16.5.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 129/7

(1)

Безпрецедентната световна финансова криза и безпрецедентният икономически спад сериозно нарушиха икономическия растеж и финансовата стабилност и доведоха до силно влошаване на финансовите и икономическите условия в редица държави-членки. По-специално някои държави-членки изпитват сериозни затруднения или са застрашени от подобни затруднения, особено във връзка с проблеми, които се отнасят до техния икономически растеж и финансова стабилност и до влошаването на техния дефицит и дългови позиции, което се дължи на международната икономическа и финансова обстановка.

(2)

Въпреки че вече бяха предприети важни действия за намаляване на отрицателното въздействие на кризата, включително изменения на законодателната рамка, въздействието на финансовата криза върху реалната икономика, пазара на труда и гражданите се проявява в широк мащаб. Натискът върху националните финансови ресурси нараства и следва да бъдат предприети допълнителни мерки, за да се облекчи този натиск чрез максимално и оптимално използване на финансирането от Европейския фонд за рибарство.

(3)

В съответствие с член 122, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, с който се предвижда възможността за предоставяне на финансова помощ от Съюза на държава-членка, която изпитва трудности или е сериозно застрашена от тежки трудности, причинени от извънредни обстоятелства извън нейния контрол, с Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета (3) бе създаден европейски механизъм за финансово стабилизиране с оглед запазването на финансовата стабилност на Съюза.

(4)

С Решение за изпълнение 2011/77/ЕС на Съвета (4) и Решение за изпълнение 2011/344/ЕС на Съвета (5) такава финансова помощ от Съюза бе предоставена съответно на Ирландия и Португалия.

(5)

Гърция вече изпитваше сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност още преди влизането в сила на Регламент (ЕС) № 407/2010. Поради това не беше възможно финансовата помощ за Гърция да се предостави въз основа на посочения регламент.

(6)

Споразумението между кредиторите и кредитното споразумение за Гърция, подписани на 8 май 2010 г., влязоха в сила на 11 май 2010 г. Споразумението между кредиторите трябва да остане в сила и да продължи да поражда правно действие за тригодишен програмен период, докато има неизплатени суми в рамките на кредитното споразумение.

(7)

С Регламент (ЕО) № 332/2002 на Съвета от 18 февруари 2002 г. за установяване на механизъм, осигуряващ средносрочна финансова подкрепа за платежния баланс на държавите-членки (6) се предвижда Съветът да предоставя средносрочна финансова помощ в случаите, когато държава-членка, която не е приела еврото, изпитва затруднения или е сериозно застрашена от затруднения във връзка с платежния си баланс.

(8)

С Решение 2009/102/ЕО на Съвета (7), Решение 2009/290/ЕО на Съвета (8) и Решение 2009/459/ЕО на Съвета (9) такава финансова помощ от Съюза бе предоставена съответно на Унгария, Латвия и Румъния.

(9)

Срокът, за който финансовата помощ е предоставена на Ирландия, Унгария, Латвия, Португалия и Румъния, е определен в съответните решения на Съвета. Срокът, за който финансовата помощ беше предоставена на Унгария, изтече на 4 ноември 2010 г.

(10)

Срокът, за който финансовата помощ в рамките на Споразумението между кредиторите и Кредитното споразумение се предоставя на Гърция, е различен за всяка държава членка, участваща в тези инструменти.

(11)

Вследствие решението на Европейския съвет от 25 март 2011 г. финансовите министри на 17-те държави-членки от еврозоната подписаха Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност на 11 юли 2011 г. След решенията на държавните и правителствени ръкъводители на държавите от еврозоната от 21 юли и 9 декември 2011 г. Договорът беше изменен с цел подобряване ефективността на механизма и подписан на 2 февруари 2012 г. По силата на този договор Европейският механизъм за стабилност ще поеме до 2013 г. задачите, които понастоящем изпълняват Европейският инструмент за финансова стабилност и Европейският механизъм за финансово стабилизиране. Следователно този бъдещ механизъм следва вече да бъде взет под внимание в настоящия регламент.

(12)

В заключенията си от 23 и 24 юни 2011 г. Европейският съвет приветства намерението на Комисията да задълбочи полезното взаимодействие между програмата за отпускане на заем на Гърция и средствата на Съюза и подкрепи усилията за увеличаване на капацитета на Гърция за усвояване на средства от Съюза с цел да се стимулират растежът и заетостта, като се пренасочи вниманието към подобряване на конкурентоспособността и създаването на работни места. Наред с това Европейският съвет приветства и подкрепи подготовката, от страна на Комисията, заедно с държавите членки, на широкообхватна програма за техническа помощ за Гърция. Настоящият регламент допринася за тези усилия към увеличаване на взаимодействието.

(13)

С цел да се улесни управлението на финансирането от Съюза, да се ускори темпът на инвестициите в държавите-членки и регионите и да се увеличи въздействието на финансрането върху икономиката е необходимо да се позволи, в обосновани случаи, временно и без това да засяга програмния период 2014—2020 г., увеличаване на междинните плащания от Европейския фонд за рибарство за държави-членки със сериозни затруднения във връзка с финансовата стабилност и които са поискали да се възползват от тази мярка, водеща до съответно намаляване на националното участие, с размер, съответстващ на десет процентни пункта над процентната ставка на съфинансиране, приложима за всяка приоритетна ос. Поради временния характер на увеличението и с цел да се запазят първоначалните процентни ставки на съфинансиране като отправна точка за изчисляване на временно увеличените суми, промените, произтичащи от прилагането на механизма, не следва да бъдат отразени във финансовия план, включен в оперативните програми. Въпреки това, следва да бъде възможно оперативните програми да се актуализират с цел съсредоточаване на средствата за конкурентоспособност, растеж и заетост и привеждане на краткосрочните и дългосрочните цели в съответствие с намалението на наличното общо финансиране.

(14)

Държава членка, която отправя искане до Комисията за ползване на дерогация по настоящия регламент, следва да предостави цялата информация, необходима на Комисията за установяване въз основа на данните относно макроикономическото и фискалното положение на въпросната държава членка, че не са налични средства за националното участие. Искането следва също да показва, че е необходимо увеличаване на плащанията в резултат на предоставянето на дерогацията с цел гарантиране на трайното изпълнение на оперативните програми, и че проблемите с капацитета за усвояване продължават да съществуват, въпреки че се използват максималните тавани, които се прилагат за процентните ставки на съфинансиране, определени в член 53, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета (10).

(15)

Държавата членка, която отправя искане до Комисията за ползване на дерогация по настоящия регламент, следва също така да се позове на съответното решение на Съвета или на друг правен акт, съгласно който тя отговаря на критериите за ползване на дерогацията. Необходимо е Комисията да разполага с подходящ период от време, започващ от подаването на искането на държавата членка, през който да провери точността на подадената информация и да повдигне възражение. С цел дерогацията да бъде ефективна и оперативна, следва да съществува презумпцията, че подобно искане е основателно, ако Комисията не повдигне никакво възражение. В случай че Комисията повдигне възражение във връзка с искането на държавата членка, Комисията следва посредством акт за изпълнение да приеме решение за това, като посочи основанията.

(16)

Правилата за изчисляване на междинните плащания и за плащането на окончателното салдо за оперативните програми през периода, през който държавите-членки получават финансова помощ от Съюза за преодоляване на сериозни затруднения относно финансовата им стабилност, следва да бъдат съответно преразгледани.

(17)

Необходимо е да се гарантира, че държавите членки, които ползват временно увеличение на междинните плащания в съответствие с настоящия регламент, докладват надлежно относно използването на увеличените суми, които са им предоставени.

(18)

След края на периода на предоставяне на финансова помощ може да се окаже необходимо при оценките, извършвани в съответствие с член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1198/2006, наред с останалото, да се провери дали намаляването на националното съфинансиране не води до значителни отклонения от първоначално поставените цели. Тези оценки могат да доведат до преразглеждане на оперативната програма.

(19)

Тъй като безпрецедентната криза, засягаща международните финансови пазари, и безпрецедентният икономическият спад, които сериозно нарушиха финансовата стабилност на редица държави-членки, изискват бърза реакция в отговор на въздействието им върху икономиката като цяло, настоящият регламент следва да влезе в сила възможно най-скоро. Предвид извънредните обстоятелства в съответните държави членки, той следва да се прилага с обратно действие, считано от бюджетната 2010 година или от датата, на която финансовата помощ е била предоставена в зависимост от състоянието на държава членка, подала искането, за периодите, през които държавите-членки са получили финансова помощ от Съюза или от други държави-членки от еврозоната, за да преодоляват сериозни затруднения във връзка с финансовата си стабилност.

(20)

Когато е предвидено временно увеличение на междинните плащания, то следва също така да се разглежда в контекста на бюджетните ограничения, пред които са изправени всички държави членки, и тези бюджетни ограничения следва да намерят подходящо отражение в общия бюджет на Европейския съюз. В допълнение, тъй като основната цел на механизма е да се преодолеят конкретни текущи затруднения, неговото прилагане следва да бъде ограничено във времето. Следователно механизмът следва да започне да се прилага от 1 януари 2010 г. и следва да действа за ограничен срок до 31 декември 2013 г.

(21)

Поради това Регламент (ЕО) № 1198/2006 следва да бъде съответно изменен,

1)

Членове 76 и 77 се заменят със следното:

„Член 76

Правила за изчисляване на междинни плащания

1.   Междинните плащания се изчисляват, като към публичното финансиране, декларирано в отчета за разходите, сертифициран от сертифициращия орган с разбивка по приоритетни оси и цели „Сближаване“/„извън цел „Сближаване“, се приложи процентът на съфинансиране, определен в текущия план за финансиране за всяка приоритетна ос и всяка цел.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, в отговор на конкретно и добре обосновано искане от държавата-членка, дадено междинно плащане е сумата на платената помощ от Съюза или сумата, дължима за плащане към бенефициерите по отношение на приоритетната ос и на целта. Тази сума трябва да бъде посочена от държавата-членка в отчета за разходите.

3.   Чрез дерогация от член 53, параграф 3, по искане на дадена държава-членка междинните плащания се увеличават с размер, който съответства на десет процентни пункта над процентната ставка на съфинансиране за всяка приоритетна ос, но без да се надвишават 100 %, и който се прилага за сумата на допустимите публични разходи, новодекларирани във всеки сертифициран отчет за разходите, който се подава през периода, през който дадената държава-членка отговаря на едно от следните условия:

4.   За изчисляване на междинните плащания, подадени след като държавата-членка вече не се възползва от финансовата помощ от Съюза, посочена в параграф 3, Комисията не взема предвид увеличените суми, изплатени съгласно посочения параграф.

За целите на член 79, параграф 1 обаче тези суми се вземат предвид.

5.   Увеличените междинни плащания, произтичащи от прилагането на параграф 3, се предоставят във възможно най-кратък срок на управителния орган и се използват само за плащания, свързани с изпълнението на оперативната програма.

6.   В контекста на годишните доклади в съответствие с член 67, параграф 1, държавите членки предоставят на Комисията подходяща информация относно използването на дерогацията, посочена в параграф 3 от настоящия член, като показват по какъв начин увеличеният размер на помощта е допринесъл за насърчаване на конкурентоспособността, растежа и работните места в съответната държава членка. Тази информация се взема предвид от Комисията при изготвянето на годишния доклад, предвиден в член 68, параграф 1.

Член 77

Правила за изчисляване на плащането на окончателното салдо

1.   Плащането на окончателното салдо се ограничава до една от следните две суми, в зависимост от това коя е по-малка:

2.   Чрез дерогация от член 53, параграф 3, по искане на държава-членка плащането на окончателното салдо се увеличава с размер, който съответства на десет процентни пункта над процента на съфинансиране за всяка приоритетна ос, но без да се надвишават 100 %, и който се прилага за сумата на допустимите разходи, последно декларирани във всеки сертифициран отчет за разходите, подаден през периода, през който дадената държава-членка отговаря на еднo от условията, предвидени в член 76, параграф 3, букви а), б) и в).

3.   За целите на изчисляване на плащането на окончателното салдо след като държавата-членка престане да се ползва от финансовата помощ от Съюза, посочена в член 76, параграф 3, Комисията не взема предвид увеличените суми, изплатени съгласно посочения параграф.

2)

Вмъква се следният член:

„Член 77а

Ограничаване на участието на Съюза в рамките на междинни плащания и плащането на окончателното салдо

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 76, параграф 3 и член 77, параграф 2, участието на Съюза посредством междинни плащания и плащания на окончателното салдо не може да надвишава публичното участие и максималния размер на помощта от ЕФР за всяка приоритетна ос и всяка цел, както са определени в решението на Комисията за одобряване на оперативната програма.

2.   Дерогацията, посочена в член 76, параграф 3 и в член 77, параграф 2, се предоставя от Комисията при писмено искане от държава членка, която отговаря на едно от условията, предвидени в член 76, параграф 3, букви а), б) и в). Искането се представя до 17 юли 2012 г. или в рамките на два месеца, считано от датата, на която въпросната държава членка изпълни едно от условията, предвидени в член 76, параграф 3, букви а), б) и в).

3.   В искането си до Комисията държавата членка обосновава необходимостта от дерогацията, посочена в член 76, параграф 3 и в член 77, параграф 2, като предоставя информацията, необходима, за да се установи, че:

Комисията проверява дали подадената информация обосновава предоставянето на дерогация. Комисията може да повдигне възражение във връзка с тази информация в рамките на 30 дни, считано от деня на подаване на искането. Ако Комисията реши да повдигне възражение относно искането на дадената държава членка, тя приема решение за това посредством акт за изпълнение и посочва мотивите си.

Ако Комисията не повдигне възражение относно искането на държавата членка, искането се счита за основателно.

4.   В искането си държавата членка също така подробно описва как възнамерява да използва дерогацията, предвидена в член 76, параграф 3 и в член 77, параграф 2, и представя информация относно допълнителните мерки, предвидени с цел съсредоточаване на средства за конкурентоспособност, растеж и заетост, включително по целесъобразност за промяна на оперативните програми.

5.   Дерогацията, предвидена в член 76, параграф 3 и в член 77, параграф 2, не се прилага за отчети за разходи, подадени след 31 декември 2013 г.“

а)

за Ирландия, Гърция и Португалия, считано от деня, в който финансовата помощ е предоставена на тези държави членки в съответствие с член 76, параграф 3;

б)

за Унгария, Латвия и Румъния — считано от 1 януари 2010 г.