20.11.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 301/3

(1)

Общността може да допринесе за опазване на здравето и безопасността на гражданите чрез действия в областта на общественото здраве. За опазване на здравето следва да бъде осигурено високо равнище при определянето и изпълнението на всички политики и дейности на Общността. Съгласно член 152 от Договора от Общността се изисква да поеме активна роля като предприема мерки, които не могат да бъдат предприети от отделните държави-членки, в съответствие с принципа на субсидиарност. Общността зачита изцяло отговорностите на държавите-членки при организирането и предоставянето на здравни услуги и медицинска помощ.

(2)

Секторът „Здравеопазване“ се характеризира, от една страна, със своя значителен потенциал за развитие, нововъведения и динамизъм и, от друга страна, с предизвикателствата, които среща по отношение на финансова и социална устойчивост и ефективност на системите на здравеопазване, дължащи се наред с други неща, и на застаряване на населението и на напредъка на медицината.

(3)

Програмата за действие на Общността в областта на общественото здраве (2003—2008 г.), приета с Решение № 1786/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) беше първата интегрирана общностна програма в тази област и тя вече постигна редица значими резултати и подобрения.

(4)

Необходими са непрекъснати усилия за постигане на вече установените от Общността в областта на общественото здраве цели. Следователно подходящо е да се създаде втора Програма за действие на Общността в областта на здравето (2008—2013 г.) (наричана по-долу „програмата“).

(5)

Съществуват редица сериозни трансгранични заплахи за здравето на хората с възможни световни измерения, появяват се и нови такива и това налага по-нататъшни действия на Общността. Общността следва да разглежда сериозните трансгранични заплахи за здравето като въпрос от първостепенно значение. Програмата следва да поставя акцент върху засилването на цялостния капацитет на Общността посредством по-нататъшно развитие на сътрудничество между държавите-членки. Наблюдението, ранното предупреждение и действията за борба със сериозните заплахи за общественото здраве са важни области, в които на общностно равнище следва да се насърчава ефективна и координирана реакция по отношение на тези заплахи. Дейностите за осигуряване на сътрудничество между лабораториите за постигане на високо качество на диагностика са от съществено значение за реакцията по отношение на заплахите за здравето. Програмата следва да насърчава създаването на система от референтни лаборатории на Общността. Все пак, такава система е необходимо да се базира на стабилна правна основа.

(6)

Съгласно Европейския доклад за здравето за 2005 г. на Световната здравна организация (СЗО) от гледна точка на продължителността на живота, коригирана с отчитане на инвалидността (DALY стойности), основните причини за социално значимите заболявания в европейския регион на СЗО са незаразните заболявания (НЗЗ — 77 % от общия брой), външните причини за увреждания и отравяния (14 %), и заразните заболявания (9 %). Седем водещи заболявания — исхемична болест на сърцето, монополярна депресия, мозъчно-съдова болест, алкохолна пристрастеност, хронично белодробно заболяване, рак на белите дробове и увреждания при пътни произшествия — представляват 34 % от DALY стойностите за региона. Седем водещи рискови фактора — тютюн, алкохол, високо кръвно налягане, висок холестерол, наднормено тегло, недостатъчна консумация на плодове и зеленчуци и ниска физическа активност — са отговорни за 60 % от DALY стойностите. Освен това, заразните заболявания като ХИВ/СПИН, грип, туберкулоза и малария също се превръщат в заплаха за здравето на всички граждани в Европа. Важна задача на програмата следва да бъде по-доброто идентифициране на основните здравни проблеми в Общността в сътрудничество, при необходимост, със Статистическата програма на Общността.

(7)

Осем водещи причини за смъртност и заболеваемост от НЗЗ в европейския регион на СЗО са болести на сърдечно-съдовата система, невро-психиатричните разстройства, ракът, болести на храносмилателната система, болести на дихателната система, болести на сетивните органи, болести на костно-мускулната система и захарен диабет. Програмата, в синергия с други инициативи и финансиране от страна на Общността, следва да допринесе за по-добро опознаване на профилактиката, диагностицирането и контрола на основните заболявания, както и за повече информация, свързана с тях. Съобразно с това, по време на програмата Комисията може да представя предложения за съответни препоръки на Съвета. Освен това програмата следва да поощри адекватно съгласуване и синергии на инициативите на Общността, що се отнася до събирането на съпоставими данни за основни заболявания, включително относно рака.

(8)

Микробната резистентност към антибиотици и вътреболничните инфекции се превръщат в заплаха за общественото здраве в Европа. Липсата на нови ефективни антибиотици, както и начините за осигуряване на подходяща употреба на съществуващите, са основни въпроси, пораждащи безпокойство. Ето защо събирането и анализът на съответните данни са от голямо значение.

(9)

Засилването на ролята на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, създаден с Регламент (ЕО) № 851/2004 на Европейския парламент и на Съвета (5) е важен фактор в борбата със заразните заболявания.

(10)

Програмата следва да развива постиженията на предходната Програма за действие на Общността в областта на общественото здраве (2003—2008 г.). Тя следва да допринесе за постигането на високо равнище на физическо и психично здраве и по-голяма равнопоставеност по здравни въпроси в рамките на Общността чрез насочване на дейности към подобряване на общественото здраве, профилактика на заболявания и разстройства у хората и отстраняване на източниците на заплаха за здравето, с цел борба със заболеваемостта и преждевременната смърт. Тя също така следва да осигури на гражданите по-добър достъп до информация, предоставяйки им по този начин повече възможности за вземане на решения, които да защитават техните интереси по най-добрия начин.

(11)

Програмата следва да постави акцент върху подобряване състоянието на здравето на децата и младежите и върху насърчаването на здравословен начин на живот и на култура за превенция сред тях.

(12)

Програмата следва да подкрепя включването на целите на общественото здраве във всички политики и дейности на Общността, без да дублира дейностите, осъществявани по други политики на Общността. Координирането с други политики и програми на Общността е ключов момент от стремежа общественото здраве да се включи в други политики. С цел подобряване на съгласуваността и избягване повтарянето на дейности, могат да се предприемат съвместни действия с програми и дейности на Общността, свързани с тази област, както и следва да се използват по подходящ начин други фондове и програми на Общността, включително текущите и бъдещи рамкови програми на Общността за изследователски дейности и постигнатите по тях резултати, Структурните фондове, Европейският фонд за солидарност, Европейската стратегия за здравословни условия на труд, Програмата за дейност на Общността в областта на потребителската политика (2007—2013 г.) (6), програмата „Информиране и превенция на наркотичната зависимост“, програмата „Борба с насилието (Дафне)“ и Статистическата програма на Общността в рамките на съответните им дейности.

(13)

Специални усилия следва да бъдат положени за осигуряване на последователност и подобрена съгласуваност между настоящата програма в областта на общественото здраве и външните дейности на Общността, по специално в областта на птичия грип, ХИВ/СПИН, туберкулозата и други трансгранични заплахи за общественото здраве. Освен това, следва да се осъществи международно сътрудничество, с цел популяризиране на общата здравна реформа и общите институционални проблеми на общественото здраве в трети страни.

(14)

Увеличаването продължителността на здравословния начин на живот (ПЗНЖ) посредством профилактика на заболявания и популяризиране на политики, които водят към по-здравословен начин на живот, е важен фактор за благополучието на гражданите на ЕС и способства посрещането на предизвикателствата на Лисабонския процес по отношение обществото на знанието и устойчивостта на обществените финанси, които са под натиска на нарастващите разходи за здравеопазване и социална сигурност.

(15)

Разширяването на Европейския съюз породи допълнителни безпокойства по отношение на неравнопоставеността в здравеопазването в рамките на ЕС и най-вероятно те ще се задълбочат при по-нататъшни разширявания. Следователно този проблем следва да бъде един от приоритетите на програмата.

(16)

Програмата следва да способства за идентифициране на причините за неравнопоставеността в здравеопазването и да насърчава, наред с други неща, и обмена на най-добри практики за отстраняването им.

(17)

От съществено значение е систематично да бъдат събирани, обработвани и анализирани сравними данни, в рамките на националните ограничения, за извършване на ефективно наблюдение на състоянието на общественото здраве в Европейския съюз. Това ще позволи на Комисията и на държавите-членки да подобрят процеса на информиране на обществеността и да формулират подходящи стратегии, политики и дейности за постигането на високо ниво на опазване на общественото здраве. Съгласуваността и оперативната съвместимост на системите и на мрежите за обмен на информация и данни за развитието на общественото здраве следва да бъдат търсени в действията и мерките за подкрепа. Полът, социално-икономическият статус и възрастта са от голямо значение за здравето. Когато е възможно, събирането на данни следва да надгражда извършената до момента работа и предложенията за ново събиране на данни следва да са с разчетени разходи и с ясно обоснована необходимост. Събирането на данни следва да бъде съобразено със съответните правни разпоредби за защита на личните данни.

(18)

Добрите практики са важни, защото подобряването на здравето и профилактиката следва да бъдат измервани с ефикасността и ефективността, а не само от чисто икономическа гледна точка. Добрите практики и най-новите методи на лечение на заболявания и увреждания следва да се насърчават, за да се предотврати по-нататъшно влошаване на общественото здраве, като следва да се разработят европейски референтни мрежи за определени състояния.

(19)

С цел предотвратяване на уврежданията следва да се предприемат действия чрез събиране на данни, анализиране на детерминиращите уврежданията фактори и разпространение на съответната информация.

(20)

Здравните услуги са преди всичко отговорност на държавите-членки, но сътрудничеството на нивото на Общността може да бъде от полза и за пациентите, и за системите на здравеопазване. Дейностите, финансирани от програмата, както и новите предложения, разработени като следствие от тях, следва да отдадат дължимото внимание на Заключенията на Съвета относно общите ценности и принципи в системите на здравеопазване в Европейския съюз (7), приети през юни 2006 г., които изразяват подкрепата за общите ценности и принципи на системите на здравеопазване в ЕС и приканват институциите на Европейския съюз да ги зачитат при работата си. Програмата следва да отдели подобаващо внимание на бъдещото развитие по отношение на дейностите на Общността в областта на здравните услуги, както и на работата на групата на високо равнище в областта на здравните услуги и медицинска помощ, които предоставят важен форум за сътрудничество и обмен на най-добри практики между системите на здравеопазване на държавите-членки.

(21)

Програмата следва да допринесе за събирането на данни, популяризирането и разработването на методи и средства, създаването на мрежи и различни видове сътрудничество, и насърчаването на подходящи политики за мобилност на пациентите, както и за мобилност на здравните специалисти. Тя следва да подпомага по-нататъшното развитие на Европейското пространство на „електронна здравна информация“ посредством съвместни европейски инициативи с политики на ЕС в други области, включително регионална политика, като в същото време допринася за работата по критериите за качество на интернет страниците, свързани с общественото здраве, и разработването на европейска здравноосигурителна карта. Значението на телемедицината следва да бъде взето предвид, тъй като нейните приложения могат да подпомагат трансгранична медицинска помощ, като същевременно осигуряват и медицинска помощ в съответната страна домакин.

(22)

Замърсяването на околната среда е сериозна заплаха за здравето и главен източник на безпокойство за европейските граждани. Специални действия следва да бъдат насочени към децата и други групи, които са особено уязвими към опасни условия на околната среда. Програмата следва да допълва дейностите, предприемани в рамките на Плана за действие в областта на околната среда и здраве 2004—2010 г.

(23)

Програмата следва да дава разрешение на проблеми, свързани с пола и възрастта.

(24)

Програмата следва да признае значението на един холистичен подход към общественото здраве и да вземе под внимание в своите действия допълващата и алтернативната медицина, в случай че това е уместно и при наличие на научни или клинични доказателства относно тяхната ефикасност.

(25)

Принципът на предпазливостта и оценката на риска са ключови фактори за опазване на човешкото здраве и поради това следва да бъдат предмет на по-нататъшно интегриране в други политики и дейности на Общността.

(26)

Настоящото решение установява за целия период на програмата финансов пакет, който е основната референция за бюджетния орган в рамките на годишна бюджетна процедура по смисъла на точка 37 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г., сключено между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (8).

(27)

За да се осигури висока степен на координация между дейностите и инициативите, предприемани от Общността и държавите-членки за осъществяване на програмата, е необходимо да се насърчава сътрудничеството между държавите-членки и да се повишава ефективността на съществуващите и бъдещи мрежи в областта на общественото здраве. Във връзка с изпълнението на програмата следва да бъде взето предвид участието на национални, регионални и местни органи на съответно ниво и в съответствие с националните системи.

(28)

Необходимо е да се увеличат инвестициите на ЕС в общественото здраве и в проекти, свързани с общественото здраве. Във връзка с това държавите-членки се насърчават да определят като приоритет в своите национални програми подобрения в областта на здравеопазването. Необходима е по-добра осведоменост за възможностите за финансиране от ЕС в сферата на здравеопазването. Обменът на опит между държавите-членки относно финансиране на здравеопазването посредством структурните фондове следва да бъде насърчаван.

(29)

Неправителствените организации и специализираните мрежи също могат да имат важна роля за постигане целите на програмата. С оглед постигането на една или повече цели на програмата може да се наложи те да бъдат финансирани от Общността, като по този начин им се позволи да функционират. Затова трябва да бъдат разработени подробни критерии за допустимост, разпоредби за финансова прозрачност и продължителност на подкрепата от Общността за неправителствени организации и специализирани мрежи, които да отговарят на критериите за подкрепа от Общността съгласно Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (9). Тези критерии следва да включват задълженията на такива организации и мрежи за поставяне на ясни цели, планове за действие и измерими резултати, които предоставят едно силно европейско измерение и действителна „добавена стойност“ към целите на програмата. С оглед особения характер на посочените организации и в случаите на особена полза следва да се предвиди възможността по отношение на подновяване на подкрепата от Общността за функционирането на такива организации и специализирани мрежи да може да бъде направено изключение от принципа за постепенно намаляване размера на подкрепа от Общността.

(30)

Изпълнението на програмата следва да бъде осъществено в тясно сътрудничество с подходящите организации и агенции, по-специално с Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията.

(31)

Мерките, необходими за изпълнение на настоящото решение, трябва да бъдат приети съгласно Решение 1999/468/ЕО, като се съблюдава необходимостта от прозрачност, както и разумен баланс между различните цели на програмата.

(32)

Споразумението за Европейското икономическо пространство (наричано по-долу „Споразумение за ЕИП“) предвижда сътрудничество в областта на общественото здраве между Европейската общност и държавите-членки, от една страна, и страните от Европейската асоциация за свободна търговия, участващи в Европейското икономическо пространство (наричани по-долу „ЕАСТ/ЕИП страни“), от друга страна. Следва, също така, да се въведат разпоредби, за да се отвори програмата за участие на други страни, по-специално съседните на Общността страни и страните, които кандидатстват за членство, които са кандидати за членство или са в процес на присъединяване към Общността, като се обърне особено внимание на потенциалната възможност от заплахи за здравето, възникващи в други държави, които могат да имат въздействие на територията на Общността.

(33)

Следва да се улесни създаването на подходящи отношения с трети страни, които не участват в програмата, за да се подпомогне постигането на целите на програмата, като се имат предвид всички съответни споразумения между тези страни и Общността. Това може да включва предприемането на допълнителни дейности от трети страни, освен тези, финансирани по програмата в области от взаимен интерес, но не следва да включва финансово участие по линия на програмата.

(34)

Целесъобразно е да се развие сътрудничество със съответни международни организации, като ООН и нейните специализирани агенции, по-специално, СЗО, както и със Съвета на Европа и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, с оглед реализиране на програмата чрез максимално увеличаване на ефективността и ефикасността на дейностите, свързани с общественото здраве на общностно и на международно равнище, като се имат предвид специфичните възможности и роли на различните организации.

(35)

Успешното осъществяване на целите на програмата следва да се основава на добро изпълнение на въпросите, включени в годишните работни планове, подбор на подходящи дейности и финансиране на проекти, като във всички е предвиден подходящ процес на наблюдение и оценка, придружени и от редовно наблюдение и оценка, включително независими външни оценки, които следва да определят размера на въздействието на дейностите и да покажат техния принос за общите цели на програмата. При оценка на програмата следва да се вземе предвид факта, че постигането на целите ѝ може да отнеме повече време от нейния срок на действие.

(36)

Годишните работни планове трябва да обхващат основните предвидими дейности, които следва да бъдат финансирани от програмата посредством различните механизми за финансиране, включително покани за участие в търгове.

(37)

Тъй като целите на настоящото решение не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки поради транснационалното естество на въпросните проблеми, а следователно, поради възможностите на Общността за по-ефикасни и ефективни дейности от националните в опазването на здравето и сигурността на гражданите, могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приема мерки съгласно принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, така както е установен в цитирания член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(38)

Съгласно член 2 от Договора, който предвижда, че равнопоставеността между мъжете и жените е принцип на Общността, и в съответствие с член 3, параграф 2 от него, който предвижда че Общността има за цел премахване на неравнопоставеността и подпомагане на равнопоставеността между мъжете и жените във всички свои дейности, включително постигането на високо ниво на здравеопазване, всички цели и дейности, обхванати от програмата, следва да спомагат за постигане на по-добро разбиране и признаване на различните потребности и нагласи на мъжете и жените в областта на здравеопазването.

(39)

Целесъобразно е да се осигури преход между настоящата програма и предходната, която тя замества, особено по отношение на продължаването на многогодишните механизми за тяхното управление, като например финансиране на техническо и административно съдействие. Считано от 1 януари 2014 г. бюджетните кредити за техническо и административно съдействие следва да покриват, ако е необходимо, разходите, свързани с управлението на дейности, които все още не са завършени до края на 2013 г.

(40)

Настоящото решение заменя Решение № 1786/2002/ЕО. Следователно посоченото решение следва да бъде отменено,

—

подобряване здравната сигурност на гражданите,

—

насърчаване на здравето, включително намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването,

—

създаване и разпространяване на здравна информация и знания.

а)

60 % от разходите за дейност, предназначена за подпомагане постигането на конкретна цел, която е част от програмата, освен в случаи на особена полза, когато участието на Общността не надхвърля 80 %; и

б)

60 % от разходите за функционирането на неправителствена организация или специализирана мрежа, която е с нестопанска цел и е независима от промишлени, търговски, стопански или други несъвместими интереси, има членове поне в половината държави-членки, с балансирано географско разпределение, и има за своя основна цел постигането на една или повече от конкретните цели на програмата, когато такава подкрепа е необходима за преследването на тези цели. В случаите на особена полза участието на Общността не надхвърля 80 %.

а)

пряко или непряко изпълнение от Комисията на централизирана основа; и

б)

съвместно управление с международни организации, когато е целесъобразно.

а)

се стреми към сравнимост на данните и информацията и към съгласуваност и оперативна съвместимост на системите и мрежите за обмен на данни и информация в областта на здравето; и

б)

осигурява необходимото сътрудничество и комуникация с Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията и други агенции на ЕС със съответен предмет на дейност, за да оптимизира използването на общностните фондове.

а)

годишен работен план за изпълнение на програмата, който определя:

б)

подбор, предоставяне и други критерии за финансово участие в дейностите на програмата, в съответствие с член 4.

а)

страните от ЕАСТ/ЕИП съгласно условията, определени в Споразумението за ЕИП; и

б)

трети страни, по-специално страни, към които се прилага Европейската политика на съседство, страни, които, кандидатстват за членство, които са кандидати за членство или са в процес на присъединяване към Европейския съюз, и страните от Западните Балкани, участващи в процеса на стабилизиране и асоцииране, в съответствие с условията, установени в съответните двустранни или многостранни споразумения, които определят общите принципи за тяхното участие в програми на Общността.

а)

не по-късно от 31 декември 2010 г., доклад за външна и независима междинна оценка на постигнатите резултати, свързани с конкретните цели на програмата, и за качествените и количествените аспекти на нейното изпълнение, както и за нейната съгласуваност и степен на допълване с други съответни програми, дейности и фондове на Общността. Докладът дава възможност, по-специално, да се оцени въздействието на мерките във всички страни. Докладът съдържа обобщение на основните заключения и се придружава от забележки на Комисията;

б)

не по-късно от 31 декември 2011 г., съобщение за продължаване на програмата;

в)

не по-късно от 31 декември 2015 г., доклад за външна и независима последваща оценка, който обхваща изпълнението и резултатите по програмата.