05/ 04

BG

Официален вестник на Европейския съюз

35

---

31997R0118

---

L 028/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 118/97 НА СЪВЕТА

от 2 декември 1996 година

за изменение и актуализация на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и Регламент (ЕИО) № 574/72 за определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 51 и 235 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет,

като има предвид, че от съображения за последователност и яснота е целесъобразно да се приведе в съответствие формулировката на някои разпоредби на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (3), и Регламент (ЕИО) № 574/72 от 21 март 1972 г. за определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (4); както и да се заличат други разпоредби, които вече са невалидни и излишни; като има предвид, че тези изменения са изключително от техническо естество и имат за цел да се усъвършенстват споменатите регламенти;

като има предвид, че са извършени няколко изменения след последната актуализация на Регламенти (ЕИО) № 1408/71 и (ЕИО) № 574/72 чрез Регламент (ЕИО) № 2001/83 на Съвета (5); като има предвид, че поради това и за да се направят по-прозрачни и достъпни съответните правила на Общността, е целесъобразно да се приеме нова актуализирана редакция на гореспоменатите регламенти под формата на единен текст за всеки от регламентите (ЕИО) № 1408/71 и (ЕИО) № 574/72, които фигурират съответно в част I и II на приложение А; като има предвид, че вече е уместно да се представи, в допълнението към част II на същото приложение, и текстът на член 95 от Регламент (ЕИО) № 574/72, изменен с Регламент (ЕО) № 3095/95 (6), който ще се прилага от 1 януари 1998 г. или от 1 януари 2002 г. при взаимоотношенията с Република Франция;

като има предвид, че член 106 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност относно баланса на плащанията е заличен с член Ж от Договора за Европейския съюз, а член 73б, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност забранява всякакви ограничения върху разплащанията между държавите-членки;

като има предвид, че за да се постигне целта за свободно движение на работници в областта на социалното осигуряване, е необходимо и целесъобразно правилата за координиране на националните схеми на социално осигуряване да се изменят чрез нормативен акт на Общността, който да е задължителен и пряко приложим във всяка държава-членка;

като има предвид, че въведените с настоящия регламент изменения отговарят на условията, определени в трети параграф на член 3б от Договора за създаване на Европейската общност,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕИО) № 1408/71 се изменя, както следва:

1.	Член 82, параграф 4 се заменя със следното: „4.   Консултативният комитет се председателства от представител на Комисията. Председателят няма право на глас.“

2.	Първото изречение на член 88 се заменя, както следва: „По целесъобразност, паричните преводи в съответствие с настоящия регламент се извършват съобразно съответните действащи споразумения между заинтересованите държави-членки към момента на извършване на превода.“

3.	Член 100 се заличава.

Член 2

Заглавието, мотивите, показалецът на съдържанието и разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 и (ЕИО) № 574/72 се заменят с текста, който се съдържа съответно в част I и II на приложение А, в които са отчетени извършените изменения в член 1 от настоящия регламент.

Приложение Б съдържа списъка на актовете за изменение на регламентите, посочени в предходния параграф.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на първо число от месеца след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

---

(1)  ОВ С 249, 27.8.1996 г., стр. 10.

(2)  ОВ С 362, 2.12.1996 г.

(3)  ОВ L 149, 5.7.1971 г., стр. 2. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 3096/95 (ОВ L 335, 30.12.1995 г., стр. 10).

(4)  ОВ L 74, 27.3.1972 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 3096/95 (ОВ L 335, 30.12.1995 г., стр. 10).

(5)  ОВ L 230, 22.8.1983 г., стр. 6.

(6)  ОВ L 335, 30.12.1995 г., стр. 1.

---

ПРИЛОЖЕНИЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ А:

ЧАСТ I:

Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността …

ЧАСТ II:

Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 г. за определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността …

Допълнение: …

ПРИЛОЖЕНИЕ Б:

Списък на актовете за изменение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 и (ЕИО) № 574/72 …

ПРИЛОЖЕНИЕ А

ЧАСТ I

Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (8) (9) (10) (11)

СЪДЪРЖАНИЕ

ДЯЛ I:

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ (членове 1—12) …

ДЯЛ II:

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИЛОЖИМОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО (членове 13—17а) …

ДЯЛ III:

ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗЛИЧНИТЕ КАТЕГОРИИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ …

Глава 1:

Болест и майчинство

Раздел 1:

Общи разпоредби (член 18) …

Раздел 2:

Заети или самостоятелно заети лица и членове на техните семейства (членове 19—24) …

Раздел 3:

Безработни лица и членове на техните семейства (член 25) …

Раздел 4:

Лица, претендиращи за пенсия и членове на техните семейства (член 26) …

Раздел 5:

Пенсионери и членове на техните семейства (членове 27—34) …

Раздел 6:

Разни разпоредби (член 35) …

Раздел 7:

Възстановяване на разходи между институциите (член 36) …

Глава 2:

Инвалидност

Раздел 1:

Заети или самостоятелно заети лица, които са субекти само на законодателства, съгласно които размерът на обезщетенията за инвалидност не зависи от продължителността на осигурителните периоди (членове 37—39) …

Раздел 2:

Заети или самостоятелно заети лица, които са субекти само на законодателства, съгласно които размерът на обезщетението за инвалидност зависи от продължителността на осигурителните периоди или периодите на пребиваване, или са субекти на законодателства от този тип и от типа, посочен в раздел 1 (член 40) …

Раздел 3:

Увеличаване на степента на инвалидност (член 41) …

Раздел 4:

Възобновяване на предоставянето на обезщетения след спиране или отнемане — преобразуване на обезщетения за инвалидност в обезщетения за старост — преизчисляване на отпускани обезщетения съгласно член 39 (членове 42 и 43) …

Глава 3:

Старост и смърт (пенсии) (членове 44—51) …

Глава 4:

Трудови злополуки и професионална болест

Раздел 1:

Право на обезщетения (членове 52—59) …

Раздел 2:

Усложняване на професионална болест, за която е отпуснато обезщетение (член 60) …

Раздел 3:

Разни разпоредби (членове 61 и 62) …

Раздел 4:

Възстановяване на разходи между институциите (член 63) …

Глава 5:

Помощи при смърт (членове 64—66) …

Глава 6:

Обезщетения за безработица

Раздел 1:

Общи разпоредби (членове 67 и 68) …

Раздел 2:

Безработни лица, които отиват в държава-членка, различна от компетентната държава (членове 69 и 70) …

Раздел 3:

Безработни лица, които по време на последната си трудова заетост са пребивавали в държава-членка, различна от компетентната държава (член 71) …

Глава 7:

Семейни обезщетения (членове 72—76) …

Глава 8:

Обезщетения за деца на издръжка на пенсионери и обезщетения за сираци (членове 77—79) …

ДЯЛ IV:

АДМИНИСТРАТИВНА КОМИСИЯ ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ НА РАБОТНИЦИ МИГРАНТИ (членове 80 и 81) …

ДЯЛ V:

КОНСУЛТАТИВЕН КОМИТЕТ ПО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ НА РАБОТНИЦИ МИГРАНТИ (членове 82 и 83) …

ДЯЛ VI:

РАЗНИ РАЗПОРЕДБИ (членове 84—93) …

ДЯЛ VII:

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ (членове 94—98) …

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение I:

Лица, включени в приложното поле на регламента …

Приложение II:

Специални схеми за самостоятелно заети лица, които са изключени от приложното поле на регламента по силата на член 1, буква й), четвърта алинея— специални обезщетения за раждане на дете, които съгласно член 1, буква ф) са изключени от приложното поле на регламента — специални обезщетения, получавани без вноски по смисъла на член 4, параграф 2б, които не попадат в приложното поле на регламента …

Приложение IIа:

Специални обезщетения, получавани без вноски …

Приложение III:

Разпоредби на конвенции за социално осигуряване, които остават приложими, независимо от разпоредбите на член 6 от регламента — разпоредби на конвенции за социално осигуряване, които не се прилагат за всички лица, за които се отнася регламентът …

Приложение IV:

Законодателства, посочени в член 37, параграф 1 от регламента, съгласно които размерът на обезщетенията за инвалидност не зависят от продължителността на осигурителните периоди — специални схеми за самостоятелно заети лица по смисъла на член 38, параграф 3, и член 45, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 — случаи, посочени в член 46, параграф 1, буква б) от регламента, в които може да се направи отказ от изчисляване на обезщетението в съответствие с член 46, параграф 2 от регламента — обезщетения и споразумения, посочени в член 46б, параграф 2 от регламента …

Приложение V:

Съответствие между законодателството на държавите-членки относно условията във връзка със степента на инвалидност …

Приложение VI:

Особен ред за прилагане на законодателството на някои държави-членки …

Приложение VII:

Случаи, в които дадено лице е едновременно субект на законодателството на две държави-членки …

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 51 и 235 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент,

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет,

като има предвид, че разпоредбите за координиране на националните законодателства в областта на социалното осигуряване спадат към свободното движение на работещи, които са граждани на държавите-членки, и следва да допринасят за подобряване на техния жизнен стандарт и условия за трудова заетост;

като има предвид, че свободното движение на хора, което е един от жалоните на Общността, не се ограничава само до заетите лица, а се разпростира и включва и самостоятелно заетите лица в рамките на свободното установяване и свободното предоставяне на услуги;

като има предвид, че поради съществуващите значителни различия между националните законодателства по отношение на лицата, за които те се прилагат, е препоръчително да се установи принципът, че регламентът се прилага за всички лица, които са осигурени по схеми за социално осигуряване на заети и самостоятелно заети лица или въз основа на упражняването на трудова или самостоятелна трудова заетост;

като има предвид, че е необходимо да се зачитат особеностите на националните законодателства в областта на социалното осигуряване и да се изготви само система за координация;

като има предвид, че в рамките на тази координация е необходимо в Общността да се гарантира еднакво третиране съгласно различните национални законодателства на живеещите в държавите-членки работници, лицата на тяхна издръжка и преживелите ги лица;

като има предвид, че разпоредбите за координация трябва да гарантират, че работниците, които се движат в рамките на Общността, лицата на тяхна издръжка и преживелите ги лица запазват придобитите права и предимства и такива, които са в процес на придобиване;

като има предвид, че тези цели трябва да се постигнат по-конкретно чрез сумиране на всички периоди, които се вземат под внимание съгласно различните национални законодателства с оглед придобиване и запазване на правото на обезщетения и за изчисляване на размера на обезщетенията, и чрез предоставянето на обезщетения за различните категории лица, включени в приложното поле на регламента, независимо от мястото им на пребиваване в рамките на Общността;

като има предвид, че заетите и самостоятелно заетите лица, които се движат в рамките на Общността, следва да подлежат на прилагане на схемата за социално осигуряване на една-единствена държава-членка, за да се избегне припокриване на приложимите национални законодателства и усложненията, които биха могли да произтекат от това;

като има предвид, че случаите, в които по изключение от общото правило дадено лице следва да бъде едновременно субект на законодателството на две държави-членки, трябва да са възможно най-ограничени по брой и обхват;

като има предвид, че с оглед на възможно най-ефективно гарантиране на еднакво третиране на всички работници, които са заети на територията на дадена държава-членка, за приложимо законодателство е целесъобразно по принцип да се определи законодателството на държавата-членка, в която съответното лице упражнява трудова или самостоятелна трудова заетост;

като има предвид, че в някои случаи, в които е обосновано да се прилагат други критерии за приложимост, са възможни изключения от това общо правило;

като има предвид, че някои обезщетения, предвидени в националните законодателства, могат да спадат едновременно към социалното осигуряване и към социалното подпомагане, поради личния обхват на тяхното приложение, цели и начин на прилагане е необходимо да се предвиди система за координиране, която да отчита особеностите на съответните обезщетения, които следва да се включат в регламента, за да се защитават интересите на работниците мигранти в съответствие с разпоредбите на Договора;

като има предвид, че такива обезщетения следва да се отпускат на лица, попадащи в приложното поле на регламента, единствено в съответствие със законодателството на страната на пребиваване на съответното лице или на членове на нейното/неговото семейство, като се извършва необходимото сумиране на сроковете на пребиваване в която и да е друга държава-членка и без да се упражнява дискриминация на основата на националност;

като има предвид, че е необходимо да се определят специфични правила, по-конкретно при болест и безработица, за пограничните и сезонни работници, като се отчита специфичното естество на тяхното положение;

като има предвид, че в областта на обезщетенията за болест и майчинство е необходимо да се гарантира закрила на лицата, които живеят или пребивават в държава-членка, различна от компетентната държава-членка;

като има предвид, че специфичното положение на лицата, претендиращи за пенсия, пенсионерите и членовете на техните семейства изисква приспособяване към тяхното положение на разпоредбите за осигуряване при болест;

като има предвид, че следва да се създаде система за координиране на обезщетенията за инвалидност, която да отчита особеностите на националните законодателства; като има предвид, че поради това е необходимо да се прави разграничение между законодателствата, съгласно които размерът на обезщетението за инвалидност не зависи от продължителността на осигурителния период и законодателствата, съгласно които размерът зависи от продължителността на гореспоменатия осигурителен период;

като има предвид, че различията между схемите в държавите-членки изискват приемането на правила за координация, които да са приложими в случай на увеличаване на степента на инвалидност;

като има предвид, че е целесъобразно да се изработи система за отпускане на обезщетения за старост и обезщетения за преживели лица, когато заетото или самостоятелно заетото лице е било субект на законодателството на една или повече държави-членки;

като има предвид, че е необходимо да се определи размерът на пенсия, която се изчислява в съответствие с използвания метод за сумиране и процентно изчисление и която да се гарантира от законодателството на Общността, когато прилагането на националното законодателство, включително разпоредбите за намаляване, спиране или отнемане, е по-неблагоприятно от гореспоменатия метод;

като има предвид, че за да се защитят работниците мигранти и преживелите ги лица срещу прекалено строго прилагане на националните разпоредби за намаляване, спиране или отнемане на обезщетения, е необходимо да се включат разпоредби, които да определят строги правила за прилагането на тези разпоредби;

като има предвид, че по отношение на обезщетенията за трудови злополуки и професионална болест, с оглед осигуряването на защита, е необходимо да се определят правила относно положението на лица, които живеят или пребивават в държава-членка, различна от компетентната държава-членка;

като има предвид, че е необходимо да се предвидят специфични разпоредби за помощите при смърт;

като има предвид, че за да се осигури мобилност на работната сила при подобрени условия, е необходимо да се гарантира по-тясна координация между осигурителните схеми за безработица и схемите за подпомагане при безработица на всички държави-членки;

като има предвид, че поради това е особено подходящо, с оглед улесняване на търсенето на работа в различните държави-членки, на даден безработен да се отпускат за ограничен период от време обезщетенията за безработица, предвидени от законодателството на държавата-членка, чийто субект е бил последно;

като има предвид, че с оглед определяне на приложимото законодателство за семейни обезщетения, критерият за трудова заетост гарантира еднакво третиране на всички работници, които са субекти на едно и също законодателство;

като има предвид, че за да се избегне неоснователно натрупване на обезщетения, е необходимо да се предвидят правила за преимущество в случай на натрупване на правото на семейни обезщетения съгласно законодателството на компетентната държава и съгласно законодателството на страната по местоживеене на членовете на семейството;

като има предвид, че тъй като законодателствата на държавите-членки се различават помежду си и са специфични по своето естество, се счита за необходимо да се съставят специфични правила за координиране на националните схеми, които предвиждат обезщетения за деца на издръжка на пенсионери и за сираци;

като има предвид, че е необходимо да се създаде административна комисия, състояща се от представители на правителствата на всяка държава-членка, която по-конкретно да се занимава с всички административни въпроси или въпроси на тълкуване, възникнали от разпоредбите на настоящия регламент и която да отговаря за по-нататъшното сътрудничество между държавите-членки;

като има предвид, че е желателно въпросите, с които се занимава административната комисия, да се разглеждат от представителите на работещите и работодателите в рамките на консултативния комитет;

като има предвид, че за да се улесни прилагането на правилата за координация, е необходимо да се предвидят особени разпоредби, които да съответстват на особеностите на националните законодателства,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1 (10) (15)

Определения

По смисъла на настоящия регламент:

а)

заето лице и самостоятелно заето лице означава съответно: i) всяко лице, което задължително или продължително по избор е осигурено за един или повече от осигурителните рискове, обхванати от клоновете на схема за социално осигуряване на заети или самостоятелно заети лица; ii) всяко лице, което е задължително осигурено за един или повече от осигурителните рискове, обхванати от разглежданите в настоящия регламент клонове на социално осигуряване, съгласно схема за социално осигуряване на всички пребиваващи лица или на цялото работещо население, ако лицето: — може да се определи като заето или самостоятелно заето лице в зависимост от начина на управление или финансиране на такава схема, или — ако не отговаря на тези критерии, задължително или продължително по избор е осигурено за друг посочен в приложение I осигурителен риск съгласно схема за заети или самостоятелно заети лица, или съгласно посочена в iii) схема, или отговаря на определението в приложение I, когато в съответната държава-членка не съществува такава схема; iii) всяко лице, което е задължително осигурено за няколко от осигурителните рискове, обхванати от клоновете, разглеждани в настоящия регламент, съгласно стандартна схема на социално осигуряване за цялото селско население в съответствие с критериите, определени в приложение I; iv) всяко лице, което е доброволно осигурено за един или повече от осигурителните рискове, обхванати от клоновете, разглеждани в настоящия регламент, съгласно схема за социално осигуряване на държава-членка за заети или самостоятелно заети лица, или за всички пребиваващи лица, или за определени категории пребиваващи лица: — ако лицето упражнява дейност като заето или самостоятелно заето лице, или — ако лицето е било задължително осигурено за същия осигурителен риск съгласно схема за заети или самостоятелно заети лица на същата държава-членка;

б)

пограничен работник означава всяко заето или самостоятелно заето лице, което упражнява професията си на територията на дадена държава-членка, но пребивава на територията на друга държава-членка, в която по правило се връща ежедневно или поне веднъж седмично; въпреки това, пограничен работник, който е командирован другаде на територията на същата или друга държава-членка от предприятието, в което обичайно работи, или който участва в предоставянето на услуги другаде на територията на същата или друга държава-членка, запазва статута си на пограничен работник за срок от не повече от четири месеца, дори и ако през този срок е възпрепятстван да се връща ежедневно или поне веднъж седмично на мястото, където пребивава;

в)

сезонен работник означава всяко наето лице, което отива на територията на държава-членка, различна от тази, в която пребивава, за да извършва там работа от сезонен характер за предприятие или работодател от тази държава за срок, който в никакъв случай не може да надвишава осем месеца, и което пребивава на територията на споменатата държава през целия срок на работа; приема се, че работа от сезонен характер е работа, която поради зависимостта ѝ от смяната на годишните времена автоматично се повтаря всяка година;

г)	бежанец има значението, определено в член 1 от Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г.;

д)	лице без гражданство има значението, определено в член 1 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, подписана в Ню Йорк на 28 септември 1954 г.;

е)

i) член на семейството означава всяко лице, което е определено или признато за член на семейството, или е определено като член на домакинството от законодателството, съгласно което се предоставят обезщетенията, или в случаите, посочени в член 22, параграф 1, буква а) и член 31 от законодателството на държавата-членка, на чиято територия лицето пребивава; въпреки това, когато съгласно посочените законодателства за член на семейството или за член на домакинството се счита само лице, което живее под един и същи покрив със заетото или самостоятелно заетото лице, това условие се счита за изпълнено, ако въпросното лице е главно на издръжка на това лице. Когато законодателството на дадена държава-членка относно обезщетенията в натура за болест или майчинство не дава възможност за разграничение между членове на семейството и други лица, за които се прилага, терминът „член на семейството“ носи значението, посочено в приложение I; ii) въпреки това, когато съответните обезщетения са обезщетения за лица с увреждания, които се отпускат съгласно законодателството на дадена държава-членка на всички граждани на тази държава, които отговарят на предписаните условия, терминът „член на семейството“ означава най-малко съпругата/съпругът на заето или самостоятелно заето лице и децата на такова лице, които са малолетни или на издръжка на такова лице;

ж)

преживяло лице означава всяко лице, което е определено или признато за такова от законодателството, съгласно което се отпускат обезщетенията; въпреки това, когато съгласно въпросното законодателство за преживяло лице се счита само лице, което е живяло под един и същи покрив с починалото лице, това условие се счита за изпълнено, ако лицето е било главно на издръжка на починалото лице;

з)	пребиваване означава обичайно пребиваване;

и)	престой означава временно пребиваване;

й)

законодателство означава законите, подзаконовите и други разпоредби, както и всички настоящи или бъдещи мерки за прилагане от всяка държава-членка, които се отнасят за клоновете и схемите на социално осигуряване, предвидени в член 4, параграфи 1 и 2, или предвидените в член 4, параграф 2а специални обезщетения, получавани без вноски. Терминът изключва разпоредби на съществуващи или бъдещи колективни трудови договори, независимо дали те са били или не са били предмет на решение на органите, което ги прави задължителни или разширява техния обхват. Въпреки това, доколкото такива разпоредби: i) служат за привеждане в изпълнение на задължително осигуряване, наложено от посочените в предходната алинея законови и подзаконови разпоредби; или ii) създават схема, която се прилага от същата институция, която прилага схемите, които са създадени съгласно посочените в предходната алинея законови и подзаконови разпоредби, ограничението на значението на термина може по всяко време да се премахне с декларация на съответната държава-членка, в която се посочват схемите от този вид, за които се прилага настоящият регламент. За тази декларация се извършва уведомление и тя се публикува в съответствие с разпоредбите на член 97. Разпоредбите на предходната алинея нямат сила на освобождаване от задължението за прилагане на разпоредбите на настоящия регламент за схемите, за които са се прилагали разпоредбите на Регламент № 3. Терминът „законодателство“ изключва и разпоредби, които уреждат специални схеми за самостоятелно заети лица, чието създаване е оставено на инициативата на заинтересованите лица, или които се прилагат само на част от територията на съответната държава-членка, независимо дали органите са или не са взели решение да ги направят задължителни или да разширят техния обхват. Въпросните специални схеми са посочени в приложение II;

к)

конвенция за социално осигуряване означава всеки двустранен или многостранен акт, който специално обвързва или ще обвързва две или повече държави-членки, както и всеки друг многостранен акт, който обвързва или ще обвързва най-малко две държави-членки и една или повече други държави в областта на социалното осигуряване за всички или за част от клоновете и схемите, определени в член 4, параграфи 1 и 2, заедно със сключените съгласно посочените актове споразумения от всякакво естество;

л)	компетентен орган означава, за всяка държава-членка, министърът, министрите или друг равностоен орган, който отговаря за схемите на социално осигуряване на цялата или на част от територията на въпросната държава;

м)	административна комисия означава комисията, посочена в член 80;

н)	институция означава, за всяка държава-членка, органът, който отговаря за прилагане на цялото или на част от законодателството;

о)

компетентна институция означава: i) институцията, при която съответното лице е осигурено в момента на подаване на заявлението за обезщетение; или ii) институцията, от която съответното лице има право или би имало право да получи обезщетение, ако то или член, или членове на семейството му пребивават на територията на държавата-членка, в която се намира институцията; или iii) институцията, която е определена от компетентния орган на съответната държава-членка; или iv) при схема, свързана с отговорност на работодателя за обезщетенията, посочени в член 4, параграф 1, съответният работодател или осигурител, или при неизправност от тяхна страна, орган, определен от компетентния орган на съответната държава-членка;

п)

институция по мястото на пребиваване и институция по мястото на престой означава съответно институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения по мястото на пребиваване на съответното лице и институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения по мястото на престой на съответното лице съгласно прилаганото от тази институция законодателство или, когато не съществува такава институция, институцията, определена от компетентния орган на въпросната държава-членка;

р)	компетентна държава означава държавата-членка, на чиято територия се намира компетентната институция;

с)

осигурителни периоди означава периодите, през които са внасяни вноски или периодите на трудова или самостоятелна заетост, които се определят или признават за осигурителни периоди от законодателството, съгласно което са завършени или се считат за завършени, както и всички приравнени на тях периоди, когато съгласно споменатото законодателство се считат за равностойни на осигурителни периоди;

т)

периоди на трудова заетост и периоди на самостоятелна заетост означава периодите, които са определени или признати като такива от законодателството, съгласно което са завършени, както и всички приравнени на тях периоди, когато съгласно споменатото законодателство се считат за равностойни на периоди на трудова или самостоятелна трудова заетост;

та)	периоди на пребиваване означава периодите, които са определени или признати като такива от законодателството, съгласно което са завършени или се считат за завършени;

у)

обезщетения и пенсии означава всички обезщетения и пенсии, включително всички техни елементи, които съобразно разпоредбите на дял III се изплащат от обществени фондове, увеличения от преизчисление и допълнителни отчисления, както и еднократни обезщетения, които могат да се изплащат вместо пенсии, и плащания под формата на възстановяване на вноски;

ф)

i) терминът семейни обезщетения означава всички парични обезщетения и обезщетения в натура, които са предназначени за посрещане на семейни разходи съгласно законодателството, предвидено в член 4, параграф 1, буква з), без посочените в приложение II специални помощи за раждане на дете или осиновяване; ii) семейни помощи означава периодични парични обезщетения, които се отпускат изключително според броя и, по целесъобразност, възрастта на членовете на семейството;

х)	помощи при смърт означава всяко еднократно плащане в случай на смърт, без еднократните обезщетения, посочени в буква у).

Член 2

Лица, включени в приложното поле

1.   Настоящият регламент се прилага за заети или самостоятелно заети лица, които са или са били субекти на законодателството на една или повече държави-членки и които са граждани на една от държавите-членки, или които са лица без гражданство или бежанци, които пребивават на територията на една от държавите-членки, както и за членовете на техните семейства и преживелите ги лица.

2.   В допълнение, настоящият регламент се прилага за преживелите лица на заети или самостоятелно заети лица, които са били субекти на законодателството на една или повече държави-членки, независимо от националността на въпросните заети или самостоятелно заети лица, когато преживелите ги лица са граждани на една от държавите-членки или са лица без гражданство, или бежанци, които пребивават на територията на една от държавите-членки.

3.   Настоящият регламент се прилага за държавни служители и за приравнени на тях лица съгласно приложимото законодателство, когато те са или са били субекти на законодателството на държава-членка, за която се прилага настоящият регламент.

Член 3

Еднакво третиране

1.   Съобразно особените разпоредби на настоящия регламент лицата, които пребивават на територията на една от държавите-членки, за които се прилага настоящият регламент, имат същите задължения и се ползват със същите обезщетения съгласно законодателството на която и да е държава-членка, както гражданите на съответната държава.

2.   Разпоредбите на параграф 1 важат за правото на избор на членове на органите на социално-осигурителни институции или на участие в тяхното номиниране, но не засягат законодателните разпоредби на която и да е държава-членка за избираемост или методите за номиниране на съответните лица за членове на тези органи.

3.   Ако в приложение III не е предвидено друго, разпоредбите на конвенциите за социално осигуряване, които остават в сила съгласно член 7, параграф 2, буква в), и разпоредбите на сключените конвенции съгласно член 8, параграф 1, се прилагат за всички лица, за които се прилага настоящият регламент.

Член 4 (10)

Уредени въпроси

1.   Настоящият регламент се прилага за цялото законодателство, което се отнася до следните клонове на социално осигуряване:

а)	обезщетения за болест и майчинство;

б)	обезщетения за инвалидност, включително обезщетенията за поддържане или подобряване на способността за печалба на доходи;

в)	обезщетения за старост;

г)	обезщетения за преживели лица;

д)	обезщетения за трудови злополуки и професионална болест;

е)	помощи при смърт;

ж)	обезщетения за безработица;

з)	семейни обезщетения.

2.   Настоящият регламент се прилага за всички общи и специални схеми на социално осигуряване, независимо дали с или без плащане на вноски, и за схеми, които се отнасят до отговорността на работодател или корабособственик за обезщетенията, посочени в параграф 1.

2а.   Настоящият регламент се прилага за специални обезщетения, получавани без вноски, които са предвидени съгласно друго законодателство или схеми, освен посочените в параграф 1, или които са изключени по силата на параграф 4, когато въпросните обезщетения са предназначени:

а)	да осигуряват допълнително, заместващо или спомагателно покритие за рисковете, посрещани от клоновете на социално осигуряване, посочени в параграф 1, букви от а) до з); или

б)	единствено като специфична закрила за лица с увреждания.

2б.   Настоящият регламент не се прилага за разпоредбите в законодателството на дадена държава-членка относно посочените в приложение II, раздел III специални обезщетения, получавани без вноски, чиято валидност е ограничена до част от нейната територия.

3.   Въпреки това, разпоредбите на дял III от настоящия регламент не засягат законодателните разпоредби на никоя държава-членка относно отговорността на корабособствениците.

4.   Настоящият регламент не се прилага за социално и здравно подпомагане, за схеми на обезщетения за пострадали от войни или последици от тях, или за специални схеми за държавни служители и приравнени на тях лица.

Член 5 (10)

Декларации от държавите-членки за приложното поле на настоящия регламент

Държавите-членки посочват законодателството и схемите по член 4, параграфи 1 и 2, специалните обезщетения, получавани без вноски по член 4, параграф 2а, минималните обезщетения по член 50 и обезщетенията по членове 77 и 78 в декларации, които подлежат на уведомяване и публикуване в съответствие с член 97.

Член 6

Конвенции за социално осигуряване, които се заменят с настоящия регламент

Съобразно разпоредбите на членове 7, 8 и 46, параграф 4, настоящият регламент заменя, по отношение на уредените от него лица и въпроси, разпоредбите на всяка конвенция за социално осигуряване, която обвързва:

а)	изключително две или повече държави-членки, или

б)	най-малко две държави-членки и една или повече други държави, когато в уреждането на съответните случаи не участва институция на една от последно споменатите държави.

Член 7

Международни разпоредби, които не се обхващат от разпоредбите на настоящия регламент

1.   Настоящият регламент не обхваща задълженията, произтичащи от:

а)	влязла в сила конвенция, след ратификация от една или повече държави-членки, която е приета от Международната конференция по труда;

б)	Европейските временни споразумения за социално осигуряване от 11 декември 1953 г., сключени между държавите-членки и Съвета на Европа.

2.   Независимо от разпоредбите на член 6, продължават да се прилагат:

а)	разпоредбите на споразуменията от 27 юли 1950 г. и 30 ноември 1979 г. за социалното осигуряване за лицата, осигуряващи превоз по р. Рейн;

б)	разпоредбите на Европейската конвенция от 9 юли 1956 г. за социално осигуряване за работещите в международния транспорт;

в)	разпоредбите на изброените в приложение III конвенции за социално осигуряване.

Член 8

Сключване на конвенции между държави-членки

1.   При възникване на необходимост, две или повече държави-членки могат да сключват помежду си конвенции въз основа на принципите и в духа на настоящия регламент.

2.   Всяка държава-членка изпраща уведомление в съответствие с разпоредбите на член 97, параграф 1 за всяка сключена конвенция с друга държава-членка съгласно разпоредбите на параграф 1.

Член 9

Придобиване на право на доброволно осигуряване или продължено осигуряване по избор на лицето

1.   Разпоредбите на законодателството на която и да е държава-членка, съгласно които придобиването на правото на доброволно осигуряване или на продължено осигуряване по избор на лицето зависи от пребиваването на територията на тази държава, не се прилагат за пребиваващи лица на територията на друга държава-членка, при условие че в определен период от отминалия им трудов стаж са били субекти на законодателството на първата държава като заети или самостоятелно заети лица.

2.   Когато съгласно законодателството на дадена държава-членка придобиването на право на доброволно или продължено осигуряване по избор на лицето зависи от завършването на осигурителни периоди, завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството на друга държава-членка се вземат предвид, доколкото е необходимо, като завършени съгласно законодателството на първата държава.

Член 9а (7)

Удължаване на референтния период

Когато съгласно законодателството на дадена държава-членка признаването на право на обезщетение зависи от завършването на минимален осигурителен период през конкретен период, предхождащ настъпването на осигурителния риск (референтен период), и когато гореспоменатото законодателство предвижда, че периодите, през които са отпускани обезщетения съгласно законодателството на тази държава-членка или периодите на отглеждане на деца на територията на същата държава-членка пораждат удължаване на референтния период, периодите, през които съгласно законодателството на друга държава-членка са отпускани пенсии за инвалидност или старост, или обезщетения за болест, обезщетения за безработица или обезщетения за трудови злополуки (без пенсии) и периодите на отглеждане на деца на територията на друга държава-членка по същия начин пораждат удължаване на горепосочения референтен период.

Член 10

Отмяна на клаузите за пребиваване — ефект на задължителното осигуряване върху възстановяването на вноски

1.   Ако в настоящия регламент не е предвидено друго, придобитите съгласно законодателството на една или повече държави-членки парични обезщетения за инвалидност, старост или за преживяло лице, пенсия за трудова злополука или професионална болест и помощи при смърт не подлежат на никакво намаление, изменение, спиране, отнемане или конфискация, поради факта, че получателят пребивава на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира институцията, която отговаря за изплащането на обезщетенията.

Разпоредбите на първа алинея важат и за отпусканите еднократни обезщетения при повторна женитба на преживял съпруг, който е имал право на пенсия за преживели лица.

2.   Когато съгласно законодателството на държава-членка възстановяването на вноски зависи от това съответното лице да е престанало да подлежи на задължително осигуряване, това условие не се счита за изпълнено, ако съответното лице подлежи на задължително осигуряване като заето или самостоятелно заето лице съгласно законодателството на друга държава-членка.

Член 10а (10)

Специални обезщетения, получавани без вноски

1.   Независимо от разпоредбите на член 10 и дял III, посочените в член 4, параграф 2а специални парични обезщетения без вноски се отпускат на лицата, за които се прилага настоящият регламент, само на територията и съобразно законодателството на държавата-членка, в която те пребивават, при условие че тези обезщетения са изброени в приложение IIа. Такива обезщетения се отпускат от и за сметка на институцията по мястото на пребиваване.

2.   Институцията на държава-членка, съгласно чието законодателство правото на обезщетения по параграф 1 зависи от завършването на периоди на трудова заетост, самостоятелна трудова заетост или пребиваване, отчита, доколкото е необходимо, завършените периоди на трудова заетост, самостоятелна трудова заетост или пребиваване в друга държава-членка за завършени на територията на първата държава-членка.

3.   Когато съгласно законодателството на дадена държава-членка правото на обезщетение по параграф 1 под формата на добавка зависи от получаването на обезщетение по член 4, параграф 1, букви от а) до з), и съгласно това законодателство не се дължи такова обезщетение, с оглед правото на добавка всяко отпускано съгласно законодателството на друга държава-членка съответстващо обезщетение се счита за обезщетение, отпускано съгласно законодателството на първата държава-членка.

4.   Когато съгласно законодателството на дадена държава-членка отпускането на обезщетение за неработоспособност или инвалидност по параграф 1 зависи от условието неработоспособността или инвалидността да са диагностицирани за първи път на територията на тази държава-членка, това условие се счита за изпълнено, когато такава диагноза е поставена за първи път на територията на друга държава-членка.

Член 11

Преизчисляване на обезщетения

За дължимите обезщетения съгласно законодателството на дадена държава-членка се прилагат предвидените от това законодателство правила за преизчисляване, като се отчитат разпоредбите на настоящия регламент.

Член 12 (9) (11)

Предотвратяване на натрупване на обезщетения

1.   Настоящият регламент не може нито да предоставя, нито да запазва правото на няколко обезщетения от един и същи вид за един и същи период на задължително осигуряване. Въпреки това, тази разпоредба не важи за обезщетения за инвалидност, старост, смърт (пенсии) или професионална болест, които се отпускат от институциите на две или повече държави-членки в съответствие с разпоредбите на членове 41, 43, параграфи 2 и 3, членове 46, 50 и 51 или член 60, параграф 1, буква б).

2.   Ако в настоящия регламент не е предвидено друго, може да се извършва позоваване на разпоредбите на законодателството на държава-членка, уреждащо намаляването, спирането или отнемането на обезщетения в случаи на натрупване на други социално-осигурителни обезщетения или всякаква друга форма на доход, дори и когато такива обезщетения са придобити съгласно законодателството на друга държава-членка, или когато такъв доход е получен на територията на друга държава-членка.

3.   В случай на лице, което получава обезщетения за инвалидност или предварителни обезщетения за старост, и което упражнява професионална или търговска дейност, срещу това лице може да се извършва позоваване на разпоредбите на законодателството на дадена държава-членка за намаляване, спиране или отнемане на обезщетения, дори и когато лицето упражнява дейността си на територията на друга държава-членка.

4.   Платима съгласно нидерландското законодателство пенсия за инвалидност, когато съгласно член 57, параграф 5 или член 60, параграф 29, буква б) нидерландската институция е длъжна да участва и в разноските за отпуснати съгласно законодателството на друга държава-членка обезщетения за професионална болест, може да се намалява с дължимата сума спрямо институцията на другата държава-членка, която отговаря за отпускането на обезщетенията за професионална болест.

ДЯЛ II

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИЛОЖИМОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Член 13 (9)

Общи правила

1.   Съобразно разпоредбите на член 14в, лицата, за които се прилага настоящият регламент, са субекти на законодателството на само една държава-членка. Това законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на настоящия дял.

2.   Съобразно разпоредбите на членове от 14 до 17:

а)

лице, което е заето на работа на територията на една държава-членка, е субект на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава-членка, или ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето, което го е наело на работа се намира на територията на друга държава-членка;

б)	лице, което е самостоятелно заето на територията на една държава-членка, е субект на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава-членка;

в)	лице, което е заето на работа на борда на плавателен съд, плаващ под флага на държава-членка, е субект на законодателството на тази държава;

г)	държавните служители и приравнените на тях лица са субекти на законодателството на държавата-членка, на което се подчинява учреждението, в което работят;

д)

лице, което е мобилизирано или повторно мобилизирано на служба в армията или на цивилна служба от дадена държава-членка, е субект на законодателството на тази държава. Ако съгласно това законодателство правото на обезщетение зависи от завършването на осигурителни периоди преди постъпване или след освобождаване от такава военна или цивилна служба, завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка се вземат предвид, доколкото е необходимо, като завършени осигурителни периоди съгласно законодателството на първата държава. Мобилизираното или повторно мобилизираното на служба в армията или на цивилна служба заето или самостоятелно заето лице запазва статута си на заето или самостоятелно заето лице;

е)

лице, за което престане да бъде приложимо законодателството на дадена държава-членка, без за него да стане приложимо законодателството на друга държава-членка в съответствие с някое от правилата по предходните алинеи или в съответствие с предвидените в членове от 14 до 17 изключения или особени разпоредби, е субект на законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивава единствено съгласно разпоредбите на това законодателство.

Член 14

Особени правила, приложими за други лица, освен моряците, които са наети на платена работа

Разпоредбите на член 13, параграф 2, буква а) се прилагат при съблюдаване на следните изключения и обстоятелства:

1.

а) Лице, което е заето на работа на територията на държава-членка от предприятие, в което обичайно работи, което е командировано от това предприятие на територията на друга държава-членка да извършва работа там за въпросното предприятие, продължава да бъде субект на законодателството на първата държава-членка при условие че очакваната продължителност на въпросната работа не превишава 12 месеца, и че лицето не е изпратено да замести друго лице, чийто срок на командироване е изтекъл. б) Ако поради непредвидими обстоятелства продължителността на работата, която трябва да се извърши, превишава първоначално очакваната продължителност и превишава 12 месеца, законодателството на първата държава-членка продължава да се прилага до завършването на въпросната работа, при условие че е налице съгласие от страна на компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия е командировано съответното лице или от страна на определената от този орган институция; такова съгласие трябва да се поиска преди края на първоначалния 12-месечен срок. Въпреки това, такова съгласие не може да се дава за срок, по-голям от 12 месеца.

2.

Лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави-членки, е субект на законодателството, което се определя по следния начин: а) лице, което е член на екипажа на предприятие, което за своя или за чужда сметка извършва услуги по международен железопътен, автомобилен, въздушен или речен превоз на пътници или стоки и чието седалище или място на стопанска дейност се намира на територията на държава-членка, е субект на законодателството на последно споменатата държава при следните ограничения: i) когато посоченото предприятие има клон или постоянно представителство на територията на друга държава-членка, различна от тази, в която се намира седалището или мястото му на стопанска дейност, лице, което е заето на работа в такъв клон или постоянно представителство, е субект на законодателството на държавата-членка, на чиято територия се намира съответният клон или постоянно представителство; ii) когато лице е заето на работа предимно на територията на държавата-членка, в която пребивава, това лице е субект на законодателството на тази държава, дори и ако предприятието, за което работи няма седалище, място на стопанска дейност, клон или постоянно представителство на тази територия; б) лице, различно от посоченото в буква а), е субект на: i) законодателството на държавата-членка, в която пребивава, ако отчасти упражнява дейността си на тази територия, или ако работи за няколко предприятия или няколко работодатели, чиито седалища или места на стопанска дейност се намират на територията на различни държави-членки; ii) законодателството на държавата-членка, на чиято територия се намира седалището или мястото на стопанска дейност на наелото го на работа предприятие или физическо лице, ако лицето не пребивава на територията на нито една от държавите-членки, в които упражнява дейността си.

3.

Лице, което е заето на работа на територията на една държава-членка от предприятие, чието седалище или място на стопанска дейност се намира на територията на друга държава-членка, и което прекосява общата граница между тези държави, е субект на законодателството на държавата-членка, на чиято територия се намира седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието.

Член 14а

Особени правила, приложими за други лица, освен моряците, които упражняват самостоятелна трудова заетост

Разпоредбите на член 13, параграф 2, буква б) се прилагат при съблюдаване на следните изключения и обстоятелства:

1.

а) лице, което обичайно упражнява самостоятелна трудова заетост на територията на държава-членка и извършва работа на територията на друга държава-членка, продължава да бъде субект на законодателството на първата държава-членка при условие че очакваната продължителност на работата не превишава 12 месеца; б) ако поради непредвидими обстоятелства продължителността на работата, която трябва да се извърши, превишава първоначално очакваната продължителност и превишава 12 месеца, законодателството на първата държава-членка продължава да се прилага до завършването на въпросната работа, при условие че е налице съгласие от страна компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия е влязло съответното лице, да извършва въпросната работа или от страна на определената от този орган институция; такова съгласие трябва да се поиска преди края на първоначалния 12-месечен срок. Въпреки това, такова съгласие не може да се дава за срок, по-голям от 12 месеца.

2.

Лице, което обичайно упражнява самостоятелна трудова заетост на територията на две или повече държави-членки, е субект на законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивава, ако упражнява част от дейността си на територията на тази държава-членка. Ако лицето не упражнява никаква дейност на територията на държавата-членка, в която пребивава, то е субект на законодателството на държавата-членка, на чиято територия упражнява основната си дейност. Критериите за определяне на основната дейност са определени в регламента, посочен в член 98.

3.

Лице, което упражнява самостоятелна трудова заетост в предприятие, чието седалище или място на стопанска дейност се намира на територията на една държава-членка и което прекосява общата граница на две държави-членки, е субект на законодателството на държавата-членка, на чиято територия се намира седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието.

4.

Ако законодателството, на което дадено лице следва да бъде субект в съответствие с разпоредбите на параграфи 2 или 3, не позволява лицето, дори и на доброволни начала, да се включи към пенсионна схема, съответното лице е субект на законодателството на другата държава-членка, което би било приложимо отделно от тези особени разпоредби, или ако законодателствата на две или повече държави-членки се прилагат по този начин, лицето е субект на законодателството, което е определено по общо споразумение между съответните държави-членки или техните компетентни органи.

Член 14б

Особени правила, приложими за моряците

Разпоредбите на член 13, параграф 2, буква в) се прилагат при съблюдаване на следните изключения и обстоятелства:

1.

Лице, заето на работа от предприятие, в което обичайно работи, или на територията на държава-членка, или на борда на плавателен съд, плаващ под флага на държава-членка, което е командировано от това предприятие на борда на плавателен съд, плаващ под флага на друга държава-членка, за да извършва работа там за това предприятие, съобразно условията, предвидени в член 14, параграф 1, продължава да бъде субект на законодателството на първата държава-членка.

2.

Лице, което обичайно упражнява самостоятелна заетост, или на територията на държава-членка, или на борда на плавателен съд, плаващ под флага на държава-членка, и което извършва работа за своя сметка на борда на плавателен съд, плаващ под флага на друга държава-членка, съобразно условията, предвидени в член 14а, параграф 1, продължава да бъде субект на законодателството на първата държава-членка.

3.

Лице, което без да е обичайно заето на работа по море извършва работа в териториалните води или в пристанище на държава-членка на борда на плавателен съд, плаващ под флага на друга държава-членка, който се намира в тези териториални води или това пристанище, но не е член на екипажа на плавателния съд, е субект на законодателството на първата държава-членка.

4.

Лице, което е заето на работа на борда на плавателен съд, плаващ под флага на държава-членка, и което получава възнаграждение за тази работа от предприятие или лице, чието седалище или място на стопанска дейност се намира на територията на друга държава-членка, е субект на законодателството на последно споменатата държава, ако въпросното лице пребивава на територията на тази държава; предприятието или лицето, което изплаща възнаграждението се счита за работодател по смисъла на споменатото законодателство.

Член 14в (5)

Особени правила, приложими за лица, които са заети на работа на територията на една държава-членка и същевременно са самостоятелно заети лица на територията на друга държава-членка

Лице, което е заето на работа на територията на една държава-членка и същевременно е самостоятелно заето лице на територията на друга държава-членка, е субект:

а)

ако в буква б) не е предвидено друго, на законодателството на държавата-членка, на чиято територия е заето на платена работа или, когато лицето упражнява такава дейност на територията на две или повече държави-членки, на законодателството, определено в съответствие с разпоредбите на член 14, параграфи 2 или 3;

б)

в случаите, посочени в приложение VII: — на законодателството на държавата-членка, на чиято територия лицето е заето на платена работа, като въпросното законодателство е определено в съответствие с разпоредбите на член 14, параграфи 2 или 3, когато лицето упражнява такава дейност на територията на две или повече държави-членки, и — на законодателството на държавата-членка, на чиято територия лицето упражнява самостоятелна трудова заетост, като въпросното законодателство е определено в съответствие с разпоредбите на член 14а, параграфи 2, 3 или 4, когато лицето упражнява такава дейност на територията на две или повече държави-членки.

Член 14г (5)

Разни разпоредби

1.   Лицето, посочено в член 14, параграфи 2 и 3, член 14а, членове 2, 3 и 4 и член 14в, буква а), с оглед прилагане на определеното законодателство в съответствие с тези разпоредби, се третира като упражнявало цялата си професионална дейност или дейности на територията на съответната държава-членка.

2.   С оглед определяне на процентите на вноските, които следва да се начисляват на самостоятелно заетите работници съгласно законодателството на държавата-членка, на чиято територия те упражняват самостоятелна трудова заетост, лицето по член 14в, буква б), се третира като упражнявало платената си трудова заетост на територията на съответната държава-членка.

3.   Разпоредбите на законодателството на дадена държава-членка, съгласно които пенсионер, който упражнява професионална или търговска дейност, не подлежи на задължително осигуряване за тази дейност, се прилагат и за пенсионер, който е придобил правото си на пенсия съгласно законодателството на друга държава-членка, освен ако съответното лице изрично не поиска да подлежи на такова задължително осигуряване чрез подаване на заявление до институцията, определена от компетентния орган на първата държава-членка и посочена в приложение 10 към регламента, посочен в член 98.

Член 15

Правила за доброволно осигуряване или продължено осигуряване по избор на лицето

1.   Разпоредбите на членове от 13 до 14г не се прилагат за доброволно осигуряване или продължено осигуряване по избор на лицето, освен ако по отношение на някой от посочените в член 4 клонове в дадена държава-членка не съществува само схема за доброволно осигуряване.

2.   Когато прилагането на законодателството на две или повече държави-членки води до натрупване на осигуровки:

—	съгласно схема за задължително осигуряване и една или повече схеми за доброволно или продължено осигуряване по избор на лицето, съответното лице подлежи само на схемата за задължително осигуряване,

—	съгласно две или повече схеми за доброволно или продължено осигуряване по избор на лицето, съответното лице може да се включи само в избраната от него схема за доброволно или продължено осигуряване по избор.

3.   Въпреки това, по отношение на (пенсии за) инвалидност, старост и смърт, съответното лице може да се включи в схемата за доброволно или продължено осигуряване по избор на дадена държава-членка, дори и ако лицето подлежи на задължително осигуряване съгласно законодателството на друга държава-членка до изрично или косвено допустимата от първата държава-членка степен.

Член 16

Особени правила за лица, които са заети на работа в дипломатически мисии и консулски служби, и за служители от помощния персонал на Европейските общности

1.   Разпоредбите на член 13, параграф 2, буква а) се прилагат за лицата, които са заети на работа в дипломатически мисии и консулски служби, както и за личния домакински персонал на представителите на такива мисии и служби.

2.   Въпреки това, заетите лица по параграф 1, които са граждани на акредитиращата или на изпращащата държава-членка, могат да изберат да бъдат субекти на законодателството на тази държава. Това право на избор може да се подновява в края на всяка календарна година и няма обратна сила.

3.   По отношение на другите разпоредби, освен тези, които се отнасят за семейните помощи, чието отпускане се урежда от приложимите условия за наемане на работа на служители от помощния персонал на Европейските общности, тези служители могат да избират да бъдат субекти на законодателството на държавата-членка, на чиято територия са заети на работа, на законодателството на държавата-членка, чийто субект последно са били или на законодателството на държавата-членка, чиито граждани са. Това право на избор, което може да се упражнява само веднъж, влиза в сила от деня на постъпване на работа.

Член 17 (9)

Изключения от разпоредбите на членове от 13 до 16

Две или повече държави-членки, компетентните органи на тези държави или определените от тях институции могат по общо съгласие да предвиждат изключения от разпоредбите на членове от 13 до 16 в интерес на определени лица или определени категории лица.

Член 17а (9)

Особени правила за получателите на дължими пенсии съгласно законодателството на една или повече държави-членки

Получателят на дължима пенсия съгласно законодателството на дадена държава-членка или на дължими пенсии съгласно законодателството на няколко държави-членки, който пребивава на територията на друга държава-членка може по негово искане да бъде освободен от прилагането на законодателството на последно споменатата държава, при условие че не е субект на това законодателство поради упражняването на професия.

ДЯЛ III

ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗЛИЧНИТЕ КАТЕГОРИИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

ГЛАВА 1

БОЛЕСТ И МАЙЧИНСТВО

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 18

Сумиране на осигурителни периоди, периоди на трудова заетост или пребиваване

1.   Компетентната институция на държава-членка, според чието законодателство придобиването, запазването или възстановяването на правото на обезщетения зависи от завършването на осигурителни периоди, периоди на трудова заетост или периоди на пребиваване, отчита, доколкото е необходимо, завършените осигурителни периоди, периоди на трудова заетост или периоди на пребиваване съгласно законодателството на друга държава-членка като завършени съгласно прилаганото от въпросната институция законодателство.

2.   Разпоредбите на параграф 1 се прилагат за сезонни работници, дори и за периоди преди евентуално прекъсване на осигуряването, които превишават допустимия период съгласно законодателството на компетентната държава, но при условие че няма прекъсване на осигуряването на съответното лице за срок повече от четири месеца.

Раздел 2

Заети или самостоятелно заети лица и членове на техните семейства

Член 19

Пребиваване в държава-членка, различна от компетентната държава — общи правила

1.   Заето или самостоятелно заето лице, което пребивава на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, и което отговаря на предвидените от законодателството накомпетентната държава условия за придобиване на право на обезщетения, като при необходимост се вземат предвид разпоредбите на член 18, получава в държавата, в която пребивава:

а)	предоставяните от името на компетентната институция обезщетения в натура от институцията по мястото на пребиваване, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция законодателство, като осигурено при нея лице;

б)

предоставяните от компетентната институция парични обезщетения в съответствие с прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, по споразумение между компетентната институция и институцията по мястото на пребиваване, такива обезщетения могат да се предоставят от последно посочената институция от името на първата посочена институция в съответствие със законодателството на компетентната държава.

2.   Разпоредбите на параграф 1 се прилагат по аналогия за членове на семейството, които пребивават на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, доколкото същите нямат право на такива обезщетения съгласно законодателството на държавата, на чиято територия пребивават.

Когато членовете на семейството пребивават на територията на държава-членка, съгласно чието законодателство правото за получаване на обезщетения в натура не зависи от условие за осигуряване или трудова заетост, обезщетенията в натура, които те получават, се счита, че се предоставят от страна на институцията, при която е осигурено заетото или самостоятелно заетото лице, освен ако съпругата/съпругът или лицето, което полага грижи за децата, не упражнява професионална или търговска дейност на територията на споменатата държава-членка.

Член 20

Погранични работници и членове на техните семейства — особени правила

Пограничен работник също може да получава обезщетения на територията на компетентната държава. Такива обезщетения се предоставят от компетентната институция в съответствие с разпоредбите на законодателството на тази държава, все едно, че съответното лице пребивава в тази държава. Членовете на неговото семейство могат да получават обезщетения при същите условия; въпреки това, освен в спешни случаи, получаването на такива обезщетения зависи от наличието на споразумение между съответните държави или между компетентните органи на тези държави, или при отсъствие на такова споразумение, от предварително разрешение от компетентната институция.

Член 21

Престой или смяна на пребиваването в компетентната държава

1.   Посоченото в член 19, параграф 1 заето или самостоятелно заето лице, което има престой на територията на компетентната държава, получава обезщетения в съответствие с разпоредбите на законодателството на тази държава като пребиваващо на нейна територия лице, дори и ако преди престоя си вече е получавало обезщетения за болест или майчинство за същия случай.

2.   Разпоредбите на параграф 1 се прилагат по аналогия за членовете на семейството, посочени в член 19, параграф 2.

Въпреки това, когато последните пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, на чиято територия пребивава заетото или самостоятелно заетото лице, обезщетенията в натура се предоставят от институцията по мястото на престой от името на институцията по мястото на пребиваване на съответните лица.

3.   Разпоредбите на параграфи 1 и 2 не се прилагат за погранични работници и членовете на техните семейства.

4.   Посочените в член 19 заето или самостоятелно заето лице и членовете на неговото семейство, които сменят пребиваването си на територията на компетентната държава, получават обезщетения в съответствие с разпоредбите на законодателството на тази държава, дори и ако преди смяната на пребиваването си вече са получавали обезщетения за болест или майчинство за същия случай.

Член 22

Престой извън територията на компетентната държава — завръщане или смяна на пребиваването в друга държава-членка по време на болест или майчинство — необходимост от заминаване в друга държава-членка за получаване на подходящо лечение

1.   Заето или самостоятелно заето лице, което отговаря на предвидените от законодателството на компетентната държава условия за придобиване на право на обезщетения, като при необходимост се вземат предвид разпоредбите на член 18, и:

а)	чието състояние налага необходимост от незабавни обезщетения по време на пребиваване на територията на друга държава-членка; или

б)	което, след като е придобило право на обезщетения за сметка на компетентната институция, е получило разрешение от тази институция да се завърне на територията на държавата-членка, в която пребивава или да смени пребиваването си на територията на друга държава-членка; или

в)	което е получило разрешение от компетентната институция да отиде на територията на друга държава-членка, за да получи подходящо за състоянието си лечение,

има право на:

i)

предоставяните от името на компетентната институция обезщетения в натура от институцията по мястото на престой или пребиваване, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция законодателство, като осигурено при нея лице; въпреки това, продължителността на периода, през който се предоставят обезщетенията се урежда от законодателството на компетентната държава;

ii)

предоставяните от компетентната институция парични обезщетения, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, по споразумение между компетентната институция и институцията по мястото на престой или пребиваване, такива обезщетения могат да се предоставят от последно спомената институция от името на първата посочена институция в съответствие с разпоредбите на законодателството на компетентната държава.

2.   Отказ за даване на разрешението, което се изисква съгласно параграф 1, буква б), може да се дава само ако се установи, че движението на съответното лице би могло да навреди на здравословното му състояние или на предоставяното медицинско лечение.

Не може да се прави отказ за даване на разрешението, което се изисква съгласно параграф 1, буква в), когато въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени от законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивава съответното лице, и когато лицето не може да получи такова лечение в рамките на обичайно необходимото време за получаване на въпросното лечение в държавата-членка на пребиваване, като се има предвид текущото му здравословно състояние и вероятното развитие на болестта.

3.   Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия за членовете на семейството на заето или самостоятелно заето лице.

Въпреки това, с цел прилагане на разпоредбите на параграф 1, букви а) и в), i) за посочените в член 19, параграф 2 членове на семейството, които пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, на чиято територия пребивава заетото или самостоятелно заетото лице:

а)

обезщетенията в натура се предоставят от името на институцията на държавата-членка, на чиято територия пребивават членовете на семейството, от институцията по мястото на престой или пребиваване в съответствие с разпоредбите на прила ганото от нея законодателство, все едно, че заетото или самостоятелно заетото лице е осигурено при нея. Въпреки това, периодът, през който се предоставят обезщетенията е периодът, който е предвиден от законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивават членовете на семейството;

б)	разрешението, което се изисква съгласно параграф 1, буква в), се издава от институцията на държавата-членка, на чиято територия пребивават членовете на семейството.

4.   Фактът, че разпоредбите на параграф 1 се прилагат за заето или самостоятелно заето лице, не засяга правото на обезщетение на членовете на неговото семейство.

Член 22а (14)

Особени правила за определени категории лица

Независимо от разпоредбите на член 2 от регламента, разпоредбите на член 22, параграф 1, букви а) и в) се прилагат и за лица, които са граждани на държава-членка и които са осигурени съгласно законодателството на държава-членка, както и за живеещите заедно с тях членове на техните семейства.

Член 22б (15)

Заетост в друга държава-членка, освен компетентната държава — престой в държавата на заетост

Заетото или самостоятелно заетото лице, посочено в член 13, параграф 2, буква г), членове 14, 14а, 14б, 14в, буква а), или член 17, и придружаващите го членове на семейството се ползват от разпоредбите на член 22, параграф 1, буква а) по отношение на всяко условие, което поставя изискване за обезщетения по време престой на територията на държавата-членка, в която работникът е зает на работа или под чийто флаг плава плавателният съд, на борда на който работникът е зает на работа.

Член 23 (а)

Изчисляване на парични обезщетения

1.   Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на паричните обезщетения да се извършва въз основа на средния размер на доходите или средния размер на вноските, определя тези средни доходи или вноски изключително въз основа на получените доходи или платените вноски съгласно споменатото законодателство.

2.   Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на паричните обезщетения да се извършва въз основа на стандартен размер на доходите, взема предвид изключително само стандартните доходи или, по целесъобразност, средния размер на стандартните доходи за завършените периоди съгласно споменатото законодателство.

3.   Компетентната институция на държава-членка, съгласно чието законодателство размерът на паричните обезщетения се променя според броя на членовете на семейството, взема под внимание като пребиваващи на територията на компетентната държава и членовете на семейството на съответното лице, които пребивават на територията на друга държава-членка.

Член 24

Значителни обезщетения в натура

1.   Когато правото на заето или самостоятелно заето лице, или на член на семейството му на протеза, скъпо струващо устройство или други значителни обезщетения в натура е било признато от институцията на държава-членка преди въпросното лице да е започнало да се осигурява при институцията на друга държава-членка, това заето или самостоятелно заето лице получава такива обезщетения за сметка на първата институция, дори и ако същите се отпускат, след като лицето започне да се осигурява при втората институция.

2.   Административната комисия съставя списъка на обезщетенията, за които важат разпоредбите на параграф 1.

Раздел 3

Безработни лица и членове на техните семейства

Член 25

1.   Безработно лице, което преди това е било заето или самостоятелно заето лице, за което важат разпоредбите на член 69, параграф 1, или разпоредбите на член 71, параграф 1, буква б), ii), второ изречение, и което отговаря на предвидените от законодателството на компетентната държава условия за придобиване на право на парични обезщетения и обезщетения в натура, като по целесъобразност се вземат под внимание разпоредбите на член 18, получава за срока, предвиден в член 69, параграф 1, буква в):

а)	предоставяните от името на компетентната институция обезщетения в натура от институцията на държавата-членка, в която лицето търси работа, съобразно разпоредбите на прилаганото законодателство от последно споменатата институция като осигурено при нея лице;

б)

предоставяните от компетентната институция парични обезщетения, съобразно разпоредбите на прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, по споразумение между компетентната институция и институцията на държавата-членка, в която безработното лице търси работа, обезщетенията могат да се предоставят от последно споменатата институция от името на първата институция, в съответствие с разпоредбите на законодателството на компетентната държава. Обезщетения за безработица по член 69, параграф 1 не се отпускат за периода, през който се получават парични обезщетения.

2.   Напълно безработно лице, което преди това е било наето на работа и за което важат разпоредбите на член 71, параграф 1, буква а), ii), или разпоредбите на член 71, параграф 1, буква б), ii), първо изречение, получава парични обезщетения и обезщетения в натура в съответствие с разпоредбите на законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивава като лице, което е било субект на това законодателство по време на последната си заетост, като при необходимост се вземат под внимание разпоредбите на член 18; разноските за такива обезщетения се поемат от институцията на страната по пребиваване.

3.   Когато безработно лице отговаря на условията, предвидени от законодателството на държавата-членка, която отговаря за разноските за обезщетения за безработица, за придобиване на право на обезщетения за болест и майчинство, като при необходимост се вземат под внимание разпоредбите на член 18, членовете на неговото семейство получават такива обезщетения, независимо от държавата-членка, на чиято територия пребивават или имат престой. Такива обезщетения се предоставят:

i)	по отношение на обезщетенията в натура, от институцията по мястото на престой или пребиваване, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство, от името на компетентната институция на държавата-членка, която отговаря за разноските за обезщетения за безработица;

ii)	по отношение на паричните обезщетения, от компетентната институция на държавата-членка, която отговаря за разноските за обезщетения за безработица, в съответствие с прилаганото от нея законодателство.

4.   Без да се нарушава никоя от разпоредбите на законодателството на държава-членка, която допуска удължаване на периода, през който могат да се отпускат обезщетения за болест, при форсмажорни обстоятелства компетентната институция може да удължава предвидения в параграф 1 срок в рамките на определения от прилаганото от нея законодателство срок.

Член 25а (12)

Дължими вноски от напълно безработни лица

Институцията, която отговаря за отпускането на парични обезщетения и обезщетения в натура на посочените в член 25, параграф 2 безработни лица, и която принадлежи на държава-членка, чието законодателство предвижда приспадане на платими от безработни лица вноски за покриване на обезщетения за болест и майчинство, има право да извършва такова приспадане в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство.

Раздел 4

Лица, претендиращи за пенсия, и членове на техните семейства

Член 26

Право на обезщетения в натура при прекратяване на правото на обезщетения от последната компетентна институция

1.   Заето или самостоятелно заето лице, членовете на неговото семейство или преживелите го лица, които по време на проучването на искане за пенсия престанат да имат право на обезщетения в натура съгласно законодателството на последната компетентна държава-членка, независимо от това получават такива обезщетения при следните условия: обезщетения в натура се предоставят в съответствие с разпоредбите на законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивава съответното лице или лица при условие че същите имат право на такива обезщетения съгласно това законодателство или биха имало право на такива обезщетения съгласно законодателството на друга държава-членка, ако са пребивавали на територията на тази държава, като при необходимост се вземат под внимание разпоредбите на член 18.

2.   Лице, претендиращо за пенсия, което има право на обезщетения в натура съгласно законодателството на държава-членка, което задължава съответното лице лично да плаща осигурителни вноски за болест през периода на проучване на искането му за пенсия, престава да има право на обезщетения в натура в края на втория месец, за който не са внесени дължимите вноски.

3.   Обезщетенията в натура, които се предоставят в съответствие с разпоредбите на параграф 1, са за сметка на институцията, която е събирала вноските съгласно разпоредбите на параграф 2; когато съгласно разпоредбите на параграф 2 не се дължат вноски, след отпускане на пенсията съобразно разпоредбите на член 28 институцията, която отговаря за разходите за обезщетенията в натура, възстановява сумата на предоставените обезщетения на институцията по мястото на пребиваване.

Раздел 5

Пенсионери и членове на техните семейства

Член 27

Платими пенсии съгласно законодателството на няколко държави, когато е налице право на обезщетения в страната на пребиваване

Пенсионер, който има право да получава пенсии съгласно законодателството на две или повече държави-членки, едното от които е законодателството на държавата-членка, на чиято територия пенсионерът пребивава, и който има право на обезщетения съгласно законодателството на последно посочената държава-членка, като при необходимост се вземат под внимание разпоредбите на член 18 и приложение VI, получава, заедно с членовете на семейството си, такива обезщетения от и за сметка на институцията по мястото на пребиваване като пенсионер, чиято пенсия е платима единствено съгласно законодателството на последно посочената държава-членка.

Член 28

Платими пенсии съгласно законодателството на една или повече държави в случаи, когато не е налице право на обезщетения в страната на пребиваване

1.   Пенсионер, който има право на пенсия съгласно законодателството на една държава-членка или на пенсии съгласно законодателството на две или повече държави-членки и който няма право на обезщетения съгласно законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивава, въпреки всичко получава такива обезщетения за себе си и за членовете на своето семейство, доколкото би имал право на това, като при необходимост се вземат под внимание разпоредбите на член 18 и приложение VI, съгласно законодателството на държавата-членка или поне на една от държавите-членки, които са компетентни по отношение на пенсиите, ако той е пребивавал на територията на тази държава. Обезщетенията се предоставят при следните условия:

а)	обезщетения в натура се предоставят от името на посочената в параграф 2 институция от институцията по мястото на пребиваване, все едно че съответното лице е пенсионер съгласно законодателството на държавата, на чиято територия пребивава и има право на такива обезщетения;

б)

по целесъобразност, паричните обезщетения се предоставят от определената в съответствие с правилата на параграф 2 компетентна институция, съобразно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, по споразумение между компетентната институция и институцията по мястото на пребиваване, такива обезщетения могат да се предоставят от последно посочената институция от името на първата, в съответствие със законодателството на компетентната държава.

2.   В уредените в параграф 1 случаи разходите за обезщетения в натура са за сметка на институцията, която се определя съгласно следните правила:

а)	когато пенсионерът има право на посочените обезщетения съгласно законодателството на една-единствена държава-членка, разходите са за сметка на компетентната институция на тази държава;

б)

когато пенсионерът има право на посочените обезщетения съгласно законодателството на две или повече държави-членки, разходите за тези обезщетения са за сметка на компетентната институция на държавата-членка, на чието законодателство пенсионерът е бил най-дълго време субект; ако в резултат на прилагането на това правило се окаже, че няколко институции отговарят за разходите за обезщетенията, разходите са за сметка на институцията, която прилага законодателството, на което пенсионерът последно е бил субект.

Член 28а

Платими пенсии съгласно законодателството на една или повече държави-членки, различни от страната на пребиваване, когато е налице право на обезщетения в последната страна

Когато пенсионерът, който има право на пенсия съгласно законодателството на една държава-членка или на пенсии съгласно законодателствата на две или повече държави-членки, пребивава на територията на държава-членка, съгласно чието законодателство правото за получаване на обезщетения в натура не подлежи на условия за осигуряване или заетост и не се дължи пенсия, разходите за предоставените на пенсионера и на членовете на неговото семейство обезщетения в натура са за сметка на институцията на една от компетентните по отношение на пенсиите държави-членки, която се определя съгласно правилата, предвидени в член 28, параграф 2, дотолкова, доколкото пенсионерът и членовете на неговото семейство биха имали право на такива обезщетения съгласно прилаганото от посочената институция законодателство, ако са пребивавали на територията на държавата-членка, в която се намира институцията.

Член 29

Пребиваване на членовете на семейството в държава, различна от тази, в която пенсионерът пребивава — смяна на пребиваването в държавата, в която пенсионерът пребивава

1.   Членовете на семейството на пенсионер, който има право на пенсия съгласно законодателството на една държава-членка или на пенсии съгласно законодателството на две или повече държави-членки, които пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, в която пребивава пенсионерът, и когато последният има право на обезщетения съгласно законодателството на една държава-членка, получават обезщетения, все едно че пенсионерът пребивава на територията на тяхното пребиваване. Обезщетение се получава при следните условия:

а)	обезщетенията в натура се предоставят от институцията по мястото на пребиваване на членовете на семейството в съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция законодателство, а разходите за това са за сметка на институцията по мястото на пребиваване на пенсионера;

б)

по целесъобразност, паричните обезщетения се предоставят от определената в съответствие с разпоредбите на член 27 или член 28, параграф 2 компетентна институция, съобразно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, по споразумение между компетентната институция и институцията по мястото на пребиваване на членовете на семейството, такива обезщетения могат да се предоставят от последно посочената институция от името на първата, в съответствие със законодателството на компетентната държава.

2.   Посочените в параграф 1 членове на семейството, които сменят пребиваването си на територията на държавата-членка, в която пребивава пенсионерът, получават:

а)	обезщетения в натура съгласно разпоредбите на законодателството на тази държава, дори и ако преди да сменят пребиваването си вече са получавали обезщетения за същия случай на болест или майчинство;

б)

по целесъобразност, парични обезщетения, които се предоставят от определената в съответствие с разпоредбите на член 27 или член 28, параграф 2 компетентна институция, съобразно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, по споразумение между компетентната институция и институцията по мястото на пребиваване на пенсионера, такива обезщетения могат да се предоставят от последно посочената институция от името на първата, в съответствие със законодателството на компетентната държава.

Член 30

Значителни обезщетения в натура

Разпоредбите на член 24 се прилагат по аналогия за пенсионери.

Член 31

Престой на пенсионер и/или на членове на неговото семейство в държава, различна от държавата на пребиваване

Пенсионер, който има право на пенсия или пенсии съгласно законодателството на една държава-членка или на пенсии съгласно законодателството на две или повече държави-членки и който има право на обезщетения съгласно законодателството на една от тези държави заедно с членовете на семейството му, които имат престой на територията на държава-членка, различна от държавата, в която пребивават, получава:

а)	обезщетения в натура, които се предоставят от институцията по мястото на престой, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство, а разходите за това са за сметка на институцията по мястото на пребиваване на пенсионера;

б)

по целесъобразност, парични обезщетения, които се предоставят от определената в съответствие с разпоредбите на член 27 или член 28, параграф 2 компетентна институция, съобразно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, по споразумение между компетентната институция и институцията по мястото на престой, такива обезщетения могат да се предоставят от последно посочената институция от името на първата, в съответствие с разпоредбите на законодателството на компетентната държава.

Член 32 (15)

…

Член 33 (7)

Вноски, дължими от пенсионери

1.   Институцията на държава-членка, която отговаря за изплащането на пенсия и която прилага законодателство, предвиждащо приспадане от пенсиите на вноски за болест и майчинство, има право да извършва такова приспадане, което се изчислява съобразно съответното законодателство от платимата от въпросната институция пенсия, доколкото разходите за обезщетенията по членове 27, 28, 28а, 29, 31 и 32 са за сметка на институция на споменатата държава-членка.

2.   Когато, в посочените в член 28а случаи, съгласно законодателството на държава-членка, на чиято територия пребивава даден пенсионер, придобиването на право на обезщетения за болест и майчинство зависят от плащането на вноски или от извършването на подобни плащания, тези вноски не се дължат по силата на пребиваването на въпросния пенсионер.

Член 34

Общи разпоредби

1.   С оглед прилагането на разпоредбите на членове 28, 28а, 29 и 31 пенсионер, който получава две или повече пенсии, дължими съгласно законодателството на една-единствена държава-членка, по смисъла на тези разпоредби се счита за пенсионер, който има право да получава пенсия съгласно законодателството на една държава-членка.

2.   Разпоредбите на членове от 27 до 33 не се прилагат за пенсионер или за членове на неговото семейство, които имат право на обезщетения съгласно законодателството на държава-членка вследствие на упражняването на професионална или търговска дейност. В такъв случай, с оглед прилагане на разпоредбите на настоящата глава, съответното лице се счита за заето или самостоятелно заето лице или за член на семейството на заето или самостоятелно заето лице.

Раздел 6

Разни разпоредби

Член 35

Приложима схема при наличие на няколко схеми в страната на пребиваване или престой — предишно заболяване — максимален период, през който се отпускат обезщетения

1.   Съобразно разпоредбите на параграф 2, когато законодателството на страната на пребиваване или престой съдържа няколко осигурителни схеми за болест или майчинство, приложимите разпоредби съгласно членове 19, 21, параграф 1, членове 22, 25, 26, 28, параграф 1, член 29, параграф 1 или член 31 са разпоредбите на схемата, която се отнася за работещите в стоманодобивната промишленост. Въпреки това, когато посоченото законодателство включва специална схема за работещите в мини и подобни предприятия, разпоредбите на тази схема се прилагат за тази категория работещи и за членовете на техните семейства при условие че институцията по мястото на престой или пребиваване е компетентна да прилага такава схема.

2.   Когато законодателството на страната на престой или пребиваване включва една или повече специални схеми, които обхващат всички или повечето професионални категории самостоятелно заети лица, по които отпусканите обезщетения в натура са по-неблагоприятни от обезщетенията, които се отпускат за заети лица, приложимите разпоредби за съответното лице и за членовете на неговото семейство съгласно член 19, параграф 1, буква а) и параграф 2, член 22, параграф 1, i) и параграф 3, член 28, параграф 1, буква а) и член 31, буква а) са разпоредбите на схемата или схемите, определени от посочения в член 98 регламент за прилагане:

а)	когато в компетентната държава съответното лице е осигурено съгласно специална схема за самостоятелно заети лица, по която се отпускат и по-неблагоприятни непарични обезщетения от обезщетенията, които се отпускат на заети лица; или

б)

когато лице, което получава една или повече пенсии, съгласно законодателството на компетентната държава-членка или държави-членки има право само на обезщетения в натура, които са предвидени от специална схема за самостоятелно заети лица, по която се отпускат и по-неблагоприятни обезщетения в натура от обезщетенията, които се отпускат на заети лица.

3.   Когато съгласно законодателството на държава-членка отпускането на обезщетения зависи от произхода на болестта, това условие не важи нито за заети или самостоятелно заети лица, нито за членовете на техните семейства, за които се прилага настоящият регламент, независимо от държавата-членка, на чиято територия пребивават.

4.   Когато законодателството на държава-членка определя максимален срок, през който могат да се отпускат обезщетения, институцията, която прилага това законодателство, може, по целесъобразност, да взема предвид периода, през който вече са били предоставяни обезщетения от институцията на друга държава-членка за същия случай на болест или майчинство.

Раздел 7

Възстановяване на разходи между институциите

Член 36 (15)

1.   Обезщетенията в натура, които се предоставят в съответствие с разпоредбите на настоящата глава от институцията на една държава-членка от името на институцията на друга държава-членка, се възстановяват в пълен размер.

2.   Възстановяването на разходи по параграф 1 се определя и извършва по предвидения за това ред в посочения в член 98 регламент за прилагане или при представяне на доказателство за действително извършените разходи, или на основата на еднократни плащания.

В последния случай размерът на еднократните плащания трябва да гарантира максимална близост на възстановената сума до действително извършените разходи.

3.   Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави могат да предвидят други методи за възстановяване на разходи или да направят отказ от възстановяването на разходи между институциите под тяхна юрисдикция.

ГЛАВА 2 (11)

ИНВАЛИДНОСТ

Раздел 1

Заети или самостоятелно заети лица, които са субекти само на законодателства, съгласно които размерът на обезщетенията за инвалидност не зависи от продължителността на осигурителните периоди

Член 37 (11)

Общи разпоредби

1.   Заето или самостоятелно заето лице, което последователно или алтернативно е било субект на законодателството на две или повече държави-членки, и което има завършени осигурителни периоди изключително съгласно законодателство, според което размерът на обезщетенията за инвалидност не зависи от продължителността на осигурителните периоди, получава обезщетения в съответствие с разпоредбите на член 39. Разпоредбите на настоящия член не засягат пенсионните увеличения или добавките за деца, които се отпускат в съответствие с разпоредбите на глава 8.

2.   В приложение VI, част А, са изброени действащите на територията на всяка от заинтересованите държави-членки законодателства от споменатия в параграф 1 вид.

Член 38 (11)

Зачитане на осигурителни периоди или периоди на пребиваване, завършени съгласно законодателството, на което заето или самостоятелно заето лице е било субект с оглед придобиване, запазване или възстановяване на правото на обезщетения

1.   Когато съгласно законодателството на държава-членка придобиването, запазването или възстановяването на правото на обезщетения по схема, която не е специална по смисъла на параграфи 2 или 3, зависи от завършването на осигурителни периоди или периоди на пребиваване, компетентната институция на тази държава-членка при необходимост взема под внимание завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка, независимо дали по обща или специална схема, или като заето или самостоятелно заето лице. За целта тя отчита тези периоди като завършени съгласно собственото ѝ законодателство.

2.   Когато съгласно законодателството на държава-членка отпускането на определени обезщетения зависи от осигурителните периоди, които са завършени само при упражняването на професия, която подлежи на специална схема за заети лица или, по целесъобразност, при реализиране на специфична трудова заетост, завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на други държави-членки се вземат предвид за отпускането на тези обезщетения само ако са завършени съгласно съответстваща схема или, ако не е изпълнено това условие, при упражняване на същата професия или, по целесъобразност, при реализиране на същата трудова заетост.

Ако, след като са взети предвид така завършените периоди, съответното лице не отговаря на условията за получаване на тези обезщетения, тези периоди се вземат предвид за отпускане на обезщетенията по общата схема или, ако не е изпълнено това условие, по приложимата схема за работници или служители, в зависимост от случая, при условие че съответното лице се е числяло към една или друга такава схема.

3.   Когато съгласно законодателството на държава-членка отпускането на определени обезщетения зависи от завършения осигурителен период само при упражняването на професия, която подлежи на специална схема за самостоятелно заети лица, завършеният осигурителен период съгласно законодателството на други държави-членки се взема предвид за отпускането на тези обезщетения само ако е завършен съгласно съответстваща схема или, ако не е изпълнено това условие, при упражняване на същата професия. Посочените в настоящия параграф специални схеми за самостоятелно заети лица са изброени в приложение IV, част Б, за всяка от съответните държави-членки.

Ако, след като са взети предвид така завършените периоди, съответното лице не отговаря на условията за получаване на тези обезщетения, тези периоди се вземат предвид за отпускане на обезщетенията по общата схема или, ако не е изпълнено това условие, по приложимата схема за работници или служители, в зависимост от случая, при условие че съответното лице се е числяло към една или друга такава схема.

Член 39 (11) (14)

Отпускане на обезщетения

1.   Институцията на държава-членка, чието законодателство е било приложимо в момента на настъпване на неработоспособност, последвана от инвалидност, определя, съобразно разпоредбите на това законодателство, дали съответното лице отговаря на условията за придобиване на право на обезщетения, като по целесъобразност се вземат под внимание разпоредбите на член 38.

2.   Лице, което отговаря на условията по параграф 1, получава обезщетенията само от споменатата институция, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство.

3.   Лице, което няма право на обезщетенията по параграф 1, получава обезщетенията, на които продължава да има право съгласно законодателството на друга държава-членка, като по целесъобразност се вземат под внимание разпоредбите на член 38.

4.   Ако посоченото в параграфи 2 или 3 законодателство предвижда, че размерът на обезщетенията се определя, като се отчита съществуването на други членове на семейството, освен деца, компетентната институция взема под внимание тези членове на семейството на заинтересованото лице, които пребивават на територията на друга държава-членка като лица, които пребивават на територията на компетентната държава.

5.   Ако посоченото в параграфи 2 или 3 законодателство предвижда разпоредби за намаляване, спиране или отнемане на обезщетения в случай на натрупване на други доходи или друг вид обезщетения по смисъла на член 461, параграф 2, се прилагат разпоредбите на член 46а, параграф 3, и член 46в, параграф 5, mutatis mutandis.

6.   Напълно безработен работник или служител, за когото важат разпоредбите на член 71, параграф 1, буква а), ii), или разпоредбите на член 71, параграф 1, буква б), ii), първо изречение, получава обезщетенията за инвалидност, които се предоставят от компетентната институция на държавата-членка, на чиято територия лицето пребивава, в съответствие с прилаганото от нея законодателство, все едно че въпросното лице е било субект на това законодателство през последния си период на заетост, като по целесъобразност се вземат под внимание разпоредбите на член 38 и/или член 25, параграф 2. За изплащането на тези обезщетения отговаря институцията на страната на пребиваване.

Когато тази институция прилага законодателство, което предвижда приспадане на дължими от безработни лица вноски за покриване на обезщетения за инвалидност, тя има право да извършва такова приспадане в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство.

Ако прилаганото от въпросната институция законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се извършва въз основа на надници или заплати, институцията взема под внимание получаваните надници или заплати в последната страна на трудова заетост и в страната на пребиваване, съобразно прилаганото от нея законодателство. Когато не е получавана надница или заплата в страната на пребиваване, при необходимост и в съответствие с правилата, определени от законодателството, което прилага компетентната институция, тя се позовава на получените заплати в последната страна на трудова заетост.

Раздел 2

Заети или самостоятелно заети лица, които са субекти само на законодателства, съгласно които размерът на обезщетението за инвалидност зависи от продължителността на осигурителните периоди или на периодите на пребиваване или които са субекти на законодателства от този тип и от типа, посочен в раздел 1

Член 40 (11)

Общи разпоредби

1.   Заето или самостоятелно заето лице, което последователно или алтернативно е било субект на законодателството на две или повече държави-членки, поне едно от които е от типа, посочен в член 37, параграф 1, получава обезщетения съгласно разпоредбите на глава 3, които се прилагат mutatis mutandis и при съобразяване с разпоредбите на параграф 4.

2.   Въпреки това, заето или самостоятелно заето лице, което страда от неработоспособност, водеща до инвалидност, и което същевременно е субект на законодателство, изброено в приложение IV, част А, получава обезщетения в съответствие с разпоредбите на член 37, параграф 1, при следните условия:

—

да отговаря на условията, предвидени от това законодателство или други законодателства от същия тип, като по целесъобразност се вземат под внимание разпоредбите на член 38, но да няма право да се позовава на завършени осигурителни периоди съгласно законодателства, които не са изброени в приложение IV, част А, и

—	да не отговаря на необходимите условия за придобиване на правото на обезщетения за инвалидност съгласно законодателство, което не е изброено в приложение IV, част А, и

—	да не предявява искове за обезщетения за старост, като се отчитат разпоредбите на член 44, параграф 2, второ изречение.

3.

а) С оглед определяне на правото на обезщетения съгласно изброено в приложение IV, част А, законодателството на държава-членка, според което отпускането на обезщетения за инвалидност зависи от това, дали съответното лице е получавало парични обезщетения за болест или е било неработоспособно през определен период от време, когато заето или самостоятелно заето лице, което е било субект на това законодателство, страда от неработоспособност, водеща до инвалидност, и същевременно е субект на законодателството на друга държава-членка, се взема под внимание следното, без да се нарушават разпоредбите на член 37, параграф 1: i) всеки период, през който по отношение на тази неработоспособност, съгласно законодателството на втората държава-членка лицето е получавало парични обезщетения за болест или вместо това е продължавало да получава надница или заплата; ii) всеки период, през който по отношение на инвалидността, последвала тази неработоспособност, лицето е получавало обезщетения за инвалидност по смисъла на настоящата глава 2 или следващата глава 3 от регламента, отпуснати съгласно законодателството на втората държава-членка, като период, през който на лицето са изплащани парични обезщетения за болест съгласно законодателството на първата държава-членка или като период, през който лицето е било неработоспособно по смисъла на това законодателство. б) Правото на обезщетения за инвалидност съгласно законодателството на първата държава-членка се придобива или след изтичане на изискващия се съгласно това законодателство предварителен период на компенсации за болест или след изтичане на изискващия се съгласно същото законодателство предварителен период на неработоспособност, но не преди: i) датата на придобиване на правото на обезщетения за инвалидност по буква а), ii) съгласно законодателството на втората държава-членка; или ii) деня след последния ден, на който съответното лице има право на парични обезщетения за болест съгласно законодателството на втората държава-членка.

4.   Решение на институция на държава-членка относно степента на инвалидност на лице, което претендира за обезщетение, е задължително за институцията на всяка друга заинтересована държава-членка, при условие че в приложение V е признато съответствие между законодателствата на тези държави относно условията за степента на инвалидност.

Раздел 3

Увеличаване на степента на инвалидност

Член 41 (11)

1.   При увеличаване на степента на инвалидност, за която заето или самостоятелно заето лице получава обезщетения съгласно законодателството на една-единствена държава-членка, се прилагат следните разпоредби:

а)

ако откакто получава обезщетения съответното лице не е било субект на законодателството на друга държава-членка, компетентната институция на първата държава-членка отпуска обезщетенията, като отчита увеличаването на степента на инвалидност, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство;

б)

ако, откакто получава обезщетения, съответното лице е било субект на законодателството на една или повече други държави-членки, обезщетенията му се отпускат, като се отчита увеличаването на степента на инвалидност, в съответствие с разпоредбите на член 37, параграф 1 или член 40, параграфи 1 или 2, в зависимост от случая;

в)

ако общата сума на дължимото съгласно буква б) обезщетение или обезщетения е по-малка от размера на обезщетението, което съответното лице е получавало за сметка на преди това отговорната за изплащане на обезщетението институция, тази институция изплаща на лицето добавка, равна на разликата между двете суми;

г)

ако в посочения в буква б) случай институцията, която отговаря за първоначалната неработоспособност, е нидерландска институция и ако: i) болестта, която е станала причина за увеличаване на степента на инвалидност, е същата, която е довела до отпускането на обезщетения съгласно нидерландското законодателство; ii) тази болест е професионална болест по смисъла на законодателството на държавата-членка, чийто субект съответното лице е било последно, и му дава право на изплащане на добавката по член 60, параграф 1, буква б); и iii) законодателството или законодателствата, чийто субект е било съответното лице, откакто получава обезщетения, е или са изброени в приложение IV, част А, нидерландската институция продължава да предоставя първоначалното обезщетение след настъпване на увеличаването на степента на инвалидност, а дължимото обезщетение съгласно законодателството на последната държава-членка, чийто субект е било съответното лице, се намалява със сумата на нидерландското обезщетение;

д)

ако в посочения в буква б) случай съответното лице няма право на обезщетения за сметка на институция на друга държава-членка, обезщетенията се отпускат от компетентната институция на първата държава в съответствие с разпоредбите на законодателството на тази държава, като се отчита увеличаването на степента на инвалидност и, по целесъобразност, разпоредбите на член 38.

2.   При увеличаване на степента на инвалидност, за която заето или самостоятелно заето лице получава обезщетения съгласно законодателството на две или повече държави-членки, обезщетенията се отпускат на лицето, като се отчита увеличената степен на инвалидност в съответствие с разпоредбите на член 40, параграф 1.

Раздел 4

Възобновяване на предоставянето на обезщетения след спиране или отнемане — Преобразуване на обезщетения за инвалидност в обезщетения за старост — преизчисляване на отпускани обезщетения съгласно член 39

Член 42 (11)

Определяне на институцията, която отговаря за предоставянето на обезщетения при възобновяване на предоставянето на обезщетения за инвалидност

1.   При възобновяване на предоставянето на обезщетения след спиране, без да се нарушават разпоредбите на член 43, за това предоставяне са отговорни институцията или институциите, които са отговаряли за предоставяне на обезщетенията в момента на тяхното спиране.

2.   Ако след отнемане на обезщетения състоянието на съответното лице дава основание за отпускането на допълнителни обезщетения, те се отпускат в съответствие с разпоредбите на член 37, параграф 1, или член 40, параграфи 1 и 2, в зависимост от случая.

Член 43 (11)

Преобразуване на обезщетения за инвалидност в обезщетения за старост — преизчисляване на отпускани обезщетения съгласно член 39

1.   По целесъобразност, обезщетенията за инвалидност се преобразуват в обезщетения за старост при условията, предвидени от законодателството или законодателствата, съгласно които са отпуснати, и в съответствие с разпоредбите на глава 3.

2.   Когато лице, което получава обезщетения за инвалидност, може да предяви иск за обезщетения за старост съгласно законодателството на една или повече държави-членки, в съответствие с разпоредбите на член 49, всяка институция, която отговаря за предоставянето на обезщетения за инвалидност съгласно законодателството на дадена държава-членка, продължава да предоставя на съответното лице обезщетенията за инвалидност, на които лицето има право съгласно прилаганото от институцията законодателство, докато разпоредбите на параграф 1 станат приложими по отношение на тази институция, или докато съответното лице отговаря на условията за такива обезщетения.

3.   Когато отпускани съобразно разпоредбите на член 39 обезщетения за инвалидност съгласно законодателството на държава-членка се преобразуват в обезщетения за старост и когато съответното лице все още не отговаря на изискваните от едно или повече национални законодателства условия за получаване на тези обезщетения, считано от датата на преобразуването, съответното лице получава от тази или тези държави-членки обезщетенията за инвалидност, които се отпускат в съответствие с разпоредбите на глава 3, все едно че тези разпоредби са били приложими към момента на настъпване на неговата неработоспособност, водеща до инвалидност, докато заинтересованото лице удовлетвори определените от съответното национално законодателство условия за отпускане на обезщетение за старост или, когато не е предвидено такова преобразуване, докато има право на обезщетения за инвалидност съгласно съответното законодателство или законодателства.

4.   Обезщетенията за инвалидност, които се предоставят съгласно разпоредбите на член 39, се преизчисляват съобразно разпоредбите на глава 3 веднага, щом бенефициентът отговаря на условията за получаване на обезщетения за инвалидност, предвидени от законодателство, което не е изброено в приложение IV, част А, или веднага щом лицето започне да получава обезщетения за старост съгласно законодателството на друга държава-членка.

ГЛАВА 3 (11)

СТАРОСТ И СМЪРТ (ПЕНСИИ)

Член 44 (11)

Общи разпоредби за отпускането на обезщетения, когато заето или самостоятелно заето лице е било субект на законодателството на две или повече държави-членки

1.   Правото на обезщетения на заето или самостоятелно заето лице, което е било субект на законодателството на две или повече държави-членки, или на преживелите го лица, се определя съобразно разпоредбите на настоящата глава.

2.   Ако в член 49 не е предвидено друго, разглеждането на подаден от заинтересованото лице иск за отпускане на обезщетение се отнася за всички законодателства, на които е било субект заетото или самостоятелно заетото лице. Изключение от това правило се допуска, ако заинтересованото лице изрично поиска отлагане на отпускането на обезщетенията за старост, на които то би имало право съгласно законодателството на една или повече държави-членки.

3.   Разпоредбите на настоящата глава не се отнасят за пенсионните увеличения или пенсионните добавки за деца, или за пенсиите за сираци, които се отпускат в съответствие с разпоредбите на глава 8.

Член 45 (11) (14)

Зачитане на завършени осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателствата, чийто субект е било заето или самостоятелно заето лице с оглед придобиване, запазване или възстановяване на правото на обезщетения

1.   Когато съгласно законодателството на държава-членка придобиването, запазването или възстановяването на правото на обезщетения по схема, която не е специална по смисъла на параграфи 2 или 3, зависи от завършването на осигурителни периоди или периоди на пребиваване, компетентната институция на тази държава-членка при необходимост взема под внимание завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, независимо дали по обща или специална схема, или като заето или самостоятелно заето лице. За целта тя отчита тези периоди като завършени съгласно собственото ѝ законодателство.

2.   Когато съгласно законодателството на държава-членка отпускането на определени обезщетения зависи от осигурителните периоди, които са завършени само при упражняването на професия, която подлежи на специална схема за заети лица или, по целесъобразност, при реализиране на специфична трудова заетост, завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на други държави-членки се вземат предвид за отпускането на тези обезщетения само, ако са завършени съгласно съответстваща схема или, ако не е изпълнено това условие, при упражняване на същата професия или, по целесъобразност, при упражняване на същата трудова заетост. Ако, след като са взети предвид така завършените периоди, съответното лице не отговаря на условията за получаване на тези обезщетения, тези периоди се вземат предвид за отпускане на обезщетенията по общата схема или, ако не е изпълнено това условие, по приложимата схема за работници или служители, в зависимост от случая, при условие че съответното лице се е числяло към една или друга такава схема.

3.   Когато съгласно законодателството на държава-членка отпускането на определени обезщетения зависи от завършените осигурителни периоди само при упражняването на професия, която подлежи на специална схема за самостоятелно заети лица, завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на други държави-членки се вземат предвид за отпускането на тези обезщетения само ако са завършени съгласно съответстваща схема или, ако не е изпълнено това условие, при упражняване на същата професия. Посочените в настоящия параграф специални схеми за самостоятелно заети лица са изброени в приложение IV, част Б, за всяка от съответните държави-членки. Ако, след като са взети предвид така завършените периоди, съответното лице не отговаря на условията за получаване на тези обезщетения, тези периоди се вземат предвид за отпускане на обезщетенията по общата схема или, ако не е изпълнено това условие, по приложимата схема за работници или служители, в зависимост от случая, при условие че съответното лице се е числяло към една или друга такава схема.

4.   За придобиването, запазването или възстановяването на правото на обезщетения, завършените осигурителни периоди по специална схема на държава-членка се вземат предвид по общата схема или, ако не е изпълнено това условие, по приложимата схема на друга държава-членка за работници или служители, в зависимост от случая, при условие че съответното лице се е числяло към една или друга такава схема, дори и ако в последната държава тези периоди вече са били взети предвид по схема, посочена в параграф 2 или в параграф 3, първо изречение.

5.   Когато съгласно законодателството на държава-членка придобиването, запазването или възстановяването на правото на обезщетения зависи от това съответното лице да е осигурено в момента на материализиране на риска, това условие се счита за изпълнено в случай на осигуряване съгласно законодателството на друга държава-членка по предвидения в приложение VI ред за всяка от заинтересованите държави-членки.

6.   Периодът на пълна трудова заетост на работник, за когото важат разпоредбите на член 81, параграф 1, буква а), ii), или буква б), ii), първо изречение, се взема предвид от компетентната институция на държавата-членка, на чиято територия пребивава работникът, в съответствие с прилаганото от тази институция законодателство, все едно че това законодателство е било приложимо за него по време на последната му трудова заетост.

Когато тази институция прилага законодателство, което предвижда приспадане на дължими от безработни лица вноски за покриване на пенсии за старост и смърт, тя има право да извършва такова приспадане в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство.

Ако периодът, в който заинтересованото лице е било безработно в страната на пребиваване, може да се вземе предвид само при завършени осигурителни периоди в тази страна, това условие се счита за изпълнено, ако осигурителните периоди са завършени в друга държава-членка.

Член 46 (11)

Отпускане на обезщетения

1.   Когато изискващите се съгласно законодателството на дадена държава-членка условия за придобиване на право на обезщетения са изпълнени, без необходимост от прилагане на разпоредбите на член 45 или член 40, параграф 3, се прилагат следните правила:

а)	компетентната институция изчислява размера на дължимото обезщетение: i) от една страна, само съгласно разпоредбите на прилаганото от нея законодателство; ii) от друга страна, съгласно разпоредбите на параграф 2;

б)

въпреки това, компетентната институция може да премахне условието изчислението да се извършва в съответствие с разпоредбите на буква а), ii), ако резултатът от това изчисление, отделно от разликите, произтичащи от използването на закръглени числа, е равен или по-малък от получения резултат от изчислението, извършено в съответствие с разпоредбите на буква а), i), доколкото тази институция не прилага законодателство, съдържащо правила срещу посоченото в членове 46б и 46в натрупване или, ако гореспоменатата институция прилага законодателство, съдържащо правила срещу натрупване в посочения в член 46в случай, при условие че за придобиването на право на пълно обезщетение въпросното законодателство предвижда да се вземат предвид обезщетения от различен вид само въз основа на връзката на завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване единствено съгласно това законодателство с изискващите се съгласно същото законодателство осигурителни периоди или периоди на пребиваване. В приложение IV, част В, са изброени случаите за всяка заинтересована държава-членка, в които двете изчисления биха довели до подобен резултат.

2.   Когато изискващите се съгласно законодателството на дадена държава-членка условия за придобиване на право на обезщетения се удовлетворяват само след прилагане на разпоредбите на член 45 и/или член 40, параграф 3, се прилагат следните правила:

а)

компетентната институция изчислява теоретичния размер на обезщетението, за което съответното лице би могло да претендира, при условие че всички осигурителни периоди и/или периоди на пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на държавите-членки, чийто субект е било заетото или самостоятелно заетото лице, са завършени във въпросната държава съгласно прилаганото от нея законодателство в деня на отпускане на обезщетението. Ако съгласно това законодателство размерът на обезщетението не зависи от продължителността на завършените периоди, сумата се приема за посочения в настоящия параграф теоретичен размер;

б)

компетентната институция впоследствие определя действителния размер на обезщетението въз основа на посочения в предходния параграф теоретичен размер съобразно съотношението между продължителността на завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване преди материализиране на риска съгласно прилаганото от тази институция законодателство спрямо общата продължителност на завършените осигурителни периоди и периоди на пребиваване преди материализиране на риска съгласно законодателствата на всички заинтересовани държави-членки.

3.   Заинтересованото лице има право на най-високия размер, изчислен в съответствие с разпоредбите на параграфи 1 и 2 от компетентната институция на всяка държава-членка, без да се накърнява прилагането на разпоредбите за намаляване, спиране или отнемане, предвидени от законодателството, съгласно което се дължи това обезщетение.

В такъв случай съпоставката, която трябва да се извърши, се отнася за сумите, които са определени след прилагане на посочените разпоредби.

4.   Когато, в случай на пенсии за инвалидност, старост или преживяло лице, общият размер на дължимите обезщетения от компетентните институции на две или повече държави-членки съгласно разпоредбите на многостранна конвенция за социално осигуряване, посочена в член 6, буква б), не превишава общия дължим размер от тези държави-членки съгласно разпоредбите на параграфи от 1 до 3, заинтересованото лице се ползва от разпоредбите на настоящата глава.

Член 46а (11)

Общи разпоредби относно намаляване, спиране или отнемане, приложими за обезщетения за инвалидност, старост или преживели лица съгласно законодателствата на държавите-членки

1.   По смисъла на настоящата глава натрупване на обезщетения от един и същи вид означава следното: всички видове натрупване на обезщетения за инвалидност, старост и преживели лица, изчислени или предоставени въз основа на завършени от едно и също лице осигурителни периоди и/или периоди на пребиваване.

2.   По смисъла на настоящата глава натрупване на обезщетения от различен вид означава всички видове натрупване на обезщетения, за които не може да се счита, че са от един и същи вид по смисъла на параграф 1.

3.   За прилагането на предвидени от законодателството на държава-членка разпоредби за намаляване, спиране или отнемане на обезщетения в случай на натрупване на обезщетение за инвалидност, старост или преживели лица с обезщетение от същия вид или с обезщетение от различен вид, или с друг доход, се прилагат следните правила:

а)	обезщетенията, които са получени съгласно законодателството на друга държава-членка или други доходи, получени в друга държава-членка, се вземат под внимание само когато законодателството на първата държава-членка предвижда да се вземат предвид обезщетения или доходи, получени в чужбина;

б)	взема се предвид размерът на подлежащите на отпускане от друга държава-членка обезщетения преди приспадане на данъци, социално-осигурителни вноски и други индивидуални налози или отчисления;

в)	не се взема предвид размерът на получените обезщетения съгласно законодателството на друга държава-членка, които са отпуснати въз основа на доброволно осигуряване или продължено осигуряване по избор на лицето;

г)

когато съгласно законодателството на една-единствена държава-членка са приложими разпоредби за намаляване, спиране или отнемане на обезщетения заради факта, че съответното лице получава платими съгласно законодателството на други държави-членки обезщетения от сходен или различен вид или друг доход, получаван на територията на други държави-членки, платимото обезщетение съгласно законодателството на първата държава-членка може да се намалява само до размера на платимите обезщетения съгласно законодателството на други държави-членки или до размера на получавания доход на територията на други държави-членки.

Член 46б (11)

Особени разпоредби, които са приложими в случай на натрупване на обезщетения от един и същи вид съгласно законодателството на две или повече държави-членки

1.   Предвидените от законодателството на държава-членка разпоредби за намаляване, спиране или отнемане на обезщетения не се прилагат за обезщетение, изчислено в съответствие с разпоредбите на член 46, параграф 2.

2.   Предвидените от законодателството на държава-членка разпоредби за намаляване, спиране или отнемане на обезщетения се прилагат за обезщетение, изчислено в съответствие с разпоредбите на член 46, параграф 1, буква а), i), само ако съответното обезщетение е:

а)	обезщетение, посочено в приложение IV, част Г, чийто размер не зависи от продължителността на завършените осигурителни периоди на пребиваване; или

б)

обезщетение, чийто размер се определя въз основа на кредитен период, който се счита за завършен между датата на материализиране на риска и по-късна дата. В последния случай споменатите разпоредби се прилагат при натрупване на такова обезщетение със: i) обезщетение от същия вид, освен когато има сключено споразумение между две или повече държави-членки, предвиждащо, че един и същи кредитен период не може да се взема предвид два или повече пъти; ii) обезщетение от посочения в буква а) вид.

Обезщетенията по букви а) и б) и споразуменията са посочени в приложение IV, част Г.

Член 46в (11)

Особени разпоредби, които са приложими в случай на натрупване на едно или повече обезщетения, посочени в член 46а, параграф 1, с едно или повече обезщетения от различен вид или с друг доход, когато са заинтересовани две или повече държави-членки

1.   Ако получаването на обезщетения от различен вид или на друг доход води до намаляване, спиране или отнемане на две или повече обезщетения, посочени в член 46, параграф 1, буква а), i), сумите, които няма да бъдат изплатени при стриктно прилагане на предвидените от законодателството на заинтересованите държави-членки разпоредби за намаляване, спиране или отнемане, се разделят на броя на обезщетенията, които подлежат на намаляване, спиране или отнемане.

2.   Когато въпросното обезщетение се изчислява в съответствие с разпоредбите на член 46, параграф 2, обезщетението или обезщетенията от различен вид от други държави-членки или друг доход и всички други елементи, предвидени от законодателството на държавата-членка за прилагането на разпоредбите за намаляване, спиране или отнемане, се вземат предвид съразмерно на посочените в член 46, параграф 2, буква б) осигурителни периоди и/или периоди на пребиваване и се използват за изчисляване на въпросното обезщетение.

3.   Ако получаването на обезщетения от различен вид или на друг доход води до намаляване, спиране или отнемане на едно или повече обезщетения, посочени в член 46, параграф 1, буква а), i), и на едно или повече обезщетения, посочени в член 46, параграф 2, се прилагат следните правила:

а)

в случай на обезщетение или обезщетения, посочени в член 46, параграф 1, буква а), i), сумите, които няма да бъдат изплатени при стриктно прилагане на предвидените от законодателството на заинтересованите държави-членки разпоредби за намаляване, спиране или отнемане, се разделят на броя на обезщетенията, които подлежат на намаляване, спиране или отнемане;

б)	в случай на обезщетение или обезщетения, изчислени в съответствие с разпоредбите на член 46, параграф 2, намаляването, спирането или отнемането се извършва в съответствие с разпоредбите на параграф 2.

4.   Когато в случая, посочен в параграф 1 и параграф 3, буква а), законодателството на държава-членка предвижда, че за прилагането на разпоредби относно намаляване, спиране или отнемане обезщетенията от различен вид и/или друг доход и всички други елементи се вземат предвид съразмерно на осигурителните периоди, посочени в член 46, параграф 2, буква б), предвиденото в споменатите параграфи разделяне не се прилага за тази държава-членка.

5.   Всички гореспоменати разпоредби се прилагат mutatis mutandis, когато законодателството на една или повече държави-членки предвижда, че не може да се придобива право на обезщетение, когато съответното лице получава платимо съгласно законодателството на друга държава-членка обезщетение от различен вид или друг доход.

Член 47 (11)

Допълнителни разпоредби за изчисляването на обезщетения

1.   За изчисляване на посочените в член 46, параграф 2, теоретични и пропорционални размери се прилагат следните правила:

а)

когато общата продължителност на завършените осигурителни периоди и периоди на пребиваване преди материализиране на риска съгласно законодателствата на всички заинтересовани държави-членки е по-голяма от максималния срок, който се изисква от законодателството на една от тези държави за получаването на пълно обезщетение, компетентната институция на тази държава взема под внимание този максимален срок, вместо общата продължителност на завършените периоди; този метод на изчисление не трябва да води до налагането на тази институция на по-големи разходи за обезщетение от предвидения от прилаганото от нея законодателство пълен размер на обезщетението. Тези разпоредби не се прилагат за обезщетения, чийто размер не зависи от продължителността на осигурителния период;

б)	процедурата за отчитане на припокриващи се периоди е определена в посочения в член 98 регламент за прилагане;

в)

когато съгласно законодателството на държава-членка обезщетенията се изчисляват въз основа на среден размер на доходите, среден размер на вноските, среден размер на увеличението или въз основа на съществувалото съотношение по време на осигурителните периоди между брутните доходи на лицето, което претендира за обезщетение, и брутните доходи на всички осигурени лица, освен чираци, тези средни цифри или съотношения се определят само от компетентната институция на тази държава въз основа на завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на същата държава или въз основа на получените от съответното лице брутни доходи само по време на тези осигурителни периоди;

г)

когато съгласно законодателството на държава-членка обезщетенията се изчисляват въз основа на размера на доходите, вноските или увеличенията, компетентната институция на държавата определя доходите, вноските и увеличенията, които следва да се вземат предвид по отношение на завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството на други държави-членки въз основа на регистрираните средни доходи, вноски или увеличения за завършените осигурителни периоди съгласно прилаганото от нея законодателство;

д)

когато съгласно законодателството на държава-членка обезщетенията се изчисляват въз основа на стандартен размер на доходите или фиксирана сума, компетентната институция на тази държава приема размера на стандартните доходи или фиксираната сума, който трябва да вземе предвид по отношение на завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателствата на други държави-членки, за равен на размера на стандартните доходи или фиксираната сума, или по целесъобразност, на средния размер на стандартните доходи или фиксираната сума, съответстващи на завършените осигурителни периоди съгласно прилаганото от нея законодателство;

е)

когато съгласно законодателството на държава-членка обезщетенията за едни периоди се изчисляват въз основа на размера на доходите, а за други периоди въз основа на размера на стандартните доходи или въз основа на фиксирана сума по отношение на завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателствата на други държави-членки, компетентната институция на тази държава взема предвид размера на доходите или размера на фиксираните суми, определен в съответствие с разпоредбите на букви г) или д), или по целесъобразност, средния размер на тези доходи или фиксирани суми, когато обезщетенията се изчисляват въз основа на размера на стандартните доходи или фиксирана сума за всички завършени периоди съгласно прилаганото от нея законодателство, компетентната институция приема размера на доходите, който трябва да вземе предвид по отношение на завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателствата на други държави-членки, за равен на размера на националните доходи, съответстващи на стандартните доходи или фиксирани суми;

ж)	когато съгласно законодателството на държава-членка обезщетенията се изчисляват въз основа на средния размер на вноските, компетентната институция определя този среден размер само въз основа на завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на тази държава.

2.   Разпоредбите на законодателството на държава-членка относно преоценката на вземаните под внимание фактори при изчисляването на обезщетения, по целесъобразност се прилагат за факторите, които следва да бъдат взети под внимание от компетентната институция на тази държава в съответствие с разпоредбите на параграф 1 по отношение на завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството на други държави-членки.

3.   Ако съгласно законодателството на държава-членка размерът на обезщетенията се определя, като се отчита съществуването на други членове на семейството, освен деца, компетентната институция на тази държава взема под внимание и тези членове на семейството на заинтересованото лице, които пребивават на територията на друга държава-членка като лица, които пребивават на територията на компетентната държава.

4.   Ако законодателството, което прилага компетентната институция на държава-членка, изисква за изчисляването на обезщетения да се взема предвид заплата, когато са приложени разпоредбите на член 45, параграф 6, първа и втора алинеи, и ако в тази държава-членка за изплащането на пенсии се вземат предвид само периодите на пълна заетост с обезщетение съобразно разпоредбите на член 71, параграф 1, буква а), ii), или член 71, параграф 1, буква б), ii), първо изречение, компетентната институция на тази държава-членка изплаща пенсията въз основа на използваната от нея като еталон заплата за предоставянето на това обезщетение за безработица в съответствие с прилаганото от нея законодателство.

Член 48 (11)

Осигурителни периоди или периоди на пребиваване, по-малки от една година

1.   Независимо от разпоредбите на член 46, параграф 2, институцията на държава-членка не е длъжна да отпуска обезщетения за завършени периоди съгласно прилаганото от нея законодателство, които се вземат предвид при материализиране на риска, ако:

—	продължителността на споменатите периоди е по-малка от една година, и

—	като се вземат предвид само тези периоди, не се придобива право на обезщетение съгласно разпоредбите на въпросното законодателство.

2.   Компетентната институция на всяка от заинтересованите държави-членки взема под внимание периодите, посочени в параграф 1, с оглед прилагане на разпоредбите на член 46, параграф 2, без буква б).

3.   Ако ефектът от прилагането на разпоредбите на параграф 1 би се изразил в облекчаване на задълженията на всички институции на заинтересованите държави-членки, обезщетенията се отпускат изключително съгласно законодателството на последната от тези държави, чиито условия са изпълнени, все едно че всички завършени и взети под внимание осигурителни периоди и периоди на пребиваване в съответствие с разпоредбите на член 45, параграфи от 1 до 4, са завършени съгласно законодателството на тази държава.

Член 49 (11) (15)

Изчисляване на обезщетения, когато заинтересованото лице не отговаря едновременно на условията, предвидени от всички законодателства, съгласно които има завършени осигурителни периоди или периоди на пребиваване, или когато лицето изрично е поискало да се отложи отпускането на обезщетения за старост

1.   Ако в определен момент заинтересованото лице не отговаря на условията за предоставяне на обезщетения, предвидени от всички законодателства на държавите-членки, чийто субект е било лицето, като по целесъобразност се вземат под внимание разпоредбите на член 45 и/или член 40, параграф 3, но отговаря на условията на само едно или няколко от тях, се прилагат следните разпоредби:

а)	всяка от компетентните институции, които прилагат законодателство, чиито условия са удовлетворени, изчислява размера на дължимото обезщетение в съответствие с разпоредбите на член 46;

б)

въпреки това: i) ако заинтересованото лице отговаря на условията на поне две законодателства, без да е необходимо да се вземат предвид завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателствата, чиито условия не са изпълнени, тези периоди не се вземат предвид с оглед прилагането на член 46, параграф 2, освен ако вземането предвид на споменатите периоди дава възможност за определяне на по-висок размер на обезщетението; ii) ако заинтересованото лице отговаря на условията на само едно законодателство, без да е необходимо да се вземат предвид завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателствата, чиито условия не са изпълнени, в съответствие с разпоредбите на член 46, параграф 1, буква а), i), размерът на дължимото обезщетение се изчислява само в съответствие с разпоредбите на законодателството, чиито условия са изпълнени, като се вземат предвид само периодите, които са завършени съгласно това законодателство, освен ако вземането предвид на завършените периоди съгласно законодателствата, чиито условия не са удовлетворени, дава възможност в съответствие с разпоредбите на член 46, параграф 1, буква а), ii), за определяне на по-висок размер на обезщетението.

Разпоредбите на настоящия параграф се прилагат mutatis mutandis, когато в съответствие с разпоредбите на член 44, параграф 2, второ изречение, заинтересованото лице изрично е поискало да се отложи отпускането на обезщетения за старост.

2.   В посочения в параграф 1 случай отпуснатото обезщетение или обезщетения съгласно едно или повече от въпросните законодателства автоматично се преизчислява в съответствие с разпоредбите на член 46, ако и когато бъдат изпълнени условията, които се изискват от едно или повече от другите законодателства, чийто субект е било заинтересованото лице, като по целесъобразност се вземат под внимание разпоредбите на член 45, и отново по целесъобразност, разпоредбите на параграф 1. Разпоредбите на настоящия параграф се прилагат mutatis mutandis, когато дадено лице поиска отпускането на отложени до този момент, съобразно разпоредбите на член 44, параграф 2, второ изречение, обезщетения за старост, придобити съгласно законодателството на една или повече държави-членки.

3.   Без да се нарушават разпоредбите на член 40, параграф 2, се извършва автоматично преизчисляване, когато престанат да бъдат удовлетворени условията, които се изискват от едно или повече от съответните законодателства.

Член 50 (11)

Отпускане на добавка, когато общият размер на дължимите обезщетения съгласно законодателствата на различните държави-членки не достига минималния размер, определен от законодателството на държавата, на чиято територия пребивава получателят

На получател на обезщетения, за когото важат разпоредбите на настоящата глава, в държавата, на чиято територия той пребивава и съгласно чието законодателство му се дължи обезщетение, не може да се отпуска обезщетение, което е по-малко от определеното от това законодателство минимално обезщетение за осигурителен период или период на пребиваване, който е равен на всички осигурителни периоди или периоди на пребиваване, равни на всички осигурителни периоди, които се вземат предвид за изплащането в съответствие с разпоредбите на предходните членове. При необходимост, компетентната институция на тази държава му изплаща, през целия период на неговото пребиваване на нейна територия, добавка, равна на разликата между общия размер на дължимите обезщетения съгласно настоящата глава и размера на минималното обезщетение.

Член 51 (11)

Преоценка и преизчисляване на обезщетения

1.   Ако поради нарастване на стойността на живота или промени в равнището на надниците или заплатите, или други основания за корекция, обезщетенията в съответните държави се променят с определен процент или сума, този процент или сума трябва пряко да се прилагат за определените в съответствие с разпоредбите на член 46 обезщетения, без да е необходимо да се извършва преизчисляване в съответствие с разпоредбите на същия член.

2.   От друга страна, ако трябва да се промени методът за определяне на обезщетенията или правилата за изчисляване на обезщетенията, се извършва преизчисление в съответствие с разпоредбите на член 46.

ГЛАВА 4

ТРУДОВИ ЗЛОПОЛУКИ И ПРОФЕСИОНАЛНА БОЛЕСТ

Раздел 1

Право на обезщетения

Член 52

Пребиваване в държава-членка, различна от компетентната държава — общи правила

Заето или самостоятелно заето лице, което претърпи трудова злополука или заболее от професионална болест и което пребивава на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, получава в държавата, в която пребивава:

а)	обезщетения в натура, които се предоставят от името на компетентната институция от институциите по неговото местоживеене, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство, като осигурено при тази институция лице;

б)

парични обезщетения, които се предоставят от компетентната институция, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, по споразумение между компетентната институция и институцията по мястото на пребиваване, тези обезщетения могат да се предоставят от последно споменатата институция от името на първата, в съответствие с разпоредбите на законодателството на компетентната държава.

Член 53

Погранични работници — особено правило

Пограничен работник също може да получава обезщетения на територията на компетентната държава. Такива обезщетения се предоставят от компетентната институция в съответствие с разпоредбите на законодателството на тази държава, все едно че съответното лице пребивава там.

Член 54

Престой или смяна на пребиваването в компетентната държава

1.   Заето или самостоятелно заето лице, включено в приложното поле на член 52, което има престой на територията на компетентната държава, получава обезщетения в съответствие с разпоредбите на законодателството на тази държава, дори и ако вече е получавало обезщетения преди престоя си. Въпреки това, тази разпоредба не се прилага за пограничните работници.

2.   Заето или самостоятелно заето лице, включено в приложното поле на член 52, което сменя мястото си на пребиваване на територията на компетентната държава, получава обезщетения в съответствие с разпоредбите на законодателството на тази държава, дори и ако вече е получавало обезщетения преди смяната на пребиваването си.

Член 55

Престой извън компетентната държава — завръщане или смяна на пребиваването в друга държава-членка след претърпяване на трудова злополука или заболяване от професионална болест — необходимост от заминаване в друга държава-членка за получаване на подходящо лечение

1.   Заето или самостоятелно заето лице, което претърпи трудова злополука или заболее от професионална болест, и:

а)	което пребивава на територията на държава-членка, различна от компетентната държава; или

б)	което, след като е придобило право на обезщетения за сметка на компетентната институция, е получило разрешение от тази институция да се завърне на територията на държавата-членка, в която пребивава или да смени мястото си на пребиваване на територията на друга държава-членка; или

в)	което е получило разрешение от компетентната институция да отиде на територията на друга държава-членка, за да получи там подходящо за състоянието си лечение;

има право на:

i)

обезщетения в натура, които се предоставят от името на компетентната институция, от институцията по мястото на престой или пребиваване, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция законодателство като осигурено при нея лице, но въпреки това периодът, през който се предоставят обезщетенията, се определя от законодателството на компетентната държава;

ii)

парични обезщетения, които се предоставят от компетентната институция в съответствие с прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, по споразумение между компетентната институция и институцията по мястото на престой или пребиваване, тези обезщетения могат да се предоставят от последно спомената институция от името на първата, в съответствие със законодателството на компетентната държава.

2.   Отказ за разрешението, което се изисква съгласно параграф 1, буква б), може да се дава само ако се установи, че движението на съответното лице би могло да навреди на здравословното му състояние или на предоставяното медицинско лечение.

Не може да се прави отказ за даване на разрешението, което се изисква съгласно параграф 1, буква в), когато съответното лице не може да получи въпросното лечение на територията на държавата-членка, в която пребивава.

Член 56

Злополуки по време на пътуване

Злополука по време на пътуване, настъпила на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, се счита за настъпила на територията на компетентната държава.

Член 57 (7)

Обезщетения за професионална болест, когато съответното лице е било изложено на един и същи риск в няколко държави-членки

1.   Когато лице, заболяло от професионална болест съгласно законодателството на две или повече държави-членки, е упражнявало дейност, която поради своето естество има вероятност да причинява тази болест, обезщетенията, за които могат да претендират лицето или преживелите го лица, се отпускат изключително съгласно законодателството на последната от тези държави, чиито условия са изпълнени, като по целесъобразност се вземат под внимание разпоредбите на параграфи 2—5.

2.   Ако съгласно законодателството на държава-членка отпускането на обезщетения за професионална болест зависи от условието въпросната болест да е била диагностицирана за първи път на нейна територия, това условие се счита за изпълнено, ако болестта е диагностицирана за първи път на територията на друга държава-членка.

3.   Ако съгласно законодателството на държава-членка отпускането на обезщетения за професионална болест зависи от условието въпросната болест да е била диагнистицирана в рамките на определен срок след преустановяване на последната дейност, която има вероятност да е причинила тази болест, при проверка на времето, през което е упражнявана тази дейност, компетентната институция на тази държава взема под внимание, доколкото е необходимо, сходните дейности, упражнявани съгласно законодателството на всяка друга държава-членка като упражнявани съгласно законодателството на първата държава.

4.   Ако съгласно законодателството на държава-членка отпускането на обезщетения за професионална болест зависи от условието за упражняване в продължение на определен период от време на дейност, която има вероятност да причинява въпросната болест, компетентната институция на държавата взема под внимание, доколкото е необходимо, периодите, през които тази дейност е упражнявана съгласно законодателството на всяка друга държава-членка като упражнявана съгласно законодателството на първата държава.

5.   В случаи на склерогенна пневмокониоза разходите за парични обезщетения, в това число и пенсии, се разделят между компетентните институции на държавите-членки, на чиято територия съответното лице е упражнявало дейност, която има вероятност да причинява болестта. Делението се извършва въз основа на съотношението между продължителността на завършените съгласно законодателството на всяка от държавите осигурителни периоди за старост или периоди на пребиваване, посочени в член 45, параграф 1, и общата продължителност на завършените съгласно законодателството на всички държави осигурителни периоди за старост или периоди на пребиваване към датите, на които е започнало изплащането на обезщетенията.

6.   Съветът определя с единодушие, по предложение на Комисията, професионалните болести, за които важат разпоредбите на параграф 5.

Член 58

Изчисляване на парични обезщетения

1.   Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на паричните обезщетения да се извършва въз основа на средните доходи, определя тези средни доходи изключително въз основа на доходите, за които е потвърдено, че са изплатени през завършените периоди съгласно въпросното законодателство.

2.   Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на паричните обезщетения да се извършва въз основа на стандартните доходи, взема предвид изключително само стандартните доходи или, по целесъобразност, средния размер на стандартните доходи за завършените периоди съгласно въпросното законодателство.

3.   Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда различен размер на паричните обезщетения, в зависимост от броя на членовете на семейството, взема предвид и членовете на семейството на съответното лице, които пребивават на територията на друга държава-членка, като пребиваващи на територията на компетентната държава.

Член 59

Разноски за транспортиране на лице, което е претърпяло трудова злополука или страда от професионална болест

1.   Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда поемане на разноските за транспортиране на лице, което е претърпяло трудова злополука или страда от професионална болест, до неговото място на пребиваване или до болница, поема тези разноски до съответното място на територията на друга държава-членка, в която лицето пребивава, при условие че тази институция предварително даде разрешение за такова транспортиране при надлежно отчитане на причините, които го обосновават. Такова разрешение не се изисква за погранични работници.

2.   Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда разноските за транспортиране на тялото на починало при трудова злополука лице до мястото на погребване, съобразно разпоредбите на прилаганото от нея законодателство, поема тези разноски до съответното място на територията на друга държава-членка, в която лицето е пребивавало в момента на злополуката.

Раздел 2

Усложняване на професионална болест, за която е отпуснато обезщетение

Член 60 (7) (11)

1.   В случай на усложняване на професионална болест, за която заето или самостоятелно заето лице е получавало или получава обезщетение съгласно законодателството на държава-членка, се прилагат следните правила:

а)

ако, докато е получавало обезщетения, съответното лице не е упражнявало професия съгласно законодателството на друга държава-членка, която има вероятност да причинява или усложнява въпросната болест, компетентната институция на първата държава-членка е длъжна да поеме разходите за обезщетенията съгласно разпоредбите на прилаганото от нея законодателство, като отчита усложняването;

б)

ако, докато е получавало обезщетения, съответното лице е упражнявало такава професия съгласно законодателството на друга държава-членка, компетентната институция на първата държава-членка е длъжна да поеме разходите за обезщетенията съгласно разпоредбите на прилаганото от нея законодателство, без да отчита усложняването. Компетентната институция на втората държава-членка отпуска на съответното лице добавка, чийто размер е равен на разликата между сумата на дължимите обезщетения след усложняването и сумата, която би била дължима преди усложняването съгласно прилаганото от тази институция законодателство, ако въпросната болест е настъпила съгласно законодателството на тази държава-членка;

в)

ако, в случая по буква б), заето или самостоятелно заето лице, страдащо от склерогенна пневмокониоза или от болест, определена в съответствие с член 57, параграф 6, няма право на обезщетения съгласно законодателството на втората държава-членка, компетентната институция на първата държава-членка е длъжна да предоставя обезщетения съгласно прилаганото от нея законодателство, като отчита усложняването. Въпреки това, компетентната институция на втората държава-членка поема разходите за разликата между сумата на дължимите парични обезщетения, в това число и пенсии, от компетентната институция на първата държава-членка при отчитане на усложняването и сумата на съответните обезщетения, които са били дължими преди усложняването;

г)	предвидените от законодателството на държава-членка разпоредби за намаляване, спиране или отнемане не се прилагат за лица, които получават обезщетения, отпуснати от институциите на две държави-членки в съответствие с разпоредбите на буква б).

2.   В случай на усложняване на професионална болест, което дава основание за прилагане на разпоредбите на член 57, параграф 5, се прилагат следните правила:

а)	компетентната институция, която е отпуснала обезщетенията в съответствие с разпоредбите на член 57, параграф 1, е длъжна да предоставя обезщетения съгласно прилаганото от нея законодателство, като отчита усложняването;

б)

разходите за парични обезщетения, в това число и пенсии, продължават да се поделят между институциите, които са си поделяли разходите за предишните обезщетения в съответствие с разпоредбите на член 57, параграф 5. Въпреки това, когато лицето отново е упражнявало дейност, която има вероятност да причинява или усложнява въпросната професионална болест, съгласно законодателството на една от държавите-членки, в които вече е упражнявало дейност от същото естество или съгласно законодателството на друга държава-членка, компетентната институция на тази държава поема разходите за разликата между сумата на дължимите обезщетения при отчитане на усложняването и сумата на дължимите обезщетения преди усложняването.

Раздел 3

Разни разпоредби

Член 61

Правила за отчитане на особеностите на някои законодателства

1.   Ако на територията на държавата-членка, в която се намира съответното лице, няма осигуряване за трудова злополука или професионална болест или ако съществува такова осигуряване, няма отговорна институция за предоставянето на обезщетения в натура, тези обезщетения се предоставят от институцията по мястото на престой или пребиваване, която отговаря за предоставянето на обезщетения в натура в случай на болест.

2.   Когато съгласно законодателството на компетентната държава напълно безплатните обезщетения в натура зависят от използването на медицинската служба, организирана от работодателя, предоставените обезщетения в посочените в член 52 и член 55, параграф 1 случаи се считат за предоставени от въпросната медицинска служба.

3.   Когато законодателството на компетентната държава включва схема във връзка със задълженията на работодателя, предоставените обезщетения в посочените в член 52 и член 55, параграф 1 случаи се считат за предоставени по искане на компетентната институция.

4.   Когато схемата на компетентната държава във връзка с компенсациите за трудови злополуки не е част от схема за задължително осигуряване, обезщетенията в натура се предоставят пряко от работодателя или съответния осигурител.

5.   Когато законодателството на държава-членка изрично или косвено предвижда да се вземат под внимание настъпилите или преди това потвърдени трудови злополуки или професионална болест с оглед оценяване на степента на неработоспособност, установяване на правото на обезщетение или определяне на размера на обезщетение, компетентната институция на тази държава-членка също взема под внимание настъпилите или преди това потвърдени трудови злополуки или професионални болести съгласно законодателството на друга държава-членка като настъпили или потвърдени съгласно прилаганото от нея законодателство.

6.   Когато законодателството на държава-членка изрично или по подразбиране предвижда да се вземат под внимание настъпилите или впоследствие потвърдени трудови злополуки или професионални болести с оглед оценяване на степента на неработоспособност, установяване на правото на обезщетение или определяне на размера на обезщетение, компетентната институция на тази държава-членка също взема под внимание настъпилите или впоследствие потвърдени трудови злополуки или професионални болести съгласно законодателството на друга държава-членка като настъпили или потвърдени съгласно прилаганото от нея законодателство, но само когато:

1)	съгласно прилаганото от нея законодателство не се дължи компенсация за настъпилата или преди това потвърдена трудова злополука или професионална болест; и

2)

по силата на законодателството на другата държава-членка, съгласно което е настъпила или впоследствие е била потвърдена трудовата злополука или професионалната болест, не се дължи компенсация, като по отношение на тази трудова злополука или професионална болест се вземат под внимание разпоредбите на параграф 5.

Член 62

Приложима схема при наличие на няколко схеми в страната на престой или пребиваване — максимална продължителност на обезщетенията

1.   Ако законодателството на страната на престой или пребиваване предвижда няколко осигурителни схеми, приложимите разпоредби за заетите или самостоятелно заетите лица, посочени в член 52 или член 55, параграф 1, са разпоредбите на схемата, която се отнася за работниците в стоманодобивната промишленост. Въпреки това, ако посоченото законодателство включва специална схема за работниците в мини и подобни предприятия, разпоредбите на тази схема се прилагат за тази категория работници и за членовете на техните семейства, при условие че институцията по мястото на престой или пребиваване е компетентна да прилага такава схема.

2.   Ако законодателството на държава-членка определя максимален период, през който могат да се отпускат обезщетения, институцията, която прилага това законодателство може да взема предвид всеки период, през който вече са предоставени обезщетения от институцията на друга държава-членка.

Раздел 4

Възстановяване на разходи между институциите

Член 63

1.   Компетентната институция е длъжна да възстанови сумата на предоставените от нейно име обезщетения в съответствие с разпоредбите на член 52 и член 55, параграф 1.

2.   Възстановяването на разходи по параграф 1 се определя и извършва по предвидения за това ред в посочения в член 98 регламент за прилагане, при представяне на доказателства за действително извършените разходи.

3.   Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави могат да предвидят други методи за възстановяване на разходи или да направят отказ от възстановяването на разходи между институциите под тяхна юрисдикция.

ГЛАВА 5

ПОМОЩИ ПРИ СМЪРТ

Член 64

Сумиране на осигурителни периоди или периоди на пребиваване

Компетентната институция на държава-членка, съгласно чието законодателство придобиването, запазването или възстановяването на правото на помощи при смърт зависи от завършването на осигурителни периоди или периоди на пребиваване, доколкото е необходимо, взема под внимание завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството на всяка друга държава-членка като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

Член 65

Право на помощи, когато настъпи смърт или когато лицето, което има право на помощи, пребивава в държава-членка, различна от компетентната държава

1.   Когато заето или самостоятелно заето лице, пенсионер или лице, претендиращо за пенсия, или член на неговото семейство почине на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, смъртта се счита за настъпила на територията на компетентната държава.

2.   Компетентната институция е длъжна да отпуска дължимите съгласно прилаганото от нея законодателство помощи при смърт дори и ако лицето, което има право на тях, пребивава на територията на държава-членка, различна от компетентната държава.

3.   Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат и когато смъртта е настъпила вследствие на трудова злополука или професионална болест.

Член 66

Предоставяне на обезщетения в случай на смърт на пенсионер, който е пребивавал в държава-членка, различна от държавата, чиято институция е отговаряла за предоставянето на обезщетения в натура

В случай на смърт на пенсионер, който е имал право на пенсия съгласно законодателството на една държава-членка или на пенсии съгласно законодателствата на две или повече държави-членки, когато въпросният пенсионер е пребивавал на територията на държава-членка, различна от държавата, чиято институция е отговаряла за предоставянето на обезщетения в натура съгласно член 28, платимите помощи при смърт съгласно прилаганото от тази институция законодателство се предоставят от и за сметка на същата тази институция, все едно че в момента на смъртта си пенсионерът е пребивавал на територията на държавата-членка, в която се намира тази институция.

Разпоредбите на предходния параграф се прилагат по аналогия за членовете на семейството на пенсионер.

ГЛАВА 6

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА БЕЗРАБОТИЦА

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 67

Сумиране на осигурителни периоди или периоди на трудова заетост

1.   Компетентната институция на държава-членка, съгласно чието законодателство придобиването, запазването или възстановяването на правото на обезщетения зависи от завършването на осигурителни периоди, взема под внимание, доколкото е необходимо, завършените осигурителни периоди или периоди на трудова заетост като заето лице съгласно законодателството на всяка друга държава-членка като завършени осигурителни периоди съгласно прилаганото от нея законодателство, но при условие че ако са били завършени съгласно това законодателство, периодите на зае тост биха се брояли за осигурителни периоди.

2.   Компетентната институция на държава-членка, съгласно чието законодателство придобиването, запазването или възстановяването на правото на обезщетения зависи от завършването на периоди на заетост, взема под внимание, доколкото е необходимо, завършените осигурителни периоди или периоди на заетост като заето лице съгласно законодателството на всяка друга държава-членка като периоди на трудова заетост, завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

3.   Освен в случаите, посочени в член 71, параграф 1, буква а), ii), и буква б), ii), прилагането на разпоредбите на параграфи 1 и 2 зависи от условието съответното лице да има последно завършени:

—	в случая по параграф 1, осигурителни периоди,

—	в случая по параграф 2, периоди на заетост,

в съответствие с разпоредбите на законодателството, съгласно което се претендира за обезщетенията.

4.   Когато продължителността на периода, през който могат да се отпускат обезщетения, зависи от продължителността на осигурителните периоди или периодите на заетост, в зависимост от случая, се прилагат разпоредбите на параграфи 1 или 2.

Член 68

Изчисляване на обезщетенията

1.   Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се извършва въз основа на размера на предишната надница или заплата, взема под внимание изключително само получената от съответното лице надница или заплата за последната му заетост на територията на тази държава. Въпреки това, ако съответното лице е било заето на последното си работно място на тази територия за по-малко от четири седмици, обезщетенията се изчисляват въз основа на нормалната надница или заплата на мястото на пребиваване или престой на безработното лице, съответстваща на равностойна или сходна заетост на последното му работно място на територията на друга държава-членка.

2.   Компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда различен размер на обезщетенията в зависимост от броя на членовете на семейството, взема под внимание и членовете на семейството на заинтересованото лице, които пребивават на територията на друга държава-членка като пребиваващи на територията на компетентната държава. Тази разпоредба не се прилага, ако в страната на пребиваване на членовете на семейството друго лице има право на обезщетения за безработица, за чието изчисляване се вземат под внимание членовете на семейството.

Раздел 2

Безработни лица, които отиват в държава-членка, различна от компетентната държава

Член 69

Условия и ограничения за запазване на правото на обезщетения

1.   Заето или самостоятелно заето лице, което е безработно и което отговаря на предвидените от законодателството на държава-членка условия за придобиване на право на обезщетения, и което отива в една или повече други държави-членки, за да търси там работа, запазва правото си на такива обезщетения при следните условия и в рамките на следните ограничения:

а)

преди заминаването си лицето трябва да е било регистрирано като лице, което търси работа и да е било на разположение на службите по заетостта на компетентната държава най-малко в продължение на четири седмици, след като е станало безработно. Въпреки това, компетентните служби или институции могат да му дадат разрешение за заминаване преди изтичането на този срок;

б)

лицето трябва да се регистрира като лице, което търси работа в службите по заетостта на всяка от държавите-членки, в които отива, и трябва да подлежи на организираната в тях контролна процедура. Това условие се счита за изпълнено за периода преди регистрация, ако съответното лице се е регистрирало в седемдневен срок от датата, на която е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата, която е напуснало. В извънредни случаи, този срок може да се удължава от компетентните служби или институции;

в)

правото на обезщетения важи за максимален срок от три месеца от датата, на която съответното лице е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата, която е напуснало, при условие че общата продължителност на обезщетенията не надвишава продължителността на срока, през който лицето е имало право на обезщетения съгласно законодателството на тази държава. Освен това, в случай на сезонен работник, тази продължителност се ограничава до оставащия период до края на сезона, за който работникът е зает на работа.

2.   Ако съответното лице се завърне в компетентната държава преди изтичането на срока, през който има право на обезщетения съгласно разпоредбите на параграф 1, буква в), то продължава да има право на обезщетения съгласно законодателството на тази държава; лицето губи всички права на обезщетения съгласно законодателството на компетентната държава, ако не се завърне в нея преди изтичането на този срок. В извънредни случаи, този срок може да се удължава от компетентните служби или институции.

3.   Позоваване на разпоредбите на параграф 1 може да се извършва само веднъж между два периода на трудова заетост.

4.   Когато компетентната държава е Белгия, безработно лице, което се завръща там след изтичането на предвидения в параграф 1, буква в) тримесечен срок, няма право на обезщетения в тази страна, докато не навърши най-малко три месеца трудов стаж там.

Член 70

Предоставяне на обезщетения и възстановяване на разходи

1.   В случаите по член 69, параграф 1, обезщетенията се предоставят от институцията на всяка от държавите, в които безработно лице отива да търси работа.

Компетентната институция на държава-членка, чийто субект е било заето или самостоятелно заето лице по време на последната си заетост, е длъжна да възстанови сумата за такива обезщетения.

2.   Възстановяването на разходи по параграф 1 се определя и извършва по предвидения за това ред в посочения в член 98 регламент за прилагане, при представяне на доказателства за действително извършените разходи или на основата на еднократни плащания.

3.   Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави могат да предвидят други методи за възстановяване на разходи или плащане, или да направят отказ от възстановяването на разходи между институциите под тяхна юрисдикция.

Раздел 3

Безработни лица, които по време на последната си заетост са пребивавали в държава-членка, различна от компетентната държава

Член 71

1.   Безработно лице, което преди това е било заето на работа и което по време на последната си заетост е пребивавало на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, получава обезщетения в съответствие със следните разпоредби:

а)

i) Пограничен работник, който е частично или непрекъснато безработен в предприятието, в което е зает на работа, получава обезщетения в съответствие с разпоредбите на законодателството на компетентната държава като пребиваващ на територията на тази държава; тези обезщетения се предоставят от компетентната институция. ii) Пограничен работник, който е безработен, получава обезщетения в съответствие с разпоредбите на законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивава като лице, което по време на последната си заетост е било субект на това законодателство; тези обезщетения се предоставят от и за сметка на институцията по мястото на пребиваване.

б)

i) Заето лице, различно от пограничен работник, което е частично, непрекъснато или напълно незаето и което остава на разположение на работодателя си или на службите по заетостта на територията на компетентната държава, получава обезщетения в съответствие с разпоредбите на законодателството на тази държава като пребиваващо на нейна територия лице; тези обезщетения се предоставят от компетентната институция. ii) Заето лице, различно от пограничен работник, което е безработно и което се поставя на разположение за работа на службите по заетостта на територията на държавата-членка, в която пребивава, или което се завръща на тази територия, получава обезщетения в съответствие със законодателството на тази държава като лице, което за последен път е било заето на работа там; тези обезщетения се предоставят от и за сметка на институцията по мястото на пребиваване. Въпреки това, ако такова заето лице е получило право на обезщетения за сметка на компетентната институция на държавата-членка, чийто субект е било последно, то получава обезщетения съобразно разпоредбите на член 69. Получаването на обезщетения съгласно законодателството на държавата, в която пребивава, се спира за всеки период, през който безработното лице може съгласно разпоредбите на член 69 да предяви иск за обезщетения съгласно законодателството, чийто субект е било последно.

2.   Безработно лице не може да претендира за обезщетения съгласно законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивава, докато има право на обезщетения съгласно разпоредбите на параграф 1, буква а), i), или буква б), i).

ГЛАВА 7 (8)

СЕМЕЙНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Член 72 (8)

Сумиране на осигурителни периоди, периоди на трудова или самостоятелна трудова заетост

Когато съгласно законодателството на държава-членка придобиването на право на обезщетения зависи от завършването на осигурителни периоди или периоди на трудова или самостоятелна трудова заетост, компетентната институция на тази държава за целта взема под внимание, доколкото е необходимо, завършените осигурителни периоди или периоди на трудова или самостоятелна трудова заетост във всяка друга държава-членка като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

Член 72а (9) (14)

Заети лица, които са станали безработни

Заето лице, което е станало безработно и за което важат разпоредбите на член 71, параграф 1, буква а), ii), или буква б), ii), първо изречение, получава семейни обезщетения за членовете на семейството му, които пребивават на територията на същата държава-членка, на която пребивава лицето, в съответствие със законодателството на тази държава, все едно че по време на последната си заетост е било субект на това законодателство, като по целесъобразност се вземат под внимание разпоредбите на член 72. Тези помощи се предоставят от и за сметка на институцията по пребиваване.

Когато въпросната институция прилага законодателство, което предвижда приспадане на дължими вноски от безработни лица за покриване на семейни обезщетения, тя има право да извършва такова приспадане в съответствие с прилаганото от нея законодателство.

Член 73 (8)

Заети или самостоятелно заети лица, членовете на чиито семейства пребивават в държава-членка, различна от компетентната държава

Заето или самостоятелно заето лице, което е субект на законодателството на държава-членка, има право, по отношение на членовете на неговото семейство, които пребивават в друга държава-членка, на семейните обезщетения, предвидени от законодателството на първата посочена държава като пребиваващи в тази държава лица, съобразно разпоредбите на приложение VI.

Член 74 (8)

Безработни лица, членовете на чиито семейства пребивават в държава-членка, различна от компетентната държава

Безработно лице, което преди това е било заето или самостоятелно заето лице и което получава обезщетения за безработица съгласно законодателството на държава-членка, има право, по отношение на членовете на неговото семейство, които пребивават в друга държава-членка, на семейните обезщетения, предвидени от законодателството на първата посочена държава като пребиваващи в тази държава лица, съобразно разпоредбите на приложение VI.

Член 75 (8)

Предоставяне на обезщетения

1.   В случаите по член 73 семейните обезщетения се предоставят от компетентната институция на държавата, на чието законодателство е субект заетото или самостоятелно заетото лице, а в случаите по член 74, от компетентната институция на държавата, съгласно чието законодателство безработно лице, което преди това е било заето или самостоятелно заето лице, получава обезщетения за безработица. Те се предоставят съобразно прилаганите от тези институции разпоредби, независимо дали физическото или юридическото лице, на което се дължат тези обезщетения, пребивава или има престой на територията на компетентната държава или на територията на друга държава-членка.

2.   Въпреки това, ако семейните обезщетения не се използват от лицето, на което следва да се предоставят за издръжка за членовете на семейството, компетентната институция се освобождава от юридическите си задължения, като предоставя въпросните обезщетения на физическото или юридическото лице, което действително издържа членовете на семейството, по искане на и с посредничеството на институцията по тяхното място на пребиваване или на определената институция, или на назначения за целта орган от компетентните органи на страната на тяхното пребиваване.

3.   Две или повече държави-членки могат да се договорят, съобразно разпоредбите на член 8, компетентната институция да предоставя дължимите семейни обезщетения съгласно законодателството на тези държави или на една от тези държави на физическото или юридическото лице, което действително издържа членовете на семейството, пряко или с посредничеството на институцията по тяхното местоживеене.

Член 76 (8)

Правила за приоритетно прилагане в случаи на натрупване на право на семейни обезщетения съгласно законодателството на компетентната държава и съгласно законодателството на държавата-членка по пребиваване на членовете на семейството

1.   Когато съгласно законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивават членовете на семейството, се предвиждат семейни обезщетения през един и същи период от време за един и същи член на семейството и въз основа на упражняването на дадена професия, правото на дължимите семейни обезщетения в съответствие със законодателството на друга държава-членка, по целесъобразност съгласно членове 73 или 74, се прекратява до размера, предвиден в законодателството на първата държава-членка.

2.   Ако в държавата-членка, на чиято територия пребивават членовете на семейството, не бъде подадено заявление за обезщетения, компетентната институция на другата държава-членка може да прилага разпоредбите на параграф 1, все едно че в първата държава-членка са били отпуснати обезщетения.

ГЛАВА 8

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА ДЕЦА НА ИЗДРЪЖКА НА ПЕНСИОНЕРИ И ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА СИРАЦИ

Член 77

Деца на издръжка на пенсионери

1.   По смисъла на настоящия член терминът „обезщетения“ означава семейни помощи за лица, които получават пенсии за старост, инвалидност, трудова злополука или професионална болест, и увеличения или добавки към такива пенсии за децата на такива пенсионери, с изключение на добавките, които се отпускат съгласно осигурителни схеми за трудови злополуки и професионална болест.

2.   Обезщетенията се отпускат в съответствие със следните правила, независимо от държавата-членка, на чиято територия пребивава пенсионерът или децата:

а)	на пенсионер, който получава пенсия съгласно законодателството на само една държава-членка, в съответствие със законодателството на държавата-членка, която отговаря за пенсията;

б)

на пенсионер, който получава пенсии съгласно законодателството на повече от една държава-членка: i) в съответствие със законодателството на тази от държавите, в която пребивава, при условие че съгласно законодателството на тази държава се придобива право на едно от обезщетенията, посочени в параграф 1, като по целесъобразност се вземат предвид разпоредбите на член 79, параграф 1, буква а); или ii) в други случаи, в съответствие със законодателството на държавата-членка, чийто субект лицето е било най-дълго, при условие че съгласно въпросното законодателство се придобива право на едно от обезщетенията, посочени в параграф 1, като по целесъобразност се вземат предвид разпоредбите на член 79, параграф 1, буква а); ако съгласно това законодателство не се придобива право на обезщетение, условията за придобиване на такова право съгласно законодателствата на другите заинтересовани държави-членки се разглеждат в низходящ ред според продължителността на завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството на тези държави-членки.

Член 78

Сираци

1.   По смисъла на настоящия член терминът „обезщетения“ означава семейни помощи, и по целесъобразност, допълнителни или специални помощи за сираци и пенсии за сираци, освен такива, които се отпускат съгласно осигурителни схеми за трудови злополуки и професионална болест.

2.   Обезщетенията за сираци се отпускат в съответствие със следните правила, независимо от държавата-членка, на чиято територия пребивава сиракът или физическото или юридическото лице, което действително го издържа:

а)	за сирака на починало заето или самостоятелно заето лице, което е било субект на законодателството на само една държава-членка, в съответствие със законодателството на тази държава;

б)

за сирака на починало заето или самостоятелно заето лице, което е било субект на законодателството на няколко държави-членки: i) в съответствие със законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивава сиракът, при условие че съгласно законодателството на тази държава се придобива право на едно от обезщетенията, посочени в параграф 1, като по целесъобразност се вземат предвид разпоредбите на член 79, параграф 1, буква а); ii) в други случаи, в съответствие със законодателството на държавата-членка, чийто субект е било най-дълго починалото лице, при условие че съгласно въпросното законодателство се придобива право на едно от обезщетенията, посочени в параграф 1, като по целесъобразност се вземат предвид разпоредбите на член 79, параграф 1, буква а); ако съгласно това законодателство не се придобива право на обезщетение, условията за придобиване на такова право съгласно законодателствата на другите заинтересовани държави-членки се разглеждат в низходящ ред според продължителността на завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството на тези държави-членки.

Въпреки това, приложимото законодателство на държавата-членка за предоставяне на обезщетенията по член 77 за деца на пенсионер остава приложимо след смъртта на въпросния пенсионер по отношение на предоставянето на обезщетения за неговите сираци.

Член 79 (7)

Общи разпоредби за обезщетенията за деца на издръжка на пенсионери и за обезщетенията за сираци

1.   Обезщетенията по смисъла на членове 77 и 78 се предоставят в съответствие с определеното чрез прилагане на разпоредбите на тези членове законодателство, от и за сметка на институцията, която отговаря за прилагането на това законодателство, все едно че пенсионерът или починалото лице е било субект само на законодателството на компетентната държава-членка.

Въпреки това:

а)

ако това законодателство предвижда, че придобиването, запазването или възстановяването на правото на обезщетения зависи от продължителността на осигурителните периоди, периодите на трудова заетост, самостоятелна трудова заетост или пребиваване, тази продължителност се определя, като по целесъобразност се вземат под внимание разпоредбите на член 45 или член 72, в зависимост от случая;

б)

ако това законодателство предвижда размерът на обезщетенията да се изчислява въз основа на размера на пенсията или да зависи от продължителността на осигурителните периоди, размерът на тези обезщетения се изчислява въз основа на теоретичния размер, определен в съответствие с разпоредбите на член 46, параграф 2.

2.   В случай, че прилагането на правилото, определено в член 77, параграф 2, буква б), ii), и член 78, параграф 2, буква б), ii), би се изразило в това няколко държави-членки да бъдат компетентни при еднаква продължителност на периодите, обезщетенията по смисъла на член 77 или член 78, в зависимост от случая, се отпускат в съответствие със законодателството на държавата-членка, чийто субект последно е бил пенсионерът или починалото лице.

3.   Правото на дължими обезщетения единствено съгласно националното законодателство или съгласно разпоредбите на параграф 2 и съгласно членове 77 и 78 се прекратява, ако децата придобият право на семейни обезщетения или семейни помощи съгласно законодателството на държава-членка, по силата на това, че упражняват професионална или търговска дейност. В такъв случай заинтересованите лица се считат за членове на семейството на заето или самостоятелно заето лице.

ДЯЛ IV

АДМИНИСТРАТИВНА КОМИСИЯ ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ НА РАБОТНИЦИ МИГРАНТИ

Член 80

Състав и метод на работа

1.   Към Комисията се създава Административна комисия за социално осигуряване на работници мигранти (по-долу наричана „административната комисия“), състояща се от по един представител на всяка държава-членка, която при необходимост се подпомага от експертни съветници. На заседанията на административната комисия присъства представител на Комисията със съвещателни функции.

2.   Административната комисия се подпомага по технически въпроси от Международната служба по труда съгласно условията на сключените за целта споразумения между Европейската общност и Международната организация на труда.

3.   Правилникът за работа на административната комисия се изготвя по взаимно споразумение между нейните членове.

Решенията по посочените в член 81, буква а), въпроси на тълкуване се вземат с единодушие и им се дава необходимата гласност.

4.   Секретариатът за административната комисия се осигурява от Комисията.

Член 81

Задачи на административната комисия

Административната комисия има следните задължения:

а)

да разглежда всички административни въпроси и въпроси на тълкуване, произтичащи от разпоредбите на настоящия и последващите регламенти или от всяко сключено въз основа на тях споразумение или спогодба, без да се накърнява правото на заинтересованите органи, институции и лица да прибягват до процедурите и съдилищата, предвидени от законодателството на държавите-членки, настоящия регламент или Договора;

б)

да извършва всички преводи на документи във връзка с прилагането на настоящия регламент по искане на компетентните органи, институции и съдилища на държавите-членки, и по-специално преводи на подадените искове от лица, които могат да имат право на обезщетение съгласно разпоредбите на настоящия регламент;

в)	да насърчава и развива сътрудничеството между държавите-членки по въпроси от областта на социалното осигуряване, по-специално във връзка със здравните и социални мерки от общ интерес;

г)

да насърчава и развива сътрудничеството между държавите-членки с оглед ускоряване, като се отчитат постиженията в областта на техниките за административно управление, отпускането на обезщетения, по-специално дължимите съгласно настоящия регламент обезщетения за инвалидност, старост и смърт (пенсии);

д)	да обобщава факторите, които следва да се вземат под внимание за съставянето на отчети за разходите, които ще бъдат за сметка на институциите на държавите-членки съгласно разпоредбите на настоящия регламент, и да приема годишните отчети между споменатите институции;

е)	да изпълнява всякакви други функции от нейната компетентност съгласно разпоредбите на настоящия и последващите регламенти или всяко сключено въз основа на тях споразумение или спогодба;

ж)	да представя на Комисията предложения за изработване на последващи регламенти и за преразглеждане на настоящия и последващите регламенти.

ДЯЛ V

КОНСУЛТАТИВЕН КОМИТЕТ ПО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ НА РАБОТНИЦИ МИГРАНТИ

Член 82 (Б)

Създаване, състав и метод на работа

1.   Създава се Консултативен комитет по социално осигуряване на работници мигранти (по-долу наричан „консултативния комитет“), който се състои от 90 члена, като от всяка държава-членка:

а)	двама представители на правителството, от които поне един трябва да е член на административната комисия;

б)	двама представители на синдикати;

в)	двама представители на организации на работодателите.

За всяка от посочените по-горе категории се назначава по един заместник за всяка държава-членка.

2.   Членовете на консултативния комитет и техните заместници се назначават от Съвета, който при подбора на представители на синдикати и на организации на работодателите се стреми да постигне равностойно представителство в комитета на различните заинтересовани отрасли.

Съветът публикува списъка на членовете и техните заместници в Официален вестник на Европейските общности.

3.   Мандатът за членове и заместници е две години. Назначението им може да се подновява. При изтичане на мандата им членовете и заместниците остават на длъжност, докато бъдат сменени или до подновяване на назначението им.

4.   Консултативният комитет се председателства от представител на Комисията. Председателят няма право на глас.

5.   Консултативният комитет заседава най-малко веднъж годишно. Той се свиква на заседание от председателя, по негов почин или въз основа на отправена до него писмена молба от най-малко една трета от членовете. Молбата трябва да съдържа конкретни предложения относно дневния ред.

6.   При извънредни обстоятелства, по предложение на председателя, консултативният комитет може да вземе решение да се консултира с всяко лице или представители на организации с богат опит по въпроси от областта на социалното осигуряване. Освен това, комитетът получава техническа помощ от Международната служба по труда при същите условия, както административната комисия, съгласно условията на сключеното споразумение между Европейската общност и Международната организация на труда.

7.   В становищата и предложенията на консултатавния комитет трябва да са посочени мотивите, на които те се основават. Те биват произнасяни с абсолютно мнозинство при редовно проведено гласуване.

Правилникът за работа на комитета се изготвя с мнозинство на неговите членове и се одобрява от Съвета, след получаване на становището на Комисията.

8.   Секретариатът за консултативния комитет се осигурява от Комисията.

Член 83

Задачи на консултативния комитет

Консултативният комитет е оправомощен, по искане на Комисията на Европейските общности, на административната комисия или по свой почин:

а)	да разглежда общи или принципни въпроси и проблеми, произтичащи от прилагането на приетите регламенти съгласно разпоредбите на член 51 от Договора;

б)	да формулира становища по даден въпрос за административната комисия и предложения за евентуално преразглеждане на регламентите.

ДЯЛ VI

РАЗНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 84 (7)

Сътрудничество между компетентните органи

1.   Компетентните органи на държавите-членки взаимно си съобщават цялата информация във връзка с:

а)	предприетите мерки за прилагане на настоящия регламент;

б)	промените в законодателството им, които има вероятност да засягат прилагането на настоящия регламент.

2.   С оглед прилагане на настоящия регламент, органите и институциите на държавите-членки оказват съдействие и действат така, сякаш прилагат собственото си законодателство. По правило, предоставяното от споменатите органи и институции административно съдействие е безвъзмездно. Въпреки това, компетентните органи на държавите-членки могат да дават съгласие за възстановяване на някои разходи.

3.   С оглед прилагане на настоящия регламент, органите и институциите на държавите-членки могат да комуникират пряко помежду си и със заинтересованите лица или техни представители.

4.   Органите, институциите и съдилищата на дадена държава-членка не могат да отхвърлят представени им искове или други документи на основание, че същите са написани на официалния език на друга държава-членка. По целесъобразност, те прилагат разпоредбите на член 81, буква б).

5.

а) Когато, съгласно настоящия регламент или съгласно посочения в член 98 регламент за прилагане, органите или институциите на държава-членка съобщават лични данни на органите или институциите на друга държава-членка, това съобщаване се урежда от правните разпоредби за защита на данните, предвидени от държавата-членка, която предоставя данните. Всяко последващо предаване, както и съхранението, промяната и унищожаването на данните се урежда от разпоредбите на законодателството за защита на данните на получаващата държава-членка. б) Използването на лични данни за други цели, освен във връзка със социалното осигуряване, подлежи на одобрение от заинтересованото лице или се извършва в съответствие с другите гаранции, които са предвидени от националното законодателство.

Член 85

Освобождаване или намаляване на данъци — освобождаване от изискване за заверка

1.   Всяко предвидено в законодателството на дадена държава-членка освобождаване от или намаляване на данъци, държавни, нотариални или регистрационни такси по отношение на удостоверения или документи, които се изисква да бъдат представени съгласно законодателството на тази държава, важат за сходни документи, които се изисква да бъдат представени съгласно законодателството на друга държава-членка или настоящия регламент.

2.   Всички декларации, документи или удостоверения от всякакво естество, които се изисква да бъдат представени съгласно настоящия регламент, са освободени от изискване за заверка от дипломатически или консулски органи.

Член 86 (14)

Искове, декларации или жалби, представени пред орган, институция или съд на държава-членка, различна от компетентната държава

1.   Всеки иск, декларация или жалба, които с оглед спазване на законодателството на дадена държава-членка е трябвало да бъдат подадени в определен срок пред орган, институция или съд на тази държава, са допустими, ако са подадени в същия срок пред съответстващ орган, институция или съд на друга държава-членка. В такъв случай органът, институцията или съдът, които получават иска, декларацията или жалбата, незабавно ги изпращат на компетентния орган, институция или съд на първата държава, пряко или чрез компетентните органи на съответната държава-членка. Датата, на която въпросните искове, декларации или жалби са подадени пред органа, институцията или съда на втората държава, се счита за дата на подаването им пред компетентния орган, институция или съд.

2.   Когато лице, което съгласно законодателството на дадена държава-членка има право на това, е подало пред тази държава иск за семейни обезщетения, дори и тази държава да не е компетентна с предимство, датата на подаване на първото заявление се счита за дата на подаване пред компетентния орган, институция или съд при условие че в държавата-членка, която е компетентна с предимство, се подаде ново заявление от лице, което съгласно законодателството на тази държава има право на това. Второто заявление трябва да се подаде в срок от една година след уведомлението за отхвърляне на първото заявление или за преустановяване на изплащането на обезщетения в първата държава-членка.

Член 87

Медицински прегледи

1.   По искане на компетентната институция медицинските прегледи, предвидени от законодателството на една държава-членка, могат да се извършват на територията на друга държава-членка от институцията по мястото на престой или пребиваване на лицето, което има право на обезщетения, при условията, предвидени в посочения в член 98 регламент за прилагане или, ако това условие не бъде изпълнено, съгласно договорените условия между компетентните органи на заинтересованите държави-членки.

2.   Медицинските прегледи, извършени съгласно условията по параграф 1, се считат за извършени на територията на компетентната държава.

Член 88

Преводи от една държава-членка в друга на парични суми, платими съгласно настоящия регламент

По целесъобразност, паричните преводи в съответствие с настоящия регламент се извършват съобразно разпоредбите на съответните действащи споразумения между заинтересованите държави-членки към момента на превода. При отсъствие на такива действащи споразумения между две държави-членки, компетентните органи на тези държави или органите, които отговарят за международните разплащания, по взаимно споразумение определят необходимите мерки за извършване на такива преводи.

Член 89

Особен ред за прилагане на разпоредбите на някои законодателства

Особеният ред за прилагане на разпоредбите на законодателствата на някои държави-членки е посочен в приложение VI.

Член 90 (8)

…

Член 91

Вноски за сметка на работодатели или предприятия, които не са установени в компетентната държава

Работодател не е длъжен да плаща по-високи вноски поради факта, че мястото му на стопанска дейност или седалището му, или мястото на стопанска дейност на неговото предприятие, се намира на територията на държава-членка, различна от компетентната държава.

Член 92

Събиране на вноски

1.   Вноските, платими към институцията на една държава-членка, могат да се събират на територията на друга държава-членка в съответствие с приложимия административен ред, гаранции и привилегии за събирането на вноски, платими към съответната институция на последно споменатата държава.

2.   Редът за прилагане на разпоредбите на параграф 1 се урежда, доколкото е необходимо, чрез посочения в член 98 регламент за прилагане или чрез споразумения между държавите-членки. Такъв ред за прилагане може да включва процедури за принудително плащане.

Член 93

Права на институциите, които отговарят за обезщетенията спрямо задължени трети страни

1.   Ако дадено лице получава обезщетения съгласно законодателството на една държава-членка за увреждане, настъпило на територията на друга държава-членка, всички права на институцията, която отговаря за обезщетенията спрямо трети страни, които са длъжни да изплатят компенсация за увреждането, се уреждат от следните правила:

а)	когато съгласно прилаганото от нея законодателство институцията, която отговаря за обезщетенията, встъпва в правата на получателя спрямо трета страна, това встъпване в права се признава от всяка държава-членка;

б)	когато посочената институция има преки права спрямо третата страна, тези права се признават от всяка държава-членка.

2.   Ако дадено лице получава обезщетения съгласно законодателството на една държава-членка за увреждане, настъпило на територията на друга държава-членка, по отношение на въпросното лице или компетентната институция се прилагат разпоредбите на посоченото законодателство, които определят случаите, в които се изключва гражданската отговорност на работодателите или на наетите от тях лица.

Разпоредбите на параграф 1 се прилагат и за всички права на институцията, която отговаря за обезщетенията, срещу работодател или наетите от него лица в случаите, когато не се изключва тяхната отговорност.

3.   Когато, в съответствие с разпоредбите на член 36, параграф 3, и/или член 63, параграф 3, две или повече държави-членки или компетентните институции на тези държави са сключили споразумение за премахване на изискването за възстановяване на разходи между институциите под тяхна юрисдикция, всички права, които възникват срещу трета задължена страна се уреждат от следните правила:

а)

когато институцията на държавата-членка по мястото на престой или пребиваване отпуска обезщетения за претърпяно на нейна територия увреждане, в съответствие с прилаганото от нея законодателство, тази институция упражнява правото на суброгация или преки действия срещу задължената да предостави компенсация за увреждането трета страна;

б)	с оглед прилагане на разпоредбите на буква а): i) лицето, което получава обезщетения, се счита за осигурено при институцията по мястото на престой или пребиваване; и ii) тази институция се счита за институция-длъжник;

в)	разпоредбите на параграфи 1 и 2 остават приложими по отношение на всички обезщетения, които не са включени в посоченото в настоящия параграф споразумение за премахване на изискването за възстановяване на разходи.

ДЯЛ VII

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 94 (7) (8) (11) (12)

Преходни разпоредби за заети лица

1.   Не се придобиват никакви права съгласно настоящия регламент за период преди 1 октомври 1972 г., или преди датата на неговото прилагане на територията или на част от територията на съответната държава-членка.

2.   За определяне на правата, които се придобиват съгласно разпоредбите на настоящия регламент, се вземат предвид всички осигурителни периоди или, по целесъобразност, всички периоди на заетост или пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на дадена държава-членка преди 1 октомври 1972 г., или преди датата на прилагане на регламента на територията или на част от територията на тази държава-членка.

3.   Съобразно разпоредбите на параграф 1 право съгласно настоящия регламент се придобива дори и ако се касае за осигурителен риск, който се е материализирал преди 1 октомври 1972 г., или преди датата на прилагане на регламента на територията или на част от територията на съответната държава-членка.

4.   Всяко обезщетение, което не е било отпуснато или е било спряно на основание националност или място на пребиваване на съответното лице, се отпуска или възобновява по молба на заинтересованото лице, считано от 1 октомври 1972 г., или от датата на прилагане на регламента на територията или на част от територията на съответната държава-членка, при условие че преди това определените права не са били основание за изплащане на еднократно обезщетение.

5.   Правата на лице, на което е отпусната пенсия преди 1 октомври 1972 г. или преди датата на прилагане на регламента на територията или на част от територията на съответната държава-членка, могат да се преразгледат по молба на заинтересованото лице, като се отчитат разпоредбите на настоящия регламент. Тази разпоредба се прилага и за другите обезщетения, посочени в член 78.

6.   Ако посочената в параграфи 4 или 5 молба се подаде в срок от две години, считано от 1 октомври 1972 г. или от датата на прилагане на регламента на територията на съответната държава-членка, придобитите съгласно настоящия регламент права влизат в сила от тази дата и срещу съответните лица не може да се извър шва позоваване на разпоредбите на законодателството на която и да е държава-членка относно загубата или ограничаването на права.

Същите разпоредби важат и по отношение на прилагането на настоящия регламент на териториите, които на 3 октомври 1990 г. станаха част от Федерална република Германия, при условие че посочената в параграфи 4 или 5 молба е подадена в срок от две години, считано от 1 юни 1992 г.

7.   Ако посочената в параграфи 4 или 5 молба е подадена след изтичането на двугодишния срок след 1 октомври 1972 г. или след датата на прилагане на регламента на територията на съответната държава-членка, правата, които не са изгубени или погасени по давност, влизат в сила от датата на подаване на молбата, освен ако не се прилагат по-благоприятни разпоредби на законодателството на която и да е държава-членка.

Същите разпоредби важат и по отношение на прилагането на настоящия регламент на териториите, които на 3 октомври 1990 г. станаха част от Федерална република Германия, при условие че посочената в параграфи 4 или 5 молба е подадена след изтичането на две години, считано от 1 юни 1992 г.

8.   В случай на склерогенна пневмокониоза разпоредбата на член 57, параграф 5, се прилага за парични обезщетения за професионална болест, разноските за които, при отсъствие на споразумение между заинтересованите институции, не е можело да бъдат поделени между тези институции преди 1 октомври 1972 г.

9.   Семейните помощи, които се получават от заети във Франция лица или от безработни лица, получаващи обезщетения за безработица съгласно френското законодателство, за членовете на техните семейства, които към 15 ноември 1989 г. пребивават в друга държава-членка, продължават да се изплащат в размера, в границите и съобразно приложимия към тази дата ред, ако размерът на помощите надвишава размера на обезщетенията, които биха били дължими, считано от 16 ноември 1989 г., и ако заинтересованите лица са субекти на френското законодателство. Не се вземат под внимание прекъсвания с продължителност по-малко от един месец, нито периоди, през които се получават обезщетения за безработица или болест.

Редът за прилагане на разпоредбите на настоящия параграф, и по-конкретно поделянето на разходите за тези помощи, се определя по взаимно споразумение между заинтересованите държави-членки или техните компетентни органи след произнасяне на становище от административната комисия.

10.   Правата на лица, на които е отпусната пенсия преди влизането в сила на разпоредбите на член 45, параграф 6, могат да се подновят по тяхно искане съобразно разпоредбите на член 45, параграф 6.

Член 95 (6) (12)

Преходни разпоредби за самостоятелно заети лица

1.   Не се придобиват никакви права съгласно настоящия регламент за период преди 1 юли 1982 г. или преди датата на неговото прилагане на територията или на част от територията на съответната държава-членка.

2.   За определяне на правата, които се придобиват съгласно разпоредбите на настоящия регламент, се вземат предвид всички осигурителни периоди или, по целесъобразност, всички периоди на трудова заетост, самостоятелна трудова заетост или пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на дадена държава-членка преди 1 юли 1982 г. или преди датата на прилагане на регламента на територията или на част от територията на тази държава-членка.

3.   Съобразно разпоредбите на параграф 1, право съгласно настоящия регламент се придобива, дори и ако се касае за осигурителен риск, който се е материализирал преди 1 юли 1982 г., или преди датата на прилагане на регламента на територията или на част от територията на съответната държава-членка.

4.   Всяко обезщетение, което не е било отпуснато или е било спряно на основание националност или място на пребиваване на съответното лице, се отпуска или възобновява по молба на заинтересованото лице, считано от 1 юли 1982 г. или от датата на прилагане на регламента на територията или на част от територията на съответната държава-членка, при условие че преди това определените права не са били основание за изплащане на еднократно обезщетение.

5.   Правата на лице, на което е отпусната пенсия преди 1 юли 1982 г., или преди датата на прилагане на регламента на територията или на част от територията на съответната държава-членка, могат да се преразгледат по молба на заинтересованото лице, като се отчитат разпоредбите на настоящия регламент. Тази разпоредба се прилага и за другите обезщетения, посочени в член 78.

6.   Ако посочената в параграфи 4 или 5 молба се подаде в срок от две години, считано от 1 юли 1982 г. или от датата на прилагане на регламента на територията на съответната държава-членка, придобитите съгласно настоящия регламент права влизат в сила от тази дата и срещу съответните лица не може да се извършва позоваване на разпоредбите на законодателството на която и да е държава-членка относно загуба или ограничаване на права.

Същите разпоредби важат и по отношение на прилагането на настоящия регламент на териториите, които на 4 октомври 1990 г. станаха част от Федерална република Германия, при условие че посочената в параграфи 4 или 5 молба е подадена в срок от две години, считано от 1 юни 1992 г.

7.   Ако посочената в параграфи 4 или 5 молба е подадена след изтичането на двугодишния срок от 1 юли 1982 г. или след датата на прилагане на регламента на територията на съответната държава-членка, правата, които не са изгубени или погасени по давност, влизат в сила от датата на подаване на молбата, освен ако не се прилагат по-благоприятни разпоредби на законодателството на държава-членка.

Същите разпоредби важат и по отношение на прилагането на настоящия регламент на териториите, които на 3 октомври 1990 г. станаха част от Федерална република Германия, при условие че посочената в параграфи 4 или 5 молба е подадена след изтичането на две години, считано от 1 юни 1992 г.

Член 95а (11)

Преходни разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 1248/92 (1)

1.   Съгласно Регламент (ЕИО) № 1248/92 не се придобиват права за период преди 1 юни 1992 г.

2.   За определяне на правата на обезщетения съгласно Регламент (ЕИО) № 1248/92 се вземат под внимание всички осигурителни периоди или периоди на пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на дадена държава-членка преди 1 юни 1992 г.

3.   Съобразно разпоредбите на параграф 1, право съгласно Регламент (ЕИО) № 1248/92 се придобива, дори и ако се касае за осигурителен риск, който се е материализирал преди 1 юни 1992 г.

4.   Правата на лице, на което е отпусната пенсия преди 1 юни 1992 г., могат да се преразгледат по молба на заинтересованото лице, като се отчитат разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1248/92.

5.   Ако посочената в параграф 4 молба се подаде в срок от две години, считано от 1 юни 1992 г., придобитите права съгласно Регламент (ЕИО) № 1248/92 влизат в сила от тази дата и срещу съответните лица не може да се извършва позоваване на разпоредбите на законодателството на която и да е държава-членка относно загуба или ограничаване на права.

6.   Ако посочената в параграф 4 молба е подадена след изтичането на двугодишния срок след 1 юни 1992 г., правата, които не са изгубени или погасени по давност, влизат в сила от датата на подаване на молбата, освен ако не се прилагат по-благоприятни разпоредби на законодателството на която и да е държава-членка.

Член 95б (14)

Преходни разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 1247/92 (2)

1.   Регламент (ЕИО) № 1247/92 не предоставя права за периоди преди 1 юни 1992 г.

2.   За определяне на правата, които се придобиват съгласно Регламент (ЕИО) № 1247/92, се вземат под внимание периодите на пребиваване и периодите на трудова или самостоятелна трудова заетост, които са завършени на територията на дадена държава-членка преди 1 юни 1992 г.

3.   Съобразно разпоредбите на параграф 1, право съгласно Регламент (ЕИО) № 1247/92 се придобива, дори и ако се касае за осигурителен риск, който е настъпил преди 1 юни 1992 г.

4.   Всички специални обезщетения, получени без вноски, които не са били отпуснати или са били спрени на основание националността на съответното лице, се отпускат или възобновяват по молба на заинтересованото лице, считано от 1 юни 1992 г., при условие че преди това определените права не са били основание за изплащане на еднократно обезщетение.

5.   Правата на лица, на които е отпусната пенсия преди 1 юни 1992 г., могат да се преразгледат по молба на заинтересованото лице, като се отчитат разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1247/92.

6.   Ако посочената в параграфи 4 или 5 молба се подаде в срок от две години, считано от 1 юни 1992 г., придобитите права съгласно Регламент (ЕИО) № 1247/92 влизат в сила от тази дата и срещу съответните лица не може да се извършва позоваване на разпоредбите на законодателството на която и да е държава-членка относно загуба или ограничаване на права.

7.   Ако посочената в параграфи 4 или 5 молба е подадена след изтичането на двугодишния срок след 1 юни 1992 г., правата, които не са изгубени или погасени по давност, влизат в сила от датата на подаване на молбата, освен ако не се прилагат по-благоприятни разпоредби на законодателството на която и да е държава-членка.

8.   Прилагането на член 1 от Регламент (ЕИО) № 1247/92 не може да води до отнемане на обезщетения, които са отпуснати преди 1 юни 1992 г. от компетентните институции на държавите-членки съгласно дял III от Регламент (ЕИО) № 1408/71, за които се прилага член 10 от последно споменатия регламент.

9.   Прилагането на член 1 от Регламент (ЕИО) № 1247/92 не може да води до отхвърляне на молба за специално обезщетение, получено без вноски, което се отпуска като добавка към пенсия, която е подадена от заинтересовано лице, което преди 1 юни 1992 г. е отговаряло на условията за отпускане на това обезщетение, дори когато съответното лице пребивава на територията на държава-членка, различна от компетентната държава-членка, при условие че молбата за обезщетението е подадена в срок от пет години, считано от 1 юни 1992 г.

10.   Независимо от разпоредбите на параграф 1, всяко отпускано като добавка към пенсия специално обезщетение без вноски, което не е било отпуснато или е било спряно на основание пребиваването на заинтересованото лице на територията на държава-членка, различна от компетентната държава-членка, се отпуска или възобновява по молба на заинтересованото лице, считано от 1 юни 1992 г., в първия случай от датата на отпускане на обезщетението, а във втория случай от датата на спиране на обезщетението.

11.   Когато през един и същ период и за едно и също лице могат да се отпускат посочените в член 4, параграф 2а от Регламент (ЕИО) № 1408/71 специални обезщетения без вноски, съгласно член 10а от посочения регламент от компетентната институция на държавата-членка, на чиято територия пребивава въпросното лице, и съгласно параграфи от 1 до 10 на настоящия член от компетентната институция на друга държава-членка, съответното лице може да сумира тези обезщетения само до най-високия размер на специалното обезщетение, за което би могло да претендира съгласно едно от въпросните законодателства.

12.   Подробните правила за прилагане на разпоредбите на параграф 11, и по-специално прилагането на предвидените от законодателството на една или повече държави-членки клаузи за намаляване, спиране или отнемане на посочените в този параграф обезщетения и разпределението на различните допълнителни суми, се определят с решение на административната комисия за социално осигуряване на работници мигранти и, по целесъобразност, по общо съгласие на заинтересованите държави-членки или техните компетентни органи.

Член 96

Споразумения относно възстановяването на разходи между институциите

Споразуменията съгласно член 36, параграф 3, член 63, параграф 3, и член 70, параграф 3, които са сключени преди 1 юли 1982 г., се прилагат по същия начин и за лицата, които на тази дата са включени в приложното поле на настоящия регламент, освен в случай на възражение от страна на една от договарящите държави-членки по тези споразумения.

Това възражение се взема под внимание, ако компетентният орган на тази държава-членка писмено информира компетентния/те орган/и на другата/ите заинтересована/и държава/и-членка/и преди 1 октомври 1983 г. Копие от това съобщение се изпраща на административната комисия.

Член 97

Уведомления съгласно някои разпоредби

1.   Уведомленията по член 1, буква й), член 5 и член 8, параграф 2, се адресират до председателя на Съвета. В тях се посочва датата на влизане в сила на въпросните закони и схеми или, в случай на уведомленията по член 1, буква й), датата, от която настоящият регламент се прилага за схемите, посочени в декларациите на държавите-членки.

2.   Получените уведомления в съответствие с разпоредбите на параграф 1 се публикуват в Официален вестник на Европейските общности.

Член 98

Регламент за прилагане

Редът за прилагане на настоящия регламент се определя в допълнителен регламент.

---

(1)  ОВ L 136, 19.5.1992 г., стр. 7.

(2)  ОВ L 136, 19.5.1992 г., стр. 1.

ЧАСТ II

Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972

година за определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността

СЪДЪРЖАНИЕ

ДЯЛ I:

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ (членове 1—4) …

ДЯЛ II:

ПРИЛАГАНЕ НА ОБЩИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА РЕГЛАМЕНТА (членове 5—10а) …

ДЯЛ III:

ПРИЛАГАНЕ НА РАЗПОРЕДБИТЕ НА РЕГЛАМЕНТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИЛОЖИМОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО (членове 10б—14) …

ДЯЛ IV:

ПРИЛАГАНЕ НА ОСОБЕНИТЕ РАЗПОРЕДБИ ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗЛИЧНИТЕ КАТЕГОРИИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ …

Глава 1:

Общи правила за сумирането на периоди (член 15) …

Глава 2:

Болест и майчинство (членове 16—34) …

Глава 3:

Инвалидност, старост и смърт (пенсии) (членове 35—59) …

Глава 4:

Трудови злополуки и професионални болести (членове 60—77) …

Глава 5:

Помощи при смърт (членове 78, 79) …

Глава 6:

Обезщетения за безработица (членове 80—84) …

Глава 7:

Семейни обезщетения (членове 85—88) …

Глава 8:

Обезщетения за деца на издръжка на пенсионери и обезщетения за сираци (членове 90—92) …

ДЯЛ V:

ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ (членове 93—107) …

ДЯЛ VI:

РАЗНИ РАЗПОРЕДБИ (членове 108—117) …

ДЯЛ VII:

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ (членове 118—122) …

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1:

Компетентни органи …

Приложение 2:

Компетентни институции …

Приложение 3:

Институции по място на пребиваване и институции по място на престой …

Приложение 4:

Органи за връзка …

Приложение 5:

Разпоредби за прилагане на двустранни конвенции, които остават в сила …

Приложение 6:

Процедура за изплащане на обезщетения …

Приложение 7:

Банки …

Приложение 8:

Отпускане на семейни обезщетения …

Приложение 9:

Изчисляване на средните годишни разходи за непарични обезщетения …

Приложение 10:

Институции и органи, определени от компетентните органи …

Приложение 11:

Схеми, посочени в член 35, параграф 2 от регламента …

Допълнение:

Член 95 …

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 51 и 235 от него,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и по-специално член 98 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент,

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет,

като има предвид, че е необходимо да се определи редът за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71, който да съответства на основните правила и придобития опит в прилагането на тези текстове през годините;

като има предвид, че по-специално е необходимо да се определят компетентните органи и институции във всяка държава-членка, както и органите за връзка, които имат право да извършват пряк обмен на информация помежду си;

като има предвид, че е необходимо да се определят документите, които следва да се представят и попълват от заинтересованите лица за получаването на обезщетения;

като има предвид, че е необходимо подробно да се определи реда за прилагане на разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за определяне на приложимото законодателство, както и разпоредбите за различните категории обезщетения;

като има предвид, че е необходимо да се определят и условията за възстановяване на обезщетенията, които са предоставени от институцията на дадена държава-членка от името на институцията на друга държава-членка, както и да се определят задълженията на Одиторския съвет;

като има предвид, че е необходимо да се определят методите за прилагане на процедурата, която трябва да се следва за превръщането на валути в рамките на Европейската парична система;

като има предвид, че с оглед улесняване на обмяната на информация между органите и институциите на държавите-членки е необходимо да се предвиди възможност за електронна обработка на данни във връзка с прилагането на Регламент (ЕИО) № 1408/71;

като има предвид, че приложение 1, 4, 5, 6, 7 и 8 към Регламент (ЕИО) № 574/72 следва да могат да се изменят с приет от Комисията регламент по искане на заинтересованата държава-членка или държави-членки, или техните компетентни органи, след провеждане на консултации с административната комисия; като има предвид, че единствената цел на изменението на тези приложения е приетите решения от съответните държави-членки или от техните компетентни органи да бъдат обединени в акт на Общността,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1 (10) (15)

Определения

По смисъла на настоящия регламент:

а)	„регламент“ означава Регламент (ЕИО) № 1408/71;

б)	„регламент за прилагане“ означава настоящият регламент;

в)	определенията в член 1 на настоящия регламент имат значението, което им е определено в посочения член.

Член 2

Печатни типови образци — информация за законодателствата — ръководства

1.   Административната комисия изготвя образци на удостоверенията, заверените удостоверения, декларациите, заявленията и други документи, които са необходими за прилагането на регламента и на регламента за прилагане.

Две държави-членки или техните компетентни органи могат, по взаимно споразумение и след като са получили становището на административната комисия, да приемат опростени образци за ползване помежду им.

2.   За да подпомогне компетентните органи на всяка държава-членка, административната комисия може да събира информация за разпоредбите, които попадат в приложното поле на настоящия регламент.

3.   Административната комисия изготвя ръководства с цел информиране на заинтересованите лица за техните права и за административните формалности, които следва да се извършат за упражняването на тези права.

Преди да се изготвят такива ръководства, се провеждат консултации с консултативния комитет.

Член 3 (7)

Органи за връзка — обмяна на информация между институциите и между бенефициентите и институциите

1.   Компетентните органи могат да определят органи за връзка, които да могат пряко да обменят информация помежду си.

2.   Всяка институция на държава-членка и всяко лице, което пребивава или има престой на територията на държава-членка, могат пряко или чрез органите за връзка да подават заявление до институцията на друга държава-членка.

3.   Издадените от институция на държава-членка решения и други документи, предназначени за лица, които пребивават или имат престой на територията на друга държава-членка, могат да се връчват пряко чрез препоръчано писмо с обратна разписка.

Член 4 (9)

Приложения

1.   Компетентният орган или органи на всяка държава-членка са изброени в приложение 1.

2.   Компетентните институции на всяка държава-членка са изброени в приложение 2.

3.   Институциите по място на пребиваване и институциите по място на престой на всяка държава-членка са изброени в приложение 3.

4.   Органите за връзка, които са определени в съответствие с разпоредбите на член 3, параграф 1 от регламента за прилагане, са изброени в приложение 4.

5.   Разпоредбите, посочени в членове 5, 53, параграф 3, членове 104, 105, параграф 2, и членове 116 и 121 от регламента за прилагане, са изброени в приложение 5.

6.   Избраната процедура за изплащане на обезщетения от институциите, които отговарят за изплащането във всяка държава-членка, в съответствие с разпоредбите на член 53, параграф 1 от регламента за прилагане, е изброена в приложение 6.

7.   Наименованията и седалищата или мястото на стопанска дейност на банките, посочени в член 55, параграф 1 от регламента за прилагане, са изброени в приложение 7.

8.   Държавите-членки, за които се прилагат разпоредбите на член 10а, параграф 1, буква г) от регламента за прилагане по отношение на взаимоотношенията помежду им, са изброени в приложение 8.

9.   Схемите, които следва да бъдат взети предвид при изчисляване на средните годишни разходи за обезщетения в натура в съответствие с разпоредбите на член 94, параграф 3, буква а), и член 95, параграф 3, буква а) от регламента за прилагане, са изброени в приложение 9.

10.   В приложение 10 са изброени институциите или органите, които са определени от компетентните органи, по-специално съгласно следните разпоредби:

а)	регламент: член 14в, член 14г., параграф 3, и член 17;

б)

регламент за прилагане: член 6, параграф 1, членове 8, 10б, 11, параграф 1, член 11а, параграф 1, членове 12а, 13, параграфи 2 и 3, член 14, параграфи 1, 2 и 3, член 38, параграф 1, член 70, параграф 1, член 80, параграф 2, членове 81, 82, параграф 2, член 85, параграф 2, член 86, параграф 2, член 89, параграф 1, член 91, параграф 2, член 102, параграф 2, членове 109, 110, 113, параграф 2.

11.   В приложение 11 са изброени схемата или схемите, посочени в член 35, параграф 2 от регламента.

ДЯЛ II

ПРИЛАГАНЕ НА ОБЩИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА РЕГЛАМЕНТА

Прилагане на разпоредбите на членове 6 и 7 от регламента

Член 5 (10)

Замяна на споразуменията за прилагане на конвенции с регламента за прилагане

Разпоредбите на регламента за прилагане заменят разпоредбите на споразуменията за прилагане на конвенциите, посочени в член 6 от регламента; те заменят и разпоредбите за прилагане на разпоредбите на конвенциите, посочени в член 7, параграф 2, буква в) от регламента, доколкото същите не са изброени в приложение 5.

Прилагане на разпоредбите на член 9 от регламента

Член 6

Придобиване на право на доброволно или незадължително продължено осигуряване

1.   Ако по силата на членове 9 и 15, параграф 3 от регламента, дадено лице отговаря на условията за придобиване на право на доброволно или продължено осигуряване по избор за инвалидност, старост и смърт (пенсии) в няколко схеми съгласно законодателството на една държава-членка и ако не е подлежало на задължително осигуряване съгласно една от тези схеми по силата на последната си трудова или самостоятелна трудова заетост, съгласно разпоредбите на посочените членове лицето може да се включи в определената от законодателството на тази държава-членка схема за доброволно или продължено осигуряване по избор или, ако това условие не бъде изпълнено, в схема по свой избор.

2.   За да се позове на разпоредбите на член 9, параграф 2 от регламента, лицето представя на институцията на въпросната държава-членка заверено удостоверение за завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка. Такова заверено удостоверение се издава по искане на заинтересованото лице от институцията или институциите, които прилагат законодателството, съгласно което лицето е завършило тези периоди.

Прилагане на разпоредбите на член 12 от регламента

Член 7 (11)

Общи правила за прилагане на разпоредбите за избягване на натрупване

1.   Когато дължимите обезщетения съгласно законодателството на две или повече държави-членки зависят от взаимно намаляване, спиране или отнемане, сумите, които не биха били изплатени при строго прилагане на предвидените от законодателството на съответните държави-членки разпоредби за намаляване, спиране или отнемане, се разделят на броя на обезщетенията, подлежащи на намаляване, спиране или отнемане.

2.   С оглед прилагане на разпоредбите на член 12, параграфи 2, 3 и 4, членове 46а, 46б и 46в от регламента, съответните компетентни институции взаимно си предоставят по свое искане цялата необходима информация.

Член 8 (5)

Приложими правила в случай на натрупване на права на обезщетения за болест или майчинство съгласно законодателството на няколко държави-членки

1.   Ако заето или самостоятелно заето лице или член на неговото семейство има право да предявява иск за обезщетения за майчинство съгласно законодателството на две или повече държави-членки, тези обезщетения се отпускат изключително съгласно законодателството на държавата-членка, на чиято територия е настъпило раждането, или, ако раждането не е настъпило на територията на една от тези държави-членки, изключително съгласно законодателството на държавата-членка, чийто субект последно е било заетото или самостоятелно заетото лице.

2.   Ако заето или самостоятелно заето лице има право да предявява иск за обезщетения за болест съгласно законодателството на Ирландия и Обединеното кралство за един и същи период на неработоспособност, тези обезщетения се отпускат изключително съгласно законодателството на държавата-членка, чийто субект последно е било съответното лице.

3.   В случаите, посочени в член 14в, буква б) от регламента, когато въпросното лице или член на неговото семейство има право да предявява иск за обезщетения в натура за болест или майчинство съгласно двете въпросни законодателства, се прилагат следните правила:

а)	Когато поне едно от тези законодателства предвижда обезщетенията да се отпускат под формата на възстановяване на вноски на лицето, което има право на обезщетението, това е от изключителна отговорност на институцията на държавата-членка, на чиято територия са отпуснати обезщетенията.

б)

Ако обезщетенията са отпуснати на територията на друга държава-членка, освен въпросните две държави-членки, тези обезщетения са от изключителната отговорност на институцията на държавата-членка, на чието законодателство е било субект въпросното лице по силата на упражняваната от него платена трудова заетост.

Член 8а

Приложими правила в случай на натрупване на права на обезщетения за болест, трудови злополуки или професионална болест съгласно гръцкото законодателство и законодателството на една или повече други държави-членки

Ако през един и същи период заето или самостоятелно заето лице или член на неговото семейство има право да предявява искове за обезщетения за болест, искове за трудови злополуки или професионална болест съгласно гръцкото законодателство и съгласно законодателството на една или повече държави-членки, тези обезщетения се отпускат изключително съгласно законодателството, чийто субект последно е било заинтересованото лице.

Член 9 (5)

Приложими правила в случай на натрупване на права на помощи при смърт съгласно законодателството на няколко държави-членки

1.   При настъпване на смъртта на територията на дадена държава-членка се запазва само придобитото право на помощи при смърт съгласно законодателството на тази държава-членка, докато придобитото право съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка се погасява.

2.   При настъпване на смъртта на територията на дадена държава-членка, когато правото на помощи при смърт е било придобито съгласно законодателството на две или повече други държави-членки или когато смъртта настъпи извън територията на държавите-членки и споменатото право е било придобито съгласно законодателството на две или повече държави-членки, се запазва само придобитото право съгласно законодателството на държавата-членка, чийто субект последно е било починалото лице, докато придобитото право съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка се погасява.

3.   Чрез дерогация на разпоредбите на параграфи 1 и 2 в случаите, посочени в член 14в, буква б) от регламента, придобитото право на помощи при смърт съгласно законодателството на всяка от двете заинтересовани държави-членки, посочени в приложение VII, се запазва.

Член 9а

Приложими правила в случай на натрупване на права на обезщетения за безработица

Ако заето или самостоятелно заето лице, което има право на обезщетения за безработица съгласно законодателството на държава-членка, чийто субект е било по време на последната си трудова или самостоятелна трудова заетост съгласно член 69 от регламента, отиде в Гърция, където също има право на обезщетения за безработица въз основа на преди това завършен осигурителен период, период на трудова или самостоятелна заетост съгласно гръцкото законодателство, правото на обезщетения съгласно гръцкото законодателство се спира за срока, определен в член 69, параграф 1, буква в) от регламента.

Член 10 (12) (13)

Приложими правила в случай на натрупване на права на семейни обезщетения или семейни помощи за заети или самостоятелно заети лица

1.

а) Правото на дължими обезщетения или семейни помощи съгласно законодателството на държава-членка, според което придобиването на право на тези обезщетения или помощи не зависи от условия за осигуряване, трудова или самостоятелна трудова заетост, се спира, когато през един и същи период и за един и същи член на семейството се дължат обезщетения единствено съгласно националното законодателство на друга държава-членка или при прилагане на разпоредбите на членове 73, 74, 77 или 78 от регламента, до размера на тези обезщетения. б) Въпреки това, при упражняване на професионална или търговска дейност на територията на първата държава-членка: i) в случай на дължими обезщетения само съгласно националното законодателство на друга държава-членка или съгласно разпоредбите на членове 73 или 74 от регламента на лицето, което има право на семейни обезщетения, или на лицето, на което същите следва да се изплащат, правото на дължими семейни обезщетения само съгласно националното законодателство на въпросната друга държава-членка или съгласно разпоредбите на посочените членове се спира до размера на семейните обезщетения, предвидени от законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивава членът на семейството. Разходите за изплатените обезщетения от държавата-членка, на чиято територия пребивава членът на семейството, са за сметка на тази държава-членка; ii) в случай на дължими обезщетения само съгласно националното законодателство на друга държава-членка или съгласно разпоредбите на членове 77 или 78 от регламента, на лицето, което има право на семейни обезщетения, или на лицето, на което същите следва да се изплащат, правото на дължими семейни обезщетения или семейни помощи само съгласно националното законодателство на въпросната друга държава-членка или съгласно разпоредбите на посочените членове се спира; в такъв случай съответното лице има право на семейните обезщетения или семейните помощи на държавата-членка, на чиято територия пребивават децата, като разходите са за сметка на тази държава-членка, и в зависимост от случая, има право на други обезщетения, освен семейните помощи, посочени в членове 77 или 78 от регламента, като разходите са за сметка на определената в тези членове компетентна държава.

2.   Ако заето лице, което е субект на законодателството на дадена държава-членка, има право на семейни помощи въз основа на преди това завършени осигурителни периоди или периоди на заетост съгласно гръцкото законодателство, когато през един и същи период и за един и същи член на семейството съгласно разпоредбите на членове 73 и 74 от регламента се дължат семейни обезщетения или семейни помощи съгласно законодателството на първата държава-членка, това право се спира до размера на тези обезщетения.

3.   Когато съгласно разпоредбите на членове 73 и/или 74 от регламента през един и същи период и за един и същи член на семейството се дължат семейни обезщетения от две държави-членки, компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство предвижда най-висок размер на обезщетението, изплаща пълния размер на това обезщетение и половината от тази сума ѝ се възстановява от компетентната институция на другата държава-членка до максималния размер, който е предвиден от законодателството на последната държава-членка.

Член 10а (8)

Приложими правила, когато заето или самостоятелно заето лице последователно е субект на законодателството на няколко държави-членки през един и същи период или част от период

Когато заето или самостоятелно заето лице последователно е било субект на законодателството на две държави-членки през периода между две дати за изплащане на семейните обезщетения, предвидени от законодателството на едната или и на двете съответни държави-членки, се прилагат следните правила:

а)

Семейните обезщетения, за които съответното лице може да предявява иск по силата на това, че е субект на законодателството на всяка от тези държави, съответстват на броя на дължимите дневни обезщетения съгласно съответното законодателство. Когато това законодателство не предвижда дневни обезщетения, семейните обезщетения се отпускат съразмерно на времето, през което съответното лице е било субект на законодателството на всяка от държавите-членки, спрямо определения от съответното законодателство период.

б)	Когато семейните обезщетения са били предоставяни от дадена институция през период, през който е трябвало да бъдат предоставяни от друга институция, между тези институции се извършва счетоводна корекция.

в)

По смисъла на букви а) и б), когато завършените периоди на трудова или самостоятелна трудова заетост съгласно законодателството на една държава-членка се изразяват в единици, различни от тези, които се използват за изчисляване на семейните обезщетения съгласно законодателството на друга държава-членка, чийто субект съответното лице също е било през същия период, превръщането се извършва в съответствие с разпоредбите на член 15, параграф 3 от регламента за прилагане.

г)

Независимо от разпоредбите на буква а), при взаимоотношенията между държавите-членки, изброени в приложение 8 към регламента за прилагане, институцията, която поема разходите за семейните обезщетения на основание първата трудова или самостоятелна трудова заетост през съответния период, поема тези разходи през целия текущ период.

ДЯЛ III

ПРИЛАГАНЕ НА РАЗПОРЕДБИТЕ НА РЕГЛАМЕНТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИЛОЖИМОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Прилагане на разпоредбите на членове от 13 до 17 от регламента

Член 10б (9)

Формалности съгласно член 13, параграф 2, буква е) от регламента

Датата и условията, при които законодателството на дадена държава-членка престава да бъде приложимо за лице, посочено в член 13, параграф 2, буква е) от регламента, се определят в съответствие с това законодателство. Институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, чието законодателство става приложимо за лицето, отправя запитване до институцията, определена от компетентния орган на първата държава-членка, за определяне на тази дата.

Член 11

Формалности в случай на командироване на заето лице съгласно член 14, параграф 1, и член 14б, параграф 1 от регламента, и в случай на сключени споразумения съгласно член 17 от регламента

1.   Институциите, определени от компетентния орган на държавата-членка, чието законодателство следва да остане приложимо, издават удостоверение, в което се посочва, че до определена дата заетото лице остава субект на това законодателство:

а)	в случаите, посочени в член 14, параграф 1, и член 14б, параграф 1 от регламента, по искане на заетото лице или неговия работодател;

б)	в случаите, когато се прилагат разпоредбите на член 17 от регламента.

2.   Съгласието, предвидено в случаите, посочени в член 14, параграф 1, буква б), и член 14б, параграф 1 от регламента, се иска от работодателя.

Член 11а

Формалности съгласно член 14а, параграф 1, и член 14б, параграф 2 от регламента, и в случай на сключени споразумения съгласно член 17 от регламента при работа, която се извършва на територията на държава-членка, различна от тази, в която самостоятелно заетото лице обичайно упражнява самостоятелна трудова заетост

1.   Институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, чието законодателство следва да остане приложимо, издава удостоверение, в което се посочва, че до определена дата самостоятелно заетото лице остава субект на това законодателство:

а)	в случаите, посочени в член 14а, параграф 1, и член 14б, параграф 2 от регламента, по искане на самостоятелно заетото лице;

б)	в случаите, когато се прилагат разпоредбите на член 17 от регламента.

2.   Съгласието, предвидено в случаите, посочени в член 14а, параграф 1, и член 14б, параграф 2 от регламента, се иска от самостоятелно заетото лице.

Член 12

Особени разпоредби за осигуровката на заети лица по германската схема за социално осигуряване

Когато съгласно условията, предвидени в член 13, параграф 2, буква а), член 14, параграфи 1 и 2, или член 14б, параграф 1 от регламента, или съгласно сключено споразумение съгласно член 17 от регламента, германското законодателство се прилага за лице, наето на работа от предприятие или работодател, чието седалище или място на стопанска дейност не се намира на германска територия и съответното лице няма постоянна работа на германска територия, това законодателство се прилага така, сякаш съответното лице е наето на работа на мястото си на пребиваване на германска територия.

Ако заетото лице не пребивава на германска територия, германското законодателство се прилага така, сякаш лицето е наето на работа на място, за което е компетентен Бонският местен фонд за общо заболяване (Allgemeine Ortskrankenkasse Bonn).

Член 12а (5)

Приложими правила за лицата, посочени в член 14, параграф 2, буква б), член 14, параграф 3, член 14а, параграфи от 2 до 4, и член 14в от регламента, които обичайно упражняват трудова и/или самостоятелна трудова заетост на територията на две или повече държави-членки

По смисъла на член 14, параграф 2, буква б), член 14, параграф 3, член 14а, параграфи от 2 до 4 и член 14в от регламента, се прилагат следните правила:

1.

а) Лице, което обичайно упражнява дейността си на територията на две или повече държави-членки или в предприятие, чието седалище или място на стопанска дейност се намира на територията на една държава-членка, и което прекосява общата граница между две държави-членки, или което е едновременно заето на работа на територията на една държава-членка и самостоятелно заето на територията на друга държава-членка, уведомява за това положение институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия пребивава. б) Когато законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивава лицето, не е приложимо за него, институцията, определена от компетентния орган на тази държава-членка, на свой ред уведомява за положението институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, чието законодателство е приложимо.

2.

а) Когато, в съответствие с разпоредбите на член 14, параграф 2, буква б), i), или член 14а, параграф 2, първо изречение от регламента, лице, което обичайно е заето или самостоятелно заето на територията на две или повече държави-членки и което упражнява част от дейността си в държавата-членка, на чиято територия пребивава, е субект на законодателството на тази държава-членка; институцията, определена от компетентния орган на тази държава-членка, издава на съответното лице удостоверение, в което се посочва, че лицето е субект на законодателството на въпросната държава-членка и изпраща екземпляр от удостоверението на институцията, определена от компетентния орган на всяка друга държава-членка: i) на чиято територия съответното лице упражнява част от дейността си; и/или ii) ако е самостоятелно заето лице, на чиято територия се намира седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или работодателя, който го е наел на работа. б) При необходимост, последно посочената институция изпраща на институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, чието законодателство е приложимо, необходимата информация за оценка на вноските, които съгласно това законодателство са за сметка на работодателя или работодателите и/или съответното лице.

3.

а) Когато, в съответствие с разпоредбите на член 14, параграф 3, или член 14а, параграф 3 от регламента, лице, което е заето на работа на територията на една държава-членка от предприятие, чието седалище или място на стопанска дейност се намира на територията на друга държава-членка, и което прекосява общата граница между тези държави или което е самостоятелно заето в такова предприятие, е субект на законодателството на държавата-членка, на чиято територия се намира седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието; институцията, определена от компетентния орган на последната държава-членка, издава на съответното лице удостоверение, в което се посочва, че лицето е субект на законодателството на въпросната държава-членка, и изпраща екземпляр от удостоверението на институцията, определена от компетентния орган на всяка друга държава-членка: i) на чиято територия съответното лице е заето или самостоятелно заето; ii) на чиято територия съответното лице пребивава. б) Разпоредбите на параграф 2, буква б) по-горе се прилагат по аналогия.

4.

а) Когато, в съответствие с разпоредбите на член 14, параграф 2, буква б), ii) от регламента, заето лице, което не пребивава на територията на нито една от държавите-членки, в които упражнява дейността си, е субект на законодателството на държавата-членка, на чиято територия се намира седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или физическото лице, което го е наело на работа; институцията, определена от компетентния орган на последната държава-членка, издава на заетото лице удостоверение, в което се посочва, че лицето е субект на прилаганото от нея законодателство, и изпраща екземпляр от удостоверението на институцията, определена от компетентния орган на всяка друга държава-членка: i) на чиято територия заетото лице упражнява част от дейността си; ii) на чиято територия пребивава заетото лице. б) Разпоредбите на параграф 2, буква б) по-горе се прилагат по аналогия.

5.

а) Когато, в съответствие с разпоредбите на член 14а, параграф 2, второ изречение от регламента, лице, което обичайно е самостоятелно заето на територията на две или повече държави-членки, но не упражнява никаква част от дейността си на територията на държавата-членка, в която пребивава, е субект на законодателството на държавата-членка, на чиято територия упражнява основната си дейност; институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия пребивава лицето, незабавно информира компетентните органи на останалите заинтересовани държави-членки. б) В срок от не повече от шест месеца, считано от датата, на която една от заинтересованите институции е уведомена за положението на съответното лице, компетентните органи на заинтересованите държави-членки или институциите, определени от тези компетентни органи, по взаимно споразумение определят приложимото законодателство за съответното лице, като вземат под внимание разпоредбите на буква г) и, по целесъобразност, разпоредбите на член 14а, параграф 4 от регламента. в) Институцията, която прилага законодателството, определено като приложимо за съответното лице, издава на лицето удостоверение, в което се посочва, че то е субект на това законодателство, и изпраща екземпляр от удостоверението на останалите заинтересовани институции. г) С цел определяне на основната дейност на съответното лице, съгласно разпоредбите на член 14а, параграф 2, трето изречение от регламента, преди всичко се взема под внимание местоположението на постоянните помещения, в които съответното лице упражнява дейността си. Ако това условие не бъде изпълнено, се вземат под внимание критерии като обичайното естество или продължителността на извършваните дейности, броя на предоставяните услуги и доходите, произтичащи от тези дейности. д) Заинтересованата институция обменя цялата необходима информация за определяне на основната дейност на съответното лице и на дължимите вноски съгласно определеното като приложимо за него законодателство.

6.

а) Без да се засягат разпоредбите на параграф 5, и по-специално на буква б) от него, ако институция, определена от компетентния орган на държавата-членка, чието законодателство би било приложимо по силата на член 14а, параграфи 2 или 3 от регламента, установи, че за съответното лице се прилагат разпоредбите на параграф 4 от споменатия член, тя уведомява компетентните органи на останалите заинтересовани държави-членки или институциите, определени от тези органи; при необходимост, решението относно законодателството, което да е приложимо за съответното лице, се определя по взаимно споразумение. б) Информацията, посочена в параграф 2, буква б) по-горе, се изпраща от останалите заинтересовани институции до институциите, определени от компетентния орган на държавата-членка, чието законодателство е определено за приложимо.

7.

а) Когато, в съответствие с разпоредбите на член 14в, буква а) от регламента, лице, което е едновременно заето на територията на една държава-членка и самостоятелно заето на територията на друга държава-членка, е субект на законодателството на държавата-членка, на чиято територия упражнява платена трудова заетост, институцията, определена от компетентния орган на последната държава-членка, издава на заетото лице удостоверение, в което се посочва, че то е субект на прилаганото от нея законодателство и изпраща екземпляр от удостоверението до институцията, определена от компетентния орган на всяка друга държава-членка: i) на чиято територия въпросното лице е самостоятелно заето; ii) на чиято територия въпросното лице пребивава. б) Разпоредбите на параграф 2, буква б) по-горе се прилагат по аналогия.

8.   Когато, в съответствие с разпоредбите на член 14в, буква б) от регламента, лице, което е едновременно заето на територията на една държава-членка и самостоятелно заето на територията на друга държава-членка, е субект на законодателството на две държави-членки, по отношение на платената трудова заетост се прилагат разпоредбите на точки 1, 2, 3 и 4, а по отношение на самостоятелната трудова заетост се прилагат разпоредбите на точки 1, 2, 3, 5 и 6 с необходимите изменения.

Институциите, определени от компетентните органи на двете държави-членки, чието законодателство е определено за приложимо, съответно взаимно се информират.

Член 13

Упражняване на правото на избор от лица, заети на работа в дипломатически мисии и консулски служби

1.   Правото на избор, предвидено в член 16, параграф 2 от регламента, трябва да се упражни за първи път в срок от три месеца след датата на наемане на заетото лице на работа от съответната дипломатическа мисия или консулска служба или след датата, на която лицето е постъпило на лична служба при представители на такава мисия или служба. Изборът влиза в сила в деня на постъпване на работа.

Когато съответното лице подновява правото си на избор в края на календарна година, изборът влиза в сила на първия ден от следващата календарна година.

2.   Съответното лице, което упражнява правото си на избор, информира институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, чието законодателство е избрало, като същевременно уведомява за това работодателя си. При необходимост, посочената институция изпраща тази информация до всички други институции на същата държава-членка, съобразно издадените указания от компетентния орган на въпросната държава-членка.

3.   Институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, чието законодателство е избрало съответното лице, издава на лицето удостоверение, че за периода, през който същото е заето на работа във въпросната дипломатическа мисия или консулска служба, или на лична служба при представители на такава мисия или служба, то е субект на законодателството на тази държава-членка.

4.   Когато съответното лице е избрало за него да се прилага германското законодателство, разпоредбите на това законодателство се прилагат, все едно че лицето е заето на работа на мястото, където се намира седалището на германското правителство. Компетентният орган определя компетентната институция за осигуряване при болест.

Член 14

Упражняване на право на избор от служители от помощния персонал на Европейските общности

1.   Правото на избор, предвидено в член 16, параграф 3 от регламента, трябва да се упражни в момента на сключване на трудовия договор. Органът, който е оправомощен да сключва такъв договор, информира институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, чието законодателство е избрал служителят от помощния персонал. При необходимост, посочената институция изпраща тази информация до всички други институции на същата държава-членка.

2.   Институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, чието законодателство е избрал служителят от помощния персонал, му издава удостоверение, че за периода, през който е нает на работа като служител от помощния персонал на Европейските общности, той е субект на законодателството на тази държава-членка.

3.   При необходимост, компетентните органи на държавите-членки определят компетентните институции за членовете на помощния персонал на Европейските общности.

4.   Когато член на помощния персонал, който е зает на работа на територията на държава-членка, различна от Германия, е избрал за него да се прилага германското законодателство, разпоредбите на това законодателство се прилагат, все едно че членът на помощния персонал е зает на работа на мястото, където се намира седалището на германското правителство. Компетентният орган определя компетентната институция за осигуряване при болест.

ДЯЛ IV

ПРИЛАГАНЕ НА ОСОБЕНИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА РЕГЛАМЕНТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗЛИЧНИТЕ КАТЕГОРИИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

ГЛАВА 1

ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА СУМИРАНЕТО НА ПЕРИОДИ

Член 15 (А) (5) (11)

1.   В случаите, посочени в член 18, параграф 1, членове 38, 45, параграфи 1—3, член 64 и 67, параграфи 1 и 2 от регламента, сумирането на периоди се извършва съобразно следните правила:

а)

Към завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството на една държава-членка се прибавят завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството на всяка друга държава-членка дотолкова, доколкото е необходимо да се прибягва до това, за да се допълнят завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството на първата държава-членка с оглед придобиване, запазване или възстановяване на правата на обезщетения, при условие че тези осигурителни периоди или периоди на пребиваване не се припокриват. Когато в съответствие с разпоредбите на член 46, параграф 2 от регламента следва да се отпускат обезщетения за инвалидност, старост или смърт (пенсии) от институциите на две или повече държави-членки, всяка от съответните институции извършва отделно сумиране, като взема под внимание всички осигурителни периоди или периоди на пребиваване, които са завършени от заетото или самостоятелно заетото лице съгласно законодателството на всички държави-членки, чийто субект е било лицето, като по целесъобразност не се накърняват разпоредбите на член 45, параграфи 2 и 3, и член 47, параграф 1, буква а) от регламента. Независимо от това, в случаите, посочени в член 14в, буква б) от регламента, за отпускането на обезщетения гореспоменатите институции по същия начин вземат под внимание взаимно припокриващите се осигурителни периоди или периоди на пребиваване, които са завършени по схема за задължително осигуряване съгласно законодателството на двете въпросни държави-членки.

б)

Когато осигурителен период или период на пребиваване, който е завършен по схема за задължително осигуряване съгласно законодателството на една държава-членка, съвпада с осигурителен период, който е завършен по схема за доброволно или продължено осигуряване по избор на лицето съгласно законодателството на друга държава-членка, под внимание се взема само завършеният период по схемата за задължително осигуряване.

в)

Когато завършен съгласно законодателството на една държава-членка осигурителен период или период на пребиваване, различен от период, който е приравнен на осигурителен период или период на пребиваване, съвпада с период, който е приравнен на осигурителен период или период на пребиваване съгласно законодателството на друга държава-членка, под внимание се взема само периодът, който е приравнен на осигурителен период или период на пребиваване.

г)

Всеки период, който е приравнен на осигурителен период или период на пребиваване съгласно законодателството на две или повече държави-членки, се взема под внимание само от институцията на държавата-членка, съгласно чието законодателство осигуреното лице последно е било задължително осигурено преди споменатия период; когато осигуреното лице не е било задължително осигурено съгласно законодателството на държава-членка преди споменатия период, последният се взема под внимание от институцията на държавата-членка, съгласно чието законодателство лицето е било за първи път задължително осигурено след споменатия период.

д)

Когато е невъзможно точно да се определи периодът от време, през който определени осигурителни периоди или периоди на пребиваване са завършени съгласно законодателството на една държава-членка, се приема, че тези периоди не се припокриват със завършени осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството на друга държава-членка, и когато това е благоприятно, се вземат под внимание.

е)

Когато съгласно законодателството на една държава-членка определени осигурителни периоди или периоди на пребиваване се вземат предвид само ако са завършени в рамките на определен срок, институцията, която прилага това законодателство: i) взема предвид завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството на друга държава-членка, ако те са завършени в рамките на посочения срок; ii) удължава този срок за продължителността на осигурителните периоди или периодите на пребиваване, които изцяло или отчасти са завършени в рамките на посочения срок съгласно законодателството на друга държава-членка, когато съответните осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството на втората държава-членка дават основание единствено за спиране на срока, през който трябва да са завършени осигурителните периоди или периодите на пребиваване.

2.   Завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството на държава-членка, за която не се прилага регламентът, но които се вземат под внимание съгласно законодателството на тази държава-членка, за която се прилага регламентът, се считат за осигурителни периоди или периоди на пребиваване, които следва да се вземат предвид за целите на сумирането.

3.   Когато завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на една държава-членка се изразяват в различни единици спрямо тези, които се използват от законодателството на друга държава-членка, необходимото превръщане за целите на сумирането се извършва съобразно следните правила:

а)

Когато завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на една държава-членка се изразяват в различни единици спрямо тези, които се използват от законодателството на друга държава-членка, необходимото превръщане за целите на сумирането се извършва съобразно следните правила: i) един ден е равен на осем часа и обратно; ii) шест дни са равни на една седмица и обратно; iii) 26 дни са равни на един месец и обратно; iv) три месеца, или 13 седмици, или 78 дни са равни на едно тримесечие, и обратно; v) за превръщането на седмици в месеци и обратно седмиците и месеците се превръщат в дни; vi) прилагането на предходните правила не води до образуването на обща сума на завършените осигурителни периоди през една календарна година, по-голяма от 312 дни, или 52 седмици, или 12 месеца, или четири тримесечия.

б)

Ако съответното лице е заето лице, работещо при условията на петдневна работна седмица: i) един ден е равен на девет часа и обратно; ii) пет дни са равни на една седмица и обратно; iii) 22 дни са равни на един месец и обратно; iv) три месеца, или 13 седмици, или 66 дни са равни на едно тримесечие, и обратно; v) за превръщането на седмици в месеци и обратно седмиците и месеците се превръщат в дни; vi) прилагането на предходните правила не води до образуването на обща сума на завършените осигурителни периоди през една календарна година, по-голяма от 264 дни, или 52 седмици, или 12 месеца за четири тримесечия.

в)

Ако съответното лице е заето лице, работещо при условията на седемдневна работна седмица: i) един ден е равен на шест часа и обратно; ii) седем дни са равни на една седмица и обратно; iii) тридесет дни са равни на един месец и обратно; iv) три месеца, или 13 седмици, или 90 дни са равни на едно тримесечие, и обратно; v) за превръщането на седмици в месеци и обратно седмиците и месеците се превръщат в дни; vi) прилагането на предходните правила не води до образуването на обща сума на завършените осигурителни периоди през една календарна година, по-голяма от 360 дни, или 52 седмици, или 12 месеца за четири тримесечия.

Когато завършените осигурителни периоди съгласно законодателството на държава-членка се изразяват в месеци, съгласно определените в настоящия параграф правила дните, които съответстват на част от месец, се считат за цял месец.

ГЛАВА 2

БОЛЕСТ И МАЙЧИНСТВО

Прилагане на разпоредбите на член 18 от регламента

Член 16

Удостоверяване на осигурителни периоди

1.   За да се позове на разпоредбите на член 18 от регламента, заето или самостоятелно заето лице представя на компетентната институция заверено удостоверение, в което са посочени завършените осигурителни периоди съгласно законодателството, чийто субект последно е било лицето.

2.   Това заверено удостоверение се издава по искане на заетото или самостоятелно заетото лице от институцията или институциите на държавата-членка, на чието законодателство лицето последно е било субект. Ако лицето не представи посоченото заверено удостоверение, компетентната институция го получава от съответната институция или институции.

3.   Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия, ако, за да се удовлетворят условията на законодателството на компетентната държава, е необходимо да се вземат предвид преди това завършени осигурителни периоди съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка.

Прилагане на разпоредбите на член 19 от регламента

Член 17 (14)

Обезщетения в натура в случай на пребиваване в държава-членка, различна от компетентната държава

1.   За да получава обезщетения в натура съгласно член 19 от регламента, заето или самостоятелно заето лице трябва да регистрира себе си и членовете на семейството си при институцията по своето място на пребиваване, като представи заверено удостоверение, че той и членовете на семейството му имат право на посочените обезщетения. Това заверено удостоверение, което по целесъобразност се основава на предоставената от работодателя информация, се издава от компетентната институция. Ако заетото или самостоятелно заетото лице, или членовете на неговото семейство, не представят посоченото заверено удостоверение, институцията по мястото на пребиваване го получава от компетентните институции.

2.   Въпросното заверено удостоверение важи, докато институцията по мястото на пребиваване не получи уведомление за анулирането му. Въпреки това, когато посоченото заверено удостоверение е издадено от германска, френска, италианска или португалска институция, то важи само за срок от една година след датата на издаването му и ежегодно трябва да се подновява.

3.   Ако съответното лице е сезонен работник, посоченото в параграф 1 заверено удостоверение важи за целия срок на очакваната продължителност на сезонната работа, освен ако междувременно компетентната институция не уведоми институцията по местоживеене за неговото анулиране.

4.   Институцията по мястото на пребиваване информира компетентната институция за всяка извършена регистрация в съответствие с разпоредбите на параграф 1.

5.   При всяко заявление за обезщетения в натура съответното лице представя необходимите оправдателни документи за отпускането на обезщетения в натура съгласно законодателството на държавата-членка, на чиято територия лицето пребивава.

6.   В случай на болнично лечение институцията по мястото на пребиваване в срок от три дни от узнаването на факта уведомява компетентната институция за датата на постъпване в болница, за вероятната продължителност на болничното лечение и за датата на изписване от болница. Въпреки това, не е необходимо да се извършва уведомление, когато разходите за обезщетенията в натура се изплащат на институцията по мястото на пребиваване под формата на еднократна сума.

7.   Институцията по мястото на пребиваване предварително уведомява компетентната институция за всяко решение във връзка с отпускането на обезщетения в натура, когато вероятните или действителните разходи надвишават еднократна сума, която се определя и периодично се преразглежда от административната комисия. Компетентната институция разполага с 15 дни от датата на изпращане на такава информация, в които да повдигне мотивирано възражение; ако в края на този срок не бъде повдигнато такова възражение, институцията по местоживеене отпуска обезщетенията в натура. Когато такива обезщетения трябва да се отпуснат в случай на крайно спешна необходимост, институцията по мястото на пребиваване незабавно информира за това компетентната институция. Въпреки това, не е необходимо да се извършва уведомление за мотивираното възражение на компетентната институция, когато разходите за обезщетенията в натура се изплащат на институцията по мястото на пребиваване под формата на еднократна сума.

8.   Заетото или самостоятелно заетото лице, или членовете на неговото семейство, информират институцията по мястото на пребиваване за всяка промяна в положението им, която има вероятност да променя правото им на обезщетения в натура, по-специално прекратяване или смяна на трудовата или самостоятелната трудова заетост на съответното лице или смяна на пребиваване или престой на заетото или самостоятелно заетото лице, или на член на неговото семейство. По същия начин, ако заетото или самостоятелно заетото лице престане да бъде осигурено или престане да има право на обезщетения в натура, компетентната институция съответно информира институцията по мястото на пребиваване. Институцията по мястото на пребиваване може по всяко време да изисква от компетентната институция да ѝ предоставя всякаква информация за осигуровката на заетото или самостоятелно заетото лице или за правото му на обезщетения в натура.

9.   Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави-членки могат, след получаване на становището на административната комисия, да договарят други разпоредби за прилагане.

Член 18

Парични обезщетения в случай на пребиваване в държава-членка, различна от компетентната държава

1.   За да получава парични обезщетения съгласно член 19, параграф 1, буква б) от регламента, заето или самостоятелно заето лице, в срок от три дни от началото на неработоспособността, подава заявление до институцията по мястото на пребиваване, като представя уведомление, че е преустановило работа, или удостоверение за неработоспособност, издадено от лекуващия лекар на съответното лице, ако това се предвижда от законодателството, което се прилага от компетентната институция или от институцията по мястото на пребиваване.

2.   Когато лекуващите лекари в страната по мястото на пребиваване не издават удостоверения за неработоспособност, съответното лице директно подава заявление до институцията по мястото на пребиваване в определения от прилаганото от тази институция законодателство срок.

Тази институция незабавно изисква потвърждаване на неработоспособността и съставяне на удостоверението, посочено в параграф 1. В това удостоверение се посочва предполагаемата продължителност на неработоспособността и същото незабавно се изпраща до компетентната институция.

3.   В случаите, в които не се прилагат разпоредбите на параграф 2, институцията по мястото на пребиваване възможно най-бързо, но във всички случаи в срок от три дни след датата, на която съответното лице е подало заявление до нея, подлага лицето на медицински преглед, все едно че въпросното лице е осигурено при тази институция. В доклада на лекаря, извършил прегледа, се посочва по-специално предполагаемата продължителност на неработоспособността, и в срок от три дни след датата на прегледа институцията по мястото на пребиваване изпраща доклада на компетентната институция.

4.   Институцията по мястото на пребиваване впоследствие извършва всички необходими административни проверки или медицински прегледи на съответното лице, все едно че то е осигурено при тази институция. Веднага щом установи, че съответното лице отново е годно за работа, тя съответно незабавно уведомява лицето и компетентната институция, като посочва датата на преустановяване на неговата неработоспособност. Без да се нарушават разпоредбите на параграф 6, уведомлението до съответното лице се счита за решение, взето от компетентната институция.

5.   Във всички случаи компетентната институция си запазва правото да подлага съответното лице на преглед от лекар по неин избор.

6.   Ако компетентната институция реши да не изплаща паричните обезщетения поради това, че съответното лице не е извършило формалностите, определени от законодателството на страната по мястото на пребиваване, или ако установи, че съответното лице отново е годно за работа, тя уведомява заинтересованото лице за решението си и едновременно с това изпраща екземпляр от това решение до институцията по мястото на пребиваване.

7.   Когато съответното лице започне отново работа, то съответно уведомява компетентната институция, ако съгласно прилаганото от тази институция законодателството се изисква такова уведомление.

8.   Компетентната институция изплаща паричните обезщетения по подходящ начин, по-конкретно чрез международен паричен запис и съответно информира институцията по мястото на пребиваване и заинтересованото лице. Когато паричните обезщетения се изплащат от институцията по мястото на пребиваване от името на компетентната институция, последната информира заинтересованото лице за правата му и уведомява институцията по мястото на пребиваване за размера на паричните обезщетения, датите за изплащане и максималния период, през който те следва да се отпускат в съответствие със законодателството на компетентната държава.

9.   Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави-членки могат, след получаване на становището на административната комисия, да договарят други разпоредби за прилагане.

Прилагане на разпоредбите на член 20 от регламента

Член 19

Особени разпоредби за погранични работници и членове на техните семейства

В случая на погранични работници или членове на техните семейства, могат да се изписват лекарствени средства, превръзки, очила и малки устройства и да се извършват лабораторни анализи и изследвания само на територията на държавата-членка, в която са предписани и в съответствие с разпоредбите на законодателството на тази държава-членка, освен когато разпоредбите на прилаганото от компетентната институция законодателството или на сключено споразумение между заинтересованите държави-членки, или компетентните органи на тези държави-членки, са по-благоприятни.

Прилагане на разпоредбите на член 21, параграф 2, второ тире от регламента

Член 19а (15)

Обезщетения в натура в случай на престой в компетентната държава — членове на семейството, които пребивават в държава-членка, различна от тази, в която пребивава заетото или самостоятелно заетото лице

1.   За да получават обезщетения в натура при условията, предвидени в член 21 от регламента, членовете на семейството представят на институцията по мястото на престой удостоверение, в което се посочва, че те имат право на тези обезщетения. В това удостоверение, което се предоставя от институцията по мястото на пребиваване на членовете на семейството, по възможност преди те да напуснат територията на държавата-членка, в която пребивават, по-конкретно и по целесъобразност се посочва максималния период за отпускане на обезщетения в натура, който е определен от законодателството на тази държава-членка. Ако членовете на семейството не представят посоченото удостоверение, институцията по мястото на престой се свързва с институцията по мястото на пребиваване, за да го получи.

2.   Разпоредбите на член 17, параграфи 6, 7 и 9 от регламента за прилагане, се прилагат по аналогия. В такъв случай институцията по мястото на пребиваване на членовете на семейството се счита за компетентна институция.

Прилагане на разпоредбите на член 22 от регламента

Член 20

Обезщетения в натура в случай на престой в държава-членка, различна от компетентната държава — особен случай на лица, заети на работа в сферата на международния транспорт и членове на техните семейства

1.   За да получава обезщетения в натура за себе си или за придружаващите го членове на неговото семейство, лице, заето на работа в сферата на международния транспорт, което е включено в приложното поле на член 14, параграф 2, буква а) от регламента, и което в хода на своята заетост отива на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, възможно най-бързо представя на институцията по мястото на престой специално заверено удостоверение, издадено от неговия работодател или негов представител през текущия календарен месец или през двата календарни месеца, предхождащи датата на подаване. В това заверено удостоверение по-специално се посочва датата, от която съответното лице е наето на работа от въпросния работодател, и името и адреса на компетентната институция; все пак, ако съгласно законодателството на компетентната държава от работодателя не се изисква да знае коя е компетентната институция, съответното лице писмено съобщава името и адреса на тази институция при подаване на заявлението си до институцията по мястото на престой. Лице, което е представило такова заверено удостоверение, се приема, че отговаря на условията за придобиване на правото на обезщетения в натура. Ако дадено лице не е в състояние да се свърже с институцията по мястото на престой, преди да получи медицинско лечение, независимо от това то получава такова лечение при представяне на посоченото заверено удостоверение, все едно че е осигурено при тази институция.

2.   Институцията по мястото на престой в тридневен срок изпраща запитване до компетентната институция, дали съответното лице отговаря на условията за придобиване на правото на обезщетения в натура. Институцията по мястото на престой предоставя обезщетенията в натура до получаването на отговор от компетентната институция, но в продължение на не повече от 30 дни.

3.   Компетентната институция изпраща отговора си на институцията по мястото на престой в 10-дневен срок от получаване на запитването от тази институция. Ако отговорът е положителен, при необходимост компетентната институция посочва максималния период, през който могат да се отпускат обезщетения в натура съобразно прилаганото от нея законодателство, и институцията по мястото на престой продължава да предоставя въпросните обезщетения.

4.   Вместо завереното удостоверение, предвидено в параграф 1, заетото лице, включено в приложното поле на посочения параграф, може да представи на институцията по мястото на престой заверено удостоверение, в което се посочва, че са изпълнени условията за придобиване на правото на обезщетения в натура. При необходимост, в това заверено удостоверение, което се издава от компетентната институция, по-конкретно се посочва максималният период, през който могат да се отпускат обезщетения в натура съгласно законодателството на компетентната държава. В такъв случай не се прилагат разпоредбите на параграфи 1, 2 и 3.

5.   Разпоредбите на член 17, параграфи 6, 7 и 9 от регламента за прилагане, се прилагат по аналогия.

6.   Обезщетенията в натура, които се предоставят по силата на презумпцията по параграф 1, се възстановяват съгласно разпоредбите на член 36, параграф 1 от регламента.

Член 21

Обезщетения в натура в случай на престой в държава-членка, различна от компетентната държава — други заети лица, освен включените в приложното поле на член 20 от регламента за прилагане, или самостоятелно заети лица

1.   За да получава обезщетения в натура съгласно член 22, параграф 1, буква а), i) от регламента, освен в случай, посочен в член 20 от регламента за прилагане, заето или самостоятелно заето лице представя на институцията по мястото на престой заверено удостоверение, в което се посочва, че лицето има право на обезщетения в натура. При необходимост, в това заверено удостоверение, което се издава от компетентната институция по искане на заинтересованото лице, по възможност преди да напусне територията на държавата-членка, в която пребивава, по-конкретно се посочва максималният период, през който могат да се отпускат обезщетения в натура съгласно законодателството на компетентната държава. Ако заинтересованото лице не представи посоченото заверено удостоверение, институцията по мястото на престой го получава от компетентната институция.

2.   Разпоредбите на член 17, параграфи 6, 7 и 9 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия.

Член 22

Обезщетения в натура за заети или самостоятелно заети лица, които сменят пребиваването си или се завръщат в страната си на пребиваване, и за заети или самостоятелно заети лица, които са получили разрешение да отидат в друга държава-членка с цел получаване на медицинско лечение

1.   За да получава обезщетения в натура съгласно член 22, параграф 1, буква б), i) от регламента, заето или самостоятелно заето лице представя на институцията по мястото на пребиваване заверено удостоверение, че има право да продължава да получава въпросните обезщетения. При необходимост, в това заверено удостоверение, което се издава от компетентната институция, по-конкретно се посочва максималният период, през който могат да продължават да се отпускат такива обезщетения съгласно разпоредбите на законодателството на компетентната държава. По искане на заинтересованото лице, завереното удостоверение може да се издаде след неговото отпътуване, ако поради независещи от него причини същото не може да се изготви преди това.

2.   Разпоредбите на член 17, параграфи 6, 7 и 9 от регламента за прилагане, се прилагат по аналогия.

3.   Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия по отношение на разпоредбите за обезщетенията в натура в случая, посочен в член 22, параграф 1, буква в), i) от регламента.

Член 23

Обезщетения в натура за членове на семейството

Разпоредбите на членове 21 или 22 от регламента за прилагане, в зависимост от случая, се прилагат по аналогия по отношение на отпускането на обезщетения в натура на членове на семейството, в съответствие с предвиденото в член 22, параграф 3 от регламента.

Въпреки това, в случаите, посочени в член 22, параграф 3, втора алинея от регламента, институцията по мястото на пребиваване и законодателството на страната на пребиваване на членовете на семейството се считат съответно за компетентна институция и за законодателство на компетентната държава по смисъла на член 17, параграфи 6, 7 и 9, членове 21 и 22 от регламента за прилагане.

Член 24

Парични обезщетения за заети или самостоятелно заети лица в случай на престой в държава-членка, различна от компетентната държава

Разпоредбите на член 18 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия по отношение на получаването на парични обезщетения съгласно член 22, параграф 1, буква а), ii) от регламента. Въпреки това, без да се нарушава задължението за представяне на удостоверение за неработоспособност, заето или самостоятелно заето лице, което пребивава на територията на държава-членка без да упражнява там никаква трудова или самостоятелна трудова заетост, не е длъжно да представя уведомлението за преустановяване на работа, посочено в член 18, параграф 1 от регламента за прилагане.

Прилагане на разпоредбите на член 23, параграф 3 от регламента

Член 25

Заверено удостоверение за членовете на семейството, които следва да се вземат предвид при изчисляването на парични обезщетения

1.   За да получава обезщетения в съответствие с разпоредбите на член 23, параграф 3 от регламента, заето или самостоятелно заето лице представя на компетентната институция заверено удостоверение за членовете на семейството му, които пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира посочената институция.

2.   Това заверено удостоверение се издава от институцията по мястото на пребиваване на членовете на семейството.

То важи 12 месеца от датата на издаването му и може да се подновява; в такъв случай то важи от датата на подновяването му.

Заинтересованото лице незабавно уведомява компетентната институция за настъпването на всяко обстоятелство, което налага изменение на въпросното заверено удостоверение. Това изменение влиза в сила от датата на настъпване на обстоятелството.

3.   Вместо завереното удостоверение, предвидено в параграф 1, компетентната институция може да изисква от съответното лице да представи актуални документи за гражданско състояние във връзка с членовете на семейството му, които пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира посочената институция.

Прилагане на разпоредбите на член 25, параграф 1 от регламента

Член 26

Обезщетения за безработни лица, които отиват в държава-членка, различна от компетентната държава, за да търсят там работа

1.   За да получава парични обезщетения и обезщетения в натура съгласно разпоредбите на член 25, параграф 1 от регламента за себе си и за членовете на семейството си, безработно лице представя на институцията за осигуряване при болест по мястото, където е отишло, заверено удостоверение, за което преди отпътуването си трябва да е подало заявление до компетентната институция за осигуряване при болест. Ако безработното лице не представи въпросното заверено удостоверение, институцията на мястото, където е отишло лицето, го получава от компетентната институция.

Това заверено удостоверение трябва да свидетелства за наличието на право на посочените обезщетения при условията, определени в член 69, параграф 1, буква а) от регламента; в него трябва да се посочва времетраенето на това право, като се отчитат разпоредбите на член 69, параграф 1, буква в) от регламента; и да се посочва размера на паричните обезщетения, които следва да се предоставят, по целесъобразност под формата на осигуровка за болест, през гореспоменатия период в случай на неработоспособност или постъпване в болница.

2.   Институцията за осигуряване при безработица на мястото, където безработното лице е отишло, удостоверява върху екземпляр от завереното удостоверение, посочено в член 83 от регламента за прилагане, който се изпраща на институцията за осигуряване при болест на същото място, че са изпълнени условията, определени в член 69, параграф 1, буква б) от регламента, и посочва датата, от която безработното лице получава осигурителни обезщетения за безработица за сметка на компетентната институция.

Това заверено удостоверение важи за срока, определен в член 69, параграф 1, буква в) от регламента, докато се изпълняват условията. Институцията за осигуряване при безработица на мястото, където е отишло безработното лице, в тридневен срок информира посочената институция за осигуряване при болест, ако условията престанат да бъдат удовлетворени.

3.   Разпоредбите на член 17, параграфи 6, 7 и 9 от регламента за прилагане, се прилагат по аналогия.

4.   За да получава паричните обезщетения, предвидени от законодателството на компетентната държава, безработното лице в тридневен срок изпраща удостоверение за своята неработоспособност на институция за осигуряване при болест на мястото, където е отишло. То декларира и датата, до която е получавало осигурителни обезщетения за болест, и адреса си в страната, в която се намира.

5.   Институцията за осигуряване при болест на мястото, където е отишло безработното лице, в тридневен срок уведомява компетентната институция за осигуряване при болест, както и институцията, при която безработното лице е регистрирано като търсещо работа, за началната и крайната дата на неработоспособността.

6.   В случаите, определени в член 25, параграф 4 от регламента, институцията за осигуряване при болест на мястото, където е отишло безработното лице, информира компетентната институция за осигуряване при болест и компетентната институция за осигуряване при безработица, че счита, че са изпълнени условията, които дават основание за удължаване на периода, през който могат да се отпускат парични обезщетения и обезщетения в натура, като посочва мотивите за становището си и към съобщението, което изпраща на компетентната институция за осигуряване при болест прилага подробен доклад от извършилия прегледа лекар за състоянието на пациента, в който се посочва предполагаемия период, през който ще бъдат налице условията за прилагане на разпоредбите на член 25, параграф 4 от регламента. След това компетентната институция за осигуряване при болест взема решение за удължаване на периода, през който могат да се отпускат обезщетения на болното безработно лице.

7.   Разпоредбите на член 18, параграфи 2, 3, 4, 5, 6, 8 и 9 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия.

Прилагане на разпоредбите на член 25, параграф 3 от регламента

Член 27

Обезщетения в натура за членове на семейството на безработни лица в случай на пребиваване в държава-членка, различна от компетентната държава

Разпоредбите на член 17 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия по отношение на отпускането на обезщетения в натура на членовете на семейството на безработни лица, когато въпросните членове на семейството пребивават на територията на държава-членка, различна от компетентната държава. При регистрирането на членовете на семейството на безработни лица, които получават обезщетения съгласно разпоредбите на член 69, параграф 1 от регламента, трябва да се представи завереното удостоверение, посочено в член 26, параграф 1 от регламента за прилагане. Това заверено удостоверение важи за периода от време, през който могат да се отпускат обезщетенията съгласно член 69, параграф 1 от регламента.

Прилагане на разпоредбите на член 26 от регламента

Член 28

Обезщетения в натура за лица, претендиращи пенсия и за членове на техните семейства

1.   Съгласно разпоредбите на член 26, параграф 1 от регламента, за да получава обезщетения в натура на територията на държавата-членка, в която пребивава, лице, което претендира за пенсия, и членовете на неговото семейство се регистрират в институцията по мястото на пребиваване, като представят заверено удостоверение, че съгласно законодателството на друга държава-членка лицето има право на посочените обезщетения за себе си и за членовете на неговото семейство. Това заверено удостоверение се издава от институцията на въпросната друга държава-членка, която отговаря за обезщетенията в натура.

2.   Институцията по мястото на пребиваване информира институцията, която е издала завереното удостоверение, за всяка извършена регистрация в съответствие с разпоредбите на параграф 1.

Прилагане на разпоредбите на членове 28 и 28а от регламента

Член 29

Обезщетения в натура за пенсионери и членове на техните семейства, които не пребивават в държава-членка, съгласно чието законодателство получават пенсия и имат право на обезщетения

1.   Съгласно разпоредбите на член 28, параграф 1, и член 28а от регламента, за да получава обезщетения в натура на територията на държавата-членка, в която пребивава, пенсионер и членовете на неговото семейство се регистрират в институцията по мястото на пребиваване, като представят заверено удостоверение, че пенсионерът има право на посочените обезщетения за себе си и за членовете на неговото семейство съгласно законодателството или на едно от законодателствата, съгласно които се дължи пенсия.

2.   Това заверено удостоверение се издава по искане на пенсионера от институцията или една от институциите, които отговарят за изплащането на пенсията, или по целесъобразност, от институцията, която е оправомощена да определя правото на обезщетения в натура, веднага щом пенсионерът отговаря на условията за придобиване на правото на такива обезщетения. Ако пенсионерът не представи завереното удостоверение, институцията по мястото на пребиваване го получава от институцията или институциите, които отговарят за изплащането на пенсията, или по целесъобразност, от институцията, която е оправомощена да издава такова заверено удостоверение. Докато чака да получи това заверено удостоверение, институцията по мястото на пребиваване може въз основа на приетите от нея документални доказателства временно да регистрира пенсионера и членовете на неговото семейство. Тази регистрация обвързва институцията, която отговаря за изплащането на обезщетения в натура, само ако последната институция е издала предвиденото в параграф 1 заверено удостоверение.

3.   Институцията по мястото на пребиваване информира институцията, която е издала предвиденото в параграф 2 заверено удостоверение, за всяка извършена регистрация в съответствие с разпоредбите на посочения параграф.

4.   При подаване на заявление за обезщетения в натура пред институцията по мястото на пребиваване трябва да се докаже чрез разписката или квитанцията за паричния превод на последното извършено плащане, че пенсионерът продължава да има право на пенсия.

5.   Пенсионерът или членовете на неговото семейство информират институцията по мястото на пребиваване за всяко право на обезщетения в натура, по-специално за всяко спиране или отнемане на пенсията и за всяка промяна на мястото им на пребиваване. Институциите, които отговарят за пенсията, също информират институцията по мястото на пребиваване на пенсионерите за всяка такава промяна.

6.   Административната комисия определя, доколкото е необходимо, процедурата за определяне на институцията, за чиято сметка са разходите за изплащането на обезщетения в натура, в случая, посочен в член 28, параграф 2, буква б) от регламента.

Прилагане на разпоредбите на член 29 от регламента

Член 30 (14)

Обезщетения в натура за членове на семейството, които пребивават в държава-членка, различна от държавата, в която пребивава пенсионерът

1.   Съгласно разпоредбите на член 29, параграф 1 от регламента, за да получават обезщетения в натура на територията на държавата-членка, в която пребивават, членовете на семейството се регистрират в институцията по мястото на пребиваването си, като подават документалните доказателства, които се изискват от прилаганото от тази институция законодателство за отпускането на такива обезщетения на членове на семейството на пенсионер, заедно със заверено удостоверение, че пенсионерът има право на обезщетения в натура за себе си и за членовете на неговото семейство. Това заверено удостоверение, което се издава от институцията по мястото на пребиваване на пенсионера, важи, докато институцията по мястото на пребиваване на членовете на семейството не бъде уведомена за анулирането му. Въпреки това, когато посоченото заверено удостоверение е издадено от германска, френска, италианска или португалска институция, то важи само за срок от една година след датата на издаването му и ежегодно трябва да се подновява.

2.   При подаване на заявление за обезщетения в натура членовете на семейството представят на институцията по мястото на пребиваването им завереното удостоверение, посочено в параграф 1, ако прилаганото от тази институция законодателство предвижда такова заявление да се придружава от доказателства за наличие на право на пенсия.

3.   Институцията по мястото на пребиваване на пенсионера информира институцията по мястото на пребиваване на членовете на семейството за спирането или отнемането на пенсията, както и за всяка промяна на пребиваването на пенсионера. Институцията по мястото на пребиваване на членовете на семейството може по всяко време да изисква от институцията по мястото на пребиваване на пенсионера да ѝ предоставя всякаква информация относно правото на обезщетения в натура.

4.   Членовете на семейството информират институцията по мястото на пребиваване си за всяка промяна в положението им, която има вероятност да промени правото им на обезщетения в натура, по-специално за всяка промяна на пребиваването.

Прилагане на разпоредбите на член 31 от регламента

Член 31

Обезщетения в натура за пенсионери и членове на техните семейства, които имат престой в държава-членка, различна от държавата на пребиваването им

1.   За да получава обезщетения в натура съгласно разпоредбите на член 31 от регламента, пенсионер представя пред институцията по мястото на престой заверено удостоверение, че има право на такива обезщетения. По целесъобразност, в това заверено удостоверение, което се издава от институцията по мястото на пребиваване на пенсионера, по възможност преди той да напусне територията на държавата-членка, в която пребивава, по-конкретно се посочва максималния период, през който могат да се отпускат обезщетения в натура съгласно законодателството на тази държава-членка. Ако пенсионерът не представи въпросното заверено удостоверение, институцията по мястото на престой го получава от институцията по мястото на пребиваване.

2.   Разпоредбите на член 17, параграфи 6, 7 и 9 от регламента за прилагане, се прилагат по аналогия. В такъв случай, институцията по мястото на пребиваване на пенсионера се счита за компетентна институция.

3.   Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия по отношение на отпускането на обезщетения в натура на членовете на семейството, включени в приложното поле на член 31 от регламента.

Прилагане на разпоредбите на член 35, параграф 1 от регламента

Член 32

Институция, в която могат да подават заявления работници в мини и сходни предприятия и членовете на техните семейства, когато имат престой или пребивават в държава-членка, различна от компетентната държава

1.   В случаите, посочени в член 35, параграф 1 от регламента, и когато в страната на престой или пребиваване предвидените обезщетения по схемата за осигуряване за болест или майчинство за работници в стоманодобивната промишленост са еднакви на предвидените обезщетения по специалната схема за работниците в мини и сходни предприятия, работниците, които спадат към последната категория, и членовете на техните семейства могат да подават заявления в най-близката институция, посочена в приложение 3 към регламента за прилагане, на територията на държавата-членка, в която имат престой или пребивават, дори и ако последната е институция по приложимата схема за работници в стоманодобивната промишленост, която в такъв случай предоставя тези обезщетения.

2.   Когато предвидените обезщетения по специалната схема за работниците в мини и сходни предприятия са по-благоприятни, такива работещи или членовете на техните семейства имат право да избират да подават заявления или в институцията, която отговаря за прилагането на тази схема, или в най-близката институция на територията на държавата-членка, в която имат престой или пребивават, която прилага схемата за работниците в стоманодобивната промишленост. В последния случай, въпросната институция обръща внимание на съответното лице на факта, че при подаване на заявление до институцията, която отговаря за прилагането на гореспоменатата специална схема, то ще получава по-благоприятни обезщетения; освен това, тя трябва да го информира за името и адреса на тази институция.

Прилагане на разпоредбите на член 35, параграф 2 от регламента

Член 32а

Специални схеми, които са приложими за определени самостоятелно заети лица

В приложение 11 са изброени схемата или схемите, посочени в член 35, параграф 2 от регламента.

Прилагане на разпоредбите на член 35, параграф 4 от регламента

Член 33

Отчитане на периода, през който вече се предоставят обезщетения от институцията на друга държава-членка

С цел прилагане на разпоредбите на член 35, параграф 4 от регламента, институцията на държава-членка, която следва да предоставя обезщетения, може да изисква от институцията на друга държава-членка да ѝ предостави информация за периода, през който последната институция вече е предоставяла обезщетения за същия случай на болест или майчинство.

Възстановяване от компетентната институция на една държава-членка на извършените разходи по време на престой в друга държава-членка

Член 34 (12)

1.   Ако по време на престой на заето или самостоятелно заето лице в държава-членка, различна от компетентната държава, е невъзможно да се осъществят формалностите, предвидени в член 20, параграфи 1 и 4, и в членове 21, 23 и 31 от регламента за прилагане, при подаване на заявление от съответното лице разходите му се възстановяват от компетентната институция съобразно ставките за възстановяване на парични средства, които се прилагат от институцията по мястото на престой.

2.   По искане на компетентната институция, институцията по мястото на престой ѝ предоставя цялата необходима информация за тези ставки.

Ако институцията по мястото на престой и компетентната институция са обвързани от споразумение, което предвижда да не се извършва възстановяване или възстановяването на разходите за предоставени обезщетения съгласно член 22, параграф 1, буква а), i), и член 31 от регламента да се извършва под формата на еднократно плащане, от институцията по мястото на престой се изисква да преведе на компетентната институция и сумата, подлежаща на възстановяване на съответното лице съгласно разпоредбите на параграф 1.

3.   Когато се касае за значителни разходи, компетентната институция може да изплати подходящ аванс на съответното лице веднага, щом лицето предяви пред посочената институция иск за възстановяване на разходи.

4.   Независимо от разпоредбите на параграфи 1, 2 и 3, компетентната институция може да възстанови извършените разходи в съответствие с прилаганите от нея ставки, при условие че може да се извърши възстановяване на разходите в съответствие с тези ставки, че подлежащите на възстановяване разходи не надвишават определен от административната комисия праг и че заетото или самостоятелно заетото лице, или пенсионерът, са съгласни с прилагането на тази разпоредба. Във всеки случай, размерът на възстановената сума не надвишава размера на действително извършените разходи.

5.   Ако законодателството на държавата на пребиваване не предвижда ставки за възстановяване на разходи, компетентната институция може да възстановява разходи при условията, определени в параграф 4, без да е необходимо съгласието на заинтересованото лице.

ГЛАВА 3

ИНВАЛИДНОСТ, СТАРОСТ И СМЪРТ (ПЕНСИИ)

Подаване и проучване на заявления за обезщетения

Член 35 (11)

Заявления за обезщетения за инвалидност, когато заето или самостоятелно заето лице е било субект само на законодателствата, посочени в приложение IV, част А към регламента, и в случая, посочен в член 40, параграф 2 от регламента

1.   За да получава обезщетения съгласно членове 37, 38 и 39 от регламента, включително в случаите, посочени в член 40, параграф 2, член 41, параграф 1, и член 42, параграф 2 от регламента, заето или самостоятелно заето лице подава заявление или до институцията на държавата-членка, на чието законодателство е било субект при настъпване на неработоспособността, последвана от инвалидност, или на увеличаването на степента на инвалидност, или до институцията по мястото на пребиваване, която след това изпраща заявлението на първата институция, като посочва датата, на която същото е подадено; тази дата се счита за дата на подаване на заявлението пред първата институция. Въпреки това, ако са били отпускани парични осигурителни обезщетения за болест, по целесъобразност датата, на която е прекратено отпускането на тези обезщетения, трябва да се счита за дата на подаване на заявлението за пенсия.

2.   В случая, посочен в член 41, параграф 1, буква б) от регламента, институцията, при която последно е било осигурено заетото или самостоятелно заетото лице, уведомява институцията, която първоначално е отговаряла за изплащането на обезщетенията, за размера и датата, от която следва да се отпускат дължимите обезщетения съгласно прилаганото от нея законодателство. Считано от тази дата, дължимите обезщетения преди увеличаването на степента на инвалидност се анулират или намаляват до размер, който не надвишава добавката, посочена в член 41, параграф 1 от регламента.

3.   Разпоредбите на параграф 2 не се прилагат в случая, посочен в член 41, параграф 1, буква г) от регламента. В този случай институцията, при която последно е бил осигурен заявителят, се обръща към нидерландската институция за установяване на дължимия от тази институция размер.

Член 36

Заявления за обезщетения за старост и обезщетения за преживели лица (без обезщетения за сираци) и обезщетения за инвалидност в случаи, които не са посочени в член 35 от регламента за прилагане

1.   За да получава обезщетения съгласно разпоредбите на членове от 40 до 51 от регламента, освен в случаите, посочени в член 35 от регламента за прилагане, съответното лице подава заявление до институцията по мястото на пребиваване съобразно предвидения за това ред от прилаганото от тази институция законодателство. Ако заетото или самостоятелно заетото лице не е било субект на това законодателство, институцията по мястото на пребиваване препраща заявлението до институцията на държавата-членка, на чието законодателство лицето последно е било субект, като посочва датата на подаване на заявлението. Тази дата се счита за дата на подаване на заявлението до последно посочената институция.

2.   Когато заявител пребивава на територията на държава-членка, на чието законодателство заетото или самостоятелно заетото лице не е било субект, той може да подаде заявлението си до институцията на държавата-членка, на чието законодателство заетото или самостоятелно заетото лице последно е било субект.

3.   Когато заявител пребивава на територията на държава, която не е държава-членка, той подава заявлението си до компетентната институция на държавата-членка, на чието законодателство заетото или самостоятелно заетото лице последно е било субект.

Ако заявителят подаде заявлението си до институцията на държавата-членка, чийто гражданин е, последната препраща заявлението на компетентната институция.

4.   Заявление за обезщетения, което е изпратено до институцията на една държава-членка, автоматично предполага едновременното отпускане на обезщетения съгласно законодателството на всички въпросни държави-членки, на чиито условия отговаря заявителят, освен когато съгласно разпоредбите на член 44, параграф 2 от регламента, заявителят иска отлагане на всички обезщетения за старост, на които би имал право съгласно законодателството на една или повече държави-членки.

Член 37

Документи и информация, които следва да съпътстват заявленията за обезщетения, посочени в член 36 от регламента за прилагане

Подаването на заявленията, посочени в член 36 от регламента за прилагане, се подчинява на следните правила:

а)

към заявлението се прилагат необходимите документи в подкрепа на иска, а самото заявление трябва да се подаде по образеца, предвиден от законодателството: i) на държавата-членка, на чиято територия пребивава заявителят, в случая, посочен в член 36, параграф 1; ii) на държавата-членка, чийто субект последно е било заетото или самостоятелно заетото лице, в случаите, предвидени в член 36, параграфи 2 и 3;

б)	точността на предоставената от заявителя информация трябва да се установи чрез приложени към заявлението официални документи или да се потвърди от компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия пребивава заявителят;

в)

заявителят трябва да посочи, доколкото е възможно, институцията или институциите, които отговарят за осигуровките за инвалидност, старост или смърт (пенсии) на която и да е държава-членка, при която заетото или самостоятелно заетото лице е било осигурено, или в случай на заето лице, работодателя или работодателите, за които лицето е работило на територията на която и да е държава-членка, чрез представяне на всички евентуално притежавани от него удостоверения за трудова заетост;

г)

ако съгласно разпоредбите на член 44, параграф 2 от регламента заявителят иска да се отложи отпускането на всякакви обезщетения за старост, на които евентуално има право съгласно законодателството на една или повече държави-членки, той трябва да посочи законодателството, съгласно което претендира за обезщетения.

Член 38

Заверени удостоверения за членовете на семейството, които следва да се вземат предвид при установяване на размера на обезщетението

1.   За да получава обезщетения съгласно разпоредбите на член 39, параграф 4, или член 47, параграф 3 от регламента, заявителят трябва да представи заверено удостоверение за членовете на семейството си, без децата, които пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира институцията, която отговаря за отпускането на обезщетения.

Това заверено удостоверение се издава от осигурителната институция за болест по местоживеене на членовете на семейството или от друга институция, определена от компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия същите пребивават. Разпоредбите на член 25, параграф 2, втора и трета алинея от регламента за прилагане, се прилагат по аналогия.

Вместо завереното удостоверение, предвидено в първа алинея, институцията, която отговаря за отпускането на обезщетения, може да изисква от заявителя да представи актуални документи за гражданско състояние за членовете на семейството му, без децата, които пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира посочената институция.

2.   В случая по параграф 1, ако прилаганото от съответната институция законодателство изисква членовете на семейството да живеят под един покрив с пенсионера, фактът, че въпросните членове на семейството, които не отговарят на това условие, но въпреки всичко са главно на издръжка на заявителя, се установява чрез документи, доказващи редовното предаване на част от доходите на заявителя.

Член 39 (11)

Проучване на заявления за обезщетения за инвалидност, когато заетото или самостоятелно заетото лице е било субект само на законодателствата, посочени в приложение IV, част А на регламента

1.   Ако заето или самостоятелно заето лице е подало заявление за обезщетения за инвалидност и институцията установи, че се прилагат разпоредбите на член 37, параграф 1 от регламента, при необходимост тази институция получава от институцията, при която последно е било осигурено заинтересованото лице, заверено удостоверение за завършените от лицето осигурителни периоди съгласно прилаганото от последно посочената институция законодателство.

2.   Когато с оглед удовлетворяване на условията на законодателството на компетентната държава е необходимо да се вземат предвид преди това завършени осигурителни периоди съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка, разпоредбите на параграф 1 се прилагат по аналогия.

3.   В случая, посочен в член 39, параграф 3 от регламента, институцията, която е проучила случая на заявителя, изпраща преписката му на институцията, при която съответното лице последно е било осигурено.

4.   Разпоредбите на членове 41—50 от регламента за прилагане не се прилагат за проучването на заявленията, посочени в параграфи 1, 2 и 3.

Член 40

Определяне на степента на инвалидност

За да определи степента на инвалидност, институцията на държавата-членка взема под внимание получените от институцията на всяка друга държава-членка документи и медицински доклади, както и информация от административно естество. Въпреки това, всяка институция си запазва правото да изисква заявителят да бъде прегледан от лекар по неин избор, освен в случаите, когато се прилагат разпоредбите на член 40, параграф 4 от регламента.

Проучване на заявления за обезщетения за инвалидност, старост и преживели лица в случаите, посочени в член 36 от регламента за прилагане

Член 41

Определяне на проучващите институции

1.   Заявленията за обезщетения се проучват от институцията, до която са изпратени или препратени в съответствие с разпоредбите на член 36 от регламента за прилагане. По-долу тази институция се нарича „проучващата институция“.

2.   Проучващата институция незабавно уведомява чрез специален формуляр всички заинтересовани институции за подадените заявления за обезщетения, така че заявленията да могат едновременно и незабавно да се проучват от всички тези институции.

Член 42

Формуляри, които следва да се използват за проучването на заявления за обезщетения

1.   При проучването на заявления за обезщетения проучващата институция използва формуляр, който по-специално ще включва декларация и обобщена справка за завършените от заетото или самостоятелно заетото лице осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството на всички заинтересовани държави-членки.

2.   Когато се препращат до институцията на всяка друга държава-членка, тези формуляри играят ролята на оправдателни документи.

Член 43

Процедура, която заинтересованата институция трябва да следва при проучването на заявление

1.   Проучващата институция вписва във формуляра, предвиден в член 42, параграф 1 от регламента за прилагане, завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно прилаганото от нея законодателство и изпраща екземпляр от този формуляр до институцията, която отговаря за осигуряването за инвалидност, старост или смърт (пенсии) на която и да е държава-членка, при която заетото или самостоятелно заетото лице е било осигурено, като по целесъобразност прилага всички евентуално представени от заявителя удостоверения за трудова заетост.

2.   Когато в процеса участва само една друга институция, тази институция попълва въпросния формуляр, в който посочва:

а)	завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно прилаганото от нея законодателство;

б)	размера на обезщетението, за което заявителят може да претендира само по отношение на тези осигурителни периоди или периоди на пребиваване;

в)	теоретичния размер и действителния размер на обезщетенията, изчислени в съответствие с разпоредбите на член 46, параграф 2 от регламента.

Така попълненият формуляр се връща на проучващата институция.

Ако при отчитане само на завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно прилаганото законодателството от институцията на втората държава-членка се придобива право на обезщетения и ако размерът на обезщетението, съответстващо на тези периоди, може веднага да се определи, като се има предвид, че процедурата по изчисляване, предвидена в буква в), изисква значително по-дълъг период от време, формулярът се връща на проучващата институция заедно с информацията, посочена в букви а) и б); информацията, посочена в буква в), се изпраща възможно най-бързо на проучващата институция.

3.   Ако в процеса участват две или повече други институции, всяка от тези институции попълва въпросния формуляр, като посочва завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно прилаганото от нея законодателство, и връща формуляра на проучващата институция.

Ако при отчитане само на завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно прилаганото законодателство от една или повече от тези институции се придобива право на обезщетения и ако размерът на обезщетението, съответстващо на тези периоди, може веднага да се определи, проучващата институция едновременно се уведомява за този размер и за осигурителните периоди или периодите на пребиваване; ако определянето на посочения размер предполага известно забавяне, проучващата институция се уведомява за този размер веднага, след като той бъде определен.

При получаване на всички формуляри, предоставящи информация за осигурителните периоди или периодите на пребиваване и, по целесъобразност, за дължимата сума или суми съгласно законодателството на една или повече от заинтересованите държави-членки, проучващата институция изпраща екземпляр от така попълнените формуляри до всяка от заинтересованите институции, която посочва върху тях теоретичния размер и действителния размер на обезщетенията, изчислени в съответствие с разпоредбите на член 46, параграф 2 от регламента, след което връща формуляра на проучващата институция.

4.   Веднага, щом проучващата институция, след като е получила информацията, посочена в параграфи 2 или 3, установи, че следва да се приложат разпоредбите на член 40, параграф 2, или член 48, параграфи 2 или 3 от регламента, тя съответно информира за това останалите заинтересовани институции.

5.   В случая, предвиден в член 37, буква г) от регламента за прилагане, институциите на държавите-членки, на чието законодателство заявителят е бил субект, но пред които е подал заявление за отлагане на отпускането на обезщетенията, вписват във формуляра, предвиден в член 42, параграф 1 от регламента за прилагане, само завършените от заявителя осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно прилаганото от тях законодателство.

Член 44

Институция, която е оправомощена да взема решение за степента на инвалидност

1.   Съобразно разпоредбите на параграфи 2 и 3, проучващата институция е единствено оправомощена да взема решението по член 40, параграф 4 от регламента, относно степента на инвалидност на заявителя. Тя взема такова решение, веднага щом е в състояние да определи дали, след като по целесъобразност бъдат взети предвид разпоредбите на член 45 от регламента, са изпълнени определените от прилаганото от нея законодателство условия за придобиване на право на обезщетения. Тя незабавно уведомява за такова решение другите заинтересовани институции.

1.   Ако, след като бъдат взети предвид разпоредбите на член 45 от регламента, не са изпълнени другите условия за придобиване на право на обезщетения, освен тези, които са свързани със степента на инвалидност, определени от прилаганото от проучващата институция законодателство, тази институция незабавно уведомява компетентната институция за инвалидност на другата държава-членка, на чието законодателство заетото или самостоятелно заетото лице последно е било субект. Тази институция, ако са изпълнени определените от прилаганото от нея законодателство условия за придобиване на право на обезщетения, е оправомощена да взема решенията относно степента на инвалидност на заявителя; тя незабавно уведомява за решението си другите заинтересовани институции.

3.   При необходимост, въпросът може при същите условия да се отнесе обратно до компетентната институция за инвалидност на държавата-членка, на чието законодателство първо е било субект заетото или самостоятелно заетото лице.

Член 45

Условно изплащане на обезщетения и авансово изплащане на обезщетения

1.   Ако проучващата институция установи, че заявителят има право на обезщетения съгласно прилаганото от нея законодателство, без да е необходимо да се вземат предвид завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството на други държави-членки, тя незабавно изплаща тези обезщетения условно.

2.   Ако заявителят няма право на обезщетения съгласно параграф 1, но от предоставената информация на проучващата институция съгласно разпоредбите на член 43, параграфи 2 или 3 от регламента за прилагане, личи, че се придобива право на обезщетения съгласно законодателството на друга държава-членка, като се вземат предвид само завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно това законодателство, институцията, която прилага въпросното законодателство, условно изплаща обезщетенията веднага, след като проучващата институция я информира за това нейно задължение.

3.   Ако в случая, посочен в параграф 2, се придобива право на обезщетения съгласно законодателството на повече от една държава-членка, като се вземат предвид само завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно всяко едно от тези законодателства, отговорна за условното изплащане на обезщетенията е институцията, която първа е информирала проучващата институция за наличието на такова право; проучващата институция е длъжна да информира останалите заинтересовани институции.

4.   Институцията, която трябва да изплаща обезщетенията съгласно разпоредбите на параграфи 1, 2 или 3, незабавно информира заявителя, като изрично му обръща внимание, че предприетата мярка има условен характер и не подлежи на обжалване.

5.   Ако на заявителя не се дължи никакво условно обезщетение съгласно разпоредбите на параграфи 1, 2 или 3, но от получената информация личи, че се придобива право съгласно разпоредбите на член 46, параграф 2 от регламента, проучващата институция изплаща на заявителя подходящ подлежащ на възстановяване аванс, чийто размер е възможно най-близък до сумата, която вероятно ще му бъде отпусната съгласно разпоредбите на член 46, параграф 2 от регламента.

6.   Две държави-членки или компетентните органи на тези държави-членки могат да се споразумеят да прилагат други методи за условно изплащане на обезщетения в случаите, когато са заинтересовани само институциите на тези държави. Административната комисия се уведомява за всички такива сключени споразумения по този въпрос.

Член 46 (11)

Дължими суми за периоди на доброволно или продължено осигуряване по избор на лицето, които не трябва да се вземат предвид съгласно разпоредбите на член 15, параграф 1, буква б) от регламента за прилагане

За изчисляването на теоретичния и действителния размер на обезщетенията в съответствие с разпоредбите на член 46, параграф 2, букви а) и б) от регламента, се прилагат правилата, определени в член 15, параграф 1, букви б), в) и г) от регламента за прилагане.

Действително дължимата сума, изчислена в съответствие с разпоредбите на член 46, параграф 2 от регламента, се увеличава със сумата, която съответства на периодите на доброволно или продължено осигуряване по избор, които не са взети предвид в съответствие с разпоредбите на член 15, параграф 1, буква б) от регламента за прилагане. Това увеличение се изчислява в съответствие с разпоредбите на законодателството на държавата-членка, съгласно което са завършени периодите на доброволно или продължено осигуряване по избор.

Съпоставката, посочена в член 46, параграф 3 от регламента, трябва да се прави, като се има предвид горепосоченото увеличение.

Член 47 (11)

Изчисляване на дължимите суми, които съответстват на периодите на доброволно или продължено осигуряване по избор на лицето

В съответствие със законодателството, което прилага, институцията на всяка държава-членка изчислява сумата, съответстваща на периодите на доброволно или продължено осигуряване по избор на лицето, която съгласно разпоредбите на член 46, параграф 3, буква в) от регламента не подлежи на разпоредбите за отнемане, намаляване или спиране на друга държава-членка.

Член 48 (11)

Уведомяване на заявителя за решенията на институциите

1.   Проучващата институция се уведомява за окончателно взетото решение от всяка от заинтересованите институции. Във всяко такова решение трябва да се посочват мотивите и предвидените от въпросното законодателство срокове за обжалване. След като бъдат получени всички тези решения, проучващата институция ги съобщава на заявителя на неговия собствен език посредством обобщено изложение, към което се прилагат горепосочените решения. Допустимите срокове за обжалване започват да текат едва от датата на получаване на обобщеното изложение от заявителя.

2.   При изпращане на заявителя на обобщеното изложение, предвидено в параграф 1, проучващата институция същевременно изпраща екземпляр до всяка от заинтересованите институции, към който прилага екземпляр от решенията на другите институции.

Член 49 (11)

Преизчисляване на обезщетения

1.   С цел прилагане на разпоредбите на член 43, параграфи 3 и 4, член 49, параграфи 2 и 3, и член 51, параграф 2 от регламента, се прилагат разпоредбите на член 45 от регламента за прилагане с необходимите изменения.

2.   В случай на преизчисляване, отнемане или спиране на обезщетение институцията, която е взела решение за това, незабавно уведомява заинтересованото лице и всяка от институциите, до които лицето е подало заявление, при необходимост с посредничеството на проучващата институция. В решението трябва да се посочват мотивите и предвидените от въпросното законодателство срокове за обжалване. Допустимите срокове за обжалване започват да текат едва от датата на получаване на решението от заинтересованото лице.

Член 50

Мерки за ускоряване на отпускането на обезщетения

1.

а) i) Когато заето или самостоятелно заето лице, което е гражданин на една държава-членка, стане субект на законодателството на друга държава-членка, компетентната институция за пенсиите на последната държава-членка, с помощта на всички средства, с които разполага и в момента на регистрирането на съответното лице, изпраща на органа, определен от компетентния орган на същата държава-членка, цялата информация за установяване на самоличността на заинтересованото лице, името на споменатата компетентна институция и определения от тази институция осигурителен номер. ii) Освен това, компетентната институция, посочена в i), възможно най-бързо изпраща на органа, определен в съответствие с разпоредбите на i), всякаква друга информация, която може да улесни и ускори отпускането на пенсиите. iii) Такава информация се изпраща, при определените от административната комисия условия, на органа, който е определен от компетентния орган на съответната държава-членка. iv) За прилагането на разпоредбите на i), ii) и iii), лицата без гражданство и бежанците се считат за граждани на държавата-членка, на чието законодателство първо са били субекти. б) По искане на заинтересованото лице или институцията, при която то е понастоящем осигурено, съответните институции изготвят осигурителна справка за него най-късно една година преди датата, на която лицето ще достигне пенсионна възраст.

2.   Административната комисия определя методите за прилагане на разпоредбите на параграф 1.

Административни проверки и медицински прегледи

Член 51

1.   Когато лице, което получава обезщетения, и по-конкретно:

а)	обезщетения за инвалидност;

б)	обезщетения за старост, които се отпускат в случай на неработоспособност;

в)	обезщетения за старост, които се отпускат на възрастни безработни лица;

г)	обезщетения за старост, които се отпускат в случай на преустановяване на професионална или търговска дейност;

д)	обезщетения за преживели лица, които се отпускат в случай на инвалидност или неработоспособност;

е)	обезщетения, които се отпускат при условие че средствата за издръжка на получателя не надвишават определен таван,

и което има престой или пребивава на територията на държава-членка, различна от държавата, в която се намира институцията, която отговаря за изплащането, по искане на тази институция се извършват административни проверки и медицински прегледи от институцията по мястото на престой или пребиваване на получателя съобразно реда, определен от прилаганото от последно посочената институция законодателство. Въпреки това, институцията, която отговаря за изплащането, си запазва правото да подлага получателя на преглед от лекар, избран от нея.

2.   Ако се установи, че посоченият в параграф 1 получател е заето или самостоятелно заето лице, или че докато получава обезщетения разполага със средства за издръжка, които надвишават определения таван, институцията по мястото на престой или пребиваване изпраща доклад на институцията, която отговаря за изплащането, и която е поискала извършването на проверката или прегледа. По-специално, в този доклад се посочва естеството на упражняваната от съответното лице трудова или самостоятелна трудова заетост, размерът на доходите или средствата, с които лицето е разполагало през последното завършено тримесечие, обичайно получаваните доходи в същата област от заето или самостоятелно заето лице на същото равнище като заинтересованото лице в упражняваната от него професия, преди да стане инвалид през референтен период, който се определя от институцията, която отговаря за изплащане на обезщетенията, и по целесъобразност, въз основа на становището на медицински специалист относно здравословното състояние на съответното лице.

Член 52

Когато, след спиране на обезщетенията, които е получавало, заинтересованото лице възстанови правото си на обезщетения, докато пребивава на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, заинтересованите институции взаимно си обменят цялата съответна информация с оглед възобновяване на предоставянето на въпросните обезщетения.

Изплащане на обезщетения

Член 53

Метод за изплащане на обезщетения

1.   Ако институцията, която отговаря за плащанията в дадена държава-членка, не изплаща директно дължимите обезщетения на лицата, които имат право на обезщетения и които пребивават на територията на друга държава-членка, по искане на институцията, която отговаря за плащанията, тези обезщетения се изплащат от органа за връзка на последната държава-членка или от институцията по местоживеене на въпросните лица, които имат право на обезщетения съобразно реда, предвиден в членове от 54 до 58 от регламента за прилагане; ако институцията, която отговаря за плащанията, директно изплаща обезщетенията на лицата, които имат право на тях, тя уведомява за това институцията по мястото на пребиваване. Процедурата за изплащане, която трябва да се прилага от институциите на държавите-членки, е посочена в приложение 6.

2.   Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави могат да договарят други процедури за изплащането на обезщетения в случаите, когато компетентните институции на тези държави-членки са единствените заинтересовани институции. Административната комисия се уведомява за всички сключени споразумения по този въпрос.

3.   Разпоредбите на споразумения за изплащането на обезщетения, които се прилагат в деня преди влизането в сила на регламента, продължават да се прилагат, при условие че са изброени в приложение 5.

Член 54

Уведомяване на разплащателния орган за подробния график на подлежащите на извършване плащания

Институцията, която отговаря за изплащането на обезщетения изпраща на органа за връзка на държавата-членка, на чиято територия пребивава лицето, което има право на обезщетения, или на институцията по мястото на пребиваване, подробен график в два екземпляра на подлежащите на извършване плащания, който следва да бъде получен от разплащателния орган не по-късно от 20 дни преди датата, на която тези обезщетения стават дължими.

Член 55

Плащане на дължими суми по сметката на разплащателния орган

1.   Десет дни преди датата, на която обезщетенията стават дължими, институцията, която отговаря за изплащането, отпуска необходимата сума за плащанията, посочени в графика, предвиден в член 54 от регламента за прилагане, във валутата на държавата-членка, на чиято територия се намира институцията. Плащането се извършва чрез националната банка или чрез друга банка на държавата-членка, на чиято територия се намира институцията, която отговаря за плащането, по открита сметка на името на националната банка или друга банка на държавата-членка, на чиято територия се намира разплащателният орган, в полза на този орган. Институцията, която отговаря за плащането, същевременно изпраща уведомление за плащането до разплащателния орган.

2.   Банката, по чиято сметка е извършено плащането, кредитира разплащателния орган с обменната стойност на плащането във валутата на държавата-членка, на чиято територия се намира въпросният орган.

3.   Наименованията и седалищата или местата на стопанска дейност на банките, посочени в параграф 1, са изброени в приложение 7.

Член 56

Изплащане на дължими суми от разплащателния орган на лицата, които имат право на обезщетения

1.   Плащанията, посочени в графика, предвиден в член 54 от регламента за прилагане, се изплащат на лицата, които имат право на обезщетения, от разплащателния орган от името на институцията, която отговоря за плащането. Такива плащания се извършват съобразно реда, определен от прилаганото от разплащателния орган законодателство.

2.   Веднага, щом разплащателният орган или всеки друг определен орган узнае за обстоятелство, което дава основание за спиране или отнемане на обезщетения, той преустановява всички плащания. Същото важи и за случая, когато лицето, което има право на обезщетения, смени пребиваването си на територията на друга държава.

3.   Разплащателният орган съобщава на институцията, която отговаря за изплащането на обезщетения, мотивите за всяко неизвършено плащане. При смърт на лицето, което има право на обезщетения, или на неговия съпруг, или в случай на повторна женитба на овдовял съпруг, разплащателният орган уведомява посочената институция за датата, на която е настъпило такова събитие.

Член 57

Уреждане на сметки по отношение на плащането, посочено в член 56 от регламента за прилагане

1.   Сметките по отношение на плащанията, посочени в член 56 от регламента за прилагане, се уреждат в края на всеки платежен период, за да се определят действително изплатените суми на лицата, които имат право на обезщетения, или на техните законни или упълномощени представители, както и неизплатените суми.

2.   Общата сума, изразена с цифри и думи във валутата на държавата-членка, на чиято територия се намира институцията, която отговаря за плащането, се заверява за съответствие с извършените плащания от разплащателния орган и се подписва от представител на този орган.

3.   Разплащателният орган гарантира за правилното извършване на така определените плащания.

4.   Разликата между изплатените суми от институцията, която отговаря за изплащането, изразена във валутата на държавата-членка, на чиято територия се намира тази институция, и стойността, изразена в същата валута, на осчетоводените плащания от разплащателния орган се вписва срещу впоследствие подлежащите на изплащане суми по същата позиция от институцията, която отговаря за изплащането.

Член 58

Възстановяване на извършените разходи при изплащането на обезщетения

Разплащателният орган може да си възстановява от получателите извършените разходи при изплащането на обезщетения, по-специално пощенски и банкови такси, при условията, които са предвидени от прилаганото от този орган законодателство.

Член 59

Уведомление за смяна на пребиваването на лицето, което има право на обезщетения

Когато лице, което има право на дължими обезщетения съгласно законодателството на една или повече държави-членки, сменя пребиваването си от територията на една държава на територията на друга държава, то уведомява за това институцията или институциите, които отговарят за изплащането на такива обезщетения, както и разплащателния орган.

ГЛАВА 4

ТРУДОВИ ЗЛОПОЛУКИ И ПРОФЕСИОНАЛНИ БОЛЕСТИ

Прилагане на разпоредбите на членове 52 и 53 от регламента

Член 60

Обезщетения в натура в случай на пребиваване в държава-членка, различна от компетентната държава

1.   За да получава обезщетения в натура съгласно член 52, буква а) от регламента, заето или самостоятелно заето лице трябва да представи на институцията по мястото на пребиваване заверено удостоверение, че има право на такива обезщетения в натура. Това заверено удостоверение, което по целесъобразност се основава на предоставената от работодателя информация, се издава от компетентната институция. Освен това, ако това се предвижда от законодателството на компетентната държава, заетото или самостоятелно заетото лице представя на институцията по мястото на пребиваване разписка от компетентната институция за уведомление за трудова злополука или професионална болест. Ако съответното лице не представи посочените документи, институцията по мястото на пребиваване ги получава от компетентната институция, а до пристигането им отпуска на лицето обезщетения в натура по осигуровката за болест при условие че лицето отговаря на условията за придобиване на право на такива обезщетения.

2.   Въпросното заверено удостоверение важи, докато институцията по мястото на пребиваване не получи уведомление за анулирането му. Въпреки това, когато посоченото заверено удостоверение е издадено от френска институция, то важи само за срок от една година след датата на издаването му и ежегодно трябва да се подновява.

3.   Ако съответното лице е сезонен работник, посоченото в параграф 1 заверено удостоверение важи за целия срок на очакваната продължителност на сезонната работа, освен ако междувременно компетентната институция не уведоми институцията по мястото на пребиваване за неговото анулиране.

4.   При всяко заявление за обезщетения в натура съответното лице представя оправдателните документи за отпускането на обезщетения в натура съгласно законодателството на държавата-членка, на чиято територия лицето пребивава.

5.   В случай на болнично лечение, институцията по мястото на пребиваване, в срок от три дни от узнаването на факта, уведомява компетентната институция за датата на постъпване в болница, за вероятната продължителност на болничното лечение и за датата на изписване от болница.

6.   Институцията по мястото на пребиваване предварително уведомява компетентната институция за всяко решение във връзка с отпускането на обезщетения в натура, когато вероятните или действителните разходи надвишават еднократна сума, която се определя и периодично се преразглежда от административната комисия.

Компетентната институция разполага с 15 дни от датата на изпращане на такава информация, в които да повдигне мотивирано възражение; ако в края на този срок не бъде повдигнато такова възражение, институцията по мястото на пребиваване отпуска обезщетенията в натура. Когато такива обезщетения трябва да се отпуснат в случай на крайно спешна необходимост, институцията по мястото на пребиваване незабавно информира за това компетентната институция.

7.   Съответното лице информира институцията по мястото на пребиваване за всяка промяна в положението му, която има вероятност да променя правото му на обезщетения в натура, по-специално прекратяване или смяна на трудовата или самостоятелната трудова заетост, или смяна на пребиваване или престой. По същия начин, ако съответното лице престане да бъде осигурено или престане да има право на обезщетения в натура, компетентната институция съответно информира институцията по мястото на пребиваване. Институцията по мястото на пребиваване може по всяко време да изисква от компетентната институция да ѝ предоставя всякаква информация за осигуровката на съответното лице или за правото му на обезщетения в натура.

8.   За погранични работници могат да се изписват лекарствени средства, превръзки, очила и малки устройства и да се извършват лабораторни анализи и изследвания само на територията на държавата-членка, в която са предписани и в съответствие с разпоредбите на законодателството на тази държава-членка.

9.   Две или повече държави-членки, или компетентните органи на тези държави-членки, могат, след получаване на становището на административната комисия, да договарят други разпоредби за прилагане.

Член 61

Парични обезщетения, различни от пенсии, в случай на пребиваване в държава-членка, различна от компетентната държава

1.   За да получава парични обезщетения съгласно член 52, буква б) от регламента, заето или самостоятелно заето лице, в срок от три дни от началото на неработоспособността, подава заявление до институцията по мястото на пребиваване, като представя уведомление, че е преустановило работа или удостоверение за неработоспособност, издадено от лекуващия лекар на съответното лице, ако това се предвижда от законодателството, което се прилага от компетентната институция или от институцията по мястото на пребиваване.

2.   Ако лекуващите лекари в страната по мястото на пребиваване не издават удостоверения за неработоспособност, съответното лице директно подава заявление до институцията по мястото на пребиваване в определения от прилаганото от тази институция законодателство срок.

Институцията незабавно изисква потвърждаването на неработоспособността и съставянето на удостоверението, посочено в параграф 1. В това удостоверение се посочва предполагаемата продължителност на неработоспособността и същото незабавно се изпраща до компетентната институция.

3.   В случаите, в които не се прилагат разпоредбите на параграф 2, институцията по мястото на пребиваване възможно най-бързо, но във всички случаи в срок от три дни след датата, на която съответното лице е подало заявление до нея, подлага лицето на медицински преглед все едно, че въпросното лицето е осигурено при тази институция. В доклада на лекаря, извършил прегледа, се посочва по-специално предполагаемата продължителност на неработоспособността и в срок от три дни след датата на прегледа институцията по мястото на пребиваване изпраща доклада на компетентната институция.

4.   Институцията по мястото на пребиваване впоследствие извършва всички необходими административни проверки или медицин ски прегледи на съответното лице, все едно че то е осигурено при тази институция. Веднага щом установи, че лицето отново е годно за работа, тя съответно незабавно уведомява заинтересованото лице и компетентната институция, като посочва датата на преустановяване на неговата неработоспособност. Без да се нарушават разпоредбите на параграф 6, уведомлението до съответното лице се счита за решение, взето от компетентната институция.

5.   Във всички случаи компетентната институция си запазва правото да подлага съответното лице на преглед от лекар, избран от нея.

6.   Ако компетентната институция реши да не изплаща паричните обезщетения поради това, че съответното лице не е осъществило формалностите, определени от законодателството на страната по мястото на пребиваване, или ако установи, че съответното лице отново е годно за работа, тя уведомява заинтересованото лице за решението си и едновременно с това изпраща екземпляр от това решение до институцията по мястото на пребиваване.

7.   Когато съответното лице поднови работа, то съответно уведомява компетентната институция, ако съгласно прилаганото от тази институция законодателството се изисква такова уведомление.

8.   Компетентната институция изплаща паричните обезщетения по подходящ начин, по-конкретно чрез международен паричен запис, и съответно информира институцията по мястото на пребиваване и заинтересованото лице. Когато паричните обезщетения се изплащат от институцията по мястото на пребиваване от името на компетентната институция, последната информира заинтересованото лице за правата му и уведомява институцията по мястото на пребиваване за размера на паричните обезщетения, датите за изплащане и максималния период, през който те следва да се отпускат в съответствие със законодателството на компетентната държава.

9.   Две или повече държави-членки, или компетентните органи на тези държави-членки, могат, след получаване на становището на административната комисия, да договарят други разпоредби за прилагане.

Прилагане на разпоредбите на член 55 от регламента

Член 62

Обезщетения в натура в случай на пребиваване в държава-членка, различна от компетентната държава

1.   За да получава обезщетения в натура, лице, заето на работа в сферата на международния транспорт, което е включено в приложното поле на член 14, параграф 2, буква а) от регламента, и което в хода на своята заетост отива на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, възможно най-бързо представя на институцията по мястото на престой специално заверено удостоверение, издадено от неговия работодател или негов представител през текущия календарен месец или през двата календарни месеца, предхождащи датата на подаване. В това заверено удостоверение по-специално се посочва датата, от която съответното лице е наето на работа от въпросния работодател, и името и адресът на компетентната институция. Ако съответното лице е подало такова заверено удостоверение, се приема, че то отговаря на условията за придобиване на правото на обезщетения в натура. Ако съответното лице не е в състояние да се свърже с институцията по местопребиваване преди да получи медицинско лечение, независимо от това то получава такова лечение при представяне на посоченото заверено удостоверение все едно, че е осигурено при тази институция.

2.   Институцията по мястото на престой в тридневен срок изпраща запитване до компетентната институция, дали съответното лице отговаря на условията за придобиване на правото на обезщетения в натура. Институцията по мястото на престой предоставя обезщетения в натура до получаването на отговор от компетентната институция, но в продължение на не повече от 30 дни.

3.   Компетентната институция изпраща отговора си на институцията по мястото на престой в 10-дневен срок от получаване на запитването от тази институция. Ако отговорът е положителен, при необходимост компетентната институция посочва максималния период, през който могат да се отпускат обезщетенията в натура съобразно прилаганото от нея законодателство, и институцията по мястото на престой продължава да предоставя въпросните обезщетения.

4.   Обезщетенията в натура, които се предоставят по силата на презумпцията по параграф 1, се възстановяват съгласно разпоредбите на член 36, параграф 1 от регламента.

5.   Вместо завереното удостоверение, предвидено в параграф 1, заетото лице, посочено в същия параграф, може да представи на институцията по мястото на престой заверено удостоверение в съответствие с предвиденото в параграф 6.

6.   За да получава обезщетения в натура съгласно член 55, параграф 1, буква а), i) от регламента, освен в случаите на презумпция по параграф 1, заетото или самостоятелно заетото лице представя на институцията по мястото на престой заверено удостоверение, в което се посочва, че лицето има право на обезщетения в натура. При необходимост, в това заверено удостоверение, което се издава от компетентната институция, по възможност преди съответното лице да напусне територията на държавата-членка, в която пребивава, по-конкретно се посочва максималния период, през който могат да се отпускат обезщетения в натура съгласно законодателството на компетентната държава. Ако заинтересованото лице не представи посоченото заверено удостоверение, институцията по мястото на престой го получава от компетентната институция.

7.   Разпоредбите на член 60, параграфи 5, 6 и 9 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия.

Член 63

Обезщетения в натура за заети или самостоятелно заети лица, които сменят пребиваването си или се завръщат в страната си на пребиваване, и за заети или самостоятелно заети лица, които са получили разрешение да отидат в друга държава-членка с цел получаване на медицинско лечение

1.   За да получава обезщетения в натура съгласно член 55, параграф 1, буква б), i) от регламента, заето или самостоятелно заето лице представя на институцията по мястото на пребиваване заверено удостоверение, че има право да продължава да получава въпросните обезщетения. При необходимост, в това заверено удостоверение, което се издава от компетентната институция, по-конкретно се посочва максималния период, през който могат да продължават да се отпускат такива обезщетения съгласно разпоредбите на законодателството на компетентната държава. По искане на заинтересованото лице, завереното удостоверение може да се издаде след неговото отпътуване, ако поради независещи от него причини същото не може да се изготви преди това.

2.   Разпоредбите на член 60, параграфи 5, 6 и 9 от регламента за прилагане, се прилагат по аналогия.

3.   Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия по отношение на разпоредбите за обезщетенията в натура в случая, посочен в член 55, параграф 1, буква в), i) от регламента.

Член 64

Парични обезщетения, различни от пенсии, в случай на престой в държава-членка, различна от компетентната държава

Разпоредбите на член 61 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия по отношение на получаването на парични обезщетения, различни от пенсии, съгласно член 55, параграф 1, буква а), ii) от регламента. Въпреки това, без да се нарушава задължението за представяне на удостоверение за неработоспособност, заето или самостоятелно заето лице, което пребивава на територията на държава-членка, без да упражнява там никаква трудова или самостоятелна трудова заетост, не е длъжно да представя уведомлението за преустановяване на работа, посочено в член 61, параграф 1 от регламента за прилагане.

Прилагане на разпоредбите на членове от 52 до 56 от регламента

Член 65

Декларации, разследвания и обмяна на информация между институциите за претърпяна трудова злополука или заболяване от професионална болест в държава-членка, различна от компетентната държава

1.   При претърпяване на трудова злополука или диагностициране за първи път на професионална болест на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, трябва да се изготви декларация за трудовата злополука или професионалната болест в съответствие с разпоредбите на законодателството на компетентната държава, без да се нарушават никакви действащи законови разпоредби на територията на държавата-членка, в която е настъпила трудовата злополука или за първи път е диагностицирана професионалната болест, които остават приложими в такъв случай. Тази декларация се изпраща до компетентната институция с копие до институцията по мястото на пребиваване или престой.

2.   Институцията на държавата-членка, на чиято територия е претърпяна трудовата злополука или за първи път е диагностицирана професионалната болест, изпраща в два екземпляра на компетентната институция изготвеното на тази територия медицинско свидетелство и всякаква евентуално изискана от последната институция информация по случая.

3.   Ако в случай на претърпяна злополука по време на пътуване на територията на държава-членка, различна от компетентната държава, има основания за провеждане на разследване на територията на първата държава-членка, за целта компетентната институция може да назначи следовател, за което информира органите на въпросната държава-членка. Тези органи оказват съдействие на следователя, по-специално чрез назначаване на лице, което да му оказва съдействие при извършването на справки с официалните доклади и всякакви други документи във връзка със злополуката.

4.   В края на лечението на компетентната институция се изпраща подробен доклад, заедно с медицинските свидетелства за трайните последици от злополуката или болестта, и по-специално за текущото състояние на съответното лице и за възстановяването или затвърждаването на уврежданията. Съответните такси се заплащат от институцията по мястото на пребиваване или престой, в зависимост от случая, в съответствие с прилаганата от институцията ставка, но са за сметка на компетентната институция.

5.   При поискване, компетентната институция уведомява институцията по мястото на пребиваване или институцията по мястото на престой, в зависимост от случая, за решението, с което се определя датата на възстановяване или затвърждаване на уврежданията и, по целесъобразност, за решението за отпускане на пенсия.

Член 66

Спорове относно професионалния характер на злополуката или болестта

1.   Когато в случаите, посочени в членове 52 или 55, параграф 1 от регламента, компетентната институция оспорва прилагането на законодателството относно трудови злополуки или професионални болести, тя незабавно уведомява за това институцията по мястото на пребиваване или институцията по мястото на престой, която е предоставила обезщетенията в натура; в този случай тези обезщетения се счита, че произтичат от осигуровка за болест и продължават да се предоставят на това основание при представяне на удостоверенията или заверените удостоверения, посочени в членове 20 и 21 от регламента за прилагане.

2.   След вземането на окончателно решение по този въпрос, компетентната институция незабавно уведомява за това институцията по мястото на пребиваване или институцията по мястото на престой, която е предоставила обезщетенията в натура. В случай, че не става дума за трудова злополука или професионална болест, тази институция продължава да предоставя посочените обезщетения по осигуровка за болест, ако заетото или самостоятелно заетото лице има право на това. В останалите случаи получените от съответното лице обезщетения в натура по осигуровка за болест се считат за обезщетения за трудова злополука или професионална болест.

Прилагане на разпоредбите на член 57 от регламента

Член 67 (7)

Процедура в случай на излагане на риск от професионална болест в няколко държави-членки

1.   В случая, посочен в член 57, параграф 1 от регламента, уведомлението за професионалната болест се изпраща или на компетентната институция за професионални болести на държавата-членка, съгласно чието законодателство страдащото от болестта лице последно е упражнявало дейност, която има вероятност да причинява въпросната болест, или на институцията по мястото на пребиваване, която препраща уведомлението на посочената компетентна институция.

2.   Ако компетентната институция, посочена в параграф 1, установи, че дейност, която би могла да причинява въпросната професионална болест, последно е упражнявана съгласно законодателството на друга държава-членка, тя изпраща уведомлението и съпътстващите документи до съответната институция на тази държава-членка.

3.   Когато институцията на държавата-членка, съгласно чието законодателство страдащото от болестта лице последно е упражнявало дейност, която би могла да причинява въпросната професионална болест, установи, че лицето или преживелите го лица не отговарят на условията на това законодателство, като отчита разпоредбите на член 57, параграфи 2, 3 и 4 от регламента, посочената институция:

а)

незабавно изпраща на институцията на държавата-членка, съгласно чието законодателство страдащото от болестта лице преди това е упражнявало дейност, която би могла да причинява въпросната болест, уведомлението и всички съпътстващи документи, включително констатациите и докладите от организираните от първата институция медицински прегледи, както и екземпляр от решението по буква б);

б)	същевременно уведомява заинтересованото лице за решението си, като по-конкретно посочва мотивите за отказа за обезщетения, основанията и сроковете за обжалване и датата, на която преписката е изпратена на институцията по буква а).

4.   При необходимост, в съответствие със същата процедура случаят се връща на съответната институция на държавата-членка, съгласно чието законодателство страдащото от болестта лице за първи път е упражнявало дейността, която би могла да причинява въпросната професионална болест.

Член 68 (7)

Обмяна на информация между институциите в случай на обжалване на решение за отказ на иск — авансови плащания в случай на такова обжалване

1.   При подаване на жалба срещу решение за отказ на иск, взето от институцията на една от държавите-членки, съгласно чието законодателство страдащото от болестта лице е упражнявало дейност, която би могла да причинява въпросната професионална болест, тази институция информира за това институцията, до която е изпратено уведомлението в съответствие с процедурата, определена в член 67, параграф 3 от регламента за прилагане, след което я уведомява за окончателно взетото решение.

2.   Ако правото на обезщетения е придобито съгласно прилаганото законодателство от последната институция, като отчита разпоредбите на член 57, параграфи 2, 3 и 4 от регламента, тази институция извършва авансови плащания до размер, който при необходимост се определя след провеждане на консултации с институцията, срещу чието решение е подадена жалбата. Последната институция възстановява сумата на изплатения аванс, ако в резултат на обжалването тя е длъжна да предоставя обезщетенията. След това тази сума се приспада от общата сума на дължимите обезщетения на съответното лице.

Член 69 (7)

Разпределение на разходите за парични обезщетения в случаи на склерогенна пневмокониоза

За прилагането на разпоредбите на член 57, параграф 5 от регламента, се прилагат следните правила:

а)

компетентната институция на държавата-членка, съгласно чието законодателство се отпускат парични обезщетения съгласно разпоредбите на член 57, параграф 1 от регламента (по-долу наричана „институцията, която отговаря за изплащането на парични обезщетения“) използва формуляр, който по-конкретно съдържа декларация и обобщена справка за всички осигурителни периоди (осигуровка за старост) или периоди на пребиваване, които са завършени от страдащото от болестта лице съгласно законодателството на всяка от заинтересованите държави-членки;

б)

институцията, която отговаря за изплащането на парични обезщетения, изпраща този формуляр до осигурителните институции за старост на държавите-членки, при които страдащото от болестта лице е било осигурено; всяка от посочените институции вписва във формуляра завършените осигурителни периоди (осигуровка за старост) или периоди на пребиваване съгласно прилаганото от нея законодателство и връща формуляра на институцията, която отговаря за изплащането на парични обезщетения;

в)

след това институцията, която отговаря за изплащането на парични обезщетения, разпределя разходите между нея и другите заинтересовани компетентни институции; тя уведомява последно посочените институции за това разпределение с оглед получаване на тяхното одобрение, заедно с подходящи доказателства в подкрепа на разпределението, по-специално по отношение на общата сума на отпуснатите парични обезщетения и изчисляването на процентите на разпределението;

г)

в края на всяка календарна година институцията, която отговаря за изплащането на парични обезщетения, изпраща на всяка от другите заинтересовани компетентни институции справка за изплатените парични обезщетения през съответната финансова година, в която се посочва дължимата сума от всяка от тези институции съгласно предвиденото в буква в) разпределение; всяка от тези институции възможно най-бързо, но най-късно в срок от три месеца, възстановява дължимата сума на институцията, която отговаря за изплащането на парични обезщетения.

Прилагане на разпоредбите на член 58, параграф 3 от регламента

Член 70

Заверено удостоверение за членовете на семейството, които следва да се вземат предвид при изчисляването на парични обезщетения, включително пенсии

1.   За да получава обезщетения съгласно разпоредбите на член 58, параграф 3 от регламента, заявителят представя заверено удостоверение за членовете на семейството му, които пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира институцията, която отговаря за отпускането на парични обезщетения.

Това заверено удостоверение се издава от институцията за осигуряване при болест по мястото на пребиваване на членовете на семейството или от друга институция, определена от компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия същите пребивават. Разпоредбите на член 25, параграф 2, втора и трета алинея от регламента за прилагане, се прилагат по аналогия.

Вместо завереното удостоверение, предвидено в първа алинея, институцията, която отговаря за отпускането на парични обезщетения, може да изисква от заявителя да представи актуални документи за гражданско състояние за членовете на семейството му, които пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира посочената институция.

2.   В случая по параграф 1, ако прилаганото от съответната институция законодателство изисква членовете на семейството да живеят под един покрив с пенсионера, фактът, че въпросните членове на семейството, които не отговарят на това условие, но въпреки всичко са главно на издръжка на заявителя, се установява чрез документи, доказващи редовното предаване на част от доходите на заявителя.

Прилагане на разпоредбите на член 60 от регламента

Член 71

Усложняване на професионална болест

1.   В случаите по член 60, параграф 1 от регламента, заявителят предоставя на институцията на държавата-членка, пред която претендира за права на обезщетения, цялата информация за преди това отпуснатите обезщетения за въпросната професионална болест. Тази институция може да подаде запитване до всяка друга институция, която преди това е била компетентна, с оглед получаване на всякаква информация, която счита за необходима.

2.   В случая по член 60, параграф 1 от регламента, компетентната институция, която е длъжна да изплаща паричните обезщетения, уведомява другата заинтересована институция с оглед получаване на нейното одобрение, за сумата на разходите, които ще бъдат направени за сметка на последно споменатата институция в резултат на усложняването, заедно с подходящи доказателства в подкрепа на това. В края на всяка календарна година първата институция изпраща на втората институция справка за изплатените парични обезщетения през въпросната финансова година, в която се посочва дължимата сума от последната институция, която възможно най-бързо, но най-късно в срок от три месеца, я възстановява на първата институция.

3.   В случая, посочен в първото изречение на член 60, параграф 2, буква б) от регламента, институцията, която отговаря за изплащането на парични обезщетения, уведомява заинтересованите компетентни институции, с оглед получаване на тяхното одобрение, за извършените промени в предишното разпределение на разходите, заедно с подходящи доказателства в подкрепа на това.

4.   В случая, посочен в член 60, параграф 2, буква б), второ изречение от регламента, разпоредбите на параграф 2 се прилагат по аналогия.

Прилагане на разпоредбите на член 61, параграфи 5 и 6 от регламента

Член 72

Оценка на степента на инвалидност в случай на по-рано или впоследствие претърпяна трудова злополука, или по-рано или впоследствие диагностицирана професионална болест

1.   За да се оцени степента на инвалидност, да се установи право на обезщетение или да се определи размерът на тези обезщетения в случаите, посочени в член 61, параграфи 5 и 6 от регламента, заявителят трябва да предостави на компетентната институция на държава-членка, на чието законодателство е бил субект при претърпяването на трудовата злополука или при първото диагностициране на професионалната болест, цялата информация за по-рано или впоследствие претърпени трудови злополуки или заболяване от професионални болести, когато е бил субект на законодателството на която и да е друга държава-членка, независимо от степента на причинената инвалидност вследствие на тези по-ранни или последващи случаи.

2.   В съответствие с прилаганото от нея законодателство по отношение на придобиването на право на обезщетения и определянето на размера на обезщетението, компетентната институция отчита степента на причинената неработоспособност вследствие на тези по-ранни или последващи случаи.

3.   Компетентната институция може да отправя запитване до всяка друга институция, която по-рано или впоследствие е била компетентна, с оглед получаването на всякаква информация, която тя счита за необходима.

При по-ранна или последваща неработоспособност, причинена от претърпяна злополука, докато съответното лице е било субект на законодателството на държава-членка, съгласно което не се прави разграничение по отношение на първопричината за неработоспособността, компетентната институция за предишна или последваща неработоспособност или органът, определен от компетентния орган на съответната държава-членка, по искане на компетентната институция на друга държава-членка, предоставя информация относно степента на по-ранната или последващата неработоспособност и, доколкото е възможно, всякаква информация, която би позволила да се определи дали неработоспособността е била резултат от трудова злополука по смисъла на прилаганото законодателство от институцията на втората държава-членка. В такъв случай се прилагат по аналогия разпоредбите на параграф 2.

Прилагане на разпоредбите на член 61, параграф 1 от регламента

Член 73

Институции, в които могат да подават заявления работещите в мини и сходни предприятия, когато имат престой или пребивават в държава-членка, различна от компетентната държава

1.   В случаите, посочени в член 62, параграф 1 от регламента, и когато в страната на престой или пребиваване предвидените обезщетения по схемата за осигуряване за трудови злополуки и професионална болест за работници в стоманодобивната промишленост са еднакви на предвидените обезщетения по специалната схема за работниците в мини и сходни предприятия, работниците, които спадат към последната категория, могат да подават заявления в най-близката институция, посочена в приложение 3 към регламента за прилагане, на територията на държавата-членка, в която имат престой или пребивават, дори и ако последната е институция по приложимата схема за работници в стоманодобивната промишленост, която в такъв случай предоставя тези обезщетения.

2.   Когато предвидените обезщетения по специалната схема за работниците в мини и сходни предприятия са по-благоприятни, такива работници имат право да избират да подават заявления или в институцията, която отговаря за прилагането на тази схема, или в най-близката институция на територията на държавата-членка, в която имат престой или пребивават, която прилага схемата за работниците в стоманодобивната промишленост. В последния случай, въпросната институция обръща внимание на съответното лице на факта, че при подаване на заявление до институцията, която отговаря за прилагането на гореспоменатата специална схема, то ще получава по-благоприятни обезщетения; освен това, тя трябва да го информира за името и адреса на тази институция.

Прилагане на разпоредбите на член 62, параграф 2 от регламента

Член 74

Отчитане на периода, през който вече са предоставяни обезщетения от институцията на друга държава-членка

С цел прилагане на разпоредбите на член 61, параграф 2 от регламента, институцията на държава-членка, която следва да предоставя обезщетения, може да изисква от институцията на друга държава-членка да ѝ предостави информация за периода, през който последната институция вече е предоставяла обезщетения за същия случай на трудова злополука или професионална болест.

Подаване и проучване на заявления за пенсии, без пенсиите за професионалните болести, посочени в член 57 от регламента

Член 75

1.   За да получават пенсия или допълнителни помощи съгласно законодателството на дадена държава-членка, заетото или самостоятелно заетото лице, или преживелите го лица, които пребивават на територията на друга държава-членка, подават заявление или пред компетентната институция, или пред институцията по мястото на пребиваване, която препраща иска до компетентната институция. Подаването на заявлението се подчинява на следните правила:

а)	към заявлението се прилагат необходимите документи в подкрепа на иска, а самото заявление трябва да се подаде по образеца, предвиден от прилаганото от компетентната институция законодателство;

б)	точността на предоставената от заявителя информация трябва да се установи чрез приложени към заявлението официални документи или да се потвърди от компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия пребивава заявителят.

2.   Компетентната институция уведомява заявителя за решението си пряко или чрез органа за връзка на компетентната държава; тя изпраща екземпляр от това решение на органа за връзка на държавата-членка, на чиято територия пребивава заявителят.

Административни проверки и медицински прегледи

Член 76

1.   Предвидените административни проверки и медицински прегледи, включително медицински прегледи, предвидени в случаи на преразглеждане на пенсии, се извършват по искане на компетен тната институция от институцията на държавата-членка, на чиято територия се намира лицето, което има право на обезщетения, в съответствие с предвидения за това ред от прилаганото законодателство от последно посочената институция. Въпреки това, компетентната институция си запазва правото да подлага лицето, което има право на обезщетения, на преглед от лекар, избран от нея.

2.   Всяко лице, което получава пенсия за себе си или за сирак, информира институцията, която отговаря за изплащането за всяка промяна в положението му или в положението на сирака, която има вероятност да измени пенсионните права.

Изплащане на пенсии

Член 77

Изплащането на дължимите пенсии от институцията на една държава-членка на пенсионери, които пребивават на територията на друга държава-членка, се извършва в съответствие с разпоредбите на членове 53—58 от регламента за прилагане.

ГЛАВА 5

ПОМОЩИ ПРИ СМЪРТ

Прилагане на разпоредбите на членове 64, 65 и 66 от регламента

Член 78

Подаване на заявление за помощи

За да получава помощи при смърт съгласно законодателството на държава-членка, различна от държавата, на чиято територия пребивава, заявителят подава заявлението си или до компетентната институция, или до институцията по мястото на пребиваване.

Заявлението трябва да се съпътства от оправдателните документи, които се изискват от прилаганото от компетентната институция законодателство.

Точността на предоставената от заявителя информация трябва да се установи чрез приложени към заявлението официални документи или да се потвърди от компетентните органи на държавата-членка, на чиято територия пребивава заявителят.

Член 79

Заверено удостоверение за периоди

1.   За да се позове на разпоредбите на член 64 от регламента, заявителят представя на компетентната институция заверено удостоверение, в което са посочени завършените от заетото или самостоятелно заетото лице осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството, чийто субект последно е било лицето.

2.   Това заверено удостоверение се издава по искане на заявителя от осигурителната институция за болест или осигурителната институция за старост, в зависимост от случая, при която заетото или самостоятелно заетото лице последно е било осигурено. Ако заявителят не представи посоченото заверено удостоверение, компетентната институция го получава от една от двете гореспоменати институции.

3.   Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия, ако, за да се удовлетворят условията на законодателството на компетентната държава, е необходимо да се вземат предвид преди това завършени осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка.

ГЛАВА 6

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА БЕЗРАБОТИЦА

Прилагане на разпоредбите на член 67 от регламента

Член 80

Заверено удостоверение за осигурителни периоди или периоди на трудова заетост

1.   За да изпълни изискванията на член 67, параграфи 1, 2 или 4 от регламента, съответното лице представя на компетентната институция заверено удостоверение, в което са посочени преди това завършените осигурителни периоди или периоди на заетост като заето лице съгласно законодателството, чийто субект последно е било лицето, заедно с всякаква допълнителна информация, която се изисква от прилаганото от тази институция законодателство.

2.   Това заверено удостоверение се издава по искане на заинтересованото лице или от компетентната институция за безработица на държавата-членка, на чието законодателство последно е било субект лицето, или от друга институция, определена от компетентния орган на същата държава-членка. Ако лицето не представи посоченото заверено удостоверение, компетентната институция го получава от една от двете гореспоменати институции.

3.   Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия, ако, за да се удовлетворят условията на законодателството на компетентната държава, е необходимо да се вземат предвид преди това завършени осигурителни периоди или периоди на трудова заетост съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка.

Прилагане на разпоредбите на член 68 от регламента

Член 81

Заверено удостоверение за изчисляването на обезщетения

Когато за изчисляването на обезщетения отговаря институция, посочена в член 68, параграф 1 от регламента, и когато лицето не е упражнявало последната си заетост в продължение на най-малко четири седмици на територията на държавата-членка, в която се намира тази институция, то подава пред посочената институция заверено удостоверение, в което се посочва естеството на последната заетост, която е упражнявана в продължение на най-малко четири седмици на територията на друга държава-членка, както и икономическия отрасъл, в който е упражнявана тази трудова заетост. Ако заинтересованото лице не представи това заверено удостоверение, споменатата институция го получава или от компетентната институция за безработица на последно посочената държава-членка, при която лицето последно е било осигурено, или от друга институция, определена от компетентния орган на същата държава-членка.

Член 82

Заверено удостоверение за членовете на семейството, които следва да се вземат предвид при изчисляването на обезщетения

1.   За да изпълни изискванията на член 68, параграф 2 от регламента, заинтересованото лице представя на компетентната институция заверено удостоверение за членовете на семейството му, които пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира посочената институция.

2.   Това заверено удостоверение се издава от институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия пребивават членовете на семейството. То трябва да удостоверява, че членовете на семейството не се вземат предвид за изчисляването на дължими обезщетения за безработица на друго лице съгласно законодателството на посочената държава-членка.

Завереното удостоверение важи 12 месеца от датата на издаването му и може да се подновява; в такъв случай то важи от датата на подновяването му. Заинтересованото лице незабавно уведомява компетентната институция за настъпването на всяко обстоятелство, което налага изменение на въпросното заверено удостоверение. Това изменение влиза в сила от датата на настъпване на обстоятелството.

3.   Когато институцията, която издава посоченото в параграф 1 заверено удостоверение, не е в състояние да удостовери, че членовете на семейството не се вземат предвид за изчисляването на дължими обезщетения за безработица на друго лице съгласно законодателството на държавата-членка, на чиято територия същите пребивават, при подаване на завереното удостоверение пред компетентната институция заинтересованото лице допълнително представя декларация в този смисъл.

Разпоредбите на параграф 2, втора алинея, се прилагат по аналогия по отношение на тази декларация.

Прилагане на разпоредбите на член 69 от регламента

Член 83

Условия и срокове за запазване на правото на обезщетения, когато безработно лице отива в друга държава-членка

1.   За да запази правото си на обезщетения, безработно лице, посочено в член 69, параграф 1 от регламента, подава пред институцията на мястото, където е отишло, заверено удостоверение, в което компетентната институция удостоверява, че то продължава да има право на обезщетения при условията, определени в параграф 1, буква б) на същия член. По-специално, в това заверено удостоверение компетентната институция посочва:

а)	размера на обезщетението, което следва да се изплаща на безработното лице съгласно законодателството на компетентната държава;

б)	датата, на която безработното лице е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на компетентната държава;

в)	срока по член 69, параграф 1, буква б) от регламента, за регистрация като лице, търсещо работа в държавата-членка, в която е отишло безработното лице;

г)	максималния период в съответствие с разпоредбите на член 69, параграф 1, буква в) от регламента, през който може да се запазва правото на обезщетение;

д)	факти, които биха могли да променят правото на обезщетение.

2.   Безработно лице, което възнамерява да отиде в друга държава-членка, за да търси там работа, преди отпътуването си подава заявление за издаване на посоченото в параграф 1 заверено удостоверение. Ако безработното лице не представи въпросното заверено удостоверение, институцията на мястото, където е отишло лицето, го получава от компетентната институция. Службите по заетостта на компетентната държава трябва да гарантират, че безработното лице е било информирано за задълженията си съгласно член 69 от регламента и съгласно настоящия член.

3.   Институцията на мястото, където е отишло безработното лице, уведомява компетентната институция за датата, на която безработното лице се е регистрирало, и за датата, на която е започнало изплащането на обезщетения, както и изплаща обезщетенията на компетентната държава в съответствие с предвидения за това ред от законодателството на държавата-членка, в която е отишло безработното лице.

Институцията на мястото, където е отишло безработното лице, извършва или възлага извършването на проверка, все едно че се касае за безработно лице, което има право на обезщетения съгласно прилаганото от нея законодателство. Тя информира компетентната институция за всяко обстоятелство по параграф 1, буква д) по-горе, веднага след узнаването му, а в случаите, когато обезщетението трябва да бъде спряно или отнето, незабавно преустановява плащането на обезщетението. Компетентната институция незабавно я информира до каква степен и от коя дата този факт засяга правото на обезщетение на безработното лице. По целесъобразност, изплащането на обезщетения може да се възобновява само след получаването на такава информация. Когато обезщетението трябва да се намали, институцията на мястото, където е отишло безработното лице продължава да му изплаща обезщетение в намален размер, който подлежи на промяна след получаване на отговора от компетентната институция.

4.   Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави-членки могат, след получаване на становището на административната комисия, да договарят други разпоредби за прилагане.

Прилагане на разпоредбите на член 71 от регламента

Член 84

Безработни лица, които преди това са били заети на работа и които по време на последната си заетост са пребивавали в държава-членка, различна от компетентната държава

1.   С оглед прилагане на разпоредбите на член 80 от регламента за прилагане, в случаите, посочени в член 71, параграф 1, буква а), ii) и в член 71, параграф 1, буква б), ii), първо изречение от регламента, институцията по мястото на пребиваване се счита за компетентна институция.

2.   За да претендира за обезщетения съгласно разпоредбите на член 71, параграф 1, буква б), ii) от регламента, безработно лице, което преди това е било заето на работа, освен завереното удостоверение, предвидено в член 80 от регламента за прилагане, представя пред институцията по мястото си на пребиваване и заверено удостоверение от институцията на държавата-членка, на чието законодателство последно е било субект, в което се посочва, че лицето няма право на обезщетения по член 69 от регламента.

3.   С оглед прилагане на разпоредбите на член 71, параграф 2 от регламента, институцията по мястото на пребиваване изисква от компетентната институция всякаква информация във връзка с правата на обезщетения от последната институция на безработното лице, което преди това е било заето на работа.

ГЛАВА 7 (8)

СЕМЕЙНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Прилагане на разпоредбите на член 72 от регламента

Член 85 (А)

Заверено удостоверение за периоди на трудова или самостоятелна заетост

1.   За да се позове на разпоредбите на член 72 от регламента, лицето представя на компетентната институция заверено удостоверение, в което е посочен завършеният осигурителен период, период на трудова или самостоятелна заетост съгласно законодателството, чийто субект последно е било лицето.

2.   Това заверено удостоверение се издава по искане на заинтересованото лице или от компетентната по семейни обезщетения институция на държавата-членка, при която лицето последно е било осигурено, или от друга институция, определена от компетентния орган на същата държава-членка. Ако лицето не представи посоченото заверено удостоверение, компетентната институция го получава от една от двете гореспоменати институции, освен ако институцията за осигуряване при болест може да му изпрати екземпляр от завереното удостоверение, предвидено в член 16, параграф 1 от регламента за прилагане.

3.   Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия, ако, за да се удовлетворят условията на законодателството на компетентната държава, е необходимо да се вземат предвид преди това завършени осигурителни периоди, периоди на трудова или самостоятелна заетост съгласно законодателството на която и да е друга държава-членка.

Прилагане на разпоредбите на членове 73 и 75, параграфи 1 и 2 от регламента (8)

Член 86 (8)

1.   За да получава семейни обезщетения съгласно разпоредбите на 73 от регламента, заетото лице подава заявление до компетентната институция, при необходимост чрез работодателя си.

2.   В подкрепа на заявлението си, заетото лице представя удостоверение за членовете на семейството му, които пребивават на територията на държава-членка, различна от тази, в която се намира компетентната институция. Такова удостоверение се издава или от компетентните органи по гражданско състояние в страната на пребиваване на въпросните членове на семейството, или от компетентната институция за осигуряване при болест по местоживеене на въпросните членове на семейството, или от друга институция, определена от компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия пребивават тези членове на семейството. Това удостоверение трябва ежегодно да се подновява.

3.   Когато законодателството на компетентната държава предвижда, че семейните обезщетения могат или трябва да се изплащат на друго лице, а не на заетото лице, в подкрепа на заявлението си последно споменатото лице представя и информация за физическото лице, на което следва да се изплащат семейните обезщетения в страната на пребиваване (име, презиме, пълен адрес).

4.   Компетентните органи на две или повече държави-членки могат да договарят особен ред за изплащането на семейни обезщетения, по-специално с оглед улесняване на прилагането на разпоредбите на член 75, параграфи 1 и 2 от регламента. Такива споразумения се съобщават на административната комисия.

5.   Заетото лице информира компетентната институция, при необходимост чрез работодателя си:

—	за всяка промяна в положението на членовете на неговото семейство, която би могла да измени правото на семейни обезщетения,

—	за всяка промяна в броя на членовете на неговото семейство, за които се дължат семейни обезщетения,

—	за всяка промяна на пребиваване или престой на въпросните членове на семейството,

—	за всяко упражняване на професионална или търговска дейност, по силата на което се дължат семейни обезщетения и съгласно законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивават членовете на семейството.

Член 87 (8)

…

Прилагане на разпоредбите на член 74 от регламента

Член 88 (8)

Разпоредбите на член 86 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия за безработни лица, които преди това са били заети или самостоятелно заети лица, и които са включени в приложното поле на член 74 от регламента.

Член 89 (8)

…

ГЛАВА 8

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА ДЕЦА НА ИЗДРЪЖКА НА ПЕНСИОНЕРИ И ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА СИРАЦИ

Прилагане на разпоредбите на членове 77, 78 и 79 от регламента

Член 90

1.   За да получава обезщетения съгласно разпоредбите на членове 77 или 78 от регламента, заявителят подава заявление до институцията по мястото на пребиваване си съобразно реда, определен от прилаганото от тази институция законодателство.

2.   Въпреки това, ако заявителят не пребивава на територията на държавата-членка, в която се намира компетентната институция, той може да подаде заявлението си или пред компетентната институция, или пред институцията по мястото на пребиваване си, която след това препраща заявлението до компетентната институция, като посочва датата на подаване на въпросното заявление. Тази дата се счита за дата на подаване на заявлението пред компетентната институция.

3.   Ако компетентната институция, посочена в параграф 2, установи, че не е налице право на обезщетения съгласно прилаганото от нея законодателство, тя незабавно изпраща заявлението, заедно с всички необходими документи и информация, до институцията на държавата-членка, на чието законодателство заетото или самостоятелно заетото лице най-дълго е било субект.

При необходимост, въпросът може при същите условия да се върне обратно за разглеждане от институцията на държавата-членка, съгласно чието законодателство съответното лице има най-кратки завършени осигурителни периоди или периоди на пребиваване.

4.   При необходимост, административната комисия определя всички необходими допълнителни процедури за подаването на заявления за обезщетения.

Член 91

1.   Изплащането на дължимите обезщетения съгласно разпоредбите на членове 77 или 78 от регламента се извършва в съответствие с разпоредбите на членове 53—58 от регламента за прилагане.

2.   При необходимост, компетентните органи на държавите-членки определят компетентната институция за изплащането на дължимите обезщетения съгласно разпоредбите на членове 77 или 78 от регламента.

Член 92

Всяко лице, на което се изплащат обезщетения съгласно разпоредбите на членове 77 или 78 от регламента за деца на пенсионери или за сираци, информира институцията, която отговаря за изплащането на такива обезщетения:

—	за всяка промяна в положението на децата или сираците, която има вероятност да измени правото на обезщетения,

—	за всяка промяна в броя на децата или сираците, за които се дължат обезщетения,

—	за всяка промяна на пребиваването на децата или сираците,

—	за всяко упражняване на професионална или търговска дейност, което дава право на семейни обезщетения или семейни помощи за въпросните деца или сираци.

ДЯЛ V

ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ

Член 93

Възстановяване на осигурителни обезщетения за болест и майчинство, различни от предвидените в членове 94 и 95 от регламента за прилагане

1.   Действителният размер на обезщетенията в натура, предоставени съгласно разпоредбите на член 19, параграфи 1 и 2 от регламента на заети или самостоятелно заети лица и на членовете на техните семейства, които пребивават на територията на една и съща държава-членка, и на обезщетенията в натура, предоставени съгласно разпоредбите на член 21, параграф 2, членове 22, 25, параграфи 1, 3 и 4, членове 26, 29, параграф 1, или член 31 от регламента, се възстановява от компетентната институция на институцията, която е предоставила посочените обезщетения съгласно данните в счетоводните сметки на тази институция.

2.   В случаите, посочени в член 21, параграф 2, втора алинея, член 22, параграф 3, втора алинея, член 29, параграф 1, и член 31 от регламента, и с цел прилагане на разпоредбите на параграф 1, институцията по мястото на пребиваване на членовете на семейството или на пенсионера, в зависимост от случая, се счита за компетентна институция.

3.   Ако в счетоводните сметки на институцията, която е предоставила обезщетенията по параграф 1, не е посочен действителният размер на тези обезщетения и няма сключено споразумение съгласно разпоредбите на параграф 6, подлежащата на възстановяване сума се определя на основата на еднократно плащане, което се изчислява въз основа на цялата подходяща справочна информация, получена от наличните данни. Административната комисия оценява основите, които следва да се използват за изчисляването на еднократните плащания и взема решение за техния размер.

4.   За целите на възстановяването на суми, не могат да се вземат под внимание ставки, които са по-високи от приложимите ставки за обезщетенията в натура, предоставяни от институцията, която е предоставила обезщетенията по параграф 1 на заети или самостоятелно заети лица, които са субекти на прилаганото законодателство.

5.   Разпоредбите на параграфи 1 и 2 се прилагат по аналогия за възстановяването на парични обезщетения, изплатени в съответствие с разпоредбите на член 18, параграф 8, второ изречение от регламента за прилагане.

6.   Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави-членки могат, след като са получили становището на административната комисия, да договарят други методи за оценка на подлежащите на възстановяване суми, по-специално на основата на еднократни плащания.

Член 94

Възстановяване на обезщетения в натура, предоставени по осигуровка за болест и майчинство на членовете на семейството на заето или самостоятелно заето лице, които не пребивават в същата държава-членка, в която пребивава въпросното заето или самостоятелно заето лице

1.   Сумата на обезщетенията в натура, предоставени съгласно разпоредбите на член 19, параграф 2 от регламента, на членовете на семейството на заето или самостоятелно заето лице, които не пребивават в същата държава-членка, в която пребивава съответното лице, се възстановява от компетентните институции на институциите, които са предоставили въпросните обезщетения, на основата на еднократно плащане за всяка календарна година, което е възможно най-близко по размер до действително направените разходи.

2.   Размерът на еднократното плащане се определя чрез умножаване на средните годишни разходи за семейство по средния годишен брой на семействата, които следва да бъдат взети предвид и чрез намаляване на получения резултат с 20 %.

3.   Необходимите коефициенти за изчисляване на посоченото еднократно плащане се определят, както следва:

а)

за всяка държава-членка средните годишни разходи за семейство се получават чрез разделяне на годишните разходи за всички предоставени непарични обезщетения от институциите на съответната държава-членка на всички членове на семействата на заети или самостоятелно заети лица, които са субекти на законодателството на въпросната държава-членка по схемите за социално осигуряване, които следва да бъдат взети предвид, на средния годишен брой на тези заети или самостоятелно заети лица, заедно с членовете на техните семейства; схемите за социално осигуряване, които следва да бъдат взети предвид за целта, са посочени в приложение 9 към регламента за прилагане;

б)

при взаимоотношения между институциите на две държави-членки средният годишен брой на семействата, които следва да бъдат взети предвид, е равен на средния годишен брой на заетите или самостоятелно заетите лица, които са субекти на законодателството на една от тези държави-членки и чиито членове на семейства имат право на обезщетения в натура, които следва да се предоставят от институция на другата държава-членка.

4.   Броят на семействата, които следва да бъдат взети предвид в съответствие с разпоредбите на параграф 3, буква б), се определя по списък, който се води за целта от институцията по мястото на пребиваване въз основа на предоставени от компетентната институция документални доказателства за правата на съответните лица. В случай на спор, съответните институции представят съображенията си на Одиторския съвет, предвиден в член 101, параграф 3 от регламента за прилагане.

5.   Административната комисия определя методите и реда за определяне на посочените в параграфи 3 и 4 коефициенти за изчисляване.

6.   Две или повече държави-членки, или компетентните органи на тези държави-членки, могат, след като са получили становището на административната комисия, да договарят други методи за оценка на подлежащите на възстановяване суми.

Член 95 (1)

Възстановяване на обезщетения в натура, предоставени по осигуровка за болест и майчинство на пенсионери и членове на техните семейства, които не пребивават в държава-членка, съгласно чието законодателство получават пенсия и имат право на обезщетения

1.   Сумата на обезщетенията в натура, предоставени съгласно разпоредбите на член 28, параграф 1, и член 28а от регламента, се възстановява от компетентните институции на институциите, които са предоставили въпросните обезщетения, на основата на еднократно плащане, което е възможно най-близко по размер до действително направените разходи.

2.   Размерът на еднократното плащане се определя чрез умножаване на средните годишни разходи за пенсионер по средния годишен брой на пенсионерите, които следва да бъдат взети предвид, и чрез намаляване на получения резултат с 20 %.

3.   Необходимите коефициенти за изчисляване на посоченото еднократно плащане се определят, както следва:

а)

за всяка държава-членка средните годишни разходи за пенсионер се получават чрез разделяне на годишните разходи за всички предоставени обезщетения в натура от институциите на съответната държава-членка на всички пенсионери, чиито пенсии са дължими съгласно законодателството на въпросната държава-членка по схемите за социално осигуряване, които следва да бъдат взети предвид, и на членовете на техните семейства, на средния годишен брой на пенсионерите; схемите за социално осигуряване, които следва да бъдат взети предвид за целта, са посочени в приложение 9;

б)

при взаимоотношения между институциите на две държави-членки средният годишен брой на пенсионерите, които следва да бъдат взети предвид, е равен на средния годишен брой на пенсионерите, посочени в член 28, параграф 2 от регламента, които, докато пребивават на територията на една от държавите-членки, имат право на обезщетения в натура за сметка на институцията на другата държава-членка.

4.   Броят на пенсионерите, които следва да бъдат взети предвид в съответствие с разпоредбите на параграф 3, буква б), се определя по списък, който се води за целта от институцията по мястото на пребиваване въз основа на предоставени от компетентната институция документални доказателства за правата на съответните лица. В случай на спор, съответните институции представят съображенията си на Одиторския съвет, предвиден в член 101, параграф 3 от регламента за прилагане.

5.   Административната комисия определя методите и реда за определяне на посочените в параграфи 3 и 4 коефициенти за изчисляване.

6.   Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави-членки могат, след като са получили становището на административната комисия, да договарят други методи за оценка на подлежащите на възстановяване суми.

Прилагане на разпоредбите на член 63, параграф 2 от регламента

Член 96

Възстановяване на обезщетения в натура, предоставени по осигурителни схеми за трудови злополуки и професионални болести от институцията на една държава-членка от името на институцията на друга държава-членка

С оглед прилагане на разпоредбите на член 63, параграф 2 от регламента, разпоредбите на член 93 от регламента за прилагане се прилагат по аналогия.

Прилагане на разпоредбите на член 70, параграф 2 от регламента

Член 97

Възстановяване на изплатени обезщетения за безработица на безработни лица, които отиват в друга държава, за да търсят там работа

1.   Сумата на изплатените обезщетения съгласно разпоредбите на член 69 от регламента се възстановяват от компетентната институция на институцията, която е изплатила въпросните обезщетения, в съответствие с данните в счетоводните сметки на последната институция.

2.   Две или повече държави-членки, или компетентните органи на тези държави, могат:

—	след като са получили становището на административната комисия, да договарят други методи за определяне на подлежащите на възстановяване суми, по-специално еднократни плащания, или други методи за плащане, или

—	да премахнат всички възстановявания на разходи между институциите.

Член 98 (8)

…

Общи разпоредби за възстановяването на разходи

Член 99

Административни разходи

Две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави-членки могат, в съответствие с разпоредбите на член 84, параграф 2, трето изречение от регламента, да се договорят за увеличаване на размера на обезщетенията, посочени в членове 93—98 от регламента за прилагане, с конкретен процент с оглед отчитане на административните разходи. Този процент може да е различен, в зависимост от съответните обезщетения.

Член 100

Забавени искове

1.   При уреждането на сметки между институциите на държавите-членки институцията, която отговаря за плащанията, може да оставя без уважение исковете за възстановяване на разходи за предоставени обезщетения през календарна година, която е три години или повече преди датата на предявяване на тези искове, независимо дали същите са предявени от орган за връзка или от институцията, която отговаря за плащанията в компетентната държава.

2.   За исковете във връзка с възстановяването на разходи под формата на еднократни плащания, тригодишният срок тече от датата на публикуване в Официален вестник на Европейските общности на средните годишни разходи за обезщетения в натура, определени в съответствие с разпоредбите на членове 94 и 95 от регламента за прилагане.

Член 101 (8)

Справка за искове

1.   Съгласно разпоредбите на членове 36, 63 и 70 от регламента, административната комисия изготвя справка за исковете за всяка календарна година.

2.   Административната комисия може да предвиди подходящи проверки за проучването на необходимите статистически и счетоводни данни за изготвянето на предвидената в параграф 1 справка за искове, по-специално, за да гарантира съответствието им с правилата, определени в настоящия дял.

3.   Административната комисия взема решението по настоящия член относно доклада на Одиторския съвет, който го представя заедно със становище, като посочва мотивите, на които се основава това становище. Административната комисия определя методите на работа и състава на Одиторския съвет.

Член 102 (8)

Функции на Одиторския съвет — процедура за възстановяване на парични средства

1.   Одиторският съвет:

а)	събира необходимите данни и организира необходимите изчисления за прилагането на разпоредбите на настоящия дял;

б)	представя на административната комисия периодични отчети за резултатите от прилагането на регламентите, по-конкретно от гледна точка на финансовия аспект;

в)	отправя всякакви полезни предложения до административната комисия във връзка с разпоредбите на букви а) и б);

г)	представя на административната комисия предложения по изпратените до него съображения в съответствие с разпоредбите на член 94, параграф 4, и член 95, параграф 4 от регламента за прилагане;

д)	представя пред административната комисия предложения във връзка с прилагането на разпоредбите на член 101 от регламента за прилагане;

е)	извършва цялата работа, проучвания или задачи по въпроси, за които е сезиран от административната комисия.

2.   Възстановяването на суми, предвидено в членове 36, 63 и 70 от регламента, се извършва от всички компетентни институции на дадена държава-членка в полза на институциите-кредитори на друга държава-членка с посредничеството на органите, които са определени от компетентните органи на държавите-членки. Органите, чрез които е извършено възстановяване на парични средства, уведомяват административната комисия за възстановените суми в сроковете и съобразно реда, определен от посочената комисия.

3.   Когато подлежащите на възстановяване суми се определят въз основа на действителния размер на предоставените обезщетения според данните в счетоводните сметки на институциите, възстановяването за всяка календарно полугодие се извършва през следващото календарно полугодие.

4.   Когато подлежащите на възстановяване суми се определят на основата на еднократно плащане, възстановяването се извършва за всяка календарна година; в такъв случай институциите извършват авансови плащания към институциите кредитори на първо число от всяко календарно полугодие в съответствие с процедурата, определена от административната комисия.

5.   Компетентните органи на две или повече държави-членки могат да се договарят за други срокове за възстановяването на суми или за други процедури за извършване на авансовите плащания.

Член 103

Съставяне на статистически и счетоводни данни

Компетентните органи на държавите-членки предприемат всички необходими мерки за прилагането на разпоредбите на настоящия дял, по-специално на онези от тях, които изискват съставянето на статистически или счетоводни данни.

Член 104 (8)

Вписване в приложение 5 на споразумения за възстановяване на парични средства между държави-членки или между компетентните органи на държавите-членки

1.   Разпоредби, които са сходни на разпоредбите на член 36, параграф 3, член 63, параграф 3, и член 70, параграф 3 от регламента, и член 93, параграф 6, член 94, параграф 6, и член 95, параграф 6 от регламента за прилагане, и които са действащи в деня преди влизането в сила на регламента, продължават да се прилагат при условие че са включени в приложение 5 към регламента за прилагане.

2.   Разпоредби, които са сходни на разпоредбите, посочени в параграф 1 и които с оглед на взаимоотношенията между две или повече държави-членки ще се прилагат слез влизането в сила на регламента, се вписват в приложение 5 към регламента за прилагане. Същото важи за договорените разпоредби съгласно член 97, параграф 2 от регламента за прилагане.

Разходи за административни проверки и медицински прегледи

Член 105

1.   Извършените разходи за административни проверки и медицински прегледи, наблюдения, лекарски прегледи и проверки от всякакво естество, необходими за отпускането, предоставянето или преразглеждането на обезщетения, се възстановяват от институцията, от чието име са извършени на институцията, която е отговаряла за тях, въз основа на прилаганите такси от последно споменатата институция.

2.   Въпреки това, две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави-членки могат да се договарят за други методи за възстановяване на парични средства, по-специално под формата на еднократни плащания, или могат да премахват всички изисквания за възстановяване на разходи между институциите.

Такива споразумения се вписват в приложение 5 към регламента за прилагане. Действащите споразумения в деня преди влизането в сила на регламента продължават да се прилагат, при условие че са включени в споменатото приложение.

Общи разпоредби за изплащането на парични обезщетения

Член 106

Компетентните органи на всяка държава-членка уведомяват административната комисия, в допустимите срокове и съобразно реда, определен от комисията, за размера на изплатените парични обезщетения от институциите, попадащи под тяхна юрисдикция, на получатели, които пребивават или имат престой на територията на която и да е друга държава-членка.

Член 107 (9) (11) (12) (14)

Конвертиране на валути

1.   По смисъла на следните разпоредби:

а)

регламент: член 12, параграфи 2, 3 и 4, член 14г., параграф 1, член 19, параграф 1, буква б), последно изречение, член 22, параграф 1, ii), последно изречение, член 25, параграф 1, буква б), предпоследно изречение, член 41, параграф 1, букви в) и г), член 46, параграф 4, член 46а, параграф 3, член 50, член 52, буква б), последно изречение, член 55, параграф 1, ii), последно изречение, член 70, параграф 1, първа алинея, член 71, параграф 1, буква а), ii) и буква б), ii), предпоследно изречение;

б)

регламент за прилагане: член 34, параграфи 1, 4 и 5; обменният курс за конвертиране в национална валута на суми, деноминирани в друга национална валута, е изчисленият от Комисията курс на основата на месечната средноаритметична стойност през определения в параграф 2 референтен период на обменните курсове на тези валути, които ѝ се съобщават за прилагането на Европейската парична система.

2.   Референтният период е:

—	януари за приложими обменни курсове от 1 април следващата година,

—	април за приложими обменни курсове от 1 юли следващата година,

—	юли за приложими обменни курсове от 1 октомври следващата година,

—	октомври за приложими обменни курсове от 1 януари следващата година.

3.   Обменните курсове, които следва да се използват за целите на параграф 1, са същевременно съобщените на комисията курсове от централната банка за изчисляването на паричната единица екю в рамките на Европейската парична система.

4.   Датата, която следва да се взема предвид за определяне на обменните курсове, които ще се прилагат в случаите по параграф 1, се определя от административната комисия по предложение на Одиторския съвет.

5.   Обменните курсове, които ще се прилагат в случаите по параграф 1, се публикуват в Официален вестник на Европейските общности през предпоследния месец преди месеца, от чието първо число те трябва да се прилагат.

6.   В случаите, които не са предвидени в параграф 1, конвертирането се извършва по официалния обменен курс в деня на плащането както по отношение на изплащането, така и по отношение на възстановяването на разходи за обезщетения.

ДЯЛ VI

РАЗНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 108

Доказване на статут на сезонен работник

За да докаже, че е сезонен работник, наетото лице, включено в приложното поле на член 1, буква в) от регламента, трябва да представи трудовия си договор, подпечатан от службите по заетостта на държавата-членка, на чиято територия е отишло да работи или е работило. Ако в тази държава-членка не е сключен трудов договор за сезонна работа, по целесъобразност, в случай на заявление за обезщетения, институцията на страната на трудова заетост издава удостоверение, че въз основа на предоставената от съответното лице информация работата, която то извършва или е извършвало има сезонен характер.

Член 109

Споразумение за плащане на вноски

Работодателят, който няма място на стопанска дейност в държавата-членка, на чиято територия заетото лице е наето на работа, може да се споразумее с лицето то да поеме задълженията на работодателя по отношение на плащането на вноски.

Работодателят уведомява компетентната институция или, при необходимост, институцията, която е определена от компетентния орган на въпросната държава-членка, за всяко такова споразумение.

Член 110

Взаимна административна помощ във връзка с възстановяването на обезщетения, които не са били дължими

Ако институцията на държава-членка, която е предоставила обезщетения, възнамерява да заведе дело срещу лице, което е получило обезщетения, които не са му били дължими, институцията по мястото на пребиваване на въпросното лице или институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия пребивава това лице, оказва съдействие на първата институция.

Член 111

Възстановяване на недължими плащания от социално-осигурителни институции и искове от спомагателни органи

1.   Ако при отпускането или преразглеждането на обезщетения за инвалидност, старост или смърт (пенсии) съгласно разпоредбите на дял III, глава 3 от регламента, институцията на държава-членка е изплатила на получателя сума над тази, на която той има право, тази институция може да изиска от институцията на всяка друга държава-членка, която отговаря за изплащането на съответните обезщетения на въпросния получател, да приспадне надплатената сума от просрочените суми, които изплаща на същия получател. Последната институция превежда приспадната сума на институцията кредитор. Когато надплатената сума не може да се приспадне от просрочени плащания, се прилагат разпоредбите на параграф 2.

2.   Когато институцията на дадена държава-членка е изплатила на получател сума над тази, на която той има право, тази институция може, при условията и в сроковете, определени от прилаганото от нея законодателство, да изиска от институцията на всяка друга държава-членка, която отговаря за изплащането на обезщетения на въпросния получател, да приспадне надплатената сума от сумите, които изплаща на същия получател. Последната институция извършва приспадането при условията и в сроковете, предвидени за такова прихващане от прилаганото от нея законодателство, все едно че сумите са надплатени от нея, и превежда приспадната сума на институцията-кредитор.

3.   Когато лице, за което се прилагат разпоредбите на регламента, е получило помощи на територията на държава-членка през период, през който е имало право на обезщетения съгласно законодателството на друга държава-членка, органът, който е отпуснал помощите, ако има законово право да изисква обратно дължимите обезщетения на въпросното лице, може да изиска от институцията на всяка друга държава-членка, която отговаря за изплащането на обезщетения в полза на това лице, да приспадне сумата на изплатените помощи от сумите, които последната институция изплаща на същото лице.

Когато член на семейството на лице, за което се прилагат разпоредбите на регламента, е получил подпомагане на територията на държава-членка през период, през който въпросното лице имало право на обезщетения за съответния член на семейството съгласно законодателството на друга държава-членка, органът, който е отпуснал помощите, ако има законово право да изисква обратно дължимите обезщетения на въпросното лице за съответния член на семейството, може да изиска от институцията на всяка друга държава-членка, която отговаря за изплащането на такива обезщетения в полза на това лице, да приспадне сумата на изплатените помощи от сумите, които последната институция изплаща на същото лице за съответния член на семейството.

Институцията, която отговаря за плащанията, извършва приспадането при условията и в сроковете, предвидени за такова прихващане от прилаганото от нея законодателство, и превежда приспадната сума на органа кредитор.

Член 112

Когато дадена институция, пряко или чрез друга институция, е извършила недължими плащания, чието възстановяване е станало невъзможно, в крайна сметка въпросните суми остават за сметка на първата институция, освен когато недължимото плащане е било резултат от измама.

Член 113

Възстановяване на предоставени, но недължими обезщетения в натура на лица, заети на работа в сферата на международния транспорт

1.   Ако правото на обезщетения в натура не бъде признато от компетентната институция, предоставените обезщетения в натура на лице, заето в сферата на международния транспорт от институцията по мястото на престой по силата на презумпцията по член 20, параграф 1, или член 62, параграф 1 от регламента за прилагане, се възстановява от компетентната институция.

2.   Извършените разходи от институцията по мястото на престой по отношение на всяко заето лице в сферата на международния транспорт, което преди това не е подало заявление до институцията по мястото на престой и няма право на обезщетения в натура, но въпреки това е получило обезщетения в натура при представяне на завереното удостоверение, посочено в член 20, параграф 1, или член 62, параграф 1 от регламента за прилагане, се възстановяват от институцията, която е посочена като компетентна във въпросното заверено удостоверение, или от всяка друга институция, определена за целта от компетентния орган на съответната държава-членка.

3.   Компетентната институция или посочената като компетентна институция в случая по параграф 2, или определената за целта институция, дебитира сметката на получателя със стойността на предоставените му, но недължими обезщетения в натура. Въпросната институция уведомява за тези дебити Одиторския съвет, посочен в член 101, параграф 3 от регламента за прилагане, който изготвя справка за тях.

Член 114

Условни плащания на обезщетения в случаи на спорове относно приложимото законодателство или институцията, която следва да предоставя обезщетенията

В случай на спор между институциите или компетентните органи на две или повече държави-членки относно приложимото законодателство съгласно разпоредбите на дял II от регламента или коя институция следва да предоставя обезщетенията на съответното лице, което при отсъствие на спор би могло да претендира за обезщетения, лицето условно получава обезщетенията, предвидени от законодателството, което се прилага от институцията по мястото на пребиваване, или, ако съответното лице не пребивава на територията на една от заинтересованите държави-членки, обезщетенията, предвидени от законодателството, което се прилага от институцията, до която първо е подадено неговото заявление.

Член 115

Процедури за извършване на медицински прегледи в държава-членка, различна от компетентната държава

Институцията по мястото на престой или пребиваване, която съгласно разпоредбите на член 87 от регламента е длъжна да извърши медицински преглед, извършва това в съответствие с процедурите, определени от прилаганото от нея законодателство.

При отсъствие на такива процедури, тя отправя запитване до компетентната институция за информация относно процедурите, които следва да се приложат.

Член 116

Споразумения за възстановяването на вноски

1.   Сключените споразумения съгласно разпоредбите на член 92, параграф 2 от регламента, се вписват в приложение 5 към регламента за прилагане.

2.   Сключените споразумения за прилагането на разпоредбите на член 51 от регламента продължават да се прилагат, при условие че са включени в приложение 5 към регламента за прилагане.

Член 117

Обработка на данни

1.   Една или повече държави-членки или техните компетентни органи могат, след като са получили становището на административната комисия, да адаптират за обработка на данни образците на удостоверения, заверени удостоверения, декларации, заявления и други документи, заедно с операциите и методите за предаване на данните, предвидени за прилагането на регламента и регламента за прилагане.

2.   Когато постигнатото развитие в обработката на данни в държавите-членки позволява това, административната комисия предприема необходимите проучвания за стандартизация и въвеждане в обща употреба на методите за корекция съгласно разпоредбите на параграф 1.

ДЯЛ VII

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 118 (6) (12)

Преходни разпоредби относно пенсиите за заети лица

1.   При възникване на осигурителния случай преди 1 октомври 1972 г. или преди датата на прилагане на регламента за прилагане на територията на съответната държава-членка, и когато заявлението за пенсия не е довело до отпускане на обезщетение преди тази дата, това заявление дава основание, доколкото за съответния осигурителен риск трябва да се отпуснат обезщетения, за двойно отпускане на обезщетения за период преди тази дата:

а)	за периода преди 1 октомври 1972 г. или преди датата на прилагане на регламента за прилагане на територията на съответната държава-членка, в съответствие с разпоредбите на регламента или на действащи споразумения между съответните държави-членки;

б)	за периода от 1 октомври 1972 г. нататък или от датата на прилагане на регламента за прилагане на територията на съответната държава-членка, в съответствие с разпоредбите на регламента.

Въпреки това, ако изчислената сума съгласно разпоредбите на буква а) е по-голяма от изчислената сума съгласно разпоредбите на буква б), съответното лице продължава да има право на изчислената сума съгласно разпоредбите на буква а).

2.   Заявление за обезщетения за инвалидност, старост или заради загуба на източника на средства за издръжка, което е представено пред институция на държава-членка след 1 октомври 1972 г. или след датата на прилагане на регламента за прилагане на територията на съответната държава-членка, или на част от територията на тази държава, автоматично изисква преоценка в съответствие с разпоредбите на регламента на отпуснатите обезщетения за същия осигурителен риск преди въпросната дата от институцията или институциите на една или повече други държави-членки; такава преоценка не може да води до намаляване на размера на отпуснатите обезщетения.

Член 119 (6) (12)

Преходни разпоредби относно пенсиите за самостоятелно заети лица

1.   При настъпване на осигурителния риск преди 1 юли 1982 г. или преди датата на прилагане на регламента за прилагане на територията на съответната държава-членка, и когато заявлението за пенсия не е довело до отпускане на обезщетение преди тази дата, това заявление дава основание, доколкото за съответния осигурителен риск трябва да се отпуснат обезщетения, за двойно отпускане на обезщетения за период преди тази дата:

а)	за периода преди 1 юли 1982 г. или преди датата на прилагане на регламента за прилагане на територията на съответната държава-членка, в съответствие с разпоредбите на регламента или на действащи споразумения между съответните държави-членки преди тази дата;

б)	за периода от 1 юли 1982 г. нататък или от датата на прилагане на регламента за прилагане на територията на съответната държава-членка, в съответствие с разпоредбите на регламента.

Въпреки това, ако изчислената сума съгласно разпоредбите на буква а) е по-голяма от изчислената сума съгласно разпоредбите на буква б), съответното лице продължава да има право на изчислената сума съгласно разпоредбите на буква а).

2.   Заявление за обезщетения за инвалидност, старост или за преживели лица, което е представено пред институция на държава-членка след 1 юли 1982 г. или след датата на прилагане на регламента за прилагане на територията на съответната държава-членка, или на част от територията на тази държава, автоматично изисква преоценка в съответствие с разпоредбите на регламента на отпуснатите обезщетения за същия осигурителен случай преди въпросната дата от институцията или институциите на една или повече други държави-членки; такава преоценка не може да води до намаляване на размера на отпуснатите обезщетения.

Член 119а (5)

Преходни разпоредби относно пенсиите с цел прилагане на член 15, параграф 1, буква а), последна част от регламента за прилагане

1.   Когато датата на възникване на осигурителния случай предшества 1 януари 1987 г. и когато заявлението за пенсия все още не е довело до отпускане на обезщетение преди тази дата, това заявление дава основание, доколкото за съответния осигурителен риск трябва да се отпуснат обезщетения, за двойно отпускане на обезщетения:

а)	за периода преди 1 януари 1987 г., в съответствие с разпоредбите на регламента или на действащи споразумения между съответните държави-членки;

б)	за периода от 1 януари 1987 г. нататък, в съответствие с разпоредбите на регламента.

Въпреки това, ако изчислената сума съгласно разпоредбите на буква а) е по-голяма от изчислената сума съгласно разпоредбите на буква б), съответното лице продължава да има право на изчислената сума съгласно разпоредбите на буква а).

2.   Заявление за обезщетения за инвалидност, старост или за преживели лица, което е представено пред институция на държава-членка след 1 януари 1987 г., автоматично изисква преоценка в съответствие с разпоредбите на регламента на отпуснатите обезщетения за същия осигурителен риск преди въпросната дата от институцията или институциите на една или повече други държави-членки, без да се нарушават разпоредбите на член 3.

3.   Правата на съответните лица, на които са отпуснати пенсии преди 1 януари 1987 г. на територията на въпросната държава-членка, могат да се преразглеждат по тяхно искане в светлината на разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 3811/86 на Съвета (2).

4.   Ако искането, посочено в параграф 3, е представено в срок от една година след 1 януари 1987 г., правата съгласно Регламент (ЕИО) № 3811/86 се придобиват от 1 януари 1987 г. или от датата на придобиването на право на пенсия, когато последно споменатата дата е след 1 януари 1987 г.; в такъв случай на съответните лица не могат да се противопоставят разпоредбите на законодателството на която и да е държава-членка относно отнемането или погасяването на права по давност.

5.   Ако искането, посочено в параграф 3, е представено след изтичането на едногодишния срок след 1 януари 1987 г., придобитите права съгласно разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 3811/86, които не са отнети или погасени по давност, се придобиват от датата на подаване на искането, освен ако не са приложими по-благоприятни разпоредби на законодателството на която и да е държава-членка.

Член 120 (8)

…

Член 121

Допълнителни споразумения за прилагане

1.   При необходимост, две или повече държави-членки или компетентните органи на тези държави-членки могат да сключват споразумения, чиято цел е да допълват административната процедура за прилагане на регламента. Тези споразумения са изброени в приложение 5 към регламента за прилагане.

2.   Действащите споразумения в деня преди 1 октомври 1972 г., които са сходни на посочените в параграф 1, продължават да се прилагат, при условие че са включени в приложение 5 към регламента за прилагане.

Член 122

Особени разпоредби относно изменението и допълнението на някои приложения

Приложения 1, 4, 5, 6, 7 и 8 към регламента за прилагане могат да се изменят с регламент на Комисията по искане на заинтересованата държава-членка или държави-членки, или техните компетентни органи, след получаване на становището на административната комисия.

---

(1)  Този член продължава да се прилага до 1 януари 1998 г. Въпреки това, при взаимоотношенията с Френската република той продължава да се прилага до 1 януари 2002 г. Виж допълнението

(2)  ОВ L 355, 16.12.1986 г., стр. 5.

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

СПИСЪК НА АКТОВЕТЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕГЛАМЕНТИ (ЕИО) № 1408/71 И (ЕИО) № 574/72

А.	Акт за присъединяване на Испания и Португалия (ОВ L 302, 15.11.1985 г., стр. 23)

Б.	Акт за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция (ОВ С 241, 29.8.1994 г., стр. 9), коригиран с Решение на Съвета 95/1/ЕО (ОВ L 1, 1.1.1995 г., стр. 1)

1.	Актуализиран с Регламент (ЕИО) № 2001/83 на Съвета от 2 юни 1983 г. (ОВ L 230, 22.8.1983 г., стр. 6)

2.

Регламент (ЕИО) № 1660/85 на Съвета от 13 юни 1985 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и Регламент (ЕИО) № 574/72 за определяне на процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 (ОВ L 160, 20.6.1985 г., стр. 1; текст на испански език: DO Edicíon especial, 1985 (05.04), стр. 142; текст на португалски език: OJ DO Edição Especial, 1985 (05.04), стр. 142; текст на шведски език: EGT, Specialutgåva 1994, område 05 (04), стр. 61; текст на фински език: EYVL:n erityispainos 1994, alue 05 (04), стр. 61)

3.

Регламент (ЕИО) № 1661/85 на Съвета от 13 юни 1985 г. относно определяне на техническите адаптации на правилата на Общността за социално осигуряване на работниците мигранти по отношение на Гренландия (ОВ L 160, 20.6.1985 г., стр. 7; текст на испански език: DO Edicíon especial, 1985 (05.04), стр. 148; текст на португалски език: OJ DO Edição Especial, 1985 (05.04), стр. 148; текст на шведски език: EGT, Specialutgåva 1994, område 05 (04), стр. 67; текст на финландски език: EYVL:n erityispainos 1994, alue 05 (04), стр. 67)

4.

Регламент (ЕИО) № 513/86 на Комисията от 26 февруари 1986 г. за изменение на приложения 1, 4, 5 и 6 към Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета за определяне на процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 51, 28.2.1986 г., стр. 44; текст на шведски език: EGT, Specialutgåva 1994, område 05 (04), стр. 73; текст на финландски език: EYVL:n erityispainos 1994, alue 05 (04), стр. 73)

5.

Регламент (ЕИО) № 3811/86 на Съвета от 11 декември 1986 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и Регламент (ЕИО) № 574/72 за определяне на процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 (ОВ L 355, 16.12.1986 г., стр. 5; текст на шведски език: EGT, Specialutgåva 1994, område 05 (04), стр. 86; текст на финландски език: EYVL:n erityispainos 1994, alue 05 (04), стр. 86)

6.

Регламент (ЕИО) № 1305/89 на Съвета от 11 май 1989 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и Регламент (ЕИО) № 574/72 за определяне на процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 (ОВ L 131, 13.5.1985 г., стр. 1; текст на шведски език: EGT, Specialutgåva 1994, område 05 (04), стр. 143; текст на финландски език: EYVL:n erityispainos 1994, alue 05 (04), стр. 143)

7.

Регламент (ЕИО) № 2332/89 на Съвета от 18 юли 1989 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и Регламент (ЕИО) № 574/72 за определяне на процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 (ОВ L 224, 2.8.1989 г., стр. 1; текст на шведски език: EGT, Specialutgåva 1994, område 05 (04), стр. 154; текст на финландски език: EYVL:n erityispainos 1994, alue 05 (04), стр. 154)

8.

Регламент (ЕИО) № 3427/89 на Съвета от 30 октомври 1989 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и Регламент (ЕИО) № 574/72 за определяне на процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 (ОВ L 331, 16.11.1989 г., стр. 1; текст на шведски език: EGT, Specialutgåva 1994, område 05 (04), стр. 165; текст на финландски език: EYVL:n erityispainos 1994, alue 05 (04), стр. 165)

9.

Регламент (ЕИО) № 2195/91 на Съвета от 25 юни 1991 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и Регламент (ЕИО) № 574/72 за определяне на процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 (ОВ L 206, 29.7.1991 г., стр. 2; текст на шведски език: EGT, Specialutgåva 1994, område 05 (05), стр. 46; текст на финландски език: EYVL:n erityispainos 1994, alue 05 (05), стр. 46)

10.

Регламент (ЕИО) № 1247/92 на Съвета от 30 април 1992 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и Регламент (ЕИО) № 574/72 за определяне на процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 (ОВ L 136, 19.5.1992 г., стр. 1; текст на шведски език: EGT, Specialutgåva 1994, område 05 (05), стр. 124; текст на финландски език: EYVL:n erityispainos 1994, alue 05 (05), стр. 124)

11.

Регламент (ЕИО) № 1248/92 на Съвета от 30 април 1992 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и Регламент (ЕИО) № 574/72 за определяне на процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 (ОВ L 136, 19.5.1992 г., стр. 7; текст на шведски език: EGT, Specialutgåva 1994, område 05 (05), стр. 130; текст на финландски език: EYVL:n erityispainos 1994, alue 05 (05), стр. 130)

12.

Регламент (ЕИО) № 1249/92 на Съвета от 30 април 1992 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и Регламент (ЕИО) № 574/72 за определяне на процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 (ОВ L 136, 19.5.1992 г., стр. 28; текст на шведски език: EGT, Specialutgåva 1994, område 05 (05), стр. 151; текст на финландски език: EYVL:n erityispainos 1994, alue 05 (05), стр. 151)

13.

Регламент (ЕИО) № 1945/93 на Съвета от 30 юни 1993 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, Регламент (ЕИО) № 574/72 за определяне на процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕИО) № 1247/92 за изменение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 (ОВ L 181, 23.7.1993 г., стр. 1; текст на шведски език: EGT, Specialutgåva 1994, område 05 (06), стр. 63; текст на финландски език: EYVL:n erityispainos 1994, alue 05 (06), стр. 63)

14.

Регламент (ЕИО) № 3095/95 на Съвета от 22 декември 1995 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, Регламент (ЕИО) № 574/72 за определяне на процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71, Регламент (ЕИО) № 1247/92 за изменение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕИО) № 1945/93 за изменение на Регламент (ЕИО) № 1247/92 (ОВ L 335, 30.12.1995 г., стр. 1)

15.

Регламент (ЕИО) № 3096/95 на Съвета от 22 декември 1995 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността и Регламент (ЕИО) № 574/72 за определяне на процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 (ОВ L 335, 30.12.1995 г., стр. 10)

---