31989L0398

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 3 май 1989 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно храни, предназначени за специфична хранителна употреба

(89/389/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100a от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Директива 77/94/ЕИО на Съвета от 21 декември 1976 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно храни, предназначени за специфична хранителна употреба (4), последно изменена с Директива 85/7/ЕИО (5), е била изменяна по редица поводи; като има предвид, че по повод новите изменения, споменатата директива трябва, по причини за яснота, да бъде пренаписана;

като има предвид, че приемането на Директива 77/94/ЕИО е било обосновано от факта, че различията между националните законодателства относно храни, предназначени за специфична хранителна употреба, затрудняващи свободното им движение, може да са създали неравни условия за конкуренция, и по този начин да са имали пряко въздействие върху установяването и функционирането на Общия пазар;

като има предвид, че сближаването на националните законодателства предполага, в първоначален стадий, изготвянето на обща дефиниция, определянето на мерки, позволяващи да се осигури защитата на потребителя срещу измама, свързана с естеството на тези продукти и приемането на правила, които да се съблюдават при етикетирането на въпросните продукти;

като има предвид, че продуктите, обхванати от настоящата директива, са храни, чиито състав и приготовление трябва да бъдат специално разработени, за да отговарят на специфичните хранителни изисквания на хората, за които предимно са предназначени; като има предвид, че следователно, може да бъде необходимо да се предвидят отклонения от общите или специалните разпоредби, приложими към храните, за да бъде постигнато специалното хранително предназначение;

като има предвид, че макар храните, предназначени за специфична хранителна употреба, които са предмет на специални разпоредби, да могат да бъдат ефективно контролирани на базата на общите правила за контрол на всички видове храни, това не винаги е така за онези храни, по отношение на които не съществуват специални разпоредби;

като има предвид, че за последното, обичайните средства на разположение на контролиращите органи могат, в определени случаи, да не им позволят да проверят дали дадена храна всъщност притежава специалните хранителни свойства, които ѝ се приписват; като има предвид, че следователно е необходимо да се предвиди, когато е необходимо, лицето, отговорно за пускането на тази храна на пазара, да подпомага контролиращия орган при извършването на неговите дейности;

като има предвид, че настоящият етап на развитие на правила на Общността относно добавките означава, че е невъзможно в рамката на настоящата директива да се приемат разпоредби за влагането на добавки в храни, предназначени за специфична хранителна употреба, ако не спадат към една от групите, споменати в приложение I; като има предвид, че този въпрос трябва следователно да бъде преразгледан своевременно;

като има предвид, че изготвянето на специални директиви за прилагане на основните принципи от правилата на Общността и измененията им, представляват мерки за прилагане от техническо естество; като има предвид, че приемането им трябва да бъде поверено на Комисията, за да се опрости и ускори процедурата;

като има предвид, че във всички случаи, в които Съветът оправомощава Комисията да прилага правила, свързани с храни, предназначени за консумация от човека, трябва да бъде предвидена разпоредба за процедура, установяваща тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията в рамките на Постоянния комитет по храните, създаден с Решение 69/414/ЕИО (6);

като има предвид, че настоящата директива не засяга времевите граници, в рамките на които държавите-членки трябва да приведат законодателството си в съответствие с Директива 77/94/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.   Настоящата директива се отнася до храните, предназначени за специфична хранителна употреба.

Член 2

1.   Продуктите, посочени в член 1, параграф 2, буква б), подточки i) и ii) могат да бъдат характеризирани като „диетични“ или „за хранителен режим“.

2.   При етикетирането, представянето и рекламирането на храни за нормална консумация се забранява следното:

3.   В съответствие с разпоредбите, обаче, които трябва да бъдат приети съгласно процедурата, предвидена в член 13, е възможно за храни, предназначени за нормална консумация, които са подходящи за специфична хранителна употреба, това им качество да бъде обозначено.

Гореспоменатите разпоредби могат да фиксират условията, съгласно които е направено това означаване.

Член 3

1.   Естеството или съставът на продуктите, посочени в член 1, трябва бъдат такива, че продуктите да са подходящи за специфична хранителна употреба.

2.   Продуктите, посочени в член 1, трябва също да са в съответствие с всички задължителни разпоредби, приложими към храните за нормална консумация, с изключение на промените, направени в тях, за да се гарантира съответствието им с дефинициите, дадени в член 1.

Член 4

1.   Специалните разпоредби, приложими към групите храни, предназначени за специфична хранителна употреба, фигуриращи в приложение I, се приемат посредством специални директиви.

Такива специални директиви могат да обхващат по-специално:

2.   Списък на веществата със специално хранително предназначение като витамини, минерални соли, аминокиселини и други вещества, предназначени да бъдат добавяни към храни, предназначени за специфична хранителна употреба, заедно с критериите за чистота, приложими към тях, и когато е уместно, условията, при които те трябва да бъдат използвани, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 13.

Член 5

Условията, при които може етикетирането, представянето или рекламирането да намекват за диета или категория хора, за които е предназначен продуктът, посочен в член 1, могат да бъдат приети в съответствие с процедурата, предвидена в член 13.

Член 6

1.   Етикетирането и използваните методи за етикетиране, представяне и рекламиране на продуктите, споменати в член 1, не трябва да приписват на такива продукти свойства за превенция, третиране или лечение на заболявания при хората, нито да намекват за такива свойства.

Отклонения от първата алинея могат да бъдат предвидени в съответствие с процедурата, предвидена в член 13 в изключителни и ясно определени случаи. Отклоненията могат да продължат до завършването на тази процедура.

2.   Параграф 1 не възпрепятства разпространението на полезна информация или препоръки, предназначени изключително за хора, квалифицирани в областта на медицината, храненето и фармацията.

Член 7

1.   Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламирането на храни (8), последно изменена с Директива 89/395/ЕИО (9), се прилага към продуктите, посочени в член 1, при условията, определени по-долу.

2.   Обозначението, под което се продава даден продукт, се придружава от обозначение за неговите специфични хранителни характеристики; в случая на продуктите, обаче, посочени в член 1, параграф 2, буква б), подточка iii), това посочване се замества с посочване на целта, за която са предназначени.

3.   Етикетирането на продукти, за които не е била приета специална директива в съответствие с член 4, трябва също да включва:

Ако, обаче, енергийната стойност е по-малка от 50 килоджаула (12 килокалории) на 100 грама или 100 милилитра от продавания продукт, тези особености могат да бъдат заместени било с думите „енергийна стойност по-малка от 50 килоджаула (12 килокалории) на 100 грама“ или с думите „енергийна стойност по-малка от 50 килоджаула (12 килокалории) на 100 милилитра“.

4.   Специалните изисквания за етикетиране на онези продукти, за които е приета специална директива, се определят с настоящата директива.

Член 8

1.   Продуктите, посочени в член 1, се допускат на пазара за продажба на дребно само предварително опаковани и така, че опаковката напълно да покрива продуктите.

2.   Държавите-членки могат, обаче, да допуснат отклонения от тези разпоредби за целите на търговията на дребно, при условие че продуктът е придружен от особеностите, предвидени в член 7 по времето, когато се пуска на пазара.

Член 9

За да е възможен ефективен официален контрол над храните, предназначени за специфична хранителна употреба, които не спадат към една от групите, изброени в приложение I, следните специални разпоредби се прилагат:

Член 10

1.   Държавите-членки на основания, свързани с техния състав, производствени спецификации, представяне или етикетиране, не забраняват или ограничават търговията с продуктите, посочени в член 1, които са в съответствие с настоящата директива и, когато е уместно, с директивите, приети в приложението на настоящата директива.

2.   Параграф 1 не засяга националните разпоредби, които са приложими при липсата на директиви, приети в приложение на настоящата директива.

Член 11

1.   Когато дадена държава-членка има обстоятелствени мотиви да приеме, че дадена храна, предназначена за специфична хранителна употреба, която не спада към една от групите, изброени в приложение I, не е в съответствие с член 1, параграф 2 или застрашава човешкото здраве, макар и свободно да се движи в една или повече държави-членки, тази държава-членка може временно да прекрати или ограничи търговията с този продукт в рамките на своята територия. Тя незабавно информира Комисията и другите държави-членки за това и представя мотивите за своето решение.

2.   Комисията разглежда във възможно най-кратък срок мотивите, изтъкнати от съответната държава-членка, консултира се с държавите-членки в рамките на Постоянния комитет по храните, а след това незабавно произнася становището си и предприема подходящи мерки.

3.   Ако Комисията сметне, че националната мярка трябва да бъде отменена или променена, тя започва процедурата, предвидена в член 13, за приемането на подходящи мерки.

Член 12

1.   Когато дадена държава-членка, в резултат на нова информация или преоценка на съществуващата информация, направена след приемането на една от специалните директиви, има обстоятелствени мотиви да приеме, че дадена храна, предназначена за специфична хранителна употреба, застрашава човешкото здраве, макар и да е в съответствие със съответната специална директива, тази държава-членка може временно да отмени или ограничи прилагането на въпросните разпоредби в рамките на своята територия. Тя незабавно информира другите държави-членки и Комисията за това и представя мотивите за своето решение.

2.   Комисията преглежда във възможно най-кратък срок мотивите, изтъкнати от съответната държава-членка и се консултира с държавите-членки в рамките на Постоянния комитет по храните, а след това незабавно произнася становището си и приема подходящи мерки.

3.   Ако Комисията сметне, че са необходими изменения към настоящата директива или към специалните директиви, за да се изгладят трудностите, посочени в параграф 1 и за да се осигури защита на човешкото здраве, тя започва процедурата, предвидена в член 13, с цел да се приемат тези изменения. Държавата-членка, която е приела мерки за безопасност, може в такъв случай да ги запази, докато измененията не бъдат приети.

Член 13

Когато трябва да се следва процедурата, предвидена в настоящия член, председателят отнася въпроса до Постоянния комитет по храните, наричан по-долу „Комитетът“, било по своя собствена инициатива или по молба на представител на дадена държава-членка.

Представителят на Комисията внася в Комитета проект за мерките, които трябва да бъдат приети. Комитетът произнася становището си по проекта в рамките на срока, който председателят може да определи в зависимост от неотложността на въпроса. Становището се приема с мнозинството, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора в случая на решения, които се изисква Съветът да приеме по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в рамките на Комитета се претеглят по начина, определен в настоящия член. Председателят не гласува.

Комисията приема предвидените мерки, ако те са в съответствие със становището на Комитета.

Ако предвидените мерки не са в съответствие със становището на Комитета, или ако не се излезе със становище, Комисията незабавно внася в Съвета предложение относно мерките, които трябва да бъдат приети. Съветът действа с квалифицирано мнозинство.

Ако, при изтичането на срок от три месеца от датата, на която въпросът е бил отнесен към него, Съветът не се е произнесъл, предложените мерки се приемат от Комисията.

Член 14

Директива 77/94/ЕИО се отменя.

Позоваванията на отменената директива се тълкуват като позовавания на настоящата директива и трябва да се четат в съответствие с таблицата за съответствие, фигурираща в приложение II.

Член 15

1.   Държавите-членки изменят своите законови, подзаконови и административни разпоредби по такъв начин, че:

Те незабавно информират Комисията за това.

2.   Параграф 1 не засяга онези национални разпоредби, които в отсъствието на директивата, посочена в член 4, се прилагат към определени групи храни, предназначени за специфична хранителна употреба.

Член 16

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ С 124, 23.5.1986 г., стр. 7 и ОВ С 161, 19.6.1987 г., стр. 12.

(2)  ОВ С 99, 13.4.1987 г., стр. 54 и ОВ С 120, 16.5.1989 г.

(3)  ОВ С 328, 22.12.1986 г., стр. 9.

(4)  ОВ L 26, 31.1.1977 г., стр. 55.

(5)  ОВ L 2, 3.1.1985 г., стр. 22.

(6)  ОВ L 291, 19.11.1969 г., стр. 9.

(7)  ОВ L 136, 20.5.1974 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 33, 8.2.1979 г., стр. 1.

(9)  OB L 186, 30.6.1989 г., стр. 17.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Групи храни, предназначени за специфична хранителна употреба, за които специални разпоредби ще бъдат фиксирани чрез специални директиви (1)

1.   Храни за кърмачета

2.   Преходни млека и други преходни храни

3.   Храни за малки деца

4.   Храни с ниска или намалена енергийна стойност, предназначени за контрол на теглото

5.   Диетични храни за специални медицински цели

6.   Храни с ниско съдържание на натрий, включително диетични соли с ниско съдържание на натрий или без натрий

7.   Безглутенови храни

8.   Храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, особено при спортисти

9.   Храни за хора, страдащи от разстройства на въглехидратния метаболизъм (диабет)

(1)  Разбира се, че продуктите, които вече са на пазара, при приемането на настоящата директива, няма да бъдат засегнати от нея.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ТАБЛИЦА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ