31996L0079

ДИРЕКТИВА 96/79/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 декември 1996 година

за защита на пътниците в моторни превозни средства при челен удар и за изменение на Директива 70/156/ЕИО

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 100а от него,

като взеха предвид Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (1), и по-специално член 13, параграф 4 от нея,

като взеха предвид предложението на Комисията (2),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 189б от Договора (4),

като имат предвид, че цялостното хармонизиране на техническите изисквания за моторни превозни средства е необходимо, за да се осигури доброто функциониране на вътрешния пазар;

като имат предвид че за да се намали броят на жертвите от пътнотранспортни произшествия в Европа, е необходимо да се въведат законодателни мерки за подобряване защитата на пътниците в моторни превозни средства при челен удар доколкото е възможно; като имат предвид, че настоящата директива въвежда изисквания за изпитвания при челен удар, включително биомеханични критерии, за да се гарантира, че е осигурено високо ниво на защита при челен удар;

като имат предвид, че целта на настоящата директива е да се въведат изисквания въз основа на резултатите от изследванията, провеждани от Европейския комитет за експериментални превозни средства, позволяващи установяването на критерии за изпитвания, които да са представителни в по-голяма степен за действителните пътнотранспортни произшествия;

като имат предвид, че на производителите на превозни средства са необходими срокове за прилагането на приемливи критерии за изпитвания;

като имат предвид, че за да се избегне двойната употреба на някои стандарти, е необходимо да се освободят превозните средства, които отговарят на изискванията на настоящата директива, от необходимостта да спазват отменените отсега нататък изисквания в друга директива по отношение на поведението на волана и кормилната колона при удар;

като имат предвид, че настоящата директива ще бъде една от специалните директиви, които следва да бъдат спазвани, за да се гарантира съответствието на превозните средства с изискванията на процедурата на ЕО за типово одобрение, установена от Директива 70/156/ЕИО; като имат предвид, че, следователно, разпоредбите на Директива 70/156/ЕИО относно системите, компонентите и обособените технически възли на превозни средства се прилагат за настоящата директива;

като имат предвид, че процедурата за определяне на еталонната точка на мястото за сядане в моторни превозни средства е определена в приложение III към Директива 77/649/ЕИО на Съвета от 27 септември 1977 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно зрителното поле на водачите на моторни превозни средства (5); като имат предвид, че, следователно, не е необходимо тя да се определя отново в настоящата директива; като имат предвид, че в настоящата директива следва да се направи препратка към Директива 74/297/ЕИО на Съвета от 4 юни 1974 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно вътрешните инсталации на моторни превозни средства (поведението на кормилния механизъм при удар) (6); като имат предвид, че е направена препратка към Сборника федерални нормативни актове на Съединените американски щати (7),

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

По смисъла на настоящата директива, „превозно средство“ има значението, посочено в член 2 от Директива 70/156/ЕИО.

Член 2

1.   Държава-членка не може на основания, свързани със защитата на пътници в превозни средства при челен удар:

ако то отговаря на изискванията на настоящата директива.

2.   Считано от 1 октомври 1998 г., държавите-членки:

освен ако превозното средство отговаря на изискванията на настоящата директива.

3.   Параграф 2 не се прилага за типове превозни средства, които са били одобрени преди 1 октомври 1998 г. съгласно Директива 74/297/ЕИО или за последващи разширения на това типово одобрение.

4.   Превозни средства, типово одобрени в съответствие с настоящата директива, се считат, че отговарят на изискванията на параграф 5.1. от приложение I към Директива 74/297/ЕИО.

5.   Считано от 1 октомври 2003 г., държавите-членки:

ако изискванията на настоящата директива, включително параграфи 3.2.1.2. и 3.2.1.3. от приложение II, не са изпълнени.

Член 3

В част 1 на приложение IV към Директива 70/156/ЕИО таблицата се допълва, както следва:

Член 4

В рамките на привеждането в съответствие на настоящата директива с техническия прогрес Комисията:

Член 5

1.   Държавите-членки въвеждат в действие необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, преди 1 октомври 1996 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

3.   Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че резултатите от изпитванията за типово одобрение, извършвани от техните компетентни органи, се оповестяват на обществеността.

Член 6

Настоящата директива влиза е в сила на двадесетия ден след датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 7

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 95/54/ЕО на Комисията (ОВ № L 266, 8.11.1995 г., стр. 1).

(2)  ОВ С 396, 31.12.1994 г., стр. 34.

(3)  ОВ С 256, 2.10.1995 г., стр. 21.

(4)  Становище на Европейския парламент от 12 юли 1995 г. (ОВ С 249, 25.9.1995 г., стр. 50), Обща позиция на Съвета от 28 май 1996 г. (ОВ С 219, 27.7.1996 г., стр. 22) и Решение на Европейския парламент от 19 септември 1996 г. (ОВ С 320, 28.10.1996 г., стр. 149). Решение на Съвета от 25 октомври 1996 г.

(5)  ОВ L 267, 19.10.1977 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 90/630/ЕИО на Комисията (ОВ № L 341, 6.12.1990 г., стр. 20).

(6)  ОВ L 165, 20.6.1974 г., стр. 16. Директива, последно изменена с Директива 91/662/ЕИО на Комисията (ОВ L 366, 31.12.1991 г., стр. 1).

(7)  Сборник федерални нормативни актове на Съединените американски щати, дял 49, глава V, част 572.

СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

Приложение I

1. Заявление за типово одобрение на ЕО

2. Типово одобрение на ЕО

3. Из менение на типа и изменения на типовите одобрения

4. Съответствие на производството

Допълнение 1: Информационен документ

Допълнение 2: Сертификат за типово одобрение на ЕО

Приложение II

1. Област на приложение

2. Определения

3. Изисквания

Допълнение 1: Процедура за изпитване

Допълнение 2: Определяне на експлоатационни критерии

Допълнение 3: Разполагане и поставяне на манекени и регулиране на системите за задържане

Допълнение 4: Процедура за изпитване с количка

Допълнение 5: Измервателна техника при измервателните изпитвания: апаратура

Допълнение 6: Определяне на деформируема преграда

Допълнение 7: Процедура за сертифициране на долната част на крака и стъпалото на манекена

ПРИЛОЖЕНИЕ I

АДМИНИСТРАТИВНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ ЗА ТИП ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

1.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО

1.1.   Съгласно член 3, параграф 4 от Директива 70/156/ЕИО, заявления за типово одобрение на ЕО за тип превозно средство по отношение на защитата на пътниците в моторни превозни средства при челен удар следва да се подават от производителя.

1.2.   Образец за информационния документ фигурира в допълнение 1.

1.3.   Превозно средство, представително за типа превозно средство, което следва да бъде одобрено, следва да бъде предоставено на техническата служба, която отговаря за провеждането на изпитванията за типово одобрение.

1.4.   Производителят има право да предоставя всякакви данни и резултати от изпитванията, които могат да установят с достатъчна степен на надеждност, че спазването на изискванията може да бъде постигнато.

2.   ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ НА ЕО

2.1.   Типово одобрение на ЕО се издава в съответствие с член 4, параграф 3, и ако е приложимо, член 4, параграф 4 от Директива 70/156/ЕИО, когато типът превозно средство отговаря на съответните изисквания.

2.2.   Образец на сертификата за типово одобрение на ЕО фигурира в допълнение 2.

2.3.   За всеки одобрен тип превозно средство се определя номер на типовото одобрение в съответствие с приложение VII към Директива 70/156/ЕИО. Същата държава-членка не следва да дава същия номер на друг тип превозно средство.

2.4.   Ако съществуват съмнения, за да се провери дали превозното средство съответства на изискванията на настоящата директива, следва да се вземат под внимание всички данни или резултати от изпитвания, предоставени от производителя, които могат да бъдат от полза при установяването на валидността на изпитването за типово одобрение, извършено от органа, отговарящ за типовото одобрение.

3.   МОДИФИКАЦИИ НА ТИПА И ИЗМЕНЕНИЯ НА ТИПОВИТЕ ОДОБРЕНИЯ

3.1.   В случай на изменения на типовите одобрения, издадени съгласно настоящата директива, се прилагат разпоредбите на член 5 от Директива 70/156/ЕИО.

3.2   Всички изменения на превозното средство, засягащи общата форма на структурата на превозното средство или всяко увеличение на еталонната маса, по-голямо от 8 %, което, по преценка на техническата служба би оказало значително влияние върху резултатите от изпитването, изисква повторение на изпитването, описано в допълнение 1 към приложение II.

3.3.   Ако измененията се отнасят само до вътрешните инсталации, ако масата не се различава с повече от 8 % и броят на предните седалки, първоначално монтирани в превозното средство остане същият, следва да се извърши следното:

3.3.1.   опростено изпитване, описано в допълнение 4 към приложение II и/или

3.3.2.   частично изпитване, което ще бъде определено от техническата служба в зависимост от извършените изменения.

4.   СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

4.1   Като общо правило, мерките за осигуряване на съответствието на производството следва да се вземат в съответствие с разпоредбите, посочени в член 10 от Директива 70/156/ЕИО.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ

1.   ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

1.1.   Настоящата директива се прилага за превозни средства с механично задвижване от категория М1 с обща допустима маса, непревишаваща 2.5 тона с изключение на многоетапно произведени превозни средства, произвеждани в количества непревишаващи тези, определени за малки серии; по-тежки превозни средства и многоетапно произведени превозни средства могат да бъдат одобрени по молба на производителя.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

По смисъла на настоящата директива:

2.1.   „защитна система“ означава вътрешни инсталации и устройства, предназначени да задържат пътниците и да допринесат за гарантиране изпълнението на изискванията, изложени в параграф 3 по-долу;

2.2.   „тип защитна система“ означава категория защитни приспособления, които не се различават в такива основни аспекти като:

2.3.   „ширина на превозно средство“ означава разстоянието между две равнини, паралелни на надлъжната средна равнина и допиращи превозното средство от двете страни на надлъжната средна равнина, но които изключват огледалата за обратно виждане, страничните габаритни светлини, индикаторите за налягане в гумите, мигачите, пътепоказателни лампи, габарити, гумени калобрани и деформираната част на страничните стени на гумата непосредствено над точката на контакт със земната повърхност;

2.4.   „припокриване“ означава процента на ширината на превозното средство директно на една линия с лицевата страна на преградата;

2.5.   „деформируема лицева страна на преградата“, означава частта, която може да се смачка се при удар, монтирана на предната страна на твърд блок;

2.6.   „тип превозно средство“ означава категория превозни средства с механично задвижване, които не се различават в такива основни аспекти като:

2.6.1.   дължината и ширината на превозното средство, доколкото те имат отрицателен ефект върху резултатите от изпитването на удар, предписано в настоящата директива;

2.6.2.   структурата, размерите, линиите и материалите на частта на превозното средство пред напречната равнина през точката „R“ на седалката на водача, доколкото те имат отрицателен ефект върху резултатите от изпитването на удар, предписано в настоящата директива;

2.6.3.   линиите и вътрешните размери на купето и типа на защитната система доколкото те имат отрицателен ефект върху резултатите на изпитването на удар, предписано в настоящата директива;

2.6.4.   местоположението (предно, задно или централно) и ориентацията (напречна или надлъжна) на двигателя;

2.6.5.   маса на ненатовареното превозно средство доколкото има отрицателен ефект върху резултатите от изпитването на удар, предписано в настоящата директива;

2.6.6.   вътрешните инсталации или допълнителни устройства по избор, осигурявани от производителя, доколкото те имат отрицателен ефект върху резултатите от изпитването на удар, предписано в настоящата директива;

2.7.   „купе“ означава пространството за настаняване на пътници, ограничено от покрива, пода, страничните стени, вратите, стъклата, предната ограничителна стена и равнината на задната ограничителна стена на купето или равнината на подпората на задната седалка;

2.8.   точка „R“ означава еталонна точка, определена за всяка седалка от производителя по отношение на структурата на превозното средство;

2.9.   точка „H“ означава еталонна точка, определена за всяка седалка от техническата служба, която отговаря за одобряването;

2.10.   „маса на ненатовареното превозно средство в движение“ означава масата на превозното средство в движение, без водач и пътници и ненатоварено, но комплектовано с гориво, охладителна течност, масло, инструменти и резервна гума (ако те се осигуряват като стандартно оборудване от производителя на превозното средство);

2.11.   „въздушна възглавница“ означава приспособление, инсталирано, за да допълва предпазните колани и системите за задържане в моторни превозни средства, т. е. система, която в случай на силен удар на превозното средство, автоматически разблокира еластична структура, предназначена да ограничи, чрез нагнетяване на газ, който се съдържа в нея, силата на съприкосновението на една или повече части на тялото на пътник в превозното средство с интериора на купето.

3.   ИЗИСКВАНИЯ

3.1.   Обща спецификация, приложима към всички изпитвания

3.1.1.   Точката „H“ за всяка седалка е определена в съответствие с процедурата, описана в приложение II към Директива 77/649/ЕИО.

3.2.   Спецификации

3.2.1.   Експлоатационните критерии, измерените в съответствие с допълнение 5 на манекените на предните странични седалки, следва да отговарят на следните условия:

3.2.1.1.   експлоатационният критерий за главата (ЕКГ) не следва да надвишава 1 000 и резултантното ускорение на главата не следва да превишава 80 g за повече от 3 ms. Последното следва да бъде изчислено общо, като се изключи движението назад на главата;

3.2.1.2.   критериите за травми на врата (КТВ) не следва да надвишават стойностите, показани на фигури 1 и 2 (1);

3.2.1.3.   момента на накланяне на врата около оста у не следва да надвишава 57 Nm в екстензия (1);

3.2.1.4.   критерия за притискане на гръдния кош (КПГК) не следва да надвишава 50 mm;

3.2.1.5.   критерий за вискозност (К*В) за гръдния кош не следва да надвишава 1,0 m/s;

3.2.1.6.   критерий за сила върху бедрената кост (КСБК) не следва да надвишава експлоатационния критерий сила-време, показан на фигура 3 от това приложение;

3.2.1.7.   критерий за сила на натиск върху пищяла (КСНП) не следва да надвишава 8 kN;

3.2.1.8.   индексът на пищяла (ИП), измерен в горната част и в основата на всеки пищял, не следва да надвишава 1,3 при всяко положение;

3.2.1.9.   плъзгащото се движение на коленните стави не следва да надвишава 15 mm.

3.2.2.   Остатъчното изместване на волана, измерено в центъра на главината на волана, не следва да надвишава 80 mm в посока вертикално нагоре и 100 mm в посока хоризонтално назад.

3.2.3.   По време на изпитването не може да се отваря нито една врата.

3.2.4.   По време на изпитването не следва да се заключват заключващите системи на предните врати.

3.2.5.   След удара, следва да бъде възможно, без използване на инструменти, с изключение на тези необходими да поддържат тежестта на манекена:

3.2.5.1.   да се отвори поне една врата, ако има една, за всяка редица седалки и, когато няма такава врата да се преместят седалките или да се наклонят техните облегалки както е необходимо, за да се позволи излизането на всички пътници; това, обаче, е приложимо само за превозни средства, които имат покрив с твърда конструкция;

3.2.5.2.   да се освободят манекените от системата за задържане, която, ако е заключена, следва да може да се отвори с максимална сила 60 N, приложена върху центъра на устройството за управление на отварянето;

3.2.5.3.   да се извадят манекените от превозното средство без регулиране на седалките.

3.2.6.   За превозно средсто, задвижвано с течно гориво, по време или след удара се допуска само слаб теч на гориво от цялата горивна система. Ако след удара има постоянно изтичане на течност от коя да е част от горивната система, скоростта на изтичане не следва да надвишава 5 × 104 kg/s; ако течността от системата за захранване с гориво се смеси с течности от другите системи и разнообразните течности не могат да бъдат лесно разделени и идентифицирани, всичките събрани течности следва да бъдат взети под внимание при оценяване на постоянното изтичане.

Фигура 1

Критерий за опън на врата

Фигура 2

Критерий за срязване на врата

Фигура 3

Критерий за сила върху бедрената кост

(1)  До датата, спомената в член 2, параграф 2, стойностите, получени за врата не следва да бъдат критерии за успешно или неуспешно преминаване на изпитване за целите на издаване на типово одобрение. Получените резултати следва да бъдат записани в протокола от изпитване и взети предвид от компетентния орган. След тази дата, стойността(ите), определена(и) в настоящия параграф, се прилагат като за критерии за успешно или неуспешно преминаване на изпитване, освен или докато са приети алтернативни стойности съгласно разпоредбите на член 4, буква в).