"Допълнение 1

ВАРИАНТ НА ТЕСТОВИТЕ ИЗПИТВАНИЯ ОТ ТИП I И II НА СПИРАЧКИ НА РЕМАРКЕТА

1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1.   В съответствие с параграф 1.4 от настоящото приложение, не е необходимо да се извършват тестови изпитвания за загуба на ефективност при загрято състояние от тип I и тип II, при типовото одобрение на превозно средство, ако елементите на спирачната система удовлетворяват изискванията на настоящото допълнение и ако изчислената ефективност, съответстваща на спирачките, удовлетворява изискванията на настоящата директива за категорията на разглежданото превозно средство.

1.2.   Извършените тестови изпитвания в съответствие с описаните методи в настоящото допълнение се считат, че отговарят на формулираните по-горе условия.

2.   СИМВОЛИ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ (символите, които се отнасят до спирачка с еталонни показатели, носят индекса „е“)

Р= нормална реакция на пътя върху оста при статични условия

С= приложен момент върху ексцентричната ос

Смах= максимален технически допустим момент, приложен върху ексцентричната ос

С0= минимален полезен момент върху ексцентричната ос, минимален момент за прилагане върху ексцентричната ос, за да произведе измерим спирачен момент

R= радиус на търкаляне (динамично) на гумата

Т= сила на спиране между повърхността на гумата и на пътя

М= спирачен момент = Т.R

Z= степен на спиране

s= ход на спирачната камера (полезен ход + празен ход)

Sp= ефективен ход: ходът при който упражняваният натиск е от 90 % от средния натиск (ThA)

ThA= среден натиск: средният натиск се определя от интегрирането на частта от кривата, разположена между стойностите, равни на една трета и две трети от цялата крива (smax)

l= дължинa на лocта

r= рaдиуc на бapaбaна на cпирaчкaтa

p= нaлягaнe към cпирaчнaтa кaмepa

3.   МЕТОДИ НА ТЕСТОВИ ИЗПИТВАНИЯ

3.1.   Тестови изпитвания на полигон

3.1.1.   За предпoчитане е тестовите изпитвания за ефективност на спирането да се извършат само върху една ос.

Резултатите от тестовите изпитвания върху група от оси могат да се използват в съответствие с тoчка 1.1, при условие че всяка ос осигурява еднаква енергия на спиране по време на теглене и на изпитване за остатъчна ефективност.

3.1.2.1.   Това условие е изпълнено, когато следните характеристики са еднакви за всяка ос: геометрия на спирачката (фигура 2), накладки, монтаж на колелата, гуми, спирачни камери и разпределение на налягането в тях.

3.1.2.2.   Отбелязаният резултат за група оси представлява средната стойност за тези оси.

3.1.3.   Оста или осите трябва да бъдат натоварени, за предпoчитане, с максималния статичен товар на ос; това условие обаче не е наложително, ако по време на тестовите изпитвания се отчита разликата в съпротивлението при търкаляне, породена от разликата в товара на оста или осите, подложени на изпитване.

3.1.4.   Трябва да се държи сметка за ефекта от нарастване на съпротивлението при търкаляне, като резултат от използването на състав от превозни средства за извършване на тестовите изпитвания.

3.1.5.   При тестовите изпитвания за ефективност, началната скорост трябва да бъде равна на предписаната. Крайната скорост е изчислена със следната формула:

където:

v1= начална скорост (км/ч)

v2= крайна скорост (км/ч)

P0= маса на теглещото превозно средство (кг) при условията на изпитване

Р1= маса на ремаркето (кг), понасяна от оста, върху която не се прилага спиране

Р2= маса на ремаркето (кг), понасяна от оста, върху която се прилага спиране.

3.2.   Динамометрични инерционни изпитвания

3.2.1.   Изпитателният стенд трябва да има въртелива инерция, симулираща частта от линейната инерция на масата на превозното средство, действаща върху едно колело, необходима за изпитванията на експлоатационните характеристики при студено състояние на спирачките и на експлоатационните характеристики на остатъчната спирачна ефективност и трябва да може да работи при постоянна скорост за нуждите на изпитването, описано в тoчки 3.5.2 и 3.5.3 по-долу.

3.2.2.   Изпитването трябва да се извърши с комплектно колело, включително с гума, монтирана върху подвижната част на спирачката, така както ще бъде върху превозното средство. Инерционната маса може за бъде свързана към спирачката било директно, било посредством гуми и колела.

3.2.3.   Може да се прибегне до въздушно охлаждане със скорост и посока на обтичане, симулираща реалните условия по време на изпитванията за загряване на спирачките, като скоростта на въздушния поток не трябва да надвишава 10 км/ч. Температурата на охлаждащия въздух е равна на околната температура.

3.2.4.   Когато съпротивлението на търкаляне на гумата не е компенсирано автоматично по време на тестовото изпитване, приложеният момент към спирачките трябва да се промени чрез изваждане на момент, равен на коефициент на съпротивление на търкаляне със стойност 0,01.

3.3.   Динамометрично тестване върху изпитателния стенд

3.3.1.   Оста трябва да бъде натоварена, за предпoчитане, със своята максимална статична маса, макар че това не е абсолютно необходимо, ако по време на изпитванията се отчита разликата в съпротивлението при търкаляне, предизвикана от различна маса, която тежи върху оста, подложена на изпитването.

3.3.2.   Може да се прибегне до въздушно охлаждане със скорост и посока на обтичане, като се симулират реалните условия по време на изпитвания за загряване на спирачките, като скоростта на въздушния поток не трябва да надвишава 10 км/ч. Температурата на охлаждащия въздух е като тази на околната температура.

3.3.3.   Времето на спиране трябва да запoчне 1 секунда след максималното време за реагиране от 0,6 секунди.

3.4.   Условия за изпитването

Спирачките, които са подложени на изпитване, са контролирани от измервателни уреди, за да може измерванията, които следват, да бъдат осъществени:

3.4.1.1.   непрекъснато регистриране за определянето на спирачния момент или силата на спиране в периферията на гумата;

3.4.1.2.   непрекъснато регистриране на налягането на въздуха в устройството за задействане на спирачката;

3.4.1.3.   скорост по време на изпитването;

3.4.1.4.   начална температура на външната страна на барабана на спирачката;

3.4.1.5.   ход на устройството за задействане на спирачката, използван по време на изпитването от тип О и експлоатационни характеристики на остатъчното спирачно усилие при изпитвания от тип I и II.

3.5.   Процедури на изпитване

3.5.1.   Допълнително изпитване за експлоатационни характеристики при студени спирачки

3.5.1.1.   Това изпитване се извършва при първоначална скорост 40 км/ч, за да се изчисли остатъчното спирачно усилие след изпитвания от тип I и II.

3.5.1.2.   Спирачката се задейства три пъти с еднакво налягане (р) при начална скорост 40 км/ч, и с начална температура при спиране, приблизително равна, но ненадвишаваща 100 °С, измерена върху външната страна на барабаните. Спирачките са задействани с налягането на устройството за задействане, необходимо за осигуряване на момент или сила на спиране, равна на степен на спиране (z) от 0,50 най-малко. Налягането в устройството за задействане не трябва да надвишава 6,5 бара и моментът на входа на оста на ексцентрика (С) не трябва да надвишава максималния технически допустим входящ момент (Смах). Средната стойност от трите резултата дава ефективността при студени спирачки.

3.5.2.   Изпитване от тип I

3.5.2.1.   Това изпитване се извършва при скорост 40 км/ч и при начална температура на спиране, ненадвишаваща 100 °С, измерена по външната страна на барабана.

3.5.2.2.   Поддържа се степен на спиране 0,07, която включва съпротивлението при търкаляне (вж. точка 3.2.4).

3.5.2.3.   Времетраенето на изпитването е 2 минути и 33 секунди, равно на 1,7 км при 40 км/ч. Ако скоростта на изпитването не може да се достигне, продължителността на изпитването може да бъде продължена в съответствие с точка 1.3.2.2 от приложение II.

3.5.2.4.   Не повече от 60 секунди след края на изпитването от тип I, се извършва изпитване за остатъчна ефективност в съответствие с точка 1.3.3. от приложение II, с начална скорост равна на 40 км/ч. Налягането върху спирачната камера трябва да бъде такова, каквото е използваното при изпитването за определяне на експлоатационните характеристики при студени спирачки.

3.5.3.   Изпитване от тип II

3.5.3.1.   Това изпитване се извършва със скорост равна на 40 км/ч и при начална температура на спирачката, ненадвишаваща 100 °С, измерена по външната страна на барабана.

3.5.2.2.   Подържа се степен на спиране 0,06, която включва съпротивлението при търкаляне (вж. точка 3.2.4).

3.5.3.3.   Времетраенето на изпитването е 12 минути или това са 6 км при 30 км/ч.

3.5.3.4.   Не повече от 60 секунди след края на изпитването от тип II, се извършва изпитване за остатъчна ефективност в съответствие с точка 1.4.3. от приложение II, с начална скорост равна на 40 км/ч. Налягането върху спирачната камера трябва да бъде такова, каквото е използваното налягане при изпитването за определяне на експлоатационните характеристики при студени спирачки.

3.6.   Протокол за изпитвания

3.6.1.   Резултатът от извършените изпитвания в съответствие с точка 3.5. трябва да се впише във фиш, чийто образец фигурира в допълнение 2 към настоящото приложение.

3.6.2.   Спирачката и оста трябва да бъдат обозначени. За тази цел информацията относно спирачките, оста, технически допустимия товар, както и номерът на съответния протокол, трябва да бъдат маркирани върху оста.

4.   ПРОВЕРКА

4.1.   Проверка на съставните елементи на спирачката

Характеристиките на спирачките на превозното средство, обект на типово одобрение, трябва да отговарят на всеки от следните критерии по устройството:

	Точка	Критерии
4.1.1.	а)   Цилиндричен блок на спирачния барабан	Не се допуска никаква промяна
	б)   Материал на спирачния барабан	Не се допуска никаква промяна
	в)   Маса на спирачния барабан	Може да варира от 0 до 20 % от масата на барабана с еталонни показатели
4.1.2.	а)   Разстояние между колелото и външната страна на спирачния барабан (размер Е)	Допустимите отклонения се определят от техническата служба, извършваща изпитването
	б)   Част от спирачния барабан, непокрита) необхваната от колелото (размер F)
4.1.3.	а)   Материал на спирачните накладки	Не се допуска никаква промяна
	б)   Ширина на спирачните накладки
	в)   Дебелина/Плътност на спирачните накладки
	г)   Ефективна повърхност на спирачните накладки
	д)   Начин на закрепване на спирачните накладки
4.1.4.	Геометрия на спирачката (Фигура 2)	Не се допуска никаква промяна
4.1.5.	Радиус на търкаляне на гумата (R)	Може да се промени, без да противоречи на изискванията на точка 4.3.5 на настоящото допълнение
4.1.6.	а)   Среден натиск (ThA)	Може да се промени, стига предвидената ефективност да бъде в съответствие с точка 4.3.от настоящото допълнение
	б)   Ход на спирачната камера (s)
	в)   Дължина на лоста
	г)   Налягане на спирачната камера (p)
4.1.7.	Р – статично	Р не трябва да надвишава Ре

4.2.   Проверка на силите на спиране

4.2.1.   Силите на спиране (Т) на всяка спирачка (при едно и също налягане pm в управляващия тръбопровод), необходими за произвеждане на силата на теглене, утoчнена за условията на изпитване от тип I и II, са определени от описания метод в точка 4.2.3.

4.2.2.   За всяка ос Т не трябва да надвишава Х · Ре.

4.2.3.   

където:

Х	=	0,07 за изпитване от тип I и 0,06 за изпитване от тип II,
V	=	стойност на всеки елемент, който предизвиква вариране на приложения момент върху ексцентричната ос на спирачките на всяка от осите, при дадено налягане в управляващия тръбопровод (Рm) или стойност на налягането в спирачната камера на оста (р), когато тя не е идентична върху всички оси, за дадено налягане в управляващия тръбопровод (Рm).

Пример:

Триосно ремарке, което има PRmax от 200 000 N, на което всичките елементи са идентични, с изключение на дължината на спирачните лостове, които са:

ос 1 = 152, ос 2 = 127, ос 3 = 127
за тип I, се получава в този случай T1	= 14 000 · 0,374 = 5 236 N
както и за T2 et T3	= 14 000 · 0,313 = 4 382 N

4.3.   Проверка на остатъчната ефективност

4.3.1.   Чрез описаните методи в тoчки 4.3.2 до 4.3.5, силата на спиране (Т) за всяка разглеждана спирачка се определя от стойностите на налягането (р) в спирачната камера (Рm) на управляващия тръбопровод, използвани по време на изпитвания за разглежданото ремарке от тип О.

4.3.2.   Предвиденият ход (s) на спирачната камера се определя като се изхожда от следното отношение

,

което не трябва да надвишава ефективния ход (sp).

4.3.3.   Определя се средният натиск (ThA) върху спирачната камера, налягането е определено в тoчка 4.3.1.

4.3.3.   Моментът С, приложен към оста на ексцентрика С, се дава от формулата:

C не трябва да надвишава Cmax.

4.3.5.   Ефективността на спиране за разглежданата спирачка се изчислява по формулата:

R не трябва да е под 0,8 Re

4.3.6.   Ефективността на спиране, предвидена за разглежданото ремарке, се дава от формулата:

4.3.7.   Стойностите на остатъчната спирачна ефективност след изпитвания от тип I и II са определени в съответствие с тoчки 4.3.2, 4.3.3, 4.3.4 и 4.3.5. Съответните изчислени стойности, определени в съответствие с точка 4.3.6, трябва да удовлетворяват изискванията на настоящата директива, що се отнася до разглежданото ремарке. Записаната стойност по време на изпитване от тип О, както се предвижда в точка 1.3.3 от приложение II, трябва да бъде тази, получена по време на изпитване от тип О на разглежданото ремарке

Допълнение 2

ОБРАЗЕЦ НА ПРОТОКОЛ ЗА ТЕСТОВО ИЗПИТВАНЕ НА ОС С ЕТАЛОННИ ПОКАЗАТЕЛИ, КАКТО Е ПРЕДВИДЕНО В ДОПЪЛНЕНИЕ 1, ТОЧКА 3.6

Фигура 2

ГЕОМЕТРИЯ НА СПИРАЧКИТЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ X: ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО ТЕСТОВИТЕ ИЗПИТВАНИЯ НА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, ОБОРУДВАНИ СЪС СПИРАЧНИ СИСТЕМИ С ПРОТИВОБЛОКИРОВЪЧНО УСТРОЙСТВО

1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1.   Целта на настоящото приложение е да определи необходимите технически параметри за спирачните системи с противоблокировъчно устройство, монтирани на пътни превозни средства. Наличието на противоблокировъчно устройство в превозните средства не е въведено като задължително от настоящите разпоредби; ако обаче едно пътно превозно средство е оборудвано с такова устройство, то тогава то трябва да отговаря на изискванията на настоящото приложение. Освен това, моторните превозни средства, имащи право да теглят ремарке и ремаркетата, оборудвани със спирачна система със сгъстен въздух, при натоварено положение трябва да отговарят на изискванията за съвместимост, отбелязани в допълнението към точка 1.1.4.2 от приложение II.

1.2.   Познатите днес устройства съдържат един или няколко датчика, едно или няколко изчислителни устройства, едно или няколко модулаторни устройства. Противоблокировъчните устройства с различна концепция, които евентуално ще се въведат за в бъдеще, ще се смятат за противоблокировъчни устройства, по смисъла на настоящото приложение и на допълнението към точка 1.1.4.2 от приложение II, ако притежават експлоатационни характеристики, равностойни на предписаните в настоящото приложение.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

2.1.   Под „противоблокировъчно устройство“ се разбира част от спирачна система, която регулира автоматично степента на приплъзване в посока на въртене на колелото или колелата, върху едно или няколко колела на превозното средство по време на спиране.

2.2.   Под „датчик“ се разбира елемента, който е предназначен да открива условията на въртене на колелото или колелата или динамичното състояние на превозното средство и да ги предава на изчислителното устройство.

2.3.   Под „изчислително устройство“ се разбира елемента, който е предназначен да оценява постъпилата информация от датчика/датчиците и да подава нареждане на модулиращото устройство.

2.4.   Под „модулиращо устройство“ се разбира елемента, който е предназначен да модулира силата или силите на спиране, в зависимост от получената заповед от изчислителното устройство.

2.5.   Под „пряко контролирано колело“ се разбира колело, чиято сила на спиране се модулира на база постъпили данни, подадени най-малко от неговия собствен датчик (6 14).

2.6.   Под „непряко контролирано колело“ се разбира колело, чиято сила на спиране се модулира на базата на постъпили данни от датчик на други колела (6 14).

3.   КАТЕГОРИИ НА ПРОТИВОБЛОКИРОВЪЧНИТЕ УСТРОЙСТВА

Едно моторно превозно средство се смята за оборудвано с противоблокировъчно устройство, по смисъла на допълнението на параграф 1.1.4.2 от приложение II, когато има едно от следните устройства:

3.1.1.   Противоблокировъчно устройство от категория 1:

Превозно средство, оборудвано с противоблокировъчно устройство от категория 1, трябва да отговаря на всички изисквания на настоящото приложение.

3.1.2.   Противоблокировъчно устройство от категория 2:

Превозно средство, съоръжено с противоблокировъчно устройство от категория 2 трябва да отговаря на всички изисквания на настоящото приложение, с изключение на тези от точка 5.3.5.

3.1.3.   Противоблокировъчно устройство от категория 3:

Превозно средство, оборудвано с противоблокировъчно устройство от категория 3 трябва да отговаря на всички изисквания на настоящото приложение, с изключение на тези от тoчки 5.3.4 и 5.3.5. Върху тези превозни средства, всяка ос или колесар, който не е съоръжен/а поне с едно пряко контролирано колело, трябва да изпълни условията на сцепление и да спази последователността на блокиране, описани в допълнението към точка 1.1.4.2 от приложение II, което замества определението за сцепление, предписано в точка 5.2 от настоящото приложение. Въпреки това, ако положенията на кривите на сцепление не удовлетворяват изискванията на точка 3.1.1. от допълнението към точка 1.1.4.2 от приложение II, може да се направи контрол, в уверение на това, че колелата поне на една задна ос не блокират предварително при условията, описани в тoчки 3.1.1 и 3.1.4 в допълнението на точка 1.1.4.2 от приложение II, в съответствие със степента на спиране и натоварване. Тези изисквания могат да се проверят чрез изпитвания на полигон с високо или ниско сцепление (около 0,8 и максимум 0,3), като се модулира усилието на работната спирачка.

3.2.   Едно теглено превозно средство се смята за оборудвано с противоблокировъчно устройство, по смисъла на точка 1 от допълнението на точка 1.1.4.2 от приложение II, когато удовлетворява всички изисквания на настоящото приложение.

4.   ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

4.1.   Всяка повреда в електрическото захранване на устройството и/или на външните проводници на изчислителното устройство трябва да се сигнализира на водача чрез специален визуален сигнал. Това предписание се прилага също към противоблокировъчното/ите) устройство/а) на теглени превозни средства, прикачени към превозни средства от категории, различни от M1 и N1. Сигналното устройство за противоблокировъчно/и устройство/а на превозното средство на ремаркето не трябва да работи, когато тегленото ремарке не притежава противоблокировъчно устройство или когато няма закачено ремарке. Тази операция е необходимо да се извършва автоматично.

Сигналнатата лампа за неизправност трябва да светне при включване на системата под напрежение и да изгасне най-късно, когато превозното средство достигне скорост от 10 км/ч и при положение, че не е налице никаква друга неизправност. Сигналните лампи на аварийните устройства трябва да се виждат даже и на дневна светлина; водачът трябва лесно да контролира тяхната изправност (7).

4.2.   Моторните превозни средства, оборудвани с противоблокировъчни устройства и/или предвидени да теглят ремарке, съоръжено с такива устройства, с изключение на превозните средства от категории M1 и N1, трябва да бъдат снабдени с алармен сигнал за противоблокировъчните устройства на тегленото превозно средство, който да отговаря на изискванията на точка 4.1 по-горе, или да имат визуален сигнал, който светва най-късно при задействане на устройство за управление на спирачката, като посoчва на водача, че прикаченото теглено ремарке не е оборудвано с противоблокировъчни устройства. Този визуален сигнал трябва да се вижда даже на дневна светлина и функционирането му трябва да се контролира по удобен за водача начин. Той не трябва да подава информация, когато няма закачено ремарке. Тази операция е необходимо да се извършва автоматично (7).

4.3.   С изключение на превозни средства M1 et N1, използваните електрически връзки за противоблокировъчните устройства трябва да бъдат осъществени от специален щепселен съединител, съответстващ на норма ISO № 7638/1985 (7).

4.4.   В случай на неизправност на противоблокировъчното устройство, остатъчната ефективност на спирането трябва да бъде тази, която е предписана за въпросното превозно средство в случай на неизправност на част от трансмисията на работната спирачка (виж точка 2.2.1.4 от приложение I). Това предписание не трябва да бъде тълкувано като противоречащо на изискванията за аварийно спиране.

4.5.   Интерференциите, предизвикани от магнитните и електрически полета, не трябва да смущават работата на устройството (8).

5.   ОСОБЕНИ ИЗИСКВАНИЯ, КОИТО СЕ ПРИЛАГАТ ЗА МОТОРНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

5.1.   Консумация на енергия

Спирачните системи, оборудвани с противоблокировъчни устройства, трябва да запазват своята ефективност, даже когато устройството за управление на работната спирачна система остава задействано докрай дълго време. Това се проверява, като се извършат следните изпитвания:

5.1.1.   Процедура на изпитване

5.1.1.1.   Началното ниво на енергия в резервоара или резервоарите трябва да съответства на обявената от производителя стойност. Тази стойност трябва да позволи да се осигури предписаната ефективност за работната спирачка при превозно средство в натоварено положение. Помощният работен резервоар или резервоари трябва да бъдат изключени.

5.1.1.2.   При начална скорост не по-малка от 50 км/ч и върху пътно платно с коефициент на сцепление по-нисък или равен на 0,3 (9), спирачките на превозното средство с товар се задействат до краен предел в продължение на време t; всички колела, оборудвани с противоблокировъчно устройство, трябва да останат под контрол в продължение на това време t.

5.1.1.3.   След това двигателят на превозното средство трябва бъде спрян или захранването на резервоара(ите) да бъде прекъснато.

5.1.1.4.   Устройството за управление на работната спирачка тогава трябва да се задейства 4 пъти до краен предел, когато превозно средство е в покой.

5.1.1.5.   Когато спирачките са задействани за пети път, превозното средство трябва да може да бъде спряно с не по-малка ефективност от тази, която е предписана за аварийно спиране на натоварено превозното средство.

5.1.1.6.   По време на изпитванията, в случая на моторно превозно средство, имащо право да тегли ремарке, оборудвано със спирачна система със сгъстен въздух, захранващият тръбопровод трябва да бъде запушен и управляващият тръбопровод трябва да се свърже към резерв от енергия с капацитет от 0,5литра (в съответствие с точка 1.2.2.3 от приложение IV). По време на петото задействане, визирано в точка 5.1.1.5, нивото на енергия, подавано на управляващия тръбопровод, не трябва да бъде по-малко от половината от полученото ниво, след едно задействане до краен предел, като се тръгва от началната стойност на енергийното ниво.

5.1.2.   Допълнителни разпоредби

5.1.2.1.   Коефициентът на сцепление на пътното платно трябва да се измери с разглежданото превозно средство и според описания метод в точка 1.1 от допълнение 1 към настоящото приложение.

5.1.2.2.   Изпитването за спиране се извършва с двигател с отцепен съединител, работещ на ниски обороти и при превозно средство с товар.

5.1.2.3.   Времетраенето на спирането t се определя с помощта на формулата:

, като тази стойност е най-малко 15 сек, където t е изразено в секунди и Vmax представлява максималната конструктивна скорост на превозното средство, изразена в км/ч, при максимална стойност 160 км/ч.

5.1.2.4.   Ако не е възможно да се осъществи времетраенето t с една единствена спирачна операция, тя може да се повтори, но пределният общ брой на разрешени операции е четири.

5.1.2.5.   Ако изпитването се провежда с няколко операции, не трябва да се прави повторно захранване с енергия между всяка от операциите по изпитването.

5.1.2.6.   Предписаните експлоатационни характеристики в точка 5.1.1.5 ще се считат за изпълнени, ако след четвъртото задействане, при превозно средство в покой, нивото на енергия в резервоара/резервоарите е равно или по-високо от това, което е необходимо за достигане на аварийната ефективност при натоварено превозно средство.

5.2.   Използване на сцеплението

5.2.1.   Използването на сцеплението от противоблокировъчното устройство отговоря на ефективното нарастване на спирачното разстояние по отношение на неговата теоретична минимална стойност. Противоблокировъчното устройство се смята за отговарящо на изискванията, когато е изпълнено условието ε ≥ 0,75, където ε представлява използваното сцепление, както то е определено в точка 1.2 от допълнение 1 на настоящото приложение. Това предписание не трябва да бъде тълкувано като налагащо спирачна ефективност по-висока от тази, която е предписана в приложение II за разглежданото превозно средство.

5.2.2.   Коефициентът на използване на сцеплението трябва да бъде измерван върху пътни настилки, имащи съответно коефициент на сцепление ненадвишаващ 0,3 (10) и около 0,8 (сух път), при начална скорост от 50 kм/ч.

5.2.3.   Процедурата на изпитване за определяне на коефициента на сцепление (K) и на начина на изчисление на използваното сцепление (ε) са като описаните в допълнение 1 на настоящото приложение.

5.2.4.   Използването на сцеплението трябва да бъде проверено за цялото превозно средство, когато то е оборудвано с противоблокировъчно устройство от категория 1 или 2. За превозни средства, оборудвани с противоблокировъчни устройства от категория 3, единствено оста или осите, които имат минимум едно пряко контролирано колело, удовлетворяват това предписание.

5.2.5.   Условието ε ≥ 0,75 се проверява при натоварено превозно средство, а след това – без товар.

5.3.   Допълнителни проверки

Необходимо е да бъдат извършени допълнителни проверки при натоварено превозно средство, а след това – без товар.

5.3.1.   Колелата, които са пряко управлявани от антиблокиращо устройство, не трябва да блокират при рязко прилагане на пълна сила (11) върху спирачното устройство, на двата вида пътна настилка, които са специфицирани в точка 5.2.2 по-горе, при ниска начална скорост V = 40 km/h и при висока начална скорост V = 0,8 max 120 km/h.

5.3.2.   Когато оста преминава от настилка с високо сцепление (K1) на настилка с ниско сцепление (K2), където K1 ≥ 0,5 с K1/ K2 ≥ 2 (12) и при максимално усилие (11), приложено върху педала, пряко контролираните колела не трябва да блокират. Скоростта на изпитване и моментът на задействане на спирачките трябва да са такива, че противоблокировъчното устройство да остане в постоянно действие върху настилката с високо сцепление, като преминаването от една настилка към друга се извършва на висока и ниска скорост, така както е посoчено в точка 5.3.1 по-горе.

5.3.3.   Когато едно превозно средство преминава от настилка с нисък коефициент на сцепление K2 към настилка с високо сцепление K1 където K1 ≥ 0,5 и K1/ K2 ≥ 2 и при максимално усилие (11), приложено върху педала, отрицателното ускорение на превозното средство трябва да достигне в разумен период от време подходящата стойност, която отговаря на високо сцепление и не трябва да се отклонява от предвидената права линия. Скоростта на изпитване и моментът на натискане на спирачките трябва да са такива, че противоблокировъчното устройство да остане постоянно в действие върху настилката с ниско сцепление, като преминаването от една настилка върху друга се извършва със скорост от около 50 км/ч.

5.3.4.   Изискванията по настоящата точка се прилагат единствено спрямо превозни средства, оборудвани с противоблокировъчни устройства от категория 1 или 2. Когато лявото и дясно колело на превозното средство се намират върху настилка с различен коефициент на сцепление (K1) и (K2), където K1 ≥ 0,5 и K2/K1 ≥ 2, пряко контролираните колела не трябва да се блокират при задействане на устройството за управление на спирачките с максималното усилие (11), предвидено за категорията на превозното средство при скорост от 50 kм/ч.

5.3.5.   Освен това, превозните средства с товар, оборудвани с противоблокировъчно устройство от категория 1, е необходимо при условията на точка 5.3.4 да спазват степента на спиране, определена в допълнение 2 на настоящото приложение.

5.3.6.   Обаче в случаите, предвидени в по-горните тoчки 5.3.1, 5.3.2, 5.3.3, 5.3.4 и 5.3.5, са позволени кратки периоди на блокиране. Освен това, се позволява блокиране при скорости под 15 kм/ч; също така, за колелата, които са непряко контролирани, се позволява блокиране при каквато и да е скорост. В никакъв случай стабилността и управляемостта на превозното средство не трябва да бъдат засегнати.

5.3.7.   При изпитванията, предвидени в предходните тoчки 5.3.4 и 5.3.5, корекция на волана се приема при условие че въртенето на волана е под 120o в първите две секунди и общо не надвишава 240o. Освен това, в началото на изпитването средната надлъжна равнина на превозното средство трябва да премине през разделителната линия на двете настилки (високо и слабо сцепление), и по време на тези изпитвания никаква част от външните автомобилни гуми не трябва да пресича тази граница.

6.   ОСОБЕНИ ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО ТЕГЛЕНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

6.1.   Консумация на енергия

Спирачните системи, оборудвани с противобокировъчно устройство, трябва да бъдат проектирани по такъв начин, че даже и когато устройството за управление на работната спирачна система е задържано до крайно положение в продължение на известно време, да остана достатъчно енергия за спирането на превозното средство на приемливо разстояние.

6.1.1.   Съответствието с гореизложеното предписание трябва да бъде контролирано по метода, описан по-долу, като превозното средство е без товар, върху хоризонтален прав път с настилка с добър коефициент на сцепление (13), със спирачки, регулирани с възможно най-малка хлабина и с коригиращо устройство, функциониращо в зависимост от товара, (ако е налице такова), което се поставя в положение „натоварено“ по време на изпитването.

6.1.2.   Началното ниво на енергия в резервоара или резервоарите трябва да отговаря на указаната от производителя на превозното средство максимална стойност; ако се отнася до стандартна система по смисъла на точка 3.1.2 от допълнението на точка 1.1.4.2 от приложение II, началното ниво на енергия трябва да съответства на налягане от 8 бара при съединителната глава на захранващия тръбопровод на ремаркето.

6.1.3.   Спиране със задействане до краен предел на устройството за управление трябва да се извърши за време t = 15 сек, през което време всички колела, оборудвани с противоблокировъчно устройство, трябва да останат под контрол. По време на това изпитване захранването на резервоара или резервоарите трябва да бъде преустановено.

6.1.4.   Ако оста или осите, които са оборудвани с противоблокировъчно устройство, получават енергия от резервоара или резервоарите, захранващи също една или няколко други оси, необорудвани с противоблокировъчното устройство, захранването на необорудваната ос или оси може да бъде преустановено по време на спирането. Въпреки това, трябва да се отчита разходът на енергия, отговаряща на началното прилагане на спирачното усилие върху тази ос или тези оси.

6.1.5.   В края на спирането, при превозно средство в покой, работната спирачка трябва да се задейства четири пъти до краен предел. На петото задействане, налягането в кръга трябва да позволи да се получи обща спирачна сила в периферията на колелата, равна или по-висока от 22,5 % от силата, която съответства на максималната маса върху тези колела, при превозно средство в покой.

6.2.   Използване на сцеплението

6.2.1.   Спирачните системи, които са оборудвани с противоблокировъчно устройство, са считани за приемливи, когато условието ε ≥ 0,75 е изпълнено, където ε представлява използваното сцепление, така както то е определено в точка 2 от допълнение 1 към настоящото приложение. Изпълнението на това предписание трябва да бъде проверено, когато превозното средство е без товар, върху хоризонтален прав път с настилка с добър коефициент на сцепление (13).

6.3.   Допълнителна проверка

6.3.1.   При скорости над 15 kм/ч, пряко контролираните от противоблокировъчното устройство колела не трябва да блокират, при внезапно използване на спирачките, с максимално усилие върху устройството за управление на работната спирачна система. Изпълнението на това предписание може да бъде проверено при условията, предвидени в предходната точка 6.2, като изпитването се извършва при ниска начална скорост (V = 40 kм/ч) и при висока начална скорост V ≈ 80 kм/ч.

6.3.2.   Все пак се допускат краткотрайни периоди на блокиране на контролираните колела, но стабилността на превозното средство не трябва да бъде нарушена.

Допълнение 1

ИЗПОЛЗВАНЕ НА СЦЕПЛЕНИЕТО

1.   МЕТОД ЗА ИЗМЕРВАНЕ ПРИ МОТОРНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

1.1.   Определение на коефициента на сцепление (K)

1.1.1.   Коефициентът на сцепление (K) се определя като коефициент от силите на максимално спиране на една ос без блокиране на колелата и на съответния динамичен товар върху същата ос.

1.1.2.   Спирачките трябва да бъдат задействани само върху една от осите на изпитваното превозно средство, при начална скорост от 50 kм/ч. Силите на спиране трябва да бъдат равномерно разпределени между колелата на тази ос. Противоблокировъчното устройство трябва да бъде изключено.

1.1.3.   Трябва да се извършат множество изпитвания с нарастващо с постоянна величина спирачно налягане, за да се определи максималната степен на спиране на превозното средство (zm).

По време на всяко изпитване, усилието върху педала трябва да се поддържа непроменено и степента на спиране да се определи според изтеклото време (t), за да се премине от 40 kм/ч на 20 kм/ч, посредством формулата:

zm е максималната стойност на z, t е в секунди.

1.1.4.   Силите на спиране трябва да се изчислят на базата на измерената степен на спиране и на съпротивлението при търкаляне на осите, върху които не се прилага спирачен момент, което е равно на 0,015 пъти статичния товар върху оста, ако тя е задвижваща, и на 0,010 пъти статичния товар върху оста, ако тя не е задвижваща.

1.1.5.   Динамичният товар върху оста се дава със съотношението, определено в допълнението към точка 1.1.4.2 от приложение II.

1.1.6.   Стойността на (K) трябва да бъде закръглена до втория десетичен знак.

1.1.7.   Например: в случай на двуосно моторно превозно средство, след като е приложено спирачно усилие върху предната ос (1), стойността на (K) се получава от формулата:

.

Другите символи (P, h, E) са определени в допълнението към точка 1.1.4.2. от приложение II.

1.2.   Определяне на използваното сцепление (ε)

1.2.1.   Използваното сцепление (ε) е определено като коефициент от максималната степен на спиране, когато противоблокировъчното устройство е в действие (zmax) и от коефициента на сцепление (K):

1.2.2.   Максималната степен на спиране (zmax) трябва да бъде определена, когато противоблокировъчното устройство е в действие, чрез средната стойност от три изпитвания, като времето, необходимо да намаляване на скоростта от 40 kм/ч на 20 kм/ч, се измерва както е посочено в предходната точка 1.1.3.

1.2.3.   Стойността на ε трябва да се закръгли до втория десетичен знак.

1.2.4.   В случай на превозно средство, оборудвано с противоблокировъчно устройство от категория 1 или 2, стойността на zmax се изчислява при напълно спряло превозно средство, при действащо противоблокировъчно устройство и използвано сцепление (ε), определено от същата формула, както в точка 1.2.1 по-горе.

1.2.5.   В случая на превозно средство, оборудвано с противоблокировъчно устройство от категория 1 или 2, стойността на zmax се определя за всяка ос, която има минимум едно пряко контролирано колело.

Например, за двуосно превозно средство и противоблокировъчно устройство, което действа единствено върху задната ос(2), използваното сцепление се определя от формулата:

Това изчисление трябва да се извърши за всяка ос, имаща минимум едно пряко котролирано колело.

2.   МЕТОД ЗА ИЗМЕРВАНЕ ПРИ ТЕГЛЕНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

Когато всички оси имат минимум едно пряко контролирано колело:

2.1.1.   изпитването се извършва като се прилага спирачно усилие само върху една ос; върху другите оси не трябва да се прилага спирачно усилие, а двигателят на теглещото превозно средство трябва да бъде с отцепен съединител;

2.1.2.   Степента на спиране (z) трябва да се определи, като се отчита съпротивлението при търкаляне на осите, върху които не се прилага спирачно усилие. Изпитването трябва да се извърши при скорост от 50 kм/ч и коефициентът на съпротивление при търкаляне може да се приеме за 0,01.

2.1.3.   за всяка ос трябва да бъде проверено следното отношение:

където:

ε	=	използваното сцепление,
z0	=	степента на максимално спиране, която се получава, когато се задействат спирачки върху една ос, без да се блокират колелата, при изключено противоблокировъчно устройство,
z1	=	степента на спиране, която се получава, когато се задействат спирачки върху същата ос, върху същата пътна настилка, при действащо противоблокировъчно устройство.

Използваните стойности на z1 и z0 трябва да бъдат средноаритметични на трите последователно измерени стойности при същите условия.

Когато не всички оси имат контролирано колело:

2.2.1.   в случаите на ремаркета, коефициентът на сцепление (K) и използваното сцепление (ε) трябва да бъдат определени в съответствие с изискванията за моторните превозни средства в тoчки 1.1 и 1.2 от настоящото допълнение. Силите в мястото на съединяване трябва да бъдат взети под внимание.

в случаите на полуремаркета (и на ремаркета с централно разположени оси), трябва да се използва следната процедура:

2.2.2.1.   използваното сцепление трябва да се изчисли по формулата:

къдетo:

z0	=	степента на максимално спиране, която се получава, когато се задействат спирачки върху една ос, без да се блокират колелата, при изключено противоблокировъчно устройство и демонтирани колела на останалите оси,
zmax	=	степента на спиране, която се получава, когато се задействат спирачки върху всички оси, контролирани от противоблокировъчното устройство, което е в режим на работа.

2.2.2.2.   стойността на z0 може да се изчисли по процедурата, описана в точка 1.1.3 от настоящото допълнение, за определяне на степента на максимално спиране (z*).

където:

TR	=	e силата на спиране = z*. (P + PM) – 0,01. W
PRdyn	=

и W статичната маса на осите в движение.

Другите символи са определени в допълнението към точка 1.1.4.2 на приложение II.

2.2.2.3.   Стойността на zmax може да се изчисли по същата процедура: да се измери z**, която представлява степента на спиране при действащо противоблокировъчно устройство, да се изчисли TRm и PRmdyn, като се използват формулите в точка 2.2.2.2 по-горе, и тогава:

Допълнение 2

ЕКСПЛОАТАЦИОННИ ХАРАКТЕРИСТИКИ ПРИ НАСТИЛКИ С РАЗЛИЧНА СТЕПЕН НА СЦЕПЛЕНИЕ

1.   Степента на спиране, предписана в точка 5.3.5 на настоящото приложение, може да се изчисли на базата коефициента на сцепление, измерен върху двете пътни настилки, върху които са извършени изпитванията.

Тези две пътни настилки трябва да отговарят на изискванията в точка 5.3.4 на настоящото приложение.

2.   Коефициентите на сцепление (K1 et K2), съответно за високо и ниско сцепление, трябва да се определят в съответствие с изискванията в точка 1.1 от допълнение 1 към настоящото приложение.

3.   Предписаната степен на спиране (z3) за моторните превозни средства с товар трябва да бъде както следва:

.

ПРИЛОЖЕНИЕ XI: УСЛОВИЯ ЗА ИЗПИТВАНЕ НА РЕМАРКЕТА С ЕЛЕКТРИЧЕСКА СПИРАЧНА СИСТЕМА

1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1.   За нуждите на разпоредбите, които следват, електрическите спирачки са работни системи за спиране, състоящи се от устройство за управление, електромеханична трансмисия и фрикционни спирачки. Устройството за електрическо управление, регулирано от напрежението за ремаркето, трябва да се намира на самото ремарке.

1.2.   Електрическата енергия, необходима за електрическата спирачна система, се подава на ремаркето от моторното превозно средство.

1.3.   Спирачните електрически системи се задействат от работната спирачна система на моторното превозно средство.

1.4.   Номиналното напрежение е 12 V.

1.5.   Максималната консумация на ток не трябва да надвишава 15 A.

1.6.   Електрическата връзка между електрическата спирачна система и моторното превозно средство се осигурява посредством мъжки и женски щепселен куплунг, които отговарят на… (6 14), като мъжкият куплунг не е съвместим с женските куплунги на електрическата системата за осветление на превозното средство. Мъжкият куплунг и кабелът трябва да са на ремаркето.

2.   УСЛОВИЯ, ОТНАСЯЩИ СЕ ЗА РЕМАРКЕТО

2.1.   Ако ремаркето има акумулаторна батерия, която се захранва от захранващия енергиен блок на моторното превозно средство, неговият захранващ тръбопровод трябва да бъде изключен при задействане на работната спирачка на ремаркето.

2.2.   За ремаркетата, масата на които, в ненатоварено състояние, е по-ниска от 75 % от максималната им маса, силата на спиране се регулира автоматично, в зависимост от състоянието на натоварване на ремаркето.

2.3.   Спирачните електрически системи трябва да бъдат такива, че дори при намалено напрежение по свързващите електрически магистрали до стойност 7 V, трябва да може да се осигури спирачен ефект, равен на 20 % от силата, съответстваща на максималната маса на ремаркето.

2.4.   При положение, че ремаркето е с повече от една ос и има теглично устройство, което се регулира по вертикала, устройствата за регулиране на спирачното усилие, които реагират при наклон в посоката на движението (махало, система пружина-маса, течен инерционен комутатор), трябва да бъдат монтирани към шасито. В случаите на едноосни ремаркета и на ремаркета, имащи оси, които се намират на най-много един метър една от друга, тези устройства за управление трябва да бъдат оборудвани с механизъм, указващ хоризонталното положение (например спиртен нивелир), и да могат да се регулират ръчно, за да се позволи позициониране на механизма по хоризонталната плоскост, съответстваща на посоката на движение на превозното средство.

2.5.   Релето за задействане на спирачния ток в съответствие с точка 2.2.1.20.2 от приложение I, което е свързано към управляващия тръбопровод, трябва да е разположено върху ремаркето.

2.6.   Трябва да бъде предвиден един контакт с изолация за щепсела.

2.7.   Трябва да бъде предвидена сигнална лампа, свързана с устройството за управление, която да светва при всяко задействане на спирачката, за да показва изправността на електрическата спирачна система на ремаркето.

3.   ЕФЕКТИВНОСТ

3.1.   Електрическите спирачни системи трябва да имат време за реагиране при отрицателно ускорение на състава от влекача и ремаркето, което не надвишава 0,4 m/s2.

3.2.   Ефектът на спиране може да запoчне с начална сила на спиране, която не надвишава 10 % от силата, съответстваща на максималната маса или на 13 % от масата на ненатовареното ремарке.

3.3.   Силите на спиране могат също да бъдат увеличени поетапно. При сили на спиране с нива по-високи от тези, за които става дума в точка 3.2, тези етапи не трябва да надвишават 6 % от силата, съответстваща на максималната маса или 8 % от силата, съответстваща на масата на ненатовареното ремарке. Въпреки това, в случая на едноосни ремаркета с максимална маса, която не надвишава 1,5 тона, първата степен на това увеличение не трябва да надвишава 7 % от силата, съответстваща на максималната маса на ремаркето. Увеличение от 1 % на тази стойност се допуска за следните степени (пример: първа степен 7 %, втора 8 %, трета 9 %, и т.н., като следващата степен не трябва да надвишава 10 %). За нуждите на тези разпоредби, двуосно ремарке, чието междуосие е под 1 метър, се счита за едноосно ремарке.

3.4.   Предписаната сила на спиране, равна на минимум 50 % от силата, съответстваща на максималната маса на ремаркето, се достига (с максималната маса) в случай на общо средно отрицателно ускорение на състава влекач/ремарке, ненадвишаваща 5,9 m/s2, когато се отнася до едноосни ремаркета или 5,6 m/s2, когато се отнася за многоосни ремаркета. Ремаркетата с междуосие по-малко от 1 метър са също считани като едноосни ремаркета по смисъла на настоящата разпоредба. Освен това границите, определени в допълнение 1 на настоящото приложение, трябва да бъдат спазвани. Ако силата на спиране се регулира на етапи, увеличенията трябва да бъдат в рамките, посoчени в допълнението към настоящото приложение.

3.5.   Изпитанието трябва да се извърши при начална скорост от 60 kм/ч.

3.6.   Автоматичното задействане на спирането на ремаркето трябва да бъде осигурено в съответствие с условията на точка 2.2.2.9 от приложение I. Ако това автоматично задействане на спирането изисква електрическа енергия, сила на спиране на ремаркето, равна на минимум 25 % от силата, съответстваща на максималната маса, трябва да бъде осигурена най-малко в продължение на 15 минути, за да може условията по-горе да бъдат изпълнени.

Допълнение

Съвместимост на степента на спиране на ремаркето и на общото средно отрицателно ускорение на състава от влекач и ремарке (с товар и без товар)

Бележки:

1.	Границите, посoчени в тази диаграма, се отнасят за натоварени и ненатоварени ремаркета. Когато масата на ненатовареното ремарке надвишава 75 % от неговата максимална маса, пределните граници се прилагат само за положение „с товар“.

2.

Пределните граници, посoчени в диаграмата, не засягат разпоредбите на настоящото приложение, относно необходимата при всеки случай минимална спирачна ефективност. Въпреки това, ако показаните реални ефективности по време на изпитването (в съответствие с разпоредбите на точка 3.4 по-горе) надвишават тези, които са необходими, те не трябва да надвишават пределните граници, посoчени в диаграмата по-горе.

TR	=	сума на силите на спиране в периферията на всички колела на ремаркето.
PR	=	обща нормална статична реакция на повърхността на пътя спрямо колелата на ремаркето.
J	=	общо средно отрицателно ускорение на състава влекач/ремарке.

ПРИЛОЖЕНИЕ XII: МЕТОД НА ДИНАМОМЕТРИЧНО ИНЕРЦИОННО ИЗПИТВАНЕ ЗА СПИРАЧНИ НАКЛАДКИ

1.   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1.   Процедурата, описана в настоящото приложение, може да бъде приложена в случай на промяна на типа превозно средство, когато са монтирани спирачни накладки от друг тип върху превозни средства, които може да са били типово одобрени, в съответствие с настоящата директива.

1.2.   Типовете спирачни накладки за замяна, се контролират чрез сравняване на тяхната ефективност с тази, която е била постигната със спирачните накладки, с които е било оборудвано превозното средство в момента на неговото типово одобрение и които са съответствали на описаните в информационния документ компоненти, чийто модел фигурира в приложение IХ.

1.3.   Техническите органи, които отговорят за изпитванията по типовото одобрение, могат да поискат извършване на сравнение на ефективността на спирачните накладки, в съответствие с разпоредбите на приложение II.

1.4.   Заявлението за типово одобрение чрез сравняване се прави от производителя на превозното средство или от надлежно упълномощено от него лице.

1.5.   По смисъла на настоящото приложение, под „превозно средство“ се разбира типът превозно средство, одобрен в съответствие с настоящата директива и за който се иска сравнението да бъде прието за отговарящо на изискванията.

2.   ОБОРУДВАНЕ ЗА ИЗПИТВАНЕТО

Трябва да се използва динамометър, който има следните характеристики:

2.1.1.   Той трябва да е в състояние да породи необходимата инерция, посoчена в точка 3.1 на настоящото приложение, и да е в състояние да изпълни условията на тoчки 1.3 и 1.4 от приложение II относно изпитванията от Тип I и II;

2.1.2.   монтираните спирачки трябва да бъдат идентични с първоначалния тип, монтиран на превозното средство;

2.1.3.   в случай на въздушно охлаждане, то трябва да съответства на точка 3.4 от настоящото приложение;

инструментариумът за изпитването трябва да е в състояние да предоставя най-малко следните данни:

2.1.4.1.   непрекъснато отчитане на скоростта на въртене на диска или на барабана;

2.1.4.2.   брой на пълните завъртания по време на едно спиране, с разделителна способност, която позволява определяне на най-малко една осма от оборота.

2.1.4.3.   време на спиране;

2.1.4.4.   непрекъснато отчитане на температурата, измервана в центъра на траекторията, изминавана от накладките или измервана в средата на дебелината на диска, на барабана или на накладката;

2.1.4.5.   непрекъснато отчитане на налягането или на силата на управляващия тръбопровод на спирачките;

2.1.4.6.   непрекъснато отчитане на изходящия спирачен момент.

3.   УСЛОВИЯ ЗА ИЗПИТВАНЕТО

3.1.   Динамометърът трябва да бъде регулиран приблизително с възможно най-малка хлабина, с отклонение ± 5 % от инерцията на въртене, съответстваща на частта от цялата инерция на превозното средство, което е спирано чрез съответните колела, по следната формула:

където

I	=	инерция на въртене (кгм2)
R	=	радиус на търкаляне на гумата (м)
M	=	част от максималната маса на превозното средство, което се спира чрез съответните колела. В случай на динамометър с един изход, тази маса се изчислява на базата на разпределението на теоретичното спиране, когато отрицателното ускорение отговаря на съответната стойност, посoчена в точка 2.1.1.1.1 от приложение II, с изключение на ремаркета от категория O, за които стойността M трябва да бъде еквивалентна на масата на съответното колело върху земята, когато превозното средство е неподвижно и натоварено до своя максимален товар.

3.2.   Началната скорост на въртене на инерционния динамометър трябва да отговаря на линейната скорост на превозното средство, така както тя е предписана в настоящата директива, и да се определя въз основа на радиуса на търкаляне на гумата.

3.3.   Спирачните накладки трябва да бъдат разработени най-малко на 80 %, и температурата им не трябва да надвишава 180 °C по време на процедурата по разработване или, по искане на производителя на превозното средство, трябва да бъдат разработени съобразно неговите препоръки.

3.4.   Въздушно охлаждане може да бъде използвано, като посоката на обветрящото спирачката течение e перпендикулярна на неговата ос на въртене. Скоростта на обтичане на охлаждащия въздух върху спирачката не трябва да е по-висока от 10 kм/ч.

4.   ПРОЦЕДУРА НА ТЕСТОВО ИЗПИТВАНЕ

4.1.   Пет комплекта спирачни накладки трябва да бъдат подложени на изпитвания с цел сравняване; те се сравняват с пет комплекта накладки, съответстващи на оригиналните компоненти, описани в техническия документ за първоначалното одобрение на въпросния тип превозно средство.

4.2.   Заменяемостта на спирачните накладки се основава на сравняване на получените резултати посредством процедурите за изпитване, описани в настоящото приложение и съответстващи на условията по-долу:

4.3.   Изпитване за експлоатационни характеристики на тип O при студени спирачки

4.3.1.   Трябва да се извършат три задействания на спирачките, когато началната температура е под 100 °C. Температурата се измерва в съответствие с разпоредбите на точка 2.1.4.4.

4.3.2.   Когато се отнася за спирачни накладки, предназначени за превозни средства от категории M и N, задействането на спирачките трябва да се извърши при начална скорост на въртене, еквивалентна на тази, посoчена в точка 2.1.1.1.1 от приложение II, за да се получи среден момент, който е еквивалентен на отрицателното ускорение, предписано в тази точка. Освен това се извършват изпитвания при различни скорости на въртене, като най-ниската съответства на 30 % от максималната скорост на превозното средство, а най-високата – съответства на 80 % от тази скорост,

4.3.3.   Когато се отнася за спирачни накладки, предназначени за превозни средства от категория О, задействането на спирачките трябва да се извърши при начална скорост на въртене, съответстваща на 60 км/ч., така че да се получи среден момент, съответстващ на посoчения в точка 2.2.1. на приложение II. Допълнително изпитване за определяне на експлоатационните характеристики при студено състояние на спирачките, при начална скорост на въртене, съответстваща на 40 км/ч., трябва да се извърши за сравняване с резултатите от изпитванията от тип I и II, описани в точка 2.2.1.2.1 от приложение II.

4.3.4.   Средният спирачен момент, региcтpиран по време нa горeописаното изпитване за ефeктивност в състояние на ниска температура за сравнявaне нa накладкн, за cъщото входящо измерванe да бъде при граници на изпитване ± 15 от сpеднния срирачен мoмент, отчетен за спиpачните наклaдки, посочени в съответното заявление за одобрявaне типа на превoзно средство.

4.4.   Изпитване от тип I:

4.4.1.   Повторно спиране

4.4.1.1.   Спирачните накладки за превозни средства от категории M и N трябва да бъдат подложени на изпитвания според посoчената процедура в точка 1.3.1 от приложение II.

4.4.2.   Продължително спиране

4.4.2.1.   Накладките на спирачките на ремаркета от категория О трябва да бъдат подложени на изпитвания, в съответствие с точка 1.3.2 на приложение II.

4.4.3.   Остатъчна ефективност

4.4.3.1.   Накрая на изпитванията, предвидени в тoчки 4.4.1 и 4.4.2 по-горе, трябва да се извърши изпитване за остатъчна ефективност, предвидено в точка 1.3.3 на приложение II.

4.4.3.2.   Средният спирачен момент, регистриран върху накладките по време на горните изпитвания за остатъчна ефективност, които са предмет на сравнение, трябва да се намира, за същото начално измерване, в изпитателните граници от ± 15 % от средния спирачен момент, регистриран със спирачните накладки, съответстващи на описаните в заявлението за типово одобрение на въпросното превозно средство.

4.5.   Изпитване от тип II

4.5.1.   Това изпитване е необходимо, само ако върху въпросното превозно средство са използвани фрикционни спирачки за изпитване от тип II.

4.5.2.   Спирачни накладки за моторни превозни средства от категория M3 (с изключение на тези, които в съответствие с точка 2.2.1.19 от приложение I трябва да преминат изпитване от тип II А) и от категория N3 и ремаркетата от категория O4 трябва да преминат изпитвания в съответствие с процедурата от точка 1.4.1 от приложение II.

4.5.3.   Остатъчна ефективност

4.5.3.1.   В края на изпитването, предвидено в предходната точка 4.5.2, трябва да се извърши изпитване за остатъчна ефективност, предвидено в точка 1.4.3 на приложение II.

4.5.3.2.   Средният спирачен момент, регистриран върху накладките по време на горните изпитвания за остатъчна ефективност, които са предмет на сравнение, трябва да се намира, за същото начално измерване, в изпитателните граници от ± 15 % от средния спирачен момент, регистриран със спирачните накладки, съответстващи на описаните в заявлението за типово одобрение на въпросното превозно средство.

5.   ПРОВЕРКА НА СПИРАЧНИТЕ НАКЛАДКИ

5.1.   Трябва да се направи преглед на спирачните накладки в края на горните изпитвания, за да се установи дали тяхното състояние позволява те да продължат да бъдат използвани нормално.