1996L0057 — BG — 21.03.2008 — 002.001

---

Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

►B	ДИРЕКТИВА 96/57/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 3 септември 1996 година относно изискванията за енергийна ефективност на домашни хладилници, замразители и комбинирани хладилници, захранвани с електроенергия (ОВ L 236, 18.9.1996, p.36)

Изменен с

		Официален вестник
		No	page	date
►M1	ДИРЕКТИВА 2005/32/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 6 юли 2005 година	L 191	29	22.7.2005
►M2	ДИРЕКТИВА 2008/28/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 март 2008 година	L 81	48	20.3.2008

---

▼B

ДИРЕКТИВА 96/57/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 3 септември 1996 година

относно изискванията за енергийна ефективност на домашни хладилници, замразители и комбинирани хладилници, захранвани с електроенергия

Член 1

Настоящата директива се прилага за нови домашни хладилници, камери за съхранение на замразена храна, замразители и комбинирани хладилници, захранвани от основната електрическа мрежа, както са определени в приложение I и наричани по-долу „хладилни уреди“. Уреди, които могат също така да използват други енергийни източници, в частност акумулатори, както и домашни хладилни уреди, работещи на принципа на абсорбцията и уреди, произведени съгласно конкретни спецификации се изключват.

Член 2

1.  Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че хладилните уреди, обхванати от настоящата директива, могат да бъдат пуснати на пазара на Общността, само ако консумацията на електроенергия на въпросния уред е по-ниска или равна на максимално допустимата консумация на електроенергия за неговия клас, чиято стойност е изчислена в съответствие с процедурите, определени в приложение I.

2.  Производителят на хладилен уред, обхванат от настоящата директива, неговият упълномощен представител, установен в Общността, или лицето, което отговаря за пускането на уреда на пазара на Общността, следят за това всеки уред, пуснат на пазара, да съответства на изискванията, посочени в параграф 1.

Член 3

1.  Държавите-членки не могат да забраняват, ограничават или попречат на пускането на пазара на тяхната територия на хладилни уреди, които носят маркировката „CE“, удостоверяваща съответствието им с всички разпоредби на настоящата директива.

2.  До доказване на противното, държавите-членки приемат, че хладилните уреди, които носят маркировката „CE“, изисквана съгласно член 5, съответства на всички разпоредби на настоящата директива.

3.  

Член 4

Процедурите за оценка на съответствието и задълженията, свързани с маркировката „CE“ на хладилните уреди, са определени в приложение II.

Член 5

1.  При пускането на уредите на пазара, те трябва да носят маркировката „CE“, която се състой от инициалите „CE“. Форма на маркировката, която трябва да се използва, е показана в приложение III. Маркировката „CE“ се поставя на видимо място, по четлив и незаличим начин, и когато е уместно, на опаковката.

2.  Поставянето върху хладилните уреди на друга маркировка, която има вероятност да подведе трети страни по отношение на значението и формата на маркировката „CE“, е забранено. Всякакви други маркировки могат да се поставят на уредите, на техните опаковки, инструкциите им за експлоатация или други документи, при условие че маркировката „CE“ остава видима и четлива.

Член 6

1.  Когато дадена държавата-членка установи, че маркировката „CE“ е била поставена неправилно, производителят или неговият упълномощен представител, установен в рамките на Общността, е задължен да приведе продукта в съответствие и да прекрати нарушението в съответствие с условията, наложени от държавите-членки. В случай, че нито производителят, нито неговият упълномощен представител са установени в рамките на Общността, лицето, което пуска хладилния уред на пазара на Общността поема тези задължения.

2.  Когато уредът продължава да не бъде в съответствие, държавите-членки вземат всички необходими мерки съгласно член 7, за да ограничат или забранят пускането на пазара на въпросния уред, или за да гарантират, че той е изтеглен от пазара.

Член 7

1.  Всяко решение, взето в съответствие с настоящата директива, което съдържа ограничение за пускането на пазара на хладилни уреди, посочва точните основания, на които се базира. Съответната страна незабавно бива уведомена за решението, като в същото време бива информирана за възможностите и крайните срокове по отношение на предоставените ѝ средства за съдебна защита по силата на действащото във въпросната държава-членка законодателство.

2.  Държавите-членки незабавно информират Комисията за всяка такава мярка, посочвайки основанията за решението си. Комисията довежда тази информация до знанието на другите държави-членки.

Член 8

Преди изтичането на период от четири години след приемането на настоящата директива, Комисията прави оценка на получените резултати в сравнение с очакваните. С цел преминаване към един втори етап от подобряването на енергийната ефективност, след това Комисията оценява, след консултиране със заинтересованите страни, необходимостта от определянето на допълнителни серия от подходящи мерки за значително подобряване на енергийната ефективност на домашните хладилни уреди. В този случай, всяка мярка за енергийна ефективност и датата на влизането ѝ в сила ще се основават на нивата на енергийна ефективност, които са икономически и технически обосновани предвид обстоятелствата към момент. Всяка друга мярка, смятана за подходяща с цел подобряване на ефективността на домашните хладилни уреди, също следва да бъде взета предвид.

Член 9

1.  Държавите-членки приемат и обнародват необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива в рамките на една година от приемането ѝ. Те незабавно информират Комисията за това.

Държавите-членки прилагат тези разпоредби след изтичането на тригодишен период от датата на приемане на настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.  Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които приемат в областта, обхваната от настоящата директива.

3.  По време на тригодишния период след приемането на настоящата директива, държавите-членки позволяват предлагането на пазара на хладилни уреди, които отговарят на същите условия, като тези, които са били прилагани на тяхната територията на датата на приемане на настоящата директива.

▼M1

Член 9а

Настоящата директива представлява мярка по прилагането по смисъла на член 15 от Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г. относно създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоемките продукти ( 11 ), относно енергийната ефективност по време на използването им, в съответствие с упоменатата директива, и може да се измени или отмени ►M2  в съответствие с член 19, параграф 3 от Директива 2005/32/ЕО ◄ .

▼B

Член 10

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 11

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

МЕТОД ЗА ИЗЧИСЛЕНИЕ НА МАКСИМАЛНО ДОПУСТИМОТО НИВО НА КОНСУМАЦИЯ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ НА ДАДЕН ХЛАДИЛНЕН УРЕД И ПРОЦЕДУРИ ЗА ПРОВЕРКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Консумацията на електроенергия от даден хладилен уред (която може да бъде изразена в kW на 24 часа) е функция на класа уреди, към който той принадлежи (напр. хладилник „1 звезда“, замразител тип „ракла“ и т.н.), неговия обем и енергийната ефективност на конструкцията му (дебелина на изолацията, ефективност на компресора и т.н.), както и разликата между температурата около уреда и температурата вътре в уреда. Следователно при определянето на стандартите за енергийна ефективност, трябва да се предвидят допустими отклонения за основните ендогенни фактори, които оказват влияние върху консумацията на електроенергия (т.е. класа, към който принадлежи уредът и неговия обем). Поради тази причина максимума допустима консумация на електроенергия от даден хладилен уред се определя с линейно уравнение, което е функция от обема на уреда, като за всяка категория уреди се определя различно уравнение.

За изчисляване на максимално допустимата консумация на електроенергия на даден уред, трябва първо да се определи към коя категория от долуизброените спада той:

Тъй като хладилните уреди съдържат различни отделения, поддържащи различна температура (което оказва значително влияние върху консумацията на електроенергия), на практика максималната допустима консумация на електроенергия се определя като функция от използваемият обем, който представлява претеглената сума от обемите на различните отделения.

Така, за целите на настоящата директива, използваемият обем (Vadj) на даден хладилен уред се определя, както следва:

Vadj = Σ Vc × Wc × Fc × Cc

Wc = (25 – Tc)/20,

където Tc е проектната температура на всяко отделение (в °C),

където Vc е полезният обем на даден вид отделение на уреда, а Fc е коефициент, равен на 1,2 за нескрежообразуващите отделения и е равен на 1 за другите отделения,

Претеглените коефициенти Xc и Yc за различните видове отделения са следните:

Използваемият обем, както и полезният обем се изразяват в литри.

Максимално допустимата консумация на електроенергия (Emax, измерено в kWh на 24 часа се изчислява до втората цифра след десетичната запетая), за даден вид уред с използваем обем Vadj се определя за всеки клас уред със следното уравнение:

Хладилници/замразители и уред за съхраняване на замразени хранителни продукти с повече от две врати или други хладилни уреди, които не са описани по-горе, максимално допустимата консумация на електроенергия (Emax) се определя на база на температурата, както и броя на звездите на отделението с най-ниската температура, както следва:

Процедури за проверка на съответствието на даден уреда с изискванията за консумация на електроенергия по настоящата директива

Ако консумацията на електроенергия на даден хладилен уред, представен за проверка, е по-ниска или равна на Emax (максимално допустимата консумация на електроенергия за неговия клас, дефинирана по-горе), плюс 15 %, уредът се сертифицира като съответстващ на изискванията за консумация на електроенергия по настоящата директива. Ако консумацията на електроенергия на уреда е по-голяма от Emax плюс 15 %, трябва да се измери консумацията на други три уреда. Ако средната аритметична стойност на консумацията на електроенергия на тези три уреда е по-ниска или равна на Emax плюс 10 %, уредът се сертифицира като съответстващ на изискванията за консумация на електроенергия по настоящата директива. Ако средната аритметична стойност надвишава Emax плюс 10 %, уредът се смята за несъответстващ на изискванията за консумация на електроенергия по настоящата директива.

Дефиниции

Използваните в настоящето приложение термини съответстват на дефинициите по Европейски стандарт EN 153 от м. юли 1995 г., приети от Европейския комитет по стандартизация.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРОЦЕДУРИ ЗА ОЦЕНКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО (МОДУЛ A)

1.

Настоящият модул описва процедурата, посредством която производителят или неговия упълномощен представител, установен в Общността, който изпълнява задълженията, предвидени в точка 2, осигуряват и декларират, че хладилният уред отговаря на съответните изисквания по настоящата директива. Производителят трябва да постави маркировката „CE“ на всеки хладилен уред, който е произвел и да изготви писмена декларация за съответствие.

2.

Производителят трябва да изготви техническата документация, описана в параграф 3, и той или неговият упълномощен представител, установен в рамките на Общността трябва да държат тази документация на разположението на съответните национални власти за целите на инспекцията, за период не по-кратък от три години от датата, на която е бил производен уредът. В случаите, когато нито производителят, нито неговият упълномощен представител не са установени в рамките на Общността, задължението за държането на техническата документация на разположение се възлага на лицето, което отговаря за пускането на хладилния уред на пазара на Общността.

3.

Техническата документация трябва да дава възможност да се оцени съответствието на хладилния уред с изискванията по настоящата директива. Тя трябва, доколкото е необходимо за такава оценка, да обхваща проектирането, производството и функционирането на хладилния уред и да съдържа: i) името и адреса на производителя; ii) общо описание на модела, достатъчно за ясната му идентификация; iii) информация, включваща ако е необходимо чертежи на основните проектни характеристики на модела, и по-специално относно елементите, които имат влияят значително на консумацията му на електроенергия, като размерите, обема(ите), характеристиките на компресора, специалните характеристики и т.н.; iv) инструкции за експлоатация, ако има такива; v) резултатите от измерванията на консумация на електроенергия, проведени в съответствие с точка 5; vi) подробности за съответствието на тези измервания съгласно изискванията за консумация на електроенергия, определени в приложение I.

4.	Техническа документация, изготвена в приложение на друго законодателство на Общността, може да бъде използвана, доколкото съответства на изискванията по настоящето приложение.

5.	Производителите на хладилни уреди отговарят за установяването на консумацията на електроенергия на всеки хладилен уред, обхванат от настоящата директива, в съответствие с процедурите, уточнени в европейски стандарт EN 153, както и за съответствието на уреда с изискванията по член 2.

6.	Производителят или неговият упълномощен представител трябва да пазят копие от декларацията за съответствие, заедно с техническата документация.

7.	Производителят трябва да вземе всички необходими мерки, с цел производствения процес да осигури съответствието на произведените хладилни уреди с техническата документация, упомената в точка 2, както и с релевантните изисквания на директивата.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

МАРКИРОВКА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ „СЕ“

Маркировката за съответствие се състои от инициалите „CE“, съгласно следната илюстрация:

Ако маркировката „CE“ се намали или увеличи, трябва да се спазват пропорциите, показани в горната разграфена илюстрация.

Отделните компоненти на маркировката „CE“ трябва фактически да запазят същите вертикалните размери, които не могат да бъдат по-малки от 5 mm.

---

( 1 ) ОВ C 390, 31.12.1994 г., стр. 30 и ОВ C 49, 20.2.1996 г., стр. 10.

( 2 ) ОВ C 155, 21.6.1995 г., стр. 18.

( 3 ) Становище на Европейския парламент от 26 октомври 1995 г. (ОВ C 308, 20.11.1995 г., стр. 134), Обща позиция на Съвета от 11 март 1996 г. (ОВ C 120, 24.4.1996 г., стр. 10) и Решение на Европейския парламент от 18 юни 1996 г. (ОВ C 198, 8.7.1996 г.).

( 4 ) ОВ C 20, 22.1.1985 г., стр. 1.

( 5 ) ОВ L 157, 9.6.1989 г., стр. 32.

( 6 ) ОВ L 307, 8.11.1991 г., стр. 34.

( 7 ) ОВ L 297, 13.10.1992 г., стр. 16.

( 8 ) ОВ L 45, 17.2.1994 г., стр. 1.

( 9 ) ОВ C 136, 4.6.1985 г., стр. 1.

( 10 ) ОВ L 220, 30.8.1993 г., стр. 23.

( 11 ) ОВ L 191, 22.7.2005 г., стр. 29.