията (например език) служителите за връзка или друг персонал следва да бъдат интегрирани в комуникационния план.
Други сили (например пожарна команда, спасителни служби) също следва да бъдат интегрирани в комуникационния план.
III.4. Медийна стратегия
За да се гарантира вярно и навременно медийно отразяване на международните събития, предварително определена стратегия за връзки с медиите следва да бъде на разположение преди, по време на и след едно събитие.
На медиите следва да се предостави в най-пълна степен свобода да отразяват събитието, като по този начин се спазва правото на свободно изразяване на мнения в съответствие с Европейската Конвенция за правата на човека и основните свободи. Медийната стратегия следва да се стреми към откритост и прозрачност.
Препоръчва се определянето на единствен звено за контакт с медиите, за да се гарантира съгласувано медийно отразяване. Достатъчно време преди събитието, държавата-членка организатор следва да разработи цялостна медийна стратегия, която да включва inter alia:
— |
определяне на звено за контакт с медиите, което да ги насочва към съответните говорители, |
— |
определяне областта на компетентност на всеки говорител, както и |
— |
информацията, която да бъде подавана на обществеността по отношение на полицейските мерки и стъпките, които се предприемат в случай на безредици. |
III.5. Инструктаж, обучение и тренировка
Разработването на Европейската програма за инструктаж, обучение и тренировка (ИОТ) се основава на международни стратегически споразумения и съвместно-разработени процедури и работни методи. Чрез участие в дейности по ИОТ, служители, екипи, организации и страни могат да се подготвят за събития като описаните в настоящото ръководство (10).
Големи събития като посочените в настоящото ръководство включват международни и трансгранични аспекти и изискват:
— |
обмяна на информация между държавите-членки относно събитието (управление на информацията), |
— |
познаване на организацията на полицията в държавата-членка организатор, |
— |
придобиване на опит в големи събития и обмяна на информация: семинари върху преподадената материя и разработване на казуси. |
Гореизброените елементи могат впоследствие да бъдат използвани като материал, давайки възможност за непрестанно актуализиране и подобряване на настоящото ръководство.
Европейският полицейски колеж (CEPOL) играе роля в разработването, структурата и провеждането на ИОТ. Когато е възможно, дейностите по ИОТ следва да бъдат включени в съществуващите процеси и продукти на CEPOL.
IV. ОЦЕНКА
IV.1. Оценка на събитието
Държавата-членка организатор следва да инициира оценка на дейностите по сигурността по време на събитието, както и на други имащи отношение фактори. Целият ключов персонал следва да бъде приканен да съдейства при оценката, която следва да се основава на предварителното планиране на събитието. В процеса на оценяване държавата-членка организатор може да се възползва от оценките на други държави-членки, но това следва да бъде уговорено предварително.
При първа възможност след края на събитието държавата организатор следва да състави доклад за оценка. В случай на възникнали инциденти, докладът за оценка следва да включва и доклад за инцидент.
След събитието следва да се извърши отчитане и да се изготви общ доклад за оценка на аспектите, свързани със сигурността. Докладът следва да упоменава изрично нарушения на обществения ред (или липсата на такива), терористични заплахи и инциденти, престъпления, участващи групи и направени изводи.
Докладът и/или направените изводи следва да стоят в основата на процеса по ИОТ (виж III.5). CEPOL следва да се погрижи за прилагането на направените на международно ниво изводи в програмата по ИОТ. Отделните държави-членки имат грижа за прилагането им на национално ниво. CEPOL ще разпрати доклада до националните полицейски академии.
Чрез звеното(звената) за контакт относно събитието докладът следва да бъде разпространен до съответните органи на ЕС и други участващи или заинтересовани страни или органи, за да се гарантира, че направените изводи или препоръки са на разположение на бъдещи организатори на голямо събитие с международно значение.
IV.2. Стратегическа оценка
С цел обмяна на опит и най-добри практики винаги, когато е необходимо, следва да се провежда среща на експерти, която се организира от компетентната работна група на Съвета.
Участниците следва да бъдат висши полицейски служители с опит в поддържането на обществения ред и законност по време на големи събития с международно значение. Една от темите на тази среща на експертите следва да е по-нататъшното развитие и изменение на настоящото ръководство в светлината на опита, натрупан по време на скорошни събития.
ПРИЛОЖЕНИЕ A
СТАНДАРТЕН ФОРМУЛЯР ЗА ИСКАНЕ НА СЛУЖИТЕЛИ ЗА ВРЪЗКА ИЛИ НА СЛУЖИТЕЛИ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДРУГ ВИД ОПЕРАТИВНА ПОДКРЕПА
1. |
Вид на исканата подкрепата (служител за връзка, наблюдател, посредник или друга) |
2. |
Събитие(я) |
3. |
Период |
4. |
Място на служба |
5. |
Описание на задачите (възможно най-подробно) |
6. |
Езикови умения (работни езици на събитието) |
7. |
Други специфични умения (познаване на определени групи, опит в медиация и т.н.) |
8. |
Задачи преди пристигането:
|
9. |
Комуникационни средства (мобилен телефон, интернет) |
10. |
Други видове необходимо оборудване |
11. |
Моля за отговор до: |
ПРИЛОЖЕНИЕ Б
АНАЛИЗ НА РИСКА НА ПОТЕНЦИАЛНИ ДЕМОНСТРАНТИ И ДРУГИ ГРУПИРОВКИ
1. |
Име на позната група, която е вероятно да организира демонстрация или по друг начин да повлияе върху събитието |
2. |
Състав, брой членове |
3. |
Отличителни белези (облекло, лого, знамена, лозунги или други външни характеристики) |
4. |
Естество на групата (бурна — има ли риск от безредици?) |
5. |
Методи на демонстрация и/или активистки методи |
6. |
Вътрешна организация и функциониране на групата:
|
7. |
Връзки с други групи (национални или международни) |
8. |
Членове, участвали преди в подобни инциденти:
|
9. |
Поведение:
|
10. |
Връзки с и отношение към медиите (медийна стратегия, говорител и т.н.) |
11. |
Страници в интернет, информационни табла и т.н. |
12. |
Избор на маршрут |
13. |
Начин на придвижване |
14. |
Избор на място за настаняване |
15. |
Продължителност на престоя |
16. |
Информация, предоставена от служителите за връзка в трети страни, относно възможни демонстранти или активисти от тези страни |
17. |
Друга важна информация |
18. |
Източници на информацията и анализ на точността и надеждността на предоставената информация |
ПРИЛОЖЕНИЕ В
ПРИЛОЖЕНИЕ Г
ПРИЛОЖЕНИЕ Д
ДОКУМЕНТИ ЗА СПРАВКА:
— |
Конвенция за създаването на Европейската полицейска служба (Конвенция за Европол) (ОВ C 316, 27.11.1995 г., стp. 2) |
— |
Съвместно действие 97/339/ПВР на Съвета от 26 май 1997 г. по отношение на сътрудничеството в областта на обществения реда и сигурност (OВ L 147, 5.6.1997 г., стр. 1) |
— |
Протокол за включване на достиженията на правото от Шенген в рамките на Европейския съюз (ОВ С 340, 10.11.1997 г., стр. 93) |
— |
Договор от Ница, Декларация относно мястото на срещите на Европейския съвет (ОВ С 80 от 10.3.2001 г., стр. 85) |
— |
Решение 2001/264/ЕО на Съвета от 19 март 2001 г. за приемане на разпоредби относно сигурността на Съвета (ОВ L 101, 11.4.2001 г., стр. 1) |
— |
Резолюция на Съвета от 4 декември 2006 г. относно актуализирано ръководство с препоръки за международно полицейско сътрудничество и мерки за предотвратяване и борба с насилието и безредиците във връзка с футболни мачове с международно значение, при които участва поне една държава-членка (OВ C 322, 29.12.2006 г., стp. 1) |
— |
Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (OВ L 105, 13.4.2006 г., стp. 1) |
— |
Договор между Кралство Белгия, Кралство Нидерландия, Великото Херцогство Люксембург относно трансграничната полицейска намеса от 8 юни 2004 г. |
— |
Конвенцията между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Кралство Испания, Френската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия и Република Австрия относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма, трансграничната престъпност и нелегалната миграция (Договор от Прюм) (Документ 16382/06 на Съвета) |
— |
Ръководство за справяне с конфликти (Документ 7047/01 на Съвета) |
— |
Заключения приети от Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки на 13 юли 2001 г. относно сигурността по време на заседания на Европейския съюз и събития с подобен характер (Документ 10916/01 на Съвета) |
— |
Списък с възможни мерки по повод на срещи на Европейския съвет и други подобни събития (Документ 11572/01 на Съвета) |
— |
Стратегическа информация относно Европейските съвети и други подобни събития — Анализ на риска (Документ 11694/01 на Съвета) |
— |
Заключения на работната подгрупа EUCPN JAI 82 от 27 ноември 2001 г. (Документ 14917/01 на Съвета) |
— |
Ръководство, предназначено за използване от полицейските органи и служби по време на международни събития като срещи на Европейския съвет (Документ 12637/02 на Съвета) |
— |
Сигурността по време на срещите на Европейския съвет и други подобни събития — Международно сътрудничество по време на Европейския съвет от Лаакен (Документ 9029/02 на Съвета) |
— |
Ръководство по сигурност на Европейските съвети и други подобни събития (Документ 9069/02 на Съвета) |
— |
Сигурността по време на срещи на Европейския съвет (Документ 11836/02 на Съвета) |
— |
Наръчник за сътрудничество между държавите-членки с оглед избягване на терористични актове по време на олимпийските игри и други подобни спортни събития (Документ 5744/04 на Съвета) |
— |
Стратегия на Европейския съюз за борба с тероризма (Документ 14469/05 на Съвета) |
— |
Подкрепа от страна на Европол на държавите-членки — Големи международни спортни събития (Документ № 2570-50r1 на Европол). |
ПРИЛОЖЕНИЕ E
ПОСТОЯННИ ЗВЕНА ЗА КОНТАКТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД
(член 3, буква б) от Съвместно действие 97/339/ПВР (ОВ L 147, 5.6.1997 г., стр. 1))
Актуализирана информация следва да се изпраща на: pcwp@consilium.europa.eu
MS |
Служба |
Адрес |
Телефон |
Факс |
|
|||||
BE |
Federal Police PCN/DAO |
|
(32-2) 642 63 80 |
(32-2) 646 49 40 |
dga-dao@skynet.be |
|||||
Ministry of the Interior, Crisis Centre |
|
(32-2) 506 47 11 |
(32-2) 506 47 09 |
|
||||||
BG |
Directorate for International Operational Police Cooperation Ministry of the Interior |
|
(359) 22 82 28 34 |
(359) 29 80 40 47 |
NCB@mvr.bg |
|||||
CZ |
Police Presidium of the Czech Republic International Police Co-operation Division |
|
(420) 974 83 42 10 |
(420) 974 83 47 16 |
sirene@mvcr.cz |
|||||
DK |
Danish National Police |
|
(45) 33 14 88 88 |
(45) 33 32 27 71 |
NEC@politi.dk |
|||||
DE |
Bundeskriminalamt |
|
(49) 61 15 51 31 01 |
(49) 61 15 51 2141 |
@bka.bund.de |
|||||
Bundesministerium des Innern |
|
(49) 301 86 81 10 77 |
(49) 301 86 81 2926 |
poststelle@bmi.bund.de |
||||||
EE |
Central Law Enforcement Police |
|
(372) 612 39 00 |
(372) 612 39 90 |
julgestuspolitsei@jp.pol.ee |
|||||
EL |
Ministry of Public Order International Police Cooperation Division |
|
(30) 210 69 77 56 23 |
(30) 21 06 92 40 06 |
registry@ipcd.gr |
|||||
ES |
Dirección general de la policía, Comisaría general de seguridad ciudadana, Centro nacional de coordinación |
|
(34) 913 22 71 90 |
(34) 913 22 71 88 |
cgsc.cgeneral@policia.es |
|||||
FR |
Ministère de l'intérieur Direction Générale de la Police Nationale Cabinet «Ordre Public» |
|
(33) 140 07 22 84 |
(33) 140 07 64 99 |
|
|||||
IE |
Office of Liaison and Protection Section, An Garda Siochána |
|
(353) 16 66 28 42 |
(353) 16 66 17 33 |
gdalp@iol.ie |
|||||
IT |
Ministero dell'interno Dipartimento della Pubblica Sicurezza Ufficio Ordine Publico |
|
(39) 06 46 52 13 09 (39) 06 46 52 13 15 |
(39) 06 46 53 61 17 |
cnims@interno.it |
|||||
CY |
Ministry of Justice and Public Order Police Headquarters
|
CY-Nicosia, 1478 |
(357) 22 80 89 98 (24h) 357) 22 80 80 80 (24h) |
(357) 22 30 51 15 (357) 22 80 86 05 (24h) |
euipcd@police.gov.cy |
|||||
|
(357) 22 80 80 78 (357) 99 21 94 55 |
(357) 22 80 85 94 |
operations.office@police.gov.cy |
|||||||
LV |
Operative Control Bureau of Public Security Department Central Public Order Police Department State Police |
|
(371) 707 54 30 (371) 707 53 10 |
(371) 727 63 80 |
armands.virsis@vp.gov.lv vpdd@vp.gov.lv |
|||||
LT |
Lithuanian Criminal Police Bureau International Liaison Office |
|
(370-5) 271 99 00 |
(370-5) 271 99 24 |
office@ilnb.lt |
|||||
LU |
Direction Générale de la Police Grand-Ducale Direction des Opérations Centre d'Intervention National |
L-2957 Luxembourg |
(352) 49 97 23 46 |
(352) 49 97 23 98 |
cin@police.etat.lu |
|||||
HU |
International Law Enforcement Cooperation Centre National Police |
|
(36-1) 443 55 57 |
(36-1) 443 58 15 |
intercom@orfk.police.hu |
|||||
MT |
Malta Police Force Police General Headquarters |
M-Floriana |
(356) 21 22 40 01 (356) 21 25 21 11 |
(356) 21 23 54 67 (356) 21 24 77 94 |
cmru.police@gov.mt |
|||||
NL |
Ministry of the Interior and Kingdom Relations, National Crisis Centre |
|
(31) 704 26 50 00 (31) 704 26 51 51 |
(31) 703 61 44 64 |
ncc@crisis.minbzk.nl (24h) (NL/EN) |
|||||
AT |
Federal Ministry of the Interior Directorate General for Public Safety Operations and Crisis Coordination Centre |
|
(43) 15 31 2 6 32 00 (43) 15 31 2 6 37 70 (24h) |
(43) 15 31 2 6 31 20 (24h) (43) 15 31 26 10 86 12 (e-fax, 24h) |
ekc@bmi.gv.at (24h) |
|||||
PL |
General Headquarters of Police Crises Management and Anti Terrorism Bureau |
|
(48-22) 601 36 40 (48-66) 763 13 25 |
(48-22) 601 32 37 |
ncbwarsaw@policja.gov.pl |
|||||
contact point concerning counter-terrorism Division on Combating Terrorist Acts Central Bureau of Investigation National Police Headquarters |
(48-22) 601 32 75 |
(48-22) 601 42 93 |
counterterror@policja.gov.pl |
|||||||
PT |
Ministério da Administração Interna Gabinete Coordenador de Segurança |
|
(351) 213 23 64 09 |
(351) 213 23 64 25 |
gsc@sg.mai.gov.pt |
|||||
RO |
International Police Cooperation Centre (IPCC) |
|
(40) 213 16 07 32 |
(40) 213 12 36 00 |
ccpi@mai.gov.ro |
|||||
Operational Anti-Terrorist Coordination Centre (Romanian Information Service) |
|
(40) 214 02 35 98 |
(40) 213 45 10 66 |
ipct@dcti.ro |
||||||
SI |
International Police Cooperation Sector in Criminal Police Directorate |
|
(386) 14 72 47 80 |
(386) 12 51 75 16 |
interpol.ljubljana@policija.si |
|||||
SK |
Prezídium Policajného zboru Úrad medzinárodnej policajnej spolupráce |
|
(421) 961 05 64 50 |
(421) 961 05 64 59 |
spocumps@minv.sk |
|||||
FI |
Helsinki Police Department Operational Command Centre |
|
(358-9) 189 40 02 |
(358-9) 189 28 21 |
johtokeskus@helsinki.poliisi.fi |
|||||
SE |
National Criminal Police, International Police Cooperation Division (IPO) |
|
(46) 84 01 37 00 |
(46) 86 51 42 03 |
ipo.rkp@polisen.se |
|||||
UK |
Home Office Public Order Unit |
|
(44) 20 70 35 35 09 (44) 20 70 35 18 10 |
|
Christian.Papaleontiou@homeoffice.gsi.gov.uk David.Bohannan@homeoffice.gsi.gov.uk |
|||||
Serious Organised Crime Agency International Crime |
(44) 20 73 28 81 15 |
(44) 20 73 28 81 12 |
london@soca.x.gsi.gov.uk |
(1) Препоръките за международно полицейско сътрудничество във връзка с международни футболни срещи са уреден в отделно ръководство: Виж Резолюция на Съвета относно актуализирано ръководство с препоръки за международно полицейско сътрудничество и мерки за предотвратяване и овладяване на насилието и безредиците във връзка с футболни мачове с международен характер, в които участва поне една държава-членка (ОВ С 322, 29.12.2006 г., стр. 1).
(2) ОВ L 147, 5.6.1997 г., стр. 1.
(3) Член 46 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Бенелюкс, Европейския съюз, Федерална република Германия и Френската република относно постепенното премахване на контрола по общите граници (Шенгенската конвенция) (ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 19) и Член 26 от Конвенцията между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Кралство Испания, Френската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия и Република Австрия относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма, трансграничната престъпност и нелегалната миграция (Договор от Прюм).
(4) ОВ С 316, 27.11.1995 г., стр. 2.
(5) Елементите изброени на стр. 3 от заключенията на работна подгрупа EUCPN JAI 82 от 27 ноември 2001 г.
(6) Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 105, 13.4.2006 г., стр. 1).
(7) Включително член 26 от Договора от Прюм.
(8) Виж точка II(1)(в) от Заключения, приети от Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки на 13 юли 2001 г. относно сигурността по време на срещи на Европейския съвет и други подобни събития.
(9) Член 2 от Съвместно действие 97/339/ПВР.
(10) Отговорността за дейности по ИОТ при големи събития се поема от държавата-членка, в която се провежда събитието. Това означава, че държавите-членки отговарят за осигуряване на ефективното управление на дейности по ИОТ, поради което настоящото ръководство не предлага по-нататъшна помощ или указания в това отношение.