Политика за развитие на ЕС

 

РЕЗЮМЕ НА:

Член 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)

Член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)

Член 21, параграф 2, буква г) от Договора за Европейския съюз (ДЕС)

ПОЛИТИКАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА ЕС В ДОГОВОРИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Член 4 от ДФЕС предоставя на ЕС компетентността да извършва дейности и да провежда обща политика в областта на сътрудничеството за развитие. Държавите от ЕС могат да упражняват и собствените си компетенции в тази област.

Основната цел на политиката за развитие на ЕС, както е предвидено в член 208 от ДФЕС, е намаляването и в дългосрочна перспектива, премахването на бедността. В член 208 се изисква също така ЕС и държавите от ЕС да спазват ангажиментите, поети в рамките на Организацията на обединените нации (ООН) и други компетентни международни организации.

Политиката за развитие на ЕС преследва също така и целите на външната дейност на ЕС, по-конкретно дейностите, определени в член 21, параграф 2, буква г) от Договора за Европейския съюз (ДЕС), за насърчаване на устойчивото икономическо, социално и екологично развитие на развиващите се държави, като основната цел е премахването на бедността.

В съответствие с целите, определени в член 21, параграф 2 от ДЕС, наред с другото, политиката за развитие допринася също така и за подпомагането на демокрацията, върховенството на закона и правата на човека, за запазването на мира и предотвратяването на конфликти, за подобряването на качеството на околната среда и устойчивото управление на световните природни ресурси, за подпомагане на населението, страните и регионите, изправени пред природни или причинени от човека бедствия, както и за насърчаване на международна система, основана на по-силно многостранно сътрудничество и добро глобално управление.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Глобални задължения

ЕС като по-силен участник на глобалната сцена

ЕС се стреми да обедини всички налични средства от Съюза и държавите членки, за да работи за един по-мирен и проспериращ свят. Цялостното прилагане на глобалната стратегия на ЕС (ГСЕС) за външна политика и политика за сигурност започна през 2017 г. В тази стратегия се определят основните интереси и принципи за ангажираност на ЕС и се предвижда визия за един по-надежден, по-отговорен и откликващ в по-голяма степен ЕС в света. Целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН ще бъдат взаимосвързаните елементи при изпълнението на ГСЕС.

ЕС и държавите от ЕС са най-големият донор на официална помощ за развитие (ОПР). Европейският фонд за развитие (ЕФР) е главният инструмент за предоставяне на помощ за развитие на 79-те страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и на отвъдморските страни и територии по силата на Споразумението от Котону.

Чрез своя инструмент за сътрудничество за развитие ЕС се стреми да намали бедността в развиващите се държави, както и да насърчи устойчивото икономическо, социално и екологично развитие, демокрацията, върховенството на закона, човешките права и доброто управление.

Програма до 2030 г. за устойчиво развитие и европейски консенсус за развитие

Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и 17-те ЦУР в нея, приети от 193-те държави членки на ООН през 2015 г., са новата глобална рамка за премахване на бедността и за постигане на устойчиво развитие по света до 2030 г.

В съответствие с ГСЕС в своя нов европейски консенсус от 2017 г. за развитие ЕС определи принципите за сътрудничеството между институциите на Съюза и държавите членки и развиващите се държави с цел допринасяне за изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и Програмата за действие от Адис Абеба, договорени от ООН през 2015 г., както и на Парижкото споразумение относно изменението на климата.

Консенсусът уеднаквява действията за развитие на ЕС с ЦУР и е структуриран около 5-те ключови приоритета на програмата до 2030 г. (хората, планетата, благоденствието, мирът и партньорството).

Финансиране за устойчиво развитие

ЕС е страна по Програмата за действие от Адис Абеба, споразумение, постигнато чрез партньорство на 193-те държави членки на ООН на Третата международна конференция на ООН относно финансирането за развитие. Тя е неразделна част от програмата до 2030 г. и в нея се определя нова парадигма за изпълнение чрез ефективна употреба на финансови и нефинансови средства, както и чрез поставяне на преден план на вътрешните действия и стабилните политики. Областите на действие в нея включват:

• вътрешни публични ресурси;
• вътрешни и международни частни предприятия и финанси;
• международно сътрудничество за развитие;
• международната търговия като двигател за развитие;
• дълга и устойчивостта на дълга;
• систематични въпроси;
• науката, технологиите, иновациите и изграждането на възможности.

План за външни инвестиции

С цел подпомагане на постигането на ЦУР и привличане както на публични, така и на частни инвестиции, през 2017 г. ЕС създаде Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) и Гаранционния фонд на ЕФУР. Те са част от Плана за външни инвестиции (ПВИ) на ЕС, който се занимава с предизвикателствата на устойчивото развитие в Африка на юг от Сахара, както и с прехода чрез реформи в съседните региони на ЕС.

След изтичане на споразумението от Котону

Провеждат се преговори за предефиниране на взаимоотношенията между ЕС и държавите от АКТБ. В момента те са определени в споразумението от Котону, което изтича през 2020 г. Споразумението помогна за намаляване на бедността, повишаване на стабилността и интегриране на държавите от АКТБ в глобалната икономика.

Ефективност на развитието и съвместно програмиране — по-добра работа с държавите от ЕС

ЕС е ангажиран да гарантира, че помощта за развитие се изразходва възможно най-ефективно за постигане на ЦУР. В тази връзка той одобри няколко международни споразумения, включително:

• Парижката декларация от 2005 г. и Програмата за действие от Акра от 2008 г.;
• заключителния документ от Пусан за 2011 г.; и
• заключителния документ от Найроби за 2016 г.

Основните принципи на ефективността на развитието, предефинирани на срещата на високо равнище, проведена в Найроби през 2016 г., са:

• ангажираност на развитите страни с приоритетите за развитие;
• прозрачност и взаимна отчетност;
• сътрудничество за развитие, фокусирано върху резултатите; и
• включване на всички заинтересовани страни в приобщаващи партньорства за развитие.

Тези принципи се прилагат на практика в програми и проекти, както и чрез съвместно програмиране , като различните партньори на ЕС за развитие (ЕС и държавите от ЕС), които работят в дадена партньорска страна, планират заедно сътрудничеството за развитие.

Съгласуваност на политиката за развитие (СПР)

Чрез съгласуваността на политиката за развитие (СПР) ЕС се стреми да сведе до минимум отрицателните ефекти от разпространяването на своите политики в развиващите се държави. Целта е:

• насърчаване на взаимодействието между различните политики на ЕС в полза на страните партньори и подкрепяне на ЦУР;
• повишаване на ефективността на сътрудничеството за развитие.

За да гарантира, че продължава да се придържа към преследването на ЦУР, ЕС интегрира СПР в цялостната работа на Комисията по отношение на изпълнението на програмата до 2030 г. Държавите от ЕС също разполагат със свои механизми за осигуряване на СПР в националните си политики. В доклада на ЕС за 2019 г. относно съгласуваността на политиката за развитие се разглежда напредъкът на институциите и държавите от ЕС по отношение на СПР за периода 2015—2018 г.

Хората

Бедността и намаляване на неравенствата

ЦУР 1, премахване на бедността, и ЦУР 10, справяне с неравенствата и дискриминацията, са в центъра на политиката за развитие на ЕС.

Предварителните резултати от изследване за анализ на неравенствата, стартирано от Комисията през 2017 г., посочват, че:

• в рамките на развиващите се държави нивото на неравенството в доходите е високо и като средна стойност е по-високо от преди 30 години;
• неравенството в доходите намалява в някои държави в Латинска Америка (Бразилия, Перу, Мексико) и се увеличава в някои азиатски страни (Китай и Виетнам); и
• Латинска Америка и Субсахарска Африка са регионите с най-високо ниво на неравенства в света.

Неравенството на национално равнище остава важно препятствие пред бързия растеж и намаляването на бедността. Въпреки че изключителната бедност продължава да намалява по света, тя все още е широко разпространена в Африка, особено в Субсахарска Африка.

Човешкото развитие

Приоритетите на политиката за развитие на ЕС включват премахване на бедността (ЦУР 1), справяне с неравенствата и дискриминацията (ЦУР 10) и никой да не бъде пренебрегван. Подходът към човешкото развитие се фокусира върху хората, техните възможности и избори. ЕС подпомага обществата и икономиките на държавите партньори, за да стават все по-приобщаващи и устойчиви, така че всеки да се възползва от развитието и никой да не бъде пренебрегнат.

Равенство между половете и права на жените

Равенството между половете е фундаментална ценност на ЕС (член 2 от ДЕС) и политическа цел, залегнала в основата на Договора за функционирането на Европейския съюз (член 19 от ДФЕС). Чрез насърчаване на равенството между половете и правата на жените ЕС допринася за реализирането на ЦУР 5 и цялата програма до 2030 г., както е подчертано в европейския консенсус от 2017 г. за развитие.

Равенството между половете е съществена предпоставка за справедливо и приобщаващо устойчиво развитие, при положение че жените и момичетата са половината от населението на света. ЕС има за цел да гарантира, че жените и момичетата могат да участват пълноценно и равноправно в социалния, икономическия, политическия и гражданския живот. По-конкретно той подпомага отстраняването на препятствията пред равенството между половете, напр. дискриминационни закони, неравноправен достъп до услуги и правосъдие, образование и здравеопазване, работни места, икономически права и участие в политиката, както и премахването на сексуалното и основаното на пола насилие, включително чрез преодоляване на социалните норми и свързаните с пола стереотипи и подкрепа на женските движения и гражданското общество.

В плана за действие на ЕС в областта на равенството между половете (2016—2020 г.) се определя рамката за реализирането на тези приоритетни цели по света чрез външната политика на ЕС. През 2017 г. Европейската комисия издаде първия си доклад за изпълнение на плана за действие на ЕС в областта на равенството между половете за 2016—2020 г.

Една от водещите инициативи на ЕС е инициативата Spotlight за 500 милиона евро — едно уникално партньорство с ООН за премахване на насилието над жени и момичета. Инициативата обединява правителствата на държавите партньори и гражданското общество от Азия, Субсахарска Африка, Латинска Америка, Карибите и Тихоокеанския басейн.

Миграция, принудително разселване и убежище

Въпреки че темите за миграцията и мобилността не са нови, през последните години броят на международните мигранти се е увеличил, като през 2017 г. е достигнал 258 милиона (от 220 милиона през 2010 г. и 173 милиона през 2000 г.). Повечето от международните мигранти по света са граждани на развиващите се държави и тези държави са дом на повече от 85 % от хората по света, подложени на насилствено разселване.

Предизвикателствата на миграцията продължават да бъдат на челно място в Европейската програма. През 2017 г. Европейската комисията продължи с активното справяне с връзката между развитието и миграцията, в съответствие с програмата до 2030 г. и консенсуса за развитие. Сътрудничеството за развитие на ЕС изигра решаваща роля за приноса към цялостните усилия на ЕС за справяне с миграцията в контекста на Европейската програма за миграцията, декларацията от Валета, рамката за партньорство по въпросите на миграцията и новия подход на ЕС към насилственото разселване, в пълно съответствие с целите и принципите за развитие.

Чрез редица инструменти за развитие, например чрез извънредния доверителен фонд за Африка или регионалния доверителен фонд на ЕС за Сирия, но също така и чрез редовни географски инструменти Европейската комисия предприе действие в държавите партньори за справяне с краткосрочните и дългосрочните предизвикателства и възможности, произтичащи от миграцията.

По-конкретно се акцентира върху три аспекта:

• 1)

  справяне с мотивите/основните причини за нередовна миграция/принудително разселване;

• 2)

  подобряване на възможностите на държавите партньори за по-добро управление на миграцията/бежанските потоци;

• 3)

  увеличаване до най-голяма степен на въздействието на миграцията върху развитието.

Чрез този всеобхватен подход подкрепата през 2017 г. допринесе както за засилване на диалога и партньорството с държавите партньори в областта на миграцията, така и за постигане на осезаеми резултати в подобряването на управлението на миграцията, предоставянето на защита на уязвимите мигранти и бежанци и увеличаване до максимум на положителното въздействие на миграцията върху развитието.

Наред с другите постижения през 2017 г. ЕС:

• предостави 3 милиарда евро на Механизма за бежанците в Турция; и
• разработи програма за 90 милиона евро за предоставяне на защита и помощ за нуждаещите се в Либия, както и за подпомагане на стабилизирането на местните общества, с изместване на фокуса върху маршрута през Централното Средиземноморие;
• одобри, считано от 31 декември 2017 г., общо 143 проекта на стойност 2 388 000 000 евро по доверителния фонд на ЕС за Африка;
• през септември 2017 г. прие чрез Комисията специална мярка за Азия, Афганистан, Бангладеш, Пакистан и Ирак на стойност 196 милиона евро за справяне с предизвикателствата, свързани с продължителното принудително разселване и миграцията в Азия и Близкия изток.

Култура, образование и здравеопазване

ЕС признава ролята на културата в икономическия растеж и като важен компонент и средство за улесняване на:

• социалното приобщаване;
• свободата на словото;
• изграждането на идентичност;
• гражданските права;
• предотвратяването на конфликти.

През 2017 г. ЕС прие:

• заключения относно стратегическия подход на ЕС към международните културни отношения;
• редица програми, напр. за инвестиции в културата и творчеството, която има за цел:
  • подобряване на управлението на културата в държавите партньори;
  • стимулиране на създаването на работни места; и
  • укрепване на културното наследство.

Стремежът на ЦУР 4 е до 2030 г. да се осигури приобщаващо и справедливо качествено образование и насърчаване на възможностите за обучение през целия живот за всички. Образованието е основно човешко право и обществено благо. То играе и важна роля за постигането на ЦУР чрез обучение, изграждане на умения и повишаване на осведомеността.

През 2017 г. ЕС:

• подкрепи повече от 45 държави в усилията им за укрепване на образователните системи;
• работи съвместно с Глобалното партньорство за образование, което подпомага основното образование, като се фокусира върху най-бедните страни и/или тези, които са в нестабилна ситуация;
• прие програма на стойност 21 милиона евро, която има за цел да се подкрепят образователните потребности при продължителна криза, като акцентира върху подобряването на качеството на образованието в безопасна среда на обучение и изграждането на глобална база от доказателства за информиране за бъдеща подкрепа.

За да постигне ЦУР 3 по отношение на здравето и благосъстоянието, ЕС продължи да работи в областта на здравеопазването, като подкрепи Глобалния фонд и GAVI, алианса за ваксини, и проведе изследвания в областта на борбата със свързаните с бедността и пренебрегвани инфекциозни заболявания. Освен това той подпомогна регионални инициативи, като втората програма „Партньорство за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни“ и други многонационални инициативи.

В сътрудничество с Фонда на ООН за населението ЕС подпомага усилията за увеличаване на достъпността до качествени услуги, свързани с репродуктивното здраве и здравето на майките.

Сигурност в областта на продоволствието и изхранването и устойчиво селско стопанство

Тъй като един на всеки девет души страда от несигурност в областта на продоволствието и изхранването, ЦУР 2 се стреми към прекратяване на глада, постигане на продоволствена сигурност, подобряване на храненето и насърчаване на устойчивото селско стопанство до 2030 г.

Устойчивото селско стопанство, заедно с устойчиви рибарство и аквакултури, е крайно необходимо за премахване на глада и за осигуряване на продоволствена сигурност и остава основен движещ фактор за премахване на бедността и за устойчиво развитие. Селското стопанство и продоволствената сигурност са ключови фактори за постигане на добри резултати в областта на храненето.

ЕС е един от основните инициатори зад публикувания през 2017 г. Глобален доклад за продоволствените кризи, в който се посочва, че близо 108 милиона души са в състояние на продоволствена криза или извънредна ситуация и се определя необходимостта от:

• извършване на анализ на главните движещи фактори на продоволствената несигурност; и
• полагане на усилия за преодоляване на предизвикателствата.

ЕС има няколко инициативи, които имат за цел да се помогне за намаляване на броя на децата със забавен растеж на възраст под 5 г. с най-малко 7 милиона до 2025 г., като за периода 2014—2020 г. са разпределени 3,5 милиарда евро.

От икономическа, социална и екологична перспектива устойчивото селско стопанство е централна тема в програмата на ЕС за сътрудничество за развитие с държавите партньори. ЕС фокусира работата си в този сектор върху:

• инвестиране в малки стопанства;
• подпомагане на правителствени инициативи и програми, които насърчават устойчивостта и иновациите в селскостопанския сектор;
• насърчаване на селскостопански практики и технологии, които повишават доходите в селските райони, като същевременно се осигурява устойчивост по отношение на водите, почвите, екосистемите и биологичното разнообразие;
• подобряване на достъпа на земеделските стопани до производствени активи, напр. земи, капитали и др., по-специално чрез насърчаване на местното сътрудничество и партньорството между тях;
• засилване на частните инвестиции в сектора на селското стопанство;
• овластяване на жените в селското стопанство.

Планета

Изменение на климата

ЕС се ангажира да даде своя принос по отношение на глобалната борба срещу изменението на климата съгласно Парижкото споразумение от 2015 г. и ЦУР 13. Ние поставяме осъществяването на национално определените приноси в основата на политическия диалог с нашите държави партньори, за да интегрираме изменението на климата в нашите политики, стратегии, инвестиционни планове и проекти, така че да имат цялостен принос за Парижкото споразумение и ЦУР 13. Нашата работа по отношение на изменението на климата и програмата до 2030 г. трябва да вървят ръка за ръка.

ЕС увеличи усилията си за управление на рисковете и изграждане на устойчивост и приспособяване към промените, в съответствие с Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия. Освен това ЕС подкрепя преминаването към устойчива на изменението на климата зелена икономика с ниски нива на въглеродни емисии, в съответствие с ЦУР 8 по отношение на растежа и ЦУР 12 по отношение на устойчивите потребление и производство. Почти всички ЦУР са свързани с изменението на климата.

За периода 2014—2018 г. ЕС инвестира 8,2 милиарда евро за подпомагане на действията по отношение на климата. Най-големият дял от финансирането от ЕС по отношение на климата е насочен към действията за приспособяване (41 %), следвани от взаимодействията както по отношение на приспособяването, така и на смекчаването на последиците (31 %, и от действията по смекчаване на последиците (28 %). Целта ни е да насърчим такива действия, които допринасят както за приспособяването, така и за смекчаването на последиците.

Околна среда и устойчиво управление на природните ресурси

Околната среда и природните ресурси като земята, водните ресурси, горите, рибните запаси и биологичното разнообразие са ключови за икономиките на развиващите се държави и поминъка на техните граждани. Тяхното опазване и устойчивото им управление са от съществено значение за изпълнението на програмата до 2030 г. за устойчиво развитие (включително ЦУР 6, 12, 14 и 15), за премахване на бедността и глада и за осигуряване на здраве, благосъстояние, достъп до чиста вода и канализация и устойчив растеж, като същевременно се запазват екосистемите и продължава борбата срещу изменението на климата. ЕС подкрепя държавите партньори за подобряване на управлението на околната среда и природните ресурси, устойчиво управление на земите, водите, горите и други природни ресурси, запазване на биологичното разнообразие, справяне със замърсяването и насърчаване на приобщаващи зелени икономики.

Устойчива енергия

Достъпът до модерни и устойчиви енергийни услуги е една от ключовите целеви области на помощта от ЕС за развитието. През 2017 г. Комисията издаде документ, в който се посочва, че сътрудничество по отношение на енергията допринася за изпълнението на европейския консенсус за развитие.

В рамките на финансовата перспектива за 2014—2020 г. са разпределени 3,7 милиарда евро за сътрудничество за устойчива енергия за развитие, за да се допринесе за трите цели на ЕС с краен срок 2020 г.: предоставяне на достъп до енергия за около 40 милиона души, повишаване на генерирането на енергия от възобновяеми източници до около 6,5 гигавата и допринасяне за борбата срещу изменението на климата чрез намаляване на емисиите на CO₂ с 15 милиона тона годишно.

Например ЕС има за цел да даде своя принос за целите на Африканската инициатива за енергия от възобновяеми източници и да постигне мощности за генериране на енергия от възобновяеми източници от 5 GW до 2020 г., като същевременно на 30 милиона африкански граждани се дава достъп до устойчива енергия и се намаляват емисиите на CO₂ с 11 милиона тона годишно.

Просперитет

Сътрудничество с частния сектор

Тъй като в държавите партньори има значителни нужди от инвестиции, а донорските средства от правителствата и международните организации не са достатъчни, за да ги удовлетворят, ЕС използва смесено финансиране, при което безвъзмездните средства от Съюза се комбинират със заеми или собствен капитал от публични или частни финансисти, като по този начин се допринася за ЦУР 17 (укрепване на средствата за реализирането на и партньорства за целите). Рамката на ЕС за смесено финансиране се състои от следните регионални инструменти за смесено финансиране:

• Механизъм за инвестиции в Латинска Америка;
• Механизъм за инвестиции в Азия;
• Механизъм за инвестиции в Централна Азия;
• Карибски инвестиционен механизъм;
• Механизъм за инвестиции в Тихоокеанския басейн;
• Инфраструктурен доверителен фонд ЕС — Африка;
• Платформа за инвестиции в Африка и Платформа за инвестиции в рамките на политиката за съседство (управлявана о Генерална дирекция „Политика за съседство и преговори за разширяване“ (NEAR)), които са включени в ЕФУР като част от първия стълб на Плана за външни инвестиции (EIP) (вж. раздел „План за външни инвестиции“ по-горе).

Голяма иновация е използването от страна на Гаранционния фонд на ЕФУР на ограничени публични средства за привличане по-специално на частни инвестиции за жизнеспособни проекти, които в противен случай биха били трудно реализирани или разширени, като същевременно фокусът продължава да бъде върху целите на устойчивото развитие в държавите партньори. EIP като цяло е фокусиран върху премахването на ограниченията за устойчивите частни инвестиции и подкрепата на приоритетните реформи чрез засилен диалог с частния сектор и съответните заинтересовани страни. Засилването на устойчивите инвестиции и създаването на работни места (ЦУР 8) също е една от основните цели на алианса между Африка и Европа за устойчиви инвестиции и работни места, стартиран през септември 2018 г.

По отношение на търговията през 2017 г. ЕС прие съвместно с държавите членки нова стратегия за подпомагане на търговията, чрез която да се постигне просперитет чрез търговията и инвестициите. Стратегията има за цел да насърчи по-доброто мобилизиране на помощта от ЕС за търговията, за да се помогне на развиващите се държави да се възползват пълноценно от различните политически инструменти на ЕС, по-специално търговските споразумения и преференциални схеми на Съюза (включително споразуменията за икономическо партньорство и общата схема от преференции), по един устойчив и приобщаващ начин.

Растеж в селскостопанския сектор

Препитанието на две трети от бедните хора по света зависи от селското стопанство и много развиващи се държави са силно зависими от търговията на само няколко стоки.

ЕС е убеден, че трябва да се постигнат ускорени нива на отговорни вътрешни, международни, публични и частни инвестиции в селското стопанство и селскостопанските предприятия, за да се създаде динамика за устойчив растеж и устойчивост на селските райони в развиващите се държави. В съответствие с този подход през септември 2018 г. председателят Жан-Клод Юнкер обяви новия алианс между Африка и Европа за устойчиви инвестиции и работни места.

Инвестициите в частния сектор трябва да бъдат стимулирани чрез създаване на добре регулирана и обслужвана бизнес среда; частният сектор има ключова роля за постигането на това. Въпреки това повишените нива на риска, свързани с производството, финансирането и пазарните рискове, остават основните пречки пред увеличаването на инвестициите в частния сектор. ЕС помага за намаляването на тези рискове чрез европейския план за външни инвестиции (EIP). ЕС подпомага действията за управление на земите в около 40 държави, с общ бюджет от почти 240 милиона евро. В Перу и Хондурас финансираните от ЕС действия защитават правата на коренното население върху земята и им осигуряват основни активи (по този начин допринася за ЦУР 2).

Инфраструктура, градове и цифровизация

Напредъкът по програмата до 2030 г. изисква:

• изграждане на устойчива инфраструктура;
• насърчаване на приобщаваща и устойчива индустриализация; и
• насърчаване на иновациите (ЦУР 9).

Продължаващата цифрова трансформация предоставя възможности за създаване на повече работни места, за ускоряване на достъпа до качествени основни услуги, подобряване на прозрачността и отчетността на правителствата, както и за подобряване на демокрацията. Предварителното условие е да има добра свързаност и адаптирано регулиране в подкрепа на постигането на ЦУР 9.

ЕС помага за координирането на съвместната програма между ЕС и Африка за инфраструктура и участва в съвета на Програмата за транспортна политика на Африка, като подкрепя политиката и стратегията за африканските правителства и регионалните икономически общности.

Бързата урбанизация, особено в Азия и Африка, поставя големи предизвикателства пред развитието. През 2017 г. бе разработена програмата за международно градско сътрудничество, която споделя най-добрите градски практики между градове на ЕС и градове в стратегически държави партньори, напр. Индия и Китай, и включването по EIP на специфичен инвестиционен прозорец за „устойчиви градове“ (ЦУР 11).

Мир

Демокрация, права на човека, добро управление

ЕС се основава на фундаменталните ценности на зачитане на демокрацията, върховенството на закона и правата на човека (член 2 от ДЕС). Насърчаването на тези ценности е ключов приоритет в областта на външните отношения (член 21 от ДЕС), който е приложен в глобалната стратегия на ЕС (ГСЕС). ЕС подпомага държавите партньори за осъществяването на ЦУР 16 по отношение на демокрацията, достъпа до правосъдие, противодействието на корупцията, правата на човека и доброто управление чрез своите програми за подпомагане на развитието. Съвместните дейности с правителства от трети страни включват помощ при провеждане на избори и подкрепа на демокрацията, реформи в областта на правосъдието и борбата срещу корупцията, както и насърчаване на независимостта на медиите и основните свободи.

Освен това ЕС играе водеща глобална роля чрез специалния си Европейски инструмент за демокрация и права на човека. Приоритетите на инструмента се основават на плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията (2014—2019 г.). Той се фокусира върху укрепването на международните органи за правата на човека и съдилищата и е насочен главно към гражданското общество и независимите надзорни органи, за да се гарантират насърчаването и защитата на правата на човека и демокрацията.

Например Европейският инструмент за демокрация и права на човека позволява спешни мерки и поверителни проекти за защита на организациите и активистите в областта на правата на човека, които работят в най-трудната среда.

Делегациите на ЕС предоставят целева подкрепа за изграждане на възможности за насърчаване на правата на човека. Например по отношение на свободата на словото това се прави чрез две програми:

• Подкрепа на демокрацията; и
• Media4Democracy.

Нестабилност и устойчивост

През 2017 г. ЕС прие многосекторен ангажимент за устойчивост. В шест държави (Чад, Ирак, Мианмар, Нигерия, Судан и Уганда) бе стартиран пилотен процес, за да се изпробва по-обхватен подход за връзката между хуманитарната помощ, развитието и мира в контекста на нестабилността.

През 2017 г. работата по отношение на устойчивостта и справянето с нестабилността постигна напредък и в следните 4 области.

• Укрепване на рамката за устойчивост, по-специално с приемането на съвместното съобщение „стратегически подход за устойчивост във външната дейност на ЕС“.
• Разработване и прилагане на интегриран подход по отношение на външните конфликти и кризи. Интегрираният подход обединява съответните институции и инструменти на ЕС, както и държавите членки, за да има по-координирана и по-последователна външна дейност. Общата цел е да се засили въздействието на ЕС за предотвратяване, управление и разрешаване на конфликти и кризи.
• Засилване на значението на устойчивостта при конфликти и кризи, включително чрез реформи на държавите и договорите за изграждане на устойчивост като част от нашите операции за бюджетна подкрепа.
• Предоставяне на подкрепа за Международния диалог за укрепване на мира и държавността, воден от самите правителства на нестабилните държави и организации на гражданското общество (ОГО).

Сигурност

Регламентът за Инструмента, допринасящ за стабилността и мира (IcSP) е основният финансов инструмент на Комисията, предназначен за подобряване на стабилността, мира и устойчивостта в държавите партньори. Чрез глобалния си обхват и фокуса върху стабилността IcSP допълва другите финансови инструменти; по-специално когато не може да се използват географски или тематични инструменти, обвързани с официални критерии за подпомагане за развитие, но също така и за справяне с проблеми от междурегионално или глобално естество. В рамките на програмната част на IcSP, управлявана от ГД „Международно сътрудничество и развитие“ (DEVCO), се осъществяват повече от 260 проекта в полза на 70 страни. Тези проекти се реализират съвместно от агенции на държавите партньори и на държавите от ЕС.

Проектите обхващат голям диапазон от въпроси, например: борба срещу насилствения екстремизъм; техническа помощ за правоприлагащите общности за борба с химическите, биологичните, радиологичните и ядрените заплахи, организираната престъпност, трафика на наркотици или прането на пари; изграждане на възможности за подобряване на съдебните системи; или защита на критични инфраструктури. Инструментите за подкрепа може да включват „обучение на обучаващи“, подкрепа на място, настолни и реални трансгранични полеви упражнения, както и разработване на национални планове за действие въз основа на потребностите и оценката на риска. От януари 2018 г. ЕС е в състояние да подпомогне изграждането на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието (CBSD). При изключителни обстоятелства на военните сили на държавите партньори може да се предоставят обучение и оборудване за дейности в подкрепа на целите на развитието.

Със своя многоизмерен подход за справяне с умишлено предизвиканите (тероризъм, престъпност), но също така и случайните (Севез, Фукушима) проблеми със сигурността IcSP допринася за няколко ЦУР на ООН и ключови области на европейския консенсус за развитие, включително ключови приоритетни дейности в съседните на ЕС държави.

Ядрена безопасност

Европейската комисия не насърчава ядрената енергетика, за която отговаря само правителството на дадена държава, но насърчава ядрената безопасност. Всеки ядрен инцидент има глобален ефект върху обществата и затова сътрудничеството в областта на ядрената безопасност е от изключително значение за безопасността и сигурността на европейските граждани и околната среда.

Със своя многоизмерен подход за справяне с проблемите, свързани с ядрената безопасност, здравето и околната среда, програмата на Инструмента за сътрудничество в областта на ядрената безопасност допринася за много ключови области на европейския консенсус за развитие, включително основни приоритетни дейности в съседните на ЕС държави, Централна Азия и Иран.

В съседните на ЕС държави има предизвикателства. Те са свързани главно с държавите, които решават да използват ядрена енергия, напр. Беларус и Турция, удължават жизнения цикъл на реакторите, напр. Армения и Украйна, и извеждат от експлоатация и управляват радиоактивни отпадъци.

Партньорства

ЦУР 17 се отнася за партньорство в областта на развитието и подчертава значението на приобщаващите, многостранни платформи като средство за ефективно изпълнение на програмата до 2030 г. ЕС се ангажира да постигне ЦУР 17 както чрез външните си действия и ресурси, така и чрез улесняване на нейното осъществяване от други страни. ЕС продължава да участва в свързаните с развитието процеси на ООН, по-специално Партньорството от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие (GPEDC), което понастоящем осъществява мониторинг на ефективността на развитието на национално равнище.

Сътрудничество с гражданското общество

С приемането на Съобщението от 2012 г. Европейската комисия призна организациите на гражданското общество (ОГО) като участници в управлението, а не само като доставчици на услуги. Освен това ЕС прие всеобхватен обществен подход за осъществяването на ЦУР, като разшири участието на неконвенционални ОГО, като фондации, диаспора, синдикати, бизнес асоциации и др. Особено фондациите играят все по-голяма и по-влиятелна роля.

Европейската комисия засили диалога и консултациите с ОГО, по-специално чрез Политическия форум за развитие, който предоставя пространство за многостранен обмен на политики за развитие. Комисията подписа 25 рамкови споразумения за партньорство с международни и регионални мрежи на гражданското общество в подкрепа на ОГО за допринасянето им за регионалното и глобалното разработване на политики, свързани по-конкретно с успешното осъществяване на ЦУР.

На национално равнище ЕС изготви 107 пътни карти за ангажиране на гражданското общество. Пътните карти са стратегическа и всеобхватна рамка на страните, която включва цялата подкрепа от ЕС, включително делегациите и държавите от ЕС, за гражданското общество. Замислени като съвместна инициатива между Европейския съюз и неговите държави членки, пътните карти са въведени, за да засилят ангажираността на Европа с гражданското общество.

За 2014—2020 г. ЕС отдели 1,4 милиарда евро за подпомагане на ОГО на глобално и национално равнище чрез програмата за местните органи на ОГО, която се фокусира върху участието, партньорството и многостранните диалози с цел отразяване на основните ценности на програмата до 2030 г.

В доклада от 2017 г. за ангажираността на ЕС с гражданското общество се подчертават много форми и примери за осъществяване на тази подкрепа, както и начинът, по който Европа засилва ангажираността си с гражданското общество.

Сътрудничество с общността на донорите

Европейският съюз и неговите държави членки са водещият световен доставчик на официална помощ за развитие. Европейската помощ за развитие представлява почти 57 % от глобалната помощ за развитие чрез донори от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Комитета за подпомагане на развитието. Също така ЕС работи колективно по общи политики и на национално равнище с цел прилагане на общи подходи, включително съвместно планиране.

Освен това в интерес на партньорството за изпълнението на програмата до 2030 г. и Програмата за действие от Адис Абеба, както и за укрепване на многостранността, Европейската комисия участва в редовен диалог относно развитието с държави партньори извън ЕС, като Австралия, Канада, Япония, Корея и САЩ. Неговият кръг от партньори постоянно се разширява чрез ангажирането на нови или нововъзникващи донори, напр. тези от арабския свят.

Сътрудничество с международни организации

ЕС се ангажира стратегически също така и с ООН и други международни организации и финансови институции. Освен значителната помощ, която се предава чрез тези организации и институции, се провеждат и редовни стратегически диалози на високо равнище. По-специално ЕС се ангажира активно:

• в свързаните с развитието процеси на ООН, включително Политическия форум на високо равнище и Форума за финансиране за развитие, както и в предоставянето на подкрепа на ООН, по-конкретно чрез подновеното партньорство между ЕС и ООН за развитие (2018 г.);
• в дискусиите и обсъжданията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие чрез участие в Комитета за подпомагане на развитието (DAC);
• в Г20 и Г7, като подчертава ангажираността си за изпълнението на програмата до 2030 г. и нейните ЦУР;
• в засилването на неговото партньорство с международни финансови институции, напр. Групата на Световната банка (WBG) и Международния валутен фонд (МВФ), както и други международни и европейски финансови институции и банки за регионално развитие.

Глобален обхват

Списък с държавите, които отговарят на условията за получаване не помощта на ЕС за развитие

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — част първа — Принципи — дял I — Категории и области на компетентност на Съюза — член 4 (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 51—52)

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — част пета — Външна дейност на Съюза — дял III — Сътрудничество с трети страни и хуманитарна помощ — глава 1 — Сътрудничество за развитие — член 208 (предишен член 177 ДЕО) (OВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 141)

Консолидиран текст на Договора за Европейския съюз — дял V — Общи разпоредби относно външната дейност на Съюза и специфични разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност — глава 1 — Общи разпоредби относно външната дейност на Съюза — член 21, параграф 2, буква г) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 28—29)

последно актуализация 09.07.2019