Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52013IP0234

Препоръка на Европейския парламент до Съвета от 11 юни 2013 г. относно Шестдесет и осмата сесия на Общото събрание на ООН (2013/2034(INI))

OB C 65, 19.2.2016, p. 162–167 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

19.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 65/162


P7_TA(2013)0234

Препоръка до Съвета относно Шестдесет и осмата сесия на Общото събрание на ООН

Препоръка на Европейския парламент до Съвета от 11 юни 2013 г. относно Шестдесет и осмата сесия на Общото събрание на ООН (2013/2034(INI))

(2016/C 065/23)

Европейският парламент,

като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 21 и 34 от него,

като взе предвид предложението за препоръка до Съвета относно Шестдесет и осмата сесия на Общото събрание на ООН (ОС на ООН), внесено от Александър Граф Ламбсдорф, от името на групата ALDE (B7-0083/2013),

като взе предвид Решение 2011/168/ОВППС на Съвета от 21 март 2011 година относно Международния наказателен съд и за отмяна на Обща позиция 2003/444/ОВППС,

като взе предвид приоритетите на ЕС за Шестдесет и седмата сесия на ОС на ООН, във вида, в който са приети от Съвета на 23 юли 2012 г. (1),

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 септември 2003 г., озаглавено „Европейският съюз и Организацията на обединените нации: изборът на мултилатерализма“ (COM(2003)0526),

като взе предвид Шестдесет и седмата сесия на ОС на ООН, по-специално неговите резолюции, озаглавени „Договорът за търговията с оръжие“ (2), „Четиригодишен цялостен преглед на политиката на оперативните дейности за развитие на системата на Организацията на обединените нации“ (3), „Свобода на религията и убежденията“ (4), „Насърчаване на демократичен и справедлив международен ред“ (5), „Подобряване на международното сътрудничество в областта на правата на човека“ (6), „Върховенството на закона на национално и международно равнище“ (7) и „Жените, разоръжаването, неразпространението на оръжия и контрола над въоръженията“ (8),

като взе предвид резолюцията на ОС на ООН от 3 май 2011 г. относно участието на Европейския съюз в работата на Организацията на обединените нации (9),

като взе предвид резолюцията на ОС на ООН от 31 октомври 2003 г., с която беше приета Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията (10),

като взе предвид Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН) относно жените, мира и сигурността, приета на 31 октомври 2000 г.,

като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 5 юли 2012 г., озаглавена „Насърчаване, защита и упражняване на правата на човека в интернет“, в която се признава значението на защитата на правата на човека и свободния поток на информация онлайн,

като взе предвид своята препоръка от 13 юни 2012 г. до Съвета относно Шестдесет и седмата сесия на ОС на ООН (11),

като взе предвид своята препоръка до Съвета от 18 април 2013 г. относно принципа на ООН за отговорност за защита (12),

като взе предвид своята резолюция от 11 май 2011 г. относно ЕС като глобален фактор: неговата роля в многостранни организации (13),

като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията (14),

като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2013 г. относно 22-рата сесия на Съвета на ООН по правата на човека (15),

като взе предвид доклада на съвместната делегация на комисията по външни работи и подкомисията по правата на човека в Шестдесет и седмата сесия на Общото събрание на ООН от 28–29 октомври 2012 г.,

като взе предвид член 121, параграф 3 и член 97 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (А7-0202/2013),

A.

като има предвид, че с оглед на нарастващата глобализация и взаимосвързаност на държавите и обществата съществува все по-голяма необходимост от общи правила и механизми за вземане на решения, както и възможност за установяването на такива, с цел съвместно предприемане на мерки във връзка с възникващите глобални предизвикателства;

Б.

като има предвид, че фрагментираното създаване на политики в световен мащаб, в съчетание с нарастването на броя на международните и транснационалните форуми, усложнява допълнително международните отношения;

В.

като има предвид, че ЕС се ангажира с ефективно многостранно сътрудничество, в основата на което е една силна система на ООН; като има предвид, че ООН е в основата на глобалното управление;

Г.

като има предвид, че здравото и стабилно партньорство между ЕС и ООН подкрепя и допринася за работата на ООН в рамките на трите стълба — мир и сигурност, права на човека и развитие — и като има предвид, че по този начин ЕС трябва да поеме отговорността да участва в разработването на съвместни подходи към глобалните предизвикателства;

Д.

като има предвид, че зачитането, насърчаването и опазването на всеобщия характер и неделимостта на правата на човека са крайъгълните камъни на дейността на ЕС в международен план; като има предвид, че демокрацията и принципите на правовата държава са стълбове на устойчивия мир, като гарантират правата на човека и основните свободи;

1.

Отправя до Съвета следните препоръки:

ЕС като глобален фактор

a)

да се гарантира непрекъснато последователността и видимостта на ЕС като глобален фактор в ООН; да се засили способността на ЕС да действа по координиран, бърз и всеобхватен начин на световната сцена и да постига последователни и своевременни резултати; да се гарантира пълното прилагане на резолюцията на ОС на ООН от 3 май 2011 г. относно участието на ЕС в работата на Организацията на обединените нации;

б)

да се насърчи ефективно многостранно сътрудничество чрез засилване на представителността, прозрачността, отчетността, ефикасността и ефективността на ООН, с цел подобряване на резултатите на място; да се припомни необходимостта от установяване на нов институционален баланс между променящата се роля на Г-20, ООН и нейните агенции, както и на международните финансови институции;

в)

да се осъществява по-активно сътрудничество със стратегически и други партньори на двустранна и многостранна основа с цел подкрепа на ефективни решения на проблемите и, когато е възможно, да се правят опити за предприемане на общи усилия с цел по-добри резултати;

ЕС и глобалното управление

г)

да се засили сътрудничеството с партньорите с цел повишаване на ефективността и единството на ООН като организация за 21-ви век;

д)

да се подкрепи една всеобхватна реформа на СС на ООН, основана на консенсус; да се представи конкретно предложение относно начина за постигане, като централна, дългосрочна цел на ЕС, на единно членство на ЕС в един разширен СС на ООН; да се поеме инициативата за разработване на обща позиция на държавите — членки на ЕС за тази цел; да се продължи подкрепата за прозрачността и по-добрата съгласуваност на политиките и позициите на държавите — членки на ЕС, които са членове на СС на ООН; да се гарантира, че тези държави членки, които имат постоянно място в СС на ООН, подкрепят становищата и позициите на Съюза като средство за координирани действия на ЕС в СС на ООН;

е)

да се полагат координирани усилия за укрепване на ролята и авторитета на ОС на ООН и за повишаване на неговата ефективност и ефикасност, включително чрез подобряване на неговите работни методи;

ж)

да се насърчава по-институционализирано участие на други заинтересовани страни (представители на гражданското общество, академичните среди) в работата на ОС на ООН; да се укрепи системата на ООН чрез разширяване и задълбочаване на натрупания граждански експертен опит;

з)

да се подкрепи прилагането на задължително оповестяване по държави на плащанията на транснационалните дружества, а именно от банковия и добивния сектор, регистрирани или чиито ценни книжа са допуснати до търговия на финансовите пазари в националните юрисдикции на партньорите;

Мир и сигурност

и)

да се подкрепи включването в мироопазващи операции на аспект, свързан с изграждане на мира, както и да се повиши съгласуваността между мироопазващите операции и националните екипи на ООН и участниците в процеса на развитие;

й)

да се работи в сътрудничество за засилването на ролята и капацитета на регионалните организации в опазването на мира, предотвратяването на конфликти, гражданското и военното управление на кризи, както и решаването на конфликти; да се насърчават съвместни мисии за оценка и да се укрепи сътрудничеството между ЕС и неговите партньори (включително Африканския съюз и подрегионални организации, НАТО, ОССЕ, АСЕАН, Общността на латиноамериканските и карибските държави, Арабската лига и др.) за предотвратяване на конфликти, както и в държави, където конфликтите са приключили;

к)

при поискване да се предоставя подкрепа на ООН с бойни групи на ЕС за мисии за налагане на мира и да се гарантира пълно сътрудничество от страна на държавите членки в използването на тези групи за мисии, които са били разрешени от Съвета за сигурност или Общото събрание на ООН;

л)

да се гарантира, че мандатите на мироопазващите мисии отразяват необходимостта от подкрепа на изборния процес, включително мисии за наблюдение на изборите,

м)

да се работи за установяването на отговорността за защита като нова норма на международното право, в рамките, договорени от държавите — членки на ООН на световната среща на високо равнище през 2005 г.;

н)

да се осигури пълна съгласуваност и съответствие с международното хуманитарно право на евентуалните бъдещи промени и приложения на принципа „отговорност за защита“, като същевременно се полагат усилия той да придобие всеобщ характер като инструмент за превантивна дипломация и двигател за човешко развитие;

о)

да се предприемат последващи действия във връзка с предложенията на Парламента в неговата препоръка до Съвета относно принципа на ООН за „отговорност за защита“ (16) и да се работи с партньорите, за да се гарантира, че концепцията за отговорност за защита се съсредоточава върху превенцията, защитата и възстановяването след конфликти, включително в предизвикващи загриженост случаи на геноцид, етническо прочистване, военни престъпления или престъпления срещу човечеството, но никога не се използва като претекст за обслужване на специални или национални интереси или тези на международни коалиции, основани на геостратегически или икономически интереси, с цел смяна на режима; да се подпомагат държавите за изграждане на капацитет в това отношение;

п)

да се разработят критерии, които трябва да бъдат вземани предвид, когато се предприемат действия за прилагане на принципа за „отговорност за защита“, по-специално третия стълб, включващ военни интервенции, като тези критерии обхващат например пропорционалност, предварителна яснота относно целите на политиката, както и използването на задълбочени оценки на въздействието;

р)

да се засили ролята на ЕС като глобален политически фактор чрез активна роля в превантивната дипломация;

с)

да се призоват всички преки и непреки участници в даден въоръжен конфликт, независимо дали става въпрос за държавни или недържавни участници, да спазват изцяло своите задължения съгласно международното право, включително осигуряване на хуманитарно пространство и осигуряване на неограничен достъп до хуманитарна помощ за хората в нужда, като се обърне специално внимание на защитата на цивилните лица, и да се застъпват за мирни, дипломатически решения на всички видове конфликти;

т)

да се подкрепят Резолюции 1325 (2000) и 1820 (2008) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността. да се подчертае и да се гарантира участието на жените в мирния процес; да се признае необходимостта от включване на свързаните с пола аспекти в предотвратяването на конфликти, мироопазващите операции, хуманитарната помощ и възстановяването след конфликти;

у)

да се работи в сътрудничество с ООН за справяне със заплахите за глобалната сигурност, като разпространението на ядрени оръжия, организираната престъпност и тероризма; да се положат повече усилия за приключване на преговорите за всеобхватна конвенция относно международния тероризъм;

ф)

да се работи в сътрудничество с партньори на многостранна и двустранна основа за оказване на по-силен и ефективен натиск, за да се сложи незабавно край на нарушаването на правата на човека и насилието в Сирия; да се проучат, заедно с партньори, по-специално САЩ, Турция и Лигата на арабските държави, всички варианти по отношение на прилагането на принципа на отговорност за защита, за да се помогне на сирийския народ и да се спрат кръвопролитията; да се окаже натиск върху правителството на Сирия и всички участници в кризата с цел пълно зачитане на международното хуманитарно право, както и да дадат възможност за бързо предоставяне на трансгранична хуманитарна помощ, основни обществени услуги, както и неограничен достъп за хуманитарните организации; да се призоват международните партньори да изпълнят финансовите си ангажименти по отношение на оказването на помощ за сирийските бежанци, така че ВКБООН и други организации да могат да окажат необходимата подкрепа; да се проучат, заедно с партньори, начините за свеждане до минимум на въздействието на кризата в Сирия върху съседните държави;

х)

да се подкрепят, в съответствие с резолюциите на СС на ООН по този въпрос, усилията на регионалната и на международната общност за намиране на политическо решение на конфликта в Мали и да се насърчи демократичен преход чрез укрепване на институциите на прехода, като се подкрепи, включително чрез медиация, национален диалог, включващ всички страни, и помирение, както и провеждането на свободни, честни и прозрачни избори; да се окаже подкрепа също така на инициативите за териториалната цялост на Мали и сигурността на населението на страната; да се подчертае значението на поддържането на стабилността в региона на Сахел и на предотвратяването на отрицателно въздействие върху стабилността на страните — съседки на Мали; да се постигне тясна координация с регионалните и международните партньори, включително Африканския съюз и Икономическата общност на западноафриканските държави; да се предостави подкрепа за мироопазваща мисия под егидата на ООН и специална част за предоставяне на военно обучение на въоръжените сили на Мали в рамките на EUTM Мали и да се насърчат държавите — членки на ЕС да участват в тези инициативи; да се продължи предоставянето на помощ на AFISMA (Международна мисия за подкрепа на Мали, ръководена от африканските държави);

ц)

да се приветства Договорът за търговията с оръжие, приет от ОС на ООН на 2 април 2013 г., който ще се прилага по отношение на широк набор от оръжия, включително боеприпаси; да се подкрепят активно бързото подписване, незабавното ратифициране и ефективното и всеобщо прилагане на този договор от всички държави — членки на ООН, включително държавите, които са основни производители на оръжия в световен мащаб; да се поеме лидерството за усилията, насочени към определяне на най-високите общи стандарти, включително с оглед на положението с правата на човека в страните получателки, за регулиране на международната търговия с оръжие и борбата с незаконния трафик, като по този начин се предотвратяват конфликтите, намалява се човешкото страдание и корупцията и се допринася за мира и сигурността в международен мащаб;

ч)

да се полагат повече усилия за поемане на многостранни ангажименти за намаляване на броя на ядрените оръжия;

Права на човека, демокрация и принципи на правовата държава

ш)

да се активизират международните усилия, чиято цел е да се гарантира, че всички права на човека, договорени в конвенциите на ООН, се считат за всеобщи, неделими, взаимозависими и взаимосвързани и че зачитането им се прилага; да се оказва противодействие на опитите за подкопаване на основите на хуманитарното право в борбата срещу тероризма; да се подкрепи включването на правата на човека, в това число цифровите свободи, както и основните свободи във всички аспекти на дейността на ООН;

щ)

да се полагат усилия за укрепване на процеса на всеобщ периодичен преглед, като се включат препоръки в тази насока в двустранните и многостранните диалози с държави — членки на ООН, особено в диалозите в областта на правата на човека; да се създаде среда, която позволява на НПО да дадат своя принос на различните етапи на процеса на всеобщ периодичен преглед;

aa)

да се води борба срещу нетърпимостта, отрицателните стереотипи, заклеймяването, дискриминацията и подбуждането към насилие; да се признае с дълбока загриженост нарастващото насилие срещу членове на религиозни и други общности в различни части на света;

аб)

да се предприемат действия във връзка с ограниченията на свободата на пресата и медиите по света; да се води борба срещу насилието над журналисти и автори на интернет блогове; да се защитава и подкрепя свободата на изразяване, както в интернет, така и извън него;

ав)

да се насърчава всеобщата подкрепа на Римския статут на Международния наказателен съд (МНС) и да се работи за повишаване на работния капацитет на МНС, за да се намали броят на случаите на престъпления срещу човечеството, които остават безнаказани;

аг)

да се подкрепи ангажиментът за постигане на международен ред, основан на принципите на правовата държава, което е от съществено значение за мирното съвместно съществуване на държавите, както и за изграждане на по-устойчиви държави и траен мир; да се припомни в тази връзка, че подкрепата за демокрацията и зачитането на принципите на правовата държава са взаимосвързани и че като такива следва да бъдат подкрепени като цел на външната политика на ЕС;

ад)

да се подкрепят в още по-голяма степен държавите, по тяхно искане, при изпълнението на национално равнище на техните съответни международни задължения, посредством засилена техническа помощ, както и посредством изграждане на институции и на капацитет;

ае)

да се изпълнят препоръките на политическата декларация, приета на срещата на високо равнище относно принципите на правовата държава през септември 2012 г.; да се подкрепи създаването на съвместния глобален координиращ орган в областта на принципите на правовата държава; да се окаже пълна подкрепа на ролята на Групата за координация и ресурсно осигуряване на правовата държава за цялостно съгласуване и последователност, за да се избегне също така и фрагментирането между службите (Отдел по политически въпроси, Програма на ООН за развитие и т.н.);

аж)

да се припомни, че корупцията е нарушение на правата на човека и че Европейският съюз е поискал изключителна компетентност за подписване на Конвенцията на ООН срещу корупцията; да се поиска от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник — председател на Комисията да представи план за действие на ЕС срещу корупцията с оглед ефективно наблюдение на изпълнението на препоръките на Конвенцията, напр. посредством определянето на задължения за държавите членки да публикуват и разпространяват информация за корупцията; да се установят канали за докладване на такива нарушения, нормативна уредба за защита на свидетелите и средства, с които да се осигури участието на гражданското общество;

Устойчиво развитие

аз)

да се допринесе за по-голяма политическа съгласуваност в подкрепа на развитието и за решителни усилия в борбата с бедността, както и за повишаване на ефективността на помощта за развитие, тъй като те продължават да бъдат ключови за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР);

аи)

в стратегиите в областта на развитието да се включат оценката и управлението на намаляването на риска от бедствия, с цел да се защити животът и прехраната на населението;

ай)

да се подобри връзката между подпомагането при бедствия, възстановяването, намаляването на риска от бедствия и развитието и да се подобри координацията между действащите лица в областта на хуманитарната помощ и развитието, за да се гарантира непрекъснатостта на помощта и да се изгради устойчивост, необходимостта от които се подчертава от повтарящите се продоволствени кризи в региона Сахел и Африканския рог;

ак)

да се работи за пълното прилагане на резултатите от конференцията „Рио+20“, включително чрез насърчаване на устойчивото развитие като водещ принцип за дългосрочно развитие в световен мащаб; да се изпълни международният ангажимент на ЕС и държавите членки да отделят 0,7 % от БВП за помощ за развитие, независимо от последиците от финансовата и икономическата криза за ЕС27;

ал)

да се работи в сътрудничество за започването по график на дейността на Политическия форум на високо равнище за устойчивото развитие, с цел координиране на текущия мониторинг и оценка на напредъка към постигане на обявените цели;

ам)

да се подкрепи всеобщият достъп до вода и достъпните и устойчиви енергийни услуги, тъй като те са основни фактори за изкореняването на бедността и за приобщаващия растеж;

ан)

да се работи за осъществяване на програмата за ЦХР за периода след 2015 г. по последователен и съгласуван начин; да се договори единен набор от цели за устойчиво развитие, които имат глобален обхват и са ориентирани към действия и които са измерими, обвързани със срокове и лесни за оповестяване; стремежът да е насочен към цели, които включват устойчивост, справедливост и управление;

ao)

да се подкрепи инициативата на председателя на ОС на ООН да представи на гражданското общество програма за развитие за периода след 2015 г. чрез организиране на специално събитие, посветено на постигането на ЦХР в рамките на 68-та сесия на ОС на ООН през 2013 г., като важен етап от консултациите с гражданското общество, тъй като това събитие може да допринесе за обединяване на целите за устойчиво развитие и процеса за развитие в периода след 2015 г. в „обща писта“;

ап)

да се отправи призив новата рамка за сътрудничество за периода след 2015 г. да бъде придружена от програма за предсказуемо и реалистично финансиране в съответствие с договорените цели;

Глобално сътрудничество между парламентите

ар)

да се подкрепи взаимодействието между правителствата и парламентите по световните проблеми; да се укрепи глобалното управление и да се даде възможност за по-голямо обществено и парламентарно участие в дейността на ООН;

Общи съображения

ас)

да се засилят действията във връзка с препоръките, приети от Парламента, включително чрез приканване на Европейската служба за външна дейност да докладва ежегодно на Парламента относно резултатите от сесията на ОС на ООН;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета, на заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, и — за сведение — на Комисията.


(1)  Съвет на Европейския съюз, 9820/1/12.

(2)  Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/67/234.

(3)  Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/67/226.

(4)  Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/67/179.

(5)  Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/67/175.

(6)  Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/67/169.

(7)  Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/67/97.

(8)  Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/67/48.

(9)  Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/65/276.

(10)  Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/58/4.

(11)  Приети текстове, P7_TA(2012)0240.

(12)  Приети текстове, P7_TA(2013)0180.

(13)  Приети текстове, P7_TA(2011)0229.

(14)  Приети текстове, P7_TA(2011)0334.

(15)  Приети текстове, P7_TA(2013)0055.

(16)  Приети текстове, P7_TA(2013)0180.


Top