Access to European Union law
<a href="https://eur-lex.europa.eu/content/help/eurlex-content/experimental-features.html" target="_blank">More about the experimental features corner</a>
Choose the experimental features you want to try
EUR-Lex
Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

You are here
Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search

Document 31996R2223

Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 година относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността

OB L 310, 30.11.1996, p. 1–469 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT, FI, SV)

⏵Този документ е публикуван в специално издание (CS, ET, LV, LT, HU, MT, PL, SK, SL, BG, RO, HR)

Legal status of the document In force: This act has been changed. Current consolidated version: 01/07/2013

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/1996/2223/oj

10/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

31996R2223

L 310/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2223/96 НА СЪВЕТА

от 25 юни 1996 година

относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 213 от него,

като взе предвид проекта за регламент, представен от Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Европейския паричен институт (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

(1)

като има предвид, че изпълнението и надзорът на Икономическия и паричен съюз изискват сравнима, актуална и надеждна информация за структурата и развитието на икономическото положение на всяка страна и/или регион;

(2)

като има предвид, че Комисията трябва да играе роля в управлението на Икономическия и паричен съюз и по-специално да докладва на Съвета за напредъка, постигнат от държавите-членки при изпълнението на техните задължения за постиженията на Икономическия и паричен съюз;

(3)

като има предвид, че икономическите сметки са основен инструмент за анализиране на икономическото положение на дадена страна и/или регион, при условие че те са съставени на базата на единен набор от принципи, които не подлежат на различни тълкувания;

(4)

като има предвид, че Комисията трябва да използва агрегатите на националните сметки за административните и особено за бюджетните изчисления;

(5)

като има предвид, че през 1970 г. бе публикуван административен документ, озаглавен „Европейска система от интегрирани икономически сметки“ (ESA), обхващащ областта, управлявана от настоящия регламент, който е съставен единствено от Статистическата служба на Европейските общности и единствено на нейна отговорност; като има предвид, че документът е резултат от неколкогодишна работа на Статистическата служба на Европейските общности, заедно с националните статистически институти на държавите-членки, за разработването на система от национални сметки, отговаряща на изискванията на икономическата и социалната политика на Европейските общности и като има предвид, че тя представлява варианта, създаден от Европейската общност на Системата за национални сметки на Обединените нации, която е била използвана от Общността до този момент;

(6)

като има предвид, че, за да се актуализира първоначалният текст, през 1979 г. бе публикувано второто издание (наричано по-нататък „Второ издание на ESA) (4);“

(7)

като има предвид, че Статистическата комисия на Обединените нации прие през февруари 1993 г. новата Система за национални сметки (SNA), така че резултатите във всички държави-членки на Обединените нации да бъдат международно съпоставими;

(8)

като има предвид, че трябва да бъде обърнато внимание в случая на екологичните сметки съгласно съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 21 декември 1994 г., озаглавено „Насоки за Европейския съюз относно екологичните показатели и зеленото национално счетоводство;“

(9)

като има предвид, че Европейската общност си сътрудничи с трети страни на базата на взаимната изгода, особено с тези в Европейското икономическо пространство (ЕИП);

(10)

като има предвид, че трябва да бъде създадена Европейска система от сметки, за да се отговори на изискванията на Икономическия и паричен съюз и която трябва да се използва за съставяне на националните и регионалните сметки, предвидени от законодателството на Европейската общност;

(11)

като има предвид, че резултатите от сметките и таблиците на всички държави-членки, съставени в съответствие със системата, създадена по настоящия регламент, трябва да бъдат предоставени на Комисията от потребителите на точно определени дати, особено по отношение на контрола на икономическото сближаване и постигането на най-тясна координация на икономическите политики на държавите-членки;

(12)

като има предвид, че системата, създадена по настоящия регламент, заменя постепенно всички други системи като референтна рамка от общи стандарти, дефиниции, класификации и счетоводни правила за изготвянето на сметките на държавите-членки за изискванията на Европейската общност, така че да могат да се получат резултати, които са сравними между държавите-членки;

(13)

като има предвид, че тези статистически резултати трябва да бъдат достъпни за гражданите в съответствие с принципа за прозрачност;

(14)

като има предвид, че системата, създадена по настоящия регламент, която представлява вариант на SNA (система от национални сметки), приспособена към структурите на икономиките на държавите-членки, трябва да следва схемата на SNA, така че данните на Европейската общност да са съпоставими с тези, изготвяни от нейните главни международни партньори;

(15)

като има предвид, че данните трябва да бъдат групирани по обща категория на сметки и таблици и като има предвид, че само информацията, която е съществена за изискванията на Общността трябва бъде обработена и съобщена на Комисията на точни дати;

(16)

като има предвид, все пак, че предвид обема и размера на въпросните сметки, степента на детайлност и териториално покритие, както и положението в тази връзка в държавите-членки, трябва да бъдат дадени известни преходни периоди като изключение и временно на държавите-членки, които обективно не могат да спазят сроковете, предвидени в настоящия регламент;

(17)

като има предвид, че на по-късна дата трябва да бъде взето решение за това как да бъдат разпределени косвено измерваните услуги за финансово посредничество (FISIM);

(18)

като има предвид, че съгласно принципа на субсидиарност създаването на общи статистически стандарти, по такъв начин, че да може да се получи сравнима информация, е задача, която може да бъде изпълнена ефективно само на общностно равнище и като има предвид, че подобни стандарти ще се прилагат във всяка държава-членка под егидата на организациите и институциите, отговарящи за изготвянето на официалната статистика;

(19)

като има предвид, че е необходимо да се създаде процедура за адаптиране и актуализиране на разпоредбите на настоящия регламент в сътрудничество със Статистическия програмен комитет на Европейската общност (SPC), създаден с Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета (5); като има предвид, че процедурата по адаптирането ще бъде ограничена до изменения, които не увеличават собствените ресурси;

(20)

като има предвид, че Статистическия програмен комитет и Комитета по паричната и финансовата статистика и статистиката на платежния баланс (SMFB), създаден с Решение 91/115/ЕИО (6), са се обявили в полза на проекта за настоящия регламент;

(21)

като има предвид, че Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета от 13 февруари 1989 г. за хармонизацията на данните, събрани за брутния национален продукт по пазарни цени (БНПпц) (7) предвижда, че БНПпц може да бъде сравним само ако се прилагат дефинициите и счетоводните правила на Европейската система от интегрирани икономически сметки и като има предвид, че Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 на Съвета от 29 май 1989 г. относно окончателните уеднаквени схеми за събиране на собствени ресурси, начислени от данък върху добавената стойност (8) предвижда, че, за да се изчисли средно претеглената ставка на ДДС, разбивката на сделките, облагаеми с този данък, трябва да се направи посредством националните сметки, изготвени в съответствие с Европейската система от интегрирани икономически сметки и като има предвид, че за тези инструменти и в контекста на Регламент (ЕО) № 3605/93 на Съвета от 22 ноември 1993 г. за прилагането на Протокола относно процедурата при прекомерен дефицит (9), на Решение 94/728/ЕО, Евратом на Съвета от 31 октомври 1994 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (10) и на Решение 94/729/ЕО на Съвета от 31 октомври 1994 г. за бюджетната дисциплина (11), трябва да бъде предвиден преходен период за прилагането на системата, създадена съгласно настоящия регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Цел

1.   Целта на настоящия регламент е да създаде Европейската система от сметки 1995, наричана по-долу „ESA 95“, чрез предвиждането на:

а)

методология за общи стандарти, дефиниции, класификации и счетоводни правила, предназначени да бъдат използвани за изготвянето на сметките и таблиците на сравнима база за целите на Общността, заедно с резултатите, както се изисква по условията на член 3;

б)

програма за предоставяне на точно определени дати за целите на Общността, на сметките и таблиците, изготвени съгласно ESA 95.

2.   Като взема предвид членове 7 и 8, настоящият регламент се прилага за всички актове на Общността, които се отнасят до ESA или до нейните дефиниции.

3.   Настоящият регламент не задължава никоя държава-членка да използва ESA 95 при изготвянето на сметки за свои собствени цели.

Член 2

Методология

1.   Методологията на ESA 95, посочена в член 1, параграф 1, буква а), е изложена в приложение А.

2.   Измененията в методологията на ESA 95, които са предназначени за изясняване и подобряване на нейното съдържание, се приемат с решение на Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 4, при условие, че те не променят нейните основни концепции, не изискват допълнителни ресурси за изпълнението им и не водят до повишаване на собствените ресурси.

3.   В съответствие със съответните разпоредби на Договора, не по-късно от 31 декември 1997 г. Съветът взема решение за въвеждането на система за разбивка на косвено измерваните услуги за финансово посредничество, описани в приложение 1 към приложение А и, ако е подходящо, приема необходимите мерки за прилагането ѝ.

Член 3

Предаване на Комисията

1.   Държавите-членки предават на Комисията (на Статистическата служба) сметките и таблиците, изложени в приложение Б, в сроковете, специфицирани за всяка таблица.

Допълнителните периоди от време, дадени на някои държави-членки в съответствие с приложение Б, изтичат не по-късно от 1 януари 2005 г.

Комисията, след като се консултира със Статистическия програмен комитет, представя доклад на Съвета, не по-късно от 1 юли 2003 г., за прилагането на предоставените допълнителни периоди от време, за да провери дали те все още са оправдани. Ако е необходимо, този доклад се придружава от предложение на Комисията за даване отново на допълнителни периоди на тези държави-членки, които са поискали такива.

2.   Държавите-членки предават резултатите по приложение Б, включително данните, които са били декларирани като поверителни от държавите-членки в съответствие с националното законодателство или практика във връзка с поверителността на статистическите данни, съгласно разпоредбите на Регламент (Евратом, ЕИО) № 1588/90 на Съвета от 11 юни 1990 г. относно предоставяне на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности (12), който регулира поверителното третиране на информация.

В рамките на сроковете, предвидени в член 2, параграф 2, всякакви промени - съответно нови таблици, страни и/или региони - в данните, поискани от държавите-членки, могат да бъдат предмет на решения на Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 4.

Член 4

Процедура

1.   Комисията се подпомага от Статистическия програмен комитет, наричан по-долу „Комитета“.

2.   Представителят на Комисията предоставя на Комитета проект за мерките, които ще бъдат взети. Комитетът дава становището си по проекта в рамките на срок, който може да бъде определен от председателя в зависимост от спешността на въпроса. Становището се представя с мнозинство, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора, в случай на решения, които Съветът следва да приеме относно дадено предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в рамките на Комитета се претеглят по начин, предвиден в този член. Председателят не гласува.

3.   Комисията приема мерки, които се прилагат незабавно. Ако тези мерки обаче не са в съответствие със становището на Комитета, те незабавно се съобщават от Комисията на Съвета. В този случай:

а)

Комисията отлага прилагането на мерките, за които е взела решение, с три месеца от датата на съобщението;

б)

Съветът, действащ с квалифицирано мнозинство, може да вземе различно решение в рамките на срока, предвиден в буква а).

Член 5

Задачи на Комитета

Комитетът проучва всички въпроси, които са повдигнати от неговия председател във връзка с прилагането на настоящия регламент, било то по негова собствена инициатива или по искане на дадена държава-членка.

Член 6

Сътрудничество с други комитети

1.   По всички въпроси, попадащи в компетенцията на Комитета по паричната и финансовата статистика и статистиката на платежния баланс (SMFB), Комисията иска становището на Комитета в съответствие с член 2 от Решение 91/115/ЕИО.

2.   Комисията съобщава на Комитета по брутния национален продукт, създаден съгласно Директива 89/130/ЕИО, Евратом всяка информация, отнасяща се до прилагането на настоящия регламент, която е необходима за изпълнението на неговите задължения.

Член 7

Дата на прилагане и на първото предаване на данни

1.   ESA 95 се прилага за първи път за данните, установени в съответствие с приложение Б, които трябва да бъдат предадени през април 1999 г.

2.   Данните се предават на Комисията (Статистическата служба) в съответствие със сроковете, предвидени в приложение Б.

3.   В съответствие с параграф 1, до първото предаване на базата на ESA 95, държавите-членки продължават да изпращат на Комисията (Статистическата служба) сметките и таблиците, установени чрез прилагането на ESA - второ издание.

4.   Без да се засяга член 19 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 г. (13), за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата на собствените ресурси на Общностите, Комисията и съответната държава-членка проверяват дали този регламент се прилага и представят резултата от тези проверки на Комитета, както е предвидено в член 4, параграф 1 от настоящия регламент.

Член 8

Преходни разпоредби

1.   За целите на бюджетните и собствените ресурси и чрез дерогация от член 1, параграф 2 и член 7, Европейската система от интегрирани икономически сметки, в сила по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом и правните актове, свързани с него, в частност, Регламенти (ЕИО, Евратом) № 1552/89 и № 1553/89 и Решения 94/728/ЕО, Евратом и 94/729/ЕО, е ESA - Второ издание, докато Решение 94/728/ЕО, Евратом остава в сила.

2.   За целите на отчетите на държавите-членки пред Комисията, процедурата при свръхдефицит, предвидена в Регламент (ЕО) № 3605/93, Европейската система от интегрирани икономически сметки е ESA - Второ издание за отчетите до 1 септември 1999 г.

3.   Прилагането на ESA - Второ издание, както е предвидено в параграфи 1 и 2 от настоящия член, се осигурява чрез коригирането на данните получени по силата на член 7, параграф 1 на база на ESA 95, като се отчитат промените, произтичащи от различията в концепциите, дефинициите или номенклатурата между ESA - Второ издание и ESA 95.

Прилагането на този принцип се установява в съответствие с процедурите, предвидени в член 6 от Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета до м. декември 1996 г. най-късно.

Член 9

Настоящият регламент влиза в сила на 20-ия ден от публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 25 юни 1996 година.

За Съвета

Председател

M. PINTO

(1)  ОВ С 287, 30.10.1995 г., стр. 114

(2)  Становище от 21.6.1995 г. (още непубликувано в Официален вестник).

(3)  ОВ С 133, 31.5.1995, стр. 2.

(4)  Евростат: „Европейска система от интегрирани икономически сметки“ (ESA), второ издание, Статистическа служба на Европейските общности, Люксембург, 1979 г.

(5)  ОВ L 181, 28.6.1989 г., стр. 47.

(6)  ОВ L 59, 6.3.1991 г., стр. 19.

(7)  ОВ L 49, 21.2.1989 г., стр. 26. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

(8)  ОВ L 155, 7.6.1989 г., стр.9.

(9)  ОВ L 332, 31.12.1993 г., стр. 7.

(10)  ОВ L 293, 12.11.1994 г., стр. 9.

(11)  ОВ L 293, 12.11.1994 г., стр. 14.

(12)  ОВ L 151, 15.6.1990 г., стр. 1. Регламент, изменен с Акта за присъединяване от 1994 г.

(13)  ОВ L 155, 7.6.1989 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕИО, Евратом) № 2729/94 (ОВ L 293, 12.11.1994 г., стр. 5).

ПРИЛОЖЕНИЕ А

ЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ОТ СМЕТКИ

ESA 1995

СЪДЪРЖАНИЕ

ГЛАВА 1.

 ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

ПРИЛОЖЕНИЯТА НА ESA

Рамка за анализ и политика

Осем характеристики на концепциите за ESA

Европейската система от сметки ESA 1995 и системата от национални сметки (SNA) 1993

ESA 1995 и системата от национални сметки 1970

ЕВРОПЕЙСКАТА СИСТЕМА ОТ СМЕТКИ ESA КАТО СИСТЕМА

Статистически единици и тяхното групиране

Институционални единици и сектори

Местни единици по видове дейности и отрасли

Резидентни и нерезидентни единици, общата икономика и останалия свят

Потоци и наличности

Потоци

Сделки

Характеристики на сделките

Взаимодействия и сделки вътре в единиците

Парични и непарични сделки

Сделки с или без контрагенти

Преоформени сделки

Премаршрутизиране

Разделяне

Признаване на принципала по дадена сделка

Гранични случаи

Други промени в активите

Други промени в обема на активите и пасивите

Печалби и загуби от държане на активи и пасиви

Наличности

Системата от сметки и агрегати

Счетоводни правила

Терминология за двете страни на сметките

Двустранно/четиристранно счетоводно записване

Оценка

Специални оценки на продукти

Оценка по постоянни цени

Време на отчитане

Консолидиране и прихващане

Консолидиране

Прихващане

Сметки, балансиращи статии и агрегати

Последователност на сметките

Сметка „Стоки и услуги“

Сметка „Останал свят“

Балансиращи статии

Агрегати

Рамка „Ресурси - продукт“

ГЛАВА 2.

 ЕДИНИЦИ И ГРУПИРАНЕ НА ЕДИНИЦИТЕ

ГРАНИЦИТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЕДИНИЦИ

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ СЕКТОРИ

Нефинансови корпорации (S.11)

Подсектор: Държавни нефинансови корпорации (S.11001)

Подсектор: Национални частни нефинансови корпорации (S.11002)

Подсектор: Чуждестранни контролирани нефинансови корпорации (S.11003)

Финансови корпорации (S.12)

Подсектор: Централна банка (S.121)

Подсектор: Други парични финансови институции (S.122)

Подсектор: Други финансови посредници, с изключение на застрахователни корпорации и пенсионни фондове (S.123)

Подсектор: Други спомагателни финансови посредници (S.124)

Подсектор: Застрахователни корпорации и пенсионни фондове (S.125)

Държавно управление (S.13)

Подсектор: Централно управление (S.1311)

Подсектор: Щатско управление (S.1312)

Подсектор: Местно управление (S.1313)

Подсектор: Социалноосигурителни фондове (S.1314)

Домакинства (S.14)

Подсектор: Работодатели (включително работници за собствена сметка (S.141 + S.142)

Подсектор: Заети лица (S.143)

Подсектор: Получатели на доходи от имоти (S.1441)

Подсектор: Получатели на пенсии (S.1442)

Подсектор: Получатели на доходи от други трансфери (S.1443)

Подсектор: Други (S.145)

Институции с идеална цел, обслужващи домакинства, (S.15)

Останал свят (S.2)

Секторна класификация на производствените единици за главните стандартни правни форми на собственост

МЕСТНИ ЕДИНИЦИ ПО ВИДОВЕ ДЕЙНОСТИ И ОТРАСЛИ

Местна единица по видове дейности

Отрасъл

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОТРАСЛИТЕ

ЕДИНИЦИ ЗА ХОМОГЕННО ПРОИЗВОДСТВО И ХОМОГЕННИ КЛОНОВЕ

Единица за хомогенно производство

Хомогенен бранш

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ХОМОГЕННИТЕ БРАНШОВЕ

ГЛАВА 3.

 СДЕЛКИ С ПРОДКТИ

ПРОИЗВОДСТВО И ПРОДУКЦИЯ

Главни, второстепенни и спомагателни дейности

Продукция (Р.1)

Време на отчитане и оценка на продукцията

МЕЖДИННО ПОТРЕБЛЕНИЕ (Р.2)

Време на отчитане и оценка на междинното потребление

КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ (Р.3, Р.4)

Разходи за крайно потребление (Р.3)

Действително крайно потребление (Р.4)

Време на отчитане и оценка на разходите за крайно потребление

Време на отчитане и оценка на действителното крайно потребление

ФОРМИРАНЕ НА БРУТНИЯ КАПИТАЛ (Р.5)

Формиране на брутния основен капитал (Р.51)

Време на отчитане и оценка на формирането на брутния основен капитал

Промени в материалните запаси (Р.52)

Време на отчитане и оценка на промените в материалните запаси

Придобивания минус разпореждане с ценности (Р.53)

ВНОС И ИЗНОС НА СТОКИ И УСЛУГИ (Р.6 и Р.7)

Внос и износ на стоки (Р.61 и Р.71)

Внос и износ на услуги (Р.62 и Р.72)

СДЕЛКИ СЪС СЪЩЕСТВУВАЩИ СТОКИ

ГЛАВА 4.

 РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ СДЕЛКИ

КОМПЕНСАЦИЯ НА ЗАЕТИ ЛИЦА (D.1)

Заплати и надници (D.11)

Заплати и надници в брой

Заплати и надници в натура

Социални осигуровки за сметка на работодателите (D.12)

Действителни социални осигуровки за сметка на работодателите (D.121)

Условни социални осигуровки за сметка на работодателите (D.122)

ДАНЪЦИ ВЪРХУ ПРОИЗВОДСТВОТО И ВНОСА (D.2)

Данъци върху продукти (D.21)

Данъци от вида на данък върху добавената стойност (ДДС) (D.211)

Данъци и мита върху вноса, с изключение на ДДС (D.212)

Данъци върху продукти, с изключение на ДДС и данъците върху вноса (D.214)

Други данъци върху производството (D.29)

Данъци върху производството и вноса, които се плащат на институциите на Европейския съюз

СУБСИДИИ (D.3)

Субсидии за продукти (D.31)

Субсидии за вноса (D.311)

Други субсидии за продукти (D.319)

Други субсидии за производството (D.39)

ДОХОД ОТ СОБСТВЕНОСТ (D.4)

Лихва (D.41)

Лихва по депозити, заеми и вземания и задължения

Лихва по ценни книжа

Лихва по менителници и други подобни краткосрочни инструменти

Лихва по облигации и по облигации без обезпечение

Лихвени суапове и форуърдни лихвени споразумения

Лихва по финансови лизинги

Други лихви

Време на отчитане

Разпределен доход на корпорации (D.42)

Дивиденти (D.421)

Изтегляния от дохода на квази-корпорации (D.422)

Реинвестирани печалби от преки чуждестранни инвестиции (D.43)

Доход от собственост, отнасящ се към държатели на застрахователни полици (D.44)

Наеми (D.45)

Наеми от земя

Наеми от подземни активи

ТЕКУЩИ ДАНЪЦИ ВЪРХУ ДОХОДА, БОГАТСТВОТО И ПР. (D.5)

Данъци върху дохода (D.51)

Други текущи данъци (D.59)

ВНОСКИ ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ И СОЦИАЛНООСИГУРИТЕЛНИ ПЛАЩАНИЯ (D.6)

Социалноосигурителни вноски (D.61)

Действителни вноски за социално осигуряване (D.611)

Условни вноски за социално осигуряване (D.612)

Социалноосигурителни плащания, различни от социални трансфери в натура (D.62)

Социалноосигурителни плащания в брой (D.621)

Частно финансирани социалноосигурителни плащания (D.622)

Нефинансирани социалноосигурителни плащания за заети лица (D.623)

Плащания на социални помощи в брой (D.624)

Социални трансфери в натура (D.63)

Социални плащания в натура (D.631)

Социалноосигурителни плащания, рамбурсирания (D.6311)

Други социалноосигурителни плащания в натура (D.6312)

Социални помощи в натура (D.6313)

Трансфери на отделни непазарни стоки или услуги (D.632)

ДРУГИ ТЕКУЩИ ТРАНСФЕРИ (D.7)

Нетни застрахователни премии, различни от застраховка „Живот“ (D.71)

Застрахователни искове за обезщетение, различни от застраховка „Живот“ (D.72)

Текущи трансфери в рамките на държавното управление (D.73)

Текущо международно сътрудничество (D.74)

Разни текущи трансфери (D.75)

Текущи трансфери за институции с идеална цел, обслужващи домакинства (NPISHs)

Текущи трансфери между домакинства

Глоби и санкции

Лотарии и хазартни игри

Плащания на компенсации

Собствен четвърти ресурс, базиран на БНП

Други

КОРЕКЦИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕТО НА НЕТНОТО АКЦИОНЕРНО УЧАСТИЕ НА ДОМАКИНСТВАТА В РЕЗЕРВИТЕ НА ПЕНСИОННИТЕ ФОНДОВЕ (D.8)

КАПИТАЛОВИ ТРАНСФЕРИ (D.9)

Капиталови данъци (D.91)

Инвестиционни грантове (D.92)

Други капиталови трансфери (D.99)

ГЛАВА 5.

 ФИНАНСОВИ СДЕЛКИ

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ФИНАНСОВИТЕ СДЕЛКИ

Монетарно злато и специални права на тираж (СПТ) (F.1)

Монетарно злато (F.11)

Специални права на тираж (СПТ) (F.12)

Банкноти и монети и депозити (F.2)

Банкноти и монети (F.2)

Прехвърляеми депозити (F.22)

Други депозити (F.29)

Ценни книжа, различни от акции (F.3)

Ценни книжа, различни от акции, без финансови деривати (F.33)

Краткосрочни ценни книжа, различни от акции, без финансови деривати (F.331)

Дългосрочни ценни книжа, различни от акции, без финансови деривати (F.331)

Финансови деривати (F.34)

Заеми (F.4)

Краткосрочни заеми (F.41)

Дългосрочни заеми (F.42)

Акции и друг акционерен капитал (F.5)

Акции и друг акционерен капитал, без акции на инвестиционни фондове (F.51)

Котирани акции, без акции на инвестиционни фондове (F.511) и некотирани акции, без тези на инвестиционни фондове (F.512)

Друг акционерен капитал (F.513)

Акции на инвестиционни фондове (F.52)

Застрахователни технически резерви (F.6)

Нетен акционерен капитал на домакинства в животозастрахователни резерви и в резерви на пенсионни фондове (F.61)

Нетен акционерен капитал на домакинства в застрахователни резерви (F.611)

Нетен акционерен капитал на домакинства в резерви на пенсионни фондове (F.612)

Предварителни плащания на застрахователни премии и резерви за неизплатени искове (F.62)

Други вземания/задължения (F.7)

Търговски кредити и аванси (F.71)

Други вземания/задължения, без търговски кредити и аванси (F.79)

Позиция по меморандуми: преки чуждестранни инвестиции (F.m)

СЧЕТОВОДНИ ПРАВИЛА ЗА ФИНАНСОВИ СДЕЛКИ

Оценяване

Време на отчитане

Събиране на данни за финансовите сделки от измененията в счетоводния баланс

Приложение 5.1: Връзка с мерките за пари

ГЛАВА 6.

 ДРУГИ ПОТОЦИ

ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ОСНОВЕН КАПИТАЛ (К.1)

ПРИДОБИВАНИЯ МИНУС ПРОДАЖБИ НА НЕФИНАСОВИ НЕВЪЗПРОИЗВОДИМИ АКТИВИ (К.2)

ДРУГИ ПРОМЕНИ В АКТИВИТЕ (К.3 ДО К.12)

ДРУГИ ПРОМЕНИ В ОБЕМА (К.3 ДО К10 и К.12)

ИКОНОМИЧЕСКО ПРОЯВЯВАНЕ НА НЕВЪЗПРОИЗВОДИМИТЕ АКТИВИ (К.3)

ИКОНОМИЧЕСКО ПРОЯВЯВАНЕ НА ВЪЗПРОИЗВОДИМИТЕ АКТИВИ (К.4)

ЕСТЕСТВЕН ПРИРЪСТ НА НЕОБРАБОТВАНИТЕ БИОЛОГИЧЕСКИ РЕСУРСИ (К.5)

ИКОНОМИЧЕСКО ИЗЧЕЗВАНЕ НА НЕВЪЗПРОИЗВОДИМИТЕ АКТИВИ (К.6)

КАТАСТРОФАЛНИ ЗАГУБИ (К.7)

НЕКОМПЕНСИРАНИ ИЗЗЕМВАНИНЯ (К.8)

ДРУГИ ПРОМЕНИ В ОБЕМА НА НЕФИНАНСОВИТЕ АКТИВИ (N.E.C.) (К.9)

ДРУГИ ПРОМЕНИ В ОБЕМА НА ФИНАНСОВИТЕ АКТИВИ И ПАСИВИ (N.E.C.) (К.10)

ПРОМЕНИ В КЛАСИФИКАЦИИТЕ И СТРУКТУРАТА (К.12)

Промени в секторната класификация и структура (К.12.1)

Промени в класификацията на активите и пасивите (К.12.2)

НОМИНАЛНИ ПЕЧАЛБИ/ЗАГУБИ ОТ ДЪРЖАНЕ НА АКТИВИ И ПАСИВИ (К.11)

Неутрални печалби/загуби от държане на активи и пасиви (К.11.1)

Реални печалби/загуби от държане на активи и пасиви (К.11.2)

Печалби от държането на активи по видове финансови активи

Банкноти и монети и депозити (AF.2)

Заеми (AF.4) и други вземания/задължения (AF.7)

Ценни книжа, различни от акции (AF.3)

Акции и друг акционерен капитал (AF.5)

Застрахователни технически резерви (AF.6)

Финансови активи в чужда валута

ГЛАВА 7.

 СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

ВИДОВЕ АКТИВИ

Нефинансови възпроизводими активи (AN.1)

Нефинансови невъзпроизводими активи (AN.2)

Финансови активи и пасиви (AF)

ОЦЕНЯВАНЕ НА ВПИСВАНИЯТА В СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС

Общи принципи за оценяване

НЕФИНАНСОВИ АКТИВИ (AN)

Възпроизводими активи (AN.1)

Дълготрайни активи (AN.11)

Дълготрайни материални активи (AN.111)

Дълготрайни нематериални активи (AN.112)

Материални запаси (AN.12)

Ценности (AN.13)

Невъзпроизводими активи (AN.2)

Материални невъзпроизводими активи (AN.21)

Земи (AN.211)

Подземни активи (AN.212)

Други природни активи (AN.213 и AN.214)

Нематериални невъзпроизводими активи (AN.22)

Финансови активи и пасиви (AF)

Монетарно злато и специални права на тираж (AF.1)

Банкноти и монети и депозити (АF.2)

Ценни книжа, различни от акции (АF.3)

Заеми (АF.4)

Акции и друг акционерен капитал (АF.5)

Застрахователни технически резерви (АF.6)

Други сметки за получаване/ изплащане (АF.7)

Резюмиращи статии

Потребителски стоки за дълготрайна употеба (АN.m)

Преки чуждестранни инвестиции (АF.m)

Финансови баланси

Приложение 7.1: Дефиниция на всяка категория активи

Приложение 7.2: Схема на записите в баланса от началото до края на счетоводния период

ГЛАВА 8.

 ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА СМЕТКИТЕ И БАЛАНСОВИ ПОЗИЦИИ

ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА СМЕТКИТЕ

Текущи сметки

Сметка производство (I)

Сметки за разпределение и използване на дохода (II)

Сметки „Първично разпределение на дохода“ (II.1)

Сметка „Формиране на дохода“ (II.1.1)

Сметка „Разпределение на първичния доход“ (II.1.2)

Сметка „Предприемачески доход“ (II.1.2.1)

Сметка „Разпределение на друг първичен доход“ (II.1.2.2)

Сметка „Вторично разпредeление на дохода“ (II.2)

Сметка „Преразпределение на дохода в натура“ (II.3)

Сметка „Използване на дохода“ (II.4)

Сметка „Използване на разполагаемия доход“ (II.4.1)

Сметка „Използване на коригирания разполагаем доход“ (II.4.2)

Акумулиращи сметки (III)

Сметка „Капитал“ (III.1)

Сметка „Изменение в нетната стойност, дължащо се на спестявания и капиталови трансфери“ (III.1.1)

Сметка „Придобиване на нефинансови активи“ (III.1.2)

Финансова сметка (III. 2)

Сметка „Други изменения в активите“ (III.3)

Сметка „Други изменения в обема на активите“ (III.3.1)

Сметка „Преоценка“ (III.3.2)

Сметка „Неутрални холдингови печалби и загуби“ (III.3.2.1)

Сметка „Реални холдингови печалби и загуби“ (III.3.2.2)

Баланси (IV)

Начален баланс (IV.1)

Изменения в баланса (IV.2)

Баланс в края на периода (IV.3)

СМЕТКИ ОСТАНАЛ СВЯТ (V)

Текущи сметки

Външна сметка за стоки и услуги (V.I)

Външна сметка за първични приходи и текущи трансфери (V.II)

Външни натрупващи се сметки (V.III)

Капиталова сметка (V.III.1)

Финансова сметка (V.III.2)

Други промени в сметката на активите (V.III.3)

Счетоводен баланс (V.IV)

СМЕТКА „СТОКИ И УСЛУГИ“ (0)

ИНТЕГРИРАНИ ИКОНОМИЧЕСКИ СМЕТКИ

АГРЕГАТИ

Брутен вътрешен продукт по пазарни цени (БВП)

Оперативен излишък за цялата икономика

Смесен доход за цялата икономика

Предприемачески доход за цялата икономика

Национален доход (по пазарни цени)

Национален разполагаем доход

Спестявания

Текущо външно салдо

Нетни кредити (+) или заеми (–) за цялата икономика

Собствен капитал на цялата икономика

МАТРИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ

Матрично представяне на сметките от ESA

Характеристики на счетоводните матрици

Адаптиране на намаления матричен формат към специфични видове анализ

ГЛАВА 9.

 РАМКАТА „РЕСУРС-ПРОДУКТ“

ТАБЛИЦИ „ПРЕДЛАГАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ“

ТАБЛИЦИ, СВЪРЗВАЩИ ТАБЛИЦИТЕ „ПРЕДЛАГАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ“ СЪС СЕКТОРНИТЕ СМЕТКИ

СИМЕТРИЧНИ ТАБЛИЦИ НА РЕСУРСИ-ПРОДУКТ

ГЛАВА 10.

 МЕРКИ ЗА ЦЕНИ И ОБЕМИ

ОБХВАТ НА ЦЕНОВИТЕ И ОБЕМНИТЕ ИНДЕКСИ В СИСТЕМАТА ОТ СМЕТКИ

Интегрирана система от индекси на цени и обеми

Индекси на цени и обеми за други агрегати

ОБЩИ ПРИНЦИПИ ЗА ИЗМЕРВАНЕТО НА ЦЕНОВИТЕ И ОБЕМНИТЕ ИНДЕКСИ

Дефиниция на цените и обемите на пазарните продукти

Разлики в качеството и разлики в цената

Принципи за непазарни услуги

Принципи за добавената стойност и БВП

ПРОБЛЕМИ ПРИ ПРИЛАГАНЕТО НА ПРИНЦИПИТЕ

Общо приложение

Приложение към специфични потоци

Потоци от стоки и пазарни услуги

Потоци от непазарни услуги

Данъци и субсидии за продукция и внос

Потребление на основен капитал

Компенсация на заетите лица

Салда на възпроизводими дълготрайни активи и материални запаси

Мерки за реален доход за цялата икономика

ИЗБОР НА ФОРМУЛИ ЗА ИНДЕКСНОТО ЧИСЛО И БАЗОВАТА ГОДИНА

МЕЖДУПРОСТРАНСТВЕНИ ЦЕНОВИ И ОБЕМНИ ИНДЕКСИ

ГЛАВА 11.

 НАСЕЛЕНИЕ И ТРУДОВИ РЕСУРСИ

ОБЩО НАСЕЛЕНИЕ

ИКОНОМИЧЕСКИ АКТИВНО НАСЕЛЕНИЕ

ЗАЕТОСТ

Наети служители и работници

Самозаети лица

Заетост и пребиваване

БЕЗРАБОТИЦА

РАБОТНИ МЕСТА

Работни места и пребиваване

ОБЩО ОТРАБОТЕНИ ЧАСОВЕ

ЕКВИВАЛЕНТ НА ПЪЛЕН РАБОТЕН ДЕН

ПРИНОС НА ТРУДА НА ЗАЕТИТЕ ЛИЦА ПРИ ПОСТОЯННА КОМПЕНСАЦИЯ

ГЛАВА 12.

 ТРИМЕСЕЧНИ ИКОНОМИЧЕСКИ СМЕТКИ

ГЛАВА 13.

 РЕГИОНАЛНИ СМЕТКИ

РЕГИОНАЛНА ТЕРИТОРИЯ

ЕДИНИЦИ И ПРЕБИВАВАВЕ

МЕТОДИ ЗА РЕГИОНАЛИЗАЦИЯ

АГРЕГАТИ ПО ОТРАСЛИ

СМЕТКИ НА ДОМАКИНСТВА

ПРИЛОЖЕНИЯ

I. КОСВЕНО ИЗМЕРВАНИ ФИНАНСОВИ ПОСРЕДНИЧЕСКИ УСЛУГИ (FISIM)

Изменения, които трябва да бъдат направени в главите на ESA, ако трябва да се разпределят косвено измерваните финансови посреднически услуги (FISIM)

II. ЛИЗИНГ И ПОКУПКА НА ИЗПЛАЩАНЕ НА ТРАЙНИ СТОКИ

Дефиниции

Лизинг

Оперативен лизинг

Финансов лизинг

Покупка на изплащане

Третиране в сметките

Оперативен лизинг

Финансов лизинг

Покупка на изплащане

III. ЗАСТРАХОВАНЕ

Въведение

Дефиниции

Социално осигуряване

Социалноосигурителни схеми на държавата

Частни финансирани социалноосигурителни фондове

Нефинансирани социалноосигурителни схеми, управлявани от работодателите

Друго застраховане

Друго животозастраховане

Други застраховки, различни от животозастраховане

Презастраховане

Застрахователни посредници

Третиране в сметките

Социално осигуряване

Социалноосигурителни схеми на държавата

Частни социалноосигурителни фондове

Нефинансирани социалноосигурителни схеми, управлявани от работодателите

Друго застраховане

Друго животозастраховане

Други застраховки, различни от животозастраховане

Презастраховане

Застрахователни посредници

Цифров пример за застраховане

IV. КЛАСИФИКАЦИЯ И СМЕТКИ

Класификация

Класификация на институционалните сектори (S)

Класификация на сделки и други потоци

Класификация на балансиращи статии (В)

Класификация на активи (А)

Прегрупиране и кодифициране на отраслите (А), продуктите (Р) и инвестициите (формиране на основен капитал) (Pi)

Класификация на отделни потребления по предназначение (Coicop)

Класификация на функции на държавата (Cofog)

Сметки

Таблици

2.1

Сектори и подсектори

2.2

Вид на производителя, главни дейности и функции, класифицирани по сектори

2.3

Секторна класификация на производствените единици за главните стандартни правни форми на собственост

3.1

Разграничение между пазарни производители, производители за собствено крайно използване и други непазарни производители за институционални единици

3.2

Институционални единици, местни единици по видове дейност (KAU) и продукция и разграничение между пазарни, за своя крайна употреба и други непазарни

3.3

Разграничаване на пазарни, за своя крайна употреба и непазарни за местни KAU и тяхната продукция

3.4

Третиране на транспорта на вносните стоки

3.5

Третиране на транспорта на вносните стоки

5.1

Класифициране на финансови сделки

8.1.

Синоптично представяне на сметки, балансиращи статии и главни агрегати

8.2.

Сметка I: Сметка „Производство“

8.3.

Сметка II.1.1: Сметка „Формиране на доход“

8.4.

Сметка II.1.2: Сметка „Разпределяне на основен доход“

8.5.

Сметки II.1.2.1: Предприемачески доход и II.1.2.2: Разпределяне на друг предприемачески доход

8.6.

Сметка II.2: Сметка за вторично разпределение на доход

8.7.

Сметка II.3: Сметка за преразпределение на доход в натура

8.8.

Сметка II.4.1: Сметка за използването на разполагаемия доход

8.9.

Сметка II.4.2: Сметка за използване на коригирания разполагаем доход

8.10.

Сметка III.1.1: Промяна на собствения капитал в резултат на сметката за спестявания и капиталови трансфери

8.11.

Сметка III.1.2: Сметка за придобиване на нефинансови активи

8.12.

Сметка III.2: Финансова сметка

8.13.

Сметка III.3.1: Други промени в обема на сметката на активите

8.14.

Сметка III.3.2: Сметка за преоценка

8.15.

Сметка IV: Счетоводни баланси

8.16.

Пълна последователност на сметките за останалия свят (сметка за външни сделки)

8.17.

Сметка 0: Сметка стоки и услуги

8.18.

Интегрирани икономически сметки

8.19.

Матрично представяне на пълната поредица от сметки и балансиращи статии за цялата икономика

8.20.

Схематично представяне на матрицата за социалното счетоводство

8.21.

Пример за по-детайлна матрица за социално счетоводство

8.22.

Пример за детайлна подматрица: нетна добавена стойност (базисни цени)

9.1.

Опростена таблица за предлагането

9.2.

Опростена таблица за използването

9.3.

Опростена комбинирана таблица за предлагането и използването

9.4.

Опростена симетрична таблица за входящите ресурси — продукция (продукт по продукт)

9.5.

Таблица за предлагането по базисни цени, включително трансформиране в цени на купувача

9.6.

Таблица за употребите по цени на купувача

9.7.

Проста таблица за надбавките за търговията и транспорта

9.8.

Проста таблица на данъците минус субсидиите за продукцията

9.9.

Таблица на използването за вноса

9.10.

Таблица на използването за базовите цени на местната продукция

9.11.

Таблица, свързваща таблиците за предлагането и използването със секторните сметки

9.12.

Симетрична таблица за входящите ресурси — продукция по базисни цени (продукт по продукт)

9.13.

Симетрична таблица за входящите ресурси — продукция за вътрешната местната (продукт по продукт)

А.I.1.

Ефект на разпределянето на косвено измерваните финансови посреднически услуги (FISIM) по институционални сектори, включително промени за непазарни производители

А.I.2.

Ефект на разпределянето на косвено измерваните финансови посреднически услуги (FISIM) само по номинален сектор

А.III.1.

Социалноосигурителни схеми на държавата

А.III.2.

Частно социалноосигурителни схеми

А.III.3.

Нефинансирани схеми, управлявани от работодателите

А.III.4.

Друго животозастраховане

А.III.5.

Други застраховки, различни от животозастраховане

А.IV.1.

Сметка 0: Сметка стоки и услуги

А.IV.2.

Пълна поредица от сметки за цялата икономика

А.IV.3.

Пълна поредица от сметки за нефинансовите корпорации

А.IV.4.

Пълна поредица от сметки за финансовите корпорации

А.IV.5.

Пълна поредица от сметки за държавното управление

А.IV.6.

Пълна поредица от сметки за домакинствата

А.IV.7.

Пълна поредица от сметки за институции с идеална цел, обслужващи домакинства

ГЛАВА 1

ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

I.   ВЪВЕДЕНИЕ

1.01   Европейската система от национални и регионални сметки (ESA1995, или само ESA) (1) представлява международно съпоставима рамка на икономическата статистика за систематично и подробно описание общо за икономиката (или за регион, държава или група от държави), нейните компоненти и връзките и с други цялостни икономики.

ESA от 1995 заменя Европейската система за интегрирани икономически сметки публикувана през 1970 година (1970 ESA, като едно второ, малко модифицирано, издание се появи през 1978 година).

ESA от 1995 е напълно съвместима с международно ревизираните насоки на национална отчетност, Системата от национални сметки (1993 SNA, или само SNA), разработена съвместно от Организацията на обединените нации, Международния валутен фонд, Комисията на Европейските общности, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/, и Световната банка). Независимо от това, ESA е фокусирана предимно върху условията и информационните нужди на Европейския съюз. Подобно на SNA, ESA е хармонизирана с концепциите и класификациите, които се използват при много други социални и икономически статистики. Подобни примери са статистиката на заетостта, промишлената статистика и статистиката на външната търговия. Следователно ESA може да служи като основна рамка за социалните и икономически статистики на Европейския съюз и неговите държави-членки.

1.02   Рамката ESA включва два основни комплекта таблици:

а)

секторни сметки (2)

б)

междуотраслова рамка (3) и сметки по икономически дейности (2)

Секторните сметки осигуряват, по институционални сектори, едно систематично описание на различните етапи на икономическия процес: производство, формиране на доход, разпределение на доход, преразпределение на доход, използване на доход и финансово и нефинансово капиталообразуване. Секторните сметки включват също и балансови таблици за наличностите на активи, пасиви и нетна стойност в началото и в края на отчетния период.

Междуотрасловата рамка и сметките по икономически дейности описват в детайли производствения процес (структура на разходите, генериран доход и заетост), и потоците от стоки и услуги (продукция, внос, износ, крайно потребление, междинно потребление и образуване на капитал по продуктови групи).

ESA обхваща и концепции за население и заетост (4). Тези концепции се отнасят, както за секторните сметки, така и за междуотрасловата рамка.

ESA е приложима не само за годишни национални сметки, но също така и за тримесечни сметки (5) и за регионални сметки (6).

II.   ИЗПОЛЗВАНЕ НА ESA

ESA като рамка за аналитични цели и политически решения

1.03   Рамката на ESA може да бъде използвана за анализиране и оценяване на:

а)

структурата на цялостната икономика чрез:

1.

добавена стойност и заетост по икономически дейности;

2.

добавена стойност и заетост по региони;

3.

доход, разпределен по сектори;

4.

внос и износ по продуктови групи;

5.

разходи за крайно потребление по продуктови групи;

6.

бруто капиталообразуване и наличности на основен капитал по икономически дейности;

7

наличности и потоци на финансови активи по видове активи и по сектори;

б)

специфични части или аспекти на цялата икономика чрез:

1.

банково дело и финанси в националната икономика;

2.

ролята на правителството;

3.

икономика на специфичен регион (в сравнение с икономиката на национално ниво).

в)

динамика в развитието на икономиката чрез:

1.

анализ на темпа на изменение на Брутния вътрешен продукт (БВП);

2.

анализ на инфлацията;

3.

анализът на сезонната структура на потребителските разходи на домакинствата, базиран на тримесечни сметки;

4.

анализ на важността на изменението на определени видове финансови инструменти, например увеличената значимост на опциите;

5.

сравнение на структурата по икономически дейности на националната икономика за дългосрочен период, например за период от тридесет години.

г)

връзка на националната икономика с другите страни чрез:

1.

сравнение ролите на правителството на две държави-членки на Европейския съюз;

2.

анализ на взаимозависимостите между икономиките на Европейския съюз;

3.

анализ на експорта на Европейския съюз – по състав и по страни;

4.

сравнение темпа на изменение на Брутния вътрешен продукт или на разполагаемия доход на човек от населението в Европейския съюз със съответните в САЩ и Япония

1.04   За Европейския съюз и неговите държави-членки данните получени от настоящата рамка играят съществена роля при формулиране и определяне на техните икономически и социални политики.

В допълнение на това, ESA има и допълнителни много важни специфични приложения:

а)

за наблюдение и управление на Европейската парична политика: критериите за конвергенция към Европейския паричен съюз трябва да са дефинирани от гледна точка на данните на националните сметки (държавен дефицит и дълг, и брутен вътрешен продукт).

б)

за отпускане на парични помощи на региони на Европейския съюз: разходите на Структурните фондове на Европейския съюз са частично базирани на данните от регионалните национални сметки.

в)

за определяне на собствените ресурси на Европейския съюз. Последните зависят от данните на националните сметки по три начина:

1.

общите ресурси на Европейския съюз се определят като процент от брутния национален продукт /БНП/, на държавите-членки;

2.

третият източник на собствени ресурси на Европейския съюз са собствените ресурси от данък добавена стойност (ДДС). Отчисленията от държавите-членки за този ресурс в голяма степен се влияят от данните на националните сметки, защото те се използват за изчисляване на средната ставка на данъка добавена стойност;

3.

относителните размери на вноските от държавите-членки за четвъртият източник на собствени ресурси на Европейския съюз се базират на техния брутен национален продукт.

Осем характеристики на ESA:

1.05   За да се установи един добър баланс между информационни нужди и информационни възможности, концепцията в рамките на ESA имат осем важни характеристики. Те са именно:

а)

международна съпоставимост;

б)

хармонизирани със сметките на други социални и икономически статистики;

в)

съвместимост;

г)

оперативност;

д)

различни от повечето административни концепции;

е)

установени и фиксирани за продължителен период от време;

ж)

фокусирани върху описанието на икономическите процеси в парична стойност;

з)

гъвкави и многоцелеви.

1.06   Концепциите са международно съпоставими, тъй като:

а)

за Държавите-членки на Европейския съюз ESA представлява стандарт за предоставяне на данни за националните сметки на всички международни организации. Стриктното придържане към ESA не е задължително единствено и само в националните публикации.

б)

Концепциите в ESA са напълно съвместими с изискванията на международната система на национални сметки, тоест SNA.

Международната съпоставимост на концепциите е от първостепенна важност при сравняване на статистиките на различни държави.

1.07   Концепциите са хармонизирани с тези на други социални и икономически статистики, тъй като:

а)

ESA използва концепции и класификации (например Класификацията на икономическите дейности, рев.1), които са използвани от други социални и икономически статистики на държавите-членки на Европейския съюз, например при статистика на промишлеността, статистика на външната търговия и статистика на заетостта, като концептуалните различия са сведени до минимум. Освен това тези концепции и класификации на Европейския съюз са хармонизирани също и с концепциите и класификациите на Обединените нации.

б)

концепциите на ESA са хармонизирани също и с основните изисквания на международни ръководства за някои други икономически статистики, и по-специално на ръководството по платежен баланс (РПБ) на Международния валутен фонд (МВФ), Статистиката на държавните финанси (СДФ) на Международния валутен Фонд, Статистиката за годишни приходи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/, както и решенията на Международната организация по труда, /МОТ/, относно концепциите за заетост, работни часове и трудови разходи.

Хармонизирането с други социални и икономически статистики в значителна степен подпомага връзката и сравнението на тези данни, което води до подобряване качеството на данните на националните сметки. Съдържаната в специфичните статистики информация вече може да бъде по-добре обвързана с общата статистика на националната икономика, тоест към данните на национални сметки т.е. брутния национален продукт, или добавената стойност по икономически дейности или сектори.

1.08   Идентичността на рамката на системата на национални сметки налага съвместимост на използваните концепции за описване на различните части на икономическия процес (производство, разпределение на доход, използване на доход, натрупване). В резултат на тази вътрешна съвместимост статистиките от различни части на системата на национални сметки могат да бъдат свързани помежду си по един полезен начин. Така например, могат да бъдат изчислени следните отношения:

а)

производителност, като добавена стойност на отработен час (тези данни изискват съвместимост между концепциите за добавена стойност и отработени часове);

б)

национален разполагаем доход на човек от населението (този показател изисква съвместимост между концепциите за национален разполагаем доход и население);

в)

образуване на основен капитал като процент от наличностите на основен капитал (този показател изисква съвместимост между дефинициите за потоци и наличности);

г)

държавен дефицит и дълг, като процент от брутния вътрешен продукт (тези данни изискват съвместимост между концепциите за държавен дефицит, държавен дълг и брутен вътрешен продукт).

Тази вътрешна съвместимост на концепции позволява също така и извличането на някои оценки като резултативни величини, например спестяванията могат да бъдат оценени като разлика между разполагаемия доход и разходите за крайно потребление (7).

1.09   Концепциите в ESA са действуващи концепции. Техният действащ характер се проявява по няколко начина:

а)

някои дейности, или статии, трябва да бъдат описвани само в случай, че са значими по размер. Това се отнася, например, за стоки на домакинствата, произведени за собствено потребление: тъкането на платове и производството на керамика не трябва да се отчитат като продукция, тъй като тези видове производства не се считат за значими в държавите на Европейския съюз. Един друг пример е, че малките и евтини инструменти и уреди се отчитат като образуване на основен капитал, единствено когато разходите на купувача за подобни стоки за дълготрайно използване надвишават 500 ECU (по цени на 1995 година) за една бройка (или, ако се закупуват в количества — за общата сума на покупката); когато разходите не надвишават тази пределна граница, тези позиции се отчитат като междинно потребление.

б)

някои концепции са придружени с ясни указания за начина по който трябва да бъдат оценявани. Така например при дефинирането на потреблението на капитал се прави отнасяне към линейната амортизация, а за оценяването на наличностите на основен капитал се препоръчва прилагането на Метода на перманентна инвентаризация. Друг примерен случай е оценката на продукцията за собствено потребление: по принцип тя трябва да се остойности по базисни цени, но ако е необходимо, базисните цени могат да бъдат апроксимирани чрез направените разходи.

в)

възприети са и някои условия. Така например, според установената практика, всички колективни услуги осигурявани от държавното управление са разходи за крайно потребление.

г)

концепциите са хармонизирани с тези на социалната и икономическата статистика, които се използват като входяща информация за съставяне на националните сметки.

1.10   В същото време концепциите обикновено се различават в някои отношения от концепциите, използвани в административните източници на информация. Такива случаи са сметките на бизнес статистика /счетоводните сметки на фирмите/, данните за различни видове данъци (данък добавена стойност /ДДС/, личен подоходен данък, налози върху вноса и други), данни за общественото осигуряване и данни от управителните съвети в банковото дело и застраховане. Тези административни данни често служат като входна информация за съставянето на националните сметки. Следователно в общият случай те ще трябва да бъдат трансформирани с цел съответствието им с ESA.

Концепциите в ESA обикновено се различават в някои отношения от съответните им административни концепции, защото:

а)

административните концепции на различните държави се различават помежду си. Следствие на това с използването на административни концепции не може да бъде постигната международна сравнимост;

б)

административните концепции се променят с времето. Следствие на това сравнимостта във времето не може да бъде постигната с използването на административни концепции;

в)

концепциите, базиращи се на административните източници на данни, обикновено не са съвместими. Независимо от това, обаче, свързването и сравняването на данни, които са от първостепенна важност за съставяне на данните за националните сметки, е възможно само при използване на съгласуван комплект от концепции;

г)

административните концепции в общия случай не са оптимални за икономически анализ и оценка на икономическата политика.

Независимо от това, в много случаи източниците на административни данни отговарят в голяма степен на информационните нужди на националните сметки и други статистики, тъй като:

а)

концепциите и класификациите, първоначално разработени за статистически цели могат да бъдат използвани също и за административни цели, например класификацията на държавните разходи по вид;

б)

източниците на административни данни могат изрично да взимат предвид отделните информационни нужди на статистиката; това се отнася например за системата Интрастат за осигуряване на информация относно доставка на стоки между Държавите-членки на Европейския съюз.

1.11   Основните концепции в ESA са установени и фиксирани за дълъг период от време, тъй като:

а)

те са били приети като международни стандарти за следващите десетилетия;

б)

в последващите международни указания за национално счетоводство повечето от основните концепции едва ли трябва да бъдат променени;

Тази концептуална приемственост намалява необходимостта от преизчисляване на динамични редове и изучаване на нови концепции. Освен това тя ограничава концепциите спрямо национален или международен политически натиск. Поради тези причини данните за националните сметки са в състояние да служат като обективна база данни за икономическа политика и анализ в продължение на десетилетия.

1.12   Концепциите на ESA са фокусирани върху описанието на икономическите процеси в парични стойности. В голямата си част наличностите и потоците, които не са лесно наблюдаеми от парична гледна точка, или които нямат ясно очертана срещуположна парична стойност не се вземат предвид в сметките.

Този принцип не се прилага стриктно, защото трябва да се държи сметка и за изискването за съвместимост на различните информационни нужди. Така например съвместимостта изисква стойността на колективните услуги произведени от държавното управление да се отчита като продукция, защото плащанията на компенсации на заетите лица и покупката на всички видове стоки и услуги от държавното управление са лесно наблюдаеми от парична гледна точка. Освен това, за целите на икономическия анализ и политика, отнасянето на колективните услуги на държавното управление към останалата част от националната икономика увеличава и полезността на националните сметки като цяло.

1.13   Обхватът на концепциите в ESA може да бъде илюстриран като се вземат предвид някои важни гранични случая.

Следните случаи попадат в рамките на производствените граници на ESA (виж параграфи 3.07-3.09):

а)

производство на индивидуални и колективни услуги, предоставени от държавното управление;

б)

производство на жилищни услуги за собствено потребление от обитаващите собствени жилища;

в)

производство на стоки за собствено крайно потребление, например земеделска продукция;

г)

строителство за собствена сметка, включително и това на домакинства;

д)

производство на услуги от платени домашни помощници;

е)

отглеждането на риба в рибовъдни ферми;

ж)

продукция, която е забранена по закон, например проституция и производство и разпространение на наркотици;

з)

продукция, за която приходите не се декларират изцяло пред финансовите власти, например скрито производство на текстил.

Следните случаи попадат извън рамките на производствените граници:

а)

битови и лични услуги, които са произведени и потребени в рамките на едно и също домакинство, например почистване, подготовка на ястия или полагането на грижи за болни или възрастни хора;

б)

доброволни услуги, които не водят до производството на стоки, например полагането на грижи и чистене без заплащане;

в)

естествено отглеждане на риба в открито море.

В общия случай ESA отчита цялата продукция, която е резултат от производство в рамките на производствената граница. Независимо от това, съществуват и някои специфични изключения:

а)

продукцията от спомагателни дейности не се отчита отделно; всички разходи, потребени от спомагателната дейност — материали, труд, потребление на основен капитал, и други, се третират като общи разходи за основната или странична дейност, която те съпътстват;

б)

продукцията произведена за междинно потребление в същата местна единица по вид дейност (ЕВД), виж също и параграф 1.29)) не следва да бъде отчетена; обаче, цялата продукция, предназначена за други местни ЕВД, принадлежащи към същата институционална единица, трябва да бъде записана.

Логиката на икономическата статистика в ESA предполага, че ако дейностите се разглеждат като производство и тяхната продукция следва да бъде записана, то съпътстващите — доход, заетост, крайно потребление и други, трябва също да бъдат записани. Така например, тъй като производството на жилищни услуги за собствено потребление от обитаващите собствени жилища се отчита като продукция, отчита се и дохода и разходите за крайно потребление, които това производство генерира за тези собственици на жилища. Обратното е валидно тогава, когато дейностите не се отчитат като производство: произведените и потребени в рамките на едно домакинство битови услуги не генерират доход и разходи за крайно потребление и според концепциите на ESA при тях няма трудова заетост.

ESA съдържа също и много специфични условия, например:

а)

оценка на продукцията на държавното управление;

б)

оценка на продукцията на застрахователните услуги и на косвено измерените услуги на финансовите посредници /FISIM/;

в)

отчитане на всички колективни услуги, предоставени от държавното управление като разходи само за крайно потребление, а не като междинно потребление;

г)

отчитане на FISIM, като междинно потребление на номинален сектор или на номинална икономическа дейност.

1.14   Концепциите на ESA са многоцелеви: за голям диапазон от приложения, концепциите на ESA ще бъдат приемливи, макар че за някои приложения може да се наложи те да бъдат допълнени (виж също параграф 1.18).

1.15   Детайлизацията в рамката от концепции на ESA предлага възможност за едно гъвкаво приложение: някои концепции не са самостоятелно представени в ESA, но независимо от това могат да бъдат лесно получени от системата. Така например добавената стойност по факторни цени може да се получи чрез изваждане на нетните други данъци върху производството от добавената стойност по базисни цени. Един друг примерен случай е създаването на нови сектори, чрез прегрупиране на дефинираните в ESA подсектори.

1.16   Възможно е също и друго приложение, чрез въвеждане на допълнителен критерий, който не влиза в противоречие с логиката на системата. Така например такъв критерий може да бъде степента на заетост за производствените единици или доходите за домакинствата. При заетостта може да се въведе под класифициране по степен на образование, възраст и пол.

1.17   Това приложение може да се включи в социалната матрица (СМ), която представя в матричен вид връзките между таблиците ресурс-използване и секторните сметки (виж също параграфи 8.133-8.155). СМ в общия случай осигурява допълнителна информация на ниво потребление на заетост и безработица, посредством подразделяне на компенсациите на заетите лица по вид на заетото лице. Това детайлизиране се прилага, както за страна използване на труда по отрасли, посочени в таблица Използване, така също и от страна ресурс на труда, разпределен по социално-икономически подгрупи, както е посочено в сметка Първично разпределение на дохода за под секторите на сектор домакинства. По този начин ресурсът и използването на различните категории труд се представя систематично.

1.18   За някои специфични информационни нужди най-доброто решение е да се разработят отделни сателитни сметки. Примерни случаи са информационните нужди за:

а)

анализ на ролята на туризма в националната икономика;

б)

анализ на разходите и финансирането на здравеопазването;

в)

анализ на значимостта на изследователските и развойните дейности и човешкия капитал за националната икономика;

г)

анализ на доходите и разходите на домакинствата на база на микро ориентираните концепции за доход и разходи;

д)

анализ на взаимодействието между околната среда и икономиката;

е)

анализ на производството в рамките на домакинствата;

ж)

анализ на промените в благосъстоянието;

з)

анализ на разликите между данните на националните сметки и данните на бизнес статистиката и на тяхното влияние върху стоковите и фондовите пазари;

и)

оценка на данъчните приходи.

1.19   Сателитните сметки могат да обслужват такива информационни нужди като:

а)

по-голяма детайлизация на данните, там където това е необходимо;

б)

разширяване на обхвата на отчетната рамка, посредством добавяне на немонетарна информация, например замърсяване на околната среда и активи за пречистване на околната среда;

в)

промяна на някои основни концепции, например посредством разширяване на концепцията за бруто капиталообразуване с разходите за изследователска и развойна дейност или с разходите за образование.

1.20   Една важна особеност на сателитните сметки е тази, че по принцип всички основни концепции и класификации на стандартната рамка се запазват. Промени на основните концепции се въвеждат единствено в случаите, когато специфични цели на сателитната сметка определено изискват промени в базовите концепции. В такива случаи сателитната сметка трябва да съдържа таблица, която да показва връзката между основните показатели в сателитната сметка и тези от стандартната рамка. По този начин стандартната рамка запазва своята роля като базова и едновременно с това се осигуряват по-специфични нужди.

1.21   Стандартната рамка не акцентира върху наличности и потоци, които не са лесно наблюдаеми от парична гледна точка (или без ясно монетарно съответствие — насрещен запис). Анализът на такива наличности и потоци обикновено се прави на базата на статистически изчисления в немонетарно изражение, например:

а)

производството в рамките на домакинствата може най-лесно да се опише чрез часовете, използвани за подобни дейности;

б)

образованието може да бъде описано от гледна точка на вида образование, броят на учениците, средния брой години за обучение преди получаването на диплома и други.

в)

ефектът от замърсяванията на околната среда най-добре се описва от гледна точка на промените на броя на живите същества, здравословното състояние на дърветата в горите, обемът на отпадъците, количествата на въглероден окис и радиация, и други.

Сателитните сметки предлагат възможност за връзка между тези статистики с показатели с непарични единици и стандартната рамка на национални сметки. Свързването е възможно чрез използване на тези непарични показатели, доколкото това е възможно, с използваните от стандартната рамка класификации, например класификациите по вид домакинства или класификациите по икономически дейности. По този начин се постига една разширена съгласувана рамка. Тази рамка може след това да служи като база данни за анализи и оценка на всички видове взаимовръзки между променливите в стандартната рамка и променливите в разширената рамка.

1.22   Стандартната рамка и нейните основни агрегати не описват промените в благосъстоянието. Разширените сметки могат да бъдат очертани по такъв начин, че да включват също и условни парични стойности, например:

а)

битови и лични услуги, произведени и потребени в едно и също домакинство;

б)

промени във времето за почивка;

в)

удобства и неудобства на градския живот;

г)

неравномерност при разпределение на доходите на човек.

Те могат също да прекласифицират крайното потребление на неизбежни нужди (например отбрана) като междинно потребление, тоест като потребление, което не допринася за благосъстоянието. По подобен начин вредите, дължащи се на наводнения и други природни бедствия биха могли да бъдат класифицирани като междинно потребление, тоест като намаление на (абсолютното) богатството.

По този начин може да се направи опит за конструиране на много груб и много неточен индикатор за промени в благосъстоянието. Независимо от това, обаче, благосъстоянието има много измерения, повечето от които не могат да бъдат представени в парична стойност. Следователно едно по-добро решение за измерване на благосъстоянието е да се използват, за всяко измерение отделни индикатори и мерни единици. Индикаторите биха могли да бъдат, например: детска смъртност, очаквана продължителност на живот, грамотност на възрастното население и национален доход на човек от населението. Тези индикатори могат да бъдат включени в сателитна сметка.

1.23   За да се постигне съгласувана, международно сравнима рамка, административните концепции не се използват в ESA. Независимо от това, за различни национални цели, получаването на данни, базирани на административни концепции, могат да бъдат много полезни. Така например, за оценяване на данъчните приходи е необходимо създаването на статистика за облагаемите доходи. Тази статистика може да бъде осигурена чрез някои промени на статистиката на национални сметки.

Един подобен подход би могъл да се използва и за някои концепции, които се използват и при националната икономическа политика, например:

а)

концепцията за инфлация, използвана за увеличаване на пенсиите, на помощите при безработица или на компенсациите на заетите лица като държавни служители лица;

б)

концепцията за данъци, социални осигуровки, държавен и колективен сектор, които се използват при дискутиране на оптималния размер на колективния сектор;

в)

концепцията за „стратегически“ сектори/икономически дейности, използвани в националната икономическа политика или икономическата политика на Европейския съюз;

г)

концепцията за „бизнес инвестиции“, използвана в националната икономическа политика.

Сателитните сметки или опростените допълнителни таблици биха могли да задоволят обикновено специфични национални информационни нужди.

1995 ESA и 1993 SNA

1.24   ESA (ESA 1995) е напълно съвместима с ревизираната Система за Национални Сметки (SNA 1993), която съдържа общи изисквания по национални сметки, отнасящи се за всички страни по света. Независимо от това, налице са няколко различия между ESA 1995 и SNA 1993:

а)

различия в представянето, например:

1.

В ESA съществуват отделни глави за операции на продукти, разпределителни операции и финансови операции. При SNA, напротив — тези операции се обясняват в седем глави подредени по сметки, например глави за производствена сметка, сметка Първично разпределение на дохода, Капиталова сметка и сметка Останал Свят.

2.

ESA описва концепцията чрез дефиниции и изброяване на това, което се включва и изключва от дефиницията. SNA обикновено описва концепциита от по-обща гледна точка и се старае да обясни рационалното, което стои зад приетите условия.

3.

ESA съдържа глави за регионални сметки и тримесечни сметки.

4.

SNA съдържа глава за сателитни сметки.

б)

концепциите на ESA са в няколко случая по-точни и прецизни, отколкото концепциите в SNA т.е.:

1.

SNA не съдържа много прецизни дефиниции за различията между пазарни, за собствено крайно потребление и непазарни институционални единици, местни Единици по Вид Дейност ЕВД, както дефиниция за тяхната продукция. Това предполага, че оценката на продукцията и класификацията по сектори не са достатъчно прецизно дефинирани. ESA въвежда няколко допълнителни уточнения, а в някои специфични случаи, добавя критерии за пазарен производител, чиито продажби трябва да покриват най-малко 50 % от производствените разходи (виж таблица III.1);

2.

ESA специфицира конкретни прагове, например праг за определяне на малки инструменти и уреди като междинно потребление;

3.

ESA приема, че няколко вида домакински производства на стоки, като например тъкането на платове и правенето на мебели, не са значими в Държавите-членки на Европейския съюз, и следователно не е необходимо те да бъдат отчитани;

4.

ESA третира специфични отнасяния към институционални споразумения в рамките на Европейския съюз, като например към системата Интрастат за отчитане на вътрешни за Европейския съюз потоци на стоки и вноските от държавите-членки към Европейския съюз;

5.

ESA съдържа класификации, специфични за Европейския съюз, като например: Класификация на продуктите по дейности /КПД/ и Класификация на отраслите и икономическите дейности, рев. 1 /КОИД, рев.1/, за икономическите дейностите (специфични, но хармонизирани със съответните класификации на Организацията на обединените нации);

6.

ESA съдържа допълнителна класификация за външни операции: те следва да бъдат разделени между тези, които са за местни лица на Европейския съюз и тези, които имат местопребиваване извън Европейския съюз.

ESA може да бъде по-специфична от SNA, тъй като ESA се прилага предимно за Държавите-членки на Европейския съюз. За информационните нужди на Европейския съюз ESA е по-подходяща.

1995 ESA и 1970 ESA

1.25   1995 ESA се различава от 1970 ESA както по обхват, така и по съдържание. Повечето от тези разлики съответствуват на разликите между SNA 1968 и SNA 1993. Някои от тези съществени разлики в обхвата са:

а)

включване на балансови таблици;

б)

включването сметка на други изменения в активите, тоест въвеждане на концепциите та други изменения в обема, номинални холдингови печалби и реални холдингови печалби;

в)

въвеждане на подсектори за домакинствата;

г)

въвеждане на нова концепция за крайно потребление: Фактическо крайно потребление;

д)

въвеждане на ново понятие за коригиран доход: реален национален разполагаем доход;

е)

включване на концепцията за паритети на покупателната способност.

Някои от основните разлики в концепциите са:

а)

литературната и художествена дейност (написване на книги, композиране на музика) днес се считат като производство; заплащанията на авторите на литературно-художествени творби са, следователно, плащания за услуги, а не доход от собственост;

б)

оценката на продукцията на застрахователните услуги също е променена в известно отношение, например приходите от инвестиции на техническите резерви се вземат предвид в сметките при оценяване на продукцията за общото застраховане;

в)

по-подробно определяне на търговските и транспортни надбавки;

г)

по-подробно третиране на търговските и транспортните маржини;

д)

въвеждане на верижни индекси за преизчисляване на показателите в съпоставими цени;

е)

въведена е концепцията за финансов лизинг (SNA 1968 и ESA 1970 съдържат единствено операционен лизинг);

ж)

разходите за проучване на минерални ресурси и за компютърно програмно обезпечаване днес се отчитат като образуване на капитал (вместо като междинно потребление);

з)

потреблението на капитал трябва да се отчита също и за инфраструктурни обекти на държавното управление (пътища, насипи и други);

и)

идентификация на нови финансови инструменти, като например споразумения за обратно изкупуване и деривативни финансови инструменти, като опции.

Съществуват и разлики, които не са получени в резултат на промени в SNA, като:

а)

въвеждане на таблици ресурс и използване (включени вече в SNA 1968);

б)

въвеждане на някои регистрационни прагове и препращания към специфични институционални споразумения в рамките на Европейския съюз (виж параграф 1.24);

в)

прецизен избор при оценяване на продукцията по базисни цени (ESA 1970, SNA 1968 и SNA 1993 също приемат оценяването по цени на производител);

г)

въвеждане на концепции за икономически активно население и безработица (тези концепции отсъствуват от SNA 1968 и 1993).

III.   ESA КАТО СИСТЕМА

1.26   Основни характеристики на системата са:

а)

статистически единици и групировки на единиците;

б)

потоци и наличности;

в)

система от сметки и агрегати;

г)

междуотраслова рамка.

СТАТИЧЕСКИ ЕДИНИЦИ И ГРУПИРОВКИ ПО ЕДИНИЦИ (8)

1.27   Едно характерно качество на системата е използването на два вида единици и два начина за разделяне на икономиката, които са твърда различни и се използват за различни аналитични цели.

За да може да опише доходите, разходите и финансовите потоци, както и балансовите таблици, системата групира институционалните единици в сектори на базата на техните основни функции, поведение и цели.

За да може да опише производствените процеси, както и за целите на междуотрасловите таблици, системата групира местните единици по вид дейност (местни ЕВД) по отраслови дейности на базата на техния вид дейност. Една дейност се характеризира чрез вложените продукти, чрез производствения процес и чрез произведената продукция.

Институционални единици и сектори

1.28   Институционалните единици са икономически обекти, които са в състояние да притежават стоки и активи, да поемат задължения и да се ангажират в икономически дейности и операции с други единици на своя отговорност. За целите на системата институционалните единици се групират заедно в пет взаимно изключващи се институционални сектора, които са съставени от следните видове единици:

а)

нефинансови корпорации

б)

финансови корпорации

в)

държавно управление

г)

домакинства

д)

нетърговски институции обслужващи домакинствата /НТИОД/

Петте сектора взети заедно обхващат цялата икономика. Всеки един сектор е също разделен на подсектори. Системата осигурява възможност за съставяне на пълен комплект от сметки за потоци и баланси за всеки сектор, и за всеки подсектор, както и за цялата икономика.

Местни единици по вид дейност и по икономически дейности

1.29   Повечето институционални единици в качеството си на производители извършват повече от една дейност; за да се подчертаят връзките от технико-икономически характер, те трябва да бъдат разделени спрямо вида на дейността им.

Местни единици по вид дейност отговорят на това изискване следвайки функционален подход. Дадена местна ЕВД групира всички части на институционалната единица в качеството и на производител, които са разположени на едно място, или на близо разположени места, и които допринасят за представяне на дейности на ниво клас (4-то ниво) от КИД, рев.1

По принцип трябва да се регистрират толкова местни ЕВД, колкото са и страничните дейности; независимо от това, обаче, ако счетоводни документи, необходими за описване на подобни дейности не са налични, местната ЕВД може да включва една или няколко странични дейности.

Групата на всички местни ЕВД ангажирани в един и същ, или сходен, вид дейност образуват отрасъл (икономическа дейност).

Налице е едно йерархично взаимоотношение между институционалните единици и местните ЕВД. Една институционална единица съдържа една или повече местни ЕВД; една местна ЕВД принадлежи към една единствена институционална единица.

За по-подробния анализ на производствения процес се въвежда използването на аналитична единица за производство. Тази единица, която не е наблюдаема (с изключение на местна ЕВД произвеждаща само един вид продукт), е единицата на хомогенна продукция дефинирана като единица, не произвеждаща странична дейност. Групировките на тези единици съставляват хомогенни икономически дейности.

Резидентни и нерезидентни единици; общо за икономиката и останалия свят

1.30   Цялостната икономика се дефинира спрямо резидентните единици. Дадена единица се нарича резидентна единица на държава тогава, когато тя има център на икономически интерес на икономическата територия на тази държава — с други думи, когато се ангажира за продължителен период от време (една година, или повече) с икономическа дейност на тази територия. Институционалните сектори, за които бе споменато по-горе, са групи от резидентни институционални единици.

Резидентните единици се ангажират в операции с нерезидентни единици (или единици, които са резидентни в други държави). Тези операции са външните операции на икономиката и са групирани в сметката Останал свят. И така, в структурата на икономическата статистика на системата останалият свят играе ролята на институционален сектор, макар че нерезидентните единици са включени само дотолкова, доколкото те са ангажирани при операции с резидентни институционални единици. Следователно, доколкото това се отнася до кодирането на класификациите, специфична статия за останалия свят се включва в края на класификацията на секторите.

Условните резидентни единици, разглеждани в системата като институционални единици, се дефинират като:

а)

тези части на нерезидентните единици, които имат център на икономически интерес ( или в повечето случаи, които се ангажират с икономически операции за една, или повече, години, или които извършват строителна дейност за период по-малък от една година, в случай, че продукцията представлява брутообразуване на основен капитал) на икономическата територия на страната;

б)

нерезидентни единици в качеството си на притежатели на земя или сгради на икономическата територия на страната, но само по отношение на операции засягащи тази земя или сгради.

ПОТОЦИ И НАЛИЧНОСТИ

1.31   Системата отчита два основни вида информация: потоци и наличности. Потоците се отнасят до действия и последици от събития, които са възникнали в рамките на даден период от време, докато наличностите се отнасят до позиции към определен момент от времето.

Потоци

1.32   Потоците отразяват създаването, трансформирането, обмена, трансфера или прекратяването на икономическа стойност. Те включват промени в стойността на активите на институционалните единици, или на техните пасиви. Икономическите потоци са два вида: i) операции, и ii) други изменения на активите. Операциите се отразяват във всички сметки и таблици, където се появяват потоците, с изключение на сметката други изменения в обема на активите и на сметка преоценка. Други изменения на активите се отразяват само в последните две сметки.

Елементарните операции и други потоци са безбройно много. Системата ги групира в сравнително малък брой видове според техния характер.

Операции

1.33   Операцията е икономически поток, който е взаимодействие между институционални единици по взаимно споразумение, или действие в рамките на институционална единица, което е удобно да се третира като операция, често поради това, че единицата оперира в две различни качества. Подразделянето на операциите следва да се извърши в четири основни групи:

а)

операции с продукти, които описват произхода (вътрешно производство или внос) и използването (междинно потребление, крайно потребление, образуване на капитал или износ) на продуктите (9).

б)

разпределителни операции, които описват начина по който добавената стойност, която е генерирана от производство, се разпределя към труда, капитала и държавното управление, както и преразпределението на доходите и имуществото (подоходни данъци, данъци върху имуществата и други трансфери) (10).

в)

финансови операции, които описват нетното придобиване на финансови активи или нетното понасяне на пасиви за всеки един вид финансов инструмент. Подобни операции често възникват като съответни срещуположни на нефинансови операции, но те могат също да възникнат и като операции включващи само финансови инструменти (11).

д)

операции, които не са включени в горепосочените три групи: потребление на основен капитал и придобити минус излезли непроизведени нефинансови активи (12).

Свойства на операциите

Взаимодействия на вътрешни за единицата операции.

1.34   Повечето операции са взаимодействия между две или повече институционални единици. Независимо от това, обаче, системата отчита като операции някои действия в рамките на самите институционални единици. Целта на отчитането на тези вътрешни за единицата операции е да се представи една по-полезна за анализ картина за продукцията, крайното използване и разходите.

Потреблението на основен капитал, което се отчита като разход на системата, е една важна вътрешна за единицата операция. Повечето от другите вътрешни за единицата операции са операции с продукти, които в общият случай се отчитат тогава, когато институционалните единици, оперират както като производители, така и като крайни потребители, избират да потребяват някои от продуктите, които са произвели те самите. Това често се случва при домакинствата и в държавното управление.

1.35   Цялата продукция, произведена за собствена сметка и потребена като крайно използване в рамките на една и съща институционална единица се отчита. Произведената продукция за собствена сметка, използвана за междинно потребление в рамките на една и съща институционална единица се отчита само тогава, когато производството и междинното потребление се извършват в различни местни ЕВД в рамките на същата институционална единица. Продукцията, която е произведена и използвана като междинно потребление в рамките на местна ЕВД не се отчита.

Парични спрямо непарични операции

1.36   Повечето операции, които се отчитат от системата са операции в парична стойност, където участвуващите единици извършват или получават плащания, или понасят пасиви, или получават активи, които са деноминирани в парични единици.

Операциите, които не включват обмена на пари, или активи, или пасиви, деноминирани в парични единици, са непарични операции. Вътрешните за единицата операции са обикновено непарични операции. Непаричните операции включващи повече от една институционална единица възникват при операциите с продукти (бартер на продукти), разпределителните операции (възнаграждения в натура, трансфери в натура и други) и други операции (бартер на непроизведени нефинансови активи).

Системата отчита всички операции в монетарно изражение. Следователно стойностите, които трябва да бъдат записани за непаричните операции трябва да се измерят косвено или да се оценят по друг начин.

Операции със и без насрещни операции

1.37   Операциите, при които участвуват повече от една единици, са или от типа „нещо за нещо“, или от типа „нещо за нищо“. Първите представляват обмен между институционални единици, например предоставяне на стоки, услуги или активи срещу пари. Последните в типичният случай са плащания в пари или в натура от една институционална единица на друга, без насрещна операция. Операциите „нещо за нещо“ възникват при всички четири групи операции, докато операциите „нещо за нищо“ възникват главно при разпределителните операции под формата например на данъци, социални помощи или подаръци.

Пренаредени операции

1.38   Третирането на повечето операции от системата е ясно; с други думи операциите се отчитат по същия начин, по който се появяват при участвуващата институционална единица. Независимо от това, обаче, някои операции се пренареждат с цел по-ясното представяне на икономическите връзки. Операциите могат да бъдат пренареждани по три начина: пренасочване, разделяне и разпознаване на основната част в операцията.

Пренасочване

1.39   Операция, която изглежда за участвуващите единици като извършвана пряко между единиците А и В, може да бъде записана като извършвана непряко чрез трета единица Б. Следователно единичната операция между А и В се отчита като две операции: една между А и Б, и една между Б и В. В този случай операцията се премаршрутира. Един добре познат пример на пренасочване е прякото заплащане на отчисленията за социални осигуровки от работодателите към фондовете за обществено осигуряване. Системата отчита тези плащания като две операции: i) работодателите плащат вноските за социални осигуровки на заетите лица от тях лица и ii) заетите лица плащат същите вноски за социални осигуровки към фондовете за обществено осигуряване. Както при всяко едно пренасочване целта на пренасочването на вноски за социални осигуровки на работодателите е да се осветли икономическата субстанция, която стои зад операцията. В този случай това означава да се покажат отчисленията за социални осигуровки на работодателите като вноски, които са платени за облага на заетите лица.

Един друг вид пренасочване е този, при който операциите се отчитат като извършени между две, или повече, институционални единици макар, че според участвуващите страни не се извършва никаква операция. Един пример е третирането на спечеления доход от собственост на някои застрахователни фондове, който се задържа от застрахователните организации. Системата отчита този доход от собственост като платен от застрахователното предприятие на притежателите на полици, които плащат същата сума обратно на застрахователната организация като допълнителна премия.

Разделяне

1.40   Когато една операция, която за участвуващите страни изглежда като единична операция, се отчита като две, или повече, различно класифицирани операции, тази операция е разделена. Разделянето обикновено не предполага участие на допълнителни единици в операцията.

Плащането на премии по общо застраховане е типична разделена операция. Макар, че притежателите на полици и застрахователите считат тези плащания за единична операция, системата я разделя на две твърде различни една от друга операции: i) плащания в замяна на осигурени услуги за общо застраховане и ii) нетни премии за общо застраховане. Отчитането на търговските надбавки е един друг важен случай на разделяне.

Разпознаване на основната страна при операция

1.41   Когато една единица извършва операция от името на друга единица, тази операция се отчита предимно в сметките на принципала. По правило този принцип не трябва да се нарушава, например, данъци или субсидии се разпределят към крайни платци или на крайни бенефициери с приемането на условия.

Гранични случаи

1.42   Определението за операция приема по условие, че взаимодействието между институционални единици се извършва по взаимно съгласие. Когато една операция се извършва по взаимно споразумение, това предполага предшестващо знание и съгласие на институционалните единици. Независимо от това, обаче, това не означава, че всички единици задължително участвуват в операцията доброволно, защото някои операции се налагат от закона. Това се отнася главно до някои разпределителни операции, като плащания на данъци, глоби и наказания. Независимо от това, обаче, некомпенсираното блокиране на активи не се счита за операция, даже и когато е наложено от закона.

Незаконните икономически действия са операции само тогава, когато всички включени единици участвуват в действията доброволно. Следователно покупките, продажбите и бартерите на незаконни медикаменти или открадната собственост са операции, докато кражбата не е.

Други изменения в активите

1.43   Други изменения в активите отчитат промени, които не са получени в резултат на операции. (13) те са или

а)

други изменения в обема на активите и пасивите, или

б)

холдингови печалби и загуби.

Други изменения в обема на активите и пасивите

1.44   Тези изменения могат най-общо да бъдат разделени в три основни категории:

а)

нормална поява и изчезване на активи, които са различни от операции

б)

изменения в активите и пасивите, които се дължат на изключителни, непредвидени събития

в)

промени в класификацията и структурите

1.45   Примери на изменения в рамките на Категория а) са откриване, или изчерпване, на подпочвени активи, както и естественото изменение на не-култивирани биологически ресурси. Категория б) включва изменения (обикновено загуби) на активи, които се дължат на природни бедствия, война или сериозни престъпления (14). Взаимното опрощаване на дълг и некомпенсирано конфискуване на активи също принадлежат към Категория б). Категория в) включва изменения, които са резултат на прекласифициране и преструктуриране на институционални единици, или на активите и пасивите.

Холдингови печалби и загуби

1.46   Холдинговите печалби и загуби се получават в резултат на промени в цените на активите. Те възникват за всички видове финансови и нефинансови активи, както и за пасивите. Холдинговите печалби и загуби се начисляват за притежателите на активи и пасиви единствено в резултат на задържането на активите и пасивите във времето, без да ги трансформират по какъвто и да е начин.

Холдинговите печалби и загуби, които са измерени на база текущи пазарни цени, се наричат номинални холдингови печалби и загуби. Те могат да бъдат декомпозирани на неутрални холдингови печалби и загуби, които отразяват промените на общото ниво на цените и на реални холдингови печалби и загуби, които отразяват промените на съответните цени на активите.

Наличности

1.47   Наличностите са холдинги на активи и пасиви в даден момент от времето. Наличностите се отчитат в началото и края на всеки отчетен период. Сметките, които показват наличностите се наричат балансови таблици (15).

Наличностите се отчитат също и за население и трудовата заетост. Независимо от това, обаче, те се отчитат като средни стойности за отчетния период.

Наличности се отчитат за всички активи в рамките на границите на системата; тоест за финансови активи и пасиви, както и за нефинансови активи, които са както произведени, така и непроизведени. Независимо от това, обаче, обхватът се ограничава до тези активи, които се използват за икономическа дейност и които са обект на права на собственост. Следователно, не се отчитат наличности за активи като човешки капитал и природни ресурси, които не са притежавани.

В рамките на своите граници системата е изчерпателна по отношение както на потоци, така и на наличности. Това предполага, че всички изменения на наличностите могат да бъдат изцяло обяснени чрез отчетените потоци.

СИСТЕМАТА ОТ СМЕТКИ И АГРЕГАТИ (16)

Правила за отчитане

1.48   Сметката е средство за отчитане за даден аспект от икономическия живот, на използването и ресурсите, или на измененията на активи и на пасиви, по време на отчетния период, или на наличностите от активи и пасиви, които съществуват в началото и края на този период.

Терминология за двете страни на сметките

1.49   Системата прилага термина „ресурс“ за дясната страна на текущите сметки, където се появяват операциите, които се добавят към размера на икономическата стойност на единица или сектор. Лявата страна на сметките, която се отнася до операциите, които редуцират размера на икономическата стойност на единицата или сектора, се нарича „използване“.

Дясната страна на акумулиращите сметки се нарича „изменения в пасивите и нетната стойност“, а лявата им страна се нарича „изменения в активите“.

Балансовите таблици се представят с „пасиви и нетна стойност“ (разликата между активите и пасивите) в дясната си страна и „активи“ в лявата. Сравнението на две последователни балансови таблици показва измененията на пасивите и нетната стойност, както и измененията на активите.

Двустранно записване/четиристранно записване

1.50   За дадена единица или сектор националната икономическа статистика се базира на принципа на двустранно записване. Всяка операция трябва да бъде записана два пъти, веднъж като ресурс (или промяна на пасиви) и веднъж като използване (или изменение на активи). Общата сума на операциите записани като ресурси, или промени на пасиви, и общата сума на операции, записани като използване, или изменения на активи, трябва да бъдат равни, като това позволява проверка на съвместимостта на сметките.

На практика, обаче, националните сметки — с всичките единици и всички сектори — се базират на принципа на четиристранното записване, тъй като повечето операции включват две институционални единици. Всяка операция от този тип трябва да бъде записана два пъти от двамата участника в операцията. Така например, социалните помощи, платими от държавна единица, на домакинство се отчитат в сметките на държавното управление като използване, във вид на трансфери, и като отрицателно придобиване на активи, във вид на пари и депозити; в сметките на сектор домакинства те се отчитат като ресурс, във вид на трансфери, и като придобиване на активи, във вид на пари и депозити.

От друга страна операциите в рамките на една и съща единица (като например потреблението на продукция от същата единица, която я е произвела) изисква само две записвания, чиито стойности ще трябва да бъдат оценени.

Оценяване

1.51   С изключение на някои променливи, които се отнасят до населението и труда, системата показва всички потоци и наличности в монетарно изражение. Системата не се опитва да определи полезността на потоците и наличностите. Вместо това потоците и наличностите се измерват в съответствие с тяхната обменна стойност, тоест стойността, по която потоците и наличностите са фактически налични, или биха могли да бъдат, обменяни за пари в наличност. Следователно за ESA пазарните цени са основната база за оценяване.

1.52   В случая на парични операции и холдинги и пасиви в наличност, необходимите стойности са налични. В повечето други случаи предпочитаният метод за оценка е да се използват пазарните цени за аналогични стоки, услуги или активи. Този метод се използва например при бартер и при услугите на обитавани от собственици жилища. Когато пазарните цени за аналогични стоки не са достъпни, като например случаят за непазарни услуги, произведени от държавното управление, оценяването трябва да се извърши по производствените разходи. В случай, че нито един от тези два метода не е приложим, потоците и наличностите могат да бъдат оценени по сконтирана настояща стойност от очаквани бъдещи печалби. Независимо от това, обаче, поради наличието на голяма несигурност, последният метод се препоръчва като последна възможност.

1.53   Наличностите трябва да се оценяват по текущи цени действащи към момента, за който се отнасят балансовите таблици, а не към момента на производството или придобиването на стоки или активи, които образуват наличностите. Понякога е необходимо оценяването на наличностите да се извършва по тяхната преоценена коригирана стойност на текущо придобиване или по производствени разходи.

Специални оценки, отнасящи се за продуктите (9)

1.54   Поради транспортни разходи, търговски надбавки и данъци минус субсидии върху продуктите, производителят и потребителят на даден продукт обикновено възприемат неговата стойност по различен начин. За да се придържа колкото е възможно по-близо до мнението на участниците в операцията, системата отчита цялото използване по покупни цени, които включват транспортни разходи, търговски надбавки и данъци минус субсидии върху продуктите, докато самата продукция се отчита по базисни цени, които изключват тези елементи.

1.55   Вносът и износът на продукти се отчитат като стойности на митническа граница. Общият внос и износ се оценяват на митническата граница на износителя, или франко борд (f.o.b., фоб). Чуждестранният транспорт и застрахователните услуги между границите на вносителя и тези на износителя не се включват в стойността на стоките, а се отчитат като услуги. Тъй като получаването на фоб стойности по продукти може да се окаже невъзможно, таблиците съдържащи подробности за външна търговия показват вноса оценен на митническите граници на вносителя (c.i.f. стойност). Всички транспортни и застрахователни услуги на границите на вносителя са включени в стойността на внесените стоки. Дотолкова, доколкото тези услуги засягат вътрешните услуги, в настоящото представяне се въвежда общ коректив изразен с отношението f.o.b./c.i.f.

Оценяване по съпоставими цени (17)

1.56   Оценяването по съпоставими цени означава оценяване на потоците и наличностите за отчетния период по цени от предходен период. Целта на оценяването по съпоставими цени е да се декомпозират измененията във времето на стойностите на потоците и наличностите в изменения на цена и в изменения във физически обем. Потоците и наличностите по съпоставими цени се възприемат като представени в обемно изражение.

Много потоци и наличности, например доходи, нямат собствена ценова и количествена размерност. Независимо от това, обаче, покупателната способност на тези променливи може да бъде получена посредством дефлирането на текущите стойности с подходящ ценови индекс, например ценовия индекс за крайно национално използване, изключвайки изменения в запасите. Дефлираните потоци и наличности се приемат за представени в реално изражение. Един пример е реалният разполагаем доход.

Време на отчитане

1.57   Системата отчита потоците на начислена база, т.е. при създаване на икономическа стойност, при нейното трансформиране или погасяване, или когато искове, или задължения, се трансформират или анулират.

Следователно продукцията се отчита когато е произведена, а не при извършване на плащане от купувача, както и продажбата на актив се отчита в момента когато актива преминава в други ръце, а не когато се извършва съответното плащане. Лихвата се отнася за отчетния период, за който тя се натрупва, независимо от това дали е действително платена в този период. Отчитането на начислена база се прилага за всички потоци, парични или непарични, вътрешни за единиците, както и между единиците.

Независимо от това, обаче, в някои случаи е необходимо да се покаже гъвкавост по отношение на момента на отчитане. Това по-специално се прилага за данъците и други потоци, отнасящи се до държавното управление, които често се отчитат кеш при сметките на държавно управление. Понякога е трудно да се извърши прецизна трансформация на тези потоци от плащания в наличност (кеш) на начислена база. Следователно в тези случаи може да се окаже наложително използването на апроксимации.

Всеки един поток трябва да бъде записан в един и същ момент от времето за всички участвуващи институционални единици и във всички разглеждани сметки. Този принцип може да изглежда елементарен, но неговото въвеждане не е толкова лесно. Институционалните единици не винаги прилагат едни и същи счетоводни правила. Даже и в случай, че те правят това, в действителните записи могат да възникнат разлики по практически причини, като например забавяния поради нарушени комуникации. В резултат на това операциите могат да бъдат записани от участниците в тях в различни моменти от време. Тези несъответствия могат да бъдат отстранени чрез корективи.

Консолидиране и отчитане нето

Консолидиране

1.58   Консолидирането се отнася за отстраняване на операции, както от страна „Използване“, така и от страна „Ресурс“, които възникват между единици, когато последните са групирани, както и за отстраняване на реципрочни финансови активи и пасиви.

За подсекторите или секторите, потоците и наличностите между съставните единици по принцип не са консолидирани между съставните единици.

Независимо от това, обаче, консолидирани сметки могат да бъдат изградени за допълнителни представяния и анализи. За някои видове анализ информацията за операции на тези (под) сектори с други сектори и съответствуващата „външна“ финансова позиция са по-значими отколкото общите брутни цифри.

Освен това сметките и таблиците, които показват връзките кредитор/ длъжник, осигуряват детайлна картина на финансирането на икономиката и се считат за много полезни при разбиране на каналите, през които финансовите излишъци се преместват от крайните заемодатели към крайните заемополучатели.

Отчитане нето

1.59   Индивидуалните единици или сектори могат да имат един и същ вид операция, която се счита както като използване, така и като ресурс (например те едновременно плащат и получават лихва), както и един и същ финансов инструмент, който е както актив, така и пасив.

Системата препоръчва брутното отчитане, независимо от степента на нето отчитането, която е присъща на класификациите от системата.

На практика отчитането нето е имплицитно при много категории операции, като най-яркият пример е „изменение на запасите“, който подчертава аналитично значимия аспект на общото образуване на капитал, вместо проследяването на ежедневните увеличения и намаления.

По подобен начин, с някои малки изключения, финансовата сметка и сметка други изменения в активите отчитат увеличенията в активи и в пасиви на нетна база, като посочват крайните последствия за тези видове потоци в края на отчетния период.

Сметки, балансови статии и агрегати

1.60   За единиците (институционалните единици; местни ЕВД) или групите от единици (институционални сектори и, по разширение, останалият свят; икономически дейности), различни подсметки отчитат операциите, или други потоци, които са свързани с някои специфични аспекти на икономическия живот (например производство). Един такъв комплект от операции обикновено не се балансира; общите суми, които са записани като получаеми и платими обикновено се различават. Следователно се налага въвеждането на балансова статия. В общия случай балансовата статия трябва също да се въведе между общият размер на активите и общия размер на пасивите на институционална единица или сектор. Балансовите статии сами по себе си са пълноценни измерители за представяне на икономиката. Когато се сумират общо за икономика, те образуват основни агрегати.

Последователност на сметките

1.61   Системата е изградена въз основа на последователност от взаимообвързани сметки.

Пълната последователност от сметки за институционалните единици и сектори се състои от текущи сметки, акумулиращи сметки и балансови таблици.

Текущите сметки се отнасят за производството, формирането , разпределението и преразпределението на дохода и за използването на този доход под формата на крайно потребление. Акумулиращите сметки обхващат измененията на активи и пасиви, както и изменението на нетната стойност (разликата между активите и пасивите за която и да е институционална единица или група от единици). Балансовите таблици представят наличностите от активи и пасиви, както и нетната стойност.

1.62   Представянето на един пълен комплект от сметки, включително балансови таблици, които да бъдат съставени за една местна ЕВД е невъзможно, тъй като подобен обект не е в състояние да притежава стоки или активи по свое собствено право, или не е в състояние да получава или разпределя доход. Последователността от сметки за местни ЕВД и икономически дейности се свежда първите текущи сметки: производствена сметка и сметка Формиране на дохода, чиято балансова статия е опериращият излишък.

Сметка „Стоки и услуги“

1.63   Сметката Стоки и услуги показва, за икономиката като цяло или за групи продукти, общите ресурси (продукция и внос), както и използването на стоки и услуги (междинно потребление, крайно потребление, изменение на запасите, бруто образуване на основен капитал /БООК/, придобивания минус намаление на ценности и износ).

Сметка „Останал свят“

1.64   Сметката Останал свят покрива операциите между резидентни и нерезидентни институционални единици, както и съответните наличности на активи и пасиви, тогава, когато това има отношение към тях.

Тъй като сметката Останал свят играе роля в отчетната структура, която е подобна на тази на институционален сектор, сметката Останал свят се въвежда от гледна точка на останалата част на света. Ресурсът за сметката Останал свят е използване общо за икономика и обратно. В случай, че балансовата статия (салдото) е положителна, това означава излишък в Останал свят и дефицит общо за икономика, и обратно в случай, че салдото на сметката е отрицателно.

Балансови статии

1.65   Балансовата статия /салдо/ е счетоводна конструкция, която се получава чрез изваждането от общата стойност на записванията /перата/ в едната страна на сметката на общата стойност на записванията /перата/ в другата страна на сметката. Тя не може да бъде измервана независимо от другите записвания; като производно перо, тя отразява приложението на общите счетоводни правила за специфичните записвания от двете страни на сметката.

Балансовите статии не са единствени средства, които са въведени за осигуряване балансирането на сметките. Те обхващат голям обем информация и включват някои от най-важните записвания в сметките, както е видно от следните примери за балансови статии: добавена стойност, опериращ излишък, разполагаем доход, спестяване, нето възможности за предоставяне /нето необходимост от получаване на финансирания, нетна стойност.

Агрегати

1.66   Агрегатите са съставни величини, които измерват резултата от активността на цялостната икономика, която е разгледана от дадена гледна точка; например продукция, добавена стойност, разполагаем доход, крайно потребление, спестяване, образуване на капитал и други. Макар, че изчисляването на агрегатите е нито единствена, нито основна цел, системата наистина разпознава тяхната важност като обобщаващи показатели и ключови величини за целите на макроикономическия анализ и за сравнения във времето и икономическото пространство.

Различават се два типа агрегати:

а)

агрегати, които се отнасят пряко за операции в системата, като например продукция на стоки и услуги, фактическо крайно потребление, бруто образуване на основен капитал, компенсация на заетите лица и други.

б)

агрегати, които представляват балансови статии в сметките, като брутен вътрешен продукт (БВП) по пазарни цени, опериращ излишък общо за икономиката, национален доход, национален разполагаем доход, текущо външно салдо, нетна стойност на цялата икономика (национално богатство).

1.67   Към полезността на определен брой данни от националните сметки се добавя едно допълнително измерение, като тези данни се изчисляват на човек. За разширените агрегати, като брутен вътрешен продукт (БВП), национален доход или крайно потребление на домакинствата, знаменателят който най-често се използва е общото (резидентно) население. В случаите, когато се извършва подразделяне на подсектори на сметките или на част от сметките за сектор домакинства, са необходими също и данните за броя на домакинствата и за броя на хората принадлежащи към всеки подсектор (18).

БАЛАНС НА МЕЖДУВДОМСТВИТЕ ВРЪЗКИ (19)

1.68   Междуотрасловата рамка се състои от таблици ресурс и използване по икономически дейности, таблици обвързващи таблиците ресурс и използване със секторните сметки и симетрични междуотраслови таблици по хомогенни икономически дейности (продукти).

1.69   Таблиците ресурс и използване представляват матрици (редове от продукти, колони от отрасли), които показват как продукцията на отраслите се разбива по видове продукти и как вътрешното и от внос предлагане /ресурс/ на стоки и услуги са разпределени между различните видове междинно или крайно използване, включително за износ. Таблицата за използване показва също и структурата на производствените разходи по отрасли, както и генерирания доход.

Таблиците ресурс и използване са координиращата рамка за всички таблици по отрасли и (или) по продукти , които включват данни за разходите за труд, за бруто образуването на основен капитал, за наличностите от дълготрайни активи, за детайлизирани ценови индекси — и така описват в подробности структурата на разходите, генерирания доход, заетостта, производителността на труда, капиталоемкостта.

1.70   Свързването на таблиците за ресурс и използване със секторните сметки е възможно чрез кръстосаното класифициране на продукция, междинно потребление и компонентите на добавена стойност по сектори и по икономически дейности.

ГЛАВА 2

ЕДИНИЦИ И ГРУПИРОВКИ ОТ ЕДИНИЦИ

2.01   Икономиката на една държава е резултат от дейността на значителен брой единици, които извършват голям брой различни видове операции за целите на производство, финанси, застраховане, преразпределение и потребление.

2.02   Използваните в националните сметки единици и групировки от единици трябва да бъдат дефинирани по отношение на вида на икономическия анализ, за който са предназначени, а не от гледна точка на вида на единицата, която обикновено се използва при статистическите изследвания. Тези последни единици (предприятия, холдингови компании, единици по вид дейност, местни единици, отдели на държавно управление, нестопански институции, домакинства и други) може не винаги да са задоволителни за целите на националните сметки, тъй като те в общият случай се основават на традиционни критерии от юридически, административен или счетоводен характер.

Статистиците ще трябва да вземат предвид определенията за единици, които се използват в Европейска система от сметки /EСС/, за да се гарантира, че в изследванията, с които се събират фактическите данни, постепенно ще бъдат включени всички информационни елементи, които са необходими за съставяне на данни базирани на тези единици.

2.03   Един отличителен белег на системата е използването на три вида единици съответствуващи на два много различни начина за подразделяне на икономиката. За да се анализира процесът на производство от първостепенна важност е да се изберат единици, които да извеждат връзките от технико-икономически характер; за да се анализират потоците, които влияят на дохода, капиталовите и финансовите операции, както и на балансовите таблици, от първостепенна важност е да се изберат единици, които дават възможност за изследване на поведенческите връзки между икономическите агенти.

Като се имат предвид тези две цели по-нататък в настоящата глава се дефинират институционални единици подходящи за анализа на икономическото поведение, местни единици по вид дейност и единици за хомогенно производство, които са подходящи за анализа на технико-икономическите връзки. На практика тези три вида единици се образуват от комбинирането или подразделянето на базисните единици на статистическите изследвания, или понякога се получават направо от статистическите изследвания. Преди да се дадат точни определения на тези три вида единици, които се използват в Европейската система от сметки, е необходимо да се дефинират границите на националната икономика.

ГРАНИЦИ НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА

2.04   Единиците, независимо дали са институционални, местни единици по вид дейност или за хомогенно производство, които образуват икономиката на една държава и чиито операции се отчитат в ESA, са тези които имат център на икономически интерес на икономическата територия на тази държава. Тези единици, известни като резидентни единици, могат и да нямат национална принадлежност към тази страна, да бъдат или не юридически лица, да присъстват или не на икономическата територия на държавата по време на извършване на дадена операция. След като по този начин границите на националната икономика, по отношение на резидентни единици, са определени, необходимо е да се дефинира значението на термините икономическа територия и център на икономически интерес.

2.05   Терминът икономическа територия означава:

а)

географската територия, администрирана от държавното управление, в рамките на която хората, стоките, услугите и капитала се движат свободно;

б)

всякакъв вид свободни зони, включително митнически складове или фабрики под митнически контрол;

в)

националното въздушно пространство, териториалните води и континенталния шелф, лежащ в международни води, върху които държавата се ползва с изключителни права (20);

г)

териториалните анклави (т.е. географските територии, които са разположени в останалия свят и са използвани, според международни договорености или споразумения между Страни, от агенции и ведомства на държавното управление на държавата (посолства, консулски служби, военни бази, научни бази и други.));

д)

отлагания от нефт, природен газ и други в международни води извън континенталния шелф на държавата, разработвани от единици, които са резидентни на територията, според дефинираното в предходните под-параграфи.

2.06   Икономическата територия не включва извън-териториалните анклави (т.е. частите на собствената географска територия на държавата, които се използват от генерални агенции и ведомства на държавното управление на други държави, от Институциите на Европейския съюз или от международни организации според международни договорености или споразумения между Страни (21).

2.07   Терминът център на икономически интерес акцентира на факта, че в рамките на икономическата територия съществува някакво място върху което, или от което, единицата се ангажира, и има намерение да продължи да се ангажира, в икономически дейности и операции със значителни размери, или за неопределен период от време, или за определен, но продължителен период от време (една или повече години). От това следва, че дадена единица, която извършва такива операции на икономическата територия на няколко държави се счита като имаща център на икономически интерес във всяка една от тези държави. Собствеността на земята и сградите в рамките на икономическата територия се счита сама по себе си като достатъчна за собственика, за да може той да има там център на икономически интерес.

2.08   Въз основа на тези определения единиците, които се считат за резидентни на една държава могат да бъдат подразделени на:

а)

единици, които са ангажирани основно в производство, финанси, застраховане или преразпределение, по отношение на всички техни операции, с изключение на тези, които се отнасят до собственост на земя и сгради

б)

единици, които са основно ангажирани с потребление (22) по отношение на всички техни операции, с изключение на тези, които се отнасят до собственост на земя и сгради

в)

всички единици в качеството си на собственици на земя и сгради с изключение на собствениците на извън-териториални анклави, които са част от икономическата територия на други държави или са страни sui generis (виж 2.06).

2.09   В случаят на единици, които са основно ангажирани в производство, финанси, застраховане или преразпределение, по отношение на всички техни операции, с изключение на тези, които се отнасят до собственост на земя и сгради, могат да се разграничат следните два случая:

а)

дейност извършвана предимно на икономическата територия на държавата: единици, които извършват такава дейност са резидентни единици на държавата

б)

дейности извършвани за една или повече години на икономическите територии на няколко държави: само тази част от единицата, която има център на икономически интерес на икономическата територия на държавата, се счита за резидентна единица. Тя може да бъде:

1.

или институционална резидентна единица (виж 2.12), чиито дейности извършвани за една или повече години в останалия свят са изключени и се разглеждат отделно (23).

2.

или условни резидентна единица (виж 2.15), по отношение на извършваната за една или повече години дейност в държавата от единица, която е резидентна в друга държава (23).

2.10   В случаят на единици, които са ангажирани основно с потребление, (освен в качеството им на собственици на земя и сгради),за резидентни единици се считат домакинствата, които имат център на икономически интерес в държавата, даже и ако те пътуват в чужбина за кратки периоди от време (по-малко от една година). Те включват по-специално следните случаи:

а)

работници по границите, т.е. хора които преминават ежедневно държавната граница за да работят в съседна държава;

б)

сезонни работници, т.е. хора които напускат държавата за няколко месеца, но за по-малко от една година, за да работят в друга държава в сектори за които има периодична нужда от допълнителна работна ръка;

в)

туристи, пациенти, студенти (24), посещаващи официални лица, бизнесмени, продавачи на стоки, артисти и членове на екипажи, които пътуват в чужбина;

г)

персонал нает на място и работещ в извън-териториални анклави на чуждестранни правителства;

д)

персонал на Институциите на Европейския съюз и на цивилни или военни международни организации, чиито главни квартири се намират в извън-териториални анклави;

е)

официални лица, цивилни или военни представители на правителството на държавата (включително техните домакинства), които са установени в териториални анклави.

2.11   Всички единици в качеството си на собственици на земя и/ или сгради, които образуват част от икономическата територия, се считат за резидентни единици, или за условни резидентни единици (виж 2.15), на държавата в която въпросните земя и сгради са разположени.

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЕДИНИЦИ

Определение:

Институционалната единица е елементарен икономически отговорен център, който се характеризира с постоянство в поведението си и свобода при вземане на решенията при изпълнение на основните си функции. Дадена резидентна единица се разглежда като образуваща институционална единица, ако тя има отговорна независимост по отношение на основната си функция като или поддържа пълен набор от сметки, или би било възможно и обосновано, както от икономическа, така и от юридическа гледна точка, да съставя пълен набор от сметки, ако те са били изискани.

За да може да се каже, че има независимост при вземане на решения по отношение на основната си функция, една единица трябва:

а)

да има право сама по себе си да притежава стоки или активи; следователно тя ще бъде в състояние да променя собствеността върху стоките и активите чрез операции с други институционални единици;

б)

да бъде в състояние да взема икономически решения и да се ангажира с икономически действия, за които тя самата да бъде държана пряко отговорна и подлежаща на отчитане пред закона;

в)

да бъде в състояние да понася загуби за своя собствена сметка, да поема други задължения или допълнителни ангажимент и да сключва договори.

За да може да се каже, че поддържа пълен набор от сметки дадена единица трябва да поддържа счетоводна система покриваща всички нейни икономически и финансови операции, които са извършени по време на счетоводния период, както и балансови таблици за своите активи и пасиви.

2.13   В случаите, когато образуванията не притежават ясно изразени и двете характеристики на институционална единица, се прилагат следните принципи:

а)

домакинствата се ползват с независимост на решенията по отношение на тяхната основна функция и следователно трябва да бъдат институционални единици, макар че не поддържат пълен набор от сметки;

б)

образуванията, които не поддържат пълен набор от сметки и за които не би било възможно или смислено да се съставя пълен набор от сметки, ако те бъдат изискани, се комбинират с институционалните единици в чиито сметки техните частични сметки се интегрират;

в)

образуванията, които, макар че поддържат пълен набор от сметки, нямат независимост при вземане на решения за упражняване на основната си функция, се комбинират с единиците, които ги управляват;

г)

образуванията, които отговарят на определението за институционална единица се разглеждат като такава, даже и ако не публикуват своите сметки;

д)

образуванията, които образуват част от групировка от единици, които са ангажирани с производство и поддържат пълен набор от сметки, се считат за институционални единици даже и в случай, че частично са предали своята независимост при вземане на решения на централното тяло (холдинговата корпорация), което определя общите насоки за развитие на групировката; самата холдингова компания се счита за институционална единица отделно от единиците които тя управлява, освен в случай, че е приложима буква б);

е)

квазикорпорациите поддържат пълен набор от сметки и нямат независим юридически статус. Независимо от това, обаче, те имат икономическо и финансово поведение, което се различава от това на техните собственици и е подобно на това на корпорациите. Следователно за тях се счита, че имат независимостта при вземане на решение и се разглеждат като отделни институционални единици.

2.14   Холдинговите компании са институционални единици, чиято основна функция е да управлява и насочва група от филиали.

2.15   Условните резидентни единици се дефинират както следва:

а)

тези части на нерезидентните единици, които имат център на икономически интерес (т.е., които в повечето случаи се ангажират с икономически операции за една или повече години, или които извършват строителна дейност за период по-малък от една година в случай, че продукцията включва бруто образуване на основен капитал) на икономическата територия на държавата;

б)

нерезидентни единици в качеството им на собственици на земя или сгради на икономическата територия на държавата, но само по отношение на операциите свързани с тази земя или сгради.

Дори и ако поддържат само частични сметки и ако не винаги се ползват с независимост при вземане на решения, условните резидентни единици се разглеждат като институционални единици.

2.16   В заключение следните образувания се считат за институционални единици:

а)

единици, които притежават пълен набор от сметки и независимост при вземане на решения:

1.

частни и обществени корпорации;

2.

кооперации или сдружения, които са признати за независими юридически лица;

3.

обществени производители, които по силата на специално законодателство са признати за независими юридически лица;

4.

нестопански организации, които са признати за независими юридически лица;

5.

агенции на държавното управление.

б)

единици, които притежават пълен набор от сметки и за които се счита, че са независими при вземане на решения:

квази-корпорации (виж 2.13.е)

в)

единици за които не е задължително да притежават пълен набор от сметки, но за които по условие се счита, че са независими при вземане на решения:

1.

домакинства;

2.

условни резидентни единици (виж 2.15).

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ СЕКТОРИ

2.17   Необходимостта от агрегиране означава, че разглеждането на индивидуални институционални единици е невъзможно; те трябва да бъдат обединени в групировки наречени институционални сектори, или само сектори, някои от които са подразделени на подсектори.

Таблица 2.1.:   Сектори и подсектори

Сектори и подсектори

 

Обществен

Национален Частен

С чуждестранен контрол

Нефинансови корпорации

S.11

S.11001

S.11002

S.11003

Финансови корпорации

S.12

 

 

 

Централна банка

S.121

 

 

 

Други парични финансови институции

S.122

S.12201

S.12202

S.12203

Други финансови посредници, с изключение на застрахователни корпорации и пенсионни фондове

S.123

S.12301

S.12302

S.12303

Институции ангажирани със спомагателни финансови дейности

S.124

S.12401

S.12402

S.12403

Застрахователни корпорации и пенсионни фондове

S.125

S.12501

S.12502

S.12503

Държавно управление

S.13

 

 

 

Централно държавно управление

S.1311

 

 

 

Федерално държавно управление

S.1312

 

 

 

Местно държавно управление

S.1313

 

 

 

Фондове за обществено осигуряване

S.1314

 

 

 

Домакинства

S.14

 

 

 

Работодатели (включително самозаети лица)

S.141 + S.142

 

 

 

Заети лица

S.143

 

 

 

Получатели на доход от собственост

S.1441

 

 

 

Получатели на пенсии

S.1442

 

 

 

Получатели на други трансферни доходи

S.1443

 

 

 

Други

S.145

 

 

 

Нестопански организации обслужващи домакинствата

S.15

 

 

 

Останал свят

S.2

 

 

 

Европейски съюз

S.21

 

 

 

Държави-членки на Европейския съюз

S.211

 

 

 

Институции на Европейския съюз

S.212

 

 

 

Трети страни и международни организации

S.22

 

 

 

2.18   Всеки един от секторите или подсекторите обединява институционалните единици, които имат сходен тип икономическо поведение.

Институционалните единици са групирани в сектори на базата на това към кой вид производител се отнасят и в зависимост от основна им дейност и функции, считани за показателни за тяхното икономическо поведение.

Даден сектор се подразделя на подсектори в съответствие с критериите, които се отнасят до него; това позволява едно по-прецизно описание на икономическото поведение на единиците.

Сметките за секторите и подсекторите отчитат всички дейности, както основните, така и вторичните, на включените институционални единици.

Всяка една институционална единица принадлежи само към един сектор или подсектор.

2.19   В случаите, когато основната функция на институционалната единица е да произвежда стоки и услуги е необходимо при определянето на сектора към който тя ще бъде отнесена, най-напред да се установи видът на производителя, към който тя принадлежи.

В ESA се различават три вида производители:

а)

частни и обществени пазарни производители (виж 3.24 и Таблица 3.1 от глава 3)

б)

частни производители за собствено крайно потребление (виж 3.25 и Таблица 3.1 от глава 3)

в)

частни и обществени други непазарни производители (виж 3.26 и Таблица 3.1 от глава 3)

Институционалните единици, които са пазарни производители се класифицират в сектори Нефинансови корпорации (S.11), Финансови корпорации (S.12) или Домакинства (S.14).

Институционалните единици, които са частни производители за собствено крайно потребление се класифицират в сектор Домакинства (S.14) заедно с некорпорираните предприятия, които са собсвеност на домакинствата (виж 3.30).

Институционалните единици, които са други непазарни производители се класифицират в сектор държавно управление (S.13) или в сектор нестопански институции обслужващи домакинствата (S.15).

2.20   Tаблица 2.2 показва вида производител, както и основните дейности и функции, които са характерни за всеки сектор:

Tаблица 2.2.:   Вид на производителя, главни дейности н функции, класифицирани по сектори

Сектор

Вид производител

Основна дейност и функции

Нефинансови корпорации (S.11)

(виж 2.21)

Пазарен производител

Производство на пазарни стоки и нефинансови услуги

Финансови корпорации (S.12)

(виж 2.32)

Пазарен производител

Финансово посредничество, включително застрахователно дело

Спомагателни финансови дейности

Държавно управление (S.13)

(виж 2.68)

Обществен на друга непазарна продукция

Производство и доставка на друга непазарна продукция за колективно и индивидуално потребление и извършване на операции, които са предназначени за преразпределение на национален доход и богатство

Домакинства (S.14)

— като потребители

 

Потребление

— като предприемачи

(виж 2.75)

Пазарен производител или частен производител за собствена крайна употреба

Производство на пазарна продукция и продукция за собствена крайна употреба

Нестопански институции обслужващи домакинствата (S.15)

(виж 2.87)

Частен производител на друга непазарна продукция

Производство и доставка на друга непазарна продукция за индивидуално потребление

Останалият свят (S.2) е групировка от институционални единици (виж 2.89), която не се характеризира със сходни цели или вид поведение; тя групира заедно нерезидентните институционални единици дотолкова, доколкото те извършват операции с резидентни институционални единици.

НЕФИНАНСОВИ КОРПОРАЦИИ (S.11)

Определение:

Секторът нефинансови корпорации (S.11) се състои от институционални единици, чиито разпределителни и финансови операции се различават от тези на техните собственици и които са пазарни производители (виж 3.31, 3.32 и 3.37), чиято основна дейност е производството на стоки и нефинансови услуги (25).

2.22   Секторът нефинансови корпорации включва също и нефинансови квази-корпорации.

2.23   Терминът „нефинансови корпорации“ обозначава всички организации, които са признати за независими юридически лица, които са пазарни производители и чиято основна дейност е производството на стоки и нефинансови услуги.

Разглежданите институционални единици са следните:

а)

частни и обществени корпорации, които са пазарни производители и са основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги;

б)

кооперации и сдружения, които са признати за независими юридически лица и които са пазарни производители основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги;

в)

обществени производители, които по силата на специално законодателство са признати за независими юридически лица и които са пазарни производители основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги;

г)

нестопански институции или асоциации обслужващи нефинансови корпорации, които са признати за независими юридически лица и които са пазарни производители основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги (26);

д)

холдингови корпорации, които управляват (виж 2.26) групировка от корпорации, които са пазарни производители в случай, че преобладаващият вид дейност на групировката от корпорации като цяло — измерена на база добавена стойност — е производство на стоки и нефинансови услуги;

е)

частни и обществени квазикорпорации, които са пазарни производители основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги;

2.24   Терминът „нефинансови квази-корпорации“ обхваща всички организации без независим юридически статус, които са пазарни производители основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги и отговарят на условията, които ги класифицират като квази-корпорации (виж 2.13.е).

Квазикорпорациите трябва да поддържат пълен набор от сметки и да работят по начин, съответстващ на този на корпорациите. Фактическите им връзки с техният собственик са такива, каквито са връзките на една корпорацията с нейните акционери.

Следователно нефинансовите квази-корпорации, притежавани от домакинства, единици на държавното управление или нестопански институции се групират с нефинансови корпорации в сектора нефинансови корпорации.

Съществуването на пълен набор от сметки, включително балансови таблици, не е достатъчно условие за пазарните производители да бъдат разглеждани като квази-корпорации. Следователно сдруженията и обществените производители, различни от тези включени в 2.23 а), б), в) и г), както и случаите на еднолична собственост — даже и ако поддържат пълен набор от сметки — не са в общият случай отчетливи институционални единици, защото не се ползват с независимост при вземане на решения, като управлението им е под контрола на домакинства, нестопански институции или институции на държавното управление, които ги притежават.

2.25   Секторът нефинансови корпорации включва също и всички условни резидентни единици (виж 2.15), които по условие се разглеждат като че ли са квазикорпорации.

2.26   Контролът върху една корпорация се дефинира като възможност за определяне на общата политика на корпорацията посредством избора на подходящи директори, ако това е необходимо.

Отделна институционална единица (друга корпорация, домакинство или единица на държавното управление) си осигурява контрол върху дадена корпорация чрез притежанието на повече от половината от акциите с право на глас или контролирането по друг начин на повече от половината от гласоподавателната сила на акционерите. В допълнение на това държавното управление може да си осигурява контрол върху дадена корпорация в резултат на специален законодателен декрет или норматив, който дава право на държавното управление да определя корпоративната политика или да назначава директорите.

За да може да контролира повече от половината от гласоподавателната сила на акционерите, не е необходимо, самата институционална единица да притежава акции с право на глас. Корпорацията В може да бъде филиал на друга корпорация Б в която трета корпорация А да притежава мажоритарната част от акциите с право на глас.

Корпорацията В се нарича филиал на корпорацията Б тогава, когато: или корпорацията Б контролира повече от половината гласоподавателна сила на акционерите на корпорацията В, или корпорацията Б е акционер на В с правата да назначава или отстранява голямата част от директорите на Б.

2.27   Секторът нефинансови корпорации се подразделя на три подсектора:

а)

обществени нефинансови корпорации (S.11001)

б)

национални частни нефинансови корпорации (S.11002)

в)

нефинансови корпорации с чуждестранен контрол (S.11003)

Подсектор: Обществени нефинансови корпорации (S.11001)

Определение:

Подсекторът обществени нефинансови корпорации се състои от всички нефинансови корпорации и квазикорпорации, които са обект на контрол (виж 2.26) от единици на държавното управление.

2.29   Обществените квазикорпорации са квазикорпорации, които са пряка собственост на единици на държавното управление.

Подсектор: Национални частни нефинансови корпорации (S.11002)

Определение:

Подсекторът национални частни нефинансови корпорации се състои от всички нефинансови корпорации и квазикорпорации, които не се контролират от държавното управление или от нерезидентни институционални единици. Този подсектор включва всички нестопански институции, които са включени в сектора на нефинансови корпорации (виж 2.23.г).

Този подсектор включва корпоративните и квази-корпоративни предприятия, обект на преки чуждестранни инвестиции (виж 4.65), които не са класифицирани в подсектора чуждестранни контролирани нефинансови корпорации (S.11003).

Подсектор: Нефинансови корпорации с чуждестранен контрол (S.11003)

Определение:

Подсекторът нефинансови корпорации с чуждестранен контрол се състои от всички нефинансови корпорации и квази-корпорации, които се контролират от (виж 2.26) нерезидентни институционални единици.

Този подсектор включва:

а)

всички филиали на нерезидентни корпорации;

б)

всички корпорации, които са контролирани от нерезидентна институционална единица, която сама по себе си не е корпорация: например корпорация, която е контролирана от чуждестранно правителство; тя включва корпорации, които са контролирани от група нерезидентни единици действуващи съвместно;

в)

всички клонове или други некорпорирани агенции на нерезидентни корпорации или некорпорирани производители, които са условни резидентни единици, разглеждани като нефинансови квази-корпорации (виж 2.25).

ФИНАНСОВИ КОРПОРАЦИИ (S.12)

Определение:

Секторът финансови корпорации (S.12) се състои от всички корпорации и квази-корпорации, които са ангажирани основно с финансово посредничество (финансови посредници) и/ или със спомагателни финансови дейности (финансови корпорации, ангажирани със спомагателни финансови дейности) (27).

Финансовото посредничество е дейност, при която дадена институционална единица придобива финансови активи и в същото време поема задължения (виж 2.34) за своя собствена сметка (виж 2.33) чрез ангажирането си с финансови операции на пазара (виж 2.37-2.38). Активите и пасивите на финансовите посредници имат различни характеристики включително и това, че фондовете се трансформират или пренареждат по отношение на погасителен срок, мащаб, риск и други подобни в процеса на самото финансово посредничество.

Спомагателните финансови дейности са дейности, които са тясно свързани с финансовото посредничество, но сами по себе си не са финансово посредничество (виж 2.39).

2.33   Чрез процеса на финансово посредничество фондовете се пренасочват между трети страни, разполагащи с излишък от една страна и такива с липса на фондове от друга. Финансовият посредник не действува само като агент за тези други институционални единици, а се излага на риск с придобиването на финансови активи и понасянето на пасиви за своя собствена сметка.

2.34   В процеса на финансово посредничество могат да участвуват всички категории пасиви, с изключение на категорията други платими сметки (AF.7).

Участвуващите в процеса на финансово посредничество финансови активи могат да бъдат класифицирани в която и да е категория, с изключение на категорията застрахователни технически резерви (AF.6), но включително в категорията други сметки за вземания (факторинг). В допълнение на това финансовите посредници могат да инвестират своите фондове в нефинансови активи, включително и в недвижимо имущество. За да може, обаче, дадена корпорация да бъде считана за финансов посредник, тя трябва, в допълнение, да понася пасиви на пазара и да трансформира фондове. Следователно корпорациите работещи с недвижимо имущество (NACE rev.1, раздел 70) се изключват.

2.35   Основната функция на застрахователните корпорации и пенсионните фондове се състои в обединяването на рискове. Главните пасиви на тези институции са застрахователните техническите резерви (AF.6). Съответни на тези резерви са инвестициите направени от застрахователните корпорации и пенсионните фондове, които следователно действуват като финансови посредници.

2.36   Взаимните фондове поемат пасиви главно чрез емитиране на акции (AF.52). Те трансформират тези фондове чрез придобиване на финансови активи и/или недвижимо имущество. Следователно взаимните фондове се класифицират като финансови посредници. Както и при другите корпорации, всяка една промяна в стойността на техните активи и пасиви, която е различна от собствените им акции, се отразява на собствените им фондове (виж 7.05). Тъй като размерът на собствените фондове е обикновено равен на стойността на акциите на кооперативните фондове, всяка промяна в стойността на активите и пасивите на фонда ще се отрази върху пазарната цена на тези акции.

Кооперативните фондове, които инвестират единствено в недвижимо имущество също се разглеждат като финансови посредници.

2.37   Финансовото посредничество в общият случай се ограничава до финансови операции на пазара. С други думи придобиването на активи и понасянето на пасиви трябва да бъде с широката общественост или да се специфицира за сравнително големи подгрупи от нея. Тогава, когато дейността е ограничена до малки групи от хора или семейства, в общият случай не се извършва финансово посредничество. По-специално, финансовото посредничество не включва институционални единици предоставящи услуги, свързани с обслужването на дълга на държавно управление към група от компании. Тези институционални единици са отнесени към даден сектор според доминиращата функция на групата компании в рамките на икономическата територия. Независимо от това, обаче, в случаите, когато институционалната единица осигуряваща съкровищни услуги е обект на финансов надзор, тя се класифицира по условие в сектора за финансови корпорации.

2.38   Възможно е да съществуват и изключения от общите ограничения при финансово посредничество за финансови операции на пазара. Примери са общинските кредитни и спестовни банки, които разчитат изключително на участвуващата община или финансовите лизингови корпорации, които зависят от централната група компании при придобиване на фондове или при инвестиране на фондове. Независимо от това, обаче, тяхното заемане или приемане на спестявания трябва да бъдат независими от участвуващата община или респективно централната група, при класифицирането им като финансови посредници.

2.39   Спомагателните финансови дейности включват спомагателни дейности при реализиране на операции във финансови активи и пасиви, или при трансформиране, или пренареждане на фондове. Сами по себе си финансовите спомагателни звена не се подлагат на риск посредством придобиване на финансови активи или понасяне на пасиви. Те само улесняват финансовото посредничество.

2.40   Институционални единици, включени в сектор финансови корпорации (S.12) са следните:

а)

частни или обществени корпорации, които са основно ангажирани с финансово посредничество и/ или със спомагателни финансови дейности;

б)

кооперации и сдружения, които са признати за независими правни образувания и които са основно ангажирани с финансово посредничество и/или със спомагателни финансови дейности;

в)

обществени производители, които по силата на специално законодателство са признати за независими правни образувания, които са основно ангажирани с финансово посредничество и/или със спомагателни финансови дейности;

г)

нестопански институции, които са признати за независими юридически лица и които са основно ангажирани с финансово посредничество и/или със спомагателно финансови дейности, или които обслужват финансови корпорации;

д)

холдингови корпорации (виж 2.14), ако групата от филиали в рамките на икономическата територия като цяло е основно ангажирана с финансово посредничество и/или със спомагателни финансови дейности;

е)

некорпорирани взаимни фондове включващи инвестиционни портфейли притежавани от група участници, чието управление се поема, в общият случай, от други финансови корпорации. Тези фондове са по условие институционални единици, които са отделни от управляващите финансови корпорации;

ж)

финансови квазикорпорации

1.

некорпорирани единици, които са основно ангажирани с финансово посредничество и са обект на управление и надзор (в повечето случаи класифицирани в подсектор други парични финансови институции или подсектор застрахователни корпорации и пенсионни фондове), и за които се счита, че се ползват с независимост при вземане на решения и имат автономно управление, независимо от техните собственици. Тяхното икономическо и финансово поведение е подобно на това на финансовите корпорации. Следователно те се разглеждат като отделни институционални единици. Примери за такива са клоновете на нерезидентни финансови корпорации;

2.

други некорпорирани единици, които са основно ангажирани с финансово посредничество, но не са обект на управление и надзор, се разглеждат като финансови квази-корпорации, само ако отговарят на условията, необходими за квалифицирането им като квази-корпорации (виж 2.13.е);

3.

некорпорирани единици, основно ангажирани със спомагателни финансови дейности, се разглеждат като финансови квазикорпорации само ако отговарят на условията, необходими за квалифицирането им като квази-корпорации (виж 2.13.е);

2.41   Секторът на финансови корпорации се подразделя на пет подсектора:

а)

Централната банка (S.121);

б)

Други парични финансови институции (S.122);

в)

Други финансови посредници, с изключение на застрахователни корпорации и пенсионни фондове (S.123);

г)

Финансови корпорации ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.124);

д)

Застрахователни корпорации и пенсионни фондове (S.125).

Подсекторът други парични финансови институции се разглежда като еквивалентен на подсектора други депозитни корпорации, както това е дефинирано в SNA 1993 4.88-4.94. Докато определението на подсектора други парични финансови институции (виж 2.48) е предназначено да включи тези финансови посредници, чрез които резултатите от монетарната политика на централната банка се предават към другите субекти на икономиката, то подсектора други депозитни корпорации се дефинира в SNA 1993 по отношение на мерките за широките пари. Обединените подсектори S.121 и S.122 съвпадат с паричните финансови институции за статистически цели, както са дефинирани в Европейският паричен институт (ЕПИ) (виж 2.49).

2.42   С изключение на подсектора S.121 всеки подсектор може да бъде допълнително подразделен на:

а)

Обществени финансови корпорации;

б)

Национални частни финансови корпорации;

в)

Финансови корпорации с чуждестранен контрол.

Критериите за това подразделяне са същите като тези за нефинансови корпорации (виж 2.26-2.31).

2.43   Холдинговите корпорации, които само контролират и направляват дадена група от филиали, основно ангажирани с финансово посредничество и/ или спомагателна финансова дейност, се класифицират в подсектора други финансови посредници, с изключение на застрахователните корпорации и пенсионните фондове (S.123) (28). Независимо от това, обаче, холдинговите корпорации, които сами по себе си са финансови корпорации, трябва да се отнесат по подсекторите в съответствие с основния им вид финансова дейност.

2.44   Нестопанските институции, които се разглеждат като независими юридически лица обслужващи финансови корпорации, но неангажирани във финансово посредничество или спомагателни финансови дейности, се класифицират в подсектора финансови корпорации, ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.124).

Подсектор: Централна банка (S.121)

Определение:

Подсекторът Централна банка (S.121) се състои от всички финансови корпорации и квази-корпорации , чиято основна функция е емитиране на парични средства, поддържане вътрешната и външна стойност на валутата и управлението всички или част от международните резерви на страната.

2.46   В подсектора S.121 са класифицирани следните финансови посредници:

а)

националната централна банка, също и в случай, че тя е част от Европейската Система на Централните банки;

б)

централни парични агенции с предимно обществен произход (например агенции за управление на чуждестранна валута или емитиращи парични средства), които поддържат пълен набор от сметки и се ползват с независимост при вземане на решения по отношение централното държавно управление. Тези дейности се извършват предимно или в рамките на централното държавно управление, или в рамките на централната банка. В тези случаи не съществуват отделни институционални единици.

2.47   Подсекторът S.121 не включва агенции и организации, които са различни от централната банка, които управляват или надзирават финансовите корпорации или финансовите пазари. Те се класифицират в подсектор S.124 (виж 2.58. ж) (29).

Подсектор: Други парични финансови институции (S.122)

Определение:

Подсекторът други парични финансови институции (S.122) се състои от всички финансови корпорации и квазикорпорации, с изключение на тези, които са класифицирани в подсектора на централната банка, които са основно ангажирани с финансово посредничество и чиято дейност е да получават депозити и/ или да закриват заместители на депозити от други институционални единици, различни от парични финансови институции, както и да дават заеми и/ или да инвестират в ценни книжа за своя собствена сметка.

2.49   Паричните Финансови Институции (ПФИ) включват подсектора на централната банка (S.121) и подсектора други парични финансови институции (S.122) и съвпадат с паричните финансови институции за статистически цели, както са дефинирани в ЕПИ (виж 2.41).

2.50   Паричните Финансови Институции не могат просто да бъдат описани като „банки“, тъй като е възможно те да включват някои финансови корпорации, които сами по себе си може да не се определят като банки, както и такива, на които в някои държави не е разрешено да се определят като такива, докато други финансови корпорации описващи себе си като банки, може на практика да не са Парични Финансови Институции. В общият случай в подсектора S.122 се класифицират следните финансови посредници:

а)

търговски банки, „универсални“ банки, „многоцелеви“ банки;

б)

спестовни банки (включително тръстови спестовни банки, спестовни банки и заемо-спестовни асоциации);

в)

пощенски джиро институции, пощенски банки, джиро банки;

г)

градски кредитни банки, земеделски кредитни банки;

д)

кооперативни кредитни банки, кредитни съюзи;

е)

специализирани банки (например търговски банки, емисионни къщи, частни банки).

2.51   Следните финансови посредници могат също да бъдат класифицирани в подсектор S.122, когато тяхната дейност е свързана с получаването на обратно платими фондове от обществото под формата на депозити, или под други форми, като например продължително емитирани облигации и други сравними ценни книжа. В обратен случай те ще трябва да бъдат класифицирани в подсектор S.123:

а)

корпорации, които са ангажирани с предоставяне на ипотеки (включително и строителни дружества, ипотечни банки и институции за ипотечно кредитиране);

б)

взаимни фондове (включително тръстове, специализирани инвестиционни тръстове и други колективни инвестиционни схеми, например предприятия за колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книжа, UCITS);

в)

общински кредитни институции.

2.52   Подсектор S.122 не включва:

а)

холдингови корпорации, които само контролират и управляват група, която се състои предимно от други парични финансови институции, но които сами по себе си не са други парични финансови институции. Те се класифицират в подсектор S.123 (виж 2.43);

б)

нестопански институции, които са признати като независими юридически лица обслужващи други парични финансови институции, но които не са ангажирани с финансово посредничество. Те се класифицират в подсектор S.124 (виж 2.44).

Подсектор: Други финансови посредници, с изключение на застрахователни корпорации и пенсионни фондове (S.123)

Определение:

Подсекторът други финансови посредници, с изключение на застрахователни корпорации и пенсионни фондове (S.123), се състои от всички финансови корпорации и квази-корпорации, които са основно ангажирани с финансово посредничество като поемат задължения под форма различна от парични средства, депозити и/или заместители, които са близки до депозити, от институционални единици, различни от парични финансови институции, или застрахователни технически резерви.

2.54   Подсекторът S.123 включва различни видове финансови посредници и по-специално тези, които са предимно ангажирани с дългосрочно финансиране. В повечето случаи този погасителен срок формира базата за различие от подсектора други парични финансови институции. Граничната линия с подсектора застрахователни корпорации и пенсионни фондове може да се определи базирайки се на отсъствието на пасиви под формата на застрахователни технически резерви.

2.55   В подсекторът S.123 по-специално се класифицират следните финансови корпорации и квази-корпорации, освен ако те са парични финансови институции, МФИ:

а)

корпорации, които са ангажирани с финансов лизинг;

б)

корпорации, които са ангажирани с продажба/покупка на кредит и отпускането на потребителски или търговски кредити;

в)

корпорации, които са ангажирани с факторинг;

г)

дилъри на ценни книжа и деривативи (за собствена сметка);

д)

специализирани финансови корпорации като например компании с рисков и развоен капитал, компании финансиращи внос и износ;

е)

специализирани финансови корпорации, които са създадени да бъдат собственици на обезпечени активи;

ж)

финансови посредници, които получават депозити и/или близки заместители на депозити само от парични финансови институции;

з)

холдингови компании, които само контролират и направляват група от филиали основно ангажирани с финансово посредничество и/или със спомагателни финансови дейности, но които сами по себе си не са финансови корпорации (виж 2.43).

2.56   Подсекторът S.123 не включва нестопански институции, които са признати за независими юридически лица, обслужващи други финансови посредници, с изключение на застрахователни корпорации и пенсионни фондове, но които не са ангажирани с финансово посредничество. Те са класифицирани в подсектор S.124 (виж 2.44).

Подсектор: Финансови корпорации ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.124)

Определение:

Подсекторът финансови корпорации ангажирани със спомагателни финансови дейности (S.124) се състои от всички финансови корпорации и квазикорпорации, които са основно ангажирани със спомагателни финансови дейности, с други думи които са тясно свързани с финансовото посредничество, но сами по себе си не са финансови посредници (виж 2.39).

2.58   В подсекторът S.124 по-специално са класифицирани следните финансови корпорации и квази-корпорации:

а)

застрахователни брокери, администратори на компенсации и загуби, консултанти по застрахователни и пенсионни дела, и други;

б)

брокери на заеми, брокери на ценни книжа, инвестиционни съветници и други;

в)

емисионни корпорации, които управляват емитирането на ценни книжа;

г)

корпорации, чиято основна функция е да гарантират задължения чрез джиросване, менителници и други подобни инструменти

д)

корпорации, чиято основна функция е да организират деривативни и хеджингови инструменти, като например суапове, опции и фючърси (без да ги емитират);

е)

корпорации, които обезпечават инфраструктура за финансовите пазари;

ж)

централни надзорни власти за финансови посредници и финансови пазари, когато те са отделни институционални единици;

з)

управители на пенсионни фондове, на взаимни фондове и други;

и)

корпорации действащи като фондови борси и застрахователни борси;

к)

нестопански институции, които са признати за независими юридически лица обслужващи финансови посредници, но не са ангажирани с финансово посредничество или със спомагателни финансови дейности (виж 2.44).

2.59   Подсекторът S.124 не включва холдингови корпорации, които само контролират и управляват група от филиали основно ангажирани със спомагателни финансови дейности, но които сами по себе си не са финансови корпорации ангажирани със спомагателни финансови дейности. Те се класифицират в подсектор S.123 (виж 2.43).

Подсектор: Застрахователни корпорации и пенсионни фондове (S.125)

Определение:

Подсекторът застрахователни корпорации и пенсионни фондове (S.125) се състои от всички финансови корпорации и квазикорпорации, които са основно ангажирани с финансово посредничество като следствие на дейността им по обединяване на рискове (виж 2.35).

2.61   Изпълняваните застрахователни договори могат да се отнасят до отделни лица и/или групи, независимо от това дали участието възниква от общи задължения наложени от държавното управление. В допълнение на това договорите за обществено осигуряване (виж 4.83-4.89) понякога представляват значителна част от изпълняваните договори.

2.62   Подсекторът S.125 включва както дъщерни застрахователни корпорации, така и презастрахователни корпорации.

2.63   Подсекторът S.125 не включва:

а)

институционални единици, които отговарят на всеки един от двата критерия изброени в 2.74. Те се класифицират в подсектор S.1314;

б)

холдингови корпорации, които само контролират и управляват група състояща се предимно от застрахователни корпорации и пенсионни фондове, но които сами по себе си не са застрахователни корпорации и пенсионни фондове. Те се класифицират в подсектор S.123 (виж 2.43);

в)

нестопански институции, които са признати за независими юридически лица обслужващи застрахователни корпорации и пенсионни фондове, но които не са ангажирани с финансово посредничество. Те се класифицират в подсектор S.124 (виж 2.44).

2.64   Подсекторът застрахователни корпорации и пенсионни фондове може да бъде подразделен на:

а)

застрахователни корпорации;

б)

(автономни) пенсионни фондове.

Автономните пенсионни фондове са пенсионни фондове, които са независими при вземане на решенията и поддържат пълен набор от сметки. Следователно те са институционални единици. Не-автономните пенсионни фондове не са институционални единици и остават част от институционалната единица, която ги е създала.

2.65   Рисковете, отнасящи се до отделни лица или групи могат да бъдат включени заедно в дейностите на животозастрахователните и не-животозастрахователните корпорации. Някои застрахователни корпорации могат да ограничат своите дейности само до групови договори. На тези корпорации е разрешено да застраховат всяка група.

2.66   Пенсионните фондове могат да бъдат описани като институции, които осигуряват групови рискове отнасящи се до социални рискове и нужди (виж 4.84) на осигурените лица. Типичните групи участници в подобни полици включват заети лица от отделно предприятие или от група от предприятия, заети лица от даден отрасъл, както и лицата с една и съща професия. Облагите, които са включени в осигурителния договор могат да включват облаги, които се изплащат след смъртта на осигурения на неговата вдовица (вдовец) и деца (в повечето случаи смърт при изпълнение на служебни задължения), облаги, които се изплащат след пенсиониране и облаги, които се изплащат след инвалидизиране на осигурения.

2.67   В някои държави всички тези видове риск могат да бъдат осигурени еднакво добре както от животозастрахователни корпорации, така и от пенсионни фондове. В други държави някои от тези видове риск трябва да се застраховат от животозастрахователни корпорации. За разлика от животозастрахователните корпорации пенсионните фондове са ограничени (по закон) до определени групи заети лица или за самозаети лица.

ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ (S.13)

Определение:

Секторът държавно управление (S.13) включва всички институционални единици, които са производители на друга не-пазарна продукция (виж 3.26), която е предназначена за индивидуално и колективно потребление и която се финансира основно от задължителни плащания, извършвани от единици, принадлежащи към други сектори, и/или всички институционални единици основно ангажирани с преразпределение на национален доход и богатство.

2.69   Институционалните единици включени в сектор S.13 са следните:

а)

единици на държавно управление (с изключение на обществени производители, които са организирани като обществени корпорации или, по силата на специално законодателство, са признати за независими юридически лица, или квази-корпорации, когато са класифицирани в нефинансовите или финансови сектори), които администрират и финансират група от дейности основно осигуряващи непазарни стоки и услуги, предназначени за облага на обществото (30);

б)

нестопански институции, които са признати за независими юридически лица, които са производители на друг непазарна продукция, и които се контролират и финансират основно от държавното управление;

в)

независими пенсионни фондове в случай, че двете изисквания на параграф 2.74 са изпълнени.

2.70   Секторът държавно управление се подразделя на четири подсектора:

а)

централно държавно управление (S.1311)

б)

федерално държавно управление (S.1312)

в)

местно държавно управление (S.1313)

г)

фондове за обществено осигуряване (S.1314).

Подсектор: Централно държавно управление (S.1311)

Определение:

Подсекторът централно държавно управление включва всички административни отдели на страната и други централни агенции, чиято компетенция се разпростира обикновено върху цялата икономическа територия, с изключение на управлението на фондовете за обществено осигуряване.

В подсекторът S.1311 са включени тези нестопански институции, които са контролирани и основно финансирани от централното държавно управление и чиято компетенция се разпростира върху цялата икономическа територия.

Подсектор: Областно държавно управление (S.1312)

Определение:

Подсекторът областно държавно управление се състои от областни държавни управления, които са отделни институционални единици упражняващи някои от функциите на държавно управление на ниво, което е по-ниско от това на централното държавно управление и над това на институционалните единици съществуващи на местно ниво, с изключение на администриране на фондове за обществено осигуряване.

В подсекторът S.1312 са включени тези нестопански институции, които са контролирани и основно финансирани от областното държавно управление и чиято компетенция се ограничава върху икономическата територия на съответните области.

Подсектор: Местно държавно управление (S.1313)

Определение:

Подсекторът местно държавно управление включва тези видове обществена администрация, чиято компетенция се разпростира само върху местната част от икономическата територия с изключение на местните агенции на фондовете за социално осигуряване.

В подсекторът S.1313 са включени тези нестопански институции, които са контролирани и основно финансирани от органи на местното държавно управление и чиято компетенция е ограничена до икономическите територии на местното държавно управление.

Подсектор: Фондове за социално осигуряване (S.1314)

Определение:

Подсекторът фондове за социално осигуряване включва всички централни, областни и местни институционални единици, чиято основна дейност е да предоставят социални помощи и които отговарят на всеки от следните два критерия:

а)

по закон или нормативен акт някои групи от населението са задължени да участвуват в схемата или да заплащат вноски;

б)

държавното управление е отговорно за управлението на институцията по отношение на уреждане или одобряване на вноските и помощи независимо от ролята му на надзорно тяло или работодател (виж 4.89).

Обикновено не съществува пряка връзка между размера на заплатената от дадено лице вноска и рискът, на който е изложен това лице.

ДОМАКИНСТВА (S.14)

Определение:

Сектор домакинства (S.14) включва лица или групи лица, в ролята им както на потребители, така и на предприемачи, произвеждащи пазарни стоки и нефинансови и финансови услуги (пазарни производители), при условие, че за последните, дейностите които те развиват не отговарят на дейностите на отделни единици, разглеждани като квази-корпорации. Той включва също и лица или групи лица, производители на стоки и нефинансови услуги предназначени изключително за собствена крайна употреба (виж 3.20, 3.25 и 3.30).

Домакинствата като потребители могат да бъдат дефинирани като малки групи от хора, които обитават едно и също жилище, които обединяват част, или всичките си доходи и имущество, и които потребяват колективно някои видове стоки и услуги, основно жилище и храна. Тук може да се добави и критерият за съществуването на семейство или на емоционални връзки.

Основните ресурси на тези единици се получават от компенсациите на заетите лица, доход от собственост, трансфери от други сектори или постъпления от реализацията на пазарни продукти, или от условни постъпления от продукцията на продукти за собствена крайна употреба.

2.76   Сектор домакинства включва:

а)

лица или групи лица, чиято основна функция е потребление;

б)

лица, които живеят постоянно в институции, които имат малка, или никаква, независимост при вземане на решения по икономически въпроси (например членове на религиозни ордени живеещи в манастири, пациенти на продължително лечение в болници, затворници излежаващи продължителни присъди, възрастни хора живеещи постоянно в старчески домове). Такива хора се разглеждат като образуващи, заедно, отделна институционална единица, или с други думи, отделно домакинство;

в)

лица или групи лица, чиято основна функция е потребление и които произвеждат стоки и нефинансови услуги изключително за собствена крайна употреба; в системата са включени само две категории услуги, които са произвеждани за собствено крайно потребление: услуги за обитавани от собственика жилища и битови услуги, предоставяни от платени заети лица;

г)

еднолични търговци и сдружения без независим юридически статус — различни от тези, които са разглеждани като квази-корпорации — които са пазарни производители;

д)

нестопански институции обслужващи домакинства, които нямат независим юридически статус, или такива които имат такъв статус, но са с много малка значимост (виж 2.88).

2.77   Сектор домакинства е подразделен на шест подсектора:

а)

работодатели (включително самозаети лица ) (S.141 + S.142)

б)

заети лица (S.143)

в)

получатели на доход от собственост (S.1441)

г)

получатели на пенсии (S.1442)

д)

получатели на други трансферни доходи (S.1443)

е)

други (S.145)

2.78   Домакинствата са разпределени към подсектори според критерия за най-големият доход (доход на работодател, компенсации на заети лица и други) на домакинството като цяло. Когато в рамките на едно домакинство се получава повече от един доход от дадена категория, класификацията трябва да се базира на общият доход на домакинството в рамките на всяка категория.

Подсектор: Работодатели (включително самозаети лица) (S.141 + S.142)

Определение:

Подсекторът работодатели (включително самозаети лица) се състои от групата домакинства, за които (смесените) доходите (B.3), получени от собствениците на домакински некорпорирани предприятия като резултат от тяхната дейност като производители на пазарни стоки и услуги, със или без платени заети лица, са най-големият доход за домакинството като цяло, дори и ако той не винаги възлиза на повече от половината от общият доход на домакинството.

Подсектор: Заети лица (S.143)

Определение:

Подсекторът заети лица се състои от групата домакинства за които доходът, произхождащ от компенсации на заетите лица (D.1) е най-големият източник на доход за домакинството като цяло.

Подсектор: Получатели на доход от собственост (S.1441)

Определение:

Подсекторът получатели на доход от собственост се състои от групата домакинства за които доходът от собственост (D.4) е най-големият източник на доход за домакинството като цяло.

Подсектор: Получатели на пенсии (S.1442)

Определение:

Подсекторът получатели на пенсии се състои от групата за които доходът, получен от пенсии е най-големият източник на доход за домакинството като цяло.

Пенсионните домакинства са тези домакинства, чийто най-голям доход се състои от пенсии за прослужено време, включително пенсии от предходни работодатели.

Подсектор: Получатели на други трансферни доходи (S.1443)

Определение:

Подсекторът получатели на други трансферни доходи се състои от групата домакинства, за които доходът получен от други текущи трансфери е най-големият източник на доход за домакинството като цяло.

Други текущи трансфери са всички текущи трансфери, които са различни от доход от собственост, пенсии и доход на хора, които живеят за постоянно в институции.

Подсектор: Други (S.145)

Определение:

Подсекторът други се състои от лица, живеещи постоянно в институции.

Лицата, живеещи постоянно в институции се класифицират отделно, защото критерият за най-голям източник на доход не позволява обоснованото класифициране на тези хора в един от гореописаните подсектори.

2.85   В случай, че основният източник на доходи за домакинството като цяло не е на разположение, за целите на разпределението по сектори, доходът на главата на семейството определя втората по важност характеристика, която трябва да бъде използвана за целите на класификацията. Главата на семейството от едно домакинство е обикновено човекът с най-големи доходи. В случай, че последната информация не е достъпна, доходът на лицето, което твърди, че тя/той е главата на семейството може да бъде използван за класифицирането домакинствата на подсектори.

2.86   Независимо от това, обаче, може да се окаже така, че за различни видове анализ, или като база за изработване на политика, са подходящи и необходими други критерии, например разбивка на домакинствата като предприемачи по дейности: земеделски домакинства; неземеделски домакинства (промишленост, услуги).

НЕТЪРГОВСКИ ИНСТИТУЦИИ ОБСЛУЖВАЩИ ДОМАКИНСТВА (S.15)

Определение:

Секторът нетърговски институции обслужващи домакинства (НТООД) (S.15) се състои от нетърговски институции, които са отделни юридически лица, които обслужват домакинства и които са частни производители на друга непазарни продукция (виж 3.32). Техните основни ресурси, освен тези получени от случайни продажби, се получават от доброволни парични вноски или вноски в натура от домакинства в качеството им на потребители, от плащания извършени от държавно управление и от доходи от собственост (31).

2.88   В случаите, когато тези институции не са много значими те не се включват в този сектор, тъй като техните операции се смесват с тези на домакинствата, (S.14).

Секторът НТООД включва следните основни видове нестопански институции обслужващи домакинства, които предоставят непазарни стоки и услуги на домакинствата:

а)

Профсъюзи, професионални или научни общества, асоциации на потребители, политически партии, църкви или религиозни общества (включително и тези финансирани, но не контролирани, от държавното управление), както и обществени, културни, възстановителни и спортни клубове;

б)

Благотворителни, подкрепящи и подпомагащи организации, които са финансирани с доброволни парични вноски или вноски в натура от други институционални единици.

Секторът S.15 включва благотворителни, подкрепящи и подпомагащи агенции, обслужващи нерезидентни единици и изключва единици, за които членството дава права върху предварително определени стоки и услуги.

ОСТАНАЛ СВЯТ (S.2)

Определение:

Останал свят е групировка (S.2) от единици без никакви характеристични функции и ресурси; тя се състои от нерезидентни единици дотолкова, доколкото те са ангажирани в операции с резидентни институционални единици или имат други икономически връзки с резидентни единици. Нейните сметки осигуряват един общ поглед на икономическите връзки, свързващи националната икономика с останалия свят (32).

2.90   Останал свят не е сектор, за който трябва да се поддържа пълен набор от сметки, макар че, често е удобно да се опише останалият свят като сектор. Секторите се получават чрез дезагрегиране на цялостната икономика, за да се получат по-хомогенни групи от резидентни институционални единици, които са сходни по отношение на икономическото си поведение, на своите цели и функции. Това не се отнася за сектора останал свят: там се отчитат операции и други потоци на нефинансови и финансови корпорации, нестопански институции, домакинства и държавно управление, с нерезидентни институционални единици, както и други икономически връзки между местни и чуждестранни лица, например искове от местни към чуждестранни лица.

2.91   Тук трябва да се отбележи, че правилото, според което сметките за останал свят включват само операции извършвани между резидентни институционални единици и нерезидентни единици, е обект на следните изключения:

а)

транспортните услуги (до границата на страната реализираща износ), оказвани от резидентните единици относно вносните стоки са отразени в сметките останал свят внос fob, въпреки, че са произведени от резидентни единици (виж 3.144);

б)

операциите с чуждестранни активи между резиденти, които принадлежат към различни сектори, са показани в подробните финансови сметки на останал свят; макар, че те не влияят на финансовото положение на държавата спрямо останалия свят, те повлияват на финансовите връзки на индивидуалните сектори с останалия свят;

в)

операциите с пасивите на държавата между нерезиденти, които принадлежат към различни географски зони, са показани в географската разбивка на сметките останал свят. Макар, че тези операции не влияят на общото задължение на държавата към останалия свят, те повлияват на задълженията ѝ към различни части на света.

2.92   Секторът останал свят (S.2) се подразделя на:

а)

Европейски съюз (S.21):

1.

Държави-членки на Европейския съюз (S.211);

2.

Институции на Европейския съюз (S.212).

б)

трети страни и международни организации (S.22).

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИ ЕДИНИЦИ ПО СЕКТОРИ, СЪГЛАСНО ОСНОВНИ ЗАКОННИ ФОРМИ НА СОБСТВЕНОСТ

2.93   Следващият преглед и параграфи 2.94-2.101 обобщават принципите, на които се основава класификацията на производствените единици по сектори, като се използва стандартна терминология за описване на основните видове институции.

2.94   Частните и обществени корпорации, които са пазарни производители се класифицират както следва:

а)

тези, които са основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги: в сектор S.11, нефинансови корпорации (виж 2.23.а)

б)

тези, които са основно ангажирани с финансово посредничество и спомагателни финансови дейности: в сектор S.12, финансови корпорации (виж 2.40.а и 2.40.е).

2.95   Кооперациите и сдружения, които са признати за независими юридически лица и които са пазарни производители се класифицират както следва:

а)

тези, които са основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги: в сектор S.11, нефинансови корпорации (виж 2.23.б)

б)

тези, които са основно ангажирани с финансово посредничество и спомагателни финансови дейности: в сектор S.12, финансови корпорации (виж 2.40.б).

Таблица 2.3.   Класификация на производствени единици по сектори

Пазарни производители

Описание съгласно законовите стандарти

 

Основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги

Основно ангажирани с финансово посредничество

Производители на друга непазарна продукция

Обществени производители

(Виж 3.28)

Частни производители

(виж.3.29)

Частни и обществени корпорации

S.11 нефинансови корпорации (виж 2.23.а)

S.12 финансови корпорации (виж 2.40.а и 2.40.д)

 

 

Кооперативи и сдружения признати за независими юридически лица

S.11 нефинансови корпорации (виж 2.23.б)

S.12 финансови корпорации (виж 2.40.б )

 

 

Обществени производители, които по силата на специално законодателство са признати за независими юридически лица

S.11 нефинансови корпорации (виж 2.23.в)

S.12 финансови корпорации (виж 2.40.в)

 

 

Обществени производители, които не са признати за независими юридически лица

такива, с характеристики на квази-корпорации

S.11 нефинансови корпорации (виж 2.23.е)

S.12 финансови корпорации (виж 2.40.ж)

 

 

Останалите

 

 

S.13 Държавно управление (виж 2.69.а)

 

Нестопански институции, които са признати за независими юридически лица

S.11 нефинансови корпорации (виж 2.23.г)

S.12 финансови корпорации (виж 2.40.г)

S.13 Държавно управление (виж 2.69.б)

S.15 нестопански институции обслужващи домакинства (33) (виж 2.87)

Сдружения, които не са признати за независими юридически лица

Еднолични търговци

S.11 нефинансови корпорации (виж 2.23.е)

S.12 финансови корпорации (виж 2.40.ж)

 

 

останалите

S.14 домакинства (виж 2.75)

S.14 домакинства (виж 2.75)

 

 

Холдингови корпорации, чиято преобладаваща част от дейността на контролираната от тях група от корпорации, е производството на стоки и нефинансови услуги.

такива, с характеристики на квази-корпорации

S.11 нефинансови корпорации (виж 2.23.д)

 

 

 

Финансови услуги

 

S.12 финансови корпорации (виж 2.40.д)

 

 

2.96   Обществени производители, които по силата на специално законодателство са признати за независими юридически лица и които са пазарни производители се класифицират както следва:

а)

тези, които са основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги: в сектор S.11, нефинансови корпорации (виж 2.23.c)

б)

тези, които са основно ангажирани с финансово посредничество и спомагателни финансови дейности: в сектор S.12, финансови корпорации (виж 2.40.c).

2.97   Обществени производители, които не са признати за независими юридически лица и които са пазарни производители се класифицират както следва:

а)

в случай, че те са квази-корпорации (виж 2.13.е):

1.

тези, които са основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги: в сектор S.11, нефинансови корпорации (виж 2.23.е)

2.

тези, които са основно ангажирани с финансово посредничество и спомагателни финансови дейности: в сектор S.12, финансови корпорации (виж 2.40.ж).

б)

в случай, че те не са квази-корпорации: в сектор S.13 държавно управление, тъй като те остават неразделна част от единиците, които ги контролират (виж 2.69.а)

2.98   Нетърговски институции (асоциации, фондации), които са признати юридически лица се класифицират както следва:

а)

тези, които са пазарни производители и са основно ангажирани с производството на стоки и нефинансови услуги: в сектор S.11, нефинансови корпорации (виж 2.23.г)

б)

тези, които са основно ангажирани с финансово посредничество и спомагателни финансови дейности: в сектор S.12, финансови корпорации (виж 2.40.г).

в)

тези, които са непазарни производители:

1.

в сектор S.13 държавно управление, ако те са обществени производители контролирани и основно финансирани от държавно управление (виж 2.69.б)

2.

в сектор S.15, нетърговски институции обслужващи домакинства, ако те са частни производители (виж 2.87).

2.99   Едноличните търговци и сдружения, които не са признати като независими юридически лица и които са пазарни производители се класифицират както следва:

а)

ако те са квази-корпорации (виж 2.13.е):

1.

тези, които са ангажирани с производство на стоки и нефинансови услуги: в сектор S.11, нефинансови корпорации (виж 2.23.е)

2.

тези, които са основно ангажирани с финансово посредничество и спомагателни финансови дейности в сектор S.12, финансови корпорации (виж 2.40.ж)

б)

ако те не са квазикорпорации, те се класифицират в сектор S.14, домакинства (виж 2.75).

2.100   Холдинговите корпорации (т.е. корпорациите, които управляват група от компании) се класифицират както следва:

а)

в сектор S.11, нефинансови корпорации, ако преобладаващият вид дейност на групата корпорации, които са пазарни производители, като цяло е производство на стоки и нефинансови услуги (виж 2.23.д)

б)

в сектор S.12, финансови корпорации, ако преобладаващият вид дейност на групата като цяло е финансово посредничество (виж 2.40.д).

2.101   Таблица 2.3 показва в схематичен вид различните случаи, които са изброени по-горе.

МЕСТНИ ЕДИНИЦИ ПО ВИД ДЕЙНОСТ И ОТРАСЛИ

2.102   На практика повечето институционални единици, произвеждащи стоки и услуги са ангажирани в осъществяването на много дейности едновременно. Те могат да бъдат ангажирани с една основна дейност, с някои странични дейности и с някои спомагателни дейности (виж 3.10-3.13).

2.103   За една дейност се казва, че се осъществява, когато се обединят такива ресурси като оборудване, труд, производствени методи, информационни мрежи или продукти, което довежда до създаването на специфични стоки и услуги. Дейността се характеризира с ресурс от продукти (стоки и услуги), производствен процес и произведена продукция.

Дейностите могат да бъдат определени съгласно отнасянето им към специфичното ниво на NACE rev.1 (34).

2.104   В случай, че дадена единица извършва повече от една дейност, всички дейности, които не са спомагателни дейности, се степенуват според брутната добавена стойност. Тогава, основавайки се на преобладаващата брутна добавена стойност, може да се разграничат основната и странична дейност. Спомагателните дейности не се отделят за образуване на отчетливи единици, както и не се отделят от основната или странична дейност на единиците, които те обслужват.

2.105   С цел анализиране на потоците, възникващи при производствения процес, както и при употребата на стоки и услуги, е необходимо да се изберат единици, които да подчертават връзките от технико-икономически тип. Това изискване означава, че институционалните единици, по правило, трябва да се подразделят на по-малки и по-хомогенни единици по отношение на вида производство. Местните единици по вид дейност са предназначени да отговорят на това изискване като изходен, но ориентиран към практиката, операционен подход.

МЕСТНА ЕДИНИЦА ПО ВИД ДЕЙНОСТ

Определение:

Местната единица по вид дейност (местна ЕВД) е част от единицата по вид дейност, която кореспондира с местната единица (35). Групите от ЕВД включват всички части на една институционална единица, в качеството си на производител допринасящ за извършването на дейност на ниво клас (4 разряда) на NACE Rev.1 и съответствува на едно или повече действуващи подразделения на институционалната единица. Информационната система на институционалната единица трябва да бъде в състояние да определя стойността на продукцията, междинното потребление, компенсации на заети лица, опериращ излишък и заетост, както и бруто образуване на основен капитал.

Местната единица е институционална единица, произвеждаща стоки и услуги, или части от тях, като е разположена на географски идентифицирано място.

Местната единица по вид дейност може да съответства на институционална единица, като производител, или на част от нея; от друга страна тя никога не може да принадлежи на две различни институционални единици.

2.107   В случай, че дадена институционална единица произвеждаща стоки и услуги има основна дейност, както и една или няколко странични дейности, тя ще трябва да бъде подразделена на същият брой единици по вид дейност, които се класифицират под различни наименования от наименованието на основната дейност. От друга страна спомагателните дейности не се отделят от основната дейност или от страничните дейности. Но дадени местни единици, които се отнасят към определено наименование на класификационната система могат да произвеждат и продукция извън хомогенната група, за сметка на странична дейност с която те са свързани, и която не може да бъде отделно идентифицирана в счетоводните документи. Следователно, една местна единица може да извършва една или повече странични дейности.

ОТРАСЪЛ

Определение:

Отрасълът се състои от група местни единици по вид дейност, които са ангажирани с един и същ, или сходен, вид дейност. На най-детайлизирано ниво на класификация, отрасълът се състои от всички местни единици по вид дейност, които спадат към един единствен клас (4 разряда) на NACE rev.1. и които, следователно, са ангажирани в същата дейност, както е дефинирано в NACE rev.1.

Отраслите включват както местни единици по вид дейност, произвеждащи пазарни стоки и услуги, така и местни единици по вид дейност произвеждащи непазарни стоки и услуги. Отрасълът по дефиниция се състои от група местни единици по вид дейност, ангажирани с един и същ вид производствена дейност, независимо от това дали институционалните единици към които те принадлежат произвеждат, или не, пазарна или непазарна продукция.

2.109   Отраслите могат да бъдат класифицирани в три категории:

а)

отрасли, произвеждащи пазарни стоки и услуги (пазарни отрасли) и стоки и услуги за собствена крайна употреба (36);

б)

отрасли произвеждащи непазарни стоки и услуги на държавно управление: непазарни отрасли на държавно управление;

в)

отрасли произвеждащи непазарни стоки и услуги на нестопански институции обслужващи домакинства: непазарни отрасли на нестопански институции обслужващи домакинства.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОТРАСЛИТЕ

2.110   Класификацията, която се използва за групиране на местни единици по вид дейност по отрасли е NACE rev.1.

ЕДИНИЦИ ЗА ХОМОГЕННО ПРОИЗВОДСТВО И ХОМОГЕННИ ОТРАСЛИ

2.111   Местната единица по вид дейност отговаря само приблизително на изискванията за анализ на производствения процес (виж 2.105 и 2.107). Единицата, която е оптимална за този вид анализ, т.е. анализ на междуотрасловите връзки, е единицата за хомогенно производство.

ЕДИНИЦА ЗА ХОМОГЕННО ПРОИЗВОДСТВО

Определение:

Отличителният белег на единицата за хомогенно производство е уникална дейност, която се идентифицира със своите ресурси, със специфичния си производствен процес и с нейната продукция. Продуктите, които образуват ресурсите и продукцията сами по себе си се различават не само по физическите си характеристики и степента до която са преработвани, но също и по прилаганите производствени методи: те могат да бъдат идентифицирани съгласно класификацията на продукцията (виж 2.118).

2.113   В случай, че дадена институционална единица, произвеждаща стоки и услуги извършва основна дейност, както и една или повече странични дейности, тя ще бъде подразделена на същият брой единици за хомогенно производство. Спомагателните дейности не се отделят от основната и странични дейности. Както местната единица по вид дейност, единицата за хомогенно производство може да кореспондира с институционална единица, или с част от нея; от друга страна тя никога не може да принадлежи на две различни институционални единици.

ХОМОГЕНЕН ОТРАСЪЛ

Определение:

Хомогенният отрасъл се състои от групировка от единици за хомогенно производство. Дейностите, определящи хомогенния отрасъл се идентифицират съгласно класификацията на продуктите. Хомогенният отрасъл произвежда тези стоки и услуги, които са специфицирани в класификацията и само и единствено тези продукти.

2.115   Хомогенните отрасли са единици разработени за икономически анализ, които не могат в обикновеният случай да бъдат пряко наблюдавани; събраните от единиците данни, които се използват в статистическите изследвания, трябва да бъдат по подходящ начин преобразувани за конструирането на хомогенни отрасли.

2.116   Хомогенните отрасли могат да бъдат класифицирани в три категории:

а)

хомогенни отрасли, произвеждащи пазарни стоки и услуги (пазарни отрасли) и стоки и услуги за собствена крайна употреба (37);

б)

хомогенни отрасли произвеждащи непазарни стоки и услуги на държавно управление: непазарни отрасли на държавно управление;

в)

хомогенни отрасли произвеждащи непазарни стоки и услуги на нестопански институции обслужващи домакинства: непазарни отрасли на нестопански институции обслужващи домакинства.

2.117   Хомогенните отрасли, произвеждащи пазарни стоки и услуги, както и стоки и услуги за собствена крайна употреба, се състоят от всички единици за хомогенно производство на който и да е институционален сектор, които са основно ангажирани с производството на пазарни стоки и услуги или на стоки и услуги за собствена крайна употреба. При производство на пазарни стоки и услуги в рамките на секторите на държавно управление или на нестопански институции (включително тези, които са предназначени за тях самите) те се разглеждат като единици на хомогенно производство и се класифицират в съответния пазарен отрасъл.

Непазарните хомогенни отрасли на държавно управление произвеждащи непазарни стоки и услуги се състоят от всички единици за хомогенно производство в сектора държавно управление, които произвеждат непазарни стоки и услуги.

Непазарните хомогенни отрасли на нестопански институции обслужващи домакинства се състоят от всички единици за хомогенно производство в сектора нестопански институции обслужващи домакинства, които произвеждат непазарни стоки и услуги.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ХОМОГЕННИТЕ ОТРАСЛИ

2.118   Класификацията на хомогенните отрасли, които се използват в междуотрасловите таблици се основава на Класификация на Продукти по Дейности (CPA) (38). CPA е продуктова класификация, чиито елементи са структурирани според критерия за произход, в резултат на промишлено производство, дефиниран от NACE rev.1.

ГЛАВА 3

ОПЕРАЦИИ С ПРОДУКТИ

ВЪВЕДЕНИЕ

Определение:

Продукти са всички стоки и услуги, които са създадени в рамките на границите определени за производство. Последните са дефинирани в параграф 3.07.

3.02   В ESA се разграничават следните основни видове категории операции с продукти:

Категории операции

Код

Продукция

P.1

Междинно потребление

P.2

Разходи за крайно потребление

P.3

Фактическо крайно потребление

P.4

Бруто образуване на капитал

P.5

Износ на стоки и услуги

P.6

Внос на стоки и услуги

P.7

3.03   Операциите с продукти се записват в следните сметки:

а)

в Сметка Стоки и Услуги продукцията и вносът се записват като ресурс, а другите операции с продукти се записват като използване.

б)

в Сметка Производство продукцията се записва като ресурс, а междинното потребление се записва като използване.

в)

в Сметка Използване на Разполагаемия Доход разходите за крайно потребление се записват като използване.

г)

в Сметка Използване на коригирания разполагаем доход фактическото крайно потребление се записва като използване.

д)

в Сметка Капитал бруто образуването на капитал се записва като използване ( изменение на активите).

е)

във Външноикономическа Сметка Стоки и Услуги вносът на стоки и услуги се записва като ресурс, докато износът на стоки и услуги се регистрира като използване.

3.04   В таблицата „Ресурс“ продукцията и вносът се записват като ресурс. В таблицата „Използване“ междинното потребление, бруто образуването на капитал, крайните потребителски разходи и износът се регистрират като използване. В симетричната междуотраслова таблица продукцията и вносът се записват като ресурс, а другите операции с продукти се регистрират като използване.

3.05   Ресурсът от продукти се оценява по базисни цени (виж 3.48). Използването на продукти се оценява по цени на купувач (виж 3.06). При някои видове ресурс и използване се използват по-специфични принципи на оценка, например при случаите на внос и износ на стоки.

Определение:

По време на покупка цената на купувач е цената, която купувача действително заплаща за продуктите; включително всички данъци, минус субсидии върху продуктите (но изключвайки приспадаеми данъци като данък добавена стойност (ДДС) върху продуктите); включително всички транспортни такси, които са заплатени отделно от купувача за доставка в желаното време и на желаното място; след приспадане на каквито и да са отстъпки за количества, или при сезонни разпродажби, от стандартните цени или тарифи; изключвайки лихвите или таксите за услуги, събирани при предоставяне на кредит; изключвайки всички допълнителни такси начислени в резултат на неплащане в срока, определен, в момента на извършване на покупката.

В случай, че момента на използване не съвпада с момента на покупка, ще трябва да се направят корекции по такъв начин, че да се отчете изменението на цената дължащо се на промеждутъците от време (по начин симетричен с изменението на цените на запасите). Подобни модификации са особено важни ако цените на участвуващите продукти се променят драстично в рамките на една година.

ПРОИЗВОДСТВО И ПРОДУКЦИЯ

Определение:

Производството е дейност, която се извършва под контрола и при отговорността на институционална единица, която използва вложения под формата на труд, капитал, стоки и услуги за да произвежда стоки и услуги. Производството не включва чисто природни процеси протичащи без човешко участие или насока, като например неуправляемият прираст на рибни ята в международни води (но рибовъдството е производство).

3.08   Производството включва:

а)

производството на всички индивидуални или колективни стоки или услуги, които се доставят на единици, които са различни от производителите им (или са предназначени за доставка);

б)

производството за собствена употреба на всички стоки, които се задържат от техните производители за собствено крайно потребление или за бруто образуване на основен капитал. Производството за собствена сметка за бруто образуване на основен капитал включва производството на дълготрайни активи като например строителство, разработване на програмни продукти и експлоатиране на находища от минерални ресурси за собствено бруто образуване на основен капитал (относно концепцията бруто образуване на основен капитал виж параграфи 3.100-3.127);

Към производството на стоки за собствена сметка от домакинствата в общи линии се отнася:

1.

строителство на жилища за собствена сметка;

2.

производството и съхранението на селскостопански продукти;

3.

обработката на селскостопански продукти, като например производство на брашно чрез мелене, съхранение на плодове чрез изсушаване и бутилиране; производство на млечни продукти като масло и сирене, както и производство на бира, вино и спиртни напитки;

4.

производството на други основни продукти като разработване на солни залежи, разработване на торфени находища, пренасяне на вода;

5.

други видове обработка като тъкане на дрехи, производство на керамика и правене на мебели.

Производството на стока за собствено крайно използване от домакинство трябва да се отчита в случай, че този вид производство е значително, тоест ако се счита, че то е количествено значимо по отношение на общите ресурси от подобна стока в страната.

В ESA по условие се приема, че се включват само строителство на жилища за собствена сметка и производството, съхранението и обработката на селскостопански продукти; всички други производства на стоки за собствена сметка от домакинствата се считат като незначителни за страните от Европейският Съюз.

в)

производство на жилищни услуги за собствена сметка от обитатели на собствени жилища;

г)

битови и лични услуги, които се произвеждат от нает платен домашен персонал;

д)

доброволни дейности, в резултат на които се получават стоки, така например строителството на жилища, църкви или други сгради, се записва като производство. Изключват се доброволни дейности, които не довеждат до получаване на стоки, например безплатно полагане на грижи и чистене.

Всички подобни дейности се включват, даже и ако те са незаконни или не са данъчно регистрирани, не са регистрирани в системата на социалното осигуряване, в статистиката и от други обществени власти.

3.09   Производството не включва производството на битови и лични услуги, които се произвеждат и потребяват в рамките на едно и също домакинство (с изключение на случаите при наемане на платен домашен персонал и услугите на обитавани от собствениците им жилища). Примерни случаи са:

а)

почистване, декориране поддържане на жилището дотолкова, доколкото тези дейности са също обичайни и за наемателите;

б)

почистване, обслужване и ремонт на предмети за дълготрайна употреба на домакинствата;

в)

приготвяне и сервиране на ястия;

г)

грижи, възпитание и обучение на деца;

д)

грижи за болни, немощни или възрастни хора;

е)

транспортиране на членове на домакинството или на техни стоки.

ОСНОВНИ, СТРАНИЧНИ И СПОМАГАТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ

Определение:

Основната дейност на една единица по вид дейност (ЕВД), е тази дейност, чиято добавена стойност превишава добавената стойност на всяка друга дейност, която се извършва в същата единица. Класификацията на основната дейност се определя в съответствие с Класификацията на икономическите дейности, Рев.1, първо на най-високото ниво на класификацията и след това на по-детайлизираните нива.

Определение:

Странична дейност е тази дейност, която се извършва в рамките на отделна местна ЕВД в допълнение на основната дейност. Продукцията от странична дейност е страничен продукт.

Определение:

Продукцията от спомагателна дейност не е предназначена за употреба извън предприятието. Спомагателната дейност е подпомагаща дейност, която се извършва в предприятието с цел да се създадат условия, в рамките на които да може да се извършват основната или страничната дейност на местната ЕВД. Спомагателните дейности в общият случай произвеждат продукция, която обикновено се използва като ресурс при почти всеки вид производствена дейност, както малка, така и голяма.

Спомагателни дейности могат да бъдат например услугите по закупуване, продажби, маркетинг, счетоводство обработка на данни, транспортиране, складово стопанство, поддръжка, почистване и охрана. Предприятията разполагат с избора дали да се ангажират в спомагателни дейности, или да осигурят доставката на подобни услуги от пазара от специализирани производители на услуги.

Образуването на капитал за собствена сметка не се счита за спомагателна дейност.

3.13   Спомагателните дейности се разглеждат като неразделна част от основните или странични дейности с които те са свързани. В резултат на това:

а)

Продукцията от спомагателна дейност не се разграничава ясно и не се отчита отделно. От това следва, че употребата на тази продукция също не се отчита;

б)

Всички вложения, които се потребяват от спомагателната дейност — материали, труд, потребление на основен капитал и други — се разглеждат като вложения към основната или странична дейност която тя поддържа.

ПРОДУКЦИЯ (Р1)

Определение:

Продукцията се състои от продукти, които са създадени през отчетния период.

Като частни случаи се включват:

а)

стоките и услугите, които една местна ЕВД предоставя на друга местна ЕВД, която принадлежи към същата институционална единица.

б)

стоките, които са произведени от една ЕВД и остават като запаси в края на периода, в който те са произведени, независимо от последващата им употреба.

Независимо от това, обаче, стоките и услугите, които са произведени и потребени в рамките на същият отчетен период и в рамките на същата местна ЕВД не се идентифицират отделно. Следователно, те не се отчитат като част от продукцията или от междинното потребление на тази местна ЕВД.

3.15   Когато дадена институционална единица съдържа повече от една местна ЕВД, продукцията на институционалната единица е сума от продукцията на съставните ѝ ЕВД, включително и продукцията, доставяна между съставните и местни ЕВД.

3.16   В ESA се разграничават три вида продукция:

а)

пазарна продукция (Р11);

б)

продукция, произведена за собствено крайно използване (Р12);

в)

друга непазарна продукция (Р13).

Това разграничение също се прилага и за местните ЕВД и за институционалните единици:

а)

пазарни производители;

б)

производители за собствено крайно използване;

в)

други непазарни производители.

Разграничението между пазарни, за собствено крайно използване и други непазарни производители е съществено, защото то определя принципите на остойностяване, които трябва да бъдат прилагани за продукцията: пазарната продукция, продукцията произведена за собствено крайно използване и общата продукция на пазарните производители и производителите на продукция за собствено крайно използване се остойностяват по базисни цени, докато общата продукция на други непазарни производители (местни ЕВД) се остойностява на основата на разходите. Общата продукция на една институционална единица се остойностява като сума от общата продукция на нейните местни ЕВД и следователно зависи също от разграничението между пазарна, за собствено крайно използване и друга непазарна продукция (виж параграфи 3.54-3.56). Освен това разграничението се използва също и при класифицирането на институционалните единици по сектори (виж параграфи 3.27-3.37).

Разграничението се дефинира като се използва методът на преминаване от обобщено към детайлизирано ниво (низходящ метод), тоест разграничението първо се дефинира за институционалните единици, последвано от разграничение за местни ЕВД и след това за тяхната продукция. В резултат на това, точното значение на разграничението на ниво продукт (т.е. определението на понятията за пазарна продукция, продукция за собствено крайно използване и друга непазарна продукция) може да бъде разбрано само чрез разглеждане и на характерните особености на институционалната единица и на местната ЕВД, които произвеждат тази продукция.

След определенията на трите вида продукция и на трите вида производители (виж 3.17-3.26), разграничението между пазарна, за собствено крайно използване и друга непазарна се представя като се използва низходящият метод.

Определение:

Пазарната продукция се състои от продукция, която се продава на пазара (виж 3.18), или е предназначена за продажба на пазара.

3.18   Пазарната продукция включва:

а)

продукти, продавани по икономически значими цени;

б)

продукти, разменяни на бартерна основа;

в)

продукти, които се използват за плащания в натура (включително и компенсация на заети лица в натура и смесен доход в натура);

г)

продукти, доставени от една местна ЕВД на друга, в рамките на една и съща институционална единица и които ще бъдат използвани като междинен разходи, или за крайна употреба;

д)

продукти, които увеличават запасите от готова продукция и незавършено производство, предназначени за една или друга от горепосочените употреби (включително естествения прираст на животни и растениевъдни продукти и незавършено строителство, за което купувачът е неизвестен).

Определение:

В ESA икономически значимата цена на даден продукт се дефинира, до известна степен, във връзка с институционалната единица и местната ЕВД, която е произвела продукцията (виж 3.27-3.40). Така например, по условие, цялата продукция на некорпорираните предприятия, притежавани от домакинствата, която е продадена на други институционални единици е продадена по икономически значими цени, т.е. тя трябва да се счита за пазарна продукция. За продукцията на някои други институционални единици продукцията се продава по икономически значими цени само тогава, когато повече от 50 % от производствените разходи са покрити от продажби.

Определение:

Продукцията, която е произведена за собствено крайно използване, включва стоки или услуги, които или се задържат за крайно потребление от същата институционална единица, или са за бруто образуване на основен капитал от същата институционална единица.

3.21   Продуктите, които се задържат за собствено крайно използване могат да бъдат произвеждани единствено от сектор „Домакинства“. Типични случаи са:

а)

селскостопански продукти, които са задържани от земеделските стопани;

б)

жилищни услуги, произведени от обитатели на собствени жилища;

в)

услуги за домакинства произведени чрез наемане на платен персонал.

3.22   Продуктите, които се използват за бруто образуване на основен капитал за собствена сметка могат да бъдат произвеждани от всеки сектор. Примерите са:

а)

специални инструментални машини произведени от машиностроителни предприятия;

б)

жилища, или разширения на жилища, произведени от домакинства;

в)

строителство за собствена сметка, включително строителни работи извършвани от групи домакинства.

Определение:

Друга непазарна продукция включва продукцията, която се предоставя безплатно, или по цени, които не са икономически значими, на други единици.

Определение:

Пазарни производители са местни ЕВД, или институционални единици, чиято основна част от продукцията е пазарна продукция.

Тук трябва да се отбележи, че ако дадена местна ЕВД, или институционална единица, е пазарен производител, нейната основна продукция по определение е пазарна продукция, тъй като концепцията пазарна продукция се дефинира след като е било направено разграничаването пазарни, за собствено крайно използване и други непазарни, по отношение на местната ЕВД и институционалната единица, които са произвели тази продукция.

Определение:

Производители за собствено крайно използване са местните ЕВД или институционални единици, при които основната част от продукцията им е за собствено крайно използване в рамките на една и съща институционална единица.

Определение:

Други непазарни производители са местни ЕВД или институционални единици, при които основната част от продукцията им се предоставя безплатно или на икономически незначими цени.

Институционални единици: разграничение между пазарни, за собствено крайно използване и други непазарни единици

3.27   За институционалните единици като производители разграничението между пазарни, за собствено крайно използване и други непазарни са резюмирани в таблица 3.1. Посочени са също и предпоставките за класификацията по сектори.

Таблица 3.1   Разграничение между пазарни производители, производители за собствено крайно използване и други непазарни производители за институционални единици.

Вид на институционалната единица

Класификация

Частна или обществена?

 

Нетърговски институции (НТИ) или не?

Продажбите покриват повече от 50 % от производствените разходи?

Вид производител

Сектор (Сектори)

1.

Частни производители

1.1

Некорпорирани предприятия притежавани от домакинства (изключвайки квази-корпоративни предприятия, притежавани от домакинства)

 

 

1.1 = Пазарен или за собствено крайно използване

Домакинства

 

1.2

Други частни производители (включително квази-корпоративни предприятия притежавани от домакинства)

1.2.1

Частни НТИ

1.2.1.1

Да

1.2.1.1 = Пазарен

Корпорации

 

1.2.1.2

Не

1.2.1.2 = Друг непазарен

НТИОД

 

 

1.2.2

Други частни производители, които не са НТИ

 

1.2.2 = Пазарен

Корпорации

2.

Обществени производители

 

 

2.1

Да

2.1 = Пазарен

Корпорации

 

 

2.2

Не

2.2 = Друг непазарен

Държавно управление

Таблицата показва, че за да се определи дали дадена институционална единица трябва да бъде класифицирана като пазарен производител, като производител на продукция за собствено крайно използване или като друг непазарен производител, ще трябва едновременно да се приложат няколко разграничения.

3.28   Първото разграничение е между частни и обществени производители. Общественият производител е този производител, който се контролира от държавното управление. В случаите на нетърговските институции, общественият производител е НТИ, контролирана и основно финансирана от държавното управление. Всички останали производители са частни производители. Контролът се дефинира като възможност за определяне на генералната (корпоративна) политика или програма на една институционална единица чрез назначаване на подходящи директори или управители, ако това е необходимо. Притежаването на повече от половината дялове на корпорацията е достатъчно, но не необходимо условие за упражняване на контрол (виж 2.26).

3.29   Както е показано в таблица 3.1 частните производители могат да бъдат открити във всички сектори с изключение на сектор „Държавно управление“. И обратно, обществените производители могат да бъдат намерени единствено в корпоративните сектори („Нефинансови корпорации“ и „Финансови корпорации“) и в сектора „Държавно управление“.

3.30   Една специфична категория частни производители са некорпорираните предприятия притежавани от домакинства. Те са винаги пазарни производители или производители за собствено крайно използване. Последните се явяват в случай на производство на услуги на жилища обитавани от собствениците им и при производството на стоки за собствена сметка. Всички некорпорирани предприятия, които са притежавани от домакинства се класифицират в сектор „Домакинства“. Едно единствено изключение трябва да се направи за квазикорпоративните предприятия притежавани от домакинства. Те са пазарни производители и се класифицират в секторите „Нефинансови корпорации“ и „Финансови корпорации“.

3.31   За другите частни производители трябва да се направи разграничение между частни нестопански институции и други частни производители.

Определение:

НТИ се дефинира като юридическа или обществено образувание, което е създадено за целите на производство на стоки и услуги, чийто статус не позволява те да бъдат източник на доход, печалба или други финансови облаги за единиците, които ги създават, контролират или финансират. На практика техните производствени дейности неизбежно ще генерират или излишък или дефицит, но при получаването на каквито и да са излишъци последните не могат да бъдат усвоявани от други институционални единици.

Всички други частни производители, които не са НТИ, са пазарни производители. Те се класифицират в секторите „Нефинансови корпорации“ и „Финансови корпорации“.

3.32   За да се определи видът на производителя и сектора за частните НТИ трябва да се приложи 50 % — ният критерий:

а)

в случай, че повече от 50 % от производствените разходи се покриват от продажби, институционалната единица е пазарен производител и се класифицира в секторите „Нефинансови корпорации“ и „Финансови корпорации“;

б)

в случай, че по-малко от 50 % от производствените разходи се покриват от продажби, институционалната единица е друг непазарен производител и се класифицира в сектора НТИ, обслужващи домакинства (НТИОД). Независимо от това, други непазарни НТИ, които се контролират и основно финансират от държавното управление се класифицират в сектор „Държавно управление“.

3.33   При разграничаването на пазарни и други непазарни производители с прилагане на 50 %-ния критерий продажбите и производствените разходи се дефинират както следва:

а)

Продажбите покриват продажби, изключващи данъци върху продукти, но включващи всички плащания извършени от държавното управление или от Институциите на Европейският съюз и отпуснати на който и да е производител от този вид дейност, т.е. всички плащания свързани с обема или стойността на продукцията са включени, но плащанията предназначени за покриване на общият дефицит се изключват.

Това определение за продажби съответствува на определението за продажби по базисни цени с изключение на:

1.

продукцията по базисни цени се дефинира само след като е решено дали продукцията е пазарна или друга непазарна: продажбите се използват само при оценяване на пазарна продукция; друга непазарна продукция се оценява по себестойност;

2.

плащанията, извършени от държавното управление за покриване на общият дефицит на обществените корпорации и квазикорпорации са част от други субсидии върху продукти, както това е дефинирано в параграф 4.35 в). В резултат на това, пазарната продукция по базисни цени също включва тези плащания извършени от държавното управление за покриване на общият дефицит.

б)

Производствените разходи са сума от междинното потребление, компенсацията на заетите лица, потреблението на основен капитал и други данъци върху производството. При този критерий не се изваждат други субсидии върху производство. За да се осигури съвместимост на понятията продажби и производствени разходи, при прилагането на 50 %-ният критерий производствените разходи трябва да изключват всички разходи, които са направени за образуване на капитал за собствена сметка.

50 %-ният критерий трябва да се прилага като се има предвид диапазон от няколко години: той трябва да се прилага стриктно само в случай, че критерият е валиден за няколко години или за настоящата година и се очаква да е валиден за близкото бъдеще. Малки отклонения в размера на продажбите от една до друга година не налагат прекласифициране на институционалните единици (както и на техните ЕВД и продукцията им).

3.34   Продажбите могат да включват различни елементи. Така например при предоставяне на услуги за здравеопазване от болница, продажбите могат да съответствуват на:

а)

покупки от работодателите, които трябва да се отчитат като доход в натура, платен на техните заети лица и крайни потребителски разходи на тези заети лица;

б)

покупки от частни застрахователни компании;

в)

покупки от социалноосигурителните фондове и от държавното управление, които трябва да бъдат класифицирани като социални помощи в натура;

г)

покупки от домакинства без възстановяване на сумите (крайни потребителски разходи).

Като продажби не се разглеждат единствено други субсидии върху производството и подаръци (например от благотворителна дейност).

По подобен начин продажбите на транспортни услуги от дадено предприятие могат да съответствуват на междинно потребление за производители, предоставен доход в натура от работодатели, социални помощи в натура, предоставени от държавното управление и покупки от домакинствата без възстановяване на платените суми.

3.35   Частните нетърговски институции, обслужващи бизнеса представляват един специален случай. Те обикновено се финансират чрез отчисления или вноски от групата на заинтересованите бизнеси. Вноските се третират не като трансфери, а като плащания за получени услуги, тоест като продажби. Тези НТИ са следователно пазарни производители и се класифицират в секторите „Нефинансови корпорации“ и „Финансови корпорации“.

3.36   При прилагането на 50 %-ният критерий към продажбите и производствените разходи за частни или обществени НТИ, в някои специфични случаи включването в продажбите на всички плащания свързани с обема на продукцията може да се окаже подвеждащо. Това може да се отнася например до финансирането на продукцията на частни и обществени училища: плащанията от държавното управление могат да бъдат свързани с броят на учениците, но това може да бъде и обект на преговори с държавното управление. При подобен случай тези плащания не трябва да се разглеждат като продажби, макар че те имат изрична връзка с обема на продукцията (броят на учениците). Това означава, че дадено училище, което е финансирано основно с подобни плащания е друг непазарен производител. Когато училището е обществен производител, т.е. когато то е основно финансирано и контролирано от държавното управление, то трябва да се класифицира в сектор „Държавно управление“. Когато училището е частен непазарен производител то трябва да се класифицира в сектор „Нетърговски институции, обслужващи домакинствата“.

3.37   Обществените производители могат да бъдат пазарни производители или други непазарни производители. В случай, че 50 %-ният критерий реши, че институционалната единица трябва да бъде разглеждана като пазарен производител, тя се класифицира в секторите „Нефинансови корпорации“ и „Финансови корпорации“. 50 %-ният критерий решава също и кога една единица на държавното управление трябва да бъде разглеждана като квази-корпорация притежавана от държавното управление: квази-корпорация може да бъде създадена единствено в случай, че тя отговаря на 50 %-ния критерий. В случай, че институционалната единица е друг непазарен производител, тя се класифицира в сектор „Държавно управление“. Разграничението между НТИ и други производители е следователно неуместно при класифициране на обществените производители.

Местни ЕВД и тяхната продукция: разграничение между пазарна, за собствено крайно използване и друга непазарна

3.38   След като е приложено разграничението пазарни, за собствено крайно използване и други непазарни спрямо институционалните единици като производители, разграничението може да бъде приложено и спрямо местните ЕВД и тяхната продукция. Тази взаимовръзка е показана в таблица 3.2.

Таблица 3.2   Институционални единици, местни ЕВД и тяхната продукция и разграничаването между пазарни, за собствено крайно използване и други непазарни.

Институционална единица

Основна местна ЕВД

Странична местна ЕВД

Основна продукция на основна местна ЕВД

Странична продукция на основна местна ЕВД

Основна продукция на странична местна ЕВД

Странична продукция на странична местна ЕВД

Пазарен производител

Пазарен производител

 

Пазарна продукция

Пазарна продукция

 

 

 

 

 

 

Продукция за собствено крайно използване

 

 

 

 

Пазарен производител

 

 

Пазарна продукция

Пазарна продукция

 

 

 

 

 

 

Продукция за собствено крайно използване

 

 

Производител за собствено крайно използване

 

 

Продукция за собствено крайно използване

Пазарна продукция

Производител за собствено крайно използване

Производител за собствено крайно използване

 

Продукция за собствено крайно използване

Пазарна продукция

 

 

Друг непазарен производител

Друг непазарен произво-дител

 

Друга непазарна продукция

Пазарна продукция

 

 

 

 

 

 

Продукция за собствено крайно използване

 

 

 

 

 

 

Друга непазарна продукция

 

 

 

 

Пазарен производител

 

 

Пазарна Продукция

Пазарна Продукция

 

 

 

 

 

 

Продукция за собствено крайно използване

 

 

Друг непазарен производител

 

 

Друга непазарна продукция

Пазарна продукция

 

 

 

 

 

 

Продукция за собствено крайно използване

 

 

 

 

 

 

Друга непазарна продукция

3.39   За институционалните единици, които се определят като пазарни производители, основната местна ЕВД естествено също е пазарен производител. Страничната местна ЕВД може да бъде пазарен производител, но също и производител за собствено крайно използване. Независимо от това, обаче, страничната местна ЕВД може по условие да не бъде друг непазарен производител. Това означава, че всички (странични) местни ЕВД в секторите „Нефинансови корпорации“ и „Финансови корпорации“ са пазарни производители или производители за собствено крайно използване.

3.40   За институционалните единици, които са други непазарни производители основната местна ЕВД също ще бъде друг непазарен производител. Страничните местни ЕВД могат да бъдат пазарни производители или други непазарни производители. Това предполага, че секторите „Държавно управление“ и „НТИОД“ могат да съдържат някои (странични) местни ЕВД, които са пазарни производители (макар, че всички институционални единици от тези сектори са други непазарни производители ). За да може да се определи дали страничните местни ЕВД са пазарни или други непазарни производители, трябва да се приложи 50 %-ният критерий.

3.41   След като разграничението пазарни, за собствено крайно използване и други непазарни са приложени за институционалните единици и техните местни ЕВД, разграничението може да се приложи и за продукцията на местните ЕВД. Тази взаимовръзка е показана в таблица 3.3.

Таблица 3.3   Институционални единици, местни ЕВД и продукция и разграничението им на пазарни, за собствено крайно използване и други непазарни

 

Пазарни производители

Производители за собствено крайно използване

Други непазарни производители

Общо

Пазарна продукция

Х

х

х

Пазарна продукция -общо

Продукция за собствено крайно използване

х

Х

х

Продукция за собствено крайно използване — общо

Друга непазарна продукция

0

0

Х

Друга непазарна продукция — общо

Общо

Обща продукция за пазарни производители

Обща продукция за производители за собствено крайно използване

Обща продукция за други непазарни производители

Обща продукция

Х = голяма продукция; х = малка продукция; 0 = липса на продукция (по условие)

3.42   По условие местните ЕВД като пазарни производители и като производители за собствено крайно използване не могат да доставят друга непазарна продукция. Следователно тяхната продукция може да се отчита единствено като пазарна продукция или продукция за собствено крайно използване и да бъде остойностявана по съответния начин (виж 3.46-3.52).

3.43   Местните ЕВД като други непазарни производители могат да доставят като странична продукция пазарна продукция и продукция за собствено крайно използване. Продукцията за собствено крайно използване се състои от образуване на капитал за собствена сметка. Възникването на пазарна продукция трябва по принцип да се определя чрез прилагане на 50 %-ният критерий към индивидуалните продукти: пазарната продукция е продукция, която е продадена за най-малко 50 % от производствените си разходи. Това може да е случаят когато, например, държавните болници определят икономически значими цени за някои от техните услуги. Други примери са продажбите на репродукции от държавни музеи и продажби на прогнози за времето от метеорологични институти.

3.44   В статистическата практика може да се окаже трудно да се направи отчетливо разграничение между различните продукти на местни ЕВД на институциите на държавното управление и НТИОД. Това е още по-вероятно за производствените разходи отнасящи се до различните продукти. В такъв случай едно просто решение е всички приходи на други непазарни производители, които са получени от тяхната странична дейност (дейности), да се разглеждат като приходи от един вид пазарна продукция. Това е приложимо например за приходи на музеи получени от продажбата на постери и картички (макар, че тези приходи могат и да не са достатъчни за да покрият 50 % от всички разходи за магазина на музея, например защото последните включват също и компенсация на наети като персонал на магазина на музея лица) (39).

3.45   Други непазарни производители могат също да имат приходи от продажбата на тяхна друга непазарна продукция по икономически незначими цени, например приходи на музей от входни билети. Тези приходи спадат към друга непазарна продукция. Обаче, ако е трудно да се разграничат двата вида приходи (приходи от билети и тези от постери и картички) са трудно различими, всички те могат да бъдат разглеждани или като приходи от пазарна продукция, или като приходи от друга непазарна продукция. Изборът между тези два алтернативни записа ще трябва да зависи от предполагаемата относителна значимост на двата вида приходи (от билети спрямо тези от продажби на постери и картички).

ВРЕМЕ НА ОТЧИТАНЕ И ОСТОЙНОСТЯВАНЕ НА ПРОЛУКЦИЯ

3.46   Продукцията трябва да се отчита и остойностява в момента, в който тя се създава от производствения процес.

3.47   Цялата продукция трябва да се остойностява по базисни цени, но съществуват специфични особености, които са валидни за:

а)

остойностяване на друга непазарна продукция;

б)

остойностяване на общата продукция на друг непазарен производител (местна ЕВД);

в)

остойностяване на общата продукция на институционална единица, чиято местна ЕВД е друг непазарен производител (виж параграфи 3.53-3.56).

Определение:

Базисната цена е цената, която производителите получават от купувачите за единица стока или услуга, които са произведени като продукция минус данъците, които са платими върху тази единица в резултат на производството или продажбата и (т.е. данъци върху продукти), плюс всяка една субсидия, която е получаема върху тази единица следствие на нейното производство или продажба (т.е. субсидии върху продукти). Тя изключва каквито и да са транспортни разходи, които са фактурирани отделно от производителя. Тя включва всички транспортни надбавки начислени от производителя върху същата фактура, даже и когато те са включени като отделна статия във фактурата.

3.49   Продукцията за собствено крайно използване (Р12) трябва да се остойностява по базисни цени на подобни продадени на пазара продукти; в резултат на това за такава продукция може да се появи нетен опериращ излишък или смесен доход. Това се отнася също и до услуги на жилища обитавани от собствениците им (виж 3.64). Независимо от това, обикновено е необходимо остойностяването на продукцията на строителството за собствена сметка да се извършва на база производствени разходи.

3.50   Увеличението на незавършеното производство се остойностява пропорционално на изчислената текуща базисна цена на готовия продукт.

3.51   В случай, че стойността на продукцията, разглеждана като незавършено производство, трябва да бъде предварително оценена, тя трябва да се основава на фактически направените разходи, плюс увеличение за изчисления опериращ излишък или една оценка на смесения доход. Предварителните оценки ще трябва в последствие да бъдат заменени с тези, които са получени чрез разпределението на действителната стойност (когато тя стане известна) на готовите продукти. Последната е сума от стойностите на:

а)

готови продукти, които са продадени или заменени (бартер);

б)

постъпления на готови продукти в запасите минус изписаните;

в)

готови продукти за собствено крайно използване.

3.52   За сградите и съоръженията, които са придобити в незавършен вид стойността се изчислява въз основа на разходите, извършени до съответната дата, включително увеличение за опериращ излишък или смесен доход. Това увеличение се получава когато стойността може да се изчисли въз основа на цени за подобни сгради и съоръжения. Сумите на етапните плащания могат да бъдат използвани за апроксимиране на стойностите на бруто образуването на основен капитал поети от купувача на всеки етап (приемайки, че няма авансови плащания или неизплатени такива).

В случай, че строителството за собствена сметка на дадено съоръжение не е завършено в рамките на даден отчетен период, стойността на продукцията и на съответното бруто образуване на основен капитал ще трябва да се оцени чрез прилагане частта от общите производствени разходи направени през съответния период към изчислената текуща базисна цена. В случай, че е невъзможно да се изчисли базисната цена на завършеното съоръжение, то трябва да бъде остойностено по общите му разходи за производството й. Ако част от труда, или целият труд, е осигурен безплатно, както това може да се случи при кооперативно строителство извършвано от домакинства, една оценка на това какви биха били разходите за платен труд се включва в изчислените общи производствени разходи, като се използват ставките за работна заплата за подобни видове труд в близката околност или район.

3.53   Общата продукция на друг непазарен производител (местна ЕВД) трябва да се остойностява по общите производствени разходи, т.e. сумата от:

а)

междинно потребление (Р2);

б)

компенсация на заетите лица (D.1);

в)

потребление на основен капитал (K.1);

г)

други данъци върху производство (D.29) минус други субсидии върху производството (D.39).

Други субсидии върху производството трябва да бъдат извадени. Независимо от това, обаче, трябва да се има предвид, че други субсидии върху производството на други непазарни производители, в действителност много често ще липсват или ще включват само много малки суми (виж 4.36).

По условие плащанията на лихви не се включват като разходи при друго непазарно производство (макар, че в някои случаи те могат да бъдат разглеждани като основни производствени разходи, например в случаят на жилищни корпорации). Разходите за друго непазарно производство не включват също и условно начислената стойност на наема на нежилищни сгради, които са притежавани и използвани при друго непазарно производство.

3.54   Общата продукция на една институционална единица е сума от общата продукция на съставляващите я местни ЕВД. Това се отнася също и до институционални единици, които са други непазарни производители.

3.55   При отсъствие на странична пазарна продукция от други непазарни производители (местни ЕВД), друга непазарна продукция трябва да се остойностява по производствени разходи. В случай на странична пазарна продукция от други непазарни производители, друга непазарна продукция се остойностява като остатъчна статия, т.е. като разлика между общите производствени разходи на друг непазарен производител минус техните приходи от пазарна продукция.

3.56   По принцип пазарната продукция на други непазарни производители трябва да се остойностява по базисни цени. Независимо от това, обаче, даже и ако друга непазарна местна ЕВД има приходи от продажби, нейната продукция, която включва както нейната пазарна, така и нейната друга непазарна продукция (възможно също и продукция за собствено крайно използване), пак се остойностява по производствени разходи. Стойността на нейната пазарна продукция се дава с приходите от продажба на пазарни продукти, стойността на нейната друга непазарна продукция се получава като разлика между стойностите, от една страна, на общата и продукция, и от друга страна, на нейната пазарна продукция и продукция за собствено крайно използване. Стойността на нейните приходи от продажби на други непазарни стоки или услуги по икономически незначими цени, остава като част от стойността на нейната друга непазарна продукция.

3.57   За някои специфични видове продукция времето на отчитане и остойностяване на продукцията са обект на следните уточнявания и изключения, дадени по реда на разделите на Класификацията на продуктите по икономически дейности (НКПИД).

3.58   А. Продукти на селско стопанство, ловно и горско стопанство;

Продукцията на селскостопански продукти трябва да се отчита като непрекъснато произвеждана през целият период на производство (а не просто, когато реколтата се прибира или животните се колят).

Отглеждането на посеви, на гори, на стада от животни и рибни ята отглеждани за храна трябва да се разглежда като запаси от незавършено производство по време на процеса и да се трансформира в запаси от готови продукти при завършване на процеса.

3.59   Г. Промишлени продукти;

В случай, че за построяването на сграда или друго съоръжение, което обхваща няколко отчетни периода, е сключен предварително договор за продажба, произведената за всеки един период продукция се третира като продадена на купувача в края на периода: т.е. бруто образуване на основен капитал на купувача, а не незавършено производство на отрасъл строителство. В резултат на това произведената продукция се разглежда като продадена на етапи на купувача, тъй като последният получава юридически права върху продукцията. Когато договорът изисква поетапни плащания, стойността на продукцията може често да бъде апроксимирана със стойността на поетапните плащания, които са извършени за всеки период. При отсъствието на договор за продажба, обаче, незавършената продукция произведена за всеки период се отчита като незавършено производство.

3.60   Ж. Търговски услуги по продажби на едро и на дребно; услуги по ремонт на моторни превозни средства, мотоциклети и лични и домакински стоки.

Продукцията на търговските услуги по продажби на едро и дребно се измерва с търговските надбавки реализирани върху стоките, които се закупуват за препродажба.

Определение:

Търговската надбавка е разликата между действителната или условно начислена цена, която се реализира от стока закупена за препродажба и цената, която би трябвало да бъде платена от дистрибутора за да замени стоката в момента на нейната продажба или пласиране по някакъв друг начин.

По условие холдинговите печалби и загуби не се включват в търговската надбавка. Независимо от това, обаче, на практика източниците на данни може и да не позволяват отделянето на всички холдингови печалби и загуби.

3.61   З. Услуги на хотели и ресторанти

Стойността на продукцията на услугите на хотели, ресторанти и кафенета включва стойността на храната, питиетата и други, които са консумирани.

3.62   И. Услуги на транспорта, складови и комуникационни услуги

Продукцията на транспортни услуги се измерва със стойността на получените суми за транспортиране на стоки или хора. Транспортирането за собствено използване в рамките на местна ЕВД се третира като спомагателна дейност и не се идентифицира и отчита отделно.

Продукцията от складови услуги се измерва като стойност на увеличение на незавършеното производство, или като допълнителна продукция, в смисъл на транспортиране във времето (например складиране в полза на друга местна ЕВД) или на физическа промяна (например в случая на отлежаване на вино).

Продукцията на услуги на пътническите агенции се измерва като стойност на таксите за услуги на агенциите (такси или комисионни), а не с пълните разходи, направени от пътниците към пътническата агенция. Последните, например, могат да включват такси за транспорт, извършен от трети страни.

Продукцията на услуги на тур операторите се измерва с пълните разходи, направени от пътниците към тур оператора.

Различието между услугите на пътническите агенции и услугите на тур операторите е това, че услугите на пътническите агенции се ограничават само до посредничество в полза на пътника, докато услугите на тур оператора създават нов продукт, т.е. организира се екскурзия, за която цените на отделните ѝ различни компоненти (например пътуване, подслоняване и забавление) не са разпознаваеми като такива от пътника.

3.63   К. Услуги, свързани с финансово посредничество (тези услуги включват застрахователни услуги и услуги на пенсионните фондове)

Продукцията от финансово посредничество за което няма изрично определени такси се измерва, по условие, като общ доход от собственост, получен от единиците оказващи услугите минус техните общи плащания на лихви, изключвайки стойността на доходът получен от инвестиране на собствените им фондове (тъй като подобен доход не възниква от финансово посредничество), и, в случай на странични застрахователни дейности извършени от финансовия посредник, изключвайки доходът от инвестиране на застрахователни технически резерви. При измерването на тази продукция холдинговите печалби и загуби трябва да се пренебрегнат, защото в цялата система холдинговите печалби не се записват в сметка „Производство“, а в отделна сметка (сметка „Други изменения на активите“). Това се отнася също и до холдинговите печалби от обмен на валута и ценни книжа от професионални дилъри (макар, че техните холдингови печалби могат да бъдат в общият случай положителни и да се разглеждат от самите дилъри като част от техните нормални приходи). Независимо от това, обаче, търговските маржове при обмен на валута и ценни книжа (т.е. общите разлики между цените на купувач за дилъра и покупната цена за купувача) трябва да се включат в продукцията, аналогично на търговците на едро и дребно. При разграничаването на подобни търговски маржове от холдинговите печалби е възможно, по аналогичен начин, да възникнат и проблеми с данните; последните трябва да бъдат преодолени по възможно найдобрия начин.

Продукцията на услугите на финансово посредничество, оказвани от централните банки, трябва да се измерва по същият начин, както услугите оказвани от други финансови посредници.

Дейността на паричните кредитори, които заемат само собствените си фондове не се разглежда като производство на услуги.

Финансовите посредници могат също да оказват и различни финансови услуги и бизнес услуги, за които изрично се начисляват такси и комисиони. Примерни случаи са например обмен на валута и съвети за инвестиране, съвети за закупуване на недвижима собственост или съвети за данъчно облагане. Продукцията на подобни услуги се остойностява на базата на начислените такси или комисиони.

Продукцията на застрахователните услуги (такса за услуга) се измерва като:

 

обща сума на фактически получените застрахователни премии

плюс

обща сума на допълнителните застрахователни премии (равни на дохода от инвестиране на застрахователните технически резерви)

минус

обща сума на дължимите искове

минус

промяната на актуерните резерви и резервите за застраховки с печалба.

При измерване на продукцията на застрахователните услуги холдинговите печалби и загуби трябва да се пренебрегнат: те не трябва да се считат за доход от инвестиране на застрахователните технически резерви и не трябва да се разглеждат като промени на актуерните резерви и резервите за застраховки с печалба.

Отбележете, че застрахователните технически резерви могат да бъдат инвестирани във странични дейности на застрахователната компания, например отдаване под наем на жилища или офиси. В този случай нетният опериращ излишък за тези странични дейности е доход от инвестирането на застрахователни технически резерви.

По подобен начин продукцията на услуги на пенсионните фондове се измерва като:

 

обща сума на фактическите пенсионни вноски

плюс

обща сума на допълнителните вноски (равни на доходът от инвестиране на техническите резерви на пенсионните фондове)

минус

дължими пенсии

минус

промяната на актуерните резерви

3.64   Л. Услуги, свързани с недвижими имоти, даване под наем и бизнес услуги

Продукцията на услуги на жилища, обитавани от собствениците им трябва да се остойностява по изчислената стойност на наема, който един наемател би платил за същото жилище, като се вземат предвид и други фактори, например местоположение, благоустройството на района и други, както и размера и качеството на самото жилище. Независимо от това, обаче, тази продукция все пак трябва да се остойностява по базисни цени. Това предполага, че всички данъци, които обикновено се заплащат от наемателите, а не от предприятията, трябва да се изключат. Подобно условно изчисление трябва да се направи и за гаражите, които са разположени отделно от жилищата и които се използват от собственика за целите на крайно потребление във връзка с употребата на жилището. За гаражите, които се използват от техният частен собственик единствено за целите на паркиране близо до работното място подобни условни изчисления не трябва да се правят. Стойността на наема на жилища в чужбина, обитавани от собствениците им, например вили, не трябва да се отчита като част от вътрешното производство, а като внос на услуги и съответният нетен опериращ излишък се записва като първичен доход получен от Останалия свят. Подобни записи трябва да се направят и за жилищата, обитавани от собствениците им, когато собствениците са нерезиденти. В случаите на разделяне на обитаването на жилищата във времето, част от таксата за услуга трябва да се запише като такава.

Продукцията на услугите, свързани с недвижими имоти от нежилищни сгради се измерва със стойността на дължимите наеми.

Продукцията на услуги от оперативен лизинг (отдаване под наем на машини или оборудване, и други) се измерва със стойността на наема, който лизингополучателя плаща на лизингодателя. Този случай е ясно разграничим от финансовия лизинг, който е метод на финансиране за придобиване на дълготрайни активи, т.е. чрез даване на заем от лизингодателя на лизингополучателя. В случаят на финансов лизинг наемите включват (основно) изплащания и плащания на лихви, като стойността на услугите е много малка в сравнение с общо заплатените наеми (виж Приложение II „Лизинг и покупки на стоки за дълготрайна употреба на изплащане);“

В случаите, когато това е възможно, трябва да се разграничи отделна местна ЕВД, за изследователски и развойни дейности (R&D). Когато това не е възможно, всички изследователски и развойни дейности със значими размери (сравнени с основната дейност) трябва да се отчитат като странична дейност на местната ЕВД.

Продукцията на услугите на изследователските и развойни дейности се измерва както следва:

а)

изследователските и развойни дейности, извършвани от специализирани комерсиални изследователски лаборатории или институти се остойностяват по приходите от продажби, договори, комисионни, хонорари и други, по обикновения начин.

б)

продукцията от изследователски и развойни дейности предназначени за използване в рамките на едно и също предприятие трябва, по принцип, да се остойностява на база на изчислените базисни цени, които биха били платени, ако изследванията се договорират с подизпълнител по търговски път. Независимо от това, обаче, в действителност е възможно тя да бъде остойностявана на базата на общите производствени разходи.

в)

изследователски и развойни дейности извършвани от единици на държавното управление, университети, нетърговски изследователски институти и други, обикновено са друга непазарна продукция и следователно се остойностява на базата на производствените разходи. Приходите от продажба на изследователски и развойни дейности от други непазарни производители на изследователски и развойни дейности трябва да се отчитат като приходи от странична пазарна продукция.

Разходите за изследователски и развойни дейности трябва да се разграничат от тези за образование и обучение. Разходите за изследователски и развойни дейности не включват разходите за разработване на програмни продукти като основна или странична дейност. Независимо от това, обаче, третирането им от гледна точка на отчитането е почти еднакво; единствената разлика е тази, че програмните продукти се разглеждат като произведен нематериален актив и не се патентоват.

3.65   М. Услуги на обществена администрация и отбрана, услуги на задължителното социално осигуряване

Услугите на обществената администрация, услугите на отбраната и услугите на задължителното социално осигуряване винаги се предоставят като други непазарни услуги и следователно трябва да се остойностяват съобразно това.

3.66   Н. Услуги на образованието;

За услугите на образованието и услугите на здравеопазването често може да се окаже необходимо да се очертаят прецизни граници между пазарни и други непазарни производители, както и между тяхната пазарна и друга непазарна продукция. Така например за някои видове образование и медицинско лечение могат да бъдат наложени номинални такси от държавните институции (или от други институции поради специфични субсидии), докато за друг вид образование и специално медицинско лечение те могат да определят комерсиални тарифи. Един друг често срещан примерен случай е този, при който един и същ вид услуга (например висше образование) се предоставя от една страна от държавното управление (или негови посредници) и от друга, от комерсиални институти. В такъв случай много често съществуват големи разлики между определените цени и качеството на услугите.

Услугите на образованието и здравеопазването изключват изследователски и развойни дейности; услугите на здравеопазването изключват образование в системата на здравеопазване, например от академични болници.

3.67   П. Други комунални, социални и лични услуги

Производството на книги, записи, филми, програмни продукти, ленти, дискове и други, е двуетапен процес и се измерва по съответен начин:

1.

Продукцията от производството на оригинали — нематериален дълготраен актив — се измерва с платената цена, ако са продадени, или ако не са продадени, по базисната цена заплатена за подобни оригинали, по техните производствени разходи, или по редуцираната стойност на бъдещите постъпления, които се очакват от използването им в производство.

2.

Собственикът на този актив може да го използва пряко или да произвежда копия в последващи периоди (отчитани като потребление на основен капитал). В случай, че собственикът е предоставил лицензи на други производители, които да използват оригинала за производство, хонорарите, комисионните, авторските възнаграждения и други, които той получава от лицензите, са продукцията му от неговите услуги. При този втори етап продажбата на нематериален актив е образуване на основен капитал, с отрицателен знак.

3.68   Р. Частни домакинства със заети лица

Продукцията на услуги за домакинствата, произведена чрез наемане на платен персонал, по условие, се остойностява с компенсацията, платена на заетите лица; това включва всяка компенсация в натура, като храна или подслон.

МЕЖДИННО ПОТРЕБЛЕНИЕ (Р2)

Определение:

Междинното потребление се състои от стойността на стоките и услугите, които са потребени при производствения процес, изключвайки дълготрайните активи, чието потребление се отчита като потребление на основен капитал. Стоките и услугите могат да бъдат или трансформирани, или изразходвани изцяло в производствения процес.

3.70   Междинното потребление включва следните гранични случаи:

а)

стойността на всички стоки или услуги, които са вложени в спомагателни дейности. Типични примери са снабдяване, продажби, проучване на пазара, счетоводство, обработка на данни, транспорт, съхранение, поддръжка, охрана и други. Тези стоки и услуги не се разграничават от онези , които са потребени от основната (или страничната) дейност на една местна ЕВД;

б)

стойността на стоки и услуги, които са получени от друга местна ЕВД на същата институционална единица (само в случай, че те отговарят на общото определение от параграф 3.69);

в)

разходите по използване на наети дълготрайни активи, например оперативен лизинг на машини или автомобили;

г)

абонаментните такси, вноските или таксите за услуги, платени на нетърговски бизнес асоциации;

д)

случаи, които не се третират като бруто образуване на капитал, като например:

1.

малки инструменти, които са евтини и се използват за сравнително прости операции, като триони, чукове, отвертки и други ръчни инструменти; малки уреди, като например джобни калкулатори. В ESA по условие всички разходи за подобни предмети за дълготрайна употреба, които не надвишават 500 екю (по цени на 1995 г.) на артикул (или когато са закупени в големи количества, за общата заплатена сума), трябва да се отчитат като междинно потребление.

2.

обикновената текуща поддръжка и ремонт на дълготрайни активи, които се използват в производство;

3.

военни оръжия за масово унищожение и необходимото за тяхното придвижване оборудване (но не и леки оръжия или бронирани превозни средства придобити от полицията и силите за безопасност, които се считат за бруто образуване на основен капитал);

4.

услуги на изследователски и развойни дейности, обучение на персонал, пазарни проучвания и подобни дейности закупени от външна агенция или предоставени от отделна местна ЕВД на същата институционална единица;

е)

плащания за използването на нематериални непроизведени активи като патентни активи, търговски марки, авторски права и други (с изключение на плащанията за покупка на подобни права на собственост: те се третират като придобиване на нематериални непроизведени активи);

ж)

разходи на заетите лица, възстановени от работодателя, за артикули, които са необходими за производството на работодателя, като договорни задължения за покупка за собствена сметка на инструменти или на предпазно облекло;

з)

разходи на работодатели, които облагодетелстват както работодателите, така и наетите от тях лица, защото те са необходими за производството на работодателя. Примерни случаи са:

1.

възстановяване на разходите на заетите лица за пътувания, отделяне от дома, преместване и развлечения, които са направени при изпълнение на техните служебни задължения;

2.

осигуряване на удобства на работното място.

Един по-подробен списък е представен в параграфите за компенсация на заетите лица (D.1).

и)

такси за услуги по общо застраховане, заплатени от местни ЕВД (виж също и Приложение III „3астраховане“): за да се отчете като междинно потребление само таксата за услугата, платените застрахователни премии трябва да бъдат намалени с, например, платени искове и нетни промени на актуерните резерви. Последните могат да бъдат разпределени между местните ЕВД пропорционално на платените застрахователни премии.

к)

само за икономиката като цяло: всички косвено измерени услуги на финансовите посредници (FISIM), предоставени от производители резиденти.

3.71   Междинното потребление изключва:

а)

позиции, третирани като бруто образуване на капитал, например:

1.

ценности;

2.

експлоатация на находища от минерални ресурси;

3.

значими подобрения, които значително надвишават изискванията за обикновено поддържане на дълготрайните активи в добро работно състояние, например модернизация, реконструкции или разширения;

4.

програмни продукти, които са или закупени, или произведени за собствена сметка

б)

разходи на работодателите, които се третират като надници и заплати в натура (виж 4.05);

в)

използване, от пазарни единици или от производители за собствена сметка, на колективни услуги, предоставени от единици на държавното управление (третирани като разходи на правителството за колективно потребление);

г)

стоки или услуги, които са произведени и потребени в рамките на един и същ отчетен период и в рамките на една и съща местна ЕВД (те не се отчитат също и като продукция);

д)

плащания за държавни лицензи и такси, които се разглеждат като данъци върху производството (виж параграфи 4.79, 4.80);

ВРЕМЕ НА ОТЧИТАНЕ И ОСТОЙНОСТЯВАНЕ НА МЕЖДИННОТО ПОТРЕБЛЕНИЕ

3.72   Продуктите, които се използват за междинно потребление трябва да се отчитат и остойностяват в момента, в който влизат в производствения процес. Те трябва да се остойностяват по цените на купувач за подобни стоки или услуги в този момент.

3.73   На практика производствените единици обикновено не записват пряко фактическата употреба на стоките в производството. Те записват покупките предназначени да бъдат използвани като вложения и изменението в количествата на такива стоки, държани в запасите. Следователно междинното потребление трябва да бъде изчислено като от покупките се извади изменението на запасите от стоки, използвани като вложения в производствения процес (за правилното остойностяване на изменението на запасите 3.120-3.124).

КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ (Р3, Р4)

3.74   За крайното потребление се използват две концепции:

а)

крайни потребителски разходи (Р3);

б)

фактическо крайно потребление (Р4)

Концепцията крайни потребителски разходи се отнася до разходите на даден сектор за потребителски стоки и услуги. И обратно, фактическото крайно потребление се отнася до придобиването на потребителски стоки и услуги от сектора. Разликата между тези две концепции е в третирането на някои стоки и услуги, финансирани от държавното управление или НТИОД, но предоставени на домакинствата като социални трансфери в натура.

КРАЙНИ ПОТРЕБИТЕЛСКИ РАЗХОДИ (Р3)

Определение:

Крайните потребителски разходи включват разходите направени от местни институционални единици за стоки или услуги, които са използвани за прякото задоволяване на индивидуални нужди или желания, или на колективни нужди, на членовете на обществото. Крайните потребителки разходи могат да възникнат на вътрешната територия или в чужбина.

3.76   Крайните потребителски разходи на домакинства включват следните гранични случаи:

а)

услуги на жилища обитавани от собствениците им;

б)

доходи в натура, като:

1.

стоки и услуги, които са получени като доход в натура от заети лица;

2.

стоки или услуги произведени като продукция на некорпорирани предприятия притежавани от домакинства, които са задържани за потребление от членовете на домакинството. Примерни случаи са храна и други селскостопански стоки, жилищни услуги произведени от обитатели на собствени жилища и домакински услуги произведени чрез наемането на платен персонал (прислужници, готвачи, градинари, шофьори и други).

в)

позиции, които не се разглеждат като междинно потребление като:

1.

материали за дребни ремонти и вътрешно освежаване (боядисване, слагани на тапети) на жилища от вид обикновено извършван както от наематели така и от собственици;

2.

материали за ремонт и поддържане на потребителски стоки за дълготрайна употреба, включително превозни средства;

г)

позиции, които не се третират като капиталообразуване, по-специално потребителски стоки за дълготрайна употреба, които продължават да изпълняват своите функции в продължение на няколко отчетни периода; това включва прехвърляне на собствеността върху някои стоки за дълготрайна употреба от предприятие на домакинство (виж операции със съществуващи стоки, параграф 3.148);

д)

пряко заплатени финансови услуги;

е)

застрахователни услуги — с размера на имплицитната такса за услуга (виж параграф 3.63);

ж)

услуги на пенсионни фондове — с размера на имплицитната такса за услуга (виж параграф 3.63);

з)

плащания от домакинствата за лицензи, разрешителни и други, които се разглеждат като покупки на услуги (виж параграфи 4.79, 4.80);

и)

покупки на продукция по икономически незначими цени, например входни такси за музей (виж параграф 3.45).

3.77   Крайните потребителски разходи на домакинства изключват:

а)

социални трансфери в натура като разходи, които са първоначално направени от домакинствата, но впоследствие възстановени от социалното осигуряване, например някои медицински разходи

б)

позиции третирани като междинно потребление или бруто капиталообразуване като:

1.

разходи на домакинства притежаващи некорпорирани предприятия, когато те са направени за бизнес цели — например за стоки за дълготрайна употреба като превозни средства, мебели или електрическо оборудване (бруто образуване на основен капитал), както също и за стоки за недълготрайна употреба като горива (междинно потребление);

2.

разходи, които един обитател на собствено жилище прави за освежаване, поддръжка и ремонт на жилища, които обикновено не се извършват от наематели (третирани като междинно потребление при производство на жилищни услуги).

3.

закупуване на жилища (третирано като бруто образуване на основен капитал);

4.

разходи за ценности (третирани като бруто капиталообразуване);

в)

позиции, третирани като придобиване на непроизведени активи и по-специално закупуване на земя;

г)

всички тези плащания от домакинства, които трябва да се разглеждат като данъци, като например разрешителни за притежаване на моторни превозни средства, лодки или самолети, както и разрешителни за ловуване, стрелба или риболов (виж параграфи 4.79, 4.80).

д)

членски вноски, вноски и такси за услуги плащани от домакинства на НТИОД като профсъюзи, професионални общества, потребителски асоциации, църкви и социални, културни, развлекателни и спортни клубове;

е)

доброволни трансфери в пари или в натура извършвани от домакинства за благотворителни цели и за организации за подпомагане и помощ.

3.78   Крайните потребителски разходи на НТИОД включват две отделни категории:

а)

Стойността на стоките и услугите произведени от НТИОД, които са различни от образуване на капитал за собствена сметка и различни от разходите направени от домакинства и други единици;

б)

Разходи на НТИОД за стоки или услуги, които са произведени от пазарни производители и които се доставят — без каквато и да е трансформация — на домакинствата за тяхно потребление като социални трансфери в натура.

3.79   Крайните потребителски разходи на правителството включват две категории разходи, подобни на тези на НТИОД:

а)

Стойността на стоките и услугите, които са произведени от самото държавно управление и които са различни от капиталообразуване за собствена сметка и продажби;

б)

Покупки на стоки и услуги от държавното управление, които са произведени от пазарни производители и са доставени на домакинствата — без каквото и да е трансформиране — като социални трансфери в натура. Това предполага, че държавното управление само плаща за стоките и услугите, които продавачите предоставят на домакинствата.

3.80   Корпорациите не правят крайни потребителски разходи.Техните покупки за същите стоки или услуги, използвани от домакинствата за крайно потребление, са или използвани за междинно потребление, или се предоставят на заетите лица като компенсация в натура, т.е. условни крайни потребителски разходи на домакинства. Даже и там където, например посредством реклама, те финансират индивидуално потребление, тези разходи се разглеждат като междинни.

ФАКТИЧЕСКО КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ (Р4)

Определение:

Фактическото крайно потребление включва стоки или услуги, които са придобити от местни институционални единици за прякото задоволяване на човешки нужди, независимо от това дали те са индивидуални или колективни.

Определение:

Стоките и услугите за индивидуално потребление („индивидуални стоки и услуги“) се придобиват от домакинство и се използват за задоволяване на нуждите и желанията на членовете на това домакинство. Индивидуалните стоки и услуги имат следните характеристики:

а)

Трябва да бъде възможно да се наблюдава и отчита придобиването на стоки или услуги от индивидуално домакинство или на негов член, както и на момента в който това се извършва;

б)

Домакинството трябва да се е съгласило да получи стоката или услугата и да предприеме каквито и да са необходими действия за да направи това възможно — например чрез присъствие в училище или клиника;

в)

Стоката или услугата трябва да бъде такава, че нейното придобиване от едно домакинство или личност, или възможно от малка, ограничена група хора, изключва нейното придобиване от други домакинства или личности.

Определение:

Услугите за колективно потребление („колективни услуги“) се предоставят едновременно на всички членове на обществото или за всички членове на отделна част от обществото, като например за всички домакинства живеещи в даден район. Колективните услуги имат следните характеристики:

а)

Те могат да бъдат доставяни едновременно за всеки член на обществото или за дадени части от обществото, като например тези за определен район по местоположение;

б)

Използването на подобни услуги е обикновено пасивно и не изисква изричното съгласие или активното участие на всички заинтересовани лица;

в)

Предоставянето на колективни услуги на една индивидуална личност не намалява размерът им за друга такава личност от същото общество или негова част. При придобиването им няма конкуренция.

3.84   Всички крайни потребителски разходи на домакинства са индивидуални. По условие всички стоки и услуги предоставяни от НТИОД се третират като индивидуални.

3.85   За стоките и услугите предоставяни от единици на държавното управление границата между индивидуални и колективни стоки и услуги се очертава на базата на Класификацията на функциите на държавното управление (COFOG).

По условие всички крайни потребителски разходи на правителството включени към всеки един от долуописаните раздели трябва да се третира като разходи за услуги за индивидуално потребление, с изключение на разходите за обща администрация, регулиране, изследователски работи и други във всяка категория:

а)

04

Образование;

б)

05

Здравеопазване;

в)

06

Социално осигуряване и Социални грижи

г)

08.01

Спорт и отдих;

д)

08.02

Култура

В допълнение на това разходите към следните подраздели трябва също да се третират като индивидуални тогава, когато те са важни:

а)

07.11

(част от) предоставянето на жилища;

б)

07.31

(част от) събирането на битови отпадъци;

в)

12.12

(част от) експлоатацията на транспортната система.

Разходите за колективно потребление представляват остатъка от крайните потребителски разходи на правителството. Те се състоят по-специално от:

а)

управление и регулиране на обществото;

б)

осигуряване на безопасност и отбрана;

в)

поддържане на ред и законност, законодателство и регулиране;

г)

поддържане на общественото здравеопазване;

д)

защита на околната среда;

е)

изследователска и развойна дейност;

ж)

инфраструктура и икономическо развитие

3.86   Взаимовръзките между използваните различни концепции могат да бъдат показани в таблица:

 

Сектор извършващ разходи

Домакинства

Общо придобиване

Държавно управление

НТИОД

Индивидуално потребление

Х

(= Социални трансфери в натура)

Х

(= Социални трансфери в натура)

Х

Фактическо индивидуално крайно потребление

Колективно потребление

Х

0

0

Фактическо колективно крайно потребление

Общо

Крайни потребителски разходи на правителството

Крайни потребителски разходи на НТИОД

Крайни потребителски разходи на домакинства

Фактическо крайно потребление = Общи крайни потребителски разходи

3.87   Всички крайни потребителски разходи на НТИОД са по условие индивидуални. В резултат на това общото фактическо крайно потребление е равно на сумата от фактическото крайно потребление на домакинствата и фактическото крайно потребление на държавното управление.

3.88   По условие няма социални трансфери в натура със сектор „Останал cвят“ (макар, че подобни трансфери съществуват в монетарно изражение). В резултат на това общото фактическо крайно потребление е равно на общите крайни потребителски разходи.

ВРЕМЕ НА ОТЧИТАНЕ И ОСТОЙНОСТЯВАНЕ НА КРАЙНИТЕ ПОТРЕБИТЕЛСКИ РАЗХОДИ

3.89   Както това е обяснено в глава 1, стоките и услугите трябва в общият случай да се отчитат когато възникват задължения за плащания, т.е. когато купувачът поема задължения към продавача. Това означава, че разходът за дадена стока трябва да се отчита в момента на промяна на собствеността; разходът за услуга се отчита когато доставката на услугата е извършена.

3.90   Разходът за стока, която е придобита на изплащане, или по друго подобно кредитно споразумение (както и при финансов лизинг), трябва да се отчита в момента когато стоката е доставена, даже и ако в този момент няма юридическа смяна на собствеността.

3.91   Потреблението за собствена сметка се отчита, когато е произведена продукцията, задържана за собствено крайно потребление.

3.92   Крайните потребителски разходи на домакинствата се отчитат по цени на купувач. Това е цената, която купувачът фактически плаща за продуктите в момента на покупката. По-подробно определение може да бъде намерено в параграф 3.06.

3.93   Стоките и услугите, които се доставят като компенсация в натура на заетите лица, се остойностяват по базисни цени, когато са произведени от работодателят и по цени на купувач за работодателя, когато работодателят ги е закупил.

3.94   Задържаните за собствено потребление стоки или услуги се остойностяват по базисни цени.

3.95   Крайните потребителски разходи на държавното управление или на НТИОД за продукти, които са произведени от тях самите, се отчитат в момента на производството им, който също е и моментът на доставка на подобни услуги от държавното управление или от НТИОД. За крайните потребителски разходи за стоки и услуги, доставени от пазарни производители, моментът на доставка е моментът на отчитане.

3.96   Крайните потребителски разходи на държавното управление или на НТИОД са равни на сумата от тяхната продукция плюс разходите за продуктите, които са доставени на домакинствата чрез пазарни производители (т.е. социални трансфери в натура) минус плащанията от други единици, минус образуването на капитал за собствена сметка.

ВРЕМЕ НА ОТЧИТАНЕ И ОСТОЙНОСТЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКОТО КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ

3.97   Стоките и услугите се придобиват от институционални единици тогава, когато те станат новите собственици на стоките или когато доставката на стоките или услугите е извършена.

3.98   За единиците, които извършват разходите придобиването (фактическо крайно потребление) се остойностява по цени на купувач.

Трансферите в натура, които са различни от социалните трансфери в натура от държавното управление и НТИОД се третират като трансфери в пари. Съответно, стойностите на стоките или услугите фактически се отчитат като разходи от институционалните единици или секторите, които ги придобиват.

3.99   Стойностите на двата агрегата крайни потребителски разходи и фактическо крайно потребление са едни и същи. Следователно, стоките и услугите придобити от местни домакинства чрез социални трансфери в натура се остойностяват по същите цени както и в агрегатите на разходите.

БРУТО ОБРАЗУВАНЕ НА КАПИТАЛ (Р5)

3.100   Бруто образуването на капитал включва:

а)

бруто образуване на основен капитал (Р51);

б)

изменение на запаси (Р52);

в)

придобити минус продадени ценности (Р53).

3.101   Бруто образуване на капитал означава бруто на потребление на основен капитал. Нето образуването на капитал се получава след изваждане на потреблението на основен капитал от бруто образуването на капитал.

БРУТО ОБРАЗУВАНЕ НА ОСНОВЕН КАПИТАЛ

Определение:

Бруто образуването на основен капитал (Р51) се състои от придобитите от местни производители дълготрайни активи, минус продадените, през даден период от време плюс известно увеличение на стойността на непроизведени активи, реализирано от производствената дейност на производителя или на институционалните единици. Дълготрайните активи са материални или нематериални активи, които са произведени като продукция в резултат на производствени процеси, и които сами по себе си се използват многократно, или непрекъснато, в производствените процеси за повече от една година.

3.103   Бруто образуването на основен капитал включва както положителни, така и отрицателни стойности:

а)

положителни стойности:

1.

закупени нови или съществуващи дълготрайни активи;

2.

дълготрайни активи, които са произведени и задържани за собствена употреба от производителя (включително производство за собствена сметка на дълготрайни активи, които са все още незавършени или не са напълно развити);

3.

нови или съществуващи дълготрайни активи, придобити на бартерна основа;

4.

нови или съществуващи дълготрайни активи, които са получени като капиталови трансфери в натура;

5.

нови или съществуващи дълготрайни активи, придобити от потребителя под формата на финансов лизинг;

6.

основни подобрения на дълготрайни активи и на съществуващи исторически паметници;

7.

естествен прираст на възпроизвеждащи се природни активи;

б)

отрицателни стойности т.е. продадени дълготрайни активи, които се отчитат като придобити с отрицателен знак:

1.

продадени съществуващи дълготрайни активи;

2.

предадени на бартерна основа съществуващи дълготрайни активи;

3.

съществуващи дълготрайни активи, предадени като капиталови трансфери в натура.

3.104   Компонентите на продадените дълготрайни активи изключват:

а)

потребление на основен капитал (което включва предполагаеми нормални загуби в резултат на пожари и стихийни бедствия);

б)

изключителни загуби, като например тези дължащи се на суша или други природни бедствия (отчитани като други изменения в обема на активите).

3.105   Могат да бъдат разграничени следните видове бруто образуване на основен капитал:

а)

придобити, минус продадени материални дълготрайни активи:

1.

жилища;

2.

други сгради и съоръжения;

3.

машини и оборудване;

4.

и култивирани активи (трайни насаждения и добитък);

б)

придобити, минус продадени нематериални дълготрайни активи:

1.

експлоатация на находища от минерални ресурси;

2.

компютърен софтуер;

3.

оригинали на произведения на развлекателната дейност, на литературата или изкуството;

4.

други нематериални дълготрайни активи.

в)

основни подобрения на материални непроизведени активи и по-специално на тези, които се отнасят до земя (макар, че придобиването на непроизведени активи не се включва);

г)

разходи свързани с прехвърляне на собствеността върху непроизведени активи като земя и патентовани активи (макар, че придобиването на самите тези активи не се включва);

3.106   Основните подобрения на земя включват:

а)

възстановяване на земя от морето чрез строителство за тази цел на насипи, морски диги и бентове;

б)

разчистване на гори, скална маса и други за да се даде възможност земята да бъде използвана за първи път за производство;

в)

пресушаване на блата или напояване на пустини чрез строителството на насипи, изкопи или напоителни канали;

г)

предотвратяване на наводнения или ерозия от морето, или реките, чрез строителство на вълноломи, морски диги или бариери против наводнения.

Тези дейности могат да доведат до създаване на фактически нови структури като например морски диги, бариери против наводнения и бентове, но самите те не се използват пряко за производството на други стоки и услуги по начина, по който се използват повечето съоръжения. Тяхното строителство се извършва за да се получи повече, или по-добра земя, а именно земята, един непроизведен актив, е тази която е необходима за производство. Така например строителството на бент за производство на електроенергия служи за съвършено различна цел в сравнение със строителството на бент, който спира морето. Като подобрение на земя може да се запише само вторият вид бент.

3.107   Бруто образуването на основен капитал включва гранични случаи като:

а)

придобиване на лодки, баржи, подвижни къщи и каравани използвани като жилища от домакинства, и всякакви постройки от същия вид, като например гаражи;

б)

съоръжения и оборудване използвани от армията (подобни на тези, които са използвани от цивилни производители) като например летища, докове, пътища и болници;

в)

леки оръжия и бронирани превозни средства използвани от невоенни единици;

г)

изменение на селскостопанските животни, използвани за многогодишно производство, като например животни за разплод, животни за млеконадой, отглеждани за вълна овце и работни животни;

д)

изменение на трайните насаждения, които се култивират многогодишно, като например овощни дървета, лози, каучукови дървета, палмови дървета и други;

е)

подобрения на съществуващи дълготрайни активи, които надвишават изискванията на текущата поддръжка и ремонт;

ж)

придобиване на дълготрайни активи чрез финансов лизинг.

3.108   Бруто образуването на основен капитал изключва:

а)

операции, които са включени в междинно потребление, като:

1.

покупка на дребни и инструменти за производствени цели (виж параграф 3.70.д);

2.

текуща поддръжка и ремонт;

3.

покупка на военни оръжия и поддържащите ги системи;

4.

покупката на дълготрайни активи, които ще бъдат използвани по договори за оперативен лизинг (виж също приложение II „Лизинг и покупки на стоки за дълготрайна употреба на изплащане)“;

б)

операции, отчитани като изменение на запасите:

1.

животни отглеждани за клане, включително птици;

2.

дървесни насаждения отглеждани за дървен материал (незавършено производство).

в)

машини и оборудване придобити от домакинства за целите на крайно потребление (крайни потребителски разходи);

г)

холдингови печалби и загуби на дълготрайни активи (други изменения на активите);

д)

катастрофални загуби на дълготрайни активи (други изменения на активите), например разрушаване на култивирани активи и загуба на добитък поради избухване на епидемия (което обикновено не се покрива от застраховки) или щети дължащи се на силни наводнения, щети от бури или горски пожари (виж глава 4).

3.109   Бруто образуването на основен капитал под формата на подобрения на съществуващи дълготрайни активи трябва да се класифицира при придобиване на нови дълготрайни активи от същия вид;

3.110   Нематериалните дълготрайни активи в общият случай обхващат нова информация, специализирани знания и други, като включват:

а)

експлоатиране на находища от минерални ресурси включващо разходите за фактически проучвателни сондажи, въздушни и други наблюдения, транспортни разходи и други;

б)

компютърен софтуер и големи бази данни, които ще бъдат използвани в производство за повече от една година;

в)

литературни и художествени оригинали на ръкописи, преводи, модели, филми, звукозаписи и други.

3.111   Разходите по прехвърляне на собствеността поети от техният нов собственик както за дълготрайните активи, така и за непроизведените нефинансови активи, включват:

а)

разходи извършени при доставяне на актива (нов или съществуващ актив) до желаното място и във желаното време, като транспортни разходи, разходи за монтаж и инсталиране и други;

б)

заплатени професионални такси или комисионни, като например хонорари платени на инспектори, инженери, юристи, оценители и други, както и комисионни платени на агенти по недвижими имоти, аукционери и други;

в)

данъци, които са платими от новият собственик при прехвърляне на собствеността върху актива.

Всички тези разходи трябва да се отчитат от новият собственик като бруто образуване на основен капитал. Отбележете, че данъците трябва да се третират като данъци върху услугите на посредниците, а не като данъци върху закупеният актив.

ВРЕМЕ НА ОТЧИТАНЕ И ОСТОЙНОСТЯВАНЕ НА БРУТО ОБРАЗУВАНЕТО НА ОСНОВЕН КАПИТАЛ

3.112   Бруто образуването на основен капитал се отчита тогава, когато собствеността на дълготрайните активи се прехвърля на институционалната единица, която възнамерява да ги използва за производство.

В долуописаните случаи се налага едно модифициране на общото правило:

а)

финансов лизинг (промяната на собствеността в този случай е условна);

б)

образуване на основен капитал за собствена сметка.

Активите, които са придобити под формата на финансов лизинг се отчитат като че ли потребителят е станал собственик в момента когато влиза във владение на стоките. Образуването на капитал за собствена сметка се отчита в момента на неговото производство.

3.113   Бруто образуването на основен капитал се остойностява по цени на купувач, включително разходи за инсталиране и други разходи при прехвърляне на собствеността. Когато е произведен за собствена сметка, той се остойностява по базисни цени на подобни дълготрайни активи (което предполага едно увеличение за нетен опериращ излишък или за смесен доход) или по разходите за неговото производство в случай, че подобни цени не са налични.

3.114   Придобиването на нематериални дълготрайни активи се остойностява по различни начини:

а)

За експлоатиране на находища от минерални ресурси: по разходите за фактическото тестово сондиране и пускането на сонди, и направените разходи осигурили възможност за провеждане на проучвателните работи (като например въздушни или други наблюдения);

б)

За компютърен софтуер: по цени на купувач, когато е закупено от пазара, а когато е разработено за собствена сметка, остойностяването се извършва по изчислена базисна цена (или ако това не е възможно, по разходите за неговото производство);

в)

За оригинали на произведения на развлекателната дейност, на литературата или на изкуството: остойностяването се извършва по цената платена от купувача, когато са продадени, а ако не са продадени, по базисна цена заплатена за подобни оригинали, по производствените разходи или по сконтираната стойност от бъдещите приходи, които се очаква да бъдат получени при използването му в производството.

3.115   Продажбите на съществуващи дълготрайни активи се оценяват по (базисни) цени след приспадане на разходите по прехвърляне на собствеността, направени от продавача.

3.116   Разходите по прехвърлянето на собствеността могат да се отнасят както до произведени активи, включително и дълготрайни активи, така и до непроизведени активи, като например земя.

В случаят на произведени активи тези разходи са интегрирани в цените на купувач. В случаят на земя и други непроизведени активи те трябва да се отделят от самите покупки и продажби и да се отчитат в отделна група в класификацията за бруто образуване на основен капитал.

ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАПАСИТЕ (Р52)

Определение:

Изменението на запасите се измерва със стойността на стоките, постъпили в запас минус стойността на изписаните от запасите и стойността на всички периодически загуби от стоки, държани в запасите.

3.118   При всички видове стоки, в запасите могат да възникват периодически загуби поради физическо изхабяване или загуби от пожар и стихийни бедствия, или дребни кражби, като например:

а)

загуби на суровини и материали;

б)

загуби в случаите на незавършено производство;

в)

загуби на готова продукция;

г)

загуби на стоки за препродажба (например кражби от магазини).

3.119   Запасите включват следните категории:

а)

суровини и материали:

Суровините и материалите се състоят от всички стоки, които се държат в запас с намерение да бъдат използвани като междинни разходи за производство; те включват стоките държани в запас от държавното управление. Позиции като например, злато, диаманти и други подобни се включват тогава, когато са предназначени за промишлена употреба или за друг вид производство.

б)

незавършено производство:

Незавършеното производство включва произведена продукция, която още не е завършена. Тя се отчита в запасите на съответният производител. Тя може да съществува като многообразие от различни форми, например:

1.

отглеждане на посеви;

2.

отглеждане на дървесни насаждения и добитък;

3.

незавършено строителство (с изключение на това, което е произведено съгласно предварително сключен договор за продажба, или е произведено за собствена сметка, които се третират като образуване на основен капитал);

4.

незавършени други дълготрайни активи, например кораби и нефтени платформи;

5.

частично завършени изследователски работи за юридическо или консултантско досие;

6.

частично завършени филмови продукции;

7.

частични завършени компютърни програми.

Незавършеното производство трябва да се отчита за всеки производствен процес, който е незавършен, в краят на даден период. Това е от първостепенно значение по-специално при тримесечните сметки, например земеделските реколти не приключват в рамките на едно тримесечие.

Намалението на незавършеното производство става при завършване на производственият процес. В този момент цялото незавършено производство се трансформира в готов продукт.

в)

готови стоки:

Готовите стоки, като част от запасите, включват продукцията, която нейният производител не възнамерява да преработва по-нататък преди доставката ѝ (също и когато тя се доставя като междинно вложение в други производствени процеси).

г)

стоки за препродажба:

Стоките за препродажба са стоките придобити с цел препродажбата им в състоянието, в което се намират.

ВРЕМЕ НА ОТЧИТАНЕ И ОСТОЙНОСТЯВАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА ЗАПАСИТЕ

3.120   Моментът на отчитане и остойностяване на изменението на запасите трябва да бъде съвместим с това на другите операции с продукти. Това се отнася по-специално до междинното потребление (например за суровини и материали), продукцията (например незавършено производство и продукция от съхранявани селскостопански продукти) и бруто образуването на основен капитал (например незавършено производство). Съвместимостта се налага също и при потоците за преработка по заявка. Така например, ако стоките се преработват в чужбина, и това включва съществена физическа промяна в стоките, те трябва да бъдат включени в износа (а по-късно във вноса) (виж параграф 3.135). Този износ се отразява чрез съпътстващо намаляване на запасите, а свързаният с него внос по-късно също се отчита като увеличение на запасите (в случай, че стоките не са незабавно използвани или продадени).

3.121   Изменението на запасите трябва да се остойностява в момента на влизането в запасите (за влезлите стоки) или в момента на изписването (за изписаните стоки).

3.122   Използваните цени трябва да бъдат съвместими с тези на други потоци, което по-точно означава, че:

а)

Продукцията от готови стоки преминали в запасите на производителят се остойностяват, като че ли са били продадени в този момент, по текущи базисни цени;

б)

Увеличението на незавършеното производство се остойностява пропорционално на изчислената текуща базисна цена на готовият продукт;

в)

Намалението на незавършеното производство (като изписано от запасите, когато производството е завършено) се остойностява по базисни цени:

г)

Изтеглените от запасите стоки предназначени за продажба се остойностяват по базисни цени;

д)

Стоките за препродажба, постъпващи в запасите на търговци на едро и търговци на дребно, и други, се остойностяват по техните фактически или изчислени цени на купувач на търговеца;

е)

Стоките за препродажба, които са изписани от запасите се остойностяват по цените на купувач, по които те могат да бъдат заменени в момента на тяхното изписване (а не в момента на тяхното придобиване).

3.123   Загубите възникнали в резултат на физическо изхабяване, щети от пожари и стихийни бедствия, които могат да бъдат застраховани или дребните кражби се отчитат и остойностяват по следният начин:

а)

За суровини и материали: като суровини и материали, които са фактически изписани за да бъдат използвани в производството (междинно потребление);

б)

За незавършено производство: като приспадане от увеличението натрупано към производството, което е извършено през същия период;

в)

За готови стоки и стоки за препродажба: третират се като изписани по текущата цена на неповредени стоки.

3.124   Предходните параграфи описват концептуално правилното остойностяване на всяка индивидуална операция, свързана с постъпленията и изписването от запасите, което трябва да бъде съвместимо с остойностяването на продукцията, междинното потребление и крайното използване. На практика това често се оказва твърде трудно приложимо и трябва да се използват апроксимиращи методи:

а)

Когато измененията в обема на запасите са сравнително регулярни възможно е да се използва един практически метод, който е близък до теоретичния принцип на остойностяване, а именно: умножаване на изменението на обема на запасите по средните цени за периода (цени на купувач за запасите държани от потребители или от търговци на едро или търговци на дребно, базисни цени за запасите държани от техните производители).

б)

В случай, че цените на участвуващите стоки остават сравнително постоянни, даже и големи колебания в обема на запасите не могат да променят валидността на прилагането на метода на проста апроксимация, т.е. умножаване на изменението на обема по средната цена.

в)

В случай, че в рамките на отчетният период както обемът, така и цените на запасите се изменят значително, се налага използването на по-сложни апроксимиращи методи. Така например, тримесечно остойностяване на изменението на запасите или използването на априорна информация за разпределението на колебанията в рамките на отчетния период (колебанията могат да бъдат най-големи в края на календарната година, по време на прибиране на реколтата и други).

г)

В случай, че се разполага само с информация за стойностите в началото и в края на периода (например в случай на търговия на едро или търговия на дребно, при които често запасите са от много различни продукти), изменението в обема между началото и края на периода трябва също да бъде изчислено. Това може да стане чрез изчисляване (допускане) на съотношение на оборота по видове продукти.

Отбележете, че сезонните изменения на цените може частично да отразяват и различия в качеството, например цени при разпродажба или извън сезонни цени за плодове и зеленчуци. Тези изменения в качеството трябва да се третират като изменения в обема.

ПРИДОБИТИ МИНУС ПРОДАДЕНИ ЦЕННОСТИ (Р53)

Определение:

Ценностите са нефинансови стоки, които не се използват основно за производство или потребление, не се изхабяват (физически) с времето при нормални условия и се придобиват и държат предимно като средство за „съхранение на стойността“.

3.126   Ценностите включват следните видове стоки:

а)

скъпоценни камъни и метали, като например диаманти, немонетарно злато, платина, сребро и други;

б)

антикварни предмети и други произведения на изкуството, като например картини, скулптори и други;

в)

други ценности, като например изработени от скъпоценни камъни и метали бижута и предмети с колекционерска стойност.

Тези видове стоки трябва да се отчитат като придобити или продадени ценности в следните случаи:

а)

придобиване или продажба на неМонетарно злато, сребро и други от (централни) банки и други финансови посредници;

б)

придобиване или продажба на тези стоки от предприятия, чиято основна или странична дейност не включва производство или търговия с подобни видове стоки; следователно това придобиване или продажба не се включва в междинното потребление или в образуването на основен капитал за тези предприятия;

в)

придобиване или продажба на подобни стоки от домакинства; следователно подобно придобиване не се включва в крайните потребителски разходи на домакинствата.

В ESA, по условие като придобити или продадени ценности се отчитат също и следните случаи:

а)

придобиване или продажба на тези стоки от бижутери или дилъри на произведения на изкуството (следвайки общото определение за ценности, придобиването на тези стоки от бижутери и дилъри на произведения на изкуството трябва да се отчита като изменение на запасите);

б)

придобиване или продажба на тези стоки от музеи (следвайки общото определение за ценности, придобиването на тези стоки от музеи трябва да се отчита като образуване на основен капитал).

Това допускане избягва необходимостта от често прекласифициране между трите основни вида образуване на капитал, т.е. между придобити минус продадени ценности, образуване на основен капитал и изменение на запасите (например в случай на операции с подобни стоки между домакинства и дилъри на произведения на изкуството).

3.127   Производството на ценности се остойностява по базисни цени (виж също параграф 3.67 за производство на оригинали). Всяко друго придобиване на ценности се остойностява по цените на купувач, платени за тях, включително и всички хонорари или комисионни заплатени на агенти. При закупуването им от дилъри те включват също и търговски надбавки. Продажбите на ценности се остойностяват по цените, получени от продавачите след приспадане на всички хонорари или комисионни заплатени на агенти или на други посредници. Пренебрегвайки производството на ценности, като цяло, придобити минус продадени ценности между местните сектори се изравняват, като остават единствено надбавките на агенти или дилъри.

ВНОС И ИЗНОС НА СТОКИ И УСЛУГИ (Р6 И Р7)

Определение:

Износът на стоки и услуги включва операции със стоки и услуги (продажби, бартерни сделки, дарения или помощи) от местни на чуждестранни лица.

Определение:

Вносът на стоки и услуги включва операции със стоки и услуги (покупки, бартерни сделки, дарения или помощи) от чуждестранни на местни лица.

3.130   Вносът и износът на стоки и услуги не включва:

а)

търговия между заведения, тоест:

1.

доставки за чуждестранни лица от чуждестранни филиали на местни предприятия, например продажби в чужбина от чуждестранни филиали на мултинационални компании, които са притежавани/контролирани от местни лица;

2.

доставки на местни лица от местни филиали на чуждестранни предприятия, например продажби от местни филиали на чуждестранни мултинационални компании.

б)

потоци на първичен доход от чужбина, като например компенсация на заети лица, лихви и приходи от преки инвестиции; приходите от преки инвестиции могат да включват неразграничима част от предоставянето на различни услуги, например обучение на заети лица, управленски услуги и използването на патенти и търговски марки;

в)

продажба или покупка на финансови активи или на непроизведени активи като земя и патенти.

3.131   Вносът и износът на стоки и услуги трябва да се разграничи на :

а)

Доставки извършени в рамките на Европейския съюз;

б)

Внос и износ извън Европейския съюз.

За удобство, тук, те ще бъдат разглеждани като внос и износ.

ВНОС И ИЗНОС НА СТОКИ (Р61 И Р71)

3.132   Вносът и износът на стоки възниква, когато има смяна на собствеността на стоки между местни и чуждестранни лица (независимо от това дали се извършва съответствуващо физическо преместване на стоки през границите).

3.133   Независимо от това, обаче, в четири случая принципът за смяна на собствеността се модифицира при отчитане на вноса и износа на стоки:

а)

Финансов лизинг: при стоките получени при условията на финансов лизинг трябва да има условна смяна на собствеността от лизингодателя към лизингополучателя; тя трябва да се отчита тогава, когато лизингополучателя влезе във владение на стоката (виж приложение за лизинг и покупки на стоки за дълготрайна употреба на изплащане);

б)

Доставки между дъщерни предприятия (клон или дъщерна фирма, или чуждестранен филиал): при всяка доставка на стоки между дъщерни предприятия трябва да има условна смяна на собствеността;

в)

Стоките, за преработка на ишлеме или за ремонт, се отчитат както във вноса, така и в износа, макар че не възниква смяна на собствеността;

г)

Препродажба: не се отчита никакъв внос или износ когато прекупвачи или дилъри на стоки купуват от чуждестранни лица и след това продават пак на чуждестранни лица в рамките на един и същ отчетен период. Подобно третиране трябва да се прилага и при препродажба от чуждестранни лица.

3.134   В следващите случаи износ на стоки възниква без стоките дори да прекосяват границата на страната:

а)

когато стоки произведени от единици местни лица, действуващи в международни води, се продават директно на чуждестранни лица в чужди държави (нефт, природен газ, рибни продукти, спасено морски кораби и други);

б)

транспортно оборудване или друго движимо оборудване, което не е привързано към фиксирано място, и което не е необходимо да прекосява границата на страната-износител, поради това че е продадено от резидент на нерезидент;

в)

стоките, които са загубени или разрушени след смяна на собствеността, преди те да са пресекли границата на страната износител.

Аналогични случаи се отнасят и за вноса на стоки.

3.135   Вносът и износът на стоки включват операции между местни и чуждестранни лица при:

а)

немонетарно злато, т.е. злато, което не се използва за целите на паричната политика;

б)

сребърни кюлчета, диаманти и други скъпоценни метали и камъни;

в)

банкноти и монети, които не са в обръщение, както и неемитирани ценни книжа (оценявани като стоки, а не по номинална стойност);

г)

електричество, природен газ и вода;

д)

прекарван през границата добитък;

е)

колетна поща;

ж)

правителствен износ, включително стоки финансирани чрез помощи и заеми;

з)

стоки, които са прехвърлени във или от собственост на организация за буферни запаси;

и)

стоки, които са доставяни от предприятия местни лица на техните чуждестранни филиали;

й)

стоки, които са получени от предприятия местни лица от техните чуждестранни филиали;

к)

контрабандни стоки;

л)

други неотчетени доставки, като например дарения и такива, които са под обявена минимална стоиност;

м)

стоки, обработвани по поръчка в чужбина, когато има значителна физическа промяна на стоките. Подобни стоки, обработвани на местна територия от името на нерезиденти;

н)

инвестиционни стоки, ремонтирани в чужбина, когато има значителен обем работа за реконструкция или изработка. Подобни стоки, ремонтирани на местна територия от името на нерезиденти.

3.136   Вносът и износът на стоки изключва следните стоки, които въпреки това може да пресекат националната граница:

а)

стоки, които преминават транзитно през дадена страна;

б)

стоки, които са изпратени за, или от, собствените посолства на страната, нейни военни бази или други анклави в рамките на националните граници на друга страна;

в)

транспортно оборудване и други видове подвижно оборудване, които напускат временно страната без смяна на собствеността им (например строително оборудване за монтажни или строителни цели в чужбина);

г)

оборудване и други стоки, които са изпратени в чужбина за малка преработка, поддържане, сервизно обслужване или ремонт;

д)

други стоки, които напускат временно страната и които обикновено се връщат обратно в рамките на една година без промяна в оригиналното им състояние и без смяна на собствеността им (например стоки, които са изпратени за изложби в чужбина, или за развлекателни цели, стоки по оперативен лизинг, включително и лизинг за няколко години, върнати стоки, защото очакваните продажби не са се осъществили);

е)

стоки на консигнация, които са загубени или разрушени след прекосяване на границата, но преди възникване на смяна на собствеността;

3.137   По принцип вносът и износът на стоки трябва да се отчита когато собствеността върху стоката е прехвърлена. На практика смяната на собствеността се счита за осъществена в момента, в който страните участвуващи в операцията я запишат в техните счетоводни книги или сметки. Това може и да не съвпада с различните етапи на договорния процес, като например:

а)

моментът на поемане на задължението (дата на договора);

б)

моментът на предоставяне на стоките и услугите, както и на придобиване на платежно нареждане ( дата на трансфер);

в)

моментът на погасяване на задълженията по това платежно нареждане (дата на плащане).

3.138   Вносът и износът на стоки трябва да се остойностява франко-борд на границата на страната износител (f.o.b.). Тази цена включва:

а)

стойността на стоките по базисни цени;

б)

плюс съответните транспортни и дистрибуторски услуги до тази точка на границата, включително разходите за натоварване на транспортно средство за последващо транспортиране (там, където това е приложимо) (виж таблица 3.4, втора колона от втора част на таблицата);

в)

плюс всички такси минус субсидии върху изнасяните стоки; за доставките в рамките на Европейският съюз това включва данък добавена стойност (ДДС) и други данъци върху стоките платени в страната износител.

В таблиците Ресурс — Използване и в симетричните междуотраслови таблици, вносът на стоки за индивидуални групи продукти трябва да се остойностява по различен начин: по цена c.i.f. (стойност-застраховка-фрахтоване) на границата на страната вносител.

Определение:

Цената c.i.f. е цената на стока доставена на границата на страната вносител или цената на услуга доставена на резидент, преди плащането на всякакви вносни мита или други данъци върху вноса, или търговски и транспортни надбавки в рамките на страната (40).

3.139   Приблизителни или заместващи измерители за f.o.b. цената може да бъдат необходими при определени обстоятелства, като например:

а)

бартерната размяна на стоки трябва да се остойностява по базисни цени, които биха били получени ако стоките са били продадени за налични пари.

б)

операции между дъщерни предприятия: по правило трябва да се използват фактическите стойности на продукцията, прехвърлена от едно предприятие на друго. Независимо от това, обаче, ако те значително се различават от пазарните цени, те ще трябва да се заместят с изчислен еквивалент на пазарната цена, или най-малко ще трябва да се идентифицират отделно за аналитични цели.

в)

стоки, които са прехвърлени според действието на финансов лизинг: стоките трябва да се остойностяват въз основа на цената на купувач заплатена от лизингодателя (а не по кумулативната стойност на лизинговите плащания).

г)

внос на стоки, който трябва да се оценява на база на митнически данни (за търговия извън Европейският съюз) или по информация от Интрастат (за търговия в рамките на Европейският съюз). И двата източника на данни не прилагат оценка f.o.b., а използват съответно c.i.f. стойност на границата на Европейският съюз, и c.i.f. стойности на националната граница. Тъй като f.o.b.-стойностите се използват единствено на най-агрегирано ниво, а c.i.f.-стойностите се използват на ниво продуктова група, тези модификации трябва да се прилагат само на най-агрегирано ниво, т.е. корекцията c.i.f. / f.o.b.

д)

внос и износ на стоки, които трябва да се оценяват на база на информация от наблюдения или на база на различни видове специално събрана информация. В такива случаи обикновено може да се получи само общата стойност на продажбите подразделена по продукти. Следствие на това оценката ще се базира на цени на купувач, а не на f.o.b. стойности.

ВНОС И ИЗНОС НА УСЛУГИ (Р62 И Р72)

Определение:

Износът на услуги включва всички услуги, които са оказани от местни на чуждестранни лица.

Определение:

Вносът на услуги включва всички услуги, които са оказани от чуждестранни на местни лица.

3.142   Износът на услуги включва следните гранични случаи:

а)

Транспортиране на износни стоки след като те са напуснали границата на страната износител, когато е извършено от превозвач резидент (случаи 2 и 3 от таблица 3.4);

б)

Транспортиране на вносни стоки от превозвач резидент:

1.

до границата на страната износител, когато стоките се оценяват f.o.b. за да компенсира стойността на транспортиране, която е включена в цената f.o.b. (случай 3 в таблица 3.5);

2.

до границата на страната вносител, когато стоките се оценяват c.i.f. за да компенсира стойността на транспортиране, която е включена в цената c.i.f. (случаи 2 и 3 c.i.f. от таблица 3.5);

в)

Транспортиране на стоки от местни лица в полза на чуждестранни лица, което не включва внос или износ на стоки (например транспортът на стоки, които не напускат страната като износ или транспортът на стоки извън вътрешната територия);

г)

Международен или национален пътнически транспорт в полза на чуждестранни лица от местни превозвачи;

д)

Дребна преработка и ремонтни дейности в полза на чуждестранни лица;

е)

Строителни услуги, когато офисът на строителния обект в чужбина не се третира като квази-корпорация. Това се отнася за строителни обекти, които продължават по-малко от една година и чиято продукция не е бруто образуване на основен капитал (виж параграф 2.09 и по-специално съответната забележка (4);

ж)

Инсталиране на оборудване в чужбина, когато по своето естество проектът е с ограничена продължителност;

з)

Финансови услуги със сумата на изрично определените комисионни и такси;

и)

Застрахователни услуги - със стойността на таксите за услуги;

к)

Разходите на чуждестранни туристи и бизнес пътници (които по условие се класифицират като услуги; независимо от това, обаче, за целите на таблиците Ресурс-Използване и за симетричните междуотраслови таблици, може да се наложи обща дезагрегация по продукти);

л)

Разходи на чуждестранни лица за здравни и образователни услуги, които се предоставят от местни лица; това включва предоставянето на тези услуги както на вътрешната територия, така и в чужбина;

м)

Услуги по предоставянето на ваканционни домове, обитавани от собствениците им, на чуждестранни лица (виж параграф 3.64);

н)

Авторски хонорари и лицензни плащания, постъпленията от които са свързани с оторизираното използване на нематериални непроизведени нефинансови активи и права на собственост, като например патенти, авторски права, търговски марки, промишлени процеси, франчайзинг и други, както и с използването им чрез лицензни споразумения за произведени оригинали или прототипи, като например ръкописи, картини и други.

3.143   За вноса на услуги повечето гранични случаи представляват огледалният образ на тези за износ на услуги; следователно за вноса на услуги са необходими само един ограничен брой специфични уточнения.

3.144   Вносът на транспортни услуги включва следните гранични случаи:

а)

Транспорт на износни стоки до границата на страната износител, когато се осигурява от превозвач нерезидент за да компенсира стойността на транспортиране, която е включена в цената f.o.b. на износните стоки (случай 4 в таблица 3.4);

б)

Транспортиране на вносни стоки от превозвач нерезидент

1.

от границата на страната износител като отделна транспортна услуга, когато вносните стоки са оценени f.o.b. (случаи 4 и 5 f.o.b. от таблица 3.5);

2.

от границата на страната вносител като отделна транспортна услуга, когато вносните стоки са оценени c.i.f.: (в този случай стойността на транспортната услуга между границите на страната износител и страната вносител е вече включена в цената c.i.f. на стоката; случай 4 от таблица 3.5);

в)

Транспортиране на стоки от чуждестранни лица в полза на местни лица, което не включва внос или износ на стоки (например транспорт на транзитни стоки или транспорт извън вътрешната територия);

г)

Международен или национален пътнически транспорт в полза на местни лица от превозвачи чуждестранни лица;

Вносът на транспортни услуги не включва транспортирането на износни стоки след като те са напуснали границата на страната износител, когато то се извършва от превозвач нерезидент (случаи 5 и 6 от таблица 3.4). Износът на стоки се оценява f.o.b. и следователно всички подобни транспортни услуги трябва да се разглеждат като операции между нерезиденти, т.е. между превозвач нерезидент и вносител нерезидент. Това се отнася даже и за случаите, когато тези транспортни услуги са заплатени от износителят според договори за износ c.i.f.

3.145   Вносът по отношение на преките покупки на местни лица в чужбина обхваща всички покупки на стоки и услуги извършени от местни лица по време на пътуване в чужбина както за служебни, така и за лични цели. Тук трябва да се разграничат две категории, тъй като те изискват различно третиране:

а)

разходите на бизнес пътниците са междинно потребление;

б)

разходите на другите пътници при лични пътувания са крайни потребителски разходи на домакинствата.

Вносът и износът на услуги се отчита в момента на тяхното оказване, който обикновено съвпада с моментът на производство на услугите. Вносът на услуги трябва да се остойностява по цена на купувач, а износът на услуги трябва да се остойностява по базисни цени.

Таблица 3.4   Третиране на транспортирането на износните стоки

Обяснение за начина на разчитане на тази таблица: Първата част на таблицата показва, че съществуват шест различни възможности за транспортиране на износните стоки, които зависят от това дали превозвачът е резидент или не, както и от мястото от което се извършва транспортирането: от място от вътрешната територия до националната граница, от националната граница до границата на страната вносител, или от границата на страната вносител до място в рамките на страната вносител. За всяка една от споменатите шест възможности във втората част на тази таблица е посочено дали те трябва да бъдат отчитани като износ на стоки, износ на услуги, внос на стоки или внос на услуги.

Вътрешна територия

Междинна територия

Територия на Страна вносител

1.

превозвач резидент =>

2.

превозвач резидент =>

3.

превозвач резидент =>

4.

превозвач нерезидент =>

5.

превозвач нерезидент =>

6.

превозвач нерезидент =>


 

Износ на стоки (f.o.b.)

Износ на услуги

Вносна стоки (c.i.f./f.o.b.)

Внос на услуги

1.

х

—

—

—

2.

—

х

—

—

3.

—

х

—

—

4.

х

—

—

х

5.

—

—

—

—

6.

—

—

—

—

Таблица 3.5   Третиране на транспортирането на вносните стоки.

Обяснение за начина на разчитане на тази таблица: Първата част на таблицата показва, че съществуват шест различни възможности за транспортиране на вносните стоки, които зависят от това дали превозвачът е резидент или не, както и от мястото от което се извършва транспортирането: от място в страната износител до границата на тази страна износител, от границата на страната износител до границата на страната вносител и от границата на страната вносител до място в страната вносител. За всяка една от споменатите шест възможности във втората част на тази таблица е посочено дали те трябва да бъдат отчитани като внос на стоки, внос на услуги, износ на стоки или износ на услуги. В някои случаи (случаи 2 и 5) това отчитане зависи от принципът на остойностяване , който е приложен за вносните стоки.

Вътрешна територия

Междинна територия

Територия на страна износител

1.

превозвач резидент <=

2.

превозвач резидент <=

3.

превозвач резидент <=

4.

превозвач нерезидент <=

5.

превозвач нерезидент <=

6.

превозвач нерезидент <=


 

Остойностяване на вносните стоки

Внос на стоки

Внос на услуги

Износ на стоки (f.o.b.)

Износ на услуги

1.

c.i.f./f.o.b.

—

—

—

—

2.

f.o.b.

—

—

—

—

 

c.i.f.

х

—

—

х

3.

c.i.f./f.o.b.

х

—

—

х

4.

c.i.f./f.o.b.

—

х

—

—

5.

f.o.b.

—

х

—

—

 

c.i.f.

х

—

—

—

6.

c.i.f./f.o.

х

—

—

—

Отбележете, че преходът от остойностяване на вносните стоки по цени c.i.f. към цени f.o.b. включва:

а)

c.i.f./f.o.b. корекция , т.е. от 2 c.i.f. към 2 f.o.b. (редуцира общият внос и износ)

б)

c.i.f./f.o.b. пре-класификация, т.е. от 5 c.i.f. към 5 f.o.b. (остава общият внос и износ непроменен).

ОПЕРАЦИИ СЪС СЪЩЕСТВУВАЩИ СТОКИ

Определение:

Съществуващите стоки са тези стоки, които вече са имали потребител (различни от запаси).

3.148   Съществуващите стоки включват:

а)

съществуващи сгради и други капиталови стоки, които са продадени от производствени единици на други единици:

(1)

за да бъдат повторно използвани като такива;

(2)

да бъдат съборени или разрушени; получените в резултат продукти обикновено се превръщат в суровини (например отпадъчно желязо), които се използват за производството на нови стоки (например стомана).

б)

ценности, които са продадени от една единица на друга;

в)

съществуващи потребителски стоки за дълготрайна употреба, които са продадени от домакинства или военни власти на други единици:

(1)

за да бъдат повторно използвани като такива;

(2)

за да бъдат разрушени и преобразувани в отпадъчни материали.

г)

съществуващи стоки за недълготрайна употреба (например отпадъчна хартия, парцали, стари дрехи, стари бутилки и други), които се продават от всяка единица или за да бъдат използвани отново, или за да се преобразуват в суровини за производството на нови стоки (стоки от рециклирани суровини).

3.149   Трансферът на съществуващи стоки се отчита като отрицателен разход (придобиване) за продавача и като положителен разход (придобиване) за купувача.

3.50   Това довежда до следните последствия:

а)

Когато продажбата на съществуващ дълготраен актив или ценност се осъществява между двама производители резиденти, отчетените положителни и отрицателни стойности за бруто образуване на основен капитал се изравняват за икономиката като цяло, с изключение на разходите по прехвърляне на собствеността;

б)

Когато даден съществуващ недвижим дълготраен актив (например сграда) е продаден на нерезидент, по условие последният се третира като закупуващ финансов актив, т.е. стойността на актива на условна (фиктивна) единица резидент. Тогава тази условна (фиктивна) единица резидент се счита, че закупува дълготрайният актив. В резултат на това продажбата и покупката на дълготрайният актив се извършват между резиденти.

в)

Когато се изнася даден съществуващ движим дълготраен актив, като например кораб или самолет, никъде другаде в икономиката не се отчита положително бруто образуване на основен капитал, което да компенсира отрицателното бруто образуване на основен капитал на продавача.

г)

Някои стоки за дълготрайна употреба, като например превозни средства, могат да бъдат класифицирани като дълготрайни активи или като потребителски стоки за дълготрайна употреба в зависимост от собственикът им и от целта, за която те ще бъдат използвани. Следователно, ако собствеността на подобна стока се прехвърля от предприятие на домакинство, за да бъде използвана за крайно потребление, за предприятието се отчита отрицателно бруто образуване на основен капитал, а за домакинството се отчита положителен разход за потребление. В по-рядко срещаният случай, когато собствеността на подобна стока се прехвърля от домакинство на предприятие, за домакинството се отчита отрицателен разход за крайно потребление, а за предприятието се отчита положително бруто образуване на основен капитал.

д)

Операциите със съществуващи ценности трябва да се отчитат като придобиване на ценност (положително бруто образуване на капитал) от купувача и като продажба на ценност (отрицателно бруто образуване на капитал) от продавача. В случай на операция с Останалия Свят, трябва да се отчете внос или износ на стока (виж параграф 3.135). Продажбата на ценност от домакинство не трябва да се отчита като отрицателен разход за крайно потребление.

е)

Когато съществуващи военни стоки за дълготрайна употреба са продадени в чужбина от държавното управление, това трябва да се отчита като износ на стоки и като отрицателно междинно (и крайно) потребление за държавното управление.

3.151   За разходите, свързани с продажбата, поети от бившият собственик (разходи по прехвърляне на собствеността) трябва да се отчете холдингова загуба. Подобен запис трябва да се направи за частта от неговата първоначалната стойност на придобиване, която не е била изписана като потребление на основен капитал.

3.152   Операциите със съществуващи стоки трябва да се отчитат в момента на смяна на собствеността. Принципите на остойностяване, които трябва да бъдат приложени са тези, които са съответни на вида (видовете) на участвуващите операции със продукти.

ГЛАВА 4

РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ ОПЕРАЦИИ

ВЪВЕДЕНИЕ

Определение:

Разпределителните операции са операции, посредством които добавената стойност, генерирана от производство, се разпределя между труда, капитала и правителството, както и операции, включващи преразпределение на доход и богатство.

Системата прави разграничение между текущи и капиталови трансфери, като за последните се счита, че преразпределят по-скоро спестяванеили богатство, отколкото доход.

КОМПЕНСАЦИЯ НА ЗАЕТИТЕ ЛИЦА (D.1)

Определение:

Компенсацията на заетите лица (D.1) се определя като общото възнаграждение, в брой или в натура, което се изплаща от работодателя на наетото лице срещу работа, извършена от последния през отчетния период.

Компенсацията на заетите лица се разделя на:

a)

надници и заплати (D.11):

—

надници и заплати в брой;

—

надници и заплати в натура;

б)

социалноосигурителни вноски на работодателите (D.12):

—

Действителни социалноосигурителни вноски на работодателите (D.121);

—

Условни социалноосигурителни вноски на работодателите (D.122).

НАДНИЦИ И ЗАПЛАТИ (D.11)

1.   Надници и заплати в брой

4.03.   Надниците и заплатите в брой включват и стойността на всички социалноосигурителни вноски, подоходни данъци и др., платими от наетото лице, дори и ако те са действително удържани от работодателя и платени директно по социалноосигурителни схеми, на данъчни власти и др. от името на наетото лице:

Надниците и заплатите в брой включват следните видове възнаграждение:

а)

основни надници и заплати, плащани на редовни интервали от време;

б)

увеличени ставки на заплащане за извън изработено време, нощни смени, работа през почивни дни, лоши или опасни условия на труд;

в)

стойността на периодично отпусканите надбавки за храна, местни надбавки, надбавки при при експатриране;

г)

премии, плащани въз основа на производителност или печалба, премии за Коледа и Нова Година, изключвайки социалните плащания за заетите лица (Виж 4.07.в), заплата „13ти–14ти месец“ (годишно допълнително заплащане);

д)

надбавки за транспорт до и от работата, изключвайки надбавките или възнагражденията на заетите лица за пътуване, , преместване и развлечения, направени при изпълнение на служебните им задължения (виж 4.07.а);

е)

плащания за официални празници или годишни отпуски тържества;

ж)

комисионни, бакшиши, обслужване и директорски възнаграждения, изплащани на заетите лица;

з)

Еднократни бонуси или други извънредни плащания , свързани с цялостната работа на предприятието, направени по схеми за допълнително стимулиране;

и)

плащания, направени от работодателите в полза заетите лица по спестовни схеми;

й)

извънредни плащания в полза на заетите лица, които напускат предприятието, ако такива плащания не са свързани с колективно споразумение;

к)

добавки за настаняване в дом, изплащани в брой на заетите лица от техните работодатели.

2.   Надници и заплати в натура:

Определение:

Надниците и заплатите в натура се състоят от стоки и услуги, или други придобивки, предоставяни безплатно или по намалени цени от работодателите, които могат да се използуват от заетите лица в удобно за тях време и по тяхна преценка, за задоволяване на собствените им нужди или желания, или такива на други членове отдомакинствата им. Такива стоки и услуги, или други помощи не са необходими за процеса на производство на работодателя. За заетите лица тези надници и заплати в натура представляват допълнителен доход: те биха заплатили пазарна цена за тези стоки и услуги, ако ги купуват за себе си.

4.05.   Най-често това са:

а)

храни и напитки, включително консумираните при служебни командировки (тъй като такива биха били потребени във всеки случай), но изключвайки специални ястия или напитки, наложени по необходимост от изключителни работни условия. Намаленията на цените на храните и напитките предоставяни в безплатни или субсидирани бюфети, или чрез купони за обяд, които също трябва да се включат в надниците и заплатите в натура.

б)

закупени или за собствена сметка жилищни или настанителни услуги от вид, който може да се използува от всички членове на домакинството, към което принадлежи наетото лице;

в)

униформи или друг вид специално облекло, каквито заетите лица избират да носят често извън работното си място, както и на работа;

г)

използване на превозни средства или други дълготрайни продукти за лично ползуване от заетите лица;

д)

стоки и услуги, произведени като продукция в производствен процес на работодателя, като безплатно пътуване за заетите лица от железопътен транспорт или авиокомпании, безплатни въглища за миньорите, или безплатна храна за заетите лица в селското стопанство;

е)

предоставянето на спортни, почивни или ваканционни съоръжения за заетите лица и техните семейства;

ж)

транспорт до и от работата, освен този организиран вработно време на работодателя, автомобилен паркинг;

з)

детски ясли за децата на заетите лица;

и)

плащания от работодателите за работнически съвети или подобни органи;

й)

премийни акции, разпределяни между заетите лица;

к)

компенсацията в натура може, също така да включва стойността на лихвата, поета от работодателите когато последните отпускат заеми на заетите лица при намален или дори нулев лихвен процент. Тази стойност би могла да се изчисли като разлика между сумата, която наетото лице би трябвало да заплати за средната ипотека или средната лихва за ипотечен заем (при закупуването на къща) или потребителски заем (при закупуването на стоки и услуги) и размера на действително платената лихва. Едноусловноплащане от страна на наетия се пренасочва в сметка Първично разпределение на дохода обратно към работодателя.

4.06.   Стоките и услугите, или другите придобивки би трябвало да се оценяват по базисни цени, когато са произведени от работодателя, или по покупни цени, когато сазакупени от работодателя (т.е. действително заплатената от работодателя цена).

Когато се предоставят безплатно, цялата стойност на надниците и заплатите в натура се изчислява по базисни цени (или по покупни цени, когато са закупени от работодателя) въпросните стоки и услуги, или други придобивки.

Когато се предоставят на намалени цени, стойността се изразява в разликата между изчислението, обяснено по-горе и сумата, заплатена от наетия.

4.07.   Надниците и заплатите не включват:

а)

разходи, направени от работодателите, които са в тяхна полза така или в полза на заетите лица, необходими за производствения процес на работодателя:

1.

периодично отпускани суми (добавки) или възстановяване на заетите лица на разходите за път, отделяне от семейството, преместване и развлечение, направени в процеса на изпълнение на служебните им задължения;

2.

разходи за предоставяне на места за почивка иудобства на работното място, за медицински прегледи поради характера на работата, предоставяне на работно облекло, което се носи изключително или предимно на работа;

3.

услуги по настаняването на работното място от вид, какъвто не може да се използува от домакинствата, към които принадлежат заетите лица — кабини, общи спални, хижи и др.;

4.

специални ястия или напитки, необходими поради изключителните условия на работа;

5.

периодично отпускани суми на заетите лица за закупуване на инструменти, оборудване или специално облекло, необходими изключително или предимно за тяхната работа, или тази част от надниците или заплатите им, която според трудовите им договори се изисква да бъде отделяна за такива покупки.

Такива разходи за стоки и услуги, които работодателите са длъжни да предоставят на заетите лица си, така че последните да могат да изпълняват служебните си задължения, се разглеждат като междинно потребление за работодателите.

б)

размерът на надниците и заплатите, които работодателите продължават да плащат на заетите лица временно в случай на заболяване, майчинство, трудови злополуки, неработоспособност, уволнение и др. Такива плащания се разглеждат като нефондови социални помощи на заетите лица (D.623), и същата сума се посочва като условни социалноосигурителни вноски на работодателите (D.122);

в)

други нефондови социални помощи на заетите лица, под формата на детски надбавки, семейни надбавки, образователни и други надбавки за лица от семейството на тяхна издръжка, , и под формата на предоставяне на безплатни медицински услуги (различни от услугите, налагани от характера на извършваната работа) за заетите лица или техните семейства;

г)

всички данъци, плащани от работодателя върху ведомостта за надниците и заплатите — например, данък върху нарастване средствата за работна заплата. Такива данъци се разглеждат като други данъци върху производството.

СОЦИАЛНООСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ (D.12)

4.08.   Сумата равна на стойността на социалноосигурителните вноски, заплатени от работодателите с цел да осигурят за наетите им лица правото на социално осигуряване, трябва да се отчете като компенсация на заетите лица. Социалноосигурителните вноски, направени от работодателя, могат да бъдат действителни или условни.

Действителни социалноосигурителни вноски на работодателите (D.121)

Определение:

Действителните социалноосигурителни вноски на работодателите (D.121) се състоят от плащанията, направени от работодателите в полза на техните заети лица към осигурителите(социално осигурителни фондове и частни осигурителни фондови схеми). Тези плащания покриват нормативно регламентирани, конвенционални, договорни и доброволни вноски по отношение на осигуряване срещу социални рискове или нужди (виж 4.92.а).

Въпреки, че се плащат пряко от работодателите на осигурителите, такива вноски на работодателите се разглеждат като съставна част на компенсацията на заетите лица, които в такъв случай се считат за лицата, изплатили вноските наосигурителите.

Условни социалнооосигурителни вноски на работодателите (D.122)

Определение:

Условните социалнооосигурителни вноски на работодателите (D.122) представляват съответната част към нефондовите социални плащания (минус евентуалните социалноосигурителни вноски на заетите лица), изплатени директно от работодателите на техните заети лица или бивши заети лица и други лица, имащи правото на такива вноски (41) без намесата на осигурителна компания или автономен пенсионен фонд, и без да се създава специален фонд или отделен резерв за тази цел.

Фактът, че някои социални плащания се плащат пряко от работодателите, а не чрез посредничеството на социално-осигурителни фондове или други осигурители по никакъв начин не противоречи на характера им на социални плащания. Тъй като стойността на тези пплащания съставлява част от разходите за труд на работодателите, те също би трябвало да се включат в компенсацията на заетите лица.

4.11.   В секторните сметки, разходите за преки социални плащания се явяват първо като компонент на компенсацията на заетите лица в страна „Използване“ на сметка Формиране на дохода, и втори път като социални плащания в страна „Използване“ на сметка Вторично разпределение на дохода като социални плащания. С цел балансиране на последната сметка, се приема, че домакинствата на заетите лица изплащат обратно към сектора на работодателите условните социалноосигурителни вноски на работодателите, които финансират заедно с евентуалните социалноосигурителни вноски на заетите лица директните социални плащанияпредоставени от същите работодатели. Тази верига е подобна на веригата на действителните социалноосигурителни вноски на работодателите, които преминават през сметките на домакинствата и след това се отчитат като изплатени от домакинствата към осигурителите.

За оценката на условните социалноосигурителни вноски на работодателите, размерът на които не съвпада непременно с размера на преките социални плащания, трябва да се отнесе в група D.612.

4.12.   Време на отчитане на компенсацията на заетите лица:

a)

надниците и заплатите (D.11) се отчитат в периода на извършване на работата. Специалните премиални възнаграждения (ad-hoc) и другите извънредни плащания, 13-тата заплата и др. се отчитат към момента, когато те са дължими да бъдат платени;

б)

фактическите социалноосигурителни вноски на работодателите (D.121) се отчитат в периода, през който е извършена работата;

в)

условните социалноосигурителни вноски на работодателите (D.122) са:

1.

тези, които представляват съответна част от задължителните преки социални плащания и се отчитат в периода, през който е извършена работата;

2.

тези, които представляват съответна част от доброволните директни социални плащания и се отчитат към момента на предоставяне на плащанията.

4.13.   Компенсацията на заетите лица може да се състои от:

а)

компенсация на заети лица-резиденти, получена от работодатели- резиденти;

б)

компенсация на заети лица-резиденти, получена от работодатели-не-резиденти

в)

компенсация на заети лица-не-резиденти, получена от работодатели- резиденти.

Тези различни позиции се отчитат в Европейската система сметки, както следва:

1.

компенсацията на наети местни и чуждестранни лица от местни работодатели включва букви a) и c) и се явява в страна „Използване“ на сметка Формиране на дохода за секторите и икономическите дейности, към които принадлежат работодателите;

2.

компенсацията на наети местни лица от работодатели местни и чуждестранни лица включва букви a) и б) и се явява в страна „Ресурс“ на сметка Разпределение на първичните доходи на домакинствата;

3.

буква б), компенсация на наети местни лица от работодатели чуждестранни лица се явява в страна „Използване на Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери.“

4.

буква в), компенсация на наети чуждестранни лица от работодатели местни лица се явява в страна „Ресурс“ на Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери.

ДАНЪЦИ ВЪРХУ ПРОИЗВОДСТВОТО И ВНОСА (D.2)

Определение:

Данъците върху производството и вноса (D.2) се състоят от задължителни, неподлежащи на компенсиране плащания, в брой или в натура, които се налагат като данъчно задължение от държавното управление или от Институциите на Европеския съюз, по отношение на производството и вноса на стоки и услуги, наемането на работна ръка, собствеността или използуването на земя, сгради или други активи, използувани в производството. Тези данъци подлежат на заплащане независимо от наличието на печалба.

4.15.   Данъците върху производството и вноса се разделят на:

а)

Данъци върху продуктите (D.21)

1.

Данъци от типа на данък добавена стойност ( ДДС)(D.211);

2.

Данъци и мита върху вноса с изключение на ДДС (D.212):

—

Мита върху вноса (D.2121);

—

Данъци върху вноса, с изключение на ДДС и митата върху вноса (D.2122);

3.

Данъци върху продуктите без ДДС и данъците върху вноса (D.214).

б)

Други данъци върху производството (D.29).

ДАНЪЦИ ВЪРХУ ПРОДУКТИТЕ (D.21)

Определение:

Данъците върху продуктите (D.21) са данъци, плащани на единица произведена или предоставена за размяна стока или услуга. Данъкът може да бъде в определен паричен размер за единица количество стока или услуга, или може да бъде изчислен ad valorem (според стойността — лат.) като определен процент от цената за единица или стойността на стоките и услугите – произведени или предоставени за размяна. Като общ принцип, данъците действително се определят върху продукт, независимо от това коя институционална единица плаща данъка и следва да се включат в данъците върху продуктите, освен ако не са изрично включени в друга глава.

Данъци от типа на данък добавена стойност (ДДС) (D.211)

Определение:

Данъкът от типа данък добавена стойност (ДДС) е данък върху стоки или услуги, събиран поетапно от предприятия и който се начислява в пълен размер за сметка на крайните купувачи.

Тази група данъци от типа на данък добавена стойност (D.211) включва данъка добавена стойност, който се събира от Държавното управление и се прилага върху национални и вносни продукти, както и, други приспадаеми данъци, прилагани при подобни правила като тези, управляващи ДДС, за улеснение отсега нататък наричан „ДДС“.

Производителите са задължени да плащат само разликата между ДДС върху продажбите си и ДДС върху покупките си за собствено междинно потребление или брутообразуване на основен капитал (БООК).

ДДС се отчита нето, в смисъл, че:

a)

продукцията от стоки и услуги и вносът се остойностяват като се изключва фактурирания ДДС;

б)

покупките на стоки и услуги се отчитат включително неотчисления ДДС. ДДС се отчита като данъчно задължение поето от купувачите, не от продавачите, и при това само от тези купувачи, които нямат право да го приспаднат. Следователно по-голямата част от ДДС се отчита в системата като платен за крайно потребление, главно при потреблението на домакинствата. Част от ДДС може обаче да се плати и от предприятия, главно тези, които са освободени от ДДС.

За цялата икономика ДДС е равен на разликата между общия размер на фактурирания ДДС и общия размер на приспадаемия ДДС.

Данъци и мита върху вноса с изключение на ДДС (D.212)

Определение:

Данъците и митата върху вноса, с изключение на ДДС (D.212) представляват задължителни плащания, наложени от Държавното управление или Институциите на Европейския съюз върху вносните стоки, с изключение на ДДС, с цел те да бъдат допуснати до свободно движение на икономическата територия, и върху услугите, предоставяни на резидентни единици от не-резиденти.

Тези плащания включват:

а)

Мита върху вноса (D.2121): Те се състоят от мита или други такси върху вноса, платими в съответствие с митническата тарифа върху стоки от определен тип, когато последните влизат в страната, с цел използване на икономическата територия на страната.

б)

Данъци върху вноса, с изключение на ДДС и митата върху вноса (D.2122):

Тази група включва:

1.

данъци върху вносни селскостопански продукти;

2.

парични компенсационни суми, наложени върху вноса;

3.

акцизни мита и специални данъци върху някои вносни продукти, които биха съответствали на такива мита и данъци върху подобни продукти от местно производство, които се плащат от самия отрасъл-производител;

4.

данъци върху общите продажби, платими върху вноса на стоки и услуги;

5.

данъци върху специфични услуги, предоставяни от не-резидентни предприятия на местни единици в границите на икономическата територия;

6.

печалби на обществени предприятия, упражняващи монопол върху вноса на някоя стока или услуга, които се прехвърлят към Държавата.

Нетните данъци и мита върху вноса с изключение на ДДС се изчисляват чрез приспадане на Субсидиите върху вноса (D.311) от данъците и митата върху вноса, с изключение на ДДС (D.212).

Данъци върху продукти без ДДС и данъци върху вноса (D.214)

Определение:

Данъците върху продуктите без ДДС, и данъците върху вноса (D.214) се състоят от данъци върху стоки и услуги, които стават дължими в резултат на производството, износа, продажбата, трансфера, лизинга или доставката на такива стоки или услуги, или в резултат на тяхната употреба за собствено потребление или собствено капиталообразуване.

4.20.   Тази група включва, в частност:

а)

акцизни мита и данъци върху потреблението (различни от тези, включени в данъци и мита върху вноса);

б)

таксови марки върху продажбата на специфични продукти, като алкохолни напитки или тютюн, и върху юридически документи или чекове;

в)

данъци върху финансови и капиталови операции, платими върху покупката или продажбата на не-финансови и финансови активи, включително чуждестранна размяна. Те подлежат на изплащане, когато се промени собствеността върху земя или други активи, с изключение когато това е резултат от капиталови трансфери (главно наследства и дарения). Те се третират като данъци върху посредническите услуги;

г)

данъци при регистриране на автомобили;

д)

данъци върху развлеченията;

е)

данъци върху лотарии, хазарт и залагания, които са различни от данъците върху печалбите;

ж)

данъци върху застрахователни премии;

з)

други данъци върху специфични услуги: хотели или настаняване, жилищни услуги, ресторанти, транспорт, комуникация, рекламна дейност;

и)

данъци върху общите продажби или върху оборота (с изключение на данъците от типа на ДДС): Тук се включват данъците върху продажбите на едро и на дребно налагани на производителите, данъци върху покупките, данъци върху оборота;

й)

печалби на финансови монополи, които се прехвърлят към Държавата, с изключение на тези, упражняващи монопол върху вноса на някоя стока или услуга (включени в D.2122). Финансовите монополи са обществени предприятия, на които е предоставен законен монопол над производството или разпространението на определен вид стока или услуга с цел повишаване на прихода, а не с цел да се защитят интересите на обществената икономика или социалната политика. Когато на едно обществено предприятие са дадени монополни правомощия като резултат на определена икономическа или социална политика, поради специалния характер на стоката или услугата, или технологията на производство — например, комунално-битовите съоръжения, пощите и телекомуникациите, железниците и др. — то предприятието не би следвало да се третира като финансов монопол. Като общо правило, финансовите монополи са основно ангажирани с производството на стоки или услуги, които могат да бъдат облагани с високи данъци в други страни. Те насочват към ограничаване на производството на някои потребителски стоки (алкохолни напитки, тютюн, кибрити и др.) или горива;

к)

мита върху износа и парични компенсационни суми, събирани върху износа.

4.21.   Нетните данъци върху продуктите се получават чрез приспадане на Субсидиите върху продуктите (D.31) от Данъците върху продуктите (D.21).

ДРУГИ ДАНЪЦИ ВЪРХУ ПРОИЗВОДСТВОТО (D.29)

Определение:

Другите данъци върху производството (D.29) се състоят от всички данъци, с които предприятията се облагат в резултат на участието им в производствената дейност, независимо от количеството или стойността на стоките и услугите, които се произвеждат или продават.

Те могат да бъдат данъци, дължими върху земята, дълготрайните активи или работната сила, наета в производствения процес или върху някои дейности или операции.

4.23.   Другите данъци върху производството (D.29) включват в частност:

а)

данъци върху собствеността или използуването на земя, сгради или други конструкции, ползвани от предприятията в процеса на производство (включително данъци, плащани от обитателите на собствени жилища);

б)

данъци върху използуването на дълготрайни активи (превозни средства, машини, оборудване) за целите на производството, когато такива активи са собственост на предприятието или са наети;

в)

данък върху нарастване средствата за работна заплата

г)

данъци върху международни операции (пътуване зад граница, чуждестранни преводи или подобни операции с не-резиденти) за целите на производството;

д)

данъци, изплащани от предприятията с цел получаването на бизнес и професионални лиценции, ако тези лицензии се дават автоматично при плащане на дължимата сума. В случай обаче, че правителството осъществява контрол на пригодността или безопасността на сградите, на надеждността и безопасността на използваното оборудване, на професионалната компетентност на наетия персонал, или на качеството или стандарта на произведените стоки или услуги като условия за предоставянето на лиценза, плащанията се третират като покупка на оказани услуги, освен ако сумите, определени за разрешителните не са в съотношение с разходите за проверките, извършвани от правителството.

е)

данъци върху замърсявания в резултат на производствени дейности. Те се състоят от данъци, наложени върху емисията или отделянето в околната среда на вредни газове, течности или други вредни вещества. Те не включват плащания, направени за събиране и отстраняване на отпадъци или вредни вещества от страна на обществените власти, което представлява междинно потребление на предприятията.

ж)

компенсиране под нивото на ДДС в резултат на системата на пропорционално данъчно облагане, често срещащо се в селското стопанство.

4.24.   Тази група изключва данъци върху личното ползуване на превозни средства и др. от домакинства, които се отчитат като текущи данъци върху дохода, имуществото и др.

ДАНЪЦИ ВЪРХУ ПРОИЗВОДСТВОТО И ВНОСА, СЪБИРАНИ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

4.25.   Данъците върху производството и вноса, събирани от Институциите на Европейския съюз включват, в частност:

а)

данъци, изплащани пряко от местните производствени единици на Институциите на Европейския съюз (ECSC облагане на железо-добивните и стомано-произвеждащи предприятия);

б)

данъци, събирани от правителствата от името на Институциите на Европейския съюз, а именно:

1)

постъпления от общата селскостопанска политика:

облагане на вносни селскостопански продукти, парични компенсационни суми, наложени върху износа и вноса, данъци върху производството на захар и данъка върху изоглюкозата, данъци съвместна отговорност върху млякото и зърнените храни;

2)

постъпления от търговия с трети страни: митнически налози, начислявани на основата на Интегрираната тарифа на Европейския съюз (TARIC);

3)

постъпления от ДДС във всяка страна — член на Европейския съюз.

4.26.   Отчитане на данъците върху производството и вноса: Данъците върху производството и вноса се отчитат при възникване на дейностите, операциите или другите събития, пораждащи задълженията за заплащане на тези данъци.

4.27.   Някои икономически дейности, операции или събития обаче, които според данъчното законодателство трябва да налагат върху стопанските единици задължение за плащането на данък, постоянно избягват от вниманието на данъчните власти. Би било нереалистично да се приеме, че такива дейности, операции или събития формират финансови активи или пораждат задължения под формата на суми, подлежащи на плащане или получаване. По тази причина сумите, които трябва да се отчитат в системата се определят от сумите, дължими за плащане само когато последните са доказани от данъчни оценки, декларации или други средства, които създават задължения под формата на чисти задължения за плащане от страна на данъкоплатците. Системата не начислява условно липсващи данъци, неудостоверени от данъчни оценки.

Данъците, доказани посредством данъчни оценки, но които никога не биват плащани (например, по причина на банкрут) се третират, както в случая ако те бяха планети; съществуват две възможности:

а)

отписване на лошите дългове от страна на правителството, което приема, че изискваната сума вече не може да бъде събрана; такова отписване се отчита в сметките „Други промени в обема на активите“ на правителството и неизправния длъжник.

б)

отменяне на дълга посредством взаимно споразумение между правителството и длъжника. В сметка „Капитал“ такова отменяне се третира като капиталов трансфер от правителството към длъжника, със симултативно погашение на дълга във финансовата сметка.

4.28.   Общата стойност на данъците, която би следвало да се отчете, включва всички лихви, начислени върху просрочени данъчни задължения и всички глоби, наложени от данъчните власти, ако е невъзможно отчитането на такива лихви и глоби отделно от данъците; тук също се включват всякакви допълнителни плащания, каквито могат да бъдат наложени във връзка със събирането или възстановяването на неуредените данъчни задължения. Съответно, тази обща стойност се намалява с размера на всички данъчни отстъпки, направени от правителството като израз на провежданата икономическа политика и всякакви възстановявания на данъчни суми, направени в резултат на плащания над размера на действителното данъчно задължение.

4.29.   В системата от сметки данъците върху производството и вноса (D.2) се явяват:

а)

в страна „Използване“ на сметка Формирана на дохода за цялата икономика;

б)

в страна „Ресурси“ на сметка Разпределение на първичните доходи за сектор Държавно управление и във Външната сметка за първичните доходи и текущи трансфери.

Данъците върху продуктите се отчитат като „Ресурс“ в сметка Стоки и услуги за цялата икономика. Това дава възможност ресурсът от стоки и услуги — остойностявани без данъците върху продуктите да бъде балансиран с използването, което се остойностява включвайки тези данъци.

Другите данъци върху производството (D.29) се явяват в страна „Използване“ на сметка Формиране на дохода за отраслите или секторите, които ги плащат.

СУБСИДИИ (D.3)

Определение:

Субсидиите (D3) са текущи, неподлежащи на компенсиране плащания, които правителството или Институциите на Европейския съюз правят в полза на местни (42)производители, с цел да се повлияе върху равнището на тяхното производството, цените им или възнагражденията като фактор на производството.

Други не-пазарни производители могат да получат други субсидии върху производството само ако тези плащания зависят от общите разпоредби, приложими както към пазарните, така и към не-пазарните производители. Съгласно договореностите, субсидиите върху продуктите не се отчитат в друга не-пазарна продукция (Р.13).

4.31.   Субсидиите, предоставяни от Институциите на Европейския съюз покриват само текущи трансфери, правени пряко от тях към резидентните производствени единици.

4.32.   Субсидиите се класифицират в:

а)

Субсидии върху продукти (D.31)

1.

Субсидии върху вноса (D.311)

2.

Други субсидии върху продуктите (D.319)

б)

Други субсидии върху производството (D.39).

СУБСИДИИ ВЪРХУ ПРОДУКТИТЕ (D.31)

Определение:

Субсидиите върху продуктите (D31) са субсидии, платими за единица произведена или внесена стока или услуга. Субсидията може да бъде с определен паричен размер на единица количество стока или услуга, или може да се изчисли ad valorem (според стойността — лат.) като определен процент от цената за единица продукция/стока или услуга. Субсидията може, също така, да се изчисли като разлика между определена фиксирана цена и пазарната цена, действително заплатена от купувача. Субсидията върху продукта обикновено става платима, когато стоката бъде произведена, продадена или внесена. Съгласно договореностите, субсидиите върху продуктите могат единствено да се отнасят до пазарна продукция (Р.11) или до продукция за собствено крайно потребление. (Р.12).

Субсидии върху вноса (D.311)

Определение:

Субсидиите върху вноса (D.311) се състоят от субсидии върху стоки и услуги, които подлежат на плащане, когато стоките прекосят границата за ползуване на икономическата територия, или когато услугите бъдат предоставени на местни институционални единици. Те могат да включват загуби, понесени по причина на определена държавна политика от страна на държавни търговски институции, чиято функция е закупуването на продукти от единици чуждестранни лица и продажбата им на местните лица на по-ниски цени.

Други субсидии върху продуктите (D.319)

4.35.   Другите субсидии върху продуктите (D.319) включват:

а)

субсидии върху продукти, използвани на територията на страната: Те се състоят от субсидии, изплатими на местни производители по отношение на тяхното производство, което се използува или потребява в рамките на икономическата територия.

б)

загуби на държавни търговски организации, чиято функция е закупуването на продукти от местни производители и след това продажбата им на по-ниски цени на местни или чуждестранни лица, когато такива загуби са понесени в резултат на определена държавна икономическа или социална политика.

в)

субсидии за обществени корпорации и квази-корпорации за компенсиране на постоянни загуби, каквито биват понасяни в производствените дейности на тези корпорации в резултат на определянето на цени, които са по-ниски от средната стойност на разходите за продукцията им в резултат на определена държавна или европейска икономическа и социална политика.

г)

преки субсидии върху износа, платими пряко на местните производители, когато стоките напускат икономическата територия или услугите се предоставят на чуждестранни лица - с изключение на случаите на възстановяване на митническата граница на данъците върху продуктите, изплатени преди това, и освобождаване от данъците, които биха били дължими ако стоките бяха продадени или използувани вътре на икономическата територия.

ДРУГИ СУБСИДИИ ВЪРХУ ПРОИЗВОДСТВОТО (D.39)

Определение:

Другите субсидии върху производството (D.39) се състоят от субсидии, изключвайки субсидии върху продуктите, които местните производствени единици могат да за участието си в производството.

За своята друга не-пазарна продукция, други не-пазарни производители могат да получат други субсидии върху производството, само ако тези плащания от страна на правителството зависят от общите разпоредби, прилагани както към пазарните, така и към не-пазарните производители.

4.37.   Тази група в частност включва:

а)

субсидии върху нарастване средствата на работната заплата или работната сила: Те се състоят от субсидии, платими върху общата ведомост на надниците или заплатите, или общата работна сила, или върху наемането на работа на определени категории лица, като физически непълноценни хора, или такива, които са били безработни продължително време, или върху разходите по схеми за обучение, организирани или финансирани от предприятията;

б)

субсидии за намаляване на замърсяването: Те се състоят от текущи субсидии, предназначени да покрият някои или всички разходи по допълнителното преработване, предприето за намаляване или елиминиране на изпускането на замърсители в околната среда;

в)

отпускани средства за лихвени облекчения в полза на местни производствени единици, дори когато са предназначени за насърчаване на капиталообразуването (43). Всъщност, те представляват текущи трансфери, предназначени за облекчаване на експлоатационните разходи на производителите. Те се разглеждат в сметките като субсидии в полза на производителите, ползуващи се от тях, дори когато разликата в лихвата, на практика, се плаща пряко от държавата към кредитната институция, предоставяща заема.

г)

компенсиране над нивото на ДДС, произтичащо от системата на пропорционално данъчно облагане, често срещана в селското стопанство.

4.38.   Не се третират като субсидии следните позиции:

а)

текущи трансфери от държавното управление към домакинствата в качеството им на потребители. Те се разглеждат или като социални помощи, или като други текущи трансфери (D.75).

б)

текущи трансфери между различни органи на държавното управление в качеството им на производители на не-пазарни стоки и услуги, с изключение на други субсидии върху производството (D.39). Текущите трансфери са отнесени към група Текущи трансфери в рамките на държавното управление (D.73);

в)

Инвестиционни субсидии (D.92);

г)

извънредни плащания в социално-осигурителни фондове, доколкото такива плащания са предназначени за увеличаване действителните резерви на тези фондове. Такива плащания са посочени в групата Други капиталови трансфери (D.99);

д)

трансфери, направени от държавното управление към нефинансови корпорации и квазикорпорации за покриването на загуби, акумулирани за няколко финансови години, или извънредни загуби по причина на фактори извън контрола на предприятието. Тези трансфери се класифицират в групата Други капиталови трансфери (D.99);

е)

анулирането на дългове, които производствените единици са натрупали към държавата (произтичащи например от заеми, отпуснати от държавна институция на не-финансово предприятие, което е натрупало търговски загуби за няколко финансови години). Тези операции се третират в сметките като Други капиталови трансфери (D.99);

ж)

плащания, направени от държавното управление или от останалия свят за увреждане или загуби на капиталови стоки в резултат на военни действия, други политически събития или национални бедствия, които са посочени в група Други капиталови трансфери (D.99);

з)

акции и други ценни книжа в корпоративни предприятия, закупени от държавното управление, които са посочени в група Акции и други активи (AF.5);

и)

плащания, направени от държавното управление, което е поело отговорност за свръхвисоки пенсионни вноски, отнасящи се до обществено предприятие. Тези плащания трябва да бъдат отчетени в групата Други текущи трансфери (D.75);

й)

плащания, направени от държавното управление в полза на пазарни производители за пълното или частично заплащане на стоки и услуги, които тези пазарни производители предоставят пряко и индивидуално на домакинствата в контекста на социалните рискове или нужди (виж параграф 4.84.), и на които домакинствата имат законно регламентирано право. Тези плащания са включени в индивидуалните разходи за крайно потребление на държавното управление (Р.31) и следователно в социалните помощи в натура (D.631) и фактическото индивидуално потребление на домакинствата (Р.41).

4.39.   Време на отчитане: субсидиите се отчитат, когато възниква операцията или събитието (производство, продажба, внос, и пр.), което поражда предоставянето на субсидията.

Особени случаи:

а)

субсидии, които приемат формата на разликата между покупната цена и продажната цена, определена от държавна търговска агенция, се отчитат по времето, когато стоките са закупени от агенцията, ако продажната им цена е известна по това време;

б)

субсидиите, предназначени за покриването на загуба, понесена от производител, се отчитат по времето, когато правителството вземе решение за покриване на загубата.

4.40.   В системата от сметки, субсидиите се явяват:

а)

като отрицателна статия в страна „Използване“ на сметка Формиране на дохода за цялата икономика;

б)

като отрицателна статия в страна „Ресурс“ в сметка Разпределение на първичния доход на сектор държавно управление и във Външната сметка за първичните доходи и текущи трансфери.

Субсидиите се отчитат като отрицателни статии в страна „Ресурс“ на сметка „Стоки и услуги“ за цялата икономика. Това позволява ресурсът на стоки и услуги да се балансира с използването.

Други субсидии върху производството (D.39) се явяват като отрицателна статия в страна „Използване“ на сметка Формиране на дохода по отрасли или сектори, които ги получават.

Последствия за системата на многобройните валутни курсове върху данъците върху производството и вноса и субсидиите: многото валутни курсове понастоящем не са приложими между стрните-членки на Европейския съюз. При такава система:

а)

имплицитните данъци върху вноса се разглеждат като данъци върху вноса без ДДС и други данъци вьрху вноса (D.2122)

б)

имплицитните данъци върху износа се разглеждат като данъци върху продуктите без ДДС и данъците върху вноса (D.214)

в)

имплицитните субсидии върху вноса се разглеждат като субсидии върху вноса (D.311)

г)

имплицитните субсидии върху износа се разглеждат като други субсидии върху продуктите (D.319).

ДОХОД ОТ СОБСТВЕНОСТ (D.4)

Определение:

Доходът от собственост (D.4) е доходът, получаван от собственика на финансов актив или материален не-произведен актив срещу предоставянето на средства, или предоставянето на материалния не-произведен актив на разположение на друга институционална единица.

В системата Доходите от собственост се класифицират по следния начин:

а)

Лихви (D.41);

б)

Разпределен доход на корпорациите (D.42):

1.

Дивиденти (D.421);

2.

Разпределена печалба на квази-корпорациите (D.422).

в)

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции (D.43);

г)

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици (D.44);

д)

Рента (D.45).

ЛИХВИ (D.41)

Определение:

Съгласно условията на финансовия инструмент, договорен между кредитор и длъжник, Лихвата (D.41) е размерът, който длъжникът се задължава да изплати на кредитора за определен период от време без да се намалява размерът на неуредената главница.

4.43.   Кредиторите дават на заем парични средства на длъжниците, което води до създаване на един или друг от финансовите инструменти, изброени по-долу.

Тази форма на доход от собственост подлежи на получаване от собствениците на определен вид финансови активи:

а)

депозити (AF.2);

б)

ценни книжа различни от акции (AF.3);

в)

заеми (AF.4);

г)

други сметки, подлежащи на получаване (AF.7).

1.   Лихви по депозити, заеми и сметки, подлежащи на получаване и плащане:

4.44.   Лихвата, подлежаща на получаване и плащане върху тези финансови активи и задължения се определя чрез прилагането на съответния лихвен процент върху неизплатената главница във всеки момент през отчетния период.

2.   Лихва върху ценни книжа

а)   Лихва по полици и други подобни краткосрочни инструменти:

4.45.   Разликата между номиналната стойност на документа и цената, платена към момента на издаването (т.е.сконтото) измерва лихвата, платима за срока на валидност на полицата. Увеличението на стойността на полицата, дължащо се на натрупването на начислената лихва не съставлява холдингова печалба, тъй като то се дължи на увеличение на неуредената главница, а не на промяна на цената на актива. Други промени в стойността на полицата се третират като холдингова печалба/загуба.

б)   Лихви по облигации и ценни книжа с фиксиран лихвен процент

4.46.   Облигациите и ценните книжа с фиксиран лихвен процент са дългосрочни ценни книжа, които дават на притежателя си безусловното право на: фиксиран или договорно определен променлив паричен доход под формата на плащания на купони, или определена фиксирана сума на определена дата или дати, когато ценната книга се изкупува, или при изпълнение и на двете условия.

а)

облигации с нулев купон:

няма купонни плащания. Лихвата, основаваща се на разликата между цената на изкупуването и емисионната цена трябва да се разпредели през годините към падежа на облигацията. Лихвата, натрупваща се всяка година, се реинвестира в облигацията от притежателя и, като по този начин трябва да бъдат записани суми, равни на стойността на натрупаната лихва като приходни във Финансовата Смека като придобиване на още облигации от собственика и като емитиране на още облигации от емитиращата страна или длъжника (т.е. като нарастване в „обема“ на оригиналната облигация).

б)

други облигации, включително дълбоко сконтирани облигации: Лихвата има две съставни части:

1.

размерът на паричния доход, който се получава от купонни плащания за всеки период;

2.

размерът на лихвата, натрупваща се за всеки период, получаваща се от разликата между изкупната цена и емисионна цена, изчислена по същия начин както за облигациите с нулев купон.

в)

индексообвързани ценни книжа:

Размерите на купонните плащания и/или неуредената главница са свързани с ценови индекс. Промяната в стойността на неуредената главница между началото и края на определен отчетен период по причина на движението на съответния индекс се третира като лихва, натрупана за този период, в допълнение към всяка лихва, дължима за плащане в този период. Лихвата, натрупваща се в резултат от индексирането ефективно се реинвестира в ценната книга и трябва да се запише във финансовите сметки на притежателя или емитента.

3.   Лихвени суапове и форуърдни споразумения

4.47.   Суаповете са договорни споразумения между две институционални единици, които се споразумяват за взаимна обмяна на потоци от плащания при един и същи размер на задлъжнялост за това време. Най-разпространените разновидности на суаповете са лихвените суапове и валутните суапове.

Потоците от лихвени плащания, произтичащи от суапови споразумения, би следвало да се отчитат нето от плащанията между двете страни по суапа; всяко плащане към трети страни, като специализирани брокери, за уреждането на суаповете се отчита като покупки на услуги.

Същият принцип се отнася до операции по форуърдни споразумения.

4.   Лихва при финансов лизинг

4.48.   Финансовият лизинг е алтернатива на заемането като метод на финасиране закупуването на машини и оборудване. Това е договор, който насочва средства от заемодателя към заемополучателя: лизингодателят закупува оборудването и лизингополучателя се споразумява по договора да плаща наем, което дава възможност на лизингодателя за срока на договора да си възстанови всички или почти всички свои разходи, включително да получи лихва.

Лизингодателят се третира като предоставящ заем на лизингополучателя, равен на стойността на покупната цена, платена за актива, като този заем постепенно се изплаща изцяло за срока на лизинга. Наемът, плащан за всеки период от страна на лизингополучателя следователно се състои от два компонента: възстановяване на главницата и плащане на лихва. Лихвеният процент върху условния заем се определя имплицитно от общия размер, платен като лизингови вноски за срока на погашение на заема, в пряко съответствие с покупната цена на актива. Частта от лизинговата вноска, която представлява лихва постепенно се намалява през срока на погашение на заема, тъй като главницата се погасява. Първоначалният заем, направен от лизингополучателя, заедно с последващите плащания на главницата се отчитат във Финансовите Сметки на лизингополучателя и лизингодателя. Плащанията на лихвата се отчитат като лихва съответно в Сметка първично разпределение на дохода.

Други лихви

4.49.   Следните позиции също се разглеждат като лихва:

а)

лихва, начислявана върху банков овърдрафт, допълнителна лихва, заплатена върху депозити предоставени за по-дълъг срок от първоначално договорения, и плащания на някои притежатели на облигации, които са определени чрез лотария

б)

лихва, получена от взаимни фондове (виж 2.51 b), в резултат на направените от тях инвестиции, и която се разпределя между акционерите, дори ако е капитализирана. Тя изключва холдингова печалба или холдингова загуба на финансови инструменти принадлежащи на тръстове, които не са отчетени като доход от собственост.

4.50.   Време на отчитане: Лихвата се отчита към момента на начисляването й: това означава, че лихвата се отчита като постоянно натрупваща се през времето в полза на кредитора върху размера на неуредената главница. Начисляването на лихвата за всеки отчетен период трябва да се отчита независимо от това дали тя е действително платена или добавена към неуредената главница. Когато лихвата не е действително платена, увеличението на главницата трябва също да се отчете във Финансовата Сметка като бъдещо придобиване на този вид финансов актив от страна на кредитора и еквивалентно придобиване на задължение от страна на длъжника.

4.51.   Лихвата трябва да се отчете преди отчислението на данъците, дължими върху нея. Получената и платена лихва винаги се отчита като се включват отпуснатите суми за плащане на лихвата, дори ако тези отпуснати суми са пряко изплатени на финансовите институции, а не на бенефициентите (виж субсидии).

Стойността на услугите, предоставени от финансови посредници, която не е разпределена между различните клиенти, действителните плащания или вземания по лихви към или от финансови посредници не се коригират, за да се елиминират надбавките, които представляват имплицитни такси, направени от финансовите посредници. Коригираща статия е необходима в сметка „Разпределение на първичните доходи за финасовите посредници“, като се въвежда един номинален отрасъл, към който, по силата на споразумение, се отнася цялата продукция на финансовите посредници, третирана като междинно потребление.

4.52.   В системата от сметки лихвата е посочена като:

а)

в страна „Ресурс“ и в страна „Използване“ на сметка Разпределение на първичните доходи за секторите (44)

б)

в страна „Ресурс“ и в страна „Използване“ във Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери.

РАЗПРЕДЕЛЕН ДОХОД НА КОРПОРАЦИИТЕ (D.42)

Дивиденти (D.421)

Определение:

Дивидентите (D.421) са форма на доход от собственост, получаван от собствениците на акции (AF.5), на който последните придобиват право в резултат на предоставянето на средства в разположение на корпорациите. Увеличението на акционерния капитал чрез емитирането на акции е алтернативен начин на увеличаване на средствата в сравнение с вземането на заеми. За разлика от заемния капитал обаче, акционерният капитал не поражда задължение, което е фиксирано в монетарно изражение, и не дава правото на притежателите на акции на корпорацията на фиксиран или предварително определен доход.

4.54.   Тази група включва също:

а)

акции, емитирани в полза на акционери като заплащане на дивидента за финансовата година. Емитирането на премийни акции обаче, което представлява капитализиране на собствени ресурси под формата на резерв и неразпределени печалби и води до емисията на нови акции в полза на акционерите в пропорционално съотношение с вече притежаваните от тях дялове, не се включва тук.

б)

дивиденти, получени от взаимни фондове (Виж 2.51 б) от инвестициите, които тези фондове са направили, и които се прехвърлят на акционерите, дори и ако са капитализирани. Тук се изключват холдингови печалби /загуби от финасови инструменти, принадлежащи на тръстове, които не се отчетат като доход от собственост.

в)

доходът, платен на държавното управление от обществени предприятия, които са независими юридически лица, въпреки че формално не са учредени като корпоративни предприятия.

4.55.   Време на отчитането: Дивидентите се отчитат към момента, когато са дължими за изплащане, който е определен от корпорацията.

В системата от сметки дивидентите се явяват:

а)

в страна „Използване“ в сметка Разпределение на първичните доходи за секторите, в които са класифицирани корпорациите;

б)

в страна „Ресурс“ в сметка Разпределение на първичните доходи за секторите, в които са класифицирани акционерите;

в)

в страна „Използване“ и „Ресурс“ във Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери.

Разпределена печалба на квазикорпорациите (D.422)

Определение:

Разпределената печалба на квазикорпорациите (D.422) се състои от сумите, които предприемачите действително изтеглят за тяхна собствена употреба от печалбите на квази-корпорациите, които са тяхна собственост.

4.57.   Тези суми трябва да се отчитат преди отчислението на всички текущи данъци върху дохода, имуществото и др., за които се счита, че винаги се изплащат от собствениците на съответните дейности.

4.58.   Когато една квазикорпорация реализира търговска печалба, единицата, която я притежава може да реши да остави част или цялата печалба в бизнеса си, особено за инвестиционни цели. Този доход, оставен в бизнеса, се явява като спестяване на квази-корпорацията, и само действително отчислените печалби от собственика се отчитат в сметките в групата Разпределена печалба от дохода на квазикорпорациите.

4.59.   Когато печалбите са резултат от дейност на клонове, агенции и др. на местни предприятия в останалата част от света, доколкото тези клонове и пр. се третират като нерезидентни единици, печалбите се третират като реинвестирани печалби от преки чуждестранни инвестиции (D.43). Само доходът, действително прехвърлен към предприятието-майка се третира в сметките като отчисления от дохода на квази-корпорациите, получен от останалата част на света. Същите принципи се прилагат в третирането на отношенията на клонове, агенции и др., работещи на икономическата територия, и нерезидентното предприятиемайка, към което принадлежат.

4.60.   Тази позиция включва нетния опериращ излишък, получен от местни лица като собственици на земя и сгради в останалата част на света, или от чуждестранни лица като собственици на земя или сгради в рамките на икономическата територия. В същност, по отношение на всички операции със земя и сгради, извършвани на икономическата територия на една страна от чуждестранни единици, последните се считат, в съответствие с договореностите, приети от Европейската система сметки, че са национални единици-резиденти, в които собствениците чуждестранни лица притежават акции.

Стойността на наемите за жилищата зад граница, обитавани от собствениците, се регистрира като внос на услуги, а съответния нетен опериращ излишък като първичен доход, получен от останалата част на света; стойността на наема на жилищата, обитавани от собственика, принадлежащи на чуждестранни лица се регистрира като износ на услуги, а съответният нетен опериращ излишък като първичен доход, платен към останалия свят.

4.61.   Позицията Разпределена печалба на квазикорпорации не включва сумите, които техните собственици получават:

а)

от продажбата на съществуващи дълготрайни капиталови стоки

б)

от продажбата на земя и нематериални активи

в)

от отчисления от капитала (т.е. пълната или частична ликвидация на акциите в квази-корпорацията).

Тези суми се третират като обикновените акции във финансовата сметка. По обратен начин, всички суми, предоставени от собственика (собствениците) на квази-корпорацията за целите на придобиването на активи или намаляването на задълженията им се третират като добавка към собствения им капитал. Ако квазикорпорацията обаче се притежава от правителството и ако тя поддържа постоянен оперативен дефицит в резултат на определена държавна икономическа и социална политика, всички регулярни трансфери на средства в предприятието, правени от страна на правителството за покриване на загубите му би трябвало да се третират като субсидии.

4.62.   Време на отчитане: Отчисленията от дохода на квази-корпорациите се отчитат, когато това разпределяне се прави от собствениците.

4.63.   В системата от сметки Разпределената печалба на квазикорпорациите се явява:

а)

в страна „Използване“ в сметка Разпределение на първичните доходи за секторите, в които се класифицират квазикорпорациите;

б)

в страна „Ресурс“ в сметка Разпределение на първичните доходи за секторите на собственика;

в)

в страните „Използване“ и „Ресурс“ във Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери.

РЕИНВЕСТИРАНА ПЕЧАЛБА В ПРЕКИ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ (D.43)

Определение:

Реинвестираните преки чуждестранни инвестиции (D.43) се равняват на:

 

Опериращия излишък на предприятието реализиращо пряката чуждестранна инвестиция

 

плюс

всички доходи от собственост или текущи трансфери, подлежащи на получаване

 

минус

всички доходи от собственост или текущи трансфери, изплатими, включително действителни парични преводи към чуждестранни преки инвеститори и всички текущи данъци, платими върху дохода, имуществото и др. на предприятието с преки чуждестранни инвестиции.

4.65.   Предприятие с преки чуждестранни инвестиции е корпорирано или некорпорирано предприятие, в което инвеститор-резидент в друга икономика притежава 10 процента или по-голям дял от обикновените акции или акциите с право на глас (за корпорирано предприятие) или еквивалента (за некорпорирано предприятие). Предприятията с преки чуждестранни инвестиции представляват такива юридически лица, които се определят като субсидиарни (инвеститорът притежава повече от 50 процента), асоциирани (инвеститорът притежава 50 процента или по-малко дялово участие) и клонове (изцяло или съвместно притежавани некорпорирани предприятия), дори пряко, или непряко притежавани от инвеститора. Следователно, „предприятия с преки чуждестранни инвестиции“ е по-широкото понятие от „корпорации под чуждестранен контрол“.

4.66.   Действителни разпределения могат да се направят от предприемаческия доход на предприятията с преки чуждестранни инвестиции под формата на дивиденти или отчисления от дохода на квази-корпорациите.

В допълнение, задържаните печалби се третират така, както ако са разпределени и преведени на чуждестранните преки инвеститори в пропорционално съотношение със собствеността им върху акциите на предприятието и след това ре-инвестирани от тях.

Реинвестираните печалби от пряките чуждестранни инвестиции могат да бъдат положителни или отрицателни.

4.67.   Време на отчитане: Реинвестираните печалби от прeки чуждестранни инвестиции се отчитат когато са реализирани.

В системата от сметки, реинвестираните печалби от прeки чуждестранни инвестиции се явяват:

а)

в страна „Използване“ и „Ресурс“ в сметка Разпределение на първичните доходи за секторите;

б)

в страна „Използване“ и „Ресаурс“ във Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери.

ДОХОД ОТ СОБСТВЕНОСТ НА ПРИТЕЖАТЕЛИТЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ПОЛИЦИ (D.44)

Определение:

Доходът от собственост на притежателите на застрахователни полици съответства на общите първични доходи, получени от инвестирането на застрахователни технически резерви. Застрахователните технически резерви се инвестират от застрахователни предприятия и пенсионни фондове във финансови активи или земя (от които се получава нетен доход от собственост, т.е. след удържането на всички платени лихви) или в сгради (което генерира нетен опериращ излишък). Всеки получен нетен доход, който произтича от инвестирането на собствени ресурси на застрахователните предприятия трябва да се изключи пропорционално на съотношението между собствените ресурси и сумата от собствените ресурси и застрахователните технически резерви.

4.69.   Тъй като техническите резерви са активи на притежателите на застрахователни полици, постъпленията от инвестирането им се посочват в сметките като платени от застрахователните предприятия и пенсионните фондове на притежателите на полиците под формата на доход от собственост разпределен към притежателите на застрахователните полици.

Тъй като на практика този доход се задържа от застрахователните предприятия и пенсионните фондове, следователно той се третира като изплатен обратно на застрахователните предприятия и пенсионните фондове под формата на премии и допълнителни вноски, които са в допълнение към фактическите премии и вноски, подлежащи на плащане.

Тези премии и допълнителни вноски върху застрахователните полици по общо застраховане, и върху полици по застраховка живот, взети по схеми на социално застраховане, се отчитат заедно с действителните премии и вноски в сметките Вторично разпределение на дохода за съответните единици.

Допълнителните премии по индивидуални застраховки живот, които не са взети по схеми на социално осигуряване като действителните премии, не са текущи трансфери и следователно не се отчитат в сметка Вторично разпределение на дохода. Те се включват пряко като един от елементите, допринасящ за промяната на „нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на застраховките живот и в резервите на пенсионните фондове“, отчетени във финансовите сметки на съответните единици.

4.70.   Време на отчитането: Доходът от собственост на притежателите на застрахователни полици се отчита при възникването му.

4.71.   В системата от сметки, доходът от собственост на притежателите на застрахователни полици се явява:

а)

в страна „Ресурс“ в сметка Разпределение на първичните доходи за притежателите на полици;

б)

в страна „Използване“ в сметка Разпределение на първичните доходи за застрахователите;

в)

в страна „Ресурс“ и в страна „Използване“ във Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери.

РЕНТА (D.45)

1.   Рента от земя:

4.72.   Рентата, която получава собственик на земя от наемател представлява форма на доход от собственост.

Тази група също включва рентата, изплащана на собствениците на води и реки на територията на страната, за правото да се експлоатират тези води за отдих или други цели, включително риболов.

Собственикът на земя може да бъде задължен да плаща данъци върху земята или да прави определени разходи по поддръжката единствено като последица от собствеността върху земята. Съгласно договореностите, такива данъци и разходи се плащат от лицето, имащо правото на ползуване върху земята, като ги удържа от рентата, която е задължено да плаща на собственика на земята.

4.73.   Рентата от земя не включва рентата от сгради и жилища, разположени върху нея; тaзи рентa се третира като плащането на пазарна услуга, предоставяна от собственика на наемателя на сградата или жилището, и е посочен в сметките като междинно или крайно потребление на наемателя. Ако не съществува обективна база за разделяне на плащането между рентата от земята и рентата от сградите, разположени върху нея, цялата сума се третира като рента, когато стойността на земята превишава стойността на сградата върху нея, а в противен случай като рента от сградния фонд.

2.   Ренти от подземни богатства

4.74.   Тази група включва възнагражденията, които се заплащат на собствениците на минерални залежи или изкопаеми горива (въглища, нефт или земен газ), които ги отдават под наем на други институционални единици, разрешавайки им да проучват или добиват такива залежи за определен период от време.

4.75.   Време на отчитане на рентите: Рентата се отчита в периода на дължимостта и.

4.76.   В системата от сметки, рентата се отчита:

а)

в страна „Ресурс“ и в страна „Използване“ в сметка Разпределение на първичния доход за секторите;

б)

в страна „Ресурс“ и в страна „Използване“ във Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери.

ТЕКУЩИ ДАНЪЦИ ВЪРХУ ДОХОДА, ИМУЩЕСТВОТО И ДРУГИ (D.5)

Определение:

Текущите данъци върху дохода, имуществото и др. (D.5) покриват всички задължителни, неподлежащи на компенсиране плащания, в брой или в натура, наложени периодично от правителството и от останалия свят върху дохода и имуществото на институционалните единици, както и някои периодични данъци, които не се налагат нито върху дохода, нито върху имуществото.

Текущите данъци върху дохода, имуществото и други се разделят на:

а)

Данъци върху дохода (D.51)

б)

Други текущи данъци (D.59).

ДАНЪЦИ ВЪРХУ ДОХОДА (D.51)

Определение:

Данъците върху дохода (D.51) се състоят от данъци върху дохода, приходите и капиталовите печалби. Те се начисляват върху действителните или предполагаеми доходи на физически лица, домакинства, корпорации или Нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД). Те включват данъци, начислявани върху притежаваното имущество, земя или недвижима собственост, когато те се използуват като основа за изчисляване дохода на техните собственици.

Данъците върху дохода включват:

а)

данъци върху доход на физически лица или домакинства (доход от трудови отношения, собственост, предприемачество, пенсии и др.), включително данъци, удържани от работодателите (подоходни данъци с плащане в момента на получаването на дохода). Тук са включени данъците върху дохода на собствениците на некорпорирани предприятия;

б)

данъци върху дохода или печалбите на корпорации;

в)

данъци върху холдингови печалби;

г)

данъци върху печалби от лотария или хазарт, платими върху размерите, получени от печелившите в играта в различие от данъците върху оборота на производителите, които организират хазарта или лотариите, които се третират като данъци върху продукти.

ДРУГИ ТЕКУЩИ ДАНЪЦИ (D.59)

4.79.   Другите текущи данъци включват:

а)

текущи данъци върху капитала, които се състоят от данъци, изплащани периодично върху собствеността или ползуването на земя или сгради от собствениците, и текущи данъци върху нетното богатство и върху други активи (скъпоценности, други външни белези на богатство) — с изключение на данъците, споменати в D.29 (които се плащат от предприятията като резултат на участието им в производството) и тези, споменати в D.51 (данъци върху дохода);

б)

данъци, начислявани на човек от пълнолетното население или върху домакинство, независимо от дохода или имуществото;

в)

данъци върху разходите, платими върху целия размер на разходите на физически лица или домакинства;

г)

плащания от домакинства за разрешителни за притежаване или ползуване на превозни средства, лодки или самолети (които не се използуват за бизнес цели), или за разрешителни за лов, стрелба или риболов, и др (45).

д)

данъци върху международни операции (пътувания зад граница, чуждестранни преводи, чуждестранни инвестиции, и др.), с изключение на тези плащани от производителите и митата върху вноса, плащани от домакинствата;

4.80.   Текущите данъци върху дохода, имуществото и др. не включват:

а)

данъци наследство, такси при смърт или данъци върху дарения inter-vivos, които се считат за начислени върху капитала на бенефициентите и са посочени в групата Данъци върху капитала (D.91);

б)

еднократни или извънредни данъчни облагания върху капитала или имуществото, които са посочени в групата Данъци върху капитала (D.91);

в)

данъци върху земята, сградите или други активи, притежавани или наети от предприятия и използувани от тях за производство. Такива данъци се разглеждат като други данъци върху производството (D.29);

г)

плащания от страна на домакинства за разрешителни, които не са разрешителните за използването на превозни средства, лодки или самолети, или разрешителни за лов, стрелба или риболов: разрешителни за шофиране или пилотиране на самолет, телевизионни и радио лицензии, разрешителни за притежаване на оръжие, музейни или библиотечни разрешителни, такси смет и др. които се разглеждат в повечето случаи като покупка на услуги, предоставяни от държавата (45).

4.81.   Общата стойност на данъците, която би следвало да се отчете, включва всички лихви, начислени върху просрочени данъчни задължения и всички глоби, наложени от данъчните власти, ако е невъзможно такива лихви и глоби да се отчитат поотделно; общата стойност също така включва всякакви налози, каквито могат да бъдат наложени във връзка с възстановяването и начислението на неуредените данъчни задължения. Съответно, тя се намалява с размера на всички намаления, направени от държавата като израз на икономическа политика, и всякакви възстановявания на суми, направени в резултат на плащания над размера на задължението.

4.82.   Отчитане на текущите данъци върху дохода, имуществото и др.:текущите данъци върху дохода, имуществото и др. се отчитат към момента на възникване на дейностите, операциите или другите събития, пораждащи задълженията за плащане.

Някои икономически дейности, операции или събития обаче, които според данъчното законодателство трябва да налагат върху стопанските единици задължение за плащането на данък, постоянно избягват от вниманието на данъчните власти. Би било нереалистично да се приеме, че такива дейности, операции или събития формират финансови активи или пораждат задължения под формата на суми, подлежащи на плащане или получаване. По тази причина сумите, които трябва да се отчитат в системата се определят от сумите, дължими за плащане само когато последните са доказани от данъчни оценки, декларации или други средства, които създават задължения под формата на чисти задължения за плащане от страна на данъкоплатците. Системата не начислява липсващи данъци, неудостоверени от данъчни оценки.

Данъците, доказани посредством данъчни оценки, но които никога не биват плащани (например, по причина на банкрут) се третират както ако те биха били платени; съществуват две възможности:

а)

отписването на лошите дългове от страна на правителството, което приема, че изискваната сума вече не може да бъде събрана; това отписване се отчита в сметка „Други изменения в обема на активите“ за правителството и неизправния длъжник;

б)

отменяне на дълга посредством взаимно споразумение между правителството и длъжника. Такова отменяне се третира като капиталов трансфер от правителството към длъжника в сметка Капитал, с едновременно погашение на дълга във финансовата сметка.

В някои случаи задължението да се платят данъци върху дохода може единствено да се определи в по-късен отчетен период от този на възникване на дохода. Следователно, необходима е известна гъвкавост по отношение времето на отчитане на такива данъци. Данъците върху дохода, удържани при източника, като данъците с плащане в момента на получаването и редовните aвансови плащания на данъците върху дохода могат да бъдат отчетени в периодите на плащането им и всяко крайно данъчно задължение върху дохода може да се отчете в периода, в който е определено задължението.

В системата от сметки текущите данъци върху дохода, имуществото и др. се отчитат:

а)

в страна „Използване“ в сметка Вторично разпределение на дохода за секторите, в които са класифицирани данъкоплатците;

б)

в страна „Ресурси“ на сметка Вторично разпределение на доходите за сектор Държавно управление;

в)

в страна „Използване“ и ресурсите във Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери.

СОЦИАЛНООСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ (D.6)

Определение:

Социалните помощи са трансфери в полза на домакинства, в брой или в натура, предназначени да освободят последните от финансовото бреме на редица рискове или нужди, направени по колективно организирани схеми или по други такива схеми от страна на правителствени институции и НТООД; те включват плащания от държавно управление към производители за индивидуално подпомагане на домакинствата, правени в контекста на социалните рискове или нужди.

4.84.   Списъкът на рисковете или нуждите, които могат да станат обект на социална помощ, съгласно договореностите, е определен както следва:

а)

заболяване;

б)

инвалидност, неработоспособност;

в)

трудова злополука или професионално заболяване;

г)

старост;

д)

оцелели членове от семейството;

е)

майчинство;

ж)

семейни помощи;

з)

подпомагане на трудова заетост;

и)

безработица;

й)

жилищно настаняване (46).

к)

образование

л)

нужди от общ характер.

4.85.   Социалните помощи включват:

а)

текущи трансфери и трансфери под формата на глобална сума по схеми, по които се получават вноски, покриват цялата общност или големи части от общността и се налагат и контролират от единици на държавно управление (схеми на социално осигуряване).

б)

текущи трансфери и трансфери под формата на глобална сума по схеми, организирани от предприятия от името на техните заети лица, бивши заети лица или зависимите от тяхната издръжка лица (частно финансирани или нефинансирани схеми на предприятия). Вноските могат да бъдат правени от заетите лица или работодателите; те също така могат да бъдат направени от самозаети лица (частни осигурители);

в)

текущи трансфери от правителствени органи и НТООД, които не зависят от предишно плащане на вноски (подпомагане).

4.86.   Социалните помощи изключват:

а)

застрахователни искове въз основа на полици, издадени единствено по собствена инициатива на застрахованото лице, независимо от неговия работодател или правителство;

б)

застрахователни искове по полици, издадени с единствената цел да се получи намаление, дори и ако такива полици са следствие от колективно споразумение.

4.87.   С цел една индивидуална полица да бъде третирана като част от схема на социално застраховане, събитията или обстоятелствата, срещу които участниците са застраховани, трябва да отговарят на рисковете и нуждите, изброени в 4.84 по-горе, и в допълнение трябва да бъдат изпълнени едно или повече от следващите условия:

а)

участието в схемата е задължително или по силата на закона за определена категория работници, било то заети лица, самозаети лица или ненаети, или съгласно условията на назначението на даден служител, или група заети лица;

б)

схемата е колективна, работеща в полза на определена група работници, било то заети лица, самозаети лица или ненаети, като участието е ограничено само за членовете на групата;

в)

работодателят прави вноска (фактическа или условна) по схемата от името на наетото лице, независимо от това дали то също прави вноска или не.

4.88.   Схемите на социално застраховане са схеми, по които работниците се задължават или насърчават от работодателите си или от правителството да се застраховат срещу определени събития или обстоятелства, които могат да се отразят на тяхното благосъстояние или това на зависещите от тяхната издръжка лица.

Социално-застрахователните схеми могат да бъдат класифицирани в следните видове:

а)

социалноосигурителни схеми, покриващи цялата общност, или големи части от общността, които са наложени, контролирани и финансирани от единиците на държавно управление;

б)

частни фондови схеми, които се състоят от:

1.

схеми, в които социалноосигурителните вноски се плащат на трети страни (осигурителни предприятия, автономни пенсионни фондове);

2.

схеми, в които работодателите поддържат специални резерви, отделени от други техни резерви, въпреки че такива схеми не представляват отделни от работодателите институционални единици. Те се разглеждат като не-автономни пенсионни фондове. Резервите се третират като активи, които принадлежат на бенефициентите, а не на работодателите.

в)

нефондови схеми, в които работодателите плащат социални помощи от собствените си ресурси, без да създават специални резерви за тази цел, на техните заети лица, бивши заети лица или зависимите от тях лица.

4.89.   Схемите на социално застраховане, организирани от държавни единици за техните собствени заети лица, се класифицират като частно фондови схеми или нефондови схеми, според случая, а не като схеми на социално осигуряване.

4.90.   Социалноосигурителните вноски могат да се разделят на фактически социалноосигурителни вноски, платими по първите две категории схеми, споменати в 4.88 по-горе и условни социалноосигурителни вноски, изплащани по нефондови схеми.

4.91.   Социалноосигурителните вноски могат да се разделят на вноски, задлъжителни по силата на закона и вноски, които не са задължителни по силата на закона.

СОЦИАЛНООСИГУРИТЕЛНИТЕ ВНОСКИ (D.61)

Фактически социалноосигурителни вноски (D.611)

4.92.   Фактически социалноосигурителни вноски включват:

а)

фактически социалноосигурителни вноски на работодателя (D.6111). Те съответствуват на поток D.121.

Фактическите социалноосигурителни вноски на работодателя се заплащат от работодателите на социалноосигурителни фондове, застрахователни предприятия или автономни, както и неавтономни пенсионни фондове, администриращи социално застрахователни схеми за осигуряването на социални помощи на техните заети лица.

Тъй като фактическите социалноосигурителни вноски на работодателите се правят в полза на техните заети лица, стойността им се отчита като един от компонентите на компенсацията на заетите лица заедно с надниците и заплатите в брой и в натура. Социалноосигурителните вноски след това се отчитат като платени от заетите лица като текущи трансфери към социалноосигурителните фондове, застрахователните предприятия или автономните, както и неавтономните пенсионни фондове;

б)

социалноосигурителни вноски на заетите лица (D.6112):

Това са социалноосигурителни вноски, които заетите лица плащат по социалноосигурителни, частни фондови и нефондови схеми. Социалноосигурителните вноски на заетите лица се състоят от платимите фактически вноски, плюс, в случай на частно фондови схеми, добавките по вноските, изплатими от дохода от собственост, който се разпределя към притежателите на застрахователни полици, получаван от заети лица, които участвуват в схемите, минус таксите за обслужването. Всички такси за обслужването се третират като такси върху вноските на заетите лица и са за тяхна сметка, а не за сметка на работодателите;

в)

социалноосигурителни вноски на самозаети лица и ненаети (D.6113):

Това са социалноосигурителни вноски, платими в тяхна собствена полза от лица, които не са заети лица — а именно самозаети лица (работодатели или работници на собствена сметка), или ненаети. Те също включват стойността на допълнителните вноски, изплатени от дохода от собственост, разпределени към притежателите на застрахователни полици, които се получават от физическите лица, участници по схемите и които се отчитат като обратно изплатени от тези лица на застрахователните предприятия в допълнение към други техни вноски.

4.93.   Плащанията на фактическите социалноосигурителни вноски могат да бъдат задължителни по силата на нормативен акт или разпоредба, или да се заплащат в резултат на колективно споразумение в определен отрасъл или на споразумения между работодател и заети лица в определено предприятие, или по причина, че са вписани в самия трудов договор. В някои случаи вноските могат да бъдат доброволни.

Доброволните вноски, споменати тук, покриват:

а)

социалносигурителни вноски, плащани от лица, които не са, или които вече не са законово задължени за това, в социално осигурителен фонд;

б)

социалносигурителни вноски, платими на застрахователни предприятия (или приятелски общества и пенсионни фондове, калсифицирани в същия сектор) като част от схеми на допълнително застраховане, организирани от предприятия в полза на техните заети лица и към които последните се присъединяват доброволно;

в)

вноски в приятелски общества, членството в които е открито за заетите лица или самонаети работници;

4.94.   За да се направи разграничение между социалноосигурителните вноски, които са задължителни и тези, които не са, в класификацията е въведено допълнително ниво:

а)

задължителни фактически социалноосигурителни вноски на работодателите (D.61111);

б)

доброволни фактически социалноосигурителни вноски на работодателите (D.61112);

в)

задължителни социалноосигурителни вноски на заетите лица (D.61121);

г)

доброволни социалноосигурителни вноски на заетите лица (D.61122);

д)

задължителни социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица (D.61131);

е)

доброволни социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица (D.61132).

4.95.   Фактическите социалноосигурителни вноски в социалноосигурителни фондове или други държавни агенции се отчитат бруто като разпределителни операции.

От друга страна, социалните вноски, платими по частни фондови схеми на застрахователни предприятия, на приятелски общества и автономни пенсионни фондове, включени в същия сектор, се отчитат нето, т.е. след намаление на тази част от вноската, която представлява стойността на застрахователната услуга предоставяна на домакинствата (местни и чуждестранни лица). Съгласно приетите договорености тази част от вноската представлява в същност плащането на пазарна услуга, която формира част от крайното потребление на домакинствата или, в случай на вноски изплатени от чуждестнанни домакинства – като част от износа на услуги.

В случая на не-автономни частни фондови социално застрахователни схеми, когато работодателите поддържат техни собствени отделени резери, не се удържа такса за услуга върху вноските, платени от заетите лица. Тъй като такива схеми не представляват отделни от работодателите институционални единици, разходите по управлението и администрирането на фондовете се отчитат с общите производствени разходи на работодателите.

4.96.   Време на отчитане:Фактическите социалноосигурителни вноски на работодателите (D.6111) и социалноосигурителните вноски на заетите лица (D.6112) се отчитат по времето, когато работата, пораждаща задължението за плащане на вноските е извършена. Социалноосигурителните вноски на самозаети лица и незаетите лица (D.6113) се отчитат при създаване на задълженията за плащане.

4.97.   В системата на сметки, фактическите социалноосигурителни вноски се отчитат:

а)

в страна „Използване“ в сметка Вторично разпределение на доходите на домакинствата;

б)

в страна „Използване“ във Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери (в случая на не-резидентни домакинства);

в)

в страна „Ресурс“ в сметка Вторично разпределение на дохода за осигурители или работодатели резиденти;

г)

в страна „Ресурс“ във Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери (в случая на осигурители или работодатели — не-резиденти).

Условни социалноосигурителни вноски (D.612)

4.98.   Условните социалноосигурителни вноски (D.612) представляват частта от социалните помощи (без евентуалните социалноосигурителни вноски на заетите лица), която се плаща пряко от работодателите (т.е. не е свързана с фактическите вноски на работодателите) на техните заети лица или бивши заети лица и други имащи правото на такива помощи лица. Те съответствуват на поток D.122. Тяхната стойност би следвало, по принцип, да се основава на статистически съображения.

4.99.   Въвеждането на условни социалноосигурителни вноски е необходимо ако социалните помощи, разпределяни пряко от работодателите се включат в сметките в глава социални помощи и ако стойността на тези помощи (за частта, която не е покрита от фактическите социалноосигурителни вноски на заетите лица) се включва в компенсацията на заетите лица, плащана от работодателя.

Когато работодателите предоставят социални помощи пряко на техните заети лица, бивши заети лица или зависими от тяхната издръжка лица от собствените си ресурси без намесата на социалноосигурителен фонд, застрахователно предприятие или автономен пенсионен фонд, и без да се създава специален фонд или отделен резерв за целта, бенефициентите могат да се считат като защитени срещу различни конкретни нужди или обстоятелства, дори и ако не се правят плащания за покриването им.

Следователно, на заетите лица би трябвало да се припише условно възнаграждение, равно по стойност на размера на социалноосигурителните вноски, каквито биха били необходими за осигуряване на de facto правата на социални помощи, натрупващи им се от такива вноски. Този размер зависи не само от нивата на текущо платимите помощи, но също и от начините, по които задълженията на работодателите по такива схеми могат да се развият в бъдеще в резултат на редица фактори, като очаквани промени в броя, възрастово разпределение и граница на живот на техните настоящи и бивши заети лица. По такъв начин стойностите, които трябва да се начислят условно за вноската, по принцип следва да се основават на същия вид статистически съображения, които определят нивата на премиите на застрахователните предприятия. Когато в резултат на политически събития или икономически промени съотношението между броя на текущо заетите лица и броя на лицата, получаващи пенсии значително се промени и стане свръхвисок, стойността на условните вноски за текущо заетите лица би трябвало да се оценява в размер, различен от действителната стойност на плащаните пенсии. За тази цел може да се използува един разумен процент от надниците и заплатите, плащани на настоящите заетите лица.

На практика обаче може да се окаже трудно да се определи какъв трябва да бъде размерът на условните вноски. Предприятието може само да направи оценка въз основа на платените вноски по подобни фондови схеми с цел да изчисли вероятните си задължения в бъдеще. В противен случай единственото практическо решение може да бъде използуването на нефондови социални помощи, изплатими от предприятието през същия отчетен период (след отчисление на фактическите вноски, правени от самите заети лица) като оценка на условното възнаграждение, което би било необходимо за покриване на условните вноски. Докато очевидно съществуват много причини, защо необходимата стойност на условните вноски може да се различава от нефондовите социални помощи, действително платени в същия период, като променящия се състав и възрастова структура на работната сила на предприятието, действително платените в текущия период помощи (без социалноосигурителните вноски на заетите лица) независимо от това могат да осигурят достатъчна оценка на вноските и свързаното с тях условно възнаграждение.

4.100.   Работодателите се отчитат в сметка Формиране на дохода, като плащащи на настоящите им заети лица, като компонент от тяхната компенсацията им, сумата, описана като условни социалноосигурителни вноски и равна по стойност на оценените социалноосигурителни вноски, които биха били необходими за осигуряване на нефондовите социални помощи, на които тези заети лица ще имат право. Заетите лица се отчитат в сметка Вторично разпределение на дохода като плащащи обратно на своите работодатели същата сума условни социалноосигурителнни вноски (т.е. текущи трансфери) както ако ги плащаха по отделна социално застрахователна схема.

4.101.   Време на отчитане: Условните социалноосигурителни вноски, които представляват част от задължителните преки социални помощи, се отчитат по времето на възникване на задължението за изплащането им.

Условните социалноосигурителни вноски, които представляват част от доброволните преки социални помощи, се отчитат по времето на предоставяне на помощите.

4.102.   В системата от сметки условните социалноосигурителни вноски се отчитат:

а)

в страна „Използване“ в сметка Вторично разпределение на дохода за домакинствата и във Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери;

б)

в страна „Ресурс“ в сметка Вторично разпределение на дохода за секторите, към които принадлежат работодателите и във Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери.

СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ, БЕЗ СОЦИАЛНИ ТРАНСФЕРИ В НАТУРА (D.62)

4.103.   Група D.62 включва:

Социалноосигурителни помощи в брой (D.621)

Тези помощи се изплащат на домакинствата от социалноосигурителни фондове (изключвайки възнаграждения, виж D.6311).

Такива помощи се предоставят по социалноосигурителни схеми.

Частни фондови социални помощи (D.622)

Тези помощи (в брой или в натура) се плащат на домакинствата от застрахователни предприятия или други институционални еденици, администриращи частни фондови социално-застрахователни схеми.

Нефондови социални помощи на заети лица (D.623)

Тези помощи (в брой или в натура) се платими от работодателите на техните заети лица, на зависимите от издръжката на заетите лица или на оцелели лица, по администрирани от работодателите нефондови социално застрахователни схеми. Те включват:

а)

плащане без прекъсване на надници в нормален или намален размер в периоди на отсъствие от работа в резултат на заболяване, нещастен случай, майчинство и др;

б)

плащането на семейни, образователни или други периодично отпускани суми по отношение на зависимите от издръжката на заетите лица;

в)

плащането на пенсии за пенсиониране или загуба на близък на бивши заети лица или техните семейства, плащане на обезщетения при прекъсване на договорните отношения на работници или техните семейства в случай на освобождаване освобождаване от работа, нетрудоспособност, смърт при нещастен случай и др. (ако са свързани с колективни споразумения);

г)

общо медицинско обслужване, което не е свързано с работата на наетото лице;

д)

здравно-възстановителни и старчески домове;

Нефондовите социални помощи на заетите лица, плащани от работодателите на техни бивши заети лица или други лица, имащи правото на тях, трябва да се отчитат включително фактическите социалноосигурителни вноски на работодателите, т.е. плащанията, направени от работодателите в полза на въпросните лица към осигуретелите.

Помощи за социално подпомагане в брой (D.624)

Те се изплащат на домакинствата от правителството или НТООД за покриването на същите нужди както при помощите от социалното застраховане, но те не се правят по схемата на социалното застраховане, обединяваща социалноосигурителни вноски и помощи от социално застраховане. Такива помощи не включват текущи трансфери, плащани в резултат на събития или обстоятелства, които нормално не се покриват от схеми на социално застраховане (т.е. трансфери, направени в резултат на природни бедствия, отчетени като други текущи трансфери или като други капиталови трансфери).

СОЦИАЛНИ ТРАНСФЕРИ В НАТУРА (D.63)

Определение:

Социалните трансфери в натура (D.63) се състоят от стоки и услуги, предоставяни като трансфери в натура на индивидуални домакинства от правителството и НТООД , било то закупувани на пазара или произвеждани като непазарна продукция от единици на държавно управление или НТООД. Те могат да бъдат финасирани от данъци, друг държавен доход или от социалноосигурителни вноски, или от дарения и доход от собственост в случая на НТООД.

Въпреки че някои от не-пазарните услуги, произвеждани от НТООД имат някои характеристики на колективните услуги, всички непазарни услуги, произвеждани от НТООД за улеснение и съгласно договореностите се третират като индивидуални услуги в натура. Услугите, предоставяни безплатно или на цени, които не са икономически значими в полза на домакинства, се третират като индивидуални услуги, за да бъдат разделени от колективните услуги, предоставяни на обществото като цяло, или големи части от него. Индивидуалните услуги се състоят главно от образователни и здравни услуги, въпреки че често се предоставят и други видове услуги, като услуги по жилищно настаняване, културни и почивно-възстановителни услуги.

Групата социални трансфери в натура (D.63) включва социални помощи в натура и трансфери на индивидуални не-пазарни стоки или услуги:

Социални помощи в натура (D.631)

4.105.   Социалните помощи в натура са социални трансфери в натура, предназначени за освобождаване на домакинствата от финансовото бреме на социалните рискове или нужди (виж в 4.84). Те могат да бъдат подразделени на такива, при които домакинствата-бенефициери в действителност сами закупуват стоките и услугите и след това платените суми им се възстановяват, и такива, при които съответните услуги се предоставят пряко на бенефициерите. Във втория случай държавно управление или НТООД произвеждат или закупуват изцяло или частично стоки и услуги, които се предоставят пряко от техните производители на бенефициерите.

а) Социалноосигурителни помощи, изплатени (D.6311)

Тези помощи представляват възстановяване на плащане от социално осигурителни фондове на одобрени разходи, направени от домакинствата за определени стоки или услуги.

Когато едно домакинство купува стока или услуга, за които впоследствие сумата му се възстановява частично или изцяло от социалноосигурителен фонд, домакинството може да бъде считано като действуващо от името на социалноосигурителния фонд. В същност домакинството предоставя краткосрочен кредит на социалноосигурителния фонд, който се ликвидира при възстановяване на сумата на домакинството.

Размерът на възстановените разходи се отчита като пряко реализирани разходи от социалноосигурителния фонд във времето, в което домакинството прави покупката, докато единственият осчетоводяван разход за домакинството е разликата, ако има такава, между платената покупна цена и възстановената сума. По такъв начин размерът на възстановения разход не се третира като текущ трансфер в брой от социалноосигурителните фондове към домакинствата.

б) Други социалноосигурителни помощи в натура (D.6312)

Те се състоят от социални трансфери в натура, с изключение на възстановени плащанията, правени от социалноосигурителни фондове към домакинства. Повечето от другите социалноосигурителни помощи в натура най-вероятно се състоят от медицинско или стоматологично лечение, хирургическо лечение, болнично настаняване, очила или контактни лещи, медицинска апаратура или оборудване и други подобни стоки или услуги в контекста на социалните рискове или нужди. Услугата се предоставя от пазарни или не-пазарни производители на бенефициентите пряко, без възстановяване на суми, и следователно би трябвало да се оценява. Всички плащания, правени от самите домакинства би трябвало да се приспаднат.

в) Социални помощи в натура (D.6313)

Те се състоят от трансфери в натура, предоставяни на домакинствата от държавно управление или НТООД, които са подобни по своя характер на социалноосигурителните помощи в натура, но не се предоставят в контекста на социално застрахователни схеми. Тук се включват, ако не са покрити от схеми по социално застраховане, социално жилищно настаняване, периодично отпускани суми за жилище, дневни санитарни грижи, професионално обучение, намаления на цената на транспорта (при положение, че това има социална цел) и подобни стоки и услуги в контекста на социалните рискове или нужди. Всички плащания, направени от самите членове на домакинствата трябва да се приспадат от размера на това подпомагане.

Трансфери на индивидуални не-пазарни стоки или услуги (D.632)

Определение:

Трансферите на индивидуални не-пазарни стоки или услуги (D.632) се състоят от стоки или услуги, предоставяни на индивидуални домакинства безплатно или на цени, които не са икономически значими от не-пазарни производители – единици на държавно управление или НТООД. Те съответстват на разходите за индивидуално потребление на НТООД и държавно управление (виж 3.85), минус социалните помощи в натура (D.631) предоставяни на домакинствата от социалното осигуряване или като социалното подпомагане.

4.107.   Време на отчитане на социалните помощи:

а)

в брой, отчитат се в момента на регистриране на исковете за помощи;

б)

в натура, отчитат се в момента на предоставяне на услугите, или в момента, когато настъпват промените върху собствеността на стоките, предоставяни пряко на домакинствата от не-пазарни производители.

4.108.   В системата от сметки, социалните помощи, които не са социални трансфери в натура (D.62) се отчитат:

а)

в страна „Използване“ в сметка Вторично разпределение на дохода за секторите, предоставящи помощите;

б)

в страна „Използване“ във Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери (в случая на помощи, предоставяни от останалия свят);

в)

в страна „Ресурси“ в сметка Вторично разпределение на дохода в сектора на домакинствата;

г)

в страна „Ресурси“ във Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери (в случая на помощи, предоставяни на домакинства — не-резиденти).

Социалните трансфери в натура (D.63) се отчитат:

а)

в страна „Използване“ в сметка Преразпределение на дохода в натура на секторите, предоставящи помощите;

б)

в страна „Ресурси“ в сметка Преразпределението на дохода в натура на сектор домакинства.

Потреблението на стоките и услугите — предмет на трансфер, се отчита в страна „Използване“ на сметка Коригиран разполагаем доход.

На практика няма социални трансфери в натура с останалия свят (те се регистрират в D.62 социални помощи, без социални трансфери в натура).

ДРУГИ ТЕКУЩИ ТРАНСФЕРИ (D.7)

НЕТО ПРЕМИИ ПО ОБЩО ЗАСТРАХОВАИЕ (D.71)

Определение:

Нето премиите по общо застраховане (D.71) са премии платими по полици, предоставени от институционални единици. Полиците, предоставени от индивидуалните домакинства са полиците, предоставени по тяхна инициатива и в тяхна полза, независимо от работодателите им или държавата и извън всякаква социално-застрахователна схема. Нето премиите по общо застраховане включват фактическите премии, платими от притежателите на полици за получаване на застрахователно покритие през отчетния период и премиалните добавки, изплатими от доход от собственост, разпределeн към притежателите на застрахователни полици след приспадане на таксите за услугата на застрахователните предприятия, организиращи застраховката (47).

Нето премиите по общо застраховане са сумите, предоставяни като застрахователно покритие срещу различни събития или инциденти, в резултат на увреждания на стоки или собственост, или в резултат на нанесена вреда върху лица от природни фактори или човешки действия — пожари, наводнения, катастрофи, колизии, потъвания, кражба, насилие, нещастни случаи, заболяване и др. или срещу финансови загуби, произтичащи от събития като заболяване, безработица, нещастни случаи и др.

4.110.   Време на отчитане: Нето премиите по общо заастраховане се отчитат при получаването им.

Застрахователните премии, от които се приспадат таксите за обслужване, са тези части от общите премии, платени в текущия период или в предишни периоди, които покриват неуредени рискове през текущия период.

Получените премии през текущия период трябва да се разграничават от премиите, дължими за изплащане през текущия период, които най-вероятно покриват рискове както през текущия период така и в бъдещи периоди.

4.111.   В системата от сметки нето премиите по общо застраховане се отчитат като:

а)

в страна „Използване“ на сметка Вторично разпределение на дохода за притежателите на полици резиденти;

б)

в страна „Използване“ на Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери (в случая на притежатели на полици — нерезиденти);

в)

в страна „Ресурс“ в сметка Вторично разпределение на дохода за местни застрахователни предприятия;

г)

в страна „Ресурс“ на Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери (в случая на не-резидентни застрахователни предприятия).

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ПО ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ (D.72)

Определение:

Обезщетенията по общо застраховане (D.72) представляват обезщетения, дължими по договори по общо застраховане (48); т.е. сумите, които застрахователните предприятия са задължени да заплатят при уреждането на застраховки при наранявания или щети, причинени на хора или стоки (включително дълготрайни капиталови стоки).

4.113.   Обезщетенията по общо застраховане не включват плащания, които съставляват социални помощи.

4.114.   Тъй като таксите по обслужването на общите застраховки, се изчисляват чрез изваждането на дължимите обезщетения от комбинираната стойност на спечелените премии и премиалните добавки, следва, че общите дължими обезщетения трябва да се равняват на нетните премии по общо застраховане, подлежащи на получаване от застрахователно предприятие през същия отчетен период. Това подчертава факта, че главната функция на общото застраховане е преразпределение на ресурси.

Уреждането на обезщетение по общо застраховане се третира като трансфер в полза на ищеца. Такива плащания винаги се третират като текущи трансфери, дори когато става дума за големи суми в резултат на случайното унищожение на дълготраен актив или сериозно персонално нараняване на физическо лице. Сумите, получени от ищеца обикновено не са предназначени за някаква определена цел и стоките или активите, които са увредени или унищожени не винаги се ремонтират или подменят като задължително условие.

Някои обезщетения произтичат по причина на увреждане или наранявания, които притежателите на застрахователни полици причиняват на имуществото или хора от трета страна. В такива случаи валидните обезщетения се отчитат като платими директно от застрахователното предприятие на страните, понесли увреждането, а не косвено чрез притежателя на полицата.

4.115.   Време на отчитане: Обезщетенията по общо застраховане се отчитат във времето на възникване на инцидента или другите събития, покрити от застраховката.

4.116.   В системата от сметки те се отчитат:

а)

в страна „Използване“ в сметка Вторично разпределение на дохода за местни застрахователни предприятия;

б)

в страна „Използване“ във Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери (в случая на не-резидентни застрахователни предприятия);

в)

в страна „Ресурс“ в сметка Вторично разпределение на дохода за секторите-бенефициенти;

г)

в страна „Ресурс“ във Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери (в случая на не-резидентни бенефициенти).

ТЕКУЩИ ТРАНСФЕРИ В РАМКИТЕ НА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ (D.73)

Определение:

Текущите трансфери в рамките на Държавно управление (D.73) включват трансферите между различните под-сектори на държавното управление (централно управление, федерално управление, местно управление, социалноосигурителни фондове), с изключение на данъците, субсидиите, инвестиционните субсидии и други капиталови трансфери.

4.118.   Текущите трансфери в рамките на държавно управление не включват операции от името на други единици; те се отчитат само един път в сметките в ресурсите на единиците бенефициент, от чието име се прави операцията. Такава ситуация се поражда специално когато една държавна институция (т.е. институция на централното управление) събира данъци, които изцяло или частично автоматично се превеждат на друга държавна институция (т.е. местна власт). В този случай данъчните постъпления, предназначени за втората държавна институция се отчитат както ако са събрани пряко от тази институция, а не като текущ трансфер в рамките на държавно управление. Това решение се отнася толкова повече към случая на данъците, предназначени за друга държавна институция, които приемат формата на допълнителни ставки, налагани върху размера на данъците, събирани от централното държавно управление. Закъсненията в превеждането на данъците от първата към втората държавна институция се записват в позицията „Други сметки, подлежащи на получаване/плащане“ на Финансовата сметка.

От друга страна, трансферите на данъчни постъпления, които съставляват част от блоков трансфер от централното управление към друга държавна институция се включват в текущите трансфери в рамките на държавното управление. Тези трансфери не съответстват на никоя определена категория данъци и не се правят автоматично, а главно посредством някои фондове (общински фондове и такива на местната власт) в съответствие със съотношението на пропорционалност, определено от централното управление.

4.119.   Време на отчитането: Текущите трансфери в рамките на държавното управление се отчитат във времето, в което действуващите разпоредби регламентират извършването им.

4.120.   В системата от сметки текущите трансфери в рамките на държавното управление се отчитат в страна „Използване“ и „Ресурс“ в сметка Вторично разпределение на дохода за под-секторите на държавното управление (49).

ТЕКУЩИ МЕЖДУНАРОДНИ ТРАНСФЕРИ (D.74)

Определение:

Текущите международни трансфери (D74) включват всички трансфери в брой или в натура между държавното управление и държавно управление на други страни или международни организации в останалата част от света, с изключение на инвестиционните субсидии и други капиталови трансфери (50).

4.122.   Глава D.74 обхваща:

а)

не-данъчните вноски на държавата в полза на институциите на Европейския съюз, с изключение на „БНП“ въз основа на собствен ресурс (51)

б)

вноските на държавата в полза на международни организации (с изключение на данъците, плащани от държави-членки на посочените по-горе национални институции);

в)

всички текущи трансфери, които държавата може да получи от институциите или организациите, споменати в букви а) и б) (52);

г)

текущи трансфери между правителства в брой (т.е. плащания предназначени за финансиране на бюджетните дефицити на чужди страни или презокеански територии), или в натура (т.е. частта от дарения под формата на храна, военно оборудване и спешна помощ при природни бедствия под формата на храна, облекло, лекарства и др.);

д)

надници и заплати, изплащани от правителство, институция на Европейския съюз или международна организация в полза на съветници или експерти, оказващи техническа помощ на развиващи се страни.

Текущото международно сътрудничество включва трансфери между държавното управление и международни институции разположени в страната, при което международните организации не се третират като местни институционални единици на страните на местонахождението им.

4.123.   Време на отчитането: Времето, което действуващите разпоредби определят за реализиране на трансферите (задължителни трансфери) или времето на извършване на трансферите (доброволни трансфери).

4.124.   В системата от сметки текущите международни трансфери се отчитат:

а)

в страна „Използване“ и „Ресурс“ в сметка Вторично разпределение на доходите за сектор Държавно управление.

б)

в страна „Използване“ и „Ресурси“ във Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери.

РАЗНИ ТЕКУЩИ ТРАНСФЕРИ (D.75)

1.   Текущи трансфери към НТООД

Определение:

Текущите трансфери към НТООД включват всички доброволни вноски (които не са наследства от завещания), подписки за членство и финансово подпомагане, които НТООД получават от домакинствата (включително домакинства нерезиденти) и в по-малка степен от други единици.

4.126.   Включват се следните позиции:

а)

редовни подписки, платени от домакинствата на профсъюзи и политически, спортни, културни, религиозни и подобни организации, класифицирани в сектора НТООД.

б)

доброволни вноски (които не са наследство от завещания) от домакинства, корпоративни предприятия и останалата част от света в полза на НТООД, включително трансфери в натура под формата на дарения на храни, облекло, одеяла, лекарства и др. с цел благотворителност за разпределянето им към резидентни и нерезидентни домакинства.

в)

помощи и субсидии от държавното управление, които не са трансферите, правени със специалната цел да се финансират капиталови разходи, посочени в групата Инвестиционни субсидии.

Изключват се плащания на членски вноски или подписки в полза на пазарни нетърговски институции, обслужващи бизнеса, като търговски камари или търговски асоциации, които се третират като плащания за оказани услуги.

4.127.   Време на отчитането: Текущите трансфери в полза на НТООД се отчитат към момента на реализирането им.

4.128.   В системата от сметки текущите трансфери в полза на НТООД се отчитат:

а)

в страна „Използване“ в сметка Вторично разпределение на дохода за секторите реализиращи вноските;

б)

в страна „Използване“ във Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери;

в)

в страна „Ресурс“ в сметка Вторично разпределение на дохода за сектор НТООД.

2.   Текущи трансфери между домакинства

Определение:

Текущите трансфери между домакинствата се състоят от всички текущи трансфери в брой или в натура, направени или получени от домакинства-местни лица в полза на или от други местни или чуждестранни домакинства. В частност, те включват парични преводи от емигранти или работници, постоянно установили се зад граница (или работещи в чужбина за срок от една или повече години) в полза на членове на тяхното семейство, които живеят в страната, от която произхождат, или от родители към децата им, живеещи на друго място.

4.130.   Време на отчитането: Времето на възникване на трансфера.

4.131.   В системата от сметки текущите трансфери между домакинства се отчитат:

а)

в страна „Използване“ и „Ресурс“ в сметка Вторично разпределение на дохода за домакинствата;

б)

в страна „Използване“ и „Ресурс“ във Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери.

3.   Глоби и наказания

Определение:

Глобите и наказанията, налагани на инситуционални единици от съдебно решение или от квази-юридически органи се третират като задължителни текущи трансфери.

4.133.   Настоящата глава не включва:

а)

глоби и наказания, налагани от страна на данъчните власти за избягване или просрочено плащане на данъци, които обикновено не могат да бъдат разграничени от самите данъци;

б)

плащания на такси за получаването на лицензии, като такива плащания са или данъци, или плащане на услуги, оказвани от държавни органи (виж D.29, D.59).

4.134.   Време на отчитане: Глобите и наказанията се отчитат във времето на възникване на задълженията.

4.   Лотарии и хазарт

4.135.   Сумите, платени за лотарийни билети или дадени като залози се състоят от два елемента: платена такса за услуга в полза на единицата, организираща лотарията или хазартната игра и остатъчна част, която се превежда като текущ трансфер, изплатен в полза на печелившите играчи. Таксата за услугата може да бъде твърде съществена част и да покрива данъците върху производството на хазартни услуги. В системата трансферите се третират като осъществяващи се пряко между участниците в лотарията или хазартната игра, т.е. между домакинствата. Когато участвуват не-резидентни домакинства може да бъдат реализирани значителни нетни трансфери между сектор Домакинства и останалия свят. Текущите трансфери се отчитат по време на реализирането им.

5.   Плащания на компенсация

Определение:

Плащанията на компенсация се състоят от текущи трансфери, плащани от институционални единици на други институционални единици като компенсация за нараняване на лица или увреждане на имущество по вина на първите, с изключение на плащания по обезщетения за общо застраховане. Плащанията на компенсация могат да бъдат или задължителни плащания, присъдени по силата на съдебно решение, или плащания /ex gratia/ по силата на извънсъдебни споразумения. Тази глава обхваща ex gratia плащания, направени от държавни органи или НТООД като компенсация за наранявания или щети, причинени от природни бедствия, които са различни от тези, класифицирани като капиталови транфери.

4.137.   Време на отчитането: Плащанията на компенсации се отчитат при извършването им (за ex gratia плащания) или към момента на дължимостта им (за задължителни плащания).

6.   БНП въз основа на собствен ресурс

4.138.   „БНП на база собствен ресурс“, създаден по силата на Решение на Съвета от 24 юни 1988 г. съгласно системата на собствени ресурси на Общността е текущ трансфер, платим от държавното управление на всяка страна-членка в полза на институциите на Европейския съюз.

Това е остатъчна вноска към бюджета на тези Институции, която се изчислява върху нивото на БНП на всяка от страните.

Време на отчитането: БНП на база собствен ресурс се отчита към момента на дължимостта му.

В системата от сметки, БНП на база собствен ресурс се явява:

а)

в страна „Използване“ в сметка Вторично разпределение на дохода за сектор държавно управление;

б)

в страна „Ресурс“ във Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери.

7.   Други

а)

Текущи трансфери от НТООД към държавно управление, които не са данъци;

б)

плащания от държавното управление към обществени предприятия, класифицирани в сектора не-финансови корпоративни и квази-корпоративни предприятия, предназначени за покриването на свръхвисоки пенсионни такси;

в)

пътнически сдружения и награди, плащани към резидентни или не-резидентни домакинства от държавно управление или НТООД;

г)

премиални плащания върху спестяванията, давани на интервали от правителството на домакинствата с цел поощряване на последните за спестяванията им през периода;

д)

възстановяване на разходи към домакинствата, направени от тяхно име от социално благотворителни институции;

е)

текущи трансфери от НТООД към останалия свят;

ж)

спонсориране от корпорации, ако тези плащания не се считат за покупки на рекламни или други услуги (например, трансфери за добра кауза, или стипендии);

з)

текущи трансфери от правителството към домакинствата в качеството им на потребители, ако не се отчитат като социални помощи.

4.140.   Време на отчитането: Тези трансфери се отчитат при реализирането им, с изключение на трансферите от или към правителството, които се отчитат към момента на дължимостта им.

В системата от сметки другите текущи трансфери се явяват:

а)

в страна „Ресурс“ и „Използване“ в сметка Вторично разпределение на дохода за всички сектори;

б)

в страна „Ресурс“ и „Използване“ във Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери.

КОРЕКЦИЯ В ИЗМЕНЕНИЕТО НА НЕТНАТА СТОЙНОСТ НА АКТИВИТЕ НА ДОМАКИНСТВАТА В РЕЗЕРВИТЕ НА ПЕНСИОННИТЕ ФОНДОВЕ (D.8)

Определение:

Корекцията в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове (D.8) представлява корекцията, необходима за отразяване в спестяванията на домакинствата на изменението на фактическите резерви, върху които домакинствата имат определено право на иск (иск, който повторно се явява на финансово ниво като актив в позиция F.61) и които се попълват от премии и вноски, отчетени в сметка Вторично разпределение на дохода като социални вноски.

4.142.   Тъй като домакинствата се третират във финансовите сметки и баланси на системата като притежаващи резервите на частни фондови схеми, както автономни, така и неавтономни, необходима е позиция корекции, така че всяко превишение на пенсионните вноски над пенсионните приходи (т.е. платими трансфери над получавани трансфери) да не се отрази върху позиция спестяване на сектор домакинства.

С цел да се неутрализира този ефект, корекцията, равна на:

 

общата стойност на фактическите социални вноски по отношение на пенсиите, изплащани по частни фондови пенсионни схеми

плюс

общата стойност на добавките върху вноските, платими от доход от собственост, разпределян на притежателите на застрахователни полици

минус

стойността на свързаните такси за обслужване

минус

общата стойност на пенсиите, изплатени като социално застрахователни помощи от частни фондови пенсионни схеми

се добавя към разполагаемия доход, или коригирания разполагаем доход на домакинствата в сметка „Използване на дохода“ преди да се стигне до спестяването.

По този начин спестяването на домакинствата е същото каквито би било, ако пенсионните вноски и пенсионните приходи не са отчетени като текущи трансфери във сметка Вторично разпределяне на доходите. Тази позиция за корекции е необходима с цел да се съгласува спестяването на домакинствата с промяната в нетната стойност на активите им в резервите на пенсионните фондове, отчетени във финансовата сметка на системата. Срущуположни корекции, разбира се, са необходими в сметка „Използване на дохода“ на застрахователните предприятия, или автономните пенсионни фондове, или на работодателите, поддържащи неавтономни пенсионни фондове.

4.143.   Време на отчитането: Корекцията се отчита в съответствие с потоците, които я съставляват.

4.144.   В системата от сметки корекцията в промяната на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионниту фондове се отчита:

а)

в страна „Използване“ в сметка Използване на доходите за сектора на застрахователните предприятия и други сектори, администриращи не-автономни пенсионни фондове;

б)

в страна „Използване“ във Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери (в случая на чуждестранни институции);

в)

в страна „Ресурси“ в сметка Използване на доходите на сектор домакинства;

г)

в страна „Ресурси“ във Външната сметка на първичните доходи и текущите трансфери (в случая на не-резидентни домакинства).

КАПИТАЛОВИ ТРАНСФЕРИ (D.9)

4.145.   Капиталовите транфери се различават от текущите трансфери поради факта, че те включват придобиването или предоставянето на разположение на актив или активи, касаещо най-малко една от страните в операцията. Направени в брой или в натура, те би трябвало да доведат до съизмерима промяна във финасовите или не-финасови активи, посочени в балансите на едната или двете страни по операцията.

4.146.   Определение: Капиталовият трансфер в натура се състои от трансфер на собствеността върху даден актив (които не са запаси или суми в брой), или отменянето на задължението от страна на кредитор, без да се получи никаква част срещу това.

Капиталовият трансфер в брой се състои от трансфер на пари в брой, който първата страна е инициирала като е прехвърлила даден актив, или активи (които не са запаси), или който втората страна очаква или изисква, за да го използува за придобиването на актив или активи (които не са запаси). Втората страна, получателят често е задлъжена да използува сумата в брой за придобиването на актив или активи като условие, при което се прави трансферът.

4.147.   Капиталовите трансфери покриват данъците върху капитала (D.91), инвестиционните субсидии (D.92) и други капиталови трансфери (D.99).

ДАНЪЦИ ВЪРХУ КАПИТАЛА (D.91)

Определение:

Данъците върху капитала (D.91) се състоят от данъци, наложени на нередовни и твърде редки интервали върху стойността на активите или нетната стойност, собственост на институционални единици, или върху стойностите на активи, трансферирани между институционални единици като резултат от завещания, дарения, подаръци /inter-vivos/, или други трансфери.

4.149.   Данъците върху капитала включват:

а)

данъци върху капиталови трансфери: данъци наследство, задължения при смърт и данъци върху дарения inter-vivos, които се считат за наложени върху капитала на бенефициентите (с изключение на данъците върху продажбите на активи, тъй като последните не са трансфери);

б)

капиталови данъци: случайни данъци и изключителни данъци върху активи или нетна стойност, собственост на институционални единици (53). Те включват данъци върху подобрения на недвижими имоти, т.е. данъци върху увеличението на стойността на селскостопанска земя, дължащо се на разрешение за благоустрояването на земята за търговски или жилищни цели.

4.150.   Време на отчитането: Данъците върху капитала се отчитат във времето на възникване на данъчните задължения.

4.151.   В системата от сметки данъците върху капитала се отчитат:

а)

в страна изменение на задълженията и нетната стойност (–) в сметка Капитал на секторите, в които са класифицирани данъкоплатците;

б)

в страна изменение на задълженията и нетната стойност (+) в сметка Капитал на държавно управление;

в)

в страна изменение на задълженията и нетната стойност в сметка Капитал на останал свят.

ИНВЕСТИЦИОННИ СУБСИДИИ (D.92)

Определение:

Инвестиционните субсидии (D.92) се състоят от капиталови трансфери в брой или в натура, направени от правителствата или от останалия свят към други местни или не-резидентни институционални единици за финансиране изцяло или отчасти на разходите им за придобиване на дълготрайни активи (54).

4.153.   Инвестиционните субсидии могат да бъдат правени в брой или в натура. Инвестиционните дарения в натура се състоят от трансфери на транспортно оборудване, машини и друго оборудване от правителствата към други местни или не-резидентни единици, както и прякото предоставяне на сгради или други съоръжения на местни или не-резидентни единици.

4.154.   Инвестиционните субсидии не включват трансфери на военно оборудване под формата на оръжия или оборудване, чиято единствена функция е да се използват за стрелба, тъй като те не са класифицирани като дълготрайни активи.

4.155.   Стойността на капиталообразуването, направено от държавното управление в полза на други сектори на икономиката също се посочва като инвестиционна субсидия в случаите, при които бенефициентът може да се определи и става собственик на капитала. В такива случаи капиталообразуването се отчита в изменение в активите в сметка Капитал на бенефициента и се финансира от инвестиционната субсидия, която се явява в изменение в задълженията и нетната стойност на същата сметка.

4.156.   Позицията D.92 включва не само еднократни неповтарящи се плащания, предназначени за финансирането на капиталообразуване през същия период, но също и плащания под формата на вноски за капиталообразуване, извършвани в по-ранен период. По този начин, частите от годишните плащания от страна на държавно управление, представляващи погашение на дългове, договорени от предприятия с цел капиталообразуване по проекти, за чието погашение държавата е поела пълна или частична отговорност също се третират като инвестиционни субсидии.

Субсидиите, правени от държавно управление за освобождаване от лихва обаче се изключват, дори когато целта на облекчението е насърчаване на капиталообразуване. На практика поемането от страна на правителството на част от лихвата представлява, както и самият лихвен поток, текуща разпределителна операция. Въпреки това, когато субсидията има двойна цел да се финансира договорено погашение на дълга и плащане на лихвата по заетия капитал, и когато не е възможно тези два елемента да бъдат отделени, цялата субсидия се третира в сметките като инвестиционна субсидия.

4.157.   Инвестиционните субсидии към сектора не-финансови корпоративни и квази-корпоративни предприятия включват, в допълнение към субсидии към частни предприятия, капиталови дарения на обществени предприятия, които са независими юридически лица, при положение, че държавният орган, който прави дарението не поддържа иск срещу общественото предприятие.

4.158.   Инвестиционните субсидии към сектора на домакинствата включват дарения за оборудване и модернизация в полза на бизнеса, които не са корпоративни или квази-корпоративни предприятия и субсидии към домакинства за строителството, закупуване и подобрение на жилището.

4.159.   Инвестиционните субсидии към държавното управление включват всички плащания (с изключение на субсидиите за лихвeни облекчения) направени към под-секторите на държавното управление (55) с цел финансиране на капиталообразуването. Най-важните примери са трасферите от централното държавно управление към местното управление с конкретната цел да се финансира бруто образуването на основен капитал. Би следвало да се подчертае, че трансфери от общ характер, предназначени за различни или неопределени цели се посочват като текущи трансфери в рамките на държавно управление, дори и ако се използуват частично за покриване на разходи по капиталообразуване.

4.160.   Инвестиционните субсидии към нетърговски организации от държавно управление и от останалия свят се разделят от текущите трансфери към нетърговски институции, като се използува същият критерий.

4.161.   Инвестиционните субсидии към останалия свят би трябвало също така да се ограничат до трансфери с конкретно предназначение за финансиране на капиталообразуване на не-резидентни единици. Те включват например неподлежащи на компенсиране трансфери за строителството на мостове, пътища, фабрики, болници или училища в развиващите се страни, или за строителството на сгради за международни организации. Те могат да включват плащания на вноски за определен период, както и еднократни плащания. Тази поцизия също така покрива предоставянето на стоки — дълготрайни активи, освободени от данъци.

4.162.   Време на отчитането: Инвестиционните субсидии в брой се отчитат към момента, когато трябва да се извърши плащането. Инвестиционните субсидии в натура се отчитат при трансфера на собствеността върху актива.

4.163.   В системата от сметки инвестиционните субсидии се отчитат:

а)

в изменение на задълженията и нетната стойност (–) в сметка Капитал на държавно управление;

б)

в изменение на задълженията и нетната стойност (+) в сметка Капитал на секторите, получаващи даренията;

в)

в изменение на задълженията и нетната стойност в сметка Капитал на останалия свят.

ДРУГИ КАПИТАЛОВИ ТРАНСФЕРИ (D.99)

Определение:

Други капиталови трансфери (D.99) покриват трансфери, които не са инвестиционни субсидии и данъци върху капитала, като самите те не преразпределят доход, но преразпределят спестяване или имущество между различни сектори или под-сектори на икономиката или останалия свят.

4.165.   Другите капиталови трансфери включват следните операции:

а)

плащания от държавно управление или от останалата част на света в полза на собствениците на капиталови стоки, които са унищожени или увредени по причина на война, други политически събития или природни бедствия (наводнения и др.);

б)

трансфери от държавното управление в полза на не-финансови корпоративни и квази-корпоративни предприятия за покриване на загуби, натрупани в продължение на няколко финансови години или извънредни загуби по причини извън контрола на предприятието;

в)

трансфери между под-сектори на правителството, предназначени за покриването на непредвидени разходи или натрупани дефицити (56);

г)

еднократни премиални плащания върху спестявания, давани от държавно управлениена домакинствата като възнаграждение за спестяванията им, направени в период от няколко години;

д)

наследства по завещания, големи подаръци inter-vivos и дарения между единици, принадлежащи към различни сектори, включително завещания или големи дарения в полза на нетърговски организации(например дарения към университети за покриване на разходите за строителство на нови колежи, библиотеки, лаборатории и др.);

е)

срещуположна част от операция при анулирането на дългове по силата на споразумение между институционални единици, принадлежащи към различни сектори или под-сектори (например, анулирането от страна на държавата на дълг, дължим на чужда държава; плащания в изпълнение на гаранции, които освобождават длъжниците от задълженията им). Такива анулирания по взаимно споразумение се третират като капиталов трансфер от кредитора към длъжника, равен на стойността на неуредения дълг във времето на анулиране на последния. По същия начин, тази насрещна операция по поемане на дълга е друг капиталов трансфер. Тук обаче се изключват:

1.

Анулиране на финасови искове и поемане на задължения на квази-корпорации от собственика на квази-корпорацията. Този случай се третира като операция с акции и други ценни книжа (виж 5.16.);

2.

Анулиране на дълга срещу и поемане на дълга от обществена корпорация от страна на държавно управление, което изчезва като институционална единица от системата. Този случай се отчита в сметка Други изменения в обема на активите (виж 5.16., 6.29. и 6.30.).

3.

Анулиране на дълга срещу и поемане на дълга на обществена корпорация от страна на държавното управление като част от текущ процес на приватизация, за да се направи в краткосрочна перспектива. Този случай се третира като операция с акции и други ценни книжа (виж 5.16.).

Отписването на дълг не е операция между институционални единици и следователно не се явява нито в сметка Капитал, нито във финансовата сметка на системата. Ако кредиторът реши такова отписване, то

трябва да се отчете в сметка Други изменения в обема на активите на кредитора и длъжника. (виж 6.27.d). Провизиите за покриване на лошите дългове се третират като счетоводни записвания, които са вътрешни за институционалната производствена единица и не се явяват никъде в системата. Едностранният отказ за плащане на дълг от страна на длъжника също не е операция и не се появява в системата.

ж)

тази част от реализираните капиталови печалби (или загуби), която се преразпределя в друг сектор, като например капиталови печалби, преразпределяни от застрахователни компании към домакинства. Насрещните операции, обаче, на трансфери към държавно управление на предприятия в процедура на приватизация, правени непряко (например чрез холдингова компания) трябва да се отчитат като финансови операции с акции и други ценни книжа (F.5) и, следователно имат непряко влияние върху равнището на нето възможностите за предоставяне/нето необходимостта от получаване на заеми на държавното управление.

з)

основни плащания като компенсация на големи увреждания или сериозни наранявания, които не са покрити от застрахователни полици (с изключение на плащанията от страна на правителството или от останалата част на света, описани в а)). Плащанията могат да бъдат правени по силата на съдебни решения или уредени по извънсъдебен ред. Те включват плащания на компенсация за щети, причинени от големи експлозии, разливания на гориво, странични ефекти от лекарства и др.

и)

извънредни плащания в социално застрахователни фондове, правени от работодателите (включително държавно управление) или от държавно управление (като част от социална му функция), доколкото тези плащания са предназначени за увеличаване фактическите резерви на такива фондове. Съпътстващата корекция от социално застрахователни фондове към домакинствата също се отчита като други капиталови трансфери (D.99) (виж Анекс III „Застраховоне“, пар. 20).

4.166.   Време на отчитането:

а)

другите капиталови трансфери в брой се отчитат към момента на дължимост на плащането;

б)

другите капиталови трансфери в натура се отчитат, когато собствеността върху актива се прехвърля, или задължението се анулира от кредитора.

4.167.   В системата от сметки другите капиталови трансфери се посочват в измененията на задълженията и нетната стойност в сметка Капитал на секторите и на останал свят.

ГЛАВА 5

ФИНАНСОВИ ТРАНЗАКЦИИ

Определение:

Финансовите транзакции са транзакции във финансови активи и пасиви между институционални единици, и между тях и останалата част на света.

5.02.   Отчитайки определението на транзакция (виж 1.33), финансовата транзакция е взаимодействие между институционални единици, или между институционална единица и останалата част на света, по силата на взаимно споразумение, включваща едновременно създаване или ликвидация на финансов актив и съответен пасив, или промяна в собствеността на финансов актив, или поемането на пасив.

5.03.   Финансовите активи са икономически активи, включващи разплащателни средства, финансови искове и икономически активи, които се приближават по характер до финансовите искове.

5.04.   Разплащателните средства се състоят от монетарно злато, специални права на тираж, валута и прехвърляеми депозити.

Финансовите искове дават право на своите собственици — кредиторите, да получават плащане или поредица плащания без никакво насрещно действие от други институционални единици — длъжниците, които са поели съответния пасив.

Примери на икономически активи, които са близко до финансовите искове по своя характер, са акциите и други активи и частично условните активи. Институционалната единица, издаваща такъв финансов актив се счита, че е поела насрещен пасив.

5.05.   Условните активи са договорни споразумения между институционални единици и между тях и останалата част от света, определящи едно или повече условия, които трябва да бъдат изпълнени преди да се осъществи финансова транзакция. Примери за такива са гаранции за плащания, издавани от трети страни, акредитиви, кредитни линии, извънбалансовото финансиране и много от производните инструменти. В Системата, условен актив е финансов актив в случаите, при които договорното споразумение само по себе си има пазарна стойност, тъй като може да се оттъргува или да бъде договорено на пазара. В противен случай условен актив не се записва в Системата (57).

5.06.   Разграничават се седем категории финансови активи: монетарно злато, специални права на тираж (AF.1) , валута и депозити (AF.2), ценни книжа, които не са акции (AF.3), заеми (AF.4), акции и други активи (AF.5), застрахователни технически резерви (AF.6) и други сметки, подлежащи на получаване/плащане(AF.7).

5.07.   В Системата всеки финансов актив има насрещен пасив, с изключение на финансовите активи, класифицирани в категорията монетарно злато и специални тиражни права (AF.1). Разграничават се шест категории пасиви, съответствуващи на категориите на съответните финансови активи.

5.08.   Класификацията на финансовите транзакции съответствува на класификацията на финансовите активи и пасиви. Разграничават се седем категории финансови транзакции: транзакции в монетарно злато и специални тиражни права (F.1), транзакции във валута и депозити (F.2), транзакции в ценни книжа, които не са акции (F.3), транзакции в заеми (F.4), транзакции в акции и други активи (F.5), транзакции в застрахователни технически резерви (F.6) и транзакции и други сметки, подлежащи на получаване/плащане (F.7).

5.09.   Притежаваните финансови активи и неуредените пасиви в конкретен момент (на сектор или останалата част на света) се осчетоводяват в баланса (виж глава 7). Финансовите транзакции водят до промени в балансите. Промените обаче между началния баланс и крайния баланс могат също така да включват и други потоци (виж глава 6). Те не се дължат на взаимодействие между институционални единици, или между тях и останалата част на света по силата на взаимно споразумение. Другите потоци се разбиват на преоценка на финансови активи и пасиви, и промени в обема на финансовите активи и пасиви, които не се дължат на финансови транзакции. Първите се осчетоводяват в сметката на преоценката, а последните в другите промени в сметката на обема на активите в категорията катастрофални загуби, некомпенсирани конфискации, други промени в обема на финансовите активи и пасиви, (некласифицирани другаде) и промени в класификациите и структурата.

5.10.   Финансовите транзакции между институционални единици се осчетоводяват във финансовите сметки на сектора. Финансовите транзакции между институционални единици и останалата част на света се осчетоводяват във финансовите сметки на секторите и външната финансова сметка, т.е. финансовата сметка на останалата част на света (виж глава 8).

Финансовата сметка (на сектор или останалата част на света) указва в лявата си страна придобивките минус използуваните финансови активи, докато дясната страна на сметката указва поемането на пасиви минус изплащането им. Балансиращото перо във финансовата сметка, т.е. нетното придобиване на финансови активи минус нетноот поемане на пасиви, са нето предоставени (+)/нето получени заеми (В.9). (–)

5.11.   Финансовата сметка на един сектор може да бъде консолидирана или неконсолидирана. Неконсолидираната финансова сметка на сектор указва промените във финансовите активи и пасиви, дължащи се на всички финансови транзакции, в които участвуват инситуционални единици, класифицирани в сектора. Консолидираната финансова сметка на един сектор указва промените във финансовите активи и пасиви по причина на финансови транзакции между институционални единици, класифицирани в сектора под условие и други институционални единици или останалата част на света. В сравнение с неконсолидираната финансова сметка, финансовите транзакции между институционални единици, класифицирани в сектора под условие се елиминират от консолидираната финансова сметка. Външната финансова сметка е консолидирана по определение.

5.12.   Една финансова транзакция между две институционални единици увеличава нето предоставените/нето получени заеми на една институционална единица и със същия размер намалява нето предоставените/нето получени заеми на другата институционална единица. Финансовите транзакции между институционални единици, класифицирани в един и същ сектор не променят нето предоставените/нето получени заеми на сектора. Консолидираната и неконсолидираната финансова сметка на един сектор указват същия размер на нето предоставените/нето получените заеми. По същия начин финансовите транзакции между институционални единици не променят нето предоставените/нето получените заеми в общата икономика. Във външната финансова сметка се записва същият размер, но с обратен знак на нето предоставените/нето получените заеми. Следователно, общият размер на нето предоставените/нето получените заеми на всички институционални единици и останалата част на света е нула.

5.13.   Финасовата сметка на длъжник/кредитор (58) (на сектор или останалата част на света) е разширение на финансовата сметка, указващо в допълнение разбивка на нетното придобиване на финансови активи от сектора длъжник и разбивка на нетното поемане на пасиви от сектора кредитор. Следователно, тя предоставя информация върху взаимотоотношенията длъжник/кредитор и съответствува на финансовия баланс на длъжника/кредитора (виж 7.63). В случая на финансови транзакции на вторични пазари обаче финансовата сметка не предоставя информация за институционалните единици, на които са продадени финансовите активи, или от които са закупени финансови активи, т.е. финансовата сметка длъжник/кредитор не предоставя пълен отговор на въпроса кой кого финансира в даден отчетен период.

5.14.   Финансовата сметка е окончателната сметка в цялата поредица сметки, които осчетоводяват транзакции (виж глава 8). Следователно финансовата сметка няма перо баланс, което да се прехвърля към друга сметка. В Системата перото баланс на финансовата сметка е идентично с перото баланс на капиталната сметка. На практика обикновено се открива несъответствие между тях, тъй като са изчислени на основата на различна статистическа информация.

5.15.   Финансовите транзакции винаги имат насрещни транзакции в Системата. Насрещните транзакции са или също финансови транзакции, или транзакции, които се записват по сметки, които не са финансовата сметка.

Едновременното увеличение или намаление на финансовите активи и пасивита, или замяната на един финансов актив с друг се записват изцяло във финансовата сметка (на един сектор, или останалата част на света). В случаите, когато транзакцията и насрещната и част съставляват финансови транзакции, те променят портфейла на финансовите активи и пасиви и могат да променят общите размери на финансовите активи и пасивита на институционалните единици или останалата част на света, но те не променят нето предоставените/нето получените заеми или нетната стойност.

Насрещните части на транзакции могат също да бъдат транзакции в продукти (виж глава 3), разпределителни транзакции (виж глава 4) или транзакции в нефинансови непроизводствени активи (виж 6.06). В случаите, когато насрещната транзакция на една финансова транзакция не е финансова транзакция, ще се променят нето предоставените/нето получени заеми на участвуващите институционални единици или останалата част на света.

5.16.   Насрещната транзакция на една финансова транзакция може да бъде (текущ или капитален) трансфер (виж глава 4). В този случай финансовата транзакция включва промяна в собствеността на финансов актив, или поемането на пасив като длъжник (поемане на дълг), или едновременното ликвидиране на финансов актив и насрещния пасив (анулиране на дълга или опрощаване на дълга). Насрещната транзакция на поемането на дълг и анулирането на дълг се класифицира в категорията капиталови трансфери (D.9) и се записва в капиталовата сметка.

Ако собственикът на една квази-корпорация поеме пасиви от, или анулира финансови искове срещу квази-корпорацията, насрещната транзакция на поемането на дълг или анулирането на дълг е транзакция в акции и други активи (F.5).

Ако държавата анулира или поеме дълг от държавно предприятие , което изчезва като институционална единица в Системата, не се записва никаква транзакция в капиталовата сметка или във финансовата сметка. В този случай се записва поток в сметка други промени в обема на активите (глава 6, „Други потоци“).

Ако държавата анулира или поеме дълг от държавно предприятие като част от текущ процес на приватизация, какъвто ще бъде завършен в краткосрочна перспектива, насрещната транзакция е транзакция в акции и други ативи. Приватизация означава отказването от контрол над това държавно предприятие (виж пар. 2.26) чрез предоставянето на акции и други активи. Такова анулиране или поемане води до увеличение на собствения капитал (виж пар. 7.05), независимо дали такова увеличение на собствения капитал средства се дължи или не се дължи на емитирането на акции и други активи.

Отписването или намалението на размера на лошите кредити от страната на кредиторите и едностранното анулиране на пасив от страната на длъжника (отричане на дълга) не се класифицират като финансови транзакции, тъй като те не включват взаимодействия между институционални единици, или между институционални единци и останалата част на света по силата на взаимно споразумение. Отписването или намалението на размера на лошите кредити от страната на кредиторите се записва в сметка други промени в обема на активите (виж 6.27.d). Отричането на дълга не се отразява от Системата.

5.17.   Насрещната транзакция на една финансова транзакция може да бъде лихва (D.41). Лихвата подлежи на получаване от кредиторите и изплащане от длъжниците на определени видове финансови искове, класифицирани в категориите валута и депозити (AF.2), ценни книжа, които не са акции (AF.3), заеми (AF.4) и други получаеми/платими сметки (AF.7). В Системата лихвата се записва на начислена основа, т.е. лихвата се записва като непрекъснато натрупваща се през времето за кредитора върху размера на неуредената главница (виж 4.50). Насрещната транзакция на запис на лихва (D.41) винаги е финансова транзакция, създаваща допълнителен финансов иск на кредитора срещу длъжника. Ефектът от тази финансова транзакция е, че лихвата се реинвестира. Действителното плащане на лихвата не се записва като лихва (D.41), но включва транзакция, отнасяща се до промяната на собствеността на разплащателните средства. Насрещната транзакция е финансова транзакция, намаляваща нетния финансов иск на кредитора срещу длъжника. Когато натрупаната лихва не се плаща към датата на дължимостта и, това води до просрочване на плащанията на лихвата. Тъй като натрупаната лихва вече е осчетоводена в Системата, просрочените плащания на лихвата не променят общия размер на финансовите активи или пасиви, но вероятно променят тяхната класификация (виж 5.131.).

5.18.   Насрещната транзакция на една финансова транзакция може да бъде доход от собственост, който е определен, но неразпределен. Примери са лихва (D.41) и дивиденти (D.421), получавани от взаимни фондове от инвестициите, направени от фондовете и които се определят, но не се разпределят на акционерите (виж 4.49.b и 4.54.b), реинвестирани приходи от преки чуждестранни инвестиции (D.43) и доход от собственост, определен за притежателите на застрахователни полици (D.44) в случай на индивидуални животозастрахователни полици, които не са взети по социално-осигурителни схеми. Ефектът от насрещната финансова транзакция е, че се реинвестира доход от собственост (положителен или отрицателен).

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ФИНАНСОВИТЕ ТРАНЗАКЦИИ

5.19.   Финансовите транзакции се класифицират по категории, подразделени в подкатегории, и някои от тях са разделени от своя страна по подпозиции. Класификацията на транзакциите във финансови активи и пасиви отговаря на класификацията на финансови активи и пасиви (виж 5.06.-5.08.). Следователно, определенията на категориите, подкатегориите и подпозициите и допълнителните обяснения се представят само веднъж в Европейската система на счетоводство (ESA) — в настоящия раздел на глава „Финансови транзакции“. Главата баланси не повтаря определенията и техните обяснения на основния си текст, но представя в приложение 1 резюме на всички активи и пасиви, определени в Системата.

5.20.   Класификацията на финансовите транзакции и на финансовите активи и пасиви се основава главно на ликвидността и юридическите характеристики на финансовите активи. Класификацията не съдържа функционални категории, с изключение на резюмираща статия , отнасяща се до преките чуждестранни инвестиции. Определенията на категориите, подкатегориите и подпозициите като общо са независими от класификацията на институционалните единици. Тъй като съществува необходимост обаче, класификацията на финансовите активи и пасиви може да бъде по-нататък детайлизирана чрез класификация, отчитаща класификацията на институционалните единици. Такъв пример са класовете депозити между парични финансови институции. Подробността, с която могат да бъдат използувани класификациите на финансови активи и пасиви зависи от сектора на институционалната единица, която ще се анализира.

Таблица 5.1.:   Класификация на финансовите транзакции

Класификация на финансовите транзакции

Код

Монетарно злато и специални права на тираж

F.1

 

 

Монетарно злато

 

F.11

 

Специални права на тираж

 

F.12

 

Валута и депозити

F.2

 

 

Валута

 

F.21

 

Прехвърлими депозити

 

F.22

 

Други депозити

 

F.29

 

Ценни книжа, които не са акции

F.3

 

 

Ценни книжа, които не са акции, с изключение на финансови деривативи

 

F.33

 

Краткосрочни

 

 

F.331

Дългосрочни

 

 

F.332

Финансови деривативи

 

F.34

 

Заеми

F.4

 

 

Краткосрочни

 

F.41

 

Дългосрочни

 

F.42

 

Акции и други активи

F.5

 

 

Акции и други активи, с изключение на акции във взаимни фондове

 

F.51

 

Регистрирани на фондовия пазар акции

 

 

F.511

Нерегистрирани на фондовия пазар акции

 

 

F.512

Други активи

 

 

F.513

Акции във взаимни фондове

 

F.52

 

Застрахователни технически резерви

F.6

 

 

Нетни активи на домакинства в животозастрахователни резерви и в резерви на пенсионни фондове

 

F.61

 

Нетни активи на домакинствата в животозастрахователни резерви

 

 

F.611

Нетни активи на домакинствата в резерви на пенсионни фондове

 

 

F.612

Предварителни лащания на застрахователни премии и резерви за неуредени искове

 

F.62

 

Други сметки, подлежащи на получаване/плащане

F.7

 

 

Търговски кредити и аванси

 

F.71

 

Други

 

F.79

 

Резюмираща статия Пряка чуждестранна инвестиция

F.m

5.21.   Анализите на каналите за трансмисия на паричната политика могат да изискват определянето на мерки на парите в балансите и също във финансовите сметки на секторите и останал свят. Определенията на прилаганите парични мерки обаче са различни в различните страни и във времето. В допълнение, те се налагат върху компоненти, които в повечето случаи не отговарят на категориите, подкатегориите или подпозициите на финансовите активи и пасиви, съгласно определеното в Системата. Още повече, че създаващите пари, притежаващите пари и монетарно-неутралните сектори зависят от определението на разглежданото монетарно натрупване (паричен агрегат). Следователно паричните мерки не са определени в Системата. Независимо от това е предвиден метод в приложението към настоящата глава, който позволява отразяването на всяка парична мярка в балансите и във финансовите сметки.

5.22.   Иновациите на финансовите пазари са намалили полезността на разграничението краткосрочни/дългосрочни по отношение на финансовите активи и пасиви. Освен това, когато от значение е анализът на падежа, като напр. за анализа на лихвените ставки и приходите от активи, може да се изисква разбивка на възможните падежи. Следователно, разграничението на падежите се приема за вторичен класификационен критерий, когато се отнася за случая.

Определение:

Краткосрочните финансови активи (пасиви) са финансови активи (пасиви), чийто оригинален падеж е една година или по-кратък срок, и в изключителни случаи максимум (59)две години.

Дългосрочните финансови активи (пасиви) са финансови активи (пасиви), чийто оригинален падеж е повече от една година, и в изключителни случаи повече от две години като минимум.

5.23.   Много от категориите, подкатегориите и подпозициите на финансовите активи и пасиви могат да бъдат разбити по единиците, в които са деноминирани.

Определение:

Финансови активи (пасиви) в национална валута са финансови активи (пасиви), които са деноминирани във валутната единица(и) на законното платежно средство на страната.

Финансови активи (пасиви) в чуждестранна валута са финансови активи (пасиви) които не са деноминирани във валутните единци(а) на страната емитент.

Финансовите активи в чуждестранна валута включват финансови активи, деноминирани във валутен портфейл, например ЕКЮ или SDR, и финансови активи, деноминирани в злато. Разграничението между национална и чуждестранна валута е изключително полезно за категорията валута и депозити (AF.2).

МОНЕТАРНО ЗЛАТО И СПЕЦИАЛНИ ПРАВА НА ТИРАЖ (F.1)

5.24.   Категория F.1 се състои от две подкатегории финансови транзакции:

—

монетарно злато (F.11)

—

специални права на тираж (F.12)

5.25.   Финансовите активи, класифицирани в категорията монетарно злато и специални права на тираж (AF.1) са единствените финансови активи, за които няма насрещни пасиви в Системата. Следователно транзакциите в монетарно злато и специални права на тираж (F.1) винаги включват промени в собствеността на финансови активи (виж 5.02).

Монетарно злато (F.11)

Определение:

Подкатегорията монетарно злато (F.11) се състои от всички транзакции в монетарно злато (AF.11), т.е. злато, държано като компонента на чуждестранни резерви от страна на парични власти или други, които попадат под ефективния контрол на властите.

5.27.   Секторът парични власти, който се основава на функционална концепция, се състои от подсектора централна банка (S.121) и институциите на държавно управление, които извършват действия, характерни за дейността на централната банка. Такива операции включват тиражирането на валута, поддръжка и управление на международните резерви и експлоатация на фондовете, предназначени за стабилизиране на обмяната.

Следователно, златото може да бъде финансов актив само за централната банка или държавно управление. При някои обстоятелства обаче други финансови корпорации могат също да имат правата върху златото, което може да се продава единствено с изричното съгласие на паричните власти. При такива ограничителни обстоятелства концепцията за ефективен контрол може да се прилага по отношение на златните запаси на финансови корпорации, различни от централната банка.

5.28.   Монетарното злато обикновено е под формата на слитъци с чистота най-малко от 995/1000.

5.29.   Транзакциите в монетарно злато се състоят предимно от продажби и покупки на монетарно злато между паричните власти. Покупките на монетарно злато се записват във финансовите сметки на местните парични власти като увеличения на финансовите активи. Насрещните вписвания са намаления на финансовите активи на Останал свят.

5.30.   Транзакциите в немонетарно злато, т.е. злато, което не е монетарно злато, се третират като придобивки минус намаление на ценности (ако единствената цел е да се осигури запас на богатство), а ако не — като крайно или междинно потребление и/или промяна в стоково-материалните ценности. Транзакциите в немонетарно злато включват транзакции от страната на паричните власти в злато, което не е компонента на техните чуждестранни резерви.

5.31.   Ако паричните власти добавят немонетарно злато към притежаваното от тях монетарно злато, или освободят монетарно злато от притежанията си за не-парични цели, в такъв случай се счита, че съответно са монетирали или демонетирали златото. Монетизацията или демонетизацията на злато не води до вписвания във финансовите сметки; напротив, промяната в позициите по баланса се записва чрез вписвания в сметка „други промени в обема на активите“ като прекласификация, т.е. прекласификацията на златото като ценности (AN.13) в монетарно злато (AF.11) (виж 6.32). Демонетизацията на златото се записва по симетричен начин.

5.32.   Депозитите, ценните книжа и заемите, деноминирани в злато се третират като финансови активи, които не са монетарно злато и се класифицират заедно с подобни финансови активи в чуждестранна валута в съответната категория.

Суаповете с немонетарно злато, т.е. сделки, включващи временната обмяна на немонетарно злато срещу депозити, се третират като заеми, обезпечени с покритие (виж 5.81.е).

Специални права на тираж (F.12)

Определение:

Подкатегорията специални права на тираж (F.12) се състои от всички транзакции в специални права на тираж (AF.12), тоест активи на международни резерви, създадени от Международния Валутен Фонд (МВФ) и определени за неговите членове за подпомагане на активите на съществуващите резерви.

5.34.   Специалните права на тираж не се считат пасиви на МВФ, и членовете на МВФ, на които се дават специални права на тираж нямат действително (безусловно) пасив за обратно изплащане на полагащите им се специални права на тираж. Тези права са изключително притежание на официални притежатели, които нормално са централни банки и са прехвърляеми между участниците в Отдела Специални Права на Тираж на МВФ и други притежатели, определени от МВФ (други централни банки и някои международни агенции). Специалните права на тираж представляват осигуреното и безусловно право на всеки от притежателите им да получава резервни активи, особено чуждестранна валута.

5.35.   Промените в специалните права на тираж, притежавани от една монетарна институция, могат да се осъществят чрез транзакции със специални права на тираж, включващи плащания за или чрез получаване на постъпления от МВФ, други участници в Отдела Специални права на Тираж на МВФ, или други притежатели на специални права. Те се записват съответно във финансовите сметки на паричните власти и Останал свят. Промените в специалните права на тираж могат също така да произтекат от промени в стойността на специалните права на тираж, които се записват в сметката на ревалвацията, или от даване и анулиране на специалните права на тираж, които се осчетоводяват в другите промени в сметката на обема на активите (виж 6.27.а).

ВАЛУТА И ДЕПОЗИТИ (F.2)

Определение:

Категорията валута и депозити (F.2) се състои от всички транзакции във валута и депозити (AF.2), тоест валута в обръщение и всички видове депозити в национална и чуждестранна валута.

5.37.   Категорията F.2 се разделя в три подкатегории финансови транзакции:

—

валута (F.21)

—

прехвърляеми депозити (F.22)

—

други депозити (F.29).

Разграничението между прехвърляеми и непрехвърляеми депозити може да бъде трудно и не много полезно от аналитична гледна точка за някои страни (за разграничението между депозити и заеми виж 5.74.-5.76.).

Валута (F.21)

Определение:

Подкатегорията валута (F.21) се състои от всички транзакции във валута (AF.21), т.е. банкноти и монети в обръщение, които обичайно се използуват за правене на плащания.

5.39.   Подкатегорията AF.21 включва:

а)

банкноти и монети в обръщение, емитирани от резидентни парични власти;

б)

банкноти и монети в обръщение, емитирани от нерезидентни парични власти и притежавани от резиденти.

5.40.   Подкатегорията AF.21 не включва:

—

банкноти и монети, които не са в обръщение, например, запас на централната банка от собствени банкноти или запаси за спешни резервни случаи от банкноти;

—

възпоменателни монети, които не се използуват обичайно за правене на плащане.

5.41.   Всички сектори и останалата част на света могат да притежават валута. Тя се емитира от централната банка, държавно управление, Останал свят и в изключителни случаи от други парични финансови инситуции. Валутата се счита пасив на емитиращата я институционална единица.

Прехвърляеми депозити (F.22)

Определение:

Подкатегорията прехвърляеми депозити (F.22) се състои от всички транзакции в прехвърляеми депозити (AF.22), тоест депозити (в национална или в чуждестранна валута), които незабавно се обръщат във валута или се прехвърлят чрез чек, банково нареждане, дебитно известие или други подобни средства, без ограничение или глоба.

5.43.   Подкатегорията AF.22 включва прехвърляеми депозити с резидентни и нерезидентни парични финансови институции. Те покриват прехвърляеми депозити между парични финансови институции, като депозити, които други парични финансови институции притежават в централната банка за покриване на задължителните изисквания за резерв, доколкото такива депозити остават прехвърляеми, или работни баланси и суапове с чуждестранна обмяна между централни банки или между други парични финансови институции.

5.44.   Всички сектори и Останал свят могат да притежават прехвърляеми депозити. Те са пасиви предимно на парични финансови институции и Останал свят и понякога на Държавно управление.

Други депозити (F.29)

Определение:

Подкатегорията други депозити (F.29) се състои от всички транзакции с други депозити (AF.29), тоест депозити (в национална ил в чуждестранна валута), които не са прехвърляеми. Другите депозити не могат да се използуват за извършване на плащания по всяко време и не са конвертируеми във валута или прехвърляеми без ограничение или глоба.

5.46.   Подкатегорията AF.29 включва:

а)

срочни депозити. Тези депозити не са веднага в разположение, тъй като имат фиксиран срок или период за предварително уведомяване преди тегленето им. Така например те включват депозити в централната банка като форма на задължителни резерви до степента, в която депозиторите не могат да ги реализират без известие или ограничение;

б)

депозити като спестявания, спестовни книжки, сертификати за спестявания или сертификати за депозит, всичките от които не са прехвърлими, или чиято прехвърлимост, въпреки че теоретично е възможна, е много ограничена;

в)

депозити, произтичащи от схема на спестявания или договор. Тези депозити често включват пасив от страната на депозитора за правене на редовни плащания за определен период, и платеният капитал и натрупаната лихва не се предоставят на разположение до изтичането на определен срок. Тези депозити понякога са съчетани с емитирането в края на спестовния период на заеми, които са пропорционални на натрупаните спестявания, за целта на закупуването или построяването на жилище;

г)

удостоверителен документ за депозит, издаван от спестовни и заемодателни асоциации, строителни общества, кредитни съюзи, и други подобни, понякога наричани акции, които законово или практически се предоставят при нужда или при сравнително краткосрочно уведомление;

д)

възстановяеми маргинални плащания, свързани с финансови деривативи, които са пасиви на парични финансови институции (виж 5.81.в);

е)

краткосрочни споразумения за договорено обратно изкупуване (репо операции), които са пасиви на парични финансови институции (виж 5.81.d) (60).

5.47.   Подкатегорията AF.29 не включва прехвърляеми сертификати за депозит и прехвърлими сертификати за спестявания. Те се класифицират в категорията ценни книжа, които не са акции, с изключение на финансови деривативи (AF.33).

5.48.   Подкатегорията AF.29 освен това включва:

а)

Официален резерв в ECU (ЕКЮ) на централната банка. Тези финансови активи се състоят от ECU, емитирани от EMI Европейски Монетарен Институт) срещу парични резерви на централните банки на Държавите-членки за целта на приложението на споразумението на EMS. Тези ECU могат да бъдат използувани от EMI и централните банки на Държавите-членки като средство за разплащане и за транзакции между тях и EMI. ЕМI може да даде на паричните власти на трети страни и на международни парични институции статут на Други Притежатели на ECU (61);

б)

Финансови искове или пасиви на централната банка, проитичащи от много краткосрочния финасов механизъм и краткосрочния механизъм за монетарно подпомагане. Те се администрират от Европейския паричен институт(ЕМI) (62).

в)

Финансови искове към МВФ, които са компоненти от международните резерви и които не се подкрепят със заеми. Те се състоят от позицията на на страните-членки по траншовете от резерва на МВФ, произтичаща от плащане на част от вноските на членовете в резервни активи и в нетното ползуване на Фонда на валутата на страните-членки.

е)

Пасиви към МВФ, които не се подкрепят от заеми. Те се състоят от използуването на кредит на Фонда в рамките на Сметката на Общите Ресурси на МВФ; те измерват размера на валутата на страните-членки в МВФ, който страната-членка се задължава да преизкупи.

5.49.   Всички сектори и Останал свят могат да притежават други депозити. Това са пасиви предимно на парични финансови институции и Останал свят, но също така и на други сектори, например на Държавно управление (виж 5.74-5.76.).

ЦЕННИ КНИЖА, КОИТО НЕ СА АКЦИИ (F.3)

Определение:

Категорията ценни книжа, които не са акции (F.3) се състои от всички транзакции в ценни книжа, които не са акции (AF.3), тоест финансови активи, които са инструменти на приносител, обикновено са прехвърляеми и се търгуват на вторичните пазари или могат да се договарят на пазара, и не дават на притежателя никакви права на собственост в институционалната единица, която ги е емитирала.

5.51.   Категория AF.3 покрива финансови активи, които типично се представляват от документи, предназначени за обръщение и чиято номинална стойност се определя при емисията. Тази категория включва полици, облигации, сертификати за депозит, краткосрочни търговски ценни книги, ценни книги с фиксиран лихвен процент, финансови деривативи и други подобни разплащателни средства, които нормално се търгуват на финансовите пазари (за разграничениет между ценни книги и други акции и заеми виж 5.77.-5.80).

5.52   Всички сектори и Останал свят могат да притежават ценни книги, които не са акции като финансови активи. Те са предимно пасиви на финансови и не-финансови корпорации, централно, федерално и местно управление, и Останал свят.

5.53.   Категория F.3 се разделя на две подкатегории финансови транзакции (63):

—

ценни книжа, които не са акции, с изключение на финансови деривативи (F.33)

—

финансови деривативи (F.34).

Ценни книжа, които не са акции, с изключение на финансови деривативи (F.33)

Определение:

Подкатегорията ценни книжа, които не са акции с изключение на финансови деривативи (F.33) се състои от всички транзакции в ценни книжа , които не са акции, с изключение на финансови деривативи (AF.33), тоест ценни книжа, които не са акции и дават на притежателя безусловното право на фиксиран или определен чрез споразумение променлив паричен доход под формата на купонни плащания (лихва) и/или определен фиксирана сума на определена дата или дати, започваща от датата, определена по времето на емисията.

5.55.   Подкатегорията F.33 може да бъде разделена, когато това е целесъобразно, на две подпозиции финансови транзакции:

—

краткосрочни ценни книжа, които не са акции, с изключение на финансови деривативи (F.331)

—

дългосрочни ценни книжа, които не са акции, с изключение на финансови деривативи (F.332).

Краткосрочни ценни книжа, които не са акции, с изключение на финансови деривативи (F.331)

Определение:

Подпозицията краткосрочни ценни книжа, които не са акции с изключение на финансови деривативи (F.331) се състои от всички транзакции в краткосрочни ценни книжа, които не са акции, с изключение на финансови деривативи (AF.331), тоест ценни книжа, които не са акции, с краткосрочен оригинален падеж (виж 5.22), с изключение на финансови деривативи.

5.57.   Краткосрочните ценни книжа, които не са финансови деривативи, обикновено се емитират с дисконт.

5.58.   Подпозиция AF.331 включва:

а)

съкровищни бонове и други краткосрочни книги, емитирани от държавно управление, включително такива, които са взети от други парични финансови институции за покриване на изискванията им за задължителен резерв;

б)

прехвърляеми краткосрочни книги, емитирани от финансови и нефинансови корпорации. Използват се серия от термини за такива книги, включително: търговска книга, търговски трати, запис на заповед, търговска менителница, преводна полица и сертификати за депозит.

в)

краткосрочни ценни книги, емитирани по дългосрочно извънбалансово финансиране (NIF);

г)

банков акцепт (BA). Банковите акцепти включват приемането от страна на финансови корпорации на драфтове, търговски трати или преводни полици, издадени от страна на нефинансови корпорации и безусловното обещание да се заплати определена сума на определена дата. ВА представляват безусловен финансов иск от страна на притежателя и безусловен пасив от страна на приемащата ги финансова корпорация. Насрещната транзакция на финансовата корпорация е транзакция в краткосрочен заем, направен от финансовата корпорация в полза на нейния клиент. Поради тази причина се препоръчва ВА да се третират като действителен пасив на приемащата ги финансова корпорация и като финансов актив на притежателя, дори и в случаите, когато не са обменени парични средства. Гъвкавостта в приложението на тази препоръка ще се изисква, за да се отчетат националните практики и вариации в характера на тези инструменти при вписването им в сметките.

5.59.   Подпозиция AF.331 не включва ценни книги, чиято прехвърляемост, докато такава теоретически е възможна, е много ограничена на практика и следователно които са класифицирани в подкатегории, които не са депозити (AF.29) или краткосрочни заеми (AF.41), според случая (виж 5.74-5.76.).

Дългосрочни ценни книги, които не са акции, с изключение на финансови деривативи (F.332)

Определение:

Подпозицията дългосрочни ценни книги, които не са акции, с изключение на финансови деривативи (F.332) се състои от всички транзакции в дългосрочни ценни книги, които не са акции, с изключение на финансови деривативи (AF.332), тоест ценни книги, които не са акции, с дългосрочен оригинален падеж (виж 5.22), с изключение на финансови деривативи.

5.61.   Дългосрочните ценни книги като общо се емитират с купони.

5.62.   Подпозиция AF.332 включва:

а)

облигации на приносител;

б)

субординирани облигации, често наричани субординиран дълг;

в)

облигации с опционни дати на падежа, най-късната от които е след повече от една година;

г)

облигации без определена дата или пожизнени ренти (т.е. облигации с фиксиран лихвен процент без дата на падеж);

д)

облигации с плаващ лихвен процент;

е)

ценни книжа обвързани към индекс, при които стойността на главницата е обвързана с ценови индекс, цена на стока или към индекс на обменния курс;

ж)

дълбоко сконтирани облигации и облигации с нулев купон;

з)

еврооблигации. Облигационна емисия, която се представя едновременно на пазара на най-малкото две страни и е деноминирана във валута, която не е задължително да бъде валутата на някоя от тези страни, обикновено посредством международни синдикати на финансови корпорации на няколко страни;

и)

частно емитирани облигации, тоест облигации, ограничени чрез двустранно споразумение за някои инвеститори, ако са поне потенциално прехвърляеми; ако не, те се третират като дългосрочни заеми;

к)

заеми, които фактически са станали прехвърляеми. Това положение би трябвало да се счита, само ако те се търгуват на организиран вторичен пазар (виж 5.79.);

л)

ценни книга, произтичащи от конверсията на заеми. Конверсията включва две финансови транзакции: ликвидацията на заема и създаването на нови ценни книги;

м)

ценни книги с фиксиран лихвен процент и дългосрочни лихвоносни ценни книга, конвертируеми в акции, било то акции на емитиращата ги корпорация или акции на друга корпорация, доколкото те все още не са конвертирани. Конверсията включва две финансови транзакции: ликвидацията на ценните книги с фиксиран лихвен процент или дългосрочните лихвоносни ценни книга и емитирането на акции. Когато е отделна от облигациите, конверсията би трябвало да се счита като отделен финансов актив, класифициран в подкатегорията финансови деривативи (AF.34) (виж 5.67.а и 5.67.б);

н)

акции или ценни книги, които носят фиксиран доход, но не предвиждат участие в разпределението на остатъчната стойност на корпорацията при разпускане, включително преференциални акции без право на участие.

5.63.   Подпозиция AF.332 включва други финансови активи, емитирани като част от обръщането в ценни книги на заеми, ипотеки, дългове по кредитни карти, получаеми сметки и други активи. Понякога новата ценна книга се емитира като подмяна на оригиналния актив, който се ликвидира ефективно. Като алтернативен вариант, оригиналният актив се прехвърля към друга институционална единица и новите ценни книги заменят оригиналния актив в баланса на оригиналната институционална единица. В този случай оригиналният актив би трябвало да се запише в баланса на новата институционална единица, която го притежава.

5.64.   Подпозиция F.332 не включва:

—

транзакции в ценни книжа като част от споразумения за обратно изкупуване. Споразуменията за обратно изкупуване се класифицират в подкатегорията други депозити (виж 5.46.f) или в категорията заеми (виж 5.81.d), в зависимост от участвуващите институционални единици. Ценните книжа, предоставени срещу условие за връщане, или подлежащи на обратно изкупуване не променят баланса и остават класифицирани в AF.332;

—

транзакции в непрехвърлими ценни книжа. Те се класифицират в подкатегорията дългосрочни заеми;

—

транзакции в непрехвърлими заеми, включително такива, които са били продадени на трета страна, но за които не съществува организиран вторичен пазар (виж 5.79.).

Финансови деривативи (F.34)

Определение:

Подкатегорията финансови деривативи (F.34) се състои от всички транзакции във финансови деривативи (AF.34), тоест финансови активи, основаващи се на или производни от различен реален инструмент. Този реален инструмент обикновено е друг финансов актив, но може също така да бъде стока или индекс.

5.66.   Финансовите деривативи освен това се разглеждат като вторични инструменти и тъй като избягването на риска е често мотивацията за създаването им, те също така се разглеждат като хеджинг инструменти. Само вторичните инструменти, които имат пазарна стойност, тъй като са прехвърляеми, или могат да бъдат договорени на пазара, са финансови активи в Системата и се класифицират в подкатегорията AF.34 (виж 5.05.).

5.67.   Подкатегорията AF.34 включва:

а)

опции, които се търгуват и „на гишето“ (ОТС). Опциите са условни активи, които дават право на притежателя си, но не и пасивто, да изкупи от ( в случая на кол опция) или да продаде на (в случая на пут опция) емитента на опцията (подписника) финансови или нефинансови активи (реалния инструмент) на предварително определена цена (определена пазарна цена) в определен период от време (Американска опция) или на определена дата (Европейска опция). Купувачът на опцията плаща премия (цената на опцията) за ангажимента на подписника да продаде или закупи определения размер на реалния актив, или да предостави, при изискване на купувача, съответно възнаграждение. По споразумение, ангажиментът се третира като пасив на подписника, тъй като опционната цена представлява текущата цена за подписника на изкупуването на условното му пасив;

б)

гаранции. Това е форма на оттъргуеми опции, които дават правото на притежателите си да закупуват от емитента на гаранцията (обикновено корпорация) определен брой акции или облигации при определени условия за определен период от време. Има също така валутни гаранции, стойността на които се основава на размера на една валута, изискваща се за закупуването на друга валута на или преди датата на изтичане на гаранцията и гаранции с много валути, вързани към трети валути. По конвенция, емитентът на гаранцията се счита, че е поел пасив, представляващ текущата цена на закупуването на условното пасив на емитента;

в)

фючърси, но само ако те имат пазарна стойност, тъй като са оттъргуеми или могат да бъдат договорени. Фючърсите са пасиви да се доставят, или да се поеме доставка на определено количество стандартно качество стока, валутен обмен, или ценни книги на определена цена и на определена дата на доставката, или в определен период на доставката. Фючърсите могат също така да се основават на индекс, а не на определен финансов или нефинансов актив;

г)

суапове, но само ако имат пазарна стойност, тъй като са оттъргуеми или могат да бъдат договорени. Суаповете са договорни споразумения между две страни, които се споразумяват да обменят, през определен период и в съответствие с предварително определени правила, потоци плащания при същия размер на задлъжнялост. Двете най-преобладаващи разновидности са суаповете при лихвен процент и валутните суапове. Лихвените суапове включват обмяната на лихвени плащания с различен характер, като фиксирана ставка за плаваща ставка, две различни плаващи ставки, фиксирана ставка в една валута и плаваща ставка в друга валута, и пр. (виж 4.47.). Валутните суапове включват обмяната на определени размери на две различни валути с последващи преизкупувания, които включват потоци лихва и потоци обратно плащане, през определен период в съответствие с предварително определени правила;

д)

споразумения за бъдеща ставка (FRA), но само ако имат пазарна стойност, тъй като са оттъргуеми или могат да се договарят. Това са дооворни споразумения, в които две страни, с цел да се защитят срещу промените на лихвената ставка, се споразумяват за платимата лихвена ставка, на определена дата, върху възприет размер на главницата, който никога не се обменя. Плащанията са свързани с разликата между ставката в договореното споразумение с бъдеща ставка, и преобладаващата пазарна ставка към деня на договарянето. Те се записват като доход от собственост в Системата (виж 4.47.).

5.68.   Подкатегорията AF.34 не включва:

—

реалният инструмент, върху който се основава финансовият дериват;

—

маргинални плащания, отнасящи се към финансови деривативи. Те се класифицират в други депозити (AF.29) (виж 5.46.е) или заеми (AF.4) (виж 5.81.в) в зависимост от участвуващите институционални единици;

—

вторични инструменти, които не се оттъргуват и не могат да бъдат договорени на пазара.

ЗАЕМИ (F.4)

Определение:

Категорията заеми (F.4) се състои от всички транзакции в заеми (AF.4), тоест финансови активи, създавани когато кредитори отдават в заем средства на длъжници, или пряко, или чрез брокери, които се подкрепят от непрехвърляеми документи, или не се подкрепят от документи.

5.70.   Като общо, заемите се характеризират със следните качества:

—

условията по даден заем са или фиксирани от финансовата корпорация, даваща заема, или се договарят от страната, даваща заема и страната, получаваща заема пряко или чрез брокер;

—

инициативата по отношение на заема обикновено принадлежи на заемополучателя;

—

един заем е безусловен дълг към кредитора, който трябва да бъде обратно изплатен при падежа му и който носи лихва.

5.71.   Категория F.4 може да бъде разделена, когато това се отнася за случая, в две подкатегории финансови транзакции:

—

краткосрочни заеми (F.41)

—

дългосрочни заеми (F.42).

Краткосрочни заеми (F.41)

Определение:

Подкатегорията краткосрочни заеми (F.41) се състои от всички транзакции в краткосрочни заеми (AF.41), тоест заеми с краткосрочен първоначален падеж (виж 5.22.) и заеми, обратно изплатими при изискване.

Дългосрочни заеми (F.42)

Определение:

Подкатегорията дългосрочни заеми (F.42) се състои от всички транзакции в дългосрочни заеми (AF.42), тоест заеми с дългосрочен първоначален падеж (виж 5.22.).

5.74.   Разграничението между транзакции в заеми (F.4) и транзакции в депозити (F.22, F.29) може често да се основава на критерия кой поема инициативата за транзакцията. В случаите, в които инициативата се поема от заемополучателя, транзакцията трябва да се класифицира в категорията заеми. В случаите, в които инициативата се поема от заемодателя, транзакцията трябва да се класифицира в една от подкатегориите депозити. Критерият кой поема инициативата обаче е много често въпрос на преценка.

5.75.   По договореност, краткосрочните заеми, давани на парични финансови институции, резидентни или нерезидентни такива, нормално се класифицират в една от подкатегориите депозити (AF.22, AF.29) и краткосрочни депозити, приети от институционални единици, които не са парични финансови институции, резидентни или нерезидентни, нормално се класифицират в подкатегорията краткосрочни заеми (AF.41). Следователно, депозитите са пасиви преимуществено на резидентни и нерезидентни парични финансови институции (виж 5.44, и 5.49), докато паричните финансови институции нормално нямат краткосрочни заемни пасиви в Системата.

5.76.   От аналитична гледна точка може да се окаже полезно да се допускат изключения от горепосочените договорености. Такива примери са депозитите от спестявания към държавно управление и не-паричните златни суапове между парични финансови институции (виж 5.81.е) (64).

5.77.   Разграничението между транзакции в заеми (F.4) и транзакции в ценни книги, които не са акции (F.3) може да се основава на степента на пазарно пласиране на финансовите активи и подразбиращите се положения на това пазарно пласиране.

5.78.   Емисиите ценни книжа се състоят от голям брой идентични документи, всеки от които е в подкрепа на кръгла сума, които заедно съставляват общия размер на заема. В сравнение с това, заемите се удостоверяват в повечето случаи от единичен документ и транзакциите в заеми се извършват между един кредитор и един длъжник. В случая на синдикиран заем обаче заемът се дава от няколко кредитора.

5.79.   Същестува вторична търговия със заеми. Индивидуалните заеми обаче се търгуват рядко. В случаите, в които един заем става прехвърляем на организиран пазар, той трябва да се класифицира в категорията ценни книжа, които не са акции. Обикновено се включва открита конверсия на оригиналния заем (виж 5.62.j и 5.62.к).

5.80.   Стандартните заеми се предлагат в повечето случаи от финансови корпорации и те често се дават на домакинства. Финансовите корпорации определят условията и домакинствата имат само избора или да ги приемат, или да не ги приемат. В сравнение с това условията на нестандартните заеми обикновено са резултат на преговори между кредитора и длъжника. Това е важен критерии, който улеснява разграничението между нестандартните заеми и ценни книги, които не са акции. В случая на публични емисии ценни книги, условията на емисията се определят от заемополучателя, вероятно след консултация с банката/банковото ръководство. В случая на частни емисии ценни книги обаче кредиторът и длъжникът договарят условията на емисията (виж 5.62.i).

5.81.   Категория AF.4 включва:

а)

баланси по текущи сметки, например баланси между нефинансови корпорации и техните нерезидентни дъщерни клонове, но с изключение на баланси, които са пасиви на парични финансови институции, класифицирани в подкатегориите депозити;

б)

баланси на служители поради участие в печалбите на корпорацията;

в)

възстановими маргинални плащания, свързани с финансови деривативи, представляващи пасиви на институционални единици, които не са парични финансови институции (виж 5.46.е);

г)

краткосрочни споразумения за обратно изкупуване (репо), представляващи пасиви на институционални единици, които не са парични финансови институции (виж 5.46.F) и дългосрочни споразумения за обратно изкупуване;

д)

заеми, произтичащи от непарични златни суапове. Това са сделки, включващи временната обмяна на немонетарно злато за депозити. Техният икономически характер е подобен на заем с гаранции по това, че купувачът на златото предоставя на продавача аванси, покрити със златото за срока на сделката, и получава възвръщаемост от фиксираната цена при обратното изкупуване на златото;

е)

заеми, които са насрещни на банкерски постъпления (виж 5.58.D);

ж)

финансов лизинг и споразумения за наемане-закупуване (65);

з)

заеми за финансиране на търговски кредити;

и)

ипотечни заеми;

к)

потребителски кредит;

л)

възобновяем кредит;

м)

възобновяеми кредити;

н)

заеми с вноски;

о)

заеми, платими като гаранция за изпълнението на някои задължения.

5.82.   Категория AF.4 още включва:

а)

Финансови искове или пасиви, произтичащи от средносрочно финансово подпомагане за платежните баланси на Страните-Членки. Заемите се администрират от Европейския паричен институт(EMI) (66).

б)

Финансови искове към МВФ, подкрепени от заеми съгласно Генералните Разпоредби върху Взимането на Заеми, или съгласно специални разпоредби по взимането на заеми от стран на държавите- членки;

в)

Пасивите към МВФ, подкрепени от заеми Структурно подпомагане, Инструментът за засилено структурно коригиране, и Тръстовият фонд.

5.83.   Категория AF.4 не включва:

—

други сметки, подлежащи на получаване/плащане (AF.7), включително търговски кредити и аванси (AF.71);

—

финансови активи или пасиви, произтичащи от собствеността върху недвижими активи, като земя и конструкции, от страна на нерезиденти. Те се класифицират в подпозицията други активи (AF.513) (виж 5.95.f).

5.84.   Заемите могат да бъдат финансови активи или пасиви на всички сектори и останалата част на света. Паричните финансови институции обаче нормално нямат пасиви по крактосрочни заеми в Системата.

5.85.   Подкатегориите краткосрочни заеми и дългосрочни заеми не се разделят в подпозиции в Системата. Независимо от това, може да се окаже полезно аналитично да се разделят, в частност дългосрочните заеми в потребителски кредит (67), ипотечни заеми (68) и други заеми.

АКЦИИ И ДРУГИ АКТИВИ (F.5)

Определение:

Категорията акции и други активи (F.5) се състои от всички транзакции в акции и други активи (AF.5), тоест финансови активи, които представляват права на собственост върху корпорации или квази-корпорации. Тези финансови активи оправомощават притежателите си на дял в печалбите на корпорациите или квази-корпорациите и на дял в техните нетни активи в случай на ликвидация (69).

Акциите, които се предлагат за продажба, но които не са договорени не се записват в Системата. Акциите и другите активи се изплащат, когато се закупуват от емитиращата ги корпорация, или когато се обменят за нетни активи на корпорация в случай на нейната ликвидация.

5.87.   Категория F.5 се разделя в две подкатегории финансови транзакции:

—

акции и други активи, с изключение на акции във взаимни фондове;

—

акции във взаимни фондове (F.52).

Акции и други активи, с изключение на акции във взаимни фондове (F.51)

Определение:

Подкатегорията акции и други активи, с изключение на акции във взаимни фондове (F.51) се състои от всички транзакции в акции и други активи, с изключение на акции във взаимни фондове (AF.51), тоест финансови активи с изключение на акции във взаимни фондове, които представляват права на собственост въврху корпорации или квази-корпорации. Тези финансови активи оправомощават притежателите си на дял в печалбите на корпорациите или квази-корпорациите и на дял в нетните им активи в случай на ликвидация.

5.89.   Подкатегория F.51 може да се раздели, когато това е целесъобразно за случая, на три подпозиции финансови транзакции:

—

регистрирани на фондовата борса акции, с изключение на акции във взаимни фондове (F.511)

—

нерегистрирани на фондовата борса акции, с изключение на акции във взаимни фондове (F.512)

—

други активи (F.513).

Регистрирани акции, с изключение на акции във взаимни фондове (F.511), и нерегистрирани акции, с изключение на акции във взаимни фондове (F.512)

Определение:

Подпозицията регистрирани акции, с изключение на акции във взаимни фонодве (F.511) се състои от всички транзакции в регистрирани акции, с изключение на акции във взаимни фондове (AF.511) и подпозицията нерегистрирани акции, с изключение на акции във взаимни фонодве (F.512) се състои от всички транзакции с нерегистрирани акции, с изключение на акции във взаимни фондове (AF.512). Акциите покриват плодоползвателен дял в капитала на корпорации под формата на ценни книги, които по принцип са прехвърляеми. Подпозиция AF.511 включва акции с цени, предлагани на призната борса или друга форма на вторичен пазар, а под-позиция AF.512 включва акции, които не са регистрирани.

5.91.   Подпозиции AF.511 и AF.512 включват:

а)

капитални акции, емитирани от компании с ограничена отговорност: Това са ценни книги, които дават на притежателите статут на смесени собственици и ги оправомощават както на дял от общите разпределяеми печалби, така и на дял в нетните активи в случай на ликвидация;

б)

възвръщаеми акции в компании с ограничена отговорност: Това са акции, чийто капитал е бил изплатен, но които са задържани от притежателите, за да продължат да бъдат съвместни собственици и да имат правото на дял от печалбите, оставащи след изплащането на дивиденти от оставащия регистриран капитал, и също на дял от всеки остатък, която може да остане след ликвидация, т.е. нетните активи минус оставащия регистриран капитал;

в)

акции, даващи правото на дивидент, емитирани от компании с ограничена отговорност: Това са ценни книги:

—

които, в съответствие със страната и обстоятелствата, при които са създадени, имат различни имена, като акции на учредители, акции даващи право върху печалбите, акции даващи право на дивидент, и пр. и които не са част от регистрирания капитал;

—

които не дават на притежателите статута на съвместни собственици (правото на дял в обратното изплащане на регистрирания капитал, правото на доход от този капитал, правото на глас при събрания на акционерите, и пр.);

—

които дават правото на притежателите на пропорционална част от всички печалби, оставащи след плащането на дивиденти върху регистрирания капитал и на част от всеки излишък, оставащ след ликвидация;

г)

привилегировани (преференциални) акции, които дават правото на участие в разпределението на остатъчната стойност при разпускане на корпорацията. Те могат да бъдат регистрирани или нерегистирани на фондовата борса.

5.92.   Подпозиции AF.511 и AF.512 не включват:

—

акции, предлагани за продажба, но недоговорени при емисията. Те не се осчетоводяват в Системата.

—

ценни книжа с фиксиран лихвен процент и дългосрочни лихвоносни ценни книжа, конвертируеми в акции. Те са указани в сметките в подкатегорията AF.33 до момента на конвертирането им (виж 5.62.L);

—

активите на съдружници с неограничена отговорност (съдружници с неограничена отговорност) в инкорпорирани съдружия. Те се класифицират в подпозиция AF.513;

—

държавни инвестиции в капитала на международни органицаии, които са законово учредени като корпорации с акционерен капитал. Те се класифицират в подпозиция AF.513 (виж 5.95.с).

5.93.   Подпозиции F.511 и F.512 не включват емисии на премийни акции, т.е. прехвърляне на нови акции на акционери в пропорционално съотношение на притежавания от тях дял. Такава емисия, която не променя нито пасивто на корпорацията vis-a-vis (относно — лат.) акционерите, нито пропорционалното съотношение на активите, които всеки от акционерите притежава в корпорацията, не съставлява финансова транзакция и не се записва в Системата (виж 6.56). Същото се отнася до разделянето на дяловете.

Други активи (F.513)

Определение:

Подпозицията други активи (F.513) се състои от всички транзакции в други активи (AF.513), тоест всички форми на активи, които не са тези, класифицирани в подпозиция AF.511 и AF.512 и в подкатегория AF.52.

5.95.   Подпозиция AF.513 включва:

а)

всички форми на активи в корпорации, които не са акции:

—

активите в инкорпорирани съдружия на съдружници с неограничена отговорност;

—

активите в дружества с ограничена отговорност, чийто собственици са съдружници, а не акционери;

—

капиталът, инвестиран в обикновени или ограничени съдружия, които са независими юридически лица;

—

капиталът, инвестиран в кооперативни общества, които са независими юридически лица;

б)

инвестиции от страна на централното държавно управление в капитала на обществени предприятия, чийто капитал не е разделен в акции, които по силата на специално законодателство са независими юридически лица (виж 2.16.с). Тези инвестиции покриват плащания, правени от централното държавно управление, които са предназначени за преструктуриране на балансите на общественото предприятие и следователно увеличават финансовите активи на държавата в общественото предприятие;

в)

държавни инвестиции в капитала на международни и супранационални организации, с единственото изключение на МВФ, дори ако те са законово учредени като компании с акционерен капитал (т.е. Европейската Инвестиционна Банка);

г)

финансовите ресурси на Европейския паричен институт(EMI), предоставени от вноски на националните централни банки (70);

д)

капитал, инвестиран във финансови и нефинансови квази-корпорации (виж 2.13.f.). Размерът на такива инвестиции съответствува на нови инвестиции (в брой или в натура) минус всички тегления от капитала (виж 4.61.);

е)

финансовите активи, които нерезидентни единици имат срещу резидентни единици (виж 2.15.) и обратното.

Акции във взаимни фондове (F.52)

Определение:

Подкатегорията акции във взаимни фондове (F.52) се състои от всички транзакции на акции във взаимни фондове (AF.52), тоест акции, издадени от определен тип финансова корпорация, чиято изключителна цел е да се инвестират средствата, събрани на паричния пазар, капиталовия пазар и/или пазара на недвижимата собственост.

5.97.   Подкатегорията AF.52 включва акциите, емитирани от финансови корпорации, наричани в зависимост от страната взаимни фондове, обединени тръстове, инвестиционни тръстове и други схеми на колективно инвестиране, т.е UCITS, било то открити, полуоткрити или затворени фондове. Тези акции могат да бъдат регистрирани и нерегистирани. Когато са нерегистрирани, те обикновено се изплащат обратно при изискване за това, при стойност, отговаряща на дела им в собствените фондови средства на финансовата корпорация. Тези собствени ресурси се преоценяват на основата на пазарните цени на различните им компоненти.

ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ТЕХНИЧЕСКИ РЕЗЕРВИ (F.6) (71)

Определение:

Категорията застрахователни технически резерви (F.6) се състои от всички транзакции в застрахователни технически резерви (AF.6), тоест техническото обезпечаване на застрахователни корпорации и (автономни и неавтономни) пенсионни фондове срещу притежатели на полици или бенефициери, съгласно определеното в Директива на Съвета 91/674/ЕЕС от 19 декември 1991 г. по годишните сметки и консолидираните сметки на застрахователните предприятия (72).

5.99.   Категория AF.6 покрива:

—

нетни активи на домакинства в животозастрахователни резерви

—

нетни активи на домакинства в резерви на пенсионни фондове

—

предварителни плащания на застрахователни премии

—

резерви за неуредени искове.

5.100.   Застрахователните технически резерви са финансови активи:

—

на притежателите на полици — по отношение на нетните активи на домакинства в животозастрахователни резерви и в резерви на пенсионни фондове и предварителни плащания на застрахователни премии;

—

на бенефициери — по отношение на резерви за неуредени искове.

5.101.   Застрахователните технически резерви са пасиви:

—

на животозастрахователни и неживотозастрахователни корпорации и автономни пенсионни фондове, включени в подсектора застрахователни корпорации и пенсионни фондове (S.125);

—

на неавтономни пенсионни фондове, включени в секторите на институционалните единици, които ги уреждат.

Провизионните осигуровки или подобни фондове, учредени от служители за осигуряването на пенсии на служителите (неавтономни пенсионни фондове) се включват само в категорията AF.6, ако са изчислени в съответствие със статистически критерии, подобни на използуваните от застрахователните корпорации и автономните пенсионни фондове. В противен случай тези провизионни осигуровки се покриват от акциите или други активи, емитирани от институционалната единица която учредява провизионните осигуровки.

5.102.   Категория AF.6 не включва провизионни осигуровки, създадени от институционални единици, класифицирани в подсектор социално осигурителни фондове (S.1314). В Системата тези провизионни осигуровки не са пасиви на сектора социално осигурителни фондове.

5.103.   Категория F.6 се разделя в две подкатегории финансови транзакции:

—

нетни активи на домакинства в животозастрахователни резерви и в резерви на пенсионни фондове (F.61)

—

предварителни плащания на застрахователни премии и резерви за неуредени искове (F.62).

Нетни активи на домакинствата в животозастрахователни резерви и в резерви на пенсионни фондове (F.61)

Определение:

Подкатегорията нетни активи на домакинствата в животозастрахователни резерви и в резерви на пенсионни фондове (F.61) се състои от всички транзакции в нетни активи на домакинствата в животозастрахователни резерви и в резерви на пенсионни фондове (AF.61), тоест технически провизионни осигуровки, заделени в корпорациите и квази-корпорациите с цел удовлетворяване, при съответствие на установените условия, на планирани искове и помощи.

5.105.   Подкатегорията F.61 се разделя в две подпозиции финансови транзакции:

—

нетни активи на домакинства в животозастрахователни резерви (F.611)

—

нетни активи на домакинсттва в резерви на пенсионни фондове (F.612).

Нетни активи на домакинствата в животозастрахователни резерви (F.611)

Определение:

Подпозицията нетни активи на домакинства в животозастрахователни резерви (F.611) се състои от всички транзакции в нетни активи на домакинства в животозастрахователни резерви (AF.611), тоест технически провизионни осигуровки срещу неуредени рискове и технически провизионни осигуровки за застраховка с получаването на печалба, при която към датата на падежа се прибавя печалба, или осигуровки живот с печалба, или подобни полици.

5.107.   Подпозиция AF.611 включва животозастрахователни провизионни осигуровки, провизионни осигуровки с премии и отстъпки и технически осиугровки по животозастрахователни полици, при които инвестиционният риск се поема от притежателите на полици, съгласно определеното в членове 27, 29 и 31 на Директива на Съвета 91/674/ЕЕС от 19 декември 1991 г. върху годишните сметки и консолидираните сметки на застрахователните начинания.

5.108.   Транзакциите в нетни активи на домакинства в животозастрахователни резерви се състоят от допълнения минус отчисления, които трябва да се разграничават от номиналните печалби от владение или загуби от владение във фондовете, инвестирани от застрахователните корпорации (виж 6.57.);

Допълненията се състоят от:

—

реални премии, спечелени през текущия отчетен период;

—

плюс премийни добавки, съответствуващи на дохода от инвестирането на провизионни осигуровки, които се определят за домакинствтата-притежатели на полици

—

минус налози за обслужване на животозастраховането.

Отчисленията се състоят от:

—

суми, дължими на притежателите на застраховки живот и други подобни застрахователни полици към датата на падежа им и суми, дължими на бенефициери от настъпила смърт на застраховани лица

—

плюс плащания, дължими по полици, които са върнати поради нежелание на застрахованото лице да продължи срока на застаховката преди падежа.

5.109.   Животозастрахователните резерви са финансови активи на резидентни и нерезидентни домакинства и пасиви на резидентни и нерезидентни застрахователни корпорации.

В случая на групова застраховка, например направена от корпорация от името на нейните служители, служителите, но не работодателят, се считат за кредитори, тъй като те се считат за действителните притежатели на полицата.

Нетни активи на домакинства в резерви на пенсионни фондове (F.612)

Определение:

Подпозицията нетни активи на домакинства в резерви на пенсионни фондове (F.612) се състои от всички транзакции в нетни активи на домакинства в резерви на пенсионни фондове (AF.612), тоест технически провизионни осигуровки, притежавани от автономни и неавтономни пенсионни фондове, учредени от работодателите, и/или служителите, или групи от самонаемащи се лица за осигуряването на пенсии за служителите или самонаемащите се лица.

5.111.   Транзакциите в нетни активи на домакинства в резерви на пенсионни фондове се състоят от допълнения минус отчисления, които се разграничават от номиналните печалби от владение или загуби от владение във фондовете, инвестирани от пенсионните фондове (виж 6.57.):

Допълненията се състоят от:

—

действителни вноски в пенсионни фондове, платими от служители, работодатели, самонаемащи се лица или други институционални единици от името на физически лица или домакинства с искове от фондовете и спечелени през текущия отчетен период

—

плюс добавки към вноските, съответствуващи на спечеления доход от инвестирането на осигуровките на пенсионните фондове, които се определят в полза на домакинствата, участвуващи във фондовете

—

минус налози за обслужването през отчетния период за управлението на фондовете.

Отчисленията се състоят от:

—

социални помощи, равни на размерите, платими на пенсионирани лица или техните зависими лица под формата на редовни плащания или друг помощи

—

плюс социални помощи, които се състоят от всички общи суми, платими на лицата при пенсионирането им.

5.112.   Транзакциите в нетни активи на домакинства в резерви на пенсионни фондове не включват средства, прехвърлени от неавтономни пенсионни фондове в автономни пенсионни фондове, класифицирани в подсектора застрахователни корпорации и пенсионни фондове (S.125) като резултат на конвертирането на един фонд в друг. Това събитие трябва да се осчетоводи в категорията промени в класификацията и структурата на сектора (K.12.1) в сметката други промени в обема на активите (виж 6.30.).

5.113.   Резервите на пенсионните фондове са финансови активи на резидентни или нерезидентни домакинства, но не са финансови активи на институционалните единици, които ги управляват.

Предварителни плащания на застрахователни премии и резерви по неуредени искове (F.62)

Определение:

Подкатегорията предварителни плащания на застрахователни премии и резерви по неуредени искове (F.62) се състои от всички транзакции в предварителни плащания на застрахователни премии и резерви по неуредени искове (AF.62), тоест технически провизионни осигуровки, учредени от застрахователни корпорации и (автономни или неавтономни) пенсионни фондове за:

—

размера, представляващ тази част от брутните записани премии, която се разпределя за следващия отчетен период (предварителни плащания на застрахователни премии);

—

общите изчислени максимални разходи за уреждането на всички искове, произтичащи от събития, които са настъпили до края на отчетния период, било то докладвани или не, минус вече изплатените суми по отношение на такива искове (разпоредби за неуредени искове).

5.115.   Предварителните плащания на застрахователни премии произтичат от факта, че застрахователните премии като общо са дължими за плащане в началото на периода, покрит от застраховката, и този период нормално не съвпада със самия отчетен период. Следователно, в края на отчетния период когато се изготвя балансът, части от застрахователните премии, платими през отчетния период, са предназначени за покриване на рискове в следващия период. Предварителните плащания на застрахователни премии се определят на основата на пропорционалното съотношение на включените рискове по отношение на времето, оставащо до изтичане срока на договора.

Във финансовата сметка предварителните плащания на застрахователни премии, записани между притежателите на полици и застрахователните корпорации, се състоят от тези части от премиите, които са платими през текущия отчетен период и са предназначени за покриването на неуредени рискове през следващия период.

5.116.   Предварителните плащания на застрахователни премии са финансови активи на притежателите на застрахователни полици. Ако тези предварителни плащания се отнасят до животозастраховане, притежателите на полици са резидентни или нерезидентни домакинства. Ако се отнасят до застраховане, което не е животозастраховане, притежателите на полици могат да принадлежат на всеки сектор от икономиката или останалата част на света. Застрахователните премии или социални вноски, плащани от притежателите на полици могат да бъдат приети за критерии за разпределяне на предварителните плащания на застрахователните премии между секторите на икономиката и останалата част на света.

5.117.   Резервите за неуредени искове се държат от застрахователни корпорации с цел покриването на сумите, които те очакват да заплатят по отношение на искове, които все още са неуредени, например поради това, че все още се оспорват. Валидни искове, приети от застрахователните корпорации, се считат дължими за изплащане към момента на възникване на събитието, даващо основание за иска — независимо от това колко дълго са били разрешавани спорните искове.

5.118.   Резервите за неуредени искове са финансови активи на бенефициентите, които могат да принадлежат към всеки сектор от икономиката или останалата част на света.

5.119.   Подкатегорията AF.62 включва провизионни осигуровки за неспечелени премии, други технически провизионни осигуровки, неуредени искове и осигуровки за изравняване, съгласно определеното в членове 25, 26, 28 и 30 на Директива на Съвета 91/674/ЕЕС от 19 декември 1991 г. по годишните сметки и консолидираните сметки на застрахователните начинания.

ДРУГИ СМЕТКИ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ПОЛУЧАВАНЕ/ПЛАЩАНЕ (F.7)

Определение:

Категорията други сметки, подлежащи на получаване/плащане (F.7) се състои от всички транзакции с други сметки, подлежащи на получаване/плащане (AF.7), тоест финансови искове, които са създадени като насрещни на финансова или нефинансова транзакция в случаи, когато има времева разлика между тази транзакция и съответното плащане.

5.121.   Категорията F.7 включва транзакции с финансови искове, които произлизат от ранното или късно плащане по транзакции в стоки или услуги, разпределителни транзакции или вторична търговия с финансови активи. Те се състоят от насрещните транзакции в случай, че едно плащане е дължимо и още не е платено. Дълговете, произтичащи от доход, натрупващи се през времето, както и просрочените пасиви също се класифицират в тази категория.

5.122.   Категорията F.7 не включва:

—

статистически несъответствия, които не са различия във времето между транзакции в стоки и услуги, разпределителни транзакции или финансови транзакции, и съответните плащания;

—

пера, за които няма достатъчно информация, за да бъдат класифицирани. Класификацията би трябвало да се основава на такава информация, с каквато се разполага;

—

пера, за чийто характер не се знае нищо;

—

перото „други“ в баланса на плащанията, описано като нето грешки и пропуски;

—

ранно или късно плащане (включително просрочени плащания) в случай на създаването на финансови активи или погасяването на пасиви, които не са класифицираните в категория F.7. Те остават класифицирани в тяхната категория.

5.123.   Категория F.7 се разделя в две подкатегории финансови транзакции:

—

търговски кредити и аванси (F.71)

—

други сметки, подлежащи на поолучаване/плащане, с изключение на търговски кредити и аванси (F.79)

Търговски кредити и аванси (F.71)

Определение:

Подкатегорията търговски кредити и аванси (F.71) се състои от всички транзакции с търговски кредити и аванси (AF.71), тоест финансови искове, произхождащи от прякото разсрочване на кредит от страна на доставчици и купувачи за транзакции със стоки и услуги, и авансови плащания за работа, която е в процес на изпълнение, или ще бъде предприета и свързана с такива транзакции.

5.125.   Подкатегорията AF.71 включва:

а)

финансови искове, отнасящи се до доставката на стоки или услуги, когато плащането не е осъществено;

б)

търговски кредит, приет от факторинг корпорации, освен когато се счита за заем;

в)

рента за сгради, натрупваща се през времето;

г)

просрочени плащания, отнасящи се до плащането на стоки и услуги, когато не са подкрепени със заем.

5.126.   Подкатегорията AF.71 не включва заеми за финансирането на търговски кредити. Те се класифицират в категория AF.4 (виж 5.81.h).

5.127.   Търговските кредити и авансите могат да бъдат финансови активи или пасиви на всички сектори и останалата част на света.

Други сметки, подлежащи на получаване/плащане, с изключение на търговски кредити и аванси (F.79)

Определение:

Подкатегорията други сметки, подлежащи на получаване/плащане, с изключение на търговски кредити и аванси (F.79) се състои от всички транзакции с други сметки, подлежащи на получаване/плащане, с изключение на търговски кредити и аванси (AF.79), тоест финансови искове, които произлизат от разликата във времето между разпределителни транзакции или финансови транзакции на вторичния пазар и съответното плащане. Тук също така се включват финансови искове по доход, натрупващ се през времето.

5.129.   Подкатегорията AF.79 включва финансови искове, създадени в резултат на разлика във времето между реализираните транзакции и плащанията, правени например по отношение на:

а)

данъци;

б)

социални вноски;

в)

надници и заплати;

г)

ренти върху земя и подземни активи;

д)

дивиденти;

е)

лихва;

ж)

транзакции във финансови активи на вторичния пазар.

5.130.   За предпочитане, насрещната финансова транзакция на лихвата, натрупваща се върху финансови активи (виж 5.17) би трябвало да се записва като инвестирана в този финансов актив. Записването на лихвата обаче трябва да следва националните практики. Ако натрупването на лихвата не се записва като реинвестиция във финансовия актив, то би трябвало да се класифицира в подкатегорията F.79.

5.131.   Към датата, на която се дължи плащане на лихва, се записват две финансови транзакции (виж 5.17.): първо, в случай на плащане, транзакция с финансовия актив, използуван за плащането, или, в случай на неплащане, увеличение на просрочените лихви, което се записва в подкатегория F.79; второ, насрещната финансова транзакция, намаляваща нетния финансов иск на кредитора срещу длъжника.

ПЕРО МЕМОРАНДУМ: ПРЯКА ЧУЖДЕСТРАННА ИНВЕСТИЦИЯ (F.M)

Определение:

Пряката чуждестранна инвестиция (F.m) се състои от всички транзакции с пряка чуждестранна инвестиция (AF.m), тоест инвестиция, включваща дългосрочно взаимоотношение, отразяващо дългосрочен интерес на една резидентна институционална единица в една икономика („пряк инвеститор“) към друга резидентна институционална единица в друга икономика, която не е икономиката на инвеститора („предприятие с пряка чуждестранна инвестиция“). Целта на прекия инвеститор е да упражни значителна степен на влияние върху мениджмънта на предприятието, резидентно в другата икономика. Пряката инвестиция включва както първоначалната транзакция между прекия инвеститор и предприятието на пряката инвестиция, така и всички последващи капитални транзакции между тях и между афилиирани предприятия, както инкорпорирани, така и неинкорпорирани (73).

5.133.   Транзакции във финансови активи и пасиви, които съставляват пряка чуждестранна инвестиция, трябва да се записват в съответните категории финансови транзакции, т.е. заеми (F.4), акции и други активи (F.5), и други сметки, подлежащи на получаване/плащане (F.7). Обаче размерите на пряката чуждестранна инвестиция, включени във всяка от тези категории, би трябвало също да се записват отделно като перо меморандум.

ПРАВИЛА ЗА ЗАПИСВАНЕ НА ФИНАНСОВИТЕ ТРАНЗАКЦИИ В СМЕТКИТЕ

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТОЙНОСТТА

5.134.   Финансовите транзакции се записват като стойността на транзакцията, тоест стойността в национална валута, при която финансовите активи и/или пасиви, включени в транзакцията, са създадени, ликвидирани, обменени или приети между институционалните единици, или между тях и останалата част на света, на базата единствено на търговски съображения.

5.135.   Финансовите транзакции и техните финансови или нефинансови насрещни транзакции се записват със същата стойност. Могат да се разграничат три възможности:

а)

финансовата транзакция е транзакция на разплащателни средства в национална валута (виж 5.04. и 5.23.): Стойността на транзакцията е равна на размера на разплащателните средства, които са обменени;

б)

финансовата транзакция е транзакция на разплащателни средства в чуждестранна валута (виж 5.04. и 5.23.), и насрещната транзакция не е транзакция на разплащателни средства в национална валута: Стойността на транзакцията е равна на размера на обменените разплащателни средства, конвертиран в националната валута, при прилагане на преобладаващия пазарен обменен курс в деня на плащането;

в)

нито финансовите транзакции, нито техните насрещни транзакции са транзакция на разплащателни средства (виж 5.04.): Стойността на транзакцията се определя от текущата пазарна стойност на финансовите активи и/или пасиви, включени в транзакцията.

5.136.   Стойността на транзакцията се отнася до специфична финансова транзакция и насрещната на нея транзакция. По концепция, стойността на транзакцията трябва ясно да се разграничава от стойността, основаваща се на регистрирана на пазара цена, цена на свободния пазар, или която и да е цена, която е предназначена за изразяване на общността от цени за клас подобни или дори идентични финансови активи и/или пасиви. В случаите обаче, когато насрещната транзакция на финансова транзакция е например трансфер, и следователно е предприета финансова транзакция, която не е транзакция по чисто търговски съображения, стойността на транзакцията се определя с текущата пазарна цена на финансовите активи и/или пасиви.

5.137.   Стойността на транзакцията не включва налози за обслужване, такси, комисионни и други подобни плащания за предоставени услуги при осъществяването на транзакциите; те трябва да се записват като плащания за услуги. Данъците върху финансовите транзакции също се изключват и третират като данъци върху услуги към данъците върху продуктите. Когато една финансова транзакция включва нова емисия пасиви, стойността на транзакцията е равна на размера на поетото пасив, с изключение на всички предварително платени лихви. По подобен начин, при погасяване на пасив стойността на транзакцията както за кредитора, така и за длъжника трябва да съответствува на намалението на пасивто.

Специални критерии за определяне на стойността за някои подкатегории финансови транзакции

5.138.   Ценни книги, които не са акции, с изключение на финансови деривативи (F.33)

а)

Когато ценните книги се търгуват на пазара от емитенти чрез подписници или други посредници и след това се продават на по-високи цени на крайните инвеститори, финансовите активи и пасиви трябва да се записват със стойностите, платени от инвеститорите. Разликите между сумите, платени от инвеститорите и тези, получени от емитентите би трябвало да се третират като плащане на услуги, изплатени от емитентите на подписниците;

б)

Емисиите на ценни книжа се записват със стойността на емисията. Когато ценните книги се емитират със сконто или премия, резултатът за емитента по времето на продажбата, а не лицевата стойност на ценната книга се записват в сметките като действителната стойност на емисията. Разликата между стойността на емисията и стойността на изкупуването и се третира като лихва, която се натрупва през времето на срока на ценната книга;

в)

Дълбоко сконтираните облигации и облигациите с нулев купон би трябвало да се третират като ценни книги, емитирани със сконтирана цена. Лихвата се натрупва в срока на валидност на облигациите и се третира като реинвестирана в такива облигации (виж 4.46.);

г)

Когато дългосрочните ценни книги се имитират със сконтирана цена, като сконтирането е незначително, разликата между стойността при емисията и стойността на изплащането може да се припише към датата на емисията;

д)

В случая на ценни книги, когато стойността на главницата е обвързана към ценови индекс, цена на стока, или индекс на обменен курс, цената на емисията на ценната книга се записва като главницата, а плащането към индекса, правено периодично и/или при падежа, се третира като лихва, натрупвана във времето на валидност на ценната книга, и насрещната транзакция се записва във финансовата сметка като реинвестиция в ценни книги, които не са акции;

е)

Инвестирането в ценни книги в обръщение на вторичния пазар се записва с котировката на фондовата борса или с пазарната цена;

ж)

Ценни книги, които са достигнали датата на падежа си, се записват със стойността на изкупуването, която включва премии при закупуването, но изключва плащания от лотария и премии по спестявания, които се записват като лихва;

з)

Конверсията на облигации в акции би трябвало да се третира като продажба на облигации и покупка на акции (виж 5.62.1). Стойността на транзакцията трябва да се извлече от пазарната стойност на предлаганите облигации, вероятно включваща печалба от владение или загуба от владение на акциите, които се записват в сметката на преоценката (виж 6.54.).

5.139.   Финансови деривативи (F.34)

а)

Вторичната търговия с опции и затварянето на опции преди предоставянето им включват финансови транзакции. Ако една опция бъде предоставена, тя може да бъде упражнена или да не бъде упражнена. В случаите на упражняване на опцията, може да има плащане от подписника на опцията към притежателя на опцията, равно на разликата между преобладаващата пазарна цена на основния актив и определената пазарна цена, или, алтернативно, може да има придобиване или продажба на основния финансов или нефинансов актив, записан с преобладаващата пазарна цена и насрещно плащане между притежателя на опцията и подписника на опцията, равно на определената пазарна цена. Разликата между преобладаващата пазарна цена на основния актив и определената пазарна цена и в двата случая е равна на ликвидационната стойност на опцията, т.е. цената на опцията при предоставянето. В случаите, в които опцията не се упражнява, не се осъществява транзакция. Подписникът на опцията обаче реализира приход от владение и притежателят на опцията реализира загуба от владение, които се записват в сметката на преоценката;

б)

Финансови деривативи, които не са опции, типично включват договори, при които две страни се споразумяват да си обменят определени активи, било то реални или финансови, в някакъв бъдещ момент или моменти във времето. Транзакциите, които трябва да бъдат записани срещу такива финансови деривативи, включват всички търговии по договора, както и нетната стойност на договореностите. Може също така да трябва да се запишат транзакции, свързани с уреждането на дериватните договори. В много случаи обаче двете страни сключват дериватен договор без заплащане на едната страна към другата и обратно; в тези случаи стойността на транзакцията по договора е нулева и в действителност не се изисква никакво вписване във финансовата сметка;

в)

Всякакви комисиони, платени или получени от брокери или дуги посредници за уреждането на опции, фючърси, суапове и други договори за деривативи се третират като плащания за услуги в съответните сметки. Потоците на лихвените плащания, произтичащи от суапови договорки трябва да бъдат записвани като доход от собственост и изплащанията на главницата трябва да се записват като транзакции в съответния основен инструмент (разплащателно средство) във финансовата сметка. Страните по суапа не се считат за предоставящи услуга една на друга, но всяко плащане към трета страна за уреждането на суапа би трябвало да се третира като плащане за услуга (виж 4.47.). Докато премията, плащана на продавача на опция може концептуално да се счита за включваща налог за услуга, на практика обикновено не е възможно да се разграничи елементът на услугата. Следователно пълната цена трябва да се записва като придобиване на финансов актив от страна на купувача и поемане на пасив от страна на продавача.

г)

Когато суаповите договори включват обмяна на главници, например както се случва при валутните суапове, първоначалната промяна трябва да се записва като транзакция в основното разплащателно средство, което е обменено, а не като транзакция във финансови деривативи (F.34). На практика в този момент се създава финансов дериват с нулева начална стойност. Впоследствие, стойността на деривата ще включва най-малкото следните компоненти:

1.

текущата пазарна стойност на разликата между очакваните бъдещи пазарни стойности на размерите на главниците, които ще бъдат пре-обменени, и разликата между размерите на главниците, заложени в договора; и

2.

текущата пазарна стойност на бъдещ поток на всяка лихва и други парични потоци, определени в договора.

Промените в стойността на деривата през времето би трябвао да се записват в сметката на преоценката.

Следващите пре-обмени на главницата ще се управляват от условията на суаповия договор и могат да включват финансови активи, които се заменят на цена, различна от преобладаващата пазарна цена на такива активи. Насрещното плащане между страните по суаповия договор ще бъде определеното по договора. Разликата между пазарната цена и договорната цена тогава е равна на ликвидационната стойност на актива/пасивто към датата на дължимост и би трябвало да се записва като транзакция във финансови деривативи (F.34). Тази ококчателна дериватна транзакция и всеки окончателен поток нетна лихва трябва да съответствуват на общата печалба или загуба по преоценката за срока на валидност на суаповия договор. Такова третиране е аналогично на изложеното по отношение на опции, които се предлагат (виж а) по-горе).

5.140.   Акции и други активи, с изключение на акции във взаимни фондове (F.51)

а)

Новите акции се записват със стойността на емисията, която нормално съответствува на номиналната стойност, плюс премията на емисията;

б)

Транзакциите с акции в обръщение трябва да се записват със стойността на акциите при транзакцията. Когато такава не е известна, тя може да бъде приблизително определена чрез котировката на фондовата борса или пазарната цена на регистрираните на борсата акции и чрез счетоводната стойност на нерегистрираните на борсата акции;

в)

Акциите с дивидент се оценяват на цената, заложена в предложението за дивидент на емитента;

г)

Емисиите премийни акции не се записват в Системата (виж 5.93). В случаите обаче, когато емитирането на премийни акции включва промени в общата пазарна стойност на акциите на една корпорация, промените трябва да бъдат записани в сметката на преоценката (виж 6.56.).

д)

Стойността по транзакция на други активи (F.513) е размерът на средствата, прехвърлени от собствениците на техните корпорации или квази-корпорации. В някои случаи средствата могат да бъдат прехвърлени чрез поемането на пасиви на корпорациите или квази-корпорациите.

5.141.   Акции на взаимни фондове (F.52)

а)

Транзакциите на акции на взаимни фондове включват стойността на нетните вноски в един фонд;

б)

Доходът от собственост, получен от взаимни фондове, нето от частта разходи за управление на фонда, и определен в полза на акционерите, дори и ако не е разпределен на акционерите, има насрещно вписване във финансовата сметка като акции във взаимния фонд. Ефектът е, че доходът от собственост се реинвестира.

ВРЕМЕ НА ЗАПИСВАНЕТО

5.142.   Финансовите транзакции и техните насрещни транзакции трябва да се записват по едно и също време.

5.143.   Когато насрещната на една финансова транзакция не е финансова транзакция, и двете се записват към момента на реализиране на нефинасовата транзакция. Например, когато продажбата на стоки или услуги поражда търговски кредит, тази финансова транзакция трябва да се запише, когато се правят вписванията в съответната нефинансова сметка.

5.144.   Когато насрещната на една финансова транзакция е също финансова транзакция, могат да бъдат набелязани три възможности:

а)

и двете финансови транзакции са транзакции в разплащателни средства (виж 5.04.): Те се записват към момента на реализиране на първото плащане;

б)

само една от двете финансови транзакции е транзакция в разплащателни средства (виж 5.04.): Те се записват към момента на реализиране на плащането;

в)

нито една от двете финансови трансакцци не е транзакция в разплащателни средства (виж 5.04): Те се записват към момента на реализиране на първата финансова транзакция.

СЪСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВИ ТРАНЗАКЦИИ ОТ ПРОМЕНИ В БАЛАНСИТЕ

5.145.   В случаите, при които не се разполага с основни статистически данни за финансовите транзакции, финансовите транзакции могат да бъдат съставени (извлечени) въз основа на промени във финансовите баланси, тоест промени в размера на притежаваните финансови активи и неуредените пасиви между последния баланс и първия баланс. Разликата между размера на финасовите транзакции и промените в последните баланси се състои от записи в сметката на преоценката и сметката на другите промени в обема на активите.

Приложение 5.1

Връзка с парични мерки

5.146.   Това приложение съдържа обяснение на метод, който позволява отразяването на паричните мерки в балансите и във финансовите сметки.

5.147.   Определенията на паричните мерки, които се прилагат, варират за различните държави и в различно време. В допълнение, тези определения не се основават непременно на класификацията на финансовите активи и класификацията на секторите, съгласно определението им в Системата. Следователно, паричните мерки не са определени в Системата.

5.148.   При интегриране на паричните мерки в балансите и във финансовите сметки възникват следните проблеми. Първо, пъричните мерки могат да бъдат съставени от компоненти, които не съответствуват на класовете, тоест категориите, подкатегориите и подпозициите на финансовите активи и пасиви, както са определени в Системата. Например, една парична мярка може да включва само подклас на категорията валута и депозити (AF.2). Този подклас може да бъде определен по отношение на падежа и/или по отношение на институционалната единица, която притежава или емитира валутата и депозитите. Второ, паричните мерки могат да включват сектори — създаващи пари, притежаващи пари, монетарно-неутрални сектори, ето защо мерките не могат да бъдат създадени от секторите и подсекторите, както са определени в Системата. Трето, източниците на информация, използувани за създаването на паричните агрегати, могат на практика да се различават от информационните източници, използувани за създаването на балансите и финансовите сметки на секторите и останалата част на света.

5.149.   С цел да се определи парична мярка МХi в балансите или във финансовите сметки, може да се окаже необходимо да се подраздели който и да е клас финансови активи и пасиви, определен в Системата, на два подкласа:

—   МХi: подклас на финансови активи (пасиви), класифицирани в клас i и включени в парична мярка МХ;

—   MX-i: подклас на финансови активи (пасиви), класифицирани в клас i, но невключени в парична мярка МХ.

На практика някои класове финансови активи (пасиви) не се вписват дори в широки парични мерки, например, монетарно злато и специални права на тираж (AF.1), или застрахователни технически резерви (AF.6). Следователно MX1 и МХ6 биха били нула, тоест не е необходима разбивка на AF.1 в МХ1 и МХ-1, или на AF.6 в МХ6 и МХ-6.

5.150.   Паричната мярка МХ е равна на сумата на всички подкласове финансови активи МХi на секторите, притежаващи пари, и МХ е равно на сумата на свички подкласове пасиви МХi на създаващите пари сектори.

5.151.   Главното преимущество на този метод е неговата гъвкавост. В случаите, при които определението на паричната мярка е променено, трябва да се адаптират само разбивките на някои класове финансови активи и пасиви в МХi и МХ-i.

Парични мерки в балансите или финансовите сметки

Финансови активи на притежаващи пари сектори

 

Задлъжения на създаващите пари сектори

Общо

Домакинства

Останалата част на света

Общо

 

 

AF.1

 

 

 

 

 

AF.2

 

 

 

 

 

от които

МХ2

 

 

 

 

МХ-2

 

 

 

 

AF.3

 

 

 

 

 

AF.33

 

 

 

 

 

от които

МХ33

 

 

 

 

МХ-33

 

 

 

 

AF.34

 

 

 

 

 

от които

МХ34

 

 

 

 

МХ-34

 

 

 

 

AF.4

 

 

 

 

 

AF.41

 

 

 

 

 

от които

МХ41

 

 

 

 

МХ-41

 

 

 

 

AF.42

 

 

 

 

 

от които

МХ42

 

 

 

 

МХ-42

 

 

 

 

AF.5

 

 

 

 

 

AF.51

 

 

 

 

 

от които

МХ51

 

 

 

 

МХ-51

 

 

 

 

AF.52

 

 

 

 

 

от които

МХ52

 

 

 

 

МХ-52

 

 

 

 

AF.6

 

 

 

 

 

AF.7

 

 

 

 

 

AF.71

 

 

 

 

 

От които

МХ71

 

 

 

 

МХ-71

 

 

 

 

AF.79

 

 

 

 

 

Общ размер на финансовите активи и пасиви, от които МХ

 

 

ГЛАВА 6

ДРУГИ ПОТОЦИ

6.01.   Другите потоци покриват потребление на основен капитал (К.1), придобиване и намаление на нефинансови непроизведени активи (К.2) и други промени в активите (К.3-К.12).

Другите промени в активите се състоят от различни видове изменения в активите, пасивите и нетната стойност, които не са резултат от операции, записани в капиталните и финансовите сметки. Те обхващат други промени в обема (К.3-К.10 и К.12), а също холдингови печалби и загуби. (К.11).

ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ОСНОВЕН КАПИТАЛ (К.1)

Определение:

Потреблението на основен капитал (К.1) представлява размерът на дълготрайните активи, използувани през разглеждания период в резултат на нормално износване и предвидимо излизане от употреба, включително провизия за загуби на дълготрайни активи в резултат на инцидентно увреждане, срещу което може да се направи застраховка.

6.03.   Потреблението на основен капитал трябва да се изчислява за всички дълготрайни активи (с изключението на животни), включително материални дълготрайни активи, както и нематериални дълготрайни активи, като например разходи за геологопроучвателни работи и софтуер, основни подобрения на непроизведени активи и разходи по прехвърлянето на собственост във връзка с непроизведени активи.

6.04.   Потреблението на основен капитал (което би трябвало да се разграничава от амортизацията, допустима за целите на данъчното облагане, или амортизацията, посочена в счетоводните отчети) следва да се изчислява на основата на наличността от дълготрайни активи и вероятния среден икономически живот за различните продуктови категории такива. В случаите, когато липсва пряка информация за наличността от дълготрайни активи, за нейното изчисляване се препоръчва използване на метода на постоянната инвентаризация. Наличността от дълготрайни активи би трябвало да се оценява по цена на купувач (покупни цени) за текущия период.

Загубите на дълготрайни активи, в резултат от инцидентно увреждане, които могат да се предвидят, следва да се отчетат при изчисляване на средния период на използване на тези активи. За икономиката като цяло действителното нормално инцидентно увреждане в рамките на определен отчетен период може да се очаква да е равно, или близко до средното за предходния период ниво. За индивидуални единици и групи от единици обаче действителното нормално и средно инцидентно увреждане може да се различават. В този случай, за секторите всяка разлика се записва като други промени в обема на дълготрайните активи.

Потреблението на основен капитал се изчислява по метод, аналогичен на метода на линейната амортизация, чрез който стойността на един дълготраен актив се намалява при постоянна ставка за целия период на използване на стоката.

В зависимост от модела на спад в ефективността на един дълготраен актив обаче може да се изисква изчисление на потреблението на основен капитал в съответствие с нелинейните амортизационни методи.

6.05.   В системата на сметките потреблението на основен капитал се записва под всяко перо на баланса, което се показва бруто и нето. Записването на „Бруто“ означава без отчисление на потребление на основен капитал, докато записът „нето“ означава след отчисление на потреблението на основен капитал.

ПРИДОБИВАНЕ МИНУС НАМАЛЕНИЕ НА НЕФИНАНСОВИ НЕПРОИЗВЕДЕНИ АКТИВИ (К.2)

Определение:

Нефинансовите непроизведени активи (74) се състоят от земя и други материални непроизведени активи, които могат да се използват в производството на стоки и услуги, и нематериални непроизведени активи.

6.07.   Земята се определя като самата земна повърхност, включително почвена покривка и прилежащата наземна вода (75). Прилежащата наземна вода включва всякакви води при сухоземни граници — резервоари, езера, реки и пр. — върху които могат да бъдат упражнявани права на собственост.

6.08.   Следните категории не се включват в понятието земя:

а)

сгради или други конструкции върху земята, или преминаващи през нея — пътища, тунели и пр.;

б)

лозя, овощни градини или други насаждения с дървета, други насаждения и пр.;

в)

полезни изкопаеми;

г)

некултивирани биологични ресурси;

д)

подпочвени водни ресурси.

Позиции а) и б) са произведени дълготрайни активи, докато позиции в), г) и д) принадлежат към материалните непроизведени активи.

6.09.   Придобиването и продажбата на земя се оценяват по текущи пазарни цени, преобладаващи към момента на възникване на придобиването/продажбата. Операциите със земя се записват с една и съща стойност както в сметките на купувача, така и в сметките на продавача. Тази стойност изключва разходите, направени по трансфера на собствеността върху земята, които се третират като бруто образуване на основен капитал.

6.10.   Придобиването и намалението (продажбата) на други материални непроизведени активи обхващат полезните изкопаеми, некултивираните биологични ресурси и водните ресурси. Полезните изкопаеми включват залежи от въглища, нефт и природен газ, залежи от метални минерални ресурси и залежи на неметални минерални ресурси (76).

6.11.   Придобиването и намалението (продажба или потребление) на други материални непроизведени активи се оценяват по текущи пазарни цени, преобладаващи към момента на възникване на придобането/намалението. Придобиването и намалението изключват прилежащите разходи по прехвърлянето на собствеността. Последните се записват като бруто образуване на основен капитал.

6.12.   Нематериалните нефинансови непроизведени активи се състоят от патенти, лизингови договори, договори за наем или други договори за прехвърляне на права, положителна репутация — предмет на покупка, и други нематериални непроизведени активи. Такива договори за наем са за земя, полезни изкопаеми и жилищни и нежилищни сгради (75). Стойността на придобитите или продадените лизингови договори или други прехвърляеми договори се състои от плащания, правени към първоначалните или следващите наематели, когато договорите за лизинг или концесия се продават или прехвърлят на трети лица. Стойността на придобиването и намалението на материалните непроизведени активи изключва разходите по прехвърлянето на собствеността. Разходите по прехвъряне на собствеността са компонент на бруто образуването на основен капитал.

6.13.   Придобиването минус намалението (продажбите) на нефинансови непроизведени активи се записва в капиталовите сметки на секторите, общо за икономика и останал свят.

ДРУГИ ПРОМЕНИ В АКТИВИТЕ (К.3-К.12)

Определение:

Другите промени в активите са потоци, които не са резултат от операции, записани в капиталовите и финансовите сметки. Разграничават се два вида други промени. Първият вид се състои от промени в обема на активите. Вторият вид се състои от промени в стойността на активите, пасивите и нетната стойност, дължащи се на промени в нивото и структурата на цените, водещи до холдингови печалби или загуби.

Други промени в обема (К.3-К.10 и К.12)

6.15.   Другите промени в обема са потоци с различни функции. Една важна функция е да се позволи някои активи да влизат и излизат от Системата в съответствие с нормалния кръговрат — т.е. влизане и излизане на естествено възникващи активи. Това е важно за записване на откриването, изчерпването и намаляването на природните активи. Втора функция е да се отчете ефектът от изключителни, неочаквани събития, които се отразяват върху икономическите ползи, извличани от активите.

6.16.   Другите промени в обема включват девет категории:

а)

Икономическо появяване на непроизведени активи (К.3)

б)

Икономическо появяване на произведени активи (К.4)

в)

Естествен прираст на некултивирани биологически ресурси (К.5)

г)

Икономическо изчерпване на непроизведени активи (К.6)

д)

Катастрофални загуби (К.7)

е)

Некомпенсирани конфискации (К.8)

ж)

Други промени в обема на нефинансови активи, некласифицирани другаде (К.9)

з)

Други промени в обема на финансови активи и пасиви (К.10)

и)

Промени в класификациите и структурата (К.12)

ИКОНОМИЧЕСКО ВЪЗНИКВАНЕ НА НЕПРОИЗВЕДЕНИ АКТИВИ (К.4)

6.17.   Икономическото възникване на нефинансови непроизведени активи (К.3) представлява нарастването в обема на този вид активи, което не е резултат от производство.

В тази категория се включват:

а)

брутно увеличение на нивото на експлоатационните подземни ресурси: залежи от въглища, нефт, природен газ, метални минерали или неметални минерали, които са икономически използваеми. Тук също се включват увеличението на използваемите залежи, чиято експлоатация става икономически възможна в резултат на технологичен прогрес или съответни промени в цените.

б)

прехвърляния на други природни активи към икономическа дейност: естествено възникващи единици, които променят статута си и се класифицират като икономически активи; икономическите активи са единици, върху които се упражняват права на собственост от страна на институционални единици и от които могат да се получават икономически ползи от страна на техните собственици (напр. експлоатация на девствени гори, преобразуване на неизползваема земя в земя, която може да бъде използувана икономически, култивация на земята).

в)

качествени промени в непроизведени активи, дължащи се на промени в икономическото ползуване. Промените в качеството се третират като промени в обема. Качествените промени, записани тук, възникват като насрещно отразяване на промените в икономическото ползуване, които са указани като промени в класификацията (виж 6.32.) – напр. от култивирана земеделска земя в земя, годна за застрояване.

г)

възникване на нематериални непроизведени активи. Нематериалните нефинансови непроизведени активи възникват когато единици биват патентовани или при подписването на договори за прехвърляне. Също и когато предприятия биват продавани на цени, които превишават стойността на собствените им фондове (виж 7.05), превишението на покупната цена над собствените фондове е активът „закупена положителна репутация“. Положителната репутация, която не е реализирана чрез продажба/покупка не се счита за икономически актив.

ИКОНОМИЧЕСКО ВЪЗНИКВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИ АКТИВИ (К.4)

6.18.   Икономическо възникване на произведени активи (К.4) е налице при стоки, които още не са записани в Балансите. За да се счита за икономическо появяване, което да се запише в другите промени в обема трябва да се определи значима или специална стойност на възникване.

Икономическото възникване на произведени активи включва:

а)

ценности, като скъпоценни камъни и предмети на изкуството, когато високата стойност или културна значимост на един предмет, който още не е записан в Балансите се признава за първи път;

б)

исторически паметници, когато специалното археологическо, историческо или културно значение на конструкцията или обекта, които още не са записани в Балансите се признават за първи път.

ЕСТЕСТВЕН ПРИРАСТ НА НЕКУЛТИВИРАНИ БИОЛОГИЧЕСКИ РЕСУРСИ (К.5)

6.19.   Естественият прираст на некултивираните биологически ресурси (К.5) не е под прекия контрол, отговорност и управление на институционална единица, и поради това не е продукция. Увеличението в такива икономически активи, като нарастване на дървесната маса на горски масиви в естествени условия, или риба във водни басейни, трябва да се счита за икономическо появяване.

6.20.   Естественият прираст би трябвало да се отчита като увеличение (К.5); изчерпването на тези ресурси би трябвало да се отчита като икономическо изчерпване (К.61). На практика обаче естествения прираст може да се отчита само нето, тъй като физическите измервания, които обикновено единствената налична база за отчитане, на практика са нетни измервания.

ИКОНОМИЧЕСКО ИЗЧЕРПВАНЕ НА НЕПРОИЗВЕДЕНИ АКТИВИ (К.6)

6.21.   Икономическото изчерпване на нефинансови непроизведени активи (К.6) включва:

а)

изчерпване на естествени икономически активи (К.61), което покрива намалението на залежите на подземни активи и изчерпването на некултивирани биологически ресурси, включени в границите на активите (виж 6.19.);

б)

друго икономическо изчерпване на непроизведени активи (К.62):

1.

други намаления в нивото на експлоатираните подземни ресурси (преоценки на рентабилността в резултат на промени в технологията или относителните цени),

2.

качествена промяна в непроизведени активи в резултат на промени в икономическата полза,

3.

намаляване на непроизведени активи в резултат на икономическа дейност. Тук се включва влошаване качеството и полезните свойства на земя, водни ресурси и по принцип на други природни активи,

4.

отписване на закупена положителна репутация, анулиране на прехвърляеми договори и преустановяване на патентна протекция.

КАТАСТРОФАЛНИ ЗАГУБИ (К.7)

6.22.   Катастрофалните загуби (К.7), записани като други промени в обема на активите, са резултат на широкомащабни, отделни и разпознаваеми събития, които могат да разрушат обекти от всяка от категориите икономически (нефинансови или финансови) активи.

6.23.   Такива събития включват големи земетресения, вулканични изригвания, приливни вълни, изключително силни урагани, наводнение и други природни бедствия; военни действия, бунтове и други политически събития; и технологични инциденти, като големи токсични разливи или освобождаване на радиоактивни частици в атмосферата.

В частност, тук се включват:

а)

влошаване качеството на земята в резултат на абнормално наводняване или увреждания от силен вятър;

б)

разрушаване на култивирани активи от наводнение или избухването на епидемии;

в)

разрушаване на сгради, оборудване или ценности при горски пожари или земетресения;

г)

инцидентно разрушаване на валута или ценни книги на приносител в резултат на природни катастрофи или политически събития.

НЕКОМПЕНСИРАНИ КОНФИСКАЦИИ (К.8)

6.24.   Некомпенсираните конфискации (К.8) възникват, когато правителствата или други институционални единици вземат в свое владение активите на други институционални единици, включително нерезидентни единици, без пълно компенсиране (заплащане), по причини, които не са свързани с прихващане на данъци, глоби и други подобни налози. Некомпенсираната част на такива едностранни конфискации не е капиталов трансфер, записван в сметка Капитал.

ДРУГИ ПРОМЕНИ В ОБЕМА НА НЕФИНАНСОВИ АКТИВИ (К.9)

6.25.   Като други промени в обема на нефинансови активи (К.9) се записват ефектите от неочаквани събития, засягащи икономическите ползи, получавани от активите.

Тук се включват:

а)

непредвидено излизане от употреба. Потреблението на основен капитал не покрива непредвидено излизане от употреба на дълготрайни активи и сумата, предвидена за нормалното им изхабяване може да се окаже недостатъчна за действителното излизане от употреба. Следователно трябва да бъдат направени вписвания за намалението на стойността на дълготрайните активи, произтичащи примерно от въвеждането на подобрена технология.

б)

разликите между начислените суми, включени в потреблението на основен капитал за покриване на нормални щети и действителните загуби. Потреблението на основен капитал не покрива непредвидени щети, и размерът включен за нормално очакваните щети може да се окаже недостатъчен (или да превишава) действителните щети. Следователно трябва да бъдат направени корекции за непредвиденото намаление (или увеличение) в стойността на дълготрайните активи в резултат на такива събития.

в)

намаление на дълготрайните активи, което не е отчетено в потреблението на основен капитал: намаление в стойността на дълготрайни активи, напимер непредвидените ефекти на киселинност във въздуха и дъжда върху повърхности на сгради или превозни средства.

г)

изоставяне на производствени съоръжения преди завършване на икономическото им ползуване, или дори преди да бъдат въведени в икономическа употреба.

д)

изключителни загуби на материални запаси (т.е. поради увреждания от пожар, при обири, от инсекти върху зърнени запаси).

е)

статистически разлики, между крайния и съответния начален баланс, отнасящи се до нефинансови активи.

ДРУГИ ПРОМЕНИ В ОБЕМА НА ФИНАНСОВИ АКТИВИ И ПАСИВИ (К.10)

6.26.   Всички промени във финансовите активи и пасиви, които не са резултат от финансови операции, записани във финансовите сметки, които не се дължат на холдингови печалби или загуби, записвани в сметката на преоценката, не са промени в класификацията и структурата, и които не се дължат на катастрофални загуби и некомпенсирани конфискации, трябва да бъдат отчетени тук.

6.27.   Категория К.10 включва:

а)

предоставяне и анулиране на специални права за емитиране (AF.12) (виж 5.33.-5.35.).

При специалните права за емитиране (СПЕ) не съществува дори условно задължение. Следователно механизмът, чрез който се създават (наричани предоставяне на СПЕ) и се прекратяват (анулиране на СПЕ) специалните права на тираж не води до отчитане на операция, а до записи в сметка Другите промени в обема на активите. Предоставянето на специални права за емитиране увеличава финансовите активи на паричните власти, анулирането на специални права за емитиране намалява техните финансови активи.

б)

Други промени в обема, отнасящи се до пенсионни фондове с определен размер на пенсиите.

Пенсионните схеми с определен размер на пенсионните плащания са тези, при които на участвуващите по схемите наети, е гарантирано определено ниво на пенсионни помощи. Пенсиите са свързани по определена формула с продължителността на трудовия стаж на осигурения и заплатата му и не зависят изцяло от активите на фонда. При схемите с определен размер на пенсиите, вписването в сметка Други промени в обема на активите отразява промените в математически определеното задължение, произтичащи от промени в структурата на пенсиите, които трябва да се разграничават от промени във възрастта и стажа на бенефициерите. Примерите за промени в структурата на пенсиите включват промени във формулата, намаления на пенсионната възраст, или финансиране за годишно увеличение (обикновено определяно като константа х годишен процент) на бъдещи пенсии или на всички пенсии в процеса на плащането.

в)

непредвидени загуби на валута или ценни книги на приносител поради пожар или кражба.

г)

отписване или опрощаване на лоши дългове от страна на кредиторите:

Едностранно припознаване от страна на кредитор, че един финансов актив не може повече да бъде събран, поради банкрут или други фактори, и последващото изваждане от страна на кредитора на този финансов актив от баланса му, трябав да бъде записано тук, заедно с изваждането на насрещното задължение на длъжника. В случаи обаче, когато институционална единица длъжник се контролира от кредитора, отписването или опрощаването на дълга от страна на кредитора, което не е по причина на банкрут, се записва в акумулиращите сметките.

д)

статистически разлики, между крайния и съответния начален баланс, отнасящи се до финансови активи и пасиви.

6.28.   Категория К.10 не включва:

а)

анулиране на дълг по силата на взаимно споразумение между длъжник и кредитор (анулиране на дълг или опрощаване на дълг): то се третира като операция между кредитора и длъжника (виж 4.165.f) и 5.16.), а не като друга промяна в обема.

б)

непризнаване (отказване) на дълга: едностранното анулиране на задължение от страна на длъжника не се приема в системата.

ПРОМЕНИ В КЛАСИФИКАЦИИТЕ И СТРУКТУРАТА (К.12)

6.29.   Промените в класификациите и структурата (К.12) представляват промени в секторната класификация и структура на институционалните единици (К.12.1) и промени в класификацията на активите и пасивите (К.12.2).

ПРОМЕНИ В СЕКТОРНАТА КЛАСИФИКАЦИЯ И СТРУКТУРА (К.12.1)

6.30.   Прекласифицирането на една институционална единица от един сектор в друг води до прехвърляне на целия ѝ баланс, напр. институционална единица, класифицирана в сектор Домакинства става квази-корпорация, която се прекласифицира в сектора на предприятията.

Промените в структурана на институционалните единици обхващат появяването и изгубването на определени финансови активи и пасиви, произтичащи от корпоративното преструктуриране. Когато едно предприятие престане да съществува като независимо юридическо лице поради това, че е погълнато от една или повече корпорации, всички финансови активи/пасиви, включително акции и други активи, които са съществували между това предприятие и корпорациите, които са я погълнали, отпадат от системата. Анулирането на акции и други активи на предприятието като част от сливане обаче трябва да се запише като финансова операция между корпорацията-купувач и предишния собственик. Подмяната на съществуващи акции с акции при откупуване или с акции на новата корпорация трябва да се запише като изкупуване на акции, придружено с емитиране на нови акции. Финансовите активи/пасиви, които са съществували между погълнатата корпораци и трети страни остават непроменени и преминават към поглъщащата корпорация (корпорации).

По симетричен начин, когато една корпорация юридически се разделя на две или повече институционални единици, новите финансови активи и пасиви (появяване на финансови активи) се записват в тази категория (К.12.1).

ПРОМЕНИ В КЛАСИФИКАЦИЯТА НА АКТИВИ И ПАСИВИ (К.12.2)

6.31.   Категория К.12.2. разграничава монетаризация/демонетаризация на злато (К.12.21) и промени в класификацията на активи и пасиви, които не са монетаризация/демонетаразция на злато (К.12.22.).

6.32.   Монетаризацията/демонетаризацията на злато (К.12.21) се записва в сметка Други промени в обема на активите на паричните власти, тоест в подсектора централна банка (S.121) или централно държавно управление (S.1311).

Монетаризация на злато възниква, когато паричните власти прекласифицират златото от наличност на ценности в резервни активи, притежавани от паричните власти. В сметка Други промени в обема на активите се записва намаление в притежаваните от паричните власти ценности и увеличение в притежаваното от тях монетарно злато.

Закупуване на монетарно злато пряко от други парични власти се класифицират като операции с монетарно злато (F.11). Всички други покупки, включително тези от финансови посредници или чрез организиран пазар на злато трябва да се запишат като покупки на ценности, последвани от отразявяне на промяна в класификацията.

Демонетаризация на злато възниква, когато паричните власти прехвърлят злато от резервни активи в ценности. Притежаването на монетарно злато от паричните власти в такъв случай намалява, а се увеличават ценностите. Продажбите на монетарно злато пряко на други парични власти се класифицират като операции с монетарно злато (F.11). Всички други продажби, включително такива на финансови посредници или чрез организиран пазар на злато трябва да се запишат като продажби на ценности, предшествани от отразяване на промяна в класификацията.

6.33.   Промени в класификацията на активи или пасиви, които не са монетаризация/демонетаризация на злато (К.12.22): Такива примери са промени в ползуването на земя или приспособяване на жилища в помещения за търговско ползване, или обратно. Когато бектът на операцията е земя и двата записа – (отрицателен запис за старата категория, положителен запис за новата категория) трябва да се направят със същата стойност в категорията К.12.22. Промяната в стойността на земята, произлизаща от промяната в ползуването се отчита в икономическо възникване (виж 6.17.в) или изчерпване на непроизведени активи (виж 6.21.б), които се считат за промени в обема.

К.12.22 не включва преобразуването на облигации в акции. Това преобразуване се записва като две финансови операции (виж 5.63.1).

6.34.   Записите на други промени в обема (К.3-К.10 и К.12) се отчитат в сметки Други промени в обема на активите на секторите, общо за икономиката и останал свят.

НОМИНАЛНИ ХОЛДИНГОВИ ПЕЧАЛБИ/ЗАГУБИ (К.11)

6.35.   Номиналните холдингови печалби (77) са тази категория други промени в обема на активите, пасивите и следователно нетната стойност, която отразява промените в нивото и структурата на техните цени. Номиналните холдингови печалби се разделят на неутрални холдингови печалби и реални холдингови печалби.

Определение:

Номиналната холдингова печалба (К.11) върху определено количество актив се определя като промяна в стойността за собственика на този актив като резултат от промяна в цената на актива. Номиналната холдингова печалба върху пасива се определя като промяната в стойността на този пасив в резултат от промяна в цената му, но с обратен знак.

6.37.   Положителната холдингова печалба се дължи на увеличение на стойността на определен актив или на намаление в стойността на даден пасив. Отрицателна холдингова печалба — т.е. холдингова загуба — се дължи на намаление в стойността на даден актив или увеличение в стойността на даден пасив.

6.38.   Номиналните холдингови печалби, записани в сметка Преоценка са тези, възникващи от активи или пасиви, било то реализирани или не. Холдинговата печалба се счита за реализирана, когато въпросният актив е продаден, изкупен, използуван или по друг начин усвоен, или пасивът е изплатен. Нереализирана холдингова печалба следователно е печалбата от актив, които все още е притежаван или от пасив, които все още не е погасен в края на отчетния перод. Под реализирана печалба обикновено се разбира печалбата, реализирана за целия период, през който активът е притежаван, или пасивът не е погасен, независимо дали този период съвпада с отчетния период или не. Тъй като в Системата холдинговите печалби се отчитат на начислена база, разграничението между реализираните и нереализираните печалби, въпреки че е полезно за някои цели, не се отразява в класификациите и сметките.

6.39.   Холдинговите печалби включват печалби от всякакъв вид активи: нефинансови произведени и непроизведени активи, и финансови активи. По този начин холдинговите печалби от материални запаси от всякакъв вид стоки, притежавани от производителите, включително незавършено производство, също се включват тук.

6.40.   Номиналните холдингови печалби могат да се начислят на активи, притежавани с различна продължителност през отчетния период и не просто на активи, които се явяват в началния и/или крайния баланс. Номиналната холдингова печалба, натрупваща се в полза на собственика на определен актив, или определено количество от специфичен вид актив, между два момента, се определя като:

 

текущата стойност на този актив в по-късния момент от време,

минус

 

текущата стойност на този актив в по-ранния момент от време,

приемайки, че самият актив междувременно не се променя в качествено или количествено отношение. Номиналната холдингова печалба (G), натрупваща се върху определено количество q от някакъв актив между моментите о и t може да се изрази по следния начин:

Formula

където po и pt са цените на актива съответно към моментите о и t. За финансови активи и пасиви с фиксирани текущи цени, за които po и pt са еднакви по определение, номиналните холдингови печалби са винаги нула.

6.41.   За целите на изчисляването на номиналните холдингови печалби, придобиването и намалението на активи трябва да се оценява по същия начин както в капиталовата, и във финансовата сметки, и наличностите от активи трябва да се оценяват по същия начин, както в балансите. В случая на дълготрайни активи стойността на придобиване е сумата, платена от купувача на производителя или продавача, плюс свързаните разходи за прехвърляне на собствеността, поети от купувача. Стойността на продажбата на съществуващ дълготраен актив е сумата, която продавача е получил от купувача минус разходите по прехвърлянето на собствеността, поети от продавача.

Могат да бъдат разграничени четири различни ситуации, водещи до възникване на номинални холдингови печалби:

1.

актив, притежаван през отчетния период: номиналната холдингова печалба, натрупана през отчетния период, е равна на стойността в крайния баланс минус стойността в началния баланс. Тези стойности са равни на оценените стойности на активите, ако те биха били придобити към моментите на изготвяне на балансите. Номиналната печалба е нереализирана.

2.

актив, притежаван в началото на периода, който се продава през периода: начислената номинална холдингова печалба е равна на действителната или оценената продажна стойност на актива минус стойността в началния баланс. Номиналната печалба е реализирана.

3.

актив, придобит през периода и все още притежаван в края на периода: начислената номинална холдингова печалба е равна на стойността во крайния баланс минус действителната или оценена стойност на придобиване на актива. Номиналната холдингова печалба е нереализирана.

4.

актив, придобит и продаден през отчетния период: начислената номинална холдингова печалба е равна на действителната или оценена стойност на продажбата минус действителната, или оценена стойност на придобиването на актива. Номиналната печалба е реализирана.

6.42.   Включени номинални холдингови печалби са тези, натрупани върху активи и пасиви, било то реализирани или не. Те се записват в сметка Преоценка на секторите, общо за икономиката и останал свят.

НЕУТРАЛНИ ХОЛДИНГОВИ ПЕЧАЛБИ/ЗАГУБИ (К.11.1)

Определение:

Неутралната холдингова печалба (К.11.1) на актив се определя като стойността на холдинговата печалба, която би била натрупана ако цената на актива се е променила през времето в същото пропорционално съотношение както общото ценово ниво.

Неутралните холдингови печалби се определят за улесняване получаването на реалните холдингови печалби, които преразпределят действителната покупателна способност между секторите.

6.44.   Нека обозначим общия ценови индекс с r. Неутралната холдингова печалба (NG) върху определено количество q от актив между моментите о и t се изразява със следното уравнение:

Formula

където po Х q е текущата стойност на актива към момента о и rt/ro е факторът на промяната в общия ценови индекс между моментите о и t. Същото съотношение rt/ro се отнася до всички активи и пасиви.

6.45.   Не съществува идеален общ ценови индекс, подходящ за изчисляването на неутралните холдингови печалби. По подразбиране, общият ценови индекс, който се прилага за изчисляване на неутралните холдингови печалби е ценовият индекс за крайно национално потребление, изключвайки изменение на запасите.

6.46.   Неутралните холдингови печалби се записват в сметка Неутрални холдингови печалби/загуби, която е подсметка на сметка Преоценка на секторите, общо за икономиката и останал свят.

РЕАЛНИ ХОЛДИНГОВИ ПЕЧАЛБИ/ЗАГУБИ (К.11.2)

Определение:

Реалната холдингова печалба (К.112) на един актив се определя като разлика между номиналната и неутрална холдингова печалба на този актив.

Реалната холдингова печалба (RG) на определено количество q на един актив между моментите о и t се изразява чрез:

 

Formula

или

 

Formula

Стойностите на реалните холдингови печалби на активи по този начин зависят от движенията на цените им през въпросния период, спрямо средното движение на другите цени, измерено чрез общия ценови индекс.

6.48.   Реалните холдингови печалби се записват в сметка Реални холдингови печалби/загуби, която е подсметка на сметка Преоценка на секторите, общо за икономиката и останал свят.

ХОЛДИНГОВИ ПЕЧАЛБИ ПО ВИДОВЕ ФИНАНСОВИ АКТИВИ

Валута и депозити (AF.2)

6.49.   Текущите стойности на валутата и депозитите, деноминирани в национална валута остават постоянни във времето. „Цената“ на такъв актив е винаги постоянна, докато количеството се определя от броя на единиците валута, в които е извършена деноминацията. Номиналните холдингови печалби на такива активи са винаги нула. По тази причина разликата между стойностите на началните и крайни наличности от такива активи е, с изключение на другите промени в обема на активите, изцяло отчетена със стойностите на операциите с активи. Това е един случай, при който обикновено е възможно получаването на операциите от стойностите в баланса.

6.50.   С цел да се изчислят неутралните и реални холдингови печалби на активи с фиксирана текуща цена обаче е необходима информация за времето и стойността на операциите, както и стойностите в началните и крайните баланси. Да предположим, например, че се прави заем и той се изплаща в рамките на отчетния период докато общото ценово ниво се покачва. От гредна точка на кредитора неутралната печалба по заема е положителна и реалната печалба - отрицателна, като размерът зависи от продължителността на периода, в който заемът е неуреден, и процента на инфлацията. Не е възможно такива реални загуби да бъдат записани без да се разполага с информация за стойността на заемите, направени през отчетния период и за моментите, в които заемите са направени и изплатени. Като цяло, може да се приеме, че ако общата абсолютна стойност на положителните и отрицателните операции е голяма по отношение на нивата на началните и крайни баланси, приблизителните оценки на неутралните и реални холдингови печалби на финансовите активи и пасиви с фиксирани текущи стойности, получени от балансите могат да не бъдат твърде задоволителни. Дори записването на стойностите на финансовите операции на брутна основа — т.е. записване на заеми, направени и върнати отделно, разграничавайки ги от общата стойност на заемите минус обратните изплащанията — могат да не бъдат достатъчни без информация за времето и сроковете на заемите.

Заеми (AF.4) и други сметки, подлежащи на получаване/плащане (AF.7)

6.51.   Същите положения, както при валутата и депозитите се отнасят до заемите и другите вземания/задължения, подлежащи на получаване/плащане, които не се търгуват. Когато един съществуващ заем или търговски кредит обаче се продаде на друга институционална единица, разликата между цената на погасяване и цената на операцията би трябвало да се запише в сметка Прееоценка на продавача и купувача към момента на извършване на операцията.

Ценни книги, различни от акции (AF.3)

6.52.   Когато се емитират облигации с отстъпка от номинала, включително дълбоко сконтирани облигации и облигации с нулев купон, разликата между цената на емисията и номиналната стойност или стойността на погасяване при падежа на облигацията измерва лихвата, която емитента се задължава да иплати за цялото времетраене на облигацията. Тази лихва се записва като доход от собственост, платим от емитента на облигацията на притежателя на облигацията в допълнение към лихвата по купона, фактически платена от емитента през определени интервали от време. Начислената лихва се записва във финансовата сметка като едновременно реинвестирана в облигацията от страна на притежателя ѝ (виж 5.17.). Следователно тя се записва във финансовата сметка като придобиване на актив, който се добавя към съществуващия вече актив (78). По този начин постепенното увеличаване в пазарната стойност на една облигация, дължащо се на натрупването на начислена, реинвестирана лихва отразява нарастване на неизплатената главница — тоест, в размера на актива. Това по същество е увеличение на обема, а не увеличение на цената. То не поражда холиднгова печалба за притежателя на облигацията, или холдингова загуба за емитента на облигацията. Ситуацията е аналогична с тази при стока, като например вино, което узрява докато се съхранява. Всяко увеличение в цената на виното, което се дължи на подобрение на качеството му, отразява увеличение на обема, а не на цената. С наближаване срока на падежа, облигациите се променят в качествено отношение и е важно да се уточни, че увеличенията в стойностите им по причина на натрупването на начислената лихва не са ценови промени и не генерират холдингови печалби.

6.53.   Цените на облигации с фиксирана лихва също се променят, като, когато пазарните лихвени проценти се променят, цените им се променят обратно пропорционално на движението на лихвената ставка. Влиянието на дадена промяна в лихвените нива върху цената на една индивидуална облигация е толкова по-малко, колкото облигацията е по-близко до падежа си. Промените в цените на облигациите, дължащи се на промени в пазарните лихви, съставляват ценови промени, а не промени в качеството. Следователно, те генерират номинални холдингови печалби или загуби както за емитентите, така и за притежателите на облигациите. Увеличение в лихвените проценти генерира номинална холдингова печалба за емитента на облигацията и равна по стойност номинална холдингова загуба за притежателя на облигацията, и обратното в случая на спад в лихвените проценти.

Номиналните холдингови печалби или загуби могат да се начислят по полици по същия начин, както при облигациите. Понеже полиците са краткосрочни ценни книги с много по-кратки срокове на падеж, холдинговите печалби, генерирани от промени в лихвените ставки по принцип са много по-малки от тези при облигациите със същата номинална стойност.

6.54.   Превръщането на облигации в акции се записва като две финансови операции (виж 5.62.l). То обикновено става по цена, по-ниска от пазарната цена на акциите и съответните холдингови печалби трябва да се запишат като ценово изменение в сметка Преоценка.

6.55.   Стойността на финансови деривативи (AF.34) може да се промени в резултат на промени в стойността на базисния инструмент, промени в движението на цената на базисния инстумент, или наближаването на датата на изпълнението или падежа. Всички такива промени в стойността би трябвало да се третират като промени на цените и да се записват в К.11.

Акции и други активи (AF.5)

6.56.   Акциите с право на премия (виж 5.94.) увеличават броя на акциите и номиналната стойност на емитираните акции, но на теория не променят пазарната стойност на съвкупността от акции. По принцип, те не се вписват изобщо в сметките. Тези емисии обаче са предназначени за подобряване ликвидността на акциите на пазара, и следователно в резултат на това общата пазарна стойност на емитираните акции може да се повиши — всяка такава промяна би трябвало да се запише като ефект на преоценка.

Застрахователни технически резерви (AF.6)

6.57.   Промените в нетните активи на домакинствата в животозастрахователните резерви и в резерви на пенсионни фондове (AF.61), които възникват между началото и края на отчетния период и които произтичат от номинални холдингови печалби или загуби на резервите, инвестирани от застрахователни корпорации и пенсионни фондове, се записват в сметка Преоценка, както и като промени в пренос-премийния резерв и резерва за предстоящи плащания (AF.62), произтичащи от холдингови печалби/загуби.

ФИНАНСОВИ АКТИВИ В ЧУЖДЕСТРАННА ВАЛУТА

6.58.   Стойността на финансовите активи в чуждестранна валута се измерва чрез тяхната текуща пазарна стойност в чуждестранна валута, конвертирана в националната валута по текущия валутен курс. Номиналните холдингови печалби могат следователно да възникнат не само, защото цената на актива в местна валута се променя, но и защото се променя валутния курс. Общата стойност на номиналните холдингови печалби, натрупващи се през отчетния период, могат да се изчислят по обичайния начин чрез изваждане на стойността на операциите от разликата между стойностите в началните и крайните баланси. За тази цел, операциите във финансови активи в чуждестранна валута трябва да се конвертират в националната валута, като се използуват валутните курсове към момента на възникване на операциите, докато стойностите в началните и крайните баланси трябва да се конвертират, като се използуват валутните курсове към момента, за който се отнасят балансите. Това предполага, че общата стойност на операциите — придобиване минус намаление (продажба) — изразена в чуждестранна валута на практика е конвертирана чрез среднопретеглен валутен курс, при който теглата са определени от стойността на операциите, осъществени на различни дати.

ГЛАВА 7

БАЛАНС

Определение:

Балансът представлява официален отчет на стойностите на притежаваните активи, както и на неуредените пасиви, който се съставя към определен момент. Балансовата статия се нарича нетна стойност (B.90).

Запасът от активи и пасиви, които са записани в балансът, се оценява по пазарни цени действащи към датата за която се отнася балансът.

7.02   Балансът се съставя за сектори, общо за икономиката и за останалия свят.

За даден сектор балансът показва стойността на всички активи — произведени, непроизведени и финансови — както и пасивите и нетната стойност на сектора.

Общо за икономиката балансът осигурява като балансова статия това, което често се нарича национално богатство — сумата от нефинансовите активи и нетните финансови активи по отношение на останалия свят.

Балансът за останалия свят, наричан Сметка Външни активи и пасиви , се състои изцяло от финансови активи и пасиви.

7.03   В допълнение към стойността на акциите и други емитирани остатъчни активи корпорациите имат и нетна стойност. В случая на квази-корпорациите нетната стойност е нулева, защото стойността на остатъчните активи на притежателя се приема равна на неговите активи минус пасивите му. Следователно нетната стойност на резидентните предприятия за пряко инвестиране, които са клонове на нерезидентни предприятия и са следователно разглеждани като квази-корпорации, е нула.

7.04   Разликата между общите финансови активи и общите пасиви се нарича нетни финансови активи (виж 7.67).

7.05   За секторите на нефинансовите и финансовите корпорации калкулирането на притежаваните фондове осигурява един аналитично смислен индикатор.

Собствените фондове представляват сумата от нетната стойност (B.90) и акциите, както и други емитирани остатъчни активи (AF.5).

7.06   Балансът приключва последователността от сметки, показвайки крайният резултат от статиите в сметки Производство, Разпределение и Използване на дохода, както и в акумулиращите сметки (виж глава 8: Последователност на сметки и балансови статии).

7.07   Балансът се отнася до стойността на активите и пасивите в определен момент от време. Балансите трябва да бъдат съставяни в началото на отчетния период (същият като края на предшествуващия период) и в неговия край.

7.08   Основното равенство свързващо балансите в началото и в края на периода е:

стойността на определен тип актив в началото на отчетния период

плюс

операции: общата стойност на придобитите активи минус общата стойност на тези, които са пласирани при операции извършени в рамките на отчетния период: операциите с нефинансови активи се записват в капиталовата сметка, а транзакциите с финансови активи се записват във финансовата сметка;

минус

потребление на основен капитал;

плюс

други промени в обема: стойността на други положителни или отрицателни промени в обема на притежаваните активи (например получени в резултат на откриването на подпочвен актив или разрушението на актив в резултат на война или природно бедствие): тези промени се записват в сметка Други промени в обема на активите;

плюс

преоценки: стойността на положителните или отрицателни номинални холдингови печалби, натрупани по време на периода, които са получени в резултат на промяна на цената на дадения актив: тези промени се записват в сметка Преоценка;

е равно на стойността на определен актив посочена в баланса в края на отчетния период

Счетоводните връзки между балансите в началото и в края на периода посредством операции и и други промени в активите (други промени в обема и холдинговите печалби) са показани схематично в приложение 7.2.

ВИДОВЕ АКТИВИ

7.09   Активите, които са записани в балансовите таблици са икономически активи.

Определение:

Икономическите активи са обекти служещи за съхранение на стойността, върху които институционални единици, индивидуално или колективно, упражняват права на собственост и от които собствениците им могат да извлекат икономически изгоди чрез притежаването или чрез използването им за определен период от време.

7.11   Икономическите изгоди се състоят от първични доходи (опериращ излишък при използване, доход от собственост при предоставяне за използване от други) получени от използването на актива и стойността, включително възможни холдингови печалби/ загуби, които могат да бъдат реализирани при пласирането на актива или приключването му.

7.12   Прегледът на класификацията и обхвата на икономическите активи е направен в таблица 7.1. Подробното определение на всяка категория активи е представено в приложение 7.1 на настоящата глава.

Извън границите на активите са:

1.

човешкия капитал,

2.

природните активи, които не са икономически активи (например въздух, речни води),

3.

условните активи, които не са финансови активи (виж 7.22).

7.13   Разграничават се три категории активи:

1.

нефинансови произведени активи,

2.

нефинансови непроизведени активи,

3.

финансови активи

Нефинансови произведени активи (AN.1)

Определение:

Произведените активи (AN.1) са нефинансови активи, които възникват като продукция получена от производствени процеси.

7.15   Класификацията на произведените активи е съставена за установяване на различията между активите базирайки се на тяхната роля в производството. Тя се състои от: дълготрайни активи (79), които се използват многократно или непрекъснато в производството за повече от една година; запаси, които се изразходват в производството като междинно потребление, продават се, или се пласират по друг начин; както и ценности. Последните не се използват основно за производство или потребление, но вместо това се придобиват и притежават предимно за съхраняване на стойност.

НЕФИНАНСОВИ НЕПРОИЗВЕДЕНИ АКТИВИ (AN.2)

Определение:

Непроизведените активи (AN.2) са икономически активи, които възникват по друг начин, а не като продукция получена от производствени процеси. Те включват материални активи и нематериални активи, както това е дефинирано по-долу.

7.17   Класификацията е съставена за установяване на различията между активите базирайки се на начина на тяхното възникване. Някои от тези активи възникват в природата, други, които могат да бъдат считани за конструкции създадени от обществото, възникват чрез юридически или счетоводни действия.

7.18   Всички материални непроизведени активи са природни активи. В съответствие с общото определение на икономически актив, кои природни активи са включени се определя от това, дали активите са обект на реална собственост и са в състояние да доведат до икономически изгоди за собствениците им при съществуващите технологии, познания, икономически възможности, наличните ресурси и набор от относителни цени. Освен това природните активи, върху които не са били, или не могат да бъдат, установени права на собственост, като например открити морета или въздух, се изключват.

7.19   Нематериалните непроизведени активи включват обекти на патентно право, прехвърлими договори, закупена положителна репутация и други. Обектите които не са потвърдени от юридически или счетоводни действия — например действия като получаване на патент или предаване на някакви икономически изгоди на трети лица — се изключват.

ФИНАНСОВИ АКТИВИ И ПАСИВИ (AF.)

Определение:

Финансовите активи (AF.) са икономически активи включващи платежни средства, финансови искове и икономически активи, които по същество са близо до финансовите активи.

7.21   Платежните средства включват монетарно злато, специални права на тираж , валута и прехвърлими депозити. Финансовите искове дават право на техните собственици, кредиторите, да получават плащане или серия от плащания, без каквото и да е противодействие от други институционални единици, длъжниците, които са понесли съответните пасиви.

Пример за икономически активи, които са близки по характер до финансовите искове са акциите, други остатъчни активи и частично условните активи. Счита се, че институционалната единица, използваща такъв финансов актив е поела съответния пасив.

7.22   Условните активи са договорни споразумения между институционални единици, както и между тях и останалия свят, специфициращи едно, или повече, условия, които трябва да бъдат изпълнени преди извършването на финансови операции Примери са платежни гаранции от трети лица, акредитиви кредитни линии, поети гарантирани ценни книжа (NIFs) и много от деривативните инструменти. В Системата един контингентен актив е финансов актив в случаите, когато самото договорно споразумение има пазарна стойност защото е търгуваемо или може да бъде компенсирано на пазара. В противен случай условния актив не се записва в Системата (80).

7.23   В Системата всеки финансов актив има съответен пасив, с изключение на тези финансови активи класифицирани в категорията монетарно злато и специални права на тираж (AF.1).

7.24   Класификацията на финансови активи и пасиви съответствува на класификацията на финансовите операции. Следователно определенията на категориите, под категориите и под позициите на финансовите активи и пасиви, както и допълнителните обяснения, се дават еднократно в ESA — в главата за финансови транзакции. Главата за балансови таблици не повтаря определенията и техните обяснения в основния си текст, но в нейното приложение 1 се дава резюме на всички активи и пасиви, които са дефинирани в Системата.

Таблица 7.1   КЛАСИФИКАЦИЯ НА АКТИВИТЕ

AN.

НЕФИНАНСОВИ АКТИВИ (AN.1. + AN.2.)

AN.1.

Произведени активи

AN.11

Дълготрайни активи (81)

AN.111

Материални дълготрайни активи

AN.1111

Жилища

AN.1112

Други сгради и съоръжения

AN.11121

Нежилищни сгради

AN.11122

Други структури

AN.1113

Машини и оборудване

AN.11131

Транспортно оборудване

AN.11132

Други машини и оборудване

AN.1114

Култивирани активи

AN.11141

Продуктивни и работни животни

AN.11142

Лозя, овощни градини и други дървесни насаждения даващи многократен добив

AN.112

Нематериални дълготрайни активи

AN.1121

Геологопроучвателни работи

AN.1122

Компютърен софтуер)

AN.1123

Развлекателни, литературни и артистични оригинали

AN.1129

Други нематериални дълготрайни активи

AN.12

Запаси

AN.121

Суровини и материали

AN.122

Незавършено производство

AN.1221

Незавършено производство на култивирани активи

AN.1222

Друго незавършено производство

AN.123

Готова продукция

AN.124

Стоки за препродажба

AN.13

Ценности

AN.131

Скъпоценни метали и скъпоценни камъни

AN.132

Антикварни предмети и други произведения на изкуството

AN.139

Други ценности

AN.2

Непроизведени активи

AN.21

Материални непроизведени активи

AN.211

Земя

AN.2111

Земя под сгради и съоръжения

AN.2112

Земя в процес на култивиране

AN.2113

Култивирана земя и надземни води

AN.2119

Друга земя и съответни водни повърхности

AN.212

Подпочвени активи

AN.2121

Находища от въглища, нефт и природен газ

AN.2122

Метални минерални ресурси

AN.2123

Неметални минерални ресурси

AN.213

Некултивирани биологични ресурси

AN.214

Водни ресурси

AN.22

Нематериални непроизведени активи

AN.221

Обекти на патентното право

AN.222

Лизинг и други прехвърлими договори

AN.223

Закупена положителна репутация

AN.229

Други нематериални непроизведени активи

AF.

ФИНАНСОВИ АКТИВИ  (82) (АF.1 + AF.2 + AF.3 + AF.4 + AF.5 + AF.6 + AF.7)

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

AF.11

Монетарно злато

AF.12

Специални права на тираж (SDRs)

AF.2

Валута и депозити

AF.21

Валута

AF.22

Прехвърлими депозити

AF.29

Други депозити

AF.3

Ценни книжа, които са различни от акции

AF.33

Ценни книжа, които са различни от акции, без финансови деривати

AF.331

Краткосрочни

AF.332

Дългосрочни

AF.34

Финансови деривати

AF.4

Заеми

AF.41

Краткосрочни

AF.42

Дългосрочни

AF.5

Акции и други остатъчни активи

AF.51

Акции и други нетни активи, изключващи акциите на кооперативни фондове

AF.511

Котирани акции

AF.512

Некотирани акции

AF.513

Други нетни активи

AF.52

Акции на взаимни фондове

AF.6

Застрахователни технически резерви

AF.61

Нетна стойност на активите на домакинствата в резервите животозастрахователните резерви и резервите на пенсионните фондове

AF.611

Нетна стойност на активите на домакинствата в животозастрахователните резерви

AF.612

Нетна стойност на активите в резервите на пенсионните фондове

AF.62

Предплатени застрахователни премии и резерви за висящи плащания

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване/ плащане

AF.71

Търговски кредити и аванси

AF.79

Други

ОЦЕНЯВАНЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА БАЛАНСИТЕ

ОБЩИ ПРИНЦИПИ НА ОЦЕНКА

7.25   Дадена статия в баланса трябва да бъде оценявана така като че ли е била придобита на датата за която се отнася балансовата таблица, включително всички съответни разходи за прехвърляне на собственост в случаите на нефинансови активи. Това предполага, че активите и пасивите трябва да се оценяват чрез използване на текущи пазарни цени към датата за която се отнасят.балансите.

Това означа, че активите трябва да се оценяват на базата на

1.

покупни цени в случай, че те са закупени

2.

базисни цени в случай, че те са произведени за собствена сметка и на основата на базисни цени на подобни стоки, или като сума на техните разходи, в случай, че няма на разположение базисни цени.

7.26   В идеалният случай тези цени ще бъдат цените, които могат да бъдат наблюдавани на пазара. В случай, че не се разполага с пазарни цени — какъвто може да бъде случаят когато няма покупки/продажби на въпросните статии, които са били наблюдавани в близкото минало — трябва да се направи опит за преценка относно това какви биха били цените, ако активите са били придобити на пазара към датата за която се отнасят Баланса.

7.27   В допълнение към наблюдаваните на пазара цени, или цени, които са преценени спрямо наблюдаваните цени или направени разходи, текущите цени могат да бъдат приспособени за оценка в балансите посредством

1.

преоценка и акумулиране на придобити минус пласирани, или

2.

настоящата , или сконтирана, стойност на бъдеща възвращаемост.

7.28   Пазарните цени обикновено са достъпни за повечето финансови активи, за съществуващите недвижими имоти (сгради и други съоръжения плюс принадлежащата земя), за съществуващото транспортно оборудване, за реколти и добитък, както и за новопроизведени дълготрайни активи и материални запаси.

7.29   За някои активи преоценените начални цени на придобиване се отписват в продължение на очаквания живот на актива. Стойността на подобен актив в даден момент от неговия живот се определя от текущата му цена на придобиване минус акумулираната стойност на тези отписвания. Повечето дълготрайни активи могат да бъдат записвани в баланса на текущи покупни цени като са редуцирани с акумулираното потребление на основен капитал (редуцирани възстановителни разходи) (83).

7.30   В случай на активи, за които възвращаемостта или се забавя (като например при дървения материал), или се разпределя за продължителен период от време (като например при подпочвените активи), за изчислението на настоящата стойност на очакваната бъдеща възвращаемост трябва да се използва норма на сконтиране.

Нормата на сконтиране трябва да се извлече по скоро от информацията основана на транзакциите за специфичния тип разглеждани активи — гори, мини и кариери — отколкото чрез използване на основния лихвен процент.

7.31   Стойността на активите и пасивите, които са деноминирани в чужда валута, трябва да се конвертира към националната валута по пазарния обменен курс, който е валиден към датата, за която се отнася баланса. Този курс трябва да е равен на средната стойност на спот курсовете продава и купува отнасящи се за валутните операции.

7.32   Алтернативите на текущите пазарни стойности могат да бъдат полезни за някои аналитични цели и могат да бъдат показани като резюмиращи статии в балансите. Примерите за алтернативна оценка включват номинална стойност за дългосрочни облигации и преоценена заплатена и еквивалентна стойност за корпоративни остатъчни активи.

НЕФИНАНСОВИ АКТИВИ (AN.)

ПРОИЗВЕДЕНИ АКТИВИ (AN.1)

Дълготрайни активи (AN.11)

Материални дълготрайни активи (AN.111)

7.33   Ако това е възможно, материалните дълготрайни активи трябва да бъдат записвани в пазарни цени (или в базисни цени в случай на производство за собствена сметка на нови активи), а ако това не е възможно, те трябва да се отчитат по текущи цени на купувач, редуцирани с натрупаното потребление на основен капитал. Покупните разходи при трансфера на собственост, които са свързани с тези активи, с редуцирана по подходящ начин стойност, са включени в стойността на баланса

Нематериални дълготрайни активи (AN.112)

7.34   Геологопроучвателните работи трябва да се оценяват или на базата на акумулираните суми, които са заплатени по договори, сключени за целта с институционални единици или на базата на направените разходи за извършеното проучване за собствена сметка. Тази част от извършено в миналото проучване, която все още не е напълно отписана, ще трябва да бъде преоценена по цени и разходи за текущия период.

7.35   Компютърният софтуер трябва да се оценява на базата на платената на пазара покупна цена, оценената базова цена когато е собствено производство или разходите за производството му, когато не се разполага с подобни цени. Придобитото в предишни години програмно осигуряване, което все още не е напълно отписано , трябва да се преоцени по текущи цени или разходи (които могат да бъдат по-малки от началната цена или разходи).

7.36   Развлекателните, литературни и артистични оригинали , както и други нематериални активи, трябва да се оценяват по цената им на придобиване, когато тези нематериални активи са действително търгуваеми на пазарите. В случая на нематериални активи, които са били произведени за собствена сметка, може да се наложи те да бъдат оценявани на базата на разходите за производството им, подходящо преоценени по цени за текущия период и записани с редуцирана стойност. В противен случай , може да се окаже необходимо да се използват оценки за настоящата стойност на очаквани бъдещи постъпления, които ще бъдат получени от собствениците на подобни активи.

Запаси (AN.12)

7.37   Материалните запаси трябва да се оценяват по цени, които са валидни към датата за която се отнася баланса, а не по цени с които продуктите са били оценени когато са били първоначално инвентаризирани.

7.38   Запасите от суровини и материали се оценяват по покупни цени, като материалните запаси от готова продукция и незавършено производство се оценяват по базисни цени. Материалните запаси от стоки, които са предназначени за препродажба без допълнителна преработка от търговци на едро и търговци на дребно се оценяват по заплатените за тях цени, изключвайки направените транспортни разходи от търговците на едро и търговците на дребно. За материалните запаси отнасящи се за незавършено производство стойността за баланса в края на периода може да бъде изчислена чрез прилагане на частта от общите производствени разходи направени до края на периода към базовата цена на подобен готов продукт на датата за която се отнасят балансите В случай, че не се разполага с цената на готовите продукти , тя може да бъде преценена от стойността на производствените разходи, повишена с очаквания нетен опериращ излишък или (оценен нето) смесен доход.

Отглеждането на реколти за еднократен добив (с изключение на дървения материал) и отглеждането на добитък за клане може да бъде оценено по пазарни цени на подобни продукти. Горския фонд, предназначен за дървен материал се оценява чрез сконтиране на бъдещи приходи от дейности по продажбата на дървения материал по текущи цени след изваждане на разноските по отглеждането на дървения материал, изсичането му и други.

Ценности (AN.13)

7.39   Ценностите ((произведения на изкуството, антикварни предмети, бижутерия, скъпоценни камъни, немонетарно злато (виж 5.30) и други метали)) трябва да се оценяват в текущи цени. Дотолкова, доколкото за тези активи съществува организирания пазар, те трябва да се оценяват по действителните или изчислени цени, които биха били платени за тях, ако те биха били закупени на пазара, включително комисионните и хонорарите на агенти, към датата за която се отнасят балансите В противен случай те ще трябва да бъдат оценени с преоценената цена на придобиване, защото при тях няма амортизиране

НЕПРОИЗВЕДЕНИ АКТИВИ (AN.2)

Материални непроизведени активи (AN.21)

Земя (AN.221)

7.40   В капиталовата сметка разходите за подобрения на земя и прехвърляне на собственост се записват като бруто образуване на основен капитал, отделно от стойността на самата земя.

В случай, че стойността на земята не може да бъде отделена от тази на сградите или други съоръжения , които са разположени върху нея, активите трябва да се класифицират основавайки се на това, кой от тях би имал по-висока стойност.

В балансите земята се оценява по текущата си пазарна цена.

Не е задължително тази цена да е равна на сумата от всички компоненти, които образуват разходите по придобиването на земята в момента на придобиването и. По специално текущата пазарна цена може да не покрива разходите по прехвърляне на собственост или разноските по подобрение на земята, които не са вече отписани. Следователно може да се окаже необходимо тези суми да се въведат или изцяло, или частично, като холдингови загуби на ревалоризационната сметка.

Подпочвени активи (AN.212)

7.41   Доказаните резерви от минерални отлагания разположени върху или под земната повърхност, които подлежат на икономическа експлоатация при съществуващи технологии и относителни цени, се оценяват по настоящата стойност на очакваната нетна възвращаемост, която би се получила от експлоатиране на тези активи с търговска цел.

Други природни активи (AN.213 и AN.214)

7.42   Както може да се предполага, цените на тези активи вероятно не са достъпни и те трябва да бъдат оценявани по настоящата стойност на бъдещата възвращаемост, която се очаква от тях.

Нематериални непроизведени активи (AN.22)

7.43   Нематериалните непроизведени активи (обекти на патентното право, лизинг или други прехвърлими договори, както и закупена положителна репутация трябва да се оценяват в текущи цени, когато са действително търгувани на пазара. В противен случай ще трябва да се направят преценки на настоящата стойност на очаквани бъдещи възвращаемости, които могат да бъдат получени от собствениците на подобни активи.

ФИНАНСОВИ АКТИВИ И ПАСИВИ (AF.)

7.44   Финансовите активи и пасиви трябва по принцип да бъдат оценявани в текущи цени. Те трябва да получат една и съща стойност, независимо дали се появяват като финансови активи или пасиви. Цените трябва да изключват таксите за услуги, хонорарите, комисионните и други подобни плащания, записани като услуги, които са извършени при извършване на операциите

Монетарно злато и специални права на тираж, SDRs (AF.1)

7.45   Монетарното злато (AF.11) трябва да се оценява по цени, установени на организираните пазари на злато.

Стойността на специалните права на тираж, SDRs (AF.12) се определя ежедневно от Международния валутен фонд, МВФ, като курсовете спрямо националните валути се получават от валутните пазари.

Валута и депозити (AF.2)

7.46   При валутата (AF.21) оценката се извършва в номиналната, или лицева, стойност на валутата.

При депозитите (AF.22, AF.29), стойностите които трябва да се записват в балансите са сумите на главницата , които длъжниците са договорно задължени да изплатят обратно на кредиторите по условията на депозитите, когато депозитите биха били ликвидирани към датата за която се съставя балансите. Стойностите могат да включват натрупана лихва (виж 5.124.).

Ценни книжа, различни от акции (AF.3)

7.47   Възприетата оценка трябва да е съвместима с начина на разглеждане на натрупаната лихва и нейната класификация при дефиниране на специфичен актив (виж 5.128., 5.130., 5.138.). В случай, че натрупаната лихва е била разгледана във финансовата сметка като реинвестирана в съответни ценни книжа, тогава в балансовата статия , Ценни книжа различни от акции, изключвайки финансовите деривати (AF.33), те трябва да бъдат оценявани в текущи пазарни цени и то по такъв начин, че да включват стойността на натрупаната лихва. Глобалната текуща пазарна стойност на тези ценни книжа притежава два отчетливи компонента на обем, като единият представлява главницата, а другият представлява натрупаната лихва. Глобалният общ обем следователно включва натрупаната лихва (тоест това е числото на единиците ценни книжа, които са емитирани, плюс допълнителният обем получен в резултат на натрупаната лихва, виж 6.52.); и цената, която трябва да се приложи към всяка една от тези единици на обем изключвайки натрупаната лихва.

Ако във финансовата сметка стойността на натрупаната лихва е била включена към F.79 Други сметки подлежащи на получаване/ изплащане вместо F.33 Ценни книжа различни от акции, изключвайки финансовите деривативи, то стойността на натрупаната лихва ще трябва също да се включи под AF.79 в баланса

7.48   Краткосрочните ценни книжа, които са различни от акции, изключвайки финансовите деривативи (AF.33), трябва да се оценяват по техните текущи пазарни цени.

В случай, че текущите пазарни цени не са достъпни:

—

краткосрочните ценни книжа емитирани по номинална стойност трябва да се оценяват по лицева стойност плюс натрупана лихва, която няма да се изплаща или не е платена;

—

сконтираните ценни книжа трябва да се оценяват по емитирана цена плюс натрупана лихва.

Тези приближения трябва да се ограничат до ценни книжа, чийто начален погасителен срок не надвишава три месеца.

7.49   Дългосрочните ценни книжа, които са различни от акции, изключвайки финансовите деривативи (AF.332), винаги трябва да се оценяват в техните текущи пазарни цени, независимо от това дали те са облигации върху които лихвата се изплаща редовно, или дълбоко сконтирани, или емитирани с нулев купон ценни книжа, за които се изплаща или малка, или никаква лихва.

7.50   Финансовите деривативи (AF.34) трябва да се включват в балансовите таблици по техните текущи пазарни цени. В случай, че не съществува котирана пазарна цена (например извънборсови (OTC) опции), финансовата деривата трябва да се оценява или чрез сумата необходима за нейното изкупуване, или чрез сумата необходима за уравновесяване на договора или на заплатената сума на премията.

Според установената практика, за емитента на финансови деривативи се счита, че е натрупал съответни пасиви.

Заеми (AF.4)

7.51   Стойностите, които трябва да бъдат въвеждани в балансите както на кредиторите, така и на длъжниците, са сумите на главницата, които длъжниците са договорно задължени да изплатят обратно на кредиторите, даже в случаите когато заемът е бил изтъргуван с отстъпка или премия.

Акции и други остатъчни активи (AF.5)

7.52   Акциите и другите остатъчни активи трябва да се оценяват в текущи цени. Една и съща текуща цена се възприема както за страната на активите, така и за страната на пасивите макар, че акциите и другите остатъчни активи не са, в юридическият смисъл, пасиви на емитента, а права на собственост върху ликвидационната стойност на корпорацията, чийто размер не е известен предварително.

7.53   Котираните акции (AF.511) трябва да се оценяват по представителна средна пазарна цена наблюдавана на фондовата борса или на други организирани финансови пазари.

7.54   Стойностите на некотираните акции (AF.512), които не се търгуват редовно на организираните пазари, трябва да се преценяват спрямо стойностите на котираните акции. Независимо от това, обаче, тези оценки ще трябва да вземат под внимание разликите между двата вида акции, и по-специално тяхната ликвидност, като те ще трябва да се съобразяват с резервите, акумулирани по време на живота на корпорацията и нейният вид бизнес.

7.55   Прилаганият метод за оценка зависи много от достъпната базова статистика. Той може да вземе предвид, например, данните за действия на сливане включващи некотирани акции. В допълнение на това в случаите, когато резервите на корпорациите емитиращи некотирани акции се различават по средна стойност, съразмерно на техния номинален капитал, от тези на корпорации, които емитират котирани акции, би било подходящо оценяването в текущи цени на некотираните акции да е пропорционално на цифрите включващи резервите като нетна стойност дадена в балансовите таблици на корпорацията или като собствени фондове съставени в съответствие с принципите на ESA:

Formula

Отношението на текущата цена към собствените фондове може да варира според вида на бизнеса. Следователно за предпочитане е изчисляването на текущата цена на некотираните акции да се извършва според видовете бизнес. Възможно е да съществуват и други различия между котираните и некотираните корпорации, които да имат въздействие върху метода на изчисление.

7.56   Другите остатъчни активи (AF.513) много често са пасиви на специфични институционални единици (квази-корпорации, корпорации притежавани от държавата, спекулативни единици и други). В общият случай те трябва да се оценяват в съответствие със специфичните методи, като собствени фондове или номинална стойност. Методът на собствени фондове трябва да се използва систематично специално при квази-корпорации, тъй като тяхната нетна стойност по условие е равна на нула.

7.57   Акциите на взаимните фондове (AF.52) трябва да се оценяват по тяхната текуща борсова цена, ако са котирани, или по тяхната текуща погасителна цена, ако те са погасими от самия фонд.

Застрахователни технически резерви (AF.6)

7.58   В случай на нетни остатъчни активи на домакинства в животозастрахователни резерви (AF.611), настоящата стойност на актюерно установените искове на отделни лица за изплащане на капитал или доход, може да бъде установена. Тази стойност включва пасивите на животозастрахователните компании за резерви срещу висящи плащания и резерви за застраховки с печалба, които се добавят към стойността при настъпване на погасителния срок на застраховките „Живот“ или подобни полици. В случай на застраховка с печалба, резервите включват холдингова печалба.

7.59   В случай на нетни остатъчни активи на домакинства в резерви на пенсионни фондове (AF.612), естеството на пасивите на фондовете — и финансовите активи на домакинствата — зависи от вида на схемата на пенсионното осигуряване.

Пенсионните схеми с фиксирана печалба са тези, при които нивото на пенсионни печалби обещани на участвуващите заети лица е гарантирана. Пасивите на пенсионната схема с фиксирана печалба са равни на настоящата стойност на обещаните печалби. Тъй като схемата може да бъде временно над кредитирана или под кредитирана, пенсионната схема с фиксирана облага може да има положителна или отрицателна нетна стойност.

Пенсионните схеми от типа „придобиване с пари“ са тези, при които печалбите са пряко зависими от активите на фонда. Пасивите на пенсионните фондове от типа „придобиване с пари“ са текущата пазарна цена на активите на фонда. Нетната стойност на фондовете е винаги равна на нула.

7.60   Стойността на предварителните плащания на застрахователни премии, които са част от AF.62, се определя въз основа на пропорционалността на съществуващите рискове по отношение на времето оставащо в договора. Стойността на резервите за висящи плащания които също са част от AF.62, е настоящата стойност на сумите, които се очаква да бъдат изплатени за задоволяване на искове, включително за спорни искове.

Други сметки за получаване/изплащане (AF.7)

7.61   Търговските кредити и аванси (AF.71) или други статии за получаване/изплащане (AF.79) трябва да се оценяват както за кредиторите, така и за длъжниците, в размера до който длъжниците са договорно задължени да платят на кредиторите, когато задължението се погасява.

РЕЗЮМИРАЩИ СТАТИИ

7.62   За да се покажат статиите, които представляват по-специален аналитичен интерес за дадени сектори, към балансовите таблици трябва да се включат две резюмиращи статии:

1.

потребителски стоки за дълготрайна употреба (AN.m)

2.

преки чуждестранни инвестиции (AF.m)

Потребителски стоки за дълготрайна употреба (AN.m)

7.63   Потребителските стоки за дълготрайна употреба са стоки с дълготрайна употреба използвани многократно от домакинствата за период от време, който е по-продължителен от една година за крайно потребление. Те се включват в баланса само като резюмиращи статии. Тяхното включване като негов компонент би било подходящо ако системата постулира, че стоките за дълготрайна употреба биха били постепенно използвани в производствените процеси, чиято продукция се състои от услуги. Но потребителските стоки за дълготрайна употреба не се разглеждат по този начин.

7.64   Запасите от потребителски стоки за дълготрайна употреба притежавани от домакинствата — транспортно оборудване и други машини и оборудване — трябва да се оценяват в текущи цени, както брутни, така и нетни, от акумулираните плащания еквивалентни на потреблението на основен капитал. Цифрите показани като резюмиращи статии в балансовите таблици трябва да са нето акумулирани плащания

7.65   Стоките за дълготрайна употреба притежавани от собственици на некорпорирани предприятия могат да бъдат използвани частично от предприятието за производство и частично от членовете на домакинство за крайно потребление. Показаните в балансите стойности за предприятието трябва да отразяват съотношението на употреба на тези стоки, което се приписва на предприятието.

Преки чуждестранни инвестиции (AF.m)

7.66   Преките чуждестранни инвестиции включват финансови активи, а не физически капитал, защото предприятието за преки инвестиции е корпорация, или квази-корпорация, която е регистрирана в друга държава. Финансовите активи и пасиви, които образуват пряката инвестиция трябва да се запишат в съответствие с естеството на финансовите активи в категориите акции и други остатъчни активи, заеми и други сметки, които са за получаване/ изплащане. Размерите на пряката инвестиция в рамките на всяка една от тези категории трябва да се запишат отделно като резюмираща статия.

ФИНАНСОВИ БАЛАНСИ

7.67   Финансовите баланси (за даден сектор или за останалия свят) показват в лявата си страна финансовите активи, а в дясната си страна финансовите си пасиви. Финансовия баланс представя нетните финансови активи (BF.90).

7.68   Финансовият баланс за даден сектор може да бъде консолидиран или неконсолидиран. Неконсолидирания финансов баланс показва финансовите активи и пасиви на институционалните единици класифицирани в сектора. В сравнение с неконсолидирания финансов баланс тези финансови активи и пасиви отстраняват от консолидирания финансов баланс съответните части на когото са пасиви, респективно финансови активи, на институционални единици класифицирани в същия сектор. Сметката на външните активи и пасиви, тоест финансовия баланс на останалия свят (виж 8.77), се консолидира по дефиниция.

7.69   Финансовият баланс по длъжник/ кредитор (на сектор или за останалия свят) представлява разширение на финансовия баланс като допълнително показва разбивката на финансовите активи в сектор на длъжници и разбивка на пасивите в сектор на кредитори. Следователно той осигурява информация за съотношенията длъжник/ кредитор и е съвместим с финансовата сметка по длъжник/ кредитор (виж 5.13).

Приложение 7.1

Дефиниция на всяка категория активи

Класификация на активите

Дефиниции

НЕФИНАНСОВИ АКТИВИ (AN.)

Единици, върху които се прилагат, индивидуално или колективно, права на собственост от институционалните единици и от които могат да се получат икономически ползи за техните собственици от държането им, или използването им през определен период от време, които обхващат материални активи, както произведени, така и непроизведени и повечето нематериални активи, за които не се отчитат кореспондиращи задължения.

Произведени активи (AN.1)

Нефинансови активи, които са възникнали като продукция от производствени процеси. Произведените активи обхващат дълготрайни активи, материални запаси и ценности, както са дефинирани по-долу.

Дълготрайни активи (AN.11)

Произведени активи, които се използват многократно или непрекъснато в производствени процеси за повече от една година. Дълготрайните активи обхващат материални и нематериални дълготрайни активи, както са дефинирани по-долу.

Дълготрайни материални активи (AN.111)

Дълготрайните активи, които обхващат жилища; други сгради и постройки; машини и оборудване и култивирани активи, както са дефинирани по-долу.

Жилища (AN.1111)

Сгради, които се използват изцяло или предимно като място за живеене, включително всякакви прилежащи постройки, като гаражи и всичкото постоянно обзавеждане, обикновено инсталирано в жилищата. Къщите-лодки, баржи, мобилни жилища и каравани, използвани като основни жилища на домакинствата, също са включени, както и исторически паметници, идентифицирани най-вече като жилища. Включват се също и разходите за разчистване и подготовка на площадката.

Примерите включват жилищни сгради, като сгради, където се помещават едно и две жилища и други жилищни сгради, предвидени за постоянно обитаване.

Незавършените жилища се включват дотолкова, доколкото крайният потребител се счита за влязъл във владение или защото строителството е за собствена сметка или защото това е удостоверено от наличието на договор за продажба/покупка. Жилищата, придобити за военния състав, се включват, защото се използват, както са и жилищата, придобити от граждански субекти, за предоставянето на жилищни услуги.

Други сгради и постройки (AN.1112)

Нежилищни сгради и други структури, както са дефинирани по-долу.

Незавършените сгради и постройки се включват дотолкова, доколкото крайният потребител се счита за влязъл във владение или защото строителството е за собствена сметка или защото това е удостоверено от наличието на договор за продажба/покупка. Сградите и постройките, придобити за военни цели се включват дотолкова, доколкото наподобяват граждански сгради, придобити за целите на производството и се използват по същия начин.

Нежилищни сгради (AN.11121)

Сгради, различни от жилища, включително обзавеждане, съоръжения и оборудване, които представляват неразделна част от постройки и разходите за разчистване и подготовка на площадката. Включени са също и исторически паметници, идентифицирани най-вече като нежилищни сгради.

Примерите включват складове и промишлени сгради, сгради за търговски цели, такива за развлечения, хотели, ресторанти, сгради, използвани за образователни цели и здравеопазване и пр.

Други постройки (N.11122)

Постройки, различни от сгради, включително и стойността на улиците, канализацията и разходите за разчистване и подготовка на площадката,различни от тези за жилищни и нежилищни сгради. Включват се също и исторически паметници, за които е невъзможно да се идентифицират като жилища или нежилищни сгради и шахти, тунели и други постройки, свързани с добива на подземни активи. (Основни подобрения на земя като язовирни стени и диги за защита от наводнения се включват в стойността на земята.)

Такива примери са магистрали, улици, пътища, ж.п. линии и летищни писти, мостове, естакади, тунели и подземни метро съоръжения, водни пътища, пристанища, язовирни стени и други водни строителни постройки, дълги тръбопроводи и кабелопроводи, допълнителни работи, постройки за миннодобивни и производствени цели и постройки за спорт и развлечение.

Машини и оборудване (АN.1113)

Транспортното оборудване и другите машини и оборудване, както са дефинирани по-долу, различни от такива, придобити от домакинства за крайно потребление. Могат да бъдат изключени инструментите, които са сравнително евтини и са закупени на сравнително постоянни цени, като ръчни инструменти. Изключват се също и машините и оборудването, които са неразделна част от сгради, т.е. които са включени в жилища и нежилищни сгради.

Изключва се е незавършените машини и оборудване, освен ако не са произведени за собствено ползване, тъй като крайният потребител се приема за влязъл във владение само след доставката на актива. Машините и оборудването, придобити за военни цели, се включват само дотолкова, доколкото приличат на стоки, придобити от граждански единици за целите на производството и военното им използване е по същия начин.

Машините и оборудването, придобити от домакинствата за крайно потребление, не се третират като активи. Вместо това, те се включват в меморандумната позиция „Потребителски дълготрайни стоки“ в счетоводния баланс за домакинствата. Лодки, използвани за живеене, баржи и мобилни домове и каравани, използвани от домакинствата като основно жилище, са включени при жилищата.

Транспортно оборудване (AN.11131)

Оборудването за придвижване на хора и предмети. Примери за такова включват продукти, различни от части, включени в Класификацията на продуктите по дейности (CPA) (84), подраздел DM, транспортно оборудване, като моторни превозни средства, ремаркета и полуремаркета, параходи, ж.п. и трамвайни локомотиви и подвижен състав, въздухоплавателни и космически апарати и мотоциклети, велосипеди и пр.

Други машини и оборудване (AN.11132)

Машини и оборудване, които не са класифицирани никъде другаде. Примерите за такива включват продукти, различни от части, услуги по инсталацията, ремонта и поддръжката, включени в Класификацията на продуктите по дейности (CPA) в групи 29.1 — машини за производството и използването на механична сила, с изключение на въздухоплавателни апарати, превозни средства и двигатели с вътрешно горене; 29.2 — други машини с общо предназначение; 29.3 — машини за селското и горското стопанство; 29.4 — металорежещи машини; 29.5 — други специализирани машини; в CPA — раздели 30 — офис техника и компютри, 31 — електрооборудване и апарати n.e.c.; 32 — радио и телевизионно и комуникационно оборудване и апарати; и 33 — медицински, оптични и уреди с висока точност, ръчни и други часовници. Други примери са продукти, различни от части, услуги по инсталацията, ремонта и поддръжката, включени в Класификацията на продуктите по дейности (CPA) в категория 23.30.2 — топлоотделящи елементи (зарядни касети), неотработени, за ядрени реактори; в CPA — групи 36.1 — мебели, 36.3 — музикални инструменти, 36.4 — спортни стоки и 28.3 парни генератори, с изключение на котли за централно парно отопление.

Култивирани активи (AN.1114)

Добитък за разплод, за мляко, впрегатен добитък и пр. и лозя, овощни градини и други дървесни насаждения, даващи продукция многократно, които са под прекия контрол, отговорност и управление на институционални единици, както е дефинирано по-долу.

Недостигналите зрялост култивирани активи се изключват, освен ако не се произвеждат за собствено използване.

Добитък за разплод, за мляко, впрегатен добитък и пр. (AN.11141)

Добитък, който се отглежда за продуктите, които дава в продължение на години. Тук се включват популациите за разплод (включително риби и птици), добитък за млеконадой, впрегатен добитък, овце и други животни, използвани за производство на вълна и животни, използвани за транспортиране, езда и конни надбягвания или развлечения.

Лозя, овощни градини и други дървесни насаждения, даващи продукция многократно (AN.11142)

Дърветата (включително и лозите и храстите), култивирани за продуктите, които дават в продължение на години, включително и тези, култивирани за плодове и ядки, за растителните им сокове и смолите им и за кората и листните им продукти.

Дълготрайни нематериални активи (AN.112)

Дълготрайни активи, които обхващат експлоатацията на полезни изкопаеми, компютърен софтуер, развлечения, литературни или художествени оригинали и други дълготрайни нематериални активи, както са дефинирани по-долу, предвидени за използване за повече от една година.

Експлоатация на минерали (AN.1121)

Стойността на разходите за проучването на нефтени и ненефтени залежи и залежи от природен газ. Разходите включват предлицензионни разходи, разходи за лицензи и придобиване, разходи за оценки и разходи за действителни проучвателни сондажи и пробивни работи, както и разходите за въздушни и други геодезични снимки, транспортни разходи и пр., направени, за да дадат възможност за провеждането на проучвателните работи.

Компютърен софтуер (AN.1122)

Компютърни програми, описания на програми и помощни материали както за системен, така и за приложен софтуер. Тук се включват закупен софтуер и софтуер, разработен за своя собствена сметка, ако разходите са големи. Големите разходи за покупка, разработване или разширение на компютърни бази данни, които се очаква да се използват за повече от една година, независимо дали са продадени или не, също се включват.

Развлечения, литературни или художествени оригинали (AN.1123)

Оригинали на филми, звукозаписи, ръкописи, ленти, модели и пр., на които са записани или пресъздадени театрални представления, радио и телевизионни програми, музикални изпълнения, спортни състезания, литературни и художествени творби и пр. Тук се включват и творбите за своя собствена сметка. В някои случаи, като при филмите например, може да има множество оригинали.

Други дълготрайни нематери-ални активи (AN.1129)

Нова информация, специализирани знания и пр., които не са класифицирани другаде и чието използване в производството е ограничено до единиците, които са установили право на собственост върху тях или други единици, лицензирани от същите.

Материални запаси (AN.12)

Произведени активи, които обхващат стоки и услуги, възникнали през текущия период или предходен период, държани за продажба, използване в производството, или друго използване на по-късна дата. Те обхващат материали и доставки, незавършено производство, готова продукция и стоки за препродажба, както са дефинирани по-долу.

Тук се включват всички материални запаси, държани от държавата, включително, но без да се ограничават до, материални запаси от стратегически материали, зърно и други стоки от специално значение за нацията.

Материали и консумативи (AN.121)

Стоки, чиито собственици възнамеряват да ги използват като междинни входящи материали в собствените си производствени процеси, а не за продажба.

Незавършено производство (AN.122)

Стоки и услуги, които са частично завършени, но които обикновено не се предават на други единици без допълнителна обработка, или които не са достигнали зрялост и чиито производствен процес ще продължи в последващ период от същия производител. Изключват се частично завършените постройки, за които се счита, че собствеността е преминала в крайния собственик, или защото производството е за собствено ползване или както е доказано с наличието на договор за продажба/покупка. Те обхващат незавършено производство или култивирани активи и друго незавършено производство, както е дефинирано по-долу.

Незавършено производство по култивирани активи (AN.1221)

Добитък, отглеждан за продукти, добивани само чрез клане, като птици и риба, отглеждани за търговски цели, дървета и друга растителност, която дава продукт еднократно при унищожаването ѝ и недостигнали зрелост култивирани активи, които дават продукт многократно.

Друго незавършено произ-водство (АN.1222)

Стоки, различни от култивирани активи и услуги, които са частично обработени, произведени, или сглобени от производителя, но които обикновено не се продават, доставят, или предават на други без допълнителна обработка.

Готова продукция (AN.123)

Стоки, които са готови за продажба или експедиция от производителя.

Стоки за препродажба (AN.124)

Стоки, придобити от предприятия, като търговци на едро и дребно, с цел да бъдат препродадени без допълнителна обработка (т.е. без да бъдат трансформирани по друг начин, освен да бъдат представени по начини, които са привлекателни за клиентите).

Ценности (AN.13)

Произведени активи, които не се използват главно за производство или потребление и които се очаква да повишават стойността си, или най-малкото реалната им стойност да не се понижи, които не се развалят с течение на времето при нормални условия и които се придобиват и държат най-вече като начин за съхраняване на стойността. Ценностите включват благородни метали и скъпоценни камъни, антики и други произведения на изкуството и други ценности, както са дефинирани по-долу.

Благородни метали и скъпоценни камъни (AN.131)

Благородните метали и скъпоценните камъни, които не се държат от предприятията за да се използват като входящи ресурси в техните производствени процеси.

Антики и други произведения на изкуството (AN.132)

Картини, скулптури и пр., признати за произведения на изкуството и антики.

Други ценности (AN.139)

Ценности, които не са класифицирани другаде, като колекции и бижута със значителна стойност, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.

Непроизведени активи (AN.2)

Нефинансови активи, които са възникнали по начини, различни от процеси на производство. Непроизведените активи обхващат материални активи и нематериални активи, както са дефинирани по-долу. Тук се включват и разходите за прехвърляне на правото на собственост върху и основните разходи за подобряване на тези активи.

Материални непроизведени активи (AN.21)

Непроизведени активи, които възникват в природата и върху които не може да се приложи собственост или прехвърляне на собственост. Изключват се активите от околната среда, върху които не са и не могат да бъдат наложени права на собственост, като откритите морета или въздуха. Материалните непроизведени активи обхващат земя, подземни активи, некултивирани биологични ресурси и водни ресурси, както са дефинирани по-долу.

Земя (AN.211)

Земята, включително слоят почва, която я покрива и всякакви свързани с нея повърхностни води, върху които се прилагат права на собственост. Тук се включват също основните подобрения, които не могат да бъдат физически отделени от самата земя. Изключват се всякакви сгради, или други постройки, намиращи се върху земята, или преминаващи през нея; култивирани реколти, дървета и животни, подземни активи; некултивирани биологични ресурси и водни ресурси под земята. Земята включва земята под сгради и постройки, земята, която се обработва, земята за развлечения и свързаните с нея повърхностни води и друга земя и свързаните с нея повърхностни води, както са дефинирани по-долу.

Земя, върху която са застроени сгради и постройки (AN.2111)

Земята, върху която са застроени жилища, нежилищни сгради и постройки, или в която са вкопани техните основи, включително дворове и градини, се считат за неразделна част от жилища, които са или не са част от селскостопански ферми, както и пътищата за подстъп към фермите.

Обработваема земя (AN.2112)

Земя, върху която се осъществява земеделско или градинарско производство за търговски цели или за препитание, включително, по принцип, земя под насаждения, градини и лозя.

3емя, използвана за развлечения и свързаните с тях повърхностни води (AN.2113)

Земи които се използват като частно притежавани площи за развлечения, паркове и площадки за развлечения и публични паркове и зони за отмора, заедно със свързаните с тях повърхностни води.

Други земи и свързаните с тях повърхностни води (AN.2119)

Земя, която не е класифицирана другаде, включително и частни градини и парцели, които не се обработват за препитание, за търговски цели, или като общинска мера за паша, земи около жилища в допълнение към дворовете и градините, които се считат за неразделна част от жилищата, които са или не са част от селскостопански ферми, както и свързаните с него надземни води.

Подземни активи (AN.212)

Доказани резерви от залежи на подземни изкопаеми, намиращи се под земната повърхност, които са икономически експлоатируеми, като се имат предвид настоящите технологии и относителните цени. Правата на собственост върху подземните активи обикновено могат да бъдат отделени от тези върху самата земя. Подземните активи обхващат резервите от въглища, нефт и природен газ, резервите от метални изкопаеми, резервите от неметални изкопаеми, както са дефинирани по-долу.

Резерви от въглища, нефт и природен газ (AN.2121)

Залежи от антрацитни, битумни и кафяви въглища; резерви от нефт и природен газ и нефтени и газови полета.

Резерви от метални изкопаеми (AN.2122)

Залежи от руди на черни, цветни и благородни метали.

Резерви от неметални изкопаеми (AN.2123)

Каменни кариери и кариери за пясък и глина, залежи от химически и торови полезни изкопаеми; солни залежи; залежи от кварц, гипс, полускъпоценни камъни, асфалт и битум, торф и други неметални полезни изкопаеми, различни от въглища и нефт.

Некултивирани биологически ресурси (AN.213)

Животни и растения, които дават продукти еднократно или многократно, по отношение на които се прилагат права на собственост, но за които естественият прираст и/или възстановяване не са под прекия контрол, отговорност и управление на институционални единици. Примери за такива са девствените гори и риборазвъдниците на територията на страната. Трябва да се включват само ресурсите, които са текущо или има вероятност да бъдат скоро експлоатируеми за икономически цели.

Водни ресурси (AN.214)

Водоносни хоризонти и други подземни водни ресурси, дотолкова, доколкото тяхната рядкост води до установяването на собственост или права на ползване върху тях, пазарна оценка и известна степен на икономически контрол.

Нематериални непроиведени активи (AN.22)

Непроизведени активи, които са създадени от обществото. Те се доказват с правни или счетоводни действия, като даването на патент или прехвърлянето на трета страна на някаква икономическа полза. Някои дават право на своите собственици да се занимават с определени дейности и да изключват други институционални единици от тези дейности, освен с разрешение на собственика. Нематериалните непроизведени активи обхващат патентовани единици, лизинги и други прехвърляеми договори, закупен гудуил и други нематериални непроизведени активи.

Патентовани единици (AN.221)

Открития в категории технически нововъведения, на които по закон или със съдебно решение може да се даде патентна защита. Примери за такива включват строеж на веществата, процеси, механизми, електрически и електронни вериги и устройства, фармацевтични формули и изкуствено произведени нови варианти на живи организми.

Лизинги и други прехвърляеми договори (AN.222)

Лизинги и договори, при които лизингополучателят има право да прехвърли лизинга на трета страна независимо от лизингодателя. Примери за такива са аренда на земя и сгради и други постройки, концесии или изключителни права за експлоатация на залежи от полезни изкопаеми или риборазвъдници, прехвърляеми договори със спортисти и автори и опции за закупуването на материални активи, които все още не са произведени. Лизинговите договори за наемане на машини се изключват от нефинанасовите нематериални активи.

Закупенa репутация (AN.223)

Разликата между стойността, платена за дадено предприятие като действащо такова и общата стойност на активите му минус общата стойност на задълженията му, като всяка от тези позиции е била идентифицирана и оценена поотделно. Ето защо, стойността на репутацията включва всичко от дългосрочна полза за дейността, което не е било идентифицирано поотделно като актив, както и стойността на факта, че групата от активи се използва заедно, а не като прост сбор от отделни активи.

Други нематериални непроизведени активи (AN.229)

Нематериални непроизведени активи, които не са били класифицирани другаде.

ФИНАНСОВИ АКТИВИ (AF.)

Финансовите активи са икономически активи, включващи платежни средства, финансови вземания и икономически активи, близки по своята същност до финансови вземания.

Платежните средства обхващат монетарното злато, специалните права на тираж, банкнотите и монетите и прехвърляемите депозити.

Финансовите вземания дават право на своите собственици, кредиторите, да получат плащане или поредица от плащания без никакво насрещно изпълнение от страна на други институционални единици, длъжниците, които са поели кореспондиращите задължения.

Примери за икономически активи, близки по естеството си до финансови вземания са акциите и другия акционерен капитал.

Монетарно злато и СПТ (AF.1)

Финансовите активи, класифицирани в категорията, са единствените, които нямат кореспондиращи задължения в системата.

Монетарно злато (AF.11)

Златото, държано като компонент на чуждестранните резерви от паричните власти или от други, обект на ефективния контрол на властите.

Специални права на тираж (СПТ) (AF.12)

Международни резервни активи, създадени от Международния валутен фонд (МВФ) и разпределени между неговите членове в допълнение към съществуващите им резервни активи.

Банкноти и монети и депозити (AF.2)

Банкнотите и монети в обращение и всички видове депозити в националната и чужда валута.

Банкноти и монети (AF.21)

Банкнотите и монетите в обращение, които обикновено се използват за извършване на плащания.

Прехвърлими депозити (AF.22)

Депозити (в националната или чужда валута), които са непосредствено конвертируеми в банкноти и монети, или които са прехвърляеми чрез чек, банкови преводи наредени от клиенти, дебитен счетоводен запис или други подобни, и в двата случая без никакъв вид значимо ограничение или санкция.

Други депозити (AF.29)

Депозити (в националната или чужда валута), различни от прехвърляеми депозити. Другите депозити не могат да се използват за извършване на плащания във всеки момент и не са конвертируеми в банкноти и монети, нито са прехвърляеми депозити, без никакъв вид значимо ограничение или санкция.

Ценни книжа различни от акции (AF.3)

Финансови активи, които са прехвърляеми инструменти и инструменти на приносител, обикновено се търгуват на вторичните пазари и не дават на държателя право на собственост в емитиращата ги институционална единица.

Ценни книжа различни от акции, без финансови деривати (AF.33)

Ценните книжа различни от акции, които дават на държателя безусловното право на фиксиран, договорно определен, променлив паричен доход, изплащан под формата на купони (лихва) и/или официално обявена фиксирана сума на специфицирана дата или дати, или от дата, определена при емисията на ценните книжа.

Краткосрочни ценни книжа различни от акции, без финансови деривати (AF.331)

Краткосрочни ценни книжа различни от акции, чиито първоначален срок на падеж обикновено е една година или под една година и в извънредни случаи най-много две години, с изключение на финансовите деривати.

Дългосрочни ценни книжа различни от акции, без финансови деривати (AF.332)

Дългосрочни ценни книжа различни от акции, чиито първоначален срок на падеж обикновено е най-малко над една година и в извънредни случаи над две години, с изключение на финансовите деривати.

Финансови деривати (AF.34)

Финансови активи основани или получени на база на базисен инструмент. Този базисен инструмент обикновено е друг финансов актив, но може да бъде и стока или индекс.

Заеми (AF.4)

Финансови активи създадени, когато кредиторите отпускат в заем пари на кредитополучателите или пряко или чрез брокери, които или се удостоверяват с непрехвърляеми документи, или не се удостоверяват с никакви документи.

Краткосрочни заеми (AF.41)

Заеми, чиито първоначален срок на падеж обикновено е една година или-под една година и в извънредни случаи най-много две години, както и заеми платими при поискване.

Дългосрочни заеми (AF.42)

Заеми, чиито първоначален срок на падеж обикновено е най-малко над една година, а в извънредни случаи над две години.

Акции и друг акционерен капитал (AF.5)

Финансови активи, които представляват права на собственост върху корпорации или квази-корпорации. Тези финансови активи по принцип дават право на държателите си на дял от печалбата на корпорациите или квази-корпорациите и на дял от техните нетни активи в случай на ликвидация.

Акции и друг акционерен капитал без акции на инвестиционни фондове (AF.51)

Финансови активи без акции на инвестиционни фондове, които представляват права на собственост върху корпорации или квази-корпорации. Тези финансови активи по принцип дават право на държателите си на дял от печалбата на корпорациите или квази-корпорациите и на дял от техните нетни активи в случай на ликвидация.

Котирани на борсата акции без акции на инвестиционни фондове (AF.511)

Акциите обхващат участието в плодоползването на капитала на корпорациите под формата на ценни книжа, които са по принцип прехвърляеми. Подпозиция АF.511 обхваща акциите с цени, котирани на призната фондова борса или друга форма на вторичен пазар.

Некотирани на борсата акции без акции на инвестиционни фондове (AF.512)

Некотираните на борсата акции обхващат акциите, които не са котирани по този начин.

Друг акционерен капитал (AF.513)

Всички форми на акции, различни от тези, класифицирани в подпозиции AF.511, AF.512 и подкатегория AF.52.

Акции на инвестиционни фондове (AF.52)

Акции, емтирани от конкретен вид финансови корпорации, чиято изключителна цел е да инвестират събраните средства на паричния пазар, капиталовия пазар и/или в недвижими имоти.

Застрахователни технически резерви (AF.6)

Техническите провизии на застрахователните корпорации и (автономните и неавтономни) пенсионни фондове за държатели на полици или бенефициенти, както е предвидено в Директива на Съвета 91/674/ЕИО от 19 декември 1991 г. по годишните отчети и консолидираните отчети на застрахователните предприятия.

Нетно акционерно участие на домакинствата в животозастрахователни резерви и резерви на пенсионни фондове (AF.61)

Провизии, заделени в съответните корпорации за целите на получаване, след като бъдат постигнати установените условия, на предвидените застрахователни обезщетения и осигурителни плащания.

Нетно акционерно участие на домакинствата в животозастрахователни резерви (AF.611)

Провизии за потенциални рискове и провизии за застраховане с цел печалба, които увеличават стойността на падежа на прехвърляемите застрахователни полици с цел печалба и други подобни застрахователни полици.

Нетно акционерно участие на домакинствата в резерви на пенсионни фондове (AF.612)

Провизии, държани от автономни и неавтономни пенсионни фондове, установени от работодатели и/или заети лица или групи от самоосигуряващи се лица за осигуряване на пенсии за заетите лица и самоосигуряващите лица.

Предплащане на застрахователни премии и резерви за потенциални обезщетения (AF.62)

Провизии, установени от застрахователни корпорации и (автономни и неавтономни) пенсионни фондове за

—

сумата, представляваща тази част от брутните записани премии, която трябва да се разпредели пред следващия отчетен период (предплащане на застрахователни премии),

—

общата приблизителна крайна цена на изплащане на всички искове за обезщетения, произтичащи от събития, възникнали до края на отчетния период, независимо дали са отчетени или не, минус изплатените вече суми по такива искове за обезщетения (провизии за неизплатени искове за застрахователни обезщетения).

Други вземания/задължения (AF.7)

Финансови активи, които се създават като кореспондиращи на финансова или нефинансова сделка, когато има разлика във времето между тази сделка и кореспондиращото ѝ плащане.

Търговски кредити и аванси (AF.71)

Финансови активи, произтичащи от прякото отпускане на кредити от доставчиците и купувачите по сделки за стоки и услуги и авансови плащания за работа, която е в процес на извършване, или която ще бъде предприета и е свързана с такива сделки.

Други вземания/задължения без търговски кредити и аванси (AF.79)

Финансови активи, произтичащи от разлики във времето между разпределителни сделки или финансови сделки на вторичния пазар и съответстващото им плащане. Тя включва също и финансови вземания, дължими по доходи, натрупващи се с течение на времето.

Меморандумни позиции

Системата има нужда от няколко меморандумни позиции, за да показва активи, които не са идентифицирани самостоятелно в централната рамка и които са от по-специализиран аналитичен интерес.

Потребителски дълготрайни стоки (AN.m)

Дълготрайни стоки, придобивани от домакинствата за крайно потребление (т.е. които не се използват от домакинствата за съхраняване на стойност или от неинкорпорирани предприятия, собственост на домакинства за целите на производството).

Преки чуждестранни инвестиции (AF.m)

Преките чуждестранни инвестиции са свързани с дългосрочно взаимоотношение, отразяващо продължително участие на резидентна институционална единица от една икономика („пряк инвеститор“) в институционална единица, резидент на друга икономика, различна от тази на инвеститора („предприятие с участие на преки инвестиции“). Целта на прекия инвеститор е да окаже значителна степен на влияние върху ръководството на предприятието, резидент на другата икономика.

Приложение 7.2

Схема на записите в баланса от началото до края на счетоводния период

Класификация на активи, пасиви и нетна стойност

IV.1

Начален баланс

III.1 и III.2

Операции

III.3.1

Други промени в обема

III.3.2

Печалби от държане

IV.3

Краен баланс

III.3.2.1

Неутрални холдингови печалби и загуби

III.3.2.2

Реални холдингови печалби и загуби от държане

Нефинансови активи

AN

P.5, K.1, K.2

K.3, K.4, K.5, K.6, K.7, K.8, K.12.22

K.11.1

K.11.2

AN

Произведени активи

AN.1

P.5, K.1

K.4, K.7, K.8, K.9, K.12.1 K.12.22

K.11.1

K.11.2

AN.1

Дълготрайни активи (85)

AN.11

P.51, K.1

K.4, K.7, K.8, K.9, K.12.1 K.12.22

K.11.1

K.11.2

AN.11

Дълготрайни материални активи

AN.111

P.511, K.1

K.4, K.7, K.8, K.9, K.12.1 K.12.22

K.11.1

K.11.2

AN.111

Жилища

AN.1111

P.511, K.1

K.4, K.7, K.8, K.9, K.12.1 K.12.22

K.11.1

K.11.2

AN.1111

Други сгради и съоръжения

AN.1112

P.511, K.1

K.4, K.7, K.8, K.9, K.12.1 K.12.22

K.11.1

K.11.2

AN.1112

Машини и оборудване

AN.1113

P.511, K.1

K.7, K.8, K.9, K.12.1 K.12.22

K.11.1

K.11.2

AN.1113

Култивирани активи

AN.1114

P.511, K.1

K.7, K.8, K.9, K.12.1 K.12.22

K.11.1

K.11.2

AN.1114

Дълготрайни нематериални активи

AN.112

P.512, K.1

K.7, K.8, K.9, K.12.1 K.12.22

K.11.1

K.11.2

AN.112

Запаси

AN.12

P.52

K.7, K.8, K.9, K.12.1 K.12.22

K.11.1

K.11.2

AN.12

Ценности

AN.13

P.53

K.4, K.7, K.8, K.9, K.12.1 K.12.22

K.11.1

K.11.2

AN.13

Непроизведени активи

AN.2

К.2, P.513, K.1

K.3, K.5, K.61, K.62, K.7, K.8, K.9, K.12.1, K.12.22

K.11.1

K.11.2

AN.2

Непроизведени активи

AN.21

K.21, P.513, K.1

K.3, K.5, K.61, K.62, K.7, K.8, K.9, K.12.1, K.12.22

K.11.1

K.11.2

AN.21

Земя

AN.211

K.21, P.513, K.1

K.3, K.62, K.7, K.8, K.9, K.12.1, K.12.22

K.11.1

K.11.2

AN.211

Подпочвени активи

AN.212

K.21, P.513

K.3, K.61, K.62, K.7, K.8, K.9, K.12.1, K.12.22

K.11.1

K.11.2

AN.212

Некултивирани биологични ресурси

AN.213

K.21, P.513

K.3, K.5, K.61, K.62, K.7, K.8, K.9, K.12.1, K.12.22

K.11.1

K.11.2

AN.213

Водни ресурси

AN.214

K.21, P.513

K.3, K.61, K.62, K.7, K.8, K.9, K.12.1, K.12.22

K.11.1

K.11.2

AN.214

Нематериални непроизведени активи

AN.22

K.22, P.513

K.3, K.62, K.7, K.8, K.9, K.12.1, K.12.22

K.11.1

K.11.2

AN.22

Финансови активи/ пасиви (86)

AF.

F.

K.7, K.8, K.10, K.12.1, K.12.21, K.12.22

K.11.1

K.11.2

AF.

Монетарно злато и СПТ (само активи)

AF.1

F.1

K.7, K.8, K.10, K.12.1, K.12.21, K.12.22

K.11.1

K.11.2

AF.1

Валута и депозити

AF.2

F.2

K.7, K.8, K.10, K.12.1, K.12.22

K.11.1

K.11.2

AF.2

Ценни книжа различни от акции

AF.3

F.3

K.7, K.8, K.10, K.12.1, K.12.22

K.11.1

K.11.2

AF.3

Заеми

AF.4

F.4

K.7, K.8, K.10, K.12.1, K.12.22

K.11.1

K.11.2

AF.4

Акции и нетни активи

AF.5

F.5

K.7, K.8, K.10, K.12.1, K.12.22

K.11.1

K.11.2

AF.5

Застрахователни технически резерви

AF.6

F.6

K.7, K.8, K.10, K.12.1, K.12.22

K.11.1

K.11.2

AF.6

Други сметки за получаване/ плащане

AF.7

F.7

K.7, K.8, K.10, K.12.1, K.12.22

K.11.1

K.11.2

AF.7

Нетна стойност

B.90

B.10.1

B.10.2

B.10.31

B.10.32

B.90

AN. … и AF. … са от класификацията на активите


Балансиращи статии

B.10.1

Промени в нетната стойност, вследствие на спестяване и капиталови трансфери

B.10.2

Промени в нетната стойност, вследствие на други промени в обема на активите

B.10.31

Промени в нетната стойност, вследствие на неутрални печалби/загуби от държане

B.10.32

Промени в нетната стойност, вследствие на реални печалби/загуби от държане

В.90

Нетна стойност

Операции с финансови активи и пасиви

F.

Операции с финансови активи и пасиви

F.1

Монетарно злато и специални права на тираж (СПТ)

F.2

Валута и депозити

F.3

Ценни книжа, различни от акции

F.4

Заеми

F.5

Акции и други нетни активи

F.6

Застрахователни технически резерви

F.7

Други сметки за получаване/плащане

Операции със стоки и услуги

P.5

Бруто капиталообразуване

P.51

Бруто образуване на основен капитал

P.511

Придобиване минус намаление (продажба) на материални

P.512

Придобиване минус намаление (продажба) на нематериални дълготрайни активи

P.513

Увеличения на стойността на непроизведените нефинансови активи

P.52

Изменение на запасите

P.53

Придобиване минус намаление (продажба) на ценности

Други акумулиращи статии

K.1

Потребление на основен капитал

K.2

Придобиване минус намаление (продажба) на нефинансови непроизведени активи

K.21

Придобиване минус намаление (продажба) на земя и други материални непроизведени активи

K.22

Придобиване минус намаление (продажба) с нематериални непроизведени активи

K.3

Икономическо появяване на непроизведени активи

K.4

Икономическо появяване на произведени активи

K.5

Естествен прираст на некултивирани биологически ресурси

K.61

Изчерпване на природни ресурси

K.62

Друго икономическо изчезване на непроизведени активи

K.7

Катастрофални загуби

K.8

Некомпенсирани конфискации

K.9

Други промени в обема на нефинансовите активи, некласифицирани другаде.

K.10

Други промени в обема на финансовите активи и пасиви, некласифицирани другаде.

K.11

Номинални холдингови печалби/загуби

K.11.1

Неутрални холдингови печалби/загуби

K.11.2

Реални холдингови печалби/загуби

K.12

Промени в класификацията и структурата

K.12.1

Промени в секторната класификация и структура

K.12.21

Монетаризация/демонетаризация на злато

K.12.22

Промени в класификацията на активите и пасивите, различни от монетаризация/демонетаризация на златото

ГЛАВА 8

ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА СМЕТКИТЕ И БАЛАНСОВИ ПОЗИЦИИ

8.01.   Европейската система за сметки записва потоци и наличности в един последователен набор от сметки, описващи икономическият цикъл от формирането на дохода, през неговото разпределение и преразпределение, и накрая до неговото натрупване под формата на активи.

8.02.   Всяка една от сметките показва операции, които се балансират или поради използваните определения, или поради това, че към следващата сметка се пренася значително салдо.

8.03.   Структурираното записване на операциите в съответствие с логичният анализ на икономическия живот осигурява агрегатите необходими за изследване на един отрасъл, институционален сектор или подсектор, или общо за икономиката. Подразделянето на сметките е проектирано по такъв начин, че да разкрие най-значимата икономическа информация.

8.04.   Сметките се групират в три категории:

а)

текущи сметки

б)

акумулиращи сметки

в)

баланси

Текущите сметки се отнасят до формирането, разпределението и преразпределението на дохода и неговото използване под формата на крайно потребление. Накрая те позволяват изчисляването на спестяванията, които са фактор от първостепенно значение в процеса на акумулиране.

Акумулиращите сметки анализират различните компоненти на изменението на активите и пасивите на различните единици и дават възможност да бъде отчетено изменението на нетната стойност (разликата между активите и пасивите).

Балансите показват общите активи и пасиви на различните единици в началото и края на отчетния период, заедно с тяхната нетна стойност. Потоците за всеки вид актив и пасива отчетени в акумулиращите сметки, са виждат отново при измененията в балансовите таблици.

8.05.   Последователността на сметките се прилага, изцяло или частично, за институционалните единици, институционални сектори и подсектори, отрасли и общо за икономиката.

8.06.   Балансовите позиции се въвеждат както бруто, така и нето. Те са бруто, ако са изчислени преди изваждането на потреблението на основен капитал, и нето, ако са изчислени след това изваждане. По значимо е представянето на балансовите позиции за дохода в нетно изражение.

8.07.   Сметките се представят по различни начини:

а)

под формата на интегрирани икономически сметки, показващи сметките за всички институционални сектори, общо за икономиката и за останалия свят в една единствена таблица;

б)

под формата на последователност от сметки, представящи по-подробна информация. Таблиците показващи представянето на всяка една сметка са дадени в раздела на настоящата глава озаглавен „Последователност от сметки“.

в)

под формата на матрици, където всяка сметка е представена от двойка ред/колона.

8.08.   Нагледно представяне на сметките, балансовите позиции и основните агрегати:

Таблица 8.1   Синоптично представяне на сметки, балансови позиции и основни агрегати

Сметки

Балансови позиции

Основни агрегати

Пълна последователност на сметките за институционалните сектори

Текущи сметки

I.   Производствена сметка

I.   Производствена сметка

 

 

B.1   Добавена стойност

B.2   Опериращ излишък

B.3   Смесен доход

B.4   Предприемачески доход

Вътрешен продукт (БВП/НВП)

B.5   Баланс на първичните доходи

Национален доход (БНД/ННД)

B.6   Разполагаем доход

B.7   Коригиран разполагаем доход

Национален разполагаем доход

B.8   Спестявания

Национални спестявания

 

II.   Сметки за разпределение и използване на дохода

II.1.   Сметки „Първично разпределение на дохода“

II.1.1.   Сметка „Формиране на дохода“

 

 

 

 

 

 

II.1.2.   Сметка „Разпределение на първичния доход“

II.1.2.1.   Сметка „Предприемачески доход“

II.1.2.2.   Сметка „Разпределение на друг първичен доход“

 

 

 

 

II.2.   Сметка „Вторично разпределение на дохода“

II.3.   Сметка „Преразпределение на дохода в натура“

II.4.   Сметка „Използване на дохода“

II.4.1.   Сметка „Използване на разполагаемия доход“

II.4.2.   Сметка „Използване на коригирания разполагаем доход“

 

 

 

 

Акумулиращи сметки

III.   Акумулиращи сметки

III.1.   Сметка „Капитал“

III.1.1.   Сметка „Изменение в нетната стойност дължащо се на спестяване и капиталови трансфери“

III.1.2.   Сметка „Придобиване на нефинансови активи“

 

B.10.1   Изменения в нетната стойност дължащи се на спестяване и капиталови трансфери

B.9   Нето предоставени/нето получени заеми

B.9   Нето предоставени/нето получени заеми

B.10.2   Изменения в нетната стойност дължащи се на други изменения в обема на активи

B.10.3   Изменения в нетната стойност дължащи се на номинални холдингови печалби/загуби

B.10.31   Изменения в нетната стойност дължащи се на неутрални холдингови печалби/загуби

B.10.32   Изменения в нетната стойност дължащи се на реални холдингови печалби/загуби

 

 

 

III.2.   Финансова сметка

III.3   Сметка „Други изменения в активите“

III.3.1   Сметка „Други изменения в обема на активите“

 

 

 

 

 

 

III.3.2.   Сметка „Преоценка“

III.3.2.1.   Неутрални холдингови печалби/загуби

III.3.2.2.   Реални холдингови печалби/загуби

 

 

Баланси

IV.   Баланси

IV.1.   Начален баланс

IV.2.   Изменения в баланса

IV.3.   Баланс в края на периода

 

 

B.90   Нетна стойност

B.10   Изменения в нетната стойност, общо

B.90   Нетна стойност

Национална стойност

Изменение в националната стойност

Национална стойност

0.   Сметка „Стоки и услуги“

Сметки операции

 

 

0.   Сметка „Стоки и услуги“

 

 

 

Сметка „Останал свят“ (сметка външни операции)

Текущи сметки

V.   Сметка „Останал свят“

V.I.   Външна сметка „Стоки и услуги“

V.II.   Външна сметка „Първичен доходи и текущи трансфери“

 

 

B.11   Външно салдо стоки и услуги

B.12   Текущо външно салдо

B.10.1   Сметка „Изменения в нетната стойност дължащи се на текущото външно салдо и капиталови трансфери“

Външно салдо стоки и услуги

Текущо външно салдо

B.9   Нето предоставени/нето получени заеми

B.9   Нето предоставени/нето получени заеми

B.10.2   Изменения в нетната стойност дължащи се на други изменения в обема на активите

B.10.3   Изменения в нетната стойност дължащи се на номинални холдингови печалби/загуби

B.90   Нетна стойност

Нето предоставени/нето получени заеми

B.10   Изменения в нетната стойност

B.90   Нетна стойност

Нетна външна финансова позиция

 

Нетна външна финансова позиция

Акумулиращи сметки

 

V.III.   Външни акумулиращи сметки

V.III.1.   Сметка „Капитал“

V.III.1.1.   Сметка „Изменения в нетната стойност дължащи се на спестяване и капиталови трансфери“

V.III.1.2.   Сметка „Придобиване на нефинансови активи“

 

 

 

 

 

V.III.2.   Финансова сметка

 

 

 

 

 

 

V.III.3.   Сметка „Други изменения в активите“

„Други изменения в обема на активите“

V.III.3.2.   Сметки „Преоценка“

 

 

Баланси

 

V.IV.   Сметка „Външни активи и пасиви“

V.IV.1.   Начален баланс

V.IV.2.   Изменения в баланса

V.IV.3.   Баланс в края на периода

 

 

 

ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА СМЕТКИТЕ

8.09.   Последователността на сметките е съставена от три основни категории сметки:

а)

Текущи сметки

1.

сметка производство (I);

2.

сметки за разпределение и използване на дохода (II);

б)

Акумулиращи сметки (III);

в)

Баланси (IV).

ТЕКУЩИ СМЕТКИ

Сметка производство (I) (9)

8.10.   Сметка производство (I) показва операциите, свързани със съответния производствен процес. Тя се съставя за институционалните сектори и по отрасли. Нейните ресурси включват продукцията, а нейното използване включват междинното потребление.

8.11.   Сметка производство може да бъде използвана за получаване на една от най-важните балансови позиции в системата — добавената стойност, или стойността, създадена от която и да е единица заета с производствена дейност — както и на един съществен агрегат: брутен вътрешен продукт. Добавената стойност е икономически значима както за институционалните сектори, така и за отраслите.

8.12.   Както и при балансовите позиции на последващите сметки, добавената стойност (балансовата позиция на тази сметка) може да бъде изчислена преди или след потреблението на основен капитал, т.е. бруто или нето. В случай, че продукцията се оценява по базисни цени, а междинното потребление се оценява по цени на купувач, добавената стойност не включва данъци минус субсидии върху продуктите.

8.13.   Производствената сметка общо за икономиката включва в страна ресурси, в допълнение към продукцията на стоки и услуги и данъците минус субсидиите върху продуктите. Следователно, това дава възможност за получаването на брутният вътрешен продукт (по пазарни цени) като балансова позиция.

8.14.   Тъй като косвено измерените услуги на финансовите посредници (FISIM) не се разпределят по сектори потребители, цялата стойност на продукцията на косвено измерените услуги на финансовите посредници (FISIM) се третира като междинно потребление на номиналният сектор с нулева продукция и отрицателна добавена стойност равна по величина, но противоположна по знак, на междинното потребление. По този начин добавената стойност за всички сектори и отрасли взети заедно се намалява като цяло с тази сума. За облекчаване представянето на сметките е възможно да не се добавя допълнителна колона за номиналният сектор, а вместо това да се взема предвид съответната цифра в колоната общо за икономиката.

Сметки за разпределение и използване на дохода (II)

8.15.   Разпределението и използването на дохода се анализират на четири етапа: първично разпределение, вторично разпределение, преразпределение в натура и използване на дохода.

Първият етап се отнася до формирането на дохода, който се получава пряко от производственият процес и неговото разпределение между факторите на производство (труд, капитал) и държавно управление (чрез данъци върху производство и вноса, и субсидиите). То дава възможност за определяне на опериращият излишък (или смесен доход в случая на домакинствата) и на първичният доход.

Вторият етап проследява преразпределението на дохода чрез трансфери различни от социалните трансфери в натура. Това довежда до получаването на разполагаемият доход.

Третият етап описва преразпределението на дохода посредством социални трансфери в натура, водещи до получаване на коригираният разполагаем доход.

Четвъртият етап описва начинът, по който доходът се потребява и спестява, водейки до получаване на спестяванията.

Таблица 8.2   Сметка I: Сметка Производство

Използване

 

Ресурс

Общо

Съответстващи записи във:

S.1

Общо за икономиката

S.15

НТООД

S.14

Домакинства

S.13

Държавно управление

S.12

Финансови корпорации

S.11

Нефинансови корпорации

Операции и балансови позиции

S.11

Нефинансови корпорации

S.12

Финансови корпорации

S.13

Държавно управление

S.14

Домакинства

S.15

НТООД

S.1

Общо за икономиката

Съответстващи записи във:

Общо

Сметка „Стоки и услуги“

Сметка „Оста-нал свят“ Сметка „Оста-нал свят“

Сметка „Оста- нал свят“

Сметка „Стоки и услуги“

3595

3 595

 

 

 

 

 

 

 

P.1

Продукция

1 753

102

434

1 269

37

3 595

 

 

3595

3048

3 048

 

 

 

 

 

 

 

P.11

Пазарна продукция / FISIM

1 722

102

74

1 129

21

3 048

 

 

3048

171

171

 

 

 

 

 

 

 

P.12

Продукция за собствено крайно използване

31

0

0

140

0

171

 

 

171

376

376

 

 

 

 

 

 

 

P.13

Друга непазарна продукция

 

 

360

 

16

376

 

 

376

1904

 

 

1 904

6

694

246

29

881

P.2

Междинно потребление / FISIM

 

 

 

 

 

 

 

1 904

1904

133

133

 

 

 

 

 

 

 

D.21-D.31

Данъци минус субсидии върху продуктите

 

 

 

 

 

133

 

 

133

1824

 

 

1 824

31

575

188

73

872

B.1g/B.1*g

Добавена стойност, бруто/брутен вътрешен продукт

 

 

 

 

 

 

 

 

 

222

 

 

222

3

42

30

10

137

K.1

Потребление на основен капитал

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1602

 

 

1 602

28

533

158

63

735

B.1n/B.1*n

Добавена стойност, нето/нето вътрешен продукт

 

 

 

 

 

 

 

 

 

P.11 Финансови корпорации:102 включително 48 за FISIM (P.119)

P.2 Общо за икономиката: 1904, съответства на сумата от институционалните сектори (1856) и FISIM (48)

B.1g Общо за икономиката: 1824 съответства на сумата от институционалните сектори (1739) плюс данъци минус субсидии върху продуктите (133) минус FISIM (48)

Сметки „Първично разпределение на дохода“ (II.1)

Сметка „Формиране на дохода“ (II.1.1)

Схемата на сметка формиране на дохода по институционални сектори е както е показана в таблица 8.3:

8.16.   Сметка формиране на дохода е представена също и по отрасли, в колоните на таблиците „Ресурс-Използване“.

8.17.   Сметка формиране на дохода представя секторите, подсекторите и отраслите, които са по-скоро източник, отколкото направление, на първичният доход.

8.18.   Тя анализира степента, до която добавената стойност може да покрие компенсацията на заетите лица и другите данъци минус субсидии върху производството. Тя измерва опериращия излишък, който е излишъкът (или дефицит) от производствените дейности, преди да са отчетени лихвите, рентите или таксите, които производствената единица:

а)

трябва да заплати за финансовите активи или за материалните непроизведени активи, които тя е взела или отдала под наем;

б)

трябва да получи за финансовите активи или за материалните непроизведени активи, чиято собственост притежава.

Опериращият излишък съответства на дохода, който единиците получават при собствено използване на техните производствени съоръжения. Той е последната балансова позиция, която може да бъде изчислена както по отрасли, така и по институционални сектори и подсектори.

8.19.   В случаят на некорпорираните предприятия в сектор домакинства, балансовата позиция на сметка формиране на дохода имплицитно съдържа елемент, съответстващ на възнаграждение за извършена работа от собственика, или от членове на неговото семейство, които не могат да бъдат разграничени от печалбата му като предприемач. Това се нарича „смесен доход“.

8.20.   В случаят на производство на жилищни услуги за собствено крайно потребление на жилищата заемани от домакинствата-собственици, балансовата позиция на сметка формиране на дохода е опериращ излишък.

Сметка „Разпределение на първичния доход“ (II.1.2)

8.21.   За разлика от сметка формиране на дохода, сметка разпределение на първичния доход се отнася до единиците и местните институционални сектори и по-скоро като получатели, отколкото като производители на първичен доход.

8.22.   „Първичният доход“ е този доход, който единиците местни лица получават по силата на тяхното пряко участие в производственият процес, както и доходът получаван от собственикът на финансов актив или на материален непроизведен актив в замяна на предоставянето на фондове на, или предоставяйки материалният непроизведен актив на разположение на друга институционална единица.

8.23.   Сметка разпределениена първичния доход (II.1.2) може да бъде изчислена само за институционалните сектори и подсектори, защото по отношение на отраслите, е невъзможно подразделянето на някои потоци свързани с финансирането (капиталови заеми и кредити) и активите.

8.24.   Тъй като косвено измерените услуги на финансовите посредници (FISIM) не се разпределят по сектори потребители, показаните записи за лихви са тези записи, които се отнасят до фактически платимите и получени лихви. Направена е една корекция в страна ресурс в колона финансови корпорации (с отрицателен знак) и в колоната номинален сектор (с положителен знак). За облекчаване представянето на сметките е възможно да не се добавя допълнителна колона за номиналният сектор, а вместо това да се взема предвид съответната цифра в колоната общо за икономиката.

8.25.   Сметка разпределение на първичния доход се подразделя на сметка предприемачески доход (II.1.2.1) и на сметка разпределение на друг първичен доход (II.1.2.2).

Сметка „Предприемачески доход“ (II.1.2.1)

8.26.   Целта на сметка предприемачески доход е да определи една балансова статия, съответствуваща на понятието за текущата печалба преди разпределението и данък върху дохода, както обикновено се използва в счетоводството на предприятията.

Таблица 8.3   Сметка II.1.1: Сметка „Формиране на дохода“

Използване

 

Ресурс

Общо

Съответстващи записи във:

S.1

Общо за икономиката

S.15

НТООД

S.14

Домакинства

S.13

Държавно управление

S.12

Финансови корпорации

S.11

Нефинансови корпорации

Операции и балансови позиции

S.11

Нефинансови корпорации

S.12

Финансови корпорации

S.13

Държавно управление

S.14

Домакинства

S.15

НТООД

S.1

Общо за икономиката

Съответстващи записи във:

Общо

Сметка „Стоки и услуги“

Сметка „Оста-нал свят“ Сметка „Стоки и услуги“

Сметка „Оста- нал свят“

Сметка „Стоки и услуги“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.1g/B.1*g

Добавена стойност, бруто/брутен вътрешен продукт

872

73

188

575

31

1 824

 

 

1824

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.1n/B.1*n

Добавена стойност, нето/нето вътрешен продукт

735

63

158

533

28

1 602

 

 

1602

762

 

 

762

23

39

140

15

545

D.1

Компенсации за заетите лица

 

 

 

 

 

 

 

 

 

569

 

 

569

12

39

87

10

421

D.11

Надници и заплати

 

 

 

 

 

 

 

 

 

193

 

 

193

11

0

53

5

124

D.12

Социалноосигурителни вноски на работодателите

 

 

 

 

 

 

 

 

 

174

 

 

174

10

0

48

4

112

D.121

Фактически социалноосигурителни вноски на работодателите

 

 

 

 

 

 

 

 

 

19

 

 

19

1

0

5

1

12

D.122

Условни социалноосигурителни вноски на работодателите

 

 

 

 

 

 

 

 

 

235

 

0

235

0

3

2

3

86

D.2

Данъци върху производството и вноса

 

 

 

 

 

 

 

0

 

141

 

0

141

 

 

 

 

 

D.21

Данъци върху продуктите

 

 

 

 

 

 

 

0

 

121

 

0

121

 

 

 

 

 

D.211

Данъци от типа на данък добавена стойност (ДДС)

 

 

 

 

 

 

 

0

 

17

 

0

17

 

 

 

 

 

D.212

Данъци и мита върху вноса с изключение на ДДС

 

 

 

 

 

 

 

0

 

17

 

0

17

 

 

 

 

 

D.2121

Мита върху вноса

 

 

 

 

 

 

 

0

 

0

 

0

0

 

 

 

 

 

D.2122

Данъци върху вноса с изключение на ДДС и митата върху вноса

 

 

 

 

 

 

 

0

 

3

 

0

3

 

 

 

 

 

D.214

Данъци върху продуктите без ДДС и данъци върху вноса

 

 

 

 

 

 

 

0

 

94

 

0

94

0

3

2

3

86

D.29

Други данъци върху производството

 

 

 

 

 

 

 

0

 

–44

 

0

–44

0

–1

0

0

–35

D.3

Субсидии

 

 

 

 

 

 

 

0

 

–8

 

0

–8

 

 

 

 

 

D.31

Субсидии върху продуктите

 

 

 

 

 

 

 

0

 

0

 

0

0

 

 

 

 

 

D.311

Субсидии върху вноса

 

 

 

 

 

 

 

0

 

–8

 

0

–8

 

 

 

 

 

D.319

Други субсидии върху продуктите

 

 

 

 

 

 

 

0

 

–36

 

0

–36

0

–1

0

0

–35

D.39

Други субсидии върху производството

 

 

 

 

 

 

 

0

 

429

 

 

429

8

92

46

55

276

B.2g

Опериращ излишък, бруто

 

 

 

 

 

 

 

 

 

442

 

 

442

 

442

 

 

 

B.3g

Смесен доход, бруто

 

 

 

 

 

 

 

 

 

217

 

 

217

5

60

16

45

139

B.2n

Опериращ излишък, нето

 

 

 

 

 

 

 

 

 

432

 

 

432

 

432

 

 

 

B.3n

Смесен доход, нето

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Таблица 8.4   Сметка II.1.2: Сметка разпределение на първичен доход

Използване

 

Ресурс

Общо

Съответстващи записи във:

S.1

Общо за икономиката

S.15

НТООД

S.14

Домакинства

S.13

Държавно управление

S.12

Финансови корпорации

S.11

Нефинансови корпорации

Операции и балансови позиции

S.11

Нефинансови корпорации

S.12

Финансови корпорации

S.13

Държавно управление

S.14

Домакинства

S.15

НТООД

S.1

Общо за икономиката

Съответстващи записи във:

Общо

Сметка „Стоки и услуги“

Сметка „Оста -нал свят“ Сметка „Стоки и услуги“

Сметка „Оста- нал свят“

Сметка „Стоки и услуги“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.2g

Опериращ излишък, бруто

276

55

46

92

8

429

 

 

429

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.3g

Смесен доход, бруто

 

 

 

442

 

442

 

 

442

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.2n

Опериращ излишък, нето

139

45

16

60

5

217

 

 

217

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.3n

Смесен доход, нето

 

 

 

432

 

432

 

 

432

6

 

6

 

 

 

 

 

 

D.1

Компенсации на заетите лица

 

 

 

766

 

766

2

 

768

6

 

6

 

 

 

 

 

 

D.11

Надници и заплати

 

 

 

573

 

573

2

 

575

 

 

 

 

 

 

 

 

 

D.12

Социалноосигурителни вноски на работодателите

 

 

 

193

 

193

0

 

193

 

 

 

 

 

 

 

 

 

D.121

Фактически социалноосигурителни вноски на работодателите

 

 

 

174

 

174

0

 

174

 

 

 

 

 

 

 

 

 

D.122

Условни социалноосигурителни вноски на работодателите

 

 

 

19

 

19

0

 

19

 

 

0

 

 

 

 

 

 

D.2

Данъци върху производството и вноса

 

 

235

 

 

235

0

 

235

 

 

0

 

 

 

 

 

 

D.21

Данъци върху продуктите

 

 

141

 

 

141

0

 

141

 

 

0

 

 

 

 

 

 

D.211

Данъци от типа на данък добавена стойност (ДДС)

 

 

121

 

 

121

0

 

121

 

 

0

 

 

 

 

 

 

D.212

Данъци и мита върху вноса с изключение на ДДС

 

 

17

 

 

17

0

 

17

 

 

0

 

 

 

 

 

 

D.2121

Мита върху вноса

 

 

17

 

 

17

0

 

17

 

 

0

 

 

 

 

 

 

D.2122

Данъци върху вноса с изключение на ДДС и митата върху вноса

 

 

0

 

 

0

0

 

0

 

 

 

 

 

 

 

 

 

D.214

Данъци върху продуктите без ДДС и данъци върху вноса

 

 

3

 

 

3

0

 

3

 

 

0

 

 

 

 

 

 

D.29

Други данъци върху производството

 

 

94

 

 

94

0

 

94

 

 

0

 

 

 

 

 

 

D.3

Субсидии

 

 

–44

 

 

–44

0

 

–44

 

 

0

 

 

 

 

 

 

D.31

Субсидии върху продуктите

 

 

–8

 

 

–8

0

 

–8

 

 

0

 

 

 

 

 

 

D.311

Субсидии върху вноса

 

 

0

 

 

0

0

 

0

 

 

0

 

 

 

 

 

 

D.319

Други субсидии върху продуктите

 

 

–8

 

 

–8

0

 

–8

 

 

0

 

 

 

 

 

 

D.39

Други субсидии върху производството

 

 

–36

 

 

–36

0

 

–36

446

 

66

380

7

44

46

138

145

D.4

Доход от собственост

78

160

30

134

5

407

39

 

446

222

 

16

206

7

17

39

77

66

D.41

Лихви

25

125

12

33

5

200

22

 

222

0

 

 

0

 

 

 

 

 

P.119

Корекция за FISIM

 

–48

 

 

 

0

 

 

0

120

 

36

84

0

 

0

36

48

D.42

Разпределен доход на корпорациите

3

25

18

57

0

103

17

 

120

60

 

0

60

 

 

 

36

24

D.421

Дивиденти

3

25

5

13

0

46

14

 

60

60

 

36

24

 

 

 

0

24

D.422

Разпределена печалба на квази-корпорациите

 

 

13

44

0

57

3

 

60

14

 

14

0

0

 

0

0

0

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

4

7

0

3

0

14

0

 

14

25

 

 

25

 

 

 

25

 

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

5

0

0

20

0

25

0

 

25

65

 

 

65

0

27

7

0

31

D.45

Рента

41

3

0

21

0

65

 

 

65

1855

 

 

1 855

6

1 390

221

29

209

B.5g/B.5*g

Баланс на първичните доходи, бруто/Национален доход, бруто

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1633

 

 

1 633

3

1 348

191

19

72

B.5n/B.5*n

Баланс на първичните доходи, нето/Национален доход, нето

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Корекцията на FISIM общо за икономиката (0) е сумата от сектор Финансови корпорации (–48) и номиналният сектор (+48)

8.27.   По отношение на държавно управление и нетърговски организации обслужващи домакинствата, тази сметка засяга само техните пазарни дейности.

8.28.   Предприемаческият доход съответства на опериращият излишък или смесен доход (от страна ресурси):

плюс

дохода от собственост получен във връзка с финансови или други активи принадлежащи на предприятието (от страна ресурси);

минус

лихвите по дългове платими от предприятието, както и платимите от предприятието ренти за наети земя и други непроизведени материални активи (от страна използване).

Доходът от собственост платим под формата на дивиденти или реинвестирана печалба от преки чуждестранни инвестиции не се изважда от предприемаческият доход.

Сметка „Разпределение на друг първичен доход“ (II.1.2.2)

8.29   Целта на сметката разпределение на друг първичен доход е да се върне от понятието предприемачески доход към понятието първичен доход. Следователно тя съдържа елементите на първичния доход, които не са включени в сметка предприемачески доход:

а)

в случаят на корпорациите, разпределени дивиденти и реинвестирана печалба от преки чуждестранни инвестиции (от страна използване);

б)

в случаят на домакинствата:

1.

доход от собственост платим, без ренти и лихви, платими във връзка с предприемаческа дейност (от страна използване);

2.

компенсации на заети лица (от страна ресурси);

3.

доход от собственост получаем, без дохода, получаем във връзка с дейността на предприятието (от страна ресурси);

в)

в случаят на държавно управление:

1.

доход от собственост платим, без дохода, платим във връзка с пазарните дейности (от страна използване);

2.

данъци върху производство и вноса минус субсидии (от страна ресурси);

3.

доход от собственост получаем, без дохода, получаем във връзка с пазарните дейности (от страна ресурси).

Сметка „Вторично разпределение на дохода“ (II.2)

8.30   Сметката Вторично разпределение на дохода показва начинът, по който балансът на първичният доход на един институционален сектор се разпределя чрез преразпределяне: текущи данъци върху дохода, имуществото и други, социалноосигурителни вноски и помощи (с изключение на социалните трансфери в натура) и други текущи трансфери.

8.31   Балансовата позиция на сметката е разполагаемия доход, който отразява текущите операции и експлицитно изключва капиталовите трансфери, реалните холдингови печалби и загуби, както и последствията на такива събития като природни бедствия.

8.32   Социалноосигурителните вноски се отчитат (87) в страната използване на сметка Вторично разпределение на дохода на сектор домакинства и в страната ресурс на сметка Вторично разпределение на дохода на институционалните сектори, отговорни за управлението на социалното застраховане. Когато са платими от работодателите на техните заети лица, те първо са включени в компенсацията на заетите лица, от страната използване на сметка формиране на дохода за работодателите, тъй като те формират част от разходите за работна заплата; те също се отчитат, като компенсация на заетите лица, в страната ресурс на сметка разпределение на първичния доход на сектор домакинства, тъй като съответствуват на помощите за домакинствата.

Таблица 8.5   Сметки II.1.2.1: Предприемачески доход и II.1.2.2: Разпределение на друг първичен доход

Използване

 

Ресурс

Сметки

Общо

Съответстващи записи във:

S.1

Общо за икономиката

S.15

НТООД

S.14

Домакинства

S.13

Държавно управление

S.12

Финансови корпорации

S.11

Нефинансови корпорации

Операции и балансови позиции

S.11

Нефинансови корпорации

S.12

Финансови корпорации

S.13

Държавно управление

S.14

Домакинства

S.15

НТООД

S.1

Общо за икономиката

Съответстващи записи във:

Общо

Сметки

Сметка „Стоки и услуги“

Сметка „Оста- нал свят“

Сметка „Оста-нал свят“

Сметка „Стоки и услуги“

II.1.2.1.   Предпие-мачески доход

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.2g

Опериращ излишък, бруто

276

55

46

92

8

429

 

 

429

II.1.2.1.   Предприе-мачески доход

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.3g

Смесен доход, бруто

 

 

 

442

 

442

 

 

442

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.2n

Опериращ излишък, нето

139

45

16

60

5

217

 

 

217

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.3n

Смесен доход, нето

 

 

 

432

 

432

 

 

432

244

 

27

217

2

7

9

102

97

D.4

Доход от собственост

78

160

4

5

0

247

21

 

268

160

 

13

147

2

0

2

77

66

D.41

Лихви

25

125

0

0

0

150

16

 

166

0

 

 

0

 

 

 

 

 

P.119

Корекция за FISIM

 

–48

 

 

 

0

 

 

0

 

 

 

 

 

 

 

 

 

D.42

Разпределен доход на корпорациите

3

25

4

5

0

37

5

 

42

 

 

 

 

 

 

 

 

 

D.421

Дивиденти

3

25

4

5

0

37

5

 

42

 

 

 

 

 

 

 

 

 

D.422

Разпределена печалба на квази-корпорациите

0

0

0

0

0

0

0

 

0

14

 

14

 

 

 

 

 

 

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

4

7

0

 

 

11

 

 

11

25

 

 

25

 

 

 

25

 

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

5

0

0

0

 

5

 

 

5

45

 

 

45

0

7

7

0

31

D.45

Рента

41

3

0

 

 

44

 

 

44

901

 

 

901

6

532

41

65

257

B.4g

Предприемачески доход, бруто

 

 

 

 

 

 

 

 

 

679

 

 

679

3

490

11

55

120

B.4n

Предприемачески доход, нето

 

 

 

 

 

 

 

 

 

II.1.2.2.   Разпределение на друг първичен доход

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.4g

Предприемачески доход, бруто

257

65

41

532

6

901

 

 

901

II.1.2.2.   Разпределение на друг първичен доход

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.4n

Предприемачески доход, нето

120

55

11

490

3

679

 

 

679

6

 

6

 

 

 

 

 

 

D.1

Компенсации на заетите лица

 

 

 

766

 

766

2

 

768

6

 

6

 

 

 

 

 

 

D.11

Надници и заплати

 

 

 

573

 

573

2

 

575

 

 

 

 

 

 

 

 

 

D.12

Социалноосигурителни вноски на работодателите

 

 

 

193

 

193

0

 

193

 

 

 

 

 

 

 

 

 

D.121

Фактически социалноосигурителни вноски на работодателите

 

 

 

174

 

174

0

 

174

 

 

 

 

 

 

 

 

 

D.122

Условни социалноосигурителни вноски на работодателите

 

 

 

19

 

19

0

 

19

0

 

0

 

 

 

 

 

 

D.2

Данъци върху производството и вноса

 

 

235

 

 

235

0

 

235

0

 

0

 

 

 

 

 

 

D.21

Данъци върху продуктите

 

 

141

 

 

141

0

 

141

0

 

0

 

 

 

 

 

 

D.211

Данъци от типа на данък добавена стойност (ДДС)

 

 

121

 

 

121

0

 

121

0

 

0

 

 

 

 

 

 

D.212

Данъци и мита върху вноса с изключение на ДДС

 

 

17

 

 

17

0

 

17

0

 

0

 

 

 

 

 

 

D.2121

Мита върху вноса

 

 

17

 

 

17

0

 

17

0

 

0

 

 

 

 

 

 

D.2122

Данъци върху вноса с изключение на ДДС и митата върху вноса

 

 

0

 

 

0

0

 

0

0

 

0

 

 

 

 

 

 

D.214

Данъци върху продуктите без ДДС и данъци върху вноса

 

 

3

 

 

3

0

 

3

0

 

0

 

 

 

 

 

 

D.29

Други данъци върху производството

 

 

94

 

 

94

0

 

94

0

 

0

 

 

 

 

 

 

D.3

Субсидии

 

 

–44

 

 

–44

0

 

–44

0

 

0

 

 

 

 

 

 

D.31

Субсидии върху продуктите

 

 

–8

 

 

–8

0

 

–8

0

 

0

 

 

 

 

 

 

D.311

Субсидии върху вноса

 

 

0

 

 

0

0

 

0

0

 

0

 

 

 

 

 

 

D.319

Други субсидии върху продуктите

 

 

–8

 

 

–8

0

 

–8

0

 

0

 

 

 

 

 

 

D.39

Други субсидии върху производството

 

 

–36

 

 

–36

0

 

–36

202

 

39

163

5

37

37

36

48

D.4

Доход от собственост

 

 

26

129

5

160

18

 

178

62

 

3

59

5

17

37

 

 

D.41

Лихви

 

 

12

33

5

50

6

 

56

120

 

36

84

 

 

 

36

48

D.42

Разпределен доход на корпорациите

 

 

14

52

0

66

12

 

78

60

 

0

60

 

 

 

36

24

D.421

Дивиденти

 

 

1

8

0

9

9

 

18

60

 

36

24

 

 

 

0

24

D.422

Разпределена печалба на квази-корпорациите

 

 

13

44

0

57

3

 

60

0

 

 

0

 

 

 

0

0

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

 

 

 

3

0

3

 

 

3

 

 

 

 

 

 

 

 

 

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

 

 

 

20

0

20

 

 

20

20

 

 

20

0

20

 

 

 

D.45

Рента

 

 

 

21

0

21

 

 

21

1855

 

 

1 855

6

1 390

221

29

209

B.5g/B.5*g

Баланс на първичните доходи, бруто/Национален доход, бруто

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1633

 

 

1 633

3

1 348

191

19

72

B.5n/B.5*n

Баланс на първичните доходи, нето/Национален доход, нето

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Таблица 8.6   Сметка II.2: Вторично разпределение на дохода

Използване

 

Ресурс

Общо

Съответстващи записи във:

S.1

Общо за икономиката

S.15

НТООД

S.14

Домакинства

S.13

Държавно управление

S.12

Финансови корпорации

S.11

Нефинансови корпорации

Операции и балансови позиции

S.11

Нефинансови корпорации

S.12

Финансови корпорации

S.13

Държавно управление

S.14

Домакинства

S.15

НТООД

S.1

Общо за икономиката

Съответстващи записи във:

Общо

Сметка „Стоки и услуги“

Сметка „Оста-нал свят“

Сметка „Оста-нал свят“

Сметка „Стоки и услуги“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.5g/B.5*g

Баланс на първичните доходи, бруто/Национален доход, бруто

209

29

221

1 390

6

1 855

 

 

1855

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.5n/B.5*n

Баланс на първичните доходи, нето/Национален доход, нето

72

19

191

1 348

3

1 633

 

 

1633

213

 

1

212

 

178

 

10

24

D.5

Текущи данъци върху дохода, имуществото и други

 

 

213

 

 

213

 

 

213

204

 

1

203

 

176

 

7

20

D.51

Данъци върху дохода

 

 

204

 

 

204

 

 

204

9

 

 

9

 

2

 

3

4

D.59

Други текущи данъци

 

 

9

 

 

9

 

 

9

322

 

 

322

 

322

 

 

 

D.61

Социалноосигурителни вноски

14

39

268

 

1

322

 

 

322

303

 

 

303

 

303

 

 

 

D.611

Фактически социалноосигурителни вноски

2

38

263

 

 

303

 

 

303

174

 

 

174

 

174

 

 

 

D.6111

Фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

1

18

155

 

 

174

 

 

174

160

 

 

160

 

160

 

 

 

D.61111

Задължителни фактически социалноосигурителни вноски на работодотеля

1

15

144

 

 

160

 

 

160

14

 

 

14

 

14

 

 

 

D.61112

Доброволни фактически социалноосигурителни вноски на работодотеля

 

3

11

 

 

14

 

 

14

97

 

 

97

 

97

 

 

 

D.6112

Социалноосигурителни вноски на заетите лица

1

20

76

 

 

97

 

 

97

85

 

 

85

 

85

 

 

 

D.61121

Задължителни социалноосигурителни вноски на заетите лица

1

15

69

 

 

85

 

 

85

12

 

 

12

 

12

 

 

 

D.61122

Доброволни социалноосигурителни вноски на заетите лица

 

5

7

 

 

12

 

 

12

32

 

 

32

 

32

 

 

 

D.6113

Социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица

 

 

32

 

 

32

 

 

32

22

 

 

22

 

22

 

 

 

D.61131

Задължителни социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица

 

 

22

 

 

22

 

 

22

10

 

 

10

 

10

 

 

 

D.61132

Доброволни социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица

 

 

10

 

 

10

 

 

10

19

 

 

19

 

19

 

 

 

D.612

Условни социалноосигурителни вноски

12

1

5

 

1

19

 

 

19

332

 

 

332

1

 

289

29

13

D.62

Социални помощи без социални трансфери в натура

 

 

 

332

 

332

 

 

332

232

 

 

232

 

 

232

 

 

D.621

Социалноосигурителни помощи в брой

 

 

 

232

 

232

 

 

232

29

 

 

29

 

 

 

28

1

D.622

Частни фондови социални помощи

 

 

 

29

 

29

 

 

29

19

 

 

19

1

 

5

1

12

D.623

Нефондови социални помощи на заетите лица

 

 

 

19

 

19

 

 

19

52

 

 

52

 

 

52

 

 

D.624

Помощи за социално подпомагане в брой

 

 

 

52

 

52

 

 

52

278

 

9

269

2

71

139

46

11

D.7

Други текущи трансфери

10

49

108

36

36

239

39

 

278

45

 

2

43

 

31

4

 

8

D.71

Нето премии по общо застраховане

 

45

 

 

 

45

 

 

45

45

 

 

45

 

 

 

45

 

D.72

Обезщетения по общо застраховане

6

 

1

35

 

42

3

 

45

96

 

 

96

 

 

96

 

 

D.73

Текущи трансфери между държавни органи

 

 

96

 

 

96

 

 

96

32

 

1

31

 

 

31

 

 

D.74

Текущи международни трансфери

 

 

1

 

 

1

31

 

32

56

 

2

54

2

40

8

1

3

D.75

Разни текущи трансфери

4

4

10

1

36

55

1

 

56

1826

 

 

1 826

40

1 187

382

32

185

B.6g

Разполагаем доход, бруто

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1604

 

 

1 604

37

1 145

352

22

48

B.6n

Разполагаем доход, нето

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Таблица 8.7   Сметка II.3: Сметка преразпределение на доход в натура

Използване

 

Ресурс

Общо

Съответстващи записи във:

S.1

Общо за икономиката

S.15

НТООД

S.14

Домакинства

S.13

Държавно управление

S.12

Финансови корпорации

S.11

Нефинансови корпорации

Операции и балансови позиции

S.11

Нефинансови корпорации

S.12

Финансови корпорации

S.13

Държавно управление

S.14

Домакинства

S.15

НТООД

S.1

Общо за икономиката

Съответстващи записи във:

Общо

Сметка „Стоки и услуги“

„Оста-нал свят“

Сметка „Оста-нал свят“

Сметка „Стоки и услуги“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.6g

Разполагаем доход, бруто

185

32

382

1 187

40

1 826

 

 

1826

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.6n

Разполагаем доход, нето

48

22

352

1 145

37

1 604

 

 

1604

219

 

 

219

13

 

206

 

 

D.63

Социални трансфери в натура

 

 

 

219

 

219

 

 

219

162

 

 

162

0

 

162

 

 

D.631

Социални помощи в натура

 

 

 

162

 

162

 

 

162

78

 

 

78

 

 

78

 

 

D.6311

Социалноосигурителни помощи в натура, изплатени

 

 

 

78

 

78

 

 

78

65

 

 

65

 

 

65

 

 

D.6312

Други социалноосигурителни помощи в натура

 

 

 

65

 

65

 

 

65

19

 

 

19

0

 

19

 

 

D.6313

Помощи за социално подпомагане в натура

 

 

 

19

 

19

 

 

19

57

 

 

57

13

 

44

 

 

D.632

Трансфери на индивидуални непазарни стоки и услуги

 

 

 

57

 

57

 

 

57

1826

 

 

1 826

27

1 406

176

32

185

B.7g

Коригиран разполагаем доход, бруто

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1604

 

 

1 604

24

1 364

146

22

48

B.7n

Коригиран разполагаем доход, нето

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сметка „Преразпределение на дохода в натура“ (II.3)

8.33   Сметка преразпределение на дохода в натура представя една по-разширена картина на доходът на домакинствата чрез включването на потоци, съответстващи на използването на индивидуални стоки и услуги, които тези домакинства получават безплатно, т.е. социалните помощи в натура и трансферите на индивидуални непазарни стоки и услуги, като тези две категории потоци са групирани заедно под понятието социални трансфери в натура. Това улеснява сравненията във времето, когато съществуват различия или промени в икономическите и социални условия, и допълва анализа за ролята на държавното управление при преразпределението на доход.

8.34   Социалните трансфери в натура се отчитат в страна ресурс на сметка преразпределение на дохода в натура в случаят на домакинствата, и от страната използване в случаят на държавно управление и на нетърговските институции обслужващи домакинствата.

8.35   Балансовата позиция на сметка преразпределение на дохода в натура е коригиран разполагаем доход.

Сметка „Използване на дохода“ (II.4)

8.36   За институционалните сектори с крайно потребление сметка Използване на дохода показва как разполагаемият доход (или коригираният разполагаем доход) се разделя между разходи за крайно потребление (или фактическо крайно потребление) и спестявания.

8.37   В системата, единствено държавно управление, нетърговски институции обслужващи домакинства (НТИОД), и домакинствата имат крайно потребление. В допълнение на това сметка използване на дохода включва, за домакинства и за пенсионните фондове, коригираща статия (D8 Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове), която е свързана с начинът на отчитане на операциите между домакинства и пенсионни фондове (88).

Сметка „Използване на разполагаемия доход“ (II.4.1)

8.38   Сметка Използване на разполагаемия доход включва концепцията за разходи за крайно потребление, финансирани от различните заинтересовани сектори: домакинства, държавно управление и нетърговски институции обслужващи домакинствата.

8.39   Балансовата позиция на сметка Използване на разполагаемия доход е спестяване.

Сметка „Използване на коригирания разполагаем доход“ (II.4.2)

8.40   Сметка използване на коригирания разполагаем доход включва концепцията за фактическо крайно потребление, която съответства на стойността на стоките и услугите, които фактически са на разположение на домакинствата за крайно потребление, дори и ако тяхното придобиване е финансирано от държавно управление или нетърговски организации обслужващи домакинства.

Следователно, фактическото крайно потребление на държавно управление съответствува единствено на колективното крайно потребление. Тъй като разходите за крайно потребление на нетърговските институции обслужващи домакинства се считат изцяло за индивидуални, тяхното фактическо крайно потребление е нула.

8.41   На нивото на икономиката като цяло разходите за крайно потребление и фактическото крайно потребление са равни; единствената разлика е в разпределението по институционални сектори. Същото важи и за разполагаемия и коригирания разполагаем доход.

8.42   Спестяванията са балансовата позиция и за двата варианта на сметка Използване на дохода. Нейната стойност е идентична за всички сектори, независимо от това дали тя се получава чрез изваждане на разходите за крайно потребление от разполагаемият доход или от изваждане на фактическото крайно потребление от коригираният разполагаем доход.

Таблица 8.8   Сметка II.4.1: Сметка използване на разполагаемия доход

Използване

 

Ресурс

Общо

Съответстващи записи във:

S.1

Общо за икономиката

S.15

НТООД

S.14

Домакинства

S.13

Държавно управление

S.12

Финансови корпорации

S.11

Нефинансови корпорации

Операции и балансови позиции

S.11

Нефинансови корпорации

S.12

Финансови корпорации

S.13

Държавно управление

S.14

Домакинства

S.15

НТООД

S.1

Общо за икономиката

Съответстващи записи във:

Общо

Сметка „Стоки и услуги“

Сметка „Оста-нал свят“

Сметка „Оста-нал свят“

Сметка „Стоки и услуги“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.6g

Разполагаем доход, бруто

185

32

382

1 187

40

1 826

 

 

1826

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.6n

Разполагаем доход, нето

48

22

352

1 145

37

1 604

 

 

1604

1371

 

 

1 371

13

996

362

 

 

P.3

Крайни потребителски разходи

 

 

 

 

 

 

 

1 371

1371

1215

 

 

1 215

13

996

206

 

 

P.31

Индивидуални разходи за крайно потребление

 

 

 

 

 

 

 

1 215

1215

156

 

 

156

 

 

156

 

 

P.32

Колективни разходи за крайно потребление

 

 

 

 

 

 

 

156

156

11

 

0

11

0

 

0

11

0

D.8

Корекция в изменението на нетни стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

 

 

 

11

 

11

0

 

11

455

 

 

455

27

202

20

21

185

B.8g

Спестяване, бруто

 

 

 

 

 

 

 

 

 

233

 

 

233

24

160

–10

11

48

B.8n

Спестяване, нето

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–41

 

–41

 

 

 

 

 

 

B.12

Текущо външно салдо

 

 

 

 

 

 

 

 

 

8.43   Спестяванията са (положителна или отрицателна) сума, която се получава в резултат на текущи операции, които установяват връзката с натрупването. Ако спестяванията са положителни, неизразходваният доход се използва за придобиване на активи или за изплащане на задължения. Ако спестяванията са отрицателни, някои активи се ликвидират или някои задължения се увеличават.

Акумулиращи сметки (III) (89)

8.44   Акумулиращите сметки са сметки за потоци. Те отчитат различните причини за промени в активите и пасивите на единиците, както и промяната на тяхната нетна стойност.

8.45   Измененията в активите се отчитат в лявата страна на сметките (плюс или минус), измененията в пасивите и нетната стойност се записват в дясната страна на сметките (плюс или минус).

Сметка „Капитал“ (III.1)

8.46   Сметка Капитал отчита придобиването минус намалението на нефинансови активи от единици резидентни и измерва изменението в нетната стойност дължащо се на спестявания (последната балансова позиция в текущите сметки) и капиталовите трансфери.

8.47   Сметка Капитал дава възможност за определяне на степента, до която придобиването минус намалението на нефинансови активи е било финансирано от спестявания и от капиталови трансфери. Тя показва нето предоставянето на заеми съответствуващо на сумата, с която разполага единицата или сектора за финансиране, пряко или непряко, на други единици или сектори, или нето получаването на заеми, съответствуващо на сумата, която единица или сектор е принудена да заеме от други единици или сектори.

Сметка „Изменение в нетната стойност, дължащо се на спестявания и капиталови трансфери“ (III.1.1)

8.48   Тази сметка дава възможност да се определи изменението в нетната стойност, дължащо се на спестявания и капиталови трансфери, които съответстват на нетните спестявания плюс получените капиталови трансфери, минус платимите капиталови трансфери.

Сметка „Придобиване на нефинансови активи“ (III.1.2)

8.49   Тази сметка отчита придобиванията минус намаленията на нефинансови активи с цел връщане от концепцията за изменение в нетна стойност, дължащо се на спестявания и капиталови трансфери към нето предоставяне или нето получаване на заеми.

Финансова сметка (III.2)

8.50   Финансовата сметка отчита, по вид на финансовият инструмент, измененията във финансови активи и пасиви, които съставляват нето предоставянето или нето получаването на заеми.

8.51   Класификацията на активите и пасивите, която се използва във финансовата сметка е идентична с тази, която се използва при балансите.

Сметка „Други изменения в активите“ (III.3)

8.52   Сметка Други изменения в активите отчита промените в активите и пасивите на единици, които са различни от тези свързани със спестяванията и доброволните трансфери на имущество, като последните се записват в сметка Капитал и Финансовата сметка. Тя се подразделя на две: сметка Други изменения в обема на активите (III.3.1) и сметка Преоценка (III.3.2).

Таблица 8.9   Сметка II.4.2: Сметка използване на коригирания раполагаем доход

Използване

 

Ресурс

Общо

Съответстващи записи във:

S.1

Общо за икономиката

S.15

НТООД

S.14

Домакинства

S.13

Държавно управление

S.12

Финансови корпорации

S.11

Нефинансови корпорации

Операции и балансови позиции

S.11

Нефинансови корпорации

S.12

Финансови корпорации

S.13

Държавно управление

S.14

Домакинства

S.15

НТООД

S.1

Общо за икономиката

Съответстващи записи във:

Общо

Сметка „Стоки и услуги“

Сметка „Оста-нал свят“

Сметка „Оста-нал свят“

Сметка „Стоки и услуги“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.7g

Коригиран разполагаем доход, бруто

185

32

176

1 406

27

1 826

 

 

1826

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.7n

Коригиран разполагаем доход, нето

48

22

146

1 364

24

1 604

 

 

1604

1371

 

 

1 371

 

1 215

156

 

 

P.4

Фактическо крайно потребление

 

 

 

 

 

 

 

1 371

1371

1215

 

 

1 215

 

1 215

 

 

 

P.41

Фактическо индивидуално потребление

 

 

 

 

 

 

 

1 215

1215

156

 

 

156

 

 

156

 

 

P.42

Фактическо колективно потребление

 

 

 

 

 

 

 

156

156

11

 

0

11

0

 

0

11

0

D.8

Корекция в изменението на нетни стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

 

 

 

11

 

11

0

 

11

455

 

 

455

27

202

20

21

185

B.8g

Спестяване, бруто

 

 

 

 

 

 

 

 

 

233

 

 

233

24

160

–10

11

48

B.8n

Спестяване, нето

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–41

 

–41

 

 

 

 

 

 

B.12

Текущо външно салдо

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Таблица 8.10   Сметка III.1.1: Изменение в нетната стойност дължащо се на спестявания и капиталови трансфери

Изменения в активите

 

Изменения в пасивите и нетната стойност

Общо

Съответстващи записи във:

S.1

Общо за икономиката

S.15

НТООД

S.14

Домакинства

S.13

Държавно управление

S.12

Финансови корпорации

S.11

Нефинансови корпорации

Операции и балансови позиции

S.11

Нефинансови корпорации

S.12

Финансови корпорации

S.13

Държавно управление

S.14

Домакинства

S.15

НТООД

S.1

Общо за икономиката

Съответстващи записи във:

Общо

Сметка „Стоки и услуги“

Сметка „Оста-нал свят“

Сметка „Оста-нал свят“

Сметка „Стоки и услуги“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.8n

Спестяване, нето

48

11

–10

160

24

233

 

 

233

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.12

Текущо външно салдо

 

 

 

 

 

 

–41

 

–41

 

 

 

 

 

 

 

 

 

D.9

Капиталови трансфери, получени

33

 

6

23

 

62

4

 

66

 

 

 

 

 

 

 

 

 

D.91

Данъци върху капитала, получени

 

 

2

 

 

2

 

 

2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

D.92

Инвестиционни субсидии, получени

23

 

 

 

 

23

4

 

27

 

 

 

 

 

 

 

 

 

D.99

Други капиталови трансфери, получени

10

 

4

23

 

37

 

 

37

 

 

 

 

 

 

 

 

 

D.9

Капиталови трансфери, платими

16

–7

34

5

3

65

–1

 

–66

 

 

 

 

 

 

 

 

 

D.91

Данъци върху капитала, платими

 

 

 

–2

 

2

 

 

–2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

D.92

Инвестиционни субсидии, платими

 

 

–27

 

 

27

 

 

–27

 

 

 

 

 

 

 

 

 

D.99

Други капиталови трансфери, платими

16

7

7

3

3

36

–1

 

–37

192

 

–38

230

21

178

–38

4

65

B.10.1

Изменения в пасивите и нетната стойност и капиталови трансфери

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Таблица 8.11   Сметка III.1.2: Сметка придобиване на нефинансови активи

Изменения в активите

 

Изменения в пасивите и нетната стойност

Общо

Съответстващи записи във:

S.1

Общо за икономиката

S.15

НТООД

S.14

Домакинства

S.13

Държавно управление

S.12

Финансови корпорации

S.11

Нефинансови корпорации

Операции и балансови позиции

S.11

Нефинансови корпорации

S.12

Финансови корпорации

S.13

Държавно управление

S.14

Домакинства

S.15

НТООД

S.1

Общо за икономиката

Съответстващи записи във:

Общо

Сметка „Стоки и услуги“

Сметка „Оста-нал свят“

Сметка „Оста-нал свят“

Сметка „Стоки и услуги“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.10.1

Изменения в нетната стойност дължащи се на спестявания и капиталови трансфери

65

4

–38

178

21

230

–38

 

192

376

 

 

376

19

61

37

9

250

P.51

Бруто образуване на основен капитал

 

 

 

 

 

 

 

376

376

303

 

 

303

14

49

23

8

209

P.511

Придобиване минус намаление на дълготрайни материални активи

 

 

 

 

 

 

 

303

303

305

 

 

305

13

50

24

7

211

P.5111

Придобиване на нови дълготрайни материални активи

 

 

 

 

 

 

 

305

305

11

 

 

11

1

4

1

1

4

P.5112

Придобиване на съществуващи дълготрайни материални активи

 

 

 

 

 

 

 

11

11

–13

 

 

–13

 

–5

–2

 

–6

P.5113

Намаление на съществуващи дълготрайни материални активи

 

 

 

 

 

 

 

–13

–13

51

 

 

51

5

12

12

1

21

P.512

Придобиване минус намаление на дълготрайни нематериални активи

 

 

 

 

 

 

 

51

51

53

 

 

53

10

9

12

1

21

P.5121

Придобиване на нови дълготрайни нематериални активи

 

 

 

 

 

 

 

53

53

6

 

 

6

 

3

2

 

1

P.5122

Придобиване на съществуващи дълготрайни нематериални активи

 

 

 

 

 

 

 

6

6

–8

 

 

–8

–5

 

–2

 

–1

P.5123

Намаление на съществуващи дълготрайни нематериални активи

 

 

 

 

 

 

 

–8

–8

22

 

 

22

 

 

2

 

20

P.513

Увеличение на стойността на непроизведените нефинансови активи

 

 

 

 

 

 

 

22

22

5

 

 

5

 

 

2

 

3

P.5131

Основни подобрения на непроизведените нефинансови активи

 

 

 

 

 

 

 

5

5

17

 

 

17

 

 

 

 

17

P.5132

Разходи по предаване на собственост на непроизведени нефинансови активи

 

 

 

 

 

 

 

17

17

– 222

 

 

– 222

–3

–42

–30

–10

– 137

K.1

Потребление на основен капитал

 

 

 

 

 

 

 

 

 

28

 

 

28

 

2

 

 

26

P.52

Изменениена запасите

 

 

 

 

 

 

 

28

28

10

 

 

10

 

5

3

 

2

P.53

Придобиване минус намаление на ценности

 

 

 

 

 

 

 

10

10

 

 

 

 

1

4

2

 

–7

K.2

Придобиване минус намаление на непроизведени нефинансови активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1

3

2

 

–6

K.21

Придобиване минус намаление на земя и други материални непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1

 

 

–1

K.22

Придобиване минус намаление на нематериални непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–38

38

4

148

–50

5

–69

B.9

Нето предоставени (+)

нето получени (–) заеми

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Таблица 8.12   Сметка III.2: Финансова сметка

Изменения в активите

 

Изменения в пасивите и нетната стойност

Общо

Съответстващи записи във:

S.1

Общо за икономиката

S.15

НТООД

S.14

Домакинства

S.13

Държавно управление

S.12

Финансови корпорации

S.11

Нефинансови корпорации

Операции и балансови позиции

S.11

Нефинансови корпорации

S.12

Финансови корпорации

S.13

Държавно управление

S.14

Домакинства

S.15

НТООД

S.1

Общо за икономиката

Съответстващи записи във:

Общо

Сметка „Стоки и услуги“

Сметка „Оста-нал свят“

Сметка „Оста-нал свят“

Сметка „Стоки и услуги“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.9

Нето предоставени (+)/нето получени (–) заеми

–69

5

–50

148

4

38

–38

 

0

691

 

50

641

32

181

120

237

71

F

Нето придобиване на финансови активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

F

Нето поемане на пасиви

140

232

170

33

28

603

88

 

691

 

 

1

–1

 

 

 

–1

 

F.1

Монетарно злато и специални права на тираж SDRs

 

 

 

 

 

 

 

 

 

130

 

11

119

12

68

7

15

17

F.2

Валута и депозити

 

130

2

 

 

132

–2

 

130

37

 

3

34

2

10

2

15

5

F.21

Валута

 

35

 

 

 

35

2

 

37

64

 

2

62

7

41

4

 

10

F.22

Прехвърляеми депозити

 

63

2

 

 

65

–1

 

64

29

 

6

23

3

17

1

 

2

F.29

Други депозити

 

32

 

 

 

32

–3

 

29

143

 

5

138

12

29

26

53

18

F.3

Ценни книжа различни от акции

6

53

64

 

 

123

20

 

143

254

 

10

244

 

5

45

167

27

F.4

Заеми

71

 

94

28

24

217

37

 

254

86

 

3

83

 

3

1

63

16

F.41

Краткосрочни

16

 

32

11

17

76

10

 

86

168

 

7

161

 

2

44

104

11

F.42

Дългосрочни

55

 

62

17

7

141

27

 

168

46

 

2

44

 

3

36

3

2

F.5

Акции и други нетни активи

26

13

 

 

4

43

3

 

46

36

 

 

36

 

36

 

 

 

F.6

Застрахователни технически резерви

 

36

 

 

 

36

 

 

36

33

 

 

33

 

33

 

 

 

F.61

Нетна стойност на активите на домакинствата в живото-застрахователните резерви и резервите на пенсионните фондове

 

33

 

 

 

33

 

 

33

22

 

 

22

 

22

 

 

 

F.611

Нетна стойност на активите на домакинствата в животозастрахователните резерви

 

22

 

 

 

22

 

 

22

11

 

 

11

 

11

 

 

 

F.612

Нетна стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

 

11

 

 

 

11

 

 

11

3

 

 

3

 

3

 

 

 

F.62

Предплащане на застрахователни премии и резерви за висящи плащания

 

3

 

 

 

3

 

 

3

82

 

21

61

8

40

6

 

7

F.7

Други сметки подлежащи на получаване/плащане

37

 

10

5

 

52

30

 

82

36

 

18

18

 

11

1

 

6

F.71

Търговски кредити и аванси

8

 

6

4

 

18

18

 

36

46

 

3

43

8

29

5

 

1

F.79

Други сметки подлежащи на получаване/плащане с изключение на търговските кредити и аванси

29

 

4

1

 

34

12

 

46

Сметка „Други изменения в обема на активите“ (III.3.1)

8.53   Движенията отчетени в сметка Други изменения в обема на активите оказват влияние върху нетната стойност в баланса на засегнатите единици, сектори и подсектори. Това изменение, наричано изменение в нетна стойност дължащо се на други изменения в обема на активите, е балансовата позиция на сметката.

Сметка „Преоценка“ (III.3.2)

8.54   Сметката Преоценка отчита измененията в стойността на активите и пасивите дължащи се на промени в техните цени.

За даден актив или пасив това изменение се измерва:

а)

или като разлика между стойността му в края на отчетния период и стойността му в началото на отчетния период, или датата, на която той е бил първоначално въведен в баланса,

б)

или като разлика между неговата стойност към датата, на която е бил отписан от баланса и стойността му в началото на отчетния период, или датата на която той е бил първоначално въведен в баланса.

Тази разлика се нарича „номинална холдингова печалба (или загуба)“.

Номиналната холдингова печалба съответствува на положителна преоценка на актива или отрицателна преоценка на (финансовия) пасива.

Номиналната холдингова загуба съответствува на отрицателна преоценка на актива или положителна преоценка на (финансовия) пасива.

8.55   Записаните в сметка Преоценка потоци променят нетната стойност в баланса на засегнатите единици. Това изменение, наричано „изменение в нетна стойност, дължащо се на номинални холдингови печалби и загуби“, е балансовата позиция в сметката. Тя се отчита в страна „изменение в пасивите и нетна стойност“.

8.56   Сметка Преоценка се подразделя на две под-сметки: сметка Неутрални холдингови печалби и загуби (III.2.1) и сметка Реални холдингови печалби и загуби (III.3.2.2).

Сметка „Неутрални холдингови печалби и загуби“ (III.3.2.1)

8.57   Сметка Неутрални холдингови печалби и загуби отчита измененията в стойността на активите и пасивите пропорционално на измененията в общото равнище на цените. Подобни изменения съответствуват на преоценката, необходима за да се поддържа общата покупателна способност на активите и пасивите. Общият индекс на цените, който трябва да се приложи за това изчисление, е индексът на цените за крайното национално използване, изключвайки изменението на запасите.

Сметка „Реални холдингови печалби и загуби“ (III.3.2.2)

8.58   Сметка Реални холдингови печалби и загуби измерва разликата между номиналните холдингови печалби и загуби и неутралните холдингови печалби и загуби.

8.59   В случай, че номиналните холдингови печалби, които са нето по отношение на номиналните холдингови загуби за даден актив, надвишават неутралните холдингови печалби, нето по отношение на номиналните холдингови загуби, налице е реална холдингова печалба за актива, който дадена единица държи. Тази печалба отразява фактът, че фактическата цена на актива е, общо взето, нараснала по-бързо отколкото общото равнище на цените. И обратно, спадът в относителната цена на актива довежда до получаване на реална холдингова загуба за единицата, която го държи.

По същата причина, повишаването на относителната цена на пасива довежда до получаване на реална холдингова загуба за пасив, докато спадът в относителната цена на пасива формира реална холдингова печалба за пасивите.

Таблица 8.13   Сметка III.3.1: Сметка други изменения в обема на активите

Изменения в активите

 

Изменения в пасивите и нетната стойност

Общо

Съответстващи записи във:

S.1

Общо за икономиката

S.15

НТООД

S.14

Домакинства

S.13

Държавно управление

S.12

Финансови корпорации

S.11

Нефинансови корпорации

Операции и балансови позиции

S.11

Нефинансови корпорации

S.12

Финансови корпорации

S.13

Държавно управление

S.14

Домакинства

S.15

НТООД

S.1

Общо за икономиката

Съответстващи записи във:

Общо

Сметка „Стоки и услуги“

Сметка „Оста-нал свят“

Сметка „Оста-нал свят“

Сметка „Стоки и услуги“

10

 

 

10

 

 

 

–2

12

AN

Нефинансови активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–7

 

 

–7

 

 

–3

–2

–2

AN.1

Произведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3

 

 

3

 

 

3

 

 

K.4

Икономическа появяване на произведените активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–9

 

 

–9

 

 

–4

 

–5

K.7

Катастрофални загуби

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1

 

–1

K.8

Некомпенсирани конфискации

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1

 

 

1

 

 

 

 

1

K.9

Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–2

 

 

–2

 

 

–3

–2

3

K.12

Промени на класификациите и структурата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–3

 

3

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–2

 

 

–2

 

 

 

–2

 

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–2

 

 

–2

 

 

 

–2

 

K.12.21

Монетизация/демонетизация на златото

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които различни не са монетизация/демонетизация

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

от тях:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–4

 

 

–4

 

 

–3

 

–1

AN.11

Дълготрайни активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–1

 

 

–1

 

 

 

 

–1

AN.12

Запаси

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–2

 

 

–2

 

 

 

–2

 

AN.13

Ценности

 

 

 

 

 

 

 

 

 

17

 

 

17

 

 

3

 

14

AN.2

Непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

24

 

 

24

 

 

 

 

24

K.3

Икономическо появяване на непроизведените активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4

 

 

4

 

 

4

 

 

K.5

Естествен приръст на некултивирани биологически ресурси

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–9

 

 

–9

 

 

–2

 

–7

K.6

Икономическо изчезване на непроизведените активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–8

 

 

–8

 

 

–2

 

–6

K.61

Изчезване на естествени икономически активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–1

 

 

–1

 

 

 

 

–1

K.62

Друго икономическо изчезване на непроизведените активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–2

 

 

–2

 

 

–2

 

 

K.7

Катастрофални загуби

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4

 

–4

K.8

Некомпенсирани конфискации

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

K.9

Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–1

 

1

K.12

Промени в класификациите и структурата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–1

 

1

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

K.12.2

Промени на класификацията на активите и пасивите

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

K.12.21

Монетизация/демонетизация на златото

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

K.12.22

Промени на класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

от тях:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

17

 

 

17

 

 

3

 

14

AN.21

Материални непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

AN.22

Нематериални непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

5

 

 

5

 

2

1

 

2

AF

Финансови активи/пасиви

–3

2

–1

 

 

–2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

K.7

Катастрофални загуби

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3

–3

 

K.8

Некомпенсирани конфискации

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3

 

 

3

 

2

 

1

 

K.10

Други изменения в обема на финансови активи и пасиви некласифицирани другаде

–4

2

 

 

 

–2

 

 

 

2

 

 

2

 

 

–2

2

2

K.12

Промени в класификациите и структурата

1

 

–1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–2

 

2

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

1

 

–1

 

 

 

 

 

 

2

 

 

2

 

 

 

2

 

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2

 

 

2

 

 

 

2

 

K.12.21

Монетизация/демонетизация на златото

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

от тях:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

7

 

 

7

 

 

 

7

 

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж SDRs

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3

–3

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–4

 

 

–4

 

 

 

–4

 

AF.4

Заеми

–3

 

–1

 

 

–4

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–2

 

2

AF.5

Акции и други нетни активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2

 

 

2

 

2

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

 

2

 

 

 

2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване/плащане

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.10.2

Изменения в нетната стойност, дължащи се на други изменения в обема на активите

17

–4

2

2

 

17

 

 

 


Таблица 8.14   Сметка III.3.2: Сметка преоценка

Изменения в активите

 

Изменения в пасивите и нетната стойност

Сметки

Общо

Съответстващи записи във:

S.1

Общо за икономиката

S.15

НТООД

S.14

Домакинства

S.13

Държавно управление

S.12

Финансови корпорации

S.11

Нефинансови корпорации

Други потоци и балансови позиции

S.11

Нефинансови корпорации

S.12

Финансови корпорации

S.13

Държавно управление

S.14

Домакинства

S.15

НТООД

S.1

Общо за икономиката

Съответстващи записи във:

Общо

Сметки

Сметка „Стоки и услуги“

Сметка „Оста-нал свят“

Сметка „Оста-нал свят“

Сметка „Стоки и услуги“

III.3.2.   Сметка преоценка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

K.11

Номинални холдингови печалби/загуби

 

 

 

 

 

 

 

 

 

III.3.2.   Сметка преоценка

280

 

 

280

8

80

44

4

144

AN

Нефинансови активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

126

 

 

126

5

35

20

2

63

AN.1

Произведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

111

 

 

111

5

28

18

2

58

AN.11

Дълготрайни активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

7

 

 

7

 

2

1

 

4

AN.12

Запаси

 

 

 

 

 

 

 

 

 

8

 

 

8

 

5

1

 

1

AN.13

Ценности

 

 

 

 

 

 

 

 

 

154

 

 

154

3

45

23

2

81

AN.2

Непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

152

 

 

152

3

45

23

1

80

AN.21

Материални непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2

 

 

2

 

 

 

 

1

AN.22

Нематериални непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

91

 

7

84

1

16

2

57

8

AF

Финансови активи/пасиви

18

51

7

 

 

76

3

 

78

12

 

 

12

 

 

1

11

 

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж SDRs

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

 

 

 

 

 

 

 

 

 

44

 

4

40

1

6

 

30

3

AF.3

Ценни книжа различни от акции

1

34

7

 

 

42

2

 

44

 

 

 

 

 

 

 

 

 

AF.4

Заеми

 

 

 

 

 

 

 

 

 

34

 

3

31

1

10

 

16

5

AF.5

Акции и други нетни активи

16

17

 

 

 

34

 

 

34

 

 

 

 

 

 

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване/плащане

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.10.3

Изменения в нетната стойност, дължащи се на номинални холдингови печалби/загуби

134

10

38

96

10

288

4

 

292

III.3.2.1.   Сметка неутрални холдингови печалби

 

 

 

 

 

 

 

 

 

K.11.1

Неутрални холдингови печалби/загуби

 

 

 

 

 

 

 

 

 

III.3.2.1.   Сметка неутрални холдингови печалби

198

 

 

198

6

56

32

3

101

AN

Нефинансови активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

121

 

 

121

5

34

20

2

60

AN.1

Произведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

111

 

 

111

5

28

18

2

58

AN.11

Дълготрайни активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

5

 

 

5

 

2

1

 

2

AN.12

Запаси

 

 

 

 

 

 

 

 

 

5

 

 

5

 

4

1

 

1

AN.13

Ценности

 

 

 

 

 

 

 

 

 

78

 

 

78

2

22

12

1

41

AN.2

Непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

76

 

 

76

2

22

12

1

40

AN.21

Материални непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1

 

 

1

 

 

 

 

1

AN.22

Нематериални непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

147

 

11

136

3

36

8

70

18

AF

Финансови активи/пасиви

36

68

14

6

2

126

6

 

132

15

 

 

15

 

 

2

14

 

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж SDRs

 

 

 

 

 

 

 

 

 

32

 

2

30

2

17

3

 

8

AF.2

Валута и депозити

1

26

2

 

1

29

2

 

32

28

 

3

25

1

4

 

19

2

AF.3

Ценни книжа различни от акции

1

21

4

 

 

26

2

 

28

29

 

1

28

 

 

2

24

1

AF.4

Заеми

18

 

7

3

1

29

 

 

29

28

 

2

26

 

8

 

13

4

AF.5

Акции и други нетни активи

14

14

 

 

 

28

 

 

28

8

 

1

7

 

6

 

1

1

AF.6

Застрахователни технически резерви

 

7

 

 

 

7

1

 

8

7

 

3

5

 

1

 

 

3

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване/плащане

3

 

 

2

1

6

1

 

7

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.10.31

Изменения в нетната стойност, дължащи се на неутрални холдингови печалби/загуби

82

5

26

87

8

208

6

 

214

III.3.2.2.   Сметка реални холдингови печалби

 

 

 

 

 

 

 

 

 

K.11.2

Реални холдингови печалби/загуби

 

 

 

 

 

 

 

 

 

III.3.2.2.   Сметка реални холдингови печалби

81

 

 

81

2

24

12

1

43

AN

Нефинансови активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

5

 

 

5

 

1

 

 

3

AN.1

Произведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

AN.11

Дълготрайни активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3

 

 

3

 

 

 

 

3

AN.12

Запаси

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2

 

 

2

 

1

 

 

 

AN.13

Ценности

 

 

 

 

 

 

 

 

 

77

 

 

77

2

22

12

1

40

AN.2

Непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

76

 

 

76

2

22

12

1

40

AN.21

Материални непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1

 

 

1

 

 

 

 

 

AN.22

Нематериални непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–57

 

–5

–52

–2

–20

–6

–13

–10

AF

Финансови активи/пасиви

–18

–17

–7

–6

–2

–50

–3

 

–54

–3

 

 

–3

 

 

 

–3

 

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж SDRs

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–32

 

–2

–30

–2

–17

–3

 

–8

AF.2

Валута и депозити

–1

–26

–2

 

–1

–29

–2

 

–32

17

 

1

15

 

2

 

11

1

AF.3

Ценни книжа различни от акции

1

13

3

 

 

16

1

 

17

–29

 

–1

–28

 

 

–2

–24

–1

AF.4

Заеми

–18

 

–7

–3

–1

–29

 

 

–29

6

 

 

5

 

2

 

3

1

AF.5

Акции и други нетни активи

3

3

 

 

 

6

 

 

6

–8

 

–1

–7

 

–6

 

–1

–1

AF.6

Застрахователни технически резерви

 

–7

 

 

 

–7

–1

 

–8

–7

 

–3

–5

 

–1

 

 

–3

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване/плащане

–3

 

 

–2

–1

–6

–1

 

–7

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.10.32

Изменения в нетната стойност, дължащи се на реални холдингови печалби/загуби

51

5

12

9

2

80

–1

 

78

БАЛАНСИ (IV) (90)

8.60   Целта на баланса е да представи активите, пасивите и нетната стойност на единиците в началото и в края на отчетният период, както и на измененията между балансите. Последователността е както следва:

а)

начален баланс (IV.1)

б)

изменения в баланса (IV.2)

в)

баланс в края на периода (IV.3)

Начален баланс (IV.1)

8.61   Началният баланс отчита стойността на активите и пасивите държани от единици в началото на отчетният период.

Тези позиции се категоризират на базата на класификацията на активите и пасивите.

Те се оценяват по цени, които са текущи за началото на отчетният период.

Разликата между активи и пасиви — балансовата позиция в сметката — е нетната стойност в началото на отчетния период.

Изменения в баланса (IV.2)

8.62   Сметката за измененията в баланса отчита измененията настъпили в стойността на активите и пасивите в течение на отчетния период и обобщава сумите отчетени в различните акумулиращи сметки, т.е. изменение в нетната стойност, дължащо се на спестявания и капиталови трансфери, изменение в нетната стойност, дължащо се на други изменения в обема на активите, както и изменение в нетната стойност, дължащо се на номинални холдингови печалби и загуби.

Баланс в края на периода (IV.3)

8.63   Балансът в края на периода отчита стойността на активите и пасивите държани от единиците в края на отчетния период. Тези позиции се категоризират на базата на същата класификация, която е използвана при началния баланс и се оценяват по цени, които са текущи в края на периода.

Разликата между активите и пасивите е нетната стойност в края на отчетния период.

8.64   Стойността на даден актив или пасив в баланса в края на периода е равна на сумата на неговата стойност в началния баланс и сумата отчетена в споменатата позиция в сметката за изменение в баланса.

СМЕТКИ ЗА ОСТАНАЛИЯ СВЯТ (V)

8.65   Сметките за останалия свят отчитат операциите между единиците местни лица и нерезиденти. Останалият свят не представлява институционален сектор като такъв, но в структурата на системата играе подобна роля.

8.66   Последователността на сметките за останалия свят следва общата схема представена за сметките по институционални сектори, т.е.:

а)

текущи сметки

б)

акумулиращи сметки

в)

баланси.

8.67   Тези сметки се представят от гледна точка на останалият свят. Следователно това, което е ресурс за останалият свят е използване общо за икономиката, и обратно. Освен това даден финансов актив, който се държи от останалият свят, е пасив общо за икономиката и обратно (с изключение на монетарно злато и специалните права за тираж).

Таблица 8.15   Сметка IV: Баланси

Активи

 

Пасиви и нетна стойност

Сметки

Общо

Съответстващи записи във:

S.1

Общо за икономиката

S.15

НТООД

S.14

Домакинства

S.13

Държавно управление

S.12

Финансови корпорации

S.11

Нефинансови корпорации

Операции, други потоци, наличности и балансови позиции

S.11

Нефинансови корпорации

S.12

Финансови корпорации

S.13

Държавно управление

S.14

Домакинства

S.15

НТООД

S.1

Общо за икономиката

Съответстващи записи във:

Общо

Сметки

Сметка „Стоки и услуги“

Сметка „Оста-нал свят“

Сметка „Оста-нал свят“

Сметка „Стоки и услуги“

IV.1.   Начален баланс

9922

 

 

9 922

324

2 822

1 591

144

5 041

AN

Нефинансови активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

6047

 

 

6 047

243

1 698

1 001

104

3 001

AN.1

Произведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

5544

 

 

5 544

231

1 423

913

99

2 878

AN.11

Дълготрайни активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

231

 

 

231

2

97

47

 

85

AN.12

Запаси

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

272

 

 

272

10

178

41

5

38

AN.13

Ценности

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3875

 

 

3 875

81

1 124

590

40

2 040

AN.2

Непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3809

 

 

3 809

81

1 124

578

37

1 989

AN.21

Материални непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

66

 

 

66

 

 

12

3

51

AN.22

Нематериални непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

7365

 

573

6 792

172

1 819

396

3 508

897

AF

Финансови активи/пасиви

1 817

3 384

687

289

121

6 298

297

 

6595

IV.1.   Начален баланс

 

770

 

 

770

 

 

80

690

 

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж SDRs

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1587

 

105

1 482

110

840

150

 

382

AF.2

Валута и депозити

40

1 281

102

10

38

1 471

116

 

1587

 

 

1388

 

125

1 263

25

198

 

950

90

AF.3

Ценни книжа различни от акции

44

1 053

212

2

 

1 311

77

 

1388

 

 

1454

 

70

1 384

8

24

115

1 187

50

AF.4

Заеми

897

 

328

169

43

1 437

17

 

1454

 

 

1409

 

113

1 296

22

411

12

651

200

AF.5

Акции и други нетни активи

687

715

4

 

 

1 406

3

 

1409

 

 

396

 

26

370

4

291

20

30

25

AF.6

Застрахователни технически резерви

12

335

19

 

5

371

25

 

396

 

 

361

 

134

227

3

55

19

 

150

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване/плащане

137

 

22

108

35

302

59

 

361

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.90

Нетна стойност

4 121

268

1 300

4 352

375

10 416

276

 

10 692

 

IV.2.   Изменения в баланса

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Общо изменения в активите/пасивите

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

482

 

 

482

25

110

56

1

290

AN

Нефинансови активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

289

 

 

289

21

61

25

–1

182

AN.1

Произведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

239

 

 

239

21

47

20

1

150

AN.11

Дълготрайни активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

34

 

 

34

 

4

1

 

29

AN.12

Запаси

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

16

 

 

16

 

10

4

–2

3

AN.13

Ценности

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

193

 

 

193

4

49

30

2

108

AN.2

Непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

191

 

 

191

4

48

30

1

108

AN.21

Материални непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2

 

 

2

 

1

 

 

 

AN.22

Нематериални непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

787

 

57

730

33

199

123

294

81

AF

Финансови активи/пасиви

155

285

176

33

28

677

91

 

767

IV.2.   Изменения в баланса

 

19

 

1

18

 

 

1

17

 

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж SDRs

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

130

 

11

119

12

68

7

15

17

AF.2

Валута и депозити

 

130

2

 

 

132

–2

 

130

 

 

187

 

9

178

13

35

29

80

21

AF.3

Ценни книжа различни от акции

7

87

71

 

 

165

22

 

187

 

 

250

 

10

240

 

5

45

163

27

AF.4

Заеми

68

 

93

28

24

213

37

 

250

 

 

80

 

5

75

1

13

34

19

9

AF.5

Акции и други нетни активи

42

30

 

 

4

77

3

 

80

 

 

38

 

 

38

 

38

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

 

38

 

 

 

38

 

 

38

 

 

82

 

21

61

8

40

6

 

7

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване/плащане

37

 

10

5

 

52

30

 

82

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.10

Изменения в нетната стойност, общо дължащи се на:

216

10

2

276

31

535

–34

 

501

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.10.1

Спестявания и капиталови трансфери

65

4

–38

178

21

230

–38

 

192

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.10.2

Други изменения в обема на активите

17

–4

2

2

 

17

 

 

17

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.10.3

Номинални холдингови печалби/загуби

134

10

38

96

10

288

4

 

292

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.10.31

Неутрални холдингови печалби/загуби

82

5

26

87

8

208

6

 

214

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.10.32

Реални холдингови печалби/загуби

51

5

12

9

2

80

–1

 

78

 

IV.3.   Баланс в края на периода

10 404

 

 

10 404

349

2 932

1 647

145

5 331

AN

Нефинансови активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

6336

 

 

6 336

264

1 759

1 026

103

3 183

AN.1

Произведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

5783

 

 

5 783

252

1 470

933

100

3 028

AN.11

Дълготрайни активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

265

 

 

265

2

101

48

 

114

AN.12

Запаси

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

288

 

 

288

10

188

45

3

41

AN.13

Ценности

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4068

 

 

4 068

85

1 173

620

42

2 148

AN.2

Непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4000

 

 

4 000

85

1 172

608

38

2 097

AN.21

Материални непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

68

 

 

68

 

1

12

3

51

AN.22

Нематериални непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

8152

 

630

7 522

205

2 018

519

3 802

978

AF

Финансови активи/пасиви

1 972

3 669

863

322

149

6 975

388

 

7362

IV.3.   Баланс в края на периода

 

788

 

 

788

 

 

81

707

 

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж SDRs

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1717

 

116

1 601

122

908

157

15

399

AF.2

Валута и депозити

40

1 411

104

10

38

1 603

114

 

1717

 

 

1575

 

134

1 441

38

233

29

1 030

111

AF.3

Ценни книжа различни от акции

51

1 140

283

2

 

1 476

99

 

1575

 

 

1704

 

80

1 624

8

29

160

1 350

77

AF.4

Заеми

965

 

421

197

67

1 650

54

 

1704

 

 

1489

 

118

1 371

23

424

46

670

209

AF.5

Акции и други нетни активи

729

745

4

 

4

1 483

6

 

1489

 

 

434

 

26

408

4

329

20

30

25

AF.6

Застрахователни технически резерви

12

373

19

 

5

409

25

 

434

 

 

443

 

155

288

11

95

25

 

157

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване/плащане

174

 

32

113

35

354

89

 

443

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.90

Нетна стойност

4 337

278

1 302

4 628

406

10 951

242

 

11 193

 

ТЕКУЩИ СМЕТКИ

Външна сметка „Стоки и услуги“ (V.1)

8.68   Вносът на стоки и услуги се отчита от страната ресурс на сметката, а износът на стоки и услуги се отчита от страна използване. Разликата между ресурса и използването е балансовата позиция на сметката, която се нарича „външно салдо на стоки и услуги“. Ако тя е положителна, съществува наличие на излишък за останалият свят и дефицит общо за икономиката и обратно, ако тя е отрицателна.

8.69   С цел да се поддържа съгласуваност с измерванията на продукция на единиците местни лица вносът се оценява по еквивалента на базисната цена, т.е. нето от данъци върху внос, но включително субсидии за внос.

Вносът на стоки, който е отчетен във външната сметка за стоки и услуги се оценява f.o.b., т.е. на границата на държавата износител. Износът на стоки също се оценява f.o.b.

Когато транспортните и застрахователни услуги включени във f.o.b.стойността на стоките при внос (т.е. между фабриката и границата на държавата износител) се извършват от единици резиденти, те трябва да бъдат включени в стойността на износа на услуги на страната внасяща стоките. И обратно, когато транспортните и застрахователни услуги включени във f.o.b.стойността на стоките при износ, се извършват от единици нерезиденти, те трябва да бъдат включени в стойността на вноса на услуги от страната изнасяща стоките.

Външна сметка „Първични доходи и текущи трансфери“ (V.2)

8.70   Целта на външната сметка за първични доходи и текущи трансфери е да определи текущото външно салдо, което, в структурата на системата, съответствува на спестявания на институционалните сектори. Тази сметка е концентриран вариант на последователността, за един институционален сектор, простиращ се от сметка разпределение на първичния доход до сметка използване на дохода.

8.71   От страна ресурс външната сметка за първичните доходи и текущи трансфери показва външното салдо на стоки и услуги. Тя отчита също, от страна ресурс или от страна използване, и всички разпределителни операции, които могат да включват останалият свят, с изключение на капиталовите трансфери.

ВЪНШНИ АКУМУЛИРАЩИ СМЕТКИ (V.3)

Сметка „Капитал“ (V.3.1)

8.72   Сметка Капитал на останалия свят отчита придобиването минус намалението на непроизведените нефинансови активи от единиците чуждестранни лица и измерва измененията в нетната стойност дължащи се на спестявания и капиталови трансфери.

8.73   Балансовата позиция на сметка Капитал е нето предоставяне на заеми или нето получаване на заеми от останалият свят. Тя е равна, но противоположна по знак, на сумата от нето предоставените и нето получените заеми на институционалните сектори резиденти.

Финансова сметка (V.3.2)

8.74   Схемата на финансовата сметка за останалия свят е идентична с тази на финансовата сметка на институционалните сектори.

Сметка „Други изменения в активите“ (V.3.3)

8.75   Както и при институционалните сектори, измененията в нетната стойност дължащи се на други изменения в обема на активи и тези дължащи се на номинални холдингови печалби и загуби се определят една след друга, като самите холдингови печалби и загуби се подразделят на неутрални и реални холдингови печалби и загуби.

8.76   Отсъствието на произведени активи в акумулиращите сметки и балансите на останалият свят се дължи на уговорката, че се създава изкуствена институционална единица, като за останалият свят се счита, че е придобил финансовият актив — и обратно — за активите, които се държат в други страни от единици местни лица.

БАЛАНСИ (V.4)

8.77   Балансите на останалия свят съдържат финансови активи и пасиви. От страната на активите те отчитат общото придобиване минус намаление на монетарно злато и специални права на тираж(СПТ), между единици чуждестранни лица и единици местни лица.

Таблица 8.16   Пълна последователност на сметките за останалия свят (сметка външни операции)

V.I:   Външна сметка стоки и услуги

Използване

Ресурс

P.6

Износ на стоки и услуги

536

P.7

Внос на стоки и услуги

497

P.61

Износ на стоки

462

P.71

Внос на стоки

392

P.62

Износ на услуги

74

P.72

Внос на услуги

105

B.11

Външно салдо на стоки и услуги

–39

 

 

 

V.II:   Външна сметка първични доходи и текущи трансфери

Използване

Ресурс

D.1

Компенсации на заетите лица

6

B.11

Външно салдо на стоки и услуги

–39

D.11

Надници и заплати

6

 

 

 

 

 

 

D.1

Компенсации на заетите лица

2

D.2

Данъци върху производството и вноса

0

D.11

Надници и заплати

2

D.21

Данъци върху продуктите

0

D.12

Социалноосигурителни вноски от работодателите

0

D.211

Данъци от типа на данък добавена стойност (ДДС)

0

D.121

Фактически социалноосигурителни вноски от работодателите

0

D.212

Данъци и мита върху вноса с изключение на ДДС

0

D.122

Условни социалноосигурителни вноски от работодателите

0

D.2121

Мита върху вноса

0

 

 

 

D.2122

Данъци върху вноса с изключение на ДДС и митата върху вноса

0

D.2

Данъци върху производството и вноса

0

 

 

 

D.21

Данъци върху продуктите

0

D.214

Данъци върху продуктите без ДДС и данъци върху вноса

 

D.211

Данъци от типа на данък добавена стойност (ДДС)

0

D.29

Други данъци върху производството

0

D.212

Данъци и мита върху вноса с изключение на ДДС

0

 

 

 

D.2121

Мита върху вноса

0

D.3

Субсидии

0

D.2122

Данъци върху вноса с изключение на ДДС и митата върху вноса

0

D.31

Субсидии върху продуктите

0

 

 

 

D.311

Субсидии върху вноса

0

D.214

Данъци върху продуктите без ДДС и данъци върху вноса

0

 

 

 

D.29

Други данъци върху производството

0

D.319

Други субсидии върху продуктите

0

 

 

 

D.39

Други субсидии върху производството

0

D.3

Субсидии

0

 

 

 

D.31

Субсидии върху продуктите

0

D.4

Доход от собственост

66

D.311

Субсидии върху вноса

0

D.41

Лихви

16

 

 

 

D.42

Разпределен доход на корпорациите

36

D.319

Други субсидии върху продуктите

0

D.421

Дивиденти

0

D.39

Други субсидии върху производството

0

D.422

Разпределена печалба на квазикорпорациите

36

 

 

 

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

14

D.4

Доход от собственост

39

 

 

 

D.41

Лихви

22

D.5

Текущи данъци върху дохода, имуществото и други

1

D.42

Разпределен доход на корпорациите

17

D.51

Данъци върху дохода

1

D.421

Дивиденти

14

D.59

Други текущи данъци

0

D.422

Разпределена печалба на квазикорпорациите

3

 

 

 

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

0

D.61

Социалноосигурителни вноски

0

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

0

D.611

Фактически социалноосигурителни вноски

0

 

 

 

D.6111

Фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

0

D.5

Текущи данъци върху дохода, имуществото и други

0

D.61111

Задължителни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

0

D.51

Данъци върху дохода

0

D.61112

Доброволни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

0

D.59

Други текущи данъци

0

D.6112

Социалноосигурителни вноски на заетите лица

0

 

 

 

D.61121

Задължителни социалноосигурителни вноски на заетите лица

0

D.61

Социалноосигурителни вноски

0

D.61122

Доброволни социалноосигурителни вноски на заетите лица

0

D.611

Фактически социалноосигурителни вноски

0

D.612

Условни социалноосигурителни вноски

0

D.6111

Фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

0

 

 

 

D.61111

Задължителни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

0

D.62

Социални помощи без социални трансфери в натура

0

D.61112

Частни фондови социални помощи

0

D.622

Доброволни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

0

D.6112

Нефондови социални помощи на заетите лица

0

D.623

Социалноосигурителни вноски на заетите лица

0

D.61121

Доброволни социалноосигурителни вноски на заетите лица

0

D.7

Други текущи трансфери

9

D.61122

Задължителни социалноосигурителни вноски на заетите лица

0

D.71

Нетни премии по общо застраховане

2

D.612

Условни социалноосигурителни вноски

0

D.74

Текущи международни трансфери

1

D.62

Социални помощи без социални трансфери в натура

0

D.75

Разни текущи трансфери

2

D.621

Социалноосигурителни помощи в брой

0

 

 

 

D.622

Частни фондови социални помощи

0

D.8

Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

0

D.624

Помощи за социално подпомагане в брой

0

 

 

 

D.7

Други текущи трансфери

39

 

 

 

D.72

Обезщетения по общо застраховане

3

 

 

 

D.74

Текущи международни трансфери

31

 

 

 

D.75

Разни текущи трансфери

1

 

 

 

D.8

Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

0

B.12

Текущо външно салдо

–41

 

 

 

V.III:   Акумулиращи сметки

V.III.1:   Сметка капитал

V.III.1.1:   Сметка изменение в нетна стойност дължащо се на спестявания и капиталови трансфери

Използване

Ресурс

B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестяванияи капиталови трансфери

–38

B.12

Текущо външно салдо

–41

 

 

 

D.9

Капиталови трансфери, получени

4

 

 

 

D.91

Данъци върху капитала

0

 

 

 

D.92

Инвестиционни субсидии

4

 

 

 

D.99

Други капиталови трансфери

0

 

 

 

D.9

Капиталови трансфери, платими

–1

 

 

 

D.91

Данъци върху капитала

0

 

 

 

D.92

Инвестиционни субсидии

0

 

 

 

D.99

Други капиталови трансфери

–1

V.III.1.2:   Сметка придобиване на нефинансови активи

Изменение в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.2

Придобиване минус намаление на непроизведени нефинансови активи

0

B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери

–38

K.21

Придобиване минус намаление на земя и други материални непроизведени активи

0

 

 

 

K.22

Придобиване минус намаление на нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

B.9

Нето предоставени (+)/Нето получени (–) заеми

–38

 

 

 

V.III.2:   Финансова сметка

Изменение в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

F

Нето придобиване на финансови активи

50

F

Нето поемане на пасиви

88

F.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

1

 

 

 

F.2

Валута и депозити

11

F.2

Валута и депозити

–2

F.21

Валута

3

F.21

Валута

2

F.22

Прехвърляеми депозити

2

F.22

Прехвърляеми депозити

–1

F.29

Други депозити

6

F.29

Други депозити

–3

F.3

Ценни книжа различни от акции

5

F.3

Ценни книжа различни от акции

20

F.4

Заеми

10

F.4

Заеми

37

F.41

Краткосрочни

3

F.41

Краткосрочни

10

F.42

Дългосрочни

7

F.42

Дългосрочни

27

F.5

Акции и други нетни активи

2

F.5

Акции и други нетни активи

3

F.6

Застрахователни технически резерви

0

F.6

Застрахователни технически резерви

0

F.61

Нетна стойност на активите на домакинствата в живото-застрахователните резерви и резервите на пенсионните фондове

0

F.61

Нетна стойност на активите на домакинствата в живото-застрахователните резерви и резервите на пенсионните фондове

0

F.611

Нето остатъчни активи на домакинства в животозастрахователни резерви Нетна стойност на активите на домакинствата в животозастрахователните резерви

0

F.612

Нетна стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

0

F.62

Предплащане на застрахователни премии и резерви за висящи плащания

0

 

 

 

 

 

 

F.7

Други сметки подлежащи на плащане

30

F.7

Други сметки подлежащи на получаване

21

F.71

Търговски кредити и аванси

18

F.71

Търговски кредити и аванси

18

F.79

Други сметки подлежащи на плащане с изключение на търговските кредити и аванси

12

F.79

Други сметки подлежащи на получаване с изключение на търговските кредити и аванси

3

 

 

 

 

 

 

B.9

Нето предоставени (+)/Нето

получени (–) заеми

–38

V.III.3:   Сметки други изменения в активите

V.III.3.1:   Сметка други изменения в обема на активите

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

AN

Нефинансови активи

0

AF

Пасиви

0

AN.2

Непроизведени активи

0

K.7

Катастрофални загуби

0

K.8

Некомпенсирани конфискации

0

K.8

Некомпенсирани конфискации

0

K.12

Промени на класификацията и структурата

0

K.10

Други изменения в обема на финансовите активи и нетни пасиви некласифицирани другаде

0

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

0

K.12

Промени в класификациите и структурата

0

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

0

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

0

от тях: AN.21

Материални непроизведени активи

0

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

0

K.12.22

Промени на класификация на активи или пасиви различни от монетаризиране/демонетаризиране на злато

0

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

от тях: AF.2

Валута и депозити

0

AF

Финансови активи

0

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

K.7

Катастрофални загуби

0

AF.4

Заеми

0

K.8

Некомпенсирани конфискации

0

AF.5

Акции и други нетни активи

0

K.10

Други изменения в обема на финансовите активи и пасиви некласифицирани другаде

0

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

K.12

Промени в класификациите и структурата

0

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

0

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

0

 

 

 

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

0

 

 

 

от тях: AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

0

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

0

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

 

 

 

AF.4

Заеми

0

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

0

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

0

 

 

 

 

 

 

B.10.2

Изменения в нетната стойност, дължащи се на други изменения в в обема на активите

0

V.III.3.2:   Сметка преоценка

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11

Номинални холдингови печалби (+)/загуби (–):

 

K.11

Номинални холдингови печалби (–)/загуби (+):

 

AN.2

Непроизведени активи

0

AF

Пасиви

3

AN.21

Материални непроизведени активи

0

AF.2

Валута и депозити

0

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

AF.3

Ценни книжа различни от акции

2

 

 

 

AF.4

Заеми

0

AF

Финансови активи

7

AF.5

Акции и други нетни активи

0

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

0

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

AF.2

Валута и депозити

0

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

0

AF.3

Ценни книжа различни от акции

4

 

 

 

AF.4

Заеми

0

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

3

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

 

 

 

 

 

 

 

B.10.3

Изменения в нетната стойност, дължащи се на номинални холдингови печалби/загуби

4

V.III.3.2.1:   Сметка неутрални холдингови печалби/загуби

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11.1

Неутрални холдингови печалби (+)/загуби (–):

 

K.11.1

Неутрални холдингови печалби (–)/загуби (+):

 

AN.2

Непроизведени активи

0

AF

Пасиви

6

AN.21

Материални непроизведени активи

0

AF.2

Валута и депозити

2

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

AF.3

Ценни книжа различни от акции

2

 

 

 

AF.4

Заеми

0

AF

Финансови активи

11

AF.5

Акции и други нетни активи

0

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

0

AF.6

Застрахователни технически резерви

1

AF.2

Валута и депозити

2

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

1

AF.3

Ценни книжа различни от акции

3

 

 

 

AF.4

Заеми

1

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

2

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

1

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

3

 

 

 

 

 

 

B.10.31

Изменения в нетната стойност, дължащи се на нeутрални холдингови печалби/загуби

6

V.III.3.2.2:   Сметка реални холдингови печалби/загуби

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11.2

Реални холдингови печалби (+)/загуби (–):

 

K.11.2

Реални холдингови печалби (–)/загуби (+):

 

AN.2

Непроизведени активи

0

AF

Пасиви

–3

AN.21

Материални непроизведени активи

0

AF.2

Валута и депозити

–2

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

AF.3

Ценни книжа различни от акции

1

 

 

 

AF.4

Заеми

0

AF

Финансови активи

–5

AF.5

Акции и други нетни активи

0

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

0

AF.6

Застрахователни технически резерви

–1

AF.2

Валута и депозити

–2

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

–1

AF.3

Ценни книжа различни от акции

1

 

 

 

AF.4

Заеми

–1

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

0

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

–1

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

–3

 

 

 

 

 

 

B.10.32

Изменения в нетната стойност, дължащи се на реални холдингови печалби/загуби

4

V.IV:   Сметка външни активи и пасиви

V.IV.1:   Начален баланс

Активи

Пасиви и нетна стойност

AN

Нефинансови активи

0

AF

Пасиви

297

AN.2

Непроизведени активи

0

AF.2

Валута и депозити

116

AN.21

Материални непроизведени активи

0

AF.3

Ценни книжа различни от акции

77

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

AF.4

Заеми

17

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

3

AF

Финансови активи

573

AF.6

Застрахователни технически резерви

25

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

0

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

59

AF.2

Валута и депозити

105

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

125

 

 

 

AF.4

Заеми

70

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

113

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

26

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

134

 

 

 

 

 

 

B.90

Нетна стойност

276

V.IV.2:   Изменения в баланса

Активи

Пасиви и нетна стойност

 

Общо изменение в активите

 

 

Общо изменение в пасивите

 

AN

Нефинансови активи

0

AF

Пасиви

91

AN.2

Непроизведени активи

0

AF.2

Валута и депозити

–2

AN.21

Материални непроизведени активи

0

AF.3

Ценни книжа различни от акции

22

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

AF.4

Заеми

37

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

3

AF

Финансови активи

57

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

1

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

30

AF.2

Валута и депозити

11

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

9

 

 

 

AF.4

Заеми

10

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

5

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

21

 

 

 

 

 

 

B.10

Изменения в нетната стойност, общо дължащи се на:

–34

 

 

 

B.10.1

Спестявания и капиталови трансфери

–38

 

 

 

B.10.2

Други изменения в обема на активите

0

 

 

 

B.10.3

Номинални холдингови печалби/загуби

4

 

 

 

B.10.31

Неутрални холдингови печалби/загуби

6

 

 

 

B.10.32

Реални холдингови печалби/загуби

–1

V.IV.3:   Баланс в края на периода

Активи

Пасиви и нетна стойност

AN

Нефинансови активи

0

AF

Пасиви

388

AN.2

Непроизведени активи

0

AF.2

Валута и депозити

114

AN.21

Материални непроизведени активи

0

AF.3

Ценни книжа различни от акции

99

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

AF.4

Заеми

54

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

6

AF

Финансови активи

630

AF.6

Застрахователни технически резерви

25

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

0

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

89

AF.2

Валута и депозити

116

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

134

 

 

 

AF.4

Заеми

80

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

118

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

26

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

155

 

 

 

 

 

 

B.90

Нетна стойност

242

СМЕТКА „СТОКИ И УСЛУГИ“ (0)

8.78   Целта на сметката Стоки и услуги е да покаже, по продуктови групи и общо за икономиката, как наличните продукти се използват.

8.79   Следователно тя показва, по продуктови групи и общо за икономиката, ресурсът (продукция и внос) и използването на стоки и услуги (междинно потребление, крайно потребление, бруто образуване на основен капитал, изменение на запасите, придобиване минус намаление на ценности, износ).

8.80   По начинът, по който продукцията се оценява по базисни цени и използването по цени на купувач, данъците минус субсидиите върху продуктите трябва да се включат в страната на ресурса.

8.81   Използването се отчита в дясната страна на сметка стоки и услуги, а ресурсът в лявата страна, т.е. на обратната страна от тази, която е използвана за текущите сметки на институционалните сектори, тъй като продуктовите потоците са противоположните страни на паричните потоци.

8.82   Сметката Стоки и услуги е балансирана по определение и следователно няма балансова позиция.

Таблица 8.17   Сметка 0: Сметка стоки и услуги

Ресурс

Използване

P.1

Продукция

3 595

P.2

Междинно потребление

1 904

P.11

Пазарна продукция

3 048

 

 

 

P.12

Продукция за собствено потребление

171

P.3/P.4

Крайни потребителски разходи/Фактическо крайно потребление

1 371

P.13

Друга непазарна продукция

376

P.31/P.41

Индивидуално потребление/Фактическо индивидуално потребление

1 215

D.21

Данъци върху продуктите

141

P.32/P.42

Колективно потребление/ Фактическо колективно потребление

156

D.31

Субсидии върху продуктите

–8

 

 

 

 

 

 

P.51

Бруто образуване на основен капитал

376

P.7

Внос на стоки и услуги

497

P.511

Придобиване минус намаление на дълготрайни материални активи

303

P.71

Внос на стоки

392

P.5111

Придобиване на нови дълготрайни материални активи

305

P.72

Внос на услуги

105

P.5112

Придобиване на съществуващи дълготрайни материални активи

11

 

 

 

P.5113

Намаление на съществуващи дълготрайни материални активи

–13

 

 

 

P.512

Придобиване минус намаление на дълготрайни нематериални активи

51

 

 

 

P.5121

Придобиване на нови дълготрайни нематериални активи

53

 

 

 

P.5122

Придобиване на съществуващи дълготрайни нематериални активи

6

 

 

 

P.5123

Намаление на съществуващи дълготрайни нематериални активи

–8

 

 

 

P.513

Надбавки към стойността на непроизведените нефинансови активи

22

 

 

 

P.5131

Основни подобрения на непроизведените нефинансови активи

5

 

 

 

P.5132

Разходи по прехвърляне на собственост на непроизведени нефинансови активи

17

 

 

 

P.52

Изменение на запасите

28

 

 

 

P.53

Придобиване минус намаление на ценности

10

 

 

 

P.6

Износ на стоки и услуги

536

 

 

 

P.61

Износ на стоки

462

 

 

 

P.62

Износ на услуги

74

ИНТЕГРИРАНИ ИКОНОМИЧЕСКИ СМЕТКИ

8.83   Интегрираните икономически сметки представят един кратък преглед на сметките на дадена страна: текущи сметки, акумулиращи сметки и баланси.

Те обобщават в една и съща таблица сметките на всички институционални сектори, общо за икономиката и останалият свят, като балансират всички потоци и всички активи и пасиви. Те също така дават възможност за прякото разчитане на агрегатите.

8.84   В таблицата за интегрираните икономически сметки използването, активите и измененията в активите се отчитат в лявата страна, докато ресурсът, пасивите, изменението в пасивите и нетна стойност се отчитат в дясната страна.

8.85   За да се направи таблицата разбираема при представяне на целият икономически процес, използваните равнища на агрегация са възможно най-съвместими по отношение структурата на системата.

8.86   Колоните на таблицата представляват институционалните сектори, по-точно: нефинансови корпорации, финансови корпорации, държавно управление, нетърговски организации обслужващи домакинствата и домакинства. Има също така колона общо за икономиката, колона за останалият свят и колона, която балансира използването и ресурсът на стоки и услуги.

8.87   Редовете на таблицата представят различните категории операции, активите и пасивите, балансовите позиции и някои агрегати.

Таблица 8.18   Интегрирани икономически сметки

ТЕКУЩИ СМЕТКИ

Използване

 

Ресурс

Сметки

Общо

„Стоки и услуги“ (ресурс)

„Оста-нал свят“

S.1

Общо за икономиката

S.15

НТООД

S.14

Домакинства

S.13

Държавно управление

S.12

Финансови корпорации

S.11

Нефинансови корпорации

Код

Операции, други потоци, наличности и балансови позициирации

S.11

Нефинансови корпорации

S.12

Финансови корпорации

S.13

Държавно управление

S.14

Домакинства

S.15

НТООД

S.1

Общо за икономиката

„Оста-нал свят“

„Стоки и услуги“ (използване)

Общо

Сметки

I.   Производство/външна сметка стоки и услуги

497

497

 

 

 

 

 

 

 

P.7

Внос на стоки и услуги

 

 

 

 

 

 

497

 

497

I.   Производство/външна сметка за стоки и услуги

536

 

536

 

 

 

 

 

 

P.6

Износ на стоки и услуги

 

 

 

 

 

 

 

536

536

3595

3 595

 

 

 

 

 

 

 

P.1

Продукция

1 753

102

434

1 269

37

3 595

 

 

3595

1904

 

 

1 904

6

694

246

29

881

P.2

Междинно потребление

 

 

 

 

 

 

 

1 904

1904

133

133

 

 

 

 

 

 

 

D.21-D.31

Данъци минус субсидии върху продуктите

 

 

 

 

 

133

 

 

133

1824

 

 

1 824

31

575

188

73

872

B.1g/B.1*g

Добавена стойност, бруто/Брутен вътрешен продукт

872

73

188

575

31

1 824

 

 

1824

II.1.1.   Сметка формиране на дохода

222

 

 

222

3

42

30

10

137

K.1

Потребление на основен капитал

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1602

 

 

1 602

28

533

158

63

735

B.1n/B.1*n

Добавена стойност, нето/Нетен вътрешен продукт

735

63

158

533

28

1 602

 

 

1602

–39

 

–39

 

 

 

 

 

 

B.11

Външно салдо на стоки и услуги

 

 

 

 

 

 

–39

 

–39

II.1.1.   Сметка формиране на дохода

768

 

6

762

23

39

140

15

545

D.1

Компенсации за заетите лица

 

 

 

766

 

766

2

 

768

II.1.2.   Сметка разпределение на първичния доход

191

 

0

191

0

2

2

3

51

D.2-D.3

Данъци минус субсидии върху производството и вноса

 

 

191

 

 

191

0

 

191

133

 

0

133

 

 

 

 

 

D.21-D.31

Данъци минус субсидии върху продуктите

 

 

133

 

 

133

0

 

133

58

 

0

58

0

2

2

3

51

D.29-D.39

Други данъци минус субсидии върху производството

 

 

58

 

 

58

0

 

58

429

 

 

429

8

92

46

55

279

B.2g

Опериращ излишък, бруто

276

55

46

92

8

429

 

 

429

442

 

 

442

 

442

 

 

 

B.3g

Смесен доход, бруто

 

 

 

442

 

442

 

 

442

217

 

 

217

5

60

16

45

139

B.2n

Опериращ излишък, нето

139

45

16

60

5

217

 

 

217

432

 

 

432

 

432

 

 

 

B.3n

Смесен доход, нето

 

 

 

432

 

432

 

 

432

II.1.2.   Сметка разпределение на първичния доход

446

 

66

380

7

44

46

138

145

D.4

Доход от собственост

78

160

30

134

5

407

39

 

446

1855

 

 

1 855

6

1 390

221

29

209

B.5g

Салдо на първичните доходи, бруто/Национален доход, бруто

209

29

221

1 390

6

1 855

 

 

1855

II.2.   Сметка вторично разпределение на дохода

1633

 

 

1 633

3

1 348

191

19

72

B.5n/B.5*n

Салдо на първичните доходи, нето/Национален доход, нето

72

19

191

1 348

3

1 633

 

 

1633

II.2.   Сметка вторично разпределение на дохода

213

 

1

212

0

178

0

10

24

D.5

Текущи данъци върху дохода, имуществото и други

 

 

213

 

 

213

0

 

213

322

 

0

322

 

322

 

 

 

D.61

Социалноосигурителни вноски

14

39

268

0

1

322

0

 

322

332

 

0

332

1

0

289

29

13

D.62

Социални помощи без социални трансфери в натура

 

 

 

332

 

332

0

 

332

278

 

9

269

2

71

139

46

11

D.7

Други текущи трансфери

10

49

108

36

36

239

39

 

278

1826

 

 

1 826

40

1 187

382

32

185

B.6g

Разполагаем доход, бруто

185

32

382

1 187

40

1 826

 

 

1826

II.3.   Сметка преразпределение на дохода в натура

1604

 

 

1 604

37

1 145

352

22

48

B.6n

Разполагаем доход, нето

48

22

352

1 145

37

1 604

 

 

1604

II.3.   Сметка преразпределение на дохода в натура

219

 

 

219

13

 

206

 

 

D.63

Социални трансфери в натура

 

 

 

219

 

219

 

 

219

1826

 

 

1 826

27

1 406

176

32

185

B.7g

Коригиран разполагаем доход, бруто

185

32

176

1 406

27

1 826

 

 

1826

II.4.   Сметка използване на дохода

1604

 

 

1 604

24

1 364

146

22

48

B.7n

Коригиран разполагаем доход, нето

48

22

146

1 364

24

1 604

 

 

1604

II.4.   Сметка използване на дохода

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.6g

Разполагаем доход, бруто

185

32

382

1 187

40

1 826

 

 

1826

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.6n

Разполагаем доход, нето

48

22

352

1 145

37

1 604

 

 

1604

1371

 

 

1 371

 

1 215

156

 

 

P.4

Фактическо крайно потребление

 

 

 

 

 

 

 

1 371

1371

1371

 

 

1 371

13

996

362

 

 

P.3

Крайни потребителски разходи

 

 

 

 

 

 

 

1 371

1371

11

 

0

11

0

 

0

11

0

D.8

Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

 

 

 

11

 

11

0

 

11

455

 

 

455

27

202

20

21

185

B.8g

Спествания, бруто

 

 

 

 

 

 

 

 

 

233

 

 

233

24

160

–10

11

48

B.8n

Спестявания, нето

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–41

 

–41

 

 

 

 

 

 

B.12

Текущо външно салдо

 

 

 

 

 

 

 

 

 

АКУМУЛИРАЩИ СМЕТКИ

Изменения в активите

 

Изменения в пасивите и нетната стойност

Сметки

Общо

„Стоки и услуги“ (ресурс)

„Оста-нал свят“

S.1

Общо за икономиката

S.15

НТООД

S.14

Домакинства

S.13

Държавно управление

S.12

Финансови корпорации

S.11

Нефинансови корпорации

Код

Операции, други потоци, наличности и балансови позициирации

S.11

Нефинансови корпорации

S.12

Финансовисови корпорации

S.13

Държавно управление

S.14

Домакинства

S.15

НТООД

S.1

Общо за икономиката

„Оста-нал свят“

„Стоки и услуги“ (използване)

Общо

Сметки

III.1.1   Сметка изменения в нетната стойност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.8n

Спестяване, нето

48

11

–10

160

24

233

 

 

233

III.1.1   Сметка изменения в нетната стойност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.12

Текущо външно салдо

 

 

 

 

 

 

–41

 

–41

 

 

 

 

 

 

 

 

 

D.9

Капиталови трансфери, получени

33

0

6

23

0

62

4

 

66

 

 

 

 

 

 

 

 

 

D.9

Капиталови трансфери, платими (–)

–16

–7

–34

–5

–3

–65

–1

 

–66

192

 

–38

230

21

178

–38

4

65

B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери

65

4

–38

178

21

230

–38

 

192

III.1.2   Сметка придобиване на нефинансови активи

III.1.2   Сметка придобиване на нефинансови активи

376

 

 

376

19

61

37

9

250

P.51

Брутообразуване на основен капитал

 

 

 

 

 

 

 

376

376

– 222

 

 

– 222

–3

–42

–30

–10

– 137

K.1

Потребление на основен капитал (–)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

28

 

 

28

0

2

0

0

26

P.52

Изменение на запасите

 

 

 

 

 

 

 

28

28

10

 

 

10

0

5

3

0

2

P.53

Придобиване минус намаление на ценности

 

 

 

 

 

 

 

10

10

0

 

0

0

1

4

2

0

–7

K.2

Придобиване минус намаление на непроизведени нефинансови активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

0

 

–38

38

4

148

–50

5

–69

B.9

Нето предоставени (+-)/ Нето получени (-) заеми

–69

5

–50

148

4

38

–38

 

 

III.2.   Финансова сметка

III.2.   Финансова сметка

691

 

50

641

32

181

120

237

71

F

Нето придобиване на финансови активи/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

F

Нето поемане на пасиви

140

232

170

33

28

603

88

 

691

0

 

1

–1

 

 

0

–1

 

F.1

Монетарно злато и специални права на тираж SDRs

 

 

 

 

 

 

 

 

 

130

 

11

119

12

68

7

15

17

F.2

Валута и депозити

0

130

2

0

0

132

–2

 

130

143

 

5

138

12

29

26

53

18

F.3

Ценни книжа различни от акции

6

53

64

0

0

123

20

 

143

254

 

10

244

0

5

45

167

27

F.4

Заеми

71

0

94

28

24

217

37

 

254

46

 

2

44

0

3

36

3

2

F.5

Акции и други нетни активи

26

13

0

 

4

43

3

 

46

36

 

0

36

0

36

0

0

0

F.6

Застрахователни технически резерви

0

36

0

 

0

36

0

 

36

82

 

21

61

8

40

6

0

7

F.7

Други сметки подлежащи на получаване/плащане

37

0

10

5

0

52

30

 

82

III.3.1.   Сметка други изменения в обема на активите

15

 

 

15

0

2

1

–2

14

K.3-10 и K.12

Други изменения в обема на активите, общо

–3

2

–1

0

0

–2

0

 

–2

III.3.1.   Сметка други изменения в обема на активите

24

 

 

24

0

0

0

0

24

K.3

Икономическо появяване на непроизведените активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3

 

 

3

0

0

3

0

0

K.4

Икономическо появяване на произведените активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4

 

 

4

0

0

4

0

0

K.5

Естествен прираст на некултивирани биологически ресурси

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–9

 

 

–9

0

0

–2

0

–7

K.6

Икономическо изчезване на непроизведените активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–11

 

0

–11

0

0

–6

0

–5

K.7

Катастрофални загуби

0

0

0

0

0

0

0

 

0

0

 

0

0

0

0

8

–3

–5

K.8

Некомпенсирани конфискации

0

0

0

0

0

0

0

 

0

1

 

 

1

0

0

0

0

1

K.9

Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3

 

0

3

0

2

0

1

0

K.10

Други изменения в обема на финансовите активи и пасиви некласифицирани другаде

–4

2

0

0

0

–2

0

 

–2

0

 

0

0

0

0

–6

0

6

K.12

Промени в класификациите и структурата

1

0

–1

0

0

0

0

 

0

 

 

 

 

 

 

 

 

 

от тях:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

10

 

0

10

0

0

0

–2

12

AN

Нефинансови активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–7

 

 

–7

0

0

–3

–2

–2

AN.1

Произведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

17

 

0

17

0

0

3

0

14

AN.2

Непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

5

 

0

5

0

2

1

0

2

AF

Финансови активи/пасиви

–3

2

–1

0

0

–2

0

 

–2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.10.2

Изменения в нетната стойност, дължащи се на други изменения в в обема на активите

17

–4

2

2

0

17

0

 

17

III.3.2.   Сметка преоценка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

K.11

Номинални холдингови печалби/загуби

 

 

 

 

 

 

 

 

 

III.3.2.   Сметка преоценка

280

 

0

280

8

80

44

4

144

AN

Нефинансови активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

126

 

 

126

5

35

20

2

63

AN.1

Произведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

154

 

0

154

3

45

23

2

81

AN.2

Непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

91

 

7

84

1

16

2

57

8

AF

Финансови активи/пасиви

18

51

7

0

0

76

3

 

78

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.10.3

Изменения в нетната стойност, дължащи се на номинални холдингови печалби (+)/загуби (–)

134

10

38

96

10

288

4

 

292

БАЛАНСИ

Активи

 

Пасиви

Сметки

Общо

„Стоки и услуги“ (ресурс)

„Оста-нал свят“

S.1

Общо за икономиката

S.15

НТООД

S.14

Домакинства

S.13

Държавно управление

S.12

Финансови корпорации

S.11

Нефинансови корпорации

Код

Операции, други потоци, наличности и балансови позиции

S.11

Нефинансови корпорации

S.12

Финансови корпорации

S.13

Държавно управление

S.14

Домакинства

S.15

НТООД

S.1

Общо за икономиката

„Оста-нал свят“

„Стоки и услуги“ (използване)

Общо

Сметки

IV.1.   Начален баланс

9922

 

0

9 922

324

2 822

1 591

144

5 041

AN

Нефинансови активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

IV.1.   Начален баланс

6047

 

 

6 047

243

1 698

1 001

104

3 001

AN.1

Произведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3875

 

0

3 875

81

1 124

590

40

2 040

AN.2

Непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

7365

 

573

6 792

172

1 819

396

3 508

897

AF

Финансови активи/пасиви

1 817

3 384

687

289

121

6 298

297

 

6595

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.90

Нетна стойност

4 121

268

1 300

4 352

375

10 416

276

 

10 692

IV.2.   Изменения в баланса

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Общо изменения в активите

 

 

 

 

 

 

 

 

 

IV.2.   Изменения в баланса

482

 

0

482

25

110

56

1

290

AN

Нефинансови активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

289

 

 

289

21

61

25

–1

182

AN.1

Произведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

193

 

0

193

4

49

30

2

108

AN.2

Непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

787

 

57

730

33

199

123

294

81

AF

Финансови активи/пасиви

155

285

176

33

28

677

91

 

767

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.10

Изменения в нетната стойност, общо

216

10

2

276

31

535

–34

 

501

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.10.1

Спестявания и капиталови трансфери

65

4

–38

178

21

230

–38

 

192

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.10.2

Други изменения в обема на активите

17

–4

2

2

0

17

0

 

17

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.10.3

Номинални холдингови печалби/загуби

134

10

38

96

10

288

4

 

292

IV.3.   Баланс в края на периода

10 404

 

0

10 404

349

2 932

1 647

145

5 331

AN

Нефинансови активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

IV.3.   Баланс в края на периода

6336

 

 

64 336

264

1 759

1 026

103

3 183

AN.1

Произведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4068

 

0

4 068

85

1 173

620

42

2 148

AN.2

Непроизведени активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

8152

 

630

7 522

205

2 018

519

3 802

978

AF

Финансови активи/пасиви

1 972

3 669

863

322

149

6 975

388

 

7362

 

 

 

 

 

 

 

 

 

B.90

Нетна стойност

4 337

278

1 302

4 628

406

10 951

242

 

11 193

АГРЕГАТИ

8.88   Агрегатите представляват обобщени показатели за резултатът от дейността общо за икономиката и на ключови величини за целите на макроикономическият анализ и сравнения във времето и пространството.

БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ ПО ПАЗАРНИ ЦЕНИ (БВП)

8.89   Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните единици производители. Той може да бъде дефиниран по три начина:

а)

БВП е сумата от брутната добавена стойност на различните институционални сектори или на различните отрасли плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). Той е също така и балансовата позиция на сметка производство общо на икономиката.

б)

БВП е сумата от крайното използване на стоки и услуги от резидентни институционални единици (фактическо крайно потребление и образуване на основен капитал) плюс износа минус вноса на стоки и услуги.

в)

БВП е сумата от използването в сметка формиране на дохода общо за икономиката (компенсация на заетите лица, данъци върху производството и вноса минус субсидии, бруто опериращ излишък и смесен доход общо за икономиката).

8.90   Чрез изваждане потреблението на основен капитал от БВП ние получаваме нетният вътрешен продукт по пазарни цени (НВП).

ОПЕРИРАЩ ИЗЛИШЪК ОБЩО ЗА ИКОНОМИКАТА

8.91   Брутният (или нетен) опериращ излишък общо за икономиката е сумата от брутните (нетни) опериращи излишъци на различните отрасли или на различните институционални сектори.

СМЕСЕН ДОХОД ОБЩО ЗА ИКОНОМИКАТА

8.92   Брутният (или нетен) смесен доход общо за икономиката е идентичен с брутния (или нетен) смесен доход на сектор домакинства.

ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ДОХОД ОБЩО ЗА ИКОНОМИКАТА

8.93   Брутният (или нетен) предприемачески доход общо за икономиката е сумата от брутните (нетни) предприемачески доходи на различните сектори.

НАЦИОНАЛЕН ДОХОД (ПО ПАЗАРНИ ЦЕНИ)

8.94   Брутният (или нетен) национален доход (по пазарни цени) представлява общо получените от местните институционални единици първични доходи: компенсация на заетите лица, данъци върху производството и вноса минус субсидии, доход от собственост (получаем минус платим), (брутен или нетен) опериращ излишък и (брутен или нетен) смесен доход.

Брутният национален доход (по пазарни цени) е равен на брутния вътрешен продукт (БВП) минус първичния доход, платим от единиците местни лица на единици чуждестранни лица плюс първичният доход, получен от единиците местни лица от останалият свят.

Брутният национален доход (по пазарни цени) е концептуално идентичен с брутния национален продукт (БНП) (по пазарни цени), както досега е разбиран в общия смисъл на националните сметки.

Независимо от това, обаче, в Европейската система за сметки 1979 (91) БНП се изчисляваше по различен начин.

Националният доход не е производствено понятие, а понятие за доход, което е по-значимо ако се разглежда в нетно изражение, т.е. след изваждане на потреблението на основен капитал.

НАЦИОНАЛЕН РАЗПОЛАГАЕМ ДОХОД

8.95   Брутният (или нетен) национален разполагаем доход е сумата от брутните (или нетни) разполагаеми доходи на институционалните сектори. Брутният (или нетен) национален разполагаем доход е равен на брутният (или нетен) национален доход (по пазарни цени) минус текущите трансфери (текущи данъци върху дохода, имуществото и други, социалноосигурителни вноски, социалните помощи и другите текущи трансфери) платими на единици чуждестранни лица, плюс текущите трансфери, получени от единиците местни лица от останалият свят.

СПЕСТЯВАНИЯ

8.96   Тази агрегат измерва частта от националният разполагаем доход, която не е използвана като разход за крайно потребление.Брутните (или нетни) национални спестявания са сумата от брутните (нетни) спестявания на различните институционални сектори.

ТЕКУЩО ВЪНШНО САЛДО

8.97   Балансовата позиция на външната сметка за първичните доходи и текущи трансфери представлява излишъка (ако тя е отрицателна) или дефицита (ако тя е положителна) общо за икономиката по нейните текущи операции (търговия на стоки и услуги, първични доходи, текущи трансфери) с останалият свят.

НЕТО ПРЕДОСТАВЕНИ (+) ИЛИ НЕТО ПОЛУЧЕНИ (-) ЗАЕМИ ОБЩО ЗА ИКОНОМИКАТА

8.98   Нето предоставените (+) или нето получените (–) заеми общо за икономиката е сумата от нето предоставените или нето получените заеми на институционалните сектори. Това представлява нетните ресурси, които икономиката като цяло има налични за останалият свят (в случай, че са положителни) или които тя получава от останалият свят (в случай, че са отрицателни). Нето предоставените (+) или нето получените (–) заеми общо за икономиката са равни, но противоположни по знак, на нето предоставените (–) или нето получените (+) заеми от останалият свят.

НЕТНА СТОЙНОСТ ОБЩО ЗА ИКОНОМИКАТА

8.99   Нетната стойност общо за икономиката е сумата от нетни стойности на институционалните сектори. Тя представлява стойността на нефинансовите активи общо за икономиката минус балансът на финансовите активи и пасиви за останалият свят.

МАТРИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ

8.100   Предходните части на настоящата глава представиха последователността на (Т-) сметките. В същото време понятията и определенията на Системата позволяват използването и на други методи на представяне. Те служат за осигуряване на допълнително разбиране и за предоставяне на възможност за провеждане на различен вид анализи.

8.101   Междуотрасловата таблица е една широко използвана матрична рамка за представянето на подробна и последователно подредена информация за потока от стоки и услуги, както и за структурата на производствените разходи. Тази матрица съдържа повече информация отколкото Т-сметките за стоки и услуги, производство и формиране на дохода; така например разходите за крайно потребление са показани по продуктови групи или отрасли на произход, а междинното потребление е показано както по продуктови групи или отрасли на произход, така и по продуктови групи или отрасли потребители. Дезагрегираните връзки между тези сметки допълнително са разработени в таблици Ресурс-Използване на Европейската система за сметки посредством определяне на продукцията на продуктовите групи по отрасли.

8.102   Останалата част от настоящата глава ще покаже, първо, че пълната последователност от сметки и балансови позиции може също да бъде представена в матричен формат. В тази таблица всички операции се представят съответно общо за икономиката и за останалият свят. В допълнение на това се включва и агрегирана сметка Стоки и услуги.

8.103   След това ще бъдат разгледани общите цели, които тази матрица обслужва. Една особеност от първостепенно значение е наличието на голям диапазон от възможности за разширяване или свиване на подобна матрица в съответствие със специфичните обстоятелства и нужди. И накрая ще бъде показан начинът, по който тази матрица работи на практика. И по-специално, връзките между таблици Ресурс-Използване и секторните сметки ще бъдат доразвити чрез вмъкване на сметки за труда, за да се достигне до рамката на Социалната Матрица (СМ). Социалната матрица (СМ) служи, освен за други цели, и за предоставяне на възможност за по-интегриран анализ на проблемите на икономическата и социална политика, включително и на безработицата.

МАТРИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА СМЕТКИТЕ НА ESA

8.104   Таблица 8.19 представя пълната последователност на сметките и балансовите позиции в една матрица. За тази цел сметките за първично разпределение на дохода, за използване на дохода и за другите изменения в активите не са подразделени. Освен това, вариантът дали или не, да се комбинира сметката за преразпределение на дохода в натура с вторично разпределение на дохода, е оставен на свободен избор. И накрая бе вмъкната сметка, която отчита нетната стойност.

8.105   Цифрите, които са представени в таблиците на този раздел, отговарят точно на разработените в предходните части на настоящата глава цифрови примери. При всички матрици клетките, които съдържат балансова позиция са обградени с удебелени линии.

8.106   Матричното представяне позволява всяка една операция да бъде представена с един единствен запис, като естеството на операцията се подсказва от нейната позиция. Всяка сметка се представя от двойка ред и колона като се следва уговорката, че ресурсите се показват в редовете, а използването се показва в колоните. Така например нетният вътрешен продукт (1602) е платим от производителите на икономиката и се получава в сметка първично разпределение на дохода. Таблица 8.19 показва това в клетка (3,2), т.е. ред 3 и колона 2. Тъй като тази таблица отделя операциите с останалият свят в отделна сметка, нейните диагонални позиции, т.е. клетки (3,3), (4,4), (5,5), (6,6), (7,7) и (8,8) съдържат единствено операции между институционални единици резиденти.

8.107   Общите суми на ред и колона не са наименовани. Тяхната основна функция в матричното отчитане е да се потвърди, че всички сметки наистина представят пълни баланси, в смисъл че общите постъпления (суми на редове) са равни на общите отчисления (суми на колони). Вследствие на това извличането на смислени балансови позиции, които свързват последователни сметки, може да се получи единствено при удовлетворяване на това условие.

8.108   Ред 1 показва използването на стоки и услуги по цени на купувач: междинно потребление (1904) в колона 2, крайно потребление (1371) в колона 5, бруто капиталообразуване (414) в колона 7 и износ (536) в колона 14.

8.109   Елементите на ред 1 представляват общото използване на стоки и услуги по цени на купувач (4225). Колона 1 представя ресурса от стоки и услуги (също сумиран общо до 4225, естествено). Продукцията (по базисни цени) плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (3728) е показана в пресечната точка с ред 2. Вносът (427) произлиза от външна сметка стоки и услуги (ред 14).

8.110   Ред 2 показва продукцията (по базисни цени) плюс данъците минус субсидиите върху продуктите. Поради това оценяване, сумата на ред 2 (3728) и съпътствуващата сума от колона 2 включват данъци минус субсидии върху продуктите. Това означава, че тези данъци са включени в балансовата позиция на сметка 2, нетен вътрешен продукт (НВП), виж клетка (3,2). Повечето балансови позиции могат да бъдат изчислявани бруто или нето. В тази матрица всички балансови позиции са показани нето. Потреблението на основен капитал (222) е поставено направо в подсметка Kапитал за придобиване на нефинансови активи (ред 7 и колона 2).

8.111   Ред 3 показва постъпленията от първични доходи общо за икономиката: нетен вътрешен продукт в клетка (3,2), доход от собственост от другите местни сектори (341) по диагонала и потоците на първични доходи от останалият свят (72) в клетка (3,15). Тъй като тази матрица не подразделя сметката за първично разпределение на дохода, тя не подразделя и добавената стойност платима от производителите на нейните различни категории, както е отчетена в сметка формиране на дохода.

8.112   Освен диагоналната позиция, колона 3 съдържа и първичните доходи платими на останалия свят (41) в клетка (15,3), както и балансовата позиция, нетен национален доход (1633), която свързва тази сметка със следващата.

8.113   Тази матрица оставя свободна възможността за избор на това дали, или не, да се комбинира сметката за преразпределение на дохода в натура с вторичното разпределение на дохода. В случай, че преразпределението на дохода в натура не е показано, тогава диагоналът съдържа текущите трансфери, изключвайки социалните трансфери в натура, между местните сектори (1096). Тези трансфери се състоят от текущи данъци върху дохода, имуществото и други, социалноосигурителни вноски и помощи различни от социалните трансфери в натура, както и други текущи трансфери. В случай, че преразпределението на дохода в натура е включено, тогава диагоналът на сметка 4 отчита също и социалните трансфери в натура; агрегирани с потоците на други текущи трансфери това е равно на 1315. И в двата случая ред 4 се открива с нетен национален доход, докато текущите трансфери от останалият свят (10) се отчитат в клетка (4,15). Колона 4 показва, в допълнение на диагоналната позиция, текущите трансфери към останалият свят (39) в клетка (15,4), докато балансовата позиция, (коригиран) нетен разполагаем доход (1604), е поставена в сметка използване на (коригиран) разполагаем доход.

8.114   В случай, че преразпределението на дохода в натура е включено, тогава сметка 5 е сметка използване на коригирания разполагаем доход. В обратен случай тази сметка е сметка използване на разполагаем доход. На агрегирано ниво, това е само въпрос на терминология, общо разполагаемия доход е равен на общо коригирания разполагаем доход и общо разходите за крайно потребление са равни на общо фактическото крайно потребление. Освен разполагаемият доход редът на тази сметка отчита един коректив за изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на местните пенсионни фондове (11) по диагонал и коректив за изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове чуждестранни лица (0) в колона 15. Колоната съдържа, в допълнение към крайното използване (1371) и на диагоналната позиция, един коректив за изменението на нетната стойност на активите на чуждестранните домакинства в резервите на пенсионните фондове за местни лица (0), виж клетка (15,5), както и балансовата позиция, нето спестявания (233), която е поставена в първата подсметка капитал (сметка 6).

8.115   При сметка капитал са разграничени две подсметки. Първо, в редът на сметката за изменения в нетната стойност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери, нето спестяванията са увеличени с капиталовите трансфери получени от местните сектори (61), виж клетка (6,6), и от чужбина (1), виж клетка (6,16). В колоната на тази сметка са показани платимите капиталови трансфери към местните сектори и към чужбина (4), виж клетка (16,6).

Това довежда до получаването на балансова позиция, за изменения в нетната стойност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери (230), която е пренесена към сметка изменения в баланса (сметка 11).

8.116   След това, редът на сметката за придобиване на нефинансови активи представя потреблението на основен капитал (клетка 7,2), придобиването минус намаление на непроизведени нефинансови активи от местни единици (0), виж клетка (клетка 7,7), и от единици чуждестранни лица (0), виж клетка (7,17), както и измененията на активите дължащи се на спестявания и капиталови трансфери (833), виж клетка (7,12). Това води до получаването на обща сума, която е на разположение на резидентите за придобиване на активи. Това придобиване е показано на два етапа: първо, придобиване на нефинансови активи, в колоната на тази сметка, и след това, придобиване на финансови активи (включително външни финансови активи), в колоната на следващата сметка. Колоната на тази сметка, сметка 7, по такъв начин съдържа бруто образуването на основен капитал (клетка 1,7), разгледаната по-горе диагонална позиция (7,7), изменения в пасивите дължащи се на спестявания и капиталови трансфери (603), виж клетка (12,7) и балансовата позиция нето предоставени заеми общо за икономиката (38), която е поставена в следващата сметка за финансовите операции.

8.117   Сметка 8, финансовата сметка, се открива с нето предоставените заеми общо за икономиката (клетка 8,7) и добавя финансовите операции между секторите местни лица (553) по диагонала, както и нето поемането външни пасиви (50), виж клетка (8,18). Колоната съдържа диагонална позиция и нето придобиването на външни финансови активи (88) в клетка (18,8). Естествено, нето поемането на външни пасиви плюс нето предоставянето на заеми общо за икономиката са равни на нето придобиването на външни финансови активи, така че и в тази сметка балансът между общите суми на ред и колона се поддържа.

8.118   Сметката за другите изменения в активите, сметка 9, отчита в своят ред измененията в активите дължащи се на други изменения (379), виж клетка (9,12), а в колоната си: изменения в пасивите дължащи се на други изменения (74), виж клетка (12,9), както и балансовата позиция изменения в нетна стойност дължащи се на други изменения (305), виж клетка (11,9).

8.119   Последните четири сметки общо за икономиката се отнасят до баланса и отразените в него изменения. Първо, началния баланс показва в редът си началните наличности от активи (16714), виж клетка (10,12), а в колоната си показва началните наличности от пасиви (6298), виж клетка (12,10), както и началната нетна стойност (10416), виж клетка (13,10). След това, сметката за измененията в баланса отчита и двата компонента на тези изменения в редът, виж клетки (11,6) и (11,9), както и общото изменение в нетната стойност (535) в колоната, виж клетка (13,11). След това, балансът в края на периода представя в редът си началните наличности от пасиви (клетка 12,10), двата компонента на изменението в пасивите (клетки 12,7 и 12,9), както и нетната стойност в края на периода (10951), виж клетка (12,13). Естествено, сумата на тези елементи е равна на наличностите от активи в края на периода, който се изчислява също и в колоната на тази сметка: началните наличности на активите (клетка 10,12) плюс двата компонента на изменението на активите, виж клетки (7,12) и (9,12). И накрая, допълнителната сметка за нетна стойност представя началната нетна стойност (клетка 13,10) и общото изменение в нетна стойност (клетка 13,11) в редът както и нетна стойност в края на периода в колоната (клетка 12,13).

8.120   За останалият свят са включени същите сметки, както и общо за икономиката, но в една по-агрегирана форма. Първо, външната сметка стоки и услуги представя в редът си вноса общо за икономиката (клетка 14,1), а в колоната си: износа (клетка 1,14), както и балансовата позиция (клетка 15,14) външно салдо стоки и услуги (-39). Отбележете, че всички балансови позиции на сметките за останал свят са разгледани от гледна точка на останалият свят. За да се получат съответните агрегати общо за икономиката знакът трябва следователно да се обърне.

8.121   Второ, външната сметка за първичните доходи и капиталови трансфери отчита балансовата позиция на предходната сметка, както и първичният доход, текущите трансфери и корекцията за изменение в нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове, съответно към и от останалият свят. Тези позиции вече бяха разгледани по-горе. Всичко това довежда до получаването на текущото външно салдо (-41), което е показано в клетка (16,15).

8.122   Трето, сметка Капитал за останалият свят също е подразделена на две подсметки: една сметка за текущото външно салдо, капиталови трансфери от и към останалият свят и балансова позиция изменения в нетната външна финансова позиция дължащи се на текущо външно салдо и капиталови трансфери (-38), виж клетка (21,16); и една друга сметка за измененията в активите дължащи се на текущо външно салдо и капиталови трансфери (50), виж клетка (17,22), придобиване минус намаление на непроизведени нефинансови активи от единици чуждестранни лица, виж клетка (7,17), изменение в пасивите дължащи се на текущо външно салдо и капиталови трансфери (88), виж клетка (22,17), както и балансовата позиция нето предоставяне на заеми от останалия свят (-38), прехвърлени към следващата сметка.

8.123   Четвърто, финансовата сметка представя в реда си нетното придобиване на външни финансови активи (клетка 18,8) и нетното предоставяне на заеми от останалият свят (клетка 18,17), както и нетното поемане на външни пасиви (клетка 8,18) представено в колоната. Пето, сметката за други изменения в активите представя в редът си подобни изменения в активите (7), виж клетка (19,22) и в колоната си подобни изменения в пасивите (3), виж клетка (22,19), както и балансовата позиция изменения в нетната външна финансова позиция дължащи се на други изменения (4), виж клетка (21,19).

8.124   И накрая, балансите за останалия свят са аналогични на тези общо за икономиката. Елементите, които все още не са споменати по-горе са: началните наличности от външни активи (573), виж клетка (20,22), началните наличности от външни пасиви (297), виж клетка (22,20), началната нетна външна финансова позиция за останалият свят по отношение на същия агрегат общо за икономиката (276), виж клетка (23,20), общите изменения в нетната външна финансова позиция на останалия свят (-34), виж клетка (23,21) и финансовата позиция на останалия свят на края на периода по отношение на същия агрегат общо за икономиката (242), виж клетка (22,23).

8.125   Като следваща стъпка тази матрица в редуциран формат може да бъде дезагрегирана, за да покаже пълната последователност на сметки, включващи подробности по операциите и категории операции. Независимо от това, обаче, пълният потенциал на матричното счетоводство може да бъде реализиран и ако не всички сметки са детайлизирани по един и същ начин, а вместо това за всяка сметка се избере най-подходящата класификация. Тази характерна особеност се разглежда в по-голяма дълбочина в следващият подраздел.

СВОЙСТВА НА МАТРИЦИТЕ

8.126   Всеки запис в агрегирана матрица, като например таблица 8.19, може да бъде разглеждан като обща сума на подматрица, в която се представят категории на включените операции, в който и да е край на набора от разглеждани операции. Един много полезен вариант при матричното представяне на сметките е този, при който различните видове операции и групировки могат да бъдат избирани във всяка сметка, без да се нарушават съгласуваността и интегритета на цялостната система на отчитане. Това означава, че е възможно прилагането на „множествени действуващи лица и множествено секторизиране“, чрез избирането във всяка сметка на единица и на класификация на единиците, които са най-подходящи за наборът от разглежданите икономически потоци.

8.127   По принцип, всяка една сметка може да бъде подразделена по два сравнително различни начина: чрез подразделяне общо за икономиката на групи от единици или чрез отнасянето на показаните в една сметка операции в различни подсметки. Така например подразделянето общо на икономиката в първите пет сметки може да стане както следва:

а)

Разграничаване на продуктите в сметка Стоки и услуги и класифицирането им по продуктови групи.

б)

Разграничаване на местните единици по вид дейност, в производствената сметка и класифицирането им по отрасли.

в)

Разграничаване на институционалните единици в сметките за първично и вторично разпределение на дохода и за използване на дохода и класифицирането им по институционални (под)сектори.

8.128   Тези подразделяния имат две основни следствия. Първо, за всички категории операции, които са различими в една единична клетка на тези сметки, става ясно какво е обменила групата от плащащи единици с групата от получаващи единици. Второ, взаимните връзки между различните икономически потоци се разкриват чрез подробни кръстосани класификации. Така при даденият в предходният параграф пример се представя един прост кръгов поток на доход, на мезо-ниво, посредством следните картограми:

а)

Подматрица (3,2) показва кои институционални подсектори получават нетната добавена стойност и от кои отрасли;

б)

Подматрици (4,3) и (5,4) показват кой институционален подсектор, от кой институционален подсектор получава първичен доход и разполагаем доход (естествено, при сметките за разпределение на дохода и при сметката за използване на дохода могат да се приложат различни класификации, при което тези подматрици вече не са диагонални);

в)

Подматрицата (1,5) показва коя продуктова група от кои институционални подсектори се потребява; и

г)

Подматрицата (2,1) показва от кои производствени групи от кой отрасъл са произведени.

8.129   При съставянето на подобна матрица е удобно да се започне с разработване на структура на сметките, която е съответна на предвижданите приложения. Следователно във всяка сметка се избират най-подходящите единици и класификации на единици. Независимо от това, на практика това ще бъде един взаимен процес. Предположете например, че съществува операция, за която са известни единствено общо приходите и плащанията на засегнатите единици (общите суми на ред и колона на подматрицата), а не кой на кого е платил (вътрешната структура на подматрицата). Този проблем може да бъде решен чрез вмъкването на неподразделена, псевдо сметка.

8.130   Между общите свойства на матричното представяне на сметки са и следните:

а)

Подробното матрично представяне е удобно за математическа обработка с прилагането на методите на матричната алгебра; това също може да е от полза при балансирането на сметките.

б)

Подробната матрица представя едновременна разбивка на взаимосвързани операции по плащащи и получаващи единици; следователно това е един подходящ формат за разкриване, на мезо-ниво, на взаимовръзките между икономическите потоци; това включва тези потоци, при които участвуват два различни вида единици (например разходите за крайно потребление за различните категории стоки и услуги по подсектори на сектор домакинства).

в)

За даден набор от сметки, представящ разбивка на операциите по плащащи и получаващи единици, матричното представяне е по-кратко отколкото другите подобни методи; плащането от една единица и получаването от друга единица, които участвуват във всяка операция, се представят с един единствен запис.

8.131   Една агрегирана матрица общо за икономиката може да служи като справочна таблица за последващи, по-подробни таблици. Веднага след като читателят е въведен в детайлното представяне на части от Системата (таблици Ресурс-Използване, секторни сметки и други) връзката на подробните подматрици със агрегираната матрица ще трябва да стане ясна чрез въвеждането на система от кодове. Матричният формат има специално преимущество тогава, когато не е възможно, или желателно, да се показва еднакво подробна класификация във всички сметки на Системата.

8.132   Матричното представяне е удобен инструмент за изучаване на гъвкавостта на Системата. Така например съществува възможност за по-задълбочено разработване на взаимовръзките между социалните и икономическите аспекти на Системата за да се достигне до Социалната матрица (СМ). Методът на Социалната матрица, е изложен и илюстриран в следващите точки на настоящата глава.

АДАПТАЦИЯ НА МАТРИЦАТА С РЕДУЦИРАН ФОРМАТ ЗА СПЕЦИФИЧНИ ВИДОВЕ АНАЛИЗ

8.133   Таблици Ресурс-Използване се установяват на класификация по редове и колони, която е най-подходяща за описание на разглежданите икономически процеси, и по-точно процесите на производство и използване на продуктите. Независимо от това, обаче, тези матрици не включват взаимовръзките между добавена стойност и крайно потребление. Чрез разширяването на дадена таблица Ресурс-Използване, или междуотраслова таблица, за да може тя да покаже цялостният кръгов поток на дохода, на мезо-ниво, се създава възможност за улавяне на значимите характерни особености на Социалната Матрица (SAM).

8.134   Социалната Матрица тук се дефинира като: Представянето на сметките на ESA в матрица, която разработва връзките между таблица Ресурс-Използване и секторните сметки. Социалните Матрици обикновено се фокусират върху ролята на хората в икономиката, което може да бъде отразено от, наред с другите неща, допълнителни разбивки на сектор домакинства и на дезагрегирано представяне на пазарите на труда (т.е. разграничавайки различните категории заети лица).

8.135   Един важен социален интерес е равнището и състава на заетостта (или безработицата). Социалната Матрица обикновено осигурява допълнителна информация по този въпрос посредством подразделяне компенсациите на заетите лица по вид на наетото лице. Това подразделяне се отнася както до използването на труда по отрасли, както това е показано в таблиците Ресурс-Използване, така и до предлагането на труд по социално-икономическа подгрупа, както това е показано в сметка разпределение на първичения доход на домакинствата. Това предполага, че матрицата представя не само ресурса и използването на различни продуктови групи, но също така ресурса и използването на различни категории трудови услуги.

8.136   Класификацията на (само)заетите лица може да се основава на комбинацията от произход и (основни) характеристики на работата, като например от една страна пол, образование, възраст и пребиваване, а от друга страна професия, вид на трудовия договор (пълен работен ден/частично работно време, постоянен трудов договор/временен трудов договор), както и на регион и подсектор на заетостта. Едно друго съображение трябва да е това, че вътрегруповите отклоненията на относителните изменения на индекса на работната заплата са по-малки отколкото междугруповите отклонения. Класификацията по отрасли на заетостта е по-малко важна, тъй като то вече е показано в Социалната Матрица чрез кръстосаната класификация на добавената стойност.

8.137   Както лицата резиденти, които са наети в предприятия чуждестранни лица, така и лицата чуждестранните лица, работещи за предприятия местни лица плюс временно работещите в чужбина заети лица, трябва да бъдат посочени отделно. По този начин заетостта може да бъде оценена чрез преброяването на броят на (национално) наетите единици лица. Очевидно това включва самозаетите лица, за чийто разходи за труд може да се изолира условно възнаграждение, получено от остатъка на нетния смесен доход в Социалната матрица.

8.138   По-специално, сравняването на (1) доходите от труд на всички заети лица, както е показано в Социалната матрица, (2) декомпозирането на тези доходи на отработени часове и средна работна заплата на час, и (3) потенциалното предлагане на труд

Таблица 8.19   Матрично представяне на пълната последователност от сметки и балансови позиции общо за икономиката

СМЕТКА

0.

Стоки и услуги

I.-IV. ОБЩО ЗА ИКОНОМИКАТА

V. ОСТАНАЛ СВЯТ

ОБЩО

I.

Производство

II.1

Първично разпределение на дохода

II.2/3

Вторично преразпределение на дохода (в натура)

II.4

Използване на (коригиран) разполагаемия доход

III.1.1

Спестявания и капиталови трансфери

III.1.2

Придобиване на нефинансови активи

III.2

Финансова

III.3

Други изменения в активите

IV.1

Начален баланс

IV.2

Изменения в баланса

IV.3

Баланс в края на периода

Нетна стойност

V.1

Външна сметка стоки и услуги

V.2

Външни първични доходи и текущи трансфери

V.3.1

Спестявания и капиталови трансфери

V.3.2

Придобиване на нефинансови активи

V.3.2

Финансова

V.3.3

Други изменения в активите

V.4.1

Начален баланс

V.4.2

Изменения в баланса

V.4.3

Баланс в края на периода

Нетна стойност

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

17

18

19

20

21

22

23

0. Стоки и услуги

1

Търговски и транспортни надбавки

Междинно потребление

 

 

Крайно потребление

 

Брутообразуване на основен капитал

 

 

 

 

 

 

Износ на стоки и услуги

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

0

1 904

 

 

1 371

 

414

 

 

 

 

 

 

536

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4 225

ОБЩО ЗА ИКОНОМИКАТА

I. Производство

2

Продукция и данъци минус субсидии върху продуктите

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3 728

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3 728

II.1 Първично разпределение на дохода

3

 

НЕТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ

Доход от собственост

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Първични доходи от останалият свят

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1 602

341

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

72

 

 

 

 

 

 

 

 

2 015

II.2/3 Вторично (пре)разпределение на дохода в натура)

4

 

 

НАЦИОНАЛЕН ОХОД, НЕТО

Текущи трансфери (1 315)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Текущи трансфери от останалият свят

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1 633

1 096

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

10

 

 

 

 

 

 

 

 

2 739

II.4 Използване на (коригиран) разполагаемия оход

5

 

 

 

(КОРИГИРАН) РАЗПОЛАГАЕМ ДОХОД, НЕТО

Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинства в резервите на пенсионните фондове

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинства в резервите на пенсионните фондове от останалият свя

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1 604

11

 

 

 

 

 

 

 

 

 

0

 

 

 

 

 

 

 

 

1 615

III.1.1 Спестявания и капиталови рансфери

6

 

 

 

 

СПЕСТЯВАНИЯ, НЕТО

Капиталови трансфери

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Капиталови трансфери от останалия свят

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

233

61

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1

 

 

 

 

 

 

 

295

III.1.2 Придобиване на нефинансови активи

7

 

Потребление на основен капитал

 

 

 

 

Придобиване минус намаление на непроизведени нефинансови активи

 

 

 

 

Изменения в активите, дължащи се на спестявания и и капиталови трансфери

 

 

 

 

Придобиване минус намаление на непроизведени ефинансови активи

 

 

 

 

 

 

 

 

222

 

 

 

 

0

 

 

 

 

833

 

 

 

 

0

 

 

 

 

 

 

1 055

III.2 Финансова

8

 

 

 

 

 

 

НЕТО ПРЕДОСТА-ВЕНИ ЗАЕМИ ОБЩО ЗА ИКОНОМИКАТА

Нето придобиванена финансови активи (= нето поемане на пасиви)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нето поемане външни пасиви

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

38

553

 

 

 

 

 

 

 

 

 

50

 

 

 

 

 

641

III.3 Други зменения в активите

9

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изменения в активите, дължащи се на други изменения

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

379

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

379

IV.1 Начален баланс

10

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Начални наличности от активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

16714

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

16 714

IV.2 Изменения в аланса

11

 

 

 

 

 

ИЗМЕНЕНИЯ В НЕТНАТА СТОЙНОСТ ДЪЛЖАЩИ СЕ НА СПЕСТЯВАНИЯ И КАПИТАЛОВИ ТРАНСФЕРИ

 

 

ИЗМЕНЕНИЕ В НЕТНАТА СТОЙНОСТ ДЪЛЖАЩИ СЕ НА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

230

 

 

305

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

535

IV.3 Баланс в рая на периода

12

 

 

 

 

 

 

Изменения в пасивите дължащи се на спестявания и капиталови трансфери

 

Изменения в пасивите дължащи се на други изменения

Начални наличности отпасиви

 

 

НЕТНА СТОЙНОСТ В КРАЯ НА ПЕРИОДА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

603

 

74

6 298

 

 

10951

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

17 926

Нетна стойност

13

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НАЧАЛНА НЕТНА СТОЙНОСТ

ИЗМЕНЕНИЕ В НЕТНА СТОЙНОСТ, ОБЩО

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

10416

535

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

10 951

ОСТАНАЛ СВЯТ

V.1 Външна сметка токи и слуги

14

Внос на стоки и услуги

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

497

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

497

V.2 Външни първични доходи текущи рансфери

15

 

 

Първични доходи към останалият свят

Текущи трансфери към останалия свят

Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинства в резервите на пенсионните фондове към останалия свят

 

 

 

 

 

 

 

 

ВЪНШНО САЛДО СТОКИ И УСЛУГИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

41

39

0

 

 

 

 

 

 

 

 

–39

 

 

 

 

 

 

 

 

 

41

V.3.1.1 Спестявания капиталови трансфери

16

 

 

 

 

 

Капиталови трансфери към останалия свят

 

 

 

 

 

 

 

 

ТЕКУЩО ВЪНШНО САЛДО

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4

 

 

 

 

 

 

 

 

–41

 

 

 

 

 

 

 

 

–37

V.3.1.2 Придобиване а нефинансови ктиви

17

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изменения на външните активи дължащи се на текущо външно салдо и капиталови трансфери

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

50

 

50

V.3.2 Финансова

18

 

 

 

 

 

 

 

Нето придобиванена външни финансови активи

 

 

 

 

 

 

 

 

НЕТО ПРЕДОСТАВЯНЕНА ЗАЕМИ НА ОСТАНАЛИЯ СВЯТ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

88

 

 

 

 

 

 

 

 

–38

 

 

 

 

 

 

50

V.3.3 Други зменения в активите

19

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изменения на външните активи дължащи се на други изменения

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

7

 

7

V.4.1 Начален баланс

20

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Начални наличности от външни активи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

573

 

573

V.4.2 Изменения в баланса

21

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ИЗМЕНЕНИЯ В НЕТНАТА ВЪНШНА ФИНАНСОВА ПОЗИЦИЯ ДЪЛЖАЩИ СЕ НА ТЕКУЩО ВЪНШНО САЛДО И КАПИТАЛОВИ ТРАНСФЕРИ

 

 

ИЗМЕНЕНИЯ В НЕТНАТА ВЪНШНА ФИНАНСОВА ПОЗИЦИЯ ДЪЛЖАЩИ СЕ НА ДРУГИ ИЗМЕНЕНИЯ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–38

 

 

4

 

 

 

 

–34

V.4.3 Баланс в рая на периода

22

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изменения на външни пасиви дължащи се на текущо външно салдо и капиталови трансфери

 

Изменения на външни пасиви дължащи се на други изменения

Начални наличности от външни пасиви

 

 

НЕТНА ВЪНШНА ФИНАНСОВА ПОЗИЦИЯ В КРАЯ НА ПЕРИОДА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

88

 

3

297

 

 

242

630

Нетна стойност

23

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НАЧАЛНА НЕТНА ВЪНШНА ФИНАНСОВА ПОЗИЦИЯ

ИЗМЕНЕНИЯ В НЕТНАТА ВЪНШНА ФИНАНСОВА ПОЗИЦИЯ ОБЩО

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

276

–34

 

 

242

ОБЩО

4 225

3 728

2 015

2 739

1 615

295

1 055

641

379

16714

535

17926

10951

497

41

–37

50

50

7

573

–34

630

242

 

8.139   На този етап вероятно е полезно да се разработи една илюстративна Социална Матрица. За тази цел Таблица 8.20 илюстрира структурата на една Социална Матрица, която отчита всички разграничени в Системата операции (т.е. всички потоци с изключение на „други изменения в активите“). Основната новост се отнася до новият смисъл, който се придава на сметка Формиране на дохода с цел улесняване на връзката с подробният анализ на пазара на труда с националните сметки. Показаната тук агрегирана Социална Матрица, се приема за сводна таблица, към която могат да бъдат отнасяни последващи по-подробни таблици. Възможните видове класификации във всяка сметка са посочени в скоби при определяне на наименованието на редовете и колоните.

8.140   Последователността от сметки в тази матрица е същата както в Таблица 8.19. Преобразуването на тази матрица в представената тук агрегирана Социална Матрица, предполага:

а)

заличаване на сметка Други изменения в активите, начален баланс, сметка Изменения в баланса, баланс в края на периода и сметка нетна стойност, които се отнасят както общо за икономиката, така и за останалият свят, както и заличаване на външната финансова сметка;

б)

подразделяне на сметка Първично разпределение на дохода и на втората подсметка Капитал; и

в)

обединяване на двете подсметки Капитал (с изключение на брутообразуването на основен капитал), както и обединяване на външна сметка Стоки и услуги и външна сметка за първични доходи и текущи трансфери.

8.141   Първите два реда и колони на Таблица 8.20 съдържат един агрегиран вариант на таблица Ресурс-Използване, който тук експлицитно е свързан с другите сметки на Системата. Отбележете, че редовете и колоните на таблица Ресурс (клетка II, I) са разменени.

8.142   Третата сметка отчита формирането на дохода и играе значителна роля. Тя се класифицира по категории на първичните доходи: (1) компенсация на различни видове заети лица, (2) други данъци минус субсидии върху производството, (3) нетен опериращ излишък и (4) нетен смесен доход.

8.143   Тук тази сметка обхваща операции между два различни вида единици. Това се отнася по-специално до компенсацията на заетите лица, което се отчита като операция (работа в замяна на компенсация) между една институционална единица (работодател) и дадено лице (наето лице). В тази Социална Матрица, заетите лица се разглеждат като отделни единици, които получават компенсации на заети лица в сметка формиране на дохода и разпределят този доход към техните домакинства в сметката разпределение на първичния доход. Тези единици в последствие са класифицирани в групи от (само)заети лица. Това представяне служи за интегрирането на анализа на пазара на труда и националните сметки.

8.144   (Остатъчният) смесен доход и опериращият излишък остават в единицата производител, но не е необходимо класификацията на единиците производители да бъде същата както тази в производствената сметка. На практика известно класифициране по институционални подсектори на опериращия излишък и смесен доход е определено по-важно. Това предполага кръстосано класифициране на тези компоненти на добавената стойност по отрасли и институционални подсектори в Социалната матрица.

8.145   Тъй като балансовата позиция в клетка (III, II) е равна на общата вътрешна добавена стойност, категориите на първичните доходи обхващат всички заети лица в предприятията резиденти. В колона III компенсацията на чуждестранните лица, наети в предприятия местни лица се предават към останалият свят. Значима национална балансова позиция се получава единствено в сметка III в случай, че местните лица наети от предприятия чуждестранни лица се добавят първи. Това се извършва в ред III, като за тази цел може да се създаде отделна категория наети местни лица в чуждестранни предприятия. Едно допълнително преимущество на вмъкването на тази категория е фактът, че това улеснява оценката на заетостта като условно определена.

8.146   Резултатът от всичко това е, че сметка Формиране на дохода приключва с нова балансова позиция (1473) между общата нетна добавена стойност и нетния национален доход. Тази балансова позиция, наречена общ нетен формиран доход, по базисни цени, дава общият доход, който е получен от институционални единици местни лица в резултат на тяхното ангажиране в производствения процес.

8.147   Сметката Разпределение на първичния доход в детайлизираната Социална Матрица, представя дохода (доходите) от труд на домакинствата като принос на един или повече (само)наети членове на домакинството. Освен другото, това ще покаже и до каква степен всяка една група домакинства зависи от множество източници на (трудов) доход. Освен това категориите операции в сметки Разпределение и използване на дохода са същите като тези в предходната таблица.

8.148   При разработването на тази Социална Матрица, сметка Капитал и Финансовата сметки са преплетени, със финансовата сметка класифицирана не по институционални сектори, а по вид на финансовите активи. Следствие на това дезагрегирането на тази Социална Матрица ще покаже, по институционални подсектори, както придобиване минус намалението на различните видове финансови активи, виж клетка (IX, VII) така и поемането минус изплащането на различни видове пасиви, виж клетка (VII, IX). Тези две категории операции са обединени дотолкова, доколкото участвува и останалият свят. Това служи за включване на балансовата позиция нето предоставяне на заеми в таблица 8.20, макар и с обратен знак, считано от гледна точка общо за икономиката (клетка IX, XI).

8.149   Една голяма част от общо измененията в обема на нетна стойност вероятно се състои от увеличаване на дълготрайните активи. Ако е налице специален интерес за динамиката на икономиката, е важно да се покаже в кои отрасли е увеличен производственият капацитет. Това е целта на сметка Брутообразуване на основен капитал (сметка VIII) вмъкната в настоящата Социална Матрица. В такъв случай една по-детайлна таблица би представила:

а)

кой къде инвестира — в редовете на тази сметка — клетка (VIII, VII); и

б)

къде и в какво се извършва инвестицията — в колоните на сметката — клетка (I, VIII).

В този случай понятието „кой“ се отнася до институционалния подсектор, понятието „къде“ се отнася до отрасъла, а понятието „какво“ се отнася до продуктовата група. Чрез тази сметка за брутообразуване на основен капитал, Социалната матрица показва на мезо-ниво връзките, които съществуват между образуването на основен капитал по институционални сектори, както са представени в сметка Капитал, и образуването на основен капитал по продуктови групи, както то се съдържа в таблици Ресурс-Използване.

8.150   Таблица 8.21 е предназначена да илюстрира какъв вид информация може да бъде получен от една по-детайлна Социална матрица. Нейната основна цел е да покаже:

а)

Кръговият поток на дохода, включително разбиването на дохода от труд на няколко вида категории заети лица; това дава възможност за провеждане на по-подробен анализ за връзката между добавена стойност по отрасли и първичния доход по подгрупи домакинства.

б)

Взаимната зависимост между разпределението на дохода и структурата на производство; освен другото, това е свързано и с отклоняващата се структура на търсене на различните подгрупи домакинства.

в)

Подсекторното разпределение на спестяванията, включително разбивка на образуването на основен капитал по инвестиращ отрасъл; това дава възможност за по-подробен анализ на връзката между образуването на основен капитал по подсектори и образуване на основен капитал по продуктови групи.

За целите на представянето броят на групите във всяка сметка е сведен до минимум. Очевидно напълно разгърнатата Социална матрица трябва да разграничава повече категории за сметка.

8.151   Тъй като Социалната матрица, интегрира както потоците на доходите и разходите, така и на таблиците Ресурс-Използване на мезо-ниво, тя може да служи като формат за оценяването на широк набор от сметки. методът на Социалната Матрица определено е полезен в случай, че е необходимо да се съгласува детайлна информация, например, за производството и международна търговия с базисни данни от, например, изследването на работната сила, наблюдението на домакинските бюджети и изследване на инвестициите по отрасли. В допълнение на това изчисляването на сметките в матрична рамка предполага, че за тяхното балансиране може да се използват методите на матричната алгебра.

8.152   Интегрирането на повече базисни данни довежда до възможността за наблюдение и анализ на повече политически проблеми в единна връзка. Преди всичко, връзката между аспектите на заетостта и разпределението на дохода с по макроикономически ориентирани цели като ръста на Нетния вътрешен продукт, салдото на платежния баланс, стабилните равнища на цените и т.н. става възможно с помощта на Социалната матрица. В допълнение на това Социалната матрица осигурява рамката и съвместими данни (базова година) за всеобхватни (общо балансови) икономически модели с детайлни класификации на действуващите субекти, включително отраслите, видовете труд и подгрупите домакинства.

8.153   Таблица 8.22 показва част от информацията, която се съдържа в напълно разгъната Социална матрица. Тя разглежда през лупа общата нетна добавена стойност, т.е. клетка (3,2) на агрегираната таблица 8.20. За улесняване на кръстосаните справки с таблица Ресурс-Използване отраслите се класифицират единствено по класовете на Класификацията на икономическите дейности (NACЕ rev.1). Доходите от труд на мъжете и жените са разделени по категории професии и населено място на наетото лице. Нетният опериращ излишък е показан в съответствие с (под)сектора на предприятието към което поделението принадлежи, а нетният смесен доход е показан в съответствие с населеното място на предприятието на домакинството. При този пример смесеният доход все още включва условно възнаграждение за труд на самозаети лица. Очевидно цифрите в тази таблица се сумират до съответните общи суми показани в таблици 8.20 и 8.21. Така например общата нетна добавена стойност се появява в долният десен ъгъл.

8.154   Допълнителното вникване, което може да се получи от подобна таблица, включва следното:

а)

Делът на дохода от труд на жените по отрасли и региони;

б)

Степента на концентрация на доход от труд на жените в дадена професия, по отрасли и региони;

в)

Съставът на дохода от труд по професии във всеки отрасъл и регион, и за двата пола.

г)

Регионалното разбивка на смесения доход по отрасли.

д)

Теглото на предприятията от обществения сектор и чуждестранно контролираните корпорации в опериращия излишък за всеки отрасъл.

8.155   В тази таблица подробната информация за компенсация на заетите лица се получава от статистика на труда; нейното интегриране в рамката на националните сметки ще подобри същността и надеждността както на този източник, така и на националните сметки.

Доходите от труд, както са представени в тази таблица, могат да бъдат дезагрегирани на компонент на обема и компонент на цената по вид труд и отрасъл: еквивалент на пълна заетост и съответно (претеглен еквивалент на пълна заетост) индекс на работна заплата. Освен това, една напълно разгърната Социална матрица съдържа също и таблица показваща разпределението на тези доходи от труд и съответстващата заетост по групи домакинства. Подобни операции могат да бъдат показани и за условният доход от труд на самозаетите лица.

Наборът от данни, който съдържа оценката на условния доход от труд на единиците на самозаетите лица, както и разбивка на целият доход от труд на компонент на обема и компонент на цената, довеждат до подробни данни за труда, които са много полезни за всички видове анализ и които са пряко свързани с всички важни макроикономически показатели, включително заетост (т.е. общият брой на единиците на заетите лица) и еквивалента на пълна заетост (т.е. общият обем на разходите за труд).

Таблица 8.20   Схематично представяне на Социална матрица

СМЕТКА

0. Стоки и услуги (продукти)

ОБЩО ЗА ИКОНОМИКАТА

ОСТАНАЛ СВЯТ

ОБЩО

I. Производство (отрасли)

II.1.1 Формиране на дохода (категории първични разходи)

II.1.2 II.1 Разпределение на първичния доход (институционални сектори)

II.2 Вторично разпределение на дохода (институционални сектори)

II.4 Използване на разполагаемия доход (институционални сектори)

Капитал (институционални сектори)

Брутообразуване на основен капитал (отрасли)

III.2 Финансова (финансови активи)

Текущи

Капиталови

I = 1

II = 2

III = 3a

IV = 3б

V = 4

VI = 5

VII = 6/7a

VIII = 7b

IX = 8

X = 14/15

XI = 16/17

0. Стоки и услуги

(продукти)

I = 1

Търговски и транспортни надбавки

Междинно потребление

 

 

 

Крайно потребление

Изменение на запасите (92)

Брутообразуване на основен капитал

 

Износ на стоки и услуги

 

 

0

1 904

 

 

 

1 371

38

376

 

536

 

4 225

ОБЩО ЗА ИКНОМИКАТА

I. Производство (отрасли)

II = 2

Продукция

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3 595

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3 595

II.1.1 Формиране на дохода (категории първични разходи)

III = 3a

 

НЕТНА ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ (БАЗИСНИ ЦЕНИ)

 

 

 

 

 

 

 

Компенсации на заетите лица от останалия свят

 

 

 

1 469

 

 

 

 

 

 

 

6

 

1 475

II.1.2 Разпределение на първичния доход (институционални сектори)

IV = 3b

Данъци минус субсидии върху продуктите

 

ФОРМИРАН ДОХОД, НЕТО (БАЗИСНИ ЦЕНИ)

Доход от собственост

 

 

 

 

 

Доход от собственост и данъци минус субсидиивърху производството от останалия свят

 

 

133

 

1 473

341

 

 

 

 

 

66

 

2 013

II.2 Вторично Разпределение на дохода (институционални сектори)

V = 4

 

 

 

НАЦИОНАЛЕН ДОХОД, НЕТО

Текущи трансфери

 

 

 

 

Текущи трансфери от останалият свят

 

 

 

 

 

1 633

1 096

 

 

 

 

10

 

2 739

II.4 Използване на разполагаемия доход (институционални сектори)

VI = 5

 

 

 

 

РАЗПОЛАГАЕМ ДОХОД, НЕТО

Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинства в резервите на пенсионните фондове

 

 

 

Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинства в резервите на пенсионните фондове от останалия свят

 

 

 

 

 

 

1 604

11

 

 

 

0

 

1 615

Капитал (институционални сектори)

VII = 6/7a

 

 

 

 

 

СПЕСТЯВАНИЯ, НЕТО

Капиталови трансфери (93)

 

на пасиви

 

Капиталови трансфери от останалия свят (93)

 

 

 

 

 

 

233

61

 

603

 

1

898

Брутообразуване на на основен капитал (отрасли)

VIII = 7b

 

Потребление на основен капитал

 

 

 

 

Нето образуване на основен капитал

 

 

 

 

 

 

222

 

 

 

 

154

 

 

 

 

376

III.2 Финансова (финансови активи)

IX = 8

 

 

 

 

 

 

Нето придобиване на финансови активи

 

 

 

НЕТО ПРЕДОСТА-ВЯНЕ НА ЗАЕМИ НА ОСТАНАЛИЯТ СВЯТ

 

 

 

 

 

 

 

641

 

 

 

–38

603

ОСТАНАЛ СВЯТ

Текущи

X = 14/15

Внос на стоки и услуги

 

Компенсации на заетите лица към останалия свят

Доход от собстве-ност и данъци минус субсидии върху производството към останалия свят

Текущи трансфери към останалият свят

Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинства в резервите на пенсионните фондове към останалия свят

 

 

 

 

 

 

497

 

2

39

39

0

 

 

 

 

 

577

Капиталови

XI = 16/17

 

 

 

 

 

 

Капиталови трансфери към останалият свят

 

 

ТЕКУЩО ВЪНШНО САЛДО

 

 

 

 

 

 

 

 

4

 

 

–41

 

–37

ОБЩО

4 225

3 595

1 475

2 013

2 739

1 615

898

376

603

577

–37

 


Таблица 8.21   Пример на по-подробна Социална Матрица

СМЕТКА

0. Стоки и услуги

(продукти)

ОБЩО ЗА ИКОНОМИКАТА

ОСТ.СВЯТ

ОБЩО

I. Производство

(отрасли)

II.1.1 Формиране на дохода

(категории на първични разходи)

II.1 Разпределение на първичния доход

(институционални сектори)

II.2 Вторично разпредление на дохода

(институционални сектори)

II.4 Използване на разполагаемия доход

(институционални сектори)

Капитал

(институционални сектори)

Брутообразуване на основен капитал

(отрасли)

III.2 Финансова

(финансови активи)

Текущи

Капиталови

Ia

Ib

Ic

IIa

IIb

IIc

IIIa

IIIb

IIIc

IIId

IIIe

IIIf

IIIg

IVa

IVb

IVc

IVd

Va

Vb

Vc

Vd

VIa

VIb

VIc

VId

VIIa

VIIb

VIIc

VIId

VIIIa

VIIIb

VIIIc

IXa

IXb

IXc

X

XI

0. Стоки и услуги

(продукти)

Селскостопански, горски и рибни продукти (0)

Ia

 

 

 

3

71

14

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

16

12

—

2

—

1

—

—

2

—

—

 

 

 

7

 

128

Руди и минерали, електричество,преработваща промишленост и строителство (1-5)

Ib

 

 

 

36

969

246

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

339

269

—

3

2

4

28

3

9

109

233

 

 

 

435

 

2685

Услуги (6-9)

Ic

2

76

–78

7

209

349

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

208

152

13

357

—

—

—

—

—

23

—

 

 

 

94

 

1412

ОСТАНАЛ СВЯТ

I. Производство

(отрасли)

Селско стопанство, лов, горско ст-во и риболов (A-B)

IIa

87

2

—

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

89

Добивна, преработваща, пр-во на електроенергия и строителство (C-F)

IIb

—

2 112

11

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2123

Услуги (G-P)

IIc

—

39

1 344

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1383

II.1.1 Формиране на дохода (категории на първични разходи)

Компенсация на заетите лица

Вътрешни

Мъже резиденти

IIIa

 

 

 

8

311

153

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

472

Жени резиденти

IIIb

 

 

 

1

95

192

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

288

Нерезиденти

IIIc

 

 

 

—

1

1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2

Местни лица в чужбина

IIId

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

6

 

6

Други данъци минус субсидии върху производството

IIIe

 

 

 

–2

49

11

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

58

Опериращ излишък, нето

IIIf

 

 

 

11

64

142

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

217

Смесен доход, нето

IIIg

 

 

 

14

262

156

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

432

II.1.2 Разпределение на първичния доход (институционални сектори)

Домакинства, заети лица

IVa

 

 

 

 

 

 

452

278

—

6

—

—

16

—

—

15

11

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

—

 

778

Домакинства, други

IVb

 

 

 

 

 

 

20

10

—

—

—

60

416

—

—

52

24

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

32

 

614

Корпорации и НТООД

IVc

 

 

 

 

 

 

—

—

—

—

—

141

—

3

28

174

11

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

27

 

384

Държавно управление

IVd

2

111

20

 

 

 

—

—

—

—

58

16

—

—

—

23

—

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

7

 

237

II.2 Вторично разпределение на дохода

(институционални сектори)

Домакинства, заети лица

Va

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

771

 

 

 

—

—

56

197

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

—

 

1024

Домакинства, други

Vb

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

577

 

 

—

—

23

92

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

—

 

692

Корпорации и НТООД

Vc

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

94

 

58

59

16

12

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4

 

243

Държавно управление

Vd

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

191

320

134

37

92

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

6

 

780

II.4 Използване на разполагаемия доход (институционални сектори)

Домакинства, заети лица

VIa

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

646

 

 

 

—

—

2

—

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

—

 

648

Домакинства, други

VIb

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

499

 

 

—

—

9

—

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

—

 

508

Корпорации и НТООД

VIc

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

107

 

—

—

—

—

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

—

 

107

Държавно управление

VId

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

352

—

—

—

—

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

—

 

352

Капитал

(институционални сектори)

Домакинства, заети лица

VIIa

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

85

 

 

 

—

—

—

—

 

 

 

—

—

1

 

—

86

Домакинства, други

VIIb

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

75

 

 

—

—

16

7

 

 

 

—

28

4

 

—

130

Корпорации и НТООД

VIIc

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

83

 

—

4

4

25

 

 

 

130

95

175

 

—

516

Държавно управление

VIId

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–10

1

4

—

—

 

 

 

2

94

74

 

1

166

Брутообразуване на основен капитал

(отрасли)

Селско стопанство, лов, горско ст-во и риболов (A-B)

VIIIa

 

 

 

11

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

—

—

—

—

 

 

 

 

 

 

 

 

11

Добивна, преработваща, пр-во на електроенергия и строителство (C-F)

VIIIb

 

 

 

 

92

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

—

4

36

—

 

 

 

 

 

 

 

 

132

Услуги (G-P)

VIIIc

 

 

 

 

 

119

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1

14

92

7

 

 

 

 

 

 

 

 

233

III.2 Финансова

(финансови активи)

Валута и депозити

IXa

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

56

12

44

7

 

 

 

 

 

 

 

13

132

Заеми

IXb

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

—

5

194

45

 

 

 

 

 

 

 

–27

217

Други финансови активи

IXc

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

26

82

102

68

 

 

 

 

 

 

 

–24

254

ОСТСВЯТ

Текущи

X

37

345

115

 

 

 

 

 

2

 

 

 

 

4

9

26

—

—

—

4

35

—

—

—

—

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

577

Капиталови

XI

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

—

—

—

4

 

 

 

 

 

 

–41

 

–37

ОБЩО

128

2 685

1 412

89

2 123

1 383

472

288

2

6

58

217

432

778

614

384

237

1 024

692

243

780

648

508

107

352

86

130

516

166

11

132

233

132

217

254

577

–37

 


Таблица 8.22   Пример на подробна подматрица: нетна добавена стойност (базисни цени)

Таблица 8.20, клетка (3,2)

ОТРАСЛИ (по NACE-класове)

ОБЩО

Селско стопанство, лов и горско стопанство

Риболов

Добивна промишленост

Преработ-ваща промишле-ност

Прозводство и разпре-деление на електри-чество, газ и вода

Строи- телство

Търговия на едро и дребно, ремонт на автомобили и битова техника

Хотели и ресто-ранти

Транспорт, складово стопанство и съобщения

Финансово посред-ничество

Операции с недвижимо и движимо имущество, бизнес услуги

Държавно управление и отбрана, задължително социално осигуряване

Образо- вание

Здраве и соци- ални грижи

Други обществени, социални, лични услуги

Косвено измерени услуги на финансовите посредници

IIa1

IIa2

IIb1

IIb2

IIb3

IIb4

IIc1

IIc2

IIc3

IIc4

IIc5

IIc6

IIc7

IIc8

IIc9

IIc10

II

Компенсация на заетите лица

ВЪТРЕШНИ

Мъжe рези-денти

Селскостопански

Селски

IIIa1

6.2

0.5

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.1

0.0

0.0

0.0

 

6.8

Градски

IIIa2

0.2

0.2

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.1

0.0

0.0

0.0

 

0.5

Ръчен труд

Селски

IIIa3

0.2

0.0

3.2

21.1

0.6

12.4

1.9

0.1

2.8

0.6

0.1

0.2

0.8

0.2

1.8

 

46.0

Градски

IIIa4

0.0

0.0

1.8

105.3

9.8

27.4

4.0

0.4

7.9

1.5

0.4

0.9

1.0

0.8

4.7

 

165.9

Служители, продавачи, услуги

Селски

IIIa5

0.2

0.0

0.5

5.9

0.0

0.9

3.0

0.2

0.5

3.7

0.6

1.5

0.6

0.0

2.4

 

20.0

Градски

IIIa6

0.0

0.1

1.5

35.6

2.1

3.7

6.6

0.5

1.8

6.9

3.0

5.8

0.6

0.4

7.3

 

75.9

Професионални, управленски и други

Селски

IIIa7

0.1

0.0

1.7

17.7

0.2

2.6

0.7

0.2

0.3

1.8

1.3

2.7

14.0

1.0

1.8

 

46.1

Градски

IIIa8

0.0

0.0

2.5

47.7

2.7

4.4

1.3

0.4

1.0

5.6

5.9

10.6

20.1

4.1

4.7

 

111.0

Жени рези-денти

Селскостопански

Селски

IIIb1

1.0

0.1

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

 

1.1

Градски

IIIb2

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

 

0.0

Ръчен труд

Селски

IIIb3

0.0

0.0

0.0

5.7

0.0

0.0

0.1

0.1

0.0

0.1

0.0

0.1

0.4

0.2

0.8

 

7.5

Градски

IIIb4

0.0

0.0

0.0

13.6

0.0

0.1

0.2

0.2

0.1

0.3

0.2

0.3

0.4

0.8

2.6

 

18.8

Служители, продавачи, услуги

Селски

IIIb5

0.0

0.0

0.4

5.6

0.1

1.3

6.2

0.6

0.4

1.6

0.8

1.8

4.3

0.6

24.2

 

47.8

Градски

IIIb6

0.0

0.0

1.2

49.6

2.9

4.6

14.3

2.5

1.0

8.8

4.7

9.0

4.9

2.0

36.6

 

142.1

Професионални, управленски и други

Селски

IIIb7

0.0

0.0

0.0

1.3

0.0

0.1

0.2

0.0

0.0

1.0

0.3

0.9

9.3

2.4

5.5

 

21.0

Градски

IIIb8

0.0

0.0

0.1

7.3

0.1

0.3

0.3

0.1

0.0

3.6

1.1

4.8

10.6

9.8

11.2

 

49.3

Заети лица нерезиденти

IIIc

0.1

0.1

0.1

0.9

0.0

0.2

0.2

0.0

0.1

0.0

0.0

0.3

0.0

0.0

0.0

 

2.0

Местни лица в предприятия чуждестранни лица

IIId

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Други данъци минус субсидии върху производството

IIIe

– 2.0

0.0

– 2.0

41.1

4.9

5.0

0.0

0.0

– 6.0

8.3

3.7

1.0

0.0

0.0

4.0

 

58.0

Опери-ращ изли-шък, нето

Домакинства(жилища заети от собствениците им)

IIIf1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

60.0

 

 

 

 

 

60.0

НТООД, държавно управление и некорпорирани предприятия

IIIf2

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

0.0

21.0

 

21.0

Корпорации

Обществен

IIIf3

0.1

0.0

2.7

8.0

9.0

1.1

– 12.1

0.1

3.6

1.5

1.0

 

0.0

6.2

10.1

– 5.0

26.3

Национален частен

IIIf4

10.7

0.2

0.4

13.0

0.1

21.9

6.0

2.7

7.1

14.8

49.0

 

0.0

1.3

11.5

– 35.0

103.7

Чуждестранен

IIIf5

0.0

0.0

1.4

6.0

0.0

0.4

0.5

0.3

1.8

2.2

1.5

 

0.0

0.0

0.0

– 8.0

6.1

Смесен доход, нето

Селски

IIIg1

12.3

1.4

0.0

65.4

0.0

9.4

10.7

0.5

0.5

3.0

32.9

0.0

0.0

3.4

2.1

 

141.6

Градски

IIIg2

0.2

0.2

0.0

161.6

0.0

25.6

20.4

4.3

2.5

2.0

61.1

0.0

0.0

7.6

4.9

 

290.4

ПОД-СУМИ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Компенсации на заетите лица (платени от производители резиденти)

 

8.0

1.0

13.0

317.3

18.5

58.0

39.0

5.3

15.9

35.5

18.4

39.1

67.0

22.3

103.6

 

761.8

—

Мъже местни лица

IIIa

6.9

0.8

11.1

233.3

15.4

51.4

17.5

1.8

14.3

20.1

11.3

21.9

37.1

6.5

22.7

 

472.2

—

Жени местни лица

IIIb

1.0

0.1

1.7

83.1

3.0

6.4

21.3

3.5

1.5

15.4

7.1

16.9

29.9

15.8

80.9

 

287.6

—

Нерезиденти

IIIc

0.1

0.1

0.1

0.9

0.0

0.2

0.2

0.0

0.1

0.0

0.0

0.3

0.0

0.0

0.0

 

2.0

Смесен доход и опериращ излишък

 

23.2

1.8

4.5

254.0

9.1

58.4

25.5

8.0

15.5

23.5

205.5

0.0

0.0

18.5

49.6

– 48.0

649.1

—

Опериращ излишъл, нето

IIIf

10.8

0.2

4.5

27.0

9.1

23.4

– 5.6

3.1

12.5

18.5

111.5

0.0

0.0

7.5

42.6

– 48.0

217.1

—

Смесен доход, нето

IIIg

12.4

1.6

0.0

227.0

0.0

35.0

31.1

4.9

3.0

5.0

94.0

0.0

0.0

11.0

7.0

 

432.0

ОБЩО НЕТНА ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ

III

29.2

2.8

15.5

612.4

32.5

121.4

64.5

13.3

25.4

67.3

227.6

40.1

67.0

40.8

157.2

– 48.0

1468.9

Глава 9

МЕЖДУОТРАСЛОВА РАМКА

ВЪВЕДЕНИЕ

9.01.   Междуотрасловата рамка се състои от три типа таблици:

—

Таблици „Ресурс“ и „Използване“;

—

Таблици, свързващи таблиците „Ресурс“ и „Използване“ със секторните сметки;

—

Симетрични input-output таблици.

9.02.   Таблиците „Ресурс“ и „Използване“ представляват матрици по отрасли и продукти, описващи подробно процеса на местното производство и операциите с продукти в националната икономика. в обобщени детайли. Тези таблици показват:

—

Структурата на разходите за производство и генерирания доход в процеса на производството;

—

Потоците от стоки и услуги, произведени в рамките на националната икономика;

—

Потоците от стоки и услуги към и от останалия свят.

9.03.   Таблицата „Ресурс“ показва ресурса от стоки и услуги по продукти и по вид доставчик, като разграничава местното производство по национални отрасли от вноса. Опростен пример за таблица „Ресурс“ е даден в таблица IX.1.

Таблица IX.1.   Опростена таблица „Ресурс“

Ресурси

Отрасли

Останал свят

Общо

(1)

(2)

(3)

Продукти

(1)

Производство по продукти и по отрасли

Внос по продукти

Общо ресурс по продукти

Общо

(2)

Общо производство по отрасли

Общо внос

Общо ресурс

9.04.   Таблицата „Използване“ показва използването на стоки и услуги по продукти и по начин на използване, например за междинно потребление (по отрасли), за крайно потребление, за бруто капиталообразуване или за износ. Нещо повече, таблицата показва компонентите на брутната добавена стойност, например компенсация на заетите лица, други данъци върху производството, намалени със субсидиите, нетен смесен доход, нетен опериращ излишък и потребление на основен капитал. Опростен пример за таблица „Използване“ е даден в таблица IX.2.

Таблица IX.2.   Опростена таблица „Използване“

Използване

Отрасли

Останала свят

Крайно потребление

Бруто капиталообразуване

Общо

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

Продукти

(1)

Междинно потребление по продукти и по отрасли

Износ

Разходи за крайно потребелние

Бруто капиталообразуване

Общо използване по продукти

Елементи на добавената стойност

(2)

Добавена стойност по елементи и по отрасли

 

 

 

 

Общо

(3)

Общо вложения по отрасли

 

 

 

 

9.05.   Между таблица „Ресурс“ и таблица „Използване“ са в сила два вида тъждества (при условие, че ресурсите и използването са оценени по съвместим начин; вж. таблици IX.5. и IX.6.):

а)

Тъждеството по отрасли (94): Производството по отрасли = Вложенията по отрасли. По отношение на нашите опростени таблици „Ресурс“ и „Използване“, това означава, че векторът-ред в клетка (2,1) в таблица IX.1. трябва да бъде равен на този в клетка (3,1) в таблица IX.2.

Следователно, за всеки отрасъл:

Производството = Междинното потребление + Добавената стойност.

б)

Тъждеството по продукти: Общият ресурс по продукти = Общото използване по продукти.

По отношение на нашите опростени таблици векторът- колона в клетка (1,3) от таблица IX.1. трябва да бъде равен на вектора колона в клетка (1, 5) от таблица IX.2.

Следователно, за всеки продукт:

Производство + Внос = Междинно потребление + Износ + Разходи за крайно потребление + Бруто капиталообразуване

Тези тъждества по отрасли и продукти могат да бъдат използвани за проверка и подобряване на съгласуваността и пълнотата на оценките (вж. параграф 9.11.).

9.06.   Таблиците „Ресурс“ и „Използване“ са централна рамка за всички таблици по отрасли, например тези за заетост, бруто образуване на основен капитал и капиталови запаси.

9.07.   Таблиците „Ресурс“ и „Използване“ съдържат всички потоци, които формират:

—

Сметка „Стоки и услуги“;

—

Сметка „Производство“;

—

Сметка „Формиране на дохода“;

9.08.   Таблица „Ресурс“ и таблица „Използване“ могат също така да бъдат съчетани и представени като единна таблица. Това може да бъде постигнато чрез добавяне на два реда и една колона за производството и вноса в таблицата „Използване“ (вж. таблица IX.3.). Забележете, че тук редовете и колоните на таблицата „Ресурс“, представена в параграф 9.03., са транспонирани.

Таблица IX.3.   Опростена комбинирана таблица „Ресурс-Използване“

 

Продукти

Отрасли

Останал свят

Крайно потребление

Бруто капиталообразуване

Общо

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

(6)

Продукти

(1)

—

Междинно потребление

Износ

Разходи за крайно потребелние

Бруто капиталообразуване

Общо използване по продукти

Отрасли

(2)

Производство

—

—

—

—

Общо производство по отрасли

Елементи на добавената стойност

(3)

—

Добавена стойност

 

 

 

 

Останал свят

(4)

Внос

—

 

 

 

 

Общо

(5)

Общо ресурс по пордукти

Общо вложения по отрасли

 

 

 

 

9.09.   Симетричната „input-output“ таблица представлява матрица „продукти × продукти“ или „отрасли × отрасли“, описваща подробно процеса на местното производство и операциите с продуктите на националната икономика в големи детайли. Симетричната „input-output“ таблица преобразува двете таблици („Ресурс“ и „Използване“) в една таблица. Съществува едно основно концептуално различие между симетричната „input-output“ таблица и комбинираната таблица „Ресурс-Използване“: в таблицата „Ресурс-Използване“ статистическите данни показват връзките между продукти и отрасли, докато в симетричната „input-output“ таблица те показват връзките между продукти и продукти или отрасли и отрасли. Ето защо в симетричната „input-output“ таблица се използва или продуктова, или отраслова класификация, както за редовете, така и за колоните (вж. таблица IX.4.).

Таблица IX.4.   Опростена симетрична производствена таблица (продукти × продукти)

 

 

Продукти

Останал свят

Крайно потребление

Бруто капиталообразуване

Общо

 

 

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

Продукти

(1)

Междинно потребление

Износ

Разходи за крайно потребелние

Бруто капиталообразуване

Общо използване по продукти

Елементи на добавената стойност

(2)

Добавена стойност

—

—

—

—

Останал свят

(3)

Внос

—

—

—

—

Общо

(4)

Общо ресурс по продукти

—

—

—

Общо ресурс = Общо използване

9.10.   В по-голямата си част статистическата информация, която може да бъде получена от производствените единици, показва какъв вид продукти те са продали и обикновено не така изчерпателно какви видове продукти са закупили/използвали. Форматът на таблиците „Ресурс“ и „Използване“ е създаден така, че да съответства на този вид статистическа информация (например, отрасли × продукти). За сравнение, често не разполагаме с информация от типа „продукти × продукти“ или „отрасли × отрасли“, каквато изисква симетричната „input-output“ таблица. Например, изследванията на отраслите обикновено обезпечават информация за вида на използваните продукти и за произведените продукти. Въпреки това, информацията за вложенията по отношение на продуктите и компонентите на добавената стойност за всеки произведен продукт обикновено не подлежи на събиране (в идеалния случай администрацията на дадено предприятие ще покаже разпределението на всички разходи по различните видове производства и едновременно с това ще покаже сьстава на междинното потребление по видове продукти). На практика информацията, представена под формата на таблици „Ресурс“ и „Използване“, представлява практическа отправна точка за генериране на по-аналитична информация в симетричните input-output таблици. Информацията „отрасли × по продукти“ в таблиците „Ресурс“ и „Използване“ може да бъде преобразувана в статистически данни „продукти × продукти“ („отрасли × отрасли“) чрез прибавянето на допълнителна статистическа информация относно структурата на вложенията или чрез възприемането на постоянна структура на вложенията по продукти или по отрасли (вж. параграфи 9.54.-9.60.).

9.11.   Таблиците „Ресурс“ и „Използване“ служат както за статистически, така и за аналитични цели.

Важни статистически цели са:

а)

Идентифициране на празнотите и несъответствията в основните източници на данни;

б)

Претегляне и изчисляване на индексии на ценови и обемни измерители

В)

Направа на оценки чрез остатък (оценяване на променлива, като първо се оценят всички останали променливи в тъждеството), например за производството или крайното потребление на специфични продукти;

г)

Проверка и подобряване на съгласуваността, достоверността и изчерпателността на данните в таблиците „Ресурс“ и „Използване“ и получените данни (такива като тези в сметка „Производство“). За тази цел процесът на балансиране не трябва да се ограничава само до таблиците „Ресурс“ и „Използване“ по текущи цени:

1.

Чрез съставяне на таблици „Ресурс“ и „Използване“ по текущи и сьпоставими цени за две или повече години, оценките за измененията в обемите, стойностите и цените могат да бьдат балансирани едновременно: сравнено с интегрирането на таблиците „Ресурс“ и „Използване“ за една самостоятелна година, това представлява основно разширение на ефективността на интегрираната рамка.

2.

С помощта на таблиците, показващи връзката със секторните сметки, може да бъде направено директно сравнение с информацията от последните, например информацията относно разпределението на дохода, относно спестяванията и относно нетното кредитиране (изчислено като резултат от финансовите операции). Това най-малкото гарантира, че след процеса на балансиране се постига съгласуваност между таблиците „Ресурс“ и „Използване“ и секторните сметки.

3.

Опитът да се изведат симетрични input-output таблици от таблиците „Ресурс“ и „Използване“ може да разкрие несъответствия и слабостиа в таблиците „Ресурс“ и „Използване“. Ето защо, в този смисъл съществува и обратна връзка от симетричните input-output таблици към таблиците „Ресурс“ и „Използване“.

д)

Оценяване на данни за периоди, за които има информация с по-малка надеждност, например: оценяване на годишни данни на базата на детайлизирани данни за ресурсите и използването за базисна година или да се оценят тримесечни данни на база на годишни таблици „Ресурс“ и „Използване“.

9.12.   Таблиците „Ресурс“ и „Използване“ и симетричната „input-output“ таблица дават подробна картина за сьстава на ресурса и използването на стоки, услуги и труд, и включените първични доходи. Тези таблици и отношенията, които могат да бъдат изведени от тях, като например данни за производителността, са важен обект за икономическия анализ.

9.13.   Таблиците „Ресурс“ и „Използване“ и симетричните input-output таблици могат също така да бъдат използвани като инструменти на икономическия анализ. Двата вида таблици имат различни достойнства. За изчисляването на преки и косвени ефекти е необходимо таблиците „Ресурс“ и „Използване“ да бъдат пригодени с помощта на специфични предположения или допълнителна статистическа информация. За изчисляването на кумулативни ефекти изискванията за такива предположения или допълнителни данни са от първостепенна важност. Всъщност, изискванията за изчисляване на кумулативни ефекти с помощта на таблица „Ресурс“ и „Използване“ се свеждат до съставяне на симетрична input-output таблица. Ето защо, симетричната „input-output“ таблицата е предпочитано средство за изчисляване на кумулативни ефекти. Въпреки това, за изчисляването на преки ефекти и ефекти от първи ред приспособените с помощта на избран брой предположения (или допълнителна статистическа информация) таблици „Ресурс“ и „Използване“ по правило е за предпочитане, тъй като:

—

Изчислението е в по-малка степен зависимо от предположенията;

—

Таблиците „Ресурс“ и „Използване“ дават повече подробности от симетричната „input-output“ таблица;

—

Информацията в таблиците „Ресурс“ и „Използване“ може по-добре да се обвърже с други видове статистически данни.

Тези характеристики също така са полезни, когато таблиците „Ресурс“ и „Използване“ са интегрирани в макроикономически модел: полученият обобщен модел е по-близък до реалната статистика, може да представи много подробна информация и може относително лесно да бъде свързан с области, за които съществуват други статистически данни (например, за пазара на труда или за околната среда).

9.14.   Таблиците „Ресурс“ и „Използване“ и симетричните input-output таблици могат да бъдат използвани да се изчислят:

а)

Ефекти от изменения в цените или данъчните ставки върху стойността на ресурсите или използването;

б)

Ефекти от изменения в обемите върху стойността на ресурсите или използването;

в)

Ефекти от изменения в цените на ресурсите върху цените на използването;

г)

Ефекти от изменения в обема на използването върху обема на ресурсите;

д)

Ефекти от изменения в обема на ресурсите върху обема на използването;

Изчисленията могат да покажат както косвени, така и преки ефекти. Например, значителното нарастване на цените на енергията ще окаже влияние не само на тези отрасли, които интензивно използват енергия, но също и на отраслите, използващи продукцията на производителите с енергоемко производство. С помощта на някои предположения оценки за размера на такива косвени ефекти могат да бъдат изведени от таблиците „Ресурс“ и „Използване“ и симетричните input-output таблици. Примери за общи често срещани предположения са:

а)

Постоянна структура на вложенията по отношение на стойностите;

б)

Постоянна структура на стойността на производството по отрасли и по продукти;

в)

Постоянна структура на стойността на разходите за крайно потребление на домакинствата по продукти.

Тези предположения са твърде груби, тъй като предполагат, че относителните цени не се променят, че производствените процеси остават технически същите и че не се осъществява замяна между категориите на разходите за крайно потребление на домакинствата. Въпреки това, тези общи предположения могат да бъдат видоизменени, като се допуснат на първо място изменения в относителните цени, например: ценовият модел на Леонтиев. Впоследствие това може да бъде разширено с иконометрични или други оценки на влиянието на относителните цени и други променливи върху техническите коефициенти или разходите за крайно потребление на домакинствата.

Изчисленията не трябва да се свеждат единствено до ресурса и използването на стоки и услуги. Те могат да бъдат приложени и при предлагането и използването на труда и елементите на добавената стойност.

9.15.   Таблиците „Ресурс“ и „Използване“ и симетричната „input-output“ таблица могат да бъдат интегрирани в макроикономически модели, за да ги осигурят с подробна мезо-икономическа основа. Специфични видове анализи, обслужвани от таблиците „Ресурс“ и „Използване“ и симетричната „input-output“ таблица, са например:

а)

Анализ на производството, структурата на разходите и производителността;

б)

Анализ на цените;

в)

Анализ на заетостта;

г)

Анализ на структурата на образуването на капитал, крайното потребление, износа и т.н.;

д)

Анализ на връзките между местното производство и околната среда (например, акцентиране върху използването на специфични продукти, като гориво, хартия и стъкло);

е)

Анализ на необходимата енергия от внос;

ж)

Анализ на влиянието на новите технологии;

з)

Анализ на чувствителността на ефектите от измененията в данъчните ставки и данъчното законодателство.

ТАБЛИЦИ „РЕСУРС“ И „ИЗПОЛЗВАНЕ“

9.16.   Таблици IХ.5 и IХ.6 показват таблиците „Ресурс“ и „Използване“ в по-големи детайли.

9.17.   Класификацията, използвана за отраслите е NACE. Ревизия 1, а класификацията, използвана за продуктите е CPA. Тези класификации са изцяло свьрзани една с друга – на всяко едно ниво на агрегация, CPA показва основните продукти на отраслите според NACE. Ревизия 1.

9.18.   В таблиците „Ресурс“ и „Използване“ класификацията за продуктите е най-малкото толкова подробна колкото и класификацията за отраслите, например, трицифреното ниво на CPA и двуцифреното ниво на NACE. Ревизия 1.

9.19.   Разграничаването на продукцията, предназначена за пазара от продукцията за собствено крайно потребление и друга непазарна продукция трябва да се използва само при общата продукция по отрасли. Разграничаването не се изисква за всяка продуктова група.

9.20.   Разграничаването на пазарните производители от производителите, които произвеждат за собствено крайно потребление от една страна и от производителите, които произвеждат непазарна продукция от друга, трябва да се използва само по отрасли в случаите, когато и двата вида производители присъстват в един отрасъл. Ето защо по принцип това разграничаване се използва само при под-класифицирането на много ограничен брой отрасли, например, здравеопазване и образование (вж. Параграф 3.66).

9.21.   Вносът и износът следва да бъдат разделени на:

—

вътрешни за ЕС доставки;

—

внос и износ с други страни.

Таблица IX.5.   Таблица „Ресурс“ по базисни цени, включваща преобразуване в цени на купувач

 

Отрасли (NACE)

1 2 3 4 … …n

У(1)

Внос CIF

Общо ресурс по базисни цени

Търговски и транспортни надбавки

Данъци, намалени със субсидии върху продуктите

Общо ресурс по цени на купувач

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

(6)

(7)

1

2

3

4

.

.

.

Продукти

(CPA)

.

.

.

M

(коригиращи пера)

(1)

Производство по продукти и по отрасли по базисни цени

 

 

 

 

 

 

У(1)

(2)

Общо производтво по отрасли

 

 

 

0

 

 

Общо, от което:

 

 

 

 

 

 

 

 

Пазарно производство

(3)

 

 

 

 

 

 

 

За собствено крайно потребление

 

 

0

 

0

 

 

Друго непазарно производство

 

 

0

 

0

 

 


Таблица IX.6.   Таблица „Използване“ по цени на купувач

 

Отрасли (NACE)

1 2 3 4 … …n

У(1)

Крайно използване

a) б) в) г) д) е)

У(3)

У(1) + У(3)

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

1

2

3

4

.

.

.

Продукти

(CPA)

.

.

.

M

(коригиращи пера)

(1)

Междинно потребление по цени на купувач по продукти и по отрасли

 

Крайно използцване по цени:

 

на купувач Разходи за крайно потребление:

а)

на домакинствата

б)

на НТИ, обслужващи домакинствата

в)

на правителството

 

Бруто капиталообразуване

г)

бруто образуване на основен капитал и ценности

д)

изменения в запасите

е)

износ

 

 

У(1)

(2)

Общо междинно потребление по отрасли

 

Общо крайно използване по вид

 

Крайно използване

Компенсация на заетите лица

(3)

Елементи на добавената стойност по отрасли

 

 

 

 

Други нетни данъци върху производството

 

 

 

 

 

Потребление на основен капитал

 

 

 

 

 

Опериращ излишък, нето

 

 

 

 

 

У(3)

(4)

Добавена стойност по отрасли

 

 

 

 

У(1) + У(3)

(5)

Производство по базисни цени по отрасли

 

 

 

 

Допълнителна информация:

Брутообразуване на основен капитал

Запаси от дълготрайни ективи

Влоежения за труд

(6)

 

 

 

 

 

9.22.   В таблицата „Ресурс“ потоците от стоки и услуги са оценени по базисни цени. В таблицата „Използване“ потоците от стоки и услуги са оценени по цени на купувач. С цел да се постигне идентичност между ресурсите и използването, таблица IХ.5 показва сьщо прехода на ресурсите по базисни цени кьм цени на купувач. Тъй като ресурсите трябва да бъдат равни на използването, таблицата показва също и прехода на използването по цени на купувач кьм базисни цени. Като следствие от тези преобразувания могат да бъдат изведени две тъждества:

—

ресурсите по цени на купувач са равни на използването по цени на купувач;

—

ресурсите по базисни цени са равни на използването по базисни цени.

9.23.   Добавената стойност се записва по базисни цени. Тя е равна на нетния резултат от оцененото производство по базисни цени, намалено с оцененото междинно потребление по цени на купувач.

9.24.   Концепцията за добавената стойност по факторни разходи не е заложена в ESA. Въпреки това тя би могла да бъде изведена, като от добавената стойност по базисни цени се извадят други данъци, намалени със субсидии върху производството.

9.25.   БВП се оценява по пазарни цени. Този агрегат може да бъде изведен от таблиците „Ресурс“ и „Използване“ по три различни начина:

а)

Агрегатьт на продукцията по базисни цени по отрасли, минус агрегатьт на междинно потребление по цени на купувач по отрасли, плюс нетните данъци върху продуктите (производственият метод ); междинното потребление по отрасли включва използването на косвено измерените финансово-посреднически услуги, които се записват в един фиктивен отрасъл (вж. параграф 9.33.);

б)

Агрегатите на различните елементи на добавената стойност по базисни цени по отрасли, минус използването на косвено измерените финансово-посреднически услуги (записани във фиктивен отрасъл, вж. параграф 9.33.), плюс нетните данъци върху продуктите (стойностният метод );

в)

Сумата от крайното използване по категории, минус вноса: Износ – Внос + Разходи за крайно потребление + Бруто капиталообразубане (всички по цени на купувач) (методьт на крайното използване).

9.26.   Таблицата „Използване“ IX.6. също така съдържа и някои допълнителни данни: бруто капиталообразуване , запаси от дълготрайни активи и вложения на труд по отрасли. Тази информация е от определящо значение за анализа на производителността и също така може да се използва и при някои други типове анализ (например, анализ на заетостта).

9.27.   В ESA запасите от дълготрайни активи са оценени по пазарни цени от деня на съставяне на балансовата таблица. За дълготрайни активи, закупени през предишни години, това предполага, че потреблението на основен капитал за предходните години следва да бъде извадено от текущите пазарни цени на нови активи от същия вид и качество. Това нето-понятие за запас от основен капитал би могло да бъде използвано при изчисляването на интензивността на капитала. Въпреки това, за анализа на производителността по-често се използва специфично бруто-понятие за запас от основен капитал. Според това бруто-понятие всички дълготрайни активи трябва да бъдат оценени по текущи пазарни цени на нови активи от същия вид и качество. Не трябва да се приспада потреблението на капитала през последната и предходни години. Това бруто-понятие за запас от основен капитал не е стандартно понятие от ESA, но може лесно да бъде изчислено с помощта на метода на перманентната инвентаризация. Имайки предвид голямата употреба на такива брутни данни , препоръчително е като допълнителна информация за запаса от основен капитал да се включат както нетни, така и брутни данни.

9.28.   За анализа на производителността предпочитаната променлива за вложения труд са отработените часове. Когато се правят изводи по отношение на заетите лица, обаче, броят на работните места също може да има значение е. И двете променливи могат да бъдат под-класифицирани, например в частта, отнасяща се до заетите лица и самозаетите лица.

9.29.   За правилно съставяне и разбиране на таблиците „Ресурс“ и „Използване“ е важно да припомнят някои от счетоводните практики, използвани в ESA:

а)

Продукциите от спомагателните дейности не се записват поотделно; всички вложения, направени в една спомагателна дейност, се третират като вложения в основната или страничната дейност, в зависимост от това коя от тях тя подпомага. Спомагателни дейности могат да бъдат например: маркетинг, счетоводство, складово стопанство и почистване (вж. параграф 3.12. и 3.13.);

б)

Стоки или услуги, произведени и консумирани в рамките на един и същ счетоводен период и в рамките на една и съща местна единица по вид дейност не са идентифицирани поотделно. Ето защо те не са записани като част от продукцията или междинното потребление на конкретната местна единица по вид дейност. Това може да се отнася например до:

1.

Посевен и посадъчен материал;

2.

Антрацитните въглища, използвани за производството на брикети от въгледобивните мини;

3.

Електроенергията, използвана от електроцентралите.

в)

Незначителна преработка, поддръжка, сервиз или поправка от страна на други местни единици по вид дейност следва да бъдат записвани нето, т.е. като се изключи стойността на използваните стоки. От друга страна, когато стоките подлежат на значителни физически изменения, операцията трябва да бъде записана бруто, т.е. като покупка и продажба на използваните стоки.

г)

Стоки за дълготрайно потребление могат да бъдат наети или да са обект на оперативен лизинг. В такива случаи те се записват като образуване на основен капитал и запас от основен капитал в отрасъла на техния собственик; в отрасъла на ползвателя се записва като междинно потребление в размер на наема.

д)

Лицата, работещи чрез подизпълнители, се записват като наети на тези подизпълнители, а не в отраслите, в които те действително работят. Вследствие на това в последните отрасли заплащането на тези лица се записва като междинно потребление (а не като компенсация на заетите лица). По подобен начин се третира труда, предоставен по силата на външни договори.

е)

Заетостта и компенсацията на заетите лица в ESA са обширни понятия:

1.

Заетостта по социални причини също се приема за заетост; това се отнася, например, до разкриването на работни места за инвалиди, проекти за заетост за лица, които са били безработни продължителен период от време и програми за заетост за млади хора, търсещи работа. Вследствие на това, лицата, включени в тези програми, се явяват наети и получават компенсация като наети (а не социални трансфери), въпреки че тяхната производителност може би е (много) по-ниска, отколкото тази на другите наети.

2.

Заетостта включва също така и някои случаи, при които от участващите лица изобщо не се очаква да работят, например лица, освободени от работа, но получаващи за определен период плащания от бившия си работодател. Въпреки това, вложеният труд по отношение на отработените часове не се изменя, тъй като в действителност отработените часове са нула.

9.30.   В таблиците „Ресурс“ и „Използване“ трябва да бъдат въведени две коригиращи пера за съгласуване на оценката на вноса в таблиците „Ресурс“ и „Използване“ и в секторните сметки (вж. също и таблица 3.2).

В таблицата „Ресурс“ вносът на стоки се оценява по цени CIF. Това по същество е надценяване на разходите по вноса, когато транспортните и застрахователните услуги, включени в цената CIF са предоставени от местни лица (например, транспорт за собствена сметка или транспорт от специализирани превозвачи резиденти). За да се постигне точния баланс между вноса и износа, износът на услуги при това трябва също да бъде увеличен с размера на това надценяване на вноса. В секторните сметки вносът на стоки се оценява по цени FOB. Това е надценяване на вноса, също като в случая с цени CIF. Въпреки това, в случая на FOB цените надценяването е по-малко, което предполага, че приписаното увеличение на износа също е по-малко. Резултатът от използването на различни принципи за оценка следователно е, че нетният общ износ остава непроменен, но че и общия износ, и общия внос са по-големи при оценки CIF. Двата принципа за оценка могат да бъдат приведени в съответствие с таблиците „Ресурс“ и „Използване“ чрез въвеждането на коригиращи пера за вноса, както и за износа. Коригиращите пера трябва да бъдат равни на стойността на транспортните и застрахователните услуги, предоставени от резиденти, включени в цените CIF, но не и във цените FOB, отнасящи се до транспорта и застраховката от границата на страната-износител до границата на страната-вносител. Тези коригиращи пера, веднъж включени в таблиците „Ресурс“ и „Използване“, не изискват никакво специално третиране в input-output изчисленията.

9.31.   Трансферът на съществуващите стоки се записва в таблицата „Използване“ като отрицателен разход за продавача и положителен разход за купувача. За включената продуктова група трансферът на съществуваща стока се свежда до прекласифициране на различните видове използване. Само разходите за операции не са прекласифициране: те се записват като използване на бизнес- или професионални услуги. За целите на описанието и анализа може да бъде от полза показването поотделно на относителния размер на трансфера на съществуващи стоки за някои продуктови групи, например важността на колите втора употреба или важността на рециклираната хартия.

9.32.   Преките покупки от чужбина, осъществявани от местни лица и покупките, осъществявани от чуждестранни лица на националната територия, често се оценяват като специално упражнение в процеса на съставянето на статистическите данни Те са въведени като корекции към първоначалните оценки на вноса, износа и що се касае до частта „потребление“ от покупките от чужбина – до разходите за крайно потребление. С цел постигане на баланс между ресурсите и използването по продукти, всички тези покупки трябва да бъдат разбити по съответните различни продуктови групи. За продуктовите групи, за които тези видове покупки са важни, те биха могли да бъдат показани като подкатегория, например квартирни разходи.

9.33.   В таблиците „Ресурс“ и „Използване“ отрасловата класификация NACE Ревизия 1 е разширена с един фиктивен отрасъл за използване на косвено измерените финансово-посреднически услуги. В таблицата „Ресурс“ не се записват никакви операции за този отрасъл. В таблицата „Използване“ общото използване на косвено измерените финансово-посреднически услуги се записва като междинно потребление за този фиктивен отрасъл. Тъй като в този фиктивен отрасъл няма никакви други операции, неговият нетен опериращ излишък е отрицателен до размера на неговото междинно потребление; всички други компоненти на добавената стойност на този отрасъл са нули. Вследствие на това неговата съвкупна брутна добавена стойност е равна на неговия (отрицателен) нетен опериращ излишък.

9.34.   Преминаването от ресурса и използването по базисни цени към цени на потребител включва:

а)

Преразпределяне на търговските надбавки

б)

Преразпределяне на транспортните надбавки

в)

Прибавяне на данъците върху продуктите (с изключение на подлежащия на приспадане ДДС);

г)

Приспадане на субсидиите върху продуктите.

Оценката на този преход е важна част от процеса на балансиране. Отделни таблици могат да покажат прехода по-подробно (вж. таблици IX.7. и IX.8). Тези таблици могат също така да служат за важни аналитични цели, например анализ на цените и анализ на последствията от измененията в данъчните ставки за продуктите.

9.35.   По принцип при изготвянето на таблиците „Ресурс“ и „Използване“ и извършването на подходящото балансиране между двете страни винаги може да се избере върху кой от двата противоположни подхода за коригиране на статистическите данни да се акцентира:

а)

Ресурсьт на всеки продукт по базисни цени би могьл да бъде коригиран до цени на купувач , за да се позволи балансирането с използването по цени на купувач;

б)

Всеки вид използване по цени на купувач би могъл да бъде коригиран до базисни цени, за да съответства на ресурса по базисни цени.

9.36.   На практика и двата типа баланси могат да бъдат необходими за съставянето на таблица „Ресурс“ и „Използване“. И двете алтернативи работят с или изискват подобни по вид корекции , т.е.за данъци, намалени със субсидии върху продуктите и търговски и транспортни надбавки по продукти. Всъщност, първата алтернатива не е възможна без втората, тъй като обикновено не е възможно да знаем информацията от колоните, отнасяща се до данъци върху продуктите, субсидии върху продуктите и търговски и транспортни надбавки , разбити по продукти в таблицата „Ресурс“, освен ако не ни е известно разпределението между различните видове използване на отделните продукти в таблицата „Използване“ по цени на купувач(таблица IX.6.).

9.37.   Ето защо, в процеса на балансиране са използвани следните таблици:

—

Таблиците „Ресурс“ и „Използване“ IX.5. и IX.6., показващи крайните резултати от балансирането на общите ресурси и използване по продукти по цени на купувач и по базисни цени;

—

Таблиците, отнасящи се до търговските и транспортни надбавки и до данъците, намалени със субсидиите върху продуктите (таблици IX.7 и IX.8).

9.38.   Преходьт на ресурсите и използването от базисни цени към цени на купувач (вж. параграф 9.34.) се свежда до преразпределяне на търговските надбавки: оценяването по базисни цени предполага, че търговските надбавки са записани като част от търговията с продукта, докато оценяването по цени на купувач предполага, че търговските надбавки са разпределени по продуктите, за които се отнасят. Аналогична е ситуацията с транспортните надбавки.

9.39.   Сумата от търговските надбавки по продукти е равна на сумата от търговските надбавки от търговските отрасли, плюс търговските надбавки от страничната дейност на други отрасли. Равенството, отнасящо се до транспортните надбавки, е аналогично.

Таблица IX.7.   Опростена таблица за търговски и транспортни надбавки

 

Отрасли (NACE)

1 2 3 4 … …n

У(1)

Крайно използване

a) б) в) г) д) е)

У(3)

У(1) + У(3)

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

1

2

3

.

.

.

Продукти

(CPA)

.

.

.

M

(1)

Търговски и транспортни надбавки върху междинното потребелние по продукти и по отрасли

 

Трговски и транспортни надбавки за крайно потребление:

 

Разходи за крайно потребление

а)

на домакинствата

б)

на НТИ обслужващи домакинствата

в)

на правителството

 

Бруто капиталообразуване

г)

брутообразуване на основен капитал и ценности

д)

изменения в запасите

е)

износ

 

 

У(1)

(2)

Търговски и транспортни надбавки върху междинното потнребление по отрасли

 

Търговски и транспортни надбавки върху крайното използване по вид

 

Общо търговски и транспортни надбавки


Таблица IX.8.   Опростена таблица за данъците, намалени със субсидиите върху продуктите

 

Отрасли (NACE)

1 2 3 4 … …n

У (1)

Крайно използване

а) б) в) г) д) е)

У (3)

У(1) + У(3)

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

1

2

3

.

.

.

Продукти

(CPA)

.

.

.

M

(1)

Данъци, намалени със субсидиите върху продуктите върху междинното потребление по продукти и по отрасли

 

Даньци,намалени сьс субсидиите вьрху продуктите за крайно използване

 

Разходи за крайно потребление

а)

на домакинствата

б)

на НТИ обслужващи домакинствата

в)

на правителството

 

Бруто капиталообразуване:

г)

брутообразуване на основен капитал и ценности

д)

изменения в запасите

е)

износ

 

 

У(1)

(2)

Данъци, намалени със субсидиите върху подуктите за междинното потребление по отрасли

 

Данъци, намалени със субсидиите върху продуктите за крайно използване по вид

 

Общо данъци, намалени със субсидиите върху продуктите

9.40.   Транспортните надбавки се състоят от всички транспортни разходи, които са включени в използването на продуктите по цени на купувач, а не в продукцията на производителите по базисни цени или в търговските надбавки на търговците на едро и дребно. Транспортните надбавки включват по-специално:

а)

транспорта на стоки от мястото, където са произведени до мястото, където купувача получава доставката на тези стоки в случай, че производителят заплаща на трета страна за този транспорт;

б)

транспорта на стоки в случаите, в които купувача трябва да заплати отделно за транспортните разходи, дори и тогава когато транспорта се извършва от производителя или от самия търговец на едро или дребно.

Всички други разходи за транспортирането на стоки не се записват като транспортни надбавки, т.е.:

а)

ако производителят транспортира сам стоките, тези транспортни разходи ще бъдат включени в базисните цени на продукцията на производителя; този транспорт представлява спомагателна дейност и отделните разходи за транспорт няма за бъдат разграничени като транспортни разходи;

б)

ако производителят организира транспорта на стоките, без да издаде отделна фактура за транспортните услуги, тези транспортни разходи ще бъдат включени в базисните цени на продукцията на производителя; тези транспортни разходи ще бьдат идентифицирани като такива и ще бъдат записани като част от междинното потребление на производителя;

в)

ако търговците на едро и дребно организират транспорта на стоките от мястото, на което те получават доставката от тези стоки до мястото, където друг купувач получава доставка, тези разходи ще бъдат включени в търговската надбавка , ако купувачът не е заплатил отделно за транспорта. И тук, както при производителите, тези разходи могат да представляват спомагателна за търговеца на едро и дребно дейност или закупуване на междинна услуга и по този начин влизат в състава на търговските, но не на транспортните надбавки.

г)

Ако едно домакинство закупи стоки с цел крайно потребление и организира транспортирането им посредством трета страна, тези транспортни разходи се записват като разходи за крайно потребление на услуги (и не се включват в някоя търговска или транспортна надбавка).

9.41.   Таблица IХ.7 показва един вид опростена картина на матрица на търговски и транспортни надбавки, тъй като:

а)

Не е направено ясно разграничение между търговски и транспортни надбавки. И двата вида надбавки биха могли да бъдат показани за всяка продуктова група. Друго решение е да се предложат отделни таблици – една за търговските надбавки и една за транспортните надбавки;

б)

За търговските надбавки разграничаването между търговия на едро и търговия на дребно трябва да бъде направено с цел да се вземат предвид разликите в техните цени. При съставянето на таблиците, трябва да се вземе предвид, че търговците на едро могат също да продават директно на домакинства (например, мебели), и че търговците на дребно сьщо могат да продават на представители на някои отрасли (например, кафенета и ресторанти).

в)

При изчисляването и анализирането на търговските надбавки вьрху продукти за крайно потребление на домакинствата, за всяка продуктова група биха могли също така да бъдат разграничени и най-важните канали за дистрибуция, за да се вземат предвид разликите в техните цени; разграничаването между търговия на едро и търговия на дребно на практика е твърде грубо. Например, стоки и услуги могат да бъдат закупени от домакинствата в супермаркета, бакалията, магазина за цветя, универсалния магазин, от чужбина или да бъдат получени под формата на доход в натура. Нещо повече, за някои продукти вторичните продажби могат да бъдат от голяма важност, например при цигарите това може да се отнася до продажбите на кафенетата, ресторантите и бензиностанциите. Разбира се такива по-изчистени разграничения могат да бъдат представени единствено ако наличните източници на данни осигуряат достатъчно информация поне за груби оценки на значимостта на всеки един от каналите за дистрибуция.

г)

При изчисляванена транспортните надбавки разграничаването по вид транспорт би могло да бьде много полезно (например, железопътен, въздушен, морски/речен или сухопътен).

9.42.   Данъците върху производството и вноса се състоят от:

а)

данъци върху продуктите (D21):

1.

данъци от вида добавена стойност (ДДС) (D211);

2.

данъци и мита върху вноса; с изключение на ДДС (D212);

3.

данъци върху продуктите, с изключение на ДДС и данъците върху вноса (D214);

б)

други данъци върху производството (D29).

Подобни категории са разграничени за субсидиите върху производството и вноса.Субсидиите се третират като негативни даньци вьрху производството и вноса.

Дефинициите на всички тези категории са дадени в параграфи 4.17.—4.24.

9.43.   Ресурса по базисни цени включва нетните други данъци върху производството (т.е. намалени с други субсидии върху производството). За да се осъществи преминаването от базисни цени към цени на купувач (или обратно; вж. параграф 9.34.), трябва да бъдат прибавени различните данъци върху продуктите и приспаднати субсидиите върху продуктите (или обратно).

9.44.   ДДС може да подлежи на приспадане, да не подлежи на приспадане или просто да не е приложим:

а)

Подлежащия на приспадане ДДС обикновено се прилага към по-голямата част от междинното потребление, по-голямата част от бруто образуването на основен капитал и кьм част от измененията в запасите.

б)

Не подлежащия на приспадане ДДС често се прилага към: разходите за крайно потребление,; част от бруто образуването на основен капитал,; част от измененията в запасите и част от междинното потребление.

в)

По принцип ДДС не е приложим за:

1.

износа (поне този за страни извън границите на ЕС);

2.

Всички стоки и услуги, подлежащи на облагане с нулева ставка на ДДС, без значение на тяхното използване

3.

Всички производители, освободени от регистрация по ДДС (малки фирми, религиозни организации и др.).

9.45.   ДДС се записва нето в ESA: всички ресурси се оценяват по базисни цени, т.е. без фактурирания ДДС; междинното и крайното използване се записват по цени на купувач, т.е. без подлежащия на приспадане ДДС.

9.46.   Таблица IХ.8 за данъците, намалени със субсидиите върху продуктите е опростена, поради:

а)

различните видове данъци върху продуктите не са разграничени и субсидиите не са показани отделно;

б)

различни данъчни ставки и субсидии могат да бъдат приложени към различни канали за дистрибуция; последните следователно би трябвало също да бъдат разграничени, когато е налице достатъчна и приложима информация.

9.47.   Данъци и субсидии върху продуктите представляват сумите, подлежащи на плащане, само когато те са подкрепени от данъчни оценки, декларации и др. или от действително платените суми (вж. параграф 4.27.). Данъците (и субсидиите) върху продуктите обикновено се оценяват по продукти чрез прилагане на официалните ставки за данъци (субсидии) към различните потоци. След това трябва да бъде направен анализ за разликите с данъчните оценки или действително платените суми.

а)

Някои от тези разлики сочат, че първоначалната оценка на данъците върху продуктите не съответства на дефинициите в ESA:

1.

В случай на освобождаване, първоначалната оценка на данъците върху продуктите трябва да бъде понижена;

2.

В случай на избягване на плащането на данъци върху продуктите (например, плащането на данъци е задължително, но липсва данъчна оценка), оценката на данъците върху продуктите трябва да бъде понижена;

3.

В случай на глоби оценката на данъците върху продуктите трябва да бъде увеличена.

Измененията в оценките на данъците върху продуктите имат сьпьтстващ ефект върху променливите, оценявани чрез прибавяне или приспадане на оценките за данъци върху продуктите. Например, продукцията по базисни цени от определена продуктова група може да бъде оценена чрез приспадане на inter alia данъците върху продуктите от оцененото използване по цени на купувач. Все пак, оценка на продукцията по базисни цени може също да бъде съчетана с inter alia оценки на данъците върху продуктите, за да се достигне до оценка на използването по цени.на купувач

б)

Някои други видове различия не следва да се вземат предвид в таблиците „Ресурс“ и „Използване“:

1.

Разликите в сроковете, например плащанията могат да се отнасят до данъчни оценки за няколко години;

2.

Предприятия, които не са в състояние да плащат (фалирали): това трябва да се запише като друго изменение в обема на финансовите активи и пасиви, т.е. не в таблиците „Ресурс“ и „Използване“.

в)

В някои случаи разликите сьщо могат да покажат, че първоначалната оценка за данъците и субсидиите върху продуктите е свързана със сериозна грешка, например производството на някой продукт е подценено. В такъв случай могат да бъдат оправдани и модификации в оценките на потоците от стоки и услуги.

При преминаване на използването на продукт по цени на купувач към базисни цени, модификацията на първоначалната оценка на данъците и субсидиите върху продуктите може да бъде показана като отделно перо. Все пак, за всички изчисления на вложенията и продукцията ще бъде необходимо тази модификация да се разпредели по продукти, дори ако това може да се базира само на прост математически механизъм (например, пропорционално разпределение).

9.48.   Таблицата „Използване“ IХ.6 не показва до каква степен използваните стоки и услуги са били произведени вътре в страната или са били внесени. Тази информация е необходима за всички анализи, в които връзката между ресурсите и използването на стоки и услуги в рамките на националната икономика играе роля. Съществен е случаят при анализа на влиянието на измененията в износа или разходите за крайно потребление от внос, местно производство и свързани променливи, такива като заетостта. На практика, това се прилага при повечето анализи, отбелязани в параграф 9.14. и 9.15. Ето защо, междуотрасловата рамка съдържа както таблица „Използване“ за внесените продукти, така и друга за произведените в страната стоки и услуги (вж. таблици IХ.9 и IХ.10).

9.49.   Таблицата „Използване“ за внесените продукти трябва да бъде съставена чрез използването на цялата налична информация относно използването на вноса, например, за някои продукти може да са известни основните предприятия, вносители на тези продукти, а за някои производители може да съществува информация относно размера на вноса. Все пак, на практика, пряката статистическа информация относно използването на вноса е оскъдна. Ето защо, тази информация обикновено трябва да се допълни чрез предположения по продуктови групи.

9.50.   В такъв случай, таблицата „Използване“ за стоки и услуги, произведени в страната може да бъде изведена чрез отделяне на таблицата „Използване“ за внесените стоки от общата таблица „Използване“.

Таблица IХ.9.   Таблица „Използване“ за вноса

 

Отрасли (NACE)

1 2 3 4 … …n

У(1)

Крайно използване

а) б) в) г) д) е)

У(3)

У(1) + У(3)

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

1

2

3

.

.

.

Продукти

(CPA)

.

.

.

M

(1)

За внесените продукти: междинно потребление по цени CIF по продукти и по отрасли

 

За внесени продукти: Крайно използцване по цени на купувач:

 

Разходи за крайно потребление

а)

на домакинствата

б)

на НТИ обслужващи домакинствата

в)

на правителството

 

Бруто капиталообразуване

г)

брутообразуване на основен капитал и ценности

д)

изменения в запасите

е)

износ

 

 

У(1)

(2)

Общо междинно потребление на внесени продукти по отрасли

 

Общо крайно използване на внесените продукти по вид

 

Общо внос


Таблица IХ.10.   Таблица „Използване“ по базисни цени за местното производство

 

Отрасли (NACE)

1 2 3 4 … …n

У(1)

Крайно използване

а) б) в) г) д) е)

У(3)

У(1) + У(3)

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

1

2

3

.

.

.

Продукти

(CPA)

.

.

.

M

(1)

За вътрешното производство: Междинното потребление по базисни цени по продукти и по отрасли

 

За местно производство:

 

Крайно използване по базисни цени Разходи за крайно потребление:

а)

на домакинствата

б)

на НТИобслуьващи

в)

домакинстватав) на правителството

 

Бруто капиталообразуване:

г)

брутообразуване на основен капитал и ценности

д)

изменения в запасите

е)

износ

 

 

У(1)

(2)

Общо междинно потребление на местно производство по базисни цени по отрасли

 

Крайно използване на местно производство по базисни цени

 

Общо местно поризводство

Използване на внесените продукти

(3)

Общо междинно потребление на внесените продукти по отрасли

 

Крайно използване на внесените продукти по базисни цени

 

Общо внос

Нетни данъци върху продуктите

(4)

Нетни данъци върху продуктите за междинното потребление по отрасли

 

Нетни данъци върху продуктите за крайно потребление

 

Общо нетни данъци върху продуктите

У(1) + У(3) + У(4)

(5)

Общо междинно потрбеление по цени на купувач по отрасли

 

Общо крайно използване по вид

 

Общо използване

Компенсация на заетите лица

Други нетни данъци върху производството

Потребление на основен капитал

Опериращ излишък, нето

(6)

Елементи на добавената стойност по отрасли

 

 

 

 

У(6)

(7)

Добавена стойност по отрасли

 

 

 

 

У(1) + У(3) + У(5)

(8)

Продукция по базисни цени по отрасли

 

 

 

 

Образуване на основен капитал

Запаси от основен капитал

Вложения за труд

(9)

 

 

 

 

 

9.51.   За да служат за по-специфични цели, таблиците „Ресурс“ и „Използване“, представени по-горе, могат да бъдат модифицирани чрез въвеждане на алтернативни и допълнителни класификации. Важни случаи за отбелязване са:

а)

по-подробни продуктови и отраслови класификации, базирани на националните класификации или да се вземат предвид специфични цели, например за анализа на ролята на научната и развойна дейност в националната икономика;

б)

по-подробно географско разпределение на вноса и износа, например за вътрешната за ЕС търговия, под-класифицирана по страни и за външната за ЕС търговия, под-класифицирана по икономически региони и някои специфични страни, като САЩ и Япония;

в)

класификация на вноса по:

1.

внос на продукти, които се произвеждат и в националната икономика („конкурентен внос“);

2.

внос на продукти, които не се произвеждат в националната икономика („допълващ внос“).

И от двата вида внос може да се очаква да имат различна връзка с и важност за националната икономика. Конкурентният внос може да бъде обект на анализ (и икономическа политика), тъй като може да бъде заместител на местното производство; ето защо, би могъл да бъде изразен като отделна категория на (потенциалното) крайно използване в таблицата „Използване“. За допълващия внос, анализите главно ще се фокусират върху влиянието на измененията в цената или обема му (например, в случай на петролна криза) върху националната икономика;

г)

класификация на компенсацията на заетите лица по критерии, като ниво на образование, пълен/непълен работен ден, възраст и пол. Тази класификация също би могла да бъде приложена към допълващата информация относно заетостта. По този начин таблиците „Ресурс“ и „Използване“ могат да бъдат използвани и за всички видове анализ на пазара на труда;

д)

разбивка на компенсацията на заетите лица по:

1.

надници и заплати, от които:

—

социалните осигуровки от страна на заетите лица (95)

2.

социалните осигуровки от страна на работодателите;

Тази разбивка позволява анализ на ролята на социалните осигуровки за цената на вложения труд и прехвърлянето на тази тежест към брутния опериращ излишък;

е)

класификация на крайното потребление по предназначение (за домакинствата: COICOP и за правителството: COFOG). Функционалното класифициране на тези разходи позволява да бьде оценено влиянието на всяка една функция от останалата част от икономиката. Например, може да бъде оценено значението на обществените и частните разходи за здравеопазването, транспорта и образованието. Друг случай за отбелязване е анализът на влиянието на държавните разходи за отбрана върху някои национални отрасли, в частност производителите на самолети, товарни автомобили и оръжие;

ж)

прекласификация на образуването на основен капитал и основен капитал в дълготрайни активи, които са дадени под наем от собственика, т.е. в случая на оперативен лизинг – дълготрайните активи могат да бъдат записани като притежавани от ползвателя (за разлика от стандартното третиране в ESA). Целта на тази преквалификация е да направи съпоставими структурите на разходите на отраслите, които наемат дълготрайни активи, с тези, които притежават подобни собствени дълготрайни активи. За съгласувано счетоводно третиране тази преквалификация изисква също и модификация на междинното потребление на наемодателя и производството на наемателя в размер на наема на дълготрайния актив;

h)

прекласификация на заетостта и компенсацията на заетите лица за труда, предоставен по силата на външен договор и лицата, работещи чрез подизпълнители: целта на тази преквалификация е да направи структурата на разходите на отраслите по-съпоставима чрез записване на лица като наети в отраслите, „в които те действително работят“. Тази преквалификация също се свежда до модификация на понятията за междинно потребление и производство на разглежданите отрасли.

ТАБЛИЦИ, СВЪРЗВАЩИ ТАБЛИЦИТЕ „РЕСУРС“ И „ИЗПОЛЗВАНЕ“ СЪС СЕКТОРНИТЕ СМЕТКИ

9.52.   Информацията в таблиците „Ресурс“ и „Използване“ трябва да бъде свързана със секторните сметки, за да осигури съгласуваността на таблицата „Ресурс“ и „Използване“ със секторните сметки. Това се постига чрез въвеждане на таблица на сьответствията по отрасли и по сектори (вж. таблица IХ.11).

Image

СИМЕТРИЧНИ INPUT-OUTPUT ТАБЛИЦИ

9.53.   В ESA input-output таблицата „продукти×продукти“ е най-важната симетрична input-output таблица и тази таблица е описана тук.

9.54.   Input-output таблицата „продукти×продукти“ (вж. таблици IХ.4 и IХ.12) може да бъде съставена чрез преобразуване на таблиците „Ресурс“ и „Използване“ по базисни цени. Това включва промяна във формата, т.е. от две несиметрични таблици в една симетрична таблица (вж. също параграф 9.09.). Преобразуването може да бъде разделено на три стъпки:

а)

отнасяне на продуктите от страничните производства в таблицата „Ресурс“ към отраслите, на които те са основни продукти;

б)

прегрупиране на колоните на таблицата „Използване“ от вложения в отрасли към вложения в хомогенни браншове (без сумиране на редовете);

в)

обединяване на подробно изброените продукти (редовете) на новата таблица „Използване“ в хомогенните браншове, показани в колони, ако е уместно.

9.55.   Стъпка (1) включва трансфера на продукция под формата на продукти от странично производство в таблицата „Ресурс“. Тъй като продуктите от страничните дейности се явяват записи извън главния диагонал в таблицата „Ресурс“, този вид трансфер е сравнително лесен. Тези продукти от страничното но производство се третират като добавени в отраслите, за които те са основни и извадени от отраслите, в които те са били произведени.

9.56.   Стъпка (2) е по-сложна, тъй като основните данни относно вложенията се отнасят до отраслите, а не до всеки отделен продукт, произведен от всеки отрасъл. Преобразуването което се налага тук, предполага трансфер на вложенията, свързани сьс страничните производства, от отрасъла, в който тези странични производства са били произведени, към отрасъла, към който те принципно (типично) принадлежат. При осъществяването на този трансфер, биха могли да бъдат възприети два различни подхода:

1.

посредством допълнителна статистическа и техническа информация;

2.

посредством предположения.

9.57.   Допълнителната статистическа и техническа информация трябва да бъде оползотворена възможно най-пълно. Например, би било възможно да се извлече специфична информация относно вложенията, необходими да се произведат определени видове продукция. Все пак, информация от този вид обикновено е непълна. В края на краищата обикновено се налага да се прибегне до прости предположения, за да се извършат трансферите.

Таблица IX.12.   Симетрична input-output таблица по базисни цени (продукт×продукт)

 

Продукти

CPA

1 2 3 4 … …n

У(1)

Крайно използване

а) б) в) г) д) е)

У(3)

У(1) + У(3)

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

1

2

3

.

.

.

Продукти

(CPA)

.

.

.

M

(1)

Междинно потребление по базисни цени по продукти и по продукти

 

Крайно използванепо базисни цени:

 

Разходи за крайнопотребление:

а)

на домакинствата

б)

на НТИ обслужващи домакинствата

в)

на правителството

 

Бруто капиталообразуване

г)

брутообразуване на основен капитал и ценности

д)

изменения в запасите

е)

износ

 

 

У(1)

(2)

Общо междинно потребление по базисни цени по продукти

 

Крайно използване по базисни ценипо вид

 

Общо използване по базисни цени

Данъци върху продуктите

Субсидии върху продуктите (–)

(3)

Нетни данъци върху продукти по продукти

 

Нетни данъци върху продуктите по вид на крайното използване

 

Общо нетни данъци върху проудктите

У(1) + У(3)

(4)

Общо междинно потребление по цени на купувач по продукти

 

Общо крайно използване по вид по цени на купувач

 

Общо използване по цени на купувач

Компенсация на заетите лица

Други нетни данъци върху произвидтсвото

Потребление на основен капитал

Опериращ излишък, нето

(5)

Елементи на добавената стойност по порудкти

 

 

 

 

У(5)

(6)

Добавена стойност по пордукти

 

 

 

 

У(1) + У(3) + У(5)

(7)

Производство по базисни цени по продукти

 

 

 

 

Внос

(8)

Внос CIF по продукти

 

 

 

 

У(7)+У(8)

(9)

Ресурс по базисни цени по продукти

 

 

 

 

Образуване на основен капитал

Запаси от основен капитал

Вложения за труд

(10)

 

 

 

 

 

9.58.   Предположенията, използвани за трансфера на производствата и свързаните с тях вложения, зависят от два вида технологични предположения:

а)

отраслова технология, предполагаща, че всички продукти, произведени от местните единици по вид дейност в даден отрасъл, са произведени с една и съща структура на вложенията;

б)

продуктова технология, предполагаща, че всички продукти в дадена продуктова група имат една и съща структура на вложенията, независимо кой отрасъл ги произвежда.

Изборът на най-доброто предположение, което да се приложи във всеки отделен случай, не е лесен. На практика, той трябва да зависи от структурата на националните отрасли, например, от степента на специализация и от хомогенността на националните технологии, използвани за производството на продуктите в рамките на една и съща продуктова група. Например, едни ботуши могат да бъдат произведени от естествена кожа и от синтетичен материал. Ето защо, приемането на една и съща технология за всички ботуши (или, когато е използвано по-високо ниво на агрегация – обувки, например) може да бъде проблемно; в този случай, приемането на отраслова технология може да бъде по-добра алтернатива.

Простото приложение на приемането на продуктова технология често е давало резултати, които са неприемливи дотолкова, доколкото понякога генерираните input-output коефициенти са неправдоподобни или дори невъзможни (например, отрицателни коефициенти). Неправдоподобните коефициенти могат да се дължат на грешки в измерването на хетерогенност (продуктова комбинация) в отрасъла, на който трансферирания продукт е основният продукт. Това би могло да бъде преодоляно чрез коригиране, основано на допълнителна информация или на възможно най-пълно използване на компетентна преценка. Разбира се, друго решение е да се приложи алтернативното предположение за отраслова технология. На практика, използването на предположения за смесени технологии, съчетано с допълнителна информация, е най-добрата стратегия за съставянето на симетрични input-output таблици.

9.59.   Важността на ролята, която играят предположенията зависи от размера на страничното производство, което от своя страна зависи не само от това как е организирано производството в икономиката, но също и от разбивката на продуктите. Колкото по-подробна е разбивката на продуктите, толкова повече странична продукция може да се очаква.

9.60.   Стъпка c) включва прибавянето на продуктите в новата таблица „Използване“ към отраслите, които ги създават според стъпка a) и това води до една симетрична input-output таблица, съпоставяща продукти с продукти. Докато тези изменения започват от данните, базирани на местните единици по вид дейност, приключващите записи се правят в съответствие с тези на „хомогенни производствени единици“.

9.61.   Класификациите в симетричната input-output таблица съвпадат с тези в таблиците „Ресурс“ и „Използване“, като първите са трансформация на вторите (с изключение на класификацията по отрасли/хомогенни браншове, разбира се).

9.62.   Симетричната input-output таблица IX.12 трябва да бъде съпътствана от най-малко две таблици:

а)

матрица, показваща използването на вноса; форматът на тази таблица е същият като този на таблицата за вноса, подкрепяща таблиците „Ресурс“ и „Използване“ (вж. таблица IX.10), освен че е използвана класификация продукти×продукти;

б)

симетрична input-output таблица за местното производство (таблица IX.13).

Последната таблица трябва да бъде използвана при изчисленията на кумулативни коефициенти, т.е. обратната матрица на Леонтиев. По отношение на таблица IX.13, обратната матрица на Леонтиев е транспонирана матрица на разликата между единичната матрица I и матрицата в клетка (1,1). Обратната матрица на Леонтиев би могла да бъде изчислена за местното производство и за конкурентния внос (вж. параграф 9.51.). В този случай трябва да се приеме, че конкурентният внос е бил произведен по същия начин както местното производство, с което се конкурира.

Таблица IX.13.   Симетрична input-output таблица за местно производство („продукт × продукт“).

 

Продукти

(CPA)

1 2 3 4 … …n

У(1)

Крайно използване

а) б) в) г) д) е)

У(3)

У(1) + У(3)

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

1

2

3

.

.

.

Продукти

(CPA)

.

.

.

M

(1)

За вътрешно производство: Междинно потребление по базисни цени по продукти и по пордукти

 

За местно производство: Крайно използване по базисни цени:

 

Разходи за крайно потребление:

а)

на домакинствата

б)

на НТИ обслужващи домакинствата

в)

на правителството

 

Бруто капиталообразуване:

г)

брутообразуване на основен капитал и ценности

д)

изменения в запасите

е)

износ

 

 

У(1)

(2)

Общо междинно потребление на местно производство по базисни цени по продукти

 

Крайно използване на местното производство по базисни цени

 

Общо местно производство

Използване на внесените продукти

(3)

Общо междинно потребление на внесените продукти по продукти

 

Крайно използване на внесените продукти по базисни цени

 

Общо внос

Нетни данъци върху продуктите

(4)

Нетни данъци върху пордукитте за междинно потребление по продукти

 

Нетни данъци върху пордуктите за крайно използване

 

Общо нетни данъци в/у про-дуктите

У(1) + У(3) + У(4)

(5)

Общо междинно потребление по цени на купувач по продукти

 

Общи крайно използване по вид

 

Общо използване

Компенсация на заетите лица

Други нетни данъци върху производтсвото

Потребление на основен капитал

Опериращ излишък, нето

(6)

Елементи на добавената стойност по продукти

 

 

 

 

У(5)

(7)

Добавена стойност по продукти

 

 

 

 

У(1) + У(3) + У(5)

(8)

Производство по базисни цени по продукти

 

 

 

 

Образуване на основен капита

лЗапаси от основен капитал

Вложения за труд

(9)

 

 

 

 

 

ГЛАВА 10

ИНДЕКСИ НА ЦЕНИ И ОБЕМИ

ВЪВЕДЕНИЕ

10.01.   В системата от икономически сметки всички потоци и наличности сe изразяват в парични единици. Паричната единица е единствената обща черта, която може да бъде използвана за оценяване на крайното разнообразие от транзакции, записани по сметките и да доведе до съдържателни балансиращи статии.

Проблемът при използването на паричната единица като единица за измерване е, че тя не е нито стабилен, нито международен стандарт. Основна цел на икономическия анализ е да се измери икономическия растеж като количествено изменение спрямо различните периоди. Затова в стойностното изменение за даден икономически агрегат, е необходимо да се разграничат измененията, произтичащи само от цените, от останалите, които са наречени изменение на „обема“.

Икономическите анализи се занимават и със сравнения и съпоставки в пространството, т.е. между различни национални икономики. Те се съсредоточават върху международни количествени сравнения по отношение на равнището на производство и доход, но също и върху равнището на цените. Ето защо, различията в стойностите на икономическите агрегати между двойките или групите страни е необходимо да се разложат на компоненти, които да отразяват различията в обема и различията в цената.

10.02.   Що се касае до сравняването на потоци и наличности във времето, трябва да бъде отдадена еднаква важност на прецизното измерване на измененията в цените и в обемите. В краткосрочен план, наблюденията на изменението в цените са не по-малко интересни, отколкото измерването на измененията в обема на предлагането и търсенето. На по-дългосрочна база, изучаването на икономическия растеж трябва да отчете движенията в относителни цени на различните видове стоки и услуги.

Първостепенна цел е не само да се осигури изчерпателно наблюдение на измененията в цените и обемите на основните агрегати на системата, но и да се създаде набор от взаимнозависими мерки, които правят възможно извършването на систематичен и подробен анализ на инфлацията, икономическия растеж и колебанията в тях.

10.03.   Основно правило за сравнения в пространството е, че и за количествените, и за ценовите компоненти на икономическите агрегати трябва да се направят прецизни измервания. Тъй като разликите между формулите за изчисляване на ценови индекси на Ласпер и Пааше често пъти са значителни по отношение на пространствените съпоставки, формулата за индекса на Фишер е единствената приемлива за тази цел.

10.04.   Икономическите сметки имат предимството, че предоставят подходяща рамка за изграждане на система от индекси на цени и обеми, а също така и че осигуряват съгласуваностт на статистическите данни.

Предимствата на счетоводния подход могат да бъдат обобщени както следва:

а)

На концептуално равнище, използването на счетоводната рамка, покриваща цялата икономическа система, изисква физическите единици и цените на различните продукти и потоци в системата да бъдат определени съгласувано. В рамка от такъв вид е задължително, например, понятията за цена и обем за дадена продуктова група да бъдат дефинирани идентично както в ресурса, така и в използването.

б)

На статистическо равнище, използването на рамката от икономически сметки налага счетоводни ограничения, които трябва да бъдат спазвани както в текущи, така и в съпоставими цени, и по правило изисква да бъдат направени някои корекции, за да се осигури съгласуваност на данните за цени и обеми.

в)

Нещо повече, създаването на интегрирана система от индекси на цени и обеми в контекста на една система от икономически сметки предоставя допълнителен контрол. Предполагайки съществуването на балансирана система от таблици „Ресурс“ и „Използване“ в текущи цени, изграждането на такива балансирани таблици в съпоставими цени означава, че автоматично може да бъде изведена система от имплицитни ценови индекси. Проверката за правдоподобност на тези изведени индекси може да доведе до преработка и корекция на данните в съпоставими цени, а в някои случаи дори и на стойностите в текущи цени.

г)

В заключение, счетоводният подход позволява измерването на измененията в цените и обемите за дадени балансиращи статии в сметките, като последните по дефиниция се получават от другите елементи в сметките.

10.05.   Въпреки предимствата на една интегрирана система, основана на баланса (както за цялата икономика, така и по отрасли) на транзакциите със стоки и услуги, трябва да се отбележи, че индексите на цени и обеми, получени по този начин, не удовлетворяват всички нужди или не отговарят на всички възможни въпроси по темата за изменение на цените или обема. Счетоводните ограничения и изборът на формула за индекси на цени и обеми, въпреки че са съществени за изграждането на последователна във времето система, понякога могат да бъдат пречка. Има нужда и от информация за по-кратки периоди, като месеци или тримесечия. В тези случаи могат да се окажат подходящи други форми на ценови и количествени индекси.

ОБХВАТ НА ИНДЕКСИТЕ НА ЦЕНИ И ОБЕМИ В СИСТЕМАТА ОТ СМЕТКИ

10.06.   Измежду потоците, в икономическите сметки в текущи цени, има някои (отнасящи се главно до продукти), при които разграниченията между измененията в цената и обема е подобно на това, което се прави на микроикономическо равнище. При много други потоци в системата това разграничение далеч не е толкова очевидно.

В предишния случай потоците обхващат група елементарни операции със стоки и услуги, стойността на които е еквивалентна на произведението на няколко физически единици и съответната им единична цена. В такъв случай е достатъчно да се познава разбивката на въпросния поток на елементарни операции, за да се изчисли неговата средна вариация в цената и обема.

В последния случай (който се отнася до няколко операции, свързани с дистрибуция и финансово посредничество, както и с балансиращи статии като добавената стойност) е трудно или дори невъзможно текущите стойности да се разделят директно на ценови и количествени компоненти и трябва да се приемат специални решения.

Съществува и необходимост да се измери реалната покупателна способност на няколко агрегата, като компенсация на заетите лица, разполагаем доход на домакинствата или национален доход. Това може да се направи, например като те бъдат дефлирани с помощта на индекс на цените на стоките и услугите, които могат да бъдат закупени с тях.

10.07.   Трябва да бъде подчертано, че целта и следваната в последния случай процедура са фундаментално различни от тези в останалите два случая. За тях може да бъде установена система от ценови и количествени индекси, която е полезна, между другото, за измерване на икономическия растеж. При оценяването на реалния обем на потоците от последния тип се използват ценови индекси на потоците, различни от разгледаните, които могат да се разграничат съобразно целите на анализа: тя може да бъде единствено условност и не може да се прави по един единствен начин в рамките на една интегрирана система от ценови и количествени индекси.

ИНТЕГРИРАНАТА СИСТЕМА ОТ ЦЕНОВИ И КОЛИЧЕСТВЕНИ ИНДЕКСИ

10.08.   Систематичното разделяне на измененията в текущите цени на компонентите „изменения в цената“ и „изменения в обема“ се ограничава до потоци, представляващи операции, записани в сметките за стоки и услуги (0) и в производствените сметки (I); то се извършва както за данните, отнасящи се до отделните отрасли, така и за тези, отнасящи се до цялата икономика. Потоците, представляващи балансиращи статии, като например добавена стойност, не могат да бъдат директно разложени на ценови и количествени компоненти; това може да се направи единствено по косвен начин като се използват съответните потоци от операции.

Използването на счетоводната рамка налага двойно ограничение в изчисляването на данни:

а)

балансът на сметка „Стоки и услуги“ трябва да бъде получен както в съпоставими, така и в текущи цени за всеки две последователни години;

б)

всеки поток на ниво икономика трябва да е равен на сумата от съответстващите му потоци за различните отрасли.

Едно трето ограничение, несвойствено на счетоводната рамка, е че всяко изменение в стойността на операциите трябва да бъде обяснено или с изменение в цената, или с изменение в обема, или с комбинация от двете.

Ако тези три изисквания бъдат изпълнени, оценяването на сметките „Стоки и услуги“ и на производствените сметки в съпоставими цени означава, че може да се получи интегриран набор от ценови и количествени индекси.

10.09.   Статиите, които следва да бъдат отчитани, когато се съставя такъв интегриран набор, са следните:

а) Операции с продукти

Брутна продукция

Р.1

 

Пазарна продукция

 

Р.11

Продукция за собствено крайно потребление

 

Р.12

Друга непазарна продукция

 

Р.13

Междинно потребление

Р.2

 

Разходи за крайно потребление

Р.3

 

Разходи за индивидуално крайно потребление

 

Р.31

Разходи за колективно крайно потребление

 

Р.32

Фактическо крайно потребление

Р.4

 

Фактическо крайно индивидуално потребление

 

Р.41

Фактическо крайно колективно потребление

 

Р.42

Бруто капиталообразуване

Р.5

 

Бруто образуване на основен капитал

 

Р.51

Изменение на запасите

 

Р.52

Придобиване минус предоставяне на ценности

 

Р.53

Износ на стоки и услуги

Р.6

 

Износ на стоки

 

Р.61

Износ на услуги

 

Р.62

Внос на стоки и услуги

Р.7

 

Внос на стоки

 

Р.71

Внос на услуги

 

Р.72

б) Данъци и субсидии върху продуктите

Данъци върху продуктите (с изкл. на ДДС) част от

 

D.21

Субсидии върху продукти

 

D.31

ДДС върху продуктите част от

 

D.21

в) Потребление на основен капитал

К.1

 

г) Балансиращи статии

Добавена стойност по базисни цени

В.1

 

БВП по пазарни цени

В.1g

 

ИНДЕКСИ НА ЦЕНИ И ОБЕМИ ЗА ДРУГИ АГРЕГАТИ

10.10.   Като допълнение към разгледаните по-горе оценки на цени и обеми, следните агрегати също могат да бъдат разложени на техните ценови и количествени компоненти. Целите за тези оценки са различни.

Запаси

AN.12

Запаси от произведени дълготрайни активи

AN.11

Компенсация на заетите лица

D.1

Запасите в началото и съответно в края на всеки период трябва да бъдат пресметнати в съпоставими цени с цел да се оцени количественото изменение на запасите по време на периода.

Запасите от произведени дълготрайни активи трябва да бъдат изчислени в съпоставими цени, за да се оцени относителния дял на капиталовата продукция, както и да се получи основа за оценяване на потреблението на основен капитал в съпоставими цени.

Компенсацията на заетите лица трябва да бъде изчислена в съпоставими цени за целите на измерването на производителността, а също така и в някои случаи, когато продукцията е била оценена посредством използване на данни за разходите за производство в съпоставими цени.

10.11.   Компенсацията на заетите лица е елемент на дохода. За целите на измерването на покупателната способност тя може да бъде оценена в реален обем чрез дефлиране с индекс, отразяващ цените на продуктите, закупени от заетите лица. По същия начин могат да бъдат измервани в реално изражение и други елементи на дохода като разполагаем доход на домакинствата и национален доход.

ОБЩИ ПРИНЦИПИ ПРИ ИЗМЕРВАНЕТО НА ЦЕНИ И ОБЕМИ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ЦЕНИ И ОБЕМИ НА ПАЗАРНИ ПРОДУКТИ

10.12.   Създаването на интегрирана система от ценови и количествени индекси се основава на предположението, че равнището на отделна хомогенна стока или услуга — стойността (v) е равна на цената за единица количество (р), умножена по броя на количествените единици (q), т.е.:

Formula

Определение:

Цената се дефинира като стойността на единица от даден продукт, за който количествата са съвършено хомогенни не само във физичен смисъл, но и по отношение на броя на характеристиките, описани в параграф 10.16. За да бъдат адитивни в икономически смисъл, количествата трябва да бъдат идентични и да имат една и съща единична цена. За всяка съвкупност от операции със стоки и услуги, показана в сметките, ценовите и количествените мерки трябва да бъдат съставени така, че

Formula

Това означава, че всяко изменение в стойността на даден поток може да се дължи или на изменения в цената, или на изменения в обема, или на комбинация от двете.

10.14.   За операциите със стоки в много случаи е лесно да се определи физическата единица, участваща в операцията, а оттам и единичната цена. В много случаи, например за уникални капиталови стоки, това е по-трудно и трябва да бъдат възприети специални решения.

За операциите с услуги често е по-трудно да се уточнят характеристиките, които определят физическите единици и могат да възникнат различия в мненията по отношение на критериите, които следва да се използват. Това може да засяга важни отрасли като услугите на финансови посредници, търговията на едро и дребно, услугите за предприятията, образованието, научната и развойната дейност, здравеопазването. С оглед на нарастващото значение на отраслите на услугите, съществено е да се намерят общи решения на проблема за избора на физически единици, дори и ако те са само конвенционални.

РАЗЛИЧИЯ В КОЛИЧЕСТВОТО И РАЗЛИЧИЯ В ЦЕНАТА

10.15.   Физичните и другите характеристики, които трябва да бъдат взети предвид, когато се идентифицират продуктите, представляват различия в количеството и играят важна роля, въпреки че едновременно с това създават трудни за разрешаване статистически проблеми.

Факт е, че за много стоки и услуги, предназначени за специфична цел, съществуват няколко разновидности с различни качества, всяко със своя собствена цена.

10.16.   Определение:

Различията в качеството се обуславят от следните фактори:

а)

Физически характеристики

б)

Доставки на различни местонахождения

в)

Доставки в различно време на деня или през различни периоди на годината.

г)

Различия в условията на продажба или обстоятелствата или средата, в която се доставят стоките и услугите.

При дадени физични характеристики, различията в други фактори предполагат, че физическите единици не са идентични в икономически смисъл, и че стойността се различава между единиците. Тези различия в единичните стойности се считат за различия в обема, а не за различия в цената.

В действителност, извършеното плащане в момента на закупуване на дадена стока покрива не само цената на стоката, но и услугите, свързани с доставката на стоки. Това означава, че по принцип идентичните стоки, продавани на различни цени и при различни обстоятелства би трябвало да се разглеждат като различни продукти. Това заключение е изрично потвърдено в таблиците „Ресурс“ и „Използване“, при които стойността на търговските и транспортните надбавки (които представляват основните услуги, свързани с доставката на стоки) се записва отделно.

10.17.   В рамките на даден пазар и на определен отделен период съвместното съществуване на няколко единични стойности може (с изключение на случаите, описани в параграф 10.19) да бъде считано за доказателство за съществуването на различия в качеството. Аналогично, различните модели коли и дори различните версии на един и същ модел трябва да бъдат третирани като различни продукти; по подобен начин трябва да се направи разграничение между пътуването с влак в първа и във втора класа.

За целите на изчисляването на индекси на цени и обеми е необходимо да се използва възможно най-подробна продуктова класификация, така че всеки идентифициран продукт да има максимална хомогенност, независимо от равнището на детайлизация, използвано при представянето на резултатите.

10.18.   Качественото измерение също трябва да бъде взето предвид, когато трябва да се запишат измененията във времето. Изменението в качеството, дължащо се, например, на модификацията на физическите характеристики на даден продукт, трябва да се счита за промяна в обема, а не в цената. Също така, трябва да се отчетат и ефектите от агрегирането. Вариациите в състава на даден поток, които предполагат, например, промяна в полза на по-високо средно качество, трябва да бъдат записани като количествено нарастване, а не като ценово нарастване. От това следва, че за продукцията ефектът от преминаванията между пазари с различаващи се цени (например вътрешни спрямо външни, пазари за стоки за производствено потребление спрямо пазари за потребителски продукти) ще бъдат третирани като изменения в обема, а не като изменения в цената. Следва също така, че изменението в цената за даден поток могат да възникнат единствено в резултат на измененията в цените на ниво отделни операции.

Определение:

Наличието на различия в наблюдавани единични стойности не трябва да се счита за показател на различия в качеството, когато са приложими следните обстоятелства, а именно липса на информация, ценова дискриминация, отразяваща ограничения в свободата на избора, и съществуването на паралелни пазари. В тези случаи различията в единичната стойност се считат за ценови различия.

10.20.   Липсата на информация означава, че купувачите може не винаги да бъдат точно информирани за съществуващите ценови различия и поради това могат да купуват по невнимание на по-високи цени. Това (или обратното) може да се случи и в ситуации, при които отделните купувачи и продавачи преговарят или се пазарят за цената. От друга страна, разликата между средната цена на стока, закупена на пазар или базар, където такова пазарене често е налице и цената на същата стока, продадена на различен тип пазар на дребно, като универсален магазин, нормално трябва да се третира като отразяваща различията в качеството, дължащи се на различни условия на продажба.

10.21.   Ценовата дискриминация предполага, че продавачите могат да се намират в позиция да налагат различни цени на различни категории купувачи за едни и същи стоки и услуги при абсолютно еднакви обстоятелства. В такива случаи няма свобода или има ограничена свобода на избора от страна на купувача, принадлежащ към специална категория. Възприетият принцип е, че вариациите в цената трябва да се третират като ценова дискриминация, когато за едни и същи продукти се изискват различни цени при абсолютно еднакви обстоятелства на един ясно обособим пазар. Ценовите вариации, дължащи се на такава дискриминация, не представляват различия в обема.

Възможността за препродажба на стоките на даден пазар предполага, че ценовата дискриминация за тези видове продукти в повечето случаи може да се приеме за незначителна. Ценовите различия, които могат да съществуват за стоки, обикновено могат да се изтълкуват като дължащи се на липсата на информация или на съществуването на паралелни пазари.

При отраслите на услугите, като например транспорта, производителите могат да налагат по-ниски цени на групи индивиди с типично по-ниски доходи, като пенсионери или студенти. Ако те са свободни да пътуват, в който момент решат, това може да се счете за ценова дискриминация. Все пак, ако от тях се искат по-ниски такси за пътуване, при условие, че те пътуват само в определени часове (обикновено часовете, които не са пикови), на тях им се предоставя транспорт от по-ниско качество.

10.22.   Паралелните пазари могат да съществуват по няколко причини. Купувачите може да не са в състояние да купуват толкова, колкото желаят при по-ниска цена, защото при тази цена има недостатъчно предлагане и може да съществува вторичен, паралелен пазар, на който се обявяват по-високи цени. Налице е и възможността да съществува паралелен пазар, на който продавачите могат да налагат по-ниска цена, защото могат да избягват определени данъци. В такива случаи ценовата вариация също представлява различие в цената, а не в обема.

10.23.   Едно изменение в структурата на даден поток, отразяващо се върху неговата обща стойност, може да възникне, когато в условията на липса на информация, ценова дискриминация и наличие на паралелни пазари продуктите се продават на различни цени.

Да предположим, че определено количество от дадена стока или услуга се продава на по-ниска цена на дадена категория купувачи без различие било то в естеството на предлаганата стока или услуга, в местонахождението, във времето или условията на продажба или в други фактори. Едно последващо намаляване на частта, продавана на по-ниска цена, повишава средната цена, плащана от купувачите на стоката или услугата. Това следва да бъде записано като ценово, а не като количествено нарастване.

ПРИНЦИПИ ЗА НЕПАЗАРНИТЕ УСЛУГИ

10.24.   Установяването на изчерпателна система от индекси на цени и обеми, покриваща цялото предлагане и използване на стоките и услугите, се изправя пред определена трудност, когато се измерва продукцията на непазарните услуги. Тези услуги се различават от пазарните в това, че те не се предоставят по пазарна цена и стойността им по текущи цени по правило се получава като сума от извършените разходи. Тези разходи са междинно потребление, компенсация на заетите лица, други данъци минус субсидии върху производството и потребление на основен капитал.

10.25.   В отсъствието на единична пазарна цена, изменението в „единичните разходи“ за една непазарна услуга могат да се приемат като приближение на изменението в цената. Ако непазарните услуги се потребяват на индивидуална основа, по принцип е възможно да се оценят количествата, които са хомогенни и които отразяват потреблението на тези услуги, и да се приложат единичните разходи от базисната година, за да се получат данни в съпоставими цени. При такъв тип измерване на продукцията ще е възможно да се анализират измененията в производителността за отделните непазарни услуги. За колективните услуги обикновено не е възможно да се установят единични разходи и количества, отразяващи тяхното потребление. Ако бъдат направени опити да се отчетат измененията в производителността за колективните услуги с помощта на косвени методи, потребителите трябва да бъдат уведомени за това.

10.26.   В контекста на икономическите сметки е от първостепенна важност да се възприеме принципа, че производството и потреблението на непазарни услуги (както производството и потреблението на стоки и пазарни услуги) трябва да се дефинира по отношение на фактическите потоци от тези стоки и услуги, а не по отношение на крайните резултати от тяхното използване. Тъй като тези резултати зависят и от някои други фактори, не е възможно да се оцени, например, обема на преподавателските услуги посредством нарастването на нивото на образование, или обема на здравните услуги посредством подобряването на здравето на населението.

ПРИНЦИПИ ЗА ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ ПО БАЗИСНИ ЦЕНИ И БВП

10.27.   Добавената стойност по базисни цени (балансиращото перо в производствената сметка) е единственото балансиращо перо, което формира част от интегрираната система от индекси на цени и обеми. Все пак, трябва да се подчертаят много специалните характеристики на това перо, както и значимостта на свързаните с него индекси на цени и обеми.

За разлика от потоците от стоки и услуги, добавената стойност не представлява една единствена категория операции. Следователно тя не може да бъде разбита директно на ценови компонент и на количествен компонент.

Определение:

Добавената стойност в съпоставими цени се дефинира като разликата между брутната продукция в съпоставими цени и междинното потребление в съпоставими цени.

Formula

където P и Q са цените и количествата на брутната продукция, а p и q са цените и количествата на междинното потребление. Теоретично правилният метод за изчисляване на добавената стойност в съпоставими цени е чрез двойно дефлиране, т.е. дефлиране поотделно на двата потока на производствената сметка (брутна продукция и междинно потребление) и изчисляване на салдото на тези два преоценени потока.

10.29.   В някои случаи, при които статистическите данни остават непълни или недостатъчно надеждни, може да е необходимо да се използва само един показател. Ако са налице надеждни данни за добавената стойност в съпоставими цени, една алтернатива на двойното дефлиране е да се дефлира пряко добавената стойност в текущи цени с ценови индекс за брутната продукция. Това предполага презумпцията, че цените за междинното потребление се променят със същия темп, както и за брутната продукция. Друга възможна процедура е да се екстраполира добавената стойност от базисната година с помощта на индекс на обем на продукцията. Този индекс на обем може да бъде изчислен или директно от данните за количествата, или като се дефлира стойността на брутната продукция в текущи цени с помощта на подходящ ценови индекс. Този метод на практика предполага, че измененията в обема са едни и същи за брутната продукция и за междинното потребление.

За отраслите на определени пазарни и непазарни услуги, като финанси, бизнес услуги, образование или отбрана, може да е невъзможно да се получат задоволителни оценки на ценовите или количествените изменения на брутната продукция. В такива случаи измененията на добавената стойност в съпоставими цени могат да бъдат оценени чрез измененията в компенсацията на заетите лица при съпоставимо ниво на заплатите и потребление на основен капитал в съпоставими цени. Съставителите на данни могат да бъдат принудени да възприемат такива способи, дори когато няма логична причина да се приеме, че производителността на труда остава непроменена в краткосрочна или дългосрочна перспектива.

10.30.   Поради самата им същност, следователно, индексите за цена и обем на добавената стойност са различни от съответните индекси за потоците от стоки и услуги.

Същото се отнася и за индексите на цени и обеми за агрегирани балансиращи статии, като Брутен вътрешен продукт по пазарни цени. Последния е еквивалентен на сумата от всички добавени стойности, минус косвено измерените услуги на финансовите посредници (т.е. на прибавяне на балансиращи пера), плюс данъците минус субсидиите върху продуктите, и от друга гледна точка могат да се разглежда като представляващо балансираща статия между общото крайно използване и вноса.

ПРОБЛЕМИ ПРИ ПРИЛАГАНЕТО НА ПРИНЦИПИТЕ

10.31.   За да се приложат принципите за цена и обем към различните потоци в системата, е необходимо да се определят решенията, които ще се възприемат за някои проблеми, възникващи в тази връзка.

ОБЩО ПРИЛОЖЕНИЕ

10.32.   Необходимостта да се определи кой от различните фактори, описани в предходната част, обяснява различията в цената, възниква винаги, когато се изучават временни редове от данни за стойности и трябва да се отделят ценовите изменения от количествените изменения. Оттук следва, че дори и при задоволително добро детайлно равнище, редовете от данни за количеството могат да дават само груба оценка на измененията в обема, тъй като не отразяват точно измененията, които може да са възникнали при смесването на различни качества. Това означава, че, например, една постоянна бройка физически единици, записани за даден поток, подценява изменението в обема, ако съставът се е променил в полза на единици с по-високо качество. Тази промяна предполага изменение в средното качество и следва да бъде регистрирана като нарастване в индекса на обем. По правило най-добрият метод за оценка на количествени изменения в потоците от стоки и услуги е дефлиране на данните в стойностно изражение с ценови индекси. Тъй като всички изменения в средното качество са отразени правилно в реда от стойности, разделянето на представителен ценови индекс, който е коригиран спрямо качествените изменения, дава точен индекс на обем.

10.33.   Дефлирането с помощта на ценови индекси не винаги може да бъде практически най-доброто и трябва да се възприемат други методи. Редовете от стойности може, например, да са били установени чрез умножаване на данните за цени и количества и след това могат да бъдат получени данни в съпоставими цени, като се използват цените от базисната година. Другата възможност е някои от редовете със стойности да са с ниско качество или да са налице трудности при получаването на надеждни ценови индекси. Оценките след това могат да бъдат направени на базата на количествени показатели. В тези случаи трябва да се внимава количествата да се отнасят към продуктите, които са възможно най-хомогенни. Ако никой от описаните по-горе методи не е приложим, може да бъде необходимо данните в съпоставими цени по отношение на продукцията да бъдат основани на оценки на направените разходи в съпоставими цени.

10.34.   За непазарните услуги възможността за дефлиране на стойностите с помощта на ценови индекси не съществува и трябва да се приложат други решения. Те са описани по-долу в параграфи 10.41.-10.46.

ПРИЛАГАНЕ КЪМ СПЕЦИФИЧНИ ПОТОЦИ

а) Потоци от стоки и пазарни услуги

10.35.   От всички потоци в икономиката, измененията в стойността на потоците от стоки и пазарни услуги се разлагат най-лесно на ценови и количествени изменения. В този контекст трябва да се направи ясно разграничение между:

а)

потоци, представляващи операциите, които се извършват действително на пазара по определена цена;

б)

потоци, представляващи продукция за собствено крайно използване (например производство на селскостопанска продукция за собствена консумация и услуги на заемани от собствениците жилища);

в)

потоци, чиято стойност се дефинира като салдо между операциите със стоки и услуги (например търговски надбавки);

г)

потоци, чиято стойност се дефинира като разлика между разпределителните и/ или финансовите операции (например косвено измерените услуги на финансовите посредници).

10.36.   Потоците в категория а) несъмнено са най-многобройните и често срещаните. Измененията в стойностите на тези потоци могат, от самия им произход, да бъдат разделени на количествени и ценови изменения. Общият метод на дефлиране текущите потоци посредством ценови индекси е приложим във всички случаи, в които стоките е услугите могат да бъдат изразени в единици, голямата част от които са хомогенни в две последователни години.

10.37.   Потоците в категория б), които представляват абстрактни операции, се типизират с отсъствие на действителна цена за операцията. Това е случаят за такива стоки като селскостопанските продукти за собствено крайно потребление и стоки за образуване на основен капитал. За услугите, най-важният вид се отнася за жилищата, обитавани от собствениците си. Стойностите за тези косвени потоци са получават чрез използване цени на подобни продукти, които се предлагат на пазара, и дефлаторът следователно трябва да е същият. Тъй като обикновено е необходимо да се оценят произведените по стопански начин активи по себестойност, а не толкова чрез цените, в това отношение дефлаторът трябва да бъде коригиран.

10.38.   Най-важните потоци в категория в) са тези, чиято стойност в текущи цени е получена като разлика между стойностите в двата потока от стоки. Това се появява в случая с търговските надбавки, чиято стойност по текущи цени е дефинирана като разликата между действителната или условната цена, реализирана за продукт, който е закупен с цел препродажба от търговците на едро и дребно и цената, която би трябвало да плати дистрибутора, за да замени стоката в момента, в който тя е била продадена или пласирана по някакъв друг начин. При един метод, оценките на търговските надбавки в съпоставими цени могат също да бъдат получени като разлика посредством изваждането на оценката в съпоставими цени на закупените с цел продажба стоки от оценката в съпоставими цени на препродадените стоки за отделните видове търговия. Алтернативен метод за оценка би бил екстраполиране на търговските надбавки от базисната година или чрез обема на продажбите, или чрез обема на покупките, направени от търговците на едро и дребно. За да бъдем точни, тази алтернатива трябва да вземе предвид факта, че търговските надбавки варират за различните продукти и използване. Това е изрично показано в таблиците „Ресурс“ и „Използване“.

10.39.   Категория в) включва и продукцията на услугите на туристическите агенции, измерени чрез стойността на цените им (такси и комисионни). Тези услуги могат също да бъдат измерени като разлика между два потока – пълното заплащане, направено от купувача и разходите, направени за транспорт и квартирни от производителя, който предоставя услугата. Обемът може също да бъде получен като разлика между тези потоци, изчислена в съпоставими цени. По друг начин, таксата или комисионната могат да бъдат дефинирани като цена за единица вид транспорт или квартира, като по този начин количественият показател за цената на услугата би следвал движението на тези потоци.

10.40.   Потоците в категория г) се състоят от услугите на финансовото посредничество; таксата за ползване на застрахователните услуги и пенсионните фондове. Финансово посредническите услуги се предоставят от банки и други финансови корпорации и представляват заемане на пари на предприятия или домакинства, спестяване, съхраняване на пари и други ценности, покупка и продажба на чуждестранни валути, изплащане на чекове, предоставяне на общи икономически сведения, сключване на сделки с ценни книжа и бонове и предлагане на инвестиционни съвети. В някои случаи тези услуги са лесно дефинирани и специфично заплатени, например в случая на отдаване под наем на място в банковите трезори, или когато се начисляват такси за услуги във връзка с издаването на акции или бонове или отпускането на заеми. Тогава може да бъдат дефинирани както стойността на операциите в текущи цени, така и цените и количествата, необходими за измерването на измененията в цените и обемите. Все пак разлагането на ценови и количествени компоненти за косвено измерените финансови посреднически услуги и за застрахователните услуги обикновено може да бъде направено единствено на условна база и би трябвало да бъде основано на установена практика.

ПОТОЦИ ОТ НЕПАЗАРНИ УСЛУГИ

10.41.   Непазарните услуги, предоставяни от правителството и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД), обхващат обширен кръг от услуги както необходими, така и полезни за обществото. Те се разделят на две основни категории:

а)

Услуги, предоставяни на лицата, т.е. тези чиито потребители или бенефициенти са индивидуално установими. Потреблението на тези услуги изисква собствена инициатива от страна на заинтересованите лица.

б)

Чисто колективни услуги, т.е. услуги, които се употребяват съвместно от цялото население.

10.42.   Услугите, предоставяни на лицата, могат да бъдат насочени към отделни индивиди (например, медицинско обслужване) или към групи от индивиди (например, обучение). Според тяхното естество тези услуги могат да бъдат предоставяни на пазарна или непазарна база; в много случаи индивидът може да получи услуги от този тип или чрез използване на пазарна единица (заплащайки цената), или чрез отнасяне към непазарна единица в лицето на правителството или НТООД (получавайки услугата безплатно или почти безплатно).

За пазарните единици трябва да се използва методът на дефлиране на стойностите в текущи цени посредством ценови индекси, тъй като вариациите в групата от продукти с различаващи се цени в този случай са правилно показани като оказващи влияние върху количествата, а не толкова върху цените. За непазарните услуги, предоставени на индивиди, оценките на продукцията могат да се базират на количествени показатели. За образованието това може да се отнесе до броя на часовете, прекарани от учениците в учебни часове или в индивидуално обучение, а за непазарните услуги в сферата на здравеопазването показателите трябва да отразяват лечението в болниците или посещенията при доктори или медицински сестри. В двата случая съществува качествено измерение, отразено в размера на ресурсите, предоставени за един ученик или пациент. Трябва да се използват достатъчно детайлизирани данни, така че всеки показател, за когото се правят изчисления да е възможно най-хомогенен по отношение на разходите. Единствено тогава измененията в групата от продукти са показани коректно като изменения в обема.

В случая с услугите, предоставяни на отделни индивиди измененията в обема на техните продукция и потребление трябва по принцип да се оценяват на база на използването на тези услуги; това ще предотврати използването на различни критерии за едни и същи услуги в зависимост от това дали те са пазарни или непазарни. Разбира се, всяко изменение в качеството трябва да бъде третирано като изменение в обема; но това се отнася колкото до пазарните услуги, толкова и до непазарните услуги, предоставяни на отделни индивиди.

10.43.   Чисто колективните услуги се предоставят от правителството в полза на цялото население. На практика, те покриват широк кръг от дейности като услуги, предоставяни на обществото като цяло, национална отбрана, външни работи, правосъдие и полиция, градоустройство и околна среда, икономическа политика, и др. Тъй като тези услуги се потребяват колективно, косвено и непрекъснато, обемът на тяхната продукция не може да бъде оценен чрез степента на тяхното оползотворяване.

10.44.   Възможно е на практика да не получим надеждни количествени показатели за непазарните услуги, предоставени на индивидите и следователно може да се наложи тяхното оценяване по отношение на обема посредством същите методи, както при чисто колективните услуги. В този случай е необходимо да се започне с оценката в съпоставими цени на различните разходни елементи на тази продукция, т.е.:

а)

междинно потребление

б)

компенсация на заетите лица

в)

други данъци върху производството, намалени с други субсидиите върху производството

г)

потребление на основен капитал.

Използването на оценки за разходите предполага, че не е възможен анализ на производителността.

10.45.   Оценяването на междинното потребление в съпоставими цени не среща никакви особени теоретични проблеми с базисната година, тъй като междинното потребление се отнася до стоки и пазарни услуги. То може да бъде направено или посредством дефлиране на стойностите в текущи цени чрез ценови индекс на междинното потребление, или на базата на количества, остойностени в цени от базисната година.

10.46.   Оценяването в съпоставими цени на компенсацията на заетите лица и потреблението на основен капитал в отраслите на непазарните услуги се прави посредством общите методи, описани по-долу в параграфи 10.53. и 10.54. Другите данъци върху производството често са от такъв вид, че могат да бъдат свързани с количествен индикатор, например, брой на заетите лица, брой на използваните коли.

Данъци и субсидии върху производството и вноса

10.47.   Въпреки, че е съществено ограничена до операции, включващи стоки и услуги, интегрираната система от индекси на цени и обеми не изключва възможността за изчисляване на оценки на измененията в цената и обема за някои други операции. Тази възможност съществува, в частност, в случая с данъците и субсидиите, пряко свързани с количеството или стойността на стоките и услугите, които са обект на определени операции. В таблиците „Ресурс“ и „Използване“ техните стойности са показани изрично. Чрез прилагане на правилата, описани по-долу, е възможно да се получат ценови и количествени измерители за категориите данъци и субсидии, които са записани в сметка „Стоки и услуги“, а именно:

а)

данъци върху продуктите, с изключение на ДДС (част от D.21)

б)

субсидии върху продуктите (D.31)

в)

ДДС върху продуктите (част от D.21).

10.48.   Най-опростеният случай е този, в който данъците представляват фиксирана сума за единица количество от продукта, който е обект на операцията. Стойността на прихода от такъв данък зависи от:

а)

количеството на продуктите, включени в операцията

б)

сумата, с която е обложена всяка единица, т.е. данъчната цена (ставка).

Разлагането на изменението в стойността на двата ѝ компонента не представлява трудност. Изменението в обема се определя от изменението в количествата но облагаемите продукти; ценовото изменение кореспондира с изменението в сумата, с която е обложена всяка единица, т.е. с изменението в данъчната цена.

10.49.   По-често срещан случай е този, при когото данъкът представлява определен процент от стойността на операцията. Стойността на прихода от такъв данък зависи от:

а)

количеството на продуктите, включени в операцията

б)

цената на продуктите, включени в операцията

в)

данъчната ставка (в проценти).

В този случай данъчната оценка се получава чрез прилагане на ставката към цената на продукта. Изменението в стойността на прихода от данък от този вид може също да бъде разделено на изменение в обема, определено от изменението в количествата на обложените продукти и на ценово изменение, кореспондиращо с изменението в данъчната цена (b × c).

10.50.   Размерът на данъците върху продуктите (с изключение на ДДС — част от D.21) се оценява по отношение на обема чрез прилагане към произведените или внесените количества продукти на данъчната цена от базисната година, или чрез прилагане към стойността на продукцията или вноса на преоценените по цени от базисната година на данъчните ставки от базисната година. Трябва да се обърне внимание на факта, че данъчните цени могат да се различават при различното използване. Това е взето предвид в таблиците „Ресурс“ и „Използване“.

10.51.   Подобно, размерът на субсидиите върху продуктите (D.31) се оценява по отношение на обема чрез прилагане към произведените или внесените количества продукти на цената на субсидиите от базисната година, или чрез прилагане към стойността на продукцията или вноса на преоценените по цени от базисната година, ставки за субсидии от базисната година, вземайки предвид различните цени на субсидиите за различното използване.

10.52.   ДДС върху продуктите (част от D.21), както за цялата икономика, така и за отделните отрасли и останалите потребители, се оценява на нетна база и се отнася само до неприспадаемия ДДС. Той се дефинира като разлика между декларирания ДДС върху продуктите и ДДС, подлежащ на приспадане от потребителите на тези продукти. Възможно е също ДС върху продуктите да се дефинира като сбор от всички неприспадаеми суми, които трябва да бъдат платени от потребителите.

Неприспадаемият ДДС в съпоставими цени може да се изчисли чрез прилагане на ставките на ДДС, които са били в сила през базисната година, към потоците, изразени в цени от базисната година. Всяка промяна в ставката на ДДС за текущата година, следователно, ще бъде отразена в ценовия индекс, а не в индекса на обем на неприспадаемия ДДС.

Частта на приспадаемия ДДС в декларирания ДДС, следователно и този на неприспадаемия ДДС, може да се измени:

а)

или поради промяна в правото да се приспада ДДС, произтичащо от изменение в данъчните закони или наредби, имащо ефект с или без закъснение във времето;

б)

или поради изменения в модела на използване на продукта (например, увеличение в дела на използването, по отношение на което ДДС може да бъде приспаднат).

Изменението в размера на приспадаемия ДДС, произтичащо от изменение в правото да се приспада ДДС ще бъде третирано по описания метод като изменение в данъчната цена, така както и изменението в ставката на декларирания ДДС.

От друга страна, изменението в размера на приспадаемия ДДС, произтичащо от изменение в модела на използване на продукта води до отразяване на изменението в обема на приспадаемия ДДС в индекса на обем на ДДС върху продуктите.

Потребление на основен капитал

10.53.   Изчислението на индекси на обем на потреблението на основен капитал предполага малко проблеми, когато са налични надеждни данни относно структурата на наличния основен капитал. Методът на перманентната инвентаризация, използван от повечето страни, вече предполага необходимостта оценяването на потреблението на основен капитал в текущи цени да премине през оценка на наличния основен капитал в съпоставими цени. За да се стигне от оценка по историческа стойност до такава по възстановителна стойност, първо е необходимо да се остойностят придобитите през различните периоди активи на хомогенна база, т.е. цени от базисна година. Индексите на цени и обеми, получени по време на този процес, следователно, могат да бъдат използвани за изчисляване на стойността на потреблението на основен капитал в съпоставими цени и съответния ценови индекс.

Когато не се прилага перманентна инвентаризация на основния капитал, изменението в потреблението на основен капитал в съпоставими цени може да се получи чрез дефлиране на данните в текущи цени с ценови индекси, получени от данни за бруто образуването на основен капитал по продукти. В този случай, трябва да се вземе предвид възрастовата структура на придобитите активи.

КОМПЕНСАЦИЯ НА ЗАЕТИТЕ ЛИЦА

10.54.   За измерване обема на вложените разходи за труд като единица за компенсация на заетите лица, трябва да се считат отработените часове по вид дейност и ниво на уменията. Както при стоките и услугите, трябва да бъдат разграничени различни качества на работа и пресметнати единичните индекси на обем за всеки отделен вид работа. Цената, свързана с всеки вид работа, е компенсацията, платена за час, която, разбира се, може да варира за различните видове. Количествена мярка за извършена работа може да бъде средната от единичните индекси на обем за различните видове работа, претеглени със стойностите на компенсацията на заетите лица през предишната година или фиксирана базисна година. По друг начин, индекс за нивото на заплатите за работа може да се получи чрез пресмятане на претеглена средна от пропорционалните изменения в часовите равнища на компенсация за различните видове работа, отново използвайки компенсацията на заетите лица като тегла. Ако индекс на обем от вида на Ласпер е получен косвено чрез дефлиране на измененията в компенсацията на заетите лица в текущи цени с индекс на средното изменение в часовата компенсация, последният трябва да бъде индекс от вида на Пааше.

10.55.   С цел измерване на реалната покупателна сила на компенсацията на заетите лица, този поток може да се дефлира с индекс, отразяващ използването, осъществено с тези доходи. Ценовият индекс, обикновено избиран за тази цел, е имплицитният дефлатор за разходите за индивидуално потребление или индекса на потребителските цени.

Наличности от произведени дълготрайни активи и запаси

10.56.   Данни в съпоставими цени са необходими както за запасите от произведени дълготрайни активи, така и за запасите от стоки. За първите, такива данни, необходими за пресмятането на относителния дял на капиталова продукция, са налични, ако е използван методът на перманентната инвентаризация. В други случаи информацията за стойностите на наличностите от активи може да бъде получена от производителите и дефлиране посредством ценовите индекси, използвани при образуването на основен капитал, вземайки предвид възрастовата структура на наличностите.

Измененията в запасите от стоки се измерват чрез стойността на влизащите в запас стоки, намалена със стойността на излизащите от запас стоки, и стойността на всички периодични загуби от стоки, настъпили в запасите през даден период. Оценките в съпоставими цени могат да се получат чрез дефлиране на тези компоненти. Когато измененията в обема и цените на запасите от стоки са сравнително редовни, оценките в измененията на запасите от стоки могат да бъдат получени и чрез умножаване количественото изменение на запасите с средните цени за текущата или базисната година. Като втора алтернатива и като проверка, оценките на измененията на запасите могат също да се получат като разлика между наличностите в края и съответно в началото на периода. За тази цел стойността на запасите, намалена с преоценка съгласно счетоводните сметки на производителя, трябва да бъде преоценена и изразена в средни цени, отнасящи се или към текущата, или към базисната година. Ако те се отнасят до текущата година, стойността измерва измененията в обема на запасите по текущи цени. Ако средните цени се отнасят до базисна година, стойността кореспондира с измененията в запасите по цени от базисна година.

Оценяване на реалния доход за цялата икономика

10.57.   Не е възможно доходните потоци да се разделят на ценова и количествена компонента и поради тази причина ценовите и количествените измерители не могат да се дефинират по същия начин както при потоците и наличностите, описани по-горе. Доходните потоци могат да бъдат измерени в реално изражение само, ако се избере кошница от стоки и услуги, за които обикновено се изразходва доходът, и ценовия индекс за тази кошница се използва като дефлатор на текущите доходи. Изборът винаги е условен в смисъл, че през разглеждания период доходът рядко се използва за покупки. Част от него може да бъде спестена за покупки в по-късни периоди или, от друга страна, покупките през периода могат частично да се финансират спестявания, направени по-рано.

10.58.   Брутният вътрешен продукт в съпоставими цени измерва общата продукция (намалена с междинното потребление) във физическо измерение за цялата икономика. Общият реален доход на резидентите се влияе не само от този обем на производство, но също и от частта, която осъществяваният износ може да заема от вноса от останалия свят. Ако условията на търговия се подобряват, по-малък обем износ е нужен за заплащането на даден обем внос, така че за дадено ниво на вътрешно производство стоките и услугите могат да бъдат пренасочени от износ към потребление или образуване на капитал.

10.59.   Реалният брутен вътрешен доход може да бъде получен чрез добавянето на т.нар. търговска печалба към физическия обем на брутния вътрешен продукт. Търговската печалба, или, при възможен случай, загуба, се дефинира като:

Formula

т.е. текущият баланс на износа, намален с вноса, дефлиран с ценови индекс Р, намален с разликата между дефлираната стойност на износа и дефлираната стойност на вноса. Изборът на подходящ дефлатор Р за текущия търговски баланс трябва да бъде оставен на статистическите власти в страната, съобразявайки се със специфичните обстоятелства в тази страна. При обстоятелства, в които съществува несигурност за избора на дефлатор, средната величина на ценовите индекси за внос и износ вероятно осигурява подходящ дефлатор.

10.60.   Различни агрегати за реалния доход са идентифицирани и дефинирани по начина, показан в следната таблица.

Брутен вътрешен продукт в съпоставими цени

плюс

търговска печалба или загуба от изменения в условията на търговия

е равен

на Реален брутен вътрешен доход

плюс

реалните първични доходи, получени от останалия свят

минус

реалните първични доходи, платени на останалия свят

е равен

на Реален брутен национален доход

плюс

реалните текущи трансфери, получени от останалия свят

минус

реалните текущи трансфери, платени на останалия свят

е равен

на Реален брутен национален разполагаем доход

минус

потреблението на основен капитал в съпоставими цени

е равен

на Реалния нетен национален разполагаем доход.

За да бъде възможно изразяването на различните агрегати на националния доход в реални величини се препоръчва получените от и платените на останалия свят първични доходи и трансфери да се дефлират с индекс на брутните вътрешни разходи за крайно потребление. Реалният национален разполагаем доход трябва да бъде изразен на нетна база чрез изваждане от неговата брутна стойност на потреблението на основен капитал в съпоставими цени.

ИЗБОР НА ИНДЕКСНИ ФОРМУЛИ И БАЗИСНА ГОДИНА

10.61.   Изграждането на интегрирана система от индекси на цени и обеми налага обмислен избор на вида индекси, които ще бъдат използвани.

10.63.   Предпочитаният измерител на измененията в цените между две последователни години е ценовия индекс на Фишер. Ценовите изменения през продължителни периоди следва да се оценяват посредством верижното обвързване на движенията от година на година.

10.64.   Верижните индекси, които използват индексите на обем на Ласпер за измерване измененията в обема и ценовите индекси на Пааше за измерване ценовите изменения от година на година предоставят приемливи алтернативи на индексите на Фишер.

10.65.   Въпреки, че предпочитаният измерител на обем и цена е верижният индекс, трябва да се отбележи, че липсата на адитивност може да бъде сериозен недостатък за много видове анализ.

Един агрегат се дефинира като сума от неговите компоненти. Адитивността изисква тази идентичност да бъде запазена, както и за стойностите на агрегата така и за неговите компоненти във времето чрез използване на набор от индексни числа за обем.

10.66.   Ето защо се препоръчва дезагрегираните данни в съпоставими цени, т.е. прякото остойностяване на количествата от текущия период по цени от базисна година, да се съставят в допълнение на верижните индекси за основните агрегати.

Оценяването в съпоставими цени на данните в сметките трябва да се прави на възможно най-детайлизирано ниво, ако данните трябва да бъдат съвместими в рамките на интегрираната система от ценови и количествени измерители. Таблиците „Ресурс“ и „Използване“ формират централната идейна и статистическа рамка за всички измерители в съпоставими цени. Допълнителни данни се намират в допълнителните таблици.

Временните редове в съпоставими цени, въпреки всичко, с времето трябва да се пребазират. ESA е възприела принципа на смяна на базисната година на всеки пет години, считано от 1995. Когато се сменя базисната година, е обичайно данните към старата база да се свържат с датата на новата база, а не да се пребазира назад. Когато базисната година се актуализира, в резултат на свързването се губи адитивността.

10.67.   Когато стойностите от базисната година се екстраполират чрез верижни индекси на обем, ще трябва да бъде обяснено на потребителите защо в таблиците няма адитивност.

Неадитивните данни в „съпоставими цени“ се публикуват без никакви корекции. Този метод е прозрачен и сигнализира потребителите за размера на проблема.

Това не изключва възможността, че може да има обстоятелства, в които съставителите да преценят, че е за предпочитане да се отстранят несъответствията с цел да се подобри цялостната консистентност на данните.

ИНДЕКСИ НА ЦЕНИ И ОБЕМИ В ПРОСТРАНСТВОТО

10.68.   Сравненията на цени и обеми между различните страни трябва да преодолее трудността при сравняването на различни национални валути. Тъй като валутните курсове не са нито достатъчно стабилни за тази цел, нито отразяват различията в покупателната способност по коректен начин, необходимо е да се използва методология, подобна на тази, използвана при сравненията във времето в рамките на една страна. Ето защо трябва да бъдат съставени индекси на цени и обеми между двойки страни, прилагайки същите видове индексни формули, както при оценяването на измененията между отделните времеви периоди. Всяка от двете страни А и Б може да послужи за теглова база и, от гледна точка на страна А, може да бъде пресметнат индекс от вида на Ласпер с тегла от страна А, както и такъв от вида на Пааше, използвайки тегла от страна Б.

10.69.   Ако икономиките на двете страни се различават много една от друга, разликата между тези два индекса може да бъде доста голяма и резултатите биха зависели твърде много от това, коя от тях е избрана. Ето защо, при сравнения по двойки страни ESA изисква средна между двете под формата на индекс на Фишер.

10.70.   Преките количествени сравнения между икономически ситуации, които имат малко общи неща помежду си, са по начало трудни и следователно методът на дефлиране на стойностите в текущи цени с ценови индекси е най-добрата алтернатива. Това се отнася, дори в по-голяма степен за международните сравнения, отколкото тези при временните редове. Посредством внимателно специфициране и идентифициране на продуктите могат да бъдат пресметнати единични ценови индекси от информацията, събрана в ценови наблюдения във всяка страна. Тъй като цените са в национални валути, интерпретацията на единичните ценови индекси въвежда понятието за Паритета на покупателната способност (ППС). За даден продукт, ППС между две валути на страни А и Б се дефинира като броя единици от валутата на страна Б, които са необходими в страна Б, за да се закупи същото количество продукт, което една единица от валутата на страна А би могла да закупи в страна А. ППС за продуктови групи и евентуално за по-високи нива на агрегация до БВП се получават чрез претегляне на ППС на продуктово ниво според техния дял в разходите. За да се достигне до индекс на международна цена между две страни, индексът на ППС трябва да се раздели на текущия валутен курс между двете разглеждани валути.

10.71.   При непазарните услуги международните сравнения срещат същия проблем както при сравненията във времето. Това означава, че продукцията се измерва като сума от направените разходи. Методът, използван понастоящем в сравненията в пространството, е получаване ППС на базата на единични ценови индекси за важните елементи в тези разходи. Този метод, който предполага сравнения на обеми на разходи, не успява да отрази влиянието на разликите в производителността при производството на непазарни услуги в сравняваните страни. Ето защо, важно е да се разработят методи, които вместо това, водят до сравнения на обема на производство на непазарни услуги. Това по принцип трябва да е постижимо за отделните непазарни услуги по същия общ начин както при сравненията в анализа на временни редове.

10.72.   В ESA е осъзната нуждата да се правят международни сравнения на цени и обеми между страните. Основна цел са сравнения на обемите на БВП и неговото използване, и удовлетворяването на условието за транзитивност. Транзитивността означава, че прекият индекс за страна В, базиран на страна А, е равен на косвения индекс, получен чрез умножаване на прекия индекс за страна Б, базиран на страна А, с прекия индекс за страна В, базиран на страна Б.

10.73.   Подходът за пресмятане на набор от многостранни индекси на обем и ППС, възприет в ESA, е да се започне с двустранни сравнения между всички възможни двойки разглеждани страни. Използваните за тази цел индекси на Фишер не са транзитивни, но е възможно от тях да получим набор от транзитивни индекси, които наподобяват, доколкото е възможно, първоначалните индекси на Фишер, използвайки за целта обичайният критерий на най-малките квадрати. Минимизирането на отклоненията между първоначалните индекси на Фишер и желаните транзитивни индекси води до т.нар. формула EKS.

10.74.   Индексът EKS ползва всички косвени индекси, свързващи страна A със страна Б, както и прекия индекс между тях. Между страните A и Б това е геометричната средна на прекия индекс между A и Б, и всеки възможен косвен индекс, свързващ страните A и Б. На прекия индекс се прилага два пъти теглото на всеки косвен индекс. Транзитивността се постига чрез включването на всяка трета страна в индекса EKS за всяка дадена двойка страни.

ГЛАВА 11

НАСЕЛЕНИЕ И РАЗХОДИ ЗА ТРУД

11.01.   Определени сравнения между страните, отраслите или секторите в рамките на една икономика придобиват смисъл единствено, когато показателите в национални сметки (например брутенвътрешен продукт, крайно потребление на домакинствата, добавена стойност по отрасли, компенсация на заетите лица) се разглеждат във връзка с показатели като брой население и разходи за труд. Ето защо е необходимо да има определения/дефиниции на население, заетост, работни места, общо отработени часове, еквивалент на пълна заетост и разходи за труд на заетите лица в съпоставима компенсация, които са тясно свързани с понятията, използвани в национални сметки.

11.02.   Тези определения се дефинират в системата на база на понятията за икономическа територия и център на икономически интерес.

11.03.   Разходите за труд трябва да бъдат класифицирани на база на същите статистически единици, използвани за анализна производството, а именно местна единица по вид дейност и институционална единица.

11.04.   Агрегатите, свързани с данните за населението и разходите за труд са показатели, изчислини на годишна база. Следователно трябва да бъдат използвани показателите средногодишно население и разходи за труд през годината.

При провеждане на няколко наблюдения/изследвания през годината, се взима предвид числото получено като средна стойност от резултатите на различните наблюдения.

Когато се провежда еднократно наблюдение, важно е да се проучи дали използваният период е напълно представителен; последната налична информация относно вариациите през годината трябва да се използва при оценката на данни за годината като цяло. Например, когато се оценява средна заетост, трябва да се направи известно допускане във връзка с факта, че определени лица не работят през цялата година (временни и/или сезонни работници).

ОБЩО НАСЕЛЕНИЕ

Определение:

Към дадена дата общото население на една страна се състои от всички лица (поданници или чужденци), които трайно са се установили на икономическата територия на страната, дори и ако временно отсъстват от нея. За някои цели средногодишно значение на населението представлява подходяща база за оценяване показателите на националнисметки или за използване като стандартно ниво при сравнения.

11.06.   Общото население за национални сметки се дефинира съобразно концепцията за резидентност (вж. главата за единици и групировки по единици).

Едно лице, което пребивава или възнамерява да пребивава на икономическата територия на страната за период от една година или повече, се третира като постоянно живеещо в нея.

Едно лице се третира като временно отсъстващо, ако той или тя е постоянно живеещо в страната, но пребивава или възнамерява да пребивава в останалия свят за период, по-малък от една година.

Всички лица, които принадлежат към едно и също домакинство (96) са резидентни там, където домакинството има център на икономически интерес: това е мястото, където домакинството поддържа едно или повече жилища, които членовете на домакинството третират и използват за свое постоянно място за живеене. Член на домакинство резидент продължава да бъде резидент, дори и ако това лице осъществява чести пътувания извън икономическата територия, защото неговият център на икономически интерес остава в икономиката, на която домакинството е резидент.

11.07.   Общото население на една страна включва:

а)

Гражданите, установили се в страната

б)

Цивилните лица, които пребивават в чужбина за период, по-малък от една година (гранични работници, сезонни работници, туристи, пациенти и т.н.)

в)

Чуждестранните цивилни лица, установили се в страната за период от една година или повече (включително персонала (97) на институциите на Европейските общности и на международните граждански организации, намиращи се на географската територия на страната)

г)

Чуждестранният военен персонал (98) работещ в международни военни организации, намиращи се на географската територия на страната,

д)

Чуждестранен персонал за техническо сътрудничество (98) по дългосрочни задачи, който работи в страната и който се счита за нает от правителството домакин или от името на правителството или от международна организация, която в действителност финансира неговата дейност.

Прието е/по условие общото население да включва също и следните категории лица, независимо от продължителността на техния престой извън страната:

а)

студентите, следващи в чужбина, независимо от това колко продължава обучението им

б)

членовете (98) на въоръжените сили на страната, разположени в останалия свят

в)

граждани (98), които са от екипа на национални научни бази, установени извън географската територия на страната

г)

граждани (98), които са от състава на дипломатическите мисии в чужбина

д)

граждани (98), които са членове на екипажите на риболовни, други кораби, летателни апарати и плаващи платформи, действащи частично или изцяло извън икономическата територия.

11.08.   Обратно, населението на една страна не включва:

а)

Чуждите граждани, пребиваващи на територията за по-малко от година (гранични работници, сезонни работници, туристи, пациенти и т.н.)

б)

Граждани, пребиваващи в чужбина за период от една година или повече

в)

Военен персонал на страната, работещ в международни организации, намиращи се в останалия свят

г)

Персонал за техническо сътрудничество по дългосрочни задачи, който работи в чужбина и се счита за нает от правителството домакин или от негова име или от името на международната организация, която в действителност финансира неговата дейност

и също така,

а)

Чуждестранните студенти, независимо от това колко продължително е обучението им в страната

б)

Въоръжените сили на чужда страна, които са разположени в страната

в)

Чуждестранният персонал на чуждестранни научни бази, разположени на географската територия на страната

г)

Членовете на чуждестранните дипломатически мисии, разположени в страната.

11.09.   Дадената по-горе дефиниция се различава от наличното (или де факто) население, което се състои от лицата, които в действителност се намират на географската територия на страната към дадена дата.

ИКОНОМИЧЕСКИ АКТИВНО НАСЕЛЕНИЕ

Определение:

Икономически активното население се състои от всички лица, от който и да е пол и над определена възраст, които осигуряват предлагане на труд за производствените дейности (попадащи в производствената граница на системата), за определен съответен период от време. Икономически активното население включва всички лица, които отговарят на изискванията да бъдат включени в категорията на заетите (наети или самонаети) или безработните.

„Заетите лица“ и „самозаетите лица“ се определят с понятието „заетост“.

„Безработните“ се определят с понятието „Безработица“.

ЗАЕТОСТ

Определение:

Заетостта покрива всички лица (заети или самозаети), ангажирани в дадена производствена дейност, която попада в рамките на производствената граница на системата.

ЗАЕТИ ЛИЦА (99)

Определение:

Заетите лица се определят като лицата, които по споразумение работят за друга резидентна институционална единица и получават възнаграждение (отчетено се като D1 компенсация на заетите лица).

Връзката между работодател и наето лице съществува, когато е налице споразумение, което може да бъде официално или неофициално, между предприятие и лице, в което обикновено и двете страни влизат доброволно, и при което лицето работи за предприятието в здължащи се на:амяна на възнаграждение в пари или в натура.

Заетите лица се класифицират тук, ако те не се намират и в положение на самонаети, което представлява тяхна основна дейност: в такъв случай те биват класифицирани като самонаети.

11.13.   Включват се следните категории:

а)

Лица (работещи физически или умствен труд, управленски персонал, вътрешен персонал, хора, извършващи платена производствена дейност по програми за заетост), ангажирани от работодател по силата на договор за заетост.

б)

Чиновници и други държавни служители, сроковете и условията за наемане на които са установени с държавен закон

в)

Въоръжените сили, състоящи се от лицата, постъпили на краткосрочна и дългосрочна служба, както и от наборници (включително наборниците, работещи за граждански цели)

г)

Свещенници, ако те са заплатени пряко от правителството или от нетърговска институция

д)

Собственици на корпорации и квази-корпорации, ако те работят в тези предприятия

е)

Студенти, които имат официално задължение, по силата на което те отдават част от своя труд като вложен в производствения процес на дадено предприятие в замяна на възнаграждение и (или) образователни услуги

ж)

Надомни работници, (100) ако е налице изрично споразумение, че надомният работник получава възнаграждение на базата на извършената работа, т.е. количеството труд, което той влага в съответния производствен процес

з)

Работници инвалиди при условие, че е налице официална или неофициална връзка между работодателя и наетото лице

и)

Лицата, наети от агенциите за временна заетост, които следва да бъдат отнесени към икономическата дийност на агенцията, която ги наема, а не към икономическата дийност на предприятието, за което действително работят. Но за целите на междуотрасловия анализ/баланс може да се прекласифицат тези хора и всички свързаните с тях разходи (вж. Параграф 9.51. „Междуотраслова рамка“).

11.14.   Лицата, които временно не са на работа, също се считат за наети, при условие че са официално обвързани с работно място. Това обвързване трябва да бъде определено съобразно един или повече от следните критерии:

а)

Продължаване получаването на надница или заплата

б)

Уверение за завръщане на работа след края на непредвидено обстоятелство или споразумение за датата на завръщане

в)

Изтеклата продължителност на отсъствието от работното място, свързано с определен вид работа, може да бъде тази продължителност, за която работниците могат да получават компенсационни помощи без задължения да приемат други работи.

Това обхваща лицата, които временно не са на работа поради заболяване или злополука, почивка или отпуска, стачка или уволнение, отпуск за образование или обучение, отпуск поради бременност или майчинство, намаляване на икономическата активност, временна дезорганизация или прекратяване на работата поради такива причини като лошо време, механична или електрическа повреда или недостиг на суровини или горива, или друго временно отсъствие с или без напускане.

САМОЗАЕТИ ЛИЦА

Определение:

Самозаетите лица се определят като лицата, които са еднолични собственици или съсобственици на некорпорирани предприятия, в които те работят, с изключение на тези некорпорирани предприятия, които са класифицирани като квази-корпорации. Самозаетите лица се класифицират тук, ако те не са заети също и срещу заплащане, което представлява тяхната основна дейност: в последния случай те се класифицират като наети.

Те могат да бъдат временно да не работят по време на съответния период поради всякаква специфична причина. Компенсацията за самонаемането е смесен доход.Смесеният доход на самозаетите лица се класифицира и отчита като компенсация.

11.16.   Към самозаетите лица се включват и следните категории:

а)

Неплатени семейни работници, включително тези, работещи в некорпорирани предприятия, ангажирани напълно или частично впазарно производство

б)

Надомни работници, чийто доход е функция от стойността на продукцията от даден производствен процес, за който те са отговорни, независимо от обема на вложения труд

в)

лицата, заети в производство на предприе изцяло за тяхно собствено крайно потребление независимо дали е индивидуално или колективно или за собствено бруто капиталообразуване.

Неплатените доброволни работници се включват към самозаетите лица, ако тяхната доброволна дейност води до създаването на стоки, например построяването на жилище, църква или друга сграда. Но ако тяхната доброволна дейност води до създаването на услуги, например гледане или почистване без заплащане, те не се включват в заетостта, защото тези доброволни услуги се изключват от производството (вж. 3.08.).

Няма разходи за труд в производството на услугите на жилищата заемани от собствениците им; собствениците, заемащи тези жилища като такива не се считат за самозаети лица.

ЗАЕТОСТ И РЕЗИДЕНТНОСТ

11.17.   Резултатите от дейността на производствените единици могат да бъдат сравнявани със заетостта само, ако последната включва както резидентите, така и нерезидентите, които работят за резидентните производствени единици.

Следователно, заетостта включва и следните категории:

а)

Нерезидентни гранични работници, т.е. лицата, които прекосяват границата всеки ден, за да работят на икономическата територия

б)

Сезонни работници нерезиденти, т.е. лицата, които се преместват на икономическата територия и остават там по-малко от една година, за да работят в отрасли, които периодично изискват допълнителен труд

в)

Членовете на въоръжените сили на страната, разположени в останалия свят

г)

Гражданите, които са част от състава на националните научни бази, установени извън географската територия на страната

д)

Гражданите, които са част от състава на дипломатическите мисии в чужбина

е)

Членовете на екипажите на риболовни кораби, други кораби, въздухоплавателни съдове и плаващи платформи, управлявани от единици резиденти

ж)

Местни лица наети от органи на Държавно управление, намиращи се извън икономическата територия.

11.18.   От друга страна, от заетостта се изключват следните категории:

а)

Пребиваващите лица, които са гранични или сезонни работници, т.е. тези които работят на друга икономическа територия

б)

Гражданите, които са членове на екипажите на риболовни кораби, други кораби, въздухоплавателни съдове и плаващи платформи, управлявани от чуждестранни лица единици

в)

Местни лица, наети от чуждестранни правителствени агенции, разположени върху географската територия на страната

г)

Персоналът на институциите на Европейските Общности и на международните граждански организации, разположени в рамките на географската територия на страната (включително директно заетите местни лица)

д)

Членовете на въоръжените сили, работещи в международни военни организации, разположени на географската територия на страната

е)

Гражданите, работещи в чуждестранни научни бази, установени върху икономическата територия

11.19.   За да бъде в състояние да осъществи прехода към концепциите, използвани най-общо в статистиката на работната сила (заетостт на национална ниво), Европейската система за сметки предвижда специално отделно посочване на следните позиции:

а)

наборните въоръжени сили (не се включват в статистика на работната сила, но се включват в Европейската система сметки в услугите на държавно управление)

б)

пребиваващите лица, които работят за нерезидентните производствени единици (включват се в статистика на работната сила, но не се включват в заетостта, както е дефинирана в Европейската система сметки)

в)

непребиваващите лица, които работят за резидентни производствени единици (не се включват в статистика на работната сила, но се включват в заетостта, както е дефинирана в Европейската система сметки)

г)

пребиваващите работници, които живеят постоянно в дадена институция

д)

пребиваващите работници на възраст под минималната, определена от статистика на работната сила.

БЕЗРАБОТИЦА

Определение:

В съответствие с нормите, установени от Международната организация на труда (XIII Международна конференция на специалистите по статистика на труда), „безработните“ включват всички лица над определена възраст, които по време на съответния период са били:

а)

„без работа“, т.е. не са се намирали в платена заетост или самозаетост

б)

„текущо на разположение за работа“, т.е. са били на разположение за платена заетост или самозаетост по време на съответния период, и

в)

„търсещи работа“, т.е. предприели са специфични стъпки през определения близък предходен период, в търсене на платена заетост или самозаетост

Специфичните стъпки могат да включват регистрация на обществена или частна трудова борса, кандидатстване при работодатели, проверяване по местоработи, ферми, портали на фабрики, пазари и други сборни места, публикуване или отговаряне на обяви във вестници, търсене на съдействие от приятели или роднини, търсене на земя, сграда, машини или оборудване за създаване на собствени предприятия, уреждане на финансови ресурси, кандидатстване за разрешителни, лицензи и т.н.

Определение:

Равнище на безработица представлява безработните лица като процент от икономически активното население.

Те обикновено се изчисляват по групи пол-възраст, понякога допълнително се класифицират и по други демографски показатели като семейно положение, квалификация или националност.

РАБОТИ

Определение:

Работата се определя като явен или неявен договор (101) между едно лице и резидентна институционална единица за извършване на работа (102) в замяна на компенсация (103) за определен период от време или понататъшно разпореждане.

В тази дефиниция се обхващат както работите на заетите лица, така и тези на самозаетите лица: т.е. имаме отношение на наемане, ако лицето принадлежи на друга институционална единица, различна от работодателя, и на самозаемане, ако лицето принадлежи на същата институционална единица като работодателя.

11.23.   Понятието за работи се различава от понятието за заетост, дефинирано по-горе:

а)

То включва втора, трета и т.н. работа на същото лице. Тази втора, трета и т.н. работи на дадено лице могат както да следват едно след друго в рамките на разглеждания период (обикновено една седмица), така и когато някой има вечерна и дневна работа, извършвани паралелно.

б)

От друга страна то изключва лицата, които временно не са на работа, но които имат „официална обвързаност със своята работа“ под формата, например, на „уверение за връщане на работа или на споразумение по отношение на датата на връщане“. Такова споразумение между работодател и дадено лице, което е временно освободено от работа или отсъства за обучение, не се счита за работа в системата.

РАБОТИ И ПРЕБИВАВАНЕ

11.24.   Една работа на икономическата територия на страната представлява явен или неявен договор между дадено лице (което може да бъде резидент на друга икономическа територия) и институционална единица, резидент в страната.

За измерването на вложения труд в икономическата дейност, отношение има единствено резидентността на производствената институционална единица, защото единствено резидентните производители допринасят за БВП.

11.25.   Нещо повече:

а)

Работите се включват в броят на работите на икономическата територия, когато заетите лица от резидентен производител работят временно на друга икономическа територия и когато естеството и продължителността на дейността не гарантират третирането ѝ като условна резидентна единица на тази друга територия.

б)

Работите се изключват от броя на работите на икономическата територия, когато се извършват за институционални единици нерезиденти, т.е. за единици с център на интерес в друга страна, които нямат никакво намерение да бъдат активни на вътрешната територия за една година или повече.

в)

Работите на персонала на международните организации и тези на местно наетия състав, ангажиран от чуждестранни посолства, се изключват от броя, тъй като наемащите единици не са резидентни.

ОБЩО ОТРАБОТЕНИ ЧАСОВЕ

Определение:

Общо отработените часове представляват агрегираният брой часове, действително отработени от заето или самозаето лице през отчетния период, когато тяхната продукция е в рамките на производствената граница.

Поради широките граници на дефиницията на заетите лица, която покрива лицата, които временно не са на работа, но имат официална обвързаност, и работниците на непълен работен ден, Европейската система сметки препоръчва като подходящата процедура за изчисляване производителността на труда да не бъде използване броят на заетите лица, а общо отработените часове.

Общо отработените часове е предпочитаната мярка за оценка на разходите за труд в системата.

11.27.   В съответствие с нормите, установени от МОТ (X Международна конференция на специалистите по статистика на заетостта), общо фактически отработените часове включват:

а)

действително отработените часове по време на нормалното работно време

б)

часовете, отработени допълнително към тези, отработени по време на нормалното работно време и обикновено заплатени по-високо от нормалното (извънреден труд)

в)

времето на работното място, използвано за задачи като подготовка на мястото, работа по поддръжката и ремонта, подготовката и почистването на инструментите и изготвянето на разписки, фактури, отчитане продължителността на отработеното време и други отчети

г)

времето, прекарано в бездействие на работното място в очакване или в готовност, поради, например, временна липса на работа, повреда на машините или инциденти, или времето прекарано на работното място през което не се извършваи никаква дейност, но за което се получава заплащане съгласно гарантиран договор за заетост

д)

времето, съответстващо на кратките периоди на почивка на работното място, включително почивките за освежаване.

11.28.   От друга страна фактически отработени часове не включват:

а)

часовете, които са заплатени, но не са отработени като платени годишни отпуски, национални празници или болнични

б)

почивки за храна

в)

времето, прекарано в пътуване между дома и работното място, дори когато се заплаща (при работници в строителството). Обачеак такова пътуване, организирано във времето на работодателите се включва в часовете на работа.

11.29.   Общо отработените часове са агрегираният брой часове, които са действително отработени през отчетния период в трудовите отношения на наемане и самонаемане в рамките на икономическата територия

а)

включва се работата извън икономическата територия за институционални единици резидентни работодатели, които нямат там център на икономически интерес

б)

изключва се работата за чуждестранни институционални единици работодатели, които нямат център на икономически интерес в рамките на икономическата територия.

11.30.   Много изследвания на предприятия отчитат платените часове, а не отработените такива.

При тези случаи трябва да бъдат оценени отработените часове за всяка групатрудови отношения като се използва цялата налична информация за платените отсъствия и т.н.

11.31.   За анализа на стопанския цикъл може да бъде полезно да се корегиратбщо отработените часове чрез прилагане на стандартен брой работни дни за една година.

ЕКВИВАЛЕНТ НА ПЪЛНА ЗАЕТОСТ

Определение:

Еквивалент на пълна заетост, който се равнява на броя работи(работни места)на пълен работен ден, се определя като общо отработените часове се разделят на средно годишния брой отработени часове в работите на пълен работен ден в рамките на икономическата територия.

11.33.   Тази дефиниция не описва непременно как се оценява понятието: тъй като продължителността на пълната заетост се променя с времето и е различна за различните отрасли, трябва да се използват методи, установяващи средното съотношение и средния брой часове, отработени при непълна заетост при всяка група от трудови отношения. Първо трябва да бъде оценена една нормална работна седмица при пълен работен ден във всяка група трудови отношения. Ако е възможно, една група трудови отношения може да бъде дефинирана в даден отрасъл съобразно пола и/или вида на дейността на хората. За наемните трудови отношения, договорените часове представляват подходящите критерии за определяне на тези числа. Еквивалентът на пълна заетост се изчислява отделно за всяка група трудови отношения, след което те се сумират.

11.34.   Независимо от факта, че общо отработените часове са най-добрата мярка на разходите за труд, еквивалентът на пълна заетост има някои предимства: може да се оценява по-лесно и това благоприятства международните сравнения на страните, къдетоможе да се оценява единствено еквивалент на пълна заетост.

РАЗХОДИТЕ ЗА ТРУД НА ЗАЕТИТЕ ЛИЦА В СЪПОСТАВИМА КОМПЕНСАЦИЯ

Определение:

Разходите за труд на заетите лица в съпоставима компенсация измерва текущите разходи за труд, оценени на равнището на компенсация на заетите лица през избрания базисен период.

11.36.   Компенсацията на заетите лица в текущи цени, разделена на разходите за труд на заетите лица в съпоставими цени, дава имплицитен ценови индекс на компенсацията, сравним с имплицитнияиндекса на изменение на цените на крайното използване.

11.37.   Целта на концепцията за разходите за труд на заетите лица в съпоставима компенсация е да бъдат изразени измененията в структурата на работната сила, например, от ниско платени към високо платени работници. За да бъде ефективен, анализът трябва да бъде направен по икономически дейности.

ГЛАВА 12

ТРИМЕСЕЧНИ ИКОНОМИЧЕСКИ СМЕТКИ

12.01.   Тримесечните икономически сметки формират неразделна част от системата от национални сметки и заедно с другите им приложения, са много важни за анализа на текущата година и за изчисляването на предварителни оценки за последната година. Тримесечните икономически сметки съставляват съгласувано множество от транзакции, сметки и балансиращи статии, дефинирани както във нефинансовата, така и в финансовата област, отчитани на тримесечна база. Те са възприели същите принципи, дефиниции и структура както годишните сметки, подчинени на определени изменения, дължащи се на покривания период от време.

12.02.   Важността на тримесечните икономически сметки произтича от факта, че те са единственото съгласувано множество от показатели, налични с малко закъснение и са в състояние да осигурят цялостна краткосрочна картина както за нефинансовата, така и за финансовата икономическа дейност.

12.03.   Времевият период, за който се отнасят тримесечните икономически сметки, и необходимостта от получаване на надеждна информация възможно най-бързо, определят някои типични характеристики. Тези характеристики включват статистически методи за съставяне на сметки, сезонност и нейното третиране, съгласуваност на тримесечните и годишните сметки и някои особености на сметките, отнасящи се до съответния период. Тези типични характеристики ще бъдат обширно анализирани в ръководство по тримесечни сметки, коeто Евростат възнамерява да издаде преди прилагането на тази методология.

12.04.   Статистическите методи, използвани за съставяне на тримесечните сметки, могат да се различават значително от тези, използвани при годишните сметки. Те могат да бъдат класифицирани в две основни категории: директни процедури и косвени процедури. Директните процедури се основават на наличността на тримесечни интервали, при подходящи опростявания, на подобни източници тези, използвани за съставяне на годишните сметки. От друга страна, косвените процедури се основават на времевата дезагрегация на данните на годишните сметки, в съответствие с математически или статистически методи, използващи показатели, които позволяват екстраполацията за текущата година. Изборът измежду различните косвени процедури трябва преди всичко да отчита минимизирането на грешката на прогнозата за текущата година с цел постигане на възможно по-пълно съответствие между предварителните годишни оценки и окончателните данни. Изборът измежду тези подходи зависи, между другото, и от наличната информация на тримесечно ниво.

12.05.   Редовете от тримесечни сметки доста често показват краткосрочно вариране, дължащо се на времето, на навици и обичаи, на законодателството, и т.н., обикновено дефинирани като сезонни колебания. Въпреки, че сезонността е неделима част от тримесечните данни, тя често представлява пречка за правилното идентифициране и анализ на циклично-трендовата компонента. От това съображение произтича необходимостта от съставяне както на не сезонно изгладени, така и на сезонно изгладени сметки. Съгласуваността на сезонно изгладените данни трябва да бъде гарантирана. Тясно свързан със сезонното изглаждане проблем е и този за коригирането на различния брой работни дни, което се нуждае от по-задълбочено разглеждане в ръководството на Евростат.

12.06.   Тъй като тримесечните сметки възприемат същата рамка като годишните сметки, те трябва да бъдат съгласувани във времето с тях. Това предполага, в случай на променлив поток, че сумата на тримесечните данни е равна годишните данни за всяка година. По принцип не съществуват пречки това условие да бъде удовлетворено за предходни години. За текущата година, обаче, съществува проблем за времеви приоритет между тримесечните и годишните данни, тъй като тримесечните данни обикновено са на разположение по-рано от годишните данни. Този проблем може да бъде решен, като се постигне съгласие относно това, че предварителните оценки на годишните данни се получават чрез агрегиране на тримесечните данни. Когато новата годишната информация стане налична, което води до ревизия на предварителните данни, съответно трябва да бъдат променени и тримесечните данни. В рамката на същите системи годишните сметки са вторичен продукт от тримесечната система и няма отделно годишно пресмятане.

12.07.   Времевата съгласуваност трябва да бъде гарантирана за не сезонно изгладените данни и в, съответствие с процедурите за сезонно изглаждане, също и за сезонно изгладените данни.

12.08.   Ако, по принцип, повечето от операциите и балансиращите статии се разпределят с определена периодичност по всички тримесечия, при всички случаи са налице някои операции, които се концентрират в едно или две тримесечия на годината. Такъв е случаят с подоходните данъци, дивидентите, лихвите и т.н. Третирането на тези случаи зависи по същество от съответния процес на тяхното формиране.

12.09.   От теоретична гледна точка няма пречки формата, използвана за тримесечните сметки, да бъде същата като тази при годишните сметки. Обаче , на практика е полезно да се опрости и агрегира тази схема с цел да се получат надеждни тримесечни данни възможно най-бързо (вж. програмата с таблици и данни, които ще трябва да бъдат предоставяни в рамките на ESA-95).

ГЛАВА 13

РЕГИОНАЛНИ СМЕТКИ

ВЪВЕДЕНИЕ

13.01.   Регионалните сметки представляват регионална спецификация на съответните сметки за съвкупната икономика. Регионалните сметки си служат с понятията, използвани при сметките за съвкупната икономика, освен ако в тази част не е уточнено нещо друго.

13.02.   Едно пълно множество от сметки на регионално ниво предполага третиране на всеки регион като отделно икономическо цяло. В този контекст операциите с други региони се превръщат в един вид външни операции. Външните операции на региона, разбира се, трябва да бъдат разграничени на операции с други региони на страната и операции с останалия свят.

13.03.   Концептуалните трудности (вж. параграфи 13.10.—13.14.) обясняват отчасти защо регионалните сметки се ограничават до записването на производствените дейности по отрасли и до сметки за някои институционални сектори, като домакинствата.

РЕГИОНАЛНА ТЕРИТОРИЯ

13.04.   Регионалната икономика на страната е част от съвкупната икономика на тази страна. Съвкупната икономика се дефинира посредством институционалните единици. Тя се състои от всички институционални единици, които имат център на интерес на икономическата територия на страната (вж.параграф 2.04.). Икономическата територия се състои основно от географската територия, но не съвпада напълно с нея. Икономическата територия на една страна може да бъде разделена на регионални територии и на допълнителна регионална територия.

13.05.   Регионалната територия включва:

а)

региона, който е част от географската територия на страната;

б)

всички свободни зони, включително складовете със стока, оставена до заплащане на митото, и фабриките под митнически контрол в региона.

13.06.   Допълнителната регионална територия е съставена от частите от икономическата територия, които не могат да бъдат пряко свързани с един-единствен регион. Тя се състои от:

а)

националното въздушно пространство, териториалните води и континенталния шелф, намиращ се в международни води и върху който страната се ползва с изключителни права;

б)

териториалните анклави (т.е. географските територии, намиращи се в останалия свят и използвани (по силата на международни договори или споразумения между държавите) от правителствени агенции на страната (посолства, консулства, военни бази, научни бази и т.н.));

в)

залежи от нефт, природен газ и пр. в международни води, извън континенталния шелф на страната, експлоатирани от резидентни единици.

13.07.   Номенклатурата на териториалните единици за статистиката (NUTS) дава единно, унифицирано разделение на икономическата територия на Европейския съюз. NUTS е териториалната класификация за съставянето на регионалните сметки.

ЕДИНИЦИ И РЕЗИДЕНТНОСТ

13.08.   Разграничават се два типа единици. На първо място местната единица по вид дейност (ЕВД) за анализ на потоците, които се наблюдават в процеса на производството и използването на стоки и услуги. На второ място, институционалната единица за анализиране на потоците, оказващи влияние върху дохода, капитала и финансовите операции, другите потоци и балансовите таблици.

13.09.   Местната ЕВД е част от ЕВД, която съответства на местна единица. Местната единица е институционална единица, произвеждаща стоки и услуги или е част от такава, разположена на географски обособено място (вж. параграф 2.106.). Ето защо, по принцип регионалната резидентност на местна ЕВД може да бъде определена недвусмислено.

По отношение на операциите, свързани с производствените дейности, е необходимо да се записват потоците между местните ЕВД, които принадлежат на една и съща институционална единица и се намират в различни региони. ESA препоръчва доставките между местните ЕВД да се включват при определяне на продукцията и това е особено важно за регионалните сметки.

13.10.   В случая на институционалните единици, в контекста на регионалните сметки трябва да се разглеждат два типа институционални единици. Преди всичко, съществуват едно-регионални единици, центърът на икономически интерес на които е един регион и по-голямата част от техните дейности се осъществяват в този регион. Измежду едно-регионалните единици са домакинствата, корпорациите, чиито местни ЕВД са разположени в същия регион, местното и централното държавно управление, поне част от социалното осигуряване и много от нетърговските организации (НТО), обслужващи домакинствата.

На второ място, има много-регионалниединици, чиито икономически интереси са в повече от един регион. Много корпорации и някои НТО са в такова положение. В по-голяма степен такъв е случаят и с институционалните единици, чиито дейности обхващат цялата страна, като централното държавно управление и малък брой корпорации, обикновено в монополна или полу-монополна позиция, като националната железопътна компания или националната електрическа компания.

13.11.   Всички операции на едно-регионалните единици са разпределени към региона, в който те имат своя център на икономически интерес. Що се касае до домакинствата, центърът на икономическия им интерес е регионът, където те живеят, а не региона, в който работят. Центърът на икономически интерес на други едно-регионални единици е в региона, където те се намират.

13.12.   Част от операциите на много-регионалните единици, ако трябва да бъдем точни, са концептуално нерегионализируеми. Такъв е случаят с повечето разпределителни и финансови операции. Вследствие на това балансиращите пера на много-регионалните единици не могат да бъдат дефинирани недвусмислено на регионално равнище.

13.13.   Може да се мисли за разпределянето на всички операции на много — регионалните единици между регионите съгласно някакви практически правила. Все пак, това не бива да бъде разглеждано просто като практическо приближение. То предполага концептуално възприемане на ESA, тъй като причините, които пречат на включването на пълна поредица от сметки за местните ЕВД/отрасли, по принцип забраняват също пълното разпределяне на всички институционални единици и техните сметки между регионите, тъй като това принципно би означавало да се състави пълен набор от сметки за местните ЕВД.

13.14.   Поради горепосочените съображения, системата от регионалните сметки се ограничава до:

а)

Регионални отраслови агрегати за производствените дейности:

(1)

Брутна добавена стойност

(2)

Компенсация на заетите лица

(3)

Заетост

(4)

Заети лица

(5)

Бруто образуване на основен капитал

б)

Брутен вътрешен продукт по региони (БВПР)

в)

Регионални сметки за домакинствата

МЕТОДИ ЗА РЕГИОНАЛИЗАЦИЯ

13.15.   Регионалните сметки се основават на операциите на единици, които са резидентни на дадена регионална територия. Най-общо, регионализацията може да бъде извършена като се използват методи за разпределяне на национални агрегати, за обобщаване на базисна информация и смесени методи. Методите могат да бъдат описани както следва:

а)

Методи за обобщаване на базисна информация

Методът за обобщаване на базисна информацияпредполага използването на информацията за единиците, които са резидентни в региона, и чрез последващо възходящо прибавяне до достигане на регионалната стойност на дадения агрегат. След сумиране на всички регионални величини се достига до кореспондиращата на национално ниво стойност.

б)

Методи за разпределяне на национални агрегати

Методът за разпределяне на национални агрегати предполага разпределянето на националната стойност между регионите, без да се обособяват отделните резидентни единици, посредством използване на разпределителен ключ, който отразява възможно най-точно характеристиката, която се оценява. Методът е наречен „метод за разпределяне на национални агрегати“, защото агрегатът се отнася до регион, а не за отделна единица. Но независимо от това, идеята за резидентна единица е необходима, за да има коректно регионално покритие на ключа, който ще бъде използван.

в)

Смесени методи

Смесените методи също намират своето място, тъй като метода за обобщаване на базисна информация рядко се прилага в чистия си вид. Понякога една променлива или съвкупност от променливи може да бъде регионализирана с помощта на метод за обобщаване на базисна информация само до ниво NUTS-1. За по-нататъшна регионализация на нива NUTS-2 или NUTS-3 трябва да се използва методът за разпределяне на национални агрегати.

13.16.   Принципното предимство на метода за обобщаване на базисна информация е, че той използва директно подходящите източници на регионално ниво. Едно предимство на методите за разпределяне на национални агрегатие гарантираната числена съгласуваност между националните и регионалните сметки. Недостатък представлява това, че оценките не се постигат с базисни данни, а с ключ, за който се предполага, че е корелиран с величината, която ще бъде измервана.

13.17.   Когато е възможно, регионалнитестойности, които концептуално съответстват пряко на националните стойности, трябва да бъдат оценявани директно посредством метода за обобщаване на базисна информация. Процедурата за разпределяне на национални агрегати не води до устойчива, надеждна основа от данни за преценяване на точността на оценените стойности, докато при метода за обобщаване на базисна информациявниманието се насочва към възможното разминаване с националните съвкупни стойности.

АГРЕГАТИ ПО ОТРАСЛИ

13.18.   Един отрасъл за даден регион се състои от група местни ЕВД, заети с една и съща или подобни видове дейности (вж. параграф 2.108.). Местната ЕВД е единицата, на която се основават данните, свързани с производствените дейности (производство, междинно потребление и т.н.).

13.19.   Като общ принцип, агрегатите за производствените дейности трябва да бъдат разпределени към региона, където е резидентна единицата, извършваща съответните операции. Резидентността на местната ЕВД е основен критерий за разпределението на тези агрегати към определен регион.

13.20.   Общият принцип за разпределяне на брутното образуване на основен капитал по региони е собствеността, точно както при сметките за съвкупната икономика (вж. параграф 2.05., бележка под линия 1). Дълготрайните активи, притежавани от много-регионална единица, се разпределят към местните ЕВД, където се използват. Както и при националните сметки, дълготрайните активи, получени чрез оперативен лизинг, се записват в региона на собственика, а тези, придобити чрез финансов лизинг – в региона на ползвателя.

13.21.   На практика е възможно да има информация само на нивото на единиците, които съдържат няколко местни ЕВД, ангажирани в различни дейности и/или региони. В такъв случай, трябва да се използват наличните показатели (например, компенсацията на заетите лица или заетостта по региони), за да се регионализират числата по отрасли.

13.22.   Когато се дефинира една местна ЕВД, могат да се обособят три ситуации:

а)

Една производствена дейност със значително (104) количество вложен труд при фиксирано местоположение не води до никакви проблеми. Все пак, в някои случаи е необходимо по-нататъшно доизясняване (вж. параграфи 13.24.—13.27.).

б)

Една производственадейност без значително количество вложен труд при фиксирано местоположение не трябва да се счита за отделна местна ЕВД, а продукцията трябва да се припише на местната единица, която е отговорна за управлението на това производство.

в)

За една производствена дейност без фиксирано местонахождение трябва да се приложи понятието за резидентност на национално ниво.

13.23.   Спомагателните дейности не са изолирани, за да формират обособени единици, нито пък са отделени от основните или второстепенните дейности или единиците, които обслужват (вж. параграф 2.104.). Съответно, спомагателните дейности трябва да бъдат обединени с местните ЕВД, които обслужват.

Спомагателните дейности могат да бъдат осъществявани на обособени местонахождения, намиращи се в регион, различен от този на местните ЕВД, които обслужват. Стриктното приложение на гореспоменатото правило за географското разпределение на спомагателните дейности би довело до подценяването на агрегатите в регионите, където са концентрирани спомагателните дейности. Ето защо, съгласно принципа за резидентност, те трябва да бъдат разпределени към региона, където са разположени спомагателните дейности; те остават в същия отрасъл, в който са и ЕВД, които обслужват.

13.24.   За някои отрасли методите за регионализация се нуждаят от по-задълбочено разяснение. Отраслите са:

а)

строителство;

б)

транспорт и съобщения

в)

финансово посредничество

13.25.   За отрасъла на строителството строителните обекти следва да се третират като независими местни ЕВД, когато дейността е значима (вж. Параграф 2.09., бележка под линия). При дадена мобилност на някои видове оборудване, като например машини за набиване на колове и кранове, и при липса на информация на ниво строителна площадка се препоръчва брутното натрупване на основен капитал за такова оборудване да се отнася към главния офис на единицата по вид дейност.

13.26.   За транспортните отрасли, включително тръбопроводния транспорт, е съществено да се дефинират местни ЕВД, към които трябвада се отнесе продукцията и формирането на капитала. За отраслите на наземния транспорт (с изключение на железопътния транспорт), продукцията и формирането на капитала трябва да се отнесат към гаражите или подобните местни ЕВД, където се съхранява оборудването. За отраслите на водния транспорт продукцията и мобилното оборудване трябва да бъдат отнесени към основната база на единицата. Тръбопроводните мрежи трябва да бъдат прикрепени към местната ЕВД, която ги експлоатира.

За отраслите на въздушния и железопътния транспорт трябва да се използват методите за разпределяне на национални агрегати, които разделят националните съвкупности по региони в съответствие с подходящи индикатори. Компенсацията на заетите лица следва да се разпредели към региона, където са наети хората. Брутният опериращ излишък трябва да се отнесе към регионите, съобразно показатели, отнасящи се до активността на железопътните или въздушните маршрути.

Що се касае до отраслите на съобщенията, телефонните кабини, телефонните апарати, телекомуникационните линии и пр. изпълняват единствено поддържаща функция. Ето защо, те не формират обособени единици и следва да бъдат отнесени към местната ЕВД, отговорна за управлението им. Инвестициите в инфраструктура следва също да бъдат разпределени към тези местни единици.

13.27.   За отраслите на финансовото посредничество добавената стойност трябва да се разпредели съобразно метода на доходите. Компенсацията на заетите лица трябва да бъдат отнесени към местните ЕВД, в които са наети хората. Брутният опериращ излишък на кредитните институции трябва да се разпредели между местните ЕВД пропорционално на заемите и депозитите, а брутният опериращ излишък на застрахователните институции – пропорционално на получените премии. Брутното образуване на основен капитал се състои основно от сгради; ето защо, то трябва да се отнесе към региона, където те се намират.

13.28.   Продукцията следва да се остойностява по базисни цени (вж. Параграф 3.47.). Продуктите, използвани за междинно потребление, трябва да се остойностяват по потребителски цени в момента, в който те влизат в процеса на производство (вж. параграф 3.72.). Вследствие на това брутната добавена стойност по отрасли се оценява по базисни цени.

Брутното формиране на основен капитал се оценява по потребителски цени, включващи такси за монтаж и други разходи по прехвърлянето на собствеността. Когато е произведен за собствено потребление, той се оценява по базисни цени на подобни дълготрайни активи или по разходи за производство, ако такива цени не са налице (вж. параграф 3.113.).

13.29.   Регионалният еквивалент на БВП е БВПР (брутен вътрешен продукт по региони). БВПР се оценява по пазарни цени чрез събиране на регионализираните данъци минус субсидиите върху продуктите и вноса с добавената стойност по региони по базисни цени. Сумата от БВПР по пазарни цени за регион, включително БВПР над опълнителната регионална територия, е равна на БВП по пазарни цени.

СМЕТКИ ЗА ДОМАКИНСТВАТА

13.30.   Брутният вътрешен продукт по региони представлява резултатът от производствените дейности на местните ЕВД, резидентни в даден регион. Процесите на разпределение и преразпределение на дохода водят до други важни балансиращи пера, а именно първичен доход и разполагаем доход. Поради съображенията, споменати в 13.10.—13.14., в регионалните сметки тези понятия за дохода се ограничават до домакинствата.

13.31.   Регионалните сметки за домакинствата представляват регионална спецификация на съответните сметки на национално ниво. По практически съображения сметките се ограничават до:

а)

Сметка Първичен доход;

б)

Сметка Вторично разпределение на дохода;

Казано най-общо, те са насочени предимно към измерване на първичния доход и на разполагаемия доход на домакинствата, които са резидентни в региона.

13.32.   Регионалните сметки за домакинствата се основават на домакинствата, които са резидентни на дадена регионална територия. За дефиницията на домакинствата като институционални единици и за дефиницията на институционалния сектор домакинства се обръщайте към параграфи 2.13., 2.16., 2.75. и 2.76. Броят на лицата, които са членове на резидентните домакинства, е равен на съвкупното резидентно население в региона.

13.33.   По принцип, правилата за определяне на резидентността на домакинствата на национално равнище, са също приложими към регионалните сметки за домакинствата. Изключение се прави при определяне резидентността на студентите, и хората, подлежащи на лечение за по продължителен период в даден регион, когато региона домакин е регион на страната. При регионалните сметки те се третират като резидентни за региона домакин, ако престояват там повече от една година.

13.34.   При регионалните сметки за домакинствата трябва да се правят следните две възприемания, отнасящи се до домакинствата, притежаващи некорпорирано предприятие, земя и/или второ жилище в друг регион.

а)

Домакинство, притежаващо некорпорирано предприятие (което не се разглежда като квази-корпорация на национално ниво) в друг регион.

Некорпорираното предприятие се смята за резидентно (условна единица) в региона домакин. Вследствие на това смесеният доход, произтичащ от съставянето на агрегати по отрасли, е част от смесения доход на региона домакин. При все това смесеният доход, регистриран при разпределението на сметка първичен доход на домакинствата по региони, трябва да бъде равен на съвкупния смесен доход, получен от домакинствата, резидентни в даден регион, независимо от региона, в който се генерира дохода.

б)

Домакинство, притежаващо земя и/или второ жилище в друг регион.

Тук, земята и/или второто жилище също се разглеждат като условни единици, резидентни в региона домакин. Вследствие на това, наемите и рентите, платими от наемателите на земята и/или жилището, се плащат на условната единица. Ако второто жилище се използва от собственика за собствено крайно потребление, стойността на наема следва да се регистрира като между-регионален износ от региона, където се намира жилището, към региона, където е резидентен собственикът. Последният регион поради това внася тази услуга и я използва за разходи за крайно потребление на домакинствата. При случая със смесения доход, опериращият излишък, произтичащ от този производствен процес, ще се различава от опериращия излишък при разпределението на сметките за първичния доход на домакинствата; за съвкупната икономика, и двата са равни.

(1)  ЕSA — Европейска система от сметки.

(2)  Виж глава 8 „Последователност на сметки и балансови позиции“.

(3)  Виж глава 9 „Междуотраслова рамка“.

(4)  Виж глава 11 „Население и разходи за труд“.

(5)  Виж глава 12 „Тримесечни икономически сметки“.

(6)  Виж глава 13 „Регионални сметки“.

(7)  Виж глава 8 „Последователност на сметките и балансови позиции“.

(8)  Виж глава 2 „Единици и групиране на единици“.

(9)  Виж глава 3 „Операции с продукти“.

(10)  Виж глава 4 „Разпределителни операции“.

(11)  Виж глава 5 „Финансови операции“.

(12)  Виж глава 6 „Други потоци“.

(13)  Виж глава 6 „Други потоци“.

(14)  Последствията от малки престъпления, като например кражби от магазини, могат да бъдат записани като част от промяната на запасите и следователно като операция.

(15)  Виж глава 7 „Балансови таблици“.

(16)  Виж глава 7 „Балансови таблици“ и глава 8 „Последователност на сметките и балансови позиции“.

(17)  Виж глава 10 „Индекси за цени и обеми“.

(18)  Виж глава 11 „Население и трудови разходи.“.

(19)  Виж глава 9 „Медуведомствена рамка.“.

(20)  Риболовните кораби, другите кораби, плуващите платформи и самолетите се разглеждат в ESA също като всяко едно подвижно оборудване, независимо от това дали са притежавани и/или експлоатирани от единици, които са резидентни на държавата, или са притежавани от нерезидентни, а експлоатирани от резидентни единици. Операциите включващи собствеността (бруто образуване на основен капитал) и използването (отдаване по наем, застраховки и други) на този вид оборудване се приписват на икономиката на държавата, на която собственика и/или респективно оператора са резидентни. В случаите на финансов лизинг се приема промяна в собствеността.

(21)  Териториите, които се използват от институциите на Европейския съюз и международни организации следователно образуват териториите на страни sui generis. Отличителната характеристика на подобни Страни е тази, че единствените местни лица са самите институции (виж 2.10.е).

(22)  Потреблението не е единствената възможна дейност на домакинствата. Домакинствата могат да се ангажират във всякакъв вид икономическа дейност.

(23)  Само тогава, когато подобна дейност се извършва за по-малко от една година, тя не може да бъде отделяна от дейностите на производствената институционална единица. Това също може да бъде извършено и тогава, когато дейността, макар че е извършена за една или повече години, е незначителна и във всички случаи при монтажа на оборудване в чужбина. Независимо от това, обаче, дадена единица, която е резидентна в друга държава и която извършва строителни работи в държавата с продължителност по-малка от една година, се счита като имаща център на икономически интерес на икономическата територия на държавата, ако продукцията от строителната дейност представлява брутообразуване на основен капитал. Следователно подобна единица ще трябва да бъде разглеждана като условна резидентна единица.

(24)  Студентите се третират винаги като резиденти, независимо от продължителността на престоя им в чужбина.

(25)  По условие агенциите, регулиращи пазара, чиято единствена или основна дейност е да купуват, стопанисват и продават земеделски и друга хранителна продукция, се класифицират под S.11 (виж 2.69 и бележка 11).

(26)  Включително институции финансирани от доброволни вноски с квази-фискален характер,внасяни от производители, чиято основна дейност е в замяна да предоставят услуги. Тези вноски се считат за покупки на пазарни услуги.

(27)  По условие сектора S.12 включва холдинговите корпорации, които само контролират и ръководят група от филиали, които са основно ангажирани с финансово посредничество и/или със спомагателни финансови дейности (виж 2.43) и нестопански институции, които са признати за независими юридически лица обслужващи финансови корпорации (виж 2.44).

(28)  Класификацията на холдинговите корпорации в рамките на финансовите корпорации се отклонява от СНС 1993 4.100 с цел да се поддържа съответствие с монетарните финансови институции за статистически цели, както те са дефинирани в ЕПИ и с официалните статистики на застрахователните корпорации.

(29)  Това е отклонение от СНС 1993 4.86 и 4.101 с цел да се поддържа съвместимост с монетарните финансови институции за статистически цели, както са дефинирани в ЕПИ.

(30)  По условие организациите, регулиращи пазара, които са или изключително, или основно, отделни дистрибутори на субсидии, се класифицират в S.13, подсектор централно държавно управление S.1311. Независимо от това, обаче, тези организации, които са изключително или основно ангажирани със закупуването, стопанисването и продажбата на селскостопански или хранителни продукти, се класифицират в S.11 (виж 2.21, бележка (6)).

(31)  Нетърговските институции, които са контролирани и финансирани от държавно управление се класифицират в сектора държавно управление (виж 2.69.б).

(32)  Включени са институциите на Европейския съюз и международните организации (виж също 2.06).

(33)  С изключение на нестопански организации от маловажно значение (виж 2.88).

(34)  NACE Rev.1: Статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност в съответствие с Council regulation No 3037/90 от 9 октомври 1990.

(35)  Местната единица по вид дейност се нарича поделение в SNA и ISIC Rev.3.

(36)  Услугите за собствена крайна употреба се отнасят единствено за жилищните услуги, произведени от техните собственици и битови услуги, произведени при наемане на платен персонал (виж 3.21).

(37)  Услугите за собствена крайна употреба се отнасят единствено за битови услуги произведени от притежатели-обитатели и битови услуги произведени при наемане на платен персонал (виж 3.21).

(38)  CPA: Класификация на продуктите по вид дейност, в съответствие с Council Regulation No 3696/93 от 29 октомври 1993.

(39)  Макар че тези приходи може да не са достатъчни да покрият 50 % от всички разходи на магазина на музея, зашото например тук се включва съшо и компенсацията на служителите на магазина на музея.

(40)  За включените търговски и транспортни надбавки виж също и таблица 3.5, трета колона от втора част на таблицата.

(41)  Условните социалноосигурителни вноски на работодателите включват сумата, равена на стойността на надниците и заплатите, които работодателите временно продължават да изплащат в случай на заболяване, майчинство, трудова злополука, неработоспособност, съкращения, и др. на наетите си лица, ако този размер може да бъде отделен.

(42)  Субсидиите се предоставят от институциите на Европейския съюз на икономически единици – местни лица на територията на Общността.

(43)  Когато обаче дадена субсидия служи както за финансирането на амортизацията на дълга, така и за едновременното плащане на лихвата по нея, и когато не е възможно да се определи пропорционалното му разпределение между двата елемента, целият размер на субсидията се третира като инвестиционна субсидия.

(44)  Тази практика се различава от бизнес счетоводството на повечето страни, при които платената лихва обикновено се показва като фиксирана ставка подобно на групите производствени разходи в текущите сметки.

(45)  Границата между данъците и покупката на услуги от правителството се определя в съответствие със същите критерии като тези, приложими в случая на плащания от страна на предприятия: ако лицензиите се издадават автоматично при плащане на дължимите суми, плащането им се третира като данъци. Но ако правителството използува издаването на лицензии за организиране на някаква чисто регулативна функция (като проверяване на компетентността, или професионалната квалификация на въпросното лице), направените плащания би сведвало да се разглеждат като закупуване на услуги от правителството, а не като плащане на данъци, освен ако плащанията не са ясно изразена пропорционална част от стойността на предоставените услуги.

(46)  В случая на жилищно настаняване плащанията правени от публичните власти в полза на наемателите с цел да се намалят плащаните от тях наеми се третират като социални помощи, с изключение на специалните помощи, плащани от публичните власти в качеството им на работодатели.

(47)  Животозастрахователните премии не се явяват като такива в системата от сметки. Те се разделят на: а) премии, представляващи социалноосигурителни вноски (те се плащат по социално-застрахователни схеми) б) индивидуални животозастрахователни премии. Първите се включват в глава Фактически социалноосигурителни вноски, а последните не се третират като разпределителни операции. Двете категории животозастрахователни премии увеличават техническите застрахователни резерви, които се явявват във финансовата сметка и в баланса.

(48)  Живото-засрахователни искове не се явяват като такива в системата от сметки. Те се разделят на: а) искове, представляващи форма на социални помощи; б) индивидуални живото-застрахователни искове. Първите са включени в глава Социални помощи, които не са социални трансфери в натура, а последните не се третират като разпределителни операции. И двата вида живото-застрахователни искове намаляват техническите застрахователни резерви.

(49)  Текущите трансфери в рамките на държавно управление са потоци, които са вътрешни за сектора на държавното управление и не се явяват в консолидираната сметка на сектора като цяло.

(50)  Международните организации, в смисъла, в който това понятие се използува в Системата, са упълномощени или пряко от техните страни членки, или непряко от тях посредством други международни организцаии.

(51)  Налозите, плащани от местни производствени единици на институциите на Европейския съюз се отчитатв сметките като данъци върху производството, платени на останалата част на света; БНП въз основа на собствен ресурс, създаден по силата на Решение на Съвета от 24 юни 1988 г. по системата на собствени ресурси на Общността, се класифицира в D.75 Разни текущи трансфери.

(52)  Текущите трансфери, които институциите на Европейския съюз правят пряко към местни пазарни производители са посочени като субсидии, плащани от останалия свят.

(53)  Данъците върху капиталови печалби са посочени в сметките в глава Текущи данъци върху дохода, имуществото и др.

(54)  Инвестиционните субсидии, правени от останалия свят включват субсидиите, плащани директно от институциите на Европейския съюз (напр. някои трансфери, правени от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието - ФЕОГА).

(55)  Инвестиционните субсидии в рамките на държавното управление са потоци, които са вътрешни за сектора на държавното управление и не се явяват в консолидирана сметка на сектора като цяло.

(56)  Такива трансфери между подсектори на държавното управление са потоци в рамките на сектор държавно управление и не се явяват в консолидирана сметка за сектора като цяло.

(57)  Застрахователните технически резерви (AF.6) са безусловни пасиви на застрахователни корпорации и пенсионни фондове. Насрещните финансови активи обаче на физически лица-притежатели на полици и бенефициенти са условни активи в повечето случаи.

(58)  Системата на национални сметки (SNA) (11.103-11.111) използва термина „Сметка за паричен поток“.

(59)  В някои случаи ценните книжа, които не са акции, емитирани от сектора на държавно управление с падеж до пет години могат да се класифицират като краткосрочни.

(60)  Системата на националните сметки (SNA) от 1993 год. (11.32, 11.72 и 11.83) класифицира споразуменията за изкупуване като заеми, освен ако те не включват банкови пасиви и се класифицират в национални мерки като широки пари; в последния случай споразуменията за изкупуване се класифицират като други депозити.

(61)  Членове 6.2 и 6.3 от Учредителния Протокол на Европейския паричен институт, приложен към Договора, с който се учредява Европейската общност.

(62)  Член 6.1. от Учредителния протокол на Европейския паричен институт, приложен към Договора за учредяване на Европейската общност.

(63)  Системата от национални сметки (SNA) от 1993 г. (11.79, 11.80 и 11.81) препоръчва опционна класификация на транзакциите в ценни книжа, които не са акции с падеж в кратък срок (F.31) и дълъг срок (F.32). Тази Система обаче представя допълнителна опционна подкласификация на транзакциите в ценни книжа, които не са акции, указвайки транзакциите с финансови деривативи отделно, когато са важни от гледна точка на анализа и политиката. Тази втора опция е възприета в ESA. Тя също така подпомага свързването на подкатегорията ценни книжа по дълг, съгласно определеното в Наръчника на баланса на плащанията от 1993 г., в който ценните книжа по дълг се разделят на облигации, уведомления, парични пазарни инструменти и финансови деривативи. Кодовете F.31 и F.32 не се използуват в ESA, за да се избегне объркване с кодовете на SNA (Системата от национални сметки) от 1993 г.

(64)  Суаповете с чуждестранен обмен между централната банка и други монетарни финансови институции, тоест централната банка придобива чуждестранна валута от други монетарни финансови институции срещу депозит в централната банка и има ангажимент за резервиране на транзакцията към по-късна дата, не се класифицират в категорията заеми. Това е отклонение от SNA 1993 (11.33).

(65)  Виж приложение 2 относящо се до лизинга и закупуването при наемане на дълготрайни стоки.

(66)  Член 6, параграф 1, трета алинея от Учредителния протокол на Европейския паричен институт, приложен към Договора за създаване на Европейската общност.

(67)  Потребителски кредит са заеми, давани на домакинства, които в случая на тези транзакции се употребяват за цели извън техния бизнес и професия. Ипотечните заеми за финансиране построяването на жилище или закупуването на такова (между другите заеми като временно финансиране) се изключват. Идеята тук е, че потребителските кредити са изключително кредити за закупуването на стоки и/или услуги, които се потребяват индивидуално от домакинствата. Националните практики могат да наложат определение в известна степен различаващо се от тук предлаганото.

(68)  Ипотечните заеми са дългосрочни заеми, гарантирани с ипотека на жилище, което заемополучателят използува за собственото си настаняване. Националните практики могат да наложат определение в известна степен различаващо се от тук предлаганото.

(69)  Нетните активи в случай на ликвидация се определят като размера на активите на едно предприятие минус всички пасиви, които не са пасивита към самите собственици по отношение на техния инвестиран капитал.

(70)  Член 16, параграф 2 от Учредителния протокол на Европейския паричен институт, приложен към Договора за учредяването на Европейската общност.

(71)  Виж приложение 3 върху застраховането за описанието на третирането на социалното застраховане и друго застраховане в Системата.

(72)  Официален вестник на Европейските общности L 374 от 31 декември, 1991 г., стр. 7-31.

(73)  Определението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за чуждестранна пряка инвестиция, 3-то издание.

(74)  За определението на активи виж приложение 7.1 на глава 7.

(75)  За определението на активи виж приложение7.1 на глава 7.

(76)  За определението на активи виж Приложение 7.1 на Глава 7.

(77)  Терминът „холдингова печалба“ се използува за означаване както на холдинговите печалби, така и на загубите при ясното разбиране, че холдинговите печалби могат да бъдат както отрицателни, така и положителни. По подобен начин терминът „актив“ може да бъде използуван за покриването както на активи, така и на задължения.

(78)  Системата сметки препоръчва това третиране и записване на такава лихва в статията Други сметки, подлежащи на получаване/плащане (AF.7), когато това се изисква за следване на националните практики (виж 5.125.).

(79)  От бруто образуване на основен капитал са изключени два вида стоки за дълготрайна употреба, използвани от производителите: малки инструменти и някои видове военно оборудване. Следователно те нямат съответни активи

В допълнение на това, транспортното оборудване и други машини и оборудване придобити от домакинства за крайно потребление не се считат за дълготрайни активи. Те са включени в резюмираща статия „потребителски стоки за дълготрайна употреба“ на баланса (виж 7.63).

(80)  Застрахователните техническите резерви (AF.6) са безусловни пасиви на застрахователните компании и на пенсионните фондове. Независимо от това,, съответните финансови активи на индивидуалните притежатели на полици и бенефециенти в повечето случаи са условни активи.

(81)  Резюмираща статия AN.m потребителски стоки за дълготрайна употреба.

(82)  Резюмираща статия AF.m: пряка чуждестранна инвестиция.

(83)  Сумата от отписаните стойности на всички дълготрайни активи, които са все още в употреба, се описва като нетен капиталов запас. Брутният капиталов запас включва стойностите на акумулираното потребление на основен капитал.

(84)  Статистическа класификация на продуктите по дейности (СРА), 1993 г.

(85)  Меморандумна позиция AN.m: Потребителски дълготрайни стоки

(86)  Меморандумна позиция AF.m: Преки чуждестранни инвестиции

AN. … и AF. … са от класификацията на активите

(87)  Социалноосигурителни вноски показани в страна използване на сметка Вторично разпределение на дохода на домакинствата са нетни по отношение таксите за услуги на пенсионни фондове и другите застрахователни компании, като целите или част, от чиито ресурси са създадени от фактическите социалноосигурителни вноски.

(88)  Виж глава 4 „Разпределителни операции“

(89)  Виж глава 5 „Финансови операции“ и глава 4 „Други потоци“

(90)  Виж глава 7 „Баланси.“.

(91)  В Европейската система за сметки 1979, БНП (по пазарни цени) се изчислява чрез добавянето към брутният вътрешен продукт (БВП) (по пазарни цени) на компенсацията на заетите лица и доходът от собственост получен от останалият свят и чрез изваждане на съответните потоци платени към останалият свят.

(92)  Включително придобиване минус намалението на ценности

(93)  Включително придобиване минус намалението на непроизведени нефинансови активи

(94)  В настоящата глава, и по-специално в таблиците, терминът „отрасъл“ трябва да се разбира като икономическа „дейност“ (точка 2.108).

(95)  Глобална оценка на това понятие може да бъде необходима, когато социалните осигуровки на даден нает зависят не само от надницата и заплатата, но например и от другите приходи на наетия, възрастта и семейното положение.

(96)  Понятието за домакинство се дефинира в главата „Единици и групировки пот единици“.

(97)  Включително придружаващите ги членове на техните семейства.

(98)  Включително придружаващите ги членове на техните семейства

(99)  „Заети лица“ съответства на определението на Международната организация по труда за „платена заетост“

(100)  Надомен работник е лице, което се съгласява да работи за определено предприятие или да предоставя определено количество стоки или услуги на дадено предприятие по силата на предварително споразумение или договор с това предприятие, но чието работно място не се намира в него.

(101)  Явният или неявен договор се отнася до правене на разход за труд, а не до осигуряването на продукция на стока или услуга.

(102)  Работа означава всяка дейност, която участва в производството на стоки или услуги в рамките на производствената граница. На практика, легалността на работата и възрастта на работниците нямат връзка.

(103)  Тук компенсацията трябва да се тълкува в широк смисъл включително смесения доход на самозаетите лица.

(104)  Значителен трудов ресурс в този контекст трябва да се разглежда като минимум годищния еквивалент на едно лице, работещо на половин ден.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

КОСВЕНО ИЗМЕРЕНИ УСЛУГИ НА ФИНАНСОВИТЕ ПОСРЕДНИЦИ/FISIM/

ПРОМЕНИ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ НАНЕСЕНИ В ГЛАВИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА СИСТЕМА ЗА СМЕТКИ (ESA) АКО FISIM ТРЯБВА ДА БЪДЕ РАЗПРЕДЕЛЕН

Глава 1.

1.13 г)

Заличава се след „ESA съдържа много специфични практики, например“:

„Отчитайки използуването на косвено измерените услуги на финансовите посредници като междинно потребление на номинален сектор или номинален отрасъл.“

Заменя се със:

„Разпределяйки използуването на косвено измерените услуги на финансовите посредници (FISIM) за секторите/(отраслите) потребители.“

1.25.

 

Да се добави след „Някои от основните разлики в концепцията са:“

„и)

Използването на косвено измерените услуги на финансовите посредници (FISIM) сега се разпределя за секторите/отраслите потребители, вместо за номинален сектор (отрасъл). Вследствие на това използването на FISIM по правило повече не се отчита изцяло като междинно потребление, но може също така да бъде крайно потребление и износ. Тогава това предполага възможност за внос на FISIM.“

Глава 3.

3.70. й)

Заличава се:

„само общо за икономиката: всички косвено измерени услуги на финансовите посредници (FISIM), оказвани от производители резиденти.“

Заменя се със:

„използването на косвено измерените услуги на финансовите посредници от производители резиденти.“

3.76. д)

 

Да се добави към „финансови услуги, пряко измерени“:

„и частта от косвено измерените услуги на финансовите посредници, използувани от домакинствата за целите на крайно потребление;“

3.142. h)

 

Да се добави непосредствено след „финансовите услуги чрез сумата от експлицитните комисионни и такси“:

„з)

частта от косвено измерените услуги на финансовите посредници, използувани от нерезиденти;“

Глава 4.

4.51.

Заличава се:

„Стойността на услугите, оказани от финансови посредници, неразпределени между различните потребители, фактическите плащания или приходи от лихви за или от финансовите посредници не са коригирани за да елиминират надбавките, представляващи имплицитните такси, направени от финансовите посредници. Необходим е един коректив в сметка разпределение на първичния доход на финансовите посредници и на номиналния отрасъл, в който по условие цялата продукция на финансовите посредници е разпределена като междинно потребление.“

Заменя се със:

„Стойността на услугите, оказани от финансови посредници, разпределена между различните потребители, фактическите плащания, или приходи от лихви за или от финансовите посредници е необходимо да бъде коригирана за да се елиминират надбавките, представляващи имплицитните разходи, направени от финансовите посредници. Лихвите, платени на финансовите посредници от кредитополучателите, трябва да бъдат намалени с оценените стойности на платимите такси, докато лихвите, получени от вложителите, трябва да бъдат съответно увеличени. Стойностите на таксите се третират като плащания за услуги, оказани от финансовите посредници на техни потребители, а не като плащания на лихви.“

Глава 8.

8.09.

 

Добавят се представените цифри:

Таблици A.I.1 и A.I 2 показват последиците от разпределянето на FISIM по стойностите, представени в Глава 8, „Поредица от сметки и балансиращи статии“ (числен пример)

8.14.

Заличава се:

„Тъй като косвено измерените услуги на финансовите посредници /FISIM/, не са разпределени по секторите потребители, цялата стойност на продукцията на FISIM се третира като междинно потребление на номинален сектор с нулева продукция и отрицателна добавена стойност, равна по размер, но противоположна по знак на междинното потребление. По този начин добавената стойност на всички сектори и отрасли взети заедно се намалява като цяло с тази сума. За да се улесни представянето на сметките е възможно да не се добавя допълнителна колона за номиналния сектор, но вместо това да се вземе под внимание съответната цифра в колоната общо за икономиката.“

Заменя се със:

„Тъй като косвено измерените услуги на финансовите посредници, са разпределени по сектори потребители, някои части от лихвените плащания са прекласифицирани като плащания на услуги. Тази прекласификация има последици за стойностите на продукцията и междинното потребление (както и за стойностите на вноса, износа и крайното потребление).“

8.24.

Заличава се:

„Тъй като косвено измерените услуги на финансовите посредници (FISIM), не са разпределени по сектори потребители, показаните записи за лихвите са тези за фактически платимите и получени лихви. Прави се корекция в ресурса в колоната финансови корпорации (с отрицателен знак) и в колоната номинален сектор (с положителен знак). За да се улесни представянето на сметките е възможно да не се добавя допълнителна колона за номиналния сектор, а вместо това да се вземе съответната цифра в колоната общо за икономиката.“

Заменя се със:

„Тъй като косвено измерените услуги на финансовите посредници (FISIM) са разпределени по сектори потребители, позицията „лихви“ в сметка разпределение на първичния доход съответствува на лихвите платими и получени, след като FISIM е бил намален от фактическите плащания на заемополучатели и добавен към фактически полученото от заемодателите.“

Глава 9.

9.25. a)

Заличава се:

„средното потребление на отрасъла включва използването на косвено измерените услуги на финансовите посредници, записани в номиналния отрасъл (виж параграф 9.33.)“

9.25. б)

Заличава се:

„с изключение на косвено измерените услуги на финансовите посредници (записани в номиналния отрасъл, виж параграф 9.33).“

9.33.

Заличава се:

„Таблиците за доставки и потребление на класификацията по отрасли NACE Rev 1 са разширени с номиналния отрасъл за употребата на косвено измерените услуги на финансовите посредници. В таблицата за доставки, не са записани транзакции за този отрасъл. В таблицата за потребление крайното потребление на косвено измерените услуги на финансовите посредници е записано като средно потребление за този номинален отрасъл. Тъй като този номинален отрасъл няма никакви други транзакции неговия нетен оперативен излишък е отрицателен от гледна точка на неговото средно потребление; всички останали компоненти на добавената му стойност са нула. Като последица, цялата брутна добавена стойност е равна на (отрицателния) нетен оперативен излишък.“

Таблица A.I.1   Ефект от разпределението на FISIM по институционални сектори, включително измененията за непазарните производители

Използване

 

Ресурси

Сметки

Общо

Стоки и услуги (ресурс)

S.2

Останал свят

S.1

Общо за иконо-миката

S.15

НТООД

S.14

Дома-кинства

S.13

Държавно управ-ление

S.12

Финан-сови корпо-рации

S.11

Нефинан-сови корпо-рации

Операции и балансови позиции

S.11

Нефинан-сови корпо-рации

S.12

Финан-сови корпо-рации

S.13

Държавно управ-ление

S.14

Дома-кинства

S.15

НТООД

S.1

Общо за иконо-миката

S.2

Останал свят

Стоки и услуги (използване)

Общо

Сметки

I.   Производствена сметка/външна сметка

2

2

 

 

 

 

 

 

 

P.72

Внос на услуги

 

 

 

 

 

 

2

 

2

I.   Производствена сметка/външна сметка

4

 

4

 

 

 

 

 

 

P.62

Износ на услуги

 

 

 

 

 

 

 

4

4

 

 

 

 

 

 

 

 

 

P.1

Продукция

 

48

6

 

3

57

 

 

57

27

 

 

27

3

0

6

0

18

P.2

Междинно потребление

 

 

 

 

 

 

 

 

 

30

 

–2

30

 

 

 

48

–18

B.1

Добавена стойност/външно салдо

–18

48

 

 

 

30

 

 

30

II.1.1.   Сметка „Формиране на дохода“

30

 

 

30

 

 

 

48

–18

B.2

Опериращ излишък

–18

48

 

 

 

30

 

 

30

II.1.1.   Сметка „Формиране на дохода“

II.1.2.   Сметка „Разпределение на първичния доход“

230

 

13

217

6

14

35

106

56

D.41

Лихви

33

106

14

49

7

209

21

 

230

II.1.2.   Сметка „Разпределение на първичния доход“

22

 

 

22

1

35

–21

48

–41

B.5

Салдо на първичните доходи

–41

48

–21

35

1

22

 

 

22

II.2.   Сметка „Вторично разпределение на дохода“

22

 

 

22

1

35

–21

48

–41

B.6

Разполагаем доход

–41

48

–21

35

1

22

 

 

22

II.2.   Сметка „Вторично разпределение на дохода“

II.4.   Сметка „Използване на дохода“

28

 

 

28

3

19

6

 

 

P.3

Крайни потребителски разходи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

II.4.   Сметка „Използване на дохода“

 

 

6

–6

–2

16

–27

48

–41

B.8n

Спестяване, нето/външно салдо

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Таблица A.I.2   Ефект от разпределението на FISIM по институционални сектори, включително измененията за непазарните производители

Използване

 

Ресурси

Сметки

Общо

Стоки и услуги (ресурс)

S.2

Останал свят

S.1

Общо за иконо-миката

S.15

НТООД

S.14

Дома-кинства

S.13

Държавно управ-ление

S.12

Финансови корпо-рации

S.11

Нефинансови корпо-рации

Номинален

Операции и балансови позиции

Номинален

S.11

Нефинансови корпо-рации

S.12

Финан- Сови корпо-рации

S.13

Държавно управ-ление

S.14

Дома-кинства

S.15

НТООД

S.1

Общо за иконо-миката

S.2

Останал свят

Стоки и услуги (използване)

Общо

Сметки

I.   Производствена сметка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

P.1

Продукция

 

 

48

 

 

 

48

 

 

48

I.   Производствена сметка

48

 

 

48

 

 

 

 

 

48

P.2

Междинно потребление

 

 

 

 

 

 

 

 

48

48

 

 

 

 

 

 

 

48

 

–48

B.1

Добавена стойност/външно салдо

–48

 

48

 

 

 

 

 

 

 

II.1.1.   Сметка „Формиране на дохода“

 

 

 

 

 

 

 

48

 

–48

B.2

Опериращ излишък

–48

 

48

 

 

 

 

 

 

 

II.1.1.   Сметка „Формиране на дохода“

II.1.2.   Сметка „Разпределение на първичния доход“

222

 

16

206

7

17

39

77

66

 

D.41

Лихви

 

25

125

12

33

5

200

22

 

222

II.1.2.   Сметка „Разпределение на първичния доход“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

P.119

Коректив за FISIM

48

 

–48

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

–6

–2

16

–27

48

–41

 

B.5

Салдо на първичните доходи

 

–41

48

–27

16

–2

–6

 

 

 

II.2.   Сметка „Вторично на дохода“

 

 

 

–6

–2

16

–27

48

–41

 

B.6

Разполагаем доход

 

–41

48

–27

16

–2

–6

 

 

 

II.2.   Сметка „Вторично разпределение на дохода“

II.4.   Сметка „Използване на дохода“

 

 

6

–6

–2

16

–27

48

–41

 

B.8n

Спестяване, нето/външно салдо

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

II.4.   Сметка „Използване на дохода“

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЛИЗИНГ И ПОКУПКИ НА ИЗПЛАЩАНЕ НА ДЪЛГОТРАЙНИ СТОКИ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1.   В допълнение към пълното придобиване на дълготрайни стоки, институционалните единици могат да получат правото на ползване по няколко начина: опериращ лизинг, финансов лизинг и покупка на кредит. В трите случая институционалната единица придобива правото на ползване на дълготрайна стока, въпреки че стоката остава собственост на друга единица.

Лизинг

2.   Когато една институционална единица А притежава дълготрайна стока и прехвърля правото на собственост на тази стока на друга единица Б, то А се нарича „лизингодател“, а Б „лизингополучател“. Плащанията от Б към А, за прехвърляне правата на собственост се наричат „плащания по лизинг“. Лизингодателелят може бъде идентичен с, или дъщерно образувание, на производителя или продавача на дълготрайната стока, но лизингодателя може също да бъде напълно единица, която не е свързана с производителя или продавача. Всички видове произведени дълготрайни стоки, от сгради и съоръжения до потребителски стоки за дълготрайно ползване, могат да бъдат обект на лизинг, и всяка институционална единица може да използва лизинг за получаване правата за ползване върху дълготрайни стоки. Двата вида лизинг, оперативния и финансовия се третират различно в системата.

Оперативен лизинг

3.   Лизингополучателят придобива правото за ползване на дълготрайна стока за определен период от време, който може да бъде дълъг или кратък, който не е необходимо да бъде предварително установен. Когато лизинговия период изтича, лизингодателят очаква да получи своята стока обратно, в същото състояние или в по-голяма или по-малка степен различно, от това както я е отдал под наем, с изключение от нормалното износване. Лизингодателят вероятно тогава ще отдаде стоката на друг лизингополучател или ще я използва по друг начин. Така, лизинговият период не покрива цялата, или преобладаващата част от икономическия живот на стоката.

Единиците, ангажирани с оперативен лизинг имат експертно познание за видовете дълготрайни стоки, който те отдават. Те имат запаси от тези стоки и могат да ги отдават при поискване или в кратък срок. Обикновено те предлагат разнообразие от модели за избор. С цел да се запазят дълготрайните стоки в добър работно състояние, лизингодателите трябва да поддържат и ремонтират стоките, подлежащи на отдаване под лизинг. Обичайно е лизингодателят да поема отговорността за ремонт и поддържане на стоката, а също така и да подменя в случай на повреда, докато стоката е отдадена на лизингополучател.

Оперативният лизинг не покрива ситуации, когато собственикът на оборудването осигурява персонал за опериране с оборудването, или отдаване на непроизводствени активи, като тези дейности са класифицирани на друго място (виж. Параграф 7).

Финансов лизинг

4.   Лизингополучателят придобива правото на ползване на дълготрайна стока в резултат на плащания на наем при предварително определен или продължен период. Ако всички рискове и изгоди от правото на собственост са прехвърлени от лизингодателя към лизингополучателя, то лизингът е финансов. Във финансовия лизинг, лизинговия период покрива целия или почти целия икономически живот на дълготрайната стока. Накрая на лизинговия период лизингополучателят често има възможност да купи стоката по номинална цена. Лизингодателят не е необходимо да има някакъв опит относно стоката. Той не предлага услуги на лизингополучателя като поправяне, поддържане или заменяне. Обикновено, стоката се избира от лизингополучателя и му се доставя директно от производителя или продавача. Правото на лизингодателя е чисто финансово.

ESA приема икономическата реалност на финансовия лизинг като запис както следва: лизингодателя осигурява лизингополучателя със заем, даващ правото на лизингополучателя да придобие дълготрайна стока, на която лизингополучателя става собственик. Така, системата третира дълготрайната стока като придобита от наемателя от началото на лизинговия период. Действително платените ренти от наемателя към наемодателя трябва да бъдат разделени като основно изплатена сума и лихвени плащания свързани със заема.

Покупка на изплащане

5.   Дълготрайната стока е продадена на купувача в замяна на сигурни бъдещи плащания. Купувачът поема притежанието на стоката незабавно, въпреки че съгласно закона собствеността остава на продавача или финансиращия като гарант, докато всички плащания бъдат направени. Придобиването обикновено се ограничава до потребителски стоки, като повече от купувачите са домакинства. Финансиращите този тип договори за придобиване, обикновено са отделни институционални единици, работещи в близко сътрудничество с продавачите на дълготрайни стоки.

ТРЕТИРАНЕ В СМЕТКИТЕ

Оперативен лизинг

6.   Дълготрайна стока, придобита от лизингодателя с цел лизинг е част от бруто образуване на основен капитал на наемодателя (P.51) и е показана като дълготраен материален актив (AN.III) в баланса на лизингодателя през целия ѝ икономически живот. Следователно потреблението на капитал (K.1) за съответната дълготрайната стока се записва в сметките на лизингодателя

Плащанията на рента получавани от лизинаемодателя са показани в неговата производствена сметка като продукция (P.1) от лизингови услуги. Ако наемателят е производител, плащанията на рентата са част от неговото междинно потребление (P.2). Когато наемателят е домакинство, действащо като краен потребител, плащанията на рентата са част от неговите крайни потребителски разходи (P.3).

7.   В NACE Rev. 1, опериращия лизинг от недвижими имущество се класифицира в клас 70.20 „Даване под наем на собствено имущество“. Опериращият лизинг на други дълготрайни стоки се класифицира в част 71 „Даване под наем на машини и оборудване без оператор и лични и домакински стоки“. Опериращият лизинг не включва дадените под наем машини и оборудване с оператор, които се класифицират според предоставените от оборудването услуги и персонала. Например, придобиването на камион със шофьор се класифицира в клас 60.24 „Пътен транспорт“. Институционално, корпорациите с опериращ лизинг се класифицират в сектор S.11 „Нефинансови корпорации“, но функциониращи наемодатели могат също да бъдат намерени в сектор S.14 „Домакинства“.

Ако лизингодателят е резидент, докато лизингополучателят е не- резидент, плащанията на рентата са показани като износ на услуги (P.62). Тъй като лизинговата стока остава в баланса на резидентната единица (лизингодателя), стоката не се появява в от сметките на останал свят. Ако лизингодателят е не-резидент, докато лизингополучателят е резидент, плащанията на наем се записват като внос на услуги (P.72). В този случай стоката не се счита за влязла на икономическата територия (само услугите са внос). Така заетата стока не се появява нито в сметка останал свят нито в някоя друга сметка.

Финансов лизинг

8.   Ако лизингополучателят е производител, дълготрайната стока се показва като бруто образуване на основен капитал (P.51) за лизингополучателя в началото на лизинговия период. През лизинговия период (освен когато лизингополучателят пропуска да плаща рента) стоката се показва като дълготраен материален актив (AN.III) в баланса на лизингополучателя. Последващо потребление на основен капитал (K.1) се показва в сметките на наемателя. В края на лизинговия период, лизингополучателят i) или купува стоката по остатъчна стойност, като тя продължава да съществува в неговия баланс, или ii) стоката се връща на наемодателя, като тя се показва като намаляване на бруто образуване на основен капитал за лизингополучателя и излиза от баланса на наемателя, и може да влезе в баланса на лизингодателя или в трети баланс, когато лизингодателят я продава.

9.   Ако лизингополучателят е домакинство, действащо като краен потребител, дълготрайната стока се третира като купена от лизингополучателя с цел крайно потребление в началото на лизинговия период. Това означава, че цената на придобиване на отдадената под наем стока е част от крайните потребителски разходи на наемателя (P.3) в началото на лизинговия период и стоката се появява само като дълготрайно потребление в неговия баланс.

Заемът (F.4) се приписва от лизингодателя на лизингополучателя. Главницата на този заем е цената на придобиване на отдадените стоки плюс разходите за трансфер (ако има). Неизплатеният приписан заем (AF.4) се показва в баланса на наемодателя и наемателя респективно като финансов актив и пасив. Плащанията на рента се отчитат по два елемента, основно платена главница (F.4) и лихва (D.41), с крайно плащане съответстващо на прекратяването на лизинга.

10.   Лихвеният процент по приписания заем се определя имплицитно, така че акумулираните плащания през лизинговия период са точно равни на главницата. Когато наемът остава постоянна от период за период, лихвената част от наема ще намалява през времето, докато частта на оставащата за плащане сума ще нараства съответно, като заемът се плаща на равни вноски. Когато главницата, наемът и дължината на лизинговия период са известни за всеки договор, лихвеният процент, лихвените плащания и оставащите плащания могат да бъдат лесно калкулирани, използвайки стандартни формули. Когато точната дата на лизинговия договор не е на лице, което е чест случай в практиката, разумно е да се направи допускане с цел извършване на тези изчисления. В много страни бизнес счетоводството третира финансовия лизинг по подобен начин както е описано тук, което улеснява за наличието на данни.

11.   Производствената дейност на финансови наемодатели е финансово посредничество. Обикновено лизингополучателите не таксуват отделно техните посреднически услуги. Тяхната продукция е основно или специално финансово-посреднически услуги условно измерени (FISIM), изчислени както при другите финансови посредници: полученият доход от собственост минус платената лихва, с изключение на друг получен доход от собственост от инвестиране на техните собствени фондове (1). Някои финансови лизингодатели правят задължения към други независими единици, когато платената лихва е значима и калкулирането на FISIM е точно определено. Други финансови лизингодатели правят задължения само към техните дъщерни дружества платимата лихва трудно може да бъде предвидена. В последния случай може би е необходимо да се оцени размера платимата лихва чрез използване на апроксимиращ лихвен процент.

Корпорациите, занимаващи се с финансов лизинг се класифицират в институционалния подсектор S.123 „Други финансови посредници с изключение на застрахователните корпорации и пенсионните фондове“. Класификацията на дейностите е NACE Rev. 1 клас 65.21 „Финансов лизинг“.

12.   ESA третира финансовия лизинг, предполагайки че отдадената под лизинг стока не се появява в никоя сметка на лизингодателя като за третирането на стоката няма значение дали лизингодателят е резидент или нерезидент. Ако производителят или продавачът на стоката е резидент, докато лизингополучателят нерезидент, отдадената под лизинг стока се третира като износ (P.61), когато лизингодателят поема собствеността върху стоката, т.е. в началото на лизинговия период. Ако производителят/продавачът е нерезидент, а лизингополучателят е резидент, то стоката се счита за внос (P.71) когато лизинговият период започва.

Ако лизингодателят е резидент, докато лизингополучателят не е, заемът (F.4/AF.4) се приписва от резидентната единица (лизингодателя) към нерезидентната единица (лизингополучателя). Ако лизингодателят е нерезидент, а лизингополучателят е резидент, то заемът се приписва от нерезидентната единица (лизингодателя) към резидентната (лизингополучателя). В случая, когато лизинговите операции са между резиденти, плащанията на наема са разделени на лихвени (D.41) и плащания на главница (F.4).

Придобиване на изплащане

13.   Дълготрайната стока се отчита ако е купена от купувача в деня, когато той я придобива по цена, която купувач би платил при кеш покупка. Купувачът получава един условен заем (F.4/AF.4) по еквивалентна стойност. ESA разделя плащанията от купувача към финансиращия на главница (F.4) и лихвени плащания (D.41), използвайки същия метод, приложен при финансовия лизинг.

Производствената дейност, извършена от финансиращия за сключване на договори за придобиване на изплащане е финансово посредничество. Като обикновено те не вземат отделна такса за техните услуги, тяхната цялостна продукция са условно измерените услуги на финансовото посредничество (FISIM), изчислени като доход от собственост, намален с платените лихви, изключвайки всеки доход от собственост от собствени фондове. В случая на финансов лизинг, сумата на лихвените плащани трудно се наблюдава, тя трябва да бъде оценена.

14.   В NACE Rev.1, договорите на финансистите за придобиване се класифицират в клас 65.22 „Други отпуснати кредити“. Придобиващите корпорации се класифицират в институционален подсектор S.123 „Други финансови посредници с изключение на застрахователните компании и пенсионни фондове“, финансистите на договорите за придобиване могат също да бъдат срещнати в сектор S.14 „Домакинства“.

Ако купувачът е нерезидент, докато финансиращият е резидент, стока се третира като износ (Р.61), когато купувачът поема правото на собственост. В този случай, финансиращият осигурява нерезидентната единица (купувача) със заем (F.4/AF.4). Ако купувачът е резидентна единица, а финансиращият не е, стоката се третира като внос (Р.71), когато се доставя на купувача, който в същото време получава заем (F.4/AF.4) от нерезидентния финансист. Плащанията по главницата (F.4) и лихвените плащания (D.41) се третират по същия начин както при финансовия лизинг, включващ нерезидентните единици.

(1)  За повече информация виж глава 3, параграф 3.63.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ЗАСТРАХОВАНЕ

ВЪВЕДЕНИЕ

1.   Има два основни вида застраховане: социално застраховане и друго застраховане.

Социалното застраховане може да бъде подразделено на:

а)

Социално осигурителни схеми на правителството,

б)

Частни фондови социално застрахователни схеми, и

в)

Нефондови социално застрахователни схеми, управлявани от работодателите.

Другото застраховане може да бъде подразделено на:

а)

Друго животозастраховане, и

б)

Друго общо застраховане

Спомагателните презастрахователни и застрахователни дейности се разглеждат в отделни части на настоящото приложение. Тези проблеми се отнасят предимно до другото застраховане, но те могат също така да засягат и социалното застраховане.

ДЕФИНИЦИИ

Социално застраховане

2.   Социалнозастрахователните схеми са схемите, при които социалните вноски се плащат от заетите лица или други индивиди, или от работодателите от името на наетите от тях лица, за да се осигури правото на социално застрахователни помощи за заетите лица, други вносители, икономически зависими от тях лица, или други наследници. Социалнозастрахователните схеми покриват социални рискове или потребности (1) За разлика от социалните помощи социалнозастрахователните помощи са условни в зависимост от участието в дадена схема.

3.   Социалнозастрахователните схеми често са организирани колективно, така че участниците да не са задължени да получават индивидуални застрахователни полици на техните собствени имена. Някои социално застрахователни схеми обаче могат да позволят или дори да изискват издаване на поименни полици на участниците. Индивидуалните полици се третират като част от социално застрахователната схема, ако те покриват социални рискове или потребности/ нужди и ако отговарят поне на едно от следните три условия:

а)

участието в схемата е задължително или по закон или съгласно условията за наемане на работа,

б)

схемата се управлява от името на дадена група и е ограничена до нейните членовете, или

в)

работодателят прави вноска в схемата от името на наето лице.

Социалноосигурителни схеми на правителството

4.   Тези схеми се наложени, контролирани и финансирани от правителствени единици и покриват цялото общество или големи групи от него. Социално осигурителните схеми на правителството могат да бъдат фондови или нефондови. Когато отделните фондове могат да бъдат идентифицирани, те остават собственост на правителството, а не на бенефициентите на схемите. Постъпленията в социално осигурителните схеми се състоят главно от вноски, платени от отделните лица или от работодателите от името на наетите от тях лица, но те могат също така да включват трансфери и от други правителствени единици. Участието в социално осигурителните схеми обикновено е, макар и невинаги, задължително. Помощите, изплатени на отделни лица, не се определят задължително в зависимост от размера на предварително платените вноски.

Следва да се отбележи, че социално застрахователните схеми, организирани от правителствените единици за наетите от тях лица не се класифицират като социално осигурителни схеми, а като частни фондови или нефондови социално застрахователни схеми.

Частни фондови социално застрахователни схеми

5.   Тези схеми се подразделят на две категории. Първата включва схеми, при които социалните вноски се плащат в застрахователни предприятия или автономни пенсионни фондове, които са отделни институционални единици както от работодателите така и от заетите лица. Застрахователните предприятия или автономните пенсионни фондове отговарят за управление на формиралите се фондове и изплащането на социалните помощи. Втората категория се състои от схеми, при които работодателите поддържат специални резерви, за да заплащат социалните помощи. Тези резерви са отделени от другите резерви на работодателите, но не представляват самостоятелни институционални единици отделно от работодателя и се отнасят като неавтономни пенсионни фондове.

Нефондови социално застрахователни схеми, управлявани от работодатели

6.   При тези схеми работодателите изплащат социални помощи на своите заети лица, бивши заети лица или на икономически зависимите лица от техните заети от свои собствени източници, без да създават специални резерви за тази цел.

Друго застраховане

7.   Другото застраховане покрива отделните институционални единици, изложени на определени рискове, с финансова защита срещу последиците от настъпването на специфични събития. То също така е и форма на финансово посредничество, при което фондовете са събрани от притежателите на полици и са инвестирани във финансови или други активи, които се държат като технически резерви за посрещане на бъдещи искове, произтичащи от настъпване на събития, определени в застрахователните полици.

Другите застрахователни полици, притежавани от домакинства, могат да покриват същите рискове или потребности като онези, покрити от социално застрахователните схеми. Другите застрахователни полици, притежавани от домакинствата, обаче се различават от социално застрахователните полици по това, че те са издадени по собствена инициатива на индивидуални домакинства и за тяхна собствена полза, независимо от техните работодатели или правителството.

Друго животозастраховане

8.   Притежателите на полици за друго животозастраховане са изключително домакинства, местни или чуждестранни лица. Притежателят на полица извършва регулярни плащания на застраховател, срещу които последният гарантира предоставянето на обезщетение на съответна дата или преди това, ако притежателят на полицата междувременно почине. Ако притежателят на полицата я отмени преди уговорения падеж, той има право на частично обезщетение от застрахователя. По този начин обезщетението винаги се плаща на притежателя на полицата или на неговите наследници. Полици, които осигуряват обезщетение в случаи на смърт в определен период, но не и при други обстоятелства, обикновено наричани срочни застраховки, не се разглеждат като друго животозастраховане, а като друго общо застраховане. На практика, поради начина, по който застрахователните корпорации водят своите сметки, невинаги е възможно да се отдели срочната застраховка от другото животозастраховане. При тези обстоятелства срочната застраховка може би трябва да се третира по същия начин както животозастраховането поради чисто практически съображения.

Обезщетение по животозастраховане може да бъде платено изцяло или като анюитет. Обезщетението може да бъде фиксирано или да се променя с оглед отразяване на дохода, получен от инвестиране на премиите през периода, за който е валидна полицата (полици „с печалба“). Специален вид полица с печалба е полицата свързана с дадена единица, при която обезщетението се променя съобразно стойността на отделения фонд.

Друго общо застраховане

9.   Всички видове институционални единици могат да бъдат притежатели на полици за друго общо застраховане. Другото общо застраховане включва срочната застраховка и застраховка срещу всички рискове освен смърт, т. е. произшествия, заболяване или пожар. Обикновено исковете се заплащат наведнъж като цяла сума, но могат също така да бъдат платени на части като анюитети. Обезщетенията невинаги се изплащат на основание на всяка полица за друго общо застраховане. Характерно е, че броят на ищците е много по-малък отколкото броят на притежателите на полици. За индивидуалните притежатели на полици определено не съществува връзка между платените премии и получените обезщетения дори в дългосрочен аспект.

Презастраховане

10.   Едно застрахователно предприятие, извършващо застраховка с притежатели на полици, често прехвърля някои от поетите рискове на други застрахователни предприятия. Тези операции между застрахователните предприятия се наричат презастраховане.

В презастрахователните операции са включени както застрахователи по животозастраховане, така и по общо застраховане. Застрахователните предприятия, които приемат презастраховане, могат да бъдат заети едновременно както с презастраховане, така и със застраховане на притежатели на полици, или могат да бъдат специализирани презастрахователи.

Спомагателни застрахователни единици

11.   Спомагателните застрахователни единици са ангажирани в дейности, тясно свързани със застраховането, но самите те не поемат рискове. Спомагателните застрахователни единици включват по-конкретно:

а)

застрахователни брокери,

б)

частни нетърговски организации, обслужващи застрахователните предприятия и пенсионни фондове,

в)

единици, чиято основна дейност е да функционират като надзорни органи на застрахователните предприятия и пенсионните фондове и на застрахователните пазари.

ТРЕТИРАНЕ В СМЕТКИТЕ

12.   За улеснение на изложението, следващите описания на различните видове застраховане се концентрират върху случаи, в които са включени само единици резиденти. В края на всеки раздел се разглеждат особеностите на случаите, включващи се до единици нерезиденти.

Социално застраховане

Социално осигурителни схеми на държавно управление

13.   Продукцията на лицата, управляващи тези схеми, е част от продукцията на държавното управление, оценена чрез сумата на разходите за производство. Следователно, за услугата на социалноосигурителните схеми на държавно управление не се начислява такса.

Вноските на работодателите в социалноосигурителните схеми на държавно управление (D.121) се третират като част от компенсацията на заетите лица, показана като платена от сектора на работодателя в сметка „Формиране на дохода“ и получена от сектор „Домакинства“ в сметка „Разпределение на първичния доход“. Вноските на работодателите се появяват отново в сметка „Вторично разпределение на дохода“ като част от фактическите социално осигурителни вноски на работодателите (D.6111), платени от сектор „Домакинства“ и получени от държавно управление. Вноските на заетите лица (D.6112) както и вноските на самонаети и незаети лица (D.6113) са отчетени също в сметка „Вторично разпределение на дохода“, като платени от сектор „Домакинства“ и получени от държавно управление. Социалноосигурителните помощи в брой (D.621) са показани в сметка „Вторично разпределение на дохода“ като платени от държавно управление и получени от домакинствата, а социално осигурителните помощи в натура са показани като позиция D.6311 и D.6312, платени от държавно управление и получени от домакинствата в сметка „Преразпределение на дохода в натура“.

14.   Единиците, управляващи социалноосигурителните схеми на държавно управление са класифицирани в подсектор S.1314 „Социално осигурителни фондове“. Класификацията на дейността според Класификацията на отраслите и икономическите дейности Ревизия 1 /NACE Rev.1/ е клас 75.30 „Дейности по задължителното социално осигуряване“.

Когато резидент работи за работодател нерезидент, вноските на работодателя са посочени като платени от останалия свят във външната сметка на първичните доходи и текущи трансфери. Ако заетото лице участвува и в социално осигурителна схема, управлявана от държавно управление нерезидент, всички вземания и задължения, обикновено отнасящи се до сектор „Държавно управление“ са получени или платими от останалия свят, отчетени във външната сметка на първичните доходи и текущи трансфери. Обаче, социалните трансфери в натура според ESA се извършват само между единици резиденти. Всякакви помощи от нерезидентни социално осигурителни схеми предназначени за резиденти, следователно по дефиниция са „Социални помощи, различни от социалните трансфери в натура“ (D.62).

Когато нерезидент работи за работодател резидент, вноските на работодателя се отчитат като получени от останалия свят във външната сметка на първичните доходи и текущи трансфери. Ако наетото лице нерезидент е обхванато в резидентна социалноосигурителна схема, операциите между наетото лице и сектор държавно управление се отчитат във външната сметка на първичните доходи и текущи трансфери. По дефиниция, всякакви помощи за наето лице нерезидент са социални помощи различни от социалните трансфери в натура (D.62).

Един пример на потоците, отчетени за социално осигурителните схеми на държавното управление, е посочен в таблица А.III.1.

Частни фондови социално застрахователни схеми

15.   Схемите, финансирани от автономни фондове, се третират различно от схемите, финансирани от неавтономни фондове. За автономните фондове таксата за услугата се изчислява като (А):

 

всички фактически получени вноски

плюс

всички допълнителни вноски

минус

дължимите помощи

минус

увеличението (плюс намалението) на резервите в пенсионния фонд

16.   И четирите позиции се отчитат без холдингови печалби или загуби. Общата сума на допълнителните вноски е идентична с дохода от собственост, приписан на притежателите на полици, който е доход, получен от частните социално застрахователни фондове чрез инвестиране на техните технически и пенсионни резерви. ESA разглежда тези резерви като собственост на притежателите на полици, които затова получават доход, формиран от тези резерви. Таксата за услуга се отчита като продукция (P.1) за автономните фондове и като крайни потребителски разходи (Р. 3) за сектор „Домакинства“.

За неавтономните фондове не се изчислява такса за услугата. Разходите по управление на тези фондове са включени с другите елементи на разходите в сметка „Производство“ на работодателите.

17.   Останалите операции се прилагат както за автономните, така и за неавтономните фондове. Фактическите социалноосигурителни вноски на работодателите (D.121) са посочени като част от компенсацията на заети лица, платена от сектора на работодателя в сметка „Формиране на дохода“ и получена от наетите домакинства в сметка „Разпределение на първичния доход“. Секторът на работодателя може да бъде всеки институционален сектор, включително държавно управление и домакинства (като работодатели). Доходът от собственост, приписан на притежателите на полици (част от D.4) е показан в сметка „Разпределение на първичния доход“ като платен от сектора на фонда и като получен от сектор „Домакинства“. Автономни местни фондове се намират в подсектор застрахователни предприятия и пенсионни фондове (S.125). Неавтономните фондове очевидно принадлежат към един и същи сектор със съответния работодател. Класификацията на отраслите и икономическите дейности Рев.1 /NACE Rev.1/ класифицира дейността на пенсионните фондове в клас 66.02 „Пенсионни фондове“.

18.   Фактическите вноски на работодателите са отчетени отново в сметка „Вторично разпределение на дохода“ а като част от D.6111, платена от домакинствата и получена от сектора на фонда. Вноските на заетите лица (D. 6112) и вноските на самозаетите и незаети лица (D 6113) също се отчитат в сметка „Вторично разпределение на дохода“ като платени от сектор домакинства и получени от сектора на фонда. Вноските, направени от заетите лица, самозаетите и незаетите лица, се равняват на направените преки плащания плюс дохода от собственост приписан на притежателите на полици минус таксата за услугата (последната е нулева за неавтономните фондове). Частните фондови социални помощи, включително пенсиите, са показани в сметка „Вторично разпределение на дохода“ като платени от фондовете и получени от домакинствата. По дефиниция всички частни фондови социални помощи са част от D.62, социални помощи различни от социалните трансфери в натура.

19.   Вписването във финансовата сметка съдържа два елемента:

а)

предплащания на застрахователни премии и резерви за висящи плащания (F.62), което обхваща всяка разлика между платимите и получени вноски и, както и между дължимите помощи и помощите, подлежащи на плащате (2). По условие този елемент е показан като изменение (отрицателно, ако е необходимо) на задълженията на фондовете и на активите на домакинствата.

б)

нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове (F 612) също е показана като изменение (отрицателно, ако е необходимо) в задълженията на фондовете и в резервите на домакинствата. Този елемент се равнява на вноските на работодателите и на заети лица по отношение на пенсиите, както е отчетен в сметка „Вторично разпределение на дохода“, минус платимите пенсии.

20.   Вследствие на вписването във финансовата сметка, F.612 и F.62 се появяват в баланса на сектор „Домакинства“ (като актив) и във сектора на фонда (като задължение).

В сметка „Използване на разполагаемия доход“, коректив за изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове (D.8) се отчита като получен от домакинствата и платен от фондовете. Този запис е равен на вторият елемент от вписването във финансовата сметка.

Работодателите и държавно управление понякога извършват извънредни плащания на частни социално застрахователни фондове с оглед увеличаване резервите на тези фондове. Такива плащания се отчитат в сметка „Капитал“ като други капиталови трансфери (D.99), платими от сектора на работодателите и от сектор държавно управление и като получени от сектора на фонда. Тъй като резервите на социално застрахователните фондове се третират като собственост на сектор „Домакинства“, се изисква съпровождаща корекция между сектора на фонда и сектор „Домакинства“. Тази корекция се отчита като други капиталови трансфери (D.99), платими от сектора на фонда и получени от сектор „Домакинства“.

21.   Ако заето лице резидент работи за работодател нерезидент, фактическите вноски на работодателя (D 121) се отчитат като част от компенсацията на заетите лица, платима от останалия свят и получена от домакинствата. Когато работодателят е нерезидент всеки неавтономен социално застрахователен фонд ще бъде също нерезидент, докато един автономен фонд може да бъде резидент или нерезидент. Ако наетото лице е обхванато в нерезидентен фонд, всички потоци между сектор „Домакинства“ и сектора на фонда се показват като операции между сектор „Домакинства“ и останалия свят. Таксата за услуга (в случая на автономни фондове нерезиденти) се показват като внос на услуги (P.72). Изменението в нетната стойност на застрахователните технически резерви (F.6) се показва във финансовата сметка на останалия свят, докато останалите потоци са показани във външната сметка на първичните доходи и текущи трансфери.

22.   Ако заето лице нерезидент работи за работодател резидент, фактическите вноски на работодателя (D.121) представляват част от компенсацията на заетите лица, платима от сектора на работодателя и получена от останалия свят. Ако наетото лице нерезидент е обхванато в социално застрахователен фонд резидент, всяка такса за услуга се отчита като износ на услуги (Р. 62). Всички останали потоци между фонда и наето лице се показват като отношение между сектора на фонда и останалия свят.

Особено когато са включени единици нерезиденти, невинаги са налице необходимите данни. Понякога изчисленията на някои от позициите, които следва да се отчетат, трябва да бъдат основани на предположения.

Един пример на отчетените потоци за частните фондови социално застрахователни схеми е показан в таблица А.III.2.

Нефондови социално застрахователни схеми, управлявани от работодателите

23.   По подобие на схемите, финансирани от неавтономните фондове, разходите за управление на нефондовите социално застрахователни схеми са включени с другите елементи на разходите в производствената сметка на работодателя. По такъв начин не се изчислява такса за услугата.

Тъй като нефондовите социално застрахователни схеми не формират отделни институционални единици извън работодателите, които ги управляват, всички операции са между сектора на работодателя и сектор „Домакинства“.

24.   ESA счита работодателя, управляващ нефондова схема, като правещ условна вноска в схемата от името на своите заети лица. Тази условна вноска (D.122) е част от компенсацията на заетите лица и е показана като платима от работодателя в сметка „Формиране на дохода“ и получена от домакинствата в сметка „Разпределение на първичния доход“. Условната вноска на работодателя се показва отново в сметка „Вторично разпределение на дохода“ като позиция D.612, платима от домакинствата и получена от работодателя. Сумата на тази вноска трябва да бъде определена съгласно бъдещите задължения на работодателя за предоставяне на помощи. Всъщност обаче, вноската обикновено се установява равна на платените през текущия период помощи, платими (минус социално осигурителните вноски на заетите лица).

25.   Фактическите вноски на заетите лица, ако има такива, се показват като част от D. 6112, платими от домакинствата и получени от сектора на работодателя. Сметка „Вторично разпределение на дохода“ показва също пенсиите и другите помощи като част от D.62, получени от домакинствата и платими от работодателя.

Нефондовите социално застрахователни схеми очевидно принадлежат към същия институционален сектор, както съответния работодател. Класификацията на икономическите дейности, Рев.1 (NACE Rev.1) ги счита за спомагателна дейност.

26.   Ако резидент работи за работодател нерезидент, управляващ нефондова социалнозастрахователна схема, всички операции са между сектор домакинства и останалия свят и се отчитат във външната сметка за първичните доходи и текущи трансфери. Ако нерезидент работи за работодател резидент, управляващ такава схема, всички операции са между останалия свят и сектора на работодателя посочени във външната сметка за първичните доходи и текущи трансфери.

Пример за потоците, отчетени за нефондовите социално застрахователни схеми, управлявани от работодателите, е показан в таблица А.III.3.

Друго застраховане

27.   Продукцията на услугите на другото застраховане, както животозастраховане, така и общо застраховане, се изчислява както следва (В):

 

получени фактически премии

плюс

допълнителни премиите

минус

дължимите обезщетения

минус

увеличения (плюс намаления) в техническите резерви срещу непокрити рискове и технически резерви за застраховки с печалба.

28.   Получените фактически премии са фактическите премии, които покриват рискове, поети през текущия период. Получените фактически премии, обикновено не се равняват на вземанията по фактически премии, тъй като последните често покриват рискове, поети както през текущия, така и през следващи периоди.

Допълнителните премии са идентични с дохода от собственост приписан на притежателите на полици, който представлява целия доход получен от застрахователните предприятия чрез инвестиране на техните застрахователни технически резерви, като се изключва всякакъв доход от инвестиране на собствените фондове на застрахователните предприятия. Застрахователните технически резерви съдържат два елемента: (а) предплащания на застрахователни премии и резерви за висящи (неуредени) искове, произтичащи от разликата между получените премии и вземанията по премии, както и между платимите обезщетения и дължимите искове, и (б) технически резерви срещу неизплатени искове и технически резерви за застраховки с печалба. Последният елемент се отнася само за животозастраховането. Застрахователните технически резерви обикновено се инвестират във финансови активи, които носят доход във формата на лихва или дивиденти. Тези резерви обаче могат да бъдат инвестирани и в недвижима собственост например, като в този случай доходът се получава като опериращ излишък.

29.   Дължимите обезщетения покриват събития, настъпили през текущия период. Често, исковете не стават дължими до настъпването на по-късен период, когато събитието се появява. Следователно, дължимите искове не са равни на платимите обезщетения.

Измененията в техническите резерви срещу непокрити рискове и техническите резерви за застраховки с печалба, се състоят в разпределение на техническите резерви срещу непокрити рискове и резерви за застрахователни полици с печалба да създадат капиталови суми, гарантирани от тези полици. Тези резерви се отнасят само до животозастраховането.

Всичките четири позиции в уравнение (Б) трябва да бъдат оценени без холдингови печалби и загуби.

Друго животозастраховане

30.   Общата продукция на другото животозастраховане е изчислена съгласно равенството (Б) и показана като позиция Р.1 в производствената сметка на подсектор застрахователни предприятия и пенсионни фондове. Ако не бъде потребена от домакинства нерезиденти, продукцията на друго животозастраховане се използва изцяло като крайно потребление от домакинства резиденти. Продукцията на услугите на животозастраховането трябва да се разпредели между сектор домакинства и останалия свят пропорционално на премиите, платими от домакинствата от местни и чуждестранни лица. Услугите по животозастраховането, потребени от резиденти, са показани като част от разходите на домакинствата за крайно потребление (Р 3) докато услугите потребени от чуждестранни лица са част от износа на услуги (Р.62).

31.   Две последващи операции са отчетени като друго животозастраховане. В сметка „Разпределение на първичния доход“, доходът от собственост, приписан на притежателите на полици (част от D.4) е показан като платим от сектора на застрахователните предприятия и получен от домакинствата. Във финансовата сметка позицията нетна стойност на активите на домакинствата в животозастрахователните резерви е показана като изменение (ако е необходимо отрицателно), в активите на домакинствата и задълженията на животозастрахователните предприятия,. Изменението в нетната стойност на активите на домакинствата се дължи на изменението в животозастрахователните резерви, които са техническите резерви срещу непокрити рискове и техническите резерви за застраховки с печалба (F.611). Следователно изменението в нетната стойност се равнява на фактическите премии, платими (не получените) плюс допълнителните премии минус вземанията по искове (които не са дължими) и минус таксата за услуги.

32.   Поради този запис във финансовата сметка, F.611 също е показан в баланса на сектор домакинства (като актив) и в сектора на застрахователя (като задължение).

Както при таксата за услуга, доходът от собственост, приписан на притежателите на полици (= допълнителните премии), трябва да бъде разпределен между сектор домакинства и останалия свят пропорционално на премии.

Институционално животозастрахователните предприятията се класифицират в S.125 „Застрахователни корпорации и пенсионни фондове“. Класифицирането на дейността съгласно Класификацията на икономическите дейности, Рев.1 (NACE Rev.1) е клас 66.01 „Застраховка живот“.

33.   Когато животозастрахователно предприятие резидент предоставя услуги на домакинства нерезиденти, таксата за услуга се отчита като износ на услуги (Р.62). Доходът от собственост, приписан на притежателите на полици, е показан като платим от застрахователния сектор и получен от останалия свят във външната сметка на първичните доходи и текущи трансфери. Изменението в нетната стойност на домакинствата чуждестранни лица в животозастрахователните резерви е показано във финансовата сметка на останалия свят като изменение в активите на останалия свят и задълженията на застрахователния сектор.

Когато покупката на домакинство резидент е покрита от животозастраховател нерезидент, процедурата по принцип е съвсем ясна: таксата за услуга се отчита като внос на услуги (Р.72), приписаният доход от собственост е показан във външната сметка на първичните доходи и текущи трансфери като платим от останалия свят и като получен от домакинствата, а изменението в нетната стойност на активите е показана като изменение в активите на домакинствата и задълженията на останалия свят. Необходимите данни за изчисляване на тези позиции обаче, обикновено не са налични - известни са само дължимите премии. Поради това са необходими предположения т.е. прилагане на съотношенията на таксата за услуга към премиите и приписания доход от собственост към премиите за животозастрахователя резидент към премиите, платени от местни домакинства на чуждестранното животозастрахователно предприятие.

Пример на потоците, отчетени за друго животозастраховане, е показан в таблица А.III.4.

Друго общо застраховане

34.   Продукцията (Р.1) на друго общозастрахователно предприятие се изчислява съгласно равенство (Б) и е показано в производствената сметка на подсектор застрахователни предприятия и пенсионни фондове. Услугите на общото застраховане могат да бъдат използвани като междинно потребление (Р. 2) от всеки сектор резидент, като крайно потребление на сектор домакинства, когато те са част от разходите на домакинствата за крайно потребление (Р.3) или като износ (Р.62). Услугите по общо застраховане, използвани като междинно потребление, трябва да бъдат разпределени по отрасли.

Равенство (Б) трябва да се използва за оценяване на общата стойност на продукцията на общото застраховане. Продукцията трябва да бъде разпределена между секторите и отраслите потребители пропорционално на фактическите премии, платими от всеки сектор. Докато всички местни сектори с изключение на домакинствата използват услугите на общото застраховане само за междинно потребление, сектор домакинства ги използва както за крайно така и за междинно потребление. Използването на услугите на общото застраховане от домакинствата трябва да бъде разпределено на междинно и крайно потребление пропорционално на фактически платимите премии. Премиите, които са ясно свързани с производствената дейност на некорпорираните предприятия трябва да се разглеждат като свързани с междинното потребление, докато останалите премии, платени от домакинствата, трябва да се разглеждат като свързани с крайното потребление.

35.   В сметка „Разпределение на първичния доход“, доходът от собственост, приписан на притежателите на полици, се отчита като част от D.4, платим от застрахователния сектор и получен от секторите, притежатели на полици. Теоретично, доходът от собственост, приписан на притежателите на полици следва да бъде разпределен между секторите пропорционално на резервите, приписани на всеки сектор притежател на полици, но това е почти непостижимо на практика. Доходът от собственост, приписан на притежателите на полици, следователно трябва да бъде разпределен пропорционално на фактически платените премии от всеки сектор притежател на полици.

36.   В сметка „Вторично разпределение на дохода“ получените нетни премии са показани като платими от всички сектори притежатели на полици и като получени от застрахователния сектор. Получените нетни премии се изчисляват като фактически получените премии плюс дохода от собственост, приписан на притежателите на полици, минус стойността на потребените услуги. Според равенство (Б) получените нетни премии се равняват на подлежащите на плащане обезщетения (3). Сметка „Вторичното разпределение на дохода“ също показва дължимите обезщетения като платими от застрахователния сектор и получени от всички сектори притежатели на полици. Получените нетни премии и дължимите обезщетения са част от позиция D.7, „Други текущи трансфери“.

Някои искове се предявяват поради щета или повреда, които притежателя на полица е причинил на собственост, лица, или трети страни. В такива случаи валидните искове се отчитат като пряко платими от застрахователното предприятие на засегнатите лица, а не косвено посредством притежателя на полицата.

37.   Във финансовата сметка нетната стойност на актива на притежателите на полици по общозастрахователни резерви е показан като изменение в активите на секторите, притежатели на полици и като изменение в задълженията на застрахователния сектор. Изменението в нетната стойност на активите, класифицирано като F.62, се дължи на предплащания на премии и резерви срещу висящи искове. F.62 се появява и като задължение в баланса на застрахователите по общо застраховане и като актив в баланса на притежателите на полици.

Общозастрахователните предприятия принадлежат към клас 66.03, „Общо застраховане“ на Класификацията на икономическите дейности, Рев.1 (NACE Rev.1). Техният институционален сектор е S.125 „Застрахователни корпорации и пенсионни фондове“.

38.   Когато покупката на единици чуждестранни лица се покрива от застрахователи местни лица таксата за услуги е показана като износ на услуги (Р.62). Доходът от собственост, приписан на притежателите на полици, получените нетни премии и дължимите обезщетения се отчитат във външната сметка на първичните доходи и текущи трансфери, докато нетната стойност на актива на притежателите на полици на резерви по общо застраховане е показана във финансовата сметка на останалия свят. В този случай изчисленията за останалия свят не са по-трудни отколкото изчисленията за който и да е резидентен сектор притежатели на полици.

Когато единиците местни лица са застраховани от чуждестранни лица застрахователи по общо застраховане проблемът с данните е далеч по-труден. Нормално само данните за платени премии и получени обезщетения са налице. Затова се използва опростен метод, игнориращ резервите по общо застраховане и съответния им доход от собственост. Таксата за услуга, която се отчита като внос на услуги (Р.72), се изчислява като платими премии минус получените обезщетения (4). Платимите нетни премии се изчисляват като платими премии минус таксата за услугата като това се равнява на получените обезщетения. Както платимите нетни премии така и получените обезщетения се показват във външната сметка на първичните доходи и текущи трансфери.

Пример за потоците, отчетени при другото общо застраховане е показан в таблица АIII.5.

Презастраховане

39.   ESA отчита презастрахователните операции по по-прост начин в сравнение с преките застрахователни операции (последното означава операциите между застрахователни предприятия и обикновените притежатели на полици). Вместо да показва включените потоци (получени премии, дължими обезщетения, комисионни и др.), поотделно, презастрахователните операции са показани като услуга, оказана от презастраховател на пряк застраховател. Стойността на тази услуга се оценява като салдо между всички потоци, възникващи между презастраховател и пряк застраховател.

За застрахователните предприятия местни лица по общо и животозастраховане произведените презастрахователни услуги са показани като продукция (Р.1), докато получените презастрахователни услуги са показани като междинно потребление (Р.2). Оказаните презастрахователни услуги от презастрахователи местни лица на застрахователи чуждестранни лица се показват като износ на услуги (Р.62), докато услугите, оказани от презастрахователи чуждестранни лица на застрахователи местни лица се отчитат като внос на услуги (Р.72).

40.   За застрахователните предприятия местни лица данните за продукцията и за междинното потребление на презастрахователни услуги могат да бъдат получени от статистика на застраховането. Изчисляването на вноса и на износа на презастрахователни услуги може да бъде по-трудно в зависимост главно от наличността и качеството на данните от платежния баланс. Външният баланс на презастрахователните услуги, обаче може лесно да бъде получен от статистика на застраховането.

Презастрахователните операции между местните застрахователни предприятия често са консолидирани. Обаче, за да бъде в съответствие с директивите по застраховането на Европейската общност, ESA препоръчва презастрахователните услуги да бъдат отчитани без консолидиране. Консолидирането или неконсолидирането на презастрахователните услуги между резидентите засяга равнището на продукцията на застрахователните услуги, но балансиращите позиции като добавена стойност, опериращ излишък и спестявания не са засегнати.

Спомагателни застрахователни дейности

41.   Продукцията на спомагателните застрахователни услуги се оценява на базата на платените такси или комисионни. В случаите на НТИОД, опериращи като бизнес асоциации за застрахователни предприятия и пенсионни фондове, тяхната продукция се оценява чрез сумите на членските вноски, платени от членовете на тези асоциации. Тази продукция се ползва като междинно потребление от членовете на съответните асоциации.

Институционалните единици, заети основно в спомагателни застрахователни дейности, се класифицират в S.124 „Спомагателни финансови дейности“. Класифицирането на дейността според Класификацията на икономическите дейности, Рев.1 е клас 67.20 „Спомагателни дейности по застраховането и пенсионните фондове“.

ЗАСТРАХОВАНЕ: ЛИФРОВ ПРИМЕР ЗА ЗАСТРАХОВАНЕ

A.III.1 —   Социалноосигурителни схеми на правителството

Използване

 

Ресурс

Общо

Съответстващи записи във:

S.1

Общо за икономиката

S.15

НТООД

S.14

Домакинства

S.13

Държавно управление

S.12

Финансови корпорации

S.11

Нефинансови корпорации

Операции и балансови позиции

S.11

Нефинансови корпорации

S.12

Финансови корпорации

S.13

Държавно управление

S.14

Домакинства

S.15

НТООД

S.1

Общо за икономиката

Съответстващи записи във:

Общо

Сметка „Стоки и услуги“

Сметка „Останал свят“

Сметка „Останал свят“

Сметка „Стоки и услуги“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сметка „Формиране на дохода“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

155

 

0

155

8

0

45

4

98

D.121

Фактически социалноосигурителни вноски на работодатела

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сметка „Първично разпределение на дохода“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

D.121

Фактически социалноосигурителни вноски на работодателая

 

 

 

155

 

155

0

 

155

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сметка „Вторично разпределение на дохода“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

155

 

0

155

 

155

 

 

 

D.6111

Фактически социалноосигурителни вноски на работодатела

 

 

155

 

 

155

0

 

155

76

 

0

76

 

76

 

 

 

D.6112

Фактически социалноосигурителни вноски на заетите лица

 

 

76

 

 

76

0

 

76

32

 

 

32

 

32

 

 

 

D.6113

Социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица

 

 

32

 

 

32

0

 

32

232

 

0

232

 

 

232

 

 

D.621

Социалноосигурителни помощи в брой

 

 

 

232

 

232

0

 

232

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сметка „Преразпределение на дохода в натура“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

78

 

 

78

 

 

78

 

 

D.6311

Социалноосигурителни помощи в натура, изплатени

 

 

 

78

 

78

 

 

78

65

 

 

65

 

 

65

 

 

D.6312

Други социалноосигурителни помощи в натура

 

 

 

65

 

65

 

 

65


A.III.2 —   Частни фондови социалнозастрахователни схеми

Използване

 

Ресурс

Общо

Съответстващи записи във:

S.1

Общо за икономиката

S.15

НТООД

S.14

Домакинства

S.13

Държавно управление

S.12

Финансови корпорации

S.11

Нефинансови корпорации

Операции и балансови позиции

S.11

Нефинансови корпорации

S.12

Финансови корпорации

S.13

Държавно управление

S.14

Домакинства

S.15

НТООД

S.1

Общо за икономиката

Съответстващи записи във:

Общо

Сметка „Стоки и услуги“

Сметка „Останал свят“

Сметка „Останал свят“

Сметка „Стоки и услуги“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Външна сметка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

0

 

0

 

 

 

 

 

 

P.6

Износ на стоки и услуги

 

 

 

 

 

 

 

0

0

0

0

 

 

 

 

 

 

 

P.7

Внос на стоки и услуги

 

 

 

 

 

 

0

 

0

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Производствена сметка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3

3

 

 

 

 

 

 

 

P.1

Продукция

 

3

 

 

 

3

 

 

3

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сметка „Формиране на дохода“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

19

 

0

19

2

0

3

0

14

D.121

Фактически социалноосигурителни вноски на работодатела в частни фондови схеми

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сметка „Разпределение на първичния доход“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

D.121

Фактически социалноосигурителни вноски на работодатела в частни фондови схеми

 

 

 

19

 

19

0

 

19

12

 

0

12

 

 

 

12

 

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

 

 

 

12

 

12

0

 

12

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сметка „Вторично разпределение на дохода“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

19

 

0

19

 

19

 

 

 

D.121

Фактически социалноосигурителни вноски на работодатела в частни фондови схеми

1

18

0

0

0

19

0

 

19

21

 

0

21

 

21

 

 

 

D.6112

Нетни социалноосигурителни вноски на заетите лица

1

20

0

0

0

21

0

 

21

29

 

0

29

0

0

0

28

1

D.622

Социални помощи от частни фондове

 

 

 

29

 

29

0

 

29

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сметка „Използване на разполагаемия доход“

 

 

 

 

 

 

 

 

0

3

 

 

3

 

3

 

 

0

P.3

Крайни потребителски разходи

 

 

 

 

 

 

 

3

3

11

 

0

11

0

 

0

10

1

D.8

Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

 

 

 

11

 

11

0

 

11

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Финансова сметка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

11

 

 

11

 

11

 

 

 

F.612

Нетна стойност на активите на домакинствата в в резервите на пенсионните фондове

1

10

0

 

0

11

0

 

11

1

 

 

1

 

1

 

 

 

F.62

Предплащания на застрахователни премии и резерви за висящи плащания

 

1

 

 

 

1

 

 

1


A.III.3 —   Нефондови схеми управлявани от работодателя

Използване

 

Ресурс

Общо

Съответстващи записи във:

S.1

Общо за икономиката

S.15

НТООД

S.14

Домакинства

S.13

Държавно управление

S.12

Финансови корпорации

S.11

Нефинансови корпорации

Операции и балансови позиции

S.11

Нефинансови корпорации

S.12

Финансови корпорации

S.13

Държавно управление

S.14

Домакинства

S.15

НТООД

S.1

Общо за икономиката

Съответстващи записи във:

Общо

Сметка „Стоки иуслуги“

Сметка „Останалсвят“

Сметка „Останал свят“

Сметка „Стоки и услуги“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сметка „Формиране на дохода“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

19

 

0

19

1

0

5

1

12

D.122

Условни социалноосигурителни вноски на работодателя

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сметка „Първично разпределение на дохода“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

D.122

Условни социалноосигурителни вноски на работодателя

 

 

 

19

 

19

0

 

19

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сметка „Вторично разпределение на дохода“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

19

 

0

19

 

19

 

 

 

D.612

Условни осигурителни вноски

12

1

5

0

1

19

0

 

19

19

 

0

19

1

0

5

1

12

D.623

Нефондови социални помощи на заетите лица

 

 

 

19

 

19

0

 

19


A.III.4 —   Друго животозастраховане

Използване

 

Ресурс

Общо

Съответстващи записи във:

S.1

Общо за икономиката

S.15

НТООД

S.14

Домакинства

S.13

Държавно управление

S.12

Финансови корпорации

S.11

Нефинансови корпорации

Операции и балансови позиции

S.11

Нефинансови корпорации

S.12

Финансови корпорации

S.13

Държавно управление

S.14

Домакинства

S.15

НТООД

S.1

Общо за икономиката

Съответстващи записи във:

Общо

Сметка „Стоки и услуги“

Сметка „Останал свят“

Сметка „Останал свят“

Сметка „Стоки и услуги“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Външна сметка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

0

 

0

 

 

 

 

 

 

P.6

Износ на стоки и услуги

 

 

 

 

 

 

 

0

0

0

0

 

 

 

 

 

 

 

P.7

Внос на стоки и услуги

 

 

 

 

 

 

0

 

0

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Производствена сметка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4

4

 

 

 

 

 

 

 

P.1

Продукция

 

4

 

 

 

4

 

 

4

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сметка „Първично разпределение на дохода“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

7

 

 

7

 

 

 

7

 

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

 

 

 

7

 

7

0

 

7

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сметка „Използване на разполагаемия доход“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4

 

0

4

 

4

 

 

 

P.3

Крайни потребителски разходи

 

 

 

 

 

 

 

4

4

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Финансова сметка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

22

 

0

22

 

22

 

 

 

F.611

Нетна стойност на активите на домакинствата в животозастрахователните резерви

 

22

 

 

 

22

0

 

22


A.III.5 —   Друго общо застраховане

Използване

 

Ресурс

Общо

Съответстващи записи във:

S.1

Общо за икономиката

S.15

НТООД

S.14

Домакинства

S.13

Държавно управление

S.12

Финансови корпорации

S.11

Нефинансови корпорации

Операции и балансови позиции

S.11

Нефинансови корпорации

S.12

Финансови корпорации

S.13

Държавно управление

S.14

Домакинства

S.15

НТООД

S.1

Общо за икономиката

Съответстващи записи във:

Общо

Сметка „Стоки и услуги“

Сметка „Останал свят“

Сметка „Останал свят“

Сметка „Стоки и услуги“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Външна сметка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

0

 

0

 

 

 

 

 

 

P.6

Износ на стоки и услуги

 

 

 

 

 

 

 

0

0

0

0

 

 

 

 

 

 

 

P.7

Внос на стоки и услуги

 

 

 

 

 

 

0

 

0

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Производствена сметка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

6

6

 

 

 

 

 

 

 

P.1

Продукция

 

6

 

 

 

6

 

 

6

4

 

0

4

0

3

0

0

1

P.2

Междинно потребление

 

 

 

 

 

 

 

4

4

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сметка „Първично разпределение на дохода“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

6

 

 

6

 

 

 

6

 

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

5

0

0

1

0

6

0

 

6

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сметка „Вторично разпределение на дохода“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

45

 

2

43

0

31

4

0

8

D.71

Нетни премии по общо застраховане

 

45

 

 

 

45

 

 

45

45

 

0

45

 

 

 

45

 

D.72

Обезщетения по общо застраховане

6

0

1

35

0

42

3

 

45

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сметка „Използване на разполагаемия доход“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2

 

 

2

 

2

 

 

 

P.3

Крайни потребителски разходи

 

 

 

 

 

 

 

2

2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Финансова сметка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2

 

0

2

0

2

0

0

0

F.62

Предплащания на застрахователни премии и резерви за висящи плащания

 

2

 

 

 

2

 

 

2

(1)  Виж глава IV, пар.4.83-4.86 за определение на социални рискове или потребности.

(2)  Фактическите получените вноски, които покриват рискове поети през текущия период, обикновено се различават от фактически платимите вноски. Последните често покриват рискове както през текущия така и през последващите периоди. По същия начин, дължимите социални помощи невинаги се равняват на платимите социални помощи. Социалните помощи, дължими за едно събитие, настъпващо в един отчетен период, могат да станат платими в по-късен период.

(3)  Подлежащи на плащане обезщетения представляват сумите, които трябва да бъдат преведени на ищците. В такъв случай дължимите обезщетения не са равни на „поетите обезщетения“ в сметките на застрахователните предприятия, доколкото последните включват също и разходите по управление на обезщетенията, които в националните сметки са част или от междинното потребление или от компенсацията на заетите лица.

(4)  Ако са налични, трябва да бъдат използвани данните за получените премии и дължимите обезщетения вместо платимите премии и получените обезщетения.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

КЛАСИФИКАЦИИ И СМЕТКИ

ЧАСТ I.

КЛАСИФИКАЦИИ

А. Класификация на институционалните сектори (S)

S.1

Общо за икономиката

S.11

Нефинансови корпорации

S.11001

Публични нефинансови корпорации

S.11002

Национални частни нефинансови корпорации

S.11003

Нефинансови корпорации с чуждестранен контрол

S.12

Финансови корпорации

S.121

Централна банка

S.122

Други парични финансови институции

S.12201

Публични

S.12202

Национални частни

S.12203

С чуждестранен контрол

S.123

Други финансови посредници, без застрахователни корпорации и пенсионни фондове

S.12301

Публични

S.12302

Национални частни

S.12303

С чуждестранен контрол

S.124

Спомагателни финансови единици

S.12401

Публични

S.12402

Национални частни

S.12403

С чуждестранен контрол

S.125

Застрахователни корпорации и пенсионни фондове

S.12501

Публични

S.12502

Национални частни

S.12503

С чуждестранен контрол

S.13

Държавно управление

S.1311

Централно държавно управление

S.1312

Федерално държавно управление

S.1313

Местно държавно управление

S.1314

Социално-осигурителни фондове

S.14

Домакинства

S.141 + S.142

Работодатели (включително работници на собствена сметка)

S.143

Заети лица

S.144

Получатели на доходи от собственост и от трансфери

S.1441

Получатели на доходи от собственост

S.1442

Получатели на пенсии

S.1443

Получатели на други трансферни доходи

S.145

Други домакинства

S.15

Нетърговски организации обслужващи домакинства

S.2

Останал свят

S.21

Европейски съюз

S.211

Държави-членки на Европейския съюз

S.212

Институции на Европейския съюз

S.22

Трети страни и международни организации

В. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОПЕРАЦИИТЕ И ДРУГИТЕ ПОТОЦИ

1. Операции със стоки и услуги (продукти) (Р)

Р.1

Продукция

Р.11

Пазарна продукция

Р.119

Косвено измерени услуги на финансовите посредници (FISIM)

Р.12

Продукция за собствено крайно използване

Р.13

Друга непазарна продукция

Р.2

Междинно потребление

Р.3

Крайни потребителски разходи

Р.31

Индивидуални разходи за крайно потребление

Р.32

Колективни разходи за крайно потребление

Р.4

Фактическо крайно потребление

Р.41

Фактическо индивидуално потребление

Р.42

Фактическо колективно потребление

Р.5

Бруто образуване на капитал

Р.51

Бруто образуване на основен капитал

Р.511

Придобиване минус намаление на дълготрайни материални активи

Р.5111

Придобиване на нови дълготрайни материални активи

Р.5112

Придобиване на съществуващи дълготрайни материални активи

Р.5113

Намаление на съществуващи дълготрайни материални активи

Р.512

Придобиване минус намаление на дълготрайни нематериални активи

Р.5121

Придобиване на нови дълготрайни нематериални активи

Р.5122

Придобиване на съществуващи дълготрайни нематериални активи

Р.5123

Намаление на съществуващи дълготрайни нематериални активи

Р.513

Увеличение на стойността на непроизведените нефинансови активи

Р.5131

Основни подобрения на непроизведените нефинансови активи

Р.5132

Разходи по прехвърляне на собственост на непроизведени нефинансови активи

Р.52

Изменение на запасите

Р.53

Придобиване минус намаление на ценности

Р.6

Износ на стоки и услуги

Р.61

Износ на стоки

Р.62

Износ на услуги

Р.7

Внос на стоки и услуги

Р.71

Внос на стоки

Р.72

Внос на услуги


2. Разпределителни операции (D)

D.1

Компенсация на заети лица

D.11

Надници и заплати

D.12

Социалноосигурителни вноски на работодателите

D.121

Фактически социалноосигурителни вноски на работодателите

D.122

Условни социалноосигурителни вноски на работодателите

D.2

Данъци върху производството и вноса

D.21

Данъци върху продуктите

D.211

Данъци от типа на данък добавена стойност (ДДС)

D.212

Данъци и мита върху вноса с изключение на ДДС

D.2121

Мита върху вноса

D.2122

Данъци върху вноса с изключение на ДДС и мита върху вноса

D.214

Данъци върху продуктите без ДДС и данъци върху вноса

D.29

Други данъци върху производството

D.3

Субсидии

D.31

Субсидии върху продуктите

D.311

Субсидии върху вноса

D.319

Други субсидии върху продуктите

D.39

Други субсидии върху производството

D.4

Доход от собственост

D.41

Лихва

D.42

Разпределен доход на корпорациите

D.421

Дивиденти

D.422

Разпределена печалба на квазикорпорациите

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

D.45

Рента

D.5

Текущи данъци върху дохода, имуществото и други

D.51

Данъци върху дохода

D.59

Други текущи данъци

D.6

Социалноосигурителни вноски и помощи

D.61

Социалноосигурителни вноски

D.611

Фактически социалноосигурителни вноски

D.6111

Фактически социалноосигурителни вноски на работодателите

D.61111

Задължителни фактически социалноосигурителни вноски на работодателите

D.61112

Доброволни фактически социалноосигурителни вноски на работодателите

D.6112

Социалноосигурителни вноски на заетите лица

D.61121

Задължителни социалноосигурителни вноски на заетите лица

D.61122

Доброволни социалноосигурителни вноски на заетите лица

D.6113

Социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаетите лица

D.61131

Задължителни социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаетите лица

D.61132

Доброволни социалноосигурителни вноски на заетите лица и незаетите лица

D.612

Условни социалноосигурителни вноски

D.62

Социални помощи без социални трансфери в натура

D.621

Социално осигурителни помощи в брой

D.622

Частни фондови социални помощи

D.623

Нефондови социални помощи на заетите лица

D.624

Помощи за социално подпомагане в брой

D.63

Социални трансфери в натура

D.631

Социални помощи в натура

D.6311

Социалноосигурителни помощи в натура, изплатени

D.6312

Други социалноосигурителни помощи в натура

D.6313

Помощи за социално подпомагане в натура

D.632

Трансфери на индивидуални непазарни стоки и услуги

D.7

Други текущи трансфери

D.71

Нетни премии по общо застраховане

D.72

Обезщетения по общо застраховане

D.73

Текущи трансфери между държавни органи

D.74

Текущи международни трансфери

D.75

Разни текущи трансфери

D.8

Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

D.9

Капиталови трансфери

D.91

Данъци върху капитала

D.92

Ивестиционни субсидии

D.99

Други капиталови трансфери


3. Операции с финансови инструменти (F) (Нетно придобиване на финансови активи/нетно поемане на задължения)

F.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

F.11

Монетарно злато

F.12

Специални права на тираж (SDRs)

F.2

Валута и депозити

F.21

Валута

F.22

Прехвърляеми депозити

F.29

Други депозити

F.3

Ценни книжа различни от акции

F.33

Ценни книжа различни от акции с изключение на финансови деривативи

F.331

Краткосрочни ценни книжа различни от акции с изключение на финансови деривативи

F.332

Дългосрочни ценни книжа различни от акции, с изключение на финансови деривативи

F.34

Финансови деривативи

F.4

Заеми а  (1)

F.41

Краткосрочни заеми

F.42

Дългосрочни заеми

F.5

Акции и други нетни активиа  (1)

F.51

Акции и други нетни активи, изключващи акциите на взаимните фондове

F.511

Котирани акции

F,512

Некотирани акции

F.513

Други нетни активи

F.52

Акции на взаимни фондове

F.6

Застрахователни технически резерви

F.61

Нетна стойност на активите на домакинствата в животозастрахователните резерви и резервите на пенсионните фондове

F.611

Нетна стойност на активите на домакинствата в животозастрахователните резерви

F.612

Нетна стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

F.62

Предплащане на застрахователни премии и резерви за висящи плащания

F.7

Други сметки подлежащи на получаване/плащанеа  (1)

F.71

Търговски кредити и аванси

F.79

Други сметки подлежащи на получаване/плащане с изключение на търговски кредити и аванси


4. Други записи по натрупването (К)

К.1

Потребление на основен капитал

К.2

Придобиване минус намаление на нефинансови непроизведени активи

К.21

Придобиване минус намаление на земя и други материални непроизведени активи

К.211

Придобиване на земя и други материални непроизведени активи

К.212

Намаление на земя и други айни материални непроизведени активи

К.22

Придобиване минус намаление на нематериални непроизведени активи

К.221

Придобиване на нематериални непроизведени активи

К.222

Намаление на нематериални непроизведени активи

К.3

Икономическо появяване на непроизведените активи

К.4

Икономическо появяване на произведените активи

К.5

Естествен прираст на некултивирани биологически ресурси

К.6

Икономическо изчезване на непроизведените активи

К.61

Изчезване на естествени икономически активи

К.62

Друго икономическо изчезване на непроизведените активи

К.7

Катастрофални загуби

К.8

Некомпенсирани конфискации

К.9

Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде

К.10

Други изменения в обема на финансовите активи и пасиви некласифицирани другаде

К.11

Номинални холдингови печалби/загуби

К.11.1

Неутрални холдингови печалби/загуби

К.11.2

Реални холдингови печалби/загуби

К.12

Промени в класификациите и структурата

К.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

К.12.2

Промени в класификацията на активите и задълженията

К.12.21

Монетизация/демонетизация на златото

К.12.22

Промени в класификацията на активите или задълженията, които не са монетизация/демонетизация на злато

С. КЛАСИФИКАЦИЯ НА БАЛАНСОВИТЕ ПОЗИЦИИ (2) (В)

В.1

Добавена стойност/В.1* Вътрешен продукт

В.2

периращ излишък

В.3

Смесен доход

В.4

Предприемачески доход

В.5

Баланс на първични доходи/В.5* Национален доход

В.6

Разполагаем доход

В.7

Коригиран разполагаем доход

В.8

Спестяване

В.9

Нето предоставени/нето получени заеми

В.10

Изменение в нетната стойност

В.10.1

Изменение в нетната стойност, дължащо се на спестявания и капиталови трансфери (3)  (4)

В.10.2

Изменения в нетната стройност, дължащи се на изменения в обема на активите

В.10.3

Изменения в нетната стройност, дължащи се на номинални холдингови печалби/загуби

В.10.31

Изменения в нетната стойност, дължащи се на неутрални холдингови печалби/загуби

В.10.32

Изменения в нетната стойност, дължащи се на реални холдингови печалби/загуби

В.11

Външно салдо стоки и услуги

В.12

Текущо външно салдо

В.90

Нетна стойност

ВF.90

Нетни финансови активи

D. КЛАСИФИКАЦИЯ НА АКТИВИТЕ (А)

1. Нефинансови активи (AN)

AN.1

Произведени активи

AN.11

Дълготрайни актививи

AN.111

Материални дълготрайни активи

AN.1111

Жилищни сгради

AN.1112

Други сгради и съоръжения

AN.11121

Нежилищни сгради

AN.11122

Други съоръжения

AN.1113

Машини и оборудване

AN.11131

Транспортно оборудване

AN.11132

Други машини и съоръжения

AN.1114

Култивирани активи

AN.11141

Продуктивни и работни животни

AN.11142

Лозя, овощни градини и други дървесни насаждения даващи многократен добив

AN.112

Нематериални дълготрайни активи

AN.1121

Геологопроучвателни работи

AN.1122

Компютърен софтуер

AN.1123

Развлекателни, литературни или артистични оригинали

AN.1129

Други нематериални дълготрайни активи

AN.12

Запаси

AN.121

Материали и доставки

AN.122

Незавършено производство

AN.1221

Незавършено производство на култивираните активи

AN.1222

Друго незавършено производство

AN.123

Готова продукция

AN.124

Стоки за препродажба

AN.13

Ценности

AN.131

Скъпоценни метали и камъни

AN.132

Антикварни и други произведения на изкусвото

AN.139

Други ценности

AN.2

Непроизведени активи

AN.21

Материални непроизведени активи

AN.211

Земя

AN.2111

Земя под сгради и съоръжения

AN.2112

Земя в процес на култивиране

AN.2113

Земя за отдих и развлечения и прилежащите водни повърхности

AN.2119

Друга земя и прилежащи водни повърхности

AN.212

Подпочвени активи

AN.2121

Находища на въглища, нефт и природен газ

AN.2122

Метални минерални ресурси

AN.2123

Неметални минерални ресурси

AN.213

Некултивирани биологични ресурси

AN.214

Водни ресурси

AN.22

Нематериални непроизведени активи

AN.221

Обекти на патентното право

AN.222

Лизинг и други прехвърляеми договори

AN.223

Закупена положителна репутация

AN.229

Други нематериални непроизведени активи


2. Финансови активи/пасиви (AF)

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

AF.11

Монетарно злато

AF.12

Специални права на тираж (SDRs)

AF.2

Валута и депозити

AF.21

Валута

AF.22

Прехвърляеми депозити

AF.29

Други депозити

AF.3

Ценни книжа различни от акции

AF.33

Ценни книжа различни от акции с изключение на финансови деривативи

AF.331

Краткосрочни ценни книжа различни от акции с изключение на финансови деривативи

AF.332

Дългосрочни ценни книжа различни от акции с изключение на финансови деривативи

AF.34

Финансови деривативи

AF.4

Заеми  (5)

AF.41

Краткосрочни заеми

AF.42

Дългосрочни заеми

AF.5

Акции и други нетни активие  (5)

AF.51

Акции и други нетни активи, изключващи акциите на взаимните фондове

AF.511

Котирани акции

AF.512

Некотирани акции

AF.513

Други нетни активи

AF.52

Акции на взаимни фондове

AF.6

Застрахователни технически резерви

AF.61

Нетна стойност на активите на домакинствата в животозастрахователните резерви и резервите на пенсионните фондове

AF.611

Нетна стойност на активите на домакинствата в животозастрахователните резерви

AF.612

Нетна стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

AF.62

Предплащане на застрахователни премии и резерви за висящи плащания

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване/плащане

AF.71

Търговски кредити и аванси

AF.79

Други сметки подлежащи на получаване/плащане с изключение на търговски кредити и аванси

Е. ПРЕГРУПИРАНЕ И КОДИРАНЕ ПО ОТРАСЛИ (А), ПРОДУКТИ (P) И ИНВЕСТИЦИИ (I) (БРУТООБРАЗУВАНЕ НА ОСНОВЕН КАПИТАЛ) (РI)

А60

Код

Описание

Съответствие Nace, Rev.1

01

Селско и ловно стопанство и свързани с тях услуги

01

02

Горско стопанство, дърводобив и свързани с тях услуги

02

05

Рибно стопанство и свързани с него услуги

05

10

Добив на въглища и торф

10

11

Добив на суров нефт и природен газ; услуги, свързани с добива на нефт и газ, без проучвателните работи

11

12

Добив на уранови и ториеви руди и техните концентрати

12

13

Добив на метални руди

13

14

Добив на неметални материали и суровини

14

15

Производство на хранителни продукти и напитки

15

16

Производство на тютюневи изделия

16

17

Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло

17

18

Производство на облекло, вкл. кожено; обработка на кожухарски кожи

18

19

Производство на обработени кожи без косъм; производство на изделия за пътуване, сарашки изделия и обувки

19

20

Производство на дървен материал и изделия от него, без мебели

20

21

Производство на дървесна маса, хартия, картон и изделия от хартия и картон

21

22

Издателска и полиграфическа дейност; възпроизвеждане на записани носители

22

23

Производство на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво

23

24

Производство на химични продукти

24

25

Производство на изделия от каучук и пластмаси

25

26

Производство на продукти от други неметални минерални суровини

26

27

Производство и леене на метали

27

28

Производство на метални изделия, без машини и оборудване

28

29

Производство на машини, оборудване и домакински уреди

29

30

Производство на канцеларска и електронно-изчислителна техника

30

31

Производство на електрически машини и апарати, некласифицирани другаде

31

32

Производство на радио-, телевизионна и далекосъобщителна техника

32

33

Производство на медицински, прецизни и оптични апарати и инструменти; производство на часовници

33

34

Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета

34

35

Производство на превозни средства, без автомобили

35

36

Производство на мебели; производство, некласифицирано другаде

36

37

Рециклиране на отпадъци

37

40

Производство и разпределение на електрическа енергия, газообразни горива и топлинна енергия

40

41

Събиране, пречистване и разпределение на вода

41

45

Строителство

45

50

Търговия, техническо обслужване и ремонт на автомобили и мотоциклети, части и принадлежности за тях; търговия на дребно с горива и смазочни материали

50

51

Търговия на едро и търговско посредничество, без търговия с автомобили и мотоциклети

51

52

Търговия на дребно, без търговията на дребно с автомобили и мотоциклети; ремонт на лични вещи и стоки за домакинството

52

55

Хотели и ресторанти

55

60

Сухопътен транспорт, вкл. тръбопроводния

60

61

Воден транспорт

61

62

Въздушен транспорт

62

63

Спомагателни дейности в транспорта; дейности на туристически агенции

63

64

Поща и далекосъобщения

64

65

Финансово посредничество, без застраховане и осигуряване чрез самостоятелни фондове

65

66

Застрахователна дейност и дейности на самостоятелни осигурителни фондове, без задължителното обществено осигуряване

66

67

Спомагателни дейности по финансово посредничество

67

70

Операции с недвижими имоти

70

71

Даване под наем на превозни средства, машини и друга техника, без оператор, на домакински и лични вещи

71

72

Дейности в областта на компютърните технологии

72

73

Научно-изследователска и развойна дейност

73

74

Други бизнесуслуги

74

75

Държавно управление и отбрана; задължително обществено осигуряване

75

80

Образование

80

85

Здравеопазване и социални дейности

85

90

Събиране и третиране на отпадъци, почистване и възстановяване

90

91

Дейности на професионални, синдикални, политически, религиозни и обществени организации

91

92

Дейности в областта на културата, спорта и развлеченията

92

93

Други услуги за населението

93

95

Дейности на домакинства като работодатели на домашен персонал

95

99

Екстериториални организации и служби

99

А31

Код

Описание

Съответствие Nace, Rev.1

АА

Селско, ловно и горско стопанство

А

ВВ

Рибно стопанство

В

СА

Добив на енергийни суровини

СА

СВ

Добив, без добива на енергийни суровини

СВ

DA

Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия

DA

DB

Производство на текстил и изделия от текстил; производство на облекло

DB

DC

Производство на обработени кожи без косъм и изделия от тях

DC

DD

Производство на дървен материал и изделия от него, без мебели

DD

DE

Производство на дървесна маса, хартия, картон и изделия от хартия и картон; издателска и полиграфическа дейност

DF

DF

Производство на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво

DE

DG

Производство на химични вещества, продукти и влакна

DG

DH

Производство на изделия от каучук и пластмаси

DH

DI

Производство на продукти от други неметални минерални суровини

DI

DJ

Металургия и производство на метални изделия, без производство на машини и оборудване

DJ

DK

Производство на машини и оборудване, без класифицираните в подсектор DL

DK

DL

Производство на електро-, оптично и друго оборудване

DL

DM

Производство на превозни средства

DM

DN

Преработваща промишленост, некласифицирана другаде

DN

EE

Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода

E

EF

Строителство

F

GG

Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството

G

HH

Хотели и ресторанти

H

II

Транспорт, складиране и съобщения

I

JJ

Финансово посредничество

J

KK

Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнесуслуги

K

LL

Държавно управление и отбрана; задължително обществено осигуряване

L

MM

Образование

M

NN

Здравеопазване и социални дейности

N

OO

Други дейности, обслужващи обществото и личността

O

PP

Дейности на домакинства

P

QQ

Екстериториални организации и служби

Q

А17

Код

Описание

Съответствие Nace, Rev.1

А

Селско, ловно и горско стопанство

А

B

Рибно стопанство

B

C

Добивна промишленост

C

D

Преработваща промишленост

D

E

Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода

E

F

Строителство

F

G

Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството

G

H

Хотели и ресторанти

H

I

Транспорт, складиране и съобщения

I

J

Финансово посредничество

J

K

Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнесуслуги

K

L

Държавно управление и отбрана; задължително обществено осигуряване

L

M

Образование

M

N

Здравеопазване и социални дейности

N

O

Други дейности, обслужващи обществото и личността

O

P

Дейности на домакинства

P

Q

Екстериториални организации и служби

Q

Р60

Код

Описание

Съответствие CPA

01

Продукти на селското и ловното стопанство и свързаните с тях услуги

01

02

Продукти на горското стопанство, дърводобива и свързаните с тях услуги

02

05

Риба и други водни животни; услуги, свързани с рибното стопанство

05

10

Въглища и торф

10

11

Суров нефт и природен газ; услуги, свързани с добива на нефт и газ, без проучването

11

12

Уранови и ториеви руди и техните концентрати

12

13

Метални руди

13

14

Неметални материали и суровини

14

15

Хранителни продукти и напитки

15

16

Тютюневи изделия

16

17

Текстил и изделия от текстил, без облекло

17

18

Облекло, вкл. кожено; кожухарски кожи

18

19

Обработени кожи без косъм; изделия за пътуване; сарашки изделия и обувки

19

20

Дървен материал и изделия от него, без мебели

20

21

Дървесна маса, хартия, картон и изделия от хартия и картон

21

22

Продукти на издателската и полиграфическата дейност; записани носители

22

23

Кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво

23

24

Химични продукти

24

25

Изделия от каучук и пластмаси

25

26

Продукти от други неметални минерални суровини

26

27

Продукти на металургията и на леенето на метали

27

28

Метални изделия, без машини и оборудване

28

29

Машини, оборудване и домакински уреди

29

30

Канцеларска и електронно-изчислителна техника

30

31

Електрически машини и апарати, некласифицирани другаде

31

32

Радио-, телевизионна и далекосъобщителна техника

32

33

Медицински, прецизни и оптични апарати и инструменти; часовници

33

34

Автомобили, ремаркета и полуремаркета

34

35

Превозни средства, без автомобили

35

36

Мебели; продукти на производството, некласифицирани другаде

36

37

Суровини от рециклирани отпадъци

37

40

Електрическа енергия, газообразни горива и топлинна енергия

40

41

Събрана и пречистена вода; услуги, свързани с разпределение на вода

41

45

Строителни и монтажни работи

45

50

Търговски услуги по продажби, техническо обслужване и ремонт на автомобили и мотоциклети, части и принадлежности за тях; търговски услуги по продажби на дребно на горива и смазочни материали

50

51

Търговски услуги по продажби на едро и търговско посредничество, без тези с автомобили и мотоциклети

51

52

Търговски услуги по продажби на дребно, без тези с автомобили и мотоциклети; услуги по ремонт на лични вещи и стоки за домакинството

52

55

Услуги на хотели и ресторанти

55

60

Услуги на сухопътния транспорт, вкл. тръбопроводния

60

61

Услуги на водния транспорт

61

62

Услуги на въздушния транспорт

62

63

Спомагателни услуги в транспорта; услуги на туристически агенции

63

64

Услуги на пощата и далекосъобщенията

64

65

Услуги по финансово посредничество, без застраховане и осигуряване чрез самостоятелни фондове

65

66

Услуги по застраховане и услуги на самостоятелни осигурителни фондове, без задължително обществено осигуряване

66

67

Спомагателни услуги по финансово посредничество

67

70

Услуги, свързани с недвижими имоти

70

71

Услуги по даване под наем на превозни средства, машини и друга техника, без оператор, на домакински и лични вещи

71

72

Продукти и услуги в областта на компютърните технологии

72

73

Научни изследвания и експериментални разработки

73

74

Други бизнесуслуги

74

75

Услуги на държавното управление и отбраната; услуги по задължително обществено осигуряване

75

80

Образователни услуги

80

85

Услуги на здравеопазването и социалните дейности

85

90

Услуги по събиране и третиране на отпадъци; услуги по почистване и възстановяване

90

91

Услуги на професионални, синдикални, политически, религиозни и обществени организации

91

92

Услуги в областта на културата, спорта и развлеченията

92

93

Други услуги за населението

93

95

Услуги на домакинства като работодатели на домашен персонал

95

99

Услуги на екстериториални организации и служби

99

Р31

Код

Описание

Съответствие CPA

АA

Продукти на селското, ловното и горското стопанство

A

ВB

Риба и други водни животни; услуги, свързани с рибното стопанство

B

СА

Енергийни суровини

CA

CB

Продукти на добива, без енергийните суровини

CB

DA

Хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия

DA

DB

Текстил и изделия от текстил; облекло

DB

DC

Обработени кожи без косъм и изделия от тях

DC

DD

Дървен материал и изделия от него, без мебели

DD

DE

Дървесна маса, хартия, картон и изделия от хартия и картон; издания, продукти и услуги на полиграфията

DE

DF

Кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво

DF

DG

Химични вещества, продукти и влакна

DG

DH

Изделия от каучук и пластмаси

DH

DI

Продукти от други неметални минерални суровини

DI

DJ

Изделия на металургията и метални изделия, без машини и оборудване

DJ

DK

Машини и оборудване, без класифицираните в подсектор DL

DK

DL

Електро-, оптично и друго оборудване

DL

DM

Превозни средства

DM

DN

Продукти на преработващата промишленост, некласифицирани другаде

DN

EE

Електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода

E

FF

Строителни и монтажни работи

F

GG

Търговски услуги по продажби, техническо обслужване и ремонт на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството

G

HH

Услуги на хотели и ресторанти

H

II

Услуги на транспорта, складирането и съобщенията

I

JJ

Услуги по финансово посредничество

J

KK

Услуги по операции с недвижими имоти, наемодателни и бизнесуслуги

K

LL

Услуги на държавното управление и отбраната; услуги по задължително обществено осигуряване

L

MM

Образователни услуги

M

NN

Услуги на здравеопазването и социалните дейности

N

OO

Други услуги за обществото и личността

O

PP

Услуги на домакинства

P

QQ

Услуги на екстериториални организации и служби

Q

Р17

Код

Описание

Съответствие CPA

A

Продукти на селското, ловното и горското стопанство

A

B

Риба и други водни животни; услуги свързани с рибното стопанство

B

C

Продукти на добивната промишленост

C

D

Продукти на преработващата промишленост

D

E

Електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода

E

F

Строителни и монтажни работи

F

G

Търговски услуги по продажби, техническо обслужване и ремонт на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството

G

H

Услуги на хотели и ресторанти

H

I

Услуги на транспорта, складирането и съобщенията

I

J

Услуги по финансово посредничество

J

K

Услуги по операции с недвижими имоти, наемодателни и бизнесуслуги

K

L

Услуги на държавното управление и отбраната; услуги по задължително обществено осигуряване

L

M

Образователни услуги

M

N

Услуги на здравеопазването и социалните дейности

N

O

Други услуги за обществото и личността

O

P

Услуги на домакинства

P

Q

Услуги на екстериториални организации и служби

Q

A6—A3

А6

Код

Описание

Съответствие Nace, Rev.1

1

Селско, ловно и горско стопанство Рибно стопанство

A + B

2

Добивна промишленост Преработваща промишленост Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода

C + D + E

3

Строителство

F

4

Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството Хотели и ресторанти Транспорт, складиране и съобщения

G + H + I

5

Финансово посредничество Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнесуслуги

J + K

6

Държавно управление и отбрана; задължително обществено осигуряване Образование Здравеопазване и социални дейности Други дейности, обслужващи обществото и личността Дейности на домакинства

L до Р


А3

Код

Описание

Съответствие Nace, Rev.1

1

Селско, ловно и горско стопанство Рибно стопанство

A + B

2

Добивна промишленост Преработваща промишленост Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода Строителство

C + D + E + F

3

Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството Хотели и ресторанти Транспорт, складиране и съобщения Финансово посредничество Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнесуслуги Държавно управление и отбрана; задължително обществено осигуряване Образование Здравеопазване и социални дейности Други дейности, обслужващи обществото и личността Дейности на домакинства

G до P

P6—P3

Р6

Код

Описание

Съответствие CPA

1

Продукти на селското, ловното и горското стопанство Риба и други водни животни; услуги свързани с рибното стопанство

A + B

2

Продукти на добивната промишленост Продукти на преработващата промишленост Електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода

C + D + E

3

Строителни и монтажни работи

F

4

Търговски услуги по продажби, техническо обслужване и ремонт на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството Услуги на хотели и ресторанти Услуги на транспорта, складирането и съобщенията

G + H + I

5

Услуги по финансово посредничество Услуги по операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнесуслуги

J + K

6

Услуги на държавното управление и отбраната; услуги по задължително обществено осигуряване Образователни услуги Услуги на здравеопазването и социалните дейности Други услуги за обществото и личността Услуги на домакинства

L до P


Р3

Код

Описание

Съответствие CPA

1

Продукти на селското, ловното и горското стопанство Риба и други водни животни; услуги свързани с рибното стопанство

A + B

2

Продукти на добивната промишленост Продукти на преработващата промишленост Електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода Строителни и монтажни работи

C + D + E + F

3

Търговски услуги и продажби, техническо обслужване и ремонт на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството Услуги на хотели и ресторанти Услуги на транспорта, складирането и съобщенията Услуги по финансово посредничество Услуги по операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнесуслуги Услуги на държавното управление и отбраната; услуги по задължително обществено осигуряване Образователни услуги Услуги на здравеопазването и социалните дейности Други услуги за обществото и личността Услуги на домакинства

G до P

Pi6—Pi3

Pi6

Код

Описание

Съответствие CPA

1

Продукти на селско, горско и рибно стопанство и аквакултура

01 + 02 + 05

 

Оборудване

—

2

Метални продукти и машини

28 of 33 + 36

3

Транспортни съоръжения

34 + 35

 

Строителство:

45

4

в това число жилищно

—

5

в това число друго строителство

—

6

Други продукти

Останалите раздели


Pi3

Код

Описание

Съответствие CPA

1

Метални продукти и машини, транспортни съоръжения

28 до 36

2

Строителство

45

3

Други продукти

Останалите раздели

F. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ИНДИВИДУАЛНОТО ПОТРЕБЛЕНИЕ ПО ЦЕЛИ (Coicop) (6)

(Едно- или дву-цифрови нива)

01   Храни, напитки и тютюн

01.1   Храни

01.2   Напитки

01.3   Тютюн

02   Облекло и обувки

02.1   Облекло

02.2   Обувки

03   Жилища, вода, електричество, газ и други горива

03.1   Брутни наеми

03.2   Редовна поддръжка и ремонт на жилище

03.3   Други услуги, свързани с жилището

03.4   Електричество, газ и други горива

04   Жилищно обзавеждане, домакинско оборудване и обичайно поддържане на дома

04.1   Мебели, покъщнина и украса за дома, килими и други подови настилки и поправки

04.2   Домакински текстилни изделия

04.3   Домакински електроуреди и отоплителни уреди; хладилници, миялни машини и подобни основни домакински уреди, включително принадлежности и поправка

04.4   Стъклария, сервизи и прибори за хранене и домакински принадлежности

04.5   Инструменти и оборудване за дома и градината

04.6   Стоки и услуги за обичайното поддържане на дома

05   Здравеопазване

05.1   Медицински и фармацевтични продукти и уреди и оборудване за терапия

05.2   Извънболнични медицински и парамедицински услуги

05.3   Болнични услуги

05.4   Застрахователни услуги при болест и нещастен случай

06   Транспорт

06.1   Покупка на превозни средства

06.2   Опериране с лични превозни средства

06.3   Транспортни услуги

07   Отдих, развлечения и култура

07.1   Оборудване и принадлежности, включително поправката им

07.2   Услуги в областта на развлеченията и културата

07.3   Вестници, книги и канцеларски принадлежности

08   Образование

08.1   Услуги в областта на образованието

08.2   Материали за целите на образованието

08.3   Помощни услуги в областта на образованието

09   Хотели, кафенета и ресторанти

09.1   Кетъринг

09.2   Услуги по настаняване

10   Разнообразни стоки и услуги

10.1   Лична хигиена

10.2   Лични вещи, некласифицирани другаде

10.3   Комуникации

10.4   Социални услуги

10.5   Финансови услуги, некласифицирани другаде

10.6   Други услуги, некласифицирани другаде

G. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ФУНКЦИИТЕ НА ДЪРЖАВНОТО УПРАВЛЕНИЕ (Cofog) ()

01   Общофункционални обществени услуги

01.1   Органи на изпълнителната и законодателната власт, финансови и фискални въпроси, външни работи, различни от чуждестранната помощ

01.2   Чуждестранна икономическа помощ

01.3   Фундаментални научни изследвания

01.4   Общи услуги

01.5   Общофункционални публични услуги, некласифицирани другаде

02   Въпроси и услуги, свързани с отбраната

02.1   Управление и функциониране на военната и гражданската защита

02.2   Чуждестранна военна помощ

02.3   Приложна научноизследователска дейност и експериментално развитие в областта на отбраната

02.4   Въпроси, свързани с отбраната, некласифицирани другаде

03   Въпроси относно публичния ред и сигурността

03.1   Услуги по полицейска и противопожарна безопасност

03.2   Съдилища

03.3   Управление и функциониране на затворите

03.4   Въпроси, свързани с обществения ред и сигурността, некласифицирани другаде

04   Въпроси в областта на образованието и услугите

04.1   Въпроси и услуги в областта на предучилищното и начално образование (нива Isced 0 и 1)

04.2   Въпроси и услуги в областта на гимназиалното обучение (нива Isced 2 и 3)

04.3   Въпроси и услуги в областта на университетското образование (нива Isced 5, 6 и 7)

04.4   Услуги в областта на образованието, които не могат да бъдат определени чрез ниво (ниво Isced 9)

04.5   Субсидиарни услуги за образованието

04.6   Услуги и въпроси в областта на образованието, некласифицирани другаде

05   Въпроси и услуги в областта на здравеопазването

05.1   Болнични въпроси и услуги

05.2   Лекари, практикуващи клинични, медицински, зъботехнически и парамедицински услуги

05.3   Въпроси и услуги, свързани с общественото здраве

05.4   Медикаменти, протези, медицинско оборудване и уреди или други предписани продукти, свързани със здравето

05.5   Приложна научноизследователска дейност и експериментално развитие, свързано със системата за осигуряване на здравни и медицински грижи

05.6   Въпроси и услуги, свързани със здравеопазването, некласифицирани другаде

06   Въпроси и услуги в областта на социалното осигуряване и благоденствие

06.1   Въпроси и услуги, свързани със социалното осигуряване

06.2   Въпроси и услуги, свързани с благоденствието

06.3   Въпроси и услуги в областта на социалното осигуряване и благоденствие, некласифицирани другаде

07   Въпроси в областта на жилищното настаняване и местата за отдих и култура на Общността

07.1   Жилищно настаняване и развитие на Общността

07.2   Въпроси и услуги в областта на водоснабдяването

07.3   Санитарни въпроси и услуги, включително борба с и контрол на замърсяването

07.4   Въпроси и услуги в областта на уличното осветление

07.5   Въпроси в областта на жилищното настаняване и местата за отдих и култура на Общността, некласифицирани другаде

08   Въпроси и услуги в областта на развлеченията, културата и религията

08.0   Въпроси и услуги в областта на развлеченията, културата и религията

09   Въпроси и услуги в областта на горивата и енергията

09.1   Въпроси и услуги в областта на горивата

09.2   Електричество и други енергийни източници

09.3   Въпроси и услуги в областта на горивата и енергията, некласифицирани другаде

10   Въпроси и услуги в областта на земеделието, горското стопанство, лова и рибарството

10.1   Въпроси и услуги в областта на земеделието

10.2   Въпроси и услуги в областта на горското стопанство

10.3   Въпроси и услуги в областта на лова и рибарството

10.4   Научноизследователска дейност и експериментално развитие в областта на земеделието, некласифицирани другаде

10.5   Въпроси и услуги в областта на земеделието, горското стопанство, лова и рибарството, некласифицирани другаде

11.   Услуги и въпроси в областта на минното дело и минералните ресурси, различни от гориво; въпроси и услуги в областта на производството и строителството

11.1   Услуги и въпроси в областта на минното дело и минералните ресурси, различни от гориво

11.2   Услуги и въпроси в областта на производството

11.3   Услуги и въпроси в областта на строителството

11.4   Въпроси и услуги в областта на минното дело и минералните ресурси, некласифицирани другаде; услуги и въпроси в областта на производството, некласифицирани другаде и услуги и въпроси в областта на строителството, некласифицирани другаде

12   Въпроси и услуги в областта на транспорта и комуникациите

12.1   Въпроси и услуги в областта на шосейния транспорт

12.2   Въпроси и услуги в областта на водния транспорт

12.3   Въпроси и услуги в областта на железопътния транспорт

12.4   Въпроси и услуги в областта на въздушния транспорт

12.5   Въпроси и услуги в областта на транспортирането по тръбопроводи и други системи за транспорт

12.6   Въпроси и услуги в областта на транспорта, некласифицирани другаде

12.7   Въпроси и услуги в областта на комуникацията

12.8   Въпроси и услуги в областта на транспорта и комуникацията, некласифицирани другаде

13   Други икономически въпроси и услуги

13.1   Въпроси и услуги в областта на разносната търговия, включително съхранение и складиране, въпроси и услуги в областта на хотелиерството и ресторантьорството

13.2   Въпроси и услуги в областта на туризма

13.3   Въпроси и услуги, свързани с многоцелевото развитие

13.4   Общи икономически и търговски въпроси, различни от общите въпроси, свързани с труда

13.5   Общи въпроси и услуги, свързани с труда

13.6   Други икономически въпроси и услуги, некласифицирани другаде

14   Разходи, некласифицирани в по-големи групи

14.0   Разходи, некласифицирани в по-големи групи

ЧАСТ II.

СМЕТКИ

Table A.IV.1   Сметка 0: Сметка „Стоки и услуги“

Ресурс

Използване

P.1

Продукция

3 595

P.2

Междинно потребление

1 904

P.11

Пазарна продукция

3 048

 

 

 

P.12

Продукция за собствено потребление

171

P.3/P.4

Крайни потребителски разходи/Фактическо крайно потребление

1 371

 

 

 

P.31/P.41

Индивидуално потребление/Фактическо ивидуално потребление

1 215

P.13

Друга непазарна продукция

376

P.32/P.42

Колективно потребление/ Фактическо колективно потребление

156

D.21

Данъци върху продуктите

141

 

 

 

D.31

Субсидии върху продуктите

–8

P.51

Бруто образуване на основен капитал

376

 

 

 

P.511

Придобиване минус намаление на дълготрайни материални активи

303

P.7

Внос на стоки и услуги

497

P.5111

Придобиване на нови дълготрайни материални активи

305

P.71

Внос на стоки

392

P.5112

Придобиване на съществуващи дълготрайни материални активи

11

P.72

Внос на услуги

105

P.5113

Намаление на съществуващи дълготрайни материални активи

–13

 

 

 

P.512

Придобиване минус намаление на дълготрайни нематериални активи

51

 

 

 

P.5121

Придобиване на нови дълготрайни нематериални активи

53

 

 

 

P.5122

Придобиване на съществуващи дълготрайни нематериални активи

6

 

 

 

P.5123

Намаление на съществуващи дълготрайни нематериални активи

–8

 

 

 

P.513

Надбавки към стойността на непроизведените нефинансови активи

22

 

 

 

P.5131

Основни подобрения на непроизведените нефинансови активи

5

 

 

 

P.5132

Разходи по прехвърляне на собственост на непроизведени нефинансови активи

17

 

 

 

P.52

Изменение на запасите

28

 

 

 

P.53

Придобиване минус намаление на ценности

10

 

 

 

P.6

Износ на стоки иуслуги

536

 

 

 

P.61

Износ на стоки

462

 

 

 

P.62

Износ на услуги

74

Таблица A.IV.2   Пълна последователност на сметките общо за икономиката

I:   Сметка „Производство“

Използване

Ресурс

P.2

Междинно потребление

1 904

P.1

Продукция

3 595

 

 

 

P.11

Пазарна продукция

3 048

 

 

 

P.12

Продукция за собствено крайно потребление

171

 

 

 

P.13

Друга непазарна продукция

376

 

 

 

D.21-D.31

Данъци минус субсидии върху продуктите

133

B.1*g

Брутен вътрешен продукт

1 824

 

 

 

K.1

Потребление на основен капитал

222

 

 

 

B.1*n

Нетен вътрешен продукт

1 602

 

 

 

II:   Сметки за разпределение и използване на дохода

II.1:   Сметка „Първично разпределение на дохода“

II.1.1:   

 

Използване

Ресурс

D.1

Компенсация на заетите лица

762

B.1*

Вътрешен продукт

1 602

D.11

Надници и заплати

569

 

 

 

D.12

Социалноосигурителни вноски от работодателите

193

 

 

 

D.121

Фактически социалноосигурителни вноски от работодателите

174

 

 

 

D.122

Условни социалноосигурителни вноски от работодателите

19

 

 

 

D.2

Данъци върху производството и вноса

235

 

 

 

D.21

Данъци върху продуктите

141

 

 

 

D.211

Данъци от типа на данък добавена стойност (ДДС)

121

 

 

 

D.212

Данъци и мита върху вноса с изключение на ДДС

17

 

 

 

D.2121

Мита върху вноса

17

 

 

 

D.2122

Данъци върху вноса с изключение на ДДС и митата върху вноса

0

 

 

 

D.214

Данъци върху продуктите без ДДС и данъци върху вноса

3

 

 

 

D.29

Други данъци върху производството

94

 

 

 

D.3

Субсидии

-44

 

 

 

D.31

Субсидии върху продуктите

-8

 

 

 

D.311

Субсидии върху вноса

0

 

 

 

D.319

Други субсидии върху продуктите

-8

 

 

 

D.39

Други субсидии върху производството

-36

 

 

 

B.2

Опериращ излишък

217

 

 

 

B.3

Смесен доход

432

 

 

 

II.1.2:   Сметка „Разпределение на първичния доход“

Използване

Ресурс

D.4

Доход от собственост

380

B.2

Опериращ излишък

217

D.41

Лихви

206

B.3

Смесен доход

432

D.42

Разпределен доход на корпорациите

84

 

 

 

D.421

Дивиденти

60

D.1

Компенсация на заетите лица

766

D.422

Разпределена печалба на квазикорпорациите

24

D.11

Надници и заплати

573

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

0

D.12

Социалноосигурителни вноски от работодателите

193

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

25

D.121

Фактически социалноосигурителни вноски от работодателите

174

D.45

Рента

65

D.122

Условни социалноосигурителни вноски от работодателите

19

 

 

 

D.2

Данъци върху производството и вноса

235

 

 

 

D.21

Данъци върху продуктите

141

 

 

 

D.211

Данъци от типа на данък добавена стойност (ДДС)

121

 

 

 

D.212

Данъци и мита върху вноса с изключение ДДС

17

 

 

 

D.2121

Мита върху вноса

17

 

 

 

D.2122

Данъци върху вноса с изключение на ДДС и митата върху вноса

0

 

 

 

D.214

Данъци върху продуктите без ДДС и данъци върху вноса

3

 

 

 

D.29

Други данъци върху производството

94

 

 

 

D.3

Субсидии

-44

 

 

 

D.31

Субсидии върху продуктите

-8

 

 

 

D.311

Субсидии върху вноса

0

 

 

 

D.319

Други субсидии върху продуктите

-8

 

 

 

D.39

Други субсидии върху производството

-36

 

 

 

D.4

Доход от собственост

407

 

 

 

D.41

Лихви

200

 

 

 

P.119

Корекция за FISIM

0

 

 

 

D.42

Разпределен доход на корпорациите

103

 

 

 

D.421

Дивиденти

46

 

 

 

D.422

Разпределена печалба на квазикорпорациите

57

 

 

 

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

14

 

 

 

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

25

 

 

 

D.45

Рента

65

B.5*

Национален доход

1 633

 

 

 

II.1.2.1:   Сметка „Предприемачески доход“

Използване

Ресурс

D.4

Доход от собственост

217

B.2

Опериращ излишък

217

D.41

Лихви

147

B.3

Смесен доход

432

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

25

 

 

 

D.45

Рента

45

D.4

Доход от собственост

247

 

 

 

D.41

Лихви

150

 

 

 

P.119

Корекция за FISIM

0

 

 

 

D.42

Разпределен доход на корпорациите

37

 

 

 

D.421

Дивиденти

37

 

 

 

D.422

Разпределена печалба на квазикорпорациите

0

 

 

 

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

11

 

 

 

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

5

 

 

 

D.45

Рента

44

B.4

Предприемачески доход

679

 

 

 

II.1.2.2:   Сметка „Разпределение на друг първичен доход“

Използване

Ресурс

D.4

Доход от собственост

163

B.4

Предприемачески доход

679

D.41

Лихви

59

 

 

 

D.42

Разпределен доход на корпорациите

84

D.1

Компенсация на заетите лица

766

D.421

Дивиденти

60

D.11

Надници и заплати

573

D.422

Разпределена печалба на квазикорпорациите

24

D.12

Социалноосигурителни вноски от работодателите

193

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

0

D.121

Фактически социалноосигурителни вноски от работодателите

174

D.45

Рента

20

D.122

Условни социалноосигурителни вноски от работодателите

19

 

 

 

D.2

Данъци върху производството и вноса

235

 

 

 

D.21

Данъци върху продуктите

141

 

 

 

D.211

Данъци от типа на данък добавена стойност (ДДС)

121

 

 

 

D.212

Данъци и мита върху вноса с изключение ДДС

17

 

 

 

D.2121

Мита върху вноса

17

 

 

 

D.2122

Данъци върху вноса с изключение на ДДС и митата върху вноса

0

 

 

 

D.214

Данъци върху продуктите без ДДС и данъци върху вноса

3

 

 

 

D.29

Други данъци върху производството

94

 

 

 

D.3

Субсидии

-44

 

 

 

D.31

Субсидии върху продуктите

-8

 

 

 

D.311

Субсидии върху вноса

0

 

 

 

D.319

Други субсидии върху продуктите

-8

 

 

 

D.39

Други субсидии върху производството

-36

 

 

 

D.4

Доход от собственост

160

 

 

 

D.41

Лихви

50

 

 

 

D.42

Разпределен доход на корпорациите

66

 

 

 

D.421

Дивиденти

9

 

 

 

D.422

пределена печалба на квазикорпорациите

57

 

 

 

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

3

 

 

 

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

20

 

 

 

D.45

Рента

21

B.5*

Национален доход

1 633

 

 

 

II.2:   Сметка „Вторично разпределение на дохода“

Използване

Ресурс

D.5

Текущи данъци върху дохода, имуществото и други

212

B.5*

Национален доход

1 633

D.51

Данъци върху дохода

203

 

 

 

D.59

Други текущи данъци

9

D.5

Текущи данъци върху дохода, имуществото и други

213

 

 

 

D.51

Данъци върху дохода

204

D.61

Социалноосигурителни вноски

322

D.59

Други текущи данъци

9

D.611

Фактически социалноосигурителни вноски

303

D.61

Социалноосигурителни вноски

322

D.6111

Фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

174

D.611

Фактически социалноосигурителни вноски

303

D.61111

Задължителни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

160

D.6111

Фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

174

D.61112

Доброволни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

14

D.61111

Задължителни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

160

D.6112

Социалноосигурителни вноски на заетите лица

97

D.61112

Доброволни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

14

D.61121

Задължителни социалноосигурителни вноски на заетите лица

85

D.6112

Социалноосигурителни вноски на заетите лица

97

D.61122

Доброволни социалноосигурителни вноски на заетите лица

12

D.61121

Задължителни социалноосигурителни вноски на заетите лица

85

D.6113

Социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица

32

D.61122

Доброволни социалноосигурителни вноски на заетите лица

12

D.61131

Задължителни социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица

22

D.6113

Социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица

32

D.61132

Доброволни социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица

10

D.61131

Задължителни социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица

22

D.612

Условни социалноосигурителни вноски

19

D.61132

Доброволни социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица

10

 

 

 

D.612

Условни социалноосигурителни вноски

19

D.62

Социални помощи без социални трансфери в натура

332

 

 

 

D.621

Социалноосигурителни помощи в брой

232

D.62

Социални помощи без социални трансфери в натура

332

D.622

Частни фондови социални помощи

29

D.621

Социалноосигурителни помощи в брой

232

D.623

Нефондови социални помощи на заетите лица

19

D.622

Частни фондови социални помощи

29

D.624

Помощи за социално подпомагане в брой

52

D.623

Нефондови социални помощи на заетите лица

19

 

 

 

D.624

Помощи за социално подпомагане в брой

52

D.7

Други текущи трансфери

269

 

 

 

D.71

Нетни премии по общо застраховане

43

D.7

Други текущи трансфери

239

D.72

Обезщетения по общо застраховане

45

D.71

Нетни премии по общо застраховане

45

D.73

Текущи трансфери между държавни органи

96

D.72

Обезщетения по общо застраховане

42

D.74

Текущи международни трансфери

31

D.73

Текущи трансфери между държавни органи

96

D.75

Разни текущи трансфери

54

D.74

Текущи международни трансфери

1

 

 

 

D.75

Разни текущи трансфери

55

B.6

Разполагаем доход

1 604

 

 

 

II.3:   Сметка „Преразпределение на дохода в натура“

Използване

Ресурс

D.63

Социални трансфери в натура

219

B.6

Разполагаем доход

1 604

D.631

Социални помощи в натура

162

 

 

 

D.6311

Социалноосигурителни помощи в натура, изплатени

78

D.63

Социални трансфери в натура

219

D.6312

Други социалноосигурителни помощи в натура

65

D.631

Социални помощи в натура

162

D.6313

Помощи за социално подпомагане в натура

19

D.6311

Социалноосигурителни помощи в натура, изплатени

78

D.632

Трансфери на индивидуални непазарни стоки и услуги

57

D.6312

Други социалноосигурителни помощи в натура

65

 

 

 

D.6313

Помощи за социално подпомагане в натура

19

 

 

 

D.632

Трансфери на индивидуални непазарни стоки и услуги

57

B.7

Коригиран разполагаем доход

1 604

 

 

 

II.4:   Сметка „Използване на дохода“

II.4.1:   Сметка „Използване на разполагаемия доход“

Използване

Ресурс

P.3

Крайни потребителски разходи

1 371

B.6

Разполагаем доход

1 604

P.31

Индивидуални разходи за крайно потребление

1 215

 

 

 

P.32

Колективни разходи за крайно потребление

156

D.8

Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

11

D.8

Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

11

 

 

 

B.8

Спестяване

233

 

 

 

II.4.2:   Сметка „Използване на коригирания разполагаем доход“

Използване

Ресурс

P.4

Фактическо крайно потребление

1 371

B.7

Коригиран разполагаем доход

1 604

P.41

Фактическо индивидуално потребление

1 215

 

 

 

P.42

Фактическо колективно потребление

156

D.8

Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

11

D.8

Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

11

 

 

 

B.8

Спестяване

233

 

 

 

III:   Акумулиращи сметки

III.1:   Сметка „Капитал“

III.1.1:   Сметка „Изменение в нетната стойност, дължащо се на спестявания и капиталови трансфери“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери

230

B.8n

Спестяване, нето

233

 

 

 

D.9

Капиталови трансфери, получени

62

 

 

 

D.91

Данъци върху капитала

2

 

 

 

D.92

Инвестиционни субсидии

23

 

 

 

D.99

Други капиталови трансфери

37

 

 

 

D.9

Капиталови трансфери платими

-65

 

 

 

D.91

Данъци върху капитала

-2

 

 

 

D.92

Инвестиционни субсидии

-27

 

 

 

D.99

Други капиталови трансфери

-36

III.1.2:   Сметка „Придобиване на нефинансови активи“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

P.51

Бруто образуване на основен капитал

376

B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери

230

P.511

Придобиване минус намаление на дълготрайни материални активи

303

 

 

 

P.5111

Придобиване на нови дълготрайни материални активи

305

 

 

 

P.5112

Придобиване на съществуващи дълготрайни материални активи

11

 

 

 

P.5113

Намаление на съществуващи дълготрайни материални активи

-13

 

 

 

P.512

Придобиване минус намаление на дълготрайни нематериални активи

51

 

 

 

P.5121

Придобиване на нови дълготрайни нематериални активи

53

 

 

 

P.5122

Придобиване на съществуващи дълготрайни нематериални активи

6

 

 

 

P.5123

Намаление на съществуващи дълготрайни нематериални активи

-8

 

 

 

P.513

Увеличение на стойността на непроизведените нефинансови активи

22

 

 

 

P.5131

Основни подобрения на непроизведените нефинансови активи

5

 

 

 

P.5132

Разходи по прехвърляне на собственост на непроизведени нефинансови активи

17

 

 

 

K.1

Потребление на основен капитал

- 222

 

 

 

P.52

Изменение на запасите

28

 

 

 

P.53

Придобиване минус намаление на ценности

10

 

 

 

K.2

Придобиване минус намаление на непроизведени нефинансови активи

0

 

 

 

K.21

Придобиване минус намаление на земя и други материални непроизведени активи

0

 

 

 

K.22

Придобиване минус намаление на нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

B.9

Нето предоставени (+)/ Нето получени (-) заеми

38

 

 

 

III.2:   Финансова сметка

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

F

Нето придобиване на финансови активи

641

F

Нето поемане на пасиви

603

F.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

-1

 

 

 

F.2

Валута и депозити

119

F.2

Валута и депозити

132

F.21

Валута

34

F.21

Валута

35

F.22

Прехвърляеми депозити

62

F.22

Прехвърляеми депозити

65

F.29

Други депозити

23

F.29

Други депозити

32

F.3

Ценни книжа различни от акции

138

F.3

Ценни книжа различни от акции

123

F.4

Заеми

244

F.4

Заеми

217

F.41

Краткосрочни заеми

83

F.41

Краткосрочни заеми

76

F.42

Дългосрочни заеми

161

F.42

Дългосрочни заеми

141

F.5

Акции и други нетни активи

44

F.5

Акции и други нетни активи

43

F.6

Застрахователни технически резерви

36

F.6

Застрахователни технически резерви

36

F.61

Нетна стойност на активите на домакинствата в живото-застрахователните резерви и резервите на пенсионните фондове

33

F.61

Нетна стойност на активите на домакинствата в живото-застрахователните резерви и резервите на пенсионните фондове

33

F.611

Нетна стойност на активите на домакинствата в животозастрахователните резерви

22

F.611

Нетна стойност на активите на домакинствата в животозастрахователните резерви

22

F.612

Нетна стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

11

F.612

Нетна стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

11

F.62

Предплащане на застрахователни премии и резерви за висящи плащания

3

F.62

Предплащане на застрахователни премии и резерви за висящи плащания

3

F.7

Други сметки подлежащи на получаване

61

F.7

Други сметки подлежащи на плащане

52

F.71

Търговски кредити и аванси

18

F.71

Търговски кредити и аванси

18

F.79

Други сметки подлежащи на получаване с изключение натърговските кредити и аванси

43

F.79

Други сметки подлежащи на плащане с изключение на търговските кредити и аванси

34

 

 

 

B.9

Нето предоставени(+)/Нето получени (-) заеми

38

III.3:   Сметки „Други изменения в активите“

III.3.1:   Сметка „Други изменения в обема на активите“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

AN

Нефинансови активи

10

AF

Пасиви

-2

AN.1

Произведени активи

-7

K.7

Катастрофални загуби

0

K.4

Икономическо появяване на произведените активи

3

K.8

Некомпенсирани конфискации

0

K.7

Катастрофални загуби

-9

K.10

Други изменения в обема на финансовите активи и нетни пасиви некласифицирани другаде

-2

K.8

Некомпенсирани конфискации

0

K.12

Промени в класификациите и структурата

0

K.9

Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде

1

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

0

K.12

Промени в класификациите и структурата

-2

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

0

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

0

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

0

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

-2

 

 

 

K.12.21

Монетизация/демонетизация на златото

-2

от тях: AF.2

Валута и депозити

0

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

0

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

 

 

 

AF.4

Заеми

-4

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

0

от тях: AN.11

Дълготрайни активи

-4

 

 

 

AN.12

Запаси

-1

AF.6

Застрахователни технически резерви

2

AN.13

Ценности

-2

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

0

AN.2

Непроизведени активи

17

 

 

 

K.3

Икономическо появяване на непроизведените активи

24

 

 

 

K.5

Естествен приръст на некултивирани биологически ресурси

4

 

 

 

K.6

Икономическо изчезване на непроизведените активи

-9

 

 

 

K.61

Изчезване на естествени икономически активи

-8

 

 

 

K.62

Друго икономическо изчезване на непроизведените активи

-1

 

 

 

K.7

Катастрофални загуби

-2

 

 

 

K.8

Некомпенсирани конфискации

0

 

 

 

K.9

Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде

0

 

 

 

K.12

Промени в класификациите и структурата

0

 

 

 

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

0

 

 

 

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

0

 

 

 

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

0

 

 

 

от тях: AN.21

Материални непроизведени активи

17

 

 

 

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

AF

Финансови активи

5

 

 

 

K.7

Катастрофални загуби

0

 

 

 

K.8

Некомпенсирани конфискации

0

 

 

 

K.10

Други изменения в обема на финансовите активи и пасиви некласифицирани другаде

3

 

 

 

K.12

Промени в класификациите и структурата

2

 

 

 

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

0

 

 

 

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

2

 

 

 

K.12.21

Монетизация/демонетизация на златото

2

 

 

 

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

0

 

 

 

от тях: AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

7

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

0

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

 

 

 

AF.4

Заеми

-4

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

0

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

2

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

0

 

 

 

 

 

 

B.10.2

Изменения в нетната стойност, дължащи се на други изменения в в обема на активите

17

III.3.2:   Сметка „Преоценка“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11

Номинални холдингови печалби (+)/загуби (-):

 

K.11

Номинални холдингови печалби (-)/загуби (+):

 

AN

Нефинансови активи

280

AF

Пасиви

76

AN.1

Произведени активи

126

AF.2

Валута и депозити

0

AN.11

Дълготрайни активи

111

AF.3

Ценни книжа различни от акции

42

AN.12

Запаси

7

AF.4

Заеми

0

AN.13

Ценности

8

AF.5

Акции и други нетни активи

34

AN.2

Непроизведени активи

154

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

AN.21

Материални непроизведени активи

152

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

0

AN.22

Нематериални непроизведени активи

2

 

 

 

AF

Финансови активи

84

 

 

 

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

12

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

0

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

40

 

 

 

AF.4

Заеми

0

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

31

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

0

 

 

 

 

 

 

B.10.3

Изменения в нетната стойност, дължащи се на номинални холдингови печалби/загуби

288

III.3.2.1:   Сметка „Неутрални холдингови печалби/загуби“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11.1

Неутрални холдингови печалби (+)/загуби (-):

 

K.11.1

Неутрални холдингови печалби (-)/загуби (+):

 

AN

Нефинансови активи

198

AF

Пасиви

126

AN.1

Произведени активи

121

AF.2

Валута и депозити

29

AN.11

Дълготрайни активи

111

AF.3

Ценни книжа различни от акции

26

AN.12

Запаси

5

AF.4

Заеми

29

AN.13

Ценности

5

AF.5

Акции и други нетни активи

28

AN.2

Непроизведени активи

78

AF.6

Застрахователни технически резерви

7

AN.21

Материални непроизведени активи

76

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

6

AN.22

Нематериални непроизведени активи

1

 

 

 

AF

Финансови активи

136

 

 

 

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

15

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

30

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

25

 

 

 

AF.4

Заеми

28

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

26

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

7

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

5

 

 

 

 

 

 

B.10.31

Изменения в нетната стойност, дължащи се на неутрални холдингови печалби/загуби

208

III.3.2.2:   Сметка „Реални холдингови печалби/загуби“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11.2

Реални холдингови печалби (+)/загуби (-):

 

K.11.2

Реални холдингови печалби (-)/загуби (+):

 

AN

Нефинансови активи

81

AF

Пасиви

-50

AN.1

Произведени активи

5

AF.2

Валута и депозити

-29

AN.11

Дълготрайни активи

0

AF.3

Ценни книжа различни от акции

16

AN.12

Запаси

3

AF.4

Заеми

-29

AN.13

Ценности

2

AF.5

Акции и други нетни активи

6

AN.2

Непроизведени активи

77

AF.6

Застрахователни технически резерви

-7

AN.21

Материални непроизведени активи

76

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

-6

AN.22

Нематериални непроизведени активи

1

 

 

 

AF

Финансови активи

-52

 

 

 

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

-3

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

-30

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

15

 

 

 

AF.4

Заеми

-28

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

5

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

-7

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

-5

 

 

 

 

 

 

B.10.32

Изменения в нетната стойност, дължащи се на реални холдингови печалби/загуби

80

IV:   Баланс

IV.1:   Начален баланс

Активи

Пасиви и нетна стойност

AN

Нефинансови активи

9 922

AF

Пасиви

6 298

AN.1

Произведени активи

6 047

AF.2

Валута и депозити

1 471

AN.11

Дълготрайни активи

5 544

AF.3

Ценни книжа различни от акции

1 311

AN.12

Запаси

231

AF.4

Заеми

1 437

AN.13

Ценности

272

AF.5

Акции и други нетни активи

1 406

AN.2

Непроизведени активи

3 875

AF.6

Застрахователни технически резерви

371

AN.21

Материални непроизведени активи

3 809

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

302

AN.22

Нематериални непроизведени активи

66

 

 

 

AF

Финансови активи

6 792

 

 

 

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

770

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

1 482

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

1 263

 

 

 

AF.4

Заеми

1 384

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

1 296

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

370

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

227

 

 

 

 

 

 

B.90

Нетна стойност

10 416

IV.2:   Изменения в баланса

Активи

Пасиви и нетна стойност

 

Общо изменения в активите

 

 

Общо изменения в пасивите

 

AN

Нефинансови активи

482

AF

Пасиви

677

AN.1

Произведени активи

289

AF.2

Валута и депозити

132

AN.11

Дълготрайни активи

239

AF.3

Ценни книжа различни от акции

165

AN.12

Запаси

34

AF.4

Заеми

213

AN.13

Ценности

16

AF.5

Акции и други нетни активи

77

AN.2

Непроизведени активи

193

AF.6

Застрахователни технически резерви

38

AN.21

Материални непроизведени активи

191

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

52

AN.22

Нематериални непроизведени активи

2

 

 

 

AF

Финансови активи

730

 

 

 

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

18

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

119

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

178

 

 

 

AF.4

Заеми

240

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

75

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

38

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

61

 

 

 

 

 

 

B.10

Изменения в нетната стойност, общо дължащи се на:

535

 

 

 

B.10.1

Спестявания и капиталови трансфери

230

 

 

 

B.10.2

Други изменения в обема на активите

17

 

 

 

B.10.3

Номинални холдингови печалби/загуби

288

 

 

 

B.10.31

Неутрални холдингови печалби/загуби

208

 

 

 

B.10.32

Реални холдингови печалби/загуби

80

IV.3:   Баланс в края на периода

Активи

Пасиви и нетна стойност

AN

Нефинансови активи

10 404

AF

Пасиви

6 975

AN.1

Произведени активи

6 336

AF.2

Валута и депозити

1 603

AN.11

Дълготрайни активи

5 783

AF.3

Ценни книжа различни от акции

1 476

AN.12

Запаси

265

AF.4

Заеми

1 650

AN.13

Ценности

288

AF.5

Акции и други нетни активи

1 483

AN.2

Непроизведени активи

4 068

AF.6

Застрахователни технически резерви

409

AN.21

Материални непроизведени активи

4 000

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

354

AN.22

Нематериални непроизведени активи

68

 

 

 

AF

Финансови активи

7 522

 

 

 

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

788

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

1 601

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

1 441

 

 

 

AF.4

Заеми

1 624

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

1 371

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

408

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

288

 

 

 

 

 

 

B.90

Нетна стойност

10 951

Таблица A.IV.3   Пълна последователност на сметките за сектор „Нефинансови корпорации“

I:   Сметка „Производство“

Използване

Ресурс

P.2

Междинно потребление

881

P.1

Продукция

1 753

 

 

 

P.11

Пазарна продукция

1 722

 

 

 

P.12

Продукция за собствено крайно потребление

31

B.1g

Добавена стойност, бруто

872

 

 

 

K.1

Потребление на основен капитал

137

 

 

 

B.1n

Добавена стойност, нето

735

 

 

 

II:   Сметки за разпределение и използване на дохода

II.1:   Сметка „Първично разпределение на дохода“

II.1.1:   Сметка „Формиране на дохода“

Използване

Ресурс

D.1

Компенсация на заетите лица

545

B.1n

Добавена стойност, нето

735

D.11

Надници и заплати

421

 

 

 

D.12

Социалноосигурителни вноски от работодателите

124

 

 

 

D.121

Фактически социалноосигурителни вноски от работодателите

112

 

 

 

D.122

Условни социалноосигурителни вноски от работодателите

12

 

 

 

D.29

Други данъци върху производството

86

 

 

 

D.39

Други субсидии върху производството

-35

 

 

 

B.2

Опериращ излишък

139

 

 

 

II.1.2:   Сметка „Разпределение на първичния доход“

Използване

Ресурс

D.4

Доход от собственост

145

B.2

Опериращ излишък

139

D.41

Лихви

66

 

 

 

D.42

Разпределен доход на корпорациите

48

D.4

Доход от собственост

78

D.421

Дивиденти

24

D.41

Лихви

25

D.422

Разпределена печалба на квазикорпорациите

24

D.42

Разпределен доход на корпорациите

3

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

0

D.421

Дивиденти

3

D.45

Рента

31

D.422

Разпределена печалба на квазикорпорациите

0

 

 

 

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

4

 

 

 

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

5

 

 

 

D.45

Рента

41

B.5

Баланс на първичните доходи

72

 

 

 

II.1.2.1:   Сметка „Предприемачески доход“

Използване

Ресурс

D.4

Доход от собственост

97

B.2

Опериращ излишък

139

D.41

Лихви

66

 

 

 

D.45

Рента

31

D.4

Доход от собственост

78

 

 

 

D.41

Лихви

25

 

 

 

D.42

Разпределен доход на корпорациите

3

 

 

 

D.421

Дивиденти

3

 

 

 

D.422

Разпределена печалба на квазикорпорациите

0

 

 

 

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

4

 

 

 

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

5

 

 

 

D.45

Рента

41

B.4

Предприемачески доход

120

 

 

 

II.1.2.2:   Сметка „Разпределение на друг първичен доход“

Използване

Ресурс

D.4

Доход от собственост

48

B.4

Предприемачески доход

120

D.42

Разпределен доход на корпорациите

48

 

 

 

D.421

Дивиденти

24

 

 

 

D.422

Разпределена печалба на квазикорпорациите

24

 

 

 

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

0

 

 

 

B.5

Баланс на първичните доходи

72

 

 

 

II.2:   Сметка „Вторично разпределение на дохода“

Използване

Ресурс

D.5

Текущи данъци върху дохода, имуществото и други

24

B.5

Баланс на първичните доходи

72

D.51

Данъци върху дохода

20

 

 

 

D.59

Други текущи данъци

4

D.61

Социалноосигурителни вноски

14

 

 

 

D.611

Фактически социалноосигурителни вноски

2

D.62

Социални помощи без социални трансфери в натура

13

D.6111

Фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

1

D.622

Частни фондови социални помощи

1

D.61111

Задължителни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

1

D.623

Нефондови социални помощи на заетите лица

12

D.61112

Доброволни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

0

 

 

 

D.6112

Социалноосигурителни вноски на заетите лица

1

D.7

Други текущи трансфери

11

D.61121

Задължителни социалноосигурителни вноски на заетите лица

1

D.71

Нетни премии по общо застраховане

8

D.61122

Доброволни социалноосигурителни вноски на заетите лица

0

D.75

Разни текущи трансфери

3

D.612

Условни социалноосигурителни вноски

12

 

 

 

D.7

Други текущи трансфери

10

 

 

 

D.72

Обезщетения по общо застраховане

6

 

 

 

D.75

Разни текущи трансфери

4

B.6

Разполагаем доход

48

 

 

 

II.4:   Сметка „Използване на дохода“

II.4.1:   Сметка „Използване на разполагаемия доход“

Използване

Ресурс

D.8

Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

0

B.6

Разполагаем доход

48

B.8

Спестяване

48

 

 

 

III:   Акумулиращи сметки

III.1:   Сметка „Капитал“

III.1.1:   Сметка „Изменение в нетната стойност, дължащо се на спестявания и капиталови трансфери“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери

65

B.8n

Спестяване, нето

48

 

 

 

D.9

Капиталови трансфери, получени

33

 

 

 

D.92

Инвестиционни субсидии

23

 

 

 

D.99

Други капиталови трансфери

10

 

 

 

D.9

Капиталови трансфери платими

-16

 

 

 

D.91

Данъци върху капитала

0

 

 

 

D.99

Други капиталови трансфери

-16

III.1.2:   Сметка „Придобиване на нефинансови активи“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

P.51

Бруто образуване на основен капитал

250

B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери

65

P.511

Придобиване минус намаление на дълготрайни материални активи

209

 

 

 

P.5111

Придобиване на нови дълготрайни материални активи

211

 

 

 

P.5112

Придобиване на съществуващи дълготрайни материални активи

4

 

 

 

P.5113

Намаление на съществуващи дълготрайни материални активи

-6

 

 

 

P.512

Придобиване минус намаление на дълготрайни нематериални активи

21

 

 

 

P.5121

Придобиване на нови дълготрайни нематериални активи

21

 

 

 

P.5122

Придобиване на съществуващи дълготрайни нематериални активи

1

 

 

 

P.5123

Намаление на съществуващи дълготрайни нематериални активи

-1

 

 

 

P.513

Увеличение на стойността на непроизведените нефинансови активи

20

 

 

 

P.5131

Основни подобрения на непроизведените нефинансови активи

3

 

 

 

P.5132

Разходи по прехвърляне на собственост на непроизведени нефинансови активи

17

 

 

 

K.1

Потребление на основен капитал

- 137

 

 

 

P.52

Изменение на запасите

26

 

 

 

P.53

Придобиване минус намаление на ценности

2

 

 

 

K.2

Придобиване минус намаление на непроизведени нефинансови активи

-7

 

 

 

K.21

Придобиване минус намаление на земя и други материални непроизведени активи

-6

 

 

 

K.22

Придобиване минус намаление на нематериални непроизведени активи

-1

 

 

 

B.9

Нето предоставени (+)/Нето получени (-) заеми

-69

 

 

 

III.2:   Финансова сметка

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

F

Нето придобиване на финансови активи

71

F

Нето поемане на пасиви

140

F.2

Валута и депозити

17

F.2

Валута и депозити

0

F.21

Валута

5

F.22

Прехвърляеми депозити

0

F.22

Прехвърляеми депозити

10

F.29

Други депозити

0

F.29

Други депозити

2

 

 

 

 

 

 

F.3

Ценни книжа различни от акции

6

F.3

Ценни книжа различни от акции

18

 

 

 

 

 

 

F.4

Заеми

71

F.4

Заеми

27

F.41

Краткосрочни заеми

16

F.41

Краткосрочни заеми

16

F.42

Дългосрочни заеми

55

F.42

Дългосрочни заеми

11

 

 

 

 

 

 

F.5

Акции и други нетни активи

26

F.5

Акции и други нетни активи

2

 

 

 

 

 

 

F.6

Застрахователни технически резерви

0

F.6

Застрахователни технически резерви

0

F.61

Нетна стойност на активите на домакинствата в живото-застрахователните резерви и резервите на пенсионните фондове

0

F.62

Предплащане на застрахователни премии и резерви за висящи плащания

0

F.612

Нетна стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

0

F.7

Други сметки подлежащи на получаване

7

F.7

Други сметки подлежащи на плащане

37

F.71

Търговски кредити и аванси

6

F.71

Търговски кредити и аванси

8

F.79

Други сметки подлежащи на получаване с изключение на търговските кредити и аванси

1

F.79

Други сметки подлежащи на плащане с изключение на търговските кредити и аванси

29

 

 

 

B.9

Нето предоставени (+)/Нето получени (-) заеми

-69

III.3:   Сметки „Други изменения в активите“

III.3.1:   Сметка „Други изменения в обема на активите“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

AN

Нефинансови активи

12

AF

Пасиви

-3

AN.1

Произведени активи

-2

K.7

Катастрофални загуби

0

K.4

Икономическо появяване на произведените активи

0

K.8

Некомпенсирани конфискации

0

K.7

Катастрофални загуби

-5

K.10

Други изменения в обема на финансовите активи и нетни пасиви некласифицирани другаде

-4

K.8

Некомпенсирани конфискации

-1

K.12

Промени в класификациите и структурата

1

K.9

Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде

1

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

1

K.12

Промени в класификациите и структурата

3

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

0

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

3

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите,

0

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

0

 

 

 

от тях: K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

0

AF.2

Валута и депозити

0

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

 

 

 

AF.4

Заеми

-3

от тях: AN.11

Дълготрайни активи

-1

 

 

 

AN.12

Акции и други нетни активи

0

AF.5

Запаси

-1

AN.13

Застрахователни технически резерви

0

AF.6

Ценности

0

AN.2

Непроизведени активи

14

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

0

K.3

Икономическо появяване на непроизведените активи

24

 

 

 

K.5

Естествен приръст на некултивирани биологически ресурси

0

 

 

 

K.6

Икономическо изчезване на непроизведените активи

-7

 

 

 

K.61

Изчезване на естествени икономически активи

-6

 

 

 

K.62

Друго икономическо изчезване на непроизведените активи

-1

 

 

 

K.7

Катастрофални загуби

0

 

 

 

K.8

Некомпенсирани конфискации

-4

 

 

 

K.9

Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде

0

 

 

 

K.12

Промени в класификациите и структурата

1

 

 

 

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

1

 

 

 

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

0

 

 

 

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

0

 

 

 

от тях: AN.21

Материални непроизведени активи

14

 

 

 

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

AF

Финансови активи

2

 

 

 

K.7

Катастрофални загуби

0

 

 

 

K.8

Некомпенсирани конфискации

0

 

 

 

K.10

Други изменения в обема на финансовите активи и пасиви некласифицирани другаде

0

 

 

 

K.12

Промени в класификациите и структурата

2

 

 

 

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

2

 

 

 

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

0

 

 

 

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

0

 

 

 

от тях: AF.2

Валута и депозити

0

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

 

 

 

AF.4

Заеми

0

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

2

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

0

 

 

 

 

 

 

B.10.2

Изменения в нетната стойност, дължащи се на други изменения в в обема на активите

17

III.3.2:   Сметка „Преоценка“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11

Номинални холдингови печалби (+)/загуби (-):

 

K.11

Номинални холдингови печалби (-)/загуби (+):

 

AN

Нефинансови активи

144

AF

Пасиви

18

AN.1

Произведени активи

63

AF.2

Валута и депозити

0

AN.11

Дълготрайни активи

58

AF.3

Ценни книжа различни от акции

1

AN.12

Запаси

4

AF.4

Заеми

0

AN.13

Ценности

1

AF.5

Акции и други нетни активи

16

AN.2

Непроизведени активи

81

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

AN.21

Материални непроизведени активи

80

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

0

AN.22

Нематериални непроизведени активи

1

 

 

 

AF

Финансови активи

8

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

0

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

3

 

 

 

AF.4

Заеми

0

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

5

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

0

 

 

 

 

 

 

B.10.3

Изменения в нетната стойност, дължащи се на номинални холдингови печалби/загуби

134

III.3.2.1:   Сметка „Неутрални холдингови печалби/загуби“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11.1

Неутрални холдингови печалби (+)/загуби (-):

 

K.11.1

Неутрални холдингови печалби (-)/загуби (+):

 

AN

Нефинансови активи

101

AF

Пасиви

36

AN.1

Произведени активи

60

AF.2

Валута и депозити

1

AN.11

Дълготрайни активи

58

AF.3

Ценни книжа различни от акции

1

AN.12

Запаси

2

AF.4

Заеми

18

AN.13

Ценности

1

AF.5

Акции и други нетни активи

14

AN.2

Непроизведени активи

41

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

AN.21

Материални непроизведени активи

40

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

3

AN.22

Нематериални непроизведени активи

1

 

 

 

AF

Финансови активи

18

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

8

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

2

 

 

 

AF.4

Заеми

1

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

4

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

1

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

3

 

 

 

 

 

 

B.10.31

Изменения в нетната стойност, дължащи се на неутрални холдингови печалби/загуби

82

III.3.2.2:   Сметка „Реални холдингови печалби/загуби“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11.2

Реални холдингови печалби (+)/загуби (-):

 

K.11.2

Реални холдингови печалби (-)/загуби (+):

 

AN

Нефинансови активи

43

AF

Пасиви

-18

AN.1

Произведени активи

3

AF.2

Валута и депозити

-1

AN.11

Дълготрайни активи

0

AF.3

Ценни книжа различни от акции

1

AN.12

Запаси

3

AF.4

Заеми

-18

AN.13

Ценности

0

AF.5

Акции и други нетни активи

3

AN.2

едени активи

40

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

AN.21

Материални непроизведени активи

40

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

-3

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

AF

Финансови активи

-10

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

-8

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

1

 

 

 

AF.4

Заеми

-1

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

1

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

-1

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

-3

 

 

 

 

 

 

B.10.32

Изменения в нетната стойност, дължащи се на реални холдингови печалби/загуби

51

IV:   Баланс

IV.1:   Начален баланс

Активи

Пасиви и нетна стойност

AN

Нефинансови активи

5 041

AF

Пасиви

1 817

AN.1

Произведени активи

3 001

AF.2

Валута и депозити

40

AN.11

Дълготрайни активи

2 878

AF.3

Ценни книжа различни от акции

44

AN.12

Запаси

85

AF.4

Заеми

897

AN.13

Ценности

38

AF.5

Акции и други нетни активи

687

AN.2

Непроизведени активи

2 040

AF.6

Застрахователни технически резерви

12

AN.21

Материални непроизведени активи

1 989

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

137

AN.22

Нематериални непроизведени активи

51

 

 

 

AF

Финансови активи

897

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

382

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

90

 

 

 

AF.4

Заеми

50

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

200

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

25

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

150

 

 

 

 

 

 

B.90

Нетна стойност

4 121

IV.2:   Изменения в баланса

Активи

Пасиви и нетна стойност

 

Общо изменения в активите

 

 

Общо изменения в пасивите

 

AN

Нефинансови активи

290

AF

Пасиви

155

AN.1

Произведени активи

182

AF.2

Валута и депозити

0

AN.11

Дълготрайни активи

150

AF.3

Ценни книжа различни от акции

7

AN.12

Запаси

29

AF.4

Заеми

68

AN.13

Ценности

3

AF.5

Акции и други нетни активи

42

AN.2

Непроизведени активи

108

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

AN.21

Материални непроизведени активи

108

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

37

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

AF

Финансови активи

81

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

17

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

21

 

 

 

AF.4

Заеми

27

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

9

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

7

 

 

 

 

 

 

B.10

Изменения в нетната стойност, общо дължащи се на:

216

 

 

 

B.10.1

Спестявания и капиталови трансфери

65

 

 

 

B.10.2

Други изменения в обема на активите

17

 

 

 

B.10.3

Номинални холдингови печалби/загуби

134

 

 

 

B.10.31

Неутрални холдингови печалби/загуби

82

 

 

 

B.10.32

Реални холдингови печалби/загуби

51

IV.3:   Баланс в края на периода

Активи

Пасиви и нетна стойност

AN

Нефинансови активи

5 331

AF

Пасиви

1 972

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

40

AN.1

Произведени активи

3 183

AF.3

Ценни книжа различни от акции

51

AN.11

Дълготрайни активи

3 028

AF.4

Заеми

965

AN.12

Запаси

114

AF.5

Акции и други нетни активи

729

AN.13

Ценности

41

AF.6

Застрахователни технически резерви

12

AN.2

Непроизведени активи

2 148

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

174

AN.21

Материални непроизведени активи

2 097

 

 

 

AN.22

Нематериални непроизведени активи

51

 

 

 

AF

Финансови активи

978

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

399

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

111

 

 

 

AF.4

Заеми

77

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

209

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

25

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

157

 

 

 

 

 

 

B.90

Нетна стойност

4 337

Таблица A.IV.4   Пълна последователност на сметките за сектор „Финансови корпорации“

I:   Сметка „Производство“

Използване

Ресурс

P.2

Междинно потребление

29

P.1

Продукция

102

 

 

 

P.11

Пазарна продукция

102

 

 

 

P.12

Продукция за собствено крайно потребление

0

B.1g

Добавена стойност, бруто

73

 

 

 

K.1

Потребление на основен капитал

10

 

 

 

B.1n

Добавена стойност, нето

63

 

 

 

II:   Сметки за разпределение и използване на дохода

II.1:   Сметка „Първично разпределение на дохода“

II.1.1:   Сметка „Формиране на дохода“

Използване

Ресурс

D.1

Компенсация на заетите лица

15

B.1n

Добавена стойност, нето

63

D.11

Надници и заплати

10

 

 

 

D.12

Социалноосигурителни вноски от работодателите

5

 

 

 

D.121

Фактически социалноосигурителни вноски от работодателите

4

 

 

 

D.122

Условни социалноосигурителни вноски от работодателите

1

 

 

 

D.29

Други данъци върху производството

3

 

 

 

D.39

Други субсидии върху производството

0

 

 

 

B.2

Опериращ излишък

45

 

 

 

II.1.2:   Сметка „Разпределение на първичния доход“

Използване

Ресурс

D.4

Доход от собственост

138

B.2

Опериращ излишък

45

D.41

Лихви

77

 

 

 

D.42

Разпределен доход на корпорациите

36

D.4

Доход от собственост

160

D.421

Дивиденти

36

D.41

Лихви

125

 

 

 

P.119

Корекция за FISIM

-48

D.422

Разпределена печалба на квазикорпорациите

0

D.42

Разпределен доход на корпорациите

25

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

0

D.421

Дивиденти

25

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

25

D.422

Разпределена печалба на квазикорпорациите

0

D.45

Рента

0

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

7

 

 

 

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

0

 

 

 

D.45

Рента

3

B.5

Баланс на първичните доходи

19

 

 

 

II.1.2.1:   Сметка „Предприемачески доход“

Използване

Ресурс

D.4

Доход от собственост

102

B.2

Опериращ излишък

45

D.41

Лихви

77

 

 

 

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

25

D.4

Доход от собственост

160

D.45

Рента

0

D.41

Лихви

125

 

 

 

P.119

Корекция за FISIM

-48

 

 

 

D.42

Разпределен доход на корпорациите

25

 

 

 

D.421

Дивиденти

25

 

 

 

D.422

Разпределена печалба на квазикорпорациите

0

 

 

 

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

7

 

 

 

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

0

 

 

 

D.45

Рента

3

B.4

Предприемачески доход

55

 

 

 

II.1.2.2:   Сметка „Разпределение на друг първичен доход“

Използване

Ресурс

D.4

Доход от собственост

36

B.4

Предприемачески доход

55

D.42

Разпределен доход на корпорациите

36

 

 

 

D.421

Дивиденти

36

 

 

 

D.422

Разпределена печалба на квазикорпорациите

0

 

 

 

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

0

 

 

 

B.5

Баланс на първичните доходи

19

 

 

 

II.2:   Сметка „Вторично разпределение на дохода“

Използване

Ресурс

D.5

Текущи данъци върху дохода, имуществото и други

10

B.5

Баланс на първичните доходи

19

D.51

Данъци върху дохода

7

 

 

 

D.59

Други текущи данъци

3

D.61

Социалноосигурителни вноски

39

 

 

 

D.611

Фактически социалноосигурителни вноски

38

D.62

Социални помощи без социални трансфери в натура

29

D.6111

Фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

18

D.622

Частни фондови социални помощи

28

D.61111

Задължителни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

15

D.623

Нефондови социални помощи на заетите лица

1

D.61112

Доброволни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

3

 

 

 

D.6112

Социалноосигурителни вноски на заетите лица

20

D.7

Други текущи трансфери

46

D.61121

Задължителни социалноосигурителни вноски на заетите лица

15

D.71

Нетни премии по общо застраховане

0

D.61122

Доброволни социалноосигурителни вноски на заетите лица

5

D.72

Обезщетения по общо застраховане

45

D.612

Условни социалноосигурителни вноски

1

D.75

Разни текущи трансфери

1

 

 

 

 

 

 

D.7

Други текущи трансфери

49

 

 

 

D.71

Нетни премии по общо застраховане

45

 

 

 

D.72

Обезщетения по общо застраховане

0

 

 

 

D.75

Разни текущи трансфери

4

B.6

Разполагаем доход

22

 

 

 

II.4:   Сметка „Използване на дохода“

II.4.1:   Сметка „Използване на разполагаемия доход“

Използване

Ресурс

D.8

Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

11

B.6

Разполагаем доход

22

B.8

Спестяване

11

 

 

 

III:   Акумулиращи сметки

III.1:   Сметка „Капитал“

III.1.1:   Сметка „Изменение в нетната стойност, дължащо се на спестявания и капиталови трансфери“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери

4

B.8n

Спестяване, нето

11

 

 

 

D.9

Капиталови трансфери, получени

0

 

 

 

D.92

Инвестиционни субсидии

0

 

 

 

D.99

Други капиталови трансфери

0

 

 

 

D.9

Капиталови трансфери платими

-7

 

 

 

D.91

Данъци върху капитала

0

 

 

 

D.99

Други капиталови трансфери

-7

III.1.2:   Сметка „Придобиване на нефинансови активи“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

P.51

Бруто образуване на основен капитал

9

B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери

4

P.511

Придобиване минус намаление на дълготрайни материални активи

8

 

 

 

P.5111

Придобиване на нови дълготрайни материални активи

7

 

 

 

P.5112

Придобиване на съществуващи дълготрайни материални активи

1

 

 

 

P.5113

Намаление на съществуващи дълготрайни материални активи

0

 

 

 

P.512

Придобиване минус намаление на дълготрайни нематериални активи

1

 

 

 

P.5121

Придобиване на нови дълготрайни нематериални активи

1

 

 

 

P.5122

Придобиване на съществуващи дълготрайни нематериални активи

0

 

 

 

P.5123

Намаление на съществуващи дълготрайни нематериални активи

0

 

 

 

P.513

Увеличение на стойността на непроизведените нефинансови активи

0

 

 

 

P.5131

Основни подобрения на непроизведените нефинансови активи

0

 

 

 

P.5132

Разходи по прехвърляне на собственост на непроизведени нефинансови активи

0

 

 

 

K.1

Потребление на основен капитал

-10

 

 

 

P.52

Изменение на запасите

0

 

 

 

P.53

Придобиване минус намаление на ценности

0

 

 

 

K.2

Придобиване минус намаление на непроизведени нефинансови активи

0

 

 

 

K.21

Придобиване минус намаление на земя и други материални непроизведени активи

0

 

 

 

K.22

Придобиване минус намаление на нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

B.9

Нето предоставени (+)/Нето получени (-) заеми

5

 

 

 

III.2:   Финансова сметка

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

F

Нето придобиване на финансови активи

237

F

Нето поемане на пасиви

232

F.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

-1

 

 

 

F.2

Валута и депозити

15

F.2

Валута и депозити

130

F.21

Валута

15

F.21

Валута

35

F.22

Прехвърляеми депозити

0

F.22

Прехвърляеми депозити

63

F.29

Други депозити

0

F.29

Други депозити

32

F.3

Ценни книжа различни от акции

53

F.3

Ценни книжа различни от акции

53

F.4

Заеми

167

F.4

Заеми

0

F.41

Краткосрочни заеми

63

F.41

Краткосрочни заеми

0

F.42

Дългосрочни заеми

104

F.42

Дългосрочни заеми

0

F.5

Акции и други нетни активи

3

F.5

Акции и други нетни активи

13

F.6

Застрахователни технически резерви

0

F.6

Застрахователни технически резерви

36

F.62

Предплащане на застрахователни премии и резерви за висящи плащания

0

F.61

Нетна стойност на активите на домакинствата в живото-астрахователните резерви и резервите на пенсионните фондове

33

 

 

 

F.611

Нетна стойност на активите на домакинствата в животозастрахователните резерви

22

F.7

Други сметки подлежащи на получаване

0

F.612

Нетна стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

11

F.71

Търговски кредити и аванси

0

F.62

Предплащане на застрахователни премии и резерви за висящи плащания

3

F.79

Други сметки подлежащи на получаване с изключение на търговските кредити и аванси

0

 

 

 

 

 

 

F.7

Други сметки подлежащи на плащане

0

 

 

 

F.71

Търговски кредити и аванси

0

 

 

 

F.79

Други сметки подлежащи на плащане с изключение на търговските кредити и аванси

0

 

 

 

B.9

Нето предоставени (+)/Нето получени (-) заеми

5

III.3:   Сметки „Други изменения в активите“

III.3.1:   Сметка „Други изменения в обема на активите“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

AN

Нефинансови активи

-2

AF

Пасиви

2

AN.1

Произведени активи

-2

K.7

Катастрофални загуби

0

K.4

Икономическо появяване на произведените активи

0

K.8

Некомпенсирани конфискации

0

K.7

Катастрофални загуби

0

K.10

Други изменения в обема на финансовите активи и нетни пасиви некласифицирани другаде

2

K.8

Некомпенсирани конфискации

0

K.12

Промени в класификациите и структурата

0

K.9

Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде

0

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

0

K.12

Промени в класификациите и структурата

-2

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

0

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

0

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

0

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

-2

 

 

 

K.12.21

Монетизация/демонетизация на златото

-2

от тях: AF.2

Валута и депозити

0

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

0

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

 

 

 

AF.4

Заеми

0

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

0

от тях: AN.11

Дълготрайни активи

0

 

 

 

AN.12

Запаси

0

AF.6

Застрахователни технически резерви

2

AN.13

Ценности

-2

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

0

AN.2

Непроизведени активи

0

 

 

 

K.3

Икономическо появяване на непроизведените активи

0

 

 

 

K.5

Естествен приръст на некултивирани биологически ресурси

0

 

 

 

K.6

Икономическо изчезване на непроизведените активи

0

 

 

 

K.61

Изчезване на естествени икономически активи

0

 

 

 

K.62

Друго икономическо изчезване на непроизведените активи

0

 

 

 

K.7

Катастрофални загуби

0

 

 

 

K.8

Некомпенсирани конфискации

0

 

 

 

K.9

Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде

0

 

 

 

K.12

Промени в класификациите и структурата

0

 

 

 

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

0

 

 

 

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

0

 

 

 

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

0

 

 

 

от тях: AN.21

Материални непроизведени активи

0

 

 

 

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

AF

Финансови активи

0

 

 

 

K.7

Катастрофални загуби

0

 

 

 

K.8

Некомпенсирани конфискации

-3

 

 

 

K.10

Други изменения в обема на финансовите активи и пасиви некласифицирани другаде

1

 

 

 

K.12

Промени в класификациите и структурата

2

 

 

 

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

0

 

 

 

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

2

 

 

 

K.12.21

Монетизация/демонетизация на златото

2

 

 

 

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

0

 

 

 

от тях: AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

7

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

0

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

-3

 

 

 

AF.4

Заеми

-4

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

0

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

 

 

 

AF.7

подлежащи на получаване

0

 

 

 

 

 

 

B.10.2

Изменения в нетната стойност, дължащи се на други изменения в в обема на активите

-4

III.3.2:   Сметка „Преоценка“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11

Номинални холдингови печалби (+)/загуби (-):

 

K.11

Номинални холдингови печалби (-)/загуби (+):

 

AN

Нефинансови активи

4

AF

Пасиви

51

AN.1

Произведени активи

2

AF.2

Валута и депозити

0

AN.11

Дълготрайни активи

2

AF.3

Ценни книжа различни от акции

34

AN.12

Запаси

0

AF.4

Заеми

0

AN.13

Ценности

0

AF.5

Акции и други нетни активи

17

AN.2

Непроизведени активи

2

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

AN.21

Материални непроизведени активи

1

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

0

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

AF

Финансови активи

57

 

 

 

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

11

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

0

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

30

 

 

 

AF.4

Заеми

0

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

16

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

0

 

 

 

 

 

 

B.10.3

Изменения в нетната стойност, дължащи се на номинални холдингови печалби/загуби

10

III.3.2.1:   Сметка „Неутрални холдингови печалби/загуби“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11.1

Неутрални холдингови печалби (+)/загуби (-):

 

K.11.1

Неутрални холдингови печалби (-)/загуби (+):

 

AN

Нефинансови активи

3

AF

Пасиви

68

AN.1

Произведени активи

2

AF.2

Валута и депозити

26

AN.11

Дълготрайни активи

2

AF.3

Ценни книжа различни от акции

21

AN.12

Запаси

0

AF.4

Заеми

0

AN.13

Ценности

0

AF.5

Акции и други нетни активи

14

AN.2

Непроизведени активи

1

AF.6

Застрахователни технически резерви

7

AN.21

Материални непроизведени активи

1

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

0

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

AF

Финансови активи

70

 

 

 

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

14

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

0

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

19

 

 

 

AF.4

Заеми

24

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

13

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

1

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

0

 

 

 

 

 

 

B.10.31

Изменения в нетната стойност, дължащи се на неутрални холдингови печалби/загуби

5

III.3.2.2:   Сметка „Реални холдингови печалби/загуби“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11.2

Реални холдингови печалби (+)/загуби (-):

 

K.11.2

Реални холдингови печалби (-)/загуби (+):

 

AN

Нефинансови активи

1

AF

Пасиви

-17

AN.1

Произведени активи

0

AF.2

Валута и депозити

-26

AN.11

Дълготрайни активи

0

AF.3

Ценни книжа различни от акции

13

AN.12

Запаси

0

AF.4

Заеми

0

AN.13

Ценности

0

AF.5

Акции и други нетни активи

3

AN.2

Непроизведени активи

1

AF.6

Застрахователни технически резерви

-7

AN.21

Материални непроизведени активи

1

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

0

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

AF

Финансови активи

-13

 

 

 

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

-3

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

0

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

11

 

 

 

AF.4

Заеми

-24

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

3

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

-1

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

0

 

 

 

 

 

 

B.10.32

Изменения в нетната стойност, дължащи се на реални холдингови печалби/загуби

5

IV:   Баланс

IV.1:   Начален баланс

Активи

Пасиви и нетна стойност

AN

Нефинансови активи

144

AF

Пасиви

3 384

AN.1

Произведени активи

104

AF.2

Валута и депозити

1 281

AN.11

Дълготрайни активи

99

AF.3

Ценни книжа различни от акции

1 053

AN.12

Запаси

0

AF.4

Заеми

0

AN.13

Ценности

5

AF.5

Акции и други нетни активи

715

AN.2

Непроизведени активи

40

AF.6

Застрахователни технически резерви

335

AN.21

Материални непроизведени активи

37

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

0

AN.22

Нематериални непроизведени активи

3

 

 

 

AF

Финансови активи

3 508

 

 

 

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

690

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

0

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

950

 

 

 

AF.4

Заеми

1 187

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

651

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

30

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

0

 

 

 

 

 

 

B.90

Нетна стойност

268

IV.2:   Изменения в баланса

Активи

Пасиви и нетна стойност

 

Общо изменения в активите

 

 

Общо изменения в пасивите

 

AN

Нефинансови активи

1

AF

Пасиви

285

AN.1

Произведени активи

-1

AF.2

Валута и депозити

130

AN.11

Дълготрайни активи

1

AF.3

Ценни книжа различни от акции

87

AN.12

Запаси

0

AF.4

Заеми

0

AN.13

Ценности

-2

AF.5

Акции и други нетни активи

30

AN.2

Непроизведени активи

2

AF.6

Застрахователни технически резерви

38

AN.21

Материални непроизведени активи

1

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

0

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

AF

Финансови активи

294

 

 

 

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

17

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

15

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

80

 

 

 

AF.4

Заеми

163

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

19

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

0

 

 

 

 

 

 

B.10

Изменения в нетната стойност, общо дължащи се на:

10

 

 

 

B.10.1

Спестявания и капиталови трансфери

4

 

 

 

B.10.2

Други изменения в обема на активите

-4

 

 

 

B.10.3

Номинални холдингови печалби/загуби

10

 

 

 

B.10.31

Неутрални холдингови печалби/загуби

5

 

 

 

B.10.32

Реални холдингови печалби/загуби

5

IV.3:   Баланс в края на периода

Активи

Пасиви и нетна стойност

AN

Нефинансови активи

145

AF

Пасиви

3 669

AN.1

Произведени активи

103

AF.2

Валута и депозити

1 411

AN.11

Дълготрайни активи

100

AF.3

Ценни книжа различни от акции

1 140

AN.12

Запаси

0

AF.4

Заеми

0

AN.13

Ценности

3

AF.5

Акции и други нетни активи

745

AN.2

Непроизведени активи

42

AF.6

Застрахователни технически резерви

373

AN.21

Материални непроизведени активи

38

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

0

AN.22

Нематериални непроизведени активи

3

 

 

 

AF

Финансови активи

3 802

 

 

 

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

707

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

15

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

1 030

 

 

 

AF.4

Заеми

1 350

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

670

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

30

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

0

 

 

 

 

 

 

B.90

Нетна стойност

278

Таблица A.IV.5   Пълна последователност на сметките за сектор „Държавно управление“

I:   Сметка „Производство“

Използване

Ресурс

P.2

Междинно потребление

246

P.1

Продукция

434

 

 

 

P.11

Пазарна продукция

74

 

 

 

P.12

Продукция за собствено крайно потребление

0

 

 

 

P.13

Друга непазарна продукция

360

B.1g

Добавена стойност, бруто

188

 

 

 

K.1

Потребление на основен капитал

30

 

 

 

B.1n

Добавена стойност, нето

158

 

 

 

II:   Сметки за разпределение и използване на дохода

II.1:   Сметка „Първично разпределение на дохода“

II.1.1:   Сметка „Формиране на дохода“

Използване

Ресурс

D.1

Компенсация на заетите лица

140

B.1n

Добавена стойност, нето

158

D.11

Надници и заплати

87

 

 

 

D.12

Социалноосигурителни вноски от работодателите

53

 

 

 

D.121

Фактически социалноосигурителни вноски от работодателите

48

 

 

 

D.122

Условни социалноосигурителни вноски от работодателите

5

 

 

 

D.29

Други данъци върху производството

2

 

 

 

D.39

Други субсидии върху производството

0

 

 

 

B.2

Опериращ излишък

16

 

 

 

II.1.2:   Сметка „Разпределение на първичния доход“

Използване

Ресурс

D.4

Доход от собственост

46

B.2

Опериращ излишък

16

D.41

Лихви

39

 

 

 

D.42

Разпределен доход на корпорациите

0

D.2

Данъци върху производството и вноса

235

D.422

Разпределена печалба на квазикорпорациите

0

D.21

Данъци върху продуктите

141

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

0

D.211

Данъци от типа на данък добавена стойност (ДДС)

121

D.45

Рента

7

D.212

Данъци и мита върху вноса с изключение на ДДС

17

 

 

 

D.2121

Мита върху вноса

17

 

 

 

D.2122

Данъци върху вноса с изключение на ДДС и митата върху вноса

0

 

 

 

D.214

Данъци върху продуктите без ДДС и данъци върху вноса

3

 

 

 

D.29

Други данъци върху производството

94

 

 

 

D.3

Субсидии

-44

 

 

 

D.31

Субсидии върху продуктите

-8

 

 

 

D.311

Субсидии върху вноса

0

 

 

 

D.319

Други субсидии върху продуктите

-8

 

 

 

D.39

Други субсидии върху производството

-36

 

 

 

D.4

Доход от собственост

30

 

 

 

D.41

Лихви

12

 

 

 

D.42

Разпределен доход на корпорациите

18

 

 

 

D.421

Дивиденти

5

 

 

 

D.422

Разпределена печалба на квазикорпорациите

13

 

 

 

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

0

 

 

 

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

0

 

 

 

D.45

Рента

0

B.5

Баланс на първичните доходи

191

 

 

 

II.1.2.1:   Сметка „Предприемачески доход“

Използване

Ресурс

D.4

Доход от собственост

9

B.2

Опериращ излишък

16

D.41

Лихви

2

 

 

 

D.45

Рента

7

D.4

Property income

4

 

 

 

D.41

Interest

0

 

 

 

D.42

Разпределен доход на корпорациите

4

 

 

 

D.421

Дивиденти

4

 

 

 

D.422

Разпределена печалба на квазикорпорациите

0

 

 

 

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

0

 

 

 

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

0

 

 

 

D.45

Рента

0

B.4

Предприемачески доход

11

 

 

 

II.1.2.2:   Сметка „Разпределение на друг първичен доход“

Използване

Ресурс

D.4

Доход от собственост

37

B.4

Предприемачески доход

11

D.41

Лихви

37

 

 

 

 

 

 

D.2

Данъци върху производството и вноса

235

 

 

 

D.21

Данъци върху продуктите

141

 

 

 

D.211

Данъци от типа на данък добавена стойност (ДДС)

121

 

 

 

D.212

Данъци и мита върху вноса с изключение ДДС

17

 

 

 

D.2121

Мита върху вноса

17

 

 

 

D.2122

Данъци върху вноса с изключение на ДДС и митата върху вноса

0

 

 

 

D.214

Данъци върху продуктите без ДДС и данъци върху вноса

3

 

 

 

D.29

Други данъци върху производството

94

 

 

 

D.3

Субсидии

-44

 

 

 

D.31

Субсидии върху продуктите

-8

 

 

 

D.311

Субсидии върху вноса

0

 

 

 

D.319

Други субсидии върху продуктите

-8

 

 

 

D.39

Други субсидии върху производството

-36

 

 

 

D.4

Доход от собственост

26

 

 

 

D.41

Лихви

12

 

 

 

D.42

Разпределен доход на корпорациите

14

 

 

 

D.421

Дивиденти

1

 

 

 

D.422

Разпределена печалба на квазикорпорациите

13

B.5

Баланс на първичните доходи

191

 

 

 

II.2:   Сметка „Вторично разпределение на дохода“

Използване

Ресурс

D.5

Текущи данъци върху дохода, имуществото и други

0

B.5

Баланс на първичните доходи

191

D.59

Други текущи данъци

0

 

 

 

 

 

 

D.5

Текущи данъци върху дохода, имуществото и други

213

D.62

Социални помощи без социални трансфери в натура

289

D.51

Данъци върху дохода

204

D.621

Социалноосигурителни помощи в брой

232

D.59

Други текущи данъци

9

D.622

Частни фондови социални помощи

0

 

 

 

D.623

Нефондови социални помощи на заетите лица

5

D.61

Социалноосигурителни вноски

268

D.624

Помощи за социално подпомагане в брой

52

D.611

Фактически социалноосигурителни вноски

263

 

 

 

D.6111

Фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

155

D.7

Други текущи трансфери

139

D.61111

Задължителни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

144

D.71

Нетни премии по общо застраховане

4

D.61112

Доброволни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

11

D.73

Текущи трансфери между държавни органи

96

D.6112

Социалноосигурителни вноски на заетите лица

76

D.74

Текущи международни трансфери

31

D.61121

Задължителни социалноосигурителни вноски на заетите лица

69

D.75

Разни текущи трансфери

8

D.61122

Доброволни социалноосигурителни вноски на заетите лица

7

 

 

 

D.6113

Социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица

32

 

 

 

D.61131

Задължителни социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица

22

 

 

 

D.61132

Доброволни социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица

10

 

 

 

D.612

Условни социалноосигурителни вноски

5

 

 

 

D.7

Други текущи трансфери

108

 

 

 

D.72

Обезщетения по общо застраховане

1

 

 

 

D.73

Текущи трансфери между държавни органи

96

 

 

 

D.74

Текущи международни трансфери

1

 

 

 

D.75

Разни текущи трансфери

10

B.6

Разполагаем доход

352

 

 

 

II.3:   Сметка „Преразпределение на дохода в натура“

Използване

Ресурс

D.63

Социални трансфери в натура

206

B.6

Разполагаем доход

352

D.631

Социални помощи в натура

162

 

 

 

D.6311

Социалноосигурителни помощи в натура, изплатени

78

 

 

 

D.6312

Други социалноосигурителни помощи в натура

65

 

 

 

D.6313

Помощи за социално подпомагане в натура

19

 

 

 

D.632

Трансфери на индивидуални непазарни стоки и услуги

44

 

 

 

B.7

Коригиран разполагаем доход

146

 

 

 

II.4:   Сметка „Използване на дохода“

II.4.1:   Сметка „Използване на разполагаемия доход“

Използване

Ресурс

P.3

Крайни потребителски разходи

362

B.6

Разполагаем доход

352

P.31

Индивидуални разходи за крайно потребление

206

 

 

 

P.32

Колективни разходи за крайно потребление

156

 

 

 

D.8

Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

0

 

 

 

B.8

Спестяване

-10

 

 

 

II.4.2:   Сметка „Използване на коригирания разполагаем доход“

Използване

Ресурс

P.4

Фактическо крайно потребление

156

B.7

Коригиран разполагаем доход

146

P.42

Фактическо колективно потребление

156

 

 

 

D.8

Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

0

 

 

 

B.8

Спестяване

-10

 

 

 

III:   Акумулиращи сметки

III.1:   Сметка „Капитал“

III.1.1:   Сметка „Изменение в нетната стойност, дължащо се на спестянания и капиталови трансфери“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестяванияи капиталови трансфери

-38

B.8n

Спестяване, нето

-10

 

 

 

D.9

Капиталови трансфери, получени

6

 

 

 

D.91

Данъци върху капитала

2

 

 

 

D.92

Инвестиционни субсидии

0

 

 

 

D.99

Други капиталови трансфери

4

 

 

 

D.9

Капиталови трансфери платими

-34

 

 

 

D.91

Данъци върху капитала

0

 

 

 

D.92

Инвестиционни субсидии

-27

 

 

 

D.99

Други капиталови трансфери

-7

III.1.2:   Сметка „Придобиване на нефинансови активи“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

P.51

Бруто образуване на основен капитал

37

B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестяванияи капиталови трансфери

-38

P.511

Придобиване минус намаление на дълготрайни материални активи

23

 

 

 

P.5111

Придобиване на нови дълготрайни материални активи

24

 

 

 

P.5112

Придобиване на съществуващи дълготрайни материални активи

1

 

 

 

P.5113

Намаление на съществуващи дълготрайни материални активи

-2

 

 

 

P.512

Придобиване минус намаление на дълготрайни нематериални активи

12

 

 

 

P.5121

Придобиване на нови дълготрайни нематериални активи

12

 

 

 

P.5122

Придобиване на съществуващи дълготрайни нематериални активи

2

 

 

 

P.5123

Намаление на съществуващи дълготрайни нематериални активи

-2

 

 

 

P.513

Увеличение на стойността на непроизведените нефинансови активи

2

 

 

 

P.5131

Основни подобрения на непроизведените нефинансови активи

 

 

 

 

P.5132

Разходи по прехвърляне на собственост на непроизведени нефинансови активи

0

 

 

 

K.1

Потребление на основен капитал

-30

 

 

 

P.52

Изменение на запасите

0

 

 

 

P.53

Придобиване минус намаление на ценности

3

 

 

 

K.2

Придобиване минус намаление на непроизведени нефинансови активи

2

 

 

 

K.21

Придобиване минус намаление на земя и други материални непроизведени активи

2

 

 

 

K.22

Придобиване минус намаление на нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

B.9

Нето предоставени (+)/Нето получени (-) заеми

-50

 

 

 

III.2:   Финансова сметка

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

F

Нето придобиване на финансови активи

120

F

Нето поемане на пасиви

170

F.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

0

 

 

 

F.2

Валута и депозити

7

F.2

Валута и депозити

2

F.21

Валута

2

F.21

Валута

0

F.22

Прехвърляеми депозити

4

F.22

Прехвърляеми депозити

2

F.29

Други депозити

1

F.29

Други депозити

0

F.3

Ценни книжа различни от акции

26

F.3

Ценни книжа различни от акции

64

F.4

Заеми

45

F.4

Заеми

94

F.41

Краткосрочни заеми

1

F.41

Краткосрочни заеми

32

F.42

Дългосрочни заеми

44

F.42

Дългосрочни заеми

62

F.5

Акции и други нетни активи

36

F.5

Акции и други нетни активи

0

F.6

Застрахователни технически резерви

0

F.6

Застрахователни технически резерви

0

F.62

Предплащане на застрахователни премии и резерви за висящи плащания

0

F.61

Нетна стойност на активите на домакинствата в живото-застрахователните резерви и резервите на пенсионните фондове

0

 

 

 

F.612

Нетна стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

0

F.7

Други сметки подлежащи на получаване

6

 

 

 

F.71

Търговски кредити и аванси

1

F.7

Други сметки подлежащи на плащане

10

F.79

Други сметки подлежащи на получаване с изключение на търговските кредити и аванси

5

F.71

Търговски кредити и аванси

6

 

 

 

F.79

Други сметки подлежащи на плащане с изключение на търговските кредити и аванси

4

 

 

 

B.9

Нето предоставени (+)/Нето получени (-) заеми

-50

III.3:   Сметки „Други изменения в активите“

III.3.1:   Сметка „Други изменения в обема на активите“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

AN

Нефинансови активи

0

AF

Пасиви

-1

AN.1

Произведени активи

-3

K.7

Катастрофални загуби

0

K.4

Икономическо появяване на произведените активи

3

K.8

Некомпенсирани конфискации

0

K.7

Катастрофални загуби

-4

K.10

Други изменения в обема на финансовите активи и нетни пасиви некласифицирани другаде

0

K.8

Некомпенсирани конфискации

1

K.12

Промени в класификациите и структурата

-1

K.9

Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде

0

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

-1

K.12

Промени в класификациите и структурата

-3

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

0

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

-3

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

0

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

0

 

 

 

K.12.21

Монетизация/демонетизация на златото

0

от тях: AF.2

Валута и депозити

0

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

0

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

 

 

 

AF.4

Заеми

-1

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

0

от тях: AN.11

Дълготрайни активи

-3

 

 

 

AN.12

Запаси

0

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

AN.13

Ценности

0

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

0

AN.2

Непроизведени активи

3

 

 

 

K.3

Икономическо появяване на непроизведените активи

0

 

 

 

K.5

Естествен приръст на некултивирани биологически ресурси

4

 

 

 

K.6

Икономическо изчезване на непроизведените активи

-2

 

 

 

K.61

Изчезване на естествени икономически активи

-2

 

 

 

K.62

Друго икономическо изчезване на непроизведените активи

0

 

 

 

K.7

Катастрофални загуби

-2

 

 

 

K.8

Некомпенсирани конфискации

4

 

 

 

K.9

Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде

0

 

 

 

K.12

Промени в класификациите и структурата

-1

 

 

 

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

-1

 

 

 

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

0

 

 

 

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

0

 

 

 

от тях:AN.21

Материални непроизведени активи

3

 

 

 

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

AF

Финансови активи

1

 

 

 

K.7

Катастрофални загуби

0

 

 

 

K.8

Некомпенсирани конфискации

3

 

 

 

K.10

Други изменения в обема на финансовите активи и пасиви некласифицирани другаде

0

 

 

 

K.12

Промени в класификациите и структурата

-2

 

 

 

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

-2

 

 

 

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

0

 

 

 

K.12.21

Монетизация/демонетизация на златото

0

 

 

 

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

0

 

 

 

от тях: AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

0

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

0

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

3

 

 

 

AF.4

Заеми

0

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

-2

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

0

 

 

 

 

 

 

B.10.2

Изменения в нетната стойност, дължащи се на други изменения в в обема на активите

2

III.3.2:   Сметка „Преоценка“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11

Номинални холдингови печалби (+)/загуби (-):

 

K.11

Номинални холдингови печалби (-)/загуби (+):

 

AN

Нефинансови активи

44

AF

Пасиви

7

AN.1

Произведени активи

20

AF.2

Валута и депозити

0

AN.11

Дълготрайни активи

18

AF.3

Ценни книжа различни от акции

7

AN.12

Запаси

1

AF.4

Заеми

0

AN.13

Ценности

1

AF.5

Акции и други нетни активи

0

AN.2

Непроизведени активи

23

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

AN.21

Материални непроизведени активи

23

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

0

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

AF

Финансови активи

2

 

 

 

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

1

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

0

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

 

 

 

AF.4

Заеми

0

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

0

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

0

 

 

 

 

 

 

B.10.3

Изменения в нетната стойност, дължащи се на номинални холдингови печалби/загуби

38

III.3.2.1:   Сметка „Неутрални холдингови печалби/загуби“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11.1

Неутрални холдингови печалби (+)/загуби (-):

 

K.11.1

Неутрални холдингови печалби (-)/загуби (+):

 

AN

Нефинансови активи

32

AF

Пасиви

14

AN.1

Произведени активи

20

AF.2

Валута и депозити

2

AN.11

Дълготрайни активи

18

AF.3

Ценни книжа различни от акции

4

AN.12

Запаси

1

AF.4

Заеми

7

AN.13

Ценности

1

AF.5

Акции и други нетни активи

0

AN.2

Непроизведени активи

12

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

AN.21

Материални непроизведени активи

12

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

0

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

AF

Финансови активи

8

 

 

 

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

2

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

3

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

 

 

 

AF.4

Заеми

2

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

0

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

0

 

 

 

 

 

 

B.10.31

Изменения в нетната стойност, дължащи се на неутрални холдингови печалби/загуби

26

III.3.2.2:   Сметка „Реални холдингови печалби/загуби“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11.2

Реални холдингови печалби (+)/загуби (-):

 

K.11.2

Реални холдингови печалби (-)/загуби (+):

 

AN

Нефинансови активи

12

AF

Пасиви

-7

AN.1

Произведени активи

0

AF.2

Валута и депозити

-2

AN.11

Дълготрайни активи

0

AF.3

Ценни книжа различни от акции

3

AN.12

Запаси

0

AF.4

Заеми

-7

AN.13

Ценности

0

AF.5

Акции и други нетни активи

0

AN.2

Непроизведени активи

12

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

AN.21

Материални непроизведени активи

12

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

0

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

AF

Финансови активи

-6

 

 

 

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

0

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

-3

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

 

 

 

AF.4

Заеми

-2

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

0

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

0

 

 

 

 

 

 

B.10.32

Изменения в нетната стойност, дължащи се на реални холдингови печалби/загуби

12

IV:   Баланс

IV.1:   Начален баланс

Активи

Пасиви и нетна стойност

AN

Нефинансови активи

1 591

AF

Пасиви

687

AN.1

Произведени активи

1 001

AF.2

Валута и депозити

102

AN.11

Дълготрайни активи

913

AF.3

Ценни книжа различни от акции

212

AN.12

Запаси

47

AF.4

Заеми

328

AN.13

Ценности

41

AF.5

Акции и други нетни активи

4

AN.2

Непроизведени активи

590

AF.6

Застрахователни технически резерви

19

AN.21

Материални непроизведени активи

578

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

22

AN.22

Нематериални непроизведени активи

12

 

 

 

AF

Финансови активи

396

 

 

 

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

80

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

150

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

 

 

 

AF.4

Заеми

115

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

12

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

20

 

 

 

AF.7

руги сметки подлежащи на получаване

19

 

 

 

 

 

 

B.90

Нетна стойност

1 300

IV.2:   Изменения в баланса

Активи

Пасиви и нетна стойност

 

Общо изменения в активите

 

 

Общо изменения в пасивите

 

AN

Нефинансови активи

56

AF

Пасиви

176

AN.1

Произведени активи

25

AF.2

Валута и депозити

2

AN.11

Дълготрайни активи

20

AF.3

Ценни книжа различни от акции

71

AN.12

Запаси

1

AF.4

Заеми

93

AN.13

Ценности

4

AF.5

Акции и други нетни активи

0

AN.2

Непроизведени активи

30

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

AN.21

Материални непроизведени активи

30

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

10

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

AF

Финансови активи

123

 

 

 

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

1

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

7

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

29

 

 

 

AF.4

Заеми

45

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

34

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

6

 

 

 

 

 

 

B.10

Изменения в нетната стойност, общо дължащи се на:

2

 

 

 

B.10.1

Спестявания и капиталови трансфери

-38

 

 

 

B.10.2

Други изменения в обема на активите

2

 

 

 

B.10.3

Номинални холдингови печалби/загуби

38

 

 

 

B.10.31

Неутрални холдингови печалби/загуби

26

 

 

 

B.10.32

Реални холдингови печалби/загуби

12

IV.3:   Баланс в края на периода

Активи

Пасиви и нетна стойност

AN

Нефинансови активи

1 647

AF

Пасиви

863

AN.1

Произведени активи

1 026

AF.2

Валута и депозити

104

AN.11

Дълготрайни активи

933

AF.3

Ценни книжа различни от акции

283

AN.12

Запаси

48

AF.4

Заеми

421

AN.13

Ценности

45

AF.5

Акции и други нетни активи

4

AN.2

Непроизведени активи

620

AF.6

Застрахователни технически резерви

19

AN.21

Материални непроизведени активи

608

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

32

AN.22

Нематериални непроизведени активи

12

 

 

 

AF

Финансови активи

519

 

 

 

AF.1

Монетарно злато и специални права на тираж (SDRs)

81

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

157

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

29

 

 

 

AF.4

Заеми

160

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

46

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

20

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

25

 

 

 

 

 

 

B.90

Нетна стойност

1 302

Таблица A.IV.6   Пълна последователност на сметките за сектор „Домакинства“

I:   Сметка „Производство“

Използване

Ресурс

P.2

Междинно потребление

694

P.1

Продукция

1 269

 

 

 

P.11

Пазарна продукция

1 129

 

 

 

P.12

Продукция за собствено крайно потребление

140

B.1g

Добавена стойност, бруто

575

 

 

 

K.1

Потребление на основен капитал

42

 

 

 

B.1n

Добавена стойност, нето

533

 

 

 

II:   Сметки за разпределение и използване на дохода

II.1:   Сметка „Първично разпределение на дохода“

II.1.1:   Сметка „Формиране на дохода“

Използване

Ресурс

D.1

Компенсация на заетите лица

39

B.1n

Добавена стойност, нето

533

D.11

Надници и заплати

39

 

 

 

D.12

Социалноосигурителни вноски от работодателите

0

 

 

 

D.121

Фактически социалноосигурителни вноски от работодателите

0

 

 

 

D.122

Условни социалноосигурителни вноски от работодателите

0

 

 

 

D.29

Други данъци върху производството

3

 

 

 

D.39

Други субсидии върху производството

-1

 

 

 

B.2

Опериращ излишък

60

 

 

 

B.3

Смесен доход

432

 

 

 

II.1.2:   Сметка „Разпределение на първичния доход“

Използване

Ресурс

D.4

Доход от собственост

44

B.2

Опериращ излишък

60

D.41

Лихви

17

B.3

Смесен доход

432

D.45

Рента

27

 

 

 

 

 

 

D.1

Компенсация на заетите лица

766

 

 

 

D.11

Надници и заплати

573

 

 

 

D.12

Социалноосигурителни вноски от работодателите

193

 

 

 

D.121

Фактически социалноосигурителни вноски от работодателите

174

 

 

 

D.122

Условни социалноосигурителни вноски от работодателите

19

 

 

 

D.4

Доход от собственост

134

 

 

 

D.41

Лихви

33

 

 

 

D.42

Разпределен доход на корпорациите

57

 

 

 

D.421

Дивиденти

13

 

 

 

D.422

Разпределена печалба на квазикорпорациите

44

 

 

 

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

3

 

 

 

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

20

 

 

 

D.45

Рента

21

B.5

Баланс на първичните доходи

1 348

 

 

 

II.1.2.1:   Сметка „Предприемачески доход“

Използване

Ресурс

D.4

Доход от собственост

7

B.2

Опериращ излишък

60

D.41

Лихви

0

B.3

Смесен доход

432

D.45

Рента

7

 

 

 

 

 

 

D.4

Доход от собственост

5

 

 

 

D.41

Лихви

0

 

 

 

D.42

Разпределен доход на корпорациите

5

 

 

 

D.421

Дивиденти

5

 

 

 

D.422

Разпределена печалба на квазикорпорациите

0

 

 

 

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

0

B.4

Предприемачески доход

490

 

 

 

II.1.2.2:   Сметка „Разпределение на друг първичен доход“

Използване

Ресурс

D.4

Доход от собственост

37

B.4

Предприемачески доход

490

D.41

Лихви

17

 

 

 

D.45

Рента

20

D.1

Компенсация на заетите лица

766

 

 

 

D.11

Надници и заплати

573

 

 

 

D.12

Социалноосигурителни вноски от работодателите

193

 

 

 

D.121

Фактически социалноосигурителни вноски от работодателите

174

 

 

 

D.122

Условни социалноосигурителни вноски от работодателите

19

 

 

 

D.4

Доход от собственост

129

 

 

 

D.41

Лихви

33

 

 

 

D.42

Разпределен доход на корпорациите

52

 

 

 

D.421

Дивиденти

8

 

 

 

D.422

Разпределена печалба на квазикорпорациите

44

 

 

 

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

3

 

 

 

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

20

 

 

 

D.45

Рента

21

B.5

Баланс на първичните доходи

1 348

 

 

 

II.2:   Сметка „Вторично разпределение на дохода“

Използване

Ресурс

D.5

Текущи данъци върху дохода, имуществото и други

178

B.5

Баланс на първичните доходи

1 348

D.51

Данъци върху дохода

176

 

 

 

D.59

Други текущи данъци

2

D.61

Социалноосигурителни вноски

0

 

 

 

D.611

Фактически социалноосигурителни вноски

0

D.61

Социалноосигурителни вноски

322

D.6111

Фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

0

D.611

Фактически социалноосигурителни вноски

303

D.61111

Задължителни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

0

D.6111

Фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

174

D.61112

Доброволни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

0

D.61111

Задължителни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

160

D.6112

Социалноосигурителни вноски на заетите лица

0

D.61112

Доброволни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

14

D.61121

Задължителни социалноосигурителни вноски на заетите лица

0

D.6112

Социалноосигурителни вноски на заетите лица

97

D.61122

Доброволни социалноосигурителни вноски на заетите лица

0

D.61121

Задължителни социалноосигурителни вноски на заетите лица

85

 

 

 

D.61122

Доброволни социалноосигурителни вноски на заетите лица

12

D.62

Социални помощи без социални трансфери в натура

332

D.6113

Социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица

32

D.621

Социалноосигурителни помощи в брой

232

D.61131

Задължителни социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица

22

D.622

Частни фондови социални помощи

29

D.61132

Доброволни социалноосигурителни вноски на самозаетите и незаети лица

10

D.623

Нефондови социални помощи на заетите лица

19

D.612

Условни социалноосигурителни вноски

19

D.624

Помощи за социално подпомагане в брой

52

D.62

Социални помощи без социални трансфери в натура

0

D.7

Други текущи трансфери

36

D.622

Частни фондови социални помощи

0

D.72

Обезщетения по общо застраховане

35

 

 

 

D.75

Разни текущи трансфери

1

D.7

Други текущи трансфери

71

 

 

 

D.71

Нетни премии по общо застраховане

31

 

 

 

D.75

Разни текущи трансфери

40

 

 

 

B.6

Разполагаем доход

1 145

 

 

 

II.3:   Сметка „Преразпределение на дохода в натура“

Използване

Ресурс

 

 

 

B.6

Разполагаем доход

1 145

 

 

 

D.63

Социални трансфери в натура

219

 

 

 

D.631

Социални помощи в натура

162

 

 

 

D.6311

Социалноосигурителни помощи в натура, изплатени

78

 

 

 

D.6312

Други социалноосигурителни помощи в натура

65

 

 

 

D.6313

Помощи за социално подпомагане в натура

19

 

 

 

D.632

Трансфери на индивидуални непазарни стоки и услуги

57

B.7

Коригиран разполагаем доход

1 364

 

 

 

II.4:   Сметка „Използване на дохода“

II.4.1:   Сметка „Използване на разполагаемия доход“

Използване

Ресурс

P.3

Крайни потребителски разходи

996

B.6

Разполагаем доход

1 145

P.31

Индивидуални разходи за крайно потребление

996

 

 

 

 

 

 

D.8

Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

11

B.8

Спестяване

160

 

 

 

II.4.2:   Сметка „Използване на коригирания разполагаем доход“

Използване

Ресурс

P.4

Фактическо крайно потребление

1 215

B.7

Коригиран разполагаем доход

1 364

P.41

Фактическо индивидуално потребление

1 215

 

 

 

 

 

 

D.8

Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

11

B.8

Спестяване

160

 

 

 

III:   Акумулиращи сметки

III.1:   Сметка „Капитал“

III.1.1:   Сметка „Изменение в нетната стойност, дължащо се на спестянания и капиталови трансфери“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери

178

B.8n

Спестяване, нето

160

 

 

 

D.9

Капиталови трансфери, получени

23

 

 

 

D.92

Инвестиционни субсидии

0

 

 

 

D.99

Други капиталови трансфери

23

 

 

 

D.9

Капиталови трансфери платими

-5

 

 

 

D.91

Данъци върху капитала

-2

 

 

 

D.99

Други капиталови трансфери

-3

III.1.2:   Сметка „Придобиване на нефинансови активи“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

P.51

Бруто образуване на основен капитал

61

B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери

178

P.511

Придобиване минус намаление на дълготрайни материални активи

49

 

 

 

P.5111

Придобиване на нови дълготрайни материални активи

50

 

 

 

P.5112

Придобиване на съществуващи дълготрайни материални активи

4

 

 

 

P.5113

Намаление на съществуващи дълготрайни материални активи

-5

 

 

 

P.512

Придобиване минус намаление на дълготрайни нематериални активи

12

 

 

 

P.5121

Придобиване на нови дълготрайни нематериални активи

9

 

 

 

P.5122

Придобиване на съществуващи дълготрайни нематериални активи

3

 

 

 

P.5123

Намаление на съществуващи дълготрайни нематериални активи

0

 

 

 

P.513

Увеличение на стойността на непроизведените нефинансови активи

0

 

 

 

P.5131

Основни подобрения на непроизведените нефинансови активи

0

 

 

 

P.5132

Разходи по прехвърляне на собственост на непроизведени нефинансови активи

0

 

 

 

K.1

Потребление на основен капитал

-42

 

 

 

P.52

Изменение на запасите

2

 

 

 

P.53

Придобиване минус намаление на ценности

5

 

 

 

K.2

Придобиване минус намаление на непроизведени нефинансови активи

4

 

 

 

K.21

Придобиване минус намаление на земя и други материални непроизведени активи

3

 

 

 

K.22

Придобиване минус намаление на нематериални непроизведени активи

1

 

 

 

B.9

Нето предоставени (+)/Нето получени (-) заеми

148

 

 

 

III.2:   Финансова сметка

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

F

Нето придобиване на финансови активи

181

F

Нето поемане на пасиви

33

F.2

Валута и депозити

68

F.2

Валута и депозити

0

F.21

Валута

10

F.22

Прехвърляеми депозити

0

F.22

Прехвърляеми депозити

41

F.29

Други депозити

0

F.29

Други депозити

17

 

 

 

 

 

 

F.3

Ценни книжа различни от акции

0

F.3

Ценни книжа различни от акции

29

 

 

 

 

 

 

F.4

Заеми

28

F.4

Заеми

5

F.41

Краткосрочни заеми

11

F.41

Краткосрочни заеми

3

F.42

Дългосрочни заеми

17

F.42

Дългосрочни заеми

2

 

 

 

 

 

 

F.7

Други сметки подлежащи на плащане

5

F.5

Акции и други нетни активи

3

F.71

Търговски кредити и аванси

4

 

 

 

F.79

Други сметки подлежащи на плащане с изключение на търговските кредити и аванси

1

F.6

Застрахователни технически резерви

36

 

 

 

F.61

Нетна стойност на активите на домакинствата в живото-застрахователните резерви и резервите на пенсионните фондове

33

 

 

 

F.611

Нетна стойност на активите на домакинствата в животозастрахователните резерви

22

 

 

 

F.612

Нетна стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

11

 

 

 

F.62

Предплащане на застрахователни премии и резерви за висящи плащания

3

 

 

 

F.7

Други сметки подлежащи на получаване

40

 

 

 

F.71

Търговски кредити и аванси

11

 

 

 

F.79

Други сметки подлежащи на получаване с изключение на търговските кредити и аванси

29

 

 

 

 

 

 

B.9

Нето предоставени (+)/Нето получени (-) заеми

148

III.3:   Сметки „Други изменения в активите“

III.3.1:   Сметка „Други изменения в обема на активите“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

AN

Нефинансови активи

0

AF

Пасиви

0

AN.1

Произведени активи

0

K.7

Катастрофални загуби

0

K.4

Икономическо появяване на произведените активи

0

K.8

Некомпенсирани конфискации

0

K.7

Катастрофални загуби

0

K.10

Други изменения в обема на финансовите активи и нетни пасиви некласифицирани другаде

0

K.8

Некомпенсирани конфискации

0

K.12

Промени в класификациите и структурата

0

K.9

Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде

0

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

0

K.12

Промени в класификациите и структурата

0

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

0

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

0

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

0

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

0

 

 

 

K.12.21

Монетизация/демонетизация на златото

0

от тях: AF.2

Валута и депозити

0

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

0

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

 

 

 

AF.4

Заеми

0

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

0

от тях: AN.11

Дълготрайни активи

0

 

 

 

AN.12

Запаси

0

 

 

 

AN.13

Ценности

0

 

 

 

AN.2

Непроизведени активи

0

 

 

 

K.3

Икономическо появяване на непроизведените активи

0

 

 

 

K.5

Естествен приръст на некултивирани биологически ресурси

0

 

 

 

K.6

Икономическо изчезване на непроизведените активи

0

 

 

 

K.61

Изчезване на естествени икономически активи

0

 

 

 

K.62

Друго икономическо изчезване на непроизведените активи

0

 

 

 

K.7

Катастрофални загуби

0

 

 

 

K.8

Некомпенсирани конфискации

0

 

 

 

K.9

Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде

0

 

 

 

K.12

Промени в класификациите и структурата

0

 

 

 

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

0

 

 

 

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

0

 

 

 

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

0

 

 

 

от тях: AN.21

Материални непроизведени активи

0

 

 

 

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

AF

Финансови активи

2

 

 

 

K.7

Катастрофални загуби

0

 

 

 

K.8

Некомпенсирани конфискации

0

 

 

 

K.10

Други изменения в обема на финансовите активи и пасиви некласифицирани другаде

2

 

 

 

K.12

Промени в класификациите и структурата

0

 

 

 

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

0

 

 

 

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

0

 

 

 

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

0

 

 

 

от тях: AF.2

Валута и депозити

0

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

 

 

 

AF.4

Заеми

0

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

0

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

2

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

0

 

 

 

 

 

 

B.10.2

Изменения в нетната стойност, дължащи се на други изменения в в обема на активите

2

III.3.2:   Сметка „Преоценка“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11

Номинални холдингови печалби (+)/загуби (-):

 

K.11

Номинални холдингови печалби (-)/загуби (+):

 

AN

Нефинансови активи

80

AF

Пасиви

0

AN.1

Произведени активи

35

AF.2

Валута и депозити

0

AN.11

Дълготрайни активи

28

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

AN.12

Запаси

2

AF.4

Заеми

0

AN.13

Ценности

5

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

0

AN.2

Непроизведени активи

45

 

 

 

AN.21

Материални непроизведени активи

45

 

 

 

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

AF

Финансови активи

16

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

0

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

6

 

 

 

AF.4

Заеми

0

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

10

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

0

 

 

 

 

 

 

B.10.3

Изменения в нетната стойност, дължащи се на номинални холдингови печалби/загуби

96

III.3.2.1:   Сметка „Неутрални холдингови печалби/загуби“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11.1

Неутрални холдингови печалби (+)/загуби (-):

 

K.11.1

Неутрални холдингови печалби (-)/загуби (+):

 

AN

Нефинансови активи

56

AF

Пасиви

6

AN.1

Произведени активи

34

AF.2

Валута и депозити

0

AN.11

Дълготрайни активи

28

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

AN.12

Запаси

2

AF.4

Заеми

3

AN.13

Ценности

4

AF.5

Акции и други нетни активи

0

AN.2

Непроизведени активи

22

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

2

AN.21

Материални непроизведени активи

22

 

 

 

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

AF

Финансови активи

36

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

17

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

4

 

 

 

AF.4

Заеми

0

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

8

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

6

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

1

 

 

 

 

 

 

B.10.31

Изменения в нетната стойност, дължащи се на неутрални холдингови печалби/загуби

87

III.3.2.2:   Сметка „Реални холдингови печалби/загуби“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11.2

Реални холдингови печалби (+)/загуби (-):

 

K.11.2

Реални холдингови печалби (-)/загуби (+):

 

AN

Нефинансови активи

24

AF

Пасиви

-6

AN.1

Произведени активи

1

AF.2

Валута и депозити

0

AN.11

Дълготрайни активи

0

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

AN.12

Запаси

0

AF.4

Заеми

-3

AN.13

Ценности

1

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

-2

AN.2

Непроизведени активи

22

 

 

 

AN.21

Материални непроизведени активи

22

 

 

 

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

AF

Финансови активи

-20

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

-17

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

2

 

 

 

AF.4

Заеми

0

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

2

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

-6

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

-1

 

 

 

 

 

 

B.10.32

Изменения в нетната стойност, дължащи се на реални холдингови печалби/загуби

9

IV:   Баланс

IV.1:   Начален баланс

Активи

Пасиви и нетна стойност

AN

Нефинансови активи

2 822

AF

Пасиви

289

AN.1

Произведени активи

1 698

AF.2

Валута и депозити

10

AN.11

Дълготрайни активи

1 423

AF.3

Ценни книжа различни от акции

2

AN.12

Запаси

97

AF.4

Заеми

169

AN.13

Ценности

178

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

108

AN.2

Непроизведени активи

1 124

 

 

 

AN.21

Материални непроизведени активи

1 124

 

 

 

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

AF

Финансови активи

1 819

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

840

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

198

 

 

 

AF.4

Заеми

24

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

411

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

291

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

55

 

 

 

 

 

 

B.90

Нетна стойност

4 352

IV.2:   Изменения в баланса

Активи

Пасиви и нетна стойност

 

Общо изменения в активите

 

 

Общо изменения в пасивите

 

AN

Нефинансови активи

110

AF

Пасиви

33

AN.1

Произведени активи

61

AF.2

Валута и депозити

0

AN.11

Дълготрайни активи

47

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

AN.12

Запаси

4

AF.4

Заеми

28

AN.13

Ценности

10

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

5

AN.2

Непроизведени активи

49

 

 

 

AN.21

Материални непроизведени активи

48

 

 

 

AN.22

Нематериални непроизведени активи

1

 

 

 

AF

Финансови активи

199

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

68

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

35

 

 

 

AF.4

Заеми

5

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

13

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

38

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

40

 

 

 

 

 

 

B.10

Изменения в нетната стойност, общо

дължащи се на:

276

 

 

 

B.10.1

Спестявания и капиталови трансфери

178

 

 

 

B.10.2

Други изменения в обема на активите

2

 

 

 

B.10.3

Номинални холдингови печалби/загуби

96

 

 

 

B.10.31

Неутрални холдингови печалби/загуби

87

 

 

 

B.10.32

Реални холдингови печалби/загуби

9

IV.3:   Баланс в края на периода

Активи

Пасиви и нетна стойност

AN

Нефинансови активи

2 932

AF

Пасиви

322

AN.1

Произведени активи

1 759

AF.2

Валута и депозити

10

AN.11

Дълготрайни активи

1 470

AF.3

Ценни книжа различни от акции

2

AN.12

Запаси

101

AF.4

Заеми

197

AN.13

Ценности

188

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

113

AN.2

Непроизведени активи

1 173

 

 

 

AN.21

Материални непроизведени активи

1 172

 

 

 

AN.22

Нематериални непроизведени активи

1

 

 

 

AF

Финансови активи

2 018

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

908

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

233

 

 

 

AF.4

Заеми

29

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

424

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

329

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

95

 

 

 

 

 

 

B.90

Нетна стойност

4 628

Таблица A.IV.7   Пълна последователност на сметките за сектор „Нетърговски организации обслужващи домакинствата“

I:   Сметка „Производство“

Използване

Ресурс

P.2

Междинно потребление

6

P.1

Продукция

37

 

 

 

P.11

Пазарна продукция

21

 

 

 

P.12

Продукция за собствено крайно потребление

0

 

 

 

P.13

Друга непазарна продукция

16

B.1g

Добавена стойност, бруто

31

 

 

 

K.1

Потребление на основен капитал

3

 

 

 

B.1n

Добавена стойност, нето

28

 

 

 

II:   Сметки за разпределение и използване на дохода

II.1:   Сметка „Първично разпределение на дохода“

II.1.1:   Сметка „Формиране на дохода“

Използване

Ресурс

D.1

Компенсация на заетите лица

23

B.1n

Добавена стойност, нето

28

D.11

Надници и заплати

12

 

 

 

D.12

Социалноосигурителни вноски от работодателите

11

 

 

 

D.121

Фактически социалноосигурителни вноски от работодателите

10

 

 

 

D.122

Условни социалноосигурителни вноски от работодателите

1

 

 

 

D.29

Други данъци върху производството

0

 

 

 

D.39

Други субсидии върху производството

0

 

 

 

B.2

Опериращ излишък

5

 

 

 

II.1.2:   Сметка „Разпределение на първичния доход“

Използване

Ресурс

D.4

Доход от собственост

7

B.2

Опериращ излишък

5

D.41

Лихви

7

 

 

 

D.42

Разпределен доход на корпорациите

0

D.4

Доход от собственост

5

D.422

Разпределена печалба на квазикорпорациите

0

D.41

Лихви

5

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

0

D.42

Разпределен доход на корпорациите

0

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

0

D.421

Дивиденти

0

D.45

Рента

0

D.422

Разпределена печалба на квазикорпорациите

0

 

 

 

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

0

 

 

 

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

0

 

 

 

D.45

Рента

0

B.5

Баланс на първичните доходи

3

 

 

 

II.1.2.1:   Сметка „Предприемачески доход“

Използване

Ресурс

D.4

Доход от собственост

2

B.2

Опериращ излишък

5

D.41

Лихви

2

 

 

 

D.45

Рента

0

D.4

Доход от собственост

0

 

 

 

D.41

Лихви

0

 

 

 

D.42

Разпределен доход на корпорациите

0

 

 

 

D.421

Дивиденти

0

 

 

 

D.422

Разпределена печалба на квазикорпорациите

0

B.4

Предприемачески доход

3

 

 

 

II.1.2.2:   Сметка „Разпределение на друг първичен доход“

Използване

Ресурс

D.4

Доход от собственост

5

B.4

Предприемачески доход

3

D.41

Лихви

5

 

 

 

D.45

Рента

0

D.4

Доход от собственост

5

 

 

 

D.41

Лихви

5

 

 

 

D.42

Разпределен доход на корпорациите

0

 

 

 

D.421

Дивиденти

0

 

 

 

D.422

Разпределена печалба на квазикорпорациите

0

 

 

 

D.43

Реинвестирани преки чуждестранни инвестиции

0

 

 

 

D.44

Доход от собственост на притежателите на застрахователни полици

0

 

 

 

D.45

Рента

0

B.5

Баланс на първичните доходи

3

 

 

 

II.2:   Сметка „Вторично разпределение на дохода“

Използване

Ресурс

D.5

Текущи данъци върху дохода, имуществото и други

0

B.5

Баланс на първичните доходи

3

D.59

Други текущи данъци

0

 

 

 

 

 

 

D.61

Социалноосигурителни вноски

1

D.62

Социални помощи без социални трансфери в натура

1

D.611

Фактически социалноосигурителни вноски

0

D.622

Частни фондови социални помощи

0

D.6111

Фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

0

D.623

Нефондови социални помощи на заетите лица

1

D.61111

Задължителни фактически социалноосигурителни вноски на работодателя

0

 

 

 

D.6112

Социалноосигурителни вноски на заетите лица

0

D.7

Други текущи трансфери

2

D.61121

Задължителни социалноосигурителни вноски на заетите лица

0

D.71

Нетни премии по общо застраховане

0

D.61122

Доброволни социалноосигурителни вноски на заетите лица

0

D.75

Разни текущи трансфери

2

D.612

Условни социалноосигурителни вноски

1

 

 

 

D.7

Други текущи трансфери

36

 

 

 

D.72

Обезщетения по общо застраховане

0

 

 

 

D.75

Разни текущи трансфери

36

B.6

Разполагаем доход

37

 

 

 

II.3:   Сметка „Преразпределение на дохода в натура“

Използване

Ресурс

D.63

Социални трансфери в натура

13

B.6

Разполагаем доход

37

D.631

Социални помощи в натура

0

 

 

 

D.6313

Помощи за социално подпомагане в натура

0

 

 

 

D.632

Трансфери на индивидуални непазарни стоки и услуги

13

 

 

 

B.7

Коригиран разполагаем доход

24

 

 

 

II.4:   Сметка „Използване на дохода“

II.4.1:   Сметка „Използване на разполагаемия доход“

Използване

Ресурс

P.3

Крайни потребителски разходи

13

B.6

Разполагаем доход

37

P.31

Индивидуални разходи за крайно потребление

13

 

 

 

D.8

Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

0

 

 

 

B.8

Спестяване

24

 

 

 

II.4.2:   Сметка „Използване на коригирания разполагаем доход“

Използване

Ресурс

D.8

Корекция в изменението на нетната стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

0

B.7

Коригиран разполагаем доход

24

B.8

Спестяване

24

 

 

 

III:   Акумулиращи сметки

III.1:   Сметка „Капитал“

III.1.1:   Сметка „Изменение в нетната стойност, дължащо се на спестянания и капиталови трансфери“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери

21

B.8n

Спестяване, нето

24

 

 

 

D.9

Капиталови трансфери, получени

0

 

 

 

D.92

Инвестиционни субсидии

0

 

 

 

D.99

Други капиталови трансфери

0

 

 

 

D.9

Капиталови трансфери платими

-3

 

 

 

D.91

Данъци върху капитала

0

 

 

 

D.99

Други капиталови трансфери

-3

III.1.2:   Сметка „Придобиване на нефинансови активи“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

P.51

Бруто образуване на основен капитал

19

B.10.1

Изменения в нетната стоност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери

21

P.511

Придобиване минус намаление на дълготрайни материални активи

14

 

 

 

P.5111

Придобиване на нови дълготрайни материални активи

13

 

 

 

P.5112

Придобиване на съществуващи дълготрайни материални активи

1

 

 

 

P.5113

Намаление на съществуващи дълготрайни материални активи

0

 

 

 

P.512

Придобиване минус намаление на дълготрайни нематериални активи

5

 

 

 

P.5121

Придобиване на нови дълготрайни нематериални активи

10

 

 

 

P.5122

Придобиване на съществуващи дълготрайни нематериални активи

0

 

 

 

P.5123

Намаление на съществуващи дълготрайни нематериални активи

-5

 

 

 

P.513

Увеличение на стойността на непроизведените нефинансови активи

0

 

 

 

P.5131

Основни подобрения на непроизведените нефинансови активи

0

 

 

 

P.5132

Разходи по прехвърляне на собственост на непроизведени нефинансови активи

0

 

 

 

K.1

Потребление на основен капитал

-3

 

 

 

P.52

Изменение на запасите

0

 

 

 

P.53

Придобиване минус намаление на ценности

0

 

 

 

K.2

Придобиване минус намаление на непроизведени нефинансови активи

1

 

 

 

K.21

Придобиване минус намаление на земя и други материални непроизведени активи

1

 

 

 

K.22

Придобиване минус намаление на нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

B.9

Нето предоставени (+)/Нето получени (-) заеми

4

 

 

 

III.2:   Финансова сметка

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

F

Нето придобиване на финансови активи

32

F

Нето поемане на пасиви

28

F.2

Валута и депозити

12

F.2

Валута и депозити

0

F.21

Валута

2

F.22

Прехвърляеми депозити

0

F.22

Прехвърляеми депозити

7

F.29

Други депозити

0

F.29

Други депозити

3

 

 

 

 

 

 

F.3

Ценни книжа различни от акции

0

F.3

Ценни книжа различни от акции

12

 

 

 

 

 

 

F.4

Заеми

24

F.4

Заеми

0

F.41

Краткосрочни заеми

17

F.41

Краткосрочни заеми

0

F.42

Дългосрочни заеми

7

F.42

Дългосрочни заеми

0

 

 

 

 

 

 

F.5

Акции и други нетни активи

4

F.5

Акции и други нетни активи

0

F.6

Застрахователни технически резерви

0

F.6

Застрахователни технически резерви

0

F.61

Нетна стойност на активите на домакинствата в живото-застрахователните резерви и резервите на пенсионните фондове

0

F.62

Предплащане на застрахователни премии и резерви за висящи плащания

0

F.612

Нетна стойност на активите на домакинствата в резервите на пенсионните фондове

0

F.7

Други сметки подлежащи на получаване

8

F.7

Други сметки подлежащи на плащане

0

F.71

Търговски кредити и аванси

0

F.71

Търговски кредити и аванси

0

F.79

Други сметки подлежащи на получаване с изключение на търговските кредити и аванси

8

F.79

Други сметки подлежащи на плащане с изключение на търговските кредити и аванси

0

 

 

 

B.9

Нето предоставени (+)/Нето получени (-) заеми

4

III.3:   Сметки „Други изменения в активите“

III.3.1:   Сметка „Други изменения в обема на активите“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

AN

Нефинансови активи

0

AF

Пасиви

0

AN.1

Произведени активи

0

K.7

Катастрофални загуби

0

K.4

Икономическо появяване на произведените активи

0

K.8

Некомпенсирани конфискации

0

K.7

Катастрофални загуби

0

K.10

Други изменения в обема на финансовите активи и нетни пасиви некласифицирани другаде

0

K.8

Некомпенсирани конфискации

0

K.12

Промени в класификациите и структурата

0

K.9

Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде

0

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

0

K.12

Промени в класификациите и структурата

0

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

0

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

0

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

0

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

0

 

 

 

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

0

от тях: AF.2

Валута и депозити

0

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

 

 

 

AF.4

Заеми

0

от тях: AN.11

Дълготрайни активи

0

 

 

 

AN.12

Запаси

0

AF.5

Акции и други нетни активи

0

AN.13

Ценности

0

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

AN.2

Непроизведени активи

0

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

0

K.3

Икономическо появяване на непроизведените активи

0

 

 

 

K.5

Естествен приръст на некултивирани биологически ресурси

0

 

 

 

K.6

Икономическо изчезване на непроизведените активи

0

 

 

 

K.61

Изчезване на естествени икономически активи

0

 

 

 

K.62

Друго икономическо изчезване на непроизведените активи

0

 

 

 

K.7

Катастрофални загуби

0

 

 

 

K.8

Некомпенсирани конфискации

0

 

 

 

K.9

Други изменения в обема на нефинансовите активи некласифицирани другаде

0

 

 

 

K.12

Промени в класификациите и структурата

0

 

 

 

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

0

 

 

 

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

0

 

 

 

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

0

 

 

 

от тях: AN.21

Материални непроизведени активи

0

 

 

 

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

AF

Финансови активи

0

 

 

 

K.7

Катастрофални загуби

0

 

 

 

K.8

Некомпенсирани конфискации

0

 

 

 

K.10

Други изменения в обема на финансовите активи и пасиви некласифицирани другаде

0

 

 

 

K.12

Промени в класификациите и структурата

0

 

 

 

K.12.1

Промени в класификацията на сектора и структурата

0

 

 

 

K.12.2

Промени в класификацията на активите и пасивите

0

 

 

 

K.12.22

Промени в класификацията на активите или пасивите, които не са монетизация/демонетизация на злато

0

 

 

 

от тях: AF.2

Валута и депозити

0

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

 

 

 

AF.4

Заеми

0

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

0

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

0

 

 

 

 

 

 

B.10.2

Изменения в нетната стойност, дължащи се на други изменения в в обема на активите

0

III.3.2:   Сметка „Преоценка“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11

Номинални холдингови печалби (+)/загуби (-):

 

K.11

Номинални холдингови печалби (-)/загуби (+):

 

AN

Нефинансови активи

8

AF

Пасиви

0

AN.1

Произведени активи

5

AF.2

Валута и депозити

0

AN.11

Дълготрайни активи

5

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

AN.12

Запаси

0

AF.4

Заеми

0

AN.13

Ценности

0

AF.5

Акции и други нетни активи

0

AN.2

Непроизведени активи

3

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

AN.21

Материални непроизведени активи

3

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

0

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

AF

Финансови активи

1

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

0

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

1

 

 

 

AF.4

Заеми

0

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

1

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

0

 

 

 

 

 

 

B.10.3

Изменения в нетната стойност, дължащи се на номинални холдингови печалби/загуби

10

III.3.2.1:   Сметка „Неутрални холдингови печалби/загуби“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11.1

Неутрални холдингови печалби (+)/загуби (-):

 

K.11.1

Неутрални холдингови печалби (-)/загуби (+):

 

AN

Нефинансови активи

6

AF

Пасиви

2

AN.1

Произведени активи

5

AF.2

Валута и депозити

1

AN.11

Дълготрайни активи

5

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

AN.12

Запаси

0

AF.4

Заеми

1

AN.13

Ценности

0

AF.5

Акции и други нетни активи

0

AN.2

Непроизведени активи

2

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

AN.21

Материални непроизведени активи

2

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

1

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

AF

Финансови активи

3

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

2

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

1

 

 

 

AF.4

Заеми

0

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

0

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

0

 

 

 

 

 

 

B.10.31

Изменения в нетната стойност, дължащи се на неутрални холдингови печалби/загуби

8

III.3.2.2:   Сметка „Реални холдингови печалби/загуби“

Изменения в активите

Изменения в пасивите и нетната стойност

K.11.2

Реални холдингови печалби (+)/загуби (-):

 

K.11.2

Реални холдингови печалби (-)/загуби (+):

 

AN

Нефинансови активи

2

AF

Пасиви

-2

AN.1

Произведени активи

0

AF.2

Валута и депозити

-1

AN.11

Дълготрайни активи

0

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

AN.12

Запаси

0

AF.4

Заеми

-1

AN.13

Ценности

0

AF.5

Акции и други нетни активи

0

AN.2

Непроизведени активи

2

AF.6

астрахователни технически резерви

0

AN.21

Материални непроизведени активи

2

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

-1

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

AF

Финансови активи

-2

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

-2

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

 

 

 

AF.4

Заеми

0

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

0

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

0

 

 

 

 

 

 

B.10.32

Изменения в нетната стойност, дължащи се на реални холдингови печалби/загуби

2

IV:   Баланс

IV.1:   Начален баланс

Активи

Пасиви и нетна стойност

AN

Нефинансови активи

324

AF

Пасиви

121

AN.1

Произведени активи

243

AF.2

Валута и депозити

38

AN.11

Дълготрайни активи

231

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

AN.12

Запаси

2

AF.4

Заеми

43

AN.13

Ценности

10

AF.5

Акции и други нетни активи

0

AN.2

Непроизведени активи

81

AF.6

Застрахователни технически резерви

5

AN.21

Материални непроизведени активи

81

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

35

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

AF

Финансови активи

172

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

110

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

25

 

 

 

AF.4

Заеми

8

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

22

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

4

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

3

 

 

 

 

 

 

B.90

Нетна стойност

375

IV.2:   Изменения в баланса

Активи

Пасиви и нетна стойност

 

Общо изменения в активите

 

 

Общо изменения в пасивите

 

AN

Нефинансови активи

25

AF

Пасиви

28

AN.1

Произведени активи

21

AF.2

Валута и депозити

0

AN.11

Дълготрайни активи

21

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

AN.12

Запаси

0

AF.4

Заеми

24

AN.13

Ценности

0

AF.5

Акции и други нетни активи

4

AN.2

Непроизведени активи

4

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

AN.21

Материални непроизведени активи

4

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

0

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

AF

Финансови активи

33

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

12

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

13

 

 

 

AF.4

Заеми

0

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

1

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

0

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

8

 

 

 

 

 

 

B.10

Изменения в нетната стойност, общо дължащи се на:

31

 

 

 

B.10.1

Спестявания и капиталови трансфери

21

 

 

 

B.10.2

Други изменения в обема на активите

0

 

 

 

B.10.3

Номинални холдингови печалби/загуби

10

 

 

 

B.10.31

Неутрални холдингови печалби/загуби

8

 

 

 

B.10.32

Реални холдингови печалби/загуби

2

IV.3:   Баланс в края на периода

Активи

Пасиви и нетна стойност

AN

Нефинансови активи

349

AF

Пасиви

149

AN.1

Произведени активи

264

AF.2

Валута и депозити

38

AN.11

Дълготрайни активи

252

AF.3

Ценни книжа различни от акции

0

AN.12

Запаси

2

AF.4

Заеми

67

AN.13

Ценности

10

AF.5

Акции и други нетни активи

4

AN.2

Непроизведени активи

85

AF.6

Застрахователни технически резерви

5

AN.21

Материални непроизведени активи

85

AF.7

Други сметки подлежащи на плащане

35

AN.22

Нематериални непроизведени активи

0

 

 

 

AF

Финансови активи

205

 

 

 

AF.2

Валута и депозити

122

 

 

 

AF.3

Ценни книжа различни от акции

38

 

 

 

AF.4

Заеми

8

 

 

 

AF.5

Акции и други нетни активи

23

 

 

 

AF.6

Застрахователни технически резерви

4

 

 

 

AF.7

Други сметки подлежащи на получаване

11

 

 

 

 

 

 

B.90

Нетна стойност

406

(1)  Меморанлумна лозилия: F.m. лреки чуждестранни инвестилии.

(2)  Всички балансови позиции могат да бъдат измервани бруто или нето от потреблението на основен капитал. Кодът на брутната балансова позиция се образува от кода на позицията плюс буквата „g“. По същия начин буквата „n“ прибавена към кода, означава нетната стойност.

(3)  „Измененията в нетната стойност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери“, не е балансова позиция в структурата на Системата Тя представлява общата сума от дясната страна на капиталовата сметка. Като важен компонент на изменението в нетната стойност, обаче то се кодира с другите компоненти на последната.

(4)  „Измененията в нетната стойност, дължащи се на спестявания и капиталови трансфери“ за останалия свят се отнася до измененията в нетната стойност, дължащи се на текущото външно салдо и капиталовите трансфери.

(5)  Меморандумна лозиция: F.m. лреки чуждестранни инвестиции.

(6)  Настоящата класификация понастоящем сеț преразглежда.

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

ПРОГРАМА ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ДАННИ ОТ НАЦИОНАЛНИТЕ СМЕТКИ

Общ преглед на таблиците

Първо предаване

Забавяне t + месец

Предаване за години

Предмет на таблиците

Таблица №

1999

4

95-98

Главни агрегати, годишно

1

1999

4

95-98

Главни агрегати, на тримесечие

1

1999

8

95-98

Главни агрегати на държавното управление

2

2000

9

95-99

Таблици по отрасли

3

2000

9

95-99

Износ и внос от ЕС/трети страни

4

2000

9

95-99

Разходи за крайно потребление на домакинствата по цели

5

2000

9

95-99

Финансови сметки по сектори (операции)

6

2000

9

95-99

Счетоводни баланси за финансовите активи и пасиви

7

2000

12

95-99

Нефинансови сметки по сектори

8

2000

12

95-99

Подробни данни за данъчните приходи по сектори

9

2000

24

95-98

Таблици по отрасли и по региони, NUTS II, A17

10

2001

12

95-00

Разходи на държавното управление по функции

11

2001

24

95-99

Таблици по отрасли и по региони, NUTS III, A3

12

2001

24

95-99

Сметки на домакинствата по региони, NUTS II

13

2001

24

95-99

Дълготрайни активи за цялата икономика и по продукти, Pi3

14

2002

36

95-99

Таблица за предлагането по базисни цени, включително преобразуване в цени на купувача, A60 x P60

15

2002

36

95-99

Таблица за използването по цени на купувача, A60 x P60

16

2002

36

95 (1)

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

17

2002

36

95 (1)

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вътрешната продукция по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

18

2002

36

95 (1)

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вноса по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

19

2003

36

00

Кръстосана класификация на дълготрайните активи по отрасли и по продукти, A31 x Pi3, на петгодишна база

20

2003

36

00

Кръстосана класификация на сметка „Производство“ по отрасли и по сектори, A60 x (S11, S12, S13, S14, S15), на петгодишна база

21

2003

36

00

Кръстосана класификация на брутообразуването на основен капитал по отрасли и по продукти, A31 x P60, на петгодишна база

22

Вижте таблицата

Вижте таблицата

Вижте таблицата

Изчисления за минали периоди

23

T

референтна година.

Таблица 1 —   Главни агрегати, тримесечно и годишно представяне

Код

Списък на променливите

Разбивка +

Текущи цени

Постоянни цени

Добавена стойност и брутен вътрешен продукт

B.1g

1.   Брутна добавена стойност по базисни цени

A6

х

х

D.21-D.31

2.   Данъци минус субсидии за продукти

 

х

х

P.119

3.   Косвено измерени услуги на финансовите посредници (Fisim)

 

х

х

B1*g

4.   Брутен вътрешен продукт по пазарни цени

 

х

х

Разходи за брутния вътрешен продукт

P.3

5.   Общи разходи за крайно потребление

 

х

х

P.3

6. (а)   Разходи за крайно потребление на домакинствата (вътрешна концепция)

 

х

х

P.3

6. (б)   Разходи за крайно потребление на домакинствата (национална концепция)

 

х

х

P.3

7.   Разходи за крайно потребление на NPISHs

 

х

х

P.3

8.   Разходи за крайно потребление на държавното управление

 

х

х

P.31

(а)

Разходи за индивидуално потребление

 

х

х

P.32

(б)

Разходи за колективно потребление

 

х

х

P.4

9.   Разходи за действително крайно потребление на домакинствата

 

х

х

P.41

(а)

Действително индивидуално потребление

 

х

х

P.5

10.   Брутообразуване на основен капитал

 

х

х

P.51

(а)

Брутообразуване на основен капитал

Pi6

х

х

P.52

(б)

Промени в материалните запаси

 

х

х

P.53

(в)

Придобивания минус разпореждания с ценности

 

х

х

P.6

11.   Износ на стоки (ФОБ) и услуги

 

х

х

P.7

12.   Внос на стоки (ФОБ) и услуги

 

х

х

Доход, спестяване и нетно кредитиране

B.5

13.   Салдо на основен доход с останалия свят

 

х

х

B.5*g

14.   Брутен национален доход по пазарни цени

 

х

(х)

K.1

15.   Потребление на основен капитал

 

х

х

B.5*n

16.   Нетен национален доход по пазарни цени

 

х

х

D.5, D6, D.7

17.   Нетни текущи трансфери с останалия свят

 

х

 

B.6n

18.   Разполагаем доход, нетен

 

х

(х)

B.8n

19.   Национално спестяване, нетно

 

х

 

D.9

20.   Нетни капиталови трансфери с останалия свят

 

х

 

B.9

21.   Нетно кредитиране или нетни получени заеми на нацията

 

х

 

Население, заетост, компенсация на заетите лица

 

22.   Данни за населението и заетостта

 

 

 

 

(а)

Общо население (1 000)

 

 

 

 

(б)

Безработни лица (1 000)

 

 

 

 

(в)

Заетост, национална и вътрешна концепция (1 000)

 

 

 

 

—

самонеати лица

A6**

 

 

 

—

заети лица

A6**

 

 

D.1

23.   Компенсация на заетите лица, национална и вътрешна концепция

A6**

х

 

D.11

(а)

Брутни надници и заплати

A6**

х

 

+

Ако не е посочена разбивка, това означава цялата икономика.

**

A6 само за вътрешната концепция.

(х)

В реално изражение.

Таблица 2 —   Главни агрегати на държавното управление

P.1

Продукция

P.11 + P.12

—

Пазарна продукция и продукция за собствено използване

P.13

—

Друга непазарна продукция

P.2

Междинно потребление

B.1g

Добавена стойност, брутна

K.1

Потребление на основен капитал

B.1n

Добавена стойност, нетна

D.1

Компенсация на заетите лица, платена

D.29-D.39

Други платени данъци върху производството — други получени субсидии за производството

B.2n

Оперативен излишък, нетен

D.2

Данъци върху производството и вноса, получени

D.4

Доход от собственост, получен

D.3

Субсидии, платени

D.4

Доход от собственост, платен

D.41

—

лихви

D.42 + D.43 + D.44 + D.45

—

други

B.5n

Салдо на основни доходи, нетни

D.5

Текущи данъци върху дохода и богатството, получени

D.61

Социалноосигурителни вноски, получени

D.611

—

Действителни социалноосигурителни вноски

D.612

—

Условни социалноосигурителни вноски

D.7

Други текущи трансфери, получени

D.5

Текущи данъци върху дохода и богатството, платени

D.62

Социалноосигурителни плащания, различни от трансфери в натура, платени

D.7

Други текущи трансфери, платени

B.6n

Разполагаем доход, нетен

P.3

Разходи за крайно потребление

P.31

(а)

Разходи за индивидуално потребление

P.32

(б)

Разходи за колективно потребление

D.8

Корекция за промяната в нетния акционерен капитал на домакинствата в пенсионни фондове

B.8

Спестяване, нетно

K.1

Потребление на основен капитал

D.9

Капиталови трансфери, получени

D.91

—

Капиталови данъци

D.92 + D.99

—

Други

D.9

Капиталови трансфери, платени

P.5

Брутообразуване на основен капитал

P.51

—

Брутообразуване на основен капитал

P.52 + P.53 + K.2

—

Промени в материалните запаси и придобиванията минус разпорежданията с ценности и придобивания на невъзпроизводими нефинансови активи

B.9

Нетно кредитиране (+)/нетни получени заеми (–)

Таблица 3 —   Таблици по отрасли - годишно представяне

Код

Списък на променливите

Разбивка +

Текущи цени

Постоянни цени

Добавена стойност

P.1

1.   Продукция по базисни цени по отрасли

A31

х

 

P.2

2.   Междинно потребление по цени на купувача по отрасли

A31

х

 

B.1g

3.   Брутна добавена стойност по базисни цени по отрасли

A31

х

х

K.1

4.   Потребление на основен капитал по отрасли

A31

х

х

Формиране на капитал

P.5

5.   Формиране на брутен капитал по отрасли

 

 

 

P.51

(а)

Брутообразуване на основен капитал по отрасли

A31

х

х

P.52

(б)

Промени в материалните запаси по отрасли

A31

х

х

P.53

(в)

Придобивания минус разпореждания с ценности по отрасли

A31

х

х

Заетост и компенсация на заетите лица, вътрешна концепция

 

6.   Заетост по отрасли (1 000)

 

 

 

 

(а)

самоосигуряващи се лица по отрасли

A31

 

 

 

(б)

заети лица по отрасли

A31

 

 

 

(в)

отработени часове по отрасли (2)

A31

 

 

D.1

7.   Компенсация на заетите лица по отрасли

A31

х

 

D.11

(а)

Надници и заплати по отрасли

A31

х

 

Таблица 4 —   Внос и износ от ЕС/трети страни

Код

Списък на променливите

Разбивка +

Текущи цени

Постоянни цени

P.6

1.   Износ на стоки и услуги

Цяла Таикономика

х

х

(а)

Държави-членки на ЕС

х

х

(б)

Трети страни

х

х

P.7

2.   Внос на стоки и услуги

х

х

(а)

Държави-членки на ЕС

х

х

(б)

Трети страни

х

х

Таблица 5 —   Разходи за крайно потребление на домакинствата по цели

Код

Списък на променливите

Разбивка +

Текущи цени

Постоянни цени

P.3

Разходи за крайно потребление на домакинствата по цели

COICOP цифри 2

x

x

Таблица 6 —   Финансови сметки по сектори (сделки), консолидирани и неконсолидирани

Image

Таблица 7 —   Счетоводни баланси на финансови активи и задължения, консолидирани и неконсолидирани

Image

Таблица 8 —   Нефинансови сметки по сектори

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Таблица 9 —   Детайлни данъчни приходи по сектори

Код на SNA (SNA)

Държавно управление

Централно управление

Щатско управление

Местно управление

Социалноосигурителни фондове

Институциите на ЕС

Общо

 

Детайлни данъчни приходи по сектори

 

 

 

 

 

 

 

D.5

Текущи данъци върху дохода, богатството и пр.

 

 

 

 

 

—

 

D.51

Данъци върху дохода

 

 

 

 

 

—

 

D.51a

Данъци върху дохода на физическите лица или домакинствата

 

 

 

 

 

—

 

…

 

 

 

 

 

 

 

D.51б

Корпоративни данъци

 

 

 

 

 

—

 

…

 

 

 

 

 

—

 

D.51в

Данъци върху прираста на капитала

 

 

 

 

 

—

 

…

 

 

 

 

 

—

 

D.51г

Данъци върху печалбите, спечелени на лотарии или хазарт

 

 

 

 

 

—

 

…

 

 

 

 

 

—

 

D.59

Други текущи данъци

 

 

 

 

 

—

 

D.59.1

Текущи данъци върху капитала

 

 

 

 

 

—

 

D.59.1а

Текущи данъци върху земя и сгради

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

—

 

D.59.1б

Текущи данъци върху собствен капитал

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

—

 

D.59.1в

Текущи данъци върху други активи

 

 

 

 

 

—

 

…

 

 

 

 

 

—

 

D.59.2

Разни текущи данъци

 

 

 

 

 

—

 

D.59.2а

Поголовни данъци

 

 

 

 

 

—

 

…

 

 

 

 

 

—

 

D.59.2б

Данъци върху разходите

 

 

 

 

 

—

 

…

 

 

 

 

 

—

 

D.59.2в

Плащания от домакинствата за получаване на определени лицензи/разрешителни

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

—

 

D.59.2г

Данъци върху международни сделки

 

 

 

 

 

—

 

…

 

 

 

 

 

—

 

D.2

Данъци върху производството и вноса

 

 

 

 

 

 

 

D.21

Данъци върху продуктите

 

 

 

 

 

 

 

D.211

Данъци от вида на данък върху добавената стойност

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

D.212

Данъци и мита върху вноса, без ДДС

 

 

 

 

 

 

 

D.2121

Вносни мита

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

D.2122

Данъци върху вноса, без ДДС и мита

 

 

 

 

 

 

 

D.2122а

Общи данъци върху продажбите или оборота

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

D.2122б

Акцизи

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

D.2122в

Данъци върху специфични услуги

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

D.2122г

Печалби на вносни монополи

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

D.2122д

Данъци в резултат на многобройни парични курсове

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

D.214

Данъци върху производството, без ДДС и данъци върху вноса

 

 

 

 

 

 

 

D.214а

Общи данъци върху продажбите и оборота

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

D.214б

Акцизи

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

D.214в

Данъци върху специфични услуги

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

D.214г

Данъци върху финансови и капиталови сделки

 

 

 

 

 

 

 

….

 

 

 

 

 

 

 

D.214д

Печалби на фискални монополи

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

D.29

Други данъци върху производството

 

 

 

 

 

 

 

D.29а

Данъци, удържани при източника по ведомост и за работната сила

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

D.29б

Текущи данъци върху земя, сгради и други конструкции

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

D.29в

Лицензи за стопанска и професионална дейност

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

D.29г

Данъци върху използването на дълготрайни активи или други дейности

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

D.29д

Гербови налози

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

D.29е

Данъци върху замърсяване

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

D.29ж

Данъци върху международни сделки

 

 

 

 

 

 

 

…

 

 

 

 

 

 

 

D.91

Капиталови данъци

 

 

 

 

 

—

 

D.91а

Капиталови налози

 

 

 

 

 

—

 

…

 

 

 

 

 

—

 

D.91б

Данъци върху капиталови трансфери

 

 

 

 

 

—

 

…

 

 

 

 

 

—

 

Общо данъчни приходи

 

 

 

 

 

 

 

D.611

Действителни социалноосигурителни вноски

 

 

 

 

 

—

 

D.6111

—

Действителни социалноосигурителни вноски за сметка на работодателите

 

 

 

 

 

—

 

D.6112

—

Социалноосигурителни вноски за сметка на работодателите

 

 

 

 

 

—

 

D.6113

Социалноосигурителни вноски на самоосигуряващи се и незаети лица

 

 

 

 

 

—

 

Общо приходи от данъци и социалноосигурителни вноски

 

 

 

 

 

 

 

Таблица 10 —   Таблица по отрасли и по региони (NUTS II), текущи цени

Код

Списък на променливи

Разбивка

T + месец

B.1g

1.   Брутна добавена стойност по базисни цени

A17

24

B.1g

2.   Брутна добавена стойност по базисни цени

—

18

D.1

3.   Компенсация на заетите лица

A17

24

P.51

4.   Формиране на брутен основен капитал

A17

24

 

5.   Заетост

 

 

 

—

обща

A17

24

 

—

заети лица

A17

24

Таблица 11 —   Разходи на държавното управление по функции

Image

Таблица 12 —   Таблица по отрасли и по региони (NUTS III), текущи цени

Код

Списък на променливи

Разбивка

T + месец

B.1g

1.   Брутна добавена стойност по базисни цени

A3

24

 

2.   Заетост

 

 

 

—

обща

A3

18

 

—

заети лица

A3

18

Таблица 13 —   Сметки на домакинствата по региони (NUTS III), текущи цени

Сметка „Разпределение на основен доход“ на домакинствата

 

Използване

 

Ресурси

D.4

Доход от собственост

B.2/B.3

Оперативен излишък/смесен доход

 

 

D.1.

Компенсация на заетите лица

B.5

Основен доход

D.4.

Доход от собственост


Сметка Вторично разпределение на дохода на домакинствата

 

Използване

 

Ресурси

D.5

Текущи данъци върху дохода, богатството и пр.

B.5

Основен доход

D.61

Социалноосигурителни вноски

D.62

Социалноосигурителни плащания, различни от социални плащания в натура

D.7

Други текущи трансфери

D.7

Други текущи трансфери

B.6

Разполагаем доход

 

 

Таблица14 —   Дълготрайни активи за цялата икономика и по продукти, Pi3

Код

Списък на променливи

Разбивка

AN.11

Дълготрайни активи

Pi3

Таблица 15 —   Таблица за предлагане по базисни цени, включително трансформиране в цени на купувача

 

Отрасли (NACE)

1 2 3 4 … n

Σ(1)

Внос на база СИФ

Общо предлагане по базисни цени

Търговски и транспортни надбавки

Данъци минус субсидии за продукти

Общо предлагане по цени на купувача

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

(6)

(7)

Продукти

(CPA)

1

(1)

Продукция по продукти и по отрасли по базисни цени

 

(а)

Вътре в ЕС

(б)

извън ЕС

 

 

 

 

2

 

 

 

 

 

3

 

 

 

 

 

4

 

 

 

 

 

.

 

 

 

 

 

.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.

 

 

 

 

 

.

 

 

 

 

 

.

 

 

 

 

 

m

 

 

 

 

 

(Коригиращи позиции)

 

 

 

 

 

Σ(1)

(2)

Цялата продукция по отрасли

 

 

 

0

 

 

Общо, от които:

(3)

 

 

 

 

 

 

 

Пазарна продукция

 

 

 

 

 

 

 

За собствено използване

 

 

0

 

0

 

 

Друга непазарна продукция

 

 

0

 

0

 

 

Таблица 16 —   Таблица за използването по цени на купувача

 

Отрасли (NACE)

1 2 3 4 … …n

Σ(1)

Крайно използване

(а) (b) (c) (d) (e) (f)

Σ(3)

Σ(1) + Σ(3)

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

Продукти

(CPA)

1

(1)

Междинно потребление по цени на купувача и по отрасли

 

Крайно използване по цени на купувача:

 

Разходи за крайно потребление:

(a)

от домакинства

(b)

от NPISH (t + 12 заедно с (а))

(c)

от държавата

 

Формиране на брутен капитал:

(d)

формиране на брутен капитал и ценности

(e)

промени в материалните запаси

(f)

износ

—

вътре ЕС

—

извън ЕС

 

 

2

 

 

 

3

 

 

 

.

 

 

 

.

 

 

 

.

 

 

 

 

 

 

 

.

 

 

 

.

 

 

 

M

 

 

 

(Коригиращи позиции)

 

 

 

Σ(1)

(2)

Общо междинно потребление по отрасли

 

Общо крайно използване по видове

 

Общо използване

Компенсация на заети лица

(3)

Компоненти на добавената стойност по по отрасли

 

 

 

 

Социалноосигурителни вноски, внасяни от работодателите

 

 

 

 

Други нетни данъци върху производството

 

 

 

 

Потребление на основен капитал

 

 

 

 

Оперативен излишък, нетен

 

 

 

 

Σ(3)

(4)

Добавена стойност по отрасли

 

 

 

 

Σ(1) + Σ(3)

(5)

Продукция по базисни цени по отрасли

 

 

 

 

Таблица 17 —   Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ по базисни цени (продукт по продукти)

 

Отрасли (CPA)

1 2 3 4 … …n

Σ(1)

Крайно използване

(а) (b) (c) (d) (e) (f)

Σ(3)

Σ(1) + Σ(3)

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

Продукти

(CPA)

1

(1)

Междинно потребление по базисни цени (продукт по продукти)

 

Крайно използване по базисни цени

 

Разходи за крайно потребление

(a)

от домакинства

(б)

от NPISH

(в)

от държавата

 

Брутообразуване на капитал:

(г)

брутообразуване на капитал и ценности

(д)

промени в материалните запаси

(е)

износ

—

вътре в ЕС

—

извън ЕС

 

 

2

 

 

 

3

 

 

 

.

 

 

 

.

 

 

 

.

 

 

 

 

 

 

 

.

 

 

 

.

 

 

 

N

 

 

 

Σ(1)

(2)

Общо междинно потребление по базисни цени по продукти

 

Крайно използване по базисни цени по видове

 

Общо използване по базисни цени

Данъци върху продукти

Субсидии за продукти (–)

(3)

Нетни данъци върху продукти, по продукти

 

Нетни данъци за продукти за крайно използване

 

Общо нетни данъци върху продукти

Σ(1) + (3)

(4)

Общо междинно потребление по цени на купувача по продукти

 

Общо крайно използване по видове по цени на купувача

 

Общо нетни данъци по цени на купувача

Компенсация на заети лица

Други нетни данъци върху производството

Потребление на основен капитал

Оперативен излишък, нетен

(5)

Компоненти на добавената стойност по Продукти

 

 

 

 

Σ (5)

(6)

Добавена стойност по продукти

 

 

 

 

Σ(1) + (3) + (5)

(7)

Продукция по базисни цени по продукти

 

 

 

 

Внос

(8)

Внос на база СИФ по продукти

 

 

 

 

(7) + (8)

(9)

Предлагане по базисни цени по продукти

 

 

 

 

Формиране на основен капитал

Собствен акц.капитал

Трудови ресурси

(10)

 

 

 

 

 

Таблица 18 —   Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вътрешна продукция по базисни цени (продукт по продукти)

 

Отрасли (CPA)

1 2 3 4 … …n

Σ(1)

Крайно използване

(а) (b) (c) (d) (e) (f)

Σ(3)

Σ(1) + Σ(3)

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

Продукти

(CPA)

1

(1)

За вътрешна продукция: Междинно потребление по базисни цени по продукт и по продукти

 

За вътрешна продукция:

Крайно използване по базисни цени:

 

Разходи за крайно потребление

(a)

от домакинства

(б)

от NPISH

(в)

от държавата

 

Брутообразуване на капитал:

(г)

Брутообразуване на капитал и ценности

(д)

промени в материалните запаси

(е)

износ

—

вътре в ЕС

—

извън ЕС

 

 

2

 

 

 

3

 

 

 

.

 

 

 

.

 

 

 

.

 

 

 

 

 

 

 

.

 

 

 

.

 

 

 

N

 

 

 

Σ(1)

(2)

Общо междинно потребление на вътрешна продукция по продукти

 

Крайно използване на вътрешна продукция

 

Общо вътрешна продукция

Използване на вносни продукти

(3)

Общо междинно потребление на вносните продукти по продукти,СИФ

 

Крайно използване на вносни продукти, СИФ

 

Общо внос

Нетни данъци върху продукти

(4)

Нетни данъци върху продукти за междинно потребление по продукти

 

Нетни данъци върху продукти за крайно използване

 

Общо нетни данъци върху продукти

Σ(1) + (3) + (4)

(5)

Общо междинно потребление по цени на купувача по продукти

 

Общо крайно използване по видове по цени на купувача

 

Общо използване

Компенсация на заети лица

Други нетни данъци върху производството

Потребление на основен капитал

Оперативен излишък, нетен

(6)

Компоненти на добавената стойност по продукти

 

 

 

 

Σ(6)

(7)

Добавена стойност по продукти

 

 

 

 

Σ(1) + (3) + (4) + Σ(6)

(8)

Продукция по базисни цени по продукти

 

 

 

 

Формиране на основен капитал

Собствен акц.капитал

Трудови ресурси

(9)

 

 

 

 

 

Таблица 19 —   Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вноса по базисни цени (продукт по продукти), СИФ

 

Продукти (CPA)

1 2 3 4 … …n

Σ(1)

Крайно използване

(а) (b) (c) (d) (e) (f)

Σ(3)

Σ(1) + Σ(3)

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

Продукти

(CPA)

1

(1)

За вносните продукти: Междинно потребление по базисни цени (продукт по продукти)

 

За вносните продукти:

крайното използване по базисни цени

 

Разходи за крайно потребление:

(а)

от домакинства

(б)

от NPISH

(в)

от държавата

 

Формиране на брутен капитал:

(г)

Формиране на брутен основен капитал и ценности

(д)

промени в материалните запаси

(е)

износ

—

вътре в ЕС

—

извън ЕС

 

 

2

 

 

 

3

 

 

 

.

 

 

 

.

 

 

 

.

 

 

 

 

 

 

 

.

 

 

 

.

 

 

 

n

 

 

 

Σ(1)

(2)

Общо междинно потребление на внос по базисни цени по продукти

 

Общо крайно използване на внос по базисни цени

 

Общо внос

Таблица 20 —   Кръстосана класификация на дълготрайни активи по отрасли и по продукти

Отрасли:

A31 NACE Rev. 1

Продукти:

Pi3 CPA

Променливи:

Дълготрайни активи, брутно

Дълготрайни активи, нетно

Цени:

Текуща възстановителна стойност

Стойност на придобиване

Постоянна възстановителна стойност

Таблица 21 —   Кръстосана класификация на сметка „Производство“ по отрасли и по сектори

Отрасли:

A60 NACE Rev.1

Сектори:

S.11

S.12

S.13

S.14

S.15

Променливи:

Продукция

—

пазарна

—

за собствено крайно използване

—

друга непазарна

Междинно потребление

Брутна добавена стойност

—

Компенсация на заетите лица

—

Други данъци минус субсидии за производството

—

Оперативен излишък, нетен

—

Потребление на основен капитал

Цени:

Текущи

Таблица 22 —   Напречна класификация на формиране на брутен основен капитал по отрасли и по продукти

Отрасли:

A31 NACE Rev.1

Продукти:

P60 CPA

Променливи:

Формиране на брутен основен капитал

Цени:

Текущи и постоянни

Таблица 23 —   Изчисления за минали периоди

Таблици, предвидени за преизчисляване

Годишни

Тримесечни

Периоди

Предаване

Периоди

Предаване

Таблица 1: Главни агрегати

88-94

Април 99

88-94

април 99

 

70-87

декември 99

80-87

декември 99

Таблица 2: Главни агрегати на държавното управление

70-94

декември 99

 

 

Таблица 3: Таблици по отрасли

70-94

декември 00

 

 

Таблица 5: Разходи за крайно потребление на домакинствата по цели

80-94

декември 00

 

 

Таблица 8: Сметки „Нефинансови активи“ по сектори

90-94

декември 99

 

 

 

80-89

декември 00

 

 

Таблица 11: Разходи на държавното управление по функции

90-94

декември 01

 

 

ЧАСТИЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ВЪВ ВРЪЗКА С ТАБЛИЦИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПРЕДСТАВЯНИ В РАМКИТЕ НА ВЪПРСНИКА „ESA-95“ ПО СТРАНИ

1.   АВСТРИЯ

1.1.   Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците

Таблица №

Таблица

Частично освобождаване от задължението

До

1

Главни агрегати, годишни

Забавяне: t + 9 месеца

1999 г.

1

Главни агрегати, годишни

Изчисления за минали периоди: данните за годините 88-94 трябва да бъдат представени през декември 2000 г.

2000 г.

1

Главни агрегати, годишни

Изчисления за минали периоди: данните за годините 70-87 не трябва да бъдат преизчислявани

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Забавяне: t + 12 месеца

1999 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Изчисления за минали периоди: данните за годините 88-94 трябва да бъдат представени през декември 2000 г.

2000 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Изчисления за минали периоди: данните за годините 80-87 не трябва да бъдат преизчислявани

2005 г.

2

Главни агрегати на държавното управление

Забавяне: t + 9 месеца

1999 г.

2

Главни агрегати на държавното управление

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се данните само за годините 88-94

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Забавяне: t + 12 месеца

1999 г.

3

Таблици по отрасли

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се данните само за годините 88-94

2005 г.

5

Разходи за крайно потребление на домакинствата по цели

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се данните само за годините 88-94

2005 г.

11

Разходи на държавното управление по функции

Изчисления за минали периоди: данните за годините 90-94 не трябва да бъдат преизчислявани

2005 г.

12

Таблици по отрасли и по региони, NUTS III, A3

Първо предаване 2002 г.

2002 г.

13

Сметки на домакинствата по региони, NUTS II

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

15

Таблица за предлагане по базисни цени, включително трансформиране в цени на купувача, A60 x P60

Първо предаване 2003 г. и само двугодишни данни

2003 г.

16

Таблица за използване по цени на купувача, A60 x P60

Първо предаване 2003 г. и само двугодишни данни

2003 г.

17

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

Първо предаване 2003 г.

2003 г.

18

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вътрешна продукция по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

Първо предаване 2003 г.

2003 г.

19

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вноса по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

Първо предаване 2003 г.

2003 г.

1.2   Частично освобождаване от задължението за представяне на данните за единични променливи/сектори в таблиците

Таблица №

Таблица

Променливи/сектор

Частично освобождаване от задължението

До

1

Главни агрегати, тримесечни

Разходи за индивидуално потребление

Не трябва да се изчисляват

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Разходи за колективно потребление

Не трябва да се изчисляват

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Действителни разходи за индивидуално потребление

Не трябва да се изчисляват

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Придобивания минус разпореждания с ценности

Не трябва да се изчисляват

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Общо население

Забавяне: t + 9 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Разходи за индивидуално потребление

Забавяне: t + 12 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Разходи за колективно потребление

Забавяне: t + 12 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Действително индивидуално потребление

Забавяне: t + 12 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Придобивания минус разпореждания с ценности

Първо предаване 2003 г.

2003 г.

1

Главни агрегати, годишни

Общо население

Забавяне: t + 9 месеца

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Потребление на основен капитал по отрасли или сектори

Първо предаване 2002 г.

2002 г.

8

Нефинансови сметки по сектори

 

 

8

Нефинансови сметки по сектори

Разбивка на корпорациите по собственици

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

8

Нефинансови сметки по сектори

Разбивка на корпорациите по групи

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

16

Таблица за използването по цени на купувача, A60 x P60

Потребление на основен капитал по отрасли

Първо предаване 2003 г.

2003 г.

18

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вътрешната продукция по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

 

 

 

2.   ДАНИЯ

2.1   Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците

Таблица №

Таблица

Частично освобождаване от задължението

До

6

Финансови сметки по сектори (сделки)

Забавяне: t + 13 месеца

2005 г.

7

Счетоводни баланси за финансовите активи и задължения

Забавяне: t + 13 месеца

2005 г.

20

Кръстосана класификация на дълготрайните активи по отрасли и по продукти, A31 x Pi3, на петгодишна база

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

2.2.   Частично освобождаване от задължението за представяне на данните за единичните променливи/сектори в таблиците

Таблица №

Таблица

Променливи/сектор

Частично освобождаване от задължението

До

1

Главни агрегати, годишни и тримесечни

Заетост

Само за вътрешната концепция

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Заплати и надници по отрасли

Не трябва да се докладват

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Потребление на основен капитал по отрасли

Забавяне: t + 36 месеца

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Формиране на брутен основен капитал по отрасли

Забавяне: t + 36 месеца

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Промени в материалните запаси по отрасли

Забавяне: t + 36 месеца

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Придобивания минус разпореждане с ценности по отрасли

Забавяне: t + 36 месеца

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Самозаети лица по отрасли

Забавяне: t + 36 месеца

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Заети лица по отрасли

Забавяне: t + 36 месеца

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Отработени часове по отрасли

Забавяне: t + 36 месеца

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Компенсация на заетите лица по отрасли

Забавяне: t + 36 месеца

2005 г.

9

Детайлни данни за данъчните приходи по сектори

Общо данъци върху продажбите или оборота (данъци върху вноса)

Общо данъци върху продажбите или оборота (данъци върху продуктите)

Двете променливи заедно

2005 г.

9

Детайлни данни за данъчните приходи по сектори

Акцизи (данъци върху вноса)

Акцизи (данъци върху продукти)

Двете променливи заедно

2005 г.

9

Детайлни данни за данъчните приходи по сектори

Данъци върху специфични услуги (данъци върху вноса)

Данъци върху специфични услуги (данъци върху продукти)

Двете променливи заедно

2005 г.

17

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

Потребление на основен капитал, оперативен излишък, нетен

Двете променливи заедно по P60

2005 г.

18

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вътрешната продукция по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

 

 

 

19

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вноса по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

 

 

 

21

Кръстосана класификация за сметка „Производство“ по отрасли и по сектори, A60 x (S11, S12, S13, S14, S15), на петгодишна база

 

 

 

17

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

Формиране на брутен основен капитал

Само P31

2005 г.

18

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вътрешната продукция по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

 

 

 

19

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вноса по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

 

 

 

17

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

Основен акционерен капитал

Не трябва да се докладва

2005 г.

18

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вътрешната продукция по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

 

 

 

19

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вноса по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

 

 

 

21

Кръстосана класификация за сметка „Производство“ по отрасли и по сектори, A60 x (S11, S12, S13, S14, S15), на петгодишна база

Сектор Частни домакинства

Сектор NPISHs

Двата сектора заедно

2005 г.

3.   ГЕРМАНИЯ

3.1.   Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците

Таблица №

Таблица

Частично освобождаване от задължението

До

1

Главни агрегати, тримесечни

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 91-94

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 91-94

2005 г.

2

Главни агрегати на държавното управление

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 91-94

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 91-94

2005 г.

3

Таблици по отрасли

t + 9 месеца само A17, A31 само при забавяне t + 12 месеца

2005 г.

5

Разходи на домакинствата за крайно потребление по цели

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 91-94

2005 г.

5

Разходи на домакинствата за крайно потребление по цели

Частично само едноцифрените позиции

2005 г.

8

Нефинансови сметки по сектори

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 91-94

2005 г.

9

Детайлни данни за данъчните приходи по сектори

Без буквени позиции в края на кода

2005 г.

10

Таблици по отрасли и по региони, NUTS II, A17

Само NUTS I и A6

2005 г.

11

Държавното управление по функции

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 91-94

2005 г.

12

Таблици по отрасли и по региони, NUTS III, A3

Забавяне: t + 30 месеца, само двугодишни

2005 г.

13

Сметки „Домакинства“ по региони, NUTS II

Забавяне: t + 30 месеца, само NUTS I

2005 г.

15

Таблица за предлагане по базисни цени, включително трансформиране в цени на купувача, A60 x P60

Само на двегодишна база

2005 г.

16

Таблица за използване по цени на купувача, A60 x P60

Само на двегодишна база

2005 г.

21

Кръстосана класификация на сметка „Производство“ по отрасли и по сектори, A60 x (S11, S12, S13, S14, S15), на петгодишна база

Без постоянни цени

2005 г.

3.2.   Частично освобождаване от задължението за представяне на данните за единичните променливи/сектори в таблиците

Таблица №

Таблица

Променливи/сектор

Частично освобождаване от задължението

До

1

Главни агрегати, годишни и тримесечни

Формиране на брутен основен капитал

Pi6: без тримесечни данни, годишни Забавяне: t + 12 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, годищни и тримесечни

Общо население

Забавяне: t + 12 месеца

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Придобивания минус разпореждания с ценности по отрасли

Промени в материалните заласи ло отрасли

Двете променливи заедно, без отрасли

2005 г.

6

Финансови сметки по сектори (сделки)

Сектор Държавно управление

S.1311/S.1312 и S.1313 Само заедно

2005 г.

7

Счетоводни баланси за финансови активи

 

 

10

Таблици по отрасли и по региони, NUTS II, A17

Формиране на брутен основен капитал

Забавяне: t + 30 месеца

2005 г.

4.   ГЪРЦИЯ

4.1.   Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците

Таблица №

Таблица

Частично освобождаване от задължението

До

1

Главни агрегати, тримесечни

Първо предаване 2000 г.

2000 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Изчисления за минали периоди: данните за годините 88-94 трябва да бъдат представени през декември 2000 г.

2000 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Изчисления за минали периоди: данните за годините 80-87 не трябва да бъдат преизчислявани

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Забавяне: t + 9 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни и тримесечни

Първо предаване 2000 г.

2000 г.

2

Главни агрегати на държавното управление

Забавяне: t + 9 месеца

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се данните само за годините 88-94

2005 г.

5

Разходи за крайно потребление на домакинствата по цели

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се данните само за годините 88-94

2005 г.

6

Финансови сметки по сектори (сделки)

Първо предаване: понастоящем отговорът не е ясен

2005 г.

6

Финансови сметки по сектори (сделки)

Забавяне: понастоящем отговорът не е ясен

2005 г.

7

Счетоводни баланси за финансови активи и задължения

Първо предаване: 2005 г.

2005 г.

8

Нефинансови сметки по сектори

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 88-94

2005 г.

8

Нефинансови сметки по сектори

Изчисления за минали периоди: да не се преизчисляват годините 80-89

2005 г.

11

Разходи на държавното управление по функции

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 88-94

2005 г.

20

Кръстосана класификация на дълготрайните активи по отрасли и по продукти, A31 x Pi3, на петгодишна база

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

4.2.   Частично освобождаване от задължението за представяне на данните за единичните променливи/сектори в таблиците

Таблица №

Таблица

Променливи/сектор

Частично освобождаване от задължението

До

3

Таблици по отрасли

Придобивания минус разпореждания с ценности по отрасли

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Отработени часове по отрасли

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

8

Нефинансови сметки по сектори

Разбивка на корпорациите по собственици

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

8

Нефинансови сметки по сектори

Разбивка на частните домакинства по групи

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

5.   ИСПАНИЯ

5.1.   Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците

Таблица №

Таблица

Частично освобождаване от задължението

До

11

Държавното управление по функции

Забавяне: t + 21 месеца

2005 г.

5.2.   Частично освобождаване от задължението за представяне на данните за единичните променливи/сектори в таблиците

Таблица №

Таблица

Променливи/сектор

Частично освобождаване от задължението

До

1

Главни агрегати, тримесечни

Разходи за крайно потребление на NPISHs

Не трябва да се представят

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Разбивка на разходите за крайно потребление на държавното управление на индивидуални и колективни

Не трябва да се представят

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Действително крайно потребление

Не трябва да се представят

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Действително индивидуално потребление

Не трябва да се представят

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Придобивания минус разпореждания с ценности

Заедно с промените в материалните запаси

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Разходи за крайно потребление на NPISHs

Забавяне: t + 9 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Разбивка на разходите за крайно потребление на държавното управление на индивидуално и колективно Потребление

Забавяне: t + 9 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Действително крайно потребление

Забавяне: t + 9 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Действително индивидуално потребление

Забавяне: t + 9 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Придобивания минус разпореждания с ценности

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Потребление на основен капитал по отрасли

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Придобивания минус разпореждания с ценности

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Отработени часове по отрасли

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

8

Нефинансови сметки по сектори

Придобивания минус разпореждания с ценности

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

9

Детайлни данни за данъчните приходи по сектори

Разбивка на текущите данъци върху дохода, богатството и пр., данъците и митата върху вноса, без ДДС и други данъци върху производството за подсекторите щатско управление (S1312) и местно управление (S1313)

Забавяне: t + 21 месеца

2005 г.

16

Таблица за използването по цени на купувача, A60 x P60

Потребление на основен капитал (A60)

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

17

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

Потребление на основен капитал (P60)

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

18

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вноса по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

 

 

 

19

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вноса по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

 

 

 

17

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

Салда на дълготрайни материални активи (P60)

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

18

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вътрешна продукция по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

 

 

 

19

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вноса по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

 

 

 

6.   ФРАНЦИЯ

6.1.   Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците

Таблица №

Таблица

Частично освобождаване от задължението

До

10

Таблици по отрасли и по региони, NUTS II, A17

Забавяне: t + 36 месеца

2005 г.

12

Таблици по отрасли и по региони, NUTS III, A3

Забавяне: t + 36 месеца

2005 г.

13

Сметки „Домакинства“ по региони, NUTS II

Забавяне: t + 42 месеца

2005 г.

6.2.   Частично освобождаване от задължението за представяне на данните за единичните променливи/сектори в таблиците

Таблица №

Таблица

Променливи/сектор

Частично освобождаване от задължението

До

3

Таблици по отрасли

Всички променливи

Разбивката по браншове трябва да бъде изчислена за хомогенни браншове

2005 г.

10

Таблици по отрасли и по региони, NUTS II, A17

 

 

 

12

Таблици по отрасли и по региони, NUTS III, A3

 

 

 

15

Таблица за предлагане по базисни цени, включително трансформиране в цени на купувач, A60 x P60

 

 

 

16

Таблица за използването по цени на купувач, A60 x P60

 

 

 

20

Кръстосана класификация на дълготрайните активи по отрасли и по продукти, A31 x Pi3, на петгодишна база

 

 

 

21

Кръстосана класификация на сметка „Производство“ по отрасли и по сектори, A60 x (S11, S12, S13, S14, S15), на петгодишна база

 

 

 

22

Кръстосана класификация на формиране на брутен основен капитал по отрасли и по продукти, A31 x P60 на петгодишна база

 

 

 

7.   ИРЛАНДИЯ

7.1.   Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците

Таблица №

Таблица

Частично освобождаване от задължението

До

1

Главни агрегати, тримесечни

Първо предаване 2002 г.

2002 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Изчисления за минали периоди: данните за годините 88-94 не трябва да бъдат преизчислявани

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Изчисления за минали периоди: данните за годините 80-87 не трябва да бъдат преизчислявани

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Забавяне: t + 6 месеца

2002 г

1

Главни агрегати, годишни

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се данните само за годините 85-94

2005 г.

2

Главни агрегати на държавното управление

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се данните само за годините 85-94

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Изчисления за минали периоди: данните за годините 70-94 не трябва да се преизчисляват

2005 г.

5

Разходи за крайно потребление на домакинствата по цели

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се данните само за годините 85-94

2005 г.

6

Финансови сметки по сектори

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

7

Счетоводни баланси за финансови активи и задължения

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

8

Нефинансови сметки по сектори

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

8

Нефинансови сметки по сектори

Изчисления за минали периоди: данните за годините 90-94 не трябва да бъдат преизчислявани

2005 г.

8

Нефинансови сметки по сектори

Изчисления за минали периоди: данните за годините 80-89 не трябва да бъдат преизчислявани

2005 г.

15

Таблица за предлагане по базисни цени, включително трансформиране в цени на купувача, A60 x P60

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

16

Таблица за използване по цени на купувача, A60 x P60

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

17

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

18

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вътрешна продукция по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

19

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вноса по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

20

Кръстосана класификация на дълготрайните активи по отрасли и по продукти, A31хPi3, на петгодишна база

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

21

Кръстосана класификация на сметка „Производство“ по отрасли и по сектори, A60 x (S11, S12, S13, S14, S15), на петгодишна база

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

22

Кръстосана класификация на формиране на брутен основен капитал по отрасли и по продукти, A31 x P60 на петгодишна база

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

7.2   Частично освобождаване от задължението за представяне на данните за единичните променливи/сектори в таблиците

Таблица №

Таблица

Променливи/сектор

Частично освобождаване от задължението

До

1

Главни агрегати, годишни и тримесечни

Разходи за крайно потребление на NPISHs

Не трябва да се представя

2005 г.

2

Главни агрегати на държавното управление

P52 + P53 + K2

Не трябва да се представя

2003 г.

8.   ИТАЛИЯ

8.1.   Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците

Таблица №

Таблица

Частично освобождаване от задължението

До

1

Главни агрегати, тримесечни

Забавяне: t + 6 месеца

1999 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Изчисления за минали периоди: данните за годините 80-87 трябва да бъдат представени през декември 2000 г.

2000 г.

1

Главни агрегати, годишни

Изчисления за минали периоди: данните за годините 70-87 трябва да бъдат представени през декември 2000 г.

2000 г.

2

Главни агрегати на държавното управление

Изчисления за минали периоди: данните за годините 70-94 не трябва да се представят

2005 г.

2

Главни агрегати на държавното управление

Изчисления за минали периоди: данните за годините 80-94 трябва да бъдат представени през декември 2001 г.

2001 г.

2

Главни агрегати на държавното управление

Забавяне: t + 6 месеца

2005 г.

20

Кръстосана класификация на дълготрайните активи по отрасли и по продукти, A31 x Pi3, на петгодишна база

Не трябва да се изчислява

2005 г.

22

Кръстосана класификация на формиране на брутен основен капитал по отрасли и по продукти, A31 x P60 на петгодишна база

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

8.2   Частично освобождаване от задължението за представяне на данните за единичните променливи/сектори в таблиците

Таблица №

Таблица

Променливи/сектор

Частично освобождаване от задължението

До

1

Главни агрегати, тримесечни

Държавни разходи за индивидуално потребление

Забавяне: t + 16 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Разходи за колективно потребление

Забавяне: t + 16 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Действително крайно потребление

Забавяне: t + 16 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Действително Индивидуално потребление

Забавяне: t + 16 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Придобивания минус разпореждания с ценности

Заедно с промените в материалните запаси

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Потребление на основен капитал

Първо предаване през декември 2001 г.

2001 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Национален доход, нетен

Първо предаване през декември 2001 г.

2001 г.

1

Главни агрегати, годишни

Държавни разходи за индивидуално потребление

Забавяне: t + 9 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Разходи за колективно потребление

Забавяне: t + 9 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Действително крайно потребление

Забавяне: t + 9 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Действително индивидуално потребление

Забавяне: t + 9 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Придобивания минус разпореждания с ценности

Заедно с промените в материалните запаси

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Потребление на основен капитал по отрасли

Разбивка A17, първо предаване 2002 г.

2002 г.

3

Таблици по отрасли

Потребление на основен капитал по отрасли

Разбивка A31, първо предаване 2005 г.

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Придобивания минус разпореждания с ценности по отрасли

Заедно с промените в материалните запаси

2005 г.

8

Нефинансови сметки по сектори

Придобивания минус разпореждания с ценности по отрасли

Заедно с промените в материалните запаси

2005 г.

9.   ЛЮКСЕМБУРГ

9.1.   Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците

Таблица №

Таблица

Частично освобождаване от задължението

До

1

Главни агрегати, тримесечни

Изчисления за минали периоди: данните за годините 95-98 не трябва да бъдат преизчислявани

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Изчисления за минали периоди: данните за годините 88-94 не трябва да бъдат преизчислявани

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Изчисления за минали периоди: данните за годините 80-87 не трябва да бъдат изчислявани

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се данните само за годините 80-87

2005 г.

2

Главни агрегати на държавното управление

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се данните само за годините 90-94

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се данните само за годините 80-94

2005 г.

6

Финансови сметки по сектори (сделки)

Първо предаване през 2005 г.

2005 г.

7

Счетоводни баланси за финансови активи и задължения

Първо предаване през 2005 г.

2005 г.

8

Нефинансови сметки по сектори

Изчисления за минали периоди: данните за годините 90-94 не трябва да бъдат преизчислявани

2005 г.

8

Нефинансови сметки по сектори

Изчисления за минали периоди: данните за годините 80-89 не трябва да бъдат преизчислявани

2005 г.

10

Таблици по отрасли и по региони, NUTS II, A17

Не трябва да се изчислява

2005 г.

11

Държавното управление по функции

Изчисления за минали периоди: данните за годините 90-94 не трябва да бъдат преизчислявани

2005 г.

12

Таблици по отрасли и по региони, NUTS III, A3

Не трябва да се изчислява

2005 г.

13

Сметки „Домакинства“ по региони, NUTS II

Не трябва да се изчислява

2005 г.

9.2   Частично освобождаване от задължението за представяне на данните за единичните променливи/сектори в таблиците

Таблица №

Таблица

Променливи/сектор

Частично освобождаване от задължението

До

1

Главни агрегати, годишни

Формиране на брутен основен капитал

Разбивка Pi3

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Салдо на основен доход при останалия свят

Забавяне: t + 9 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Брутен национален доход по пазарни цени

Забавяне: t + 9 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Потребление на основен капитал

Забавяне: t + 9 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Нетен национален доход по пазарни цени

Забавяне: t + 9 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Нетни текущи трансфери с останалия свят

Забавяне: t + 9 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Разполагаем доход, нетен

Забавяне: t + 9 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Национално спестяване

Забавяне: t + 9 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Нетни капиталови трансфери с останалия свят

Забавяне: t + 9 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Нетно кредитиране или нетни получени заеми на нацията

Забавяне: t + 9 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни

Придобивания минус разпореждания с ценности

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Формиране на брутен основен капитал

Без разбивка Pi3

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Потребление на основен капитал

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Нетен национален доход по пазарни цени

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Нетни текущи трансфери с останалия свят

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Разполагаем доход, нетен

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Национално спестяване

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Нетни капиталови трансфери с останалия свят

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Нетно кредитиране или нетни получени заеми на нацията

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Придобивания минус разпореждания с ценности

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Формиране на брутен основен капитал

Забавяне: t + 36 месеца

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Придобивания минус разпореждания с ценности

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

8

Нефинансови сметки по сектори

S11, S12, S14 + 45, S211, S212

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

20

Кръстосана класификация на дълготрайните активи по отрасли и по сектори, A60 x (S11, S12, S13, S14, S15) на петгодишна база

Таблица по стойности на придобиването

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

10.   НИДЕРЛАНДИЯ

10.1.   9.1. Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците

Таблица №

Таблица

Частично освобождаване от задължението

До

1

Главни агрегати, тримесечни

Изчисления за минали периоди: данните за годините 86-94 трябва да бъдат предадени през октомври 2001 г.

2001 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Изчисления за минали периоди: данните за годините 80-85 трябва да бъдат предадени през март 2002 г.

2002 г.

1

Главни агрегати, годишни

Изчисления за минали периоди: данните за годините 86-94 трябва да бъдат предадени през юли 2001 г.

2001 г.

1

Главни агрегати, годишни

Изчисления за минали периоди: данните за годините 70-85 трябва да бъдат предадени през декември 2001 г.

2001 г.

2

Главни агрегати на държавното управление

Изчисления за минали периоди: данните за годините 86-94 трябва да бъдат предадени през юли 2002 г.

2001 г.

2

Главни агрегати на държавното управление

Изчисления за минали периоди: данните за годините 70-85 трябва да бъдат предадени през декември 2001 г.

2001 г.

3

Таблици по отрасли

Изчисления за минали периоди: данните за годините 86-94 трябва да бъдат предадени през юли 2001 г.

2001 г.

3

Таблици по отрасли

Изчисления за минали периоди: данните за годините 70-85 трябва да бъдат предадени през декември 2001 г.

2001 г.

5

Разходи за крайно потребление на домакинства по цели

Изчисления за минали периоди: данните за годините 86-94 трябва да бъдат предадени през юли 2001 г.

2001 г.

5

Разходи за крайно потребление на домакинства по цели

Изчисления за минали периоди: данните за годините 80-85 трябва да бъдат предадени през декември 2001 г.

2001 г.

7

Счетоводни баланси за финансови активи и задължения

Забавяне: t + 19 месеца

2003 г.

8

Нефинансови сметки по сектори

Изчисления за минали периоди: данните за годините 86-94 трябва да бъдат предадени през юли 2001 г.; данните за годините 80-85 трябва да бъдат предадени през декември 2001 г.

2001 г.

10

Таблици по отрасли и по региони, NUTS II, A17

Забавяне: t + 30 месеца

2005 г.

13

Сметки „Домакинства“ по региони, NUTS II

Забавяне: t + 36 месеца

2005 г.

10.2   Частично освобождаване от задължението за представяне на данните за единичните променливи/сектори в таблиците

Таблица №

Таблица

Променливи/сектор

Частично освобождаване от задължението

До

10

Таблици по отрасли и по региони, NUTS II, A17

Формиране на брутен основен капитал по региони

Изчисления за минали периоди: Не трябва да се изчислява

2005 г.

10

Таблици по отрасли и по региони, NUTS II, A17

Общо заетост по региони

Изчисления за минали периоди:Не трябва да се изчислява

2005 г.

12

Таблици по отрасли и по региони, NUTS III, A3

 

 

 

11.   ПОРТУГАЛИЯ

11.1.   Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците

Таблица №

Таблица

Частично освобождаване от задължението

До

1

Главни агрегати, годишни

Изчисления за минали периоди: данните за годините 88-94 трябва да бъдат предадени през декември 1999 г.

1999 г.

1

Главни агрегати, годишни

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 77-87, данните трябва да бъдат представени през декември 2000 г.

2005 г./2000 г.

2

Главни агрегати на държавното управление

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 77-94, данните трябва да бъдат представени през декември 2000 г.

2005 г./2000 г.

3

Таблици по отрасли

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 77-94

2005 г.

5

Разходи за крайно потребление на домакинства по цели

Забавяне: t + 12 месеца

2005 г.

5

Разходи за крайно потребление на домакинства по цели

Изчисления за минали периоди:Не трябва да се изчислява

2005 г.

6

Финансови сметки по сектори (сделки)

Забавяне: t + 12 месеца

2005 г.

7

Счетоводни баланси за финансови активи и задължения

Забавяне: t + 12 месеца

2005 г.

8

Нефинансови сметки по сектори

Изчисления за минали периоди: данните за годините 90-94 трябва да бъдат предадени през декември 1999 г.

1999 г.

11

Държавното управление по функции

Изчисления за минали периоди: не трябва да се преизчисляват

2005 г.

12.   ФИНЛАНДИЯ

12.1.   Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците

Таблица №

Таблица

Частично освобождаване от задължението

До

2

Главни агрегати на държавното управление

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 75-94

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 75-94

2005 г.

12.2.   Частично освобождаване от задължението за представяне на данните за единичните променливи/сектори в таблиците

Таблица №

Таблица

Променливи/сектор

Частично освобождаване от задължението

До

1

Главни агрегати, тримесечни

Разходи за индивидуално потребление

Не трябва да се изчисляват

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Разходи за колективно потребление

Не трябва да се изчисляват

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Действително индивидуално потребление

Не трябва да се изчисляват

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Действително крайно потребление

Не трябва да се изчисляват

2005 г.

1

Главни агрегати, тримесечни

Промени в материалните запаси

Не трябва да се изчисляват

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни и тримесечни

Придобивания минус разпореждания с ценности

Не трябва да се изчисляват

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Придобивания минус разпореждания с ценности

Не трябва да се изчисляват

2005 г.

15

Таблица за предлагане по базисни цени, включително трансформиране в цени на купувача, A60 x P60

Всички

Разбивката A31и P31 само по текущи цени

2005 г.

16

Таблица за използването по цени на купувача, A60 x P60

Всички

 

 

17

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

Всички

 

 

18

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вътрешна продукция по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

Всички

 

 

19

Симетрична таблица „Ресурси-Продукция“ за вноса по базисни цени, P60 x P60, на петгодишна база

Всички

 

 

21

Кръстосана класификация на сметка „Производство“ по отрасли и по сектори, A60 x (S11, S12, S13, S14, S15), на петгодишна база

Всички

Разбивката A31

2005 г.

13.   ШВЕЦИЯ

13.1.   Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците

Таблица №

Таблица

Частично освобождаване от задължението

До

2

Главни агрегати на държавното управление

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 80-94

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Забавяне: t + 12 месеца

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Изчисления за минали периоди: преизчисляват се само годините 80-94

2005 г.

6

Финансови сметки по сектори (сделки)

Забавяне: t + 12 месеца

2005 г.

7

Счетоводни баланси за финансови активи и задължения

Забавяне: t + 12 месеца

2005 г.

11

Държавното управление по функции

Забавяне: t + 16 месеца

2005 г.

13.2.   Частично освобождаване от задължението за представяне на данните за единичните променливи/сектори в таблиците

Таблица №

Таблица

Променливи/сектор

Частично освобождаване от задължението

До

1

Главни агрегати, годишни и тримесечни

Придобивания минус разпореждания с ценности

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни и тримесечни

Разбивка на държавните разходи за крайно потребление на индивидуално и колективно потребление

Забавяне: t + 16 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни и тримесечни

Действително крайно потребление на домакинствата

Забавяне: t + 16 месеца

2005 г.

1

Главни агрегати, годишни и тримесечни

Действително индивидуално потребление

Забавяне: t + 16 месеца

2005 г.

2

Главни агрегати на държавното управление

Придобивания минус разпореждания с ценности

Първо предаване 2005 г.

2005 г.

2

Главни агрегати на държавното управление

Разбивка на държавните разходи за крайно потребление на индивидуално и колективно потребление

Забавяне: t + 16 месеца

2005 г.

2

Главни агрегати на държавното управление

Действително крайно потребление на домакинствата

Забавяне: t + 16 месеца

2005 г.

2

Главни агрегати на държавното управление

Действително индивидуално потребление

Забавяне: t + 16 месеца

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Придобивания минус разпореждания с ценности

Първо предаване: 2005 г.

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Разбивка A31

Забавяне: t + 12 месеца

2005 г.

8

Нефинансови сметки по сектори

Придобивания минус разпореждания с ценности

Първо предаване: 2005 г.

2005 г.

8

Нефинансови сметки по сектори

Разбивка на държавните разходи за крайно потребление на индивидуално и колективно потребление

Забавяне: t + 16 месеца

2005 г.

8

Нефинансови сметки по сектори

Действително крайно потребление на домакинствата

Забавяне: t + 16 месеца

2005 г.

8

Нефинансови сметки по сектори

Действително индивидуално потребление

Забавяне: t + 16 месеца

2005 г.

14.   ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО

14.1.   Частично освобождаване от задължението във връзка с таблиците

Таблица №

Таблица

Променливи/сектор

Частично освобождаване от задължението

До

1

Главни агрегати, годишни и тримесечни

Придобивания минус разпореждания с ценности и износ и внос на стоки и услуги

Изключват се сделки на ПФИ с злато за съхраняване богатството

2005 г.

3

Таблици по отрасли

Придобивания минус разпореждания с ценности

Изключват се сделки на ПФИ с злато за съхраняване богатството

2005 г.

4

Износ и внос от ЕС/трети страни

Износ и внос от ЕС/трети страни

Изключват се сделки на ПФИ с злато за съхраняване богатството

2005 г.

6

Финансови сметки по сектори (сделки)

Монетарно злато и СПТ

Включват се сделки на ПФИ с злато за съхраняване на богатството

2005 г.

6

Финансови сметки по сектори (сделки)

Спомагателни финансови посредници

Да бъдат включени в нефинансовите корпорации

2002 г.

7

Счетоводни баланси за финансови активи и задължения

Монетарно злато и СПТ

Включват се сделки на ПФИ с злато за съхраняване на богатството

2005 г.

7

Счетоводни баланси за финансови активи и задължения

Спомагателни финансови посредници

Да бъдат включени в нефинансовите корпорации

2002 г.

8

Нефинансови сметки по сектори

Придобивания минус разпореждания с ценности и износ и внос на стоки и услуги

Изключват се сделки на ПФИ с злато за съхраняване на богатството

2005 г.

10

Таблици по отрасли и по региони, NUTS II, A17

БВП

За NUTS II, само A17

2001 г.

(1)  Таблицата на петгодишна база за 2000 г. трябва да бъде предадена през 2003 г.

(2)  До 2003 г.: по избор

Top