6.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 67/116

1.1

ЕИСК подкрепя предложението на Комисията за създаване на Европейска мрежа на публичните служби по заетостта (ПСЗ), която ще служи за платформа за сравнение на тяхната ефективност на европейско равнище, за открояване на добри практики и за насърчаване на обмена на знания с цел подобряване на капацитета и ефективността на обслужване. Тази мрежа би трябвало да изпълнява преди всичко консултативна и координационна роля.

1.2

ЕИСК признава, че на регионално равнище вече съществуват редица добре работещи структури, сред които регионални мрежи от обсерватории на пазара на труда, които допринасят ефективно за постигането на общите за ЕС цели за заетост, определени в стратегията „Европа 2020“. ЕИСК препоръчва Комисията и държавите членки при спазване на принципа на субсидиарност и разнообразието, което съществува в ЕС, да установят по- силна връзка между ПСЗ и регионалните обсерватории.

1.3

В съответствие с „Дневен ред за нови умения и работни места“ ЕИСК признава ключовата роля на ПСЗ за постигането на приоритетите, които ще подсилят всеки от четирите аспекта на гъвкавата сигурност.

1.4

ЕИСК призовава Комисията да конкретизира в документа си връзките между новата европейска мрежа на ПСЗ и Комитета по заетостта (EMCO) и да посочи ясно естеството и целта на изготвените от ПСЗ концепции за модернизация, които не бива да бъдат задължителни.

1.5

ЕИСК счита, че системите за сравнителен анализ на публичните служби по заетостта, основаващи се на качествени и количествени показатели за оценка на постиженията на ПСЗ, са полезна форма на сътрудничество. ЕИСК подкрепя по-специално използването на статистически показатели за измерване на постиженията и ефективността на службите по заетостта и активните политики за заетост. Той обаче подчертава, че това би могло да доведе до подобряване на адаптивността и способността за реакция на работниците с оглед на дълготрайното им завръщане на пазара на труда и хармоничните трансфери в неговите рамки.

1.6

По отношение на приемането на общата рамка и делегираните актове ЕИСК призовава Комисията да определи в документа си бъдещите условия във връзка с тези актове. ЕИСК предлага съдържанието на предложението да се конкретизира, за да се включат основните показатели на общата рамка. Впоследствие по-несъществените аспекти на тези основни показатели би трябвало да бъдат допълнени посредством делегирани актове съгласно член 290 от ДФЕС.

1.7

ЕИСК призовава Комисията да определи ролята на всеки партньор в светлината на член 4 относно сътрудничеството. Предложението не бива да свежда ролята на социалните партньори до тази на асоциирани партньори, а напротив, следва да им даде по-голяма тежест в модернизирането на ПСЗ. В предложението би трябвало също да се отчете ролята на гражданското общество въз основа на принципа на партньорство.

1.8

Същевременно ЕИСК препоръчва всички заинтересовани партньори да дадат своя принос за заключенията и препоръките на Европейската мрежа на ПСЗ.

1.9

ЕИСК препоръчва Комисията да прикани държавите членки, доколкото те си поставят за цел успешно да приспособят организационните модели, стратегическите цели и процедурите на ПСЗ към бързо променящата се среда, да приложат техническата, човешка и финансова рамка. Така те ще повишат капацитета си и ще получат възможност да изпълняват многофункционалната си роля.

1.10

ЕИСК изразява убеждението, че на новите правомощия на ПСЗ в областта на активната политика на заетост трябва да отговарят подходящ капацитет и финансова подкрепа. Средствата, отпуснати по линия на програмата „ЗСИ“ (1), би трябвало да бъдат запазени и финансирането да продължи в дългосрочен план.

1.11

ЕИСК приветства заключенията и ангажиментите, поети от всички участници в проведената на 3 юли 2013 г. в Берлин конференция по младежка заетост.

2.1

В стратегията „Европа 2020“ (2) се поставят амбициозни цели, които следва да бъдат постигнати от всички държави членки, а именно до 2020 г. процентът на заетостта сред мъжете и жените на възраст между 20 и 64 години да се повиши до 75 %. Публичните служби по заетостта (ПСЗ) имат централна роля за постигането на тази цел.

2.2

В насоките за политиката на заетост до 2020 г. (3) се признава, че ПСЗ са основни участници и имат определяща роля за постигането на препоръки 7 (повишаване на участието в пазара на труда) и 8 (развитие на квалифицирана работна сила). В заключенията, приети на заседанието на ръководителите на ПСЗ в Будапеща на 23 и 24 юни 2011 г., под заглавието „Практическо прилагане на насоките за заетостта“, се определя приносът на ПСЗ за осъществяването на стратегията „Европа 2020“.

2.3

Политиката на заетост и политиката за пазара на труда все още са в ръцете на държавите членки; организирането, кадровото осигуряване и управлението на техните ПСЗ също попадат в областта на националните правомощия. Независимо от това настоящите условия за доброволно сътрудничество между държавите членки, приети през 1997 г., когато беше създадена неформална консултативна група на ПСЗ (4), достигнаха границата на своята полезност и вече не съответстват на настоящите нужди и предизвикателства. Нуждаем се от механизъм за бързо откриване на лошите резултати и свързаните с това структурни проблеми, както и от систематична информация за резултатите от настоящия сравнителен анализ и методи за обмен на знания.

2.4

Освен това неформалните разисквания на министрите в Съвета по заетостта и социалната политика (EPSCO) на заседанието им в Дъблин на 7 и 8 февруари 2013 г. (5) приключиха със заключението, че обменът на най-добри практики може да бъде подобрен чрез засилено и по-целенасочено сътрудничество между ПСЗ. В съответствие с това министрите поискаха Комисията да изготви подробно предложение за инициатива за възприемане на добрия опит.

2.5

На 17 юни 2013 г. Европейската комисия публикува предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета, което съответства на разширяването на водещата инициатива „Програма за нови умения и работни места“ (6) и пакета за заетостта от 2012 г. (7), и предложи да се официализира сътрудничеството между публичните служби по заетостта и да се създаде европейска мрежа на ПСЗ.

2.6

Мрежата следва да бъде приведена в действие за периода 2014–2020 г., във връзка със стратегията „Европа 2020“. Дейността на мрежата ще бъде оценена и преразгледана след четири години. Тя ще се финансира чрез програмата за заетост и социални иновации („ЗСИ“), а Европейската комисия ще осигури секретариата на мрежата от настоящите си собствени човешки ресурси.

2.7

Стимулът, който ще дойде чрез мрежата, следва да спомогне за:

2.8

По време на първоначалното обсъждане в Съвета през юли 2013 г. мнозинството от държавите членки приветстваха предложението на Комисията и приеха положителен подход към поставените цели. Бяха изразени определени резерви, касаещи най-вече двупосочните връзки с работата на Съвета по заетостта и възможното дублиране на дейности, твърде големия брой на правомощията на Комисията, условията за приемане на делегирани актове и неспособността да бъдат определени основните проблеми.

3.1

ЕИСК по принцип приветства всички инициативи на Комисията, насочени към постигане на стратегическите цели на „Европа 2020“ в областта на заетостта и пазара на труда, утвърждаване на сътрудничеството между държавите членки, развиване на уменията и приспособяването им към нуждите на предприятията и работниците, както и към подкрепа за географската и професионалната мобилност.

3.2

С оглед на неотложността на ситуацията, по-специално в някои държави членки, както и на повишаването на безработицата, особено трайната и младежката безработица, ЕИСК подкрепя предложението на Комисията за създаване на Европейска мрежа на публичните служби по заетостта, която ще служи за платформа за сравнение на тяхната ефективност на европейско равнище, за открояване на добри практики и за насърчаване на обмена на знания с цел подобряване на капацитета и ефективността на обслужване.

3.3

Под натиска на дългосрочните предизвикателства, породени от световните и технологичните промени и застаряването на работната сила, както и на краткосрочните извънредни мерки за смекчаването на последиците от икономическата рецесия, голям брой държави членки вече модернизират своите ПСЗ (с различна степен на успех) чрез централизирането им или децентрализирането им, разширявайки обхвата на тяхната дейност и опитвайки се да използват пълноценно техния потенциал.

3.4

ЕИСК счита, че ПСЗ трябва непременно да се приспособят към новите изисквания на пазара на труда – застаряваща работна сила, ръст на сребърната и зелената икономика, нови умения и изисквания на младите хора, развитие на ИКТ и на технологичните иновации, както и нарастващо несъответствие между търсенето и предлагането на умения.

3.5

ПСЗ трябва да се справят едновременно с краткосрочни и дългосрочни предизвикателства. Те трябва да реагират незабавно, гъвкаво и творчески на събитията в своята работна среда, да съчетават краткосрочни мерки с устойчиви решения и да предвиждат социалните рискове.

3.6

ЕИСК изразява убеждението, че новите правомощия на ПСЗ в областта на активната политика на заетост трябва да намерят отражение в подходящ капацитет и финансова подкрепа. В голям брой държави членки, обаче, това не се случва, най-вече в момент на бюджетни съкращения и мерки за ограничаване на разходите. Понастоящем предвидените за функционирането на ПСЗ средства би трябвало, напротив, да бъдат увеличени, най-вече по отношение на персонала, за да се гарантира качествено проследяване, което да води до предлагане на работни места. ПСЗ, които покажат добри резултати, биха могли в бъдеще да се преобразуват в центрове за умения.

3.7

По искане на ЕИСК през 2010 г. Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (EUROFOUND) изготви информационен доклад, озаглавен „Финансиране и осъществяване на активни програми за пазара на труда по време на криза“ (8). Като се вземат за пример десет държави, в доклада се описват различията във взаимодействието между активните и пасивните политики и влошаването на разходите като част от БВП за насърчаване на мерки за активиране, особено в държави членки с бързо нарастваща безработица.

3.8

Предложението на Комисията има за цел да подкрепи, чрез мерки за стимулиране (съгласно член 149 от ДФЕС), сътрудничеството между държавите членки, да осигури подобряване на интеграцията и функционирането на пазарите на труда в ЕС, да допринесе за подобряването на географската и професионалната мобилност и да се бори срещу социалното изключване.

3.9

Новата мрежа ще се концентрира върху следните инициативи: разработване на общоевропейски системи за сравнителен анализ и прилагането им сред публичните служби по заетостта; осигуряване на взаимна помощ; приемане и прилагане на концепция за модернизиране и усъвършенстване на ПСЗ в ключови области; изготвяне на доклади за заетостта.

3.10

Предложението на Комисията се основава на предходни дейности и проучвания на бизнес моделите на ПСЗ, на системите за измерване на резултатите от дейността на ПСЗ и на ролята на ПСЗ по отношение на гъвкавата сигурност, прогнозирането на нуждите от умения и осигуряването на хора за нови работни места.

3.11

ЕИСК изразява убеждението, че дейността на ПСЗ никога вече няма да се превърне в рутина (9). ПСЗ трябва да се превърнат в многофункционални агенции, улесняващи редица преходи на пазара на труда в ЕС - от учене към първа работа и от една кариера към друга. Те трябва да създават възможности за взаимодействие между участниците на пазара на труда и да ги насърчават да си сътрудничат и да създават иновации; освен това трябва да си сътрудничат тясно с партньори от публичния и частния сектор (10) и да гарантират спазването на политиките в тази област от страна на участниците на пазара на труда.

3.12

ЕИСК счита, че без да се поставя под въпрос ролята им, свързана с изплащането на помощите, ПСЗ следва да концентрират усилията си в по-голяма степен върху частта от заетостта, свързана с предлагането, тъй като работодателите срещат все повече трудности при наемането на необходимите им работници. В частност малките и средните предприемачи често се нуждаят от по-голяма помощ от ПСЗ, затова е целесъобразно сътрудничеството между ПСЗ и предприятията да се укрепи.

3.13

Дори в период на висока безработица все още липсва съответствие между наличните умения и нуждите на пазара на труда. Чрез мрежата HoPES (11) ПСЗ вземат участие в дебати и консултации относно ролята на уменията в икономиката и обществото. Целта е да се свържат световете на заетостта и образованието и да се създаде взаимно разбиране за квалификацията и уменията. За ПСЗ това означава да се създават партньорства с различни заинтересовани страни и да се балансира търсенето и предлагането на квалификации във все по-сложната обстановка на местните пазари на труда (12).

3.14

ЕИСК признава уникалната роля на ПСЗ за прилагането на всеки аспект на гъвкавостта и сигурността. Въз основа на солидни емпирични данни проучването „Ролята на публичните служби по заетостта по отношение на „гъвкавостта и сигурността“ на европейските пазари на труда“ (13) показва, че ПСЗ са осъзнали необходимостта от пренасочване на своите услуги и са приели широк набор от стратегии и мерки в подкрепа на гъвкавата сигурност. ПСЗ следва да продължат да изграждат капацитета си, така че да могат да действат като посредници и да извършват оценки в областта на гъвкавата сигурност.

3.15

Според ЕИСК ПСЗ би трябвало да се занимаят приоритетно с хората или категориите работници, които най-трудно намират място на пазара на труда и които имат специфични нужди. Това са трайно безработните, възрастните работници, жените, младите хора, хората с увреждания и мигрантите. В тази насока е целесъобразно да се прилагат изцяло разпоредбите, отнасящи се до борбата с дискриминацията, и да се осигури проследяването на тяхното прилагане.

3.16

Във връзка с общоевропейските усилия за предотвратяване на високата младежка безработица ЕИСК подчертава важната роля на ПСЗ при прилагането на гаранцията за младежта. Комитетът приветства също така обещанието, поето от ръководителите на ПСЗ на конференцията за младежката заетост, състояла се на 3 юли 2013 г. в Берлин, да играят основната роля за насърчаването на младежката заетост в Европа, да повишат своята ефективност и да насърчават сътрудничеството с други заинтересовани страни (14).

4.1

Според предложението за решение европейската мрежа на ПСЗ следва да си сътрудничи тясно с Комитета по заетостта и да допринася за работата му, като препраща информация и доклади за прилагането на политиките за заетост. ЕИСК счита, че в решението следва да бъдат определени консултативните задачи на мрежата и отношенията ѝ с Комитета по заетостта. Мрежата ще има консултативна и координационна роля и създаването ѝ не бива да се разглежда като опит за хармонизиране на структурите на ПСЗ или социалните системи.

4.2

ЕИСК не би могъл да пренебрегне факта, че на регионално равнище вече съществуват редица добре работещи структури, сред които регионални мрежи от обсерватории на пазара на труда, които допринасят ефективно за постигането на общите за ЕС цели за заетост, определени в стратегията „Европа 2020“.

С цел създаване на по-силна връзка между ПСЗ и постоянните обсерватории ЕИСК обръща внимание на необходимостта от:

4.3

Финансирането за развитието на сътрудничеството между ПСЗ ще бъде осигурено от раздел PROGRESS на Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации („ЗСИ“) между 2014 и 2020 г. Законодателното предложение е неутрално по отношение на бюджета и не изисква допълнителни човешки ресурси. Що се отнася до проектите, разработвани от мрежата или свързани с обмена на знания и след това мултиплицирани в различните ПСЗ, държавите членки могат да ползват финансиране от Европейския социален фонд (ЕСФ), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и рамковата програма „Хоризонт 2020“. Според ЕИСК най-важното е да се запазят средствата, отпускани по линия на структурните фондове, и финансирането да продължи. На новите правомощия на ПСЗ в областта на активната политика на заетост трябва да отговарят подходящ капацитет и финансова подкрепа.

4.4

В член 3 от предложението се определят инициативите на мрежата.

ЕИСК препоръчва тази формулировка да се прецизира, за да стане ясно, че мрежата на ПСЗ на практика ще има чисто консултативна роля. ЕИСК счита, че в този член следва ясно да бъдат определени естеството и целите на концепциите за модернизиране на ПСЗ. ЕИСК изразява убеждението, че тези концепции не бива да бъдат задължителни при никакви обстоятелства.

4.5

Член 4, посветен на сътрудничеството, се отнася до сътрудничеството и обмена на информация със заинтересованите страни на пазара на труда, включително доставчиците на услуги в областта на заетостта. ЕИСК счита, че в този член следва да бъде посочена по-ясно ролята на всяка от тези заинтересовани страни.

4.5.1

ЕИСК изтъква, че социалните партньори са основните заинтересовани страни на пазара на труда и имат основна роля за модернизацията на ПСЗ. Затова те следва да имат подходящо място в новата организация. В доклада на Международната организация на труда относно ролята на социалните партньори в управлението на ПСЗ, особено в периоди на криза, се вземат като пример четири държави членки, за да се покаже, че промяната на ПСЗ автоматично променя ролята, участието и влиянието на социалните партньори. Докато в Австрия техните налични средства за действие са нараснали, особено на регионално равнище, в Германия и Дания тяхното влияние намалява и ролята им се насочва по-скоро към консултации отколкото към съвместно вземане на решения. По исторически причини социалните партньори в Обединеното кралство не вземат участие на институционално равнище (15). Затова ЕИСК приветства плеядата от инициативи, предложени от европейските социални партньори като част от съвместните им работни програми (16).

4.5.2

В този смисъл ЕИСК отбелязва тенденция към влошаване във връзка с новото Решение на Комисията относно EURES (2012/733/ЕС). На априлското заседание на Консултативния комитет по свободното движение на работниците (17) представителите на социалните партньори изразиха сериозни опасения, че ролята на социалните партньори ще бъде сведена до тази на асоциирани партньори.

4.5.3

В редица свои становища ЕИСК приветства призива на Комисията за партньорство между всички заинтересовани страни в подкрепа на създаването на работни места, развитието на умения и борбата със социалното изключване. С оглед на борбата с високите равнища на младежката безработица в Европа ЕИСК подчертава ролята на образователните заведения, консултативните органи, организациите на гражданското общество (младежки организации, сдружения на жени, организации, осигуряващи подкрепа за лица с увреждания и др.), семействата и лицата, тъй като това е единственият начин за справяне, съвместно и пълноценно, със ситуацията на европейските пазари на труда.

4.5.4

ЕИСК приветства също и развитието на партньорството между службите по заетостта (PARES) (18) за насърчаване на диалога на равнището на ЕС и улесняване по този начин на преходите на пазара на труда. Пазарите на труда стават все по-сложни и всички доставчици на услуги в областта на заетостта трябва да си сътрудничат. ЕИСК подкрепя също и програмата на Европейската комисия за диалог между публичните служби по заетостта, имаща за цел насърчаване на взаимното обучение.

4.6

Според член 7, който се отнася до приемането на обща рамка, Комисията ще бъде овластена да приема делегирани актове в съответствие с член 8 от предложението, касаещ общата рамка за осъществяването на сравнителния анализ и инициативите за взаимно обучение, както е посочено в член 3, параграф 1. По принцип ЕИСК може да приеме използването на делегирани актове за изменение на някои разпоредби, отнасящи се до общата рамка. Въпреки това е необходима допълнителна информация, за да се определят въпросите, които биха могли да бъдат изменени съществено с такива делегирани актове. ЕИСК предлага съдържанието на предложението да се конкретизира, за да се уточнят основните показатели на общата рамка. Впоследствие по-несъществените аспекти на тези основни показатели би трябвало да бъдат допълнени посредством делегирани актове съгласно член 290 от ДФЕС.

4.7

В предложението се посочва, че тези нови инициативи на Комисията допълват сътрудничеството между ПСЗ в EURES по смисъла на членове 45 и 46 от Договора. ЕИСК счита, че в предложението би трябвало да се посочат ясно синергиите между новосъздадената мрежа на ПСЗ и EURES (19). Новата мрежа на ПСЗ следва да подкрепи един по-широк мандат на EURES и основната му роля в осигуряването на съответствие между нуждите на европейския пазар на труда и подобряването на мобилността в ЕС. Мрежата може да си сътрудничи и с други организации като агенциите за професионално ориентиране.