(1)

В съобщението си от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (наричано по-нататък „съобщение относно Европейския зелен пакт), Комисията представи Европейски зелен пакт за Съюза и неговите граждани. Пактът е нова стратегия за растеж, която има за цел превръщането на Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която през 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове и икономическият растеж няма да зависи от използването на ресурси.

(2)

В заключенията си от 12 декември 2019 г. Европейският съвет одобри целта за постигане до 2050 г. на неутрален по отношение на климата Съюз.

(3)

В резолюцията си от 15 януари 2020 г. Европейският парламент приветства съобщението относно Европейския зелен пакт и призова необходимият преход към неутрално по отношение на климата общество да бъде извършен до 2050 г.

(4)

Целите, определени в съобщението относно Европейския зелен пакт, изискват трансформация на икономиката на Съюза и преосмисляне на политиките, по-специално в областта на транспорта и мобилността. Транспортът произвежда една четвърт от емисиите на парникови газове в Съюза – дял, който продължава да расте. За да се постигне неутралност по отношение на климата, е необходимо до 2050 г. емисиите в транспортния сектор да бъдат съкратени с 90%. Постигането на устойчив интермодален транспорт изисква нуждите на потребителите да се поставят на първо място и да им се осигурят по-евтини, достъпни, здравословни, чисти и с по-висока енергийна ефективност алтернативи на сегашния им начин на придвижване, като същевременно се насърчават тези, които вече използват устойчиви видове транспорт, като придвижването пеша, с велосипед и с обществения транспорт.

(5)

Европейският зелен пакт предвижда да се ускори преходът към устойчива и интелигентна мобилност с цел да се отговори на тези предизвикателства. По-специално, значителна част от вътрешните товари, 75% от които днес се превозват по шосе, следва да бъде пренасочен към железопътния транспорт и транспорта по вътрешни водни пътища. За този преход са необходими важни инвестиции, включително такива в контекста на възстановяването, като съществена част от тях ще е свързана с изграждането на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) и с усилия за повишаване на ефективността на коридорите за железопътни товарни превози.

(6)

Железопътният транспорт може да играе важна роля като решаващ фактор за постигане до 2050 г. на целта за неутралност по отношение на климата. Той е един от най-екологосъобразните и енергийноефективни видове транспорт. Железопътният транспорт е до голяма степен електрифициран и отделя далеч по-малко емисии на CO2 от автомобилния или въздушния транспорт за еднакво разстояние. Това е единственият вид транспорт, при който емисиите на парникови газове и емисиите на CO2 намаляват постоянно от 1990 г. насам. В периода между 1990 и 2016 г. железопътният транспорт намали потреблението си на енергия, като все повече се използват възобновяеми енергийни източници.

(7)

Кризата, предизвикана от COVID-19, засегна изключително сериозно транспортния сектор. Въпреки оперативните и финансовите ограничения секторът запази критично важните връзки както за превоза на хора, така и за превоза на стоки от първа необходимост. Това беше възможно основно благодарение на служителите, които продължиха да работят при трудни и несигурни условия. Стратегическата роля на железопътния транспорт по време на кризата, предизвикана от COVID-19, подчерта, че изграждането на единно европейско железопътно пространство, създадено с Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4), е необходимо както за улесняване на доставките на стоки от първа необходимост, като храна, лекарства и гориво, особено при извънредни обстоятелства, така и за постигането на по-широки цели на транспортната политика.

(8)

Железопътният сектор допринася за социалното, икономическото и териториалното сближаване на континентално, национално, регионално и местно равнище, тъй като чрез него основните транспортни маршрути на Съюза се свързват с периферните, планинските и отдалечените региони и територии, включително на регионално и местно равнище, и се създават и възстановяват липсващи регионални трансгранични железопътни връзки. Освен това в отдалечените и селските райони мрежите, които гарантират предоставянето на основни услуги на населението, често са по-малко на брой и по-слабо развити. Периферните региони често се намират в положение, което се характеризира със затруднения в две отношения – по естеството си те са селски райони и същевременно се намират в периферията на националните мрежи.

(9)

Макар че пътниците в железопътния транспорт отбелязват слабо увеличение като дял от сухопътния транспорт в Съюза от 2007 г. насам, делът на железопътните товарни превози е намалял. Продължават да съществуват много пречки за постигането на истинско единно европейско железопътно пространство. Секторът на железопътния транспорт понякога е затруднен, наред с другото, от остарели стопански и оперативни практики, от застаряваща инфраструктура и подвижен състав и от шумни вагони. Преодоляването на тези пречки заедно с намаляването на разходите, проучването на схемите на Съюза за допълване на националните механизми за недискриминационна подкрепа за железопътните оператори и ускоряването на иновациите ще позволят на железопътния транспорт да реализира пълния си потенциал, като едновременно с това ще осигурят функционирането на вътрешния пазар, увеличаване на железопътния трафик и подобряване на вече високите равнища на безопасност. Поради това железопътният сектор трябва да бъде допълнително стимулиран, за да стане по-привлекателен за пътниците, служителите и предприятията.

(10)

Министрите на транспорта от по-голямата част от държавите членки изразиха ангажимента си да подкрепят европейска програма за международен пътнически железопътен транспорт чрез политическо изявление, представено на неофициалната видеоконференция на министрите на транспорта от ЕС, състояла се на 4 юни 2020 г.

(11)

2021 г. следва да бъде обявена за Европейската година на железопътния транспорт (наричана по-нататък „Европейската година“), за да се популяризира този вид транспорт в съответствие с целите, определени в съобщението на Комисията относно Европейския зелен пакт, включително по отношение на устойчивата и интелигентна мобилност. 2021 г. ще бъде важна година за политиката на Съюза в областта на железопътния транспорт, тъй като това ще бъде първата пълна година, през която в целия Съюз ще се прилагат правилата, договорени в рамките на четвъртия законодателен пакет в областта на железопътния транспорт, по-специално относно отварянето на пазара на вътрешните услуги за превоз на пътници, относно намаляването на разходите и на административната тежест за железопътните предприятия, действащи в целия Съюз, и относно възлагането на Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз (ERA) на допълнителни задачи, чиято цел е намаляването на техническите пречки. Съдейки по популярността на DiscoverEU, в редица държави членки се наблюдава нарастващ обществен интерес към железопътния транспорт, включително към нощните влакове. Освен това изданието на международния фестивал на изкуствата „Европалия“ през 2021 г. ще бъде посветено на влиянието на железопътния транспорт върху изкуствата и ще подчертае ролята на железопътния транспорт като мощен стимул за социалните, икономическите, индустриалните и свързаните с околната среда промени. Европейската година следва да допринесе за провеждането на общоевропейски дебат относно бъдещето на железопътния транспорт.

(12)

На равнището на Съюза необходимият бюджет за изпълнението на настоящото решение предполага определянето на подходящо по размер финансиране в контекста на бюджетната процедура за 2021 г. в съответствие с многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г. Без да се засягат правомощията на бюджетния орган, целта следва да бъде да се осигури финансиране в размер на най-малко осем милиона евро за изпълнението на настоящото решение от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2022 г.

(13)

Пътуващите ежедневно до работното си място лица съставляват 80 до 90% от всички пътници в железопътния транспорт. Това означава, че градските агломерации допринасят значително за пътническия железопътен транспорт като цяло. Интелигентната градска мобилност зависи от модернизирането и обновяването на недостатъчно използваните крайградски и регионални линии, за да се постигнат слабо екологично въздействие и социално и икономическо сближаване.

(14)

По време на Европейската година Комисията следва да разгледа възможността за започване на проучване за осъществимост във връзка със създаването на европейски знак за популяризиране на стоки и продукти, които се превозват с железопътен транспорт, за да се насърчат предприятията да преминат към използване на железопътния транспорт. Аналогично Комисията следва да разгледа възможността за започване на проучване за осъществимост във връзка с въвеждането на индекс за железопътна свързаност, чиято цел е да се категоризира постигнатата степен на интеграция чрез използването на услуги в рамките на железопътната мрежа.

(15)

Ролята на мотивирания персонал не може да бъде подценявана, тъй като той гарантира добро изпълнение на услугата. За да достигне пълния си потенциал, железопътният сектор трябва да диверсифицира работната си сила и по-специално да привлече жени и млади работници и служители. Тази политика следва да се насърчава на всички институционални равнища.

(16)

Повишаването на привлекателността на железопътния транспорт изисква услугите да бъдат ориентирани към потребителите и да бъдат организирани и разработени по такъв начин, че да осигуряват добра стойност, постоянна надеждност, отлично качество на услугите и привлекателни цени.

(17)

Доколкото целите на настоящото решение, а именно да се популяризира използването на железопътния транспорт като устойчив, иновативен, взаимосвързан и интермодален, безопасен и финансово достъпен вид транспорт и като важен елемент в поддържането и развиването на добрите отношения между Съюза и съседните му страни, както и да се изтъква неговият европейски и трансграничен характер и да се засилва приносът на железопътния транспорт в икономиката, промишлеността и общественото развитие на Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, a поради необходимостта от транснационален обмен на информация и от разпространение на най-добрите практики в рамките на Съюза могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигане на тези цели,