6.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 67/6

1.1

ЕС, държавите членки и техните граждански общества са изключително богат източник на опит във връзка с прехода. Този опит следва да бъде използван по-ефективно за постигане на стабилност чрез промяна в рамките на Европа, в съседните на ЕС страни и в целия свят.

1.2

ЕС играе водеща роля в настоящите дебати в ООН относно програмата за развитие за периода след 2015 г. и трябва да настоява за конкретни стъпки за развитие, основаващи се на солидарност и съгласувани политики. Този факт, както и съответните предходни становища на ЕИСК трябва да бъдат взети под внимание (1).

1.3

Опитът във връзка с прехода, който ЕС е извлякъл и с който разполага, трябва да бъде използван на практика. ЕС трябва да систематизира по-добре своя положителен и отрицателен опит във връзка с прехода, наличните инструменти за подпомагане и данните относно съответните участници. Трябва да бъде разработен План за действие относно използването на опита във връзка с прехода в процеса на програмиране. Сборникът за европейския преход и други предложения от наскоро приети документи на ЕС трябва незабавно да бъдат приведени в действие.

1.4

Външната политика на ЕС трябва да стане по-силна, с по-широко участие, по-открита, по-ефективна и по-съгласувана. Политиката следва да бъде ориентирана към насърчаване на правата на човека, основните свободи (включително свободата на сдружаване и на мирни събрания), принципите на правовата държава, както и да допринася за създаването на благоприятна демократична среда, позволяваща на отделните лица и на организациите на гражданското общество (ОГО) да участват във формулирането на политиките и в мониторинга на тяхното приложение. Необходимо е да се възприеме дългосрочен подход.

1.5

Гражданското и политическото общество на ЕС и на неговите страни партньорки трябва да играят ключова роля. Споразуменията за партньорство, програмите за подпомагане и отпускането на безвъзмездни средства не бива да бъдат одобрявани без провеждането на структуриран диалог с гражданското общество, особено с организираното гражданско общество, в съответствие с принципа на партньорство на ЕС. Следва да се постави особен акцент върху диалога със и приобщаването на различните социални групи в страните партньорки, включително малцинствата и жителите на отдалечените региони.

1.6

Понастоящем поради дискриминационни административни или друг вид правила много потенциални поддръжници на устойчивото развитие не могат да получават подпомагане от ЕС. За да бъдат осигурени равни условия на действащите лица, чиито резултати са по-ниски според текущите оценки, са необходими позитивна дискриминация (която да не позволява никаква форма на манипулиране), както и изискване в проектите за развитие да участват партньори с наскоро придобит опит във връзка с прехода. От водещо значение трябва да бъде качеството на проектите и резултатите.

1.7

Необходимо е да се създадат нови механизми за сътрудничество, а съществуващите да бъдат разширени — вж. по-конкретно параграфи 3.3.4, 3.3.6, 3.3.7 и 3.3.8, напр. глобалната програма за туининг, програмата „Инструмент за техническа помощ и обмен на информация“ (TAIEX), програмата „Еразъм+“, новата платформа за обмен и др.

1.8

От подкрепата би трябвало да бъдат изключени лица, свързани с авторитарни режими и/или недемократични практики (напр. „GoNGOs“ (неправителствени организации, организирани от държавата), „жълти“ синдикати и др.).

1.9

В общи линии е необходимо да се предостави цялостно подпомагане на по-широка част от различните слоеве на обществото в страните партньорки.

1.10

Демократичната промяна, устойчивото развитие, приобщаващият икономически растеж и стабилният пазар, наред с повишаването на благосъстоянието и заетостта, могат да бъдат подкрепени най-ефективно посредством добро управление и силен подход, основаващ се на правата на човека. Практиката показва, че едно силно гражданско общество, особено когато е организирано, е най-добрата гаранция за успех.

2.1

ЕИСК одобрява възприетата широка концепция за устойчиво развитие. Както беше отбелязано от Съвета на ЕС, това включва аспекти като „демократичното управление, правата на човека и принципите на правовата държава, икономическото и социалното благосъстояние, както и мира и стабилността“ (2).

2.2

Преходът може да бъде дефиниран накратко като процес на стабилизиране, подкрепа за демокрацията, изграждане на институции и капацитет, споделяне на най-добри практики и консолидиране на реформите, чрез които промяната се превръща в нещо устойчиво. Той се основава на солидарността и действията от страна на отделните хора, организациите на гражданското общество (ОГО), правителствата и други действащи лица.

2.3

Някои аспекти на сътрудничеството с обществата в преход вече са били на дневен ред в работата на ЕИСК (3). Целта на настоящото становище е да не се ограничава до съществуващите източници и да отрази също специалния интерес на литовското председателство на Съвета на ЕС и общия интерес на европейското гражданско общество (както и като принос за срещата на високо равнище за Източното партньорство през ноември 2013 г. във Вилнюс и за Европейските дни на развитието).

2.4

Новите развития в страните партньорки на ЕС са още една причина за актуализиране на настоящата политика. ЕИСК продължава да изпитва безпокойство във връзка с устойчивостта на развитието в някои от източните съседи на ЕС, някои страни от EuroMed и други страни партньорки на ЕС. Наблюдават се някои положителни промени в региона на Западните Балкани (като се отбелязва значението на присъединяването на Хърватия към ЕС).

3.1.1

За да се постигне устойчива промяна, различните политики, програми и дейности на ЕС, насочени към едни и същи региони или области на политика, трябва да се координират по-добре с цел създаване на повече синергии и запазване на съгласуваността. Капацитетът на ЕС за външна дейност все още трябва да се развива допълнително, така че общите европейски ценности и цели да могат да бъдат ефективно подкрепени на истинско европейско равнище (4).

3.1.2

Трябва да се гарантира и да се следи по-внимателно за „последователността на политиката за развитие“ (ППР). Задължението за ППР, залегнало в член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (изменено с Договора за Лисабон), следва да бъде в основата на разработването на политики и тяхното изпълнение във всички разпоредби относно инструментите за външно действие и поради това следва да бъде изрично прилагано във всички политики, програми и дейности на ЕС. Трябва да се извършва оценка на съгласуваността на новите инициативи на ЕС в 100 % от случаите. Във всички програми (включително техните оценки и бюджетни редове) следва да се отразяват международните ангажименти и задължения на ЕС относно правата на човека и развитието (включително Общото разбиране на ООН за подход към развитието, основан на правата на човека), както и да се поставя акцент върху най-маргинализираните и уязвимите хора. Освен това е важно да се следи дали в процеса на преход и интеграция на ЕС положителните развития в една област на политиката не са придружени от отрицателни развития в други области.

3.1.3

Необходима е обща платформа, която да представя лесен за ползване преглед на съществуващите инструменти (като например безвъзмездни помощи, търгове, програми и др.), които се прилагат от ЕС или държавите членки и оказват пряко или непряко външно въздействие. Би трябвало да се помисли за паралели/сътрудничество с портала „Вашата Европа“. Необходимо е да се положат усилия за включване на информация за по-малки (както и подрегионални) организации. Други целеви групи следва да бъдат институциите в държавите членки на ЕС и обществата в преход. Платформата следва да бъде подпомагана например от информационен бюлетин или връзка с Twitter.

3.1.4

ЕС следва да се стреми към обединяване, координиране и създаване на синергии между своите дейности и дейностите на държавите членки в страните партньорки, както и към избягване на прекомерната вътрешна конкуренция. Държавите членки биха могли да разгледат възможността за споделяне на отговорностите чрез разработване на различни форми на съвместно външно сътрудничество (координатори за прехода, центрове за преводи, центрове за предоставяне на правна помощ, учебни заведения и др.) на своя територия или в страните партньорки.

3.2.1

Механизмите за външно действие на ЕС трябва да бъдат направени възможно най-приобщаващи, прозрачни и позволяващи участие, за да гарантират съвместна ангажираност за развитие и сътрудничество. Понастоящем се наблюдават някои недостатъци. Трябва да бъде проучен потенциалът на принципа на партньорство за обединяване на гражданското общество и публичните власти, напр. като предварително условие за получаване на безвъзмездни средства.

3.2.2

Тясното и за предпочитане структурирано участие на представители на гражданското и политическото общество е предпоставка за поемането на дългосрочен ангажимент към реформите. Вж. също параграф 1.5. Участието на ОГО, включително на социалните партньори от ЕС и от страните партньорки, е необходимо при планирането и осъществяването на всички дейности за развитие и сътрудничество. Съществуващите партньорства трябва да бъдат укрепени, както и да бъде насърчено създаването на нови такива.

3.2.3

ЕИСК желае да даде своя принос и неговите партньори от цял свят, както и съществуващите редовни форуми, биха могли да представляват ценен ресурс.

3.2.4

ЕС трябва да увеличи усилията си за развиване на капацитета на действащите лица от ЕС и от страните партньорки. Това може да бъде постигнато чрез предоставяне на финансова помощ, обмен на опит, осигуряване на образование и обучение, както и с помощта на други средства или програми.

3.2.5

Както в рамките на ЕС, така и в страните партньорки следва да се гарантират еднакви възможности за участие за различните действащи лица от правителствения и неправителствения сектор. Трябва да се премахне продължаващата пряка и непряка дискриминация от всякакво естество, включително прекомерно строгите критерии за допустимост, изискванията по отношение на мащаба на проектите и техническите изисквания; дискриминацията по отношение на административните правила, включително различията в заплащането и/или данъчното облагане на експертите от различните страни или сектори, работещи по едни и същи проекти; изискванията за съфинансиране (проблеми с приемането на апортни вноски); националните действия за лобиране, водещи до изкривяване на резултатите и други явления (5). Вж. параграф 1.6.

3.2.6

Техническите възможности, които предлага 21-ви век, включително електронното управление, следва да бъдат използвани и насърчавани в по-голяма степен за диалог и участие. Би могло да се разработи специална програма „Подпомагане на демокрацията 2.0“.

3.3.1

Настоящата система на ЕС и възможностите за финансиране и подкрепа от ЕС често биват критикувани поради ненужната си усложненост. ЕИСК приветства обявените планове за опростяване и рационализиране на инструментите на ЕС за външно финансиране, включително Европейския инструмент за съседство, за периода след 2014 г., и подкрепя обединяването на средствата.

3.3.2

Качество преди всичко. Конкретният опит във връзка с прехода и способността за разбиране и приспособяване към нуждите на страната партньорка би трябвало да станат предмет на обективна оценка и да се оценяват по-високо отколкото предишен опит в изпълнението на европейски проекти.

3.3.3

Съществуващият опит на ЕС във връзка с прехода трябва да бъде използван по-добре при разработването на външните политики на ЕС (6) (включително и на тази за развитие). Извлечените поуки във връзка с успехите и грешките следва да бъдат напълно систематизирани и подложени на задълбочен анализ. Заключенията трябва да бъдат използвани, напълно приведени в действие и включени в програмния цикъл. Наред с другото е необходимо осезаемо проследяване; на тези знания следва да се разчита при изготвянето на оперативните програми и при оценката, определянето на размера и разпределянето на безвъзмездна финансова помощ по проекти и др.

3.3.4

Европейският сборник за прехода трябва да бъде пуснат в действие, включително за целите на програмирането, и да бъде разширен с база данни от експерти в правителствения и неправителствения сектор, които имат опит в областта на прехода. Партньорите трябва да бъдат стимулирани да търсят експерти и това трябва да бъде широко насърчавано, особено в страните партньорки. Европейската комисия и ЕСВД следва да изготвят справочен списък за делегациите на ЕС относно това как да се използва сборникът при програмирането (наред с другото, той би могъл да бъде определен за задължителен източник на информация за експертите, които участват в дейностите на ЕС).

3.3.5

Европейската комисия следва да изготви План за действие относно това как по-добре да се прилага богатият опит на ЕС във връзка с прехода в процеса на програмиране. Би било от полза да се осигури систематичното използване на опита в области, в които това е целесъобразно. Европейската комисия следва също така да отдели достатъчно административни ресурси за осъществяването на този план.

3.3.6

Като се има предвид вече съществуващия широк набор от инструменти, свързани със споделянето на опита във връзка с прехода, би било препоръчително Комисията да организира хоризонтално управление с цел да ги събере и представи на едно и също, напр. чрез обединяваща платформа или структура.

3.3.7

Следва да се разгледа възможността за допълнително разширяване на инструментите на ЕС за оказване на експертна помощ, като например SOCIEUX или MIEUX. Тези инструменти са отлично средство за бърза реакция спрямо нуждите на страните партньорки. Географският обхват на съществуващите механизми за обмен на опит въз основа на потребностите и на други програми, по-конкретно Програмата за техническа помощ и обмен на информация (TAIEX), Туининг и „Еразъм+“, трябва да бъде разширен в световен мащаб (по-конкретно по отношение на държавите от АКТБ), като същевременно не се намаляват планираните средства по проекти от страните, участващи в програмите към момента.

3.3.8

Следва да бъде установена концепция за двустранно/тристранно сътрудничество на НПО (т.нар. „NGO Twinning/Trioing“), с участие на поне по един партньор от ЕС-15, ЕС-13 и от развиваща се страна или страна в преход (7). Обменът на опит между представители на частния сектор следва да бъде подкрепян.

3.3.9

Европейският фонд за развитие трябва да благоприятства в по-голяма степен споделянето на наскоро придобития опит на държавите членки на ЕС във връзка с прехода.

3.3.10

За да се превърне този опит в ефективна подкрепа за прехода, ЕС и държавите членки трябва да осигурят съответните средства и публична подкрепа. Освен това ЕИСК заявява отново, че преходът и ролята на отделните хора, на гражданското общество и на държавата трябва да бъдат един от аспектите на Европейската година на развитието – 2015 г.

4.1.1

Устойчивото развитие е обусловено от постигането на възможно най-широк консенсус в обществата на страните партньорки. От първостепенно значение е осигуряването на подкрепа за демокрацията, доброто управление, основните свободи (включително свободата на сдружаване и мирни събрания, свободата на словото, независимите медии и др.), гражданското образование, неформалното и самостоятелното учене, справедливостта и социалната справедливост във всички области и на всички равнища.

4.1.2

Би трябвало да се постави по-силен акцент върху ефективността и резултатността на политиката и проектите. Проектите трябва да се съпътстват от административни и оперативни програми и мерки за индивидуална подкрепа. Не може да се постигне ефективност без подобряване на координацията в страните партньорки. Следва да се отправи предложение за оказване на помощ и консултации при планирането.

4.1.3

От съществено значение като общ принцип и предпоставка за доверието в ЕС са недискриминацията, равнопоставеното третиране и проактивната ангажираност на партньорите на ЕС и на всеки член на техните общества (включително на групи като жените, малцинствата и др.). Разбира се диференцираният политически подход в зависимост от изискванията на страната партньорка е задължителен и трябва да бъде подобрен. Същевременно ЕС не би трябвало да проявява по-малко стриктност по отношение на „стратегически важни“ страни само поради ограничен набор от интереси, които нямат връзка с устойчивото развитие. Зачитането на правата на човека е област, в която ЕС и неговите партньори трябва да работят заедно.

4.1.4

Представителите на ЕС трябва да действат като „модератори/фасилитатори“ (анализирайки местните нужди и подкрепяйки/насърчавайки диалога между заинтересованите страни на местно равнище) и като „експерти“ (споделяйки предишния си опит и извличайки поуки от работата във връзка с прехода).

4.1.5

Широки слоеве на обществото в страните партньорки би трябвало да получат всеобхватна подкрепа. Понастоящем за основни целеви групи, към които следва да се насочва помощта от ЕС, се считат правителствените институции и в някои случаи организациите на гражданското общество (включително социалните партньори), младите хора и научните работници. Устойчивото развитие и демократичната промяна изискват всеобхватна подкрепа и тясно сътрудничество с „посланиците“, „двигателите/ръководителите“ или „лицата на трайната промяна“ от гражданското общество и неговите лидери и мрежи, но трябва да се отиде и по-далеч. Необходима е всеобща, широко достъпна и видима подкрепа за партньорите и техните общества. Присъединяването към ЕС и подкрепата за неговите съседи не трябва да се възприемат като изгода единствено за малцина избрани. Видими подобрения в области като образованието и науката (включително реформите в професионалното образование и обучение, дейностите, предназначени за децата, и др. (8)), икономика с ниски емисии на CO2, инфраструктурата и обществените и социални услуги (включително ИКТ, здравеопазването, спортните площадки и др.), достойния труд и възможностите за качествена заетост, равнопоставеността между половете, подкрепата за уязвимите в икономическо отношение хора и коренното население, социалните движения и условията, благоприятстващи развитието на стопанска дейност (в това число укрепването и включването на социалните партньори (9)) и др. ще насърчат промяната и постигането на по-голям консенсус относно проевропейската ориентация.

4.1.6

Възможно е в държавите с демократичен дефицит финансирането, предоставено на или посредством официалните институции, да бъде използвано не за социални цели, а за подкрепа на режима, както и да не се дава шанс на местни ОГО, които са реални представители на демократичните ценности, да кандидатстват. Учредяването на Европейския фонд за демокрация (ЕФД) несъмнено представлява важна и дългоочаквана стъпка. Тези широкообхватни проблеми обаче не могат да бъдат разрешени единствено от ЕФД. Част от решението се състои в „каталогизиране на всички организации на гражданското общество“ и други получатели на подпомагане в региона (10). Неформалното гражданско общество по места и неговите инициативи също трябва да бъдат подкрепени в по-голяма степен – няколко държави членки на ЕС имат опит в гъвкаво финансиране на проекти. В същото време трябва да се увеличи делът на помощта, разпределяна посредством гражданското общество, особено при авторитарните режими.

4.1.7

Следва да се обърне специално внимание и на ситуациите на преход в страните от Южното и Източното Средиземноморие, в които са поставени под сериозна заплаха демокрацията, правата на човека и правата на жените, както и на необходимостта от осигуряване на по-силна подкрепа от ЕС за гражданското общество и организациите на жените.

4.1.8

Като цяло ЕС трябва внимателно да анализира и да се адаптира към различните капацитети за усвояване и специфики на страните партньорки.

4.1.9

ЕС трябва да сподели своя опит за това как да се гарантира устойчива външна и вътрешна подкрепа за развитието, наред с другото за гражданското общество, след като преминат първите етапи на прехода и се постигне относително благосъстояние.

4.2.1

Приобщаващият икономически растеж и стабилният пазар, наред с повишеното благосъстояние и заетост и интелигентната икономическа либерализация, трябва да играят ключова роля в развитието на обществата в преход (в съответствие с концепцията за „икономическа трансформация“ в дебатите за периода след 2015 г.). Трябва да бъде насърчено изграждането на безопасна и приветлива среда за инвестиции, която да бъде защитена посредством международни споразумения, в многостранната рамка на организации като СТО, ОИСР и др.

4.2.2

Ключът към устойчивостта се крие в принципите на правовата държава, в една независима правна система, която да не може да бъде корумпирана или обезсмислена от диктатура. От жизненоважно значение са независимите ОГО, които не се поддават на шантаж, достъпът до информация, социалната закрила и възможностите за достойна заетост, научното и техническото сътрудничество, енергийната ефективност/независимост и опазването на околната среда.

4.2.3

Условията за търговия трябва да бъдат подобрени, а в случаите когато това е уместно — да бъдат използвани задълбочени и всеобхватни споразумения за свободна търговия, които имат за цел да преминат „отвъд границите“, за да се насърчи постепенното сближаване с ЕС на правилата, принципите и стандартите в техническите предписания, както и при тяхното изпълнение. Целта на партньорите на ЕС би трябвало да бъдат силни и приобщаващи икономики, които стабилно намаляват зависимостта си от външна помощ, и това е друга област, в която обменът на опит е от жизненоважно значение.

4.2.4

Когато става въпрос за отношения с авторитарни режими, трябва да се даде приоритет на диалога със и помощта за независимите предприятия (както и синдикатите и другите организации на гражданското общество). Във всички случаи на МСП трябва да се гарантира по-значима роля като фактори, способстващи за утвърждаването на устойчивостта, принципите на правовата държава и икономическото развитие. Допълваща роля могат да изпълняват съветите на чуждестранните инвеститори или други партньори на ОГО.

4.3.1

ЕИСК и други органи вече посочиха необходимостта от тясно и ефективно сътрудничество между ЕС, ООН и други международни организации по програмата за развитие след 2015 г.

4.3.2

ЕС трябва да отчете и други неотдавнашни събития, в това число създаването на Партньорство за открито управление (инициатива от голямо значение за ЕИСК, която отразява посочения по-горе принцип на партньорство). Въздействието на планираното Трансатлантическо партньорство в областта на търговията и инвестициите, както и на други подобни споразумения, трябва да бъде внимателно планирано и следено с оглед на техния ефект по отношение на сътрудничеството за развитие и прехода.

4.3.3

В по-голяма степен би трябвало да бъдат използвани и подкрепяни ролята и потенциалът на глобалния частен бизнес и чуждите инвеститори, които споделят ценностите на ЕС и спазването на основните икономически и социални права.

4.3.4

Би трябвало да се планира широкообхватно проучване на най-добрите практики на световните фондации и ОГО и на инструментите, които те използват в страните в преход.